Апартамента на 2NE1

by **Park Bom** Пон Мар 05, 2012 10:07 pm

Антрето:
Цък

Трапезария:
Цък

Хол:
Цък

Кухня:
Цък

Стаята на CL:
Цък

Стаята на Park Bom:
Цък

Стаята на Dara Park:
Цък

Стаята на Minzy:
Цък

Едната баня:
Цък

Втората баня:
Цък

by **G Dragon ♥** Чет Мар 15, 2012 9:58 pm

Мразеше да идва тук. Това бе едно от най-ужасните места на светът. Всъщност... имаше време в което не бе така. Имаше време в което обичаше да се изкачва по твърде многото стръмни и лъскави стълби, да позвъни на звънеца, да изтупа дрехите си, да лепне една голяма усмивка и да поздрави едно от четирите момичета, които отваряха вратата. Тогава ги намираше за красиви, забавни, страхотни, най-перфектните жени в Корея... не на цялата земя. Трудно можеше да определи, коя му допадаше най-много. Да, може би Дара. Но ето че дойде денят в който тя се оказа на дъното на класацията. Нещата се бяха променили и то много. Намираше и четирите за прекалено странни, в лош смисъл, престорени, изкуствени, досадни, бъркащи в здравето му. Дара, с ужасното си поведение, Бом, с досадната си очевадна коса, Си-Ел, с голямото си самочувствие... Всъщност най-мъничката не го дразнеше. Все още си бе сладка и гушкава. Имаше същата усмивка, не се бе превърнала в злобна маска като на каките й. Вече не харесваше Дара... мразеше я. Вече не харесваше жени... Май бе влюбен, но в най-неподходящият човек на земята. И вече бе късно, за да му отговори, не че някога той би го направил. Времето в което имаше нищожен шанс да го хване за ръката, да обвие раменете му, да плъзне пръсти по коляното му... те отминаха. Отминаха твърде бързо. Сеунгри вече не бе бебе. Мислеше за брак, деца, ходеше все по-често на барове и все по-често не се прибираше. Или поне така Йонг-Бае му казваше, тъй като вече не живееше с Дае, по-малкият Сюнгхюн и Бае. И го болеше адски много, че не е бил в дискотеките с него, не му е давал грешни съвети как да сваля момичетата, те да го заливат с питиетата и докато се отдалечават Джи-Йонг да го утеши. Разбра, че е влюбен твърде късно, когато Сеунгри вече бе мъж.
Звънеца извъня, забиващ се в мозъкът му. Мразеше и него. Проклет да е! Стисна по-силно листите в ръката си. Да не бе нещо като.... разносвач на YG ? Дае каза, че изглежда пробват да съберът Джи-Йонг и Дара отново, или пък със Си-Ел. Всички бяха съгласни с него и тази идея изобщо не се харесваше на лидерът. Толкова ли искаше? ...Само едно докосване, но не и от тях... докосване което лесно можеше да получи ако режисьорът или сценаристът кажеше.

by **Park Bom** Чет Мар 15, 2012 11:07 pm

Бом стоеше в стаята на Си-Ел и слагаше подаръците на леглото `и. Беше `и накупила доста дрехи, които бе избрала доста трудно. Стилът на лидерът им беше доста необичаен и затова трябваше да се внимава, защото иначе нямаше да ги хареса и щеше да ги прибере в гардероба и никога да не ги облече. Побърза да излезе от стаята `и защото много добре знаеше, че Си-Ел не обича да `и влизат в стаята. Влезе в стаята на Дара. Усмихна се. Тази стая `и беше една от любимите. Доста често прекарваше свободното си време в тази стая. Обичаше да седи на леглото, което `и беше много удобно и да си приказва до късно с Дара. Остави пликовете и излезе. След това набързо влезе в стаята на най-малката и остави пликовете на малкото диванче пред леглото `и. Излезе и затвори плътно вратата. Коремът `и изкъркори, което означаваше, че е гледна. Отново. Влезе в кухнята и отвори хладилника. Вътре нямаше много неща, защото от доста време не бяха пазарували. Намери малка кутийка с царевица. Много добре знаеше, че не трябваше да яде, защото после щяха да `и се карат, но беше доста гладна и затова извади царевицата. Отвори я и си взе малка лъжичка. Докато си похапваше, отиде в стаята си. Застана пред огледалото и се загледа в отражението си. Пред нея стоеше хубаво момиче с дълга кестенява коса. Усмихна се и поклати глава. Въпреки, че беше красива, не винаги се чувстваше така...Обърна се и пред погледа `и попадна снимката. Снимката, на която бяха тя и Таби. Бяха я направили миналото лято докато бяха на разходка само двамата. Бяха започнали да излизат и да прекарват повече време заедно преди година. Точно тогава тя бе започнала да го харесва. Но от известно време той се беше отдалечил от нея. Не се виждаха толкова често както преди. Игнорираше я и не `и обръщаше много внимание. Той се оправдаваше с това, че е зает. Тя му вярваше. Мислеше си че се държеше така заради лидера им. Той беше започнал да не ги харесва много. Беше започнал да ги ненавижда. Държеше се грубо с тях. Бом не знаеше защо, но много искаше да разбере. Единствената причина поради, която не го беше попитала все още беше че се страхува от това, което щеше да чуе...Загребваше с лъжицата малко царевица, когато на вратата се позвъни. Въздъхна и отиде да отвори врата, като по пътя остави кутийката на малката масичка в хола. Отвори вратата с мисълта, че момичетата се прибират, но когато отвори широко вратата видя пред нея да седи Джи-Драгон.

by **G Dragon ♥** Пет Мар 16, 2012 8:48 pm

Въздъхна тежко при видът на момичето. Изглежда трябваше да изтърпи всичкото мърморене за Сюнгхюн и всичката работа, която имал. Всъщност, Бом изкарваше себе си, и най-големият член на Биг Банг, като най-прекрасната и щастлива двойка в цяла Корея, само дето Таби е твърде зает, за да обърне внимание на прекрасното си гадже. Само да знаеше, че вместо в студиото страхотният " Таби " се кълчеше по какви ли не начини върху диваните, на които дори и човек, който се занимава с йога от цели векове би завидял, и сменяше канал от канал, спирайки тук-таме на някоя песен на Girls Generation или да се покефи на Fantastic Baby. Телефонът му винаги бе изключен, уж в работен процес. Кой изобщо й бе казал, че излизат? Бе я целуннал три пъти лятото. Лятото!! Топло му е, поти се и не мисли трезво с главата си. Използваше така всяко момиче.
Всъщност на Джи-Йонг наистина му се искаше да работеше през това време вместо да се размотава в бившият си дом, където до преди два месеца живееше и самият лидер. Защо... Не, не виждаше нищо лошо в задявките му с Даесънг, беше ги преодолял одавна, нито пък във всичките му опити някакси да свали Таеянг, и това вече не му правеше впечатление, а... най-нищожното. То го дразнеше. Един простичък, обикновен разговор с най-малкият в групата. Мразеше когато Сеунгри му се усмихнеше и пуснеше онзи кикот, всякаш светът се въртеше само около тях двамата. Това се случваше със всеки с който заговори- умееше да прави така, че да се чувстваш спецялен когато си в обсегът му. И Джи-Йонг ги мразеше. Мразеше всички им, които го караха да се кикоти и да се усмихва. Не искаше никой да се доближава до неговият Сеунгри.
- Нося ти това...- подаде хартиеният бял пакет, в който предполагаше имаше партитури и текстове-... Пак ли набиваш?
Ръката на момичето се спусна избърсвайки месестите си румени устни леко смутено. Тя се отдръпна от вратата и му направи жест да влезе. Грх... беше му кака... нямаше как да откаже. Шмугна се в хола и без покана се настани на диванът.
- Нека въпросите относно господин Чой започнат сега... -измрънка

by **Park Bom** Пет Мар 16, 2012 9:34 pm

Парк Бом взе плика, който Джи-Йонг `и подаде. Знаеше какво има вътре затова не го отвори. Избърса си устата леко смутено и му направи жест с ръка да влезе вътре. Тя забеляза нежеланието му да влиза в този дом, когато пристъпи прага. Той влезе вътре и седна на дивана. Тя го последва и също седна на дивана до него. Тръгна да го пита за Т.О.П, но се спря. Не искаше отново да досажда с нейните въпроси, защото знаеше, че започваше да става досадна и нетърпима. Понеже не знаеше какво да каже или да направи, отвори плика и погледна вътре. Вътре имаше листове с текстове и партитури за четирите момичета. Извади ги и ги сложи на масата. Сгъна плика и сложи и него до другите неща. Стана и се обърна към него.
Нямаше си никаква на представа какво да каже или какво да пита, затова просто попита за първото нещо, което се сети.
- Искаш ли нещо за пиене?
Той не `и отговори. Бом повдигна рамене. Започна да върви напред-назад пред дивана. От време на време поглеждаше към него и забелязваше, че той просто стоеше и я гледаше. Без да каже нищо. На момичето `и писна да кръстосва стаята, затова отново седна на дивана, като взе един от листовете и се зае да чете думите. Знаеше, че е неучтиво да прави така, но наистина си нямаше на представа как да започне разговора...След няколко прочетени реда, тя отново се обърна към него.
- Защо ни мразиш толкова много? - попита тя.
Реши, че вече е време да разбере причината за това негово държание.

П.П. - Съжалявам, че е малко.

by **G Dragon ♥** Съб Мар 17, 2012 1:02 pm

Честно казано, най-малко се разбираше с Бом. Всички я намираха за изключително забавна и сладка. Всички, освен самият Джи-Йонг. Още навремето. Преди просто казваше едно " става ". Намираше я за скучна, въпреки, че не спираха да го обеждават колко е забавна креативна, уникална и чаровна. Не виждаше нищо чаровно в упулените очи и подутите устни. Нямаше и тема за разговор с нея, което бе подчертано странно. По принцип се разбираше със всички- винаги имаше какво да си дърдори с хората, но Бом бе изключение. Това си бе мисия невъзможна. Тя имаше твърде различна представа за смешно, главно свързана с храна, нещо, което Джи-Ди не намираше за забавно. Разказваше глупави истории как се тъпчела тайно от другите. А пък шегите на Джи-Йонг бяха твърде...перверзни да ги наречем и не бяха най-подходяща компания за дама. Е, не че Си-Ел и Дара се оплакваха, но той гледаше да е мил с тях възможно най-много. А в компанията на Минзи гледаше да не използва такива думи изобщо. Все още я намираше за малко бебе, въпреки, че бе пораснала. Веднъж бе помолила Таеянг да я заведе на дискотека, но лидерът му забрани, защото това не е подходящо място за едно момиченце. Е, май по-скоро търсеше някакъв предтекст, за да излезе с Таеянг, но както и да е. Имаше още един човек, който не се разбираше с Бом- Сеунгри. Двамата просто не можеха да стоят заедно на едно място повече от три секунди без да се заядът. И бе забавно. Много при това. Просто и двамата бяха претенденти за сърцето на Сюнгхюн. Е, може би Сеунгри не го приемаше като " любов-любов ", просто искаше батко си само за себе си, и нямаше намерения да го дели с Бом нуна... Или както той я наричаше- Нуна Бум.
- Защо ли?- изсъска Джи- От къде да започна? О, ъм, да, нека Дара е първа. Освен, че преспа със всички от групата... Най-тъпото е че не разбра какво направи на Бае. Ние със Сюнгхюн изобщо не го взехме присърце, имали сме хиляди като нея, но Таеянг... А когато започна да сваля Дае стана най-зле. Та... Следваща е Си-Ел. Самочувствие и собственическо чувство върху моята група. Ти... Ти сериозно ли си мислиш, че излизаш със Сюнгхюн? А малката си е добре...

by **Park Bom** Съб Мар 17, 2012 1:32 pm

Парк Бом седеше като стъписана. Стоеше и го гледаше. Не знаеше какво да каже. Никога не бе очаквала да чуе това от който и да е камо ли от него. Нямаше си на представа, че си мисли такива неща за тях. Това, което каза за Дара беше..честно казано не знаеше дали беше вярно или не, защото Дара никога не беше споделяла нещо такова с нея. Лично Бом нямаше нищо против самочувствието на лидера им. Те живееха заедно от четири години и бяха толкова близки, че не обръщаше много внимание на това нейно държание. За нея нея Си-Ел си беше нейната малка сестричка. Не беше очаквала да чуе нещо такова за нея. Най-много се радваше за Минзди. Тя все още си беше малкото момиченце за всички, дори когато вече е пораснала. Тя беше весела и винаги усмихната. Всички я харесваха.
Очите на певицата се насълзиха. Разстрои се за всички тях, но най-вече я разстрои изречението, което каза за нея. "Ти сериозно ли си мислиш, че излизаш със Сюнгхюн?" Много добре разбра какво искаше да `и каже. Въобще няма такова нещо като " аз излизам с Сюнгхюн". Всичко е било нейна илюзия. Тя е било единствената, която е мислела така.
Бом стана от дивана. Избърса сълзите си, които бяха започнали да се стичат по бузите `и. Погледна Джи-Йонг.
- Като ни мразиш толкова какво правиш още тук? - попита тя с ядосан глас.
В друга ситуация щеше да `и стане неудобно, че така му говори, тя не съжали, защото имаше право в този момент така да му говори. Бом беше сигурна, че той си няма никаква на представа как я беше наранил нея и със сигурност другите с неговите думи.

by **Mikki.** Нед Мар 18, 2012 6:37 pm

Напоследък графикът на момичетата беше доста натоварен, но за щастие имаше леки дупки понякога. Тогава Минзи се възползваше да излиза навън и да се радва на времето заедно с приятелите си. Днес беше решила да напазарува малко за съквартирантките си и беше купила ориз заедно с разни други съставки, които щеше да забърка след малко. Вярваше, че никоя от тях все още не се е прибрала и точно затова щеше да сготви на спокойствие, и да ги изненада.
- SCREAM! Aaaah, Aaaaaaah~ - новата им песен просто не можеше да излезе от ума ѝ, беше толкова зарибяваща.. А и Минзи обичаше своите части в песента.
Тя отвори вратата на апартамента им и събу обувките си, след което веднага се запъти към кухнята, която се намираше в същата стая като всекидневната, но в малко по-оградено отделение. Точно преди да остави покупките, тя дочу някакъв разговор. Отначало се уплаши, но после осъзна, че това беше гласът на Бом. Но.. звучеше някак разтревожен и смутен. Трябваше да провери.
- Бом-унни? - Минджи пристъпи плахо към кака си без дори да забележи Джи Ди, който седеше на дивана и гледаше ядосано. Не много след като я прегърна, тя най-накрая го видя. - Джиьон-оппа? - погледна го с въпросителен поглед и след това изражението ѝ малко се промени в по-ядосано такова. - Какво става?

*знам, че е кратко и се извинявам, ама не знам какво да пиша ХД о, и да предупредя, че Топчева ме покани да пиша тука ;д*

by **Park Bom** Нед Мар 18, 2012 7:54 pm

Бом чу вратата на апартамента им да се отваря. Чу стъпките, които отиваха към кухнята, но помръдна от мястото си. Продължаваше да стои и да гледа ядосано. Минзди влезе в хола и отиде до как си. Прегърна я. Бом отвърна на прегръдката `и като забеляза, че малката не забелязва, че има още някой в стаята. Обърна главата си към дивана. Минзди също погледна натам и тогава забеляза, че Джи-Йонг е в хола в техния апартамент. Боми се обърна към Минзди, като изтри една сълза, която се беше търкулнала надолу по бузата `и. Не искаше да показва на малката, колко е наранена и че плаче, затова се обърна към нея с фалшива усмивка.
- Как мина деня ти? - попита Бом.
Минзди не `и отговори, защото все още гледаше Джи-Йонг. Бом се пресегна към масата. Взе листовете и `и ги показа.
- Джи-Йонг дойде да ни даде тези листове, нищо друго. - каза `и Парк Бом и отново се усмихна фалшиво.
Отново ги остави на масата и седна на дивана, като придърпа и Минзди с нея. Опита се да изглежда щастлива пред нея, но не `и се получаваше. Беше наранена от думите на Джи-Йонг. От това, че разбра, че няма никаква връзка с Сюнгхюн. Искаше да се скрие в стаята си и да заплаче. Но него направи, защото не искаше да изглежда слаба пред другите...

П.П.-Извинявам се че е малко, но не можах да измисля повече неща.

by **G Dragon ♥** Нед Мар 18, 2012 8:55 pm

- Дам, текста е много разчувстващ... - кимна Джи-Йонг
Все пак не искаше да му излезе име на нуно-разревач, нали така?... Все пак имаха един нуно-преследвач в групата и това им стигаше напълно. Всъщност, и другите момчета не оставаха по-назад от Сеунгри, може би само лидерът оставаше по-назад от другите. Мхм... преди му бе в кръвта- да върви наляво - надясно и да разбива сърцата на случайните минувачки само с поглед. Вече не бе така. Май бе изгубил чарът си. Остаряваше ли? Сюнгхюн бе много по-стар, Джи-Ди изглеждаше доста по-млад, а най-възрастният продължаваше да има повече завоевания. Е, Джи-Йонг поне продължаваше да му натяква, че докато не е дошъл в Ю-Джи е бил дебел, грозен и по-скоро е печелел подигравките от колкото сърцата на дамите и съученичките си. Но на кой му пукаше за миналото? Важното бе сега- лидерът бе скофтен, нямаше значение, че дори успешно е свалил акошерката още с първата си глътка въздух. Била е доста сексапилна глъдка въздух, да...
Минзи се протегна и взе листовете от масата. След секунда едната й вежда се вдигна невярващо.
- "Let's go party" ? Разчувстващо?- попита момичето с доста злобен тон
- Да...- кимна Джи-Йонг- Траурно парти... Охх, като не схващаш подтекста изобщо не се пробвай... Пее се...- извърна глава към Бом, все още не бе приключил с нея- ...как един човек винаги казвал истината, но другите не му вярвали.
- Не, няма такова нещо тук...- продължи да мърмори Минзи разлиствайки недоволно
- Ох...както и да е. Някой ден може да го разбереш.

*в моето пък няма никакъв смисъл xD*

by **Mikki.** Вто Мар 20, 2012 2:20 am

Поогледа листите, попрочете малко през редовете и разбра каква е картинката. Разчувстващ? Този текст? Let's go party... Имаше нещо. Минджи познаваше Джиьон прекалено добре, за да разбере, че лъже, но реши да не задълбочава нещата и просто остави листите на земята, хвърляйки му един тъп поглед. Време беше за развеселяване.
- Хей! Боми! Виж какво съм ти купила~
Макнето се затича към торбите, които току що беше оставила и извади една средно-голяма пластмасова кутия с красив син капак, на който беше изобразена жълта..
- ЦАРЕВИЦА! - писна Бом и бързо започна да отваря кутията.
Доволната усмивка се разля по невинното лице на Минзи, а след това тъмните ѝ очи се извъртяха към Джи Ди заедно с цялата ѝ глава, а ръката ѝ бавно се изкачи нагоре и направи знака „i'm watching you“. Това изглеждаше по-скоро сладко, отколкото заплашително, но за момента това не беше най-важното. И точно преди да се обърне към Бом, тя забеляза как ГД се хихика зад гърба ѝ. Направи се, че не го е забелязала, а след това напълно извърна главата си в началното положение и забеляза доволната тъмнокоска, която вече почти беше привършила с първата царевичка.

„ogsusu.“ - помисли си тя. „always works for her.“

- Е, след като вече всички са доволни... защо не излезем навън? Знаете, да се „сближим“!
След тези нейни думи, Джиьон завъртя очите си, сякаш казва „моля ти се, точно с тая ли?!“, а Боми забелязвайки това, погледна някак разтревожено. Все още не беше забравила това, което той ѝ беше казал за Сюнгхюн, както и останалите нападки. Всички те се бяха заболи в сърцето ѝ като остри стрели от купидон – с едната разлика. При купидона чувството е хубаво, но не и в техния случай.
Минджи все още се чудеше какво се случва и мисълта да попита премина няколко пъти през главата ѝ, докато чакаше отговор на предложението си. Но не. Тя вече беше питала! Или не беше? Слаба памет. И все пак, не трябваше да пита. Щеше да развали приятния „нирвана“ момент, в който беше изпаднала Бом, а и обстановката току-виж се бе избистрила малко.

by **Park Bom** Вто Мар 20, 2012 6:46 pm

Бом с очакване гледаше какво са `и купили. Минзди `и подаде средно-голяма пластмасова кутия със син капак, на който беше изобразена жълта...
-Царевица! - извика тя.
Радостно взе кутия от ръцете на момичето. Взе една малка лъжичка и започна да си похапва. Знаеше, че после щеше да си има доста големи неприятности, но в момента това беше единственото нещо хубаво, което се случваше. Бом продължаваше да яде без да обръща внимание на другите. Беше щастлива като малко дете, на което са му подарили плюшена играчка. Винаги се радваше, когато някой `и купи царевица, защото не се случваше много често, заради диетата `и.
- Е, след като всички са доволни...защо не излезем навън? Знаете, да се "сближим"! - каза Минзди.
Джи-Йонг направи физиономия, а Бом погледна разтревожено. Въпреки радостта `и относно царевицата, все още не беше забравила какво `и беше казал той. Не беше забравила всичките нападки по техен адрес. Все още беше доста наранена. Не искаше да ходи никъде с него. Искаше просто да изяде вкусната царевица, която Минзди `и беше купила и да помисли над всички неща, които беше чула досега...Лапна една лъжичка и се обърна към малката.
- Благодаря, но не ми се излиза. - каза Бом. - Вие ако искате излезте.
Тръгна по коридора към стаята си и влезе вътре, оставяйки Минзди да седи в хола заедно с Джи-Йонг.

by **G Dragon ♥** Съб Мар 24, 2012 6:30 pm

Пхах... Whatever, bitch. Всякаш е седнал да реве за теб като затръшваш малките си царевични вратички like a drama queen. Не на него тея. Живееше с хора които не познаваха дръжката на вратата. Бе му вродено да не се засяга от такова нещо. Не отваряха с ритник и затваряха с ритник. Животът му преминаваше в БУМ - БУМ - БУМ- ТРЯС - БУМ. Е, вече не бе така. Тишината в новият му апартамент започваше да го стряска честно казано. Нямаше писъци, шамари, силна музика, трошене на какво ли не.
Защо изобщо продължаваше да стои тук? Имаше ли смисъл? Лошите погледи на Малката и... май виждаше Бом за пръв път кисела. Прекаляваше със сладката царевица, това е проблемът.
Замисли се за кратък миг, дали да не звъннеше тук и там и съвсем скоро по-голямото момиче да се окаже оковано за леглото си, без да може да пийне дори и вода, но се отказа. Това бе доста гадно дори и за нея. Не бе клюкар и не искаше да бъде. Момчетата щяха да му се скарат... е всички овен Сеунгри, който доволно щеше да го потупа по гърбът и също така Таеянг тъй като дори не му говореше така или иначе- една Парк Бом пролет не прави.
Настъпи неловко мълчани, в което Джи-Йонг се мъчеше да не поглежда към малкото момиче. Бе естествено да защитава кака си каквото и да се бе случило, защо изобщо се очудваше !?
- Аз... аз май ще си ходя. - той се изправи и изтупа дънките си- Поздрави от Бае. Е, предполагам, че би ти ги пратил ако не бе дал обет за мълчание. Църквата му влияе много зле. Е, чувствай се поздравена, мъниче.

by **Mikki.** Съб Мар 24, 2012 10:08 pm

Минджи не знаеше какво се прави в такава ситуация. Дали трябваше да продължи да наблюдава съсредоточеното ядене на консервирана царевица или просто можеше да излезе навън с Джиьон? Всъщност, Бом изглеждаше сякаш е доста притеснена от нещо, но нямаше никакво намерение да сподели с малката, затова решението беше взето.
- Оппа! Хайде да излезем~
Минзи подскочи и една усмивка се покачи на лицето ѝ. Тя изобщо не очакваше веселия ѝ ден да свърши дотук, затова беше готова да излезе. Макар, че щеше да ѝ е гузно, че оставя Бом – тя се нуждаеше от пространство за размисъл. А и макне-то ѝ беше купила още 4 кутийки със „запаси“, така че нямаше да има място за притеснения – щом има царевица, има и щастие.
Джи-ди ококори очи след думите на малката и най-вероятно в ума му преминаваха мисли като „Ами какво ще прави с тая до нея?“, „Нима просто ще я зареже там с нейното огсусу?“, „Каква приятелка. Но пък, от добрата страна на нещата – може да я заведа при Сюнгхюн~”
Той поклати глава в знак на съгласие и отвори входната врата, хвърляйки един последен поглед към брюнетката, която седеше и не знаеше какво да мисли; че Минджи е лоша приятелка, задето я изоставя – или, че Минджи е страхотна приятелка, задето я подкупи с царевичката. И докато се усети, двамата бяха изхвърчали, като преди това се бяха сбогували с нея, но дълбоките ѝ разсъждения бяха ограничили слуха ѝ, затова ги беше изпратила само с една усмивка.

by **Park Bom** Нед Мар 25, 2012 12:15 pm

Бом остана сама в апартамента. Беше сама с царевицата, която `и беше купила малката. Двамата бяха отишли навън, като се бяха сбогували, но тя беше потънала отново в мислите си затова само им се усмихна...Погледна кутийките. Беше изяла една. Взе останалите три и отиде в кухнята. Прибра ги в хладилника. Каза си че няма да яде повече, за да `и останат и за после. Отново се върна в хола. Седна на дивана, на който до преди малко седеше Джи-Йонг. За да разсее мислите си, взе листовете с песни и започна съсредоточено да чете текстовете на песните, които бяха написани от Теди. Той пишеше страхотни песни и затова Бом много `и харесаха и допаднаха те. След това започна да учи нейната част от песента. Бавно ги запомняше, затова трябваше да се потруди, за да успее...
Мина един час. Тя все още стоеше на дивана и запомняше думите. Въздъхна и пусна листата на масата. Стана от дивана. Отиде в стаята си и заключи вратата, за да не може никой да влезе. Взе телефона си и звъна на Дара. Почака малко, но тя не вдигна телефона си, затова Парк Бом се отказа. Сложи го шкафчето и се излегна на леглото. Отново онези нещо, за които не искаше да мисли, се появиха в съзнанието `и. Отново се замисли за онези неща, които беше чула по-рано от Джи-Йонг...След време Бом лежеше заспала на леглото.

by **YeSung** Чет Май 17, 2012 10:05 pm

След това бесно писане на СМС-и той реши да отиде у тях. Облече се, оправи си косицата и каза на другите момчета, че излиза и да не го търсят.
Чувстваше се нервен.. Сякаш това беше първата му приятелка и сега отива да се запознае с родителите й.. Или по-точно с приятелките й.
Не се беше изтупал като за бал. Беше облякъл дънки и черна тениска. По пътя към блока на ЧаеРин купи цветя за лидерката, книга за Бом, една голяма играчка панда за макне-то им и много симпатична шапчица за Дара.
Вървеше натоварен с всичкото това и се чудеше как щяха да реаргират другите членки на 2NE1, когато целуне СиЕл.. И както си размишляваше се спъна в един камък и падна. Беше умопомрачително.
Cloud-s веднага го познаха и бам върху него.. Ужас, пълен при това. Изкараха му въздуха, взеха си за спомен ключодържателят му и ключът за колата.. Перфектно!
Накрая решиха да го оставят и Джонг Уон стана. Гушна пандата и букета в пандата, стисна в ръка торбичката с книгата и шапчицата и потегли нататък.
Накрая стигна до блока. Беше меко казано огромен. Със сигурност 40 етажа и огромен партер. Той влезе вътре и натисна копчето на асансьора. След 10 мин. чакане асансьорът отвори врати и влезе. Натисна бутона за 20-тия етаж и нагоре..
Асансьорът отвори врати и ЙеСънг излезе. Дълго се лута докато открие апартаментът им, но го откри! Това е важното, нали? Позвъни на вратата и се чу така досадното "дин-дон". Отвори му най-малката.
- Здравей.. - каза с лека усмивка момчето, а Минджи го гледаше като тросната с тиган. - Чае Рин тук ли е?
Малката кимна едвам и викна русокосата.
- Здрасти! - той й махна и влезе вътре. Събу се и двете го поведоха към хола. - Чае Рин, този букет с червени рози е за теб! Розите са общо 55. - той й връчи букета, а тя се изчерви. След това погледна Минджи. - Тази голяма пандичка е за теб, Минджи.
Двете го изгледаха потресени.. Явно не го бяха очаквали. Погледите им се отправиха към торбичката.
- Вътре има шапчица за нуна Дара и книга за нуна Бом. - той остави торбата на масата в трапезарията и се усмихна смутено.

by CL Чет Май 17, 2012 11:47 pm

Тя не спря да мисли за този идиот, който и беше пратил тези СМС-и или по-точно кой знаеше за връзката и с ЙеСънг?Въртеше се в стаята си и се бе притеснила много, защото шефа и може да ги разкрие.
Отиде в кухнята и си наля чаша с вода.Изпи я на един дъх и отново започна да обикаля нервно из апартамента.Не можеше да се успокой.Някой се беше сетил за тях и звънна на вратата им.Минджи отиде да отвори.Всичко в нея се преобърна на 360 градуса."Ами ако е този?"помисли си тя.Малката я извика и изглеждаше все едно са я ударили.Лидерката отиде до вратата и видя своя любим.Усмихна му се широко и го покани да влезе.
- Чае Рин, този букет с червени рози е за теб! Розите са общо 55.
Той и подари един прекрасен букет.Тя беше толкова очарована от жеста му че се изчерви, като домат.Той беше купил и подаръци на момичетата.Те го гледаха стреснато понеже не знаеха, че тяхната лидерка има връзка.
-Благодаря но нямаше нужда.-Усмихна му се тя.Не можеше да скрие щастието си.-Заповядай.Седни на диванчето.-Каза тя и го заведе в хола.
-Съвсем забравих...Дара Бом ми прати съобщение, че ще остане при родителите си.-Тя само и кимна.Личеше си че после ще има разговори по адрес на оппа.И двете бяха супер изненадани от появата му, а той от своя страна беше много притеснен.
-Ние ще отидем да изчистим стаите си.-Каза Дара и задърпа малката със себе си.
Останаха сами...или така си мислеха.Макнаето и певицата се бяха покрили, но къде ли?Тя го погледна и му се усмихна широко.
-Най-сетне се осмели да дойдеш, а?Не се притеснявай никой тук не яде хора.-При притеснения му вид тя не знаеше какво да направи."Ама и аз съм една..."-помисли си тя.
-Искаш ли нещо за пиене?Или нещо друго...-Каза му тя.Не й хрумваше какво друго да му предложи освен питие.

by **YeSung** Пет Май 18, 2012 8:04 am

Дара задърпа малката със себе си с извинението, че ще си чистят стаите.. Кой би им повярвал? Щяха да следят какво става в хола..
-Най-сетне се осмели да дойдеш, а?Не се притеснявай никой тук не яде хора. - при тези й думи той още повече се притесни и седна като вдървен на дивана.
ЧаеРин го попита какво иска да пие.
- Ами.. ако може чаша вода. - Джонг Уон се усмихна смутено, а тя само му кимна и отиде в кухнята, за да му налее.
Певецът огледа хола. Черно и бяло.. Напомняше му за апартамента му преди да се премести да живее с другите момчета.
Мъжът стана от дивана и започна да обикаля. Разглеждаше снимките, които висяха по стената, различните джунджурии по етажерките и т.н. докато вратата на едната стая не се отвори и не го фрасна по главата. Той падна на пода в безсъзнание с меко казано огромна цицина на главата.
След незнайно колко време отвори очи. Бяха го пренесли на дивана и три глави се бяха надвесели над него.
- ЙеСънг, толкова съжалявам.. Не те видях! - започна Минджи.
- Ъ-ъ-ъ.. няма нищо спокойно. - Джонг Уон се намести в седнало положение и се хвана за челото. Огромна цицина се беше появила там.
Докато беше в безсъзнание беше дочул нещо от някакъв разговор, от което дочу само "Кога тръгнахте? Как се уреди с такъв сладур, Чае Рин?" и дъра-бъра. Момичетата бяха пуснали телевизора, или по-точно на предаването Music Core. Водещите този път бяха Юна и Йонг Хва. За първи път от векове виждаше Йонг Хва в предаване..
- Охо.. кого виждат очите ми. - каза ЙеСънг и се втренчи в екрана.
Дара погледна СиЕл настоичиво и задърпа русокосата и макне-то към една от стаите на апартамента оставяйки го сам за няколко минути..

by CL Пет Май 18, 2012 1:38 pm

Мъжът поиска вода от нея.Тя се усмихна и отиде до кухнята.Напълни му чаша с вода, а от съседната стая се чу страшен тропот.Лидерката остави чашата на масата в трапезарията и се затича към хола.Когато влезе завари Дара и Минджи, който бяха насядали покрай нейния любим, а той беше в безсъзнание на пода.
-Какво стана?-развика им се тя.
-Не го видях моля те онни прости ми.-каза малката на своята лидерка.
-Кога тръгнахте? Как се уреди с такъв сладур, Чае Рин?Разкажи ми всичко.-Каза й Дара.
-Сега не му е времето.Първо трябва да го пренесем до дивана.Минджи донеси одеяло.-Щом малката го донесе те го завъртяха и го сложиха на одеялото.Щяха да го пренесат все едно е труп.Хванаха краищата му и го сложиха на дивана.Трите го наобиколиха и зачакаха сладура да отвори очи.
Най-сетне той ги отвори.ЧаеРин се почуства така сякаш са я освободили от 50 годишна присъда.
- ЙеСънг, толкова съжалявам.. Не те видях! - започна да му се извинява Минджи, той и каза, че всичко е наред.Той се зазяпа в предаването по телевизора, а двете момичета задърпаха русото момиче в нейната стая.
-Чакам...-каза й Дара и скръсти ръцете си.
-Автубусите се чакат на спирката не тука!-Отвърна й лидерката.Тя искаше по-скоро да се върне в хола за да разбере как е сладура.Дара я погледна накриво и русокосата се поддаде.-Офф излизаме от онази вечер в която се прибрах пияна...Ясно?!?!-Тя се засили към вратата, но по-голямата застана пред нея и не я пусна.
-Пусни ме!-Развика се ЧаеРин и огласи апартамента с писъка си.
-Кажи му че подаръците са много хубави и му благодарим.-Каза й малката и дръпна Дара към нея за да се отмести от вратата.
Лидерката за отрицателно време беше в хола.Той беше толкова съсредоточен да гледа предаването, че подскочи след като русото момиче влезе в стаята.
-Как си?-Каза му тя и започна да го оглежда отвсякъде.Изведнъж забеляза нещо на челото му.-Имаш цицина?!?!-Провикна се тя.Беше изпаднала в паника."Просото невероятно!Сега едва ли ще иска да стъпи тук..."-помисли си тя.

by **YeSung** Съб Май 19, 2012 9:18 am

- Добре съм, спокойно. - мъжът докосна челото си - Спокойно, нищо ми няма.
Той се усмихна и предаването свърши. Въздъхна и се загледа в една от снимките до телевизора, която беше нещо като семейна снимка на YG. Всички бяха там - BigBang, 2NE1, Se7en, Tablo, Teddy, Gummy и шефът.
Погледна ЧаеРин и после погледът му се отправи към Дара и Минджи, които надничаха през вратата на стаята, която го беше ударила.
- Скоро ще ни оставят ли..? - прошепна Джонг Уон на русокосата.
Тя поклати глава, което означаваше "Не".
- Ясно.. - промърмори ЙеСънг и стана от дивана. - Имам два билета за "Титаник 3D". Нуна Дара, Минджи, взимайте ги и отивайте на кино.
Нуна Дара излезе мъкнейки макне-то, грабна билетите и се изтреляха навън.
- Останахме сам самички, без приятели. - погледна я с голяма миличка усмивка.
- Итък заминава в средата на август за Казармата! - певецът реши да хвърли бомбата. - Мисля, че си прочела някъде из клюките, че и аз заминавам заедно с него.. Е, аз заминавам през октомври. Малко по-късно..
Той се посеча по тила, макар че не го сърбеше. Знаеше, че на ХийЧол му е скучно, когато не е с някой, който познава от дълго и от една страна се радваше, че ще се видят.
- И сега със сигурност ще кажеш "О, боже". Вярвам, че да бъдем разделени е само въпрос на време и ние ще бъдем заедно отново! - мъжът й се усмихна. Те щяха да бъдат заедно отново, а и му оставаше още доста до заминаването. Все пак бяха в края на Май.

by CL Съб Май 19, 2012 11:50 am

- Скоро ще ни оставят ли..?-прошепна мъжът на момичето.Тя поклати глава в знак на отрицание.Познаваше ги много добре и знаеше, че едва ли ще се откажат скоро.Не че тя не би направила същото, ако някоя от приятелките `и си доведе приятеля в апартамента им...
- Имам два билета за "Титаник 3D". Нуна Дара, Минджи, взимайте ги и отивайте на кино.-Каза им Джонг Уон.Дара ги грабна и двете момичета излязоха на секундата.
Сега останаха сами.Той `и се усмихна тя на него-също.
- Итък заминава в средата на август за Казармата!Мисля, че си прочела някъде из клюките, че и аз заминавам заедно с него.. Е, аз заминавам през октомври. Малко по-късно..
Всичко в нея се преобърна.Не искаше да чува тези думи.Никога не искаше да чуе за онези военни глупости.Малко по-късно, ли?Това въобще не успокой русото момиче.Напротив!Тя още повече се натъжи.Дори си го представи обръснат и с онези вмирисани униформи.Цялата настръхна при мисълта, че се въргаля, като прасе в калта.Мъжът се почеса по тила.
- И сега със сигурност ще кажеш "О, боже". Вярвам, че да бъдем разделени е само въпрос на време и ние ще бъдем заедно отново!
-Не няма да кажа това...-Джонг Уон я погледна объркано.-...ще кажа, че няма да те пусна!Дори, ако се наложи да те отвлека!-След това тя се сгуши в него, като малко дете.Не искаше този момент да свърши и не го пусна.Джонг Уон я устави, дори започна да си играе с косата `и.Лидерката се изправи и го погледна в очите и му каза:
-Обичам те!-Не се стърпя и го целуна.Обожаваше вкуса на устните му и не можеше да си представи и един ден без тях...

by **YeSung** Съб Май 19, 2012 12:24 pm

-Не няма да кажа това..ще кажа, че няма да те пусна!Дори, ако се наложи да те отвлека! - каза ми тя, а Джонг Уон я погледна объркано.
ЧаеРин се сгуши в него и той обви ръце около талията й и започна да си играе с русите й коси.
-Обичам те! - прошепна лидерката и впи устни в неговите. ЙеСънг вътрешно се усмихна, леко смутено, и й отвърна. Обичаше цвета на устните й и вкусът им. Обичаше всичко в нея!
След като отлепиха устни той я погледна право в очите и нежно я помилва.
- Аз те обичам повече! Но трябва да замина.. Трябва да изпълня дълга си към родината. Прекалено дълго го отлагах, а и знаеш, че не съм първа младост. На 24-ти август правя 28.. Плюс това и ХийЧол ни чака..
Седнаха на дивана и тя се сгуши в него.
- Обичам те далматинче! - пошушна й в ухото и телефонът на момичето извибрира в знак, че има СМС.
Тя се изправи и взе телефона си. Отвори съобщението. Джонг Уон леко надникна. Пишеше нещо за педобеър, дали гаджето й е у тях и дрън-дрън. Мъжът се покашля тихо и стана. Отиде в трапезарията и взе чашата с вода от по-рано. Изпи съдържанието й на един дъх и се върна. Тя пишеше нещо в отговор на СМС-а..

by CL Съб Май 19, 2012 3:08 pm

- Аз те обичам повече! Но трябва да замина.. Трябва да изпълня дълга си към родината. Прекалено дълго го отлагах, а и знаеш, че не съм първа младост. На 24-ти август правя 28.. Плюс това и ХийЧол ни чака..
Тя замълча понеже знаеше, че Джонг Уон е прав.Те седнаха на дивана и отново се сгушиха.Прекрасния момент беше прекъснат от мобилния телефон на русокоската.
Тя изпофтя и се изправи за да види кой се е сетил за нея.Отново беше онзи, който я притесняваше и обиждаше приятеля `и.Мъжът се покашля тихо и стана. Отиде в трапезарията и взе чашата с вода, която си поиска по-рано.. Изпи я се върна. Тя пишеше отговор на СМС-а.
Наруга набързо вредителя и заряза телефона си на масата в хола.Беше му супер бясна и дори преди да остави телефона си го изключи.
-Искаш ли нещо друго, далматинче?Нещо за хапване например...-Попита го лидерката, но той поклати глава отрицателно.Памълчаха малко, защото момичето не знаеше какво да му каже.На нея и стигаше само да го гледа, но щеше да е много невъзпитано от нейна страна.
Е, харесва ли ти апартамента?-Най-накрая реши да го попита русото момиче.

by **YeSung** Съб Май 19, 2012 3:48 pm

Не беше гладен.. Напоследък апетитът му нещо се губеше. Преди през 10 минути хрупаше нещо, а сега не искаше да подуши храна. За това на въпроса на Чае Рин дали му се яде нещо поклати отрицателно глава. Имаше чувството, че ще се пръсне още малко..
Дали апартаментът му харесваше? Да, апартаментът беше хубав. Ставаше за живеене на четири момичета, но не и за живуркане на 13 момчета... Лол!
- Апартаментът ви е хубав! - той се усмихна и обгърна талията й с ръце. Започна да целува нежния й врат.. Ароматът й на череши го опияни.. Обожаваше този аромат!
Бутна я на дивана с дяволита усмивка.
- Някой казвал ли ти е, че имам много невъзпитани мисли за теб? - Джонг Уон я погледна с най-сладкото си личице и най-сладката си усмивка.
Тя се притесни и ЙеСънг започна да се смее.
Наведе се ниско над нея, така че лицата им да са едно срещу друго и впи устни в нейните.. Тази целувка беше дива, настойчива, изучаваща момичето отдолу него.
Плъзна леко ръчичка надолу, но усети, че прекалява за това стана от нея и й помогна да се изправи. Певецът наведе глава виновно надолу.
- Извинявай.. - беше смутен от постъпката си. Огледа отново стаята и този път погледът му падна върху снимка на Майкъл Джексън в бяла рамка скрита зад снимки на момичетата от групата.
- You've been hit by. You've bee struck by. A Smooth Criminal.. - мъжът си затананика част от припева на "Smooth Criminal". Обожаваше песните на Джексън, най-вече "Любезен престъпник".

П.С - Последното няма абсолютно никакъв смисъл ама.. :lol:

by CL Съб Май 19, 2012 10:30 pm

- Апартаментът ви е хубав!
Каза Джонг Уон на ЧаеРин и обви силните си ръце около талията й.Започна да я целува по врата й, а тя се почуства така сякаш ток минава през тялото й.Цялата настръхна.След това мъжът я бутна на дивана, като той беше отгоре, а тя беше под него.Той и се усмихна дяволито.
- Някой казвал ли ти е, че имам много невъзпитани мисли за теб?
"А ти ако знаеш аз какви имам за теб..."-помисли си русото момиче и се засмя.Той застана над нея и я целуна страстно.Това беше една от многото целувки каращи лидерката да си умира от кеф.Той плъзна ръката си по нейното бедро.Беше и много добре, но той се отдели от нея и се изправи."Ама защо"-помисли си русото момиче.Не искаше това да спира.Джонг Уон се извини на ЧаеРин и се загледа в снимките отново.
- You've been hit by. You've bee struck by. A Smooth Criminal..
Мъжът започна да си пее песнта.Русото момиче запя заедно с него.Бяха невероятен тандем. След като приключиха двамата се спогледаха за секунди и тя не се сдържа и му се хвърли на врата за да го целуне.Целуваха се и накрая ЙеСънг искаше да се отлепи от нея, но тя не позволи.Не искаше да се повтори ситуацията от дивана.Задълбочи целувката още повече, а мъжът обви ръце около кръста и я притисна към себе си.

by Sponsored content

Апартамента на 2NE1

Апартамента на 2NE1

Re: Апартамента на 2NE1

Re: Апартамента на 2NE1

Re: Апартамента на 2NE1

Re: Апартамента на 2NE1

Re: Апартамента на 2NE1

Re: Апартамента на 2NE1

Re: Апартамента на 2NE1

Re: Апартамента на 2NE1

Re: Апартамента на 2NE1

Re: Апартамента на 2NE1

Re: Апартамента на 2NE1

Re: Апартамента на 2NE1

Re: Апартамента на 2NE1

Re: Апартамента на 2NE1

Re: Апартамента на 2NE1

Re: Апартамента на 2NE1

Re: Апартамента на 2NE1

Re: Апартамента на 2NE1

Re: Апартамента на 2NE1

Re: Апартамента на 2NE1

Re: Апартамента на 2NE1

Re: Апартамента на 2NE1

Re: Апартамента на 2NE1

Re: Апартамента на 2NE1

Re: Апартамента на 2NE1