Клуб "Еmpphire"

by **ShiN** Нед Май 05, 2013 5:29 pm

- Юри-чаааааан - от половин час стоях и ревах пред телевизора, докато гледах Куон Юри в някакво предаване. Беше повторение, но мен това не ме бърка.
Отново си бях съвсем сам като мишка и нямаше кой да ми мърмори да спра да цивря. Извадих си една кърпичка от пакетчето и се изсекнах благозвучно. След това с друга си избързах сълзите.
- Гладен съм! - започнах да си говоря сам
- Това реване ме кара да огладнявам. Или пък съм жаден? Аз винаги съм жаден. Но вчера се наквасих като калестир и не знам дали ми се пие пак алкохол...- замълчах за малко, след което се шибнах по тиквата.
- Глупости! Шино винаги е готов за почерпка!!! - изхилих се и с изненада забелязах, че частта с Юри свършва. Лепнах се за телевизора и цунках екрана. Ударих му една продължителна целувка, но когато си отворих очите там беше Siwon от Super Junior и аз бързо изхвърчах няколко метра назад.
Хммм..какво да правя сега? Май мениджъра е прав, че трябва да работя повече. Имам 2-3 издадени песни, други са почти готови, но все още не съм издал албум. Май в S.M ми тръгна слава на най - големия мързеливец. Е, нищо...
Тъкмо отивах към купчинките си със препрочитани книги, когато получих смс. Не повярвах на очите си. Ми Коразон ме викаше! Аууууу...започнаха да ми излизат сърчица от очите.
- Дай гепи! - казах на заека Роджър, който залиташе покрай мен. Той едва успя да замахне към ръката ми.
- Роджър, ти си пиян!!! - казах му на висок тон
- И ти беши вшера..- преплете език той и се стовари на земята.
Зарязах го там и се преоблякох. Юри ми беше написала името на някакъв клуб. По принип не ходех в клубове и това бе добра възможност. Понеже все още нямам книжка, шофьор от компанията ми търчеше подир задника. Остави ме пред клуба и аз половин час му казвах чао и му благодарях.
На няколко метра от мен имаше градинка с доста хубави цветя. Откъснах едно и избягах.
Влязох вътре и започнах да душа за Коразон. Бях си излял половин шишенце марков парфюм, защото си мислех, че така е яко, но хората около мен ме поглеждаха странно. Даже един ми подметна, че съм съм се окъпал с парфюми. Най - сетне я видях. Изтичах до нея, паднах на колене и вдигнах ръката с цветето. Музиката сега не беше толкова силна, така че със сигурност ме чу като викнах.
- Юри - чан, Ми Коразон, моя прекрасна Дулсинея дел Тобосо...кралице на моето огнено сърце! Приеми това цвете, като дар в знак на любовта ми! - свих устни, като за целувка и се чу сладко "chu'. След това се усмихнах широко.

by **Kwon Yuri** Пон Май 06, 2013 8:18 pm

Денят беше както винаги ужасен.Франческа си чеперчеше гнусните крака на бюрото и раздаваше заповеде насам,натам...Ти иди там!Уредила съм това!Бла,бла,бла!...
Пълна претенциозна овца!
За каква се мислеше път тя?Това ,че има един милион зелени костюми не значи, че нещо повече от хората в компанията.Тя със сигурност беше расистка!10000% беше такава
Много звезди се разхождаха из коридорите на новата компания и всички до едни се държаха все едно бяха натикани в затвор ...егати мъката преживваха и те,направо да ги съжали човек.На Куон Юри от скоро спря да й личи ,че е измъчена и вече си гледаше със същия леден поглед.
За тази вечер беше замислила да се позабавлява малко.Щеше да отскочи до момичетата от СНСД и после евентуално да се набута в някой клуб.Може пък да завари някоя хальо звездичка ида се подразни с нея
Плановете й не се развиха според исканото от нея.Момичетата бяха заети.Връщали се моляти се от някакакъв концерт и щели да бъдат уморени.Окей ясво точно сега не им беше до Юл.Хубаво!
Остана й само да се приготви за дискотеката.Докато си оправяше косата съвсем ненадейно се сети за Шин.Япончето дето много я харесваше.Той за разлика от абсолютно всички други я понасяше и хич не му пукаше как се държи.Егати харакртера дето имаше това момче.Евалта направо!
Без да губи време Юри му прати есемес с името на клуба....Дам,написа му само името.Ако толкова много я любеше щеше да се досети и да цъфне там.Хехе,естествено че щеше да дойде!
Както винаги Куон се издокара и вече беше с цялата си прелест влезе в клуб "Еmpphire"Беше супер як клуб и по-късно ставаше направо мега як.Светлини,танци,готини пичове,текила..Направо рай.
Още от сега имаше много хора.Абсолютно всички момичета се бяха направили на първите проститутки. Бяха си сложили едни къси поли които повече приличаха на шалове и едни парцалки наречени потници, абе жалка работа...много жалка.
Тъмнокосата преди да украси едно свободно съпаре си поръча някакъв коктейл.Щеше да започне първо с него,а пък после като дойдеше Шин щеше да си поръча текила поне да се напие и да забрави малко за смотания си живот.
Бийта който тънеше от огромните колони беше уникален.Вибрациите му минаваха през тялото ти и те караха да пощуряваш.Охо ,на Юри как й се танцуваше!!
Както си стоеше спокойно и от време на време поглеждаше към жалките кучки тя видя с периферното си зрение припкащия Шин.Ухилен до уши той весело се приближаваше към нея.И точно в този момент момичето усъзна каква огромна грешка беше допуснала като го беше поканила...ОГРОМНА
Японеца от своя страна за да накара Юл все повече да съжалява за постъпката си ,се пльосна на колене в крака й и й подаде някакво цвете.
- Юри - чан, Ми Коразон, моя прекрасна Дулсинея дел Тобосо...кралице на моето огнено сърце! Приеми това цвете, като дар в знак на любовта ми!-викна той и след като уформи "целувчеца"с устините си отново се усмихна широко.
Юри го погледна с обичайни я си поглед.
-Я се стегни!-каза му и отпи бавно от кокейла си.
-Излагаш ме ,моляте изправи се и престани да се правиш на луд!-продължи строго тя.
Шини все така усмихнат не мръдна от позата си.Гледаше я с чакащи очи.Юл изцътка докато вдишаше ядосано и грабна цветето от ръцете му.Той пък веднага скочи и обви ръце околу нея.
Певицата свърчи лице...Пфууу доста яко се беше напърфюомирал.Юри също очиаше да си слага по-много парфюм ама винаги имаше мярка!

by **ShiN** Нед Май 12, 2013 10:10 pm

В началото Юри-чан не искаше да приеме знака на любовта ми, но след малко склони.
- Йеееейййй!!! - скокнах веднага и обвих ръце около нея.
- Ангел мой...знам, че това цвете не е достойно за теб, нито аз...но то е от сърце!! - изкисках се като някакво дете няколко пъти и я пуснах. Подхванах канапеподобния стол и го доближих още повече до нейния.
- Ми Корасон! Почувствах се на седмото небе, затова че ме извика. Поласкан съм.
Събрах ръце пред сърцето си и въздъхнах. Между другото сърцето ми в момента биеше по - силно както всеки път, когато видя Юри.
- Коктейлче ли пиеш? Добър избор. - хилнах се
- Къде е тоя сервитьор бее??? Искам една балканска ракийка! Може и руска водка! - викнах силно и започнах да се оглеждам. Хората наоколо ни загледаха, но аз не м обърнах внимание.
- ХЕЙ! Я не зяпай Ми Амор!!! - викнах по един на съседската маса, който плакнеше очи по Юри. Взех табелка, на която пишеше "reserve" и го пернах с нея. Той започна да ми се кани и дори започна да ме храни. Преносно. Реших да му го върна.
- Ту ерес ун омбре реверсо!!! - казах и му се изсмях нахално насреща. Идиота се обърка, но след малко тръгна да става. Три мацки, които бяха при него го спряха. Май ме харесват, защото ме гледат. Усмихнах им се и онзи пак се ядоса.
След секунди цъфна сервитьор.
- Двойна водка "Руский Стандарт".
Той отлетя нанякъде и аз се обърнах към моята Кралице.
- Е, Ми Коразон. Как върви при теб ? С нещо да се похвалиш? А да се оплачеш? Готов съм да изслушам всичко, стига да е от теб!

by **Kwon Yuri** Пон Май 13, 2013 9:25 am

Шин дръпна едни от тежките столове или бяха по-скоро кресло и го доближи до този на Юри
- Ми Корасон! Почувствах се на седмото небе, затова че ме извика. Поласкан съм.-започна момчето.
Юл въздъхна ..."И сега следва една дъъъълга деседа"-помисли си тя и едвам не се прозя.
- Коктейлче ли пиеш? Добър избор.-продължи той
Тъмнокосата тъкмо щеше да отговори нещо хапливо когато японеца викна.
- Къде е тоя сервитьор бее??? Искам една балканска ракийка! Може и руска водка!-крещеше Шин и се оглеждаше.
Певицата с ококорени очи се огледа.Доста хора ги гледаха.Тя въздъхна ядосано и прикри очи с длан.Оле какво щеше да се случи на Шин не е истина просто!!
- ХЕЙ! Я не зяпай Ми Амор!!! -продължи да кряска новоизгряващия певец.Юри беше меко казано засрамена.
Някакъв мъж от съседната маса започна да вика по тях...главно по Шин!!Куон се зачуди дали да не свземе коктелчето и да се скрие някъде.Защо всеки път Шин трябваше да прави така?!Винаги!Излагаше я и не му пукаше!
- Ту ерес ун омбре реверсо!!! -викаше на испански.
-Айго..АЙШ!-мърмореше ядосано Юри.
Кога щеше да свърши това мъчение Господи??!Куон Юри все повече съжаляваше че е викнала Шини.Веднъж да направи нещо добро и някой да осере всичко!
- Е, Ми Коразон. Как върви при теб ? С нещо да се похвалиш? А да се оплачеш? Готов съм да изслушам всичко, стига да е от теб!-започна отново момчето.
Черната перла бавно вдигна глава.
-Ти да умреш ли искаш?Ако още веднъж викнеш ще ти откъсна гръкляна!-заплаши го момичето и отпи от сламката на напитката си.
-Никак не върви...няма да ти кажа!-отсече тя.
Коктела й свърши а нашия пиеше водка.Браво....добър избор!
-Ей ти?-викна на сервитьора.той се ухили като я видя и бързо дотърча.
-Шот текила Бум Бум-поръча тя.
-Това ли ще?Да ти предложа нещо друго?-вместо да изчезне с поръчката й той стоеше гледаше я и й се усмихваше.
-Не-отсече тъмнокосата.
-Тогава за сметка на заведението какво ще искате?
Юри г пгледна с уморен поглед.Знаеше ги тези номера,но точно при нея...те не минаваха!
-Стига си ми зяпал краката и изчезва да ми донесеш поръчката!-каза уж миличко и го отсече с поглед.
Мразеше такива мъже!Но какво да го прави..в случея ти си беше виновна че беше облякла толкова къса рокля
-Шин?-повика го.Той се обърна с готовност-Роклята твърде къса ли е?Дай ми якето си!
Искаше да си прикрие краката защото не искаше повече проблеми със сервитьора или с когото й да е било.

by **ShiN** Пон Май 13, 2013 2:15 pm

Ми Коразон ме удостои с непокорния характер, който толкова и приляга. Заплаши ме, че ако викна пак ще ме остави без гръклян.
- Льо сиенто, Юри-чан.- извиних и се
- И аз те обичам! - обожавах, когато си показва бойните възможности. Няма нищо по - хубаво от това, любовта на живота ти да е момиче с характер. Докато си мислех тези неща се зачервих целия. Явно нямаше да ми каже нищо за случващото се около нея. Но аз няма и да я притискам. Важното е, че сега е при мен, а не при някой камбур. За мен най - важно е, че прекарвам моменти с нея. Толкова ми липсваше и от толкова време не я бях виждал...чак сега не можех да повярвам, че това е истинско. В този момент осъзнах как я гледам миличко с полунасълзени очи. Коразон от своя страна повика сервитьора, за да си вземе още пиене. Царвула реши да започне да флиртува, а аз го гледах на кръв през цялото време.
- Абе 'що не си завреш сметката на заведението в......- бях прекъснат от Коразон, която между другото вече го беше отпратила. Тя изрече името ми и аз веднагически се обърнах към нея. Явно реши, че проблема е роклята.
- Юри-чан, не е заради дължината на роклята, просто краката ти са хубави! - казах. Всъщност наоколо имаше жени и с по - къси поли, но просто не можеха да се мерят с Коразон.
Съблякох якето си, и без това беше започнало да ми става горещо. Метнах го върху краката и. Останах по синя карирана риза с къс ръкав. Така определено беше по - добре.
- Можехме да му поискаме шише с Абсент, щом е толкова оборотен! - казах и, но това беше по - скоро шега.
- Виждала ли си се скоро с момичетата от GG? Много им липсваш. - сигурен бях, защото те я обичаха, а аз понякога им досаждах и разбирах всичко. Защото съм умен. Беше ми по - забавно да се навъртам при SNSD, отколкото при SUJU. Което ми напомня, че скоро не съм бил при Shinee. Тези момичета бяха доста мили. И имаха чувство за хумор. И понякога се смеят на шегите ми!

by **Kwon Yuri** Пон Май 13, 2013 2:38 pm

- Юри-чан, не е заради дължината на роклята, просто краката ти са хубави!-каза японеца.
-Зная!-отвърна му Юри и зачака якето му.
Шин най-накаря го съблече и го метна на краката й.Юл първо кръстоса крака и го намести хубаво върху крайниците си.
- Можехме да му поискаме шише с Абсент, щом е толкова оборотен! –все още се заканваше момчето.тъмнокосата се усмихна леко,но Шин на дали беше уловил тази усмивка.
- Виждала ли си се скоро с момичетата от GG? Много им липсваш.
-Виждам се постоянно с тях!Всеки ден си говорим.Даже все още живея с Тифани и Юна..Всичко е както си е!-говореше леко сърдито.
С периферното си зрение Юл видя онзи плъх...идваше споръчката й.Тя си пое въздух докато не откъсваше очи от него.Шин явно забеляза ,че се загледала на някъде и и проследи погледа й.
-Аз ще се правя.-предопреди тихо японеца.
Сервитьора постави шише с текила на масата,пет чашки,едно шише спрайт и едно шише лимонов сок.Този път устата му беше на тънка линия.
-Сигуна ли сте че...-не издържа той и тръгна да говори.
-АБЕ ЕЙ!!!-викна Шин и грабна тежкия пепелник.Ако служителя не беше избягал и ако Юри не беше хванала ръката на япончето навреме нахлния задник щеше да се сдобие със синина на кухата си тиква.
Шин започна да си мърмори нещо което Юл не разбра.Беше заета да се смее.Тоя Шин винаги я разсмиваше.Толкова се смя че чак очите й се насълзиха.

by **ShiN** Пон Май 13, 2013 3:15 pm

Усмихнах се. Хубаво е, че поддържат връзка.
- И аз искам да си имам група! Така ми е адски самотно. - оплаках се
Понякога ми ставаше адски тъжно за моите момчета в Япония.
- Аз също си звъня смомчетата от бившата ми група.- похвалих се
Както си блеех хилейки се в разни посоки, забелязах, че погледа на Коразон е прикован в идващия цървулчец.
- Аз ще се справя. - предупредих я, защото отдалеч надушвах, че не би се отказал лесно. Ама че нахалитети има на тоя свят. А я си представете, че Коразон бе решила да си пийне сама? Кой знае този какво би могъл да направи. Момъкът не бе с доволна физиономия. Реших, че ще се обърне и ще си замине, но той започна пак. Не успя да завърши, защото аз така скочих, че той чак се стресна.
- АБЕ ЕЙ!!! - креснах и повлякох пепелника. Идиота се подплаши и избяга, а и Юри спаси празната му глава от близка среща с пепелника.
- КИСАМА! - креснах още веднъж след него, защото се беше обърнал да ни гледа. Седнах се бавно на мястото, като тихичко мърморех и протестирах на японски. Оплаквах се как могат да вземат такива служители. Не уважават нито работата, нито клиентите си. Този заслужава да се срещна с управителя и да го "похваля". Обърнах се към Юри и с изненада установих, че тя се смее. Не знам на кое се смееше, но ме накара първоначално да се усмихна широко, а след това да се разсмея и аз.
- Oh my god, ми Коразон...толкова ти отива да се смееш - казах замечтано. Изчаках да и мине, и след това погледнах отново към шишето.
- Ми Коразон! Смятам да ти помогна с това! - изгълтах моята водка, все едно пия вода.
- Ще ти налея! - съобщих и налях текила в едната малка чашка. Не бях сигурен дали иска веднага да започне на чисто, но ако не я иска може да си остави за после. Налях и във втора.
- Но Ми Коразон, трябва да си внимателна, и не трябва да изтормозваш много красивия си черен дроб, защото твърдия алкохол не винаги се отразява добре. - всъщност това е ако пие редовно като мен. Надявах се Коразон да не пие редовно. Аз си имам порок, но знам че не е полезно.

by **Kwon Yuri** Пон Май 13, 2013 3:51 pm

- Oh my god, ми Коразон...толкова ти отива да се смееш.-каза замечтано Казешини.
Юл избърса сълзичките от смях от лицето си и си по евъздух.Изкиска се още веднъж и вече съвсем се успокои.
- Ми Коразон! Смятам да ти помогна с това!-рече той и след като изпи своята водка направи набързо една чашка шот текила.
- Но Ми Коразон, трябва да си внимателна, и не трябва да изтормозваш много красивия си черен дроб, защото твърдия алкохол не винаги се отразява добре. –говореше той.
-Въобще не ме интересува!-каза тя и изпи на екс шота.
След това тя си направи останалите шота и избута една еднствена чашка към японеца.Изпи ги набързо ,а главата веднага се завъртя.Никога не е носела на алкохол..ама никога.Е поне ако се напиеше Шин щеше да я носи независимо какво ставаше.
-Ако се напия..не ми позволявай да се излагам..Разбра ли ме?-говореше на японеца.
-Ама какво говоря аз никога не съм се напивала..Ненене чакай..няколко пъти се напих...ама не помня.Обаче казват ,че въобще не ми ли личи!Личи ли ми?Не нали!?
От както беше влязла във клуба я беше заболяла главата.И все още я болеше.Първо защото в дискотеката доста хора пушеха и беше задушно...а и да не забравим вече силната музика.Перфектно просто.
-Ух...жадна съм!Отивам да си взема Маргарита.Ти...чакай тук!-каза на певеца и се изправи.Остави якето на място си и тръгна бавно към бара.По пътя успа да се бутне във някви млади к*рвички и след като им се изсмя си продължи напред.
-Мърли!-прговори тихо тя и се засмя.Стигна до бара и се облегна.
-Маргарита!-каза на бармана.А бармана какъв беше..алелелеле!!Висок с една прилепнала бяла риза която разкриваше широките му рамене.Тя му се усмихна и започна да си играе със сламките.
След акто получи Маргаритата си + усмивка и намигване от бармана Юл , отпи от питието си и се завъртя.Все още се усмихваше и вървеше бавно.По едно верме едно масивно рамо се бласна в нея.Малко от маргаритата се изля на роклята й.
Тъмнокосата погледна виновника.Беше онзи задник-сервитьора!
-Тапъко...извини ми се!-започна момичето.Той я погледна преценяващо и изсумтя едно „Сори” и взе да си ходи.
-Чакай,чакай .-хавна го за ризата и го накара да я погледне.
-Казва се „Съжалявам”-изсъска Шин.Юл се обърна и какво да види япончето беше хванал яката на служителя и го гледаше ядосано.
Настъпи тишина между тримата.Куон я прекъсна като се изсмя.
-Спокойно де!-каза тя и откопчи пръстите на Казешини от парцала на идиота.После изпи на екс Маргаритата постави празната чаша в ръката на сервитьора и дръпна Шин към тоалетната.

П.С-Айдеее започва се! :lol:

by **ShiN** Сря Май 15, 2013 12:45 am

Отговори, че не я интересува.
-Но мен ме интересува здравето ти, Ми Коразон - изчуруликах съвсем тихичко.
Юри ми пробута само едно шотче, което не стигна и за половината ми гърло. А тя се подреди и отсега я хвана. Винаги познавам кой го е хванало и кой не. Спец съм! Е, поне е с мен и няма какво да и се случи. Да се позабавлява добре, а аз ще се погрижа, дори да не може да ходи.
- Няма да ти позволя. Знаеш, че винаги мога да привлека вниманието върху себе с и да те отърва от каквото и да било! - казах със закачлива усмивка.
След няколко минути каза, че е жадна и отиде за Маргарита.
- Но от нея ще ожаднееш още..! - казах, но тя вече беше тръгнала. В бутилката имаше още малко текила, която аз излях в устата си направо от шишето. Тя ме предупреди да я чакам тук, но не можех да го направя. Тръгнах след нея под прикритие. Не можех да оставя Коразон без надзор, в такова състояние, със същества от мъжки пол наоколо, които са в подобно състояние. Скатавах се измежду хората, на известно разстояние от нея. Първо се сблъска с някакви момичета, после си хвърляше интересни усмивки с бармана. Тъкмо бях на път да подпаля, когато тя се врътна и тръгна да се връща. Отдъхнах си. По пътя се сблъска в онзи проклет бака и аз се приближих.
- Казва се „Съжалявам”- изсъсках му насреща със присвити очи и го сграбчих за яката. Отново моята добра богиня Юри-чан го спаси от гнева на Шинигамито като откопчи пръстите ми от него. Доизпи питието си и му остави в чашата. Помъкна ме нанякъде, а а се блъснах в няколко човека, като им се извиних. С изненада забелязах, че отиваме към тоалетните. Реших, че ще ме остави да я изчакам, но тя ме задърпа през едната врата.
- Но...Кралице моя...това женската тоалетна! - казах изненадано, а две момичета вътре като ме видяха се подплашиха и излязоха.
Препарирах се като труп. По дяволите...аз съм в женския кенеф...какво да правя тук? Иска ми се да избягам навън, но не искам да изоставям Ми Коразон, след като тя сама ме доведе.
- Амор? Какво правим тук? Някаква..работа ли имаш???

by **Kwon Yuri** Съб Май 18, 2013 3:08 pm

Юри дърпаше Шин и въобще не й пукаше кой бута, кой настъпва,кой ще згази тя направо вървеше към тоалетната и дори не поглеждаше нагъчканите хора.
Няколко човека подхвърлиха след тях по една забележка и накой даже ги напсуваха ама в момента просто се хавуха защото На Юл й беше през онази работа какво ще й каже някакъв мухльо или пък някоя тъпа к*урвичка.
Япончето и Куон влетяха в женската тоалетна.
- Но...Кралице моя...това женската тоалетна!-изхленчи момчето.
Някакви момичета като го видяха си грабнаха гримовете и изхвърчаха от тоалетната докато си шушукаха.Черната перла ги изгледа на кръв после ядсано отметна коса на зад.
- Амор? Какво правим тук? Някаква..работа ли имаш???-продължаваше японеца.
Тъмнокосата се направи че не го чува и се обръна към огледалото.Огледа се.После се подпря на мивката пое си въздух.
Главата адски я цепеше ,а й след като не беше вечеряла я болеше малко корема.
Музиката от малките колони закрепени в ъглите на стените кънтеше също както отвън.Певицата хвърли още един поглед на отражението си.Очи те й малко блестяха и изглеждаха уморени.Тя повдигна вежди и обърна глава към Шин.Сканира го от главата до петите.След като го огледа тя се обърна цялата към него.В неговите очи се четеше изненада,недоумление,въпрос.Тя му се усмихна и направи крачка към него.После още една и още една.
-Веждите ти са смешни!-изкиска се тя и странното беше че беше започнала да говори на японски.Може би ако беше пината още повече щеше да проговори и африкански!
-А очите ти..те са по-малки от моите.-продължаваше да го изучава на японски.
Юри си позволи да вдигне бавно ръка леко посегна и дръпна края на окото на Шингами.После се усхина леко и противно на всички свои убеждения обви ръце около врата на певеца и го целуна.Тя си беше силна така че и да се дръпнеше нямаше да го пусне...Не знаеше защо го прави?..Защо?!

by **ShiN** Пон Май 20, 2013 10:45 pm

Наблюдавах Ми Коразон с леко притеснено изражение. Не изглеждаше добре, но все пак не е свикнала да пие.
- Юри-чан, ако ти стане лошо тичай към кенефа. Като повърнеш ще ти олекне, но самото повръщане ще е доста неприятно. Но бъди спокойна, ще ти държа косата!
Тя прекъсна словата ми, като се обърна към мен и се приближи бавно. Погледнах я изненадано. Дръпнах горната част на тялото си два-три сантиметра назад, и повдигнах вежда.
- Коразон, ако ще повръщаш, моля, пощади ризата. - казах приятелски.
Сладката ми кифличка каза, че имам смешни вежди, като се кискаше. Продължавах да я гледам изненадано, и прокарах пръти по дължината на веждата. Моите вежди по принцип имат хубава извивка, почти не ми се налагаше да ги пипам, за да са красиви. Но щом, Коразон казва, че са смешни - смешни са! После се спря и на това, че очите ми са по - малки от нейните. Така е. Очите на Юри - чан са красиви като два големи скъпоценни камъка. И са по скъпоценни от скъпоценните камъни. Миглите и сякаш пеперудки могат да кацнат по тях и да заспят. Любов моя, ти ме караш да показвам поетичната си страна! Може би защото дори ми говореше на японски и нямаше как да не я разбера прекрасно. Колко красиво звучеше медния и глас на родния ми език. Идилия и красота. Изведнъж всички мои поетични и мечтателски страни, рисуващи картината на която Юри спи, по - прекрасна от Рая и по мистериозна от Ада, облечена в бяла, нежна рокля и с накацали пеперуди по дългите и мигли....Дългите и и кадифени коси, разпилени около ясното лице...всичко беше брутално изтикано от главата ми. Тя обви ръце около мен и ме целуна. Една малка част от мен повтаряше, че това е неправилно и равносилно на възползване от състоянието и...но не можех да спра нито нея нито себе си. Та аз съм мечтал за това откакто се срещнахме...
Обвих ръце около горещото и тяло. Притиснах ги малко повече...исках да усетя цялото и същество в прегръдките си. И да...тялото и бе горещо в буквалния смисъл, защото алкохола има няколко действия. Отвърнах страстно на целувката и. Повдигнах я и я оставих да седне на плота, малко по далеч от мивките, за да и е по - удобно. С Коразон трябва да се държиш като с Кралица, защото е такава. Това включва да я носиш на ръце. След няколко прекрасни за мен мига, успях да се овладея и да отскубна джуките си.
- Ми Аморе...ти си на градус. Да не съжаляваш после? Не се дърпам, правя го защото мисля за теб!
Усмихнах се широко и потърках нослето си в нейното, след което целунах мекичките и устни нежно. От нея зависи какво ще направи.

by **Kwon Yuri** Вто Май 21, 2013 10:44 am

Шин обви ръце около тялото на Юри , стисна я леко и отвърна на целувката й.После я вдигна и я настани на плота до мивките.Главата й веднага се завъртя.Юл беше затворила очи и имаше чувството че е в лодка.Ако не бяха силните рамене на японеца сигурно щеше да се залепи на пода.
- Ми Аморе...ти си на градус. Да не съжаляваш после? Не се дърпам, правя го защото мисля за теб!-каза певеца след като отлепиха устни едни от друг ,усмихна се и леко докосна носле в нейното и я цунка лекичко по устните.
Юл се дръпна от него и все още беше със затворени очи.
-Обърни се.-каза му тихо.
Той се очевидно се изненада ,но пак я послуша и й обърна гръб.Тя протегна ръце и ги обви около кръста на момчето.Ракрачи леко крака, придъпра го до себе си и облегна глава на гърба му.Въздъхна и отново затвори очи.Спеше й се.
Вратата на тоалетната се отвори и вътре влязоха няколко жени.Те веднага млъкнаха и след като бързо използваха кенефите излязоха докато отново си шушукаха нещо.Добре че Юри се беше скрила зад тялото на Шин така че нямаше опастност да я разпознаят.
-Спри лодката.-промърмори Черната перла и стисна леко Казешини.
Главата й така се въртеше че имаше чувството че е посредата на океана по време на буря със счупена, пробита лодка.Корема й щеше всеки момент да изгори от болката.
-Ще..ще повърна!-мърмореше си тъмнокосата и бавно се дръпна гърба на япончето.Той й помогна да слезе и с притеснен поглед я проследи как се затвори в една от кабинките.
Юл се облегна на вратата и погледна уморено тоалетната.Посегна с леко трепереща ръка и свали капака й.Седна отгоре и скри лице в ръцете си.Толкова й беше лошо че сигурно умираше!Обикновенно не пиеше понеже до преди няколко години беше работохоличка ,но после се промени .Освен това доста лесно се качваше на черешата.Понякога й трябваха три чашки соджу за да й стане толкова лошо.
Момичето едвам се изправи докато се подпираше за стените.Обърна се и отвори капака на таолетната.Клекна с треперщи колена.
Куон едвам си поемаше въздух,сякаш нещо я задушаваше ,сякаш беше във сауна.Горещи вълни обливаха тялото й.Тя хвана деколтето на роклята си и започна да го движи бързо имаше нужда от въздух!Скоро се строполи на земята.Облегна красивата си глава на стената и едвам обърна лице към вратата.Посегна към дръжката ,но не успя да я хване.От очите й бликнаха сълзи а другата ръка се премести на гърлото.Все още дишаше тежко.
- Казешини...-прошепна тя и с последни сили се бореше да не затвори очите си.

by **ShiN** Вто Май 21, 2013 8:54 pm

Коразон се дръпна назад и каза да се обърна. Повдигнах вежда изненадано, а след няколко секунди изпълних нареждането и. Придърпа ме назад и се облегна на мен. Усмихнах се. Тя е толкова близко до мен. Мога да стоя цяла нощ така. Всъщност за нея мога да направя всичко. Дори да няма нужда. Дори не трябва да ме моли. Аз ще я наблюдавам и ще разбера от какво има нужда.
Докато се отнасях в мислите си и се радвах на близостта на Коразон, две момичета влязоха, като ме гледаха странно. Аз също ги загледах. Те започнаха да си шушукат нещо. Ами да...все още съм във женския кенеф. Но вече дори не ми е неудобно. Дори да ме разпознаят. Медийните скандали са ми специалитет и знам как да се оправям с тях. В Япония бяхме известни главно благодарение на мен и многото скандали около мен. Не че другите момчета от групата бяха стока...
След като излязоха, Юри ми каза да спра лодката. Мда....
- За теб и Земята ще спра да не се върти..- промърморих тихо
- Но това ще е пагубно, защото според науката...- усетих се, че сега не е време за дълбоките ми познания по физика, астрономия и география.
Обърнах се и забелязах, че прави гримаси. След малко тя и сама ме осведоми, че и се повръща.
- Хайде...- казах нежно и помогнах на тъмнокоската да слезе. Проследих я с поглед как се затваря в една от тоалетните. Приближих се с бавни крачки и облегнах челото и едната си ръка във вратата на тоалетната. В друг случай не бих и се доближил, защото кенефите ми докарват натрапчиви мисли свързани с нечистоплътност. Но тези тук са добре поддържани, а и Юри е вътре, следователно не ми пука за нищо друго.
Сигурен съм, че в момента много се измъчва. Моята честа липса на махмурлук след пиене...има си обяснение. Тялото ми не обича алкохола за разлика от мен. И дори след всекидневно пиене, когато прекаля, го връщам. А чувството е такова, че все едно умираш. Не те боли, но е гадно. На следващия ден пък не боли глава. И разбира се при всеки човек е индивидуално.
"Юри-чан...защо се бавиш толкова???" . Откъснах се от мислите си и отдръпнах главата си от вратата. Вътре не се чуваше нещо. Наистина се бави.
- Ми Коразон? - попитах.
Нищо.
Повторих това още веднъж, но по - силно. Сърцето ми заби по - силно.
- Аморе! Влизам! - предупредих и отворих врата. По - точно се опитах да я отворя. По дяволите... Юри-чан ли се е заключила, или вратата е кекава? Изръмжах и ударих с юмрук. Няма друг начин. Ще трябва да действам със сила. И едновременно с това ще трябва да внимавам да не нараня Коразон.
- Удар от южнокорейското таекуондо...- промърморих тихо
- ...съсредоточен в бравата и ключалката...трябва да свърши работа.
Отстъпих, наклоних тяло настрани, повдигнах и свих единия се крак, след което го разгънах и със един силен удар кубинката ми се заби в ключалката. Тези кубинки...винаги има полза от тях. И от удара "дольочаги" също...
Разтворих вратата и замръзнах.
- Юри!!!!!! - викнах и веднага я вдигнах от там.
- Юл.....- почти проплаках и и излязох с нея на ръце от тоалетната. Тръгнах към задния изход на заведението. Юри се беше отпуснала, но все още отваряше очите си. Спрях за момент.
- Юри? Можеш ли да говориш? - попитах я
- Отиваме у нас. Аз ще се погрижа за теб..

by Suwoong Пет Фев 28, 2014 6:25 pm

Хе ра слезе от самолета и първата й работа бе да си намери хотелска стая, където да поживее известно време. В Корея имаше доста известни хотели и тя реши да отиде в един от тях. Отиде на рецепцията. Беше забравила да говори на корейски, тъй като 18 години и повече говореше на китайски. Разбраха се някак. Жената й даде една от най-големите стаи, с който хотелът разполагаше, даде й ключовете, като повика едно пиколо, за да й помогне с багажа, а той си беше голям и тежък. Качиха се нагоре. Юн му благодари и му плати, сетне започна да разтваря куфарите си, като ги подреждаше в големите гардероби. После влезна в банята, тя беше голяма и изискана. Хе Ра реши да си вземе душ и да си почине от изморителното пътуване. Пусна ваната и изчака да се напълни. Сложи в нея от любимата си пияна за вана с мирис на рози. После влезе вътре и се потопи в блаженство. След 2 часа излезе. Уви кърпа около тялото си и отвори гардероба да види как да се облече. Мислеше да излезе из корейските клубове, бе чувала, че са добри. Избра си черно-сребриста къса рокличка и черни токове със сребристи камъчета по тях. Облече се. Включи машата си, за да си навие косата. След 10 минути беше готова за действие. Започна да навива кичур по кичур. Готова беше, върза я на кок, за да не й пречи и спусна два къдрави кичура от косата. Взе си сладкото сребристо чанте-портмоне, в което сложи пари /корейски, беше обменила малко на летището/, телефон и ключовете от стаята си. Сложи от любимия си парфюм, погледна се в голямото огледало и излезе. Повика си такси /трябваше да й докарат bmw-то тези дни/. Каза на шофьора на къде. След около 15 минути таксито спря, тя му плати и слезе. Вътре беше пълно. "Странно винаги ли е така" си помисли тя. Поогледа за празна или не толкова пълна маса и забеляза една такава. На нея стоеше някакво момиче. Беше слабо, средно на ръст. Беше само. Хе Ра отиде до нея.
- Извинете, свободно ли е? - почти извика, но музиката бе твърде силна. Дано да не се налага да вика.

by **♕ T.O.P ♕** Пет Фев 28, 2014 8:17 pm

Просто стоеше и обикаляше в кръг, изпаднала в нейните "велики" размишления както обикновено. Чувстваше се странно. Някак си не на себе си.
Седна на леглото, заравяйки лице в шепите си, обмисляйки как да се успокои. Имаше чувството, че някои станали неща ще и изгризат съзнанието. Или поне последното, останало от него.. свали ръцете си, загледа се в една точка, стана и реши, че ще намине през някой клуб. Хич не и беше до това, ама можеше и да се развесели.
Облече си някакви случайни дрехи. Огледа се. Обичаше да се гледа. Изглеждаше добре. Просто добре. Не се харесваше нито външно, нито вътрешно, но все пак обичаше.
Стана, тръгна и извади телефона си, за да слуша нещо по пътя за клуба, в който отиваше. Не заключи вратата, понеже съквартирантката и си беше у дома, нямаше смисъл. Имаше кой да варди къщата, значи всичко бе наред.
Дръпна надолу синята си туника, а после се огледа, пресече и отново започна да си тананика песничката, която слушаше. Приглади косата си и за малко да се блъсне в някакъв кореец. Поклони му се, извини му се и си продължи по пътя спокойно.
Заглади малко кестенявата си коса и влезе в клуба. Явно крачеше доста бързо, щом за норматив, що бе речено стигаше дотам.
Настани се и си поръча кола, която изпи на екс. Нямаше планове да пие алкохол или поне не такъв с много голямо съдържание на алкохолни вещества.
След минути някакво момиче дойде при нея и я попита мястото до Чан Ли свободно ли е. Тя просто кимна и без да иска започна да говори нещо на китайски. Е, не точно нещо, каза, че и завижда за тази коса благородно.
- Извинявай, по навик.. - сведе поглед надолу и се изчерви. - Как се казваш?
Надяваше се, нямаше проблем, че говореше на родния език и не бе оставила лошо впечатление.

by Suwoong Пет Фев 28, 2014 8:32 pm

Момичето просто и кимна. Изглежда приятна и мълчалива особа. Момичето каза нещо на китайски за косата й, чакай и тя ли беше китайка. Хе ра се зарадва.
- Извинявай, по навик. Извини и се тя, нима имаше за какво, после я запита за името й.
- Казвам се Юн Хе Ра. Родена съм в Корея, но при стеклите се обстоятелства израстнах в Шанхай, виждам, че и Вие не сте корейка или греша? Запита Юн момичето. После завъртя поглед и огледа внимателно бара.
-Хубаво местенце, често ли идваш тук? Хе Ра погледна малко гузно девойчето и я запита дали може да й говори на "ти". После отново се върна с поглед към обикалящите хора. Имаше дансинг, на който танцуваха разни гологъзи така да се каже момичета. Изглеждаха на около 24-25 годишни. Хе Ра си поръча червено вино. Много обичаше, особено да пие с дядо си на вечеря и да го бие в шах, бива я в това. Телефона и извъня. Юн се поклони на момичето до нея
- Извини ме. Каза и вдигна. Беше аджушито й /настойникът й/. Викаше я в Китай по спешност във връзка с холдинга. Това беше повод да отиде в Китай и да се срещне с убийците на семейството си, защото определено знаеше, че те не биха пропуснали това. Намръщи се и затвори телефона. Отнесоха я разни мисли. Беше ли готова да се срещне с тях? Попита момичето до нея.
- Извинявай, знаеш ли къде най-близко има магазин за оръжия?. Тъмнокосата я изгледа. Какво ли си мислеше за нея?

by **James Lee** Пон Юни 16, 2014 3:43 pm

Промяната беше вътрешен процес, който имаше своето отражение и отвън. Джеймс най-добре знаеше това - всеки ден наблюдаваше как стиснатите му юмруци постепенно се отпускаха и придобиваха нормален вид; наблюдаваше как тъмните кръгове под очите му бавно изчезваха; наблюдаваше как чертите му възвръщаха предишното си състояние и онзи Джеймс, който толкова зорко бе пазен в тъмницата, си проправяше път навън. Чудовището, в което се бе превърнал, губеше силите си и бавно биваше поглъщано от светлината на онова малко момченце, което все още вярваше, че доброто ще победи. А дали това бяха просто хлапашки надежди, никой не можеше да каже.
А може би и нямаше значение сега дали мракът или светлината ще победи, защото за Джеймс само едно нещо бе важно - да е близо до Дара. Може би беше прекалено, имайки предвид, че не се познават лично, но момчето я познаваше достатъчно, за да знае, че иска да ѝ даде сърцето си. От известно време я наблюдаваше от далеч - изучаваше дребните ѝ навици, нежните движения и красивия глас, който излизаше от онези устни, присъстващи в сънищата му. Това не беше обсебване - това бе нужда да защитаваш обекта на своите желания и да се грижиш за него... макар и от разстояние. Да, Джеймс имаше нужда да бъде близо до Дара, за да бди над нея - нещо като ангел пазител, който обаче е на няколко метра от теб.
Именно поради тази причина в момента се намираше в един от клубовете в Сеул - място, в което не бе стъпвал от времето, когато дрогата бе единственият му спътник в живота. Вече обаче имаше друг опиат - дребно и крехко момиче, член на една от най-известните групи в Корея.
- Защо ти трябва да си тук, ангел мой?! - промърмори изпод дъха си Джеймс, седнал на едно от кожените сепарета в дъното и не откъсвайки поглед от Дара.
Ледът в чашата му с уиски нервно подрънкваше, отразявайки тревожността, която се вихреше вътре в него. Наблюдаваше как няколко мъже се навъртаха около Дара и знаеше много добре какво се върти в мръсните им съзнания - среднощна забивка. Нима можеше да го позволи?
Следващото действие на идиота вляво от момичето накара кръвта на Джеймс да закипи - очите му проследиха мръсната ръка на онзи, която безсрамно се спускаше надолу от тънката талия на Дара и подсказваше перверзните му желания.
Чашата се разби в мокета на хиляди парченца, в които можеше да се прочете гнева, който завладяваше Джеймс - не можеше да позволи подобно поведение към неговата скъпа Дара. Запристъпва тежко към мястото, където бяха тя и онзи мръсник, напълно игнорирайки цветните светлини, играещи по лицето му и разкривайки чертите на лицето му - изкривени в отвратена гримаса, която говореше много повече, отколкото думите можеха.
- Какво си мислиш, че правиш?! - процеди през зъби Джеймс, хващайки здраво ръката на онзи, спирайки я от това да се спусне още по-надолу.
Освирепелият му поглед се бе втренчил в лицето на непознатия, крещейки без думи.
- Добре ли си? Този направи ли ти нещо? - обърна се към Дара, променяйки мигновено изражението си - от звяр отново в човек. Странно, какво влияние имаше Дара върху него - отнемаше яростта, кипяща вътре в него и я заменяше със загриженост.
Тъкмо когато взе ръката на Дара в своята, за да я отведе от това неподходящо за нея място, Джеймс усети как нещо остро се забива в ръката му. Потисна болезнено ръмжене, спускайки поглед към дланта си, от която се стичаха ручейчета кръв. Стисна зъби при нова изгаряща вълна от болка, след което пусна за миг Дара и се запъти обратно към онзи боклук. Засили се и здравият му юмрук посрещна лицето на мъжа.
- Това е за мръсното ти поведение. - А това... - нов юмрук - това е, защото няма да мога да свиря известно време.
След като свърши с раздаването на правосъдие, Джеймс побърза да се махне от клуба, грабвайки Дара здраво и буквално измъквайки я отвън.
- Този направи ли ти нещо? - разтревожено попита той, когато вече бяха пред входа на клуба и ясно можеше да види шокираното ѝ изражение, както и красотата, която така и не си отиваше.
Изучаваше я отблизо, усещайки сърцето си да изгаря при всяко нейно мигване. Беше близо - за пръв път беше толкова близо, че стига да протегне ръка, Джеймс щеше да я докосне - можеше да разбере какви са очите ѝ, можеше да преброи миглите ѝ, можеше да узнае какъв е парфюмът ѝ.
Здравата му ръка инстинктивно се пресегна към лицето на Дара, рисувайки успокоителни кръгове по страните ѝ.
- Всичко ще е наред. - увери я той, кимвайки ѝ с нежна усмивка.
Самият той искаше да повярва, че всичко ще е наред - че ръката му ще се оправи и ще може отново да свири; че Дара ще му даде шанс и няма да го сметне за ненормален; че може би щеше да вземе по-голяма доза от новата си дрога.

by **Dara** Пон Юни 16, 2014 8:29 pm

След поредния дълъг ден в компанията исках само да се прибера и да си легна да си почивам. Почти не си чувствах краката, а и ми се спеше доста. Минзи обаче не мислеше така.
-Хайде де…хайде да поизлезем за малко, моля те, ела с нас. Ще идем в някой бар и ще се повеселим, заслужаваме го… - за пореден път ми намилаше тя докато излизахме от компанията. Исках да откажа и да се прибера, но пък беше права, толкова работа и трябваше да си починем малко.
В последно време със завръщането и промотирането на албума, концертите на компанията, след това и японските песни наистина на моменти нямахме време да дишаме. Понякога имах чувството, че ще припадна от умора, но успявах да се справя и всичко беше наред. Всичко беше просто чудесно, затова въпреки умората и изтощението бях страшно доволна.
Имах и още един повод да изляза, след като ми падна бана можех спокойно да излизам . Въпреки че нямах време и затова, а и не се интересувах от никого конкретно , поне в момента не, но нищо не ми пречеше да изляза и да се поогледам, туко виж срещна някой, който си заслужава.
Половин час по-късно крачехме доволно към един от клубовете в Сеул. Дори на знам как го избраха. Аз не бях особено по нощния живот, харесвах го , но не бях като Минзи примерно, която го обожаваше и можеше до зори да се весели в някой бар, клуб или дискотека. Нямаше умора това дете!
Влязохме в клуба и беше относително пълно, но достатъчно, че можеш да се забавляваш. Настанихме се на една маса, но момичетата, не мислеха и за секунда да стоят просто и веднага заминаха да танцуват някъде. На мен все още не ми беше до танци и отидох до бара да си взема нещо за пиене, но даже не успях да се добера до него. Някакви двама веднага ми се лепнаха. Приех всичко с усмивка както винаги правя и запознах с тях.
Всичко беше нормално и вървеше добре докато не усетих ръката на единия на гърба ми и се спускаше бавно. Ама тоя какво си позволяваше?!
-Ъм… извинявай, би ли си махнал ръката? – попитах го като сложих ръце на гърдите му и се отблъснах от него, защото даже не бях осъзнала колко близо е дошъл тъпака. Естествено той не пожела да се отдръпне от мен и тъпата му ръка беше още на гърба ми. Ама, че идиот! Точно мислих да го цапардосам когато до нас се появи друг мъж, който махна ръката на безсрамника. Не знам кой беше, но му бях благодарна. Преди да усетя какво става непознатия ме питаше дали съм добре и наистина изглеждаше загрижен. Единственото, което успях да направя е да му кимна преди да ме хване и да се опита да ме изведе, но тогава онзи глупак му направи нещо даже не разбрах какво. В следващия момент само наблюдавах какво става и честно казано бях стъписана. Никой никога досега не беше ме защитавал така и това беше само, защото си беше онзи си беше сложил ръката на гърба ми. Не знаех какво да мисля…
Изведнъж непознатия ми хвана ръката и без да се усетя излязох с него от клуба.
Все още бях доста шокирана и не можех да кажа и дума. Непознатият ме гледаше загрижено и дори докосна лицето ми като ме увери, че всичко ще е наред. Не знам как, не знам защо, просто в този момент му повярвах. Той беше не беше просто един непознат вече.
-Да… добре съм –успях да му кажа, след като се осъзнах. – Благодаря ти много – казах и вдигнах поглед към него. Чак сега осъзнах колко по-висок е от мен.
-Много мило от твоя страна, че ми помогна – допълних след малко. Изведнъж се сетих, че онзи му направи нещо на ръката и веднага се пресегнах и я издърпах без да му кажа и дума. Той се опита да си я дръпне, но аз не я пуснах.
-Този тъпак – казах замислено като разглеждах ръката на непознатия. Онзи го беше порязал с нещо и от нея течеше доста кръв, но поне изглеждаше повърхностно така, че нямаше нужда до ходим до болница или нещо.
-Трябва ни аптека веднага! – казах почти заповеднически. – Трябва да промием и почистим тази рана, че ако се възпали, няма да е никак добре за теб. Не знам с какво те е порязал онзи тъпак, но със сигурност не е добре да чакаме. – казах и вдигнах поглед към него. Чак тогава осъзнах , че ме е наблюдавал през цялото време. Усетих как започвам да се изчервявам, затова сведох поглед отново към ръката му, за да прикрия това.
-Мисля, че тук зад клуба има аптека и някакви пейки, можем там да отидем – казах несигурно уж все още изучавах раната на ръката му. Вече и по моите ръце имаше кръв, но почти беше спряло да тече, което беше добре.
Нямах никаква идея как така безрезервно се доверих на този човек, но заради това, че ме спаси от онзи глупак му дължах поне да се погрижа за ръката му.

by **James Lee** Пон Юни 16, 2014 10:11 pm

Колкото и да се опитваше, Джеймс не можеше да прогони усмивката от лицето си - да стои на сантиметри от своята изгора, да усеща пристрастяващото ѝ ухание близо до себе си, докато ръката ѝ докосва неговата, бе най-прекрасният сценарий за вечерта. Е, можеше да мине и без стъклената бутилка, раздираща ръката му, но пък кога иначе би му се отдала възможност да излезе от сенките и да се представи на русата си притежателка?
- Благодаря ти. Май аз трябваше да се погрижа за теб. - засмя се тихо Джеймс, заглеждайки се в пръстите на Дара, които внимателно танцуваха по кожата му, за да промият раната.
Момичето не знаеше, че самото ѝ докосване бе напълно достатъчно, за да го изцели, а може би и не биваше да разбира... засега. Какво щеше да ѝ каже? Как да ѝ обясни, че в търсене на заместител на дрогата, бе намерил нея? Беше прекалено.
Джеймс свъси вежди, прочиствайки гърло, след което прибра третираната си ръка назад. Загледа се в лицето на Дара, окъпвано от жълтата улична светлина - поемаше красивите ѝ тъмни като нощта очи, наслаждаваше се на изкушаващите ѝ устни, от които не можеше да избяга... а и не искаше. Бегло чуваше как сърцето му шепне нейното име, изпомпвайки всяка буква из вените му. Дара бавно, но сигурно ставаше част от него - част, която нямаше как да бъде изтръгната.
- Сигурна си, че си добре? - повдигна вежди Джеймс след секунди нагло зяпане. Дано не я бе уплашил - Трябва да бъдеш по-внимателна. - "Но и да не бъдеш, аз ще бъда наблизо и ще те защитавам, обещавам!"
Студен полъх се заигра с листата на зелените дървета, пораждайки ледени тръпки по кожата на Джеймс. Инстинктивно огледа Дара, за да види признаци, че и на нея ѝ е хладно - съдейки колко тънко беше облечена, нямаше начин да е добре.
- Студено ли ти е? Ето - подаде коженото си яке, което стискаше досега в здравата си ръка и го наметна върху тънката фигура на Дара. Приближи се към нея, скъсявайки разстоянието още повече. Разтърка раменете ѝ в опит да я стопли.
- Така трябва да е по-добре, нали? - попита Джеймс, допирайки челото си в това на Дара и усещайки дъха ѝ върху лицето си.
Сърцето му пееше красива песен, в която главната героиня беше Дара - момичето, пленило цялото му същество.

by **Dara** Вто Юни 17, 2014 11:39 am

Непознатият почти не ми даде да се погрижа за ръката му, но нямаше какво да направя, затова просто се примирих и не казах нищо. Той ме гледаше доста сртанно. По принцип бях свикнала хората да ме гледат, но просто свикнах да не обръщам внимание. Но някак под неговия поглед се чувствах малко странно.
-Да, добре съм, не се тревожи –казах му тихо отново. Наистина онзи не беше успял нищо да ми направи и то благодарение на него, а аз дори не знаех името му все още.
Точно отварях устата си, за да го попитам за името, когато той ме загърна с якето си, заради студа. Истината беше, че даже не бях усетила, че ми е студено.
Сгуших се в якето му, от което можех да усетя аромата на парфюма му, все едно ме беше прегънал. Струваше ми се близко и познато, без да знам защо. Може би някой имаше същия?
Кимнах несигурно когато той пак се загледа в мен. Сега веч можех да разгледам лицето му подробно. Не отместих послед и разгледах чертите му. Имаше наистина красива усмивка, която сякаш те караше да се усмихнеш и ти. Харесвах хора със заразителни усмивки, винаги ми изглеждат толкова положителни...
В следващия момент той допря чеото си до моето, което честно казано не окачвах и се скорах. Забравих даже как да дишам... Беше на сантиметри от мен и мозъка ми буквално крещеше да се дръпна, защото е непознат и не знам нищо за него и трябва да се махна, но аз не можех да мръдна. Бях като блокирала просто стоях и усещах близостта му...
След няколко секунди успях да послушам мозъка си и леко поставих ръце на гърбите на непознатия и съвсем леко го отдалечих от себе си. Не беше грубо как постъпих с онзи в клупа, а съвсем леко. Просто... аз... не го познавах и не знаех все още как да реагирам и не знам даже какви ги вършех.
-Ъм... ти ми помогна, а аз даже имаето ти не знам – засмях в опит да прикрия колко съм нервна всъщност. Винаги така правех и на моменти успявах успешно да прикрия.
-Малко ми е неудобно даже, че досега не можах да те питам... –усмихнах се леко. – Ъм благодаря ти за якето – продължих да говоря глупости без да мисля и даже несъзнателно се увих още по-лътно с якето, при което пак усетих аромата на парфюма му. Не знам защо около този човек или губех ума и дума и не можех да кажа нищо или дрънках глупости. Всъщност аз по принцип говорех много и да повечето бяха глупости, но хората ми бяха свикнали с това.

by **James Lee** Вто Юни 17, 2014 9:23 pm

- Джеймс, Джеймс И. - представи се той, кимвайки леко сякаш на себе си, наблюдавайки внимателно стъписаното изражение на Дара.
"Браво, Джеймс. Не успя да удържиш онова малко дяволче, което те подстрекаваше да се доближиш все повече и да докоснеш мечтата си." Тези думи се удряха като чукове в главата на Джеймс, сякаш искаха да го накажат за импулсивността, с която бе действал. Беше повече от ясно, че Дара се е стреснала при внезапната проява на близост - все пак това бе още един непознат, опитващ се да стигне до нея. Това, което тя не знаеше, бе, че намеренията на момчето нямаха нищо общо с тези на останалите в клуба - той просто искаше да взема своята доза от време на време, грижейки се за съкровището, чието присъствие в момента плъзваше по кожата му и го караше да изтръпва от удоволствие. Да, точно сега поемаше единственото, от което имаше нужда; дрогата, която караше цялото му тяло да ликува - Дара.
- Ти си Дара, нали? - нямаше да изглежда толкова странно да знае името ѝ, нали? Все пак беше член на една от най-известните групи в Корея, беше в реда на нещата хората да знаят как се казва.
Джеймс забеляза как девойката се бе сгушила в якето му, сякаш искаше да се скрие от нещо или някого. Дали беше от него? Страхуваше ли се в негово присъствие? Би трябвало да е обратното - той трябваше да гони страховете, а не да ги поражда. Тъжна гримаса се изписа по лицето му след тежка въздишка, отронила се от треперещите му устни. Искаше да хване нежната ѝ ръка и да я увери, че той е тук, за да я защитава; искаше да погали лицето ѝ и да премахне несигурността оттам, оставяйки единствено усмивката, която го караше да вярва, че ангели съществуваха.
- Ето го! - извика се познат мъжки глас, прогонвайки всички мечти, които танцуваха в съзнанието на Джеймс в момента. И без да се обръща назад към входа на клуба, откъдето се бе чуло провикването, можеше да разбере кой е.
- По дяволите! - изругта изпод дъха си момчето, скачайки на крака от пейката и грабвайки ръката на Дара в своята. - Тичай!
Всяка негова крачка се явяваше поне две на русокоската, така че той буквално я влачеше след себе си. Стъпките им отекваха в нощта, както сърцето на Джеймс препускаше. Трябваше да се скрият, защото последното, от което имаха нужда, бе онзи боклук от клуба и приятелите му да търсят отмъщение.
Момчето усещаше как Дара едва се движи след него, затова се обърна към нея и без да каже нищо, я подхвана изпод сгъвките на коленете и подмишниците. Тичаше по непозната алея, напълно неосветявана от уличните лампи. Не виждаше нищо, а може би и беше по-добре така - не биваше да се разсейва, губейки се в напълно различния свят, който Дара предлагаше. А беше толкова красив и примамлив - омайни очи, от чието заклинание не можеш да избягаш; свободно сърце, припяващо си успокояваща мелодия; душа, пусната из зелените поля, облечена в любов.
Но в момента Джеймс трябваше да се стегне - ясно чуваше приближаващите тежки стъпки, които бяха твърдо решени да хванат "престъпниците". Но може би имаше спасение - насред тъмнината се виждаше мъждива светлина, къпеща задънена уличка. Джеймс се затича натам, завивайки вляво и мъчейки се да стигне до края на улицата.
- Мисля, че им избягахме. - задъхано констатира той, пускайки Дара на земята и подпирайки се на каменната стена с ръка, навел глава. - Добре ли си?
Джеймс повдигна глава, насочвайки поглед към Дара, която не помръдваше, залепена за стената. Пое дълбоко дъх и се приближи към нея - отново бе в омагьосан; отново усещаше аромата на зелените поля; отново бе попаднал в онзи свят като "Алиса в страната на чудесата.". Може би "Джеймс в страната на Дара." Дори не бе усетил кога дистанцията се бе скъсила дотолкова, че върховете на носовете им се докосваха. Усети обаче топлия дъх на Дара върху кожата си, както и треперещото ѝ телце.
- Може би ще е най-добре просто да се изпратя до вас. Май стана прекалено опасно навън. - предложи духовито Джеймс, а устните му се разтеглиха в жалко подобие на усмивка. Обърна глава към началото на уличката, за да провери дали онези глупаци се бяха отдалечили. Не се виждаха никъде, стъпките им бяха потънали в тишината. Явно вече беше безопасно. - Хайде. - нареди Джеймс, улавяйки отново ръката на Дара в своята и вървейки точно пред нея.
Имаше късмет, че момичето стигаше до гърдите му, което правеше пазенето ѝ много по-лесно. Дара беше като малка перла, която се губеше в голямата длан на Джеймс, но той бе твърдо решен да ѝ направи уютна кутийка, където тя щеше да бъде в безопасност.

by Sponsored content

Клуб "Еmpphire"

Клуб "Еmpphire"

Re: Клуб "Еmpphire"

Re: Клуб "Еmpphire"

Re: Клуб "Еmpphire"

Re: Клуб "Еmpphire"

Re: Клуб "Еmpphire"

Re: Клуб "Еmpphire"

Re: Клуб "Еmpphire"

Re: Клуб "Еmpphire"

Re: Клуб "Еmpphire"

Re: Клуб "Еmpphire"

Re: Клуб "Еmpphire"

Re: Клуб "Еmpphire"

Re: Клуб "Еmpphire"

Re: Клуб "Еmpphire"

Re: Клуб "Еmpphire"

Re: Клуб "Еmpphire"

Re: Клуб "Еmpphire"

Re: Клуб "Еmpphire"

Re: Клуб "Еmpphire"

Re: Клуб "Еmpphire"

Re: Клуб "Еmpphire"

Re: Клуб "Еmpphire"