Пиано бар "Klavier"

- Изморена съм. - промърмори тя и се облегна на удобната облегалка на стола в колата.
Не беше свикнала да казва, че е уморена. Дори и да беше така, тя си мълчеше. Още от малка, родителите `и я бяха научили да е силна и да се справя сама с живота. Дори, когато порасна, тя продължи да е силна и да разчита само на себе си. Грижеше се за другите, особено за момичетата от групата `и и винаги им помагаше и утешаваше, когато имаха нужда. Правеше техните задължения, когато бяха уморени и по всякакъв начин се опитваше да помага на хората, които познава...Никога не се беше оплаквала, че е изморена или че `и е писнало от някои неща, защото искаше да бъде упора за другите. Което от една страна не беше добре за нея и `и го бяха казвали доста пъти, но тя си знаеше нейното. Хана е от хората, които са твърдоглави и държат на своето до края..Единствено казваше, че е уморена в случаи, в които наистина беше уморена.
Като сега. Момичето участваше в предаването "We Got Married", всеки ден имаше тренировки и вършеше задълженията си по графика, ходеше на концерти заедно с групата и беше доста заета, особено след издаването на новия им албум.. По принцип това не `и пречеше, но откакто беше станала катастрофата и си беше натъртила ребрата, започваше да се уморява по-бързо и да `и е малко трудно. Да, беше се излекувала, но от време на време я заболяваха ребрата и това `и пречеше на работата. И естествено не казваше на никой за това, за да не ги тревожи.
Джънг Хана се возеше в колата на път към един пиано бар. Беше казала на момичетата, че има нужда от почивка и разнообразие, и те `и бяха казали да отива където иска и да се забавлява.. Въпреки че ходеше само по клубове и от време на време по дискотеки, този път беше решила да отиде на пиано бар, защото там нямаше чак толкова много хора, които да я разпознаят. Искаше да се наслади на вечерта без крещящи фенове, макар че нямаше нищо против тях, но само ако са през деня, когато не си почиваше...
Колата спря пред пиано бар "Klavier". Рапърката слезе от колата и отпрати мениджъра си да си ходи. Той се поколеба малко, но след това тръгна. Хана влезе в бара. точно както очакваше, вътре нямаше много хора. Усмихната, тя се запъти към бара и седна на един от столовете. Бармана дойде при нея.
- Какво ще обичате?
- Едно мартини, моля.
Бармана не се забави дълго и скоро питието `и стоеше пред нея. Отпи една глътка и остави чашата обратно на плота. "Обичам моментите като този" - помисли си тя.

Винаги беше едно и също .. толкова скучно.Всеки път, когато другите не бяха в наствоение сякаш и моето се разваляше и завършвах проснат на леглото, забил поглед в едно петно на тавана.Но този път реших да разнообразя това.Питах ги дали искат да злезем, но нито един не се съгласи.Почти навих Хоя, но накрая и той се отказа.
Отидох в банята и набързо си взех един душ.Направих си косата, облякох се и излязох.
Не бях решил къде да отида.Просто вървях безмълвно по улиците и чаках съдбата да ми поднесе знак, къде да отида.
Пред мен се показа някаква дискотека, на която дори не погледнах името.Влязох вътре.Беше толкова претъпкано, че направо се чувствах като сърдина, набутана в консерва.
Реших, че искам да отида на някое по-спокойно място, на което няма да усещам потта на милионите хора бутащи се за да си осигурят, едно миниатюрно пространство сред всички останали.По принцип не бих отказал да празнувам на такива места, даже си ходех сравнително често, но в момента ми се искаше просто, някоя лека музичка, да си пия алкохола и да се отпусна.
Излязох и продължих надолу по улицата.Не вървях много дълго и вече направо мислех да се откажа и да се прибера при останалите, но видях още един бар.Пиано бар " Klavier ". Помислих си, че това беше мястото.Влязох вътре и кимнах.Да, определено това беше мястото.Седнах на един от столовете в бара и бармана дойде при мен, чакайки да си поръчам.
- Едно уиски. - казах и след секунди, то вече беше пред мен.
Подпрях се с лакътя си върху повърхността, а с другата ръка взех чашата и отпих.
- Да, идеално е.- прошепнах на себе си и притворих леко очи, наслаждавайки се на успокояващата мелодиа.

Не беше сигурна, че той я е познал. Също я поздари, но гласът му беше студен и дори не се усмихна. Вярно беше, че не се познаваха много добре и се бяха виждали само по концерти, но това не означаваше, че трябва да се държи така. А и беше по-голяма от него. Това със сигурност го знаеше от Сън Хуа, която беше голяма фенка на групата му. Знаеше всичко за тях, но не беше като върлите им фенки, които ги следяха всеки ден и не ги оставяха на мира. Просто знаеше всичко за тях и от време на време им говореше за тях, затова Хана знаеше това, че е п-голяма от Мюнг Су...
Не искаше да е като по-големите, които постоянно напомняха на по-младите да им говорят уважително, но щеше да е хубаво ако по нататък той се държи малко по-уважително. Само да `и казва "нуна" `и стигаше.
- Аз съм Хана от Secret, ако не ме позна. - каза тя.
Отпи от питието си.
- Защо си сам? - попита го тя.
Не искаше да изгледа като много любопитна, която не иска да го остави на мира, но вече го беше поздравила и го попита, колкото да завърже разговор.

П.П. - съгласна съм и знам, че това е прекалено малко, но наистина не можах да измисля друго.

Е, явно не беше груб, както Хана си помисли, че ще се държи. Разбра това, когато той `и каза, че знае коя е и като се опита да се усмихне. Това, че явно се примири с факта, че тя ще му прави компания и не я разкара, беше добре, защото иначе щеше да `и е доста неловко. А и честно казано не искаше да си прекарва свободното време сама, въпреки, че беше казала така на другите. Или по-точно така беше казала на другите, защото искаше да се откъсне от ежедневието, така че нямаше нищо против да прекара времето с някой друг, който не го виждаше много често.
 - Не ми се седеше в общежитието и реших да изляза малко на някое приятно място, но никой не се нави да дойде с мен. Ами ти? - попита той.
Въпреки, че нейната ситуация в момента беше различна, `и беше познато. И на нея `и се беше случвало всички да `и отказват, колкото и да `и се молеше. Но това се беше променило откакто беше станала катастрофата. Всички бяха започнали да ходят с нея навсякъде и постоянно да се интересуват къде отива и защо. Да, Хана знаеше, че е защото ги е грижа за нея и не искаха отново да `и се случи нещо, но това понякога ставаше досадно за момичето и тя искаше да се откъсне от всички..
 - Просто исках да се откъсна от ежедневието, от хората с които съм всеки ден, поне за една вечер. - отговори тя. 
Отпи последната глътка от мартинито. Помаха с ръка към бармана, за да `и донесе още едно, което щеше да `и бъдепоследното. Не мислеше да пиеше повече, защото ако се напиеше нямаше кой да я закара вкъщи. А като гледаше как пие Мюнг Су, се чудеше кой него ще го занесе до вкъщи.
 - Аз също. Това място е доста спокойно и не чакътолкова изветно. А и доколкото съм чувала, изпълнителите обичат да ходят повече по шумни дискотеки и барове.
Мартинито отново беше пред нея и Хана отпи една глътка.