Къщата на Kim Hyun Joong & KaHi~

С изненада разбрах, че ще участвам в предаване, наречено We Got Married. Доколкото разбрах, ще трябва да се правя на съпруг. Интересно. Не знаех коя ще е "жена ми", но пък това беше интересното.
В определения ден бях готов, и свеж като репичка. Не взех много багаж, по принцип многото дрехи не ми бяха приоритет. Не се притеснявах, напротив - любопитството ми беше на предела. Дори мъничко се вълнувах. Качих се в колата и се загледах през прозореца. Не знаех накъде отивам, но не ми пукаше особено. Само дано не ни заврат в някоя дупка за жилище. Всъщност и за лукс не придирям много, постарах се да не се осланям много на парите и да се уча да живея всякак.
Стигнахме до една по - отдалечена къща. Спряхме там, и а слязох с куфара си. На външен вид беше доста добра. Прокарах ръка през косата си и огледах и пейзажа. И той беше на ниво. След малко дойдоха и камери, и аз се усмихнах и им помахах. Човек от екипа ме осведоми, че съм дошъл първи и половинката ми ще дойде скоро. В такъв случай, реших да я изчакам отвън и да погледам още малко красивата природа наоколо.
Седнах на някакво подобие на шезлонг и оставих куфара до крака си. От тук щях да видя, когато жената пристигне. Заоглеждах се и забелязах, че имаме и басейн. Е, поне няма да се скучае.

Кахи пристигна на мястото, което трябваше да бъде бъдещият й "дом" до края на предаването. Оказа се една доста впечатляваща къща и мисълта, че на толкова голямо място щяха да живеят само двама души, я притесняваше толкова, колкото и я караше да се вълнува. Не носеше прекалено много багаж или поне на нея й се струваше така. Нормалното за всяко момиче. Не й беше трудно да се домъкне до къщата, затова реши, че всичко е наред.
Всъщност почти нямаше търпение да се запознае с бъдещия си "съпруг", макар че, както се и очакваше, най-вероятно щеше да е леко неловко. Или поне в началото.
В едно и също време Кахи забеляза както басейна, така и човека, седящ на един от шезлонзите наоколо. Почти искрената й изненада последва веднага, щом се приближи веднага.
- Здравей! - тя се поклони с широка усмивка на лице в момента, в който мъжът стана прав за да се поздравят. - Пак Кахи пристигна.
Тя се засмя, опитвайки да не обръща прекалено много внимание на камерите и да не се държи прекалено изкуствено.
- Мен ли чакаше, за да влезем..вкъщи? - тя се засмя, чудейки се за много неща едновременно. Как ли изглеждаше отвътре къщата? Какво ли щеше да се случи през времето, прекарано в нея? Щеше ли да е толкова интересно, колкото изглеждаше и колкото казваха всички. Е, поне беше сигурна, че малко или много ще опознае мнимия си партньор през това време.

п.п. съжалявам за чакането и гадничкия пост, просто нещо ми е тежко и зле и май не съм в най-добра форма хах.

Минаха само няколко минути в чакане, когато забелязах женска фигура да пристъпва към мен. Обходих я с очи. Да, тя също беше изявена звезда. При това красавица.
И най - хубавото - познавахме се. Имали сме изпълнения заедно на някакви фестивали.
- Здравей, Кахи! - казах с усмивка
Не знам дали ме помнеше, но все пак не се представих, за да не си помисли, че толкова лесно забравям хората. Ако пък не си ме спомни, тогава ще и кажа.
- Да, теб чаках. Не исках да влизам сам. - отговорих
Снимачния екип ни беше наобиколил. Така като гледам и тя не беше с тонове багаж, също като мен.
Направих и знак да влизаме,и след малко бяхме вътре. Къщата не беше толкова малка, беше добре обзаведена и определено ми харесваше. Апартаментът ми се различаваше от това тук по самия стил, но пък аз съм широко скроен. Хората от предаването се бяха постарали да ни е удобно.
Спрях се в хола. Беше доста добре нареден. Извън къщата имаше много столове и канапета, които бяха идеални за вечерта. А пък и за през деня, когато реша да чета.
Крачех бързо и успях да разгледам къщата за няколко минути. Отвсякъде имаше хубав изглед. Върнах се при съпругата си:
- Има чудесен изглед, а ние имаме прекрасния късмет в цялата къща да има само една спалня. - усмихнах се лениво и примигнах

Кахи и Хюн Джун влязоха заедно, но се случи така, че всеки беше прекалено любопитен и тръгна по някакви свои посоки из помещенията. Тя премина набързо през повечето помещения, но естествено отдели малко повече време на кухнята, подредбата в хола и прозорците. Не беше нарочно, просто тези неща неволно й спираха погледа и задържаха интереса й всеки път, когато стъпеше в друг дом. Докато подръпваше пердето на един от големите френски прозорци в хола, за да се наслади на факта, че двамата временно притежаваха толкова прекрасен двор, тя чу забързаните крачки на Хюн Джун в другия край на стаята и се обърна. Той пристигна доволно - явно беше на същото мнение, че къщата е разположена доста добре и че определено му допада.
В мига, в който чу продължението на думите му, Кахи не се сдържа и зяпна учудено насреща му. Навярно в този момент някоя камера улавяше забавната й реакция, но те не успя да я спре. От една страна й беше смешно, наистина го бяха измислили интересно, но от друга... Ами, наистина не бе помислила за това и не го очакваше. След като успя да се овладее и просто да се засмее леко, тя се запъти към дивана, до който спокойно си стояха куфарите им.
- Е, ами... - тя отметна косата си, все още подхилвайки се леко. - На практика мога да спя навсякъде, но не мисля, че ще е удачно или че ще издържа до края да лежа по диваните. Нито пък ти, предполагам...
Той я изгледа въпросително, чакайки тя да доизкаже мисълта си и да му стане ясно за какво говори.
- Затова реши ти - изстреля тя. - Ако наистина не се чувстваш прекалено неудобно, една спалня ще ни е достатъчна. Ако ли не, можем да се редуваме кой да я ползва. Е?
Тя не искаше да звучи прекалено странно или... сякаш го сваляше наистина от първия ден, затова не говореше с някакъв прекалено сериозен или сладникав тон. Просто беше откровена. Наистина нямаше да се чувства прекалено неловко, беше достатъчно голяма за подобни притеснения. Пък и всичко това беше идеята на шоуто, нали? Всичко беше измислица и трябваше да забавляват публиката, а може би и себе си по някакъв начин. Познаваха се, пък и двамата бяха достатъчно пораснали. Разбира се, че беше и малко неловко. Нямаше как, това все пак не беше споделяне на кроасан, а на легло. Щеше да разбере и да се съгласи напълно и на другия вариант, а именно - да се редуват. И въпреки това...
- Явно така е трябвало да стане - пошегува се тя и се заоглежда из стаята, чудейки се към коя камера да погледне многозначително. - Е?

Едва се сдържах да не се изсмея на физиономията, която направи. Сдържах се и само продължих да се усмихвам. И дума да не става да я оставя да спи тя на дивана. За какъв ще ме вземат зрителите и феновете ми?
Кахи изказа няколко от мислите си на глас, и остави избора на мен. Отдавна надрастнах периода на срамежливост и на изчервяване около хора от противоположния пол. Можех да си прикривам срама, но сега със сигурност нямаше да го има. С последните си думи се пошегува и зачака решението ми.
- Със сигурност това са целили. Щом за теб не е проблем да спим в една стая и на едно легло, за мен още по - малко... - казах и я погледнах
- Леглото хич не е малко, а аз нямам навика да шавам много. Не крада завивки, защото най - често ми е топло. Хъркам, но знам как да си наглася възглавниците, за да не го правя. Така че няма да ти преча. - усмихнах се след казаното
Не се бях замислял, че ще ни оставят в една стая. Мислех си, че ще се правим на съпрузи през деня, а през нощта всеки ще си спи в стаята. Явно не. И това не ме бърка, само дано не ме снимат докато спя, защото много мразя. Не, че не са го правили. Но именно затова го мразя.
- Така като гледам и двамата не сме с много багаж, но трябва да се разопакова. Дамите първо. Ако ти се занимава сега, може първа да отидеш да си подредиш твоя. Аз ще разгледам какво има в хладилника. Заеми колкото място искаш, нямам претенции.
Обърнах се и се запътих към кухнята, когато се сетих.
- Един въпрос. Можеш ли да готвиш? - попитах с интерес.
И аз можех, но го правех само като ми се налага. Ако тя се занимава с това, ще е по - добре. Дори по някое време може да опита нещото, в което съм най - добър - моето тирамису. Обърнах се отново към нея с усмивка и зачаках отговора и.

Докато Хюн Джун обясняваше на Кахи всичките си навици, които имаше или нямаше докато спи, тя за миг се поколеба дали не съжаляваше, че предложи всичко това. Ала бързо след това умствено се поправи и реши, че е била напълно права. Разбира се, че беше неловко до известна степен и от време на време й идеше да се изчерви просто поради факта, че ще се наложи да спи в едно легло с почти непознат мъж. Но след това увереността, която съпътстваше както възпитанието, така и възрастта й, се завръщаше и певицата успяваше да приеме всичко напълно спокойно.
Бързо след това темата на разговора беше сменена и Кахи реши, че можеше и да бъде забавно да прекарва времето си с него пред камерите. Преди време имаха общи участия и тя се чувстваше спокойна, тъй като й харесваше начина, по който се разбираха. Може би трябваше да започнат още отсега, като за начало опознавайки новия си дом заедно и... очевидно, способностите си. Някои от тях.
- Разбира се! - Кахи се усмихна, кимайки с глава. - Отдавна ми харесва да го правя. Радвам се, че най-сетне има кого да охранвам на воля.
Тя се засмя, потривайки ръце на шега. Нямаше търпение да си поживее малко "семейно", дори да беше само на шега. Щеше да бъде нещо ново и различно за нея. Въпреки че имаше камери почти винаги наоколо, тя можеше да използва времето и като подобие на почивка.
- Мога да оправя багажа си и по-късно - реши тя. Не искаше да се затвори в стаята и да разопакова скучни дрехи, докато Хюн Джун разглеждаше къщата без нея. - Хайде да разучим храната в хладилника заедно? Може дори да спретнем нещо.
Надяваше се, че не изглежда прекалено или странно мила и еуфорична, като се усмихваше и предлагаше разни неща постоянно. Наистина й идваше отвътре цялото това вълнение и вероятно характерът й просто беше такъв.

Значи можеше да готви, аз можех...поне гладни няма да останем. Нямах търпение да видя способностите и, или по - точно да опитам нещо. И без това започнах да огладнявам. Напоследък много спортувам и ми трябва енергия. Не видях тук фитнес, но мога да си спортувам и сам, за да не загубя форма.
- Радвам се, че има кой да ме храни. - повдигнах самодоволно вежда.
Кахи реши да остави багажа за по - късно и да преоткрием хладилника заедно. Кимнах одобрително.
- Щом искаш.
Почувствах се малко по - добре от това, че иска да вършим нещо заедно. Това показваше, че не съм и неприятен като на други хора.
Тръгнахме към кухнята и за щастие я уцелихме. За част от секундата се бях притеснил, че не съм запомнил местоположението и. Мен не ме бъркаше как ще изглежда кухнята, защото не се задържам с часове в нея. А тази ми допадаше.
Отправих се към хладилника и го отворих. Имаше зеленчуци, плодове, пакетчета рамен...на пръв поглед беше това, но навътре се мяркаха още неща. Изчаках я да се приближи до мен, да надникне и казах:
- Ъм, да ти кажа, аз май започнах да огладнявам.
Отново погледнах вътре. Зърнах някакви полуготови храни, и се намусих, защото точно тези хич не бяха полезни. В последно време бях решил да се грижа повече за здравето си, а и фитнеса не ми действаше много ако се тъпча с боклуци.

Хладилникът не представляваше това, което Кахи обикновено си представяше в мечтаната си кухня, но не беше огромен проблем. Навеждайки се да разгледа заедно с Хюн Джун, тя реши, че в крайна сметка можеше да се измисли нещо за готвене и от тези продукти на първо време. Всъщност, вероятно хората не бяха длъжни да пълнят хладилника им според техните желание. Колкото и странно да й звучеше все още, оттук насетне това щеше да си бъде тяхно "съпружеско" задължение - да набавят храната си. 
Хюн Джун сподели съвсем скромно, че е огладнял, и Кахи не можа да отрече, че и на нея й се хапваше нещо. Закуската не можеше да я засити за дълго, а и нямаше възможност да яде преди да дойде в новата си къща. 
- Хах... аз също - сподели му Кахи, кимайки, докато все още търсеше нещо из хладилника. 
След малко се изправи и започна да разглежда из шкафовете, като вземаше разни неща, които й трябваха. Намери си обичайните "принадлежности" като тиган, прибори и други подобни. Имайки предвид, че сякаш плодовете бяха единственото здравословно нещо в кухнята, на Кахи щеше да й бъде малко трудно да се изяви като добър готвач. В крайна сметка, за щастие, успя да намери някои зеленчуци, които да свари. Месото бе полуготово, но изглеждаше прясно. Все щеше да измисли нещо...
- Хм... - тя се плъзна зад кухненския плот и погледна към Хюн Джун въпросително. - Надявам се, ядеш зеленчуци? Само... само това намерих. 
Тя заоглежда пакета с говеждо и усети как няколко камери впериха "погледи" в нея, вероятно чакайки още  някоя забавна реакция.
- Това дали става за ядене... - промърмори почти на себе си тя. Е, тя се надяваше "съпругът" й да може да прави това-онова, ако се окажеше в задънена улица в кухнята.