Гората

by **Kyuhyun** Сря Юли 03, 2013 4:14 pm

Денят ми започна доста по-късно от обичайното. Днес имахме свободен ден, затова реших да се наспя като хората и станах чак към обяд. Не ми се занимаваше с нищо и само исках да си мързелувам цял ден и може би да потормозя някой хьонг все пак да не ми е скучно. След като си направих плана за деня станах, облякох се и излязох от стаята си. За мое голямо нещастие нямаше почти никой и съответно щеше да ми е скучно. Какво пък може да поизля за да се поразходя. Без да му мисля много излязох навън.Денят беше слънчев, но не беше много горещо, така че ставаше за разходка. Вървях си безгрижно по улиците без да знам къде отивам. Изведнъж се появи цяла групичка фенки. Спрях се в началото и реших да дам 1-2 автографа какво толкова. Трябваше да поддържам фенклуба си, но започнаха да се появяват още и още… Бях сам и нямаше да се измъкна лесно, мразех такива ситуации.
-Извинете, но бързам , съжалявам… -опитах се да се измъкна, но те бяха страшно нахални. Как може да не ме оставят намира. С много зор успях да се измънка от кръга, който бяха образували около мен и се затичах без посока. Просто трябваше да се скрия някъде от тези момиченца. Те тичаха след мен и крещяха името ми и разбира се още се присъединиха към тях. Просто чудесно…Как ще се измъкна сега?
След малко се озовах в началото на гората, обърнах се и видях, че те няма да се откажат лесно, поколебах се само няколко секунди и след това се затичах навътре в гората. Не бях много добре с ориентацията, но ако се спасях от фенките, все щях да намеря пътя обратно. Тичах без да спирам известно време, но вече нямах сили. Спрях се и се подпрях на едно дърво и почти се строполих като чувал с картофи. Ослушах се наоколо и като, че се бях измъкнах. Какво щастие… Изведнъж чух някакви стъпки. Ооо не… дали все пак не ме бяха настигнали? Нямах сили да бягам повече. Изправих се и се опитах да се скрия напълно зад дървото, притаих дъх и се надявах който и да е да тръгне в другата посока. Или каквото и да е... Бях в гората, хич не го харесвах това място. Кой знае какво идва сега към мен? Ами ,ако беше мечка? Какво щях да правя? Крачките бяха все по-близо до мястото където се криех и усещах как сърцето ми бие все по-ускорено.

by **Jia** Сря Юли 03, 2013 4:55 pm

Още от сутринта деня ми започна гадно. Събудих се рано, след като цяла нощ се въртях и не спах добре. Повечето време прекарах сама в стаята си, докато гледах клипчета на Майк Тайсън. Никога няма да спре да ми бъде любимия боксьор. Приповдигна ми се малко настроението след маратона с бокс. В дорма на Miss A не беше много тихо, явно имахме гости. Не бях в много представителен вид, затова си стоях в стаята. По - късно реших, че не ми се стои повече затворена, но не ми се стои и пред хора. Исках някое усамотено, красиво и спокойно място. Гората! Идеално е там. Мислите си, че съм от момичетата, които ги е страх да се разхождат сами в гората? Жестоко се лъжете. По - безстрашна съм и от повечето мъже! Облякох се, взех си една раница, те са ми най - удобни. Обух си най - удобните маратонки и излязох. На излизане беше спокойно в къщата, следователно Фей и Ким Бом си бяха изпратили гостите. Доолкото разбрах тази вечер щяхме да чакаме ново попълнение в дорма ни, но не знам в колко ще се върна аз. Отидох до магазина и си накупих храна, защото обичам да ям в гората. Много е успокояващо. А особено ако си запалиш огън, вземеш нещо и го печеш там...направо чудно. Нашибах всичко в раницата и потеглих.
Влязох в гората и започнах да се разхождам. Точно от това имах нужда. Тишина и звуците от гората. Какво плашещо има в това? По принцип обичах спокойствието и такива места са идеални за мен. Продължих пътя си, докато си харесам място, където да спра. Гадното е...че наблизо усещах чуждо присъствие. Това ме притесни, разбира се. В гората по принцип няма хора. Забавих ход и започнах да се ослушвам. В един момент се спрях. Усещах нечии очи върху себе си. Беше толкова силно, че чак ми идеше да изтръпна. Обърнах се на едната страна...нищо. Обърнах се на другата и се стреснах. Започнах да пищя и секунди след мен и той се разпищя. Вероятно ако някой ни гледа отстрани ще се смее много, но на мен направо ще ми изскочи сърцето. Докато осъзная....че това е Кюхьон от SuJu, който се крие зад дърво и в момента пищим в хор, изминаха няколко секунди. Затворих си устата и спрях да пищя. но продължих да дишам тежко и сърцето ми все още биеше силно в гърдите. Най - накрая преглътнах заседналата буца в гърлото ми и с треперещ глас попитах.
- К-к-Кюхьон? Защо се криеш тук?
Не се познавахме много добре, но поне се познавахме лично. Хийчол оппа ни запозна. Доколкото знам той му е най - добрият приятел. И не знам, ама май никога не ме е харесвал особено. Или поне така си личи по държанието му. Страхотно! Какъв късмет да попадна точно на него в гората!

by **Kyuhyun** Сря Юли 03, 2013 7:47 pm

Вече беше съвсем близо до мен и реших да надникна кой е или какво е. Погледнах иззад дървото и срещу мен имаше някакво момиче. Тя се разпищя и незнайно защо започнах и аз. Седяхме и просто пищяхме един срещу друг. Изведнъж тя спря да пищи, затова побързах и аз да спра. Браво Кю да се разпищиш от някакво си момиче, което на всичкото отгоре беше само. Много мъжка постъпка. Дано не каже на никого. Не исках хората да започнат да говорят. Огледах я преценяващо. Чакай малко това момиче не ми приличаше на луда фенка. Даже ми изглеждаше позната. Седях и я гледах като се опитвах да се сетя откъде ми е толкова позната когато тя ме попита дали съм аз. Хмм… значи наистина се познавахме. Явно не беше някоя важна щом не я помних. Изведнъж се сетих коя е. Хьонг ме беше запознал с нея преди време. Беше му някаква приятелка, на мен нещо не ми харесваше и даже си му казах.
-Да аз съм… а ти не си ли онази досадна приятелка на хьонг, тоест на Хийчол…офф как ти беше името Дж...ъм…- хич не си бях направил труда да и запомня името, можеше и да се сетя. Лесно запомнях имена по принцип.
-Джия, така ли беше? –попитах я след малко.Хич не ме интересуваше какво впечатление ще и направя, какво ме интересуваше нейното мнение.
След това се плюснах отново на земята. Не исках да забележи ,че краката ми още потреперваха от страх.
-Аз ли какво правя тук? Ти какво правиш насред гората? –попитах я обвинително. Кой човек се разхождаше сам в гората, при това тя беше момиче. Никога не бих дошъл тук сам по собствено желание.
-Пък и какво те интересува какво правя тук. Каквото си искам- заявих и. вече се бях успокоил напълно, но пък ми беше добре на земята, а и щеше да е странно да стана пак.
-Какво стърчиш като пирон? –попитах я обвинително. Никакво време не и оставях да ми отговори, но пък ме дразнеше да виси изправена, докато аз си бях седнал на земята. Тя ме беше зяпнала невярващо. Какво пък сега, да не съм я обидил, наистина си беше досадна.

by **Jia** Сря Юли 03, 2013 9:06 pm

За мое щастие бързо се успокоих. Не ме е страх нито от Кюхьон нито от гората. Може да го наричат зъл, но едва ли ще ми направи нещо, освен да ме дразни. Както и предполагах, той започна да се държи грубо. Последния път не беше такъв, може би защото Хийчол оппа беше при нас. Ако бях някое лигаво момиченце, първата ми работа като се видя с Хийним щеше да е да го похваля колко добре се държи приятелчето му с мен. Но не съм такава и предпочитам да се справям с такъв тип момиченца и момченца сама.
Като за начало, макнето ме нарече досадна и не можеше да се сети за името ми.
- Точно така. - потвърдих с полуусмивка като уцели. Човека се пльосна на земята и започна да ми отговаря. Изненадваше ме, но бързо се съвземах. В нашите среди такива характери са често срещани. Все пак реших да не бъда като него и поне да отговарям на въпросите му.
- Исках малко спокойствие. - отговорих с ледено спокойствие
- Съжалявам, че те изплаших така - натъртих втората част от изречението и го изгледах косо. Прекрасно знаех, че се е уплашил. И аз малко, но няма да си го призная. Все пак аз съм леко така мъжкарана по характер. За разлика от това момиченце тук.
Игнорирах почти всичко , което каза след това. Приближих се две крачки, приклекнах, за да не му стърча като пирон и да не го притеснявам и го изгледах с присвити очи.
- Кой да предположи, че можеш да пищиш като момиче? - беше ме зяпнал, следователно предпочита и да не се доближавам. Но не се старая на него да му е удобно и приятно. Не знам дали можех да измъкна нужната ми информация от злото макне, но поне щях да опитам.
- Я кажи...вярно ли е, че оппа е излязъл вече от казармата? - носеха се слухове, но никой не можеше да каже със сигурност. А този тук му е сред най - добрите приятели, така че е невъзможно да не знае. Продължих да го гледам непоколебимо, като не мръдвах от мястото си.

by **Kyuhyun** Сря Юли 03, 2013 10:57 pm

Тя потвърди, че се казва Джия и направи някаква полуусмивка. Май се издразни, че не се сетих веднага за името и. Че да не е някоя специална, че да и знам името. Джия се беше посъвзела също, май и аз я бях изплашил малко. Няма лошо, даже по-добре за мен. След това тя ми отговори , че търсила спокойствие в гората.
-Спокойствие в гората – изсмях се. – Доста странно момиче –промърморих и хич не ми пукаше дали ще ме чуе. Кой нормален идва сам в гората? Търси спокойствие на безопасни места като парка например. Не знам как Хийчол се разбира с тази. После изведнъж ми се извини, но си личеше, че не е искрена като натътри на това ,че ме изплашила. Ама тази за каква се има? Наистина малко ме изплаши, но защото я мислих за фенка или за мечка. Нямаше да и кажа това. Пък и определено тя беше по-изплашената. Реших да я игнорирам ,но тя взе ,че приклекна изгледа ме с присвити очи и ми заяви, че пищя като момиче. Тази сериозно ми лази по нервите.
-Първо не пищя като момиче и второ нормално човек да се изплаши при появата ти! – казах и я изгледах злобно. – Вървиш като някаква мечка, както друго да си помисля. –допълних и също я изгледах с присвити очи. Нямаше да се оставя на това момиченце да ми говори глупости и да се държи така. Джия реши явно да се изпробва да изкопчи информация от мен и ме попита за Хийчол. Пхаха първо ми говори глупости после ме пита за него и си мисля, че ще и кажа нещо. Горката много е заблудена.
-Какво да не харесваш хьонг? –изсмях и се отново. – Съжалявам да те разочаровам, но няма да стане, не си негов тип – казах уж със съжаление. Нямах намерение с никого да споделям информация за Хийчол. Още по-малко с тази тук. Все още и бях ядосан за приказките ,че пищя като момиче,тогава забелязах, че стои приклекнала все още, затова се протегнах и я бутнах не много, но достатъчно силно, за да падне по дупе на земята и започнах да се смея.
-Опс, без да искам, извинявай- казах саркастично и продължих да и се смея.

by **Jia** Сря Юли 03, 2013 11:53 pm

Признавам си - този тук кара кръвта ми да кипва. В лошия смисъл при това!!! Сега много съжалявам, че последните дни си мислех, че изглежда готино в клипа на Хенри. Но не! Темин и Хенри са таланти и половина, а на Кюхьон са му дали нищожни думички. Дори няма куплет! Хахахахаххаха. Шестица за присъствие, Кюхьон!
Чувах перфектно всичко, което мърмори. Явно не му пукаше много дали ще нарани чувствата ми, а и на мен не ми пукаше особено какво говори. Аз се държа с хората така, както се държат с мен.
- В парка е по - трудно да намериш спокойствие! - обърнах се със замах към него.
- Ти намираш ли спокойствие точно в парка??? - попитах и изскърцах със зъби
Бас ловя, че го преследват луди фенки както гладни хиени преследват сърна. А и там е пълно с хора, а аз разбирам спокойствието като отсъствие на хора. Той нищо не разбира. Сигурно си стои у тях и си играе Starcraft. Навсякъде пише, че е геймърче. Ама и мен ме бива на игрите.
Той започна да говори и двамата се гледахме злобно. Каза, че не пищи като момиче и няма как да не се уплаши от появата ми.
- Да бе, ти чувал ли си се отстрани? - изсмях се
- Дори да е имало животни наоколо, ти ги прогони с рева си!!! Поне няма да ни е страх от хищници, благодарна съм ти.
Явно този е от надувковците, които се мислят за велики. Жалко обаче, че си остава човек като всички други.
След като го попитах, той беше доволен, че му се отдава възможност да ме скастри отново. Но на мен вече не ми е проблем, защото го очаквам от него.
-Какво да не харесваш хьонг? - каза нагло той, а аз се зачервих цялата не защото харесвам Хийчол, а защото никога дори не съм го поглеждала по такъв начин и защото бях бясна.
- Защо, ти като се интересуваш от него, харесваш ли го? - изсъсках през зъби и ми идеше да го изпепеля с поглед.
- Имаш желязна логика относно приятелството. И на него поне има какво да му се харесва! - вирнах нос и свих устни
През това време наглата гнида се възползва, протегна се и ме бутна. Не го очаквах и паднах по задник. Онзи започна да ми се смее, че чак се тресеше. Аз толкова побеснях, че започнах да треперя.
- Ах ти гаден, нагъл........-идеше ми да продължа, но се спрях навреме. Раницата ми отиде на една страна, ключовете и телефона, плюс всички други простотии, които бяха в джобовете ми също паднаха. По принцип това нямаше да се случи, ако не бях с толкова широки джобове на горната дреха. Иде ми да му скоча на бой и да го оскубя като кокошка. И без това прическата му днес за никъде не я бива. Успокой се Джия, брой до пет. Преброих до пет, и наглия тип се отърва леко. Отскубнах някакви буренаци за секунди и ги метнах по мутрата му. Имаха близка среща. Ококорих се обаче, когато ръката ми започна да пари.
- Упс...съжалявам....-казах тихичко, но не беше саркастично като неговото. Той си го заслужава, но нямаше да му е никак приятно, след секунди като усети опарването от коприва по лицето си. Не съм видяла, че отскубвам и коприва. На него ще му е по - гадно на лицето, отколкото на мен на ръката. Сега не знаех дали да му се смея или да съжалявам. Едната буза на лицето му доста приятно се беше срещнала с копривата.

by **Kyuhyun** Чет Юли 04, 2013 12:55 am

Явно тя чу всичко, което си мърморех и ми отговори доста рязко. Ауу… май и засегнах чувствата. Е лесно се засяга значи. Започна да ми репчи как нямало как да се намери спокойствие в парка. Да бе да, винаги има тихи и спокойни местенца, на които можеш да останеш сам с мислите си. Това ,че тя не знаеше за тях си беше неин проблем, моя излишна грижа. Направо изскърца със зъби като ме попита дали намирам спокойствие там.
-Ей, по спокойно малката – отговорих и супер спокойно. – Това , че ти не знаеш спокойни местенца, не значи, че ги няма- допълних. Обичах да променям така тона си, понякога това изнервяше събеседника ми още повече, което беше добре дошло за мен. Да видим тя как ще реагира. Джия продължи да ме дразни, за проклетия писък. Ааа… ужасна е! Колко време ще ми го натяква.
-Ууу значи съм те спасил все пак –опулих и се на среща. – Няма да те изяде някоя гладна мечка... какво щастие! Толкова съм щастлив, че сега ще имаш възможността да ми досаждаш, защото те спасих. –отговорих и. Всъщност имаше нещо в това момиче, много малко бяха като нея и щяха да тръгнат да ми отговарят така и то точно на мен. Бора беше такава, но тя ми лазеше адски много по нервите. Добре, че всичко свърши. Не мисля, че ми харесваше тази Джия, но определено ми беше интересна. Докога ли щеше да ми отговаря и да се държи нагло като мен.
Каза ми, че на харесвала Хийчол ,но беше още по-ядосана. Доста лесно я докарах до това състояние. Само и се усмихвах на среща, когато тя заяви, че поне на него имало какво да му се харесва. Ха, какво намекваше тази.
-Хмм значи не съм хубав според теб? –присвих очи и я изгледах. Не, че ми трябваше нейното одобрение. – Ти да не се имаш за Мис Корея- заявих и нагло.Даже нямаше време да ми отговори. Падането хич не и се отрази добре, горката, беше доста смешна отстрани.Може би трябваше да се смиля над нея и да и помогна, но изведнъж тя запрати някаква трева по мен и ме уцели по лицето. Какво отмъщение, беше сладко, че се опитва.
-Хах само това ли можеш? –попитах я през смях, но тогава започнах да усещам парене по лицето си. Хванах се за бузата и я изгледах гадно. Дори да имах малки симпатии към нея те туко-що се изпариха.
-Коприва? Коприва? Ти луда ли си или какво? –изправих се и се развиках. Лицето ми щипеше ужасно много и едвам се сдържах да не и се развикам още повече. Знаех, че ще премине болката след малко, но сега беше ужасно. Тогава се сетих, че с вода мога да го поуспокоя. Тогава чак забелязах, че тя носи някаква раница.
-Дай ми раницата си веднага! –извиках се и издърпах чантата от нея. Прерових я и намерих някакво шише с вода. Пуснах чантата на земята без да ми пука и след това наплисках лицето си с вода. Моментално усетих облекчение. Номерът и беше гаден, но все пак добре и се получи. Май това момиче можеше да ми е достоен конкурент. Хвърлих и един преценяващ поглед отново като я огледах от горе до долу. Или пък беше чиста случайност, че хвана коприва. Докато я гледах забелязах, че ръката и е доста червена от срещата с копривата.
-Май ще ти трябва това?- показах и шишето с вода. От една страна исках да и го дам, защото знаех как щипе, но пък сама си беше виновна.-Ела си го вземи, ако ти трябва- казах и злобно.

by **Jia** Чет Юли 04, 2013 1:51 am

Нашенеца реши да смени тактиката. Започна да ми отговаря по - нормално и не толкова злобно. За момент наистина се обърках, но след това се съсредоточих пак. Опитваше се да ми въздейства психически, това действа много по - принцип. За да объркаш противника. Разсейвания като в бойните изкуства, като в стратегическите игри и така нататък, само че тук са на психическо ниво. Дори не знам дали осъзнава, че използва психически атаки. Пфф...какво си мисля? Може да е зъл и гаден, но не е глупак. Ако беше, нямаше да може да ме ядоса. Аз на глупаците не се ядосвам, защото знам, че са глупаци, но той не е. Винаги когато някой не ти е приятен преспокойно може да го наречеш глупак или тъпак и така да успокоиш себе си, но не е правилно. Затова избягвам да го правя.
- Не ме наричай малката! - не беше спокойно като неговото, но все пак и аз смекчих тона. Още едно доказателство, че се държа с хората както те с мен.
Изслушах следващото което каза отново с присвити очи. Да му имам спасението. Ако очаквам някой като него за рицар на кон, по - добре да избера коня.
- О даааа, няма да ви оставя на мира, смели рицарю! За това, че ме спасихте от гибел ще ви бъда признателна до живот! - отговорих му и аз .
Менг Джия е една от малкото момичета, които като малки не са си мечтаели отчаяно да бъдат принцеси. Е, и аз съм имала своите моменти, но повече предпочитах роботчета, супергерои, звездни рейнджъри и така нататък.
Явно и аз нараних чувствата му с това, което казах. Защото смени нормалния и спокоен тон със стария нагъл. Значи все пак и злото макне има чувства. Хубаво е да го знам. Ако трябва да бъда честна...Кюхьон е много повече мой тип отколкото Хийчол, просто онова го казах в яда си и за да го ядосам и него. Понякога мога да бъда наистина много жестока с думите си и после съжалявам. Дали съжалявам в момента, ще го оставя под въпрос. Но разбира се никога няма да му кажа това, че е мой тип. Не му трябва да чувства повече задоволство.
Той започна да се смее на опита ми, но след това започна да го щипе и той започна да вика. На мен не ми беше до смях, защото не целях това. Той забеляза раницата ми и заповяда да му я дам.
- Не ми казвай какво да правя - писнах, но той вече се беше нагъзил, за да я вземе от мен. В крайна сметка я пуснах, защото с това парене му е нужна. Запасила съм се с вода. След като я взе скочих на крака и се възмутих като ми захвърли раницата.
- Внимавай бе, на обноски не са ли те учили? - започнах да мърморя и да събирам пакетчета със сухари, които бяха изпадали и да ги пъхам обратно вътре. През това време Кюхьон се плискаше с вода. Надявах се да му помогне. Аз скръстих ръце и се загледах настрани, като се опитвах да игнорирам гадното чувство идващо от ръката ми. При мен несъмнено бе по - силно, защото аз бях хванала копривата доста здраво. Той привлече вниманието ми, като отбеляза, че ще ми трябва и ме предизвика да си го взема. Изпуфках и пак погледнах настрани.
- Не ми трябва...аз мога да търпя. - казах горда и уверена от себе си. След половин минута върнах поглед си върху него. Беше вирнал шишето и все още ме гледаше злобно. Направих се на незаинтересована и пак си погледнах настрани, но след секунди започна да става нетърпимо. Опитах се да го изненадам и се втурнах към него изневиделица, но той успя да реагира и да вдигне шишето нависоко. Беше по - висок от мен и нямах голяма възможност да си помогна.
- Дай го веднага! - казах заканително, но той не ме послуша.Започнах да подскачам в опитите си да го взема а той тръгна бавно назад. Хванах го за грозната тениска и го спрях, за да мога да му подложа крак отзаде и да се спъне. Бойният ми нюх действа винаги и го направих несъзнателно. Той падна назад, но повлече и мен...

by **Kyuhyun** Чет Юли 04, 2013 8:19 pm

Тактиката ми със спокойното говорене от една страна и повлия от друга не. Може би се беше усетила. Хмм… май е по-умна от колкото изглежда. Това момиче определено ми привличаше интереса. Направо се побърка като и казах малката, ама какво тя си беше по-малка от мен.
-Ако искаш можеш да ми викаш „оппа” –казах и бавно и се усмихнах широко. Как сама ми даде още един повод да я подразня. Не че имах против да ми вика „ оппа”. Естествено реших да игнорирам приказките и за принца. Но това, че малка определено щях да го използвам срещу нея, щом се дразни. Колко ли още ще издържи? На мен не ми е никакъв проблем, даже ми е забавно. Отдавна не бях имал такъв опонент.
След като ме замери с проклетата коприва, докато аз се радвах на успокояващото действие на водата тя си събираше нещата от раницата. Май всичко се бе изсипало. Е какво да направя, нямаше да и помогна в никакъв случай. В началото ми заяви, че не и трябва водата и ще се справи без нея. Хаха да бе да. Скръстих ръце и я изгледах любопитно.
-Хмм да видим колко ще издържиш малката. – казах тихо и се засмях. Голям е инат май. Разклатих шишето с водата до нея и отново се изсмях. Отне и по-малко от колкото очаквах да се пречупи и да тръгне след мен за водата. Вдигнах шишето високо и само я наблюдавах. Подскачаше смешно около мен и се мъчеше да го стигне.
-Успех, малката. – засмях се отново. Тръгнах бавно назад, за да стане още по-забавно, но тя ме хвана за тениската и ми подложи крак. При което аз залитнах назад и паднах, като я повлякох мен. Всъщност падането беше малко болезнено. Имаше някакви камъни, но се опитах да потисна болката и да не проличи.
-Не знаех, че искаш да сме толкова близки, малката- казах и тихо, когато се посъвзехме от падането. Джия лежеше върху мен, явно планът и не включваше и тя да падне с мен, затова изглеждаше доста изненадана.
-Не нужно да ме пребиваш все пак, малката. Ето ти водата- вдигнах си ръката,показах шишето и усмихнах и се чаровно като я гледах право в очите.Всъщност трябваше да си призная, че беше красива, е на нея не бих и казал, това не влизаше в плана ми. Сигурно вече съвсем и лазех по нервите, но ми беше толкова забавно.

by **Jia** Чет Юли 04, 2013 9:59 pm

- Оппа? - повторих изненадано. И да искам едва ли ще свикна да му викам оппа. Май си наврях таралеж в гащите, защото той разбра, че ме дразни като ме нарича "малката" и продължи да се обръща към мен само така. Направо ми стържеше по нервите с това. Не съм малка, това е само една година. Ако правилно си спомням годините му. И все пак не смятам да му викам оппа. Възможно е този тук да е бъдещият ми смъртен враг. Като гледам как си лазим по нервите....
Дори да се опитва да го прикрива, аз знам, че и аз съм успяла да го подразня. Със сигурност ще ме запомни след тази коприва.
Наистина си мислех, че ще мога да мина и без вода. По принцип мога да мина, но защо да избирам трудния начин? И без това шишето е мое, не негово. Изненадващата ми атака обаче не проработи. Освен, че беше една година по - голям, беше и доста висок. Като маркуч. Ама пък ми допадат такива мъже. За какво ми е нисък? По - добре да е по - висок. Подскачах и започнах да се чувствам тъпо, сигурно му е много смешно в момента. След като му подложих крак, той повлече и мен. Полетяхме като птички, само че надолу и скоро бяхме на земята. Аз паднах на меко, и не ми трябваше много време за да се осъзная. Всъщност на него вероятно не му беше никак приятно. Сега сигурно щеше да викне като за петима. Отстрани вероятно изглеждах изненадана, не очаквах да повлече и мен.
-Не нужно да ме пребиваш все пак, малката. Ето ти водата - каза той и ми се усмихна. Изгледах го шашнато и усетих как червенина започва да избива по бузите ми. С бърза скорост грабнах шишето от ръката му, по най - бързия начин станах и седнах по турски с гръб към него.
- Не ми беше това целта. - продумах най - сетне, като все още седях с гръб. Наистина не съм целяла да го пребивам, макар че в началото доста ми се искаше. Сигурно се бях изчервила. Единствената близост, която по принцип съм свикнала да имам с мъжки индивиди е или да пием "по братски" и след това да си помагаме, за да можем да се движим или да ги бия. Иначе не съм имала много гаджета и и затова се притеснявах лесно. Затова и се обърнах със гръб, за да не му дам още поводи да злорадства по мой адрес. Отворих бутилката и излях малко върху ръката си. Наистина успокояваше. Прибрах бутилката обратно в раницата, в случай, че потрябва. Не че ще хвърлям още коприва по Кюхьон, но все пак. А и не беше останала много вода. Явно доста старателно се е плискал напреди. Поставих ръка на лицето си. Още беше топло, но предполагам вече не бях червена. Или поне се надявам да е така. Най - сетне събрах смелост и се обърнах. Не бяхме забелязали, но слънцето скоро щеше да се скрие, а след това и да започне да се стъмва. Вперих поглед в макнето на Джуниърите. Наистина не знам какво прави тук, но се почувствах длъжна да попитам:
- Знаеш ли как се излиза от гората? - попитах го тихо.
Огледах се и осъзнах, че май и аз съм се позагубила. Защо изобщо съм дошла тук? Не познавах точно тази част на гората. За какво изобщо съм мислела, че да се отплесна така. Нямаше да си призная, но ако знаеше как да излезем щях да се възползвам. Иначе аз съм добра в ориентирането, и все ще намеря пътя, но не знам колко време ще ми отнеме и дали няма да стане тъмно. Струва ми се, че сме доста навътре. Ако ме попита, ще му кажа, че знам пътя и че не съм се изгубила. Иначе пак ще започне да сипе змии и гущери за това колко съм зле, че съм дошла сама. Няма да му го позволя. Спрях да се оглеждам и върнах погледа си на него.

by **Kyuhyun** Пет Юли 05, 2013 1:08 pm

Джия започна да се изчервява, докато все още беше върху мен. Май се притесни. Това беше добре дошло за мен. Преди да се осъзная тя грабна шишето и седна с гръб към мен. О сега пък се крием. Интересно. Изправих се до седна до седнало положение и изтупах гърба си, ако случайно има някакви полепнали листа. Джия изведнъж проговори. Не и била това целта, личеше си, че не и това целта, но пък защо да и го признавам.
-Да, ама аз не ти вярвам- заявих.Тя все още седеше с гръб към мен. Сигурно се още повече се беше изчервила. Какво пък толкова се притесни. Забелязах, че се зае да полива ръката си с вода и после лепна мократа си ръка на лицето. Значи бях прав. Малката се притесни толкова, че чак се изчерви и даже се опита да се скрие от мен. Е няма да и мине номера толкова лесно.
-Някой да не би да заприлича на домат, че така се скри? –подметнах ,докато още си седях на земята. Тя най-сетне събра смелост и се обърна към мен, вече не беше червена, но все още имаше леко червено на места, което я издаваше. Джия пита дали знам как да изляза от гората. Това вече беше интересен въпрос. Огледах се за кратко, истината беше, че май нямах идея къде съм и откъде дойдох.
-Имах проблем затова влязох в гората, но спокойно мога да намеря пътя обратно – заявих май малко по-пресилено от колкото трябваше. Надявах се Хийчол никога да не и е споделял за моя малък проблем с ориентацията. Нямах и идея какво ще правя… можех да тръгна след нея и да кажа, че просто и аз съм в тази посока. Относно проблема ми нямах абсолютно никакво намерение да и разказвам за глупичката фенки. Сигурно щеше да и хареса това, че не успях сам да се справя с тези момиченца и се наложи да се вляза в гората, за да се спася от тях, но пък тя не знае какво е и нямаше да разбере. Дали нея я преследваха малки момченца? Хмм...би било интересно, но каквато е мъжкарана лесно сигурно ги прогонваше. Представих си и как я преследват фенове, беше смешна картинка, дали и аз изглеждах така отстрани? Както и да е. Трябваше да се съсредоточа, а не да мисля как би изглеждала малката с феновете си.
-Ами ти малката? Знаеш ли как се излиза от тук?-попитах и аз. Може пък и тя да не знаеше, защо иначе ме питаше.Ама пък кой идва на разходка в гората да търси "спокойствие" и няма да знае пътя обратно. Щеше да е зле положението, ако и Джия нямаше идея. Начина, по който я забелязах да се оглежда наоколо някакси не ми хареса. Не исках да забележи разколебаването ми и се огледах наоколо и спрях поглед върху раницата и. Осъзнах, че бях гладен, от колко време не бях ял.
-Имаш ли нещо за ядене там? – още докато задавах въпроса си бях станал и взех чантата и започнах да ровя за някаква храна. Сигурно отново щеше да се побърка, но какво ми пукаше. Бях гладен, исках храна и то сега.
-И все пак нямам против да ми викаш „оппа”, малката – казах отново докато тършувах из чантата и се изсмях. Нямаше да изпускам повод да я дразня на тази тема.

by **Jia** Пон Юли 08, 2013 5:56 pm

Напълно игнорирах какво ми говори, докато бях със гръб към него. Всъщност да мисли каквото си иска. Освен това ако Господ ме пожали, няма да се срещаме много често, особено пък да се заговаряме. Макар че да си призная, има нещо вълнуващо в "разговорите с него" По - скоро са спорове. Но наистина има нещо вълнуващо. По принцип като ми лази така по нервите отдавна щях да съм го оставила самичък и щях да си търся пътя. Но реших да стоя тук, и аз не знам защо и сега нямам никакво време! Ако тръгна трябва ада се връщам обратно. Точно така - той е виновен и той ми е зае времето. Подсмихнах се и кимнах на себе си.
- Нямам представа за какво говориш. - казах нехайно а малко след това се обърнах към него с въпроса си.
Кюхьон ми каза, че е влязъл в гората, защото имал проблем, но лесно може да намери пътя обратно. Това е добре. Изглежда много сигурен в себе си, но аз не съм толкова сигурна в него. Да имаш добро чувство за ориентация е добре, но ние сме навътре и скоро ще започне да се стъмва. Тогава дори ориентацията не може да ти помогне. Нали не мислите, че ме е страх да остана сама в гората? През нощта? Не ме е страх, разбира се! Аз съм чела няколко книги за оцеляване сред природата, при това в различни условия. Преспокойно мога да си направя подслон. Нямам всичко нужно, но една нощ не е проблемна. Нали не ме мислите, за толкова слаба? Е...друг е въпроса, че имам страх от буболечки и от разни такива. Тук може да има. Тръснах глава. Няма да мисля за това. Аз не съм бебе, а буболечките са малки и нищо не могат да ми направят.
Той ми зададе същия въпрос, като отново добави "малката". Стиснах зъби, както и единия си юмрук, но след секунди се отпуснах.
- Разбира се, че знам! - казах уверено и си вирнах носа.
- Имам доста познания в ориентирането, както и в оцеляването. - по принцип не се хвалех така, но този тук трябваше да знае с какво си има работа. Едва ли може да ми стъпи и на малкия пръст, ако е като повечето известни личности. Тоест да е свикнал всичко да му е окей. Но не го познавам и не мога да съм сигурна в това. След секунди махнах уверената си физиономия и погледнах на другата страна. Май не трябваше да преувеличавам толкова, но не мога да си позволя да ме хване. Тогава ще ми се смее още повече. А не искам да го допускам. Може би ще го изчакам да тръгне и ще тръгна след него. Ако ме попита ще му кажа, че съм в същата посока. Ще мисля в действие. Ама ако не тръгне скоро ще стане тъмно и ще я втасаме. Май не трябваше да идвам тук. Но няма да си го призная!
Докато размишлявах ме попита дали имам нещо за ядене и пак най - нагло ми взе раницата и започна да рови.
- Защо изобщо ме питаш? - изгледах го с присвити очи, докато си тършуваше.
-И все пак нямам против да ми викаш „оппа”, малката – каза той и аз пак стиснах зъби.
- За мен ще е чест, оппа! - казах със солидна доза ирония. С тази негова една година сега ще има да ми съсипва здравето. Избираше си доста дълго, затова се пресегнах, избутах му ръката в едната страна и си набарах хубавия чипс с копър и сметана. Аз също бях започнала да огладнявам. Облегнах се на близкото дърво и започнах да ям. Забелязах как Кюхьон извади един адски лют чипс. На него имаше нарисувана някаква камба и пишеше само "пипер", но аз знаех, че е брутално лют и е под прикритие. Затова и не се купува много. Ако Кюхьон не го знае и не обича люто...ей сега ще стане забавно. Дори да не ти става гаден още не първата хапка, после поставя интересен вкус. А в началото е доста хубав. После като изядеш няколко настъпва края на света. Позамислих се дали да не го предупредя, но реших да видя какво ще стане. И без това може още да не е решил да го яде.
- Побързай с яденето..-казах спокойно
- Трябва да ти напомня, че скоро ще стане тъмно. Слънцето започна вече да се скрива.

by **Kyuhyun** Сря Юли 24, 2013 5:12 pm

Разбира се тя игнорира малкия ми коментар за превръщането и в домат и каза само, че не знае за какво говоря. Хубаво, нека си мисли, че ме е заблудила. Започнах да се подхилквам докато тя се правеше, че не знае нищо.
- Ех, Джия, Джия…-казах тихо и продължих да се подхилквам. Определено скоро нямаше да я оставя на мира.
След като и казах уверено, че знам пътя наобратно , тя също заяви, че знае. Първоначално се зарадвах много, но гледах да не ми проличи, не трябваше да знае, че ми е последната надежда за безпроблемно излизане от гората. Но всъщност като я наблюдавах май малко пресилено каза думите си. Май просто преувеличаваше, тоест и тя не знаеше пътя… ами, ако тя се надяваше аз да го знам… Дали да не и кажа истината? Как ли пък не! Да не съм откачен. Щях да се придържам към версията си, че знам пътя и ако тя тръгне след нея. Точно така. Успокоих се и отново си дадох безгрижен вид.
-Значи нямаме проблеми, малката.- ухилих и се на среща.
В чантата и имаше всякакви неща. По принцип бих се позагледал, да потърся нещо да я дразня, но сега мислих единствено за храна. Тя направи някакви коментари, че и ровя в чантата, но не ги чух даже. Само чух да ме нарича „оппа”. Погледнах я и се усмихнах доволно. Личеше си иронията от всякъде, но май ми хареса да ме нарича така. Докато се разсейвах с тези мисли, Джия си издърпа чантата и взе някакъв чипс с копър и сметана до колкото видях. Ужас… много го мразех.
-Ще ядеш тая гадория? –направих отвратена физиономия. – Определено не знаеш какво да ядеш – заявих и и в този момент, забелязах друг чипс в чантата и. Погледнах опаковката беше с някаква камба отпред. Е пак е по-добре от онова нещо. Взех го , пуснах чантата и близо до мен, защото вътре видях някакви сладки неща да си взема после. Настаних се на земята срещу нея и отворих пакета. Тя вече беше отворила нейния и нагъваше чипс и се носеше гадния аромат от него.
-Уфф… -казах като си запуших носа. – Дано не сме в една посока, че няма да те издържа по пътя да ми миришеш на тая гадост. –заявих и и започнах да ям от другия чипс, а тя ми даде зор да съм ял по-бързо.
-Добре де, не всички се тъпчем като теб, малката- казах и спокойно и продължих да ям. Чипсът беше вкусен в началото, после започна леко да ми пари, обичах люто, но в умерени количества, затова продължих да си ям после изведнъж ми стана адски люто. Вдигнах поглед и забелязах ухилената физиономия на Джия. Ах, тази… Нарочно не ми каза. Хвърлих чипса на страна . По принцип бих се нахвърлил да пия вода, но тя не помага, затова отново придърпах чантата и. Опитвах се да изглеждам спокоен и да не ми личи, колко ми люти. Усещах, че чак пот ми избива. Извадих пакет бисквити, който бях видял по-рано и набутах две бисквити бързо в устата си. Ммм… така определено беше по-добре. Погледнах крадешком Джия и изглежда тя се забавляваше. Отново забих поглед в чантата и и нещо бързо привлече вниманието ми. Извадих го и го огледах. Беше малко огледалце на Hello, Kitty. Хаха, тази мъжкарана срещу мен наистина ли беше фенка на котето. Значи може би не е чак такава на каквато се прави. Хмм май ми харесваше, че има такава страна от нея. Обърнах се към нея и и показах огледалцето.
-Брееей, това не съм го очаквал от теб, малката. – засмях се.- Какво ли още интересно мога да науча за теб? – изхилих се отново и пак почнах да ровя из чантата и. Точно преди да погледа пак в чантата и видях ужасения и поглед.

by **Jia** Чет Юли 25, 2013 6:26 pm

"Оппа" каза, че нямаме проблем, щом и двамата знаем пътя. Трябваше да потвърдя думите му, за да не ме хване, и затова и аз му се ухилих на среща.
- За щастие е така. - казах само. Вече напълно свикнах да игнорирам факта, че ме нарича "малката". То е ясно, че с него не може да се излезе на глава. Горките хора от групата му. Представям си какво е да си подложен на това всеки ден.
След като си извадих чипса и го погледнах доволно, Кюхьон се възмути. Очевидно не го харесваше. А сега...идеално. Ще се натъпча с чипса и ще му лъхам на приятно докато го преследвам, за да мога да изляза от гората. Дано не ме лъжеше. За момент се позамислих дали да не си призная. Така щеше да ми се присмива, но нямаше да ми се налага да се правя на глупачка и да се увъртам в още лъжи. Но пък...не искам да има допълнителни причини да ми се смее. Просто ще вървя след него и ще казвам, че сме в една посока. Просто и ясно.
Мъжът все още мърмореше по адрес на чипса ми и миризмата му, а аз се подсмихвах. Знаех, че ще му се наложи да ме търпи. "Хах...вонята от моя чипс ще ти е най - малкия проблем след малко" - помислих си и се хилнах самодоволно. Добре направих, като не му казах за другия чипс.
Той ми каза, че не всички се тъпчат като мен. Аз нищо не му отговорих, защото бях прекалено заета да чакам да видя какво ще стане. Мазна усмивка се разливаше по лицето ми докато го зяпах как си нагъва спокойно. По едно време дори ми пречеше да дъвча. Забелязах промяна във физиономията му. Погледна ме, след това се опита да се направи, че му няма нищо. Аз едва се сдържах да не се изхиля и да не захвърля огромна струя от полусдъвкан чипс насреща му. Макнето остави чипса настрана и затършува в раницата ми. Физиономията му беше разкошна и дори очите му започнаха да се насълзяват. Вече не се сдържах и почти се търкулнах настрани от смях.
- Не ти ли харесва чипса, Кю?? - попитах през смях.
- Ако искаш ще ти дам моя, с готиния аромат! - протегнах пакета си точно под носа му, за да може да усети аромата по - добре.
Докато аз се укротявах малко по малко, той се заинтересува от нещо в раницата. Не обърнах внимание на това, затова останах като гръмната, когато извади малкото ми огледало с Hello Kitty. Не си признавах често, че харесвам Китито. Бузите ми пак поруменяха и вече не ми беше до смях. Прочистих гърло, защото за малко щях да се задавя с чипса си и се опитах да прозвуча нормално.
- На Фей е! Не знам какво прави там. - постарах се да изглеждам сигурна.
Само че този твърдоглавец започна пак да рови в чантата ми, очаквайки да намери още нещо такова. Забравих да ям и също оставих пакета настрана. Сетих се, че съм си взела парфюмчето и гланца с марката "Barbie". Не ме питайте защо ги имам! Погледнах го ужасена и се зачудих какво да правя. Ако ги намери - край! Ще ми се присмива за тях дори в гробището. Не можех да му позволя да ги намери.
- Нееее! - изревах и се хвърлих отгоре му като гладна мечка стръвница върху жертвата си. Не обърнах внимание на това кой върху кого е, важно беше да си взема чантата. Току виж освен тях имало и още нещо на "Hello Kitty". Или пък някоя мини кукла от тези, които си колекционирах. Докато дърпахме усърдно раницата ми, от нея изпада гланца ми "Барби". Той го видя, а аз се зачервих. Хвърлих се, взех го и си го прибрах в джоба. Дано не е видял много добре какво е, макар ухилената муцуна на Барби да се показа в пълния си блясък.
В този момент някъде наоколо изшумуля нещо. При това доста силно. И двамата спряхме да мърдаме. И двамата се разсеяхме и чантата падна от ръцете ни. Сърцето ми пак се разтуптя малко по - силно, защото шумът беше доста силен, за да е някой заек или друго дребно животно. Шумът се повтори още по - близо и аз вместо да се отдалеча от макнето, аз несъзнателно се приближих.

by **Kyuhyun** Пет Юли 26, 2013 12:26 am

Тя изглеждаше доста самоуверена все още така съвсем си позволих да се отпусна. Ще ме изведе от гората и съвсем няма да се усети, че през цялото време не съм знаел пътя.
Хич не и направиха впечатление моите коментари за вонята, която се носеше от гадния и чипс. Може би и това беше нейна идея да ме дразни. Чудесно, като тръгнем ще я бутна в реката. Все пак мирише гадно. Няма да и се отрази зле да поплува малко.
-Поне от миризмата ти и на това отвратително нещо никое животно няма да ни приближи- заявих, докато се тъпчех с чипса си все още.
Все пак плана ми да прикрия, че адски ми люти не се получи много успешно, защото я забелязах как се подхилква. Ах…тази малка….!!! Ще види тя! Значи е знаела какъв е и нарочно не ми каза. Умно от нейна страна, ама няма да и се размине. Продължи да ми се подхилква и даже ми предложи от гадния си чипс.
-Не благодаря, твоя аромат е достатъчен да гони дивите животни, няма нужда и аз да се умирисвам.- усмихнах и се чаровно насреща.
Е, ако това не и стигаше определено огледалцето с Hello Kitty, което открих в чантата и я ядоса повече. Ама какъв късмет изкарах с тази си находка. Джия се опита да прикрие притеснението си, но започна да се изчервява.
-Да бе, съмнявам се Фей да си вре огледалцето в твоята чанта. – засмях се и се наведох над раницата и. Идеше ми да отворя огледалцето срещу нея и да и кажа „Доматче, нищо не можеш да скриеш от мееен”, но се сдържах, пък и кой знае какво може още да намеря. Бях се ухилил до уши докато ровех. Точно се радвах, че видях нещо интересно, когато забелязах ужасения поглед на Джия. Докато се усетя тя пак летеше срещу мен и няколко секунди по-късно беше върху мен. Отново... Не можеше да стои далеч от мен това момиче, толкова очарователен съм.
-Май много ти харесва да лежиш върху мен, доматче- още не бях го казал и тя започна усърдно да дърпа раницата. Ахаха да не си мисли, че просто ще и я върна. Да бе да, тази раница явно беше златна мина. Както дърпахме нещо изпадна, обърнах се да видя какво е и забелязах, че пише Барби отгоре. Ама тя сериозно ли? Това вече не го очаквах.
-Ех, Барби значи –започнах да се смея. Погледнах я, а тя бързаше да го скрие и стана още повече като домат. Всъщност до някъде беше сладка като се изчервяваше така. Май това момиче колкото и да ме дразнеше ми допадаше по някакъв начин. Не Кю, какви са тези мисли. Та тя те замери с коприва и те набута с лютия чипс. Разтърсих глава да прогоня тези мисли и да продължа с подигравките. В този момент нещо изшумоля наблизо. Спряхме се и двамата, огледах се наоколо . Нищо не се виждаше, но доста се притесних. Последва ново изшумоляване и то още по-близко. Стреснато Джия се приближи до мен. Инстинктивно я прегърнах силно. Даже не знаех защо го правя. Чу се ново прошумоляване още по-близо. Прегърнах я още по-силно и тя уви ръце около врата ми. Усещах колко я е страх. Седяхме така прегърнати известно време и никой от нас не помръдваше. Не се чуваше вече никакъв шум, затова се поуспокоих. Май нещото се беше отказало от нас. Малко по-спокоен осъзнах как съм я прегърнал. Ама какво правех? Тогава усетих приятния аромат на копър и сметана.
-Ама то наистина миришело гадно…- казах като сбърчих нос и леко поотпуснах хватката си. Тя точно се обърна към мен и си мислих как ще ми забие шамар, когато нещото отново изшумоля и пак я прегърнах силно и се огледах уплашено.

by **Jia** Пет Юли 26, 2013 1:38 am

Той отново реши да изкритикува отново аромата на чипса.
- Казвали ли са ти, че мърмориш повече от мацка? - казах спокойно и повдигнах въпросително вежди.
Посмях се доста за негова сметка, наскоро не се бях забавлявала така. Няма да му го призная, но е забавен дори без да го иска. От комуникацията ми с него все пак има някаква полза явно. Търпението относно подигравките му си струва.
Отвърнах му иронично на усмивката и не казах нищо като спомена, че дивите животни ще бягат от мириса.
Не пропусна да спомене, че отново съм върху него. Тц...първия път той ме дръпна, а сега ме ядосва. Какво, под него ли да се шмугна, за да си спася раницата от нахалните му ръце?
- А на теб ти харесва да ме дразниш, така че ще търпиш! - казах през зъби и продължих да дърпам. Ако ми скъса раницата, ще му я захлупя на главата! А между другото той да се радва, че не съм му налетяла на бой. Много момченца са си играли с търпението ми и са си патили. Сега съм направо кротка като агънце. Не ми се иска да го бия, нещо в него ми допада. Няма да му кажа това разбира се, дори на Фей, Мин и Сузи няма да спомена, ще вземат да се бъзикат с мен!! Е, вероятно ще кажа една част от това на Фей и ще се оплаквам колко инатест, малък дразнител и нахалитет е макнето на Супер Джуниър. Няма да и казвам, че ми допада, и че не ми се е искало да го набия. Спомена за Барби, следователно беше видял.
- Какво, ти сякаш не си играеш по цял ден на игрички! - отвърнах аз. Надявам се няма да се почувства поласкан, че знам това, защото всички го знаят. Кюхьон и Старкрафт са синоними.
След като нещото изшумуля и аз се приближих, той взе че ме прегърна. Бях изненадана, но не направих нищо. Прекалено бях заета да си мисля дали няма да ни изскочи някоя мечка и да ни изяде или някоя глутница вълци, която да ни разкъса. Не е за вярване, ама някак по - сигурно ми беше като ме беше прегърнал. След малко като се изшумуля пак увих ръце около врата му. Само се оглеждах като подплашена. Това не ми се случва често. Почти никога всъщност. Изглеждам слаба и това не ми харесва! Кюхьон имаше хубав парфюм. Усещаше се доста силно от мястото, на което бях. След като отново изкоментира сметаната и копъра аз казах:
- И евтиния ти парфюм не е цвете за мирисане...
Той отпусна хватката си, аз също. Не мога да повярвам, че действам така. Като малко изплашено, момиченце. Дори се оставих да ме прегърне. Тцтц. Само да е посмял да се гаври. Тръгнах да се обръщам към него с намерението да му напомня, че вече се стъмнява, когато отново се изшумуля. Той пак ме прегърна, аз него също. Установи долу горе посоката, от която идва шума. По едно време иззад единия храст се показа лисица. Застана и започна да ни гледа с проницателните си очи. Не и личеше да е изплашена, напротив. Все едно искаше да види какво сме и що дирим тук. Изгледах я с тъпа физиономия, защото какви ли не мисли не ми минаха през главата. Животното беше красиво, приближи се две крачки, ние не помръднахме. Само стояхме и я гледахме. След това се обърна и си замина. Не знам къде отиде. Поех си въздух. Сега със сигурност ще стане сложно. Кой го знае какво пак ще започне да ръси. Макар малко да ми харесваше(или така ми се струва), свалих ръцете си и той ме пусна. Този път май се сдържах да не се изчервя. Лицето ми беше светло по едно време заради страха. Грабнах си раницата, която беше пуснал и се махнах. Не исках още веднъж да ми напомни, че ми харесва да стоя върху него. Махнах се, погледнах го и се прокашлях.
- Става тъмно. - казах спокойно
- Ако не тръгнем скоро, няма да можем да намерим пътя.
Много добре знаех, че ако е през деня все някак ще намеря пътя, но през нощта е рисковано дори да се разхождаш. А докато ние се туткаме, вече стана почти тъмно. Изправих се на крака, и преметнах раницата си на рамо. Усмихнах се на себе си. Поне няма да ми се наложи да търся пътя, защото той беше сигурен, като каза, че го знае. Обърнах се уж да тръгна, но тактично го погледнах с едното око и зачаках да тръгне и той. Така ще мога да видя откъде ще мине.

by **Kyuhyun** Пон Авг 05, 2013 1:12 pm

Разбира се, за да ми върне за коментара относно аромата и, тя каза, че парфюма ми е евтин. Да бе да, тя в ред ли е? Как ще е евтин? Плюс това мирише хубаво.
-Ще пренебрегна коментара ти за парфюма ми. –казах незаинтересовано. Да мисли каквото ще. Но все пак нямаше как да не кажа нещо.
-По-добре евтин парфюм отколкото вмирисан чипс- казах през смях. Точно тогава чухме новото изшумоляване , при което отново се прегърнахме. В момента в ръцете ми тя ми изглеждаше доста крехко същество. Все едно нямаше общо с момичето от преди малко. Добре беше май да разбера, че под визията на мъжкарана се крие такова момиче. Не, че не го забелязах като открих нещата и ,но сега го показваше. Всъщност и аз бях доста уплашен и си надявах да не ми личи, че като я знам като нищо ще почне да ме бъзика за това.Стигаха ми коментарите от по-рано, че пищя като момиче, което изобщо не е вярно! Е какво да направя мъж съм, ама кой знае какво животно идва към нас, неизвестното е плашещо. В този момент от дърветата излезе една лисичка… Лисица?! Ама сериозно ли?! Айшшш… уплаших се от лисица! Стояхме и гледахме животното докато не си тръгна.Беше доста красиво, мислих, че лисиците са плашливи, кой знае какво го е довело насам. Може би сбърках и прекрасния аромат на чипса ги привличаше, а не отблъскваше. Изсмях се на глас на тази си мисъл, а Джия побърза да се изниже, като не пропусна да си вземе раницата. Ех, отиде ми златната мина за излагащи неща, заради една лисица… жалко.Беше доста неловка ситуация и за двама ни, така че май нямаше да я бъзикам много много на тази тема.
-Жалко, че тази лисичка се появи, трябва да и благодариш – казах уж замислено. Така де ако не беше тя все още щяхме да се борим за раницата и и кой знае какво още щях да видя. Късметлийка е определено.
Джия заяви, че ставало тъмно и трябвало да тръгваме май беше права. Тя се изправи и уж беше готова за път, но се спря все едно ме чака. Аз си мислих , че просто ще си тръгне и така ще мога да се възползвам и да тръгна след нея веднага. Погледнах я подозрително след това се изправих бавно. Заех се да почиствам старателно листата от панталона си, като я наблюдавах как ще реагира на забавянето ми. Джия все още ме чакаше и не помръдваше, но виждах, че почва да се дразни.
След като махнах листата се протегнах няколко пъти. Гърбът не ме болеше или нещо такова, просто се бавех нарочно. Исках да видя какво ще стане.
-Значи знаеш пътя и можеш без проблем да излезеш от гората? –подметнах уж случайно докато отново се протегнах. Хвърлих и поглед и забелязах голяма доза нетърпение изписано на лицето и.
-Какво? –попитах я и направих няколко крачки към нея. –Нямаше нужда да ме чакаш нали знаеш пътя, малката.- казах и и чаках да тръгне на някъде, за да тръгна след нея.
-Да не би да не го знаеш и чакаш оппа да ти го покаже- окорих и се на среща уж изненадано. Това вече трябваше да я ядоса и да тръгне.
Докато седяхме се сетих за последните и думи преди да се чуе шума. Усмихнах и се широко.
-Значи се интересуваш от мен хмм – казах и повдигнах вежди и се приближих една крачка към нея. –А и не се опитвай да го отричаш… налетя ми 2 пъти днес само – казах с усмивка. Знаеш, че доста ще я ядосам така. Не си мислих, че ме харесва или нещо такова, все знаеше за мен и игрите, но пък това си беше подходящ повод да я подразня.
-Всъщност няма лошо, доста момичета се интересуват от мен -казах уж на себе си като се обърнах с гръб и тръгнах в неопределена посока. Щях да я изчакам да тръгне и веднага да я настигна.Обърнах се крадешком да погледна какво прави.

by **Jia** Съб Авг 17, 2013 4:24 pm

Добре, добре...признавам си...
Ролята на уплашената женска, малко ми допада. Наистина е приятно, но ако има някой, който да те защитава. Погледнах Кю с периферното си зрение, докато все още бях увила ръце около врата му. Та него го е страх повече от мен! Какво е правя, ако принца ми на бял кон се окаже някой като него? Смръщих вежди, след това лицето ми отново се разведри. Абе всъщност не би било толкова лошо. Изградила съм си негативно мнение за него, само защото се дразним с него, и защото нещата, които му казвам си ги мисля за истина. Но те не са. Примерно парфюма му не е толкова ужасен и не пищи толкова момичешки. В онези моменти просто исках да го подразня. Има хубав глас, в танците не е зле, донякъде е забавен на клипчетата, когато тормози другите мембъри....
О, Боже какво си мисля? Та ние с този никога не бихме могли да станем двойка! Дори не знам откъде е дошло това заблуждение в главата ми. Джия, не трябва да мислиш така, защото накрая най - много да се окажеш наранена. Не го познаваш добре, може гадния му характер да е постоянен...
Вече се бяхме пуснали и аз се бях отдалечила с раницата си. Спомена, че трябва да благодаря на лисицата. Извъртях очи и го игнорирах. Дано не разкаже на никой. За Барби и Хелоу Кити поне. Добре, че не е виждал стаята ми, защото там са колекциите ми с кукли и ако ги види ще ме подлуди после.
Съвсем тактично си стоях и се правех на ударена, в очакване да стане и да си тръгне. Само че той започна да се бави и бави и бавиии. Не мога да разбера дали нарочно го правеше? Разбрах, след като заговори по темата. Аз се правех на ударена, но бях започнала да се дразня и уж не обърнах внимание на думите му.
- Да, всъщност те чакам. - казах спокойно и непринудено
- Това е защото съм добра и ме е страх да не се загубиш. - повдигнах рамене.
Кюхьон разбира се не пропусна да спомене, че се интересувам от него и че съм му била налетяла.
- Дори да се интересувах, май ти си доста доволен от този факт. - вметнах и го видях как се обръща да си върви. Погледнах го объркано. Вярно, че не мога да определя точно пътя, но той накъдето е тръгнал май ще влезе по - надълбоко в гората. Забелязах го как се обръща да ме погледне. Обърнах се и аз с гръб и тръгнах съвсем бавно като мравка в посоката, от която бях дошла. Подсмихнах се. Той или блъфира, че знае пътя, или наистина знае някой различен, по пряк път. Аз също се обърнах да го погледна. Изненадах се и се обърнах. Не се виждаше. Може да се е скрил зад някое дърво пак и да чака да ме последва. Отново се обърнах и си тръгнах бавно по пътя. Пак се спрях. Ами ако вземе да му се случи нещо? Вече е почти тъмно. Извадих един грамаден фенер от раницата си и отново я метнах на гърба си. Върнах се бавно и тръгнах в посоката, в която беше тръгнал той. Всъщност не беше стигнал много далеч. Наистина беше скрит от погледа ми зад едно дърво и два храста. Погледите ни се срещнаха. Той изглеждаше отново под тревога, а аз го погледнах неразбиращо. Погледа му сякаш ми казваше "не се приближавай". Зачудих се какво става, обърках се още повече. Кюхьон погледна надолу и аз проследих погледа му. На половин метър от него имаше змия. При това голяма змия. Тя стоеше и го гледаше. Затова той не помръдваше. Аз също леко се шашнах. Никога не ме е било страх от змии, но като се изправи пред теб е друго нещо.
Сбърках за него. Той не е толкова страхлив. Други мъже на негово място биха истерясали. Приближих една крачка и змията ме погледна.
- Няма да те нападне, ако не я закачиш. - казах му
- Това е смок, те не са толкова опасни...- и мен ме беше малко страх. Ама пък да не съм луда, че да го оставя в такова положение? Не че го мисля за малко дете, просто може да не е свикнал да се изправя срещу такъв тип влечуги.
- Не я гледай и не мисли за нея. - казах тихо и му подадох ръка. Той се колебаеше, но аз без да чакам много го хванах за ръката и го измъкнах бавно. Светех с фенера, за да не вземем да настъпим някоя отровна змия. След като бяхме на безопасно разстояние, се спрях.
- Виж....не знам как да го кажа..ноо...- почесах се
- Ами вече е тъмно, ако вървим сега се излагаме на опасност. Особено по отделно. - чак не можех да повярвам, че това се случва.
Сега кой го знае как ще реагира, след това, което трябва да му кажа.
- Трябва да си намерим подходящо място, да си направим заслон и да запалим огън! - само така можем да оцелеем в гората. Идваш ли с мен, или предпочиташ да се справиш сам? - попитах го, но се надявах да не ме остави сама. Малко ме беше страх, не малко ами доста. Никога не съм била по тъмно в гората, а тук има разни гадини, от които се плаша.

by **Kyuhyun** Сря Авг 21, 2013 3:17 pm

Госпожичката заяви, че чакала мен. Представи си притеснявала се да не се загубя. Тц тц не знаех, че е толкова загрижена за мен. Усмихнах се доволно.
-Колко си благородна, малката. Не се притеснявай за мен, голям мъж съм ще се справя. Повече аз се притеснявам за теб, да не те уплаши пак някоя лисичка или зайче – говорех бавно и спокойно като не отделях поглед от нея.
По принцип обичах да тормозя всички дори без причина, беше ми забавно, а и моите приятели бяха свикнали с това. Джия не ми се искаше да я дразня на моменти не знам и аз защо. Но пък раздразнената и физиономия беше толкова сладка, че едва се сдържах. Не че по принцип не беше симпатична…ох, Кю спри се с тези мисли. Не ти трябва момиче като нея. Всъщност и аз не знаех кое момиче би ме изтраяло. Повечето досега да са избягали без значение дали ще успеят да излезнат от гората или ще се загубят. Джия доста дълго издържа на моя тормоз и доста добре ми отговаря. Мислих си, че ще се предаде, но тя е доста упорита.
Тя заяви, че съм доволен от факта, че се интересува от мен. Ами как няма да съм доволен.
-Разбира се, че съм доволен, даже не го крия- подсмихнах се докато тръгвах без посока някъде в гората. Почти сигурен съм, че не дойдох от тук, но какво пък. Чудя се колко ли време ще и отнеме да хукне след мен. Нямаше да ме остави сам да вървя, а и тя нямаше да тръгне без мен. Вървях съвсем бавно през някакви храсти и реших да се поспра. Обърнах се, но Джия не се виждаше, явно все още не беше решила да ме последва. Е, скоро щеше да го направи сигурен съм. Обърнах се и продължих пътя си като се проврях между някакви храсти и си одрасках ръката. Чудесно просто. Погледнах ръката си, за да видя раната, но не се спрях и продължих да вървя без да гледам пътя. Тогава за малко да стъпя на нещо голямо. Едвам успях да го прескоча в последния момент. Спрях се и погледнах надолу. Не беше още толкова тъмно и лесно видях, че нещото беше змия и то доста голяма змия. Всъщност хич не харесвах змии… те са едни такива…гадни! Седях на място без да мръдна и я гледах. Изведнъж видях светлина да се приближава. Явно Джия все пак реши да ме последва, но дори тази мисъл не успя да ме зарадва. Вдигнах поглед и я видях да се появява иззад храстите. Опитах се да поклатя глава, за да не приближава повече . Тя ме погледна объркано, затова погледнах към земята, където беше голямата змия. Добре, че не се разпищях или нещо подобно като видях змията, нямаше да е много добра реклама. Чух, че тя прави крачки към мен и вдигнах объркано поглед. Ама тази малката какви ги вършеше… трябваше да си стои там на безопасно разстояние, щях да измисля как да се махна от змията сам. Не мога сега и за нея да мисля.
-Какво правиш…?- погледах я ядосано, а тя почна да ми говори успокоително. В следващия момент ми подаде ръка… погледнах я и се позамислих. Накрая просто и позволих да ми помогне и хванах ръката и. Джия ми помогна да се измъкна бавно. След това просто тръгнахме в мълчание, като тя осветяваше пътя ни. Спряхме на едно място и аз се огледах, май това беше мястото където се разделихме.
Чудех се какво да и кажа и как да и благодаря. Все пак трябваше да и кажа нещо. Не исках да изглеждам като неблагодарник. Не, че нямаше да се справя и сам, но пък тя ми помогна. Опитвах се да подбера правилните думи когато тя заговори. Изглеждаше доста неуверена и ми каза, че според нея трябва да останем тук. Колкото и да бях недоволен от този факт, трябваше да и призная, че мисля, че беше права. Нямаше смисъл да се лутаме в мрака.
-Разбира се, че няма да тръгна сам, малката. Няма да те оставя сама насред гората. –заявих като се стараех да си звуча както преди.
-Пък и явно не знаеш пътя щом тръгна след мен- засмях се леко и започнах да се оглеждам наоколо, за да видя дали някъде има клони, за да ги ползваме за огън. Всъщност факта, че може би не знаеше пътя доста почна да ме притеснява, но щях да мисля за това по-късно.
-Сигурно си доволна от развитието на нещата и ще прекараш повече време с мен – обърнах се отново към нея и и намигнах леко след това се разсмях и дръпнах фенера от ръцете и.
-Стой тук! Видях ей там някакви клони отивам да ги взема, не се мърдай, чу ли! –изведнъж смених лигавия тон със сериозен и май малко я изненадах. Но наистина не исках да се мърда от мястото си, докато се върна. Нямаше да е много добре да я загубя някъде, пък и беше тъмно вече, затова трябваше да ме послуша и да си стои кротко за няколко минути докато се върна.
-Между другото, Джия…-казах тихо докато бях още съвсем близо до нея- …благодаря за преди малко, наистина мразя змии. – довърших тихо, но преди да има време да ми отговори и обърнах гръб и се насочих към клоните, които видях преди малко.
Браво, Кю, разнежи се пред нея. Кой знае как ще започне да ме тормози сега. Е какво пък, поне не може да каже, че съм неблагодарник.
Спрях се и събрах няколко по-големи клона, добре, че бяха сухи, лесно щяха да се запалят. Взех колкото можех да нося и с бавна крачка тръгнах на обратно към мястото където щяхме да останем.

by **Jia** Съб Сеп 07, 2013 5:26 am

Вече не ми пукаше какво ще си помисли този дразнител за мен. Не знам дали за него всичко това е шега работа, но гората може да бъде достатъчно опасна нощем. Не знам дали е свикнал като мен да ходи по такива места. Ако не е, принуден е да стои с мен, защото знам някои важни правила. Аз от своя страна...също донякъде имам нужда от него. Каквото и да си говорим, леко така ме е страх сама тук и по това време. Поне пред себе си го признавам.
Той заяви, че няма да тръгне и да ме остави сама в гората. Не знам до колко видя в тъмното, но се обърнах бавно към него и го погледнах на кръв. "Като те забухам с този фенер, ще видиш ти.." - помислих си и стиснах зъби. Защо боже, защо точно той? Защо такъв...?
Отново спомена, че не съм знаела пътя, щом съм тръгнала след него. Опитах се да се успокоя и заявих с неговия тон:
- Напротив. Точно, защото знам пътя, разбрах че ти тръгна в грешния. Както вече знаеш, аз съм добра и не можех да те оставя да се загубиш съвсем. Особено след като стана тъмно. - подсмихнах си се на себе си след казаното. Не споменах, че му помогнах за змията. Честно казано може да ме дразни, но нямах намерение да му го натяквам. Аз направих това по собствено желание, а когато направя нещо такова нямам навика да натяквам на хората относно това.
Кю реши да продължава да ми лази по нервичките, само и само да си намира занимание. Намигна ми и аз стиснах устни, опитвайки се да изглеждам нормално. Даже се намусих.
- Страхотно! Направо летя от щастие, че ще трябва да те търпя и цялата вечер! - мърморех с досада, докато той вземаше фенера от ръцете ми.
Все още си мърморех нещо под носа, когато той ме предупреди да не мърдам. Звучеше сериозно, за разлика от всичко казано до сега и това ме изненада. Нищо не му отговорих, но поне спрях да опявам по негов адрес. Преди да тръгне, той направи нещо, което ме изненада още повече. Благодари ми...тцтц. Пак не казах нищо, защото тариката изчезна, преди да съм успяла да го направя. След по - малко от минута светлината на фенера беше изчезнала. Опитвах се да не мисля, че точно сега съм сама. Огледах се без да мърдам от мястото си. Чувам звуците на гората, те са приятни...ама през нота си е друго нещо. Тръснах глава и стиснах зъби. Не трябва да съм страхлива! Но в моменти като този е трудно да не бъдеш. Все пак се опитах да преодолея страха си и започнах да крача напред назад, за да видя дали мястото е напълно подходящо за малкия ни лагер. Кюхьон беше отишъл за дърва за огрев, но не успях да му кажа да търси и цели клони. Трябват ми за заслон. Нищо, като се върне може да му се наложи да иде пак. Поне нямаше да имаме проблеми с огъня, защото си нося две запалки. След половин минута стигнах до извода, че мястото е повече от идеално. Достатъчно голямо е, за да си запалим огън, както и да направя подслон достатъчен за двама ни. Нямах желание да съм толкова близко до него отново, защото със сигурност щеше да се подиграва, но нямах избор. С тези къси гащи и късия ръкав съм за никъде. Затова трябва да се постарая с подслона. Такъв от естествени горски материали е по - труден отколкото ако си носиш найлон или фолио за оцеляване. Но пък и аз съм майстор. На няколко метра от мен, намерих два кухи дънера, удобни за сядане и ги домъкнах, като ги подредих като за лагерен огън. Нямаше защо да си губя времето докато той събираше дърва, затова се заех и аз със нещо. Събрах и камъчета, които да наредим около съчките за огъня. Седнах на единия дънер, за да го пробвам. Идеален е, щеше да издържи. Станах и се позачудих какво да правя. Кю скоро може би ще се върне. Отидох малко по - навътре в дърветата, които се намираха около нашето открито място. Той ми каза да стоя там, но аз технически не мърдам много навътре. Освен това като му кажа, че ни трябват и клони, както и иглички от самите клони, вероятно ще писне пак. Какво лошо има в това аз да огледам? Намерих участък с доста клони, при това сухи и напълно подходящи за целта. В този момент пак започнах да чувам шумове. Дори ми се стори, че чувам шепот. Доста често става така в гората, особено ако има вятър, какъвто беше излязъл сега. Изведнъж придобитата смелост, която ме беше налегнала се изпари и хукнах с бързи крачки наобратно. Дано Кюхьон не се е върнал, че ще ми мърмори. Имах чувството, че шумоленето ме следва, и докато се бях обърнала да гледам за зад себе си, се блъснах в нещо. Подскочих в първи момент, но след като се обърнах и вдигнах поглед, видях че е Кюхьон. Как ми идеше сега аз да се избъзикам, че е тръгнал да ме търси. Но се сдържах, защото не изглеждаше много доволен. Забелязах, че не съм вече толкова далеч от мястото, на което ми беше казал да седя.
- Ъ...трябва да отидем за клони...- казах, преди да е започнал да ме хока, да мърмори или каквото и да било от сорта.
- Намерих място с доста такива...

by **Kyuhyun** Пон Ное 25, 2013 11:18 pm

Оставих Джия сама ,като мислих, че е достатъчно умна да не мърда от мястото си. Имахме един фенер все пак! Не мога да се тревожа и за нея , ако ми тръгне някъде… Всъщност защо да се тревожа? Коя пък е тя, че да ме е грижа за нея? Просто някакво си досадно при това момиче, което само ми лази по нервите откакто се срещнахме. Разбира се тя ме спаси от змията, ама всеки си има слабо място, но пък и аз все щях да измисля нещо и без нейна помощ. Е вярно симпатична е и то даже повече отколкото бих си признал и да признавам си харесва м ида се драча с нея повече от обикновено. Е вярно някой ще каже момиче е, не е редно, ама защо да не е? Мен ми е забавно ще правя каквото си искам! Пък и ми трябва разнообразие, сега като любимия ми хьонг е в армията, ми е малко скучно…
Но нека бъдем реалисти не трябва да ме е грижа за това момиче. Ама да хич не ми пука за нея. Събрах достатъчно дървета, поне колкото можех да нося и тръгнах наобратно с весела крачка даже си пеех „Sexy, free and single…” . Изведнъж ми стана много весело, какво толкова една вечер навън с тази щях да издържа и утре щях да си се прибера и да забравя за случката. Нищо особено.
Както си пеех весело стигнах до мястото където оставих Джия.
-Виж колко дървета донесох, мисля, че ще ни стигнат – казах като пуснах дърветата на земята. –Ти как мислиш, малката? Добре де, не се дразни сега. Кажи стигат ли според теб?- попитах, но така и не получих отговор. Айшш… това момиче да не ми се разсърди пък сега. Обърнах се осветих наоколо,но нямаше и следа от Джия. Къде е отишла сега?! Казах и да не мърда? Колко е трудно да ме чуе и да си стои на мястото!
-Джия? Джия? –започнах да я викам и осветявам наоколо. Ами ако се загуби? Какво щях да правя? Не, не можех да го позволя… Къде беше? Започнах да се паникьосвам… НА къде да тръгна къде да я търся?
Тръгнах без посока и просто вървях и се оглеждах. Горката ми Джия… ако не я намеря какво ще правя. Започнах да се страхувам за нея… Това рядко се случваше наистина да ме е грижа за някой. Какво ми направи това дразнещо момиче!
-Джия? Къде си ,малката? –казах отчаяно и продължих да вървя като си осветявах пътя. Спрях се за малко на място и се ослушах. Чух съвсем леко шумолене някъде наблизо.
-Джия! –казах тихо с надежда и направих няколко кракчи в тази посока. Дори не осъзнавах колко е страшна гората по това време. Спрях се пак на мястото и се огледах отново в този момент нещо се блъсна в мен .
-Ау… -светнах с фенера и видях малката ми Джия да стои пред мен и изглеждаше изплашена. Изгледах я гадно , а тя започна да ми говори как трябвало да ходим за дървета.
-Ти… момиченце! –казах ядосано. – Къде си тръгнала?! Казах ли ти аз да не мърдаш? – попитах я обвинително като светех с фенера в нея и продължавах да я гледам гадно. Как можа така да ме изплаши. Мен- Кюхьон! Кога стигнах до това ниво да ме е грижа за това момиче?
-Кое по-точно от не мърдай от мястото си не разбра, а Джия?! – попитах я . Как може да не ме слуша това момиченце.
Секунда по-късно без да се усетя я дръпнах и я прегърнах. Не знам даже защо го направих и бързо я пуснах като се опитах да не вижда объркания ми поглед и побързах да се извърна в другата посока. Какво ми ставаше?
-Ъъъ Хийчол хьонг няма да ми прости ,ако нещо се случи с теб, затова просто ме слушай, чу ли? –казах малко по-меко и тихо. Нямаше да си призная дори пред себе си не исках, да си призная, че май ми допада и то доста.
-Хайде… - казах тихо като я хванах за ръката и я задърпах след мен. – После ще видим дали ни трябват още дървета. Ела да видиш какво донесох аз. – говорих и докато я дърпах след мен към нашето открито място.
Чак като стигнахме я пуснах и взех раницата и преди да има време да протестира. Връчих и фенера и казах да ми свети , докато намеря някакъв кибрит в нея.
-Ела тук да запалим огън- казах и след това като просто пуснах раницата на земята и. Джия нещо започна да мърмори, за раницата си и после, че можела да пали огън, но просто махнах с ръка и я игнорирах. Какъв мъж съм ,ако не мога да запаля огън?
Наредих част от дърветата и се заех с опита да ги запаля, но се оказа доста по-трудно отколкото си мислих. След няколко неуспешни опита започнах да се притеснявам, че само се излагам, а и дочувах подхилкването на Джия. Това ме ядоса още повече и само се обърнах нагоре и хвърлих злобен поглед на малката.
-Разсейваш ме, спри да се хилиш като идиот! – казах нервно и продължих да се мъча да запаля огън. – Заради теб нищо не се получава. –обвиних я набързо .
След още 2 неуспешни опита взех ,че успях да запаля огън и той взе, че се разпали като хората! Знаех си, че ще успея! Няма нещо, в което Кюхьон да не е добър!
-Видя ли, малката! Казах ти ,че мога. –казах само доволно. – Сега остана да си измислим някакъв заслон или нещо. Някакви идеи? –попитах я като огледах какви дървета имаме. Мисля, че щяха да ни стигнат.
-И да знаеш повече няма да те изпуснах от поглед тази вечер! –казах и заплашително.

by **Jia** Нед Дек 15, 2013 1:40 am

Подготвих се за реакция. И тя последва доста бързо. Кюхьон се развика, започна да ми се кара и да ме гледа гадно. Може да съм объркала, но видях малко загриженост измежду гадните погледи. Наистина? Това е невъзможно. Кюхьон да е загрижен за една почти непозната. Това звучи като виц. Но ми се стори, че преди малко викаше. Може той да ме е стреснал с виковете си. Все пак се почувствах малко виновна и реших да не му отговарям с нищо. И понеже се бях стреснала леко, това че го видях ми дойде облекчително. Нищо, че ми викаше. Като че ли дори ми допадна, защото звучеше като загриженост. Към мен - Джия, мъжете рядко проявяват загриженост. Дори по - често аз към тях. Ако имат проблем с колата очакват аз да им помогна. Или ако трябва да набият някои. Или представете си, че им трябва партньор за игра на футбол, голф или да се събират на по бира, карти и футболни мачове. Тогава идвам и аз наред. Мда, това е ролята ми. Даже ги е страх от мен. Този явно не се страхува, ама това е защото по някаква причина съм милостива към него. Допада ми, пък и едва ли ще има шанс в бой с мен. Тъкмо свеждах поглед и той изневиделица ме прегърна. Стомаха ми се преобърна, зачервих се и се зачудих какво става. Да не се е спънал? Не се е спънал. Наистина ме прегърна. Ама защо? Да не го е било страх? Понеже не мислех трезво и щях и аз да тръгна да го прегръщам и той ме пусна. По дяволите! Хареса ми, а не трябва да ми харесва. Ах, този...
Ама и аз как може да започна да си падам точно по този. По принцип не си падам лесно по някой. Особено пък толкова бързо. Защо? Защо на мен?
Хвана ме за ръката и започна да ме мъкне към мястото, което си бяхме избрали. А оправданието за всичко бе, че Хийчол оппа нямало да му прости, ако нещо се случи с мен.
Ууу щяхме да палим огън. Кю започна да се прави на мъж и май не се справяше с паленето. Добре де...все едно с камъни са го накарали да пали! Боже, боже.
- Дай на мен, ще стане по - бързо ...-мелех му на главата за пореден път. Той пак не прие помощта ми, след кратко кискане от моя страна дори ме обвини, че съм го разсейвала.
- Паленето на огън не изисква такава концентрация! - изхилих се и продължих да се наслаждавам на шоуто. Ама на шоуто ли се наслаждавах или на него, не знам. Правеше някакви физиономии постоянно и беше много сладък. Усетих как се се усмихнала и съм го зяпнала. Сепнах се и ми идеше да си ударя главата в земята. Няма причина да го зяпам!
Разгеле...запали огън. А колко по - лесно и бързо щеше да стане, ако беше дал на мен. Побърза да си отбележи постижението и аз само кимнах с ехидна усмивка. Попита ме за идеи относно заслона. Може би не трябваше да с губя времето да седя и да го гледам, докато пали огън, а да огледам дали ще има достатъчно клонки и за заслона ни. Ама ме беше страх да не се изгори. Заради това беше, не защото ми е супер забавно да му зяпам мутрата.
- Трябват ми сухи дървета за заслон. За такива бях тръгнала. Сега просто ще проверя твоите. Останаха ни доста, може да има и за заслон и за да поддържаме огъна. - о Джия, колко си добра в тези неща. Малко са момичетата звезди, които могат хем да палят огън, да оцеляват в гората и да поправят коли, да играят футбол и да бият околните! Аз съм велика. Джия: Великата и Могъщата. Джун ряпа да яде. Докато бях с гръб към него, Кю ме заплаши, че нямало да ме изпусне от поглед. Усмихнах си се на себе си. Той пък откъде е сигурен, че това е зле за мен? За прикритие измрънках нещо.
- Като няма да ме изпускаш от поглед, ела тук. - казах и му направих жест с показалец да дойде. Отидохме до купчината му с клонки. Бяха наистина много, как успя да ги домъкне наведнъж. Не изглеждаше толкова силен физически.
- Помогни ми да изделим подходящите. Трябват ни сухи и по - дълги. Има доста, просто изделяй. - той май нещо се размърмора за това, че аз командвам.
- Кюхьон, съмнявам се да знаеш техниките за правене на заслон, така че ако не искаш да спиш на открито, ме слушай! - казах хем заканително, хем със леко изморен глас. Трябваше ли и сега да спорим? След всички премеждия днес след малко щеше да ни се доспи, а и правенето на заслона не става за пет минути...
Докато разделяхме дръвчетата, по едно време тръгнах наоколо да събирам иглички от дърветата, и както се беше заканил, той не ме изпускаше от поглед. Това май ми допадна и на няколко пъти пак си се усмихнах на себе си. Бях събрала иглички и ги събрах на едно място. Пръст имаше точно до мен. Извадих един нож и издялках няколко дервенца, за да ги оформя като хората. Започнах и да нареждам дърветата едно върху друго, като ги оформях, за да има място под тях и за двама ни. Започна да става наистина студено и по едно време зъбите ми започна да траколят. Огънят беше оставен в ръцете на макнето, и поне сега май не смееше да се бърка в работата ми. Явно забелязваше, че това не е лъжица за неговата уста. Подреждането ми отне малко повече време, защото много често дърветата ми падаха и всичко рухваше. Но ето че накрая ми се получи. Посипах отгоре иглички и пръст и стана перфектно. Досега не съм правила толкова хубав заслон. Вътре в дупката бях натикала изсъхнали листа от широколистни дървета. Бях си шумни, но щеше да ни е меко с тях. Изправих се и погледнах с гордост работата си. беше добре закрепено, нямаше как да падне върху нас докато спим.
- Ето виждаш ли какво се казва майсторство? В този живот една ли ще срещнеш втора жена с умения като моите! - той можеше да се възгордява, но очевидно и аз можех.
- Гладен ли си? - попитах го. Аз май бях гладна, всичко това ми бе отнело минимум четиридесет минути.

by **Kyuhyun** Сря Мар 19, 2014 12:35 pm

През няколкото минути, в които не успешно се мъчех да запаля проклетия огън, Джия не спря да ми намила на главата. Те можела… , щяло да стане по-бързо… , бля, бля, бля… Аз да не съм първобитен?! И аз мога да запаля огън… стига да не ми намилат на главата. Тя беше виновна, че не ми се получаваше. Само тя! Точка по въпроса! Аз съм голям мъж и мога да се справям с такива неща, за какъв ме има, ааа…
След като успях да го запаля, попитах Джия за идеи за заслон. Не, че аз нямах, все пак аз съм Кюхьон и знам много неща. Просто и тя да участва в нещо. Няма да правя всичко сам! Да не съм и роб, огън и запалих трябва да е доволна!
Без дори да очаквам подобно нещо, малката започна да говори авторитетно и да раздава команди. Ама… тя знае как се прави заслон?! Така де, аз не знаех… може би малко все пак… ама нарочно я попитах, не очаквах… Пфф от къде се появи тази? Няма да и изпълнявам командите! За каква се мисли? Да ми говори толкова авторитетно? Аз съм Кюхьон и съм прекалено невероятен и one of a kind (както пее Джи Ди, ама за съжаление пича е в грешка, по-уникален съм и от него) . Та да, как ще ми дава тя заповеди? Отказвам! Протестирам! Няма да правя каквото тя казва!
Уфф как можах да и кажа, че няма да я изпускам от поглед? Сега се наложи да ида след нея да видела някакви дървета… И тя продължи да командва. Кюхьон направи това, Кюхьон направи онова… Аз и майка си не слушам толкова, а тая… малката… айшш,… много ме дразни. Седях и мрънках недоволно, докато подреждахме дърветата. Такова като това да не ти влиза в къщата! Направо…
Тя ми прекъсна мрънкането като заяви да я слушам, ако искам да спя под заслон. КОЛКО Е НАХАЛНА! АЗ И ЗАПАЛИХ ОГЪН, А ТЯ МИ СЕ ПРАВИ НА ВЕЛИКА?! АМА НЕ Е! АЗ СЪМ ВЕЛИК!
-Добре, госпожице „ аз разбирам от всичко“ – заявих раздразнено. Защо ли не се загуби преди малко? Не, не …тогава Хийчол щеше да ме убие собственоръчно. По-добре, че я намерих. Ето, аз я и спасих, а тя сега ми се прави…
Като оправихме дърветата тя се зае да събира иглички и някакви неща. Следях я изкъсо, да не изчезне пак някъде. Не за друго, просто ми е мил живота. Млад и прекрасен съм, за да го напускам все още.
Настаних се до огъня и я оставих сама да се оправя със заслона. Нали е много велика ,да я видим какво ще направи. Сигурно ще се срути върху нас, още щом се настаним отдолу. Хаха… ще я оставя тя да е първа, не искам да пада върху мен.
Седях си на топличко и само от време на време я проверявах какво прави, да не би да изчезне някъде. Всъщност май знаеше какво прави, това беше странно. Не очаквах да си има и представа как се прави заслон… Чудесно просто, отново се появи киселата физиономия на лицето ми. Сега ще бъде пак самодоволна и ще ми го натяква сигурно цяла вечер…
След малко тя беше готова и ми заяви, че нямало да срещна втора като нея. Май се възгордя в повече.
-О вече и реклами ли си правиш малката? – обърнах се към нея и пуснах една мазна усмивка и и намигнах. След това разроших косата и и минах напред да разгледам какво е направила. Хмм добре и се беше получило. Определено не го очаквах, все пак е момиче. Всъщност наистина що за момиче е тя?!
-Мда, да добре си се справила…- казах авторитетно, като уж оглеждах. Честно казано бях удивен, ама то сигурно е лесно и аз ако пробвам ще успея. Не може да е толкова трудно, нали?
Направо се настаних под подслона с доволна физиономия. Явно я подцених, ама както и да е. това не я прави велика. В този момент корема ми изкъркори шумно.
-Е, това отговаря на предния ти въпрос- казах и издърпах раницата . – Айде идвай, няма да те чакам цял ден.- допълних и се заех да си търся нещо за ядене. Взех някакви бисквитки, огледах ги внимателно да не би пак да са люти или нещо и щом бях сигурен, отворих пакета и взех една. Всъщност бяха доста вкусни. Щом си намерих за мен и връчих чантата да си вземе и тя.
-Хапни си повече, че виж се каква си мършавка… трябва да ядеш повече, за да качиш някой килограм. Не харесвам толкова мършави момичета. – казах за да я подразня и продължих да ям бисквитки отново с весело настроение.
-Виж какъв чудесен огън запалих, много съм добър – казах след малко и се почувствах горд от себе си.
Имах нужда да си полегна малко, ама на тая земя не беше особено удобно. Пробвах веднъж, въртях се 5 минути да се настаня удобно, ама не се получи за съжаление. Погледнах към Джия. Тя седеше със свити крака и гледаше на някъде. Хмм.. преди тя да се усети и издърпах крака, за да се изправят и най-нахално си сложих главата на тях. Ааа това беше друга работа.
-Ето затова трябва да ядеш повече, сега малко ми ръби… Не ви ли хранят във вашата компания? -казах уж недоволно и едвам спирах смеха си.

by **Jia** Вто Юни 03, 2014 2:53 pm

Такова удоволствие ми доставяше, като се нерви. Не съм някоя мъжемразка или нещо от сорта, но обожавах момента, в който мъж има нужда от моята помощ или умения. Просто не ми харесваше, когато мъжете се мислят за по - велики само защото са мъже. Тц, няма такова нещо милички, и нас ни бива в много неща! Разбира се нямаше начин да позволя на околните да разберат за момичешката ми страна, за Хелоу Кити, за Барби и за това, че обичам дрехи, обувки и всякакви подобни неща. Трябва респект да има!
След като бях готова, той разгледа преценяващо заслона ми. Наблюдавах го с присвити очи как си обикаля и одобрява, сякаш знае наистина как трябва да се прави. Не казах нищо все пак. Иначе най - много пак да се скараме, а поне сега бяхме стигнали до консенсус. Със сигурност, ще се намерят и други простотии, за които да спорим.
Взе ми раницата и си намери някакви бисквитки, а аз на свой ред знаех, че имам от онези мини кроасанчета. Намерих ги и ги отворих.
- Аз, мършава? Ти слонове ли обичаш? А в крайна сметка кой го интересува какво харесваш ти? - отговорих спокойно, с усмивка накрая. Обърнах се на другата страна. Този баламосваше ли ме? Колкото и пъти да ми намекне, че въобще не ме харесва, нямаше да ме засегне особено....
След като изядох две кроасанчета ги оставих до себе си, свих крака и се загледах някъде навън. Не ми е навик да се губя в гората, но все пак днес дори и без него, вероятно щях да го направя. Ако бях сама, щях да си се справя, това е ясно, но щеше да е самотно и неприятно. А с него дори да се драча, ми е забавно, при това доста. А дори нямам обхват тук....Фей и Сузи не знаят къде съм и какво става с мен и няма как да им се обадя да ги предупредя, че няма да се прибера. Дано само не се притеснят много. Все пак знаят, че съм доста силна във всякакви аспекти. Чувствам се като последовател на великия Майк Тайсън, и колкото да не ми личи, знам поне малко бокс.Да, аз съм велика.
Бях се унесла така в мисли, докато не усетих да ме дърпат за крака и ....Кюхьон си сложи главата на него. Вдигнах ръце предпазливо и изненадано, като пак усещах че червенина се излива по лицето ми. Добре че не ме гледаше, че на тази физиономия, която правех сега, сигурно щеше да ми се подиграва. Веднага отново се наежих, след като ми проговори
- Какво? Айййш! Като не ти харесва, кой те кара да правиш това? - нервно се опитах да си дръпна краката, но той се намести и даже си сложи ръката за момент....пак последва червенина.
- Прави каквото искаш...-казах тихичко, безпомощно и уж сърдито. Еми не знаех какво да правя! Ако беше друг, досега отдавна да съм го изритала или изоставила в гората! Но първо, че беше бфф на оппа, второ, объркваше ме! Много. Не ми се искаше да го изоставям, колкото и да се заканвах наум днес. Изминаха няколко минути и усетих как очите ми натежават. Днес беше доста динамичен ден и бях доста уморена сега. Не усетих как съм заспала. От там нататък не знам какво е ставало, но се събудих, гушнала нещо, мислейки си, че е едното ми Хелоу Кити или котката, които по принцип гушкам докато спя. Само че това беше по - голямо и по - меко. В тоя момент отворих очи, осъзнавайки, че е човек. Перфектния момент, когато и той се събуди. А аз си бях качила даже крака отгоре му. Очите ми щяха да изскочат от орбитите си, когато осъзнах това. Почти скочих, удряйки си главата в заслона, и карайки малко пръст да падне отгоре ми.
- О, по дяволите...-казах задъхано, понеже бях в шок малко.
- Мислех, че си бил просто кошмар.....- опитах се да прозвучи нехайно, но се обърнах на другата страна, за да не си личи притеснението ми. Погледнах навън и беше хубава сутрин,а през нощта май беше валяло и щяхме да се окаляме до ушите като излезем. Прокарах ръка по почвата в заслона.Всичко беше сухо, както и ние. Боже....аз наистина съм майсторка...

by Sponsored content

Гората

Гората

Re: Гората

Re: Гората

Re: Гората

Re: Гората

Re: Гората

Re: Гората

Re: Гората

Re: Гората

Re: Гората

Re: Гората

Re: Гората

Re: Гората

Re: Гората

Re: Гората

Re: Гората

Re: Гората

Re: Гората

Re: Гората

Re: Гората

Re: Гората

Re: Гората

Re: Гората

Re: Гората

Re: Гората

Re: Гората