Re: Гората

by **Kyuhyun** Пон Юни 16, 2014 11:33 am

Джия започна нещо пак да протестира като и казах, че е мършава, ама не и обърнах много внимание. Просто очаквах така да и повият думите ми. Дори опита и да си измъкне краката беше неуспешен. Нямаше да се разделя с горе-долу удобната ми възглавничка просто така! Толкова да беше неудобно на тая земя… ох… утре щеше да ме боли гърбът сигурен съм. Аз не съм роден да спя на земята в гората, аз съм великия Кюхьон все пак. Трябва да си пазя здравето все пак!
Въпреки всичко не казах нищо, ще вземе сега пак да ме изкара женчо, което не е така. Аз не съм женчо и никога не съм бил. Не съм някой изнежен, просто наистина е неудобно тук.
Преди да се усетя бях отпътувал за страната на сънищата. Сънувах толкова хубави неща. Мекото ми легло и удобна възглавничка и аз си спя непробудно. Ммм толкова хубаво беше…В следващия момент усетих как нещо ми се е забило в гърба и започнах да се разбуждам. Следващото което усетих беше, че някой ме е прегърнал и ми е доста топличко от това. Странно… Отворих бавно очи в очакване да видя стаята си, но ме очакваше разочарование. Не бях в стаята си, не бях в удобното си легло… И тогава спомените от снощи нахлуха в съзнанието ми изведнъж. Това означава, че това, което ме топли, тази, която ме е прегърнала е … Погледнах към ръцете и след това лицето на Джия, която също точно се събуждаше. Какво се беше случило? Опитах се да прикрия изненадата си, щом срещнах погледа на Джия. Тя ме гледаше като подплашено кученце, затова просто и пуснах една мазна усмивка. Хаха , сигурно и е много неудобно, че така се е лепнала за мен. Предупредих я, че съм неустоим.
Момичето скочи като попарена, за да се опита да се отдалечи от мен и даже се блъсна в покрива на импровизирания ни заслон.
-Ох, полека, че ще срутиш къщичката ни…- казах раздразнено, като ме посипа пръст. –Кошмар, но прекрасен. – отговорих и с мазна усмивка и се извъртях на една страна като подпрях главата с ръка. Така успях и незабелязано да се махна от гадния камък, който се бе забил в гърба ми.
Наблюдавах Джия, която от притеснение не можеше да си намери място. Личеше , че се беше изчервила. Вътрешно умирах от кеф, че пак я поставих макар и несъзнателно в неудобно положение. Знаех си, че няма да ми устои!
Рапърката на Miss A се зае да проверява ода на заслона ни, който очевидно беше сух, за разлика от земята навън. Сигурно щеше да се възгордее пак и да започне да ми обяснява как ни е спасила от дъжда. Добре де беше ни запазила сухи и да трябваше да и благодаря, защото ми спести настинка, но все пак нямаше нужда да я хваля излишно.
-Май не си ми устояла тази нощ, а малката? – побързах да сменя темата. Седях и я гледах изпитателно, а тя упорите се опитваше да ми избяга погледа. Е добре де няма да я мъча повече.
-Ще поизляза, че малко съм се схванал – казах и нарочно като излизах от подслона минах максимално близо до нея.
Протегнах ръце и започнах се пораздвижвам, че наистина всичко ме болеше.
-Ммм, каква прекрасна сутрин! – заявих, за да прикрия измъченото си изражение. Да и за актьор ставам! Не случайно участвам в толкова мюзикъли в последно време!
-Няма и да дойдеш или ще ме избягваш още? Знаеш, че беше неизбежно да ми се лепнеш – казах и се засмях. Истината беше, че и на мен ми хареса чувството като я видях да се беше гушнала в мен, но просто нямаше да си призная.

by **Jia** Пон Юни 23, 2014 5:59 pm

Стараех се да избягвам погледа му, както и мазната му усмивка. Сега ще има да се подиграва за това сигурно с години и да ми го натяква. Разбира се, че ми беше неудобно. На него му доставя удоволствие, защото това би повишило егото му, което и без това си е доста високо.
Както си и знаех, подигравките не закъсняха. Спокойно, Джия. Все още не е късно. В гората сте, сами и едва ли някой знае, че някой от двама ви е бил тук. Преспокойно можеш да го заколиш, да го захвърлиш някъде, където няма да го намерят и няма да те дразни повече. А ако го намерят, може вече някое животно да го е изяло и да си помислят, че е бил нападнат от животни. Може би ще отървеш света от нещо ужасно.
Поклатих глава. Чрез тези глупости се опитвах просто да не призная пред себе си, че ми беше доста удобно толкова близко до него. Също така ми беше по - топло и приятно отколкото във всяка завивка и със всяка плюшена играчка. Защо трябваше да ми се случва? Защо трябва да мисля по този начин? Аз по принцип изобщо не съм такава и ме притеснява накъде отиват нещата. Последното, което искам е да се влюбя в него. Ами той и затова би ми се подигравал. Най - много да ми разбие сърцето и да ми се подиграва след това.Наистина не го познавам, изобщо не знам дали е такъв, но първото впечатление, което съм си изградила от него ми предвещава такъв сценарий. Може би трябва да го опозная още? Искам ли? Искам. Няма да си го призная, но искам. Не ми се иска да го искам, но в действителност го искам. Страшното е, че може това да ми изиграе още по - лоша шега. Не искам да съм Икар, а Кюхьон да е Слънцето. Именно затова не се доверявам лесно на мъжете, защото ме е страх какво могат да ни причинят те.
Зарината до ушите в тези мисли, не ми пречеше да бъда мълчалива, да избягвам погледа му и да се затварям в себе си. Той естествено не си си спести шегичките, но аз не му отговорих. След това най - нахално мина много близо до мен и аз се дръпнах назад, все още без да казвам нищо. Кюхьон си излезе, отбелязвайки колко бил хубав деня. Да, много е хубав. А аз съм гладна и погълната от натрапчиви мисли. И ти си виновен за всичко. Последният му коментар наистина не можа да ми задържи устата затворена.
- Да не мислиш, че е било по мое желание? Било е насън! И повярвай ми, не съм сънувала теб! - намилах набързо, докато се измъквах и аз от заслона. Най - сетне видях мястото на дневна светлина. Беше хубаво, макар и мокро. Миришеше на паднал дъжд, а отнякъде вече се виждаха слънчеви лъчи. Имаше дървета наоколо, които скриваха повечето от тях, но те все пак се виждаха. Може би денят наистина беше хубав.
- Гладна съм...- казах неутрално и го погледнах с периферното си зрение. Ужасните му, игриви закачки ме объркваха още повече. Караха ме да се чувствам като обект на нечие внимание, макар да целяха точно обратното. Сложно за обяснение. Но защо му трябваше да ме обърква повече? Може би беше свикнал да си играе с момичетата по принцип. Все още е загадка за мен този Кюхьон.
- Е, поне вече можем спокойно да се прибираме. Разбира се може да използваш уменията ми, ако не можеш да излезеш сам. - казах уж мило, но целях да го подразня леко. Вече беше светло и сто процента щях да намеря изхода, дори вече имах чувство за ориентация.

by **Kyuhyun** Вто Юни 24, 2014 5:16 pm

Джия започна да говори някакви глупости, ч ене било по нейно желание, бе ме била сънувала… и тем подобно. Е предполагах, че е станало неволно на сън, разбира се, че беше така, но просто това си беше идеална възможност да я бъзикам. А аз обичах да тормозя хората и за най-малките грешки.
Но пък по притеснението и изчервяването и личеше, че не е имала толкова против да е така сгушена в мен, иначе нямаше да изглежда толкова виновна. Честно казано, никога не бих си признал, че и на мен ми хареса. Отдавна никой не се беше сгушвал така до мен и бях забравил какво е чувството… може би беше от това, харесвах Джия до някъде, но не вярвах да е заради това. Не, просто нямаше начин, не е мой тип…
Раздвижвах се бавно и мързеливо и от време на време някоя става ми изпукваше. Определено се бях схванал, но ще ми мине. Ако се уредя с един масаж щеше да е чудесно, о и баня, да нямам търпение да си взема душ… мммм…. Само да се добера до нас.
Прекрасните ми мисли бяха прекъснати от нервното обявява на Джия, че е гладна. Е че аз какво да направя?! Да и приличам на хладилник или нещо...?
-Няма ли още храна в онази твоя раница? Като чанта на Мери Попинз е… все вадиш нови и нови неща, че и дори неща на Хелоу Кити, които не са твой разбира се – говорих спокойно, като наблегнах на последното със саркастичен тон. О да, още си спомнях това и да щях да я дразня и да го ползвам срещу нея докато мога.
-Не се тревожи, закуската е от мен, като се доберем до цивилизацията- казах без да се усетя. Замръзнах на място за секунда и се чудех как да го обърна в шега и мозъка ми работеше на трескави обороти. – Защото си клечава нали знаеш и ти трябва храна! – добавих бързо, което не знам дали се получи като закачка или не… Каквото иска да си мисли това не е среща… НЕ Е! Кюхьон не кани така на срещи… питайте Бора, ако искате…
Сера сигурно много би ми викала за поведението ми тези дни, но пък нямаше да и кажа. Как ли пък не… нито на нея, нито на момчетата, защото вече чувам мислено как ме подиграват, че съм се загубил на първо място… Не, никакъв шанс някой от тях да научи за това. Може би само Хийчол, ама той така или иначе може да разбере от Джия, така че не трябва да рискувам. Ако не му кажех, а тя му споделеше първа щеше да ме спука от бъзици, че се притеснявам от случилото се, което не е така… просто не е!
Чух Джия да предлага услугите си, за да ни изведе от тук. Разбира се, че щях да приема по заобиколен начин. Аз нямах идея къде сме, нито как да изляза и съм доста зле с ориентацията, но щом тя е уверена, дано знае пътя, че не искам да прекарвам още една нощ насред гората…
-Ще вървя с теб, защото няма как да те оставя сама просто – казах уверено. – Хийчол ще ме убие, ако го направя, а и изглеждаш толкова уверена, че ми интересно –продължих да говоря като не отделях поглед от нея. – Хич не си мисли, че не мога сам. О мога, но с теб ще ми е и по-забавно, малката – завърших весело като минах покрай нея и леко разроших вече рошавата и коса.
Усещах как и идеше в момента да скочи и да ме удуши, защото вътрешно подскачах от радост.
-Хайде накъде е пътя – казах с усмивка, все едно е най-прекрасния ден. –О виж какво е синьо небето и времето е идеално, хайде че почвам да огладнявам ,а както казах баничките са от мен като стигнем – продължих весело. Знаех, че ще се опита да ме затапи с някоя глупост, но не беше чак толкова устата и въпреки всичко още издържаше на шегите ми и тормоза ми. Честно я признавах за равностоен противник, малко обучение би и дошло добре обаче.

by Sponsored content