W.A.J.A's dorm

Сънуваше най-прекрасният сън. Беше на пейка, в скута на Юки. Тя галеше лицето му и го гледаше влюбено, а той нежно отместваше косата й, за да вижда прекрасните й очи. Тогава... тя започна да се приближава към него! Единственото, което той виждаше бяха устните й, които устремено набираха скорост към неговите! Затвори очи, оставяйки се на блаженият момент да го обгърне, сърцето му затупка и ... точно, когато идваше кулминационният момент - целувката ... Юки се превърна в сак, пълен с бельо!
- Аааа?! - Йонхи се надигна като зомби от дивана с изперени ръце напред, за да избута сака от себе си. Бавно отвори едното си око с надеждата, че ще зърне ангелското личице на Юки, но видя... че нямаше никаква Юки и никакъв сак. Огледа се и видя въпросният сак на пода. ''Сигурно съм успял да го избутам! Хехе, колко съм силен. Къде чак съм го пратил!'' - мислеше си Йонхи. Разроши косата си, въздъхвайки, когато осъзна ситуацията.
,,-Не е добра идея да спиш на отворена врата.''
Стресна се щом чу това и започна да се оглежда - Сонгми! В първият момент се разочарова, че не е Юки, но какво пък.. остават още двама! Дяволита усмивка се изписа на лицето му след това. Приближи се до нея, когато седна на дивана и й прошепна:
- Мм? Да не би да се притесняваш за мен? - след което се дръпна, ухилен до уши.
Тя измърмори още нещо, но той въобще не го отрази. Спомни си какво сънува...

- Абе я си гледай работата идиот такъв... - изкрещя Йонми по телефона. Говореше с поредния мъж, на който си беше дала телефонния номер - Ако си мислиш, че отново ще се събличам по Скайп, за да задоволя сексуалните ти фантазии... - каза тя, но не можа да си довърши изречението, защото видя прекрасната къща пред очите си. Беше като вкаменена. Не очакваше да е толкова хубава. Прекрати разговора си и прибра телефона в задния джоб на късите си дънкени гащи. След това се придвижи към входната врата, която беше затворена. Изкара ключа, който държеше в сутиена си и го пъхна в ключалката. Завъртя го на дясно и натисна дръжката надолу, за да отвори вратата, но явно е била отключена, защото не се отваряше.
- Мамка му... - изрече момичето и завъртя отново ключа, но този път на ляво. Най-накрая след 5 минути мъчение тя беше вътре. Реши да потърси останалите, които са дошли преди нея, защото й беше любопитно да види кои са. Започна да обикаля из първия етаж и видя хора на диванчето. Това бяха Йонхи и Сонгми. Веднага се появи усмивка на лицето й.
- Хеййййй.... - извика с цяло гърло и започна да тича към тях, но естествено има два леви крака и нямаше как да не се спъне във килима.

Тялото на Йонми се сурна по меката повърхност на килима, а челото й се удари в ръба на малката дървена масичка, разположена в средата на стаята.
- Ох.. - изпъшка тя и започна да пипа главата си. Усети подутината, която се е получила и въздъхна. Радваше се, че поне няма кръв. Щеше да умре ако красивото й лице се загрози от белег. Тогава никой мъж няма да иска да я докосне. Йонми погледна нагоре и видя как Сонгми се навежда да й помогне. По принцип не харесваше момичета като нея и не й се искаше да приема помощ от такива хора, но в този случай нямаше друг избор, защото ако се беше опитала да се изправи на крака сама сигурно отново щеше да падне. Не е сякаш я мрази, но по-скоро й е антипатична. Напомняше й на момичетата, които й се бяха подигравали в гимназията. "Ще се държа мило с нея засега, защото ми помогна, но ако ме изнерви няма да се сдържам." помисли си Йонми и когато най-накрая успя да се изправи каза:
- Благодаря ти, добре съм... - и се опита да стигне до диванчето при лидера. Винаги го е смятала за огромен сладур. Първите две крачки направи залитайки, но бързо се съвзе. Падала е толкова много пъти от пилона и винаги е успявала да запази равновесие след инцидентите, така че нямаше начин някаква си маса да й наруши перфектната концентрация. Най-накрая успя да стигне до дивана. Наведе се и прегърна Йонхи през врата навирайки главата му в циците си. След като най-накрая го пусна каза:
- Радвам се, че си тука бонбон такъв. - и започна да мачка бузките му. После седна до него на диванчето и си кръстоса краката.
- Знаете ли дали има аптечка в банята? Трябва ми нещо, с което да превържа главата си, че адски много ме боли..  - попита останалите и отново докосна цицината си. Тогава чу някой да казва "Здравейте" и погледна напред. Там стоеше Юки. Въпреки че се надяваше съквартирант № 4 да е момче, Йонми се зарадва като я видя и усмивка се изписа на лицето й.

„- Сигурно има, не съм...“ това бе единственото, което чу Сонгми да казва, защото Йонми усети нещо много приятно, което я накара да забрави къде се намира. Усети как й стана много горещо и цялото й тяло настръхна.
- Уууу... - каза тя и се изправи на крака. Измъкна вибриращия телефон от задния си джоб и погледна екранчето му. На него пишеше "Мистър Бицепс". Това беше мъжа, с който говореше преди да влезе в новия си дом. Все още му беше ядосана заради снощи, когато беше записал скайп секса им и качил в няколко порно сайта. Йонми му вдигна и започна да крещи.
- Абе колко пъти да ти казвам бе тъпанар такъв. - извика тя - Ама хич не ме интересува, че искат да ми платят, за да снимат циците ми. Веднага да махаш шибаните клипове! Ясно ли ти е бе?! - каза ядосано Йонми и изрита горкото диванче. - Не си и помисляй да ме наричаш бейби, няма да.. - спря да говори и прехапа устни. - Ммм, това ли би ми направил? - каза тя с възбуден глас обаче главата я заболя адски силно и изохка. - Не бе, не пъшкам заради теб. Ударих си главата. - извика Йонми и прекрати разговора. Тогава чу Йонхи да казва „- Любов моя, чуваш ли как бие? То бие за теб!“. Йонми знаеше, че той харесва Юки и това я побъркваше, защото искаше да е на нейно място. С колкото и мъже да е била, винаги е била влюбена само в един - Йонхи. А сега го вижда как се обяснява в любов на някаква си там. "Трябва да казва това на мен, а не на нея! Обама трябва да свири само и единствено за нас!" помисли си тя и усети как стисна много силно телефона в ръката си. Имаше чувството, че ще го строши от яд. Нямаше нищо против Юки, беше й много приятно момичето, но факта, че Йонхи й казваше подобни неща я вбесяваше. Идеше й в момента да го издърпа от там и да го накаже жестоко за държанието му, но прекалено много я болеше главата, за да се занимава. Реши, че е време най-накрая да потърси банята. Йонми се изнесе от стаята, минавайки покрай Йонхи и Юки. Хвърли такъв свиреп поглед на момчето сякаш всеки момент щеше да го хване и удуши.