Red Velvet's dorm

-Мамка му!-изруга тихо Тейонг докато притичваше към служебната кола.Навън беше кучи студ ,а той беше прясно изкъпан,с още влажна коса.Тъкмо се беше унесъл във леглото когато осъзна ,че телефона му наиситна звъни ,а не е някоя скапана аларма.Прочитайки смс и името на подателя ,само това му беше ужно за да се разсъни.Когато очите му съзряха познатия телефон и името ,което той отбягваше от доста време ,нещо в него трепна.Винаги ставаше така когато се сетеше за Су Йонг.А факта ,че тя го търсеше  лично след толкова много време ,за малко да изправи косата му.Не искаше да има нищо общо с нея.Не искаше дори да я гледа ,чува ,камо ли да говори с нея.Гледайки обаче името й ,без да се усети той вече набираше номера й.Вънка беше едва 2 януари.Беше отвратително студено ,но ето че И Тейонг вече подтичваше из паркинга.Не се беше облякал добре,но не очакваше да е толкова студено.След поредица ругатни по адрес на времето ,снега и вятъра ,той успя да се добере до колата.Щом затръшна врата веднага даде инструкции на шофьора .Разбира се ,че знаеше адреса на Су Йонг ,дори и да не искаше ,още първия път когато го видя ,без да иска го запомни.През целия път ,Тейонг не го сварваше на едно място.Преплиташе пръсти ,кършеше китки и въздишаше толкова дълбоко ,че чак дробовете му се свиваха.Беше нервен разбира се.Проклетото му сърце така силно биеше в гърдите му ,че всеки момент щеше да изкочи.Нагалагаше му се на няколко пъти да затваря очи и да си поема дълбоко въздух за да се успокои и когато успяваше ,някакъв неприятен за него спомен заедно с Джой го пронизваше толкова жестоко ,че чак рамената му трепваха.Спомяяше си начина по който тя му се усмихваше,как се смееше и как го удряше .Спомняше си колко сладка беше когато онзи път едва не заспа пред него.Всички подобни спомени ,които той така силно искаше да забрави се връщаха в съзнанието му и го връхлитаха безмилостно.
Някъде посредата на пътя в него се прокрадна колебание.Ами ако правеше грешка.Отново.Беше почти решен да каже на шофьора да обърне колата за да се върне и да не поглежда повече назад.Момчето беше забило очите си в телефона си и го гледаше толкова остро ,че имаше чувството ,че ще пробие екрана му.Имаше избор.Усещаше го.Трябваше да реши дали да продължи за да се изправи пред най-голямата си слабост Су Йонг или да й обърне гръб ,както беше свикнал да прави през последната година.Факта ,че след по малко от 40 минути се намираше в квартала където се намираше дормът на Red Velvet говореше сам по себе си какъв беше избора на Тейонг.Когато колата навлезе по една широка улица и започна да намаля ,той разбра че вече наближава.Пое си една храплива глътка въздух и кликна на Джой.Скоро колата спря пред една сравнително голяма традиционна къща.Младото момче я огледа внимателно и присви леко очите си.
-Господине ,стигнахме.-оповести шофьора щом дръпна ръчната на колата,обръщайки се назад. Денсъра дори не го удосотои с поглед.Той просто стоеше обездвижен  и гледаше къщата сякаш тя му говореше на гръцки.Отново в него се зароди колебание.Все още имаше шанса да си плюе на петите.
Във тихата ,януарска нощ се чуха хрупкави стъпки във снега .Една фигура беше поела своя път и пристъпваше бавно към своята цел.Това беше И Тейонг който стоеше изправен с гордо вдигната глава пред вратата ,която го делеше с неговото най-голямо отрицание,неговата най-толяма грешка,неговия най-голям страх...неговата любов .
Неговата Су Йонг

Изтръпващо студения полъх на януарския вятър,успя за няколко секунди да изтуди до изтръпване ,дланите на Тейонг.Беше наистина много студено ,а той глупака ,в бързината дори не беше помислил.Беше облякъл един бежав буловер с полу и някакви черни дънки,дори проклетите кубинки не успяваха да го предпазят от студа.Какъв глупак беше !Само едно обаждане от Су Йонг го изкарваше от равновесие .А ето че на върха на тъпотата си -мръзнеше.Нима бе готов дори и на това за да достигне до нея?Той разклати глава за да прогони натрапчивите си мисли.Успя някак си да размърда ръцете си и ги скръсти пред гърдите си за да запази поне малко от останалата топлина .Той затвори очи ,въздъхвайки шумно.Гледайки вратата ,той усети нова доза колабание да се покрадва във вените му,но точно тогава чу бързи стъпки отвътре.Очите му се отвориха от раз ,а ръцете му досега свити до гърдите -увиснаха във въздуха.Каквато и да била мисъл напусна главата му когато вратата се отвори и разкри Пак Су Йонг.Тейонг нямаше време да осъзнае ,колко красива му се виждаше сега ,защото за няма и секунда ,тя пристъпи бързо напред и го прегърна силно.Първите думи които напуснаха устните й бяха "Липсваш ми"
Тейонг застина под ръцете й .Устата му несъзнателно се беше разтворила леко ,а очите му влажни от студения вятър се разшириха.Внезапна вълна от странна топлина  заля целия му корпус.Сърцето му.То беше виновно.
Твърде бързо Су се отръпна от него свеждайки поглед.Тейонг я наблюдаваше колкото и да не му личеше от празния поглед.За момент му се стори че видя познатата розовина на бузите й и за малко отново да го залее поредната вълна от топлина,когато осъзна ,че вероятно студът бе потенциалния виновник за цвета на лицето й.Устните му се свиха моментално в тънка линия.
- Леле, колко оскъдно си облечен! Сигурно замръзваш! Ела, нека влезем, трябва да се стоплиш!-каза набързо Джой ,хващайки ръката му и замъквайки го вътре в антрето на къщата.Определено разликата в темепературите се усещаше.Вътре беше толкова топличко.Рамената на момчето трепнаха за момент ,но се успокоиха.Скоро щеше да се стопли съвсем.Погледа му несъзнателно падна върху топлата ръка ,която държеше неговата почти изтръпнала.Чувствайки тази топлина от малката й длан ,той осъзна ,че и тя му е липсвала.Самата мисъл за нея,очите й ,усмивката.Всичко.Целия самоконтрол който Тейонг беше изградил започваше да се руши.
Погледа му се вдигна право към Су Йонг.Очите му шареха върху нея.Минаха покрай бузите,устните ,бялото лице, но се заковаха в  очите й.Това което го накара за момент едва ли не да загуби основа под краката си бяха едва забележимите ,засъхнали сълзи в ъглите  на красивите й очи.
Изведнъж в цялата тази обстановка и тишина се появи и Айрин ,която пристъпи в антрето плахо.Тейонг я погледна веднага след което върна очите си върху Джой.Въздъхна дълбоко и се наведе за да събуе кубинките си,когато го направи пристъпи напред.Поклони се уж на лидерката и стрелна с поглед макнето им отново.Айрин разбра перфектно намека и се запъти на някъде ,казвайки тихо ,че ще направи чай.Тейонг и благодари мислено след което се извърна изцяло към Су Йонг.
-Хайде да говорим.-каза ,стараейки се да не покаже,колко е развълнуван ,дори гласът му.

Двамата стояха в коридора, когато той започна да оглежда лицето и, явно разучавайки всеки детайл, когато Джой с периферното си зрение забеляза, че Айрин изникна от някъде. Тейонг се наведе и събу обувките си, после и се поклони с уважение, а тя рече, че ще отиде да направи чай.
Усмивката на Джой изведнъж обаче бързо помръкна, когато И и каза, че иска да говорят, явно за онова, за което го бе повикала тук в този нечовешки късен час.
Тя инстинктивно отстъпи една средно голяма крачка назад от него, след това се изчерви и се опита да не засича поглед с неговия, но беше почти неизбежно. Сама се беше забъркала в тази каша и сега нямаше изход. Трябваше да завърши започнатото, вече нямаше друг избор.
Всъщност имаше. Ако можеше лидерката на Red Velvet да се върне по - бързо с този чай, защото Су не можеше да отбягва тази тема, която го касаеше още дълго.
Погледът и се спря в тъмните очи на Тейонг, тя стисна леко дланите си в юмруци, изпусна въздишка и заговори:
- Ами... не знам как да ти го кажа, защото...
След това изведнъж спря. Изведнъж в ума и и прищрака, че бе чула някакви слухове за него и Амбър от f(x), нямаше смисъл да продължава. Защото Амбър бе талантлива, известна, готина, а Су Йонг беше никоя. Просто глупаво дете, с което той се бе занимавал.
Червенината по бузките и отново се върна и тя най - сетне събра сили да продължи с монолога си, когато най - добрата и приятелка се върна, но се оттегли моментално. А хлапето не знаеше дали да и благодари, че не я остави да довърши мисълта си, или да се радва, че прекъсна момента.
- Ами.. исках да ти кажа, че... ами... - вдиша дълбоко. - Знаеш ли, причината да си тук сега е глупава, наистина е безсмислено..
Не, тя беше глупава. Беше го повикала с надеждата да му каже всичко, а сега пелтечеше като дете в първи клас.
Искаше да си излее душата и да му каже колко много му липсва, ала явно нямаше да успее ако продължава.
Стисна зъби за момент, отклони поглед от този на Тейонг и по най - бързия начин, на който е способна каза:
- Може би все още имам някакви чувства към теб...
Глупаво дете, глупаво, много глупаво! От една страна наистина много се надяваше той да я е чул, за да и олекне, от друга искаше да не е разбрал за казаното, но едно е ясно - искаше изведнъж земята просто да се разтвори за нея и тя да потъне от срам някъде надълбоко. Беше наивно да му се обяснява в любов, след като го заряза преди доста време. Но тогава беше безразсъдна. И съжаляваше.
- Къде е кака Айрин, доста дълго се бави.. - опита се да смени темата, оглеждайки се уж за нея и самообвинявайки се наум.

Тейонг нямаш как да не забележе крачката ,която направи Джой за да се отдалечи от него и беше готов и той да направи една ,но към нея .Тази плахост ,която беше вродена на момичето понякога го дразнеше ,особено в този момент.Той нищо нямаше да й стори.Как би могъл да го стори даже.Как изобщо можеше някой да си помисли ,че той е способен на каквото и да било точно срещу нея?Та тя точно в момента не смееше дори да го погледен.Толкова ли страшен беше?Тейонг наистина се чувстваше объркан.Когато усети ,че атмосферата започваше да става много тежка вече почна да се притеснява.Какви ли не глупости му минаха през главата.Зае се даже да оглежда тялото на момичето защото поради някаква странна причина се почвуства уплашен дане би нещо да й се беше случило.Очите им се срещнаха.
- Ами... не знам как да ти го кажа, защото...-започна несигурно тя после внезапно спря,сякаш някаква мисъл току що я беше връхлетяла.Какво ли не даваше точно в този момент да разбере какво точно си мислеше тя.
- Ами.. исках да ти кажа, че... ами...  Знаеш ли, причината да си тук сега е глупава, наистина е безсмислено..
Чувайки това Тейонг не можа да не реагира.Устните му се стиснаха още по-силно ,а ръцете му отново се скръстиха пред гърдите му.Било безмислено да идва ли?Тя ,какво?Разиграваше ли го?Нима не осъзнаваше ,колко усилия му костваха за да дойде тук ,по това време ,колко усилия му трябваха за да изгради този свой начин на живо за да се прави ,че тя никога не е съществувала?Идването му било глупаво ?! Гняв ,затопли лицето и ръцете му.Той стисна силно зъби защото емоциите които изпитваше още малко и щяха да изкипят от него.Тейонг вдиша шумно през ноздрите си и размърда леко здраво свитите си устни.Очите му се присвиха и за момент имаше чувството ,че ще наръга момичето с погледа си.Затова отби за секунда погледа си към вратата.Щеше да му костват точно три крачки за да се махне и да не слуша ,колко глупаво е постъпил ,че я е послушал и е дотичал по най-бързия начин при нея.Да ,той беше повече от глупав.
- Може би все още имам някакви чувства към теб...
Зениците на очите му се разшириха.Въздуха секна някъде в дробовете му ,а кръвта му сякаш замръзна.За момент времето за него спря.Един дълъг миг се проточи ,а тишината го погълна.Тейонг върна очите си върху Су Йонг.Изведнъж гравитацията го върна на земята.Той премигна невярващо неспособен да осъзнае ,дали това което беше чул преди секунди бе истина или той просто си го беше въобразил.Гледаше Су Йонг почти с надежда ,тя да продължи да говори за да може да се убеди ,че това наистина се случваше.Но дума отностно чувствата така и не стана.
Разочарование сви лицето му.Челюста и устните му се отпуснаха ,ръцете също.Почвустваше се като кукла ,чиито конци току що бяха срязани.Но той нямаше да се предаде.Не и сега.Нали все пак беше глупака в ситуацията.Без да има време да обмисли или да се разколебае,той пристъпи напред.Стрелна своята хладна ръка и хвана лакътя на Су Йонг.Побутна я и започна да я дърпа напред.
-Къде е стаята ти?-попита без да я поглежда и с едва увладян глас.Вървейки напосоки през къщата ,скоро се оказа пред стаята на момичето.Пусна я и я остави да отвори вратата.А когато тя го направи ,той нахлу в стаята след нея и затвори  бързо врата.Извръщайки се и правейки точно една крачка той застана точно пред нея.Очите му бяха концентрирани,блестяха даже.Приведе се още към нея , а когато тя опита да сведе глава надолу ,той вдигна брадичката й ,насочвайки очите й към неговите.
-Повтори го.Кажи го отново.-заповяда  малко по-глубо от колкото трябваше,но не му пукаше.Искаше да го чуе.Имаше нужда да го чуе.

Джой осъзна в каква огромна глупост се бе забъркала не пак, а отново и че трябваше да послуша Сънгдже, когато я предупреждаваше да внимава много с действията си, още повече относно Тейонг, защото сега Тейонг нямаше вид на сладкото и симпатично момче, което одеве виждаше Су в него и именно това, в което тя бе влюбена. Сега имаше някак си зловещ вид и ледени тръпки пробягаха по нежния и гръб, когато той хвана лакътя и, побутна я уж леко и след това почти я влачеше из цялата къща, докато не стигна най - сетне до стаята и.
Поне я остави тя да отвори, след което нахълта вътре и затръшна вратата след тях, като почти  я бе приклещил към стената. Приближи се още, а тя нямаше сили да помръдне, имаше чувството, че ако помръдне, краката и ще я поддадат, ще се олюлее и ще падне. Погледна надолу с надеждата, че няма отново да засече погледа на момчето, но той веднага хвана брадичката и и в този миг и прозря какво той искаше от нея.
Искаше да се възползва от нея.
Плътски.
Най - вероятно щеше да я целуне грубо всеки момент, след което щеше да последва и нещо повече.
Джой се отврати само при мисълта за това, което щеше да се случи след броени минути.
Не го искаше.
Но вероятно беше неизбежно.
- Повтори го. Кажи го отново! - рече и Тейонг със заповеднически тон, който прозвуча наистина грубо, студено и сякаш простреля Су право през сърцето със стрела.
- К - кое?... - попита тя, след което получи от негова страна поглед, който все едно и казваше "Не се прави, че не знаеш". - Аз.. причината да те извикам тук беше, че... - след това преглътна буца, заседнала дълбоко в гърлото и. - Аз все още имам някакви чувства към теб, а пък и чух някакви слухове за теб и онова момиче Амбър, така че... но... нека си останем приятели, моля те, не ме мрази...
След това очите и се напълниха със сълзи, а тя примига няколко пъти, за да може погледът и да се изясни, но не стана нищо повече от това да се разплаче.
- Съжалявам, наистина много, не исках да те разкарвам до тук за нищо..
Поредната сълза се търкулна по червената и бузка, а тя посегна да я изтрие, след което затвори очи, защото не можеше да срещне погледа му, без да се вцепени.

Страхът ,който той прочете в очите на Су Йонг от една страха го потресе ,но от друга съвсем неочаквано го прие като правилната реакция.Та той в момента я плашеше.Тя никога не го беше виждала такъв.Той никога не ставаше такъв какъвто бе в момента.Но тя не знаеше през какво беше минал той.Тя едва ли знаеше ,какво чувстваше той чувстваше всеки ден когато я виждаше в училище ,или когато тя му се усмихваше или когато се смееше.Нямаше си грам представа ,какво беше сторил за да не се срине ,като един жалък глупак.Су Йонг не знаеше какво беше изпитал онази нощ ,когато тя му се обади .Последният им разговор.Тя не осъзнаваше нито тогава нито сега на какво беше способен Тейонг за нея.Нима той някога е искал да изглежда като надут кучи син?Никога не е искал това,но да живее зад тази измислена от него стена беше удобно.Всички го знаеха като такъв защото ако някой някак си успяваше да надникне отвъд стената ,щеше да открие едно свито ,мълчаливо момче с разбито сърце.Той не искаше съжаление затова й в момента плашеше Су Йонг.Съжаляваше за действията си и щеше да съжалява за абсолютно всичко ,но в момента имаше пълно право да реагира така.Сега когато Джой беше толкова близо едвам се сдържаше.Много емоции в него бълбукаха и опитваха да изкипят навън,но не точно тя залужаваше да ги понесе.Преди да е успял да се увладее,гласецът на момичето за малко да разбие контрола му на пух и прах.
-К-кое..?-бе отронила едвам тя.Отговора й отприщи силна емоция в Тейонг и тя разбибира се се отрази и на лицето му и най-вече очите му,които горяха.
-Аз.. причината да те извикам тук беше, че...  Аз все още имам някакви чувства към теб, а пък и чух някакви слухове за теб и онова момиче Амбър, така че... но... нека си останем приятели, моля те, не ме мрази...
Гръм падна от небето и едва не повали Тейонг.Вълна от вина го заля ,успявайки да свие гърлото му до такава степен ,че  му се наложи да разтвори устни за да си поеме жадна глътка въздух.Сълзите ,които се събираха в очите на Су Йонг ,никак не му помогнаха.Те се спукаха по бузите и всяка нова,която се отронваше от красивите й очи, свиваше неговото сърце безмилостно.
- Съжалявам, наистина много, не исках да те разкарвам до тук за нищо..
Тейонг премигна след което с едвам -едвам преглътна и с трудност успя да се сети как се дишаше нормално. Ръката му досега свита в юмрук се отпусна,а той бавно посегна към Су Йонг.Внимателно улови една токущо отронила се ,солена сълза.Допира на неговата все още хладна кожа с нейната гореща беше последван от лека искра ,която той си въобрази ,че преминава.
-Су Йонг.-прошепна само той и пристъпи напред за да я прегърне.Нежно положи главата й върху своите гърди и обгърна рамената й,след като не пропусна да приглади леко ,дългата  й коса.Минаха сякаш часове ,а те стояха в тази поза сякаш завинаги.
-Как си посмяла...-започна тихо Тейонг стискайки я съвсем леко.-...да помислиш ,че някога ще те намразя?Как бих могъл ?Не си ме накарала да идвам за нищо до тук.Аз съм тук заради теб.Независимо колко е глупава причината ,аз съм тук.
Имаше чувството ,че ще се разплаче ,но вместо сълзи ,на лицето му изгря лека усмивка.
-Радвам се че си чула слуховете ,за мен и Амбър.-започна отново като облагяше буза на главата й.-Това беше целта на шефовете.Аз просто си вършех работата,както и тя.-каза след което въздъхна ,а когато си пое въздух след малко вдиша от аромата ,който се носеше от Джой.Как му липсваше тове ,не е истина.След като направи това той я стисна за последно след което я отблъсна съвсем леко ,колкото да може да види лицето й отново.Без да се притеснява ,той изтри сълзите от бузите й ,а когато погледна в очите й -просто се усмихна.
-Не искам да сме само приятели.

Искаше изведнъж просто една дупка да зейне в празното пространство и да я погълне цялата, защото не можеше да издържи на създалото се напрежение между нея и Тейонг. Беше я страх от следващата му реакция. Беше я страх от това да бъде отхвърлена, да бъде оставена сама, но сега може би беше неин ред да бъде такава. Тя вече го беше причинила на Тейонг и нямаше да се изненада, ако той също искаше да я пречупи. И щеше да е с право.
Само при мисълта за това, че той можеше да и причини това, което тя на него, кръвта и се смразяваше. Но сигурно си го беше заслужила.
Той изтри една искряща сълза от лицето и, а стомахът и се сви. На топка. Огромна топка от нерви, която Тейонг държеше в ръцете си. С която си играеше.
- Су Йонг.. - прошепна и, след това се приближи до нея и главата и бе положена нежно на гърдите и. Тогава една рана бе изрисувана с мастило, което нямаше начин да бъде изтрито в сърцето и. Тя го беше оставила, а сега с няколко думи и сълзи той продължаваше да се държи с нея както преди... чувстваше се ужасно, но някъде в себе си се радваше.
Той започна да глади косата и, толкова нежно и успяваше да я накара да забрави за всичко, което я заобикаляше.
Притискаше я леко до себе си и това я караше да желае никога повече да не бъде пусната, да останат така завинаги. Сякаш сърцето и биеше само когато той беше там, а тя беше в обятията му...
- Как си посмяла да помислиш ,че някога ще те намразя? Как бих могъл? Не си ме накарала да идвам за нищо до тук. Аз съм тук заради теб. Независимо колко е глупава причината, аз съм тук. - след това той и се усмихна, а сърцето и се разтуптя толкова силно, все едно ще изскочи от гърдите и всеки момент. Той отново се държеше с нея така, както се държеше когато тя беше само негова и ничия друга. - Радвам се, че си чула слуховете за мен и Амбър. - тези думи малко я нараниха, защото тя определено не искаше да чуе, че има нещо повече. Но ако той беше щастлив с това момиче, тя щеше да го остави. Неговото щастие би било по - важно от нейното собствено. - Това беше целта на шефовете. Аз просто си вършех работата, както и тя. - последва въздишка от негова страна, а после си пое въздух дълбоко. След това я отдалечи съвсем малко от себе си, погледна я в очите и изтри напиращите сълзи в тях, а после и се усмихна отново. -Не искам да сме само приятели.
Очите на Джой се разшириха леко от изненада при това изречение, но тя не можеше да отрече факта, че искаше да се разпищи от радост. Но въпреки това нещо в нея продължаваше да я дращи несигурно, чувството на вина, че тя бе постъпила с него толкова грозно, а сега той се държеше така, все едно тя е единствената...
- Това означава ли, че?..
Очите и грейнаха от щастие, след което отново се разплака, но този път не беше от болка, този път Су беше щастлива..

Оглеждайки се в големите й ,красиви очи които все още бяха влажни от сълзите ,Тейонг почувства едно почти забравено чувство .Една нежна,топлина обгърна целият му корпус след което тя премина и по крайниците му ,стигайки до главата му.На лицето му изгря искрена усмивка ,която този път ,той не опита да скрие.Даже напротив.Чувстваше се толкова добре!Чувстваше едно неописуемо спокойствие преобладяващо в себе си.Всичко това беше благодарение на Су Йонг разбира се.Тя го караше да се чувства цял.Колкото и да опитваше да отрече тази част от себе си ,колкото и да се опитваше да я забрави ето ,че само една дума от устните на Джой,един ,поглед или усмивка бяха достатъчни за да върнат стария Тейонг.И ето че той стоеше толкова близо до нея,по-щастлив и спокоен от всякога.
- Това означава ли, че?.. -промрънка сладичко ,Джой ,докато го гледаше с големите си очи.Точно тогава ,искрата ,която може би от отдавана не беше виждал ,изгря в нейния поглед.За него тя беше най-красива.Особено с тази радост в прекрасните й очи.Точно когато си мислеше ,че няма по прелестна от нея ,нови сълзи закапаха по бузите й.Но,не от онези ,горчиви крокодилски сълзи ,а от онези бистри напоени с радост сълзички.Тейонг целия се размекна.Отново избърса влажните й бузи ,но този път задържа ръцете си върху тях.Вгледа се в лицето й.Въобще не се беше променила.Беше си същата Су Йонг,може би малко уморена ,но същата.Даже всъщност ,намираше в нея още по-очевидна красота ,която с времето жените се сдобиваха.
-Хей,Су.-каза й мило и помилва бузите й.-Усмихни се.-насърчи я със една своя усмивка.Веднага щом получи своята усмивка ,той се хилна тихо след което отново я придърпа в обятията си.
-И ти ми липсваше.-прошепна и прокара отново ръка по гъстата й коса.
Това беше един прекрасен момент ,която за тях двамата щеше да им се стори като цяла вечност,ако точно тогава не беше влезнала Айрин в стаята.Стреснат Тейонг се обърна и я завари в вратата с две големи ,чаши от които се издигаше пара.Моментът беше повече от неловък,а лидерката стоеше като паметник.Изведнъж им се усмихна мило.
-Оправих те се значи?-попита през усмивка ,като влизаше във стаята за да остави чашите на една ниска масичка.
-Да ,даже ни прекъсваш.-отвърна й Тейонг също хилейки се като ряпа.Той придърпа Су Йонг към себе си.Айрин поклати глава предопредително и тръгна към вратата.Тъкмо тръгна да я затваря след себе си.Тейонг се обърна към Джой и се наведе за да я целуне ,когато Айрин отвори рязко вратата ,прекъсвайки ги ОТНОВО.
-Тейонг за малко да забравя.Не си пий чая.Сложих соев сос в него.-каза Джу Хьон през широка усмивка.-Просто за всеки случай ,ако не беше излушал Су.-лидерката повдигна рамене и затвори вратата.
Тейонг остана загледан във вратата след което изсъска тихо едно "Айш!".
-Твоето онни ,май доста си те закриля ,а.-обърна се към Джой като й се усмихваше ,както преди.

Факта ,че очевидно най-добрата приятелка на Су Йонг ,се опита да му погоди номер ,не го притесни при това никак.Пет пари не даваше за нея.Единственото ,което си струваше ,бе Су ,която се намираше все още в обятията му.Ръцето му идеално си пасваха със всяка нейна извивка.Надали това беше просто съвпадение.Стара мисъл ,която се беше превърнала във вярване ,се завърна в главата му.Те си принадлежаха.Характерите им ,недостатъците  и качествата им се допълваха по страннно ,нереален начин.Тейонг винаги е знаел това, но чак сега ,когато за малко я беше изгубил се убеди в това.
- Тя си е такава, спокойно! Важното е, че те предупреди, и че не беше чили! Ако искаш вземи моя чай.-сладките думи на Джой ,придружени със звънък смях,успокоиха повече от необходимото момчето ,на чието лице се разля още по-широка усмивка.Тази усмивка беше толкова искрена и естествена ,че на него му се стори като нереална.Тази усмивка нямаше нищо общо със ценичните гримаси и полуусмивки ,които той раздаваше наляво-надясно в последно време.Това на лицето му беше истинска усмивка,а Су Йонг бе причината тя да грее. Когато ,момичето обаче преплете пръсти с неговите ,един силен удар на сърцето му едва не го презими на пода.Затишието след този последен удар ,имаше последствия разбира се.Времето сякаш отново забави своя ход,Тейонг сякаш забрави ,че като нормално човешко съество трябва да диша.Меката и топла  ръчичка се притискаше в неговата почти груба лапа .Колко му липсваше  и това чувство само!
-До къде бяхме?-попита меко Джой мигайки като котка насреща му.Той от своя страна едва секунди по късно се сети да премигне за да навлажни очите си.Усмивката му бавно започна да се свива и на лицето му лъсна един лъч сериозност,който разбира се се отрази и на грейналите му очи .Безмълвно ,той отново пое лицето на момичето си и се наведе към нея.До последно я гледаше право в очите си,но когато устните им бяха на дъх разтояние ,той затвори своите очи.Бавно ,вдиша за да удължи момента,в който двамата бяха толкова близо един до друг.Наслаждаваше макар и да знаеше ,че най-приятното предстоеше.Тейонг наклони глава леко настрани и след миг сля своите устни с горещите устни на Су Йонг.Целувката беше сладка и сякаш безкрайна.Момента беше очарователен,докато Тейонг не взе че свали дланите си от лицето й и вместо това обви едната около талията й ,придърпвайки я към себе си ,а другата се оказа на врата й ,под тъмната й коса. Той разтвори устните си ,отмествайки леко глава понечи да задълбочи още повече целувката ,но преди да е станало твърде късно ,устните им се отлепиха.Тейонг обаче не мръдна и на сантиметър затова и просто подпря челото си до това на Су .Искаше му се този миг да трае цяла вечност! Дори и това му стигаше.Двамата бяха достатъчно близко един до друг ,но и достатъчно далеч.Той не искаше още на третата минута да я притиска.Сега когато имаше двори шанс ,нямаше да прецаква нещата по никакъв начин.Дори и това да зависи и самия той.Обаче Тейонг си беше Тейонг затова преди да е успял да въздържал себе си ,се наведе и целуна мекичката й буза .Изхили се ,тъпо след което отмести ръката на талията й за да я сръчка в ребрата ,както преди обичаше да прави.

Изведнъж Джой забеляза, че усмивката му леко започна да изчезва от лицето му, сякаш бе цветен прах, който слабият вятър е издухал. Тя за момент се притесни да не би да е сбъркала нещо, но той хвана лицето и в шепи, доближавайки се до нея. Сякаш в кръвта и бе спусната жичка за ток, която пращеше всяка секунда, пускайки лъчите си, беше толкова развълнувана. Толкова дълго не беше усещала това чувство, че ускореният и пулс вече вероятно можеше да бъде чут от Тейонг.
Разстоянието между тях беше броени милиметри. Той затвори очи, след което тя направи същото, като отново се отпусна и зачака следващата му стъпка, която не се забави. Той впи устни в нейните, които вече сякаш пулсираха. Сърцето и сякаш заблъска още по - силно, а съзнанието и се изпразни от всички притеснения, които бяха нахлули.
В момента беше важно само това, че бяха заедно.
Отново.
Или поне почти.
Тя.
И той.
Тя усети, че ръцете му вече не се намираха на личицето и, а едната бе увил около кръста и, докато другата бе на шията и.
Чувстваше се съвършена. И съвършено.
Джой усети, че той инстинктивно разтвори леко устата си, но секунди след това се отдалечи от нея, опирайки чело на нейното. И макар и вече устните им да не бяха слепени, бяха на достатъчно малко разстояние, за да може тя да усети изпепеляващия му дъх и обратното.
Той се наведе към нея малко и я целуна по бузката сладко, ухили се сладурски и махна ръката си от талията на Су, след което я сръчка. Тя го изгледа нацупено и сладичко, и същевременно шеговито, така, както само тя си може.
- Не си се променил! - усмивката и се разшири даже повече, след което се надигна на пръсти, усмихна се, разкривайки зъбките си и го разроши. - Все още си безумно сладък рошав, дори повече, отколкото когато не си!
Надигна се на пръсти още веднъж, погледна го в очите и се сгуши в него, вдишвайки дълбоко.

П.С. извинявай, че е толкова кратко ;-;

Топлата чаша на някакви цветенца ,вече беше достатъчно топла за да затопли все още хладната ръка на Тейонг.Чувството беше приятно отново да усеща с пръстите си.Далеч обаче предпочиташе ,Су Йонг да му беше ръцете,но като се замисли ,се радваше ,че тя бе успяла да затопли отново чувствата му,сърцето му.Бе успяла за толкова малко време да запълни онази зейнала дупка в него.Чувството да бъде цял целеничък,с нея в обятията си беше неописуемо.За момент той даже се зарадва ,че беше преминал през всичко за да усети отново това чувство.Беше му нужен дори един миг с нея за да бъде отново онзи Тейонг.Една усмивка,един поглед едина топла малка ръка.Дори най-малкия жест бе достатъчен.
- Нали не си направил някоя поразия с кака Айрин?-беше първото което каза Джой когато денсърът влезе в стаята.Разбира се ,който види такава ухилена физиномия щеше да се притесни.Само  че Тейонг не се смущаваше.Усмивката му така и не трепна дори и когато затвори вратата  и дори когато Джой взе чашата от ръцете му за да я остави на масата до нейната.Без колебание момчето се настани на леглото до Су Йонг ,която отново се сгуши както котка в него.Беше толкова миличка!
-Оннито ти е живо и здраво ,не се притеснявай.-реши да спомене ,докато отново приглаждаше лъскавата й коса.Гърдите му се разтресоха в приглушен смях ,която той притискаше в себе си.След като успя някак си да се успокои си пое дълбоко въздух и въздъхна.Отдръпна се от Джой само за да си изпъне гърба върху мекото легло.Всичко му се струваше толкова нереално.Той гледаше в тавана над себе си и си мислеше.
-Су.-каза по едно време все още неоткъсвайки очи от интересния таван.-Това истина ли е?Това което се случи?Айгу.Имам чувството,че е сън.
Тейонг плещеше едни така спокойни думи ,сякаш го беше страх ,че дори от най-малкото повишаване на тон ще се събуди от този прекрасен сън.Отново въздъхна и затвори очите си.Не искаше все още сънят да свършва затова протегна едната си ръка за да дръпне и Джой да легне до него.Той се намести и се извъртя леко за да легне настрани.Потъси очите на Су.
-Не е сън нали?-промълви едва след което стисна устни.Ако това всъщност беше само фантазията му,ако това беше само един сън то това беше най-хубавия сън за последните години и разбира се най-прекрасния кошмар ,който е имал някога.Мисълта че всеки момент когато премигне Су Йонг нямаше да  до него едва не насълзи очите му.По-дяволите!Той щеше да се разреве.Някакво неприятно ,горчиво чувство защипа по очите му затова той побърза да ги затвори за да предотврати това жалко  престваление да продължи.Той стискаше очи здраво и се надяваше когато отново ги отнови тя да там.

Когато Тейонг се настани удобно до Джой, рече:
- Оннито ти е живо и здраво, не се притеснявай.
След което ръката му се движеше по меката коса на момичето, а тя имаше чувството, че скоро сърцето и ще пробие гръдния и кош и ще изскочи, неспособно вече да изпълнява функцията си. Чувстваше се толкова добре, сякаш прилив на сила имаше в тялото и, но същевременно и толкова крехка, толкова чуплива, че само с едно движение на ръката на И по тялото и, можеше да я разтопи, все едно бе ледена скулптура, или да я разпръсне навсякъде на парчета, като стъкло, срещнало топъл допир.
Направи един неуспешен опит да засече погледа му.
Той се дръпна съвсем малко, за да се изпъне на леглото и за свой комфорт, а тя не откъсваше поглед от него, макар и Тейонг да не спираше и за миг поглед върху нея.
- Су.. - изведнъж промълви той, но така и не я удостои с мечтания поглед. - Това истина ли е? - за момент тя си помисли, че може би той мисли, че Джой го разиграва, нормално беше да му мине през ума, ала следващите му реплики я успокоиха до известна степен. - Това което се случи? Айгу... имам чувството,че е сън.
Тя се изчерви, а той я придърпа към себе си, като леко се извъртя.
- Не е сън нали? - той стисна устни, след това май примига няколко пъти и затвори очи, а тя стисна ръката му, притискайки се към Тейонг още.
- Не е. Истина е. Тук съм, и съм до теб.
Когато го каза се надвеси над него и нещо слепи устните и към неговите. Обич.
Тръпки полазиха по тялото на Су Йонг, тя очакваше той да реагира странно и да я отблъсне, затова просто се отдели от него, легна пак и се обърна на другата страна, беше я срам да го погледне в очите.

Със почти всяка клетка от тялото си ,той усещаше как Су Йонг се приближи към него.Притисна се леко към него.Лек полъх от сладкия аромат ,който  се носеше от нея го накара да стисне още по -силно очи.Беше прекрасна ,но със всяка една изминала минута всичко му се струваше все по-невероятно.Нямаше как всичко това наистина да се случа.Най-вероятно той сега се намираше в стаята си ,сам в огромното имение на семейството си или пък сам в тренировъчната зала.Не беше възможно неговата Су Йонг в момента да е до него.Беше го страх и всеки миг това чувство го обземаше все повече.За Бога ,та той беше на път да се просълзи.Нима беше станал толкова жалък? Да реве заради една фантазия,за някакъв си сън.Еднственото което трябваше в момента бе да стисне здраво зъби ,да изтърпи този кошмара и после да се събуди за да  посрещне новия ден без Джой до себе си.Оставаше му се да се нядава последствията от тази така реална фантазия да са по-леки от ежедневните.Нямаше да мисли за нея.Щеше просто да забрави този кошмар независимо нищо!
- Не е. Истина е. Тук съм, и съм до теб.-гласът й ,по-мек от кадифе напоен с нежност ,която той може би никога не би заслужил ,го накара да разтвори устни за да издиша хрипливо.Все още се пореше с предателските ,солени сълзи ,който все още се насъбираха под затворените му клепачи.Това беше един малкото ,даже направо редките мигове в който наистина му се плачеше за да си излее всичко.Просто очевидно нещо не беше наред в него.
Но,точно тогава усети меките ,топли устни на Су Йонг да се сливат с неговите.Изведнъж ,стиснатите му клепачи се успокоиха,дори челюста му се отпусна.Нов полъх от аромата й го връхлетя и едва не секна дъха му.Той беше толкова безумно влюбен в нея,толкова горещо я обичаше.Просто имаше нужда от нея.Чувството бе неописуемо.Сякаш даже невъзможно.Не беше човешко да чувства толкова към едно момиче.За него тя не беше просто едно момиче ,разбира се.Беше повече.Беше нещо съвършенно.Поне в неговите очи всеки един недостатък ,ако въобще намираше такъв в нея, беше прелестен.Глупакът И Тейонг беше влюбен в нея до уши.През всичкото това време само нея бе успял да задържи в сърцето си.Може би поради примичината ,че тя бе единственото нещо ,което не иска да губи.
Тогава Джой се отдръпне от него.Усети как се обръща в леглото и му обръща гръб.Устните му на момента изстинаха,а от тях се изплъзна нова рязка въздишка.Той отново бе стиснал силно очи.Измина сякаш час ,а стаята потъна в тишина,която със всяка секунда натежаваше и за това беше виновен Тейонг ,който бе развалил атмосферата тотално.Преди да  е станало по-кофти ,той се извъртя и се вкопчи в гърба на Су Йонг.Обгърна я с една ръка и се сгуши още повече в нея.Опита се да не я притиска толкова силно ,но той едва владееше почти разтерперените си пръсти камо ли мозъка.
-Съжалявам за всичко Су.-каза с дрезгав и приглушен глас.Нарочно беше скрил лицето си зад гърба й за да не види тъпите две сълзи ,които предателски напуснаха очите му.Опита се дискретно да подсмъкне ,затова й веднага щом го направи отново заговори:
-Толкова съжалявам ...и така ми липсваше.Такъв съм..тъпак.Пълен глупак.Държах се като истински...-замлъкна за да се поуспокои.-Ако знаеш Су Йонг,само ако знаеше колко те обичам.Няма думи с които да ти го опиша.Това е най-прекрасната присъда ,която съм готово да търпя ако трябва и във всеки живот.Благодаря ти , Пак Су Йонг ,че ми позволи да се влюбя в теб.
Наговаряйки всичките тези думи той не се сдържа и се разтресе леко.Стисна зъби след което дискретно попи солените сълзи от бузите си.
-Обичам те ,Су.-прошушна тихо .

Когато щеше да се разридае всеки момент, защото тъкмо той се намираше точно до нея, а тя вероятно беше прибързала прекалено много, и че вероятно Тейонг сега и беше ядосан, или си вадеше някакви грешни изводи и впечатления, тя усети, че той вече се намираше до нея и ръцете му вече бяха увити през кръста на Джой. Това нямаше как да не предизвика усмивка на лицето и, но въпреки това косъмчетата по тялото и настръхнаха от неочаквания допир.
- Съжалявам за всичко, Су.. - гласът на Тейонг беше тих, дрезгав. Всъщност той нямаше за какво да съжалява, Су Йонг беше виновна за всичко, тя го беше зарязала и се беше държала толкова грубо с него, беше използвала думи, които никога досега не е искала, и всичко това, само защото можеше да се скара с един човек, с когото беше сигурна, че ще се оправят. - Толкова съжалявам.. и така ми липсваше! Такъв съм.. тъпак.Пълен глупак. Държах се като истински... - след това направи пауза. -Ако знаеш, Су Йонг, само ако знаеше колко те обичам. Няма думи, с които да ти го опиша. Това е най - прекрасната присъда, която съм готов да търпя, ако трябва и във всеки живот. Благодаря ти, Пак Су Йонг, че ми позволи да се влюбя в теб...
Всъщност тя просто си беше себе си и тя трябваше да му благодари, защото познаваше Тейонг достатъчно добре, за да знае какви каменни стани ограждаха сърцето му, което на пръв поглед изглеждаше невъзможно да се обикне или докосне. Ала явно Джой имаше способност да кара хората да се размекнат. Тя винаги е била като нежно цвете, цъфтящо на слънчева светлина, толкова крехка, спокойна и лъчезарна. Нямаше нищо, което можеше да я разстрои или промени в по - лоша посока. Су си беше Су.
Тя усети, че момчето се разтресе леко, а след това и каза:
- Обичам те, Су.
След тези му думи тя се завъртя към него и забеляза, че очите му бяха затворени, след което се притисна още малко към него, хвана ръката му и преплете пръсти в неговите, след което тихо рече:
- И аз също те обичам!