Преди 6 години (21/02/2007) Big Bang's dorm

by **G Dragon ♥** Чет Авг 29, 2013 10:02 pm

Джи - Йонг винаги спазваше обещанията си, дори и това да значеше да отиде до Луната. Всички бяха забелязали това му качество, знаеха и колко е амбициозен - точно заради това бе станал лидер. Но имаше едно обещание, една негова мечта, която все още тегнеше над него и всеки изминал ден му припомняше " Хей, момченце, не си вършиш работата правилно. ". Всички му повтаряха, че всъщност всичко се движи доста добре, при положение, че групата е била създадена преди година, но Джи - Йонг не мислеше така.
Думите му все още отекваха в ушите му " Ще станем звезди ". Бе го обещал в деня в който всичко бе официално и живота му се бе превърнал в пълна мизерия осъзнавайки, че не жънат никакъв успех.
Нещо не беше наред. Какъв бе проблема ? Че нямаха гърди ? Че нямаха толкова лъскави дрехи ?
Джи - Йонг не разбираше как останалите момчета можеха да живеят с тази тежест, че нещо не им достига. Дори и в момента, докато той се мъчеше насред море от смачкани листи, седнал пред бюрото си, да сътвори нормална песен, тях ги нямаше. Десънг и Сънг Хьон бяха излязли навън, да ядът естественно. Йонг - Бе се шляеше някъде из празните фитнеси, имайки на предвид колко студено бе навън, правейки нещо " продуктивно ". Наистина, може би трупането на мускули биха им помогнали, но не точно от това се нуждаеха в момента.
- Хммм... - Джи захапа замислено писалката си- Ри, мисля, че започна да се получава аз--
Лидерът се обърна към леглото положено от ляво на бюрото, очаквайки да срещне будния поглед на макнето, но за сметка на това го намери заспал. Ръцете му и краката му бяха разкривени по ужасно странен начин, всякаж туко що бе паднал от покрива на десет етажна сграда, размазвайки се на паважа, а главата му подчти бе изпаднала от малкото му легълце. Ресниците му спускаха нежна сянка върху бледите му бузи, а устните му бяха леко разтворени. Със сигурност нямаше да се двууми и да го събуди с писък ако не изглеждаше толкова сладък. Пооправи малко позицията му върху леглото, така, че да не се събуди на съставни части, и точно в този момент чу звънеца.
Изтича бързо до вратата и погедна през шпионката: Хьорин. Върху лицето му моментално се разля огромна усмивка. Винаги ставаше така. Отвори й бързо и измрънка едно " Изчакай за секнуда ". Втурна се към спалнята и хвърли един чаршаф върху съквартиранта си. Все пак, не искаше да настине, нали така? Една болна панда не би му била от полза.
- Тук~ -усмихна се и я целунна внимателно по бузата щом се върна и намери приятелката си в кухнята- Как си?...Искаш ли кафе?

by **Hyorin.** Нед Сеп 01, 2013 9:52 am

Всеки мечтаееш.Мечтаенето винаги е било едно бягство от реалстта .Всеки бягаше.Всеки дори и тайничко дори и на възраст продължава да мечтае.Какво лошо имаше в това?В мечтите всичко беше перфектно.А чувството когато някоя твоя мечта се сбъдваше беше невероятно.Чувстваш се ...чувстваш се човек постигнал нещо.Значим и щастлив.Това те мотивира и кара да даваш всичко от себе си само заради едно приятно чувство .Ким Хьо Джунг винаги е мечтала.И то не какви да е мечти от сорта да летя ,да намеря еднорог,да съм като Хари Потър.Тя искаше нещо постижимо от което зависеше единствено тя.Искаше да пее.Хъх.Имаше си талант просто и трябваше стимол и постоянни усилия .Ето ,че Хьорин вече беше трейни в една от известните компании.След няколко провали ,които едвам преживя ,опита отново и ето че вече се „наслаждаваше” на новия си живот.Включващ тренировки минимимум 7 часа след училище и през уикенда по 9.Това са постоянни тренировки,танци,уроци .Училище,танци,уроци.Един наистина изморителен цикъл за една ученичка.Умората почна да й действа лошо.Отслабваше рязко и често се разболяваше.След тежкото детство изпълнено със болници и лекарства Хьо Джунг все повече се разпадаше.Просто не можеше .Всеки ден се превърна във борба.Ако преодолоееше този период след него щеше да истински борец!Ето защо всички казваха "Най-силните оцеляват...тук"
Майка й и баща й поне я подкрепяха и бяха силна упора.От която имаше нужда.Поне от това не можеше да се оплаче.Повечета трейнита от компанията бяха неподкрепени от родители те си.Що за родители да не подкрепят детето си.
„Вярваме ти Хьо Джунг,ще успееш ,довери ни се.”
Говореше баща й в едни от свободните и спокойни часове в които момичето лежеше едвали не безжизнено на дивана .
Човекът на който освен ,родителите й беше през цялото време до нея ,беше Джи Йонг.Привлекателе ,талантлив и вече постигнал целите си певец.Може би нейното бъдеще копие?Дай Боже...За съжаление някои обстоятелства и ..хора успяха да накарат бъдещата певица да се замисли сериозно.Скоро беше взела тежко решение ,което сигурно щеше да я доведе до емоционален срив.След всичко което преживяха.Но тя беше силна!Нали беше оцеляла до сега щеше да се спряви и с това.
Ето ,че Хьо Джунг вече беше пред вратата на дорма на гаджето си и негава група.Бяха наистна готини момчета.Талантливи сладури.Постигнаха толкова .Момичето им се възхищаваше много.
От апартамента се чуха бързи стъпки.Щом чу дори това сърцето на тъмнокосата се сви и тя несъзнателно стисна дланите си.Цялата беше скована и със мускулна треска и дори това движение беше болезнено.
„Успоко се Хьо Джунг!”Нареждаше си на ум и правеше упражнението за дъхът което треньора й беше показал.Действаше в повечето от случеите,но сега не успя.
Момчето отвори врата .На лицето му както винаги имаше усмивка.С усилия трейнито отвърна на нея.Куон се втурна навътре в апартамента ,а тя влезе .Тихо затвори вратата и се придвижи към кухнята.Или момчета бяха онемяли защото всеки път врякаха или се смееха или ги нямаше защото целия дорм беше омъртвял.Хьо Джунг изпука вратът си и разтърси нерво ръце.Щеше да го направи .Точно сега при това.Каква по-добра възможност .Момчетата ги нямаше .Не че на тях някога им беше пукало за Хьо.Особено на Сънг Хьон.Какъв му беше проблема?Да уважаваше го ,уважаваше ги ,но ..не знам.Имаха странно поведение когато тя е при тях.Само Сънгри и Джи Йонг бяха различни.Но веднъж Десънг беше попитал „Добре ли си?” след това Ким му написа допълнителни точки ,но класацията винаги я беше оглавявал Куон.Поради някаква причина обаче ,Сънгри се опитваше да стигне до първо място.Поне в глава й де .И ето че пак мислеше за него!Тя разтърси глава и скръсти ръце.
Джи Йонг кацна във кухнята.Ухилен и цунка по бузата.Хьо Джунг ме отвърна със малка усмивка.Той я попита как е и дали иска кафе.
-И по-добре съм била.-каза през въздишка.-Оу ,кафето много добре ще ми се отрази.-опита се да го каже със ентусиазъм.-Нека е чисто.
Колкото по-силно беше кафето толкова повече госпожицата се осъзнаваше.Поне щеше на трезва глава да говори със Джи Йонг.
Докато той правеше кафето ,тя се настани на малката маса .Протегна ръцете си на масата и положи глава на тях.Въздъхна.Беше уморена ,пак.
-Ето.-тъмнокосия постави чашата до нея.Хьо Джунг дигна тиквата си ,но все пак се подпря на дясната си ръка.Придърпа чашата.
-Иначе ти как си ?-попита го.
Поне успя да се зарадва като разбра ,че той е добре.Макар ,че изглеждаше малко уморен,пак хубаво ,че се пувстваше добре.Тя му се усмихна .
-Момчетата къде са?Сънгри тука ли е?.-усети се след като го каза.-Ъ трябва да му върна ластика.-допълни и отпи от кафето.

by **G Dragon ♥** Нед Сеп 01, 2013 9:30 pm

- И по-добре съм била.- въздъхна тежко тъмнокоската -Оу ,кафето много добре ще ми се отрази. Нека е чисто.
Всеки, на мястото на Джи - Йонг, родител, приятел или просто познат, би отбелязал колко уморена изглеждаше Хьорин. Кожата й бе изгубила здравословния си блясък и загар, който притежаваше момичето когато за пръв път се срещна с Джи. Страните й бяха изпити, разкривайки остри високи скули, а очите й бяха потънали в дълбока сянка. Но заразлика от забавния вид, който тези тъмни кръгове придаваха на Сънгри, точно като на бебе панда, на нея изобщо не й отиваха. Хьорин изглеждаше твърде болнава, сякаш изгубила теглото си поради oпасна болест, която все още я мъчеше, подчти като ходещ мъртвец.
Всеки би отбелязал това нещо, уж показвайки загриженост, всякаш тя самата не бе забелязала, но не и Джи - Йонг. Той знаеше какво е в шоубизнесът. Трябваше да дадеш всичко от себе си дори и това да значи да нямаш време дори и да си поемеш дъх докато паднеш посинял и умреш. Според него всичко това в Хьорин бе красиво, показваше колко се труди и колко е амбициозна. Харесваше му такава, не че имаше нещо лошо в това отново да бъде старата Хьо Джунг с гъста, тъмна коса, лъскава, мека кожа и прекрасни извивки, но просто по този начин му напомняше за самия себе си.
Джи - Йонг извади кутийката с нескафе от прашния рафт. Не можеше да се похвали, че дормът им бе много чист. Е, ако завишеше от него сигурно щеше да блести, но нямаше време да се занимава със всичко това. За готвенето и хигиената отговаряха Сънгри и Десънг. Не можеше да крещи на Ри, това го бе разбрал преди доста време. Малкия просто го поглеждаше с онези очички на паленце и Джи - Йонг вдигаше ръце. В началото много не мълчеше на Десънг, но освен, че Йонг - Бе се сърдеше, Ди - Лайт и двамата Сънг - Хьон-овци се затваряха в една от спалните и си шушнеха нещо. Това беше ужасно гадно. Представяше си как мътеха главата на макнето със всякакви идиотщини и говореха против лидера. Сънгри беше негова собственост и отдавна го беше предявил пред всички. Само Джи ходеше до магазина с него, само той можеше да седи допълнително с него в тренировъчната зала, само той имаше правото да му е съквартирант. Чувстваше се странно покрай макнето на групата. Ставаше твърде ревнив, даже не даваше на някой да му говори. Искаше цялото му внимание върху себе си. Искаше тези очички на панда да са залепени само в него и да продължават да блестят по този начин всеки път щом го погледнеше. Имаше нещо в начинът по който го гледаше... В кафевите очи на малчото се четеше обожание и боготворение.
Джи добави топла вода към инстантното кафе и постави чашата до Хьорин, която се подпря мързеливо на лакътя си. Разбираше много добре какво е да тренираш с часове и да даваш всичко от себе си докато все още имаш нормални тийнейджърски задължения. Точно заради това СънгХьон се отказа от училището. Да репетира, учи и не яде му било прекалено трудно. Той по принцип си бе момченцето на мама, а тя не искаше той да се преуморява. Всъщост, госпожа Чой много се ядосваше, че синченцето й вече не бе бузесто топче, а се бе привел в нормален вид. А да не говорим, че едва ли не и двамата не получиха удар когато разбраха, че трябва рапъра да води живот без родителите му да го дондуркат.
- Ето... - Хьорин придърпа чашата към себе си и отпи от топлата течност, щеше да й дойде добре- Иначе ти как си ?
Джи - Йонг се усмихна, привършвайки приготовлението на собствената си чаша с кафе. Страшно много му се искаше да се сгуши до Сънгри и да заспи, но не можеше. Само той можеше да довърши скапаната песен както трябва.
- Бивам... - измрънка- Знаеш как е... работа и пак работа. Но може да се каже, че съм добре.
Бавно, подчти мързеливо, се настани на стола срещу Хьо Джунг. Пое една гореща глъдка кафе и се усмихна простичко. Бе щастлив, защото рядко им оставаше време един за друг заради работата.
-Момчетата къде са ? Сънгри тука ли е ?- Хьорин изглеждаше леко смутена щом зададе въпроса-Ъ трябва да му върна ластика.
Всякаш тежка буца заседна в гърлото на Джи - Йонг. Ето, ето това бе чувството, което получаваше щом някой пробваше да прегърне или докосне макнето. Преглътна тежко. Боже, не можеше да ревнува някакво си момче от гаджето си. Би трябвало да се тревожи за Хьо Джунг, не за него.
- Ластик ? От кога Сънгри ползва ластици? - имаше някаква заядлива нотка в гласът на Джи, която той всярчески се опитваше да премахне- Да не е мой?
Добре, ситуацията бе гадна. Защо макнаето му дава ластици на гаджето му. Изглежда господин Куон Джи - Йонг наистина бе от ревнивия тип.
В същия момент една сънлива панда прекрачи прага на кухнята, с намачкани дрехи и почесвайки главата си.
- Хьооонг... - промърмори едвам Сънгри, впивайки поглед в чашите кафе, а след това в Хьо Джун - О, здравей~
Макнето прекоси стаята, шляпайки по мокета с боси крака, и се пресегна към кутийката инстантно кафе.
- Не... - отстреля Джи моментално, свикнал с номерата му- Разбрахме се че си твърде малък за кафе. Отивай да пиеш плодово мляко.
Сънгри изхленчи недоволно, като малко дете, но въпреки това се дотътри до хладилника и си взе една от малките картонени кутийки с ягодово мляко.

by **Hyorin.** Пон Сеп 02, 2013 9:50 am

Ким вдиша от мириса на кафето.Обичаше го.Кофеина винаги я беше възбуждал.Не сексуално ,просто винаги й действаше .Само след като изпиеше ,чашата щеше да се осъзнае малко.Не искаше да изглежда така чуплива .Просто не й отиваше и тя отлично го знаеше.Също така знаеше ,че ще успее!Щеше да преодолее всичко в името на мечтата си.
Хьо Джунг въздъхна след като преглътна горчивата глътка.Вече й действаше защото успя да вдигне натежалите си клепачи.Вгледа се във чашата докато топлеше дланите си.Беше толкова приятно...
- Ластик ? От кога Сънгри ползва ластици? Да не е мой?-попита Джи Йонг очевидната раздразнимост във въпроса му беше ...очевидна.Тъмносоката го погледна за кратко после отново заби поглед в масата.Какво трябваше да му каже сега?Всъщност това беше истина.Сънгри й даде ласти онзи ден.От къде го беше изкопал ,нямаше никва представа.Може би беше негов ,на Джи Йонг,стилистката ,братовчедка му?На някой.Защо правеше толкова дребно нещо на въпрос?Та това е просто ластик.Хьо размърда раменете си малко и отпи от кафето.В същия момент на вратата цъфна сънено макнето.Хубаво ,че поне то има време за сън.Сънгри проломоти едно заспало „Хьонг”после поздрави момичето.Тя му се усмихна за съвсем кратко.Момчето прекоси стаята докато шляпаше със босите си крака по пода.Трейнито го проследи с поглед до някъде после върна погледа си на Джи Йонг.Той му направи забележка за кафето и му препоръча плодово мляко.Госпожицата се усмихна този път широко и отпи нова глътка кофеиновата течност.Макнето беше само една година по-голям от Хьо Джунг .Тя пиеше кафе,следователно защо то да не може да пие?Всимъсл ,да кафето беше вредно за младежите ..Ох нямаше значение щом Куон беше преценил ,че не трябва да пие кафе значи щеше да е така.
Сънгри недоволно измръка нещо и тромаво се предвижи до хладилникът от където взе едно от онези кутийки със плодово мляко.На лицето на Хьо отново се появи усмивка ,която тя побърза да скрие със чашата.Ух трбваше да пие по –бавно кафе.Но в последсвие от всичкия този стрес покре училището и тренировките пиеше кафето като вода.
-Сънгри ,ние ли те събудихме?-попита го. Той се обърна и докато пиеше на екс от млякото повдигна рамене.
Тъмнокосата остави чашата на масата ,скръсти ръце пред гърдите си и се облегна назад.Сънгри изпи до дъно млекцето , изхвърли картончето и се изниза бавно от стаята.
Куон въздъхна и се размърда на стола.
-Ластикът?-започна отново той.
Момичето впери погледа си в него,после стана от стола да догони момчето.Тя изниза черното ластиче от китката си и излезе от кухнята.Щом излезе в коридора се огледа.Беше малко мрачно и тихо.Една от вратите беше леко открехната ,а от вътре се чуваше движение.Трейнито безшумно се придвижи на там и почука на вратата.
-Сънгри?
От вътре се чу едно изненадано „да”
-Ъъ,ластика.-каза Хьо Джунг и мушна ръката си в стаята.Размаха ластика .
Сънгри изведнъж отвори широко вратата.В ръката си държеше някакви листи.
Бъдещата певица ,безмълвно му подаде ластика ,изви крайчиците на устините си и се врътна.В кухнята Джи Йонг не беше мръднал от мястото си,само беше навел глава надолу.В ръцете си държеше нещо .Няква гривна ,май.щеше да я разгледа по-добре ако той не побърза да я стисна в юмрук.Хьо Джунг отиде зад него и обви ръце около врътат му.Облегна брадичка на едното му рамо и въздъхна.
Постояха малко така.
-Аз..трябва да поговоря с теб.-прошепна тя ,но не намери сили да продължи.

by **G Dragon ♥** Пон Сеп 02, 2013 11:30 pm

-Сънгри, ние ли те събудихме ? -Хьо Джунг пое голяма глъдка кафе и се облегна назад, скръствайки ръце
Типично в неен стил да се вълнува за съня на другите, без да се вълнува от собственото си здраве.
Сънгри привърши млякото си на екс. Колкото и да се правеше на мъж, че пие кафе, бира и не обича Джи - Йонг да го гушка ношно време, той си оставаше бебе. И колкото и да не го признаваше, нямаше нищо напротив да е такова. Кафето и бирата бяха горчиви на езика му, а леглото бе твърде широко за голямото семейство, което бе имал в Гуанджу. Да му се невиди, той обожаваше ягодово мляко и ако не искаше да го мислят за голям изобщо нямаше да погледне нещо останало.
Сънгри намачка картонената кутийка и я изхвърли, а после бавно зашляпа, вероятно, към хола или кухнята. Беше си голям мързеливко понякога, не можеше да му се отрече.
Джи - Йонг въздъхна жежко и се поразмърда на мястото си. Каква беше цялата тази история с този ластик ?... Боже, толкова неща се случваха зад гърба му. Както и днес - Десънг и Сънг Хьон излизат някъде, а после си бият среща с Йонг - Бе, след фитнеса му. Навярно и Сънгри бе поканен и Джи трябваше да стои тук сам съмичък. Чувстваше се непотребен в собствената си група. Ама, че работа... Онзи ден всички бяха ходили за сладолед заедно докато той се пребиваше от работа, за да могат те да изпеят четири фалшиви нотки в студиото и да приберът парите. Започваше да му писва от всичко... Защо някой от четиримата не го попиташе как е вместо да продължават да ламтят за щяло и нещяло?
- Ластикът ?- настояваше да разбере той
В същия момент Хьорин просто скочи от мястото си и излезе от кухнята. Едвам се здържа да не изкрещи след нея, но си напомни, че жените не обичаха да ги притискат. Щеше да си навлече само проблеми с нея.
- Сънгри ? - дочу в далечината гласът й
Повтаряше, си че е просто ластик докато притича до коридора и започна паникьосано да бърка из джобовете на якето си. " Тук някъде трябва да е " измърмори Джи - Йонг под носът си прокарвайки пръсти по вътрешната част на външната си дреха. Най накрая извачи малко черно пликче от семпла бижутерия и изсипа съдържанието му в разтворената си длан.
Върна се бързо в кухнята, настани се на мястото си и зачака Хьо Джунг да се върне. Сребърната гривна бе семпла, с абсолютно нищо по нея, но не бе тайна, че момчетата не разполагаха с много пари. Дочу нечии стъпки и бързо я скри в юмрука си. " Твърде семпла. " помисли си. Хьорин го прегърна внимателно, подпирайки брадичка върху рамото му, а Джи - Йонг обви ръце около кръста й. Бе хубаво...
-Аз... трябва да поговоря с теб. - промълви едвам Хьо Джунг
Джи лепна една от глупавите си усмивки на малко детенце:
- Чакай~ - нежно издърпа дясната й ръка и бързо закопча сребърната гривна около нея - Херсва ли ти?
Лицето на Хьорин бе безизразно, а очите й празни, но всякаш момчето не забеляза това. Джи - Йонг нежно целунна крайчеца на устните й и се отдръпна, за да види изражението й.
- Е? - не получи отговор и отново я целунна внимателно - Не е нещо особенно, но...

by **Hyorin.** Вто Сеп 03, 2013 12:02 pm

Щеше ли да го направи,всъщност?Защо млъкна?Страхливка.Беше по-трудно от колкото мислеше.Буцатата заседнала болезнено във гърлото й едвам не я просълзи.Нямаше да плаче!Тя никога не плачеше.Затова стегни се Хьо Джунг!
В обятията на Джи Драгън се чувстваше толкова спокойна,щеше да заспи за малко.Той беше перфектен.Беше силен ,каквато искаше да е и тя.Беше минал този ужасен период и сега се настлаждаваше на новата си кареиера.Толкова му завиждаше.
-Чакай~-промърмори с някаква радост в гласа.Джи Йонг издърпа дясната й ръка и закопча една гривна на нея.Хьо налони главата си за да я огледа.Супер,сега правеше нещата още по-сложни и болезнени.Забила поглед във семплата гривнича ,тя просто не знаеше какво да каже,направи ...сякаш отново беше попаднала в едно състояние в което често изпадаше.Беше празна .-Харесва ли ти? –Гласът на гаджето й сякаш имаше ехо във съзнанието й.Тъмнокосата хвана за опора рамото на момчето и все още зяпаше гривната.Премигна няколко пъти и стисна челюст.Целувка успя да привлече вниманието й.Тя вдигна погледа си за момент,после отново отскочи до кътката й.Получи втора целувка и този път успя да фокусира очите си върху тези на Куон.
-Не е нещо особенно, но...-продължаваше докато Ким усърдно търсеше причина да не проговаря в очите му.Щеше да остави нещата така?Щеше всичко да е по старому.Те.Това беше наистина примамлива мечта ,но ...
-Не мога...аз наистина не мога.-проломи със дрезгъв Хьо Джунг и покри лицето си със длани.Не да скрие сълзите ,а срамът.Тя усети ръцете на Джи Йонг които се опитаха да разкрият лицето й.Тя не му позволи ,а само се сгуши пак във него.Стисна го колкото сила й беше останала .Сърцето й биеше устремено и затова бързо си поемаше въздух.Макар ,че не искаше да покаже сълзите си пред него,не успя да ги задържи и ето че солените капчици се стичаха по лицето й.Преди да се усети Джи Ди ,Хьо Джунг се надигна на пръсти и го целуна страсто.Искаше да запомни това чувство.И понеже беше егоистка искаше да го усети отново.Той стоеше като изтукан ,очевидно шокиран от състоянието в което изпадна тя.
-Аз наистина съжалявам Джи Йонг...аз..-галасът й беше дрезгав.Тя отново покри лицето си със длани ,дръпна се от него и му обърна гръб.Застина така.
-Нека всичко свърши ..защото ме боли..Н-не мога.Аз съм пълна егоистка .И..и съм бях твърде слаба да ти кажа всичко.Мразя се ! Толкова ме промени..научих се да се боря...Аз ..Гледах от теб.Мислех ,че ти си нужен като опора.Искам да съм като теб,но ...точно тогава нещата се ..те се промениха.Аз нямам чувства към теб.Изчезнаха.Опитах се...повярвай ми опитах се,но не мога.Мразя се ..защото те използвах..защото си играх с теб.Ужасна съм!-изхълца ,а цялото й тяло се тресеше от хлиповете.Не можеше да се обърне.Не искаше да вижда очите на Джи Йонг беше толкова засрамена.Тя отстъпи крачка настрани,залитна малко после отмести дясната ръка от лицето си .Беше мокра.Погледа към гривната и със треперещи пръсти опита да я откопчае,но нечия друга ръка я спря.

by **G Dragon ♥** Вто Сеп 03, 2013 3:17 pm

Хьорин зарови лице в дланите си, изглежда, пробвайки да спре напиращите си сълзи.
-Не мога...- гласът й бе някак дрезгав и нетипичен за слънчевото момиче на Джи - аз наистина не мога.
" О, колко сладко. " помисли си Джи - Йонг. Тя знаеше, че момчетата не разполагат с кой знае колко много пари, въпреки, че вече се брояха за изпълнители. Нямаха много фенове, а YG бе сравнително нова компания. Бе я срам да приеме подаръка му. Прекрасна е, нали?
В следващия миг Хьо Джунг притискаше Джи - Йонг силно в обятията си, силно разтроена. Лека усмивка заигра по лицето на момчето докато обвиви ръце внимателно около талията й. Уау, бе получил по - добра реакция от колкото бе и очаквал. Мислише, си че гаджето му ще го разкритикува за семплотата и изчистенноста на подаръка, но тя бе изпаднала в странно умиление.
Хьорин се отдръпна- смесица от солени сълзи стичащи се по зачервените й страни и тежко, учестено дишане. Всичко това заради една проста гривна ? Джи - Йонг започваше да се озъдачава имайки на предвид, че Хьо Джунг не бе от чувствителните момичета. Тя се бореше, такива силни емоции не бяха присъщи за някой, който е положен на толкова мъчения по цял ден.
-Аз наистина съжалявам Джи Йонг...аз... - изхлипа Хьорин, обръщайки се с гръб към младежа
Какво се случваше ? Глупавата усмивка от лицето на Джи - Йонг започваше бавно да угасва. Всичко това само, за да му върне глупавата гривна ?... Започваше да се плаши от начина по който бе реагирала. Какво толкова бе сторил ? Протегна ръка към нея, за да я утеши, но думите й го прекъснаха посредата:
- Нека всичко свърши... защото ме боли... - Джи усети как се задушава
Всяка дума бе малко острие забито право в гръдния му кош. Не можеше да диша. Задушаваше се. Давеше се в собствената си болка.
- Н-не мога. Аз съм пълна егоистка. И... и съм бях твърде слаба да ти кажа всичко. Мразя се ! Толкова ме промени... научих се да се боря... - продължи Хьорин -Аз ... Гледах от теб. Мислех, че ти си нужен като опора.
" Млъквай млъквай млъквай " бяха единственните думи, които се въртяха в главата на Куон. Искаше да й запуши устата веднъж за винаги. Да спре да бърбори тези пълни глупости, от които му се виеше свят. Какво не й бе дал ? Какво повече можеше да поиска едно момиче ?
- Искам да съм като теб,но... точно тогава нещата се... те се промениха. Аз нямам чувства към теб. - този път огромно острие се вряза в тялото на Джи - Йонг, каращо го да потрепери - Изчезнаха. Опитах се... повярвай ми опитах се, но не мога. Мразя се... защото те използвах... защото си играх с теб. Ужасна съм !
" Защото те използвах " повтори си той на ум. Може би това бе да си известен, нещото за което мърмореха всички звезди по интервюта, а той си мислеше, че е просто неблагодарно. Това бе да обичаш, да знаеш, че си обичан, но това да е просто голяма лъжа. Това бе да си известен ? Да те боли, точно там, там където преди малки пеперудки бяха пърхали? Сега там имаше големи прилепи, които разкъсваха месото му и пируваха с болката. Е, щом е така, не искаше тази глупава слава. Бе го страх, че всички вече ще виждат Джи - Драгън, а Джи - Йонг просто ще изчезне, защото никой не го интересува.
Искаше да чупи неща, да хвърля, да мята. Бе му причерняло. " ...защото си играх с теб. ". Дано и тя разбереше някой ден какво е чувството да обичаш някой, който се преструва.
С насълзени очи постави ръка върху китката на Хьорин, която се бореше с тънката гривна.
- Задръж я...- изсъска едвам - Ще разказваш, че е от онзи тъпак, който ти вярваше.
Направи няколко крачки настрани, нервно разтривайки челото си с пръсти, преди да ритне един от столовете, запращайки го в другия край на стаята. Изруга силно и вече и чашите се намираха на обляния в кафе под.
- Хьонг ?- Сънгри дотича притеснено
- РАЗКАРАЙ СЕ ОТ ТУК! - изкрещя му със всичка сила преди макнето да се върне мълчаливо в стаята си
За кратко единственото нещо, което се чуваше в стаята бе тешкото, накъсано дишане на Джи - Йонг. Хьори не смееше да мръде, разбираемо - никога не бе виждала Джи такъв.
Момчето прокара ръце по изпотеното си лице, въздъхвайки тежко. " Разкарай се " измрънка едвам измежду дланите си.

by **Hyorin.** Вто Сеп 03, 2013 4:04 pm

Цялото й тяло трепереше.Най-вече устните й.Какво направи,Хьо Джунг?Ти ужасна,ужасна егоистка!Нима беше способна на толкова ..долно нещо?Срам,срам,срам...Какъв човек беше?Беше страх от кое?От кое?!От истината..?От него?...От нея самата?Да ,определено проблема беше в нея.Тя беше виновна,но как щеше да погледне Джи Йнонг всеки път щом я целелуне,прегърне или усмихне?Как щеше след като това беше илиюзия ..просто игра в която го беше забъркала.Как се беше превърнала в нещо такова!Как го беше позволила?Май в крайна сметка нещо наистина се беше променило в нея.Гордостта й обаче все пак успя да наделее и както винаги Хьо избълва истината.
Главата я болеше,сърцето,тялото,а сълзите се лееха безшумно .Щом плачеше значи наистна й беше тежко,болеше я това не се беше променило..Супер.
-Задръж я .-едвам изсъска Джи Йног.Момичето отмести погледа си от китката си и го заби в пода.-Ще разказваш, че е от онзи тъпак, който ти вярваше.
Тогава тя вдигна главата си.Щом осъзна тези думи сърцето й започна да се къса малко по-млако.Парче,по парче се разпадаше.Какво беше причинила!Куон пусна ръката й и отстъпи настарани.Тъмнокосата го следеше с очи колкото беше възможно защото от сълзите виждаше само вода.С лявата си ръка покри устата си.Изхълца няколко пъти ,а тялото й пак се разтресе.Хьо Джунг дори не мръдна след като Джи Йонг ритна един от столовете и не го запрати далече.Изруга и вече чашите от масата се намираха на пода.Момичето трепна и стисна свободната си ръка в юмрук.Явно чул шума Сънгри се появи притеснено.
- РАЗКАРАЙ СЕ ОТ ТУК!-изкрещя лидерът карайки и макнето му и госпожицата да се сепнат.Момчето бързо изчезна от кухята оставяйки още по-разтроената Ким.Тя клатеше главата си наляво-надясно и притискаше все още устните си с ръка.Така сдържаше истеричните хлипове които само тресяха рамената й.Изведнъж стаята затихна.Единственото което се чуваше беше тежкото дишане на Джи Йонг.До какво състояние можеше да дакара човек?Що за студенокръвно същесто би го направило?А още по-противното беше че беше нарочно,знаеки евентуалните последствия.
Ким положи и дясната си свободна ръка върху устините си ,а докато от очите й се сипахе солените рекички тя все още не откъсваше поглед от момчето.Изведнъж в нея отонво се събуди новата Хьо Джунг.Искаше й се да изтича до него ,да падне на колене и да помоли за прошка ,да му каже „Обичам те” отново ,но след това което стори ...след това което изрече едно „Извинвай”далеч нямаше да оправят нещата.Май най-подходящата дума беше просто „Сбогом” Тя изсмърка ,изхлипа силно и се втърна към вратата.В коридора се размина със Сънгри който смело се връщаше.Погледа му беше обвинителен,но Ким нямше време да се спира и просто го подмина плачейки.Отвори входната врата с мокрите си треперещи ръце и я затвори.Със затварянето на тази врата ,Ким Хьо Джунг затвори и пътя към Куон Джи Йонг,затвори онази променена Хьо Джунг ,затвори и разкъснато си сърце.Никога нямаше да отваря тази врата.Никога.

by **G Dragon ♥** Чет Сеп 05, 2013 2:24 pm

Чу Хьорин да подсмърча силно зад него, но точно в този момент не му пукаше особенно. Това й се полагаше, нали? По - добре тя да плачеше от колкото той. Всички хора извършили нещо подобно трябваше да страдат повече и от самия Джи - Йонг. Той не можеше дори и да си представи как би извършил нещо подобно. Дори и за миг не се виждаше как лъже някое момиче, че го обича само, за да се добере до нещо, колкото и да му трябва.
Е, изглежда бе прекалено честен за света в който навлизаше и не бе готов за него. Може би с времето щеше да се научи против волята си. Нищо чудно...
Джи - Йонг скри лице в шепите си, дишайки тежко. Можеше, ето така, да убие някой, без изобщо да се замисли. За бога, надяваше се че останалите трима от групата нямаше да се върнат скоро и да го заварят в такова състояние, преди да е заличил уликите по кухненския под. Десънг нямаше да каже нищо, но със сигурност щеше да изкоментира когато Джи - Йонг го нямаше, СънгХьон щеше да му се подиграва, че го взима твърде на сериозно и е просто едно голямо, досадно, хленчещо бебе, а Йонг - Бе щеше да се покаже като много загрижен, повтаряйки някое захаросано изречение на всяка секунда.
- Х-хьонг? - гласът на Сънгри изтръгна Джи - Йонг от мислите му
Куон надигна глава към обърканото макне стоящо на вратата. Със сигурност бе дочул, че нещо се случва, но не бе очаквал такъв безпорядък в кухнята. Сънгри разтвори устни, за да каже нещо, но Джи - Йонг го прекъсна обвивайки ръце около врата му. По - ниското момче просто стоя като изтокано за няколко секунди преди състрадателно да потупа лидера по гърба.
- Хайде, хайде, хьонг... - измърмори - Има толкова риба в океана.
Типично в стила на Ри да каже нещо подобно. Мислеше се за голям женкар, но за толкова време, от колкото го познаваше Джи, бе имал само едно гадже.
Куон продължаваше да мълчи, забил нос в шията на Сънгри, който започваше да се чувства неудобно. Точно тогава Джи - Йонг хлъцна.
- Хьонг, ти да не--
- О, боже мой! - извика лидера изтръгвайки се от прегръдката на макнето- Дойде ми музата!
Сънгри се изхили лекичко докато Джи отпраши към спалнята, отново заривайки се в кубчината от листи, и започна да разтребва кухнята. Когато приключи се настани до Куон и облегна глава върху рамото му, следвайки движението на химикалката върху листа с очи.
- Май е готова... - въздъхна тежко Джи - Йонг, а на лицето му се разписа широка усмивка
Всъщност, може би Хьорин бе помогнала на него самия много повече от колкото той на нея. Бе й благодарен поне за това.

by Sponsored content

Преди 6 години (21/02/2007) Big Bang's dorm

Преди 6 години (21/02/2007) Big Bang's dorm

Re: Преди 6 години (21/02/2007) Big Bang's dorm

Re: Преди 6 години (21/02/2007) Big Bang's dorm

Re: Преди 6 години (21/02/2007) Big Bang's dorm

Re: Преди 6 години (21/02/2007) Big Bang's dorm

Re: Преди 6 години (21/02/2007) Big Bang's dorm

Re: Преди 6 години (21/02/2007) Big Bang's dorm

Re: Преди 6 години (21/02/2007) Big Bang's dorm

Re: Преди 6 години (21/02/2007) Big Bang's dorm

Re: Преди 6 години (21/02/2007) Big Bang's dorm