Сеул .; преди около пет години

by **Takuya Terada** Чет Ное 21, 2013 8:57 pm

Тя бавно и плахо пристъпи прага на този дом. Всичко и беше толкова непознато. А сега, когато разбираше, че баща и ще се омъжва повторно, не знаеше какво ще прави. Ами ако майка и беше зла и я мразеше като мащехата на Пепеляшка или Снежанка? Или имаше по - голям брат, който да я изнервя денонощно като онези по лигавите сериалчета, които гледаше като малка. Не, че сега не беше малка. Беше едва на четиринадесет, но едно е да си на четиринадесет, а съвсем друго е да си на седем, нали така?
Мислите препускаха в главата и бясно, не и даваха и секунда спокойствие. Дъвчеше долната си устна, както правеше обикновено, когато бе нервна.
Не знаеше как ще живее без майка си, бяха минали едва единадесет месеца от развода на техните, а баща и вече имаше планове да се жени и да се премести в дома на бъдещата и майка. Не можеше да го приеме. Не можеше да приеме това, че вече няма да се върне на мястото, където бе прекарала живота си. На онова място се чувстваше в свои води. Като.. себе си?! Не знаеше как ще се събужда всяка сутрин и как ще заспива всяка вечер в тази къща. Беше и напълно непознато, мястото бе голямо, а тя живееше в малък апартамент, който напълно и стигаше, за да се чувства комфортно, макар татко и да твърдеше друго. Не знаеше дали новото и семейство ще я приеме, дали баща и няма да се промени. Въпреки, че бе общувала с доведената си майка два пъти и изобщо не и изглеждаше лоша, не знаеше какво щеше да се окаже, когато я опознае. Това и напомни на бившия и учител по физическо възпитание и тихичко се засмя така, че майка и да не я чуе.
Колебаеше се как да се представи, ако има братя и сестри, искаше да направи добро впечатление, интересуваше се от това какво бе мнението на хората, с които ще живее.
Събу черните си ботуши и внимателно ги постави един до друг, за да изглежда красиво и подредено. Изправи се, а зад нея стоеше младо чаровно момче, което далеч не и се усмихваше топло, както си го представяше или по - точно, както се надяваше да е. Гледаше я накриво, в погледа му личаха ненавист, гняв.
- Ъм.. здравей.. аз съм Че Йон, а ти кой си..? - представи се, след което отново задъвка долната си устна. Надяваше се, че ще е добър и ще я защитава, макар и наистина да и изглеждаше като човек, който иска да и направи нещо лошо.
"Може би времето ще го промени.." - помисли си хлапето, опитвайки се да го повярва, макар и неуспешно.