Kirin High School

by **Taehyun** Пон Сеп 30, 2013 10:05 pm

Умората можеше да убие човек.Бързо и физически безболезнено.Хъххх,толкова беше трудно да си идол.Да тичаш от студиото към снимачната площадка,от там във радиото,ПЪК от там до Япония най-близко.Ужас.В такива моменти Джело благодареше на Бог ,че неговите хьонговци от Би Ей Пи го подкрепяха и понякога глезеха.Беше най-младия все пак,а и на всичкото отгоре все още учеше.Предпочиташе да си мушне пресата за къдрене във задника от колкото да ходи на училище.Беше толкова натоварен и почти сресиран заради новия албум ,а и изпитите му.Беше му важна година все пак.Добре ,че се намираше Йонг Дже да му помага с уроците,но и той нямаше цялото свободно време на света за да обучава младока.Пак добре че му помагаше със домашните.От макнето се очакваше да се явява на училище когато му се отвореше възможност и да слуша във часовете.
След като приключиха поредното интервю.Дехьон и Химчан отпрашиха към Ти Ес Ент. Заради някаква спешна сесия.Командир Банг се нави и закара Джело до апартамента на родителите им.На момчето му беше домъчняло много.Джун Хи се беше затрила някъде тези седмици и дори не се бяха чували.От майка си разбра ,че дъщеря им също не се свързала със тях.Не беше толкова подозрително.Защото Джуниел си имаше кариера също като тази на брат си.Напълно я разбираше.Явно беше заета или просто си почиваше в „собствения” си дом.Дом който делеше със Темин от Шайни.Тоя беше много готин човек.До колкото беше осведомен Джун Хонг само той се беше погрижил за рождения ден на сестра му.Колко мило.От тогава вече видимо го уважаваше.
Преди вечеря младия рапър реши все пак да даде път на любопитството си и й позвъня.Говориха си дълго.Бяха способни даже цяла вечерда си говорят ,но и той и тя бяха иморени.Освен това на момчето утре му предстоеше училище.
-Аа,господин Чой.Значи все пак благоволихте~
Айшшш,госпоин Хуанг.Както винаги го посрещаше така...така приятно.Особено с тази мазна усмивка.Нямайки избор Чой се поклони дълбоко и влезе във класната стая.Все още беше задължен да носи училищната униформа,която не беше от най-модерните и го обиваше.Добре че макнето само боравеше със някои от аксесуарите си и беше закачи няколко значки на сакото си,тури си готина шапка,и от онези „лигавници” както им казваха всички плюс модерни кецове.Беше един от най-модерно облечените и популярни пичаги в училището. Да не кажем най-популярен.И понеже си беше Джун Хонг ,нямаше как да не остави скейборда си.Това беше запазената му марка.
-Размера и енергия на sp3, sp2 и sp-хибридните орбитали...
Човек направо да заспи.Джело се прозря и прилегна на чина си.Много му се спеше.И както се очакваше заспа.Спинкаше си тихо докато не беше брутално събуден от ..оу госпожица Ха И.Какъв й беше проблема пък на нея!?Рапърът се усмихна накриво.Тази усмивка беше много по –ефектна на лицето на Банг.Защо господина намери да го залепи точно за нея?След часовете трябваха да ходят на консултация и от там във библютеката..Добре те таз беше умна и евентуално щеше да му помогне.Ако го изтърпеше.Но както пееха във култовата си песен Чой Джун Хонг НЯМАШЕ МИЛОСТ~

by **Xero** Пон Сеп 30, 2013 11:48 pm

Монстър руки и училище.
Тези двете вървяха ръка за ръка още от първи клас. Макар че от както дебютира и идваха доста натрапчиви мисли. При това доста грешни. Всичките до една бяха от сорта на това да напусне училище. Но не можеше. Родителите й никога нямаше да го позволят. Дъщеричката им трябваше да завърши средно въпреки всичко!
Щеше й се да бъде като Минджи. Тя е зарязала всичко заради кариерата си. Все пак, трудно си е да си известен и заедно с това да учиш. Всичките тези ходения по концерти, фотосесии и прочие неща изискват отсъствия от часовете. За щастие гимназия "Кирин", в която сега учеше, беше изкарала доста известни хорица. Като момчетата от Infinite, например. Или пък момичетата от Girl's Day. Дори май Севън е бил част от това училище. Всъщност, на кого му пука? Важното е да завърши средното си и да продължи с висше.
Днес денят й се развиваше просто прекрасно. Докато учителят по Химия не натресе за теста по Химия. Разбира се, нашата И Хай пак трябваше да помага на онова природно бедствие известно като Чой Джун Хонг или още като Джело, макнето на B.A.P . За пореден път щяха да се гледат на кръв и сополи докато учат. ЗАЕДНО. Как ли пък не? Цял "Кирин" ги спрягаше за двойка. Истината е, че се мразят от дъното на душите си. И двамата гледаха да си правят мръсно. Джело за нея беше едно разглезено хлапе, което не знае какво иска от живота. Пх.
Днес беше един от малкото дни, в които щеше да се вясне в училище. Беше всеобща любимка на всички от учителския състав на "Кирин". Е, то си има защо, де. Имаше и популярност измежду учениците, но при нея повечето бяха хейтъри.
- Здравейте ,госпожице И - поздрави я учителя по Химия.
- Здравейте - усмихна му се в отговор.
Седна на мястото си. Онзи идиот още го нямаше. Седяха заедно и за ИХай беше голямо щастие, когато го нямаше. PARTY TIME! Обаче й развали настроението още с влизането си.
И така общо взето. Господинът си преподаваше урока. Целият клас се прозяваше, включително и соло певицата на YG. Не обичаше този предмет, но й се отдаваше. Както и всички други.
- Ха И, ще събудиш ли Джун Хонг? - помоли я преподавателя.
- Разбира се - кимна момичето. Погледна към спящия труп. Започна да го ръчка, щипе, дере докато тоя най-накрая не се събуди. И, моля ви се, ухили й се.
Девойката изсумтя, облегна се назад на стола. В следващият момент стана най-интересното нещо за деня.. или за часа.
- ААААААААААА! - писна рукито.
Столът не опря никъде, за да я подпре, така че падна барабар с него. Удари си главата в задния чин. И май си навехна едната ръка. Глупакът отзад нарочно беше дръпнал чина си.
Чу се тих кикот. В следващата минута прерасна в гръмогласен смях. Ако се беше случило на тях, нямаше да е толкова смешно. Но, О, да. Нека се смеем на воля на зубърчето. Все пак, почти цялото училище не я харесваше.
Сълзи се образуваха в очите на ИХай. Изправи се, оправи си полата и по възможно най-бързия начин излезе от стаята. Не й пукаше, че заради това своеволие ще извикат родителите й. Това беше... толкова ужасно. А не им беше направила нищо, за да я мразят и да й се подиграват! На всеки може да се случи.

by **Taehyun** Нед Окт 06, 2013 12:21 pm

Що за гадно събуждане?Очакваше онази готината Сон Йон да го разбуди ,но вместо нейното красиво лице макнето разпозна лицето на, омг,И Хай.Усмивката му се стопи.Той дръпна „лигавника” над устните си .Извърна главата си и отоново я подпря брадичката си на сгънатите си ръце.Засяпа се сънено в учителя който нещо пишеше по бялата дъска.В следващия момент чинът се мръдна рязко.Чу се писък.Лениво Джело се обърна на там.Бурен смях се надигно в него ,но той го подтисна и се задоволи със една скрита усмивка.Ха И беше паднала назад барабар със стола си.Така беше вирнала крака ,че рапарът успя да види розовите й гащички.Класът избухна във смях.Момчето се присъедини към него.Принципно не бяха много задружен клас.Но ставаше ли дума примерно за масово преписване ставаха едно цяло и се организирваха.
И Хай се изправи и изтича от стаята.Всички я проследиха със поглед.След като излезе се разнесе шепот и допълнителни кикоти.Само Джело беше забил поглед във вратата от където беше избягала тя.
-Всъщност на мен за какво ми пука?-каза на тихо на себе си и се излегна пак на чина.До края на часа певицата не се върна.Все едно пък някой забеляза.
-Чой Джун Хонг,елате за момент.-извика го господин Хуанг преди края на часа.Със дълбока въздишка Чой стана от чинът и се приближи до катедрата на учителя.Момчето имаше неприятно чувство във стомаха.Точно от този учител очакваше всичко.Той правеше всичко за да съсипе живота на рапърът.Колко минуси му написа..
-След училище,заедно със Ха И ви искам на консултацията.После ще отидеш до училищната библиотека ...-подаде му някакво листче.-Ще го дадеш на библиотекарката ,тя ще ти даде един сборник от който утре искам да ми представиш решени задачи.Ха И ще ше сети от коя страница са.
Джело стисна челюст ,но все пак се поклони се върна обратно на чинът си.Започна да събира учебниците си.Без да иска погледа му попадна на перфектно подредените училищни принадлежности на И Хай.Винаги ги подреждаше така стиктно.Класът вече излизаше от кабинета.Вече бяха в междучасие.В стаята остна само макнето,което събираше нейните неща във чантата й и чак тогава излезе.За негова радост сега имаха физическо възпитание.
Коридора беше препълнен,но никъде не се виждаше нисичката фигура на Ха И.Джело въздъхна ,мушна слушалките в ушите си и тръгна към салона.По пътя на там мина покрай женската тоалетна където се беше насъбрала групичка от момичета.Макнето бавно ги подмина докато с крайчицата на окото си ги гледаше.И тогава разпозна Ха И в центъра.Нещо я дъпаха.Рапарът спря.Съученичката му беше свела глава и като парцалена кукла се подчиняваше на хищните ръце на тези момичета.Нещо в измъченото й лице подтикна Чой да се влезе бавно във тоалетната ,да се промуши между ученичките,да я хване за ръка и да я преведе през изхода на WC-то.

by **Xero** Вто Окт 08, 2013 10:13 am

Такъв срам никога през 17-годишния си живот не беше брала. Но никога не е късно за нищо. Включително и за това да се изтърсиш лайк ъ бос барабар със стола на земята. Какво ли не беше правила, как ли не я бяха подигравали.. но точно това да й се случи?! Точно на нея!?! С какво бе го заслужила? Ха И не се сещаше за нищо, с което да е заслужила това отношение от съучениците си. Не беше направила нищо на никого, а и не разговаряше с тях. Нямаше така ценното и необходимо време за това. А и толкова рядко вече стъпваше в "Кирин", че вече не можеше да се сети кога е бил последния път преди да дойде днес. Или пък, може би, й завиждаха заради известността? Да. Най-вероятно ще да е това. Все пак, беше в една компания с 2NE1, Se7en, Epik High, BIGBANG, Gummy, Канг Юн Су, а съвсем скоро ще дебютира и още една мъжка група.
Соло певицата се скри близо до женската съблекалня. Следващият час беше физическо и след като биеше звънеца, щеше да изчака съучениците от класа й да излязат от кабинета по Химия, че да отиде да си вземе раницата. Чак тогава отново да дойде тук, след като другите момичета са се оправили.
Сълзите от срам и смущение се сипеха по бледото лице на ИХай. Не ги разбираше и туй-то. С Джело всички се разбираха, а с нея... И двамата дебютираха в една година, и двамата познаваха доста известни. Разликата беше, че той е в по-малка компания. Но... Хах. Чак сега й дойде просветлението. Та той беше момче! Кой не обожава момчетата? Ах, оппа, ох, оппа. Грр.. Женските айдъли винаги бяха мразени. Или поне по-голямата част от тях.
Момичето извади от джоба на сакото си мобилния си. Сложи сините слушалки в ушите си и си пусна музика. Сви се на мястото си като мишчица гонена от котка. Как можеше да бъде толкова... сама?! Още от съвсем малка винаги беше изолирана от всички. След като стана известна се появиха приятелите. Винаги можеше да говори с Чоронг от A Pink за проблемите си и тя да й даде съвет. С ХонгБин от VIXX също.. Както и с другите от YG Entertainment.
Звънецът за края на часа би. Ха И се подаде, огледа терена и незабелязано тръгна. Направо щеше да говори с учителя по Физическо възпитание да не влиза в часа. Да се появи направо за Английски. Само още четири часа, които щяха да бъдат Ад. Поне за нея.
Докато вървеше към кабинета по Химия момичетата я пресрещнаха и я дръпнаха в момичешката тоалетна.
- Нещо много ти се вдигна самочувствието, а? - започна Су Джин и я дръпна рязко.
- Трябва да ти го смъкнем - изсумтя Бу Ми.
Тези двете я хванаха от двете страни. Главната инициаторка на целия този цирк - Хьо Джунг се появи с крийпи фейс и ножица в ръка. Тези какво?!? Да не би да възнамеряваха да я острижат брутално?
Руки монстър се ококори. Затрепери цялата, но онези двете продължаваха да я държат здраво. Нямаше къде да избяга. Какво можеше да направи освен да се примири? Както беше правила винаги. Наведе глава и.. до там. Отдавна беше спряла да се бори срещу тази неправда и тормоз.
Тъкмо беше изгубила светлината в тунела, когато се появи Чой Джун Хонг. Измъкна я от лапите на съдистките. Най-накрая излязоха от дамската тоалетна, а сълзите отново напираха в лицето на ИХай. Полагаше неимуверно големи усилия, за да ги остави вътре в себе си.
- Б-б-благодаря.. - едвам каза момичето.
Забеляза раницата си в ръцете му.
- Ще ми я дадеш ли...? - попита с тих гласец.
Рапърът-макне на B.A.P й я даде. Тя я сложи на гърба си. И тук пътищата им се разделяха. Той пое към мъжката съблекалня, а тя тръгна към учителската стая. С господина по ФВС се разбраха. И Ха И не присъства и в този час. Както и през всичките останали през учебния ден. Стоеше в Библиотеката, където много рядко влизаха хора от нейния клас. С Джун Хонг щяха да учат по Химия. Или по-точно тя щеше да го подготви за контролната по предмета. Но преди това с господин Хуанг щяха да имат консултация. Надяваше се поне там нищо да не се обърка.

by **Taehyun** Съб Окт 12, 2013 2:01 pm

Дори не знаеше какво го прихвана?Защо й помогна?При това точно на нея?Не,не не че..всъщност да не му беше приятна ,но като че че ли..не я мразеше.Вече.В началото когато и тя дебютира наистина я намрази защото тя беше напът да му отнеме популярността в училището.Толкова много го бяха тъпкали преди и когато беше решил да блесне ,Ха И реши да не остава по-назад.Но по някаква странна причина Джун Хонг все пак успя да достигне до челна позоция на готините,но странното обаче беше ,че госпожицата в началото беше така да се каже „почитана” но после всичко се обърка. „Ооо,онни моля те дай това на Джи Ди –оппа!”и алабала .Не веднъж даже са я преследвали за да ги вкара във Уай Джи .И Хай обаче си беше магаре!Нито приемаше всичките подаръци които учениците искаха тя да предаде ,спря да говори с тях защото те говореха само за нейните колеги.Дам ,всичко се промени .
Тези момичетата ставаха все по изобретателни ,сега Джело съзря ножица във ръката на една ,а пък миналия път когато беше свидетел отново ,ученичките бяха взели пръст от цветята.Не знаеше какво точно ставаше ,но беше разбрал ,че се опитали да сложат пръстта в раницата й или на главата й..
Джело все още не беше извадил слушалките от ушите си и не чу какво му беше казала.Преположи ,че си иска раницата така и направи –подаде й я и с ръце в джобовете,без да я удостоява с поглед ,продължи напред.Трябваше да се преоблече със екипа си затова все така със самочувствие влезе във мъжката съблекалния.Часът мина бързо благодарение на баскетболния мач.След като отново беше във нов час забеляза ,че Ха И я нямаше.Нещо в него му говореше ,че онези момичетата отново я бяха хванали,но мислите му бяха отнесени защото госпожата по корейски език го вдигна да си прочете доклада.
„Хьоооонг жив и здрав да си!”-помисли си със спокойно усмивка докато учителката пишеше 5-та му в дневника.
Денят се изниза бързичко и ето че Чой вече прекрачваше прага на библиотека.Огледа се.Беше празно.Ми да всички ученици бързаха да си тръгнат за да отидат на ресторант или на караоке,но не и Джело.Мислено той проздрави господина по Химия.
-Господина си бил тръгнал...-каза на Ха И щом я намери .Той свали слушалките си и се простна на стола.Ух беше уморителен ден.Момичетото мълчеше и го гледаше все едно нищо не беше казал.Джело й кимна докато вдигаше вежди.Не я разбираше и това си е!
-Отивам да взема проклетия сборник.-каза през въздишка и се изправи.Извади лисчето от джоба си и тръгна към дежурната библиотекарка.Скоро се върна със сборника.Беше по-дебел от колкото очакваше.Докато отново сядаше забеляза нещо в лицето на певицата,но егото му нямаше да му позволи да я пита как е .
-Е ще започва ме ли?Не искам да се бавя цяла вечност,освен това съм гладен...-измрънка тихо той .Ученичката въздъхна и извади от раницата си молив и листи.Джун Хонг ,със сборник в ръце стана и отиде да седне на стола в ляво от нея.

by **Xero** Чет Окт 17, 2013 7:13 pm

Соло певицата стоеше между две от дългите колони с книги. Беше хванала "Дивата котка" и четеше, четеше и четеше. Поглъщаше всяка частичка от развиващите се действия в увлекателната история. Светът на книгите и музиката винаги й помагаше да избяга от горчивата и отвратителна реалност. Заради момичета и момчета като тези от класа й, някои се самоубиваха. Не веднъж бе мислела и тя да го направи. И без това щеше да липсва единствено на родителите си. И май само на тях. Като цяло, всички я мразеха. Всички без феновете й. Май и те доста щяха да тъжат за нейната скромна и талантлива особа. Сърцето я присви при мисълта за хората, които и фенстваха. Абе, те са лесни. Ще си намерят друг фендъм и ще забравят за нея и съществуването й. На никого не е притрябвала.
Малко по малко беше започнало да се свечерява. Всички ученици в Библиотеката бавно започнаха да се изнизват към домовете си. Накрая останаха само Ха И и библиотекарката. Оставаше само онзи идиот да се появи. Оставаше да не се появи и момичето съвсем щеше да се разсипе. Не искаше да си губи времето, но доколкото го познаваше, най-вероятно щеше да си каже "Какъв е смисъла да уча?" и да се прибере при семейството си или в дорма при другите момчета от B.A.P .
Звънецът за поставяне на край на последния час би. ИХай седна на един от столовете до едната маса и зачака най-кротко. Даваше му 20 минути. Ако не се вяснеше до тогава, си тръгваше.
-Господина си бил тръгнал...
Ето, че се вясна. Значи все пак му пукаше за оценката си по Химия.
Руки Монстър го гледаше все едно не е казал нищо. Еми, как се очаква да реагира освен така? Джун Хонг се пльосна елегантно на стола до нея. Ха И се сви на мястото си, когато той оповести, че отива да взима сборника по предмета. Май щеше да стане по-добре ако тя го бе взела по-рано, ама не се сети. Нищо. Редно е и той да се научи да посещава Библиотеката. Тя не стои само за красота в гимназия "Кирин" и въобще. Но въпреки това й стана гадно за дето не го улесни. Наведе глава, едвам, сдържайки напиращите за пореден път днес, сълзи.
-Е ще започва ме ли?Не искам да се бавя цяла вечност,освен това съм гладен...
Момичето въздъхна. Изкара от раницата си молив и листи. Джело се настани на стола от лявата й страна, оставяйки сборника до нея. Тя го взе и отвори на първата страница от Ада, наречен така любовно от химиците, Химия.
Следващите 30 минути минаха в обяснение на атоми, молекули, йони, електрони, неутрони, протони, химични съединения и всякакви такива глупости. Най-накрая ИХай млъкна и погледна момчето до себе си. Дремеше.
- Не мисля, че сега е времето да дремеш. Искам да ми решиш ето тази задача - тя сложи показалеца си върху една от задачите на поредната страница. - Ако я решиш без грешка, ще те черпя токбоки и каквото искаш.
Предложението май му се видя примамливо, защото веднага се зае да решава. ИХай се облегна назад, но този път бе сигурна, че няма да падне и да се изложи отново. Погледна към часовника на отсрещната страна, а след това и към Джело, който все още си блъскаше главата над това дали е Водород или Натрий.
- Пиши следното - натрий плюс хлор е равно на натриевхлорид - накрая не издържа тя. - Пак ли да ти обяснявам методиката за решаването и изравняването на химичните задачи?

by **Taehyun** Пет Окт 18, 2013 8:36 pm

Джело до последно си мислеше ,че нейна милост Ха И ще се откаже да го обучава,но наистина беше изненадан ,когато я откри да го чака търпеливо.Както и да е ,той умело прикри шока.Тя нали го мразеше?Всъщност тя май мразеше всички.Но какво точно и беше сторил рапарът?Тя се промени.Беше коренно различно момиче.Но изведнъж всичко изчезна.Тя изчезна.Сега беше буквало само кукла.Не я беше виждал да се усмихва,от доста дълго време.Може би тя си имаше проблеми и уважителни причини ,но ..не той наистина не я разбираше.Един ден си пишат във скайп,а на другия тя го подминава като влак стрела, малка гара.От тогава и нейното и негово отношение се измени.Каквото повикало такова се обадило.В момента тя му беше напълно безразлично.Преди смяташе за може да й еприятел.Много несериозно момиче излезе обаче.
От друга страна обаче ,той въобще не я познаваше,може тя действително да има проблеми със семейство,със работата ,евентуално приятел...но най-вероятно проблема си беше в нея.Защото тя имаше всичко.Мозък,талант и даже беше хубава...
Принципно при последаната мисъл ,той повдигаше вежди очуден от собствените си мисли.Не знаеше какво го кара да мисли това ,но знаеше ,че тя наистина не е негов тип.
След трийсет минути обясняване,тя млъкна.Глас вече май не й остана.Може би благодарение на гласът й ,но Джун Хонг едвам не заспа.Беше уморен и просто очите му се затваряха.
- Не мисля, че сега е времето да дремеш. Искам да ми решиш ето тази задача –каза тя и посочи със пръста си ,Джело премигна някълко пъти за да се разсъни - Ако я решиш без грешка, ще те черпя токбоки и каквото искаш.
За момент ,момчето реши ,че тя се шегува.Нима щеше наистина да ..да направи нещо за него?Хайде да видим видим тази работа!Чой запретна ръкави и се наведе над задачата.
Това наистина си беше прецакване!К-каква беше валентността на ...о ами какво беше това съединение??
- Пиши следното - натрий плюс хлор е равно на натриевхлорид – все пак тя не издържа защото той се забави.Джело изпуфтя недоволно , изгледа изписаното със свъсени вежди.Това означавеше ли ,че няма да го черпи?
- Пак ли да ти обяснявам методиката за решаването и изравняването на химичните задачи?
Попита И Хай.Младия рапър все по отчаяно започна да гледа.
-Ми да..тоест, не ,това го разбрах ,просто ... –той започна да разлиства своята тетрадка имаше да я пита нещо ,даже си го беше записал!-Добре кажи ми какво е това Мезомерен ефект?-червенокосият я погледна с очакване.Певицата се изненада защото за пръв казваше нещо ,така да се каже,толкова сложно в нейно присъствие.Тя тихо прочисти гърло и размърда рамената си ,облягайки се на ръба на масата.Момчето я изпревари със следващи си въпрос който беше :
-Ами алкилиране?
Макнето откъсна погледа си от грозния си почерк и се вторачи във съученичката си.Двамата се гледаха ,когато тя отвори уста.Джело грабна химикалката си и започна да записва определенията ,които му издиктува момчето.Сега му оставаше само да ги назубри за теста.Мълчението настъпи между тях.В този момент телефона на Ха И прозвъня.Тя бързо изкара половината неща от чантата си и ги изсипа на масата.Боже колко учебници! Най-накаря изрови телефона си ,Джун Хонг я проследни със поглед ,докато тя се скриваше някъде из библиотеката.Момчето въздъхна.Стори му се че въздишката му ,оттекна във ехото на затихната зала.Нямаше намерение на рови из нещата й ,но един лист който идеално му предоставяше гледка към написаното,го заинтригува .Нямаше да го чете ,но подчертания надпис „МРАЗЯ ГИ „ му привлече още повече вниманието.Лицето му доби сериозен израз докато ,вадеше листа измежду някаква тетрадка.Този вече парцалив лист даваше ясна представа на това което тя явно чувстваше. „Мразя всички!” ,”Иска ми се да изчезна или просто да умра!” „Какво ми причиниха тези!”
Тези нейни писания накара Чой още по-сериозно да гледа.Както винаги веждите му се сключиха.Щом прочете името си на гърба на хартията ,очите му се изненадаха.Имаше още много имена,но...и неговото беше сред тях.Защо?!Изведнъж листа изчезна от ръцете му.Стреснат той се извъртя и видя И Хай да стои зад него.Дишаше дълбоко ,а очите й бяха напът да пропуснат насъбралите се сълзи.
-Как смееш?!-каза тя .Гласът й беше дрезгав.Сдържаше плача си и това се личеше.Джело нервно ,се размърда ,но смело я гледаше във очите.Певицата изхълца и бързо започна да тика изсипаните си неща във чаната.
-ХА И!!!-викна след нея Джун Хонг ,грабна своята си чанта и затича след нея.

by **Xero** Нед Окт 27, 2013 10:30 am

Първо каза, че трябва да му обяснява, после стана, че го бил разбрал. Джело започна да разлиства тетрадката си. Какво му ставаше? Щеше да й показва, че може да изравнява ли?
Моля ви, попита я за мезомерен ефект. ИХай щеше да падне от стола си. За първи път я питаше нещо извън възможностите му за разбиране. Запишете този ден в календара като официален празник! Днес Чой Джун Хонг попита за нещо сложно! Тя не можеше да повярва. Беше изумена. Той се интересуваше от мезомерен ефект! Ако не беше човек, а герой от някоя анимация, щеше да изцъкли така очите си, че да отидат в класната стая, езикът й да бъде като червен килим, а устата и лигите й да станат чистачка на библиотеката.
Соло певицата размърда раменете си и се покашля. Облегна се на ръба на масата. Беше готова да започне да му обяснява, когато й натресе следващия въпрос, който пък беше свързан с алкилиране. Е, не! Утре щеше да го похвали на господина за дето е питал за такива сложни неща. Неща извън мозъчните му граници и способности.
Джело извърна погледа си от тетрадката към нея. Тя си пое въздух, след което започна да му обяснява нещата, които той поиска. Рапърът на B.A.P ги записа. Абе ,как може човек да пише толкова грозно? Момичето едвам-едвам му разчиташе нещата. Вярно, че и тя не пишеше кой знае колко красиво, но поне й се разбираше. Докато при него беше шок и ужас. Всички преподаватели си блъскаха главите с неговите домашни работи, доклади и другите неща.
След като свърши, между двамата настъпи мълчание. Нямаше какво да си кажат. Не бяха близки, нито пък имаха допирни точки, за които да говорят и обсъждат. Хм. Може би това беше само музиката, но пак не пееха еднакви стилове. И позициите им бяха различни. Той се занимаваше с рап, а тя беше вокал. Не я биваше никак в рапа, макар че искаше да се научи да рапира. Като Лидия. За това Джи Йонг я тачеше толкова много тази мацка. ИХай предпочиташе нежните звуци и чистите вокали. С много упражнения беше постигнала гласът си и тоналностите, които достигаше, въпреки че по рождение гласът й беше прекрасен и чист. Не беше лесно да постигне това, което беше сега. Гордееше се със себе си! Родителите й и въобще цялото семейство също се гордееше с нея. Беше тяхната гордост.
Както си мълчаха, изведнъж телефонът й изгърмя. Май не трябваше да му слага за рингтон San-E - Rap circus. Прекалено стряскащо беше на моменти. Особено, когато е толкова тихо. Момичето хвана чантата си и изсипа съдържанието й върху масата. Най-накрая откри мобилния си. Тръгна нанякъде из библиотеката. Не искаше Джело да слуша разговора с брат й.
- Ха И, къде си? - попита по-големият й брат.
- В училищната библиотека. Трябва да помогна на Джун Хонг за теста по Химия. Не се безпокой. Ще се прибера до 9 часа - отговори.
- Добре. Постарай се да побързаш. Хвани такси за в къщи.
- Нещо случило ли се е...? - в гласът й се долавяше голяма доза съмнение.
- Не. Просто с мама и татко се притеснихме. Довършвайте и се прибирай!
И й затвори. Госпожица И въздъхна. Облегна се на един от рафтовете. Чувстваше умората по цялото си тяло. Направо я убиваше. Разтри едното си рамо и тръгна да се връща при съученика си. Но като видя какво държи този в ръцете си, направо й идеше да му стисне гърлото и да го удуши. Та той държеше листите с това, което изпитваше към целия си клас. Мразеше ги! Мразеше всички до един! Беше опитвала да се измести в друг клас или в друго училище, но директорът не позволяваше. ЗАЩО?!? Започвайки от Чой Джун Хонг и свършвайки с Канг Хьо Нъл... списъкът си беше доста дълъг.
Тя го грабна от ръцете му толкова бързо, че да се чуди от къде му е дошло. Избесня! Дишаше тежко, а очите й се бяха насълзили. Всеки момент можеше да се разплаче.
- Как смееш?! - дрезгавият глас само добавяше зловещо усещане.
Момчето пред нея се размърда нервно. Но въпреки това продължаваше да я гледа право в очите. Младата певица изхълца, започвайки да натиква нещата си в раницата. Нямаше повече да се занимава с този! Още утре рано сутрин щеше да иде при директора и да го помоли да я премести. Не можеше да продължи повече в тази среда, в която я бяха натикали! Беше се уморила прекалено много. Прекалено дълго ги търпеше.
Наметна чантата на гърба си и хукна към изхода на библиотеката. Чу макнето да вика името й. Но тя не спря. Продължи да тича. Излезе от стаята с книгите, след което хукна на посоки. Искаше да се скрие. От него. От класа. От учителите. От света. Толкова малка и вече ненужна..
Стигна до една изоставена класна стая на последния етаж. Влезе и затвори внимателно вратата. Катедрата беше висока и щеше да я побере ако влезе под нея. За това влезе под катедрата и се сви като бълшичка. Изтри с ръкав сълзите. Пое си дълбоко въздух. Притисна раницата до себе си и... зачака.

by Sponsored content

Kirin High School

Kirin High School

Re: Kirin High School

Re: Kirin High School

Re: Kirin High School

Re: Kirin High School

Re: Kirin High School

Re: Kirin High School

Re: Kirin High School

Re: Kirin High School

Re: Kirin High School