Дискотека "High Street"

- Така, колеги, за днес свършихме! - каза професорът и при тези думи сякаш скала се отрони от сърцето на Одри. Той завършваше всяка лекция с тези думи, бяха му ключова фраза за край на часа, както и " Така, така, какво си имаме тук! " - беше изразът, с който мъчението започваше.
Одриан събра тетрадките си и ги напъха в чантата, като внимаваше нищо да не се смачка. Тя просто не обичаше смачкани листове или някаква пълна бъркотия. понякога я мързеше да оправи всичко, но никога не оставяше пълен безпорядък да цари. Взе си якето, което нямаше идея защо носи - вън беше топло, и тръгна към изхода. Точно на врата я срещна Хьон Мин.
- Хьони, как е? - попита тя.
- О, Одриан, ще играем ли днес? - този въпрос ум служеше като " Здравей! " , но за жалост тя му отказа, тъй като вече имаше планове.
- Утре, Хьони, утре, защото днес графикът ми е пълен. - Усмихна се и продължи.
Спирката беше близо до университета, но каква беше хубавата новина? Ами да, Одриан вече караше. Имаше си своя кола, на която все ще не можеше да се нарадва. Брат и беше луд на тема коли и тя покрай него знаеше доста. Той и я избра и ори и помогна малко със спестяванията. Тя се запъти към нея и с усмивка я обиколи веднъж, за да се увери, че няма драскотини. После се качи и се отправи към вкъщи.
В колата наду музиката, макар че рядко го правеше, тъй като все пак смяташе, че е опасно и и пречеше да се наслади на пътя. Тя беше наистина добър шофьор, явно и по това приличаше на брат си.
- по дяволите, какво правиш? - ядоса се тя на един, който неправилно я изпревари - Загубеняк... - измърмори момичето.
Наближи дома си, паркира отпред и слезе от колата. След като заключи я огледа и отново се замисли над това, че се нуждае от гараж. Обичаше къщата си - беше малка, но наистина уютна и в нея се живееше спокойно. Квартала беше сравнително тих и съседите бяха приятни - е, винаги се намираха изключения.
- Одрии!! - извика Ханс от прозореца - Одрии! Да знаеш какво съм приготвил!
Момичето можеше да се похвали с най - милия съквартирант, но и най - странния. Като се започне дори от произхода му - той беше наполовина гарманец - наполовина кореец. Каква по - странна комбинация? но пък беше мил и и помагаше за всичко.
Тя отключи и влезе.
- Оооо, как мирише!! Какво си ми сготвил?
- Ела и провери! - зарадвано отвърна той.
Одриан се наслади на поредната порция вкусно ястие от Ханс - той имаше дарба и определено трябваше да се занимава с това. Все пак и мечтата му беше да си има малък ресторант. След всичко това тя видя, че вече е почти 5. Преоблече се набързо и се отправи към дискотеката, която смяташе да посети днес. Там се събираха повечето и съкурсници, та и тя реши да види как е.
Въпросната дискотека беше " High Street " и беше сравнително далеч от нейната къща. Намираше се в богаташкия квартал, в който не беше особено безопасно - постоянно върлуваха разни богати хлапета с техните банди и вършеха глупости. Одпиан паркира възможно на най - тихото и самотно място, защото се боеше някой да не направи нещо на хубавата и количка. После се отправи към дискотеката. Вътре вече беше пълно макар, че все още нямаше шест и половина. Тя огледа, но не видя никого познат, затова отиде на бара, седна и поръча. До нея се намираше някакъв мъж, който вече си пийваше. Тя взе своята напитка, когато барманът я донесе и се обърна към стоящия до нея:
- Ами, наздраве! - и се усмихна. Беше контактна личност и не обичаше да стои сама, за това реши да се запознае. Ако този беше откачалка тя знаеше как да се справи.

И така днес беше най-скапаният ден в живота ми и се моля да не продължи така първо закъснях за работа после си изкълчих крака и на всичкото отгоре ми откраднаха колата обадих се в полицията , а те я намерили потрошена ох горката тя толкова я обичах тя ми беше всичко... Продрах се вкъщи беше пълна лудница имаше мръсни чинии навсякъде трохи по пода и разхвърляни дрехи навсякъде това значи , че сестра ми е тук ужас обичам я но е много не подредена как може не я разбирам..
- Хей дребосък къде си ? провикнах се аз и се запътих към спалнята ми , а от банята се чу..
- Тук съм оппа къпя се , но нещо не намирам чисти кърпи къде са ?
- Ммм трябва да имам в шкафа до вратата.
- Оппа ще ми сготвиш ли много съм гладна? продължи да крещи като луда.
- Чувам те малчо не е нужно да викаш. отидох до кухнята и се разрових в хладилника извадих няколко яйца малко наденички и набързо ги направих поставих ги на барплота и се захванах да чистия тя излезе от банята и веднага се нахвърли на яденето изяде го дойде до мен целуна ме по блузата поиска ми пари аз и дадох о тя изхвърча на някъде с приятели аз изчистих и докато се усетя вече беше станало 16:30 отидох до банята изкъпах се облякох едни дънки и една тениска взех ли портфейла повиках си такси и излязох реших да отида на дискотека. След секунда таксито вече беше дошло и аз се качих.
- На къде господине ?
- Ммм към "High Street" ?
- След около 10-сет минути вече бях там седнах на бара и си поръчах едно уиски без лед и тъкмо си отпивах когато едно момиче седна до мен взе ли питието което си бе поръчала и ме заговори .
- Ами, наздраве! каза тя и се усмихна...
- Наздраве казах ! казах и аз позагледах я малко ..
- Та какво прави тук едно толкова хубаво момиче само или чакаш някого ?

- Аз съм Song Joong Ki приятно ми е , а вие госпожице как се казвате? - отвърна той, като преди това се засмя.
- Така е по - добре! - засмя се и Одриан. - Аз съм Одриан, и на мен ми е приятно... поне за сега... това място започва да не ми харесва... - добави тя. Не идваше често в клубове, не беше от този тип и не знаеше как попринцип стоят нещата тук. Явно силните шумове, боклуците, които се наричаха посетители и всичко останало бяха нещо нормално. Тя отпи поредната глътка и питието определено и се услади особено след като малко замая главата и. Тя надигна чашата си и го допи на един дъх.
- Даа, това определено си го биваше! Ти няма ли да пиеш - пестелив си! - забеляза, защото Джонг Ки от одеве не беше пипнал чашата си. - Са не би да караш? И аз съм с колата и ще видим как ще се приберем... - довърши Одриан. Ако можеше да предвиди бъдещото, щеше веднага да стане от стола и да си тръгне, но все пак едва ли някой има такива способности.


Силна музика.


Шум...


шум...


пореден трясък...
По - силен трясък.....


Изведнъж всички в клуба залегнаха. Тези, които бяха на дансинга направо се хвърлиха на земята, а на тези, които стояха по - навътре в клуба, им трябваха няколко секунди, за д осъзнаят какво се случва. Одрина и Джонг Ки бяха най в дъното, седнали на бара. Те мигновено се обърнаха и скочиха от столовете. Пореден изстрел. Този път беше в тавана и в клуба настана пълна паника. Всички отчаяно бягаха към изхода и се бутаха, за да излязат. Паника. Паника. В първите минути Одри не знаеше какво да направи, но после умът и взе бързо да мисли план. Имаше способността да реагира в такива ситуации. Не през входа - помисли си тя. Там има много хора... трябваше да има и друг начин. Ами да, трябваше да отидат към тоалетните и от там да избягат - през малкото прозорче. Тя погледна Джонг Ки и му даде знак с глава да я последва. После го хвана здраво за ръката, но в този момент към тях се приближи един от похитителите. Носеше черни дрехи и маска. не беше възможно да се видят очите му. То вървеше право към тях.
- Бързо, зад бара!! - изкрещя Одриан на Джонг Ки и го дръпна. Той скочи на плота и се сви отзад зад бара. Тя го последва. Маскираният наближи и видя накъде отиват двамата. Също се опита да прескочи плота, но в този момент Одриан плъзна една табла. Тя го удари, той се подхлъзна и падна по гръб от другата страна. Момичето се подаде и огледа наоколо. Трябваше по - бързо да се махнат от тук, защото касите бяха наблизо, а явно похитителите точно тях целяха.
- Тоалетните са в ляво, хайде!! - изкрещя тя. Те прескочиха плота и се затичаха. По земята имаше множество изпочупени бутилки и стъклата бяха навсякъде. Джонг Ки се обръщаше, за да гледа дали някой не върви след тях, докато Одриан го водеше към тоалетните.

Аз си се представих след което и тя Одрина значи тъкмо щях да кажа това гогато те ме прекъсна.
- Даа, това определено си го биваше! Ти няма ли да пиеш - пестелив си! каза тя и тъкмо щях да и отговоря когато чух силен шум този път беше по силен и различен като изстрел от пистолет музиката спря, а аз се обърнах да видя какво става вгледах се по добре видях стичаща се кръв изглежда DJ-ят беше застрелян всички бягаха към изхода глупаци сигурно там пази някой , а и едва ли някой щеше да успее да се измъкне в тази тълпа трябваше да се запътим към задният изход или да минем през тоалетните толкова пъти ми се е случвало да попадам в такива ситуации даже понякога аз съм бил от другата страна е все пак бях млад и глупав тинейджър и сега какво трябва да се измъкнем незабелязано и тъкмо щях да я хвана ръката и да я задърпам към изхода когато Одриан ми даде знак с поглед и ме хвана за ръката и тъкмо щяхме да да потеглим на някъде един от маскираните човечета започна да се доближава към нас тъкмо щях да я хвана и прехвърля от другата страна на бара и да вляза в свада с него за мен не е проблем вече съм свикнал а и пистолета му не бе нищо особено щеше да отнеме няколко секунди най -много минута ако беше някой добър в боя , но тогава тя ме хвана и ме задърпа и изкрещя.
- Бързо, зад бара!! аз само я погледнах а тя пак ме бутна е щом иска добре прескочих бара и вече бях от другата страна , но когато се прехвърлих си порязах ръката и за момент се свих тъкмо щях да стан и да и помогна , но тя вече беше прескочила , а след нея се канеше да прескача и обирджията . Той тъкмо се качи на бара а тя дръпна таблата под него това момиче ме кефи наистина много след което май се осети че сме близо до касите а те целяха точно това което е в тях хвана ме за ръка и отново кресна.
- Тоалетните са в ляво, хайде!! и ме задърпа и тъкмо минавахме покрай започващото да се свестява човече аз грабнах пистолета и го ударих по главата колкото се може по небелязано от нея тя продължи да ме дърпа към тоалетните , а аз от време на време се обръщах на зад за да проверя дали някой. Тъкмо щях отново да се обърна и периферното си зрение видях някой да се приближава когато се обърнах видях че е един от маскираните престъпници и се бе насочил към Одриан , а изглежда тя не го забеляза аз се усмихнах леко завъртях се рязко и момичето се оказа зад мен маскираният се приближаваше все повече тичайки изглежда не бе забелязал пистолета в ръката ми тъкмо щях да го вдигна и да стрелям , но мой щях да я стресна доста, а пък и ръката ме болеше адски много изглежда няколко стъкла са се забили в ръката ми и сега какво този вече беше на метър от нас въздъхнах отчаяно и го ритнах в главата изглежда не го очакваше , след това го изритах и в гърдите няколко пъти , а после отново в главата той изгуби съзнание , а аз се наведох взех и неговият пистолет и му извадих пълнителят на пистолета и го пъхнах във вътрешният джоб на сакото си изправих се и се запътих към момичето пред мен сигурно вече беше забелязала пистолета в кървавата ми ръка и май се стресна и отстъпи на зад.
- Спокойно няма да те нараня. и се усмихнах по най-топлият начин по който мога за да я успокоя след което я грабнах за ръката и си помислих че в тоалетните няма как да минем все пак не съм толкова слабичък и мъничък като нея , а пък през задният изход нямаше как да стане сигурно и там ще имам някой и се сетих ,че може да се измъкнем от горе може да се качим на покрива и да слезем по стълбата тихо е поне дано да е тихо видях , че тя е с токчета погледнах я и й казах .
- Когато стигнем до онази врата там си свали токчетата или чакай дай..
наведох се и клекнах пред нея.
- Подай си кракът.. тя ме изгледа въпросително, но не каза нищо..
- Хайде бързо. тя го подаде , а аз счупих тока й..
- А сега и другият.. счупих и него след което я хванах здраво за ръката и я задърпах към вратата която водеше към покривът , а от него ни деляха 5 етажа нямаше да бъде лесно стиснах по силно ръката й и я задърпах на горе , а през това време я попитах...
- Нали си с кола. тя само поклати глава ..
- Добре къде е , а и дай ключовете нали нямаш нищо против аз да карам ?

Одриан и Джонг Ки тичаха с всички сили към тоалетните. Одрина вървеше по - напред, тъй като джонг Ки беше на нещо като пост. Оглеждаше се и внимаваше да не ги следят. Той държеше пистолет, който преди малко беше взел от един от нападателите. Момичето беше забелязало, че ръката му е ранена, но нямаше време да се спрат и да направят нещо по въпроса. После, ако всичко се развиеше добре, щеше да му помогне. Все пак голямата тайна на Одри беше бъдещата и професия, но тя нямаше намерения все още да я споделя с някого, но важното беше, че покрай нея беше получила и добри уроци по първа помощ. Можеше да прави магии с подръчни материали. В същото време се чу силен шум. Един от нападателите идваше към тях. Джонг Ки се опита да я предпази, като стоеше точно зад нея. Тя не разбра как всичко се случи, но само след секунди Джонг Ки налагаше с ритници и юмруци опитващия се да ги нападне. После се спря, за да вземе и неговия пистолет.
- Какво правиш? Нямаме време... - каза му Одриан, но той не я чу и извади патроните от оръжието. Добре, тази негова реакция тя не одобри, но какво пък... щом так е решил. За радост на Одри поне не беше някой страхливец и като цяло добре се справяше в ситуацията. Тя нямаше нужда от спасяване, но все пак нямаше да се натиска да се бие с онези. Щом той можеше да овладее нападателите, Харис беше съгласна. Тя се отдалечи малко то него, докато той вадеше патроните. След това момчето дойде при нея, като в кървавата си ръка стискаше пистолета. Уау - помисли си Одриан - това направо си ставаше като някой екшън филм. Едва ли щяха да и повярват, като после го разказва. Е, дано да се стигне до момента, в който да разказва.
- Спокойно няма да те нараня. - усмихна се той.
- Спокойна съм. - учуди се тя - А пък и не ти пожелавам да пробваш да ме нараниш. - засмя се момичето. - Хайде сега, бързо!!
Но явно тоалетните не бяха най - добрата идея, защото те нямаха идея какви ще бъдат прозорците. Ако бяха прекалено малки, нямаше да могат да излезнат и така щяха да бъдат в собствен капан, защото да пробват да се върнат назад беше едно от най - лошите решения. Явно трябваше да търсят някакъв заден изход като например покривът? Джонг Ки я хвана за ръката и я поведе нанякъде. стигнаха до някакви стълби. Явно на него му беше хрумнало да излезнат отгоре. За жалост Одриан беше с високи обувки - почти никога не го правеше, но точно днес, естествено с големия си късмет, точно днес беше сложила тези обувки. Мислеше да ги събуе, но той и каза:
- Подай си кракът... Хайде бързо!
Момичето го изгледа, но не каза нищо и го подаде. Той счупи и двата тока на обувката. Хм - идеята си беше добре. Сега вече тръгнаха по стълбите. Изглежда зад тях нямаше никой. Изкачваха се, беше доста високо, а и самото стълбище беше увито около стената и стълбите бяха доста, а и много стръмни. Одриан нямаше проблеми с това, но от питиетата по - рано и се беше малко замаяла главата. Докато се качваше, тя разтърка челото си. После случайно погледна ръката на Джонг Ки.
- По дяволите! Забравих за ръката ти! Но спокойно, ако сега излезем ще ти помогна... - каза тя на пресекулки, защото вече се задъхваше. Момчето кимна.
- Нали си с кола? - попита той. Тя кимна, а след като другарят и се обърна, се усмихна доволно. О, да - точно това чакаше - момента с колата! Просто си беше пристрастена и сякаш си просеше такива моменти. Сякаш нямаше да е тя, ако не попадне в такова нещо и разбира се всичко да завърши с бясно състезание с коли.
- Добре къде е , а и дай ключовете нали нямаш нищо против аз да карам? - беше въпросът му, след като вече бяха до врата на покрива. Тя май беше заключена. Двамата се огледаха... нямаше нищо тежко... Изведнъж Одриан съзря някакво парче, което приличаше на част от барплот. Странно какво правеше тук, но можеше да свърши работа. Отиде до него, избута няколкото боклука, който бяха върху него и го вдигна.
- Хайде, да бутнем вратата.
Двамата го хванаха и няколкократно удряха с него врата. Но тя беше желязна. Нямаха шанс, освен ако не направеха нещо с ключалката. Одриан изкара ключовете от чантата си и посегна, за да пробва няколко от нещата, които знаеше, но той я спря. Явно искаше той да го направи. е, добре, няма да спори за това. Даде му ги. След няколко минути той се мъчеше, но успя да отвори вратата. Тя я бутна и вече бяха на покрива. Трябваше да слезнат от някъде и после да стигнат до колата. Не беше чак толкова високо, но нямаше никакъв шанс да скочат. В единия ъгъл имаше дърво. Или по него, или нямаха друг избор. Явно трябваше да опитат оттам.
- Аз ще мина първа, защото съм по - лека. - каза му тя. Отиде на ъгъла, хвана един от по - здравите клони, зад а провери дали е достатъчен, за да я издържи. Хвана се за него, залюла се, няколко секунди вися така и накрая скочи. Той я последва. Сега трябваше да намерят колата. Но нямаше да е толкова лесно. Някой идваше и то точно зад тях - или ги бяха проследили на тавана, или бяха дошли някъде отстрани.
- Съжалявам, но аз ще карам! - отвърна сериозно тя и се затича - Последвай ме!!
Те притичаха бързо. Тя отключи и седна.
- Седни отпред, защото може да се наложи да ме смениш, ако видя... познати. - съобщи тя, като последната дума си я измърмори. Даде газ на максимум, изкара колата от паркираното място и потеглиха с пълно скорост. Сякаш хвърчаха. На един от първите завои тя направи дрифт, за по - рязък завой и продължи напред. Навлизаха в улици, охранявани от полицаи, но така можеха да накарат онези да се откажат да ги следят.
- Обърни се и погледни къде са! - извика тя, защото от шума на мотора нищо не се чуваше. Той изкрещя, че още са зад тях. Тя ускори скоростта, ако изобщо беше възможно, но минаваха точно по най - неподходящата улица. Ако някой от полицаите в колите я познаеше, щеше да рискува цялото си бъдеще.
- Като ти кажа, скачаш на моето място и ме сменяш! Чули?? - изкрещя му тя. Направи още един рязък завой, караше напред. Движеха се толкова бързо, че ако прозорците бяха отворени, щяха да изхвърчат от колата.
- О, не!! Скачай на моето място на три, две... едноооо..........

Качихме се в колата й и тая каза , че иска тя да кара ми добре щом иска..
Потеглехме , а тя караше доста бързо и по едно време се обърна към мен и ми каза да погледна дали още да зад нас.. Аз и казах че още са зад нас а тя продължи да говори..
- Като ти кажа, скачаш на моето място и ме сменяш! Чули?? аз само я погледнах и кимнах.. Тя изведнъж направи доста рязък завой и ми изкрещя отново ох какво и става на това момиче не е нужно да крещи не съм глух..
- О, не!! Скачай на моето място на три, две... едноооо..........
хванах волана и я изчаках да мине под мен след което я прескочих и заех мястото й ухилих се до уши и й казах..
- Сега бате ще ти покаже как се бяга от глупаци от тях... засмях се доста силно а тя само ме погледна , а аз най-нахално ли включих радиото ммм така ми харесва повече и адреналина ми се дига доста мхм доста отново се ухилих до уши и настъпих гъста всъщност не бях обикалял Сеул от доста време от както реших да бъда '' Добро момче'' може бе бяха минали 3-4 години още си спомням денят в който се отказах от старото си аз беше една доста хладна макар и лятна нощ бях се забъркал с доста страни и опасни хорица , а на всичкото отгоре бях откраднал доста голямо количество кокаин от тях и не само да го продавам , а и го употребявах доста отнеми 2-ве години да се откажа . И така за да им върна станалата дрога и парите изкарани от другата част отвлякоха малката ми сестричка бях полудял адски много отидох да си я върна дадох им каквото поискаха и аз щастие се отървах ме живи макар и аз да бях доста пребит не можех да стана от леглото с дни , но за щастие сестра ми беше невредима от тогава се заклех повече да не се забърквам в неприятности е до днес дано се измъкнем невредими че малката ми сестричка ще ме убие...
И така карах доста бързо е до колкото ми позволяваше колата взех няколко завоя на дрифт от обичах това чувство просто е уникално тъкмо се измъквахме когато една тъпа патрулка , а аз забих спирачки за малко да се блъснем в тях те излязоха и извадиха пистолетите си аз мамка му сега на къде , а ако ме хванат с този пистолет и с моето досие с мен е свършено ...

Одриан изкрещя с всичка сила. На момента Джонг Ки скочи и се опита да хване кормилото, за да овладее колата, докато тя се измуши от седалката. Клекна отдолу, като отиде по - надясно. Той седна на нейното място и вече колата беше под контрол. Одриан усети как потта се стича по челото и отстрани на лицето и. Беше я страх. Ако сега ги видеха и ако я разпознаеха - нямаше шанс. А дори да не я познаеха, щяха да я отведат в участъка и так все някога щеше да се разбере коя е, което значи края на незапочналата и кариера. Не можеше да го допусне. Сви се още повече и притисна глава към коленете си. Дано това просто да свършеше бързо и без неблагоприятни събития. В този момент тя чу музика, погледан нагоре и не доумяваше какво точно прави Джонг Ки. защо беше пуснал музика?
- Сега бате ще ти покаже как се бяга от глупаци от тях...
Тя поклати глава. Не одобри реакцията му и ако имаше начин просто щеше да го помоли да напусне, защото нещата не бяха чак толкова прости. Не знаеше дали той наистина е толкова спокоен или просто иска да се докаже пред нея. Ако беше второто - тя не одобряваше този тип хора. Одриан усети, че той продължава да ускорява скоростта, макар че едва ли беше възможно. Въртеше по разни улици и явно си нямаше наистина идея къде точно да отидат. Сигурно не познаваше добре града или пък отдавна не беше карал из него. Може би беше богат и си имаше шофьор? Какви глупави нещо си мислеше сега, когато не знаеше какво ще се случи с тях. Но трябваше да признае, че за момент реши, че може би ще им се размине. Грешеше и то много. Изведнъж, след поредния рязък завой, тя чу звуците на полицейските коли. В този момент Джонг Ки спря рязко, защото щеше да се блъсне в полицаите. Те излязоха от колата и насочиха оръжия към тях. Явно нямаше изход... Одриан беше готова да се покаже, а явно и той нямаше избор освен да излезе. Но явно днешният ден носеше изненада след изненада.. В същия момент, без някой да очаква, колаат на едни от тези, които ги преследваха, се вряза с всичка сила в полицейската кола. Полицаите отскочиха настрани и в цялата суматоха двамата имаха точно няколко секунди да се измъкнат. Одриан се изправи хаван волана, даде пълна газ и продължиха с бясна скорост напред. Тя зави по една улица и продължиха, докато не бяха сигурни, че са поне на малко разстояние от полицаите.
- Сега слизаме! - извика тя. Слезе от колата, отиде пред нея, пое си дъх - щеше да направи нещо немислимо - и ритна предницата и, толкова силно, че да счупи номера. Отиде отзад и направи същото. Той я гледаше в недоумение.
- Така няма шанс да ни проследят... - отвърна тя тихо. - Утре сутринта ще занеса колата за вторични суровини... по - добре да я няма... - последното едвам го каза... беше трудно, много трудно. След това тръгна напред, защото трябваше да се отдалечат от мястото. Вече сигурно минаваше полунощ, улиците бяха тихи и по това време градът определено беше красив. Е, сега на Одриан не и беше до гледката... Зави зад някакъв блок и видя, че той върви след нея. Спря се и седна на нещо бетонно, подпря лакти на краката си и въздъхна. В момента изобщо не и се мислеше за нищо, нито и се говореше.

Доста конфузна ситуация.
- Без да искам...аз не гледах и... да бе той не гледал, момичето съвсем забрави, че се намира между хора и трябва да си гледа в краката. Момчето се наведе да й помогне с разпилените неща, а когато приключи я погледна. Извини се още веднъж сякаш имаше за какво, Хера си беше виновна.
- Хайде де, не може да плачеш за такива неща. Случва се. Хайде, хайде, ще те черпя нещо и ще ти мине. Ама той сериозно ли си мисли, че "корейката" плаче за подобни глупости. Тя не беше чак толкова разглезена да пищи на майка си за всяка счупена или загубена вещ, или пък да писка от баща си да й купи най-новите мултифункционални дранкулки. Това сега изобщо не я интересуваше.
-В..вс..всъщност аз не..не плача за това! - промърмори едва-едва тя, а после направи нищожен опит да се усмихне. Представяше си как изглежда и не би се изненадала, ако срещустоящото момче не опищи света и избяга със скоростта на светлината. Седна на един стол, като остави чантата си на плота и започна да тършува в нея. Извади малкото си огледало и щеше да писне като се видя. Бързо извади една кърпичка и започна да си чисти грима пред погледите на всички, не че някой я гледаше освен момчето, което й бе помогнало с разпилените вещи. Почистването отне доста време, все пак беше засъхнала спиралата й. По-добре да отиде до тоалетната, но през тази лудница докато мине може би още 200 пъти да я бутнат и накрая полу саката да стигне в тоалетната. Затова реши да се оправи тук, без да й пука особено, че я гледат изненадано. Продължи да се оправя, извади си спиралата и нанесе малко на едното око, после на другото. Оправи се и нямаше следи от размазания по-рано грим. Затвори спиралата и я прибра в чантата си, а след нея и огледалото, като се огледа за последен път в него. Усмихна се като видя, че е оправила ситуацията и вече не е чак толкова страшна и затвори чантата си. Музиката беше адски силна и басовете й се отразяваха ужасно. Имаше чувството, че някой използва главата й за барабан. Болеше я. Хера отново отвори чантата.
-Къде си, къде си?... почна да рови тя - а, ето го!- като през цялото време говореше на китайски. Тя извади една кутийка, от нея блистер, а от блистера хапче. Хората ще решат, че е наркоманка, но това едва ли я интересуваше в този момент, просто взимаше обезболяващо, защото наистина я болеше главата.
- Може ли чаша вода? - обърна се тя към бармана на корейски. Явно беше произнесла правилно думите. Той й наля. Юн я пое. Сложи хапчето в устата си и отпи от водата. Остави чашата, прибра блистера в кутийката и я върна в чантата. Затвори я и погледна към момчето до нея.
- Просто главоболие! - побърза да се оправдае тя, преди да я помисли за наркоманка.
- Между другото благодаря за помощта. Аз съм Юн Хера, много ми е приятно и също неудобно, че те притесних и трябваше да се занимаваш с мен. - говореше бързо и неясно, тъй като от близо 20 години не бе говорила на родния си език. Дано да я разбере.