Ресторант "The blue king''

by **|RIN|** Пет Дек 20, 2013 10:34 pm

Ашли прие предложението ми да я взема за вечеря. Даде ми адреса си.
Йеах, какъв напредък само.
Е,разбира се едва ли всичко щеше да се случва толкова лесно. Ако исках да си я върна обратно трябваше да се постарая в много отношения. Личеше си, че тя се държи резервирано към мен. трябваше да направя нещо по въпроса. Може би ако я накарам да се отпусне, всичко ще потръгне. исках да се сближим.Вечерята беше най-подходяща за тази цел. Трябваше само да избера място. Аш каза, че има да подрежда апартамента, в който живее със съквартирантките си. Аз я изпратих донякъде и се върнах на работа. там обаче не можах да се съсредоточа. Цял ден мислех за срещата ни и не можех да си я избия от главата. хрумна ми да заведа Ашли в The blue king, приятна атмосфера, хубава храна и лека романтика, нали точно това харесват жените и все мрънкат, че не сме достатъчно романтични.
Ха, така на, да видим какво щеше да каже сега.
След като свърши работния ден се прибрах, взех освежаващ душ, облякох си черния прилепнал панталон и бялата риза, качих се в Аудито и потеглих към дадения ми от Аш адрес. След като спрях на посоченото място. То беше около двайсет етажна сграда с изглед към морето. Чудесно място. Влязох във фоайето и се запътих към асансьора. Ашли живееше на десети я етаж. След като слязох на него,аз се залутах из коридора да търся апартамент 26. След като го намерих позвъних на вратата. След две минути излезе тя. О, Боже, отворих широко уста и не можех повече да ги затворя при вида й. Изглеждаше удивително.
Имах чувството, че от устата ми няма да се възпроизведе и един звук. За момент онемях, как може да съм изпуснал това момиче.
ЪЪ, добър вечер, поздравих аз и се изненадах от себе си как съм възвърнал способността с да говоря.

by **➳Ashley** Чет Дек 26, 2013 11:05 pm

След като си бях уговорила среща с Донг Ун, деня ми мина доста бързо. Прибрах се и почти пренаредих дорма на Ladies Code. Как може момичета да бъдат толкова разхвърляни? То и аз много често съм така, ама за разлика от колежките си все някога се хващам да подредя. Но какво да се прави. Райс поне готви, че ако на останалите ни се наложи, ще изгорим блока до основи или ще се натровим с нещо.
Бях леко развълнувана, но като цяло изпитвах и някакво отегчение. Какво може да иска от мен? Мъжете казват за нас, че не знаем какво искаме, ама виж ги тях. Преди не знам колко време ми казва, че нямало да се получи, обичал ме но не сме били един за друг, и куп подобни глупости. Колкото да загубя желание за работа и за всичко. Да, все още му бях ядосана. Но и все още бях привлечена към него, което доказваше съгласието ми да излезем. Глупава съм, знам го. Жалка съм, и това го знам...
Но всяка влюбена жена е поне един път такава в живота си. Изненадващо, но доста бързо избрах какво да облека. Гримирах се, косата ми си беше леко начупена, защото един от фризьорите на компанията беше експериментирал днес с нея, сресах я и я оставих спусната. Бях готова, когато макнето на Бийст позвъни на вратата. Излязох и той ме гледаше с отворена уста. Бях леко изненадана, но този поглед ме поласка доста.
- Добър вечер! - поздравих го, усмихнах се и го подканих да тръгваме. Качихме се в колата му, която явно беше нова, не я бях виждала досега и за около двадесет минути вече бяхме в ресторанта. Настаниха ни на една маса и ни дадоха менюта. И двамата се загледахме в тях, и след минута мълчание реших да го прекъсна.
- Хубава кола имаш. Нова ли е? - колко клиширано. Фактически въобще не ми пукаше за колата му. Просто след всичко, отношенията ни бяха леко неловки, поне за мен, а не обичах да мълча като снобка.

by **|RIN|** Чет Дек 26, 2013 11:39 pm

Aшли изглеждаше зашеметяващо в късата си червена пола,която откриваше голяма част от дългите й стройни сексапилни крака. Беше облякла блуза на черни и бели райета и червени обувки с платформа само в предната част и висок ток отзад. Харесва ми стила й . От времето когато ходехме бях запомнил,че винаги експериментираше със стиловете и й се получаваше доста добре, особено спортно-елегантният стил. Изминаха няколко минути, докато отново се осъзная, добре че Аш ме прекъсна като ме подкани да тръгваме. Седнахме в аудито, по пътя към ресторанта в колата цареше мълчание.Стигнахме в ресторанта за около двайсет минути. Там се настанихме на една от масите и ни донесоха менюто.Още от устата ми не се изтръгваше и звук. Това мълчание беше нарушено от Ашли, която ми направи комплимент за колата и попита дали е нова.
-Оо, ами на няколко месеца е, благодаря ти. Ценя мнението на хората, които се возят в моята красавица, казах аз с малко самодоволство.
-Купих я, защото този път са направили нещо супер яко с интериора, не само стилен, но и някак аристократичен, когато я видях се влюбих за втори път.
-Еее, рзбира се с колата имах по-голям успех отколкото във въпросната връзка, опитах се да направя намек на Ашли .

by **➳Ashley** Чет Дек 26, 2013 11:57 pm

О, да. Определено съжалих, че намесих колата му в разговора. Започна да ми говори за интериора, а аз започнах да се правя че слушам, че разбирам и че ме интересува.
Моля? Имал по - голям късмет с колата ли? Браво бе, точно това ли можа да кажеш? Погледнах го, присвих очи и едва сдържах езика си зад зъбите. Затова ли ме викна? Да се държи като идиот? Помислих си, че яда ми към него е започнал да се маха, но ето че сега пак се появи. Мълчах няколко секунди, за да се успокоя, след което си поех въздух.
- Изключително много се радвам, че си щастлив с колата си, Донгун! - казах заядливо, стараейки се все пак да прозвуча спокойна. Присвих още веднъж очи срещу него, след което забих поглед в менюто си и започнах да го разгръщам нервно. Заради яда си, почти не можех да се съсредоточа да чета какво има в менюто, просто разлистих няколко пъти всичко. Изобщо не вдигах поглед да отразя човека срещу себе си. Като ме е поканил, поне да се наям. И да, задължително ще го оставя да плаща. Сам си го заслужи. Освен ако не предпочита да купи нещо на Аудито си. Не ме интересува това. Накрая сервитьорката дойде.
- Спагети от тези и натурален сок...да кажем ябълка. Благодаря - издиктувах на младото момиче, тя си записа и зачака поръчката на събеседника ми. На който между другото не обръщах особено внимание в момента

by **|RIN|** Пет Дек 27, 2013 12:21 am

Ашли се направи на разсеяна, когато й направих намека си.
Ее, знаех, че няма да е лесно с нея, но определено не исках отношенията ни да свършват с тази вечеря. Упорита си беше и го знаех още от преди. Изглеждаше изнервена, може би не й се слушаха коментарите ми относно коли.
Решила е да се прави на недостъпна и да го играе незаинтересована и беше доста заядлива.
Въпреки всичко трябваше да посрещна всичките й реакции със спокойствие и търпение ако исках нещо да излезе от тази вечеря. Ашли понякога е доста изнервяща, но за сметка на това изглежда адски секси и винаги има свой поглед над нещата и доста голяма амбиция. Трудно си е да я спечелиш. Но аз също не се отказвам лесно.
-Е, Аш, при теб как върви с връзките? Имаш ли приятел, беше следващия ми въпрос.

by **➳Ashley** Пон Яну 20, 2014 7:53 pm

По принцип не съм нито зла, нито заядлива...напротив, много съм добричка със всички. Просто той избираше грешните теми и методи за разговор. Как може да ми каже, че с колата е имал повече успех? Ей това мъжете наистина нищо не разбират...
Правих се известно време на важна, след което ми зададе нов въпрос, и реших да се опитам да се разбираме добре поне тази вечер. Ако изтърси още някоя глупост, и аз ще го направя после. Ако ме ядоса, ще го приема търпеливо. Това е само една вечеря, а моите нерви не се късат лесно. Все още съм му насъбрала, че ме заряза така веднъж...но е хубав и все още нещо в мен трепва, когато го видя и не мога да се държа като кучка с него. Всъщност аз мога ли с когото и да било...?
Въпроса му беше доста интересен. Трябва да бъде доста смел, за да попита това. Но нищо, това беше прекрасна възможност да го попитам после аз същото.
- Ами...никак. След теб се съсредоточих само върху работата си и кариерата си. - отговорих съвсем спокойно.
- При теб как е? - попитах нехайно, макар да бях любопитна да разбера.

by **|RIN|** Пон Яну 20, 2014 8:19 pm

Хм, само да ми паднеш, мислех си аз ,докато Ашли говореше. Как исках да усетя вкуса на устните й отново, как исках да я погаля, а тя да помърка в скута ми като коте. По време на разговора бях насочил погледа си към някои от нейните много привлекателни и секси извивки на тялото не можех да откъсна очи от тях. Боже, толкова е сладка. И все още ме искаше, това личеше от погледа й и колкото и да се правеше на нехайна и отнесена, мен не можеше да ме заблуди.И това, че през цялото време, докато сме били разделени се е отдала на кариерата.
Не може да ме забрави, беше ясно. Сега трябваше и аз да отговора на същия този въпрос и то подобаващо.
-Истината е,че докато бяхме разделени аз бях с много момичета ,но никоя не беше от значение за мен. Не съм те забравил Аш. С теб имахме много хубави моменти бих дал всичко ,за да си ги върна.

by **➳Ashley** Пон Яну 20, 2014 8:42 pm

През цялото време...той ме зяпаше. Да, трябваше да го приема като комплимент. Ама как да не се издразня? Появява ми се ей така след няколко месеца и си мисли, че ще му падна толкова лесно в краката? Няма как да стане. Усмихнах се на себе си.
Сервитьорът ми донесе натуралния сок и веднага си сипах в чашата и отпих. ДонгУн ми отговори на въпроса. Брей...много момичета имал. Идеше ми да стисна чашата и да я счупя в ръката си. АЙШШШ. На много оборотен ли се прави? Напук на себе си, се усмихнах широко. След продължението...което доста ме изненада, усмивката ми стана по - колеблива. Това значи ли...че ме иска обратно? Дали още ме харесва...обича? Не му вярвам. Не ми изглежда като някой, който може да се влюби като по книгите и филмите, а аз май такова искам. Колкото и наивно да звучи. Явно просто ДонгУн не е принц от приказките, а някакъв друг съвременен принц, който едва ли се интересува от чувства. Именно заради такива често имам чувството, че ще остана стара мома.
- А тогава...не си ли помисли, че може би правиш грешка? Че може да ме искаш обратно и да ти долипсвам? - попитах го и това със същия спокоен тон. Не исках да си мисли, че се заяждам. Не се заяждах, просто явно нямаше начин да избегнем точно този разговор. И без това имаше неща, които исках да си изясня с него.

by **|RIN|** Съб Яну 25, 2014 5:23 pm

Ашли привидно се изнервяше от моите думи.Въпреки това се опита да запази самообладание и да не й проличава. Ясно беше, че е в позицията на нападател и ще ме върти на шиш и то върху мнооого горещ огън, за дето я зарязах, но аз бях подготвен психически за това, така че не останах изненадан, когато тя ме попита дали не съм се замислял, че след като съм скъсал с нея отново ще искам да си я върна. Хм, само за това си мисли един човек когато слага край на връзката си. Оф, това жените са зловещи същества, изобщо спират ли някога да задават тъпите си въпроси, да се задълбочават и да анализират толкова нещата?
- Истината е, че тогава бях много ядосан и не съм мислил за последствията от действията си, което разбира се е много глупаво. Сигурен съм,че ако не бях действал толкова импулсивно и прибързано, а бях помислил трезво над нещата, нямаше никога да те оставя, защото още веднага съжалих, че съм го направил.
-Ашли, има ли начин отново да се съберем и да оправим нещата между нас. Да ги променим и да забравим какво се е случило преди това? Нека започнем на чисто. Много искам да сме заедно.

by **➳Ashley** Пон Фев 24, 2014 4:14 pm

Мъжете са много дразнещи. Не напразно ми иде да го обруля с менюто в момента.
Той искал да бъдем пак заедно. Милия...
Въобще няма да се лъжа, че не изпитвам никакъв трепет относно него. Все още съм си запазила някаква искра към макнето на Зверчетата, но с времето само става по - дразнещ и нищо повече. А и е досаден. Като ме покани, си мислех, че ще има по - хубав подход, по - така, а той.....аййшш.
След като се изказа, устните ми се залепиха и не знаех какво да кажа. Дори не разбирам за како е бил ядосан, след като аз нищо не му бях направила. Той реши, че чувствата му си били заминали и сложи.
- Ти май наистина не знаеш какво искаш! - облегнах се кръстосах крака и скръстих ръце и го изгледах преценяващо. Щом той ще се опитва да ме дразни, тогава и аз него.
- Ами, ако ти кажа...че вече си падам по друг човек? - погледнах го с пламъчета в очите, едва сдържайки си доволната усмивка. Божее, мечтаех си за подобен момент. Донгун да ме поиска отново до себе си, а аз да го отрежа. Блаженство! Да, реално имаше такава ситуация. Леко така пропуснах да спомена факта, че въпросният човек е жена, при това обвързана и има точно един процент шанс да ми върже. Ох, ама защо се върна от казармата тази Примадона, че да я оплете в мрежите си? Не го харесвам! Имат много шипъри, но той не е достоен за красавица като нея. Определено има момичета, които не го харесват и аз съм една от тях! Бързо се върнах на разговора ни с бившия ми, очаквайки отговора му.

by Sponsored content

Ресторант "The blue king''

Ресторант "The blue king''

Re: Ресторант "The blue king''

Re: Ресторант "The blue king''

Re: Ресторант "The blue king''

Re: Ресторант "The blue king''

Re: Ресторант "The blue king''

Re: Ресторант "The blue king''

Re: Ресторант "The blue king''

Re: Ресторант "The blue king''

Re: Ресторант "The blue king''

Re: Ресторант "The blue king''

Re: Ресторант "The blue king''