Ресторант "ParkHun"

by **Hongki.** Нед Май 11, 2014 2:26 pm

- Мамка ти, Им Тебин, какви ги вършиш?! - псувах се сам пред огледалото и гледах колко нелепо ме караха да се обличам от скапаната звукозаписна, в която така и не знам защо се навих да кандидаствам. По дяволите. Ама няма да се махна пък. Онези двамата после да ми злорадстват на главата, че великият Дани Им се е отказал от кариерата си. Просто няма начин.
Хвърлих задръстените слънчеви очила на земята и те станаха на парчета - стъкла, рамки, всичко се счупи. И по - добре. Предпочитах Сун Кю да вижда очите ми на първа среща (на която донякъде отивах с желание..), уредена от работодателите ни. Много хубаво. Наистина, пропадах. Ама явно наистина тия хора си нямат работа.
Бях разбрал, че рожденият и ден е след четири дни и за да се направя на джентълмен, купих и сребърни обеци. Мислех си за пръстен, но не знаех какъв точно носи, а и този модел обеци са нежни. Когато видях внимателно с какъв човек ще се срещам, хрумна ми, че има шанс и да и харесат.
Излязох от дома си и се качих в чисто новия си "Хюндай". Не ми пречеше да отида и пеша до там, ама можеше да закъснея. А пък бях обещал на Съни, че това няма да стане. Можеше да съм всякакъв, но си държа на думата.
Шофирах и си мислех. Беше някак си странно. След последната жена, с която бях няколко годинки и от която имах дете, на която и втръсна от мен и най - нагло ми поиска развод, бях се превърнал в още по - безчувствен и гаден, сега как ли щеше да ме възприеме госпожица И? А как ли аз нея?
Пък и ми беше странно, че някакво хлапе случайно ми се обади от телефона и и ми каза, че и е дъщеря.. хм. Но това нямаше значение.
Когато видях табелката на ресторанта, рязко набих спирачка и паркирах на обичайното място. Сигурно съм направил дрифт с колата и съм и изтъркал яката гумите, но това не е толкоз важно.
Перфектно, погледнах часа. Бях подранил малко и можех да седна на масата, която бях резервирал за нас. Човек с готовност.
Огледах се и забелязах момичето да идва насам. Махнах и с ръка и я поканих да седне до мен, като и рекох:
- Аз съм Тебин.
Нямаше да я пита неща от рода на "Ти трябва да си Съни, нали?", беше се информирал внимателно и достатъчно добре по този въпрос как изглежда, за да не става неловко. Извадих от джоба си кутийката с обеците и я поставих нежно в ръката и.
- Разбрах, че рожденият ти ден наближава и реших да ти подаря нещо. Надявам се да ти харесат.
Облегнах се назад и очакваше Сун Кю да му каже нещо, за да завържат някакъв разговор. Защото имах чувството, че говоря много. Твърде много.

by **I.M** Нед Май 11, 2014 3:20 pm

Малката Со Хи цяла нощ не беше мигнала и не я беше оставила намира. Колкото и да се опитваше да я приспи, не й се получи. До сутринта обаче не успя да разбере причината за това рядко, при дъщеря й, явление. По някаква причина реши, че трябва да погледне последните си набрани номера и видя нещо, за което даже не беше подозирала. Повече определено нямаше да оставя мобилния си в ръцете на Лайм. Беше звъняла на Дани, а после на Йонг Гук. Щеше да й се скара, но реши, че няма смисъл да го прави. Явно малката се беше наплашила доста от Тебин. А и за да звъни след това на бившият й... значи е било доста сериозно.
Майка й не беше в Сеул, баща й беше заминал някъде по работа, брат й го вееха ветрове на бели коне... Не можеше да остави дъщеричката си сама у дома, затова помоли Юри да мине и да я вземе. Сега двете стояха в спалнята на Сун Кю. Слънцето на SNSD се суетеше около дрехите си и не можеше да избере какво да облече. Отива на обяд просто, на най-обикновен обяд, а не на вечеря с Барак Обама или друга такава личност. Трябваше да бъде нещо едновременно елегантно, секси и нормално, но нито прекалено екстравагантно или предизвикателно. Все пак, отиваше на първа среща. Нямаше да му прави разните там намеци? Беше потърсила името му в интернет. Не се славеше като най-милия човек, а и като му гледаше лицето от снимките, тръпки я побиваха. И гласът му беше един... айш. Чичо й Су Ман наистина прекаляваше понякога.
- Пак ти казвам, отиди облечена с корсет, клин и къси панталони. Ще го убиеш на място направо! - кимна й Черната перла.
- Юри! - викна Съни. - Не отивам, за да си уреждам нощни преживявания, а за да угодя на чичо си.
- В момента си ми адски странна, онни - кръстоса крака Куон.
- Накрая ще се облека като водолаз - въздъхна И и отново се зарови из дрехите си. Накрая изкара едни черни панталони, черна блуза и един шал в цвят пепел от рози. - Това е просто обяд, така че ще се облека нормално.
- И ти отне час и половина, за да го решиш? Коя си ти и какво направи с И Сун Кю?
- Айш... Взимай Со Хи и тръгвайте ако ще ми мрънкаш сега! - закани се Слънцето.
Юл се засмя.
- Тръгваме, а на теб ти пожелавам да не се получи нищо - смигна и Юри, излезе от спалнята, повика Лайм, която беше готова облечена и излязоха от апартамента.
Членката на Girls' Generation се облече, сложи гланц на устните си, приведе косата си в ред. Реши, че е готова. Не сложи никакви бижута, нямаше за какво да се кичи като циганка на сватба. Обу любимите си черни бутонки, взе ключовете за Ситроена си и излезе от апартамента.
Пет минути по-късно вече шофираше към ресторанта, в който щяха да се срещнат. Не беше мигнала цяла нощ и най-вероятно беше леко подпухнала, но предпочиташе да е естествена, отколкото да се пудри в опити да прикрие очевидното. Пътят до въпросният ресторант мина доста леко. Явно успя да избегне досадните задръствания, което беше в нейн плюс, защото нямаше да закъснее. Мразеше мъжете да я чакат, а онзи странен тип определено нямаше да я чака.
Паркира на няколко преки от ресторанта, слезе и заключи автомобила. Огледа се, пресече на отсрещната страна и тръгна нагоре към мястото на срещата. Погледна мобилния си - нямаше да закъснее много, с 5 минути горе-долу. Влезе в ресторанта.
- Имате ли резервация? - попита я някакъв мъж.
- Господин Им Те Бин ме чака - усмихна се леко Съни.
Мъжът се отдръпна и я поведе към масата. Да, Дани я чакаше. Сун Кю седна срещу него, съблече якето си и го остави на рамката на стола.
- Аз съм Тебин.
Тя кимна леко.
- Аз съм Сун Кю.
- Разбрах, че рожденият ти ден наближава и реших да ти подаря нещо. Надявам се да ти харесат.
Погледът й се местеше ту към кадифената кутийка, ту към него. Той напълно сериозен ли беше?
Взе кутийката в ръцете си, отвори я, а пред очите й се появиха две обеци. Определено сребро, а не имитация. Наистина ли се беше изръсил за някаква непозната, която за сефте чува и вижда?
- Благодаря. Оценявам жестта ти, но нямаше нужда - думите й бяха придружени с една от нейните големи усмивки.
До тях дойде сервитьорка, сложи менютата пред тях и се оттегли бавно. Наистина бавно.

by **Hongki.** Сря Май 14, 2014 6:40 pm

Загледах се внимателно в лицето на Съни, която изглеждаше някак си детски, по свой начин сладка и невинна. Като за вече зряла жена имаше доста лъчезарно и впечатляващо излъчване, за разлика от останалите членки на Girls' Generation, които също блестяха много, но не бяха така чаровни и способни да приковат погледа ми така, както тя.
Разглеждаше внимателно кутийката, която и бях дал.
- Благодаря. Оценявам жеста ти, но нямаше нужда.
След тези думи, тя ми се усмихна топло и широко, а аз направих опит също да и отвърна така лъчезарно. Ала усмивката ми бе едно от нещата, с които природата сякаш бе прегрешила - изглеждаше нехуманно върху лицето ми. Беше не толкова нехуманно, колкото ужасно. Не знам дали онази гадина, с която бях преди и сега мразя повече от всичко е виновна за това, че вече не се усмихвам така чисто и от сърце, но наистина - това ми изражение беше пълен фалш и побързах да го разкарам от лицето си.
Отново огледах Сун Кю, след това сервитьорката, пак И, и пак момичето, което постави пред мен и нея по едно голямо черно меню с кожена подвързия, като ми се усмихваше нежно, а аз просто и кимнах в знак на уважение и забих поглед надолу. Нямаше файда да я гледам, не с нея бяха ме накарали да излизам, нали?
Изкуших се да си поръчам соджу, но не и сега - бях с кола, а какъвто и да бях аз, нямаше да си позволя да шофирам, докато съм под въздействието на алкохол.
След около няколко минути внимателно оглеждане на офертите, поръчах си просто една порция пържени картофки и "Спрайт", нищо повече. Не бях много гладен, какво да се прави. Нямах апетит. От поне педнадесет години не съм се наяждал както трябва и съм се хранил само, колкото да не живея на празен стомах. Независимо колко вкусна храна е имало около мен, не си позволявах, или не исках да хапвам твърде много. И това далеч не беше, защото ми влияе зле на фигурата.
- Ти какво си избра? - попитах Съни в очакване на отговор. - Поръчай си каквото искаш, аз черпя.
Усмихнах се отново, показвайки белите си кучешки зъби. Странно защо бях толкова мил. Мислех, че след онази чума, гад, след онзи изверг, който преди наричах "своя съпруга", сега няма да успея да хвърля око на друга, но може би от пръв поглед щях да се влюбя в Сун Кю. Да, великият Им Тебин отново щеше да усети онова чувство, наречено "любов".

by **I.M** Нед Май 18, 2014 3:34 pm

В момента далеч предпочитах сервитьорката да си остане тук, отколкото да си замине. По някаква причина, около мъжът пред мен се носеше тежка аура на убиец и като че ли... не беше напълно с всичкия си. Това, което ме плашеше още повече, беше и фактът, че той има деца и бивша съпруга. Ами ако бившата му жена сега изкочеше от някъде с нож и ме нападнеше? Не ми се рискува особено много, ама, трябва да угоди на чичо си Су Ман.
Прибрах кутийката с обеците в чантата си и отново се усмихнах. Но това не беше обикновената усмивка, която раздавам на света. По-скоро беше изкуствена и изкарана на сила на лицето ми. Обичам да се усмихвам и да пръскам щастие наоколо, но... определено не и сега. Не и с този човек, който ме плаши толкова много. Предпазливо придърпах към себе си менюто, което беше облицовано с черна кожа.
Тебин заби поглед в него. Аз също не се маях много и също започнах да оглеждам това, което ресторантът предлагаше. Ами, определено бяха заложили на западна кухня. Не че имах нещо против, даже обичах хамбургери, но в момента не бях в настроение за нищо мазно. Плюс това имаме турнета в Япония и трябва да си пазя фигурата... Абе, като се замисля, поне сега мога да използвам момента и да се наям както подобава.
- Ти какво си избра? Поръчай си каквото искаш, аз черпя.
Това още повече ме наплаши. Мразя мъжете да ми плащат сметките. Предпочитам да си поделим парите, отколкото да се чувствам длъжница на някакъв напълно непознат.
- Аз искам от рибата със зеленчукова гарнитура - вдигнах глава от менюто. И пак избрах по-полезното. - За пиене искам сок от вишни.
С кола съм, нямам намерение да ме спират и да ми откриват промили алкохол в кръвта, я. А и не си падам много по алкохола.. е, сега, ако е соджу, вече за друго говорим. Но иначе си го карам на сокчета, мляко и какао.
Дани ми се усмихна, разкривайки кучешките си зъби. Тактично отново сложих менюто пред очите си. Определено не му се получаваше да се усмихва и не ми беше ясно защо продължава да се опитва да се прави на миличък и добричък, след като и от самолет личеше, че не е?!
Сервитьорката от по-рано дойде, взе поръчките ни и замина към кухнята да ги даде. Обра и менютата. Вече нямах зад какво да се крия, затова наведох глава сякаш ми се караха за нещо. Реших, че лакът на ноктите ми е много интересен и започнах да го оглеждам, да си въртя пръстите и да правя егьо без да се усетя.
- Кажи ми нещо за... себе си - проговорих след известно време, но този път не се усмихнах.

by Sponsored content

Ресторант "ParkHun"

Ресторант "ParkHun"

Re: Ресторант "ParkHun"

Re: Ресторант "ParkHun"

Re: Ресторант "ParkHun"

Re: Ресторант "ParkHun"

Re: Ресторант "ParkHun"