Октомври 2003;; Сеул

by **Chen.** Съб Окт 19, 2013 2:00 pm

Преди един месец беше станал на 11, а все още никой не беше изявил желание да го прибере в дома си и да се грижи за него. Практиката показваше, че до тази възраст, ако не си си намерил дом едва ли ще успееш след това. Когато стане на 12 щяха да го преместят на друго място, за което беше чувал само лоши неща. Ким Джонг Де все още таеше надежда, че някой ще го поиска преди да е отишъл при големите си братя и сестри по съдба и преди да го научат на пороците, за които всеки знаеше, но се правеше, че дори не ги е чувал.
Малкото момче пишеше задачите си по математика, когато няколко жени от персонала започнаха да оправят по-малките деца и да ги правят по-добре изглеждащи. Явно щеше да дойде някой, за да огледа децата и ако някое от тях има късмет да ги прибере. Джонг Де затвори книжката си и се отправи към най близкото огледало. Леко заглади косата си и отиде при другите. Той също искаше да изглежда добре както братята и сестрите си, но знаеше, че всички предпочитат по-малките деца.
След известно време в помещението влезе един мъж. По принцип идваха двойки, но няма лошо и сам човек да дойде.
- Здравейте. – поздравиха го всички деца дружно. Все пак трябваше да оставят добро впечатление в непознатия господин и ако на някой му излезе късмета да бъде избран от него.
Една от служителките започна да му обяснява, че тук са деца от 5 до 12 годишна възраст, че всички били много послушни и подобни. Джонг Де искаше да разбере какво дете си търси господина, но това никога не беше казвано пред децата, за да не се разстройват още от самото начало, ако не влизат в изискванията на бъдещия настойник. Сега трябваше той или да избере, или да иска да поговори с някое от децата и да прекара известно време с него.

by **Loki.** Съб Окт 19, 2013 2:41 pm

Еднообразие. Единствено тази дума можеше да опише положението, в което беше поставен Бьонг Хун. Беше му самотно сам в такава голяма къща. Нямаше кой да разнообрази сивото му ежедневие. Всеки ден всичко протичаше по един и същи начин - работа, вкъщи и обратното. Такова бе ежедневието на един от най - обичаните корейски актьори. Кой да предположи? Това определено не можеше да продължава така. Бе вече на тридесет и три, а бе необвързан.. нямаше с кого да сподели живота си. Празнина. Усещаше някаква празнина в сърцето си. Определено имаше нужда от нещо ново, създание, което да обича, с което да живее. Замисли се какво можеше да направи. Пресегна се и взе бокала си с червено вино, като бавно отпи голяма глътка, връщайки го обратно на мястото му върху една малка стъклена масичка с ленена покривка. Изведнъж го осени идеалната идея да си осинови дете. Грабна ключовете за колата си, които стояха на масичката пред него. Излезе от дома си и се качи в колата си и потегли към домът за деца в Сеул. Защо пък да не освободи едно дете от това място? Всяко дете имаше нужда от грижи. След броени минути бе там. Внимателно влезе в голямата сграда, поздравявайки персонала. Всъщност, той бе изключително учтив човек. Няколко от служителките го заведоха до мястото, в което бяха настанени децата и му обясниха, че тук са дечицата от пет до дванадесет години и че всички са добри и не биха му създавали проблеми. Когато го видяха, всички дружно го поздравиха, а той отвърна в отговор. Внимателно огледа децата. Всички бяха изключително невинни и наистина му бе трудно да си избере само едно, но.. надали щеше да се справи в отглеждането на две или повече. Погледът му се спря върху едно изключително симпатично дете, което не изглеждаше никак палаво и очевидно, нямаше да му създава неприятности. Наистина би се радвал да има дете в дома си. Отиде към него, подавайки му ръка, прошепвайки му тихо:
- Как се казваш?
Очевидно бе, че детето много се зарадва на този въпрос, което накара Бьонг Хун да се усмихне. Момченцето бавно каза името си, сякаш не бе много сигурно какво прави. Мъжът се представи с няколко думи.

by **Chen.** Съб Окт 19, 2013 3:49 pm

Всички деца се бяха наредили около него и чакаха някаква реакция. Непознатия мъж определено оглеждаше децата и се чудеше какво да направи. При наличието на толкова много деца едва ли щеше да му е лесно да си избере, но все щеше да посочи едно. А след като това стане съдбата на едно от братчетата му или сестричетата му, а защо не дори на самия него щеше да се промени от основи и щеше да бъде щастливо тази Коледа, защото до тогава със сигурност щяха да са с ново семейство. И за пръв път през живота си щяха да получат подаръци, които не бяха втора употреба.
Мъжът се насочи към Джонг Де. Момчето за момент се стресира, но бързо се оправи и се успокой. Непознатия човек му подаде ръката си и тихо го попита как се казва. Единадесет годишния се усмихна. Не успя да скрие радостта си от това, че някой се е заинтересувал от него. До сега не беше изпадал в подобна ситуация, но беше сигурен, че ще се справи.
- Казвам се Ким Джонг Де. А Вие? - отговори той и му върна въпроса в учтива форма естествено. Не, че му влизаше в работата как е името му, но просто искаше да завърже разговор с човека.
Едва от служителките дойде и постави ръката си на рамото на Джонг Де. Момчето вдигна глава, за да я види. Жената леко му се усмихна и погледна към господина.
- Ако желаете седнете на онази пейка и си поговорете. - предложи им жената и посочи с поглед една от пейките.
Мъжът се съгласи с казаното от жената и заедно с Джонг Де под ръка отидоха да седнат. Момчета реши да попита още нещо мъжът.
- Вие какво дете си търсите?
Този въпрос го интересуваше, защото може човека просто от любопитство да е седнал да си говори с Джонг Де. Нямаше да е първия, който го прави. Но беше първия, който решава, че ще започне с разговорите от момчето и това го накара да се надява още повече.

by **Loki.** Съб Окт 19, 2013 4:54 pm

Някаква жена от персонала, която Бьонг Хун не познаваше, отиде при детето и постави ръката си на рамото му. Истината е, че той не познаваше никой от тук. Момченцето я погледна. Тя леко му се усмихна, насочвайки погледа си към мъжа.
- Ако желаете, седнете на онази пейка и си поговорете. - след тези думи, погледът и се насочи към една дървена пейка, която бе на края на помещението, в което се намираха.
Бьонг Хун нямаше нищо против и с хлапето отидоха да седнат, където щяха да продължат разговора си.
- Вие какво дете си търсите? - попита момчето.
Бьонг Хун се зачуди какво да отговори. Изискванията му бяха детето да бъде спокойно, забавно, да не му създава проблеми, но.. беше го страх, че може да обиди създанието до себе си, а той наистина не искаше това..
- Ъм... обещаваш ли, че няма да се обидиш? - попита мъжът. Момчето го погледна в очакване на отговора. - Ако мислиш, че би могъл да стоиш сам вкъщи и да се виждаме само вечер.. освен през почивните дни, разбира се, с радост бих те осиновил. Просто.. нали знаеш, трябва да работя, за да ни издържам и..
Детето кимна в знак на съгласие и очите му заблестяха. Бьонг Хун му се усмихна. Бе почти толкова радостен, колкото момченцето до него. Нормално бе малкият да се радва, все пак щеше да се измъкне от това място.. Актьорът стана от мястото си, като подаде ръка на Джонг Де и му помогна да направи същото, като му каза:
- Е, значи аз ще съм новият ти баща. - след тези думи, детето го прегърна, шепнейки нещо тихо на ухото му. Господинът наистина бе щастлив, че ще направи нещо добро за такова невинно дете като него, а и вече нямаше да бъде самотен... Запътиха се към мястото, на което щеше да попълни декларацията, че осиновява хлапето. Разбира се, остави малкия да води, защото не знаеше нищо за тази сграда, нищо чудно, ако се изгубеше.
- Значи Джонг Де ще си намери ново семейство? - усмихна се една висока жена, която стоеше там.
- Да. - отвърна актьорът. Жената му подаде някакъв лист и черен химикал с йероглифи. Написа на листа някакви неща. Подписа се, подаде го внимателно на жената и се усмихна.

by **Chen.** Съб Окт 19, 2013 7:26 pm

Мъжът го попита дали обещава, че няма да се разсърди на това, което ще чуе. Джног Де му кимна в знак на съгласие и зачака да чуе отговора му. Каквото й да каже господинът, Ким нямаше да се обиди – напротив. Щеше да е радостен, че чува истината и че не го лъже както биха направили повечето бъдещи осиновители.
- Ако мислиш, че би могъл да стоиш сам вкъщи и да се виждаме само вечер.. освен през почивните дни, разбира се, с радост бих те осиновил. Просто.. нали знаеш, трябва да работя, за да ни издържам и.. – гласеше отговора му.
Джонг Де отново му кимна в знак на съгласие. Макар, че беше малък много добре ги знаеше тези неща. Парите просто въртяха света и без тях човек не може да живее.
Мъжът се изправи и подаде ръката си на малкото момче. Джонг Де веднага я пое и също се изправи от пейката.
- Е, значи аз ще съм новият ти баща.
След като чу това детето го прегърна силно и му благодари на ухо. Знаеше, че току-що живота му беше спасен. Истинското му семейство се беше казало от него още при раждането му. Поне му бяха дали името си, но и това не стига за да намериш Ким сред многото други. Може би са имали причина да го оставят, може би са били прекалено бедни, а може би просто не са искали дете и са се чудили как да се отърват от него. И естествено най-лесния вариант е да го зарежат в болницата и на другия ден да отиват да си гледат кефа в някой нощен клуб, а защо не и още на същия?!
Двамата заедно се запътиха към мястото където се попълват документите и където щяха да му зададат няколко въпроса, за да са сигурни, че Джонг Де ще попадне в сигурни ръце. Но на него не му трябваха отговорите на въпросите. Стигаше му да усети, че някой го обича и че някой в този проклет живот го иска.
Когато влязоха във въпросната зала една от заместник директорките отбеляза, че Джонг Де ще си намери ново семейство, а мъжът потвърди. Тя му подаде някакви листи, а малкия се опита да види какво пише на тях. На първите редове беше изписано името „Ким Джонг Де“, а малко по надолу „И Бьонг Хун“. Лека усмивка пробяга през лицето на момчето. Жената отиде до някъде, за да направи копие на документа за осиновяване. Джонг Де се възползва от момента за да попита нещо новия си настойник.
- Може ли … да те наричам татко?

by **Loki.** Съб Окт 19, 2013 9:18 pm

Жената отиде някъде, явно да преснима документа, който Бьонг Хун преди малко попълни. В това време, детето явно бе намерило удобен момент да му каже нещо, приближи се до него и каза:
- Може ли... да те наричам татко?
Мъжът се усмихна широко. Радваше го фактът, че детето има желание да го нарича така. Нямаше никакво намерение да го задължава да направи нещо, което не иска, а разбира се, всеки мъж би искал да чуе как му казват така.. стана му изключително приятно.
- Да, ще се радвам наистина много. - ясно, кратко и точно отговори той.
Детето се усмихна широко. Очевидно и то също се радваше като актьора. Метна се на врата на осиновителя си, който само се усмихна от своя страна и го хвана внимателно, за да не падне и да не се удари някъде. Хаха, очевидно Джонг Де бе много жизнерадостно хлапе, което се хареса на мъжа. Бьонг Хун наистина обичаше такива деца, винаги заредени с енергия, винаги радостни и усмихнати. Да няма скука с тях. Всъщност, той обичаше повече от всичко всякакви деца, но това вече бе друг въпрос.
В този момент се появи жената, подавайки му копието на документа, който бе попълнил преди малко. Той го взе и старателно го сгъна на две, след което извади от чантата си някаква тетрадка с черна кожена корица, в която бе записан работния му график. Сложи листа в нея, за да не се измачка.
Бьонг Хун благодари и хвана осиновения си син за ръка, като заедно напуснаха сградата. Той погледна Джонг Де. Изглежда, наистина много се радваше, че повече няма да стъпи там.
- Време е да ти покажа новия ти дом. Сигурен съм, че ще ти хареса. - каза тихо актьорът, отключвайки колата си.

by **Chen.** Сря Окт 23, 2013 12:34 am

Джонг Де получи разрешението на мъжът, който от днес му ставаше настойник. Може би малкото момче избързваше с това да го нарече татко. Не се познаваха добре, не се знаеше дали характерите им ще съвпаднат, но знаеше, че в момента го обича повече от всичко и всички. Както всяко дете тук и той мечтаеше да изрече думите "мамо" и "татко".
Джонг Де отново го прегърна, а усмивката му не слизаше от лицето му. Радваше се на всичко това, което му се случва.
Жената се върна и даде документите на Бьон Хун. Вече бяха свободни да си ходят. Джонг Де щеше да излезе за трети или четвърти път от тази сграда. Тепърва щеше да му се налага да се губи из улиците на Сеул, но определено предпочиташе това пред стоенето в сиропиталището и решаване на някакви глупави математически задачи.
- Време е да ти покажа новия ти дом. Сигурен съм, че ще ти хареса.
- И аз си мисля, че ще ми хареса много. - каза с ентусиазъм бъдещия певец
Джонг Де отново се усмихна. Новият дом определено му звучеше добре. Бьон Хун отвори колата си и малкото момче набързо се шмугна на задната седалка. Закопча колана си с помощта на настойника си и го изчака. Мъжът също седна на шофьорското място и закопча своят предпазен колан.
- С какво се занимаваш? Каза, че си много зает .. - следващия въпрос излезе от устата на Джонг Де.
Детето искаше да узнае възможно най-много за Бьон Хун и за това какъв е той, какво харесва, какви неща обича да прави и всякакви подобни.

by **Loki.** Съб Окт 26, 2013 11:01 am

- И аз си мисля, че ще ми хареса много. - каза Джонг Де радостно на настойника си, който му се усмихна.
Когато каза това, малкият седна на задната седалка зад него. Закопча колана си с помощта на мъжа, който седна на шофьорското място и завъртя някакъв ключ. Чу се звук от включването на двигателя.
- С какво се занимаваш? Каза, че си много зает... - попита хлапето. Изглежда, искаше да опознае осиновителя си колкото се може по - бързо. Разбира се, нямаше нищо лошо в това да знае с какъв човек ще живее.
- Ами, аз съм актьор. Работя по осем часа дневно.. да, зает съм, но ще се постарая да ти отделям максимално много време и внимание. Разбира се, през събота и неделя ще почивам и ще може да ходим на кино или в парка. - отвърна мъжът. - Оставям изборът на теб.
След тези му думи черната кола потегли по прашните улици на Сеул и след не повече от десет минути, Джонг Де бе пред вратата на новия си дом.

by **Chen.** Сря Окт 30, 2013 10:55 pm

Той запали двигателя на колата. Малкото момче се огледа и забеляза, че е много комфортна. Щеше да му е едно от любимите занимания да се качва в нея и да се разхожда из улиците на Сеул.
- Ами, аз съм актьор. Работя по осем часа дневно.. да, зает съм, но ще се постарая да ти отделям максимално много време и внимание. Разбира се, през събота и неделя ще почивам и ще може да ходим на кино или в парка. - след това допълни, че ще остави избора на Джонг Де.
Момчето не го беше виждало по филми или драми. Може би защото телевизора вървеше само по празници или когато имаше проверки? Дам, през другото време техниката не работеше, а само събираше прах в стаята. Щеше да го помоли да гледа някой негов филм, но някой друг път, а защо не и сега..?
Колата спря и двамата излязоха от превозното средство. Не след дълго бяха пред вратата. Преди мъжът да я отвори Джонг Де изстреля следващия си въпрос. Многознателното хлапе искаше да знае всичко и нищо да не остава скрито от него.
- Може ли някой път да ме заведеш на филм в който участваш ти? - попита го бъдещия певец. - Ще е много забавно! - допълни той с усмивка.
Джонг Де щеше да се радва да види "татко си" в действие.
Мъжът пъхна ключа в ключалката и го завъртя. Не след дълго вратата се отвори, а Джонг Де погледна несигурно вътре. Всичко беше непознато за него. Този начин на живот беше далеч от онзи в сиропиталището.

by **Loki.** Нед Ное 03, 2013 5:16 pm

В огледалото на колата Бьонг Хун виждаше обърканото изражение на сина си. Явно досега не го беше виждал да участва в някой филм или драма.

"Хм.. не вярвам, че в сиропиталището пускат мои филми.." - помисли си.

Колата спря и мъжът отвори вратата на Джон Де, който радостно излезе. Очевидно се радваше на фактът, че вече щеше да си има семейство, макар и да е "съставено" само от един родител, щеше да има къде да живее, да пише задачките си, щеше да има кой да му помага. Щеше да може да излиза на чист въздух със съседските деца и със съучениците си. Бьонг Хун се отплесна. Малкият го разсея от мислите му, когато проговори тихо:
- Може ли някой път да ме заведеш на филм в който участваш ти? - попита момчето. - Ще е много забавно! - допълни, след което се усмихна. Бьонг Хун също се усмихна.

След тези думи на синът му, мъжът пъхна ключа в ключалката на дървената врата и рязко го завъртя. Отвори вратата, като покани момчето да влезе.
- Може, разбира се! Надявам се, ще ти харесат филмите ми.. - каза актьорът, като влезе след бъдещата знаменитост в къщата. - Ще те разведа из къщата. - тихо каза, хващайки момчето за ръка.
Когато огледаха всички стаи, заедно отидоха в хола, като Бьонг Хун започна да превключва различните канали на телевизора, когато намери нещо интересно за гледане.
- Аз отивам да донеса нещо за пиене, ако не ти хареса филмът, можеш да го превключиш. - каза той, като подаде дистанционното на сина си.

by **Chen.** Пет Ное 08, 2013 5:06 pm

- Може, разбира се! Надявам се, ще ти харесат филмите ми.. - отговорът му още повече зарадва Джонг Де.
- Ще те разведа из къщата. - каза му той и го хвана за малката ръчичка.
Малкото момче внимателно оглеждаше вся една стая. Кухнята беше много по-различна от тази в дома за деца. Помещението, което се нарича хол, беше още по-непознато за него. Такава стая не са имали. Показа му стаята в която ще спи. Определено леглото беше много по-хубаво и голямо от това, на което беше свикнал да ляга и да става всеки ден.
След като приключиха обиколката на къщата, отидоха в хола. Баща му започна да разглежда каналите и остави на някакъв филм, който не беше познат за Ким.
- Аз отивам да донеса нещо за пиене, ако не ти хареса филмът, можеш да го превключиш. - бъдещия певец просто му кимна с глава и взе устройстовото за смяна на каналите от баща си.
Джонг Де се настани на дивана и се загледа в големия екран. Какви неща имаха само хората, неща за които децата без семейства и родители само можеха само да мечтаят.
След малко Бьон Хун се върна с две бутилки от някакво безалкохолно и подаде едната на Джонг Де. Той я взе внимателно и я огледа. Не беше виждал до сега напитка в точно такава бутилка.
- Какво е това? - попита момчето и отвори бутилката, като внимаваше да не се залее с течността, която се намираше в нея. - Не съм го опитвал до сега. - сподели момчето.

by **Loki.** Нед Ное 10, 2013 9:17 pm

След няколко минути, Бьонг Хун се върна с две бутилки безалкохолно със себе си, като подаде едната на детето, което се бе настанило удобно на кожения диван. Момчето погледна шишето странно, явно не беше виждал нещо подобно досега.
- Какво е това? - попита хлапето, като отвори внимателно бутилката. Внимаваше да не се полее с напитката в нея. - Не съм го опитвал досега. - каза тихо.

- Е, казват, че за всяко нещо си има първи път, нали така? - актьорът се усмихна топло, отваряйки бутилката със своето безалкохолно. Отпи голяма глътка от него, като отново фокусира погледа си върху Джонг Де. - Опитай го, сигурен съм, че ще ти хареса.

Мъжът седна до осиновения си син на дивана, отпивайки още една глътка от напитката си.
- Харесва ли ти? - попита Бьонг Хун, усмихвайки се отново.

by **Chen.** Пет Ное 15, 2013 4:27 pm

- Е, казват, че за всяко нещо си има първи път, нали така?
Джонг Де кимна и отново се втренчи в бутилката, която му бе дадена от мъжа. Беше оранжева на цвят, а на нея беше нарисуван портокал. Значи би следвало да докарва на портокал.
- Опитай го, сигурен съм, че ще ти хареса. - допълни актьора.
Бъдещият певец отвори бутилката си. Това беше съпроводено с някакъв странен шум. Той леко я помириса и отпи една глътка. Определено му хареса вкуса на портокал. Това може би щеше да стане любимият му плод.
- Харесва ли ти?
- Да! - отговори категорично Джонг Де и отново се усмихна. Днес денят му беше пълен с усмивки. Беше щастлив, че е попаднал на такова място. От сега усещаше, че тук ще бъде обичан и желан.
- Имаш ли братя и сестри? - попита го момчето.
Джонг Де не беше чувал да има брат или сестра. Ако беше имал това със сигурност щеше да е записано някъде из дневниците и вече щеше да знае, но очевидно той си беше сам. След като получи положителен отговор на въпроса си отново му зададе друг.
- Значи сега имам и леля, така ли? - почеса се той по главата, а ако беше някой анимационен герой в очите му щяха да са изобразени питанки и чуденки.

by **Loki.** Съб Ное 16, 2013 1:12 pm

Хлапето отвори своята бутилка с безалкохолно леко несигурно. Когато се чу онзи странен звук при отварянето на газирана напитка за пръв път, момчето явно се стресна. Отпи внимателно една малка глътка, но явно му хареса, защото се усмихна.
- Да! - отговори момчето на Бьонг Хун. Отново се усмихна чаровно, след което устните на актьора също се разтегнаха леко в приветлива усмивка. Детето огледа бутилката внимателно и погледът му се спря на нарисувания портокал на етикета. - Имаш ли братя и сестри?
- Да, имам. - след тези си думи, мъжът отново отпи голяма глътка от безалкохолното си.
- Значи сега имам и леля, така ли?

Джонг Де се почеса по главата внимателно а, Бьонг Хун само му кимна.
- Имаш ли желание още утре да се запознаеш с леля ти? Сигурна съм, че ще я харесаш. Много мил човек е и вероятно ще се грижи за теб, когато мен ме няма.
Хлапето кимна, а в очите му си личаха желание и щастие.

by **Chen.** Нед Дек 01, 2013 7:36 pm

Джонг Де погледна нагоре за момент. Видя, че тавана не беше напукан като в сиропиталището. Беше бял и изчистен, какъвто трябва да бъде. Беше му странно да е на толкова чисто и спретнато място, но със сигурност щеше да свикне и щеше да му хареса тук.
- Имаш ли желание още утре да се запознаеш с леля ти? Сигурна съм, че ще я харесаш. Много мил човек е и вероятно ще се грижи за теб, когато мен ме няма. - каза настойникът му.
Джонг Де му кимна в знак на съгласие. Щеше да е интересно да се запознае с нея, а може би и да си играят заедно. Не беше много наясно на колко години е, но щеше да се постарае да се хареса и на нея.
- Искам, искам. - подскокна весело той.
Тогава във филма, който гледаха стана нещо интересно. Двама мъжки започнаха да се гонят с колите си на една магистрала при това в насрещното движение. И двамата имаха много лъскави коли. Джонг Де се загледа във филма, ама както винаги щом дават нещо интересно започват реклами. Момчето въздъхна тежко и отпи една глътка от безалкохолната си напитка.
- А ти в такива филми ли участваш? Гониш ли се с някой?
Бъдещият певец зададе поредният си въпрос. Падаше си любопитно дете, но нямаше нищо лошо в това, нали?

by **Loki.** Нед Дек 01, 2013 8:20 pm

- Искам, искам.
Джонг Де подскочи весело, след като каза това. Мъжът се радваше, че той има желание с Джи Хюн да се запознаят. Тя също беше много приятен човек и вярваше, че ще се харесат наистина много, освен това мислеше, че тя ще може да се грижи за него, когато той бе зает.
Хлапето се загледа във филма, което накара и Бьонг Хун да извърти глава леко и да види какво се случва. Беше любимият му момент от "Бързи и Яростни" и му беше странно, че предизвикваше интерес у момчето, защото беше наясно от какво се интересуваха децата на неговата възраст и това далеч не включваше филми с Вин Дизел и Скалата. И както винаги, дадоха рекламите на най - неподходящото място - точно когато дойде интересната част.
- А ти в такива филми ли участваш? Гониш ли се с някой? - попита Джонг Де, което отново наведе Бьонг Хун на мисълта, че иска да научи повече за него, да знае с какъв човек ще прекара живота си.
- Не.. моите филми не са такива, не знам как да ти обясня в какво точно участвам.. - тихо каза мъжът. - Обещавам, че някой ден ще те заведа на прожекция на мой филм!
След тези думи, момчето подскочи от радост. Изглежда искаше да види какво бе актьорското майсторство на И.

by **Chen.** Пон Дек 02, 2013 11:50 pm

- Не.. моите филми не са такива, не знам как да ти обясня в какво точно участвам.. Обещавам, че някой ден ще те заведа на прожекция на мой филм!
Това накара Джонг Де отново да подскокне от радост. Днес щастието направо се сипеше от небето за малкото момче. Събуди се без родители, без семейство, без никой, а сега си имаше всичко за което е мечтал, но най-вече имаше кой да го обича и да го зачита в живота.
По телевизията дадоха, че една компания ще провежда своите кастинги за набиране на бъдещи звезди, но преди това трейнита. Може би това беше един от ключовите моменти в живота на Джонг Де. Той си представи как един ден се качва на голямата сцена с 5-6, а защо не и повече момчета и заедно взривяват публиката. Може и да е соло. Момчето вече си науми, че като порасне още малко ще се пробва на един такъв кастинг, ако го изберат - добре, ако не - щеше да стане нещо друго. Имаше толкова много професии на тоя свят, че все някъде щяха да го вземат. Както се казва - "За всеки влак си има пътници". Имаше глас и всички в сиропиталището го бяха забелязали. Надяваше се, че като навлезе в пубертета гласът му нямаше да се промени много и щеше да си остане същия. Естествено щеше да има малка промяна, но дано да е към добро. Искаше да се развие в тази сфера и това желание беше открито доста наскоро.
- Ааа, филмът започва! - той плесна с ръце и отново погледна към екрана на телевизора. - А как се казва този филм? Много е интересен.
До сега не беше гледал такъв тип филми, но определено му допадаха и щеше да повтори някой ден.

by **Loki.** Съб Дек 14, 2013 5:50 pm

Извинявай, че те накарах да чакаш.. кратко е, но съм уморена ии.. ._.

- Ааа, филмът започва! - викна хлапето и плесна с ръце, усмихвайки се. - А как се казва този филм? Много е интересен!
- Наистина е интересен. И тепърва ще става интересно, просто гледай!
След като каза това, погледите и на двамата се насочиха към телевизора. Бьонг Хун обожаваше такива филми. Беше фен на скоростта и всичко, свързано с нея, но самият той не рискуваше да кара с кой знае колко висока скорост. Може би и малкият Джонг Де щеше да се зариби по такива филми и всичко, свързано с тях.

- Филмите тепърва ще излизат, така че има още какво да гледаме! - каза Бьонг Хун и се усмихна топло. - А ти какво харесваш, разкажи ми малко повече за себе си.
Беше му малко неприятно, че трябваше да отклони вниманието на детето от Вин Дизел и Пол Уолкър, но искаше да го опознае по - добре, защото мислеше, че щяха да се разбират по - добре, ако знаеха повече един за друг.
- Аз идвам след секунда.
След като каза това, мъжът стана и отиде до кухнята, като надникна в шкафа има ли някакви останали сладки от миналия петък. Актьорът обожаваше да яде сладки, когато си правеше "кино вечер" през уикендите с няколко интересни филма.
Взе всички сладки неща, които му се мярнаха пред погледа и след около минута отново бе в хола, като се настани удобно до хлапето.

by **Chen.** Съб Яну 11, 2014 4:57 pm

Родителят му се съгласи с него, че филмът е невероятен. Джонг Де видя неща, които до сега не подозираше, че съществуват. Тези коли изглеждаха много по-добре от автобусите, с които ги разкарват от една благотворителна кампания на друга.
- Филмите тепърва ще излизат, така че има още какво да гледаме! – Джонг Де кимна с глава. - А ти какво харесваш, разкажи ми малко повече за себе си.
Замисли се за момент и докато измисли какво да му каже, настойникът му отиде до някъде. Върна се с един куп лакомства. Момчето си взе една бисквитка и след като я изяде реши да отговори на въпроса от по-рано.
- Роден съм в Канада. Не знам как съм се озовал тук, но е факт. – повдигна рамене Чен и продължи. – Любимият ми цвят е оранжево, обичам да ям портокали. Обожавам да пея и мисля, че мога да пея добре. Поне така са ми казвали.
Детето не веднъж е получавал комплименти от персонала в дома, че има хубав глас. В бъдеще може би ще стане певец, но ако не му се отвори възможност ще стане учител. Няколко пъти са му казавали, че "музикант къща не храни" и може би това го спираше да мечтае да стане певец. Отново от персонала, които беше единствената му връзка с външният свят, дочу, че музикалният бизнес в Корея започва да се развива бързо.
Той вече си беше измислил бъдещето. В нощите, прекарани в неудобното легло, доста пъти не му се спеше и размишляваше какво ще направи и как ще го направи. Искаше да стане някой в този живот въпреки живота му до сега. Щеше да продължи образованието си каквото и да му струва, но след като го осиновиха всичко ще стане по-лесно за малкия Ким. Нямаше да иска много от баща си, просто щеше да иска да го подкрепя в решенията, които взима и да му помага когато има най-голяма нужда от него.

by **Loki.** Нед Яну 19, 2014 8:01 pm

Хлапето очевидно се замисли какво да му каже, за да не изглежда странен, а Бьонг Хун се възползва и отскочи за момент до кухнята, когато го осени мисълта, че има останали сладки от последния път, когато сестра му му бе идвала на гости. Тя не го посещаваше често, понеже беше ученичка, но все пак винаги съобщаваше за идването си и той се запасяваше с огромно количество сладкиши и шоколад.
Извади от шкафа всякакви бисквити, сладки и хрупки, след което ги занесе в хола, където беше оставил хлапето. То посегна към бисквитите и щом изяде шоколадовото изделие, започна да говори:
- Роден съм в Канада. Не знам как съм се озовал тук, но е факт. – Джонг Де повдигна рамене. - Любимият ми цвят е оранжево, обичам да ям портокали. Обожавам да пея и мисля, че мога да пея добре. Поне така са ми казвали.
Охо, супер. Дали детето имаше мечта да стане певец?
- Решил ли си в музикалната индустрия ли искаш да пробиваш като пораснеш или тепърва ще го обмисляш? - осмели се да попита. С радост би му помогнал да сбъдне мечтата си, имаше приятели, които работеха като певци и можеше да се опита да уреди момчето.
Облегна се назад, като си взе сладка от онези, които напомняха на прасковки и погледна момчето, усмихвайки се. Би помогнал на детето да реализира мечтата си, освен ако не искаше да се издигне сам. И например имаше желание сам да си постигне известността и славата като актьор, колкото и трудно да му беше. Е, сега се наслаждаваше на вече перфектен живот с дете в къщата си, така че какво повече му трябваше. Хубаво е да постигаш всичко сам..

П.П. Извини ме за забавянето :3

by **Chen.** Пет Фев 07, 2014 11:42 pm

Бьонг Хун го попита дали е решил нещо относно гласа, който притежава. Може би идеята не беше много лоша. Ако можеше да изкарва пари от него, защо пък да не се възползва.
- Не знам какво да правя.. нищо не съм решил. Дори не знам как стават тези работи.
Като едно типично дете той не беше много наясно какво точно иска и каква е крайната му цел. Ако стане звезда щеше всичко да е тип-топ. Нямаше да има никакви проблеми, но основният въпрос, който го мъчеше беше как точно може човек да се уреди с такава професия. Все още беше малък и си нямаше понятие от думата "трейни" и от това, че трябва да се яви на кастинг, да издуха конкуренцията и евентуално тогава да се бори за оцеляване и издигане в компанията, която е избрал.
- Какво трябва да правят звездите? - попита Ким. - А как се става певец? Какво трябва да направя?
Първо може би трябваше да разбере това и след това да тръгва да разпитва как човек може да стане певец. Няма значение соло или в група с няколко други момчета, а защо не и смесена група.
Животът в дома не му предоставяше възможност да се запознае добре с външния свят. Онази сграда го ограничаваше. Никога не е живял като нормално дете, а винаги е бил притеснен, че могат да го накажат. Не веднъж е виждал как непослушните деца ги оставят без едно от основните им хранения за деня, а някой дори са ги удряли. Джонг Де винаги се е старал да не стига до там и през живота си не е оставал без храна, вода и не е бил удрян. Беше горд с това си постижение.

by Sponsored content

Октомври 2003;; Сеул

Октомври 2003;; Сеул

Re: Октомври 2003;; Сеул

Re: Октомври 2003;; Сеул

Re: Октомври 2003;; Сеул

Re: Октомври 2003;; Сеул

Re: Октомври 2003;; Сеул

Re: Октомври 2003;; Сеул

Re: Октомври 2003;; Сеул

Re: Октомври 2003;; Сеул

Re: Октомври 2003;; Сеул

Re: Октомври 2003;; Сеул

Re: Октомври 2003;; Сеул

Re: Октомври 2003;; Сеул

Re: Октомври 2003;; Сеул

Re: Октомври 2003;; Сеул

Re: Октомври 2003;; Сеул

Re: Октомври 2003;; Сеул

Re: Октомври 2003;; Сеул

Re: Октомври 2003;; Сеул

Re: Октомври 2003;; Сеул

Re: Октомври 2003;; Сеул

Re: Октомври 2003;; Сеул