Април, 2003, Сеул, домът на семейство Пак

by **Jeongmin.** Нед Авг 31, 2014 2:25 pm

Учебният ден най - сетне бе свършил и под учебен ден се имаше в предвид всичките му там часове, прекарани в училището и ученето на уроци, писането на домашни, усвояването на знания и всички главоблъсканици, с които Джонгмин бе принуден да се занимава. Предпочиташе да лежи на дивана в хола им и да чете поредната книга на Стивън Кинг, каквото правеше точно в момента - бе залегнал над "Сияние" и разлистваше бавно страниците, като очите му попадаха на всяка една малка буквичка там, карайки го да желае да чете още и още. Обичаше такива книги и често получаваше доста странни изказвания от страна на сестра му заради това, но не го интересуваше. А пък и точно сега онова дребно нещо, описано най - добре с думата "напаст" го нямаше вкъщи, той можеше да си чете хорърите на спокойствие.
Протегна се и взе чашата си с вода, като отпи бавно и продължително една голяма глътка, пресушавайки я наполовина. Остави я пак на масичката до дивана и се опъна като по царски там, продължавайки да чете и да слуша родителите му за какво говорят в съседната стая. Всъщност не се интересуваше, а и не се чуваше достатъчно ясно, за да разбере каква бе тяхната тема на разговор, вероятно пак нещо за акциите на фирмата им или за това кои са новите им бизнес партньори, но явно някоя важна клечка щеше да идва в дома им, щом всичко бе изчистено така старателно и красиво бяха преподредили мебелите. Мразеше, когато някой богаташ идваше у тях, защото най - често говореха за разните им там фирми, пари, служители, заплати и всички глупости, които не влизаха в неговата работа.
Изведнъж някой прекъсна блаженото му четене на сто седемдесет и осма страница, като звънна на звънеца. Момчето се протегна да вземе разделителя, но отнякъде се чу гласът на майка му:
- Аз ще отворя!
Когато тя стана и отиде до вратата, любезно покани четирима човека - мъж, жена и две тийнчета - момиче и момче да влязат вътре. Представи ги на сина си, а погледът му се спря на момичето, беше красива. Той се изправи, отиде до нея и и рече:
- Джонгмин, приятно ми е. - усмихна и се топло и подаде ръка. Тя също каза името си. - Искаш ли да играем на нещо в стаята ми? Нека да не притесняваме никого тук, вероятно имат и по - важна работа от това да ни слушат.
След като получи положителен отговор, хвана я за ръката, взе книгата от масата, слагайки разделителя, за да знае до коя точно страница е достигнал и отидоха в красивата му светлосиня стая, като седнаха на леглото, а той попита любезно:
- Какво искаш да правим? - след като установи, че е прозвучал твърде извратено, се сети нещо да допълни. - Имам "Монополи", колкото и детско да звучи, искаш ли да играем на това или да си говорим за нещо?

by **Lee Jooyeon** Нед Авг 31, 2014 3:17 pm

Пътят беше изключително изтощителен, особено когато трябваше да прекарам повече от 5 часа, седейки в автомобила в най-голямата жега. Аз и семейството ми се прибирахме от почивка, последната ни за това лято, и нямах търпение да се прибера вкъщи най-сетне. Чувах хленченето на 13-годишния ми брат, който също не издържаше жегата в колата, и бе забил погледа си в таблета. Родителите ми отново мрънкаха за нещо. А аз естествено си мълчах и въздишах отегчено от време на време, копнеейки отново да помириша въздуха на родния ми град.
След около още 30 минути кошмарен път пристигнахме. Аз първа слязох и грабнах единствено моя багаж, отлитайки към апартамента. Започнах да разопаковам прекалено многото вещи, които носех в големия си черен сак, когато майка ми влетя в стаята и нареди, че до половин час трябва да бъда готова за бизнес среща със семейство Пак. Само това ми липсваше сега. Как ги мразех тези срещи. Всъщност изобщо не се интересувах от бизнеса на родителите ми, фирмата им или каквото и да било. Но се налагаше да отида и да не излагам "репутацията" ни.
Наредих както мама ми каза и до няколко минути бях готова. Явно тези хора нямат намерение да ме оставят на спокойствие поне за един ден. Отново всички се качихме във вече проветрената кола и се запътихме към въпросния дом. Ще издържа една вечер, помислих си, и се отпуснах назад, пъхайки слушалките си в ушите.
Дори и не усетих кога пристигнахме, музиката, която кънтеше в ушите ми, изолираше всеки друг възможен звук или глас, затова се наложи на брат ми да ме побутне няколко пъти, за да сляза от колата. Затворих вратата с лек трясък на излизане и огледах домът пред очите ми. Отвън беше красиво, сигурно и отвътре би било такова. Звъннахме на звънеца и след миг вратата се отвори. Видях младолика жена пред нас, която ни поздрави лъчезарно и ни позволи да влезем. Синът на семейството изглежда беше най-дружелюбен от всички, защото ми се представи, при което аз му отвърнах със същото. Отидохме в стаята му, аз не забравих да се огледам хубавичко, а след като й хвърлих бърз поглед, седнахме на леглото и момчето ми предложи да играем на "Монополи".
- Ами не ми се ще особено да играя на това. Нещо друго? Или нека просто да си говорим, да се опознаем? Понеже изглежда, че ще се виждаме доста за в бъдеще. - Казах плахо, а после започнахме да си говорим за най-различни неща. Беше леко неловко в началото, но после си споделяхме общи интереси като филми, книги, музика и т.н.

by **Jeongmin.** Нед Авг 31, 2014 11:11 pm

Глупак, шибаняк, идиот, тъпак, както и да се наречеше, Пак все щеше да бъде прав. "Искаш ли да играем на "Монополи", тя да не е на осем?! Той също! За пръв път някоя приятна да му цъфне в дома и той изведнъж да си скапе всичко. Как щеше да замазва положението? Как?! А още повече - тя му харесваше. Изглеждаше умна, а и беше красива външно. Просто се усмихваше като последния нехранимайко и искаше да я остави тя да говори повече, а той просто да слуша красивия и глас, докато не му писне. Което надали щеше да бъде скоро. А пък и неговият глас все още не беше мутирал напълно и звучеше някак си смешно. Вярно - беше на шестнадесет, ама имаше какво да се желае.
- Какви книги харесваш да четеш? - попита той мило, след като видя, че нищо не отиваше на добре.
Тя сподели своите предпочитания, а той не се забави да изтъкне, че чете Стивън Кинг и то много.
- Сестра ми ме нарича откачен. - рече и се засмя тихичко, поставяйки ръка пред устата си. Мразеше своята усмивка. Не беше красива. Не показваше белите си зъби често точно поради тази причина, макар да бяха съвършени и наредени един до друг като мъниста. Разпита я също за стила музика, който слуша, какви филми гледа, какво прави през свободното си време и всякакви скучни неща.
- Знаеш ли, мисля, че с теб можем да се разбираме чудесно, може да излизаме заедно от време на вре..
Бе прекъснат от майка му, за да му каже, че трябва да идат там и да вечерят.
- Не бъди неучтив, семейството на новото ти гадже е изключително важно за акциите на фирмата ни. - прошепна в ухото на Джонгмин, а той едва се сдържа да не изкрещи, че тя не му е гадже. Или поне засега. Надяваше се да има някакъв шанс с нея, защото си спомняше какво стана с предишното момиче, към което изпитваше нещо и как стана всичко. Усещаше се по същия начин, по който се чувстваше сега в компанията на Джуйон.
- Трябва да ходим да ядем, хайде. - каза и отново я хвана за ръка, усещайки нещо живо в себе си, точно под стомаха. Сякаш една пеперуда, а след това още една и още една запърхаха там бурно, но беше странно, при условие, че Мини не вярваше в любовта от пръв поглед.
През цялото време, в което се хранеше с вкусните ястия на майка му, не сваляше поглед от момичето срещу него. Беше съвършена. Но не смееше нищо да каже, докато родителите им обсъждаха всякакви неща относно компаниите им и затова се помоли да приключат с яденето възможно най - бързо.

by **Lee Jooyeon** Пон Сеп 01, 2014 6:05 pm

Аз и Джонгмин си приказвахме и ми беше по-приятно, отколкото да седя с нашите и да слушам как опяват за техните бизнес глупости. Сигурно в този момент трябваше да ми пука за новата "сделка" и всичките тъпотии, които касаеха фирмата, защото все пак са ми родители, но всъщност не ми дремеше изобщо. Майката на момчето ни прекъсна по средата на разговора ни, казвайки, че трябва да се съберем всички на вечеря. Разбира се не можехме да откажем и отидохме, сядайки и кротко хапвайки от храната, която се оказа много вкусна. Не слушах особено какво си приказват. От време на време мятах по някой поглед с момчето, а през останалата част от вечерята се хранех без да обеля дума. Предпочитах да мълча, отколкото да бъда разпитвана. Така или иначе ако имаше въпрос към мен, семейството ми както винаги щеше да вземе думата сякаш те се казват Джуйон.
Синът на семейство Пак беше симпатичен. Даже много. И беше по-добра компания от който и да било. След като изключително скучната вечеря приключи можехме отново да отидем в стаята му за малкото оставащо време, в което щяхме да бъдем в този дом поне за днес. И го направихме, но отново ни обзе онази временна тишина, когато и двамата нямаше какво да кажем. Затова решихме да си пуснем музика. И слушахме, като от време на време аз си припявах тихичко, достатъчно тихо, за да не бъда чута и изложена. Всъщност можех да пея до известна степен, но не го показвах на никой. Понякога, когато оставах сама вкъщи, си пеех разни песни и свирех на пианото на брат ми, което му беше купено за седмия рожден ден. И когато бях хваната да свиря и да пея, отговарях, че просто ми е било скучно.
По-късно брат ми нахлу в стаята на Джонгмин, разбира се първо почуквайки, и ми каза, че си тръгваме, затова да си "обирам крушите". От една страна исках да поостана още, а от друга исках да се прибера и да се наспя като хората поне веднъж тази седмица.
- Е, извинявай, ще тръгвам. - Усмихнах се. - Беше ми много приятно. - Казах плахо и отново позволих на устните ми да оформят усмивка. - Предполагам ще се виждаме често. Нищо чудно, ако още утре се озовем на такава семейна вечеря отново заедно. - Засмях се.

by **Jeongmin.** Пон Сеп 01, 2014 7:22 pm

Вечерята протичаше повече от неловко за Мини, защото не обелваше и нито дума по адрес на Джуйон и отвсякъде се чуваха само "сметки", "служители", "пари", "акции" и щуротии, които не го интересуваха. Бизнес срещата със семейство И беше важна за тях и той го знаеше перфектно, но не парите бяха най - важното в живота му. То пък беше един живот - вярно, че бе възпитан и всичко, но през цялото си съществуване само слушаше за това как трябва да продължи семейния бизнес в компанията им и всичко, но той не го искаше. Искаше да стане певец или някакъв музикант, а не богаташки задник, който работеше над пет - шест хиляди други души. Дори родителите му не познаваха всичките си служители, почти бе убеден в това.
От време на време поглеждаше Джуйон многозначително, но тя вероятно не си правеше труда да му мята погледи така, както той на нея.
Най - сетне свършиха с яденето, първо той, но остана и изчака красавицата да се донахрани.
Когато и тя вече бе готова с вечерята си, той я хвана за ръка отново, като преплете пръстите им този път, сякаш ходеше с нея от месеци. Усмихна се до уши, като рече:
- Извинете ни.
Отидоха в стаята му след това, като едва ли някой им бе обърнал внимание, освен брат и, когото представиха като Кикуанг. Изглеждаше добро момче.
Пуснаха си случайна музика, която той изрови из компютъра си, като една от песните, които чуха беше старият и изтъркан саундтрак на "Полицаите от Бевърли Хилс", ала имаше една дума old, but gold. Най - много плейлистата му да я отегчеше, но нека чуеше какво харесва.
Слушаха какво ли не и от време на време той си пееше, упражняваше се и искаше да работи по сбъдването на мечтата си да стане певец. Надяваше се само да не бъде чут, защото поне засега не искаше талантът му да става публично достояние. Може би след две или три години щеше да си опита късмета на прослушване и дано станеше нещо.
Изведнъж приятната им, но твърде тиха дискотека бе прекъсната от брата на Джуйон, който и каза, че ще си ходят. Стана му тъжно, но въпреки това се насили и се усмихна.
Тя каза, че и е било приятно, но трябва да тръгва, усмихна се и допълни, че евентуално ще се виждат редовно.
"Надявам се." - помисли си.
- Чао, и на мене ми беше приятно. Би ли ми дала телефонния си номер? - рече, но Джуйон не успя да го чуе, защото бе напуснала стаята.
- Дано успееш да се забиеш с нея, защото това ще ни е от голяма полза с родителите и! - рече майката на Джогмин.
- Мамооо! - каза ядосан той и извъртя очи с досада. Харесваше я наистина и не би тръгнал с нея само, защото госпожа Пак това казваше.

by **Lee Jooyeon** Пон Сеп 01, 2014 8:41 pm

На прибиране бях умислена през целия път до нас. Автомобилът ни се движеше с нормална скорост, а аз исках колкото се може по-скоро да се прибера и да остана насаме със себе си. Отново слушах музика, тя винаги ме водеше в друг свят, далеч от всичко и всички.
Стигнахме дестинацията си - домът ни и аз слязох светкавично, без да казвам и думичка, и хукнах в апартамента ни. Влязох в стаята си и легнах на леглото, гледайки в тавана. След няколко минути безмълвно зяпане в белия таван над мен се изправих и се преоблякох, готова да си легна, когато брат ми нахлу в стаята ми и съобщи от името на родителите ни, че ще е добре, ако аз и Джонгмин се "хванем". Хванем? Що за дума, описваща връзка между момче и момиче?! Хвърлих възглавница по него, което го накара да излезе нацупен. Загасих лампата и си легнах, опитвайки се да заспя на момента, но сънят не ме хващаше.
На сутринта алармата ми иззвъня. Кой по дяволите я бе настроил да ме събуди в 9:00? Не бях аз. Видях малка жълта бележка на шкафчето ми и преди да я прочета разтърках очите си, защото още бях сънена. Бележката гласеше, че ще имаме закуска със семейство Пак. Разбира се, че закуската трябва да се проведе в мое присъствие. Разбира се, че нямаше да спя колкото си искам. Станах и се оправих набързо с единствената нагласа, че ще видя синът на бизнес партньорите ни и не мислех, че ще е нужно да се преструвам отново на добрата малка дъщеря. После излязох от стаята си и надзърнах през прозореца в хола, виждайки, че двете семейства, без мен, вече бяха в двора и пиеха кафето си, смеейки се на нещо. Почесах се по главата и въздъхнах, след което напуснах помещението и излязох на двора с фалшива усмивка.
- Добро утро. - Седнах на свободното място до Джонгмин, но не го погледнах в очите. Отпих от чая, който беше пред мен и се облегнах назад в мълчание.

by **Jeongmin.** Пон Сеп 01, 2014 11:45 pm

Хареса момичето и щеше да се опита да направи всичко възможно, за да се представи добре пред нея, въпреки, че майка му му опяваше да тръгне с Джуйон, заради компанията. Не искаше да я използва, а после да я захвърли като мръсен парцал, като мокро коте, никому ненужно. Искаше да е с нея и да и покаже какво означава щастие, да бъде с нея винаги, в добро и в лошо. Симпатията му към нея далеч не се дължеше на това, че родителите им бяха бизнес партньори, това изобщо не го интересуваше. Искаше си Джуйон, не заради тях, искаше я заради себе си, харесваше я. Не можеше да повярва, вярно, че тепърва щеше да прави какво ли не, тепърва щеше да навлиза в пубертета и всичко, но просто сега искаше И силно.
Не можеше да отдели поглед от вратата, през която тя излезе и най - сетне, за да го направи, реши да дочете книгата си, дори да трябваше да светне нощната си лампа. Беше неудобно така, но като я изчетеше щеше да заспива, защото майка му му бе рекла, че утре ще ходят на закуска в дома на семейство И. Перфектно.
Изчете последните останали страници на книгата си "Сияние" и я остави на нощното шкафче. Оправи леглото си и легна с надеждата да заспи бързо и времето да отлети.
**
- Ставай, поспаланко! - кресна сестра му. Имаше странния навик да го буди по ужасни начини. Помнеше, че веднъж му бе изляла кофа с вода и лед връз главата. Най - прекрасното събуждане за четиринадесети рожден ден! Поне му се извини тогава.
- Дребосък, напусни! - рече.
- Е, хайде де, искам да прекарвам малко време с брат си! - рече мазно.
- Сега се разкарай? Окей? Окей. - рече и я избута, затваряйки вратата.
Стана, среса косата си, облече се и отиде да измие лицето и зъбите си, трябваше да изглежда и да се чувства страхотно за срещата с Джуйон.
- За кое гадже се контиш така, оппа? - рече закачливо сестрата на Джонгмин. - Не се притеснявай, знам какви сте ги вършили с нея снощи. - намигна му също толкова закачливо тя, а той изсумтя.
Майка му даде зор да тръгват, а той втора покана не изчака - обу обувките си и тръгна към колата, сядайки на мястото до шофьора, оставяйки двете жени да стоят на задната седалка. Криво му беше, че сестра му щеше да е с него и сякаш зорлем си просеше майтапите от нейна страна, ама не се касаеше грам.
След около петнадесет минути вече бяха там и той на бегом изхвръкна от превозното средство, позвъня на звънеца и надеждите му Джуйон да отвори изведнъж се срутиха, като видя госпожа И. Тя се усмихна топло и ги покани да влязат.
Той седна на масата, която бе в градината им, поставена на прясно окосения райграс. Нямаше я. Сякаш нещо в него се счупи. Седна и започна да яде от храната, приготвена им. Беше вкусно, палачинки със сладолед и шоколад. Имаше и ягоди.
След минути момичето, на което се надяваше изникна, рече им "добро утро" и седна до него, без дори да го погледне. Натъжи се. Сестра му му хвърли един закачлив поглед, а той от своя страна сякаш с поглед и рече "ще те удуша на собствената ти коса, само да приключи това". Е, можеше и да го дразнеше, но все пак я обичаше.
Ядеше бавно, беше му неловко. Когато приключи, постоя мирно и гледаше в майка си, която сякаш не спираше да говори. Поглеждаше и към Джуйон, която щом приключи със своята палачинка, му рече, че иска да останат само двамата, за да си продължат започнатото снощи. Това предизвика смях у най - малката членка на семейство Пак.
- Добре, какво искаш да правим? Да седнем на тревата и да си говорим? - рече Мини. - Разкажи ми за себе си. Ако искаш нека си споделяме тайни, или поне аз на теб. Не се притеснявай, трудно е да се довериш на някого толкова бързо.
Беше му ясно, но все пак се надяваше тя да му рече нещо лично за себе си.

by **Lee Jooyeon** Вто Сеп 02, 2014 12:36 pm

Докато се хранех не се поддадох на изкушението да погледна Джонгмин, но след като приключих със закуската си се обърнах към него и дружелюбно му предложих да отидем някъде из къщата сами. По приятелски, разбира се. Може би.
Отидохме в задния двор, където бяхме далеч от двете семейства, и се тупнахме на меката и прясно окосена трева.
- Не знам какво да ти разкажа. - Засмях се. - Обикновено съм добър слушател и не говоря много. Явно няма човек, с който да съм толкова близка, че да споделям неща за себе си. Не съм от приказливите, което може би от една страна не е много хубаво. - Отново се засмях и продължих да дрънкам какви ли не глупости, докато устата ми не се измори. Наблюдавах как той слушаше с интерес, но после реших да му дам думата. Всъщност с удоволствие бих му разказала нещо по-лично, а не типичните общи неща, но в момента бих предпочела той да говори. И без това имахме достатъчно време за губене, можеше да си приказваме с часове. Казах му, че е наред да ми каже всичко, защото бих запазила всяка тайна, която реши да ми повери. Затова мълчах и изчаках той да започне да говори.

by **Jeongmin.** Вто Сеп 02, 2014 3:28 pm

Слушаше я внимателно и като гъба попиваше всяка една нежна дума, която излизаше от устата и. Тя рече на Мини, че явно няма някой, който и е толкоз близък, че да научава нещо наистина лично за нея. Да, той беше същият. Бе му рекла, че е и добър слушател, но не говори много. И все пак, той я оставяше да говори на спокойствие сега, защото му бе забавно да я слуша. Бе приятно, интересно, тя говореше някак увлекателно и караше сърцето му да бие по - бързо от обикновено.
Когато тя вече го остави да споделя за себе си, а той започна с първо по - общи неща, като пълно име, рождена дата, стил музика, който харесва, какви книги чете.
- Не мога да не отбележа, че любимите ми книги са тези на Стивън Кинг! - рече. - Обожавам ги.
След което допълни, че иска да пробие в музикалния бизнес с някоя голяма компания, но баща му е твърдо против това. Той искаше да работи в компанията му.
- Искаш ли да чуеш как пея? Не съм от най - добрите, но се старая. - попита и когато получи кимване в знак на положителен отговор, направи го. Изпя откъс от 'End Of All Hope' на Nightwish (странно, но успя да си вземе тоновете безпроблемно). Очевидно на момичето и хареса.
Странно как, изведнъж Джонгмин усети прилив на сила в тялото си и рече:
- Може ли да ти споделя нещо? - Джуйон кимна. Той се усмихна и кръстоса краката си в една стойка, която имаше в йогата, доколкото знаеше. - Изпитвам нещо към едно момиче.. запознахме се наскоро. - изведнъж замлъкна, но само за момент. - Тя е първата, която ме кара да се чувствам така, какво да правя?
Погледна надолу. Не можеше да срещне погледа и. Беше го срам. Да, точно така. Срам. Вярно - нямаше от какво, пък и не беше рекъл, че е тя, или поне не направо, но все пак беше объркан. Родителите му искаха той да тръгне с нея, той също го искаше, но не го правеше заради тях, а заради себе си. Но ако пък тя разбереше за намеренията им? Най - вероятно щеше да го среже на момента.
Очакваше тя да му каже нещо от рода на "признай и, ако има акъл, ще те разбере и ще го оцени" и очакванията му станаха реалност.

by **Lee Jooyeon** Вто Сеп 02, 2014 5:18 pm

Джонгмин говореше без да се уморява, а аз го слушах запалено и се усмихвах на думите му като често кимвах в знак на съгласие. Личеше си, че нещо го мъчеше през целия разговор, затова му казах, че може да ми сподели и той го направи. Когато ми каза, че има чувства към някакво неизвестно за мен момиче, се почувствах доста странно, защо го казва на мен. Със сигурност не бих била добра в съветите и нещо в мен напираше, че искам да разбера коя е въпросната късметлийка. Момчето беше много мило и дружелюбно и в деня, в който се запознахме, се убедих, че единствените чувства, които имам към него, са приятелски. Явно сега те прераснаха в нещо повече, защото изпитвах ревност до някаква степен. Държеше се много добре с мен като приятел и дори и аз не знам какво очаквах. А сега, чух го да изрича, че харесва някого. Може би вътрешно се надявах да съм аз. А може би си давах твърде много надежди.
- Според мен трябва да й кажеш. - Усмихнах се насила. - Ти си много добро и хубаво момче и няма как да не те харесва. А и ако сте в приятелски отношения със сигурност изпитва поне искра обич към теб. - Този път усмивката ми беше истинска и топла, защото го казвах от дъното на душата си в пълна искреност.
- Ще донеса нещо за пиене, устата ми пресъхна. - Засмях се. - Ако намериш смелост да ми кажеш коя е тя, ще се радвам много. Или ако искаш не ми казвай, но на нея кажи определено! - Казах, изправих се и му смигнах. - Връщам се след минутка! - Изтичах набързо през тревата и влязох в хола, въздъхвайки. Притворих очи за секунди, а после се приближих до хладилника и извадих студен чай, сипвайки в две чаши. Върнах се при него и му подадох чашата, сядайки и гледайки в големите му очи с интерес и вълнение.

by **Jeongmin.** Вто Сеп 02, 2014 9:49 pm

Джуйон му каза, че е много красиво и добро момче, и че ако с момичето са в приятелски взаимоотношения, тя поне малко би трябвало да го харесва по начина, по който и той нея. Всъщност да, Пак на това се надяваше. Само ако знаеше, че тя говори за себе си.. за момент у Джонгмин се зароди прекрасната идея да спре всичко, което бе започнал дотук по този въпрос, ала бе стигнал твърде далеч, нямаше право да поглежда назад. Не можеше да сложи края на това точно сега, трябваше да го довърши. За себе си.
Забеляза нежната и така стопляща го отвътре красива, изкряща усмивка и отново сърцето му започна да препуска в гърдите бясно, сякаш бе кон, който галопираше из равна поляна. Шестнадесетгодишният се чувстваше като една къща от слама, клечици или от карти, която вятърът, в случая Джуйон можеше да събори с духване. Сякаш бе едно есенно листо, което бе отвеяно нанякъде, без посока от слабия и нежен пролетен вятър. Разбираше сега какво означава това, което изпитвали по - възрастните, или поне това, което твърдяха, че изпитват. Усмихна и се и той. Нейната усмивка беше причината за неговата.
Тя рече, че ще донесе нещо за пиене, и че ако Мини събере смелост да и каже кое е момичето, към което изпитва известна симпатия ще се радва да научи името и, но ако не, то поне въпросната трябва да знае за това, а той просто и кимна покорно и едва забележимо в знак на съгласие и си даде малко време да помисли какво щеше да и каже, кога щеше да и го каже и как щеше да и го каже.
Когато вече бе решил всичко, или поне така си мислеше, И вече бе дошла при него и му подаде чаша, пълна със студен чай.
- Благодаря. - рече и отпи малка глътка от напитката. - Момичето.. - отпи още веднъж, този път по - бавно и продължително. - Ами.. това си ти, Джуйон.. - заби поглед в зелената трева, не можеше да срещне нейния. - Беше ми срам да ти кажа, но от пръв поглед ми направи силно впечатление. - каза и, след което показа уважението си, като и целуна ръка - жест, който за пръв път правеше. - Надявам се, че това няма да навреди на взаимоотношенията ни и ще си останем приятели.
Отново не знаеше как да срещне нейните очи в пряк контакт, погледът на момичето сякаш му се виждаше лазерен. Всъщност му бе пределно ясно, че тя би проявила разбиране, но го беше страх от нея. Не, не от нея, а от реакцията и. В първия момент нормално бе да се паникьоса или поне обърка, но дано бързо си стъпеше на краката и не му се развикаше, или не направеше нещо, което да го удари право в сърцето.

by **Lee Jooyeon** Вто Сеп 02, 2014 10:20 pm

Когато дойдох, Джонгмин беше на същото място и седеше кротко, очевидно мислейки за нещо, защото си мрънкаше нещо сам под носа. Започна да създава изречение, в което се предполагаше, че щеше да ми каже за това момиче, а аз в този момент отпих от чая си, готова да чуя и наистина, наистина любопитна коя ще да е тя. Когато чух собственото си име, всички мои сетива за миг спряха да работят. За малко да изплюя чая си. Опитах да контролирам реакциите си, преглътнах звучно и прочистих гърлото си, не смеейки да го погледна в очите. Не, това не беше истина. Сигурна съм, че се шегува с мен. Но тогава той хвана нежно ръката ми и я целуна, което ме накара да се изчервя, затова забих поглед в земята и изчаках положението да се нормализира. Вярно, намирах Джонгмин за много мил и приятен човек, също така в голяма степен беше привлекателен и имаше прекрасна усмивка, но е различно да чуя, че момичето, в който е влюбен, съм аз. Някак си беше странно. Никой досега не ми е признавал директно чувствата си към мен и беше първият път, в който чувам такива думи. А, също така беше и първият път, в който някой целува ръката ми. Осмелих се да го погледна в очите и още бях леко засрамена. Шестнадесетгодишно момиче се срамува от това да каже, че харесва момче, което също я харесва. Чудех се как ще намеря правилните думи. Почесах се по главата и въздъхнах, след което отворих уста и заговорих.
- Ще се надявам да не си правиш шега с мен, защото ще се почувствам наистина гадно, при положение, че чувствата между нас очевидно са взаимни. Така че, Пак Джонгмин, ако ме лъжеш, ще си изпатиш! - Казах, опитвайки се да изглеждам сериозна, но бях смешна. Видях как той се засмива и ме увери, че е сериозен в чувствата си, при което аз кимнах и се усмихнах.
- Срам ме е. - Закрих лицето си с ръце. - Не ме гледай! - Казах последно, а после той се приближи и разроши косата ми. Аз го бутнах на тревата закачливо и се наведох, разрошвайки неговата и смеейки се с глас.

by **Jeongmin.** Вто Сеп 02, 2014 11:51 pm

Джуйонг толкова сладко му рече, че се надява това да не е просто шега и че би се почувствала наистина ужасно, ако е така, след като тя също изпитва към него нещо по - особено и каза, че ако той го е рекъл на шега, ще си плати за това. Беше някак си смешно, макар и тя да изглеждаше доста сериозна и убедена в това, което излиза от устата и. Толкова беше сладичка.
- Спокойно, сладур, нямам за какво да те лъжа. - усмихна се, разкривайки зъбките си, които продължаваше да не харесва, и продължаваше да не харесва и продължаваше да продължаваше да не харесва и прочие. - Намеренията ми са сериозни към теб.
Тя отвърна, че се срамува и закри лицето си с шепите си, като после допълни към словата си той да не я гледа, което предизвика тихичък смях от негова страна. Малко беше невъзможно, понеже беше доста хубава, дори точно сега да не виждаше лицето и, макар и много да искаше. Засмя се тихичко, приближи се и разроши косата и. Тя бутна леко момчето, правейки същото с неговата коса, а той рече през смях:
- Ще си платиш! - след което хвана ръката и и я дръпна, а тя, както той искаше падна върху него. Усмихна се и се превъртя така, че той да е отгоре, след което отново се засмя и каза:
- Сладка си.
Целуна нослето и и се изкушаваше да целуне устните и, обаче засега щеше да се сдържа, дори и Джуйон да бе рекла, че също изпитва нещо към него. Срамуваше се донякъде. Явно този път нямаше да бъде дързък и да прави всичко, както обикновено обичаше да прави, все тая за какво ставаше въпрос.
В момента беше адски свит и срамежлив и чудно как в бъдеще щеше да си намери гадже (което можеше и да не е И) с тази негова черта в характера.

П.П. Съжалявам, че е тъй кратко и безсмислено, ама не знам на кой свят съм и да..

by **Lee Jooyeon** Сря Сеп 03, 2014 6:07 pm

И двамата паднахме назад на тревата като Джонгмин ме бутна и застана върху мен, а телата ни бяха на няколко милиметра разстояние от докосване. Каза ми, че съм сладка, което беше много мило и нямаше как да не се изчервя. Този път ръцете ми бяха заклещени между неговите така, че да не можех да обгърна лицето си с шепи отново. Той зяпаше очите ми, а широка усмивка бе изписана на моето лице. След секунди устните му допряха нослето ми, а аз рефлективно поставих ръцете си на бузите му, които исках да защипя толкова много. Всъщност очаквах да ме целуне по устните, но така и не го направи. Помислих си за миг, че може и аз да го целуна първа, но подобава той да го направи. Защо пък момичето да поема инициативата?
- Имаш много красиви очи като ги гледам така отблизо. - Изкоментирах и се усмихнах, след което се надигнах и го целунах по бузата. После се отдръпнах от срам и избягах отново в предния двор при семействата ни. Той не беше зад мен, сигурно седеше още там и се смееше на глупостта ми и на това колко съм срамежлива. След няма и минута дойде и отново седна на мястото си - до мен, поглеждайки ме с усмивка. Надявах се да не бием на очи. Въпреки че със сигурност сестра му и брат ми биха си помислили какво ли не. Видях ги да се кикотят един до друг и да си шепнат нещо, от време на време сочейки ни. А пък родителите ни не ни обръщаха особено внимание. Както винаги, разбира се. Отпуснах ръката си под стола и въздъхнах, а само след миг усетих как пръстите на Мини галят моите, а след това се преплитат едни в други.

Няма проблем, аз съм шокирана цял ден и не знам как изобщо успях да напиша нещо както трябва. е.е

by **Jeongmin.** Чет Сеп 04, 2014 1:33 am

- Имаш много красиви очи като ги гледам така отблизо. - рече Джуйон, а момчето можеше да усети как се изчервява. Тя беше сладка - вътрешно и външно. Може би затова го привличаше така и бе предизвикал неговия интерес от самото начало.
Джонгмин получи целувка по бузата и сякаш нещо в него запали свой невидим пламък, поглъщаш всичко вътре в него. Хилядите малки пеперудки под стомаха му се разпърхаха в миг, сякаш в състезание коя ще лети там повече. След като сега сякаш навсякъде под кожата му все едно бе изсипан нежно течен шоколад, сладък почти колкото нея, какво ли би станало, ако бе го целунала по устните или той бе осъществил плановете си да се извърне и в миг това да се случи? Вероятно не го бе направила, защото той е момчето, следователно първата стъпка е негова на всяка цена, но тя щеше да започне всичко, той само да окаже съдействие. Следващият път, когато тя понечи да го целуне по бузата, щеше да си получи това, което очевидно искаха и двамата.
Момичето хукна нанякъде, вероятно в предния двор при останалите, оставяйки го насаме с мислите, нахлули в главата му, за които нямаше време. Трябваше да я последва и точно това направи.
Отиде при нея, като и хвърли поглед, ухилвайки се широко и изглеждаше така, че ако се усмихне малко повече, устата му ще се сцепи, но за нея и това щеше да направи.
Сестрата на Мини и братът на Джуйон се смееха тихичко и си пошепваха нещо, вероятно относно тях двамата. Соченията на бъдещата двойка потвърдиха теорията на Пак.
Чу как момичето въздъхна и успя да открие къде е ръката и, за да я хване нежно и да вплете пръсти в нейните.
- Кажете ми кога е сватбата, моля ви! - рече сестрата на Джонгмин така, че само непълнолетните да чуят, гледайки го. - Моля ви, искам аз да съм кумата!
- Джимин, излагаш ме! - рече той и се засмя, поглеждайки дамата до себе си. След това погледът му отново се насочи към Кикуанг (май така го бяха представили техните), говорещ си с Джимин, вероятно занещо относно тях двамата със сестра му.
- Одеве не довършихме нещо! - реши се Мини, след което се изправи, като още не пускаше ръката на красавицата. Тя също се изправи и го последва до там, до където бяха до преди мъничко. Не можеше да чака повече - подари и неговата първа целувка, казвайки:
- Обичам те.
Отнякъде отново изникна досадната му сестра, заедно с братчето на Джуйон, като Джимин рече:
- Кога почвате да ми правите племенник?
Ах, това хлапе! Беше си безнадежден случай. Реакцията на батко и не бе нищо особено, беше само поглед, с който все едно и казваше, че щом си идат у дома ще я очисти, а тя само се ухили и направи знак с ръка на Кикуанг да се махат и да ги оставят насаме. Господин Пак само въздъхна и придърпа момичето в нежна и силна прегръдка, която сякаш предаваше думите "Никога няма да те пусна" по свой си собствен начин.

by **Lee Jooyeon** Чет Сеп 04, 2014 12:17 pm

- Кажете ми кога е сватбата, моля ви! - Сестрата на Джонгмин каза достатъчно тихо, за да може ние децата в семействата да сме единствените чули това. Нямаше и час откакто аз и момчето сме двойка, а вече искаха да ни женят. - Моля ви, искам аз да съм кумата! - Отново проговори сестра му, която всъщност беше сладка. За миг се замислих как ли би изглеждала сватбата ми с Мини наистина. При което се засмях на глас и другите ме изгледаха странно, все пак се смеех сама. После Джонгмин се изправи, все още държейки ръката ми, казвайки, че не сме довършили нещо. Погледнах любопитно и разбира се го последвах. Отново отидохме на мястото от одеве, където изненадващо ме целуна по устните, при което аз се стъписах и замръзнах за миг. Сигурно би прозвучало странно, но съм на шестнадесет и съм нямала първата си целувка още. Е, поне се радвам, че тя бе с Джонгмин тук и сега. После ми рече, че ме обича, което бе наистина прибързано по мое мнение, но пък много мило и ме накара да се изчервя. Бузите ми станаха розови за секунда и се усмихнах, не смеейки да го погледна в очите. Тъкмо щях да кажа нещо, когато сестра му отново нахлу и прекъсна действията ни. Кога започваме да й правим племенник ли? Това дете трябва да спре да гледа толкова филми! Когато отново останахме сами, стана някак неловко. Надявах се да не си тръгват скоро, и без това не успяхме да прекараме достатъчно време истински насаме, затова го придърпах напред, влизайки в дома ни, без да пускам ръката му.
- Ще ти покажа стаята ми. И тук никой няма да ни притеснява. - Усмихнах се и отворих вратата, пускайки ръката му, но той ме изгледа странно след това мое действие, и ме хвана отново, което предизвика смях у мен. Седнахме на леглото ми и му показах разни неща из стаята ми. Говорихме си за какви ли не неща, този път бях малко по-открита пред него и не се срамувах да отговоря на всеки един негов личен въпрос. Разговорът ни продължи за доста време, дори легнахме на леглото ми, на значително голямо разстояние един от друг, понеже аз се страхувах да се доближа по-близо и тъкмо когато се опитах да го направя, точно в момента, когато щях да легна в прегръдките му, на вратата се почука и чух гласа на сестра му, която без да отваря нареди на Джонгмин да се изнася, защото ще си тръгват. Извъртях очи и го пуснах да стане, а после го прегърнах преди да излезе. И двамата понечихме да се целунем още веднъж, но тогава последва силно тряскане по вратата и се засмяхме в хор. И все пак, накрая успях да си открадна още една секундна целувка и излязох заедно с него усмихната. Каза ми колко много не иска да си тръгва, но родителите му настояваха да не ми досажда, въпреки че не беше така. Разбрахме се довечера пак да се видим и нямах търпение за това.

by **Jeongmin.** Чет Сеп 04, 2014 5:34 pm

Джуйон го поведе към стаята си, за да останат насаме. Това му се стори малко странно. Не, че тя не бе оставала сама в стая с него, в неговата преди ден, но просто му беше някак си неловко. Нямаше против де.
- Ще ти покажа стаята ми. И тук никой няма да ни притеснява.
След като тя рече това, двамата влязоха, а тя пусна ръката на Джонгмин, което го накара да се почувства някак си недобре, изпита нужда да я хване отново и точно това направи. Момичето се засмя и това далеч не му хареса, затова се направи, че се цупи като десетгодишно дете.
Когато влязоха в стаята на И, седнаха на леглото и и се заприказваха - първоначално разни общи приказки, а след това по - сериозни и лични неща. Хубавото беше, че тя отговаряше на всеки негов въпрос, без значение от това какво я питаше. Може би тя го възприемаше като навлизане в личното пространство и че Мини трябваше да се поспре, ала не желаеше да мълчи.
Двамата легнаха на голямото и легло, на около двадесет и пет сантиметра един от друг, а той се боеше да се приближи повече.
Когато явно все пак Джуйон се реши да се приближи до момчето, от вратата се чу гласът на Джимин:
- Оппа, хайде идвай,мама започна да опява накъде си!
Той въздъхна отегчено. Новото му неофициално обявено гадже го прегърна и опитаха да се целунат, но вратата се отвори и майката на Мини влетя вътре. Тя обаче не попречи на младите отново да долепят устните си, а той рече:
- Не искам да ходя пък!
След секунди дойде и баща му, като двамата започнаха да му казват да остави горкото момиче на спокойствие и да не и се натрапва, и всякакви такива.
- Довечера в парка при пейките в седем? - каза на дамата, а тя кимна. - Не, знаеш ли какво, няма нужда, аз ще намина и ще ходим заедно. - усмихна се топло, стисна ръката и нежно и тръгна, като през цялото време мяташе погледи и усмивки на Джуйон.
**
- Нали знаеш, че не беше нужно вече да се сватосваш с нея, тъй като с техните приключихме преговорите и повече няма да работим заедно? Вероятно това ще е последната ви среща.
Сякаш бомба със закъснител, поставена в главата му гръмна изведнъж.
- Какво по..?!
- точно това, което чу. - студено каза майка му. - Сега върви, за да не и вържеш тенекия все пак, но повече няма да може да се виждате. Ок? Ок.
Мамка му!! Не беше предвидил това. Прекрасно - първата му тийн любов щеше да свърши по този долен и гаден начин. Щеше да направи всичко възможно, за да се вижда с нея още и още, но пред волята на майка му, той беше просто едно нищо.
Изхвърча на бегом от къщата, взимайки само парите си и телефон, като едва се сдържаше да не се разплаче. Дори и да му беше първата и последна среща с нея, искаше да я направи специална. Специална почти колкото Джуйон.
За щастие домът на семейство И бе на две пресечки от неговия, така че щеше да стигне бързо и да види любимата си съвсем скоро.
Когато вече бе пред входната врата, звънна на звънеца, а тя се появи облечена възхитително.
- Прекрасна си! - рече, придърпа я в обятията си и я целуна нежно. Хвана ръката и. - Къде искаш първо да отидем? Ще отидем където поискаш.

by **Lee Jooyeon** Чет Сеп 04, 2014 8:41 pm

След като Джонгмин си тръгна останах сама и ми беше скучно. Почти нищо не правих през остатъка от деня и нямах търпение да дойде вечерта. Когато тя най-сетне настъпи, се подготвих няколко минути по-рано, и когато той дойде бях развълнувана и притеснена в същото време как ще се развият нещата. Излязох, посрещайки го на вратата, той изглеждаше перфектно както винаги и каза:
- Прекрасна си! - Изчервих се на комплимента му и благодарих шепнешком, обвивайки ръцете си около врата му, докато неговите са на кръста ми. Целунахме се, а после преплетохме пръсти, тръгвайки надолу по пътеката на двора ни. - Къде искаш първо да отидем? Ще отидем където поискаш. - Каза, а аз се засмях. Колко сладко. Всъщност дори и аз не знаех къде искам да отидем.
- Всичко е наред. Можем да отидем и да седнем просто някъде. Изглежда, че днес ще е студено. - Погледнах мрачното нощно небе и продължихме да вървим извън дома ни. Запътихме се към лунапарка и щом стигнахме вече избраната от нас дестинация си намерихме една пейка и седнахме, гледайки нагоре към звездите. Понечих да кажа нещо, да започна тема, но той ме прекъсна, поглеждайки ме в очите сериозно, искайки да ми каже нещо. Аз се ухилих до уши на изражението му и зачаках да проговори. Явно се чудеше. Направих нацупена физиономия и повдигнах брадичката му, понеже бе наклонил глава надолу. Хвана ръката ми и отново ме погледна, очите му блестяха като звездите горе на небето.

by **Jeongmin.** Съб Сеп 06, 2014 1:43 am

- Всичко е наред. Можем да отидем и да седнем просто някъде. Изглежда, че днес ще е студено. - рече момичето сладко с нежния си глас, след което нейният поглед се отклони и се озова нагоре право към небето. Вярно, беше облачно и сякаш щеше да завали всеки момент. Перфектен повод Джонгмин да и даде якето си като по филмите, да я целуне под дъжда, а след това да извади чадъра си. Толкова романтично би било.
И като заговорихме за романтика, изведнъж му прищрака в ума какво липсваше, какво не бе взел - златна гривна и плюшено мече. Глупак! Идиот. Все тая, щеше да и ги вземе и без това, но просто от твърде много мислене бе забравил за това изцяло. Но дори и без тях би направил всичко, за да си изкарат чудесно заедно.
Двамата тръгнаха към лунапарка, хванати за ръце, а момчето от време на време си позволяваше да метне по някой влюбен поглед на дамата до себе си, която бе съвършенството в земната му форма. Все още се самообвиняваше и ругаеше наум, задето бе забравил, но все тая - щеше да и ги вземе и сега. Само оставаше да измисли как.
Когато вече бяха стигнали до желаната от тях дестинация, седнаха на една пейка, а Джонгмин несъзнателно бе пуснал ръката и. Би било много приятно да я държи за ръка, гледайки хилядите малки фенерчета, наречени звезди, осеяли небето. Като за първа среща щеше да е чудесно, но като за последна - далеч не. А пък нещо му подсказваше, че след малко щеше да му се удаде възможност да я хване пак.
Не, не, нямаше да е последната им среща, при това в никакъв случай. Нямаше да го допусне. Но все пак реши, че няма смисъл да я държи в неведение за това. Може би техните и бяха рекли или поне подметнали нещо такова, ако ли пък не, Мини щеше да я разочарова малко, но се налагаше. Предпочиташе сега, отколкото накрая да остане с разбито сърце и да го помни като глупак.
- Искам да т.. - тогава усети, че тя вече бе взела думата и най - нагло я прекъсваше. Изражението му придоби сериозен вид, а на Джуйон и стана смешно. Имаше време да размисли дали да и го рече или да го запази за края на вечерта. Избра да е сега, но и даде думата. - Съжалявам, че те прекъснах, не исках. Кажи каквото искаше, моля те.
Отново я хвана за ръка, поглеждайки я.

by **Lee Jooyeon** Нед Сеп 07, 2014 8:00 pm

- Съжалявам, че те прекъснах, не исках. Кажи каквото искаше, моля те. - Рече Джонгмин, отново хващайки ме за ръка, гледайки ме в очите. Всъщност нямах нищо специфично за казване, но ако нито един от нас не започнеше тема, щеше да бъде твърде неловко.
- Нямам нищо за казване. - Засмях се. - Така че, започни каквото казваше ти. Искаш да? - Погледнах с дълбоко любопитство в големите му блестящи очи, зяпайки в тях за няколко секунди, докато той също гледаше в моите. Просто седяхме, гледайки се, и мълчахме. Докато накрая той отмести погледа си от моя и се почеса по главата с ръката, която беше свободна. Измрънка нещо, което не чух, а после понечи да сформира изречението правилно. Доближих се до него, понеже все още ми беше малко хладно, и допрях телата ни, облягайки се на рамото му. Може би не трябваше да се държа толкова привързано към него, но бях такава. Дори не го бях опознала добре, а седях, отпуснала тежестта си върху него. Гърдите ми се спуснаха във въздишка, а самата аз в очакване на предстоящото му изказване. Помълча известно време, а после се отдръпна така, че вече да не съм облегната на него и ме погали по брадичката с някакво притеснение в очите. Явно нещо го мъчеше, но не можеше да си признае. Тогава се ухилих и рекох:
- Хайде де. Знаеш, че можеш да ми кажеш всичко. А и се изяждам от любопитство. - Усмихнах се лъчезарно, което предизвика усмивка и у него.

by **Jeongmin.** Пон Сеп 08, 2014 2:31 pm

- Нямам нищо за казване. - рече Джуйон и се ухили. - Така че започни каквото казваше ти. Искаш да?
Любопитно погледна в очите на Джонгмин след тези си думи, а той също гледаше нейните и сякаш потъваше в тях, като в един дълбок тъмен океан.
Беше някак си сладко и същевременно неловко да се гледат в очите, без да проронват нито дума.
И ето, че точно заради тази неловкост Пак извърна своя поглед. Почеса се там, където не го сърбеше и тихо си рече под носа, че сега му беше шансът и силно се надяваше да не го пропилее за нищо. Ако не и кажеше сега, щеше да разбие сърцето и, а той не искаше да се случва. Въпреки, че дори и да разбереше сега, пак щеше да е наранена, но поне нямаше да си прави илюзии, че можеше да излязат заедно пак някой ден. Предпочиташе да и каже сега, дори и да знаеше, че до края на срещата щеше да мисли само за това.
Тя пристъпи към него, облягайки се на рамото му, а той се усмихна. След което тя въздъхна.
Той се отмести, защото искаше малко дистанция, докато и казваше това, което му бе на върха на езика (в случай, че решеше да го пребие, да имаше време да бяга или поне да не го нарани сериозно, не, че щеше да го направи де, но..). Погали я по брадичката нежно. Беше наистина много притеснен, не можеше да го изрече на глас. Беше долно - всичко, което бе направл досега изведнъж просто ей така щеше да бъде забравено, защото вече техните не бяха бизнес партньори. Колко глупаво. От негова и от тяхна страна, не мислите ли?
- Хайде де. Знаеш, че можеш да ми кажеш всичко. А и се изяждам от любопитство!
След което една усмивка се разстла на лицето и. Това го накара той също да се усмихне, но веднага сериозно и притеснено изражение се възцари на лицето му.
- Виж.. не знам как да ти го река и силно се надявам, че вече са те информирали, но.. - направи кратка пауза и вдиша дълбоко в очакване на прилив на смелост, който така и не дойде, но въпреки това продължи мисълта си. - Родителите ми казаха, че вече са приключили преговорите с твоите и няма как да се виждаме.. - видя, че това я разстрои. - Спокойно. Не мисли за това. Хайде, ела с мен!
След това хвана ръката и и я поведе, дори да не знаеше сам накъде.

by **Lee Jooyeon** Пон Сеп 08, 2014 8:17 pm

- Виж, не знам как да ти го река и силно се надявам, че вече са те информирали, но - Джонгмин се прекъсна посредата на изречението си и си пое глътка въздух, при което продължи отново - Родителите ми казаха, че вече са приключили преговорите с твоите и няма как да се виждаме. - Каза ми, при което изражението ми доби съвсем друг вид. Видимо се разстроих, поглеждайки надолу, усмивката ми вече слезе от лицето ми, не знаех какво да си мисля в този момент. Въздъхнах, а после събрах смелост да го погледна отново без да се разплача. Вярно, че си бях чувствителна, но дори и някой, който не е би се разплакал. Дадох си празни надежди, че може занапред да станем още по-близки, а всъщност времето, което прекарах с него бе само един ден? После отново проговори, казвайки ми:
- Спокойно. Не мисли за това. Хайде, ела с мен! - Изправи се, хващайки ме за ръката, повеждайки ме нанякъде. Дори не знаех къде отиваме, а не пусках ръката му. Може би трябваше да спра и да му кажа, че ще се прибера, да му кажа сбогом, но просто краката ми не се отказваха, а вървяха след него, а ръката ми го стискаше. Глупави родители. Нима си мислят, че имат контрол над мен и всичко, което върша? Може да са прекратили преговорите, но се заклевам, това не е последният ми ден, прекаран с Джонгмин.
По едно време спряхме, не знайно къде се намираме, той ме придърпа близо до себе си и се облегнахме на едно дърво по средата на нищото, просто ей така - трева и няколко дървета.
- Какво правим тук? - Попитах с любопитство, поглеждайки в големите му кристалчета, които дори и в сянката на тази тъмна нощ, светеха неуморимо. Той не каза нищо, просто ме придърпа към себе си и ме целуна по челото. Аз се отдръпнах, разбира се, колкото и приятно да ми беше. Вярно, не исках да се разделяме, но може би така би било по-добре. Може би временно ще е добре да се разделим. Но на този етап, когато очите му срещаха моите в тъмнината и когато ръцете ни се докосваха, не можех да мисля за нищо друго освен колко перфектно изглежда в цялото си изящество пред мен. И за миг изгубих дар слово.

by Sponsored content

Април, 2003, Сеул, домът на семейство Пак

Април, 2003, Сеул, домът на семейство Пак

Re: Април, 2003, Сеул, домът на семейство Пак

Re: Април, 2003, Сеул, домът на семейство Пак

Re: Април, 2003, Сеул, домът на семейство Пак

Re: Април, 2003, Сеул, домът на семейство Пак

Re: Април, 2003, Сеул, домът на семейство Пак

Re: Април, 2003, Сеул, домът на семейство Пак

Re: Април, 2003, Сеул, домът на семейство Пак

Re: Април, 2003, Сеул, домът на семейство Пак

Re: Април, 2003, Сеул, домът на семейство Пак

Re: Април, 2003, Сеул, домът на семейство Пак

Re: Април, 2003, Сеул, домът на семейство Пак

Re: Април, 2003, Сеул, домът на семейство Пак

Re: Април, 2003, Сеул, домът на семейство Пак

Re: Април, 2003, Сеул, домът на семейство Пак

Re: Април, 2003, Сеул, домът на семейство Пак

Re: Април, 2003, Сеул, домът на семейство Пак

Re: Април, 2003, Сеул, домът на семейство Пак

Re: Април, 2003, Сеул, домът на семейство Пак

Re: Април, 2003, Сеул, домът на семейство Пак

Re: Април, 2003, Сеул, домът на семейство Пак

Re: Април, 2003, Сеул, домът на семейство Пак

Re: Април, 2003, Сеул, домът на семейство Пак