Под моста над река Хан

by **Park Luna** Съб Окт 19, 2013 3:14 pm

Spoiler::

by **Tae-Hyun** Вто Май 20, 2014 5:59 pm

-Къде е копелето?!-изсъсках в слушалката.Рязко набих спирачки нановата ми Хюндай Соната 2014 и лупнах с ръка по кормилото.-Предай му в такъв случай ,че ако не си докара ши*ния задник днес,на срещата ще съжялава ,че на тъпата му майка й е дошъл цикълът ,ясен ли съм!?
Затворих рязко телефона и го хвърлих на седалката в дясно от моята.Днес не ми беше ден.След като поздравих подборно цялата рода на идиота ,който ме ядоса едва ли не изкъртих педала и не потеглих с мръсна газ.Пропуснах няколко светофара ,но точно в момента не ми беше до разни светлинички.Знаех ,че това щеше да е най-малкия ми проблем днес.Плановете ми да изместя баща ми и да мога аз да поема поста му започваха да ми се струват доста невъзможни макар .С брат ми в последно време така яко бяхме притиснати защото дъртия старец взе ,че реши ,че му трябва нов екип от съветници и мениджъри плюс още двама адвокати ,които изкъсно ни следяха.Заради тях пратката от Северна Корея закъсня,бяхме я отложили с половин месец в който се правихме на глухарчета пред баща ни.Толкова ли не може да пукне по-бързо?
Хвърлих бърз поглед на таблото за да видя колко е часа.Чудно!Закъснявах.Това беше точно в стила ми.Обичах да го правя.Стисках кожения волан толкова силно ,че усетих как с нокти едва ли не продирах материята.
-Мамка му!-изругах наглас и завих рязко .Чух гумите на колата ми да свирят и преди да съм се усетил успях да направя един хубав дрифт.Чувството което се породи в мен ме накара да се подсмихна дяволито.Почуствах се по-добре.Ускорих повече защото просто настроението ми се беше върнало.Ето че след няма и половин час вече бях под моста на прословутата река Хан.Вече беше минал залез слънце и се беше стъмнило наоколо.От мързел слязох с колата до долу и я паркирах като арабин в пустиня точно под моста на алеята.Не ми дремеше ама ни най-малко.Щом излязох от нея се се сдържах и се усмихнах.Всичко вървеше по план.
-Добър вечер,приятели!-поздравих високо давайки сигнала.Стоях облеглат на колата си и наблюдавах как мъжете се изнизваха и се насъбираха.Да им имам и прикритието.Пф.
-Господин Чонг.-един от доверениците ми ме повика и аз извърнах глава развеселено.Погледнах го и повдигнах вежди.Хлапето държеше току що пребит мъж който едва се държеше на коленете си.Усмихнах му се дружелюбно.Но усмивката ми далеч не беше толкова приятелска.Това беше моята запазена смъртоностна усмивка .Защо смъртоносна.Защото всички които я виждаха след това умираха или всъщност..биваха убити.Има логика все пак.
-Какво имаме тук.-казах през въздишка и се доближих до пребития мъж.Приведох се към него.-Ще карам направо.Имаш нещо мое.Тоест нещо което ще бъде мое.-натъртих на последната час и протегнах ръката си напред ,сразтворена длан.-Дай ми го.
Следващото което усетих е как тоя мерзавец се изплю върху кожата ми.Замръзнах на мястото си и усетих любимата си усмивка да цъфва на лицето ми.Избърсах ръката си докато не изпусках яростните очи на мъжът.С едно ловко движение го сритах в стомаха с коляно,а от устните ми се откъсна тих смях.Сграбчих в шепата си косата му и извърнах главата му нагоре за да може да продължи да ме гледа щом толкова е отворен.Нанесох нов удар този път по гнусното му лице и се отдръпнах .
-Оправете се с него .-тихо заръчах докато бърсах ръката си с кърпичка.Изпуках врата си и тръгнах към вратата на колата си.имах по-голми очаквания за тази вечер.
-ШЕФЕ!-извика ме някой .Лениво се обърнах и видях друг от екипа ми да държи момиче ,което яростно се бореше с хватката му.Приближиха се към мен.
-Пусни ме нещастнико!Пускай ме!-пискаше гълъбчето и не осъзнаваше в каква неприятна ситуация беше попаднала.Все повече развеселен се обърнах към нея
-Здравей ,ангелче.-казах миличко и се усмихнах.

by **Yoon Mi** Сря Май 21, 2014 8:28 am

Поредия натоварен и пълен с тренировки ден.Юн Ми лежеше ,разперена като звезда на пода в тренировъчната зала.Беше адски уморена.След училище си беше потрошила краката за да дойде навреме за тренировките и ако не беше Хьон Джин ,една от малкото й познати тук сред останалите трейнита може би щеше да я изритат заради несериозно закъснение.Но какво беше винавна Юн Ми ?Пътуваше с рейс и метро защото училището й беше бая далечко от компанията.Всичко в живота на младото момиче бавно започваше да се преобъръща.Първо не можеше да спре да се измъчва заради брат си Кьонг Су ,който така упорито отказваше да има дори нещо общо с нея.Работа,работа,стрес и отново работа.Нима това беше по-важно от сестра му? Не го разбираше просто не го разбираше.Но каквото и да правеше той,колкото и да я отблъскваше ,тя никога нямаше да се откаже от него!Независимо нищо.Да,обичаше го.
Юн Ми едва влачеше краката си и усещаше как очичките й бавно се притваряха.Беше пребита като куче.Как може точно днес да ги подхванат с хип-хоп танците.При положение ,че знаят ,че има проблеми заради асмата ,как може да я подлагат на това.Днес няколко пъти й се беше наложило да си вади инхалатора.
-Ъъъъъггхх~-ръмжене се откъсна от гърлото на момичето.Вече се стъмваше и трябваше по-бързо да се добере до метрото за да може да се прибере и да се свие под юрганите и да заспи като малко порче.Докато крачеше едвам ,Юн Ми изкара телефона си и включи да разцъка някоя игра.Нямаше сили да бърза.
-Тъпо идиотче!-скара се за пореден път на онази противна птичка от "Flappy Bird"
-Какво каза?!-дълбок ,мъжки глас я накара да се стресне и за малко да изтърве телефончето си.Юн Ми погледна към непознатия със големите си очи.Този тип беше страшничък и я гледаше изкъсо със острите си очи.Момичето притисна телефона до гърдите си и отстъпи крачка назад.Отвори уста да дава обяснения когато тоя взе че дръпна телефона от ръцете й.
-Защо снимаш??-изръмжа насреща й карайки я да настръхне.
-Н-няма нищо такова господине аз...-беше тръгнала да обяснява ,но нещо зад него привлече вниманието й.Някаква група мъже ,точно под мостта над река Хан, се бяха събрали ,а един риташе някакъв. Възклицание излезе от устните на тъмнокосата и тя щеше да продължи да си зяпа когато горилата пред нея не я дръпна с хищните си ръце и я разтърси.Писък се откъсна от гърлото й ,но беше късно.Мъжът се опита да постави ръка пред устинет й ,но тя го захапа с което разбира се го ядоса още повече.Непознатият я раздруса хубаво и в следващия момен я влачеше към глупичката на останалите мъже.
-Пусни ме нещастнико!Пускай ме!-нареждаше смело Юн Ми докато опитваше да се изтръгне от здравите му ръце.Въпреки ,че привидно изглеждаше бойна и смела ,точно в момента очите й се насълзяваха.Ами ако сега я изнасилят или по -лошо убият?Това щеше да е края!
При всички тези мисли единственото име което изплува в съзнанието й беше Кьонг Су.Къде беше той сега??
-Здравей ,ангелче.-изнедващо нежен глас привлече вниманието й.Тя извърна главата си се оказа лице в лице с някакъв фатално красив мъж .Беше опасен и това си личеше по лукавите му очи и дяволската усмивка.Тинейджърката спря протеста си и се загледа в него.Устните й затрепериха.Зад нея ,мъжът ,който я беше хванал обясни набързо грешната ситуация със снимките.
-Това не е така,идиоти такива!-викна Пак и отново се разшава.Всички я погледнаха.
-Така ли слънце?Е в такъв случай..можеш да си вървиш,оп,не-не-не.Защо не поостанеш ..ще се позабавляваме.Заедно.-онзи страховития мъж се приближаваше все повече и повече към нея ,а проклетата му дяволска усмивка не слизаше от лицето му.Юн Ми замръзна наблюдавайки как устните му се извиваха и оформяха всяка една дума ,която остро се забиваше в корема й предизвиквайки неприятни спазми.
-Не ме приближавай!-предопреди го с треперещо гласче ,когато близоста му беше в повече.Усещаше дъхът му върху лицето си.Зловеща усмивка разкри и острите му зъби ,сякаш беше готов да я разкъса всеки момент.Юн ми усети едната му груба ръка да гали гушата й .Едвам преглътна ,а от очите й вече се сипеха сълзи .

by **Light.** Чет Май 22, 2014 11:16 pm

- Дже Джин, стегни се! - крещеше мениджъра му, който стоеше на другия край на залата за тренировки, в която чудно защо той стоеше по това време. Беше лицемерно някак си. Защо до преди всички му викаха Лайт, а сега до един се втурваха да го наричат с името, което бе вписано в документите му - Куак Дже Джин? Е, той не познаваше такъв. Името му беше Лайт. Блу Лайт, Вивид Лайт, просто Лайт. Нямаше създание, което се казваше Дже Джин Куак, или поне той не знаеше за съществуването му.
Лайт, който крачеше бавно към изхода от залата за тренировки, се врътна на пети и погледна към мениджъра си злобно:
- Да, ще се стегна. - това предизвика широка усмивка у него, която рапърът бързо унищожи, само с едно просто изречение. - Но не сега.
Отново се завъртя грациозно и бавно към изхода, като чуваше всякакви думички от рода на "върни се, смотаняк" и всякакви такива. Ама този ненормалния не знаеше ли, че само певецът да щракнеше с пръсти, можеше да изхвърчи от работата си? Е, явно не. А трябваше. Не е хубаво да се заяждаш с Лайт. Доста хора го научаваха по трудния начин.
Мръщеше се и сумтеше всеки път, когато надписът "Забранено е тютюнопушенето" се озовеше пред полезрението му. Но имаше и хубава страна, можеше да пуши други неща, които не са тютюн. Умно! Макар и той да си пушеше всичко където и както искаше, забраната беше скапана.
Излезе нетърпеливо и бързо от сградата, вадейки червената кутийка с цигари, върху чиито етикет пишеше нещо, което той така и не си направи труда да прочете нито веднъж. Издърпа една цигара с бял филтър и я постави между устните си, щраквайки клечка кибрит, оставяйки я да гори и палейки цигарата си. След това си пое въздух, вдишвайки не за пръв път от това нещо, съдържащо тютюн. От устата му излезе едно голямо красиво кълбо сивкав дим, разпростиращ се навсякъде около него, помагайки му да изчисти всяко нещо, нахлуло в ума му. От това, че хората като него - сънуващи разни хора, които мислят, че са им роднини и всякакви такива, биха се побъркали, до факта, че мениджърът му го дразнеше - всичко отиваше по дяволите. А всъщност, той не, че не беше луд, но това, че търсеше Су Джин, или както той и помнеше името по - добре - Зин, беше по - кратко, е, търсеше я само, за да се убеди, че е прав и за да натресе този факт в носовете на някои личности, които не спряха да му се подиграват. Не, че не можеше да ги счупи от бой и да ги направи трудни за рисуване след това, но нямаше да спори с по - големи изверги от него. Е, едва ли имаше такива, ала..
Отново си дръпна от цигарата му, наблюдавайки как малко по малко нежно изгаря и може би ако бе човек, щеше да умре в несподавена агония, бавно и мъчително.
Изведнъж отнякъде се чуха женски, или по - точно момичешки викове. Разсеяха го. Проследи шума и изведнъж се оказа точно под моста на река Хан.. да, под моста, като троловете. Умно, а?
Погледна внимателно случващото се - някакво дребно детенце на не повече от шестнайсет и някакъв мъж на неговата възраст, може би.
Опита се внимателно да фокусира всичко, присвивайки очите си малко, изглеждаше странно. Е, оказа се, че хлапето е Юн Ми, която той толкова си обичаше, и някакъв.. не знаеше кой беше. Но беше Юн Ми - трябваше да и помогне. Тя беше една от малкото, които се интересуваха от него заради това, което всъщност беше. Не му се мазнеше заради слава и пари, беше способна да го накара да се чувства добре в компанията и. Харесваше му факта, че имаше малко хора, които се добираха до истинската му същност, но бе странно - повечето от тях бяха момичета - Джу, Джиуон, Юн Ми.. Минхьок бе единственото момче, на което Лайт вярваше.
И като стана въпрос за Сънг А, явно отново батко Лайт щеше да се изявява като спасител на невинни дечица. Случваше се втори път в рамките на година и половина и беше странно при условие, че и двете му са най - добри приятелки. Каква ирония, нали?
Хвана за рамото този, койт се бе надвесил над Пак, обърна го с лице към себе си и го удари с юмрук в лицето.
- Не я докосвай. Повярвай ми, не искаш.
Беше чул за какво си говорят, докато никой не бе забелязал жалкото му присъствие, затова бе сигурен, че иска нещо лошо да и направи.
- Заяждай се с мен, ако можеш.

by **Tae-Hyun** Чет Май 29, 2014 8:01 pm

-Шефе хванах я точно когато беше готова да снима!
Обясни набързо мъжът който държеше младото момиче което сякаш замръзна когато може би усмисли какво можеше да й се случи ако продължи в същия дух.Стоях и я гледах с лукаво пламъче в очите си.Беше красива,но и ужасно малка.Сигурно нямаше даже 15 години.Колко сладичко.От толкова малка с такъв нрав.
-Това не е така,идиоти такива!-викна почти в лицето ми тя и плахо се огледа.Всичките ми хора гледаха.Но аз бях напълно спокоен и даже бях в настроение така че щях само да се позабавлявам с нея.
-Така ли слънце?Е в такъв случай..можеш да си вървиш,оп,не-не-не.Защо не поостанеш ..ще се позабавляваме.Заедно.-предложих й докато се приближавах все повече към нея.Страхът който лесно разчитах по окорените й очи.Негово отражение беше моето лице ,което също виждах.Обожвах такива моменти.Колкото и да врякаше и да се опъваше тя която и да е беше беше уплашена до смърт и аз го надушвах.Можех толкова лесно да я пречупя.
-Не ме приближавай!-вече тихото й разтреперано от уплах глас галеше душата ми.Дяволската ми усмивка се разшири все повече и вече разкриваше зъбите ми.Знаех че тази вечер ще се забавлявам и сега опредлено постигах целта си.Скъсявах разтоянието помежду ни и вдигнах едната си ръка бавно.Докоснах нежната й гушка и дори този така небрежен допир ме накара да вкуся вкуса й.Нямах търпение.Спуснах погледа си надолу ,а когато бях готов да го върна върху изплашените й очи когато усетих нечия ръка да ме дръпне назад.Всичко се случи твърдо бързо за да реагирам и ето че в лицето ми се заби юмрук.Залитнах назад ,но се увладях.Хах,кой се усмеляваше!?Избърсах устните си с палец и го погледнах.
- Не я докосвай. Повярвай ми, не искаш.-непознато момче дръзваше да стои пред мен и да ме гледа така.Напуши ме смях гледай го.Лол,не знах ,че току що се оставих на някакъв слаботелесен гей да ме удари.По -унижен не съм бил в живота си.
- Заяждай се с мен, ако можеш.-на това нямаше как да не се засмея.Гръмкия ми глас оттекна в изведнъж настъпилата тишина.Направих знак на хората ми да си останат по местата.Нямаше да се излагам още повече.Можех толкова лесно да се справя с тая млака отрепка пред себе си.Усетих как новия ми Sig Sauer P226 SL 9x19 гореше във вътрешния ми джоб.Мисълта ми как ще реагира колкото момче ме накара все повече да се ухиля.Беше толкова жалко.
-Лоол~ И сега какво..много ме страх!-казах през засмяни очи е се обърнах към един от подчинените ми и му кимнах към смелото момче.Мъжът се ухили заедно с мен и вече наоколо се чуваха тихи кискания от всичките ми хора.С периферното си зрение видях как момичето отново започна да се бори със хватката на колегата ми.Погледнах го строго.Исках още да се забавлявам.Скоро отново насочих вниманието си върху непознатото момче.Направих крачка към него.
-Хах, и кой си ти ако мога да те попитам,друже,че да ми се дървиш така.Знаеш ли с кой си имаш работа?-говорих му съвсем с насмешка.Изтрелях ръката си го сграбчих за предницата на парцала който беше облякал.Дръпнах го към себе си и му доставих честа да се срещне с десния ми юмрук.Преди да ми е паднал от ръчичките нанесох втори удар и го пуснах погнусен.Обърнах се мигновено към момичето.
-До къде стигнахме?-усмихнах й се с онази моя усмивка.

by **Light.** Чет Юни 26, 2014 12:06 pm

Извинявай за закъснението, просто мислех, че Yoon Mi ще пише преди мен и.. нда -.- Още веднъж - съжалявам :)

Оня педал взе, че се изсмя право в лицето на Лайт и това го вбеси. Едва доловимо той изскърца със зъби, когато непознатият направи знак на хората си да се разкарат, или да останат там, където са, или все едно, важното е, че общуваше с жестове. Ама и Лайт можеше да ползва жест - любимият му среден пръст, натресен точно в грозната му физиономия. Но засега щеше да си задържи това за себе си. Нямаше нужда от него още.
-Лоол! И сега какво.. много ме страх! - рече този надут задник, с който Юн Ми се бе забъркала.
"След малко ще видиш от какво трябва да те бъде наистина страх." - наум си рече Куак, след което стисна зъби и присви очи злобно, съскайки. Нямаше да се остави на някакъв шибаняк да го разиграва като маймуна. Такива с един юмрук ги поваляше на земята. И той нямаше да бъде изключение.. може би.
Докато онзи се обръщаше, Дже Джин взе да обмисля внимателно всеки свой ход.
И точно тогава.. някакъв, който сигурно тежеше три пъти колкото Лайт го хвана през кръста и започна да го бори. Все едно беше на MMA битка. Тц.
Съпротивляваше се и използваше тънките си крачета, за да го рита накъдето му падне. Е, дано поне успееше нещо да направи. Не, че губеше надежда, но не успееше ли с крака, това щеше да боли.
Онзи само стоеше и го гледаше, като се хилеше, все едно имаше тежка форма на шизофрения. Е, може би все пак наистина си беше луд, психично болен, умопобъркан, както щете го наречете, все тая.
Пристъпи към него и го попита кой е и знае ли изобщо с кого се занимава. После го издърпа и два пъти му удари юмрук в лявата буза. После го пусна и направи погнусена гримаса, поглеждайки към девойчето пак, питайки я докъде бяха стигнали.
Лайт направи една крачка към него и реши да се прояви като каскадьор. Скочи високо и направи предно кълбо във въздуха, протягайки крак, изритвайки силно въпросната личност в главата. След успешно приземяване на един крак, нанесе втори удар, само че по гърба му, а след това се приближи към него, хвана дясната му ръка и с една бърза схватка я изви така, че още малко и можеше да успее да я завърже на възел. Издърпа я още малко към себе си, като чу доста силен пукот от костта му и я пусна. Очакваше, че ще се обърне и затова отстъпи две малки крачки назад, заемайки отбранителна позиция.
- Казвам се Лайт. Но за разлика от тебе, аз не се интересувам от името на противника си.
Повдигна вежда и очакваше нападението, изразено не с ръкопашен бой, а с някакъв вид оръжие. Въпреки, че и самият рапър имаше нож у себе си, не го използваше при битки, ала всякакви противници има.

by Sponsored content

Под моста над река Хан

Под моста над река Хан

Re: Под моста над река Хан

Re: Под моста над река Хан

Re: Под моста над река Хан

Re: Под моста над река Хан

Re: Под моста над река Хан

Re: Под моста над река Хан