Пекарната "Pink Sugar"

by **Kyungsoo** Нед Ное 03, 2013 5:40 pm

Хару жизнерадостно пристъпваше към пекарната на Мей Ли, където винаги ходеше, ако искаше нещо сладко. Честно казано, на това момиче му се удаваше да прави такива неща. Отвори стъклената врата, като влезе с бодра крачка вътре и отиде при нея.

- Обичайното, моля. - каза той на младата китайка. Тя му подаде две от обичайните за него сладкиши, разбира се, с повече ягоди, като редовен клиент, той си имаше и привилегии, нали така?

"Обожавам ги..!" - помисли си, фокусирайки погледа си върху кексчетата.
Хару извади портмонето си и плати сметката. Взе сладкишите и се завъртя, за да огледа дали има свободни маси или ще трябва да яде сладкотиите на Мей Ли у дома.
Точно зад него бе Хана, с която така и не можеше да се понася.

"По демоните, какво женствено намира тази у мен?!" - мислеше си Хьон Джун всеки път, когато я видеше. Принципно, бе изключително любвеобилен и мил, но точно пък главната рапърка на Secret и нейното "Твърде си женствен, за да си момче" му бъркаше в здравето адски.

- Ти пък какво правиш тук?! - ядосано попита помощният вокал на M.Pire. Едва се сдържаше да не избухне пред нея. Повдигна едната си вежда въпросително, което предизвика бурен кикот у момичето.

by Гост Пон Ное 04, 2013 8:51 pm

Беше гладна. Както винаги само обяда не `и стигна, за да може да каже, че се е наяла. Винаги трябваше да има нещо сладко за десерт, не можеше без него. За което винаги фитнес инструктора `и се караше и милиони пъти се беше опитвал да я отучи, но опитите винаги завършваха с неуспех. Хана си оставаше щастлива с десерта си, за разлика от другите. Един единствен път я бяха отказали от сладкото след ядене, когато групата `и бяха претърпели инцидент. Тогава момичето беше най-наранено от всички и дълго време се възстановяваше. През онзи период не `и беше особено до ядене и любимите `и неща. Но този период беше отминал и сега тя отново си похапваше всички сладки неща, които обича, разбира се като се съобразява като е на диета.
Отново никой не `и беше купил десерта и се налагаше тя да отиде да си го купи сама. Нямаше нищо против да излезе до пекарната "Pink Sugar". Щеше да се разходи и да подиша малко чист въздух. От сутринта се беше затворила в студиото, заедно с някои от екипа от компанията `и и въобще не беше излизала. Затова нямаш да `и навреди, напротив.
- Излизам. - съобщи на хората в стаята, които само `и кимнаха.
Наметна дебелата жилетка, защото времето беше започнало да става студено. Излезе от сградата и тръгна към пекарната, която не беше много далеч...Пристигна и отвори вратата на пекарната. Когато влезе топлината и уютността на местенцето я накараха да се почувства прекрасно. Отиде до касата и застана пред единственото момче, което беше на опашката. Или по-точно момиче. Добре позна кой стои пред нея, но все още не можеше да определи дали е момиче или момче..беше прекалено женствен за момче...Той се обърна и я видя.
- Ти пък какво правиш тук? - попита той.
Явно не беше щастлив да я види. Е, тя също не изгаряше от желание да се срещне с него.
- Идвам да си купя нещо сладко какво друго мога да правя. - сопна му се тя.
Хана не се държеше с другите хора така, даже понякога бе прекалено мила, но просто с него `и идваше от вътре да се държи така.
- Ще се поместиш ли? - попита го тя.

by **Kyungsoo** Пон Ное 04, 2013 9:32 pm

Той продължи да я гледа изпитателно в очите, очаквайки отговор на въпроса си.
- Идвам да си купя нещо сладко, какво друго мога да правя.. - каза тя с не особено мил тон.
"Човек никога не знае." - мисълта за миг пребяга през главата на Хару, а той тихо се засмя.
- Ще се поместиш ли? - грубо попита Хана.
- Минавай! - отвърна помощния вокал на M.Pire, след което я изгледа злобно и се отдръпна. Макар да я мразеше, беше кавалер, какво да се прави.

Запъти се към една от свободните маси, единствената свободна, която погледа му долавяше. Остави сладкишите си върху стъклената масичка и дръпна един плетен стол, на който седна.
"Тази за каква се има?!" - помисли си. Мразеше я. Дразнеше го. Много. Единствената жена, която мразеше. Принципно намираше жените за мили и добри създания, заслужаващи обич и човек, който винаги да ги разбира, да ги кара да се усмихнат, но точно тази му бъркаше в здравето сериозно. Не мразеше никой така, както нея.

- Пф. - звучно изсумтя Хару. Огледа се из сладкарницата, това беше последната свободна маса. Когато установи, че тя идваше към него, отхапа от кексчето си, като едва се сдържа да не се развика.
"Ще ми се налага ли..?!" - помисли си. Определено не вярваше, че ще издържи психически, защото изобщо не се радваше да я види тук.. или където и да е изобщо. А пък и трябваше да търпи нейното "Твърде си женствен, за да си мъж", му влизаше под кожата и в най - добрия случай, да се развика.

Той отново се огледа, а тя издърпа един от столовете на масата му, като му хвърли лукав, злобен поглед.

by Гост Пет Ное 08, 2013 5:41 pm

- Минавай! - отвърна той и се помести от пътя `и, като не пропусна да я изгледа злобно.
- Мерси. - каза тихо тя.
Едно нещо можеше да му признае. Беше голям джентълмен. Да, не го харесваше особено. Първият път, когато се бяха запознали, тя го бе сбъркала за момиче. Но той не беше такъв и тя го разбра, когато видя, че е от мъжка група. Тогава му беше казала, че е твърде женствен, за да е момче. Тогава той се беше държал гадно с нея, а тя се държеше с хората така както те се държат с нея. Нямаше друга причина да се държи така. Но наистина нещото, което не можеше да отрече, бе това че е джентълмен. Въпреки че той очевидно не я харесваше, заради нейното изказване, той все пак се държеше джентълменски, когато бе нужно, което тя не очакваше от него. Това засега бе единственото нещо, което харесваше у него.
Отиде на касата и си поръча два мъфина, от които единия беше с шоколад, а другия със сладко от боровинки. Това беше любимия `и десерт. Ако се отнасяше до мъфини, тя единствено си купуваше от пекарната на Мей Ли.
Трябваше да изчака известно време, но поръчката `и дойде скоро и тя я плати. Поръчката `и ухаеше прекрасно и мъфините бяха все още много топли, току що извадени от фурната.. Хана се обърна и огледа масите. Щеше да ги изяде в самата пекарна, защото иначе щяха да изстинат, ако трябваше да се връща чак до компанията. Единственото свободно място бе до Хару, което не `и се понрави много, но нямаше друг избор. Отиде до масата и дръпна един от столовете, като му хвърли лукав поглед. Остави таблата на масата, на която бяха мъфините и седна. Нямаше намерение да разговаря с него или поне да започне разговор, затова отхапа една хапка и се загледа в масата...

by **Kyungsoo** Нед Ное 10, 2013 5:06 pm

Хана се настани удобно точно срещу Хару, така, че погледите им да се засичат винаги, щом и двамата погледнат напред, след което отхапа хапка от шоколадовия си мъфин и се загледа в масата. Очевидно бе потънала в размисли или просто не искаше да започва разговор с момчето. Той направи същото, замисли се. Една - единствена проклета мисъл му се въртеше в главата, но честно казано, го беше доста срам да го каже на глас. Беше го срам да го направи или поне нямаше да го направи точно пред нея. Отхапа една малка хапка от кексчето си, след което се осмели да направи това, което не е мислел, че изобщо някога може само да си помисли:
- С теб защо толкова се мразим?..

Думите просто се изплъзнаха от устата му. Нямаше намерение да казва нищо подобно..
"Чудесно." - помисли си.
Облегна се назад, като гледаше с що е речено "празен поглед" в една точка, а именно в тавана. Разбира се, не очакваше отговор на въпроса си, единственото, което бе способен да очаква, бе Хана звучно да му се изсмее в лицето. Абсолютно нищо повече. Дояде останалото от сладкиша си, като веднага след това се върна към размислите си, които за негова огромна изненада бяха прекъснати от звънкия глас на момичето отсреща.

by Гост Сря Ное 27, 2013 4:54 pm

Хана нямаше намерение да завърже разговор. Ако тръгнеха да си говорят нещо беше сигурна, че през цялото време ще се карат и ще се държат с един друг както обикновено. Никога не си бяха говорили като нормални хора. Честно казано момичето не беше сигурна, че това може да се случи... Той също нямаше вид на човек, който иска да завърже разговор с нея. Също като нея, гледаше в друга посока и похапваше от сладките неща, които си беше взел. Въпреки че си мълчаха между тях нямаше това чувство на неловкост. Можеха да стоят така с часове и въобще да не почувстват потребност да говорят. Което беше добре за нея от една страна, защото през това време имаше време да размишлява и да помисли над нейните проблеми и преживявания. Но от друга страна по незнайна причина много искаше да разбере и да го попита за какво си мисли той, докато не си говорят или по-точно заяждат. Но никога не го беше правила и надали щеше да го направи, защото тя не го познаваше чак толкова добре, за да го пита такива неща...
- С теб защо толкова се мразим?
Въпросът я измъкна от мислите `и и я върна в реалността. Изненада се да чуе, че въобще `и казва нещо. Второто нещо, което я изненада беше самия въпрос, на който нямаше отговор. Не знаеше защо се мразят. Честно казано тя не би могла да каже, че се мразят, по скоро, че не се понасят. Всичко бе започнало откакто тя му бе казала, че е прекалено женствен, за да е момче, а той `и беше отговорил с нещо грубо.
- Не мога да ти отговоря на въпроса. - каза тя.
Отхапа от мъфина и го погледна. Ако се опитаха да си говорят нормално, можеха и да постигнат разбирателство по между си. Тя можеше и би искала да се опита, но надали това беше и негово желание.
- От къде ти хрумна да питаш точно това? - попита тя тихо.

П.П. - Извинявай за закъснението.

by **Kyungsoo** Сря Ное 27, 2013 9:57 pm

Хару получи странен и объркан поглед от страна на момичето, но след това, тя отвори уста, за да каже нещо. Момчето се разтрепери. Не знаеше какво ще каже, дали изобщо ще каже нещо или просто иска да се посмее малко на глупостта му. Беше му все едно.. или поне предполагаше.
- Не мога да ти отговоря на въпроса. - каза тихо Хана, което породи различни мисли в главата на Хюн Джун.
"Знаех си. Защо изобщо попитах?! Къде ми беше акълът?" - мислите минаваха през главата му със скоростта на светлината. Побърза да отклони всяка от тях, преди отново да е изпаднал във велики размисли и всичко да отиде на вятъра. Може пък тя да се сети защо се държат толкова зле един с друг.
- От къде ти хрумна да питаш точно това? - попита тихо Хана, но въпреки това, Хару я чу.
- Ами.. не знам. Принципно, съм приятелски настроен към всеки, но не знам защо се държим толкова зле един с друг точно ние двамата.
Хрумна му, че може да е до завист. Не знаеше за какво обаче тя би му завиждала. Не знаеше и най - вероятно не това беше причината. Secret бяха много по известни от M.Pire и това далеч не беше служебна тайна. Истината е, че макар и да ставаха популярни в Япония много бързо, вампирите не са особено известни в родна Корея.
- Защо според теб се мразим.. и изобщо има ли причина?
Отново не знаеше какви ги говори, но може би, тя му ставаше приятна, когато не го обиждаше.

by Гост Вто Дек 17, 2013 6:03 pm

- Ами.. не знам. Принципно, съм приятелски настроен към всеки, но не знам защо се държим толкова зле един с друг точно ние двамата.
И тя като него винаги бе приятелски настроена към хората. В този случай наистина не знаеше какво `и става. И друг път `и бяха говорили грубо, но този път тя се беше обидила, вместо да се направи, че не го е чула, както по принцип правеше. Момичето си мислеше, че може би е заради самия човек. Ако някой близък човек или някой, към когото има интерес я обиди, тя винаги се засягаше и се опитваше да направи така, че другия да го разбере и по някакъв начин да `и се извини. Хару не `и беше близък, но откакто го бе видяла, го беше сметнала за мил, а и беше доста привлекателен. Но просто понякога тя не можеше да си затваря устата и беше направила коментара по негов адрес и той `и беше отвърнал с хаплива реплика и така двамата бяха започнали да се държат гадно един към друг. Имаше чувството, че ако това не се беше случвало, двамата можеха да бъдат добри приятели и даже нещо повече...
Отхапа няколко хапки от мъфина и се загледа в ръцете му.
- Защо според теб се мразим... и изобщо има ли причина?
Остави мъфина на масата и го погледна. Смяташе да му говори честно.
- Знаеш ли,.. и двамата имаме вина за това. Според мен всичко започна откакто аз те обидих и ти ми отвърна по начин, от който се засегнах..сигурна съм, че и ти си се засегнал. Не мога да кажа, че те мразя, просто от онзи ден не те харесвам особено. Но съм сигурна, че не беше така преди...
Не знаеше какво мисли той, но щеше да е хубаво да разбере.

П.П. - Съжалявам за огромното закъснение!

by **Kyungsoo** Пет Яну 24, 2014 6:55 pm

И аз съжалявам >.>

- Знаеш ли.. и двамата имаме вина за това. Според мен, всичко започна откакто аз те обидих и ти ми отвърна по начин, от който се засегнах.. сигурна съм, че и ти си се засегнал. Не мога да кажа, че те мразя, просто от онзи ден не те харесвам особено. Но съм сигурна, че не беше така преди.. - това бяха думите на Хана, които определено изненадаха Хьон Джун. За пръв път някой да каже, че и двамата имат вина за това да не могат да се погледнат. Обикновено всичко се дължеше на себичността му, но какво да се прави, явно и такива хора се намирали. Отмести един кичур коса от лицето си и рече:
- Мисля същото.. благодаря ти, че беше честна.
Можеше и да беше самовлюбен кретен, но Хару обичаше да му казват истината, защото бе по - добре да кажеш това пред варианта да излъжеш. А пък и никой не успяваше да го преметне, така че.. загледа се в лицето и. Тя беше красива, нежна и сладка. По нещо му напомни за Хьеджонг. Странно ли беше? И с Хана би се опитал да бъдат нещо повече от приятели, ако нещо с взаимоотношенията им не се прецака отново. Не, че някога са се разбирали, но можеше и да се оправят някога.
Изяде мъфина си по най - бързия начин, защото му стана неловко в компанията на Чонг. Тя също приключи със своето хапване.
- Да се прибираме заедно?
Отговорът бе кимване от нейна страна. Отвори вратата и я остави да мине първа. Той направи същото, но остана неприятно изненадан от чудесното посрещане отвън. Стояха папараци. Да, много хубаво. Сега щеше да бъде пуснат слух, че с рапърката са заедно.
Започна се с досадните въпроси от рода на "откога сте заедно", "какво мислите за половинката си" и всякакви такива. Хьон Джун издърпа момичето за ръката и я отведе в дома си, където нямаше кой да гледа какво става.

Пиши направо в дома му :3

by Гост Съб Мар 15, 2014 8:17 pm

- Да, бих хапнал малко торта - каза Сонгджонг без даже да осъзнава какво е казал на У Хьон.
Хьонгът му го гледаше объркано, сякаш никога не беше чувал, че макнето "би хапнало малко торта".
- Сонг Джонг, не те питам дали би ял торта. Питам те кога най-накрая ще ми върнеш дисковете, които ти заех преди седмица.
Но макнето на Infinite не слушаше. В по принцип трезвомислещото му съзнание, сега се бяха наредили в плътна редичка шоколадова торта, еклерова торта, тирамису, мляко с ориз, огромен ягодов шоколад, еклерчета, та даже се виждаха някъде в края на редичката и три толумбички. От къде толумбички ли? Приятелите му, които следваха в България, му бяха изпратили една кутия с тези странни български сладки с много сос. И наистина му харесаха много. Бяха адски вкусни, просто се топяха в устата. Добре, че не се бяха развалили, защото тогава Лемън кенди щеше да плаче много. Не е безизвестен факта, че е шокоаналитик и че е маниак на тема сладкиши. Но пък само съмембърите му, родителите му, Кисоп и Каън знаеха, че някой може да го подкупи само със сладкиши. Това беше единственият възможен начин, с който може да навиеш макнето на Infinite да се съгласи за нещо.
- Ох, макнеее - издиша тежко Нам. - Ще ми отговориш ли най-накрая?
Сонгджонг най-накрая фокусира вниманието си върху по-възрастния. Присви устни и студенината отново обля сладкото му лице. Стига толкова мечти за храна... поне за този момент.
- Все още ми трябват дисковете ти. Ще ти ги върна до два дни - извъртя с досада погледа си и се отблъсна от стената, на която се беше подпрял.
В такива случаи искаше вече да си е у дома, при членките на Miss A и Ким Бом, да се излежава като древногръцкият бог Дионис в леглото си и да се лигави с колекцията си от различни видове бонбони, докато се наслаждава на приятните задушевни мелодийки, които строяха по принцип от IPod-а му.
Искаше.
Сградата на Woolim го задушаваше, а откакто компанията беше станала под-компания на S.M, графикът им беше още по-запълнен и имаха двойно повече работа. Макар и сега да имаха повече фенове, бяха тройно по-уморени. Нямаха никакво време, а последния път, в който Сонги се беше прибрал, сигурно беше преди около пет-шест дена. И седемте члена на Infinite спяха, на който диван, кресло или под си изберат. TASTY бяха по същия начин.
За какво даже им беше да участват в концертите на SM Town? Ох... Нямаха време за личен живот, а един от тях си имаше сериозна приятелка, която вече започваше да се сърди.
Макнето на групата тръгна по коридора към изхода на компанията. Наистина имаше нужда от това да си хапне някой друг сладкиш. Не искаш боклуците, които предлагат в магазините. Искаше нещо току-що изпечено и ухаещо приятно. Каращо те да изтръпнеш и да ти изпълни устичката със слюнка. Успя да напусне Woolim без никой да го забележи. Сега оставаше единствено да открие някоя пекарна или сладкарница. Трябваше да почеше шокоаналистическите си слабости и да се натъпче както подобава с цялата си прелест. И не, нямаше да си мръдне и малкия пръст ако попадне на някой фен. Щеше да се натъпче както подобава по Законът на чревоугодника.
Може да беше вече вечер, но животът в Сеул тъкмо започваше. Ставаше още по-оживено и претъпкано на някои места. Този забързан, скучен и сив живот, който 70% от корейците живееха, беше изключително досаден. Те бяха като клонинги - вършеха едни и същи неща, хранеха се на едни и същи места, дишаха един и същи въздух. И си мислеха, че изживяват живота си безкрайно смислено. Улиците бяха запълнени със забързани жени, които искаха час по-скоро да се приберат в домовете си при съпрузите и децата си. Мъжете бяха абсолютно същите. Виждаха се и почти навсякъде влюбени двойки, които бяха излезли на среща. Натискаха се, целуваха се, нямаха капка срам в себе си. Сонг Джонг мразеше това.
Мразеше този обикновен живот от дъното на душата си. За това беше и различен.
Една огромна панда привлече вниманието на младежа. Стоеше пред обикновено помещение, подходящо за магазин, фризьорски салон, козметичен салон и за каквото още можете да се сетите. Е, не беше човек, но си беше доста масивно. Светеше с неонови лампички, за да привлича клиентелата. В ръцете си държеше черна дъска, на която беше изписан ценоразписа на някои от предлаганите неща. Макнето повдигна главата си. Това беше пекарна. Приближи се до вратата и я бутна. Влезе в приятно помещение, а това което го зарадва най-много, беше фактът, че нямаше много хора. Една двойка в единия ъгъл ядеше сметанова торта с ягодки и пиеше горещ шоколад. На една от най-близките маси, почти до тезгяха, стоеше някакво чернокосо момиче и говореше оживено с момичето, което стоеше зад витрините. Чернокосата беше със закръглен корем. Беше бременна. Макар и мъж, той можеше да различи бременна от дебела... а и си личеше прекалено ясно. Продавачката май я нарече "Ани"... Не че го интересуваше. Освен тях, имаше и още някаква двойка, може би вече женени, в друг край на пекарната. Беше спокойно.
Сонг Джонг се приближи до витрините, обсипани с най-различни лакомства. Какво точно искаше? Наистина ли беше гладен, или просто желаеше да се полюбува над тази красота зад стъклената витрина? А защо не и двете?
- Ще желая един лимонов чийзкейк с рикота, чаша ягодов шейк с шоколадова заливка и... специалитета на сладкаря, моля - и за първи път днес, той се усмихна.

by **Mei Li** Съб Мар 15, 2014 9:36 pm

-Пазете се госпожо Пак!!-викна звънливо Мей Ли докато носеше нова голяма тава ,пълна с вкусни току що топлички сладкиши.Тази нова доза беше пълна с всякви видове шоколадови глазури .Всеки момент щеше да стане и тавата със пловете.Мей щеше а се заеме с украсата им веднага щом приключеше с тази в ръцете й. Тя постави пълната тава на витрината и с доволна усмивка ,се изправи.Готвенето винаги й е било страст и го правеше с такава любов.Още от малка даже.Винаги тичаше да помага на майка си и най-вече на баба си.Умишлено разбира се.Правеше всичко за брат си.Първия човек ,който опита първата й гозба всъщност беше самия Джи Тао.Естествено произведението й беше пълен боклук ,но момичето напук на всичко продължи и ето я сега.Имаше собствена ,малка сладкарница в която твореше щастие.
-Госпожо наблюдавайте касата докато оправя новите сладки!-подвикна Хунг докато влизаше бързо в кухнята зад витрината.Трябваше да наеме още служители ,но първо -имаше доверие единствено на тази мила макар и възрастна женица и второ ,нямаше как да си го позволят.Всичката печалба ,която естествено никога не е била в космически суми ,отиваше за доставките на тесто и продукти.Може би в най-скоро време на китайката щеше да й се наложи да взема още един кредит.Този път обаче нямаше да е от Джун Мьон Банк .Него не можеше да го погледне повече в очите.Какъв срам досега не е имала през живота си.
Съсредоточено Мей Ли стоеше над масата , докато си подсвиркваше и декорираше мъфините. Като всяко едно момиче тя не пропускаше да си открадне поне една лъжичка от всяка купичка с конфитюр или шоколад.За този месец имаха доста шоколад ,което й се чинеше ,че трябваше да изразходва в поредна Шоколадова седмица.Тогава имаше най-много клиенти.
Скоро китайката стоеше подпряла брадичка на касата и следеше с уморени очи празната пекарна.До нея пристъпи и госпожа Пак с торта.Това не им беше първата поръчка ,но винаги им е било трепет докато чакат клиента да дойде да си я вземе. Не след дълго обаче ,започнаха да прииждат и хора.Това съживи Мей и тя с широка ведра усмивка обслужваше хората. Мислише си че няма да стане по -хубаво когато дойде и продавачката на драхи от съседния магазин.Тя минаги идваше да ни прави компания.Беше страшно мила и винаги си купуваше нещо за хапване.
Докато Мей Ли се занимаваше с машината за машината за касови бележки и си говореше с жената,вратата на пекраната се отвори и това извести нежното звънче закъчено отгоре. Момичето изпука врата си ,изпъчи рамене и пвдигна поглед към новия клиент.

.
.
.
.
.
.
.

- Ще желая един лимонов чийзкейк с рикота, чаша ягодов шейк с шоколадова заливка и... специалитета на сладкаря, моля
Китайката скляпаше с очи невярващо.Това ,това,това....
-Сънгджонг..-прошепна с мъртвешки глас Ми Йон и едвам преглътна. С роботски движения ,тя се обърна и взе чинии и се наведе към вратичките на витрината.Замръзна на място загледана в простраството.Някой се прокашля ,което съвзе момичето и тя разклати глава да се оттърси.Някак си успя да набара точния чийзкейк.Започна да лази по земята от стрях ,че Сънгджонг ,който по-дяволите стоеше на метър разтояние от нея ,ще я види.Единственото което може би той видя беше ръката й която се показа за да постави чинийката с чийзкейка на плота пред него и отново се скри отдолу.Какво беше казал че иска още?Поръча си още иии..О не.Какво беше казал!?А да!
Криейки се зад дългата си коса ,Мей се изправи бавно и придвижи до блендера и направи набързо шейка.
"Фенките им се бутат ,буквално , а аз се крия ,като някаква луда!"-нареждаше си наум тя и правеше някакви неприятни физиономии с лице докато режеше ягодите.С трепереща ръка и с остър ,забит в земята поглед тя отново застана пред идола.Не искаше да го поглежда за нищо на света.
Виждайки в какво състоние се намираше китайката ,госпожа Пак се появи от някъде и я избута към вратата на кухнята .Момечто беше буквално като кукла на конци.Не можеше да управлява собственото си тяло и затова тя просто застина на мястото си със склонена глава.Беше в пълен шок.И точно тогава!
-СПЕЦИАЛИТЕТА!-викна ,а гласът й разби тихото помещение.Без да се чуди много ,много Мей едва ли не разби розовата клатеща се врата и влетя в кухнята.С яростни движения ,тя затършува и намери белите блокчета шоколад.Започна да ги оформя по най-бързия начин.Щеше да направи шоколадов Сонгджонг и нищо нямаше да я спре!

by Гост Пон Мар 17, 2014 9:46 am

Лимонов чийзкейк. Именно заради него сега хората масово го наричаха Лемън кенди бой. Като цяло, обичаше абсолютно всичко със съдържанието на лимони. Единствено не ги ядеше цели. Обичаше ги само, когато са в чай, в някой сладкиш или нещо подобно. Хем ги обичаше, хем не ги обичаше. Една такава омраза и любов едновременно. Обичаше да казва: "Обичам лимоните, но и ги мразя." точно като всички онези кифли във фейсбук, туитър, инстаграм и подобни социални мрежи, които са зарязани от гаджетата си или обичат някого. Обичам те, но и те мразя... Къде, по дяволите, е логиката на това? Е, поне в случая на Сонгджонг любовта между него и лимона е взаимна - обичат се. Но донякъде и се мразят. Доста хора го оприличаваха на лимоните - едновременно кисел, но и сладък, придаващ ухание и свежест на всичко. Самият той също се оприличаваше на лимон, само че от зелените. Май се наричаха лайм. Те бяха двойно по-кисели, точно като него, когато пожелае да бъде такъв.
Момичето зад касата се стресира. Или досега не беше виждала айдъл, или просто Сонги й беше любимец. Честно казано, него това не го бъркаше. Искаше единствено да получи поръчката си и час по-скоро да се натъпче със сладкото. Имаше нужда от ударна доза сладкиши. И хич не го интересуваше, че може да получи диабет. Тъпчеше се най-редовно с шоколад и всичко съдържащо захар вече 20 години, започваше 21-вата. Би трябвало вече да е пристигнал диабета при него, нали? Е, нямаше го като семейно заболяване, така че сигурно по-трудно заболяването щеше да си пробие път до него.
Момичето взе чиния и застана до витрината. Просто стоеше и гледаше в пространството или се чудеше кое е лимоновия чийзкейк. Доста странно момиче. Макнето на Infinite се покашля, за да покаже, че все още е тук и чака. Тя се съвзе, взе парче от желания от него чийзкейк и.... се скри под тезгяха. Певецът за първи път се сблъскваше с нещо такова. Захванаха го съмненията, че тя му е фенка. Беше виждал какво ли не, но за първи път нещо такова. По принцип пищяха, вряха му се, кълняха му се в любов, а сега... се крият? Това нова мода ли е сред Inspirit-ите и не само при тях? Леле... какво ли не може да измисли фенският мозък.
Ръката й постави чинията с лимоновия чийзкейк с рикота, след което тя се изправи. Косата й беше пред лицето й и замина при блендера.
"Какво по дяволите..." - помисли си вокалът. Сега по възможно най-бавния начин ли щяха да го обслужат? Можеше да хване нервна криза, да се вбеси, да се разкрещи всеки момент... За сладко не можеше да чака! Поне скоро получи шейка си.. оставаше единствено специалитета на сладкаря да му донесат. Някаква възрастна жена дойде, може би част от персонала.
- Извинете я. Днес е малко разсеяна - усмихна се жената. След това погледна към розовата врата, най-вероятно водеща към кухнята. - СПЕЦИАЛИТЕТА! - извика тя. - Моля, седнете някъде. След малко ще Ви го донесем.
И Сонг Джонг кимна уморено с едното си око.
- Колко Ви дължа? - попита той, вадейки портмонето си от задния джоб на дънките.
- Ммм.. - сладкарката изчисли сумата на калкулатор. - 60 хиляди вона.
Сонги отново кимна с глава, извади сумата от портмонето си, постави я на тезгяха и си взе шейка и чийзкейка. Седна на една от масите - нито до прозорците, нито до вратата, просто идеалното местоположение. Взе виличката и започна да яде от така любимият си чийзкейк. Точно както го правеше баба му, точно както го обичаше. Очите му направо светнаха като светофари щом лимоновият вкус се разтопи в устата му. Наистина беше много вкусно. Умствено отбеляза пекарна "Pink sugar" сред местата за чести посещения, а тези места са много малки. Това си е цяла чест. Самото макне на Infinite да хареса нещо.
Факт е, че дори най-суровите, жестоки, студенокръвни и заядливи хора, могат да се размекнат, когато правят, ядат или гледат любимите си неща. Същото е и с него - щом си хапва любимите тортички, еклерчета, сладки, става един голям плюшен лимон, който става само за гушкане.

by **Mei Li** Сря Апр 02, 2014 11:59 am

Мей Ли обикаляше из малката кухня ,като едно турнадо.Говореше си сама,караше се от време на време на продуктите и естествено не пропусна да се поядоса малко на малките си провали като,например на смеси синия със сиви фондан или пък да размаже шоколад по косата си. В главата си тя вече имаше готов образ на "специалитета" ,който щеше да поднесе на перфектното същество ,което беше само на няколко метри от стята ,която всеки момент щеше да се срути заради емоциите й. Щеше да напраави захарна фигурна на макнето и да я сложи като връх на едно мъфинче.Щеше да я направи толкова изящно и красиво ,че после него щеше да го е шубе да го близне.Понеже нямаше никакво време китайка успя да оформи захарната фигурка от бял фондан само до кръста,след което сложи готовия образец на топло във фурната и се зае с другия разноцветен фондан ,който щеше да използва за дрехите и детейлите.Ситуацията беше на живот и смър и Хунг отлично го знаеше .От време на време хвърляше трескави погледи към вратата,сякаш в очакване да я хванат на местопрестъпление.Сърцето й щеше да се спука от вълнение и даже докато пръстите й чевръсто работеха очите й я защипаха от солените сълзи ,които напираха.Айде пак.Онзи път изкара акълите на Рейн ,като се разрева и се простна на пода и сега ли щеше да се повтори това унижение?Стегни се Мей Ли ,стегни се!
Макар и с наводнени и замъглени очи тя продължи да работи и за две минути вече беше успяла да докара забърка точни цвят на фондана ,който щеше да изплозва за дрешката на малкия захарен Сонгджонг.Щеше да пресъздаде визията му от The Chaser защато там й беше най -любим.Не й се налагаше да гледа клипа отново за да си спомни облеклото му.Помнеше го детайлно в главата си.Все пак образа на това нечовешко, сладко същество беше седмици наред на екрана на компютъра й.
-Госпожо Пак!Заключете заведението!-вика китайката ,когато вълнението направо разтрепери кекавите й колена.Нямаше да го изпусне,не и този път ако се наложеше щеше да го гони после!Преди месец някъде беше успяла да се добере до задния вход на залата където щяха да снимат някакво предаване ,но тогава някакви по -луди от нея женки успяха да привлекат вниманието на охраната и така Мей остана на сухо.Без да види любимата си банда.
Спомена накара момичето да вдиша дълбоко и да изврещи умстено "ФАЙТИНГ" и след няма и пет минути захарния Сонгджонг изящно стърчеше над мъфина.Гледйки го едва,едва премигвайки сладкарката се строполи на земята задъхана и с полудяло сърце. Без да губи време в агония тя го мушна отново във фурната за да може фондана да омекне и да става за ядене.Беше нужно само още мааааалко временце.Ох къде беше То Мин Джун за да спре времетооооо??
-Готово е!-излезе от устните на момичето когато видя ,че фондана започна да блести.Прибързано тя пъхна ръце във фуната и успя да опари цялата си китка .Беше много полезнено и за малко мъфина да се изплъзне от ръцете й.
Кухненската врата се отвори и от вътре -гордо,гордо с наперена похотка и вдигната високо глава излезе Мей Ли.Дали Сънгджонг си спомняше държанието й от преди малко?Най-вероятно не.Той не беше човек ,който щеше да обърне каквото и да е било внимание на момиче като нея ,нали?
Правейки се на дърт мъжки паун ,Хуанг се доближи до масата на момчето и прочисти гърло.
Всеки момент щеше да се пропука и от вътре и от вънка ,но въпреки всичко китайката
продължи с новата си игра.
-Заповядайте.Специалитета.-успя да докара онзи монотонен тон на дърта адвокатка и постави изделието си пред макнето на INFINITE.
-Добър апетит.-кимна като някаква кралица и се извъртя .Направи няколко крачки и се спря .Не се здържа и с едно рязко движение се върна до масата му и хавана ръба й с две ръце за опора.
-Харесват ли ви?-попита със блеснали очи.

by Гост Съб Апр 19, 2014 3:02 pm

Сонгджонг бавно забиваше малката и изящна виличка в парчето лимонов чийзкейк. Наистина не искаше да пропилява това творение на изкуството, което висеше в чинията му, но като че ли беше неизбежно..? Обожаваше сладки с лимон.
Боже, какво се преструваше на невинен сладколитик? Можеше да унищожи това нищожно и мъничко парченце за по-малко от няколко секунди, затова и се задейства като ламя. Е, не точно. Предпочиташе да се наслаждава на всяка една хапка, която отива в устата му. Отпиваше отвреме навреме от ягодовия си шейк, след което пак се връщаше на парчето, което само чакаше да бъде доизядено. Храната определено беше едно от най-прекрасните неща в този жесток и егоистичен свят. А пък за сладкото да не говорим. То успокоява, когато си депресиран, тъжен, ядосан или нещо подобно. Не е тайна за никой член на INFINITE, че макнето им мъкне със себе си постоянно пакети с разни сладки. Досега не се беше случвал ден, в който да не е бесен и сърдит и да не яде от сладките, които носи. А най-ужасното за другите шестима, беше това, че Сонги не споделя лакомствата си с тях.
Хах, кой нормален би го направил? А и говорим за С-Л-А-Д-К-И. Не можеше просто без да ги яде. Все едно кръвта му беше съставена само от шоколад.
Макнето на INFINITE отпи поредната глътка от шейка си, когато видя възрастната служителка да затваря заведението. Момчето сбърчи вежди. Какво, по ангелите, се случваше тук? Да не би да го отвличаха? Яко! Всеки знае, че И Сонг Джонг обожава филми на ужасите, криминалета, не вярва в призраци и тем подобни, докато Донг У... О, Донг У. Изглеждаше супер страшен на външен вид, а пък беше такъв бъзльо, че просто няма накъде повече да е.
Най-накрая кухненската врата се отвори и от нея излезе онова момиче, което го обслужи с парчето лимонов чийзкейк. Значи специалитетът на сладкаря беше готов. Сонги кимна доволно, а девойчето се приближи до него. В ръцете си носеше мъфин и това отгоре... той ли беше?
-Заповядайте.Специалитета - и тя го постави пред него.
Макнето го огледа любопитно. Да, това беше той и визията му от The Cheaser. Определено беше доста добро, щом чак успя да се познае.
-Добър апетит - пожела му сладкара, кимна му като някаква супер влиятелна личност, обърна се и тръгна да си ходи.
Братът на КаЪн огледа отново мъфина. Не можеше да определи какъв е, но изглеждаше доста вкусен на външен вид. Надяваше се обвивката му да не лъже. Отпи отново от шейка си.
Тъкмо да остави чашата, когато онази се върна, хвана масата и се подпря на нея. Сонги я погледна леко странно и изръмжа тихичко.
-Харесват ли ви? - дори очите й блестяха странно.
Певецът дори не я удостои с поглед. Заби вилицата си в последната хапка от чийзкейка, който беше поръчал, и я изяде с такава огромна наслада, че след малко можеше и да се разтече по пода на пекарната. Доизпи си и ягодовия шейк. Така повдигаше напрежението на госпожичката до него и дори го усещаше. Доставяше му огромно удоволствие да измъчва така хората. Да достига до връхната точка на напрежението и тогава да пусне бомбата с гръм и трясък. Майка му определяше това качество като ужасно, но лично за него беше добродетел.
Най-накрая дойде и ред на мъфина. Постави го пред себе си и пак огледа захарният Сонгджонг. Внимателно го махна от мъфина и го постави в чинийката. Взе сладкото и отхапа от него.
- Да, вкусно е - кимна той и погледна момичето. - Запишете ме в клуба на Редовните клиенти, моля. А захарният Сонгджонг да го ям ли или да си го взема за в къщи?

by Sponsored content

Пекарната "Pink Sugar"

Пекарната "Pink Sugar"

Re: Пекарната "Pink Sugar"

Re: Пекарната "Pink Sugar"

Re: Пекарната "Pink Sugar"

Re: Пекарната "Pink Sugar"

Re: Пекарната "Pink Sugar"

Re: Пекарната "Pink Sugar"

Re: Пекарната "Pink Sugar"

Re: Пекарната "Pink Sugar"

Re: Пекарната "Pink Sugar"

Re: Пекарната "Pink Sugar"

Re: Пекарната "Pink Sugar"

Re: Пекарната "Pink Sugar"

Re: Пекарната "Pink Sugar"

Re: Пекарната "Pink Sugar"

Re: Пекарната "Pink Sugar"