Кафене "Pink"

by **The Black Queen** Вто Юли 03, 2012 11:55 pm

След като мъжът се върна, за да вземе още нещо я попита къде ще отидат. Малката веднага се сети за любимото й кафене ... все пак цялото беше в розово. Дори и униформите на служителите.
Настаниха са на една масичка и си поръчаха. Тя сок, а той някакво си кафе.
- Блеки, другата седмица не ме търси. Седмицата ще е посветена на Сън Хи.
- Моля?! Ама как така?!? - Детето не успя да приеме факта, че цяла седмица няма да се среща с нейния бяс. Други си умираха да имат нейния късмет, а тя искаше да има още! Никога не й се угаждаше.
- Само така успях да я навия да дойде на рождения ден на мама.
Джонг Уон проясни защо ще я игнорира. Малкото обаче реши, че е само да се отърве от нея и веднага го центрира с друг въпрос. Нямаше начин да се остави на съдбата!
- Ами Че Рин онни ... и с нея ли няма да се срещаш? - Детето отпи от сока си дори не дочака отговора ме когато забеляза едно малко чисто бяло котенце със сини очички. Веднага се спусна и го взе. Върна се на мястото си и започна да го гали, а то мяукаше в ръцете й. Детето му се ухили, след това погледна Джонг Уон и на него му се усмихна по този начин.

by **YeSung** Сря Юли 04, 2012 1:08 pm

- Ами Че Рин онни ... и с нея ли няма да се срещаш?
- И с нея няма да се срещам. Седмицата е изцяло посветена на най-малката ми сестричка! - усмихна се той и отпи от кафето.
Кафенето беше цялото розово! Като се почне от плочките до униформите на служителите.. При това в бебешко розово! Идеше му да повърне! Мразеше розовото! И виновницата за това беше Лина. Като малка светът й беше розов, стаята й беше розова, дори си беше направила розови кичури. И веднъж докато той спеше го гримира в розово. От тогава намрази розовото. Но не можеше да каже на Сон Йо "Мразя розовото, може ли да идем в друго кафене?" за това просто преглътна тежко и се приготви.
- Какво правиш тези дни? Не те виждам да хвърчиш заедно със Сон Йон из S.M. Да не би шефа да ви е наказал?
Сон Йо поклати глава и изпуфтя.
- Нещо със Сън Йонг ли? Сон Йон ли е болна? - започна да прави предположения мъжът. Сон Йо само стана от мястото си и седна в скута му обвивайки ръце около него. - Ъъъ, Блеки, нали знаеш, че тук е пълно с папараци..? - усмихна се миличко той. Обаче Блек Куин ясно му показа, че не й пука и продължи да си го гушка. ЙеСънг също я гушна и си стояха така
- Имам една тъжна новина.. На 22-ри януари влизам в казармата. Това е официалната дата за влизането ми там.

by **The Black Queen** Сря Юли 04, 2012 8:19 pm

- Какво правиш тези дни? Не те виждам да хвърчиш заедно със Сон Йон из S.M. Да не би шефа да ви е наказал?
Малката й сестричка беше доста болна. Киха, кашля, температура и всякакви други глупости. Сон Йо се чувстваше самотна. Нямаше с кого да се разхожда, да върши пакости и да споделя тайните си. Родителите не даваха на Блеки да припари до Уайт!
- Оппа, Сон Йон е болна. Не е сериозно, обикновена настинка, но мама и татко не ми дават да ходя при нея, защото може да се заразя и астмата ми да се отключи! Те не ми казват когато ги питам, пък и не знам отговора, защото до сега не е била в много тежък стадий, но е опасно за мен ако пипна такава настинка, нали?
Никой никога не й обясняваше. Питаше ги за астмата си, защо не може да й купят куче, котка, хамстер и като цяло животно с козина, но винаги й казваха, че заради болестта никога няма да й вземат такова животно. Щом се разболееше винаги влизаше в болница и я държаха там по една седмица. Детето пусна малкото котенце от ръцете си и седна в скута на Джонг Уон. Той и напомни, че някой папарак може да ги хване, но детето ясно му показа, че не й пука!
- Имам една тъжна новина.. На 22-ри януари влизам в казармата. Това е официалната дата за влизането ми там.
Днес определено не й беше ден! Толкова много новини наведнъж, това просто й дойде в повече. Тя стана от скута му и седна на стола си! Въздъхна тежко и погледна ЙеСънг.
- Оппа, защо да е тъжна? Там ще се отървеш от нас и от работата! - Тя му се усмихна. - А за бебето не се тревожи! Аз и Сон Йон ще помагаме на Че Рин с гледането на детето!

by **YeSung** Чет Юли 05, 2012 10:25 pm

- Оппа, защо да е тъжна? Там ще се отървеш от нас и от работата! А за бебето не се тревожи! Аз и Сон Йон ще помагаме на Че Рин с гледането на детето!
- Виж, Сон Йо, не ми се ходи там! Все пак, ще ставам баща и искам да съм до детето си, когато каже първата си думичка, когато му порастне първото зъбче, когато проходи..
Изведнъж разбра колко много ще изпусне от живота на детето си. О, боже.. Щеше да разбере какво е да си родител след няколко месеца, можеше да потренира с двете малки чудовища докато все още беше тук.
- Имам молба към теб. - Блек показа, че го слуша внимателно. - Ще ми помогнете ли да се приготвя за това да бъда баща? Уайт пък може да помогне на Ки Бум да се подготви. Съгласна ли си?
Да, Блек наистина можеше да му помогне! Все пак, когато се върнеше детето вече щеше да е пораснало и това щеше да е добра тренировка за него. Също докато се роди двамата с Че Рин трябваше да сключат брак. В Южна Корея не се приемаше добре дете родено преди родителите да са били бракувани.
Мъжът гушна малкото момиче и се усмихна. В случаите, в които не го ядосваше тя му беше като дъщеря. Обичаше двете близначки, дори и да го бяха подлагали на невероятни мъчения. Можеше да си изпее душата и пред двете и никога нямаше да го издадат.
Целуна Блек Куин по челото, което правеше само, когато беше много щастлив и я пусна. Доизпи си кафето и зачака Сон Йо да свърши със сокчето.

by **The Black Queen** Нед Юли 08, 2012 11:22 am

- Виж, Сон Йо, не ми се ходи там! Все пак, ще ставам баща и искам да съм до детето си, когато каже първата си думичка, когато му порастне първото зъбче, когато проходи..
Щеше да изпусне живота на детето си. Ами, за това Блеки реши, че ще е добре да направят видео дневник. Ами, да! Това е страхотна идея, но реше да не му казва сега, за да не го тревожи още и да ме напомня, че няма да види първите две години от живота на малкото бебе.
- Имам молба към теб. Ще ми помогнете ли да се приготвя за това да бъда баща? Уайт пък може да помогне на Ки Бум да се подготви. Съгласна ли си?
Питаше е дали е съгласна. Ама що за тъп въпрос? Естествено, че е готова да му помогне с каквото може. Толкова номера му е въртяла, че се някога ще се наложи да се реваншира за тях.
- Естествено, че ще ти помогна, оппа! - Той я целуна по челото и я пусна.
Двамата пак започнаха да пият от напитките си и както винаги Джонг Уон беше готов първи. Сон Йо го оприличаваше на помпа.
Помисли си малко над това което и беше казал преди това и едва не се удави със сока си когато се сети какво ще трябва да направи ЙеСънг. Да я приюти в тях! О, да, да, да, да!!! Малката го погледна с дяволитата си усмихна и веднага изтърси това което я вълнуваше.
- Оппа, нали знаеш, че ще трябва да живея при теб няколко дни, може и седмица, пък ако искаш и месеци. Аз съм свободна! - Джонг Уон се ококори насреща й.

by **YeSung** Нед Юли 22, 2012 4:34 pm

Тя се съгласи.. То оставаше и да откаже де, след такова примамливо предложение. Джонг Уон с триста мъки се раздели с мисълта за перфектни апартаменти - самостоятелният му и общия.
- Оппа, нали знаеш, че ще трябва да живея при теб няколко дни, може и седмица, пък ако искаш и месеци. Аз съм свободна! - той се ококори. Не беше нужно да му напомня.
- Да, наясно съм с това. С мъка на сърце аз се преборих с факта, че трябва да живееш при мен. А когато и момчетата разберат.. не знам на какво ще ме направят, но не ми дреме. - усмихна й се ЙеСънг.
Кръстоса крака по мъжки и се загледа в пространството. Щеше да изпусне ЦЕЛИ ДВА АЛБУМА, раждането на детето си, раждането на бебето на КийНа.. И какво още? За друго не се сещаше, но щеше да изпусне доста съществени неща.
Мислите му го отведоха при Сън Хи.. Заради някакви глупости шефът развали всичко около дебютът й, който беше насрочен за другия месец. Еххх..
- Сон Йо, утре ще те взема у нас. И нито дума на Че Рин, ако може. Искам да си остане между нас.
Малкото кимна и си изпи сока. Певецът плати сметката и тръгнаха. Обиколиха доста от магазините в покрайнините и бавно навлязоха в Olympic Park. Джонг Уон изпрати Блек Куин до домът й и след това тръгна към общия апартамент, за да натресе "щастливата" новина на другите момчета, след което бавно щеше да се изниже у тях си.

П.С. - Съжалявам за късия пост.

by **The White Queen** Съб Дек 28, 2013 11:59 pm

Нямаше особено голямо желание да се прибира в онзи замък, който наричаше "дом". Да, може там да беше прекарала всичките си изживени години, но мразеше това място от дъното на душата си. В домът, който си отраснал, би трябвало да усещаш любов, щастие, приветствие и всички онези хубави чувства. Би трябвало, но тя не ги усещаше. С Чан Ми бяха черните овце на семейството. Така и не разбраха какво е да бъдеш обичан от майка си и баща си. Не чуха и една добра дума да излиза от устите им по адрес на близначките, не усетиха ни една нежна ласка. Единственото, което чуваха от тях бяха обиди. Единственото, което усещаха бяха шамари. Кажете после, как да искаш да се върнеш в родния си дом, където ясно усещаш, че не си желан по всички изисквания и екстри?
В дормът пък беше немислимо. Не искаше да вижда лицата на Йонхи и Йонми. Тези бяха по-ужасни и от Смъртта. Точно така! И Смъртта е по-хубава от тях. Че даже и по-приятна. ДжейБи прекарваше повечето си време навън, както и Сонгми. Хенри сега ходеше напред-назад из света заради Super Show 5. Сестра й е повече от ясна. Ще го кажеш с две думи - И Шинг! Или накратко, както Блек го наричаше, Еднорог-оппа.
- Съгласен съм. Ако искаш да отидем до някое кафене в крайните квартали, за да не вдигаме много шум по централните улици.
Идеята му беше добра. Феновете на EXO наистина бяха природно луди. А и щяха да вдигнат прекалено много шум ако изведнъж се натресат с гръм и трясък в Старбъркс, например. Не искаше да въвлича Джонг Де в неприятности. И двамата можеха да подстрадат заради това, най-вече той. Недай си Боже, можеха да го изритат от S.M заради дързостта му. Като цяло, всички от Star Museum, които имаха половинки, трябва да бъдат изключително внимателни. Особено мъжките групи!
- Предлагам в кафене "Pink". Не е много известно. Преди 2-3 години, често ходех там. Гарантирам за мястото. Само се надявам да не са го затворили.. - тя леко се намуси при мисълта, че може розовото кафене да е затворило. - Е, да хващаме такси и да отиваме.
Чо А без да го пита за претенции, го хвана под ръчичка. С другата ръка задърпа куфара си. Успя да стопира в движение едно такси и се натовариха двамата. Момичето даде координатите на шофьора, а от там нататък нещата провървяха като цветя и рози. Тя просто не издържа и се сгуши в Чен. Определено щеше да й стане като навик. Имаше нужда от това да се убеди, че някой в този проклет живот я обича и не я използва само заради тъпите пари, които даже не бяха нейни. Не се знаеше и при кого от 4-мата наследника на фамилията Ким ще отидат.
Таксито спря почти до кафенето. Уайт плати на шофьора, изкара си куфара от багажника и вече беше готова за нови подвизи и приключения. За щастие, розовото кафене, в което абсолютно всичко е розово, не беше затворено.
Двамата седнаха на една от масите вътре. Сервитьорка се приближи до тях. Веднага започна да оглежда най-нахално Чен. Уайт Куин я погледна отровно. Къде е тръгнала да се буда пък тази?!
- За мен едно капучино. И не е учтиво да се зяпат хора - каза усмихнато Чо А. Усмивката й по-скоро беше злобна, отколкото мила. Айш... как смееше тази?!

by **Chen.** Съб Яну 11, 2014 4:47 pm

Подозираше защо не й се ходеше в тях. Родителите на сестрите и Джун Мьон не се хвалеха с много хубави неща. Дизайнер и учител - неочаквано откачена комбинация. И двамата имаха различни разбирания за някои неща, но заедно бяха на едно мнение, че трябва да провалят живота на дъщерите си и да дадат всичко на Сухо. Имаха по-голям син от Джун Мьон, но Джонг Де не беше чувал много неща за него. Може би не беше нищо особено или просто не е в Корея. Чен, ако беше на негово място също би се омел от този замък.
От дурга страна в дорма на W.A.J.A не беше забавно колкото в този на EXO. Там беше кошмар на n-та степен. Всички бяха повече от странни с изключение на близначките и от части Хенри. Китаецът с кой акъл се съгласи да е лидер на тези ненормалници не стана много ясно. Може да си има някаква много голяма причина, за да се озове там. После щеше да пита Чо А дали случайно не знае нещо повече. Нямаше начин да не знае!
Двамата вече бяха в един от крайните квартали на Сеул. Кафенето, което избраха беше цялото в розово. Имаше още едни хора на средна възраст вътре. Идеално! Нямаше луди и пощурели фенки, които да го гонят и да го молят за автографи или да се снимат с него. Седнаха на една маса и дойде сервитьорката, която доста нагло зяпаше Чен. Май го рапозна. Това не беше много хубаво, но нямаше какво да направи.
- За мен едно капучино. И не е учтиво да се зяпат хора. - Джонг Де погледна Уайти и леко се усмихна.
- За мен едно фрапе. - каза просто Чен. След като момичето се отдалечи Джонг Де отново проговори. - Спонеха на баща ми за теб. Иска някой път да се запознаете. Дори успях да го накарам да ми запази два билета за премиерата на следващия му филм. Нали ще дойдеш с мен? - усмихна се Чен и пак започна да говори. Дори не остави време на момичето да му отговори.
- Само да те питам още нещо. Имаш ли идея защо Хенри влезе във вашата група? Да не напуска SuJu-M? Или има някаква друга причина?
Доста от момчетата в EXO се чудиха защо го направи това. Надяваше се Чо А да успее да му отговори.

by **The White Queen** Чет Яну 16, 2014 10:02 pm

Понякога известността е ужасно нещо. Може да те докара до степен на побъркване. Да не можеш да излезеш като нормалните хора, за да си купиш храна, дрехи или нещо от сорта. Все някой луд трябва да върви подире ти и да документира абсолютно всичко, което правиш. Заради това Чо А не искаше да бъде част от група, а да бъде бек-ъп денсър. За съжаление не можа да осъществи мечтата си и я сложиха в W.A.J.A . На практика, ненавиждаше групата. Единствените, които ставаха за нещо бяха те двете, Хенри и Сонгми. ДжейБи се извяваше от ден на ден все повече, Йонхи продължаваше да бъде все по-дразнеш, а Йонми продължаваше умело да се натиска на всеки втори. Тази въобще какво търсеше при тях?! Да си беше останала на магистралата при чичко-паричко. Pledis направо се изложиха. Ама и двете близначки трябваше да си останат на задниците в S.M. Заради поведението им ги изритаха като стари кучета, но пък и си го заслужиха. Сега Блек и Уайт съжаляваха.. при това след години. Замисляйки се, имаше още какво да научат. Бяха едновременно разглезени и сериозни млади дами. При това се разлезиха сами на n-та степен с паричките на мама и тате. Обаче и родителите имаха пръст в това. Като не им пукаше за тях и не ги ограничаваха така е. На Джун Мьон още малко и в устата му щяха да влязат, когато го учеха да не бъде разлегезено богаташче.
Чен си поръча фрапе. Сервитьорката побърза да си врътне кльощавото дупе и да се отдалечи преди госпожицата да е пробила дупки в тялото й с лазерното си зрение.
- Спонеха на баща ми за теб. Иска някой път да се запознаете. Дори успях да го накарам да ми запази два билета за премиерата на следващия му филм. Нали ще дойдеш с мен?
Казал е на И Бьонг Хун за нея?! Очните й ябълки още малко щяха да изкочат от орбитите си от изненада. Мислите й се разпръснаха във всяка една част на мозъка й и едвам успяваше да скалъпи какво да му отговори. Глътна си математиката.
- Само да те питам още нещо. Имаш ли идея защо Хенри влезе във вашата група? Да не напуска SuJu-M? Или има някаква друга причина?
Ето това вече беше изключително добър въпрос!
- Аз.. разбира се, че ще дойда на примиерата на филма му с теб! - съгласи се с огромна усмивка Чо А. - И аз искам да се запозная с него. Колкото до Хенри...
Тя не успя да продължи. Сервираха им капучиното и фрапето. Този път беше друга сервитьорка, по-възрастна. Онази какво? Страх ли я хвана от безобидната Уайт Куин? Чак й стана смешно от случващото се. Ама и как да не й стане смешно? Още от първия ден в Сеул и започваха да я развеселяват така.
Сервитьорката се отдалечи и отиде да вземе поръчките на другите. Богаташчето я изпрати с поглед, след което върна вниманието си върху Джонг Де. Отпи от капучиното си.
- Едната сестричка на Хенри е в групата. Тя е макнето ни - Юки. Истинското й име е Александра Лау. Дълга история е, а аз не знам много... Нямам представа какво се е случило с нея. Знам само, че е била с Амнезия заради самолетна катастрофа. Идвала е от Япония в Корея. Била е осиновена от семейството на Хьомин от T-Ara - тя леко повдигна раменете си. - Но сега вече помни всичко! Хенри й каза коя е, когато бяхме в Хонг Конг за първи път като група. Алекс не го прие много добре тогава...
Уайти отново отпи от капучиното си. Кофейнът се вля във вените й като силна отрова. Накара я да се събуди напълно.
- Радвам се, че ме посрещна на летището. Не очаквах никого и наистина беше адски приятна изненада! А и точно теб най-малко очаквах.. - думите й бяха придружени с лека червенина на лицето. И тогава се сети за разговорът им докато беше в Париж. Заби виновно поглед в бялата пяна на кафето си. - Отново съжалявам за всичко онова, което ти казах по телефона.. Не го мислех наистина, но емоциите взеха връх над мен. Сякаш имах нужда да кажа всичко това. А след това съжалявах горчиво за всяка една дума изречена от голямата ми уста.

by **Chen.** Пет Фев 07, 2014 11:53 pm

Джонг Де се зарадва, че тя е съгласна да отиде с него на премиерата на филма. Щяха да си прекарат невероятно. Чен беше сигурен в това. С нея винаги му беше много добре и се надяваше и тя да се чувства по този начин когато е около вокала на корейско-китайската група.
- И аз искам да се запозная с него. Колкото до Хенри...
Тя спря за момент. Сервитьорката им донесе напитките, които бяха поръчали по-рано. Нещото, което се наби на очи е, че друга жена им донесе поръчките. Доста по-възрастна от тази, която им ги взе. Онази да не би нещо да се изплаши? Кой я знае какви мисли й се въртят в главата.. След като жената се отдалечи Чо А продължи с историята на Хенри.
- Едната сестричка на Хенри е в групата. Тя е макнето ни - Юки. Истинското й име е Александра Лау. Дълга история е, а аз не знам много... Нямам представа какво се е случило с нея. Знам само, че е била с Амнезия заради самолетна катастрофа. Идвала е от Япония в Корея. Била е осиновена от семейството на Хьомин от T-Ara - той седеше и гледаше като гръмнат. Доста интересна семейна история имало в дъното на цялата работа.
- Но сега вече помни всичко! Хенри й каза коя е, когато бяхме в Хонг Конг за първи път като група. Алекс не го прие много добре тогава...
Ким се усмихна. Значи все пак краят на историята беше щастлив. Взе чашата си в ръка и отпи от нея. Хареса му как са направили напитката.
- Радвам се, че ме посрещна на летището. Не очаквах никого и наистина беше адски приятна изненада! А и точно теб най-малко очаквах..
- Радвам се, че съм успял да постигна това, което целях - зарадва се Чен.
- Отново съжалявам за всичко онова, което ти казах по телефона.. Не го мислех наистина, но емоциите взеха връх над мен. Сякаш имах нужда да кажа всичко това. А след това съжалявах горчиво за всяка една дума изречена от голямата ми уста.
- Няма за какво да съжаляваш - увери я той. - Ако бях на теб бих реагирал по същия начин. Важното в момента е, че всичко се нареди!
Той отново отпи от фрапето си и се облегна на стола.
- Разкажи ми как прекара във Франция? Хубави ли беше? Никога не съм ходил там. - почеса се зад врата той и се усмихна смутено.

by **The White Queen** Чет Фев 13, 2014 4:13 pm

Чувстваше се толкова нереално тъпо в момента. Когато емоциите взимаха връх над разума, никога не си затваряше устата. Тя просто сама се отваряше и започваше да бълва глупост, след глупост. Не веднъж си беше патила от това нещо, но не можеше да го контролира. Беше прекалено емоционална личност. Особено след като стана всичко това с Джонг Де, стана още по-чувствителна и емоционална, а не трябваше да бъде така. Защо й пукаше? Защо го харесваше толкова много? Докато все още не го познаваше си беше много добре, но след като той се появи с гръм и трясък в живота й... всичко отиде по дяволите.
Дори сама не можеше да се познае?!
- Няма за какво да съжаляваш. Ако бях на теб бих реагирал по същия начин. Важното в момента е, че всичко се нареди!
И въпреки уверяването му, сърцето й продължаваше да плаче. Беше го засегнала и обвинила за състоянието й. Всъщност, сама си беше виновна. Позволи си да се привърже към него без даже да са близки. В това беше проблемът й - привързваше се прекалено бързо и накрая винаги оставаше с разбито сърце, което с времето успяваше да залепи с тиксо. Чо А, може би, беше най-чувствителното дете на господин и госпожа Ким. Джун Мьон също беше такъв, но нейното минаваше границите на нормалното. На Чан Ми не й пукаше чак толкова, а на брат им още по-малко.
Уайт отпи от капучиното си. Настроението й бързо успя да се скапе. Беше виновна.
- Разкажи ми как прекара във Франция? Хубави ли беше? Никога не съм ходил там.
Въпросът му успя да я върне в реалността със скоростта на светлината. Смутената му усмивка успя да сгрее охладената й душа. Джонг Де наистина имаше силно влияние върху нея и емоциите й. Може дори да се каже, че той е единствения човек, когото някога е слушала за нещо. Всичко останало правеше на своя глава.
- Да, беше хубаво - усмихна се почти незабележимо Чо А. - Париж е великолепен град. А и толкова много история и любов се крие в него. Наричат го също "Градът на любовта", както със сигурност знаеш. С право го наричат така - бузките й пламнаха на момента, в който го каза. Какви всъщност бяха те двамата в този момент? - Когато някой ден отидеш там, задължително трябва да се качиш на Айфеловата кула! Да преминеш под Триумфалната арка, да се качиш на върха й, да вървиш по Шанз Елизе. Да посетиш Лувърът, да разгледаш Версай и градините му. Да обиколиш Париж с корабче по река Сена... Нотър Дам, където е коронясан Наполеон, също си заслужава да се посети. Градините и парковете също спират дъха. Квартал Монмартър е идеален ако искаш да се забавляваш през нощта. Там се намира и кабарето Мулен Руж. - говореше, и говореше. Накрая, обаче, млъкна. - Поувлякох се, но си струва. Градът на любовта е едно от най-невероятните места в целия свят. Иска ми се един ден да живея там. Завинаги - богаташкото дете подпря главата си на ръцете си, загледа се меланхолично през стъклата и се размечта.
Жадуваше за столицата на Франция още откакто беше съвсем мъничка. Тогава баба й и дядо й бяха ходили там и се върнаха с много снимки, сувенири и разкази. Малката Ким Чо А жадуваше за деня, в който най-сетне ще посети този величествен град. И след толкова време най-накрая успя. Сега се зароди желанието един ден да се установи там и да живее там, докато не умре. Сърцето я теглеше натам.
- Сега, с теб какви сме? - попита с глас, който не беше нейния. Имаше дрезгавина. Покашля се, за да я махне.

by **Chen.** Нед Фев 16, 2014 5:40 pm

Гледаше я през цялото време все едно я виждаше за пръв път. Не можеше да откъсне очи от нея. Главата му не го побираше как в началото дори не я забелязваше, а сега сърцето ми биеше за нея. Чувстваше се като влюбен ученик, но в това нямаше нищо лошо. Всеки поне веднъж в живота е изпитвал това чувство и със сигурност му е харесало.
Слушаше я как разпалено обяснява за градът на любовта, а щом го изрече бузите й станаха червени. Това накара Джонг Де да се усмихне. Беше много сладка когато е засрамена.
- Когато някой ден отидеш там, задължително трябва да се качиш на Айфеловата кула! Да преминеш под Триумфалната арка, да се качиш на върха й, да вървиш по Шанз Елизе. Да посетиш Лувърът, да разгледаш Версай и градините му. Да обиколиш Париж с корабче по река Сена... Нотър Дам, където е коронясан Наполеон, също си заслужава да се посети. Градините и парковете също спират дъха. Квартал Монмартър е идеален ако искаш да се забавляваш през нощта. Там се намира и кабарето Мулен Руж.
Слушаше я с интерес. Тя добави, че се е поувлякла, но наистина си заслужава да се посети този град. Тя гледаше през прозореца, а той гледаше в пространството, но все едно нищо не виждаше. Представяше си как един ден двамата заедно посещават тези места. Щяха да се разхождат заедно по улиците по цели дни, а една вечер да се качат на Айфеловата кула и да видят светлините на Париж от високо, а после да си наемат лодка и да преминат по река Сена. Една усмивка пробяга по лицето му. Това щеше да е най-невероятния миг в живота му. Със сигурност един ден щеше да я заведе там. Това му стана цел номер едно от този момент.
- Сега, с теб какви сме?
Този въпрос го накара да се върне на земята и да я погледне. За миг се замисли, но бързо осъзна, че трябва да каже нещо, а не да мълчи, защото щеше да създаде още по-голямо напрежение.
- Не съм много наясно, но се надявам да сме нещо повече от познати - започна Чен. - Дори нещо повече от приятели.
Хвана чашата с напитката си и отпи един голям гълток. Фрапето направо го удари в петите, но точно от това имаше нужда в момента.

by Sponsored content

Кафене "Pink"

Кафене "Pink"

Re: Кафене "Pink"

Re: Кафене "Pink"

Re: Кафене "Pink"

Re: Кафене "Pink"

Re: Кафене "Pink"

Re: Кафене "Pink"

Re: Кафене "Pink"

Re: Кафене "Pink"

Re: Кафене "Pink"

Re: Кафене "Pink"

Re: Кафене "Pink"

Re: Кафене "Pink"

Re: Кафене "Pink"