Home dear Home?

by **Mei Li** Пон Окт 28, 2013 7:04 pm

by **Mei Li** Нед Ное 03, 2013 3:19 pm

Мей Ли влетя във апартамента си със скороста на светилната.Трясна вратата ,която за малко да падне от пантите ,но не падна просто предизвика само падане на мазилката.Китайка се обърна и хвърли само един поглед на стореното.Нямаше пари за ремонти и може би беше добра идея да се успокои малко защото с това темпо малкият й апартамент щеше да се изравни със асфалта в най-скоро време.Както и да е Хуанг хвърли чантата си на масата ,а на един от столовете стовари човалалчето със кучешка храна.
-Шрек!-повика домашния си любимец.До нея дотича кученцето й.-Виж ,виж !Със черен дроб е !За да ти е вкусно ,лакомник такъв!-говореше Ли докато му мачкаше главата.
Принципно нормалните хора не си говореха със домашните любимци ,но това не важеше да нея.Имаше го от отдавна и с времето се превърна във важна и неизменна част от живота й.Като заговорихме за важни части от живота до кракът й се промуши и котката й.
-А ,Паци !-зарадва й се Хуанг и я вдигна над главата,доближи я до лицето си и после я сгуши.Не се бяха виждали от вчера!Това си е много време!За да поддържа нормалния си живот тя работеше във собственита си малка сладкарница ,ходеше от време на време на лекции и естевено търчеше и на тренировки по балет.Може би един ден щеше да стане известна балерина ,но за сега танцуваше във едно обикновенно студио.Мей Ли обаче беше твърдо решена да продължи за да се прочуе.Поне в това я биваше.За разлика от брат си Тао ,тя не струваше.Нито можеше да пее,нито да комопозира ,не можеше да свири на нищо ,нито да танцува тези модерни хип-хоп танци.Последния път когато опита да пее.Потроши дограмата на SM Ent,а когато опита да танцува готините танци свърши със чупен крак....при това не нейния ,а на треньора.Еднистевеното което й се оттадаваше беше пианото ,балета и сладкарството.Точно тези три неща нищо друго!Последно беше опитала да стане фризьорка и ето какъв беше резултата.Беше руса!Блондинка!Ъх ,що за късмет??
Щом приключи да мачка котето ,Мей хвърли поглед на часът!Ето беше дошъл часът на.....
Чук ,Чук ,Чук
На вратата се почука.Шрек започна да лае, което допълнително стресира китайка.Тя грабна животните и бързо ги затвори във стаята си.
-Идвам!-викна на корейски докато притичваше към входната врата.Макар ,че знаеше кой е не се сдържа да извряка нещо.Беше й природата да вика.Преди няколко дена една нейна позната от Китай й се беше обадила.Търсеше с кой да живее.Тогава Мей Ли със радост й предложи да живее с нея.Щеше наистина да й е приятно.Имаше нужда от компания.Човешка компания.Шрек и Паци бяха незаменими ,но може би на Хуанг й беше време да се очовечи. Живее в свят пълен с хора все пак.
-Чан Ли!-преветства я ухилено на китайски щом отвори със замах вратата.

by **♕ T.O.P ♕** Нед Ное 03, 2013 4:04 pm

Чан Ли гледаше гневно към двата куфара с багаж, стоящи до нея, когато слезе внимателно от таксито и се разплати с шофьора.
- Благодаря. - каза тя, подавайки парите. Човекът ги прибра. Китайката се усмихна и свали багажа си, а шофьорът тръгна. - ЪГХ! Мразя тъпите куфари! - извика високо. По - високо, отколкото възнамеряваше. Опита се да качи и двата куфара по стълбите до втория етаж, на който живееше една нейна стара позната от Китай. Последствията бяха падане по стълбите и една доста високо извикана псувня по адрес на багажа и. Това явно събуди котката и, която започна да мяука ядосано от чантата на Чан Ли. Тя се направи, че не го е чула. Когато започна да се дразни, каза:
- Извинявай, Уми..
Опита се да качи багажа си отново, като този път качваше куфарите си един по един.
"Чудно как не паднах пак!" - помисли си. Беше доста некадърна, ако ставаше въпрос за носене на багаж.
Почука няколко пъти на вратата, от където се чу звънкият глас на Мей Ли:
- Идвам! - незнайно защо, го каза на корейски, при условие, че съвсем спокойно можеха да си говорят на китайски. Отвори вратата. - Чан Ли!
- Здравей! - отвърна госпожица Сонг, след което прегърна приятелката си и вкара нещата си в дома и. - Доста хубаво местенце. - каза. Блондинката кимна. - Коя е моята стая?
Госпожица Хуанг показа стаята на новата си съквартирантка, която само и кимна. Стаята беше доста хубава и голяма. Домъкна багажа си.
- Можеш ли да ми помогнеш да разопаковам нещата си? - след тези и думи, Чан Ли погледна виновно.

by **Mei Li** Нед Ное 03, 2013 6:14 pm

- Здравей! -отвърна й Чан Ли и двете се прегърнаха.Доста време беше минало от както за последно се бяха виждали.Последно май беше в Китай преди повече от 2 години.От тогава пътищата им се разделиха,но ето че съдбата им се усмихна и двете пак се срещаха. - Доста хубаво местенце.-каза тъмносоката докато влачеше нещата си във апартамента й.Мей Ли я погледна учудено.Тази дупка й беше единствено възможно място за живеене ,когато беше дошла във Сеул.Наемът беше поносим ,а и съседите бяха много готини.Особено онази 80 годишна баба в апартамента срещу нея.Тя й даваше всеки път някоя друга манжда за ядене.Принципно Хуанг се тъпчеше със храната от близкия китайски ресторант и със KFC ,което за нейно щастие беше през две пресечки на ъгъла на блока до тях.Ето това се нарича живот нали?
-Коя е моята стая?
За този въпрос много се притесняваше.Имаше само една спалня.По простата причина ,че само Мей Ли се търкаляше във чаршафите ,а и апартамента беше тристаен.
Сестрата на Тао се подсмихна смутено и посочи със палец вратата на спалнята си.Нямаше как да не й отстъпи стаята.Беше й гостенка при това за дълго време.Но нищо и без това щеше да се гушка със животинките си.Чан Ли отново завлачи багажа си към посочената стаичка.Дано да й хареса.В апартамента си освен куче и котка ,блондинката отжлеждаше и един милион растения,заради които сметката за вода малко преливаше.Дам,Мей си беше бая странна особа и премаше всички свои странности със голямо удоволствие.Тя се се харесваше такава каквато е!
- Можеш ли да ми помогнеш да разопаковам нещата си?-попита тъмнокосата китайка ,правейки сладка физиономия.
Бъдещата балерина я погледна ,премигна няколко пъти после се ухили широко.Тя плясна с ръце и весело влезе във стаята.
-Нямаш проблеми!-сега когато говореше на китайски се чувстваше много по-отпусната.От както е в Сеул ,говореше само със брат си,момчетата от EXO-M и родните си на родния си език.Сега благодарение на Чан Ли щеше по-често в ежедневието си да разговаря на него.Блондинката помогна на момичето да извадят нещата от куфарите и да ги разпределят по-празните шкафчета ,които предварително беше изпразнила.
-Каза ,че имаш коте?Къде се дяна то??-каза Мей Ли докато се оглеждше под леглото.-Чакай...Чан Ли ,ела да ти покажа моите животни!
Госпожица Хунанг изтича във хола и се огледа.Щом намери косматковците ,ги взе на ръцете си и се върна във стаята на приятелката си.
-Това е Шрек ,...а това е Паци!-представи й домашните си любимци ,като ги повдигаше леко.Дано да нямаше нищо против тях.И двамата бяха питомни и милички.Само Шрек беше малко палав.

by **♕ T.O.P ♕** Нед Ное 03, 2013 6:35 pm

Мей Ли широко се усмихна, плясна с ръце и влезе в стаята, където Чан Ли щеше да разопакова нещата си.

- Нямаш проблеми! - каза сестрата на Тао от EXO. Тя обожаваше тази група. Особено M. Беше ги виждала на живо няколко пъти и определено и бяха много симпатични. Както обикновено, Мей Ли говореше на китайски. Госпожица Сонг наистина много мразеше някой да говори на корейски с нея, макар да и се налагаше да говори на този език всеки ден.

"Липсва ми роден Китай.." - помисли си.

- Каза, че имаш коте, къде се дяна то? - попита съквартирантката на Чан Ли. Протежето на Франческа Грийн забеляза, че приятелката и се оглеждаше за нещо, но така и не разбра какво. - Чакай.. Чан Ли, ела да ти покажа моите животни! - по - голямото момиче отиде в някоя от другите стаи. След секунди се върна с кученце и коте с нея. - Това е Шрек.. а това е Паци! Дано нямаш нищо против тях. И двамата бяха питомни и милички. Само Шрек беше малко палав..

Чан Ли се усмихна, като погали Паци, а след това и Шрек.

- Разбира се, че нямам! От месеци наред Уми започна да мяука, че е самотна.. - след тези думи, тя бръкна в чантата си, изваждайки черна космата топка, която мъркаше спокойно. - Мегуми вече ще си има дружки.

Тя пусна животинчето на леглото, а то започна да си играе със завивките. Чан Ли се възползва от момента да се огледа.

- Е, виждам, имаш доста цветя, не си ми казвала, че обичаш и цветя да гледаш.. - тя се ухили, след което погали котето си и седна до него, фокусирайки погледа си върху Мей Ли, която и напомняше толкова много на родния дом...

by **Mei Li** Сря Ное 06, 2013 12:08 pm

Чан Ли се подсмихна и погали Паци по главата.Охо ,щом прави така значи котето щеше да я преследва вечно.Почнеш ли да мачкаш Паци, тя ще те преследва вечно за да се гушва в теб и да може да я галиш.Голяма глезана беше.Точно заради това Мей Ли не я галеше ,толкова често.Имаше обаче моменти в които й ставаше нещо и буквално почваше да изтезава котето.Гушкаше го ,подхвърляше го,с лазер го занимаваше,с разни топчици и грачки също.
- Разбира се, че нямам! От месеци наред Уми започна да мяука, че е самотна.. –каза тъмнокосата китайка и след това извади една чананта си черна топка косми.Хуанг я следеше със широко отворени от любопитство очи.
- Мегуми вече ще си има дружки. –момичето пусна малкото коте на леглото и то моментално започна да шава и да се извива ,играейки си със завивките.Очите на блондинката светнаха
„ООоооо ,колко сладко!”помсли си Мей докато със очи пълни със любов наблюдаваше играта на черното животинче.
-Е, виждам, имаш доста цветя, не си ми казвала, че обичаш и цветя да гледаш.. –Чан Ли се ухили и седна на леглото.Сестрата на Тао ,се изкиска и постави Паци до котето на приятелката си.В началото тя замръзна ,гледайки Уми.Уми първо беше първата котка ,която виждаше Паци и може би за това така реагираше.
-Ами да !В последно време почнах да обожавам тези треволяци!-каза през смях сладкарката и кръстоса краката си по турски на легото.-Кажи сега ти как така реши да дойдеш тук в Корея?Имаш ли работа?
Сега когато говореше на китайски се чувстваше много по-добре.Липсваше й това общуване.По телефона и скайп беше напълно различно от колкото на живо .Може би нямаше да е зле заедно със Тао да си занесът задниците до Китай .Тъпото обаче беше ,той тряваше да се освободи заради групата.А пък още по гадното беше ,че на последни SM Town във Беджинг тоя глупак все пак успял да отиде до тях за да види семейството!Пу !

by **♕ T.O.P ♕** Сря Ное 06, 2013 5:10 pm

- Ами да! В последно време почнах да обожавам тези треволяци! - след тези и думи, Мей Ли се ухили до уши, като се настани до гостенката си удобно на леглото. - Кажи сега, ти как така реши да дойдеш тук в Корея? Имаш ли работа?
- Имам. Работя в Green Ent. Или поне така се предполага.. И ами.. как да го кажа, ако не бяха нашите, още щях да си живея в Китай. - усмивката на Чан Ли помръкна на момента. Ако имаше как, нямаше да мърда от Китай, защото ако трябваше да бъде честна, мразеше Корея. Мразеше я. - Но просто.. не ми се живее с нашите и надявам се, не ти е проблем, че ще трябва да ме търпиш.. - усмихна се тъжно тъмнокосата.

Тя хвана пухкавото си малко животинче, като внимателно го сложи да легне в скута и, почесвайки го зад врата. Котето затвори очи бавно.
След няколко минути неловко мълчание, Чан Ли се изправи, като остави любимеца си на леглото и погледна през прозореца.

- Еха.. доста хубава гледка се открива оттук. - каза. Не харесваше нищо в Сеул и в цялата държава като цяло, но действително тази гледка беше страхотна.

"Откога не бях говорила на китайски с някой, който не виждам всеки ден.." - помисли си и насочи погледа си към приятелката си.

by **Mei Li** Нед Ное 10, 2013 11:44 am

- Имам. Работя в Green Ent. Или поне така се предполага.. И ами.. как да го кажа, ако не бяха нашите, още щях да си живея в Китай.
Мей Ли спокойно слушаше и леко кимаше ,дакато момичето й обяснаваше.До една степен я разбираше.Това й качество може би едно от най-ценните й.Поставяше се на мястото на човека и просто му съчувстваше.Нещо във лицето на Чан Ли привлече вниманието на блондинката и тя се загледа малко по-внимателно също така внимаваше да не я притиска .
- Но просто.. не ми се живее с нашите и надявам се, не ти е проблем, че ще трябва да ме търпиш..
Това може би щеше да я обиди ,защото тя я беше поканила .Въобще не се натрапваше и въобще не й създаваше проблеми.Дано и тя го забираше.Мей се радваше ,че тя все пак е дошла така ,балерината нямаше да я е толкова самотна.Имаше нужда от някой с който да говори,да се гледа ,да се смее и просто да бъде човек.А не да си говори със кучето или с котката ,и да не обелва доброволно дума на хората във това обещство.
Потънала във мисли ,Хуанг не усети кога ,приятелката й стана от леглото и застана до прозореца
- Еха.. доста хубава гледка се открива оттук.-във погледа който Чан й отправи ,Мей усети доза мъка или нещо от сорта на носталгия.
-Знаеш ли какво??-каза изведнъж високо блондинката и се скокна от леглото.-Още сега ще си поръчаме китайска храна от ресторанта на ъгъла ,ще си пуснем някой хубав китайски сериал или музика и ще се забавляваме !Да знеш китаеца кото разнася храната колко е хубав!-изхили се Хуанг и отиде до Чан Ли и й се усмихна топло.
-Да не съм видяла тази тъга в очите ти !Ясно ли ти е?-с това тя излетя от стаята и отиде в хола където грабна телефона и по-скоро заповяда от колкото поръча храна.Поръча толкова много ,че може би заплатата й щеше да се изпари.Но пък и тя и Чан Ли заслужаваха да почувстват пак онази топлина на родната култура и дом.

by **♕ T.O.P ♕** Нед Ное 10, 2013 6:19 pm

- Знаеш ли какво? - буквално изкрещя Мей Ли, от което Чан Ли се стресна. - Още сега ще си поръчаме китайска храна от ресторанта на ъгъла, ще си пуснем някой хубав китайски сериал или музика и ще се забавляваме! Да знаеш, китаецът, който разнася храната колко е хубав! - двете момичета започнаха да се смеят. - Да не съм видяла тази тъга в очите ти! Ясно ли ти е?!

Чан Ли само кимна. Не знаеше как да не беше тъжна, като не бе ходила в родината си от години?! След тези си думи, русокосата излезе от стаята, взимайки телефона си, като буквално заповяда каква храна да им донесат. Поръча толкова, че нямаше да успеят да я изядат в рамките на.. две години?!

- Аз плащам. - каза госпожица Сонг, като извади от чантичката си едно голямо черно портмоне. Седна на леглото си отново, след което извади телефона си и започна да гледа някакъв списък със сериали, чудейки се какво да гледат.

by **Mei Li** Вто Ное 12, 2013 11:08 am

Мей Ли тъкмо си правеше изчислени на ум ,как да спеси парите си така че да си палати сметките и удома и в пекарната.Уроците по балета,също.А и все още изплаща телефона си.Ух беше затънала във дългове.Точно за това във главата и изкочи изведнъж една идея.Хехе ,Тао щеше да помоли някой от своите приятели да му заеме мъъъничко парички.Ето ,че всички притеснени на блондинката се изпариха.Лидерът на Ексо-Кей освен това беше доста богатичък.Последния път когато се видя със него портмонето си го носеше във отделна раница.Обаче въпроса който я жегна беше ,как ще изплати после парите?Ох как може света да е толкова жесток!
- Аз плащам.-каза Чан Ли ,докато вадеше от чантата си едно лъскаво черно портмоне.И после най-спокойно се излегна на леглото и заби поглед във телефона си.Хуанг най-сетне се ошашави и възкликта високо.
-Абсурт!...Ще си я разделим.-последното го добави по-спокойно.Нямаше дай позволи да я плаща или да й чисти.Щеше да я връзва за кревата иначе!Амаха!
-Чан Ли ,аз ще отида в хола за малко за да пооправя ,а и трябва да поея цветята.Ти стой тука на спокойствие!-блондинката затвори вратата на стаята и потегли към голмата стая.Беше пълен бардак заради Шрек ,който обожава да разхвърля възглавничките ,събаря книгите.Леле това псенце!Мей се зае и поподреди нещата си,когато на вратата се звънна.както винаги тези от китайския ресторант бяха много бързи.Тя изтича къз вратата ,грабна портмонето си по пътя.Огромното количество храна я направиха много щастлива и за това тя забрави и дори не погледна банкнотите ,които подаде на китайчето.След като внесе торбите със топла ,ухаеща храна ,блонди взе телефона си и набързо изпрати един SMS
-Чан Ли храната е тук!-викна по-посока на стаята.Преди тъмнокосата да пристигне ,сладкарката вече беше грабнала няколко чинии.
-Искаш ли бира?-попита прителката си ,когато тя доде във хола.

by **♕ T.O.P ♕** Вто Ное 12, 2013 5:04 pm

Мей Ли явно доста се изненада от думите на тъмнокосата, защото за около тридесет секунди стоеше безмълвна.
- Абсурт! - буквално изкрещя русокосата, което накара Чан Ли да се стресне. - Ще си я разделим.
Госпожица Сонг само поклати недоволно глава, но явно приятелката и не се интересуваше кой знае колко.
- Чан Ли, аз ще отида в хола за малко, за да пооправя, а и трябва да полея цветята. Ти стой тука на спокойствие. - каза сладкарката, като бързо излезе от стаята на новата си съквартирантка.
Певицата продължаваше да гледа онзи глупав списък със сериали, чудейки се кой е по - интересен, защото нито едно заглавие не и звучеше обещаващо, когато чу звънец. Предположи, че може би идват гости, защото малко се съмняваше тези от китайския ресторант да са толкова бързи. И все пак..
- Чан Ли, храната е тук! - изкрещя Мей Ли, от което кафявокосата се стресна. След секунди русата буквално влетя в стаята с няколко чинии и чанта, пълна с китайска храна. - Искаш ли бира?
- Няма да откажа. - отвърна тихо Чан Ли, като отново насочи погледа си към списъка с драми, които имаше. - За сериала.. не мога да харесам никой, затова да си направим филмов маратон с филми на Джеки Чан?

by Youngjae. Съб Фев 22, 2014 2:23 pm

Докато тази Юри ме целуваше, изведнъж от някъде се появи Чан Ли. Олее беше ядосана. Издърпа горкото момиче и я зашлеви та чак мен ме заболя. Каза й нещо, но не можах да чуя какво защото бях изненадан и от шамара, който аз получих. Тъпачка си мислех.. как сега ще се явя на снимки?Не стига това а и ме изкара по най-грубия начин, дори не можах да кажа "чао" на момчетата..тцтц лошо гадже. Качихме се в някво такси и отпрашихме. През целия път ме гледаше ядосано, имах чувстото, че ще ме убива xD. Таксито спря. Чан Ли му хвърли парите без дори да чака ресто. Сграбчи ме и ме поведе в няква къща. Нервно си извади ключовете от чантата си и още по-нервно отключи. Чакай къде съм? Мислите и случките от преди малко не излизаха от главата ми. Отвори. Влетя с мен побесняла, дори не разбрах дали затвори. Лошо ми се пише...

by **♕ T.O.P ♕** Съб Фев 22, 2014 2:54 pm

През целия път в таксито до дома на Сонг, тя просто му мяташе злобни погледи и мълчеше, което очевидно двойно изнервяше Йонгдже. Изглеждаше уплашен. И имаше защо. Е, поне нямаше да го бие с точилка, ама идеята не беше лоша. Мислено Чан Ли си я отбеляза в несъществуващия списък, чието име бе "как да строяваш гаджето си". Много дълъг списък си беше, включваше само това. Направи опит да се засмее, но не и се получи. А и по - добре.
Пристигнаха. Плати на шофьора на таксито, като побърза да изчезне оттам. Е, остави и бакшиш. Защо пък не?
Извади ключовете си и отвори вратата, като бутна Йонгдже вътре, а и тя влезе след него. Тресна вратата и се изуми как не я изкара от пантите или как къщата не се срути. Чу се силен трясък, ама като беше бясна какво можеше да стане.
Обмисли внимателно какво трябваше да прави, за да си научи урока. Бой? Не, не беше в настроение и най - много да го убиеше, ако тръгнеше да си го изкарва, но..
Трябваше да звънне на Ли, за да и каже защо е изчезнала, ама какво щеше да и каже? "Ало, Шиаоли, съжалявам, че те оставих, ама тука гаджето почна яко да ми бърка в здравето, щото се натискаше с някаква случайна, изнерви ме и реших да не ни гледат сеира, та го замъкнах у нас?" Звучеше нелогично.
Бутна го на дивана и се настани до него, като отново го изгледа злобно.
- Могъл си и да бъдеш сериозен, че ще ми изневеряваш, а?
"Знаеш, че съм най - добрата, нали?!" - помисли си. Трябваше да го знае. Въздържа се от това да не го каже на глас. Сега просто чакаше отговор.

by Youngjae. Съб Фев 22, 2014 3:11 pm

Блъсна ме на дивана и седна.
- Могъл си и да бъдеш сериозен, че ще ми изневеряваш, а? -запита ме ядосано тя. Да й изневерявам ли, че това беше просто една целувка, една глупост от моя страна.
- Не, не съм имал такова намерение. Това беше просто, за да те накарам да ревнуваш, защото сякаш за теб изобщо не съществувах. Дори не ме спря. Бях все още стресиран и ... леко пиян.
-Ако повече се интересуваше от мен, нямаше да хукна в прегръдките на друга. Що за поведение? Сега няма да мога да стъпя там. И как си позволяваш да ме извеждаш като някакво дете? Ядосах се, но знаех, че тя има право. Знаех, че съм я наранил. Въпреки всичко не исках да я загубя, нито да ми е сърдита. Проклета съвест, проклето сърце.
- Прости ми, любов моя, не съм искал да ти изневеря. Тя се възползва от мен, след първата. Погледнах я, беше все така ядосана и си мисля, че само с едно "извинявай" нямаше да мина. Очите й бяха прекрасни както винаги. Пристъпих напред и напраих жалък опит да я докосна, но тя се отдръпна. Ядосана е и не знам как да й се извиня и как ще ми прости.
- Не искам да те губя, защото те ОБИЧАМ. - извиках й в лицето, а след това я целунах.

by **♕ T.O.P ♕** Съб Фев 22, 2014 3:28 pm

- Не, не съм имал такова намерение. Това беше просто, за да те накарам да ревнуваш, защото сякаш за теб изобщо не съществувах. Дори не ме спря.
Очевадно само той мислеше така. Не беше лошо да си вярва. Ако не го беше спряла, или поне не бе направила опит, сега най - вероятно щеше да е някъде на улицата с онази, ама не - шибаната и съвест не и даде да остави нещата така и сега с целия си акъл бе го домъкнала тук.
Ама реално погледнато.. негова си работа бе какво щеше да прави, мисли и всякакви такива. Далеч не беше така, ама се предполагаше, че познаваше китайката и знаеше какво би я ядосало и още повече, наранило до смърт. Прощаваше всичко, само не и това. В никакъв случай не би. Буквално. А пък.. стискаше и да се самоубие, като нищо би го направила, ама я бе страх, че някой може би ще се затъжи за нея.. не, че го вярваше, но.
Йонгдже и каза, че ако се е интересувала от него повече не би хукнал след друга. Нда, и тук не е лошо да си вярва. Може би би бил единствения, който мисли това. Започна да и чете конско за поведението и и как после нямало да може да се мерне там и всякакви такива глупости. Ама нея какво я интересуваше?! Нали не беше станало това с нея, изобщо не и влизаше в работата. Попита я как си позволява да го извежда оттам, все едно е дете. Ами той наистина си беше дете. Изглеждаше така, беше такова, държеше се като такова. На неговата възраст за колко голям претендираше? Той бе само на двадесет. Не бе никак голям.
Помоли я за прошка и и каза, че никога не е искал да и изневерява. Да, как ли пък не. Целуваше се с някаква си там случайна от улицата, или в случая от клуба, изглеждаха все едно щяха да се налегнат всеки момент, а той и опяваше, че не е искал да и изневерява. Получи си само един злобен поглед от страна на Сонг. Заслужаваше повече от това да му е сърдита и да го гледа лошо. Заслужаваше да му натяква докато съществуваше за станалото и може би точно това би правила, ама той.. просто той.
Момчето направи опит да я докосне, но тя не му позволи и се отдръпна. Самочувствието не и позволяваше да го направи тоест.
- Не искам да те губя, защото те обичам. - буквално изкрещя той в лицето и и я целуна след това. Тя направи опит да се измъкне, но не успя.
Когато го направи, каза му:
- Не ти вярвам. Очевидно е, че и сега си пиян. Не мога да ти вярвам. Не искам тоест.
Би му казала "не ме докосвай, не го заслужаваш", ама нямаше да го направи. Не и стигаше смелост..

by Youngjae. Съб Фев 22, 2014 3:44 pm

Чух достатъчно. Ясно е че нещата между нас приключиха. Станах и се залюлях щях да падна, но се задържах. Незнайно как стигнах до вратата, но естествено обърках и влязох в някаква стая. Мисля, че беше на съквартирантката й. Обърнах се и излязох. Подпрях се на стената, за да не падна. Стигнах до вратата и бавно я отворих. Изглеждаше доста тежка и едва-едва я оторих. Чух Чан Ли да вика след мен. Дали ще ме последва и ще ме спре? Или ще ме остави да се пребия, защото едва вървях. Опитах да излезна, но не успях. Сонг ме хвана.
- Пусни ме по дяволите. - Ядосах се. Едва ли ще ме пусне. Погледнах я, чакай смееше ли ми се, наистина ли приличах на смешник.
- За теб не съм нищо, смяташ ме за дете само защото съм с 2 години по-малък от теб. Дори се чудя изобщо защо се захвана с мен, дали защото съм богат? Изсмях се. В този момент телефона ми зънна. "Ах проклетник намери кога да звъннеш" Извадих го. На екрана пишеше Ким Юри и видях, че имам доста пропуснати от нея.
- Тая пък какво иска? - изкрещях. Заради нея стана всичко. Ядосах се, затворих, а след това изфрасках телефона с цялата сила останала в мен в земята. Разпръсна се по земята на парченца. Отскубнах се от Сонг и тръгнах да излизам, но не успях. Проклятие, отново ме хвана.

by **♕ T.O.P ♕** Съб Фев 22, 2014 4:20 pm

Момчето стана и се олюля. Напомняше и на някой пингвин болезнено много. Пингвините бяха сладки същества.. почти колкото него?
Опроверга очакванията и, че ще падне и ще си потроши стотина - двеста кости, успя да се задържи.
Случайно се озова в стаята на Мей Ли. Само да внимаваше да не направи някоя поразия, после и двамата щяха да бъдат навикани, но все щеше да замаже положението някак. А и точно сега какво ли можеше да стане със завивките и колко гънки щеше да има килимът след това и беше точно най - малкия проблем. Макар и да изглеждаше като непукист, далеч не беше такава. Просто се бе научила как да сдържа сълзите си, как да бъде силна, да не позволява на никой да достигне до истинското и "аз".
Проследи с поглед Йонгдже, който отвори вратата и с изненада установи, че се намира в стаята на Хуанг. Чан Ли му каза, че не от тук се излиза.
Той направи опит да излезе, но не успя. Щеше да падне, ако китайката не се намираше зад него и не го беше хванала. Добре, че батко и я караше да си тренира рефлексите, иначе един Бог знае колко ли тежко би се ударило момчето.
- Пусни ме по дяволите!
Хах. Сонг нямаше такива планове. Изсмя се, което предизвика доста недоволна реакция от страна на уж гаджето и или какъвто там и се водеше. - За теб не съм нищо, смяташ ме за дете само защото съм с 2 години по-малък от теб. Дори се чудя изобщо защо се захвана с мен, дали защото съм богат..
Ю се изсмя някак тъжно, или поне такива емоции в гласа му долови момичето.
Точно в този момент телефонът му звънна. Дамата не си и направи труда да се поинтересува кой беше. Нито и влизаше в работата, нито имаше желание да установи, че търсещият момчето е онази от преди малко.
- Тая пък какво иска?
Е, явно бе права. Шестото чувство никога не лъжеше. Той удари телефона си в земята, строшавайки го. Ужас..
Успя да се измъкне от захвата на Чан Ли и направи жалък опит да излезе, ама не можеше. Очевидно бе, че беше твърде безпомощен, за да направи каквото и да е било. Хвана го отново, като го замъкна в стаята си.
- Знаеш ли.. относно това, че съм с теб само защото си богат и не значиш за мен нищо, понеже си под възрастта ми.. бъркаш се, но щом ти харесва да го възприемаш така, добре. Мисли каквото искаш. Обаче, чувствам се длъжна да ти изясня всичко. Познаваш ме и знаеш, че само ако стане въпрос за друга.. - не се сдържа. Една сълза се стече от окото и. - ..просто.. искам да си само мой, защото си един от малкото, които ме възприемат такава, каквато съм..
Седна на леглото и зарови лице в шепите си, когато усети ръката му върху косата си.

by Youngjae. Съб Фев 22, 2014 5:01 pm

Изръмжах, когато разбрах, че няма да се измъкна така лесно. Отново ме повлече на някъде все едно съм по-лек и от порцеланова кукла. Часът беше едва 5 сутринта, а вече останах и без телефон. Няма що, "ами ако ме потърсят от TS Entertainment или някой от BAP. По дяволите защо ми беше да си хвърлям телефона", но в момента изобщо не ми пукаше. Чан Ли ме замъкна в стаята си
- Знаеш ли.. относно това, че съм с теб само защото си богат и не значиш за мен нищо, понеже си под възрастта ми.. бъркаш се, но щом ти харесва да го възприемаш така, добре. Мисли каквото искаш. Обаче, чувствам се длъжна да ти изясня всичко. Познаваш ме и знаеш, че само ако стане въпрос за друга.. - не се сдържа. Една сълза се стече от окото и. - ..просто.. искам да си само мой, защото си един от малкото, които ме възприемат такава, каквато съм..
Седна на леглото и си закри лицето с ръце. Какво плачеше ли? Плаче за мен, или защото я разкрих? Думите й ..просто.. искам да си само мой ме изненадаха и то много. Запечатаха ми се в съзнанието и не спряха да се повтарят, като ехо. Сигурно полудявам, тя никога не е плакала за мен, нито е показвала "обичта си". Винаги се е държала с мен като с брат, а не като с гадже. Целувките ни винаги са били някви кратки и никога дори и грам любов не имало в тях, все едно са фалшиви и насилствени. Никога не е била садната заради мен и едва ли някога й е пукало за мен. Въпреки, че не вярвах на сълзите й, седнах до нея и сложих ръка на меката й коса.
- Не си струва да плачеш с фалшиви сълзи. Никога не е било любов нашето и мисля, че трябва да спрем до тук. Разбира се, че не исках това и дори и с фалшиви сълзи да плачеше, ме болеше. Това някак й се отрази като ток минал през тялото й, или поне така си мислех. Тя вдигна глава и видях мокрото й лице от сълзите. Очите й бяха леко зачервени, почернели от разтичащия се грим. Кожата й беше бледа, приличаше на болна, устните й бяха сухи. Прегърнах я като за последно с думите.
- Ще ме забравиш и ще си хванеш някой хьонг на твоите години и ще си щастлива. След това станах и излезнах. Чух само риданията й, след като затворих вратата. Сърцето ми се късаше. Излезнах бавно от къщата и тръгнах без посока. Стигнах до една пейка, седнах и заревах. Като дете, което е паднало и се е наранило, дете което бързаше да отиде и майка му да го превърже и да го прегърне, а то да заспи. Плаках и виках с цяло гърло. Блъсках пейката и проклинах себе си, от постъпките, от страхът да не я загубя, и страхът да я оставя. По пейката се появиха леки капки кръв, това беше от многобройните удрания от ръката ми, която се бе изранила. Но болката в сърцето ми повече болеше.Не се намирах далеч от тях, напротив бях съвсем близо. На няколко пъти исках да се върна, да я прегърна, да я целуна, но този път различно. Да й покажа, че за мен тя е всичко и колко я обичам, но не го направих. Надявах се, че един ден тя ще се запознае с друг и той ще я направи щастлива.Така като си мислех, изведнъж някой ме хвана за ръката. Направо ме стисна и то ранената. Обърнах се и.... изненадата беше голяма..

by **♕ T.O.P ♕** Съб Фев 22, 2014 6:21 pm

- Не си струва да плачеш с фалшиви сълзи. Никога не е било любов нашето и мисля, че трябва да спрем до тук..
Може би беше прав. Сонг никога не си е позволявала да показва това, което изпитва. Беше я страх да се влюби. Не знаеше защо, но просто я беше страх. Вероятно от това да не остане наранена. Предполагаше се, че вече е зряла жена, но далеч не се чувстваше като такава. Чувстваше се като хлапе. Като едно нищожно малко момиченце, чийто проблем беше, че мама не му е купила играчката, която искаше. Помнеше, че така се тръшкаше на майка си, когато отидеха в онзи детски магазин и видеше малкото розово слонче, което майка и никога не искаше да и вземе, защото имала твърде много играчки и на втория ден щяла да го захвърли. Лигаво хлапе си беше.
- Ще ме забравиш и ще си хванеш някой хьонг на твоите години и ще си щастлива. - каза момчето, измъквайки я от размислите и. Наистина ли го мислеше? Нямаше да стане така. Надали би открила скоро някой, който да бъде мил с нея. Корейците никога не я считаха като равна. Имаше колеги и колежки от Green, които изглеждаха много мили, но никога не би посмяла да им каже нещо, защото се срамуваше как ли ще реагират. Интересуваше се от мнението на околните и точно заради това думите на Ю много я засегнаха. Мислеше си, че може да му вярва, каквото и да стане. Че надали би я оставил, че може да му каже всичко, но явно не. Може би сега просто използваше това като оправдание, за да я разкара. Нищо чудно. Сега той щеше да ходи по хубави корейки, а тя щеше да седи и да реве на плаката си с EXO M, докато не го намокри до толкова, че не се скъса. Ама какво да се направи, че Лей беше сладичък.
Момчето излезе от дома и, явно бе успял да намери изхода. Повече нямаше да се върне. Знаеше го. Беше и пределно ясно. Не се връщаха. Никога не се връщаха. А и той звучеше толкова сигурен в думите си.
Погледна през прозореца и видя, че бе седнал на пейката, която се намираше на няколко метра от мястото, в което живееше. Може би би я ругал като за световно, що е речено. Вероятно ще е прав, каквото и да каже за нея. "Уличница", "лигла", "кучка" и всякакви такива епитети биха я описали чудесно, но би я наранил, ако и го каже.
Самочувствието не и позволяваше да се върне и да му се извини, ама какво да се прави.. сега никой не го питаше. Едва ли за в бъдеще би се извинила пак на някой така, както би го направила с него.
Излезе, като уж заключи, прибирайки в джоба си ключовете.
Отново потърси с поглед Йонгдже. Откри пейката. Доста здраво си го изкарваше на нея. Щеше да се нарани така. Вероятно сега обаче не това го безпокоеше.
Тя отиде при него, хвана ръката му и я стисна. Опа, май бе ранената.. гадно.
- Знам, че може би отново ще решиш, че те лъжа, но мога да ти дам причина, поради която да ми повярваш. Знаеш ли колко рядко плача? И то за някой? Последният път бе преди четири месеца и то само, защото не мога да се върна в Китай. Корейците ме мразят, усещам го. Никога не съм плакала за човек, а и никой никога не ме е виждал да плача в последните дванадесет години. Е, ти успя. При това ронех сълзи по теб. Мисли каквото искаш за мен, наричай ме както искаш, но.. винаги ще си специален за мен. Не очаквам, че ще ми се извиниш, главно, защото няма за какво, но въпреки това искам ти да знаеш това, което трябва..
Щом каза това, сякаш сърцето и се счупи. Може би бе вярно? Наистина можеше да се пръсне? Нищо чудно. Да стане, едва ли на някой ще му липсва.. само да не се налагаше да обясни защо вече я нямаше.

by Youngjae. Съб Фев 22, 2014 6:55 pm

Така като си мислех, изведнъж някой ме стисна за ранената от удърите ръка. Обърнах се и видях Чан Ли - Знам, че може би отново ще решиш, че те лъжа, но мога да ти дам причина, поради която да ми повярваш. Знаеш ли колко рядко плача? И то за някой? Последният път бе преди четири месеца и то само, защото не мога да се върна в Китай. Корейците ме мразят, усещам го. Никога не съм плакала за човек, а и никой никога не ме е виждал да плача в последните дванадесет години. Е, ти успя. При това ронех сълзи по теб. Мисли каквото искаш за мен, наричай ме както искаш, но.. винаги ще си специален за мен. Не очаквам, че ще ми се извиниш, главно, защото няма за какво, но въпреки това искам ти да знаеш това, което трябва..
Беше студено, тя беше много леко облечена с една тениска...тцтц не се грижи за себе си.
- Защо си излязла и толкова тънко облечена? Не те ли интересува здравето ти? И защо мислиш, че корейците те мразят? Не, това не е вярно, едва ли биха мразили такова крехко момиче като теб.
Хванах я и я поведох към дома й. Не бяхме далеч от тях, но ми се струваше безкраен пътя. Вървяхме бавно и усетих, че замръзва. Съблякох коженото си пухесто яке и я наметнах, което я изненада. Застана пред мен и ме погледна с големите си подути очи, по които имаше засъхнали следи от спирала. Очите й всякаш говореха "не ме оставяй, не си тръгвай". Явно започвах да изтрезнявам xD
- Има за какво да се извиня, вече опитах, но не се получи. - говорех тихо и спокойно. Отделихме поглед един от друг и отново тръгнахме към къщата, бяхме на 100 метра от нея. Пуснах ръката й.
- Прибирай се, защото ще настинеш, а не искам това. Нека се разделим за малко и да помислим. Не искам да съм причина да плачеш, не искам да мислиш, че корейците те мразят само защото се целувах с друга и те предадох. Погледнах я.. по дяволите, очите й бяха насълзени, защо не ме разбира? Вдигнах ранената ръка, по която имаше засъхнала кръв и отворена все още прясна рана. Изтрих сълзата, която щеше да капне. Ръката ми мина по цялото й мокро лице, а погледите ни бяха засечени. Приближих се към нея, не знаех дали постъпвам правилно, но щях да разбера. Тя не помръдваше и продължаваше да ме наблюдава. Докоснах с устни челото й, но тя не се отдръпна.
- Защо не мога да те оставя? Защо толкова те обичам? Слезнах с устни надолу и съвсем леко ги слях с нейните. Те бяха сухи каквито не са били. Беше ме страх да затвърдя целувката и се отдръпнах. После я задърпах към къщата и очаквах да проговори, както и да отключи.

by **♕ T.O.P ♕** Съб Фев 22, 2014 8:00 pm

- Защо си излязла и толкова тънко облечена? Не те ли интересува здравето ти? - честно ли? Не. Никога не се е интересувала. Ако и станеше нещо - станеше, не я бъркаше. - И защо мислиш, че корейците те мразят? Не, това не е вярно, едва ли биха мразили такова крехко момиче като теб..
О, нима? Можеше и да бе крехка, може би сладичка и на външен вид беззащитна, ама истината беше, че не бе от най - харесваните личности, а такава им бе давала само преди малко. Расизъм. Расизъм му се викаше. Все едно бе чумава и всички страняха от нея. Беше ужасно. Да си сам.. без приятели човек не може. Имаше малко хора, на които вярваше тук.
Странно, но Сонг почувства студа. Бе забравила какво е чувството да усещаш такъв въздух около себе си. Действително не бе облечена с кой знае колко дебели дрехи. Е, може би не просто почувства. Стана и студено. Не, че и пречеше, но. Йонгдже свали якето си и го даде на момичето. Сладко. Много сладко.. чувството да обичаш наистина било хубаво. Преди с приятелите и в Тайджоу се смееха на такива филми или си приготвяха кофи, легени, пликчета и всякакви неща, които намереха в домовете си, защото им ставаше противно, но когато всичко бе истинско.. сърцето и се разтуптя сякаш искаше да изскочи и да отиде някъде далеч от нея.
В ума и изникнаха хубавите им моменти. Колко и бе приятно, когато той я погледне, усмихне и се, хване я за ръка или нещо такова.. наистина бе приятно. Но всяко нещо с цената на друго. За да получиш, трябва да дадеш нещо със същата стойност. С право Ед Елрик го каза. Ах, хубаво аниме. Ама точно в момента не колко е прекрасен русият бе най - важното. Важното бе това, което се случваше в реалността.
Тя застана пред него и го погледна в очите. Вероятно гримът и вече не струваше и приличаше на някое създание, излязло от "Живите мъртви". Нищо чудно Ю да побегнеше с писъци, ако я видеше.
Вероятно в погледа и се четеше обич и тъга. Не я интересуваше сега какво ли би било всичко. Обикновено трябваше погледът и да е безизразен, но вече нямаше да и се налага да се преструва пред него.
- Има за какво да се извиня, вече опитах, но не се получи.. - каза. Нямаше за какво да се извини всъщност. Не бе виновен за нищо. Цялата вина бе в скапаната ревност на дамата. Проклинаше се в такива моменти. - Прибирай се, защото ще настинеш, а не искам това. Нека се разделим за малко и да помислим. Не искам да съм причина да плачеш, не искам да мислиш, че корейците те мразят само защото се целувах с друга и те предадох..
Ами не това бе причината да го мислеше. Когато Чан Ли кажеше "корейците не ме харесваха", никой не можеше да оспори твърдението им, защото успяваше да си изрази мнението точно както трябваше и да изтъкне не една, а сто и една причини защо го мисли.
Сълзите щяха да започнат отново. Не, мамка му, не. Не искаше да се разделят дори и за миг. "Малко" не винаги значеше малко. Може би значеше година - две, а дори и повече?
Една сълза щеше да се стече по лицето и, но момчето предотврати това, изтривайки я.
Погали лицето и и целуна челото и нежно.
- Защо не мога да те оставя? Защо толкова те обичам? - след това сля устните им. Хареса и, но може би искаше нещо повече от сладките невинни целувки.
Неусетно кога, вече бяха пред входната врата и Чан Ли отвори.
- Остани, моля те..
Наистина нямаше нужда да остане сама този път. Искаше да е в компанията му. Да делят едно легло. Това никога не се е случвало, но за всяко нещо си имаше първи път. Усмихна му се и го целуна по малко по - различен начин, както досега не бе правила, но надали щеше да му допадне.

by Youngjae. Съб Фев 22, 2014 8:24 pm

- Остани, моля те..Звучеше тъжна, все едно ако ме пусне, повече няма да ме види. Да остана? При нея? Сериозно?Смаях се, а тя продължи да си мисли не знам за какво.
- Ще остана. Наистина исках да остана при нея, да си говорим, да се смееме, да гледаме филми, да се натискаме. Така си мислех, докато не усетих, че ме целуна и то по по-различен от досега начин. В целувката й имаше любов. СЕРИОЗНО ЛИ, ЛЮБОВ? Която ме караше да настръхвам. Отвърнах и затвърдих целувката. Вдигнах я и я замъкнах към леглото. Исках я, желаех я точно в този момент. Пуснах я и я оставих на леглото, отместих косата й на една страна и започнах да се заемам с блузата й. Свалих едното рамо на блузата и започнах да го целувам. Върнах се отново на устните й. Тя ми отвръщаше всяка една целувка. С целувки се изкачвах нагоре стигнах до ухото й и нежно я питах:
- Сигурна ли си? Искаш ли ме?
Очаквах отговора й.

by **♕ T.O.P ♕** Съб Фев 22, 2014 8:59 pm

Момчето задълбочи целувката им и замъкна китайката до леглото и. Вероятно и беше малко раничко или поне така си мислеше.. но пък щеше да го преживее. Или поне ако той искаше това, за което Чан Ли си мислеше, нямаше нищо против. Но искрено се надяваше само думите му да не бяха празни и искаше само да спи с нея, а после кой откъде е, що е речено. Не вярваше, че ще се случи, но все пак правеше опити да не таи големи надежди, за да не остане тя разочарована накрая.
Той отмести косата и на една страна, след което смъкна блузата и малко и започна да целува рамото и. Харесваше и да усеща устните му върху кожата си. Беше приятно. Много приятно дори.
Той отново целуна устните и, като след това нежно и прошепна в ухото:
- Сигурна ли си? Искаш ли ме?
Бе объркана. Не знаеше. Може би да, може би не?
Просто повдигна рамене. Отмести поглед. Прегърна го и вдиша от аромата му. Действаше и успокояващо. Отново се разплака.
- Не ме оставяй..
Затегна захвата си. Не искаше да го пусне. Никога. Имаше чувството, че бе опасно да го стиска така, можеше да го задуши, но беше и толкова добре да го прегръща. Бе крайно време да започне да се държи като негово гадже, не като по - голяма сестра, както се бе държала досега.
- Wo ai ni!..
Странно защо започна да му говори на китайски. Успокояваше я още повече, макар и шансът той да я разбере не бе голям.

by Youngjae. Съб Фев 22, 2014 9:13 pm

Ох това момиче... Повдига ми рамене, което значи "не знам"?
- Не ме оставяй.. Нямах такова намерение. Исках я, но не знаех дали и тя. Ще опитам пък ако ме отблъсне ще я оставя. Беше ме прегърнала толкова силно, че едва си поемах въздух, но ми харесваше. Започнах да усещам обичта й.
- Wo ai ni!.. Замръзнах като чух тези думи. Никога до сега не ми беше казвала, че ме обича, нито ми го беше показвала
- И аз те обичам Продължих да свалям блузата й. Тя ми помогна, като си вдигна ръцете и съблякох. Захвърлих я на една страна. Същото тя направи и с потника ми, помогнах й и след малко и той се озова до нейния. Останах само по дънки, а тя по сутиен и дънки. Прегърнах я, като продължавах да я целувам нежно. Обвих ръце около талията й и започнах да си прокарвам ръцете по гърба й, а тя настръхваше. Не спирах да я целувам всякаш бяхме лепнати един за друг. С ръцете си стигнах до дупето й и леко го стиснах. Тя изписка невинно. Ххаха беше си доста сладка и секси. Разкопчах дънките й, тя направи същото с моите. Смъкнах ги бавно надолу и ги свалих. Остана само по бельо. Очаквах реакции.Аз все още бях само с разкопчани дънки -.-

by **♕ T.O.P ♕** Съб Фев 22, 2014 9:42 pm

- И аз те обичам.. - каза Ю.
Той отново се зае със събличането и. Чан Ли му помогна, като вдигна нагоре ръце. Йонгдже метна дрехата някъде. Това стана и със сваления му от момичето потник. Имаше доста хубаво тяло, не можеше да му се отрича.
Той я прегърна през кръста, като мина с ръка по гърба и, като не спираше да я целува. Тя потръпваше при всяко негово докосване.
Не знаеше колко ли бе продължило това, но той прокара ръка надолу до дупето и, като го стисна доста силно. Извика. Почувства се странно. Не, че не и беше приятно, но може би я заболя? Ако сега гледаше на нещата така какво ли оставаше за после.. но имаше една приказка "за да се насладиш на днешния ден трябва да забравиш вчерашния и да спреш да мислиш за утрешния", е, в случая бе така, но с моменти.
Погледна го. Чувстваше се малко неловко, че бе само по сутиен пред мъж, макар и въпросния да и бе гадже, но пренебрегна този факт сега.
Той разкопча дънките и, след което и тя разкопча неговите. След секунди белите и панталони вече не бяха на нея.
Бе само по бельо, а той имаше и дънки на себе си. Беше и странно и се сети, че жените нямаха против да ги гледат по бански, но по бельо - да. Женска логика.
Тя издърпа неговите, като го прегърна отново, целувайки го.
- За първи път ми е..
Звучеше притеснена, както и се чувстваше. Не знаеше какво ли щеше да става. Надяваше се, че Дже ще бъде по - нежен с нея.
Разкопча сутиена си, като му предостави честта да и го свали. Отметна косата си назад, след което взе едно от ластичетата, което държеше на нощното си шкафче винаги. Върза косата си и каза:
- Така е по - добре..

by Sponsored content

Home dear Home?

Home dear Home?

Re: Home dear Home?

Re: Home dear Home?

Re: Home dear Home?

Re: Home dear Home?

Re: Home dear Home?

Re: Home dear Home?

Re: Home dear Home?

Re: Home dear Home?

Re: Home dear Home?

Re: Home dear Home?

Re: Home dear Home?

Re: Home dear Home?

Re: Home dear Home?

Re: Home dear Home?

Re: Home dear Home?

Re: Home dear Home?

Re: Home dear Home?

Re: Home dear Home?

Re: Home dear Home?

Re: Home dear Home?

Re: Home dear Home?

Re: Home dear Home?

Re: Home dear Home?

Re: Home dear Home?

Re: Home dear Home?