Bubble Tea

by **Anna** Чет Ное 21, 2013 11:06 am

- Айш.. Това момче - мърмореше си Анна докато се обличаше. - Все нещо ще направи, за което му се полага много хубав бой.
Е, не ставаше въпрос за кавказката й овчарка на име Бу. Поне той я слушаше, за разлика от един друг индивид, който й се пишеше роднина и носеше гордо-гордо титлата "брат". В момента й идеше да отиде при него с някоя метална тенджера и да го халоса едно здраво, че да му намести чакрите в главата. Как можеше да прави такива простотии?! Така ли го беше учила? Знаеше, че Сехун е идиот, ама това надмина всичките й очаквания за идиотизма му. А пък ако това стигнеше до баща им... малкият голям бой щеше да яде.
Най-накрая госпожицата беше готова. Гушна и целуна Бу, след което излезе от апартамента. Заключи най-старателно и с кракохода потегли към клонът на Бабъл тий, който беше най-близо до дорма на EXO. Знаеше къде най-често ходи най-малкият О и нямаше нито нужда от GPS, нито пък от пътеводителна карта, пък камо ли от нещо друго. Вече познаваше Сеул много по-добре и можеше да ходи на доста места без да се притеснява, че ще се загуби като сираче през зимата. А и пътят до там не беше много дълъг. Само колкото да остане без крака. Защо, за Бога, столицата на Южна Корея трябваше да е толкова голям град със сто и един квартала?!
За да си уплътни времето с нещо и да не й е чак толкова скучно, си пусна музика от телефона, сложи си слушалките и вече най-спокойно без да обръща внимание на заобикалящото я, потънала в собствените си мисли, вървеше. Започна да се чуди какъв Бабъл Тий да си вземе този път. Имаше толкова различни вкусове и все хубави. Май този път щеше да си вземе манго с шоколад. Или банан с ванилия? А защо не боровинки? Точно така! Днес щеше да пие с боровинки. Вчера беше с приятелка и пи с банан, но днес щеше да е с боровинки. И сега отскочи до друга точка на мислите си. Защо скъпото й братче е направило такова нещо умишлено? Защо не се допита до сестра си и заедно да намерят изход от проблема? Пф.. Та това му е под гордостта. Сехун я търсеше единствено, когато е хипер, мега, гега затънал до ушите. Тогава Анна му хвърляше спасителното поясче и го измъкваше. Обаче, да си играеш с чувствата на другите... това вече беше прекалено. Щеше да му се накара! По телефона се сдържаше, защото предпочиташе да го прави лице в лице, така че нямаше да му се размине.
След като превъртя целия албум "Neverlend" заедно с "Collage", стигна до заведението. Сехун вече беше там, разбира се. На него пътят му е пет минути, все пак. Момичето се усмихна и седна до него. Какво облекчение. Краката я бяха заболяли докато дойде, но не й се взимаше такси. Тогава трябваше да дава допълнително пари, а пестеше за новият албум на U-KISS. Вече не разчиташе на мама и тате за пари, а си ги изкарваше сама. Така че се налагаше.
- Най-сетне - едвам каза тя и се облегна назад. Махна слушалките от ушите си и ги прибра в чантата на кръста й. - Искам с боровинки.
След като изяви претенциите си, Анна свали якето, оставяйки го на облегалката. Погледна брат си, а една леко зловеща усмивка се появи на лицето й.
- Татко ако разбере за това какви ги вършиш в негово отсъствие, доста бой ще ядеш.

by **Sehun.** Пет Ное 22, 2013 9:35 am

-Излизаааам,хьонг!-избоботи без никаква емоция в гласа ,макнето на Ексо Кей и лениво се изниза от Дорма.Нямаше намерение да стои повече и да търпи всичко на своите приятели.То не бяха гневни ,обвинителни погледи ,думи..че и някои тръгнаха да го бия.Що за хора бяха тези,бе??Ако дори един от тях да беше чул тази мисъл щеше да отвърне „Ха,кой го казва?!”
Дами и господа официално О Сехун се превърна във пълен грешник във очите на своите близки.Защото ,пха,бил си играл със чувствата на едно момиче и я бил излъгал.Да ви имам и гряха,бе!Пфууу ,да ми се невиди .Човек да не сгреши и всички ще се вдигнат на бунт.Да не говорим ,че те едва ли са били толкова чистички и безгрешни каквито се представят в тази неприятна ситуация.Най –вече пък Джонг Ин.Тоя дето още малко и щеше харем да си направи.Е така де щеше да си направи преди онази червенокоска да се появи в живота му.Но сега не ставаше дума за това за Кай ,а за този на Сехун.
Момчето рипкаше надолу по стълбите .Беше се запътил към Бабъл Тий ресторанта в близост до Дорма .Предусещаше ,че там ще намери спокойната среда за която копнеше от доста дълго време.Там никой нямаше да го гледа обвинително ....е докато не цъфне и сестра му.Мхм имаше среща там със сестра му,която изгаряше от желание да му помогне или по-скоро да разбере детайлите по случая „Грешния Сехун”
Макнето влезе във заведението сякаш си влизаше във собствената си стая.За него това не създаваше проблем,както и за персонала с който се познаваше много добре.С чистача даже!От както се е родил на този свят ,съдбата явно му е отредила да преполови кръвта си на бабъл тий.Това негово си беше мания.Също и на Лухан.Само с него можеше да доде тук и просто да се наслаждава на любимото си питие.Сехун чисто и просто казано си беше зависим от Бабъл Тий-я.Всеки ден ако не пийнеше,ако не усетише нежния млечен вкус и сладките бабълчета в устата си....може би щеше да се побърка и да умре.
-Значиии,зелен чай....не го подслаждавай,нали знаеш.-намигна на младата касиерка и продължи.-Днес съм на ягоди иии нека бабълчетта да се от манго.
Щом даде поръчакта си той се отправи към една от масите.Преди да седне подвикна през рамо ,че иска чая да е голям.Както винаги.Речено-сторено и ето че животозависимната му напитка беше вече пред него.
Сехунчо нарочно беше дошъл по-раничко защото наистина имаше нужда от спокойствие за да помисли.Това както и очакваше не беше за дълго.Любимата му сестричка кацна пред него.
- Татко ако разбере за това какви ги вършиш в негово отсъствие, доста бой ще ядеш.-сериозно това ли беше заплахата й?Стига бе ,та това беше О Анна.Трябваше да е по изобретателна.
Младока се загледа на свой ред леко предизвикателно в нея и след време отговори.
-Ама ти сериозно ли?Въх,нима моя собствен баща най-накаря ще прояви интерес към живота ми?С коя ръка да се кръстя ,Боже!-съркастично й отвърна и отпи от чая

by **Anna** Пет Ное 22, 2013 11:11 am

Австралийката кръстоса краката си. Гледаше брат си с очакване. Можеше да бъде далеч по изобретателна със заплахите, но в момента не й беше до това. Искаше да разбере защо не е казал първо на нея?! Та тя му беше най-близка тук. Познаваше го като петте пръста на едната си ръка. Само с поглед можеше да разбере какво се върти в главата му. По принцип братята и сестрите не са чак толкова близки, особено щом разликата им е 1-2-3 години. Но при тях не беше така. Може би, защото баща им постоянно отсъстваше и майка им правеше всичко възможно да бъдат едно сплотено семейство. Изпълняваше едновременно ролите на майка и баща. Никак не й беше лесно да ги отгледа, но все пак го направи. А, когато баща им се прибираше, всеки се стараеше да бъде перфектен и изряден. Съседите им се страхуваха от него, защото приличаше на типичните корейски мутри, но далеч не бе такъв. Просто не го познаваха така, както семейството му. Баща им бе добър, даже прекалено добър. Като един голям плюшен картоф. Размекваше се и умираше за това да прекара малко време с децата си. Анна определено искаше да прекарва повече време с него, но работата му не го позволяваше. Обаче, благодарение на това, и на двама им не им липсваше нищо и не бяха лишавани от никакви удоволствия.
В крайна сметка, двамата О отраснаха почти без баща. Виждаха го толкова рядко.. Когато нея я тресяха хормоните и имаше нужда от бащин съвет, нямаше от кого да го получи. Бащата на най-добрата й приятелка работеше същото като техния, така че дори и от него не можеше да получи съвет за момчетата.
Най-накрая Сехун благоволи да й отговори.
-Ама ти сериозно ли?Въх,нима моя собствен баща най-накаря ще прояви интерес към живота ми?С коя ръка да се кръстя ,Боже! - сърказмът беше ясно доловен.
Тя въздъхна тежко. Защо това хлапе така усложняваше всичко?!
- Ще те помоля единствено за едно, донгсенг. И това ще стане след като си взема чая.
Поклащайки глава в такт с музиката на заведението, момичето свали чантата си стана и отиде до касата. Взе чая си и се върна при брат си. Отпи голяма глътка и го остави на масата.
- Искам да те помоля да казваш абсолютно всичко първо на мен. Ако мислиш, че ще ти чета конско, няма да го направя. Просто няма смисъл. Не искам да научавам за случващото се с теб от други хора. Нищо друго не искам, а просто да ми споделяш.. Досега аз съм ти споделяла всичко, само за Джун Мьон не ти казах директно. Просто направи същото и ми се довери. Сестра съм ти, за Бога. Няма да хукна да разправям на този и онзи - гласът й беше станал леко дрезгав. Полагаше неимоверно големи усилия, за да звучи сериозно.
Анна вдигна главата си, скривайки няколко кичура зад едното си ухо. Погледна го умолително. Толкова ли не можеше да й се довери? Как бе успяла да изгуби доверието му? Казваше му абсолютно всичко - директно, по заобиколен път, всякак. Голямата О правеше всичко възможно, за да запази близостта им и да не го изгуби някъде в средите на известността. Стараеше се да го държи здраво стъпил на земята, а не летящ някъде, мислейки си, че е Бог. Не искаше братчето й да бъде арогантен и самовлюбен.. Обичаше си го.
- Ако не ми споделяш, ще те обстрелвам с пайове! Така да знаеш. Само че, ще е много голяма загуба на храна.. - усмихна се Ани и отпи още една глътка от чая си.

by **Sehun.** Пет Ное 22, 2013 9:14 pm

- Ще те помоля единствено за едно, донгсенг. И това ще стане след като си взема чая.-каза Анна и след това отиде да си вземе поръчката от касата.Брат й я изпрати с поглед ,но щом тя се обърна с лице към него и тръгна да се връща ,той насочи погледа си към сламката на чашата си ,сякаш беше най-интересното нещо на света.
- Искам да те помоля да казваш абсолютно всичко първо на мен. Ако мислиш, че ще ти чета конско, няма да го направя. Просто няма смисъл. Не искам да научавам за случващото се с теб от други хора. Нищо друго не искам, а просто да ми споделяш.. Досега аз съм ти споделяла всичко, само за Джун Мьон не ти казах директно. Просто направи същото и ми се довери. Сестра съм ти, за Бога. Няма да хукна да разправям на този и онзи
Иха ,толкова много неща изтреля тъмнокосата .А Сехун остана леко изненадан не от скоростта ,а от думите й.Нима тя наистина се чувстваше така?Никога не е целял да я наранява или умаломощява.И просто той я обичаше безкрайно много защото му беше сестра и двамцата си израстнаха заедно ,под надзора на майка си естетвено.Може би разлиакта от където идваше проблема от това ,че не й споделя беше ,че той беше мъж ,а тя жена.Но въпреки това човека на който можеше най-много да разчита беше Ани.Обичаше я безгранично ,но отново се появваше нов проблъм.Не искаше да й споделя защото знаеше ,че ако тя разбере за грешките му просто ще се разачорована от него.А и тя беше и си оставаше гордостта на майка им и баща им ,ако те бяха наясно със всичко около живота на сина им...сигурно щяха да се отречат от него.Такъв задник като него..копеле и още един милион синоними за които нямаше смисъл да се изрежда
Той ...той просто се промени.Нещо в него се пречупи още с първата му стъпка в Корея.Нещата със EXO също допринесоха,но ХунХан най-вече.Товова го срина и просто стария Сехун се изгуби някъде.На тази тема можеше да мисли до безкрай,но...
- Ако не ми споделяш, ще те обстрелвам с пайове! Така да знаеш. Само че, ще е много голяма загуба на храна.. –с това си изречение Госпожица О върна Господин О на земята.Без да дава признаци че се е отнесал макнето съсредоточи дълбоко погледа си върху този на тъмнокосата срещу себе си.Между тях настъпи кратко мълчание .От него светлокосото момче се възползва и смукна една голяма глъдка от напитката си.В устата му се смукна и едно от бабълчетата ,което беше безмилосттно сдъфкано от зъбите му.
-Слушай ,нуна.Проблема е напълно в мен.Тресат ме хормони,писва ми лесно от живота и от всеки ...от скоро и от самия себе си..Не се притеснявай тази фаза ще мине.Просто ми дай време.Имам нужда да съм напълно наясно със себе си.Объркан съм.-каза с нетипично дълбок глас,преди нуната му да каже още нещо той бързо допълни –Искам да се справя сам!
Лицето му както винаги беше със прословутият му непрупоклив покер фейс,а очите му потъмнели не говореха нищо.Докато лицето му не се отпусна и на него не грейна малка усмивка.
-Ани,вече съм голям.Мисля ,че е редно вече да понасям последствията на грешките си самичък.Не мислиш ли?

by **Anna** Съб Ное 23, 2013 2:21 pm

Двамата се гледаха право в очите в перфектен очен контакт, който беше последван от кратко мълчание. Типично. Винаги правеха така след като са говорели на свръх сериозни теми. Болеше я от факта, че собствения й брат я отбягва и криеше такива сериозни неща от нея. Единствената му най-близка бе тя. Но проблемите изглежда не идваха от там, от където си мислеше Анна. По-скоро беше от там, че тя е момиче, а той момче и просто ще се разочарова след като разбере. Но тя не се беше разочаровала от него след като научи за това как си играе с чувствата на момиче. Каквото и да направеше, не можеше да промени факта, че са една кръв. За това просто щеше да му помогне с каквото може.
Сехун се възползва от настъпилото мълчание и отпи от чая си. Тъмнокосата продължаваше да го гледа без да помръдне. Само щяха да мълчат ли? Очакваше се от него да каже нещо с включен прекалено очевиден сърказъм или някоя умна реплика. Нещо, което да е в типично негов стил. Но не.
-Слушай ,нуна.Проблема е напълно в мен.Тресат ме хормони,писва ми лесно от живота и от всеки ...от скоро и от самия себе си..Не се притеснявай тази фаза ще мине.Просто ми дай време.Имам нужда да съм напълно наясно със себе си.Объркан съм.
О, да. Сега ще се оправдаваме с някакъв сериозен стадии на пубертета. Тези неща бяха минали доста отдавна, още докато бяха в Мелбърн при родителите си.
–Искам да се справя сам!
Анна не знаеше какво да каже. За части от секундата просто изгуби ума и дума. Много добре знаеше, че той няма вечно да бъде малък, но за нея О Се Хун все още беше нейното малко братче, което не може да се справя сам в света на възрастните. Бе свикнала да го предпазва от всичко и всички, а сега просто не можеше да възприеме този съвършен факт, че братчето й порасва.
Както винаги, лицето на макнето на EXO-M бе с онзи безупречен poker face, показващ безразиличето му към живота. Очите му също не говореха нищо. Докато на лицето му изникна една малка усмивчица.
-Ани,вече съм голям.Мисля ,че е редно вече да понасям последствията на грешките си самичък.Не мислиш ли?
Ако майка им беше тук и го чуеше как говори, на 100% щеше да пусне някоя и друга сълза от гордост.
Госпожица О се усмихна широко. За разлика от него, тя не пропускаше възможност да се усмихе. Обичаше да го прави и имаше защо. Очите й също се засмяха. Изведнъж самочувствието и гордостта й се вдигнаха рязко. Възгордя се с малкия си брат. Но наистина щеше да е най-добре ако го остави поне този път да се справи сам с белята, в която се бе забъркал с тъпата си чутура. Вече не бяха на по 8 и 5 годинки и не си правеха шеги със съседите по домофона, за които каката поемаше цялата вина върху плещите си. Вече бяха големи хора изправени пред трудностите на трилъра с примеси на психо, екшън, романтика, драма и т.н. наречен така любовно "живот" от някакви индивиди преди сума ти години.
- Добре, Сехун.. Така да бъде. Оставям те да си трошиш главата, но само при условие, че казваш абсолютно всичко първо на мен - усмивката все още не слизаше от лицето й.
Взе чашата си и отпи от млечната напитка. Всмука две от бабълчетата. Обичаше усещането, когато ги сдъвква. След това отпи още една глътка, но този път нямаше допълнителни екстри включени в нея. Леко разочарована наклони чашата и я остави. Загледа се в пейзажа отвън, облягайки се леко несигурно назад.
Идеше й да се пръсне от гордост. Днес определено щеше да лети във въздуха като малко драконче. Трябваше да си го отбележи някъде.
- Стани да те гушна. Ще се пукна от гордост, честно ти казвам - женската О се изправи от мястото си и подкани господин I-don-care да направи същото. След това го прегърна и го целуна по бузата. От отдавна не го бяха правили.
Когато бяха малки Сехун доста често се гушкаше в сестра си докато майка им им четеше поредната приказка от голямата книга, събираща абсолютно всички приказки написани от Братя Грим.

by **SuHo.** Съб Ное 23, 2013 3:54 pm

Живота на Джун Мьон си вървеше като една приказка. Имаше си приятелка, която обича много и очевидно и тя го обичаше, имаше си приятели в лицето на EXO, имаше й много добро семейство, което от време на време откача, но това си беше нормално за родата на Ким. Дори наскоро без да иска беше чул най-отвратителния разговор между родителите му. Искаха да вкарат малката му сестра Чо А в психиатрия. Тя не беше луда и Джун Мьон много добре знаеше това. Сестра му просто имаше нужда от малко любов, която трудно можеше да намери в семейството. И двамата му настойника никога не са искали сестрите. Още от раждането им ги гледа жена. Те рядко ходиха при тях, а сега двете успяват да се справят сами с това. Сухо много би искал да е до тях в такива моменти, но те не го допускат близо до тях. Чан Ми и Чо А ревнуваха Джун Мьон, защото на него му обръщаха много внимание.
Чан Ми по някакво чудо на чудесата не беше в депресия като нея, но си личеше, че е щастлива. Нещо или някой караше очите й да заблестят по съвсем друг начин. Поне едната беше добре.
Общо-взето Сухо се изяви като добър брат и се противопостави на родителите си. Каза, че не иска Чо А да влиза в психиатрична клиника, че това не е редно и че ако я пратят той лично ще отиде да я извади. Нямаше намерение да остави сестра си на място, което не е за нея. Беше се превърнал в герой, но не искаше благодарност. Единственото, което желаеше да види беше усмивката на Уайти.
Сега се прибираше от дома на родителите си. Беше съвсем близо до блока, в който беше апартамента на групата му. На отсрещния тротоар се намираше бабъл тий. Това беше любимото място на Сехун. Джун Мьон погледна натам в очакване да види макнето там. Наистина го видя и беше с Анна. Чакай .. КАКВО?! Анна ли? Тя пък какво правеше там. Сухо ги наблюдаваше и очакваше да види какво ще стане. Ами не след дълго тя се изправи, подкани го да стане и се прегърнаха.
- Добре, дишай, издишай, няма нищо. - опитваше се да се успокой, но не му се получаваше.
След това го целуна по бузата. Все едно тир мина през Сухо. Не можеше да повярва, че Анна му изневеряваше при това със Сехун. Приказката на живота му беше до тук. Той се огледа и пресече улицата след като се увери, че няма никой. С цялата си наглост той влезе вътре и се отправи към масата им. Застана до тях и те очевидно бяха доста изненадани от това, че той е при тях.
- Какво сте ме зяпнали все едно ме виждате за пръв път? - започна Сухо. - Да не си мислихте, че няма да ви видя? Пха, жестоко сте се лъгали! Защо не ми казахте, че сте заедно?
Искаше да чуе отговора на този въпрос. Защо го лъгаха толкова време? Всъщност той не знаеше от кога ходят, но дори да е от един час те нямат право да постъпват така с него. В момента сърцето му се късаше от болка, но той се постара това да не проличи на лицето му.

by **Sehun.** Съб Ное 23, 2013 7:48 pm

Както и очакваше,Сехун успя леко да шашне сестричката си.Ма как може още да се изненадва от него?Естествено ,та той беше О Сехун все пак.Колкото и полъск да изглеждаше всъщност беше неузнаеваем и непревдвидим ...за някой хора.На всичкото отгоре от както споделя живота си със Кай и Крис а.к.а Перфекшъните на EXO беше започнал и той като тях да се извисва във небесата и да се изявава като нацис.Но за разлика от тях той го правеше що –годе тайничко.Обаче феновете се оказаха много умни и веднага го надушиха и ето че една безобидна роля се превърна във една вечна маска,която той не сваляше толкова лесно.
- Добре, Сехун.. Така да бъде. Оставям те да си трошиш главата, но само при условие, че казваш абсолютно всичко първо на мен –каза накрая Ани като не пропусна да покаже изрядните си зъбки.Как можеше толкова да се усмихва.Не я ли болеше лицето?Винаги е била различната.Всъщност хората никога не са казвали,че са брат и сестра.Първо ,кхъм очевидната разлика във външния вид.Височина ,коса,лице,държанието.Всичко беше различно.Особено и след като Сехун започна да си прави разни прически и да се боядисва и да се държи като задник.Аничка пък си беше ествено със черна гъста косица и светъл характер.Беше най-красивото момиче според макнето на EXO .
- Стани да те гушна. Ще се пукна от гордост, честно ти казвам .-каза развълнувано тя.Доста я тресяха емоциите защото скокна от стола и подкани певеца да направи същото.Макар и със добре овладяни черти ,очите на Сехун също бляснаха.Ана беше заразителна със емоциите и усмивките си.Момчето се изправи със значително по –спокойна скорост и се извиси над сестра си.Тя се надигна и обви ръчички около вратът му.Ако не се беше навел тази прегръдка нямаше да е възможна.Добре че Джун Мьон си беше нисичък ,че там щеше да е по-шибаното.Хаха.
Денсъра всъщност на времето много обичаше да се гушка с нея.Беше винаги топличка и нежна и винаги миришеше на нещо вкусно.Този му навик с годините отшумя.Да преди му беше като навик.Не гушнеше ли Ана поне веднъж и да й изкара дъхът ,като я стисне силно между ръцете си нямаше да е онова злобно малко братче ,нали?
Докато разни спомени и мисли се мешаха в русата му тиква ,изведнъж нечие присъствие прекъсна всичко.
- Какво сте ме зяпнали все едно ме виждате за пръв път?-рече Сухо.О да .Определено нотката в гласът му не беше присъща за него.Той рядко не се ядосваше или дразнеше,но сега...
- Да не си мислихте, че няма да ви видя? Пха, жестоко сте се лъгали! Защо не ми казахте, че сте заедно?
Представителите на семейство О се спогледаха.Чакай...той ...Ами даа!!Лидерът не знеше ,че те са брат и сестра.Айгу,колко неприятна ситуация.
-Хьонг...-тръгна момчето ,като изпревари Анна ,която също беше отворила уста също да обяснява.Светлокосият отново погледна към нуната си ,а в главата му вече имаше готов план.Беше готов за действие.Малко хора знаеха ,че и Макнето се опитваше да бъде Ивъл Макне.Но нещата не му се получаваха.Е явно сега може би беше момента да си покаже рогцата.
-Анни...къде ти е пръстена,който ти дадох?Покажи му го.-изплющя той докато не откъсваше очи от нея.Дано поне тя ,която го познаваше по-добре от самия него си ,да беше разбрала по онази добре прикрита , закъчлива изскричка в очите му.
-Хьонг.-обърна се към приятеля си.-Защо си мислиш ,че ти влиза във работата с кой съм,хъм?
След това изречение той пристъпи малко към лидера на Ексо –Кей и приложи една тактика с изпепеляващ очен контакт ,кайто правеха по филмите.Еднистевеното което му пречеше да се концентрира ,беше фактът ,че скоро щеше да се спука от смях.
Настъпилото мъчание тежеше от напрежението идващо изцяло от Сухо.Ако бяха в някое аниме околу него щеше да има плътна черна аура.(xD)
-Анна...-Джун Мьон се обърна към нея,но макнето го прекъсна.
-Късно е хьонг.-както винаги изречениеята му бяха кратки ,твърди и целенасочени,а придобитя му дълбок глас караше дори една проста думичка да е леко зловеща.

by **Anna** Съб Ное 23, 2013 9:43 pm

Двамата със Сехун си стояха така. Това дете не преставаше да расте. Буквално. Вече даже беше минал Тао по ръст. Сега оставаше да надмине Чаньол и У Фан и щеше да го обвини в гигантизъм. Това е нечовешко, бе! Уж никакви добавки не му бяха давали, а от къде се пръкна толкова висок? А, да, баща им беше почти два метра висок. Оставаше и той да не е, хах. Анна приличаше на майка си - дребничка, слаба, красива и мила. Не бе взела абсолютно нищо от баща си, докато Сехун бе наследил височината и част от строгия му характер. От майка им... май абсолютно нищо нямаше. По принцип дъщерите приличат на бащите си, а синовете на майките, но тук явно ролите се бяха разменили. Е, нищо, случва се. Надяваше се нейните деца да приличат на баща си, а не на майка си, защото ако това станеше... щяха да са пред фалит. Това да си човек с ОГРОМЕН апетит не е особено хубаво. Сума ти пари заминават само за храна. Моля ви, обвинявайте докторите, които й го причиниха преди години, когато беше мъничка.
През хубавата главица на Анна минаваха най-различни мисли спомени от детството. Ах, прекрасно минало изпълнено със смях и детски игри придружени с невинни закачки. Толкова ясно си спомняше и денят, в който Сехун се роди. Макар и да беше преди толкова години, точно този момент ясно се бе запечатал в съзнанието й. С баба й стояха отвън, а вътре в родилното майка й се мъчеше, а баща й я подкрепяше. Макар да не бе присъствал на раждането на дъщеря си, успя да присъства на това на сина си. Анна не му се сърдеше, знаеше колко зает е и се радваше на факта, че бе успял да бъде един от първите, които ще видят О Се Хун.
И всичко вървеше като цветя и рози докато един познат глас не я изтръгна от красотата на миналото.
- Какво сте ме зяпнали все едно ме виждате за пръв път?
От началото на връзката им, Анна беше виждала Джун Мьон бесен само един път. А този път причината той да бъде в това състояние, беше не кой да е, а самата тя.
- Да не си мислихте, че няма да ви видя? Пха, жестоко сте се лъгали! Защо не ми казахте, че сте заедно?
Целият й свят се преобърна за не повече от минута. Нито той, нито някой друг знаеше, че макнето на EXO и тя са брат и сестра. Като се замислеше, само Су Ман знаеше тази мъничка подробност. Беше си представяла всякакви сценарии за това как другите научават, но тази... определено не се беше появявала никъде в сценариите и представите й. Женската О укончателно повярва, че винаги се случва това, което най-малко очакваш.
-Хьонг... - започна Сехун, оставяйки я без шанс да даде оправдание за това, което се случи.
Сехун не откъсваше поглед от нея. А по опасно блещукащите му очички успя да разбере какво витае в изрусената му глава. Защо трябваше да карат Джун Мьон да страда вместо направо да му кажат истината и причината за поведението на Ани? Защо Сехун трябваше да усложнява абсолютно всичко?! Защо, защо, защо?!?!?!?
-Анни...къде ти е пръстена,който ти дадох?Покажи му го.
След малко ченето й можеше да удари в земята. Очакваше абсолютно всичко от него, но това.. Идеше й да му скочи и да му откъсне главата като Луси от Elfen Lied. Знаеше какво му е на Сухо. Познаваше го добре въпреки краткото време, което бяха прекарали заедно. Малкият й брат също познаваше лидера си. Той бе изключително чувствителен. Плачеше за щяло и нещяло. И в момента, макар и да се правеше, отвътре всичко го измъчваше.
-Хьонг - мъжкият О се обърна към Ким.-Защо си мислиш ,че ти влиза във работата с кой съм,хъм.
Очите на Анна блеснаха заплашително. Вече си представяше как пуска гилотината над главата върху хубавата му тиквица. По дяволите... Мразеше, когато Джун Мьон страдаше. Обичаше го повече от всичко, а сега заради едното недоразумение и простотията на Сехун светът й можеше да се съсипе.
Макнето на EXO пристъпи към лидерът и го загледа в очите. От опит знаеше как този очен контакт изпепелява всичко в теб. Всичко вече й идваше в повече.
- Анна... - започна Ким, а тя вече не знаеше на коя планета в Слънчевата система се намира.
- Късно е хьонг - отряза го Сехун.
Момичето направи една малка крачка, с която да се отдалечи от брат си. Пое си дълбоко въздух, приглаждайки косата си назад. Цялото й същество се тресеше от подтиснат тих гняв и тъга. Но все пак, реши да играе по свирката на брат си. След това щеше да си понесе последствията.
- Сехун, защо трябваше да го крием? - попита тя, стискайки безпомощно юмруци. - Вече ни разкри, Джун Мьон. Нищо друго не можем да направим.. Обречени сме.

by **Sehun.** Съб Ное 23, 2013 10:29 pm

Не беше добра идея да си играят така със чувставата на горкия Джун Мьон ,но тази безумна ситуация не трябваше да се пропуска и това си е!Дано само Сухо да не ревне ,че както го знаем всички ви плачеше за всичко.Толкова беше добър и мил ,че не беше мъж.Не не че не беше.Беше по-скоро друг сорт мъж.От онези кавалери ,които ще си поплачат с теб докато гледате филм вместо да те мляска и опипват .
Изведнъж в съзнанието му се формулира картината как Сухо и Анна се целуваха на един диван.Макнето го попбиха тръпки и едвам не направи отвратена гримаса.Трябдаше да се придържа към играта която беше започнал.Ох ако и след това приятелите му пак се съберат да му опяват как си играе с чувствата на хората няма да е истина.Дано поне Чен го признае!Само той щеше да го подкрепи ако беше тук.Трола той.
- Сехун, защо трябваше да го крием? –ето че и Ани се присъедини към театъра.Сега като са и двамата на вълната щяха да залеят Джун Мьон. - Вече ни разкри, Джун Мьон. Нищо друго не можем да направим.. Обречени сме.-допълни тя.Хъм,нещо в гласът й беше много напрегнато.Сякаш даже болезнено.Сякаш брат й я беше хвана за гушата и я принуждаваше да наговори тези неща.Денсъра преглътна и погледна в страни към сестра си.Притесняваше за нея.Понякога изпадаше в едни странни състояния ,които не бяха полезни за нея.Може би не трябваше да стигат толкова далече.Ех,жалко че идваше Гейм Оувър.
Изражението на господин Тежко Портмоне не беше по-различно от това на Госпожица О.Добре ,само на Сехун ли му беше някак си по спокойно?Еми да не неговота гадже го хващаше в „изневяра”
-Хьонг успокой се ,моля те!-каза макнето и разтри рамото на мъжът.Той пък от своя страна го погледна с поглед пълен с ...омраза.Лол.Нима това беше Ким Джун Мьон.Русокосият премигна няколко пъти наистина видимо изненадан от своя приятел.Младия О остреми поглед към сестра си,която се беше подпряла на масата и изглеждаше сякаш ще колабира.
-Добре!Гейм Оувър!Хьонг....това е сестра ми О Анна!-каза най-накаря Сехун и пристъпи към нея.-Успокой се нуна.Това беше просто шега.Всичко свърши.
-Добре ли си??-Сухо изникна точно до макнето и гледаше притесенно Анна.
Тъмнокосата стилистка премигна няколко пъти,сложи ръка пред сърцето си и въздъхна дълбоко.Беше станала по-бяла и от естествената си бледност.Трябваше да хапне малко шоколад за да се освести съвсем.Макнетона EXO-K бръкна в джоба на палтото си и извади една вафла ,която преди да дойде беше купил за всеки случай че сестра му изтеряса заради глупостта му.
-Ето ,нуна.-подаде й я .-Ъъъ.Аз изчезвам.Мисля че е време да се изправя пред Со Джунг ,така че...Адиос!Хьонг ,прости ми!Нуна обади ми се после.
С това високото момче ,грабна чашата със бабъл тий,поклони се ниско на двойката и бързешката излезе от ресторанта.

by **SuHo.** Нед Ное 24, 2013 12:27 am

Джун Мьон стоеше и ги наблюдаваше. Идеше му да се навре в някоя дупка под земята и да не излезе там с години. Очертаваше се Сухо да бъде следващия депресиран след Джонг Ин. Двамата щяха да си оплакват смотаните съдби, които им бяха отредени. Неговата го зарязала, защото е бременна от друг или поне такава беше теорията, а тази на Джун Мьон, защото е намерила макнето на групата му за много по-добра партия от сами него.
-Хьонг... - каза му Сехун и се изправи. В този момент не искаше са чува нищо от него. Ненавиждаше го.
- Анни...къде ти е пръстена,който ти дадох?
Покажи му го. - след това кръвта на Сухо започна да кипи все повече.
Защо го правеше?! С какво Сехун беше по-добър от него? Едва ли Джун Мьон е толкова зле. Както всеки друг и той си имаше някакъв чар, но момичетата винаги са търсили нещо по-диво като Сехун, Тао, Кай и Крис. И все пак не искаше да повярва в това. Искаше да чуе как тя му казва, че е със Сехун.
- Анна.. - опита се той, но беше прекъснат от макнето.
- Късно е хьонг.
Вече не знаеше какво да направи. Не беше очаквал да попадне в такава ситуация.
- Сехун, защо трябваше да го крием? Вече ни разкри, Джун Мьон. Нищо друго не можем да направим.. Обречени сме.
Значи е истина!? Все пак и малката искрица надежда току-що угасна. Знаеше, че е прекалено хубаво, за да е истина. Някъде вътре в себе си песимистичната част от него му казваше, че има нещо гнило. Очакванията му за съжаление се оправдаха.
Погледът на Джун Мьон издаваше целият му бяс, който можеше да притежава един човек. Сухо по принцип изобщо не беше нервен състезател или някой злобен, но в такива моменти нямаше как да не е бесен.
-Хьонг успокой се ,моля те! - каза му Сехун.
Наистина ли го молеше това? Еми не беше познал. Нямаше как да се успокой в такъв момент.
- Добре! Гейм Оувър! Хьонг....това е сестра ми О Анна!
КО КАЗА, КО?!? Погледа на Сухо от страшен стана объркан. Този какво му беше казал току-що? Джун Мьон не знаеше какво да направи. Вярно, че бяха с еднакви фамилии, но Сехун никога до сега не беше споменавал, че има сестра. В следващия момент богаташкото дете отиде до макнето и хвърли притеснен поглед към Анна.
- Ето, нуна. Ъъъ. Аз изчезвам. Мисля че е време да се изправя пред Со Джунг, така че...Адиос!Хьонг ,прости ми!Нуна обади ми се после. - каза набързо Сехун и излезе. Не забрави да подкупи сестра си с вафла.
- Онзи истината ли каза? - попита Сухо и се опита да бъде спокоен. - Вие брат и сестра ли сте?

by **Anna** Вто Ное 26, 2013 10:03 am

Чувстваше се като смазана духом. Не разбираше какво искаше да направи Сехун с това. Да се докаже, че може да бъде поредното зло макне на S.M ли? Или пък, че не е по-малко добър трол от Чен? Хъх.. Абсолютно всички от EXO му бяха ученици, но той толкова много ли желаеше да се докаже пред останалите? Застрашаваше не само нея, но и себе си така. Не знаеше какъв може да е Джун Мьон, когато е много ядосан и не й се рискуваше, но брат й... той винаги е предпочитал да рискува, отколкото да си улесни живота. Е, вече не бяха малки деца и нямаше как да започне да го налага с плюшеното си мече или с нещо друго. А и тя винаги е била психически по-слабата от двамата.
О Анна и О Сехун брат и сестра? Как така? Та те двамата изобщо не си приличаха по абсолютно нищо. На външност бяха коренно различни, характерите също, интересите. Когато кажеха на някой съученик, например, той не им вярваше. Докато малкият бе взел корейските черти, каката показваше типични НЕазиатски. Хората за нищо не можеха да се хванат и да кажат, че са роднини.
-Хьонг успокой се ,моля те - помоли мъжкият представител на О.
Всичко, което се случи нататък все едно стана на бавен кадър. Поне за нея. Беше се подпряла на масата и имаше чувството, че във всеки един момент ще се срине като пясъчен замък пометен от някоя гигантска вълна. Надяваше се с цялото си сърце брат й най-накрая да сложи края на този никак приятен театър.
- Добре! Гейм Оувър! Хьонг....това е сестра ми О Анна! - обяви макнето, пристъпвайки до нея.
Най-накрая! Сякаш цяла камара камъни паднаха от сърцето й.
Анна премигна няколко пъти, сложи ръка на сърцето си и въздъхна дълбоко. В момента беше по-бяла и от снега през зимата. Ама, разбира се, че щеше да изглежда така. Заради братчето си можеше удар да получи.
- Ето, нуна. Ъъъ. Аз изчезвам. Мисля че е време да се изправя пред Со Джунг, така че...Адиос!Хьонг ,прости ми!Нуна обади ми се после. - той тръгна като, разбира се, не забрави да я подкупи с храна.
Да, ама не.
В момента дори не можеше да мисли като хората, пък камо ли да се храни. Идеше й да му ръгне вафлата в да не казваме коя дупка. Почти щеше да припадне допредималко, а сега се разбесня. Както винаги - действаше с леко закъснение. Но този път имаше мотив. Та връзката й с Джун Мьон беше заложена на карта. И вие да сте, също ще бъдете като нея в този момент.
- Онзи истината ли каза? - попита Сухо. - Вие брат и сестра ли сте?
Женската О го погледна и седна на стола. Издиша с мъка. Усещаше как щеше да се разплаче като малко детенце.
- Истина е. Колкото и да не ти се вярва, аз съм нуна на макнето ви. Криехме роднинската си връзка заради Су Ман и популярността ви, защото ако разберат, ще ме побъркат. А аз съм си достатъчно побъркана - тя подпря главата си с ръце и се загледа в бабълчетата в недоизпития си чай. - Сехун прилича на баща ни, докато аз на майка ни. Никой не може да каже, че сме брат и сестра заради очевидната разлика във външността. А и по характер сме коренно различни. Но той доста се промени след дебюта ви. Преди не беше чак толкова... даже не знам как да се изразя.
Стилистката им си взе чашата с бабъл тий и отпи. Млечната течност успя да докара някакво спокойствие в тялото й. Бабълчетата също помогнаха доста, за да достигне мир, любов и джун. Но все още не можеше да погледне Джун Мьон. Толкова я беше срам от това, което направи брат й и от това, че и тя му игра по свирката.
- Съжалявам, оппа.. - едвам каза тя, забивайки поглед в стъклената маса. Думичката "оппа" я употребяваше супер рядко, когато говореше с него. И това бе един от тези редки случаи. - Как да ти се реванширам?

by **SuHo.** Вто Ное 26, 2013 8:11 pm

Сърцето му щеше да изскочи от мястото си. Не знаеше какво да си мисли. Дали не го лъжеха за роднинската си връзка? Просто, за да може Анна да ги върти и двамата на малкия си пръст. Пък и Сехун като едно изключително зло макне също не би пропуснало възможността да направи мръсно на лидера на групата на която е член. Джун Мьон вече очакваше всичко от тези момчета. Рядко успяваха да го изненадат. Преди не им знаеше магариите и всеки път се чудеше какво става, но сега дори и той самия се включваше в простащините, които правиха.
- Истина е. Колкото и да не ти се вярва, аз съм нуна на макнето ви. Криехме роднинската си връзка заради Су Ман и популярността ви, защото ако разберат, ще ме побъркат. А аз съм си достатъчно побъркана. Сехун прилича на баща ни, докато аз на майка ни. Никой не може да каже, че сме брат и сестра заради очевидната разлика във външността. А и по характер сме коренно различни. Но той доста се промени след дебюта ви. Преди не беше чак толкова... даже не знам как да се изразя. - каза му тя след като седна на стола.
Сухо остана прав. Все още не можеше да повярва, че и двамата решиха да си направят такава шега с него.
- Как да ти се реванширам?
Щеше да помисли сериозно над това, но сега не му беше времето. Първо искаше да разбере каква е причината да се съгласи с голия охлюв.
- Защо го направихте? Знаеш ли, че от това заболя? За секунди света ми се срина. - каза й Джун Мьон.
Въобще не преувеличаваше като каза, че света му се е сринал. Само мисълта, че тя си е играла с чувствата му, можеше да го докара до състояние, което е по-зле от това на едната му сестра. Нямаше да издържи психически при мисълта, че тя му е изневерявала докато все още излизат.
- Мисля, че има едно нещо, което може да направиш, за да ми се реваншираш .. - той не продължи, а изчака Анна да го погледне в очите, за да може само с поглед да я разбере.
Щом О вдигна поглед към него, Джун Мьон извади перверзния си поглед. You know what i mean?! Щеше да си го изкара в кревата и ще знае повече да не се закача с него по този подъл начин.

by **Anna** Сря Дек 04, 2013 9:16 am

Не знаеше какво да очаква от него. Можеше да измисли всичко. Момичето се разтрепера съвсем леко. Кой знае какво ще поиска за се реванширане.
- Защо го направихте? Знаеш ли, че от това заболя? За секунди света ми се срина.
Анна се засрами и стисна силно долната част на якенцето си. Знаеше, че със Сехун прекалиха. Знаеше как болеше при такива случаи, когато чуеш, че някой, когото си обичал, си е играл с чувствата ти. Но тя не си играеше с неговите. Просто... и тя не знаеше защо се съгласи да играе играта на макнето на EXO. Винаги го бяха правели и се бяха подкрепяли в тези неща. Сякаш сестринския инстинкт я накара да го направи. Не, не. Определено нямаше оправдание за случилото се.
- Нямам оправдание. Със Сехун преди го правехме доста често и сякаш действах по инстинкт. Наистина съжалявам! - в гласът й отново се долови мъка. Гузната й съвест бе част от характера си, която никак не харесваше. Мразеше я и се опитваше да не я събужда често, често. Наистина не я харесваше. И сега нямаше да си прости лесно за дето така изигра приятеля си. Поне месец-два щеше да влачи вината със себе си.
- Мисля, че има едно нещо, което може да направиш, за да ми се реваншираш ..
Джун Мьон не продължи. Австралийката се учуди и вдигна главата си към него. Погледна го в очите. Не очакваше да срещне точно... този поглед. Стана й ясно като бял ден какво иска. Познаваше този поглед перфектно. Все пак, го получаваше доста честичко и от него, и от други индивиди в S.M Entertainment. Но лидерът на EXO си беше просто уникален. Някой, който не го познава и не го знае какъв е, би могъл да каже, че има близнак и че пред в момента стои пред нея.
О си пое въздух и съвсем леко се усмихна.
- Щом такава е волята ти - така да бъде. А предпочитание къде? - тя се изправи, взимайки преполовения си чай в едната ръка и чантата в другата.

by **SuHo.** Пет Дек 27, 2013 2:51 pm

Ако някой друг беше на мястото на Сухо на секундата би им теглил една майна. Щеше да зареже Анна, а на Сехун нямаше да проговори до края на живота си. Дори би се изнесъл от дорма им, за да не го вижда. Но Джун Мьон не беше типичното богаташко хлапе, което би направило това. Той беше различен и това го знаеха всички от обкръжението му Сега и на двамата щеше да прости и щеше да продължи да ги засипва с обичта си и парите си.
Пролича си, че е изненадана от погледа на богаташчето. И той самия беше изненадан, че му мина тази мисъл през главата. Добре, де, излъга. Малко се беше разгонил тези дни, но се опитваше да го прикрие по всякакъв начин, за да не го подиграват дружките му.
- Щом такава е волята ти - така да бъде. А предпочитание къде?
Сухо за момент се замисли. Не можеше да е в дорма на ЕХО, защото сега там все едно бомба беше паднала. У Фан влизаше и излизаше когато му скимне, защото чакаше дете и гледаше да се върти повече около Нана, Чаньол беше в депресирания си период, Джонг Ин също се беше сдухал, а другите тичаха между двете депресии, за да не остават сами. В такъв момент не се знае каква мисъл велика ще им мине през мозъка. После другите щяха да се чувстват виновни до края на живота си, че не са предотвратили най-лошото, а Джун Мьон щеше да се чувства най-зле от всички, защото той е лидер и има някаква отговорност за тези момчета. Те вече за него са братя с които се забавлява, преживява лоши и добри моменти и те винаги го разбират. Всички до един си знаеха кирливите ризи.
- Трябва да е във вас – започна Сухо. – В нашия апартамент е чудо невиждано, а в замъка, ако те заведа няма да се отървеш от майка ми.
Знаеше, че скоро трябва да запознае Анна и майка си, но бавеше нещата възможно най-много. Иначе можеше да последва нещо ужасяващо, а Сухо определено не искаше това. Щеше да стане мама си трака, ако майка му разбере, че Анна има австралийски корени. Родителите на Ким не искаха децата им да имат нещо общо с хора, които са различни от корейци. Дори бяха омъжили сестрите му за някакви близнаци, но по всичко личи, че са забравили. Пък и малките все още си нямаха приятели, за да им се налага да се срещат с тях. Или поне така си мислеше Ким Джун Мьон.

by **JB.** Пон Яну 20, 2014 11:40 am

По-хубаво на къде?!Имаше си нова група на която беше лидер,ставаше все по-известен ,беше щастлив!Това беше живота за който мечтаеше Им Дже Бум.А колко го очакваше по-нататъка???Той си мечтаеше ,как ще спечели .Ох имаше толкова надежди.Новите му съмембъри бяха уникални пичове.Веднага се спогодиха.Танци,песни,тренировки,общо харнене ,спане всичко това ги сближи адски много.Е да в началото беше малко неловко ,но всичко постопенно си дойде на мястото.Дебюта им преди няколко дни беше бомба!Феновете им се увеличаваха ,както и популярността им.Най-вече неговата.Дъхх,та той вече беше участвал във цели два филма със главна роля все пак.А и какво да направим ,че е перфектен.Ако си мислете ,че си е вдигнал самочувствието...НЕеееее няма такова нещо!Нъц.Той просто приемаше реалността.Беше готин и всички го обичаха.Хехе.
Беше прекарал цялата си сутрин на събранието ,на екипа на мениджъра им.Уау ,очертаваха се още нови проекти и участия,това беше страхотно.Днес даже албума им щеше да се пусне на промоции.Колко ли рейтинг щеше да събере??Нищо чудно да се възкачат на класациите или да спечелят!Ех надежди ,надеждиии.Оказа се че това събрание ,което траеше поне 3 чака като броим и почивки ,беше адски скучно.Джей Би дремеше на стола докато въздрастините ,опитни мъже обсъждаха общи неща си там.Трябваше да наравят желязана осигуровка на момчетата.Тоя Марк както се премяташе да не вземе да си потроши тиквата ,че после...Или пък Бам Бам който се спъваше на равното.Щом подписа няколко формуляра ,Дже Бум отправи умолителен поглед на мениджъра им.Който само го стрелна строго с присвитити се очи ,но после кимна.Без да се колебае много-много ,момчето излетя от конферентната зала и се запъти към тренировъчната.Ух ,сега там бяха новите терйнита. Тези деца бяха много дразнещи.Нацупен ,младия лидер се изниза от сградата на компанията,говореше по телефона с Джин Йонг,който го осведоми ,че всички момчетата спат.Виж ги ти...Очертаваше се свободен ден ,е вечерта имаха участие ,но половината ден му беше свободен.
„Хехе,сега ще се разходя аз,да подлудя фенките!”- самодоволно се подкани той и с бодра крачка се запъти към метрото.Както и очакваше цялото внимание беше за него. Джей Би ,ухилено махаше на фенките като някоя миска и ги подминаваше.Обичаше славата.
Скоро стигна до крайнат си цел а именно Бабъл Тий кафето.Обожаваше тази напитка!И сега щеше да й се насалжадава напълно сам и спокоен без да мисли за другите.Прителите му го бяха разорили !Той беше лидер ,а не банкомат! Във кафенето имаше доста хора,а пред касата имаше даже опашка.Беше време за действие.Господин Им подсмихвайки се на всяко момиче от опашката ги предреждаше.Те само гледаха със изцъклени очи ,а някой даже надаваха вой.Скоро ,идола вече начело на опашката.
-Здравейте~-поздрави през усмивка ,момичето на касата.-Ще поръчам...хъмм.Среден,подсладен зелен чай...със ягодов сироп и нега бабълчетата да са от манго!-даде поръчката си като не пропусна да намигне на служителката ,като изглеждаше адски развълнувана.Ами да та той беше Джей Би!Докато си чакаше ,някой грубичко го потупа по рамото.Той с обичаната си усмивка се обърна веднага.Погледа му попадна на едно ...не чак толкова очаровано момиче , може да се каже ядосано.Въх,ами ако беше някой луд сасенг!!Моментално Джей Би остпъти крачка назада ,облягайки се на витрината.Усмивката му стана колеблива.
-За кого се мислите !?Предреждате цяла опашка!Знаете ли от кога чакаме,а!-започна момичето.В говора й си личеше лек акцент ,сякаш корейския й не беше сълна страна или пък беше твърде развълнувана ,което беше разбиремо.
Им се изкиска сконфузено чудейки се какво да каже.Беше го обзел страх ,че тая ,ще вдигне голям скандал и по лошото да му надере хубавото личице!
-Ъ,а-аз съм звезда!-каза със сигурен тон и я погледна отвисоко.

by **Stella~** Пон Яну 20, 2014 7:02 pm

Поредният прекрасен ден в Корея или поне това се надявах като се събудих. Откакто се преместих, всеки един ден за мен беше ново приключение и ми беше забавно да опознавам града, хората… Обичах да обикалям наоколо с фотоапарата си и да запечатвам някакви моменти, толкова ми харесваше тук!
Според нашите в Америка си било по-хубаво, ама пък на мен си ми харесваше в родината. Пък като чак сега имах възможността да я опозная, щях да се възползвам максимално. Определено смятах да си остана тук. Особено сега като се свързах и с братовчедчето ми, нямах търпение да се видим и с него и да му нащипя пухкавите бузки!
Станах и се огледах наоколо, трябваше да посъбера вече багажа си. Харесвах стаичката си, не беше нищо особено и беше малка, но какво ми трябваше повече? Братовчед ми предложи да се преместя у тях и все още обмислях тази възможност. Май щях да се преместя, да справях се и добре сама, както и нашите видяха въпреки възраженията си, но друго си беше да си сред семейство особено в голям и все още не съвсем познат град.
Хапнах малко, преоблякох се, взех фотоапарата си и излязох да опознавам този нов свят за мен. Реших да отида към центъра на града, затова се отправих към метрото. Самото пътуване до центъра ми беше малко скучно, едва забележимо оглеждах хората наоколо.
След малко стигнахме до спирката , на която трябваше да сляза. С радост излязох и тръгнах без цел и посока. Исках да отида на толкова много места все още, но днес реших, просто да си обикалям. Влязох в една книжарничка и в няколко магазина. Всъщност ми беше доста забавно и си прекарвах добре, нищо, че бях сама.
След няколко часова безцелна разходка попаднах пред Бъбъл Тий кафе. Имаше доста хора, но реших да вляза и да се наредя на опашката, за да си взема Бъбъл Тий. Страшно много обичах и определено една опашка и малко чакане нямаше да ме спре да си взема. Наредих се послушно накрая и зачаках. За съжаление обаче, чакане щеше да е по-дълго… Извадих телефона си колкото да намеря работа и започнах да си правя списък, къде още искам да отида.
След сигурно половин час или поне така ми се стори пред мен имаше само още едно момиче и най-сетне щях да си взема заветния Бъбъл Тий! Време беше! Прибирах телефона си в чантата, когато чух необичайно шушукане наоколо и радостни възгласи. Някакво момиче зад мен ме дръпна в прилив на радост и ми извика в ухото:
-Олелелееее Джей Би ли е това?! Той е нали?! – погледнах я с досада и казах, че си нямам идея, а тя ме изгледа с поглед „На кой свят живееш?!“ . Добре де да си призная това всичкото около к-попа малко ме дразнеше. Да не слушах к-поп и да не разпознавах така наречените звезди. Освен онези двамата Юно и Чангмин, но те правеха изключение и ми допадаха даже.
Погледнах напред пак и тогава видях този нахалник да ме прережда точно беше дошъл моя ред. Ама какво? Потупах го по рамото и скъстих ядосано ръце като потропвах с крак като той се обърна и ми отправи някаква усмивка. Ама какво си мисли? С една усмивка и всички са му в краката?
-За кого се мислите !?Предреждате цяла опашка!Знаете ли от кога чакаме,а! – казах ядосано.
Той май се попритесни и ми заяви, че е звезда. Така значи. Онова момиче зад мен, пак ме дръпна и ми каза, да оставя Джей Би намира.
-Мен не ме интересува кой си… Джей някой си и аз имам права като теб! – казах ядосано. Добре де какви са тези работи.
-Защо просто не се наредиш на опашката? Знаеш ли колко време чаках? Звезда бил… И какво като си звезда? -продължих да говоря. Момичетата наоколо май се ядосаха и щяха да ме набият сигурно, че така говоря на любимеца им. И това не го разбирах… Той ни прережда и те все пак за една усмивка му падат в краката...
Въпросната звезда явно също не беше свикнал с такова отношение, защото все още ме гледаше като попарен. В този момент момичето на касата му подаде неговия бъбъл тий. Пресегнах се в същия момент като него и хванах също чашата. Нямаше да му дам толкова лесно да се измъкне.

by **JB.** Пон Яну 20, 2014 8:30 pm

Не за първи път му се случваше фенка да прави циркове.Веднъж една беше припаднала,после с мениджъра се чудеха какво да правят ,ще ги съдят ли какво ли?На Джей Би му се наложи да виси в болницата за да се „уверява „ че момичето е добре.Не му се мислеше ,като тая вземе да го усъди.Но сега това тази женска ,караше космите на врата му да настръхнат.Изглеждаше психически мръднала.Добре ,че беше красива и може би хората не подозираха ,но ...абе не беше нормално такова състояние.От нищото да кресне така от нищото.Голяма работа ,че се беше предредил.От мухата правеше слон!
-Мен не ме интересува кой си… Джей някой си и аз имам права като теб! –продължаваше ядосано лудата докато го гледаше с изгарящи от яд очи.Явно сериозно ,се беше ядосала. Дже Бум продължаваше ,да я гледа все едно е крастава.Трябваше да се махне от тук не му трябваше такова внимание.Младежът се огледа търсейки помощ от истинските си фенки ,които само гледаха с нескрит интерес!Защо само гледате бе,трябва да му помогнете,алоуууу!Точно тогава жената зад касата наблюдавайки ги ,предпазливо постави поръчката му .В кафенето беше настъпила пълна, тежка тишина .Джей не се осмели да откъсне очи от тези на истеричката ,и бръкна в джобовете си за да си плати поръчката.Тъкмо посягаше да си вземе чашата с любимата напитка ,когато тази харпия взе ,че също я хвана! .Лидера я изгледа отново изненадано и се опита да я дръпне към себе си.АМА ТАЯ НЕ ПУСКАШЕ БЕ!
-Ъхъхъ.-засмя се нервно докато отново правеше опити да си я вземе.-Ще ме извинявате,но това е ....моята поръчак!-отново дръпна чашата към себе си.Момичето явно нямаше никакви намерения да се предава защото все още не я пускаше.Баси майката беше силна! ....Добре какво целеше!Да се прави на интересна ли?Щеше да я потърпи още малко ,но да знаете Им Дже Бум не беше известен с търпението си ,а и такива самонадеяни момичета като това ,най-мразеше!
-Добре просто ми я дай де!-не можеше да се стърпи и я дръпна с повечко сила.
-Не ,няма!-каза непозната и борбата продължи.Това беше !Край! Джей Би я пусна рязко и половината от следкото съдържание се лисна върху нея.Той беше в пълен „шок”.Добре де ,знаше ,че така ще стане,а сега хаха тя беше мокра!Не успя да се сдържи и се изхили веднъж,но виждайки яросния й поглед ,светлокосия постави ръка пред устините си и изхъмка.Веднага успокои лицето си отново я гледа с лека насмешка ,но вече не се хилише.Докато...
-Ахаххахахахаххахахаххаха!~-прихна да се киска , дръпвайки няколко крачки от нея.Опашката зад тях също започна да се смее.Младия лидер си се забаляваше от все- сърце ,когато усети течност върху главата си.Тълпата ахна .Той погледа настрани и какво да види ...шизофреничката беше изляза остатъка от бабъл тий напитката върху главата му.

by **Stella~** Пон Яну 20, 2014 9:29 pm

Май на голямата звезда хич не му допадаше моето отношение. Ама какво да направя такава бях и постъпката му все още ме дразнеше. Не виждах чак такава разлика между нас и него.. а да той беше известен, лелее как можах да забравя. Сега какво очаква? Да му се хвърля на врата? Да му падна в крака? Е да ама тази нямаше да я бъде! Не бях от тези момиченца и нямаше да бъде. Звезди… мислят се за много велики… Онези лиглички зад мен все още негудуваха, ама и следяха и с интерес. Е това е просто… разнообразих им скучното ежедневие, явно не всеки ден някой се развикваше на звезда. Ама си бях в правото! Чаках половин час за Бъбъл Тий, а тоя идва раздава няколко усмивки и намигвания и не чака! Ама не е честно! Забелязах, че Джей някой си се оглежда все едно търси нечия помощ. Ама той какъв мъж е, че от момиче така реагира. Знаех си, че повечето мъже в тоя к-поп са женчовци, така че не трябва да се учудвам.
Щом хванах чашата му с него, той ме изгледа супер изненадано. Дръпна я силно към себе си като се размрънка, че било неговата напитка. Няма пък!
-Ако беше чакал като мен щях да си ти я дам! – казах заядливо и дръпнах силно напитката към мен. Нямаше да пусна пък, колкото и да се мъчеше. След известна борба господинчото взе, че пусна чашата точно като я дърпах и цялата се залях с напитката му. Зяпнах го изненадано като държах чашата, която все още беше наполовина пълна. Ама тоя?! Ааа как ме дразнеше?! Пререждаше ме ,а сега ме заливаше с Бъбъл Тий! Ще види той каква звезда е!
Джей някой си седеше и ме гледаше уж шокирано докато не прихна да се смее, а с него и цялото заведение. Браво… много сте умни, следвайте акъла на любимата ви звезда! Дръпна се леко и продължаваше да се залива от смях. Съвсем ми прикипя вече! Сега щях да го науча аз него! Взех чашата и бързо направих няколко бързи крачки към него и преди да се усетти излях остатъка върху хубавата му главица. Да види сега той какво е чувството. Ха! Нека му сега! Той се обърна бавно към мен гледайки ме изненадано и объркано. Май и това не го очакваше. Е господинчо няма всички да ти вървят след гъза! Едвам сдържах смеха си вече.
-Опа… извинявай, не те видях- казах с най-невинния си тон, като го гледах мило и чак пърхах с мигли. Чух някакви недоволни възклицания и смеха беше спрял. Някаква лигла се притича да му даде кърпички , но ги издърпах от ръка и преди той да я вземе и си избърсах лицето си с една.
-Извинявай, ама ти кой беше? – попитах го отново като не отделях поглед от него. Седеше и ме гледаше с леден поглед като течността все още капеше от лицето му. – Искаш ли да ти помогна? Да ти избърша хубавото ти личице например? –попитах невинно като показах останалите кърпички. Така е като си надут пуяк! Нямах никакво намерение да му помагам просто исках да го ядосам още повече като си позволяваше такива неща.

by **JB.** Вто Яну 21, 2014 10:34 am

Ама какво беше станало току що?Да не би..?Не беше възможно!Фенките му пищяха,припадаха и го преследваха ,а тя..тя го заливаше със Бабъл Тий?!Защо се държеше така?Той беше известен ,беше даже популярен и сред момчетата.Копираха стила му и като цяло вида му.Ама какво да напарви ,че е перфектен?Просто сега не можеше да повярва ,как това непознато момиче ,ме говореше и се държеше с него ,сякаш той не беше Джей Би ,а просто обиконовенния Им Дже Бум ,какъв беше преди да се прочуе.От доста отдавана никой не се беше държал така с него.Единствено сестра му,беше човека който се държеше с него като.. с човек.То беше почти забравил това чувство.Това момиче въпреки очевидните психични проблеми ,го възвърна и той не успя да направи нищо повече освен да се усмихне замислено.
-Опа… извинявай, не те видях.-невинно каза непозната ,правейки се на миличка.Добре ,получаваше й се защото наистина беше красива ,но точно в момента на идола не му беше до актьорска игра.Чувстваше се толкова добре.Макар ,че лепкавата ,сладникава напитка се стичаше по главата му .Все още беше във пълен шок и успя едниствено да гледа като попарен.В просъница ,Джей Би видя как едно от момичетата ,което се беше осъзнало най-напред вече тичаше притичваше към него с кърпички в ръцете си.Момчето беше напът да ги вземе ,едвам –едвам се усмихна ,но лудата взе че грабна салфетките в лапите си.От тълпата се чуха остри шушукания и вече всички момичета гледаха на кръв виновницата за положението на светлокосия.
-Извинявай, ама ти кой беше? Искаш ли да ти помогна? Да ти избърша хубавото ти личице например? –отново привлече вниманието му онази.Им я стрелна със студен поглед.Ето че хубавот чувсто ,че си нормален беше изчезнало и сега то беше меко казано ядосан,а тая продължаваше да му се прави на интересна!Това минаваше вскакви граници,какво си позволяваше ?!
-Ти нормална ли си бе!?Виж какво направи?Знаеш ли стилистката ми колко времи ми правеше прическата,а??И защо ме заля,аз го направих без да искам!!Ще те съдя!Луда жена..-ядосано й говореше докато си бършеше ръцето с ръкава.Служителката зад касата ,която беше станала свидетел на целия цирк,мълчаливо и предпазливо му подаде някаква кърпа за ръце.Лидера на мъжката бойбанда ,я дръпна групо за да не може харпията да я отмъкне.Започна да попива лицето и косата си.Иууууу ,напитката се стичаше надолу по гърба му .Скоро до тях дойде менидръжа или не знам си какъв си на кафето и ги помоли да отидат в тоелетната за да изчистят свинщината след тях.Не искали проблеми ,защото очаквали някакъв инспектор. Джей Би изпуфка намръщено и тръгна към служебната тоалетна на където ги опътиха.Момчето влезе вътре и се очуди като видя че този служебен кенеф всъщност беше по-голям от този на клиентите ,имаше наредени мивки под едно голямо огледало ,тоалетни и шкафчета,утф имаше и душ кабина.Баси майката. Дже Бум се свали сутчъра си и се наведе да намокри косата си ,която вече лепкаше.Биеше пълен игнор на тъмнокосата ,която също се чистеше на най-отдалечената от него мивка.Певеца й хвърляше остри погледи ,но продължаваше да се заимава със скъпоцената си косичка.
-Луда жена...пф.-промърмори на себе си когато подсушаваше чистата си коса.Тая не знаеше каква късметлийка е!Им Дже Бум беше най-секси със мокра коса.

by **Stella~** Вто Яну 21, 2014 5:12 pm

Джей някой си направо полудя и се размрънка за безценната си прическа. Какво пък толкова? Напръскала я с малко лак да седи и сега беше трагедия, че вече няма и следа от прическата. Аз какво да кажа, че щях да мия това нещо с дни от косата си? Да съм се размрънкала?
Седях срещу него и хапех устни само и само да не избухна в смях, а той продължаваше да опява, че щял да ме съди и такива. Хубаво...прав му път, голям е лигльо значи.
-Толкова беше случайно, колкото и аз те залях без да искам- промърморих тихо, когато той се набесня. На всичкото отгоре този принц тук ми заяви, че съм била луда. Аз ли съм луда?! Не аз очаквам всички да ми лазят в краката... кретен такъв! Съвсем нормална съм си! Е малко полудявах, като ме ядосат, ама това си беше нормално. Преди да се усетя беше взел кърпа от служителката и се бършеше. Толкова му бях ядосана, че направо не можех да го гледам. Кой е той, че да ме нарича луда.
Спорът ни беше прекратен от някакъв си шеф, мениджър или какъвто беше там на кафето, който ни прати в служебната тоалетна да се поизмием. Чудесно, нямах търпение да махна това лепкаво нещо от косата си. Щом влязохме в нея побързах да се отдалеча максимално от принца, което всъщност беше 1 мивка разстояние. Кой знае с какво още искаше да ме залее, можеше да се опита да ме удави в мивката!Сега като няма хора наоколо... Трябваше да внимавам, че тея к-поп звезди се взимат много на сериозно май.
Огледах се наоколо, това беше една доооста голяма тоалетна, щом и душ кабина имаше. САмо дето не разбирам, защо им е на кафе да си имат душ кабина... странни хора. Оставих чантата си на страна и се погледнах в огледалото. Леелеее ужас... Цялата ми коса беше в това лепкаво нещо! Побързах да сваля шапката си, която също беше опитала от напитката на принца и я оставих на страна, вкъщи щях да си я изпера, както и блузата ми, която сега за съжаление нямаше как да почистя. Свалих якето си и го оставих върху чантата си. Добре, поне ,че чантата нямаше поражение, че там беше безценния ми фотоапарат.
Наведох се над мивката и се заех да мия косата си. Джей някой си се беше умълчал също и сигурно си миеше косата, когато го чух отново да казва, че съм луда. Вдигнах ядосано глава и се врътнах към него, докато тръгваше да си подсушава косата.
-Ей, ти! - викнах ядосано, но... ама... тоя бих хубав бе! Особено сега с тая мокра коса... "Стегни се Стела, не е време да се отпускаш" -помислих си и тръснах ядосано глава. Как можеше дори да си го помисля. Бях тотално забравила какво искам да му кажа и само погледнах течащата до мен чешма. Преди да се усетя какво правя напълних шепите си с вода и му ги лиснах в лицето. Добре, че все пак беше достатъчно близко.
-Тъпак! - казах ядосано и дори не изчаках да видя физиономията му, а пак се наведох над чешмата са си мия косата.
-За какъв се мисли тоя... принц? Аз съм била луда... не се вижда себе си...- мърморих ядосано, докато отмивах и последните остатъци от напитката.

by **JB.** Вто Яну 21, 2014 8:45 pm

Дрехите ,гръбът му ,вратът му всичко вече беше влажно.Как може да се натъкне на точно такава фенка.Тези момичета правеха всичко възможно за да привлеча вниманието на идолите си,но това момиче определно беше успяла ,не само вниманието ами и гнева му да си навлече.Всъшност тя беше ли му фенка.Съдейки по тона,думите и ядосаните очи...може би тая не му беше фенка.Неееее това беше порсто невъзможно ,та той беше извесетен,особено в последно време.Всички го знаеха.Е най-вече като корейския Джей Би, а е Джъстин Бобъра дето си квичи в Америка.Както и да е беше звезда ,но защо тя реагираше така на него?Беше странна,сигурно беше заразна даже.Момчето я гледаше с ядни очи ,но всъщост му беше адски интересна.Не се беше натъквал на случай като нейния,но като се замислеше ,може би тя просто нямаше грам култура и възпитание защото нямаше да крещи да залива непознати ,нали?Това беше единственото обяснение за държанието й.Вариант две: побъркан сасенг все още му се въртеше в тиквицата.
-Ей, ти! –айде пак викове.Джей Би направи отегчена физиономия и наклони главата си леко настрани докато не спираше да подсушава косицата си с кърпата.Въобще не искаше да я гледа.Беше страшна като крещеше така.Що за дама!?Кое момиче ще зяе така при това на готино,уникално,талантливо,красиво момче като него!Следващото което Им усети беше водата която,малката истеричка му лисна в лицето.Влезе му много гадно във окото,чак го заболя ,но на тя пукаше ли й??Сигурно щеше да го удави без да й мигне окото.Това хора, си жив мозък на убиец.Не стига че има баси силата ,ами вече и тактики има,бееехееей!
-За какъв се мисли тоя... принц? Аз съм била луда... не се вижда себе си...-мърмореше си докато се навеждаше отново над мивката.Дже Бум все още стоеше на мястото си и подсушаваше лицето си.Беше стиснал силно зъби защото ако се разконцентрираше щеше да й оскубе перушината.Минаваше тотално границата на допостимуст!И тогава....Лидера хвърли грубо кърпата с която беше попил лицето си,взе си от МНОГО течния сапун и с едно движение го размаза на главата на непозната.
-А ХУАБАВО ЛИ ТИ Е ,А,А,А.ДАЙ ДА ТИ ПОМОГНА БЕ~.-говореше с висок тон докато грубо започна да го разтрива на главата й.Шилето демек момичето взе че почна да се опъва ,но и Джей не се даваше ,не и този път.Смело мачкаше косата й докато не стана хубава пяна
-ХАХАХАХХАХах~-смееше се докато продължаваше ,но жертвата му взе че му сръга такъв лакът ,така че края на играта му дойде.Момчето залитна назад докато се държеше за корема и се подхлъзна на плочките,преди са льопне на пода сграбчи китката на тъмнокосата и я повлече със себе си.Двамата тупнаха на земята и тя беше върху него.
-Охххх-изпъшка със трудност лидера .Тая го смаца буквално.-Колко тежиш бее?!Въздуха ми изкара!...-след като измрънка за пореден път и вдигайки глава откри ...колко близо беше това момиче.Между лицата им имаше има-няма няколко сантиметра.

by **Stella~** Вто Яну 21, 2014 11:50 pm

Тоя принц какво си беше поръчал, че така трудно ми излизаше от косата. Уф… ужасен е! И ми провали хубави ден, точно се наслаждавах на приятното време и разходката и исках просто чаша Бъбъл Тий , а какво стана накрая…уф… не мога да го понасям просто. Ох и блузата ми направо е залепнала за мен с това гадно нещо!
Упорито реших да игнорирам принца и да не му обръщам никакво внимание, нека си се цупи там, хич не ме интересува, но не се сдържах и любопитството ми надделя. Обърнах се в този момент го видях как с решителна крачка и ръка пълна с течен сапун дойде до мен и започна да ми го размазва по косата.
-А ХУАБАВО ЛИ ТИ Е ,А,А,А.ДАЙ ДА ТИ ПОМОГНА БЕ~ - очевидно много се забавляваше Джей някой си. Опитах се да се дърпам и да избягам ,ама бях леко приклещена до мивката и се борех неуспешно.
-Пусни ме бе! Казах ти да ме пуснеш – виках ядосано и се мъчех да се измъкна. В нормални обстоятелства обичах някой да си играе с косата ми, ама това тук беше просто… Нямаше да му се размине на този! Само да се измъкна! Нямаше да му се размине, вече не знам за кой път днес му се заканвах!
Голямата звезда продължаваше да се забавлява и да прави цялата ми коса в пяна. Затворих очи, защото не исках да ми попадне и там и ударих с лакът на посоки, колкото да се спавя от него. Един от опитите ми се оказа успешен , защото той ме пусна и май се отдалечи леко. В следващия момент нещо ме дръпна за китката и усетих само как се строполявам върху някого. Беше ми ясно върху кого. Чух охкането му и бавно отворих очи. Както и предполагах намирах се върху Джей някой си. Наистина не му запомних името!
Точно мислих да подхвърля заядлив коментар, че той е слаботелесен не аз тежка, когато той си вдигна главата и погледите ни се срещнаха. За секунда отново блокирах. Не, не беше заради него или поне така реших просто… бяхме толкова близко?! Ама той имаше и хубави очи... "и ужасен характер" напомни ми едно гласче. Дръпнах се рязко и се чувствах объркана.
-Глупак можеше да си счупим нещо! – казах ядосано колкото да кажа нещо там,докато се съвзема. Опитах се да стана, но пак се хлъзнах и паднах по задник до него.
-Охх-измънках от болка и реших да поизчакам преди следващия опит да стана. Цялата бях в пяна , от косата ми имах чак по блузата, сега съвсем щеше да залепне за мен… какъв късмет просто.Чувствах се леко като мокра кокошка и само тоя беше виновен за това, и на всичкото отгоре се ударих като паднах. Пипнах косата си, имах толкова много пяна по нея,застанах на колене и взех една огромна шепа обърнах се към все още лежащия на пода Джей някой си и му я намацах на главата бързо преди да е успял да се съпротивлява. Аз съм добър човек и обичам да споделям, а той заслужаваше нали беше голяма звезда!
-Малък подарък, че ми е в повече! – казах заядливо, докато все още размазвах пяна по главата му. Всъщност миришеше даже хубаво, не трябваше да се оплаква.

by **JB.** Сря Яну 22, 2014 9:50 am

„Стегни се Джей Би,тя е луда не гледай големите й очи,бялата й кожа или розовите й устни ...ЯЯЯЯ~~ !!”
Макар и вътрешно да крещеше ,той продължаваше да я зяпа .Премигваше няколко пъти ,но не сваляше поглед от нея.Не можеше.Вдействителност това момиче беше наистина красиво ,но този характер и това държание ,пък да не гооврим за крясъците и силата ,които определено го отблъскваха.Не харесваше такива самонадеяни жени.Ако беше с някоя такава щеше да е мъж под чехъл цял живот!Даже всъщност веднъж в живота си си беше харесал момиче.Беше едно от трейнитата в JYP ,беше наистини сладка и невинна и уникално добричка и в началато Дже Бум беше адски срамежлив за да й се разкрие.А щом го направи ,тя се съгласи!Това беше най-щастливия ден в историята за младото момче.Същата вечер беше мечтал доста дълго време как ще се държи с нея,какво ще правят,какво да й подари за първата годишнина,но на следващия ден това момиче беше напуснало !Беше избягало да му се невиди!егати късмета.Съкрушен Им повече не погледна момиче.Даже двамата със Джин Йонг си обещаха ,че ще останат ергени и ако положението стане съвсем отчайващо ще се съберат задено.На следващия ден този глупак вече имаше гадже.
-Глупак можеше да си счупим нещо!-айде паак грубия тон.Ох това момиче!!
Джей Би усети как тя най-сетне се мръдна от него и се опита да стане.Опит –неуспешен.Тя тупна по задник на земята.Оле допре че не се беше сгромолясала върху него.Момчето събра всички сили за да се пребори със напиращия мощен смях ,който се зароди в него.Колко беше смешна ,не беше истина!Въпреки това ,той се усмихна ,но скри усмивката си с ръка.Бързо се успокои и отново я гледаше безизразно.В едни ден, се бяха случили толкова много неща,че не беше истина!С какво го беше заслужил?!Някаква напълно непозната го изкъпа с Бабъл Тий ,викаше му,плискаше го с вода,изкарваше му въздуха и го простна на земята в някаква долнопробна тоелетна!А и да не забравим ,че му размаза и пяна на главата!На това последното ,младия лидер пак изцъкли очичките си.
-Малък подарък, че ми е в повече!-зядливо говореше женската докато продължаваше да мачка косата му с бялата пяна.
-Луда жено!!-викна Джей Би скоквайки моменталон на крака.Отдръпна се от нея и опипа тиквата си.-Аз използвам само ПРОФЕСИОНАЛНИ ШАМПОАНИ И БАЛСАМИ!-натърти още по-грубо и високо.Обърна се към огледалото.Сега на нищо не приличаше!Добре че беше неземно красив и така лицето му щеше да поглъща цялото внимание.Идола ,бързо се наведе и завъртя кранчетата.Тикна главата си под струята и бързо-бързо отми евтината помия .Взе отново кърпата дадена му преди малко и отново започна да търка косата си.Реши да хвърли едни студен поглед на момичето.Тя все още се бореше със пяната защото косата й беше много дълга. Джей Би изцътка недоволно и продължи да се занимава със своята скъпоценна косица.Нещо обаче привлече погледа му.На близката стена имаше от онези уреди за подсушаване на ръце.Алелуя! Той изприпка и клекна под него.Усещайки движение уреда моментално се включи и топъл вятър развя къдриците му.
-Какво зяпаш?!-каза грубо когато хвана момичето да го гледа

by **Stella~** Сря Яну 22, 2014 6:18 pm

Добре де, факта, че бяхме толкова близко главно ме притесни, защото... ами... добре не бях била толкова близко до момче никога... Да като си бях в Америка имах нещо като гадже, но скъсахме, защото исках да идвам тук, а той никак не одобряваше идеята и така свършваше историята нищо интересно. Точно поради тази причина все още се чувствах леко смутена от ...близката ми среща с Джей някой си.
Чудя се, ако го бях срещнала в друга ситуация дали щеше да е същото?Дали щях да го забележа въобще? Да бе много ясно, той е велик , 100 на 100 щеше отново да ме ядоса с нещо и да се скараме. Не знам дори защо си помислих за тази вероятност.
Моята проява на щедрост никак не се хареса на звездата и той направо подскочи на крака и ме остави да се заливам от смях на пода. Ама, че смешник! Започнах пак да ме нарежда и да обяснява как ползвам само маркови.
-Е сега това не отговаря на претенциозния ви вкус ли господине? - казах невинно докато се изправях. Този път не бързах и успях да стана без проблем.
Наведох се над мивката до него и се заех да измия течния сапун от косата си. Онзи беше толкова бесен, направо не можех да повярвам, че ядосах някого толкова. Ама той си го заслужаваше!
Ох, колко време ще я мия тая пяна от главата си, водата на всичкото отгоре беше леко хладка, ако хвана някой настинка, специално ще посетя господин Аз-съм-по-велик-от-останалите -за-да-чакам-на-опашка и ще види той!
Когато успях да махна и последните следи от пяна от главата си вдигнах и забелязах Джей някой си по онова за сушене на ръце. Вятърът от машината така му вееше косата, че отново се загледах в него като хипнотизирана. Ох, няма ли някой наоколо да ми забие шамар случайно?! Изведнъж чух грубият му глас и слязох на земята. В първия момент ми идеше да се скрия под мивката от срам.
-Теб! Много ми харесва да те гледам!- заявих заядливо накрая и направих някаква физиономия, след като успях да се осъзная и се постарах да не се изчервявам. В същия момент усетих как водата леко ми се стича по гърба и направо подскочих. Огледах се наоколо за кърпа, но освен тази на господинчото нямаше друга. Чудесно! Хванах косата си с една ръка и се чудех какво да правя. В следващия момент ми хрумна, че Джей някой си, не е чак толкова тъп и идеята му беше добра. Отидох при него на машината, ако пробвах с добро сигурбно нямаше да се получи, затова го бутнах леко да ми направи място. Джей някой си ме изгледа студено и ме бутна и той. Хайде де...
-Направи ми място де... -сръгах го пак леко. Този път бях по внимателна, защото не исках пак да се озова на пода.
Косата ми беше много мокра и трябваше да я подсуша някак, обаче и той не отстъпваше. Ама, че джентълмен.
-Хайде де, бъди добър поне веднъж днес- казах ядосано, в крайна сметка не отстъпи,ама и не очаквах друго и продължихме да се бутаме под машината.

by Sponsored content

Bubble Tea

Bubble Tea

Re: Bubble Tea

Re: Bubble Tea

Re: Bubble Tea

Re: Bubble Tea

Re: Bubble Tea

Re: Bubble Tea

Re: Bubble Tea

Re: Bubble Tea

Re: Bubble Tea

Re: Bubble Tea

Re: Bubble Tea

Re: Bubble Tea

Re: Bubble Tea

Re: Bubble Tea

Re: Bubble Tea

Re: Bubble Tea

Re: Bubble Tea

Re: Bubble Tea

Re: Bubble Tea

Re: Bubble Tea

Re: Bubble Tea

Re: Bubble Tea

Re: Bubble Tea

Re: Bubble Tea

Re: Bubble Tea