Re: Bubble Tea

by **JB.** Сря Яну 22, 2014 8:41 pm

Принципно никога не би си позволи да вика и да се държи така със момиче ,но това тя просто го предизвикваше !Каквото повикало такова се обадило ,казваха хората и в техния случай днес беше така.Взаимно си викаха ,заяждаха,гледаха на кръв ,но тя вече беше почнала да го ръчка ,бие, дави!Какво още ,сигурно сега щеше да го удуши със ластика си или..?О ,да момчето наистина не я харесваше.Даже нямаше търпение да се махне от нея,но като се замисли той щеше да я запомни.Щеше доста време се се сеща за лудата ,която го заля със Бабаъл Тий,едвам не го удави ,едвам не го отрови със сапун,за малко да му строши ребрата ..Сериозно трябваше да се махне от нея.Не беше хич ,безопастно.В началото на кариерата му му беше трудно да свиква с изненадите на феновете ,като подаръци да го преследват и да викат за него ,но точно тези действия на тази енпозната наиситна му пярвеха впечатление.Просто благодарение на нея отново успя да се почувства нормален.Нямаше да й благодари естествено,просто това беше факт,който щеше да си го спести от обсъждане.Докато момичето се занимаваше със собствената си коса Джей Би си позволи да я сканариа от глава до пети.Ок,беше секси,но все още я мразеше.На ядливия му въпрос ,тя отговори :
-Теб! Много ми харесва да те гледам!-със същия като неговия тон.Дже Бум извъртя очи докато пуфкаше.Леле как й се дразнеше не е истина.Нямаше обяснение,просто нещо в това момиче адски го подтикваше да стане и да я ръчка и дразни и закача и просто да й лази по нервите.Ама ,че жена.Младия лидер въздъхна и клекна под шумящата машина ,облягайки се на студената стена .Затвори очи и се опита да се наслади на приятното чувство.Той обожаваше някой да му прави нещо косата или да му разтрива главата.Беше ходил специално на такъв масаж.Ако някой го пипнеше ,щеше да изтръпне и едва ли не да се разложи от кеф.Това беше странен навик ,но какво пък,нали на него му харесваше.Релаксираше си спокойно ,напълно забравил за „фенката си” когато не усети как нейно величество не дойде и не почна да го побутва .Той отвори очите си я погледна намръщено.Продължаваше ли щеше да си изпати,но естствено тя продължаваше затова и той също я сбута. Женското каза нещо на което Дже Бум се направи че не чува, а и то си беше така.Машината беше наистина шумна.Идола беше напът отново да си затвори очите и да й бие игнора ,но тя продължаваше да го ръчка.Уф,какво искаше?!
-Не те чувам ,какво искаш??-каза високо светлокосия ,предавайки се от физичната битка под машината.Гледаше нагоре към нея със сбърчени вежди.Този път нищо не й беше направил ,а тя го закачаше!Ако си мислеше ,че така ще привлече симпатиите му ,жестоко се лъжеше!
-Аааа да бе няма да стана!Сори.-каза твърдо и даже скръсти ръце със свити устни.Нямаше да се мръдне дори и на сантиметър!Щеше да стои докато сама тя не го двигне !Но като се замислите ...тая беше способна на това!Леко притесне от тази мисъл,Джей Би хвана използваната кърпата ,която се намираше на скута му и с ловко и грубо движение я захвърли към лицето й.

by **Stella~** Чет Яну 23, 2014 1:03 am

Ех, защо не му казах по-меко, че гледам него, щеше да се възгордее и можеше да ми направи поне малко място под проклетата машина. Ама не, аз пак се заядох и сега господинчото правеше доволни физиономии под машината и се радваше на струята топъл въздух. Тъпак! На мен ми беше даже студено, защото благодарение на него бях цялата мокра... Как може да не се смили над едно мокро момиче, което просто иска да си подсуши косата.
Седях и го гледах със скръстени ръце. Чак си беше затворил очите и се усмихваше самодоволно, ахх как ме дразнеше просто. Не е истина, честно коя нормална би го траяла този? Сигурно момичето не беше с всичкия си, ако имаше приятелка де, иначе май щеше да му е трудно да си намери. Всъщност с тази външност нямаше да е голям проблем, докато не види тази му страна въпросната дама.
Продължих леко да ръчкам господинчото, защото даже се правеше, че не ме чува. Ама, че човек! Определено нямаше да си променя мнението за к-поп звездите скоро! Отново го сръчках, а той се размрънка, че няма да мръдне и ми метна в лицето кърпата си. Гадняр! Не беше най-сухата кърпа, но го оставих за малко, че да подсуша косата си с нея.
-Благодаря за щедростта - казах и завъртях очи от недоволство. Е поне кърпата беше нещо.
Оставих го цели 5 минути да се радва на топлия въздух! Въпреки кърпата все още бях с мокра коса и аз исках да се подсуша, затова започнах нова атака за машината.
-Джеей... Джей...ъъъ.. Джей -уф как му беше името, май трябваше да го запомня. Беше още някоя буква ... Кей? Ел? Си? Офф... както и да е, Джей някой си, нямаше начин да се сетя коя беше проклетата буква.
Сръчках го леко, ама той не ми обърна никакво внимание. Май беше решил тотално да ме игнорира, много мило просто. Бутнах го по-силно, но той пак не се отмести и даже си седеше със затворени очи. Без да ми пука прокарах ръка през косата му. Ебаси... тоя имал супер меката коса! Направо ококорих очи като я усетих под пръстите си. Толкова беше мекичка и хубава на пипане, направо уникална, идеше ми никога да не си махна ръката от там! Точно се чудех какво исках да му кажа преди да му пипна косата, когато той отвори очи.
-Ъъъ косата ти е суха почти... така че е време да ми направиш място- казах почти уверено, все едно не усещам още меката му коса. Опитвах се все още да накарам мозъка ми да изпрати сигнали до ръката ми да я махна от там, ама не се получаваше. Все пак срещата с погледа му бързо ме накара да я дръпна, сега щеше да има нова доза хленчене сигурно ... бла бла как ми пипаш скъпоценната глава и коса. Ти знаеш ли кой съм аз и такива... Голяма е примадона тоя. Дали цялото това самочувствие имаше покритие?
- Ще се мръднеш ли поне малко?! - успях да си върна предишния тон и леко го избутах отново. Този път нямаше да се откажа, така че се намърдах до него на малкото свободно пространство и щях да бутам, ако се опита да ме избута! Да бях и нахална като се наложеше!

by **JB.** Чет Яну 23, 2014 8:21 pm

Съдейки по физиономита плюс завътряните очи ,Джей Би можеше споконо да се досете ,че това ,което каза не беше искрената й благодарност към него.Той също като нея ,пребели очи и отново ги затвори мърдайки леко раздразнено с устни.Не му пукаше,не трябваше да му пука,за нея ли,пха моля ви се?Не Джей Би твърд си ,тя няколко кратно се опита да посегне на живота му и още по –лошо заплаши скъпоценната му коса.Ако не беше прибарвала до косица му ,може би щеше да я прежали ,нооо каквото се е надробила и това си е.Нямаше да остъпи,защото тя се беше лиснала леко със Бабаъл Тий,а той беше залят със него!Може би беше редно да я съди нали?Действията й имайки предвид кой е той щеше наистина да съжалява ,за това което беше направила.Амаха.Да не си мислеше ,че ще се размине!Негови близки приятели вече го бяха правили!Горките фенове бяха задължени да платят там някакви пари и им беше забранено да се доближават.Аха това щеше да направи и той,трябваше само да разбере име и фамилия и щеше да получи какво искаше,а именно тя да си плати за всичката тази грубост.
Докато мислеше зли планове в стил Хайнц Дуфеншмърц,Дже Бум все ще стоеше спокойно под струята от топъл въздух ,благодарение на който успя да се отпусне до такава степен ,че едвам не заспа.Беше му толкова приятно!Може би скоро пак трябваше да отиде ида си запише час за масаж на скалпа.Първия път като отиде се размаза на леглото и може би проспа целия масаж,но важното беше ,че това му достави много удоволствие.
Не знаеше колко време беше релаксирал спокойно ,но когато беше напът да заспи когато грубия внезапен допир на момичето не го откъсна от прекрасния свят на спокойствие и тишина свят .Не беше истина просто!Не му се искаше да отворя очи защото щеше да се сблъска отново със жестоката реалност.Беше решил да я игнорира с надеждата ,че ще се откаже скоро ,но следващото й действие накара очите му светквично да се разтворя.Т-тази му пипаше косата!О боже ами ако му отскубеше косичката!Не,не,не,не не може това слабо ,красиво,ниско,младо момиче да е способно на такава жестокост...НАЛИ??Докато младия лидер беше замръзнал,от страх ,че тая ще му съсипе главицата,но и от удоволствие!НЕ беше виновен че се разтапяше от кеф ,когато го пипнат го косата!Скоро „приятното” чувство изчезна и тъмнокосата се настани ...твърде близо до него.
-Ейшшшшш!~-изпуфка недоволно Джей Би и отстъпи малко за да може тя да се настани по-добре под машината.Косата й наистина беше много мокра.В продължение на минути двамата стояха мълчаливо.Дже Бум се бореше със натежалите си клепачи,но не можа да ги удържи.Главата му клюмваше на разни посоки.Колко ли смешно изглеждаше отстрани.Скоро обаче ,тиквата му намери опора върху рямото на непознатото момиче.Певеца беше твърде сънен за да се отдърне затова безпомощно се болеше срещу отпусналото си тяло.В последните дни беше спал по най-много 3 часа.

by **Stella~** Пет Яну 24, 2014 7:15 pm

Явно моето нахалство беше добра идея! След като се настаних на малкото пространство господин Джей някой си се размрънка раздразнено, но ми направи място! Как е възможно да се мръдне, а не да се опита да ме изгони. Брей, това е постижение! Трябва да го похваля после, явно можел да не е толкова гаден… интересно. Всъщност дали винаги беше такава примадона и опяваше за косата си и дали винаги искаше да прережда хората само, защото е звезда? Най-вероятно да, което беше малко жалко, даже не малко. Интересно ми е, ако беше погледнал от моята гледна точка, ама не той щеше да е като онези момиченца крещящи името му сигурно и всячески опитващи се да привлекат внимание. Тях също не можех да ги понасям доста често. Може би нещо в мен беше сбъркано… едва ли.
Отпуснах се до него и също затворих очи. Сега вече можех да разбера напълно защо господинчото направо се разтапяше от кеф. То било много яко така да ти духа топличко и да ти суши косата. Направо забравих всичко почти.
-Сега те разбирам, защо изглеждаше тооолкова самодоволен- казах тихо и той вероятно не ме чу, защото шума от машината беше доста силен. Хубавото беше, че и вече почвах да се стоплям и не ме втрисаше. Направо имах чувството, че съм се ухилила като него одеве. Съвсем леко отворих очи да видя какво прави принца. На него май му се и доспа, защото главата му се люшкаше доста смешно. Наложи се пак да прехапя устни, за да не започна да се смея. Обърнах се отново напред и затворих очи, оставяйки всички мисли да напуснат съзнанието ми. След секунда усетих главата на рамото ми. Явно беше намерила опора. В първия момент се ококорих и погледнах направо стреснато главата му, но после без да знам какво правя и аз просто пак се отпуснах и не му направих забележка. След малко щях ... сега да поседи така, пък и така не мрънка и изглежда много миловиден.
След известно време не знам и аз колко, просто ми беше някак приятно?! Та да след известно време реших, че е трябва да го събудя, не исках да си мисли, че съм се размекнала и всичко ще му се разминава вече. Щях да пропусна факта, че толкова време го оставих да спи на рамото ми, няма нужда той да знае.
-Ей... спящата красавица?- казах доста по-меко от колкото възнамерявах и го докоснах по косата. Оф, тая проклета коса! Опитах се този път бързо да си махна ръката. Не знам защо само си мислих как си играя с нея и прокарвам пръсти. Дали на всички к-поп звезди косите бяха такива мекички?
-Ъм... Джей...някой си...аз да не съм възглавница! - казах заядливо и скръстих ядосано ръце. Не, че бях ядосана, просто да ги държа по-далеч от косата му. Дяволчето в мен ме караше да стана и той да падне на пода, ама това май беше прекалено гадно и за мен.

by **JB.** Нед Яну 26, 2014 6:26 pm

Щеше да си стои така,да си спинка най-спокойно и да се наслаждава на приятното стоплящо чувство на нежната струя от топъл въздух.Усещаше как вече сухите му кичиру се развяваха и гъделичкаха челото му.Нямаше сили да ги оправи затова просто се отпусна още повече.Ако продължаваше така да се разлага щеше директно да си легне върху непознатата.Да майка и баща му му бяха дали настина стабилно образование и възпитание ,но сега не можеше сам да се разбере ,защо по-дяволите спеше на рамото на напълно непозанто преди малко срещнато момиче ,което не веднъж беше застрашило живота.Да не забравим и симтомитен на шизофрения които държанието й разкриваше.Добре ,че поне хората не си четяха взаимно мислите защото тя щеше да е наистина очарована от тези на Джей Би.Еми какво да направи,такова му беше впечатлението за нея.Нямаше да й признае ,че определено беше красива и сладка ,или пък ,че има хубаво тяло,да не говорим за характера й който дълго щеше да помни.Нямаше да й кажи нито едно от тези неща.В съня си или по-точно в полузаспалите си мисли Дже Бум си спомняше.Сети се за викът й в началото когато той се предреди,за нахалното й и в ъсщото време сладко поведение.На лицето му се изписа леееекичка усмивчица ,на която се надяваше тъмнокосата да не е станала свидетел. По едно време усети пръстите й върху косичката си.Ако продължаваше и не си разкараше от ръката от тичкавата му той буквално щеше да се разтопии при това върху нея!Така че за нейно добро трябваше да престане да го докосва.Но вече беше късно.Той се пробуждаше от разкрасителния си сън.Ако беше Бам Бам забравете да се събуди някога!Това дете спеше като пор!Добре де ще перифразирам,като сладък пор.Той се сърдеше когато приятелите му бяха честни с неко и му казваха ,че не е сладък.Макар ,че Джей винаги се правеше.Бам Бам беше наистина пълен със чар и имаше меки бузи!
Скоро шилето върху чието рамо господин Им беше положил главата си се размърда и размрънка.Бавно лидера се отлепи от нея и разтърка очи сънено.Светлината малко му пречеше ,но скоро щеше да свикне.Погледна към нея с края на окото си.Дълго време я зяпаше защото искаше да я притесни,но се отказа след пъравата минута.Въздъхна и стана на крака ,отиде до огледалото и се огледа.пооправи се.Добре ,не изглеждаше чак толкова трагично.След малко чу как машината да спира.С периферното си зрение видя как непознатото момичето се изправя .
-Сега!Ще ми купиш нова чаша със Бабъл Тий,защото ако не беше ти,нямаше да сме в това състояние сега!Арасо,хъх?-наговори й набързо гледейки я с пренебрежение.Беше му доста трудно защтоо за момент не можа да се разконцентрира от лъсакавата й рошава коса.Така лицето й изглеждаше още по-красиво.

by **Stella~** Сря Яну 29, 2014 8:14 pm

Аз си мислих, че той само си дреме и бързо бързо ще се събуди особено след като докоснах пак косата му, нали беше толкова ценна, като всичко свързано с него. Добре, как можеше да се държи така и да мрънка за всичко. Ако хората бяха като него… леле щеше да е доста зле положението.
Седях със скръстени ръце и чаках да се събуди… ама и тоя… имах чувството, че върху мен ще си легна накрая. Вече на легло ли му приличах? Пък и съм момиче какво ми се изляга. Точно си подготвях реч, за да му се развикам и да стане най-сетне, когато той все че си отвори очите. Я чудо! Звездата се събуди! В първия момент като го видях такъв леко рошав и сънен направо загубих ума и дума, чак ми идеше да си взема фотоапарата и да снимам, просто така … за спомен. Господинчото все, че се загледа с мен и точно почвах да се притеснявам, защото така и не разбирах какво гледа когато той се отказа и стана. Е добре за мен, да се маха от тук.
Най-сетне топлият въздух от машината беше само за мен. Косата ми беше почти напълно сухо, но въпреки това се отпуснах за още някоя минута спокойствие. Хич не ми се ставаше, знаех си, че щом стана и ще се скараме пак за нещо… Просто нямаше как иначе… С голяма доза нежелание станах и машината спря да работи. Застанах пред огледалото, като се стараех дори да не поглеждам Джей някой си. Бях доста рошава и щеше да ми отнеме да вкарам косата си в ред. Заех се с това начинание когато усетих, че Джей някой си ме гледа и ми заяви, че трябва да му купя Бъбъл Тий. КАКВО?! Обърнах се рязко към него и срещнах пренебрежителния му поглед. Без да се усетя направих няколко кракчи и спрях точно пред него.
-Я повтори? – казах сърдито. – Искаш аз да ти купя Бъбъл Тий? Ама за какъв се мислиш? Никакъв Бъбъл Тий! Ако някой заслужава, това съм аз. Все пак чаках половин час и повече и накрая какво някакъв си принц чаровник се появи и ме пререди и накрая ме поля с неговия… - говорех бързо и не отделях поглед от него. - и... после ме ползваше за легло -добавих бързо без даже да знам защо. Ама аз наистина ли го нарекох чаровник? Уф... трябва да мисля преди да говоря.
Седяхме и се гледахме без да отделяме поглед един от друг. Бях много добра в тая игра ще види той! Малко ме разсейваше, ама нямаше да се дам. "Съсредоточи се Стела, не му се давай на чара на тоя" - повтарях си наум, но сега ми беше по-трудно от преди. И все пак как ще ме кара да му купувам Бъбъл Тий? Примадона такава... Честно нарочно ли се мъчеше да ме ядоса и да ме изкарва извън нерви?
-Други желания имаш ли? Да ти среша косата? Да ти купя храна? Да ти направя масаж, че си преуморен? Да те изкъпя, че не можеш сам?- говорех супер спокойно, все едно предлагах услугите на някой спа център. Ама нали е звезда за тях само най-доброто. Така като говорех имах повече увереност, отколкото ако трябваше само да го гледам. [/i]

by **JB.** Пет Яну 31, 2014 11:23 am

Първоначалната му мисъл беше да излезе да се поразсее и да си почине малко на спокойствие .Да прекара малко нормално време ,като останалите нормални хора.А какво получаваше?Някакво лудо момиче му викаше,заплашваше и поливаше!А и на всичкото отгоре се правеше ,че не го знае...това пък как беше възможно?В последно време с GOT7 жънеха големи успехи.Фенклубове,албуми ,изпълнениея.Доста нашумваха и по-последни проучвания рейтингът им почваше да лееетиии към небесата.Доста се бяха постарали за да постигнат това.Оставаше им още доста работа и тя всъщност от тук натататък нямаше да свършва.Напълно заслужаваха след всичко което бяха преживяли ,мечтите им да се сбъднат.Джаксън ,Марк и БамБам специално учеха корейския език даже!Сега нямаха проблеми с говорено разбира се .Денонощни тренировки,воклани ,танци,език.На тях им излезе през носа направо.
-Я повтори? –гласът на момичето привлече отново начумерения му поглед.Пак ли започваше.Не стига,че наистина беше виновна ами сега пак почваше да вряка.Какво момиче само!Само за бой!Малко са я тупали като малка явно щом си позволваше такива обноски.Тя всъщност...НЯМАШЕ обноски.Държанието й не беше за коментиране ,да не говорим за възпитанието.Така ли се говореше на оппа?При това на известен оппа? Джей Би отвори уста да я прекъсне още на секундата защото не му се слушаше репченето й,но тя го изпревари като застана точно пред нега.Хаха,беше нисичка дори и със токчетата си.
-Искаш аз да ти купя Бъбъл Тий? Ама за какъв се мислиш? Никакъв Бъбъл Тий! Ако някой заслужава, това съм аз. Все пак чаках половин час и повече и накрая какво някакъв си принц чаровник се появи и ме пререди и накрая ме поля с неговия… и... после ме ползваше за легло
Дже Бум стисна устни и не отдели поглед от нейния.И двамата бяха бясни и не спираха да се оглеждат в пламналите очите на другия.В главата на идола започнаха да се оформят зли планове как да й върне всичко.Ама яко ..тъпкано и жестоко да й го върне.Да я срита?Да,той беше ядосан и това момиче адски го дразнеше ,но беше и джентълмен ,колкото и да не вярвате и нямаше никога да посегне на женски.Може би беше време и той да почне да вика и заплашва.Но моля ви се това му беше под нивото.Момичето му беше под нивото.Нямаше да стои и да се разправя с някаква луда тийнеджърка.В момента беше меко казано бесен и дори красотата й не успяваше да го удържи.
-Други желания имаш ли? Да ти среша косата? Да ти купя храна? Да ти направя масаж, че си преуморен? Да те изкъпя, че не можеш сам?-продължаваше и продължаваше.Нямаше спирка тая!
„Дишай ,Джей,просто дишай тази ще млъкне скоро дишай...не бе я й викни и ти...Недей ,тя е женаа...УДРАЙЙЙ...ненене,просто се успокоййй~” мислеше си наум момчето и опитваше да овладее учестеното си дишане.
-Прекали го този път.-изсъска през стиснати от яд зъби.-В гората ли си расла ,че да ми говориш така,хъх?Знаеш ли с кой говориш?Как въобще си позволяваш такива обноски.На колко години си.Егати детето. Препоръчвам ти да седнеш и да назубриш корейската възпитателна система ..защото имаш сериозни пропуски!Хах,що за човек само...
Им Дже бум да не би току що ...да изрече тези неща?Моментално започна да съжалява ,но нямаше да отстъпи ,нямаше да загуби и тази война при това с някакво непознати момиче. Тя пък от своя страна отвори уста отново и отново щеше да избълва един милион глупости ,които наистина да вбеси певеца ,ама този път до краен предел!Щеше да направи нещо заслепен от гнева си за което щеше да съжалява,горко след това.Тъкмо щеше да каже нещо ,когато Джей Би я хвана от двете страни на вратлето й и я дръпна към себе си.
-Млъкни най-сетне! –изтреля тихо и бързо и впи топлите си устни в нейните.Какво искаше да я накара да мълчи!Ако си беше сложил ръката тя щеше да я отхапе!Определено действията му пожънаха успех и момето не само че замлъкна ами и замръзна.Ето това беше!Тогава(!!!!) Дже Бум се осъзна.Целуваше я!Нея,нея,нея?!НЕЯ!?ЗАЩО ПО-ДЯВОЛИТЕ ?Нещо не му беше наред.Може би онзи уред за сушене на ръце е бил радиоктивен.Точно така.Той се дръпна от нея и я изгледа със изцъклени очи.”Какво направи бе ,келеш?!”-беше единствената му мисъл ,която мина през кухата му тиква.
-Ъъъ, СБОГОМ!-каза бързо ,взе си якето и тръгна бързо към врата.Лицето му пламтеше ,а сърцето му отново препускаше в гърдите му.Трябваше да се отдлечи от нея възможно най-скоро затова притича през масите на кафенето и излезе през вратата.Щом беше навън вече се спря и се облегна на коленете си.Пое си няколко пъти дълбоко въздух след което бързешката се отдалечи от Бабъл Тий кафето.Повече нямаше да стъпи тук!НИКОГА

by **Stella~** Съб Фев 01, 2014 11:49 pm

Както му бях набрала на тоя можех цял ден да продължа, не знам как може да е толкова нагъл и нахален и чак да иска да му купя Бабъл Тий. Не му ли стана пределно ясно ,че не съм една от неговите фенки и няма да тръгна да тичам след гъза му и да изпълнявам всяка негова прищявка.
Съвсем забравих за меката му коса или колко симпатичен ми изглеждаше преди малко, или сладката му физиономия като заспа. Аааа как може да е такъв?! Мисля, че благодарение на него няма да стъпя повече в това кафе.
Усещах как и той ми набира и само очаквах всеки момент да ме удари чак. Личеше, че доста го ядосах и май… малко съжалявах за това, ама само малко! Все пак си заслужаваше да му кажа онези неща.
Изведнъж господинчото започна да говори такива неща. Направо ме остави с отворена уста. След като мина изнанадата дойде ред на гнева ми от думите му. Аз сериозно ли за кратко мислих, че този е симпатичен. Е да хубав е, ама как може да ми говори такива неща. И аз се питам от цял час кой е той, че ми се рпави на толкова важен?! АЗ СЪМ ДЕТЕ СПОРЕД НЕГО?! Той знае е ли какво е да живееш сам, далеч от роднини, за да им докажеш? Неее, той си живее като принц и не му пука за останалите. После аз съм се държала като дете, не се вижда себе си. И кой е той да ми говори за възпитание, като ни пререди?! Колко много му набирах отново просто щях да си му кажа всичко в лицето не можеше повече така да се държи с хората.
-К..-тръгнах да говоря, но той изневиделица ме хвана за врата. Какво ще прави този?! Седях и го гледах с ококорени очи като ме придърпа към себе си. Първата ми мисъл беше „ Това беше, този сега ще ме удуши и ще си умра тук“. Чух го само да ми казва да млъкна и в следващия момент той ме целуна. Ама… ама… ама… Какво?! Защо? Как? Една част от мен искаше да го изблъска и да избяга, но бях толкова изненадана, че просто си останах на място. След малко той се отдръпна и за секунда просто седяхме и се гледахме кой от кого по-шокирани. Не знаех какво да кажа или направя, просто седях и гледах. После той ми каза едно сбогом и изхвърча от тоалетната. Това отново беше неочаквано...
Доста сили ми трябваха, за да остана на краката си и да не се стоваря на пода като чувал с картофи. Още не можех напълно да осъзная, че Джей някой си ме целуна... Той ме целуна... ОЛЕ ДЖЕЙ НЯКОЙ СИ НАИСТИНА МЕ ЦЕЛУНА?! Ама защо?
Всъщност това ми беше първата истинска целувка и беше с този …този… ааа…. И тоя просто изхвърча от тук с едно тъпо сбогом. Само да го срещна отново ще види той. Не знам защо след като попремина шока изведнъж се усмихнах.На част от мен май и хареса случката ,но бързо се осъзнах и глупавата усмивка се махна от лицето ми. Събрах си нещата и излязох от тоалетната , отказах се да чакам за Бабъл Тий и реших просто да се обадя на Санг Уон да се видим.

by **Krystal~** Сря Мар 26, 2014 3:51 pm

От доста отдавна не се беше возила в градски и затова сега й беше доста странно.Сякаш пак можеше да се слее с тълпата и да бъде една от хората с които обикновено се подминаваше.Наистина искаше тази възможност ,но вече беше свикнала.Не искаше да изглежда надута или зла ,просто сякаш нямаше сили да реагира или да усеща вече.А и това "отношение" спрямо околните сестрите Чонг го имаха вродено.Те не бяха зли и гадни и тем подобни.Просто бяха себе си.Не се превземаха като всички останали.Горчивата истина беше ,че всички бяха просто уморени но претендираха колко щастливи и доволни бяха.Ако зависеше от самия себе си ,всички идоли и звезди щяха да се влачат по тротоарите.Целия този тетър беше просто наистина жалък.В крайна сметка надеждата на Кристъл да остане незабелязана беше напразна.Дори и скрита най-отзад в ъгъла ,свела глава и пуснала дългите си коси да прикрият до някъде лицето й плюс слънчевите очила все пак целия автобус шепнеше дискретно,а тук таме се откъсваше високо възклицание.Дори не знаеше защо всъщност отиваше на тази среща с онова момче.Бяха си писали по скайп само ден..Нямаше обяснение.А и всъщност по думите му той всъщност беше известен така че да завърже малко контакти нямаше да е лошо.Истината е че SM почти забраняваха контакти с някои групи и изпълнители.Момиче с момче или момче с момиче.Това беше недопуснимо,макар че поне половината от колегите имах контакти и с други хора.
Специално беше попитала Сехун да я опъти за прочутото Бабъл Тий кафене за което всички говореха.Славата на тази напътка благодарение на EXO драстично беше нарастнала. След като мъжкото макне изреди абсолютно всички заведения предлагащи тази напитка на територията на Южна Корея и малко от тази на Китай ,Кристъл успя някак си да запомни поне името на едно от кафетата в центъра.ХунХан гарантираха точно за него и Чонг реши да им се довери.
Слизайки от автобуса я лъхна приятено топъл ветрец.Времето започваше да става все по-хубаво и по-хубаво.Настъпващата пролет наповаше въздуха с омаващ аромат на свежест от разцъфналите треви и дървета.Пролетта и есента винаги са били любимите сезони на Су Джунг. Умиращата природа срещу Съживяващата се.Беше красиво и в двата случая. Момичето си пое дълбоко въздух и въздъхна отпускайки раменете си.Изведнъж започна да се притеснява.
Вървеше с наведена глава проправайки си път между хората.Естествено беше навреме,но притеснението все още я държеше .
"Дано да дойде"-помисли си тайничко и вдигна поглед от земята .Наближаваше и нямаше да е лошо да се огледа за да не го подмине.Ето че вече стоеше малко в страни от стъклената врата и се вглеждаше дори и през тъмните си слънчеви очила в хората наоколо.Постоя така за няколко секунди ,когато неволно погледна през рамо и видя момче ,което стоеше почти облеглано се на витрината на кафенето и изглежда чакаше.Кристъл се се вгледа в лицето му.Е добре нямаше как да не го разпознае.Това беше той.
Стискайки зъби ,Су Джунг пркара ръка през косата си за да я пооправи и изпъчи рамене.Сърцето й биеше лудешки в гърдите и това до една степен се отрази на дишането й.Леко се задъха.След като й отне поне 30 секунди да окроти бързото си сърце тя свали слънчевите очила и ги прибра в чантата си,пое си отново въздух и тръгна в посок на момчето.
-Ъмм,здравей Мьонг Джун?-това прозвуча по-скоро ,като въпрос макар ,че не биваше да е.На лицето й веднага се появи една срамежлива усмивка.Не бъркаше момчето нали??

by **Si Woo** Чет Мар 27, 2014 10:03 am

Какво му ставаше? Как се беше отракал до толкова, че да покани момиче на среща? При това по скайп?! Ако Хьо Джунг, Бора или Дасом видеха това... щяха да го спукат от бъзици на 101%. Такива големи притеснения го обзеха, че за малко щеше да забрави да се облече и да излезе. Стоеше пред лаптопа, най-удобно излегнат на леглото си и просто зяпаше хронологията. Започна да се чуди дали няма извънземна намеса ,която да го е подтикнала да направи нещо такова. Беше си срамежливо и притеснително животно. Точно това и го спъваше на сцената точно преди да се раздаде напълно. Имаше тяло, имаше визия, но единствено самата му същност му забраняваше да направи нещо, по което фенките му да полудеят. Менторката му доста му говореше, караше му се понякога, но Ю не можеше да се промени. Беше си такъв от съвсем малък. Не си се представяше по друг начин.
Мьонг Джун погледна към часовника, който висеше на стената в стаята му. Щеше да закъснее ако продължаваше да се тутка и да препрочита по милион пъти хронологията. От малко тролене се стигна чак до среща. Ами ако момичето, с което си беше писал, се окажеше мъж? Тогава щеше да бяга с 300 км/ч и да се покрие при Сандър. Но го съмняваше. Държеше се като типично момиче.
Двадесет минути по-късно той вече беше на спирката и чакаше автобуса за центъра. Надяваше се само да не е объркал местоположението на Bubble Tea. Все още доста се губеше в огромния Сеул. Беше си адски дезориентиран и още не можеше да свикне с мисълта, че вече не е в Дегу. Не че родният му град беше много малък, напротив, но... Сеул си е Сеул. Мегаполис. Градове в града. За щастие, нямаше нужда да дава отчети пред трите членки на SISTAR, с които живееше, тъй като нито една от тях не беше в къщи. В противен случай имаше опасност да го избъзак брутално. Дасом снимаше ситкома си, Хьорин се изявяваше в "We got married" с най-добрия му приятел, а Бора... Бора я вееха ветрове на бял кон и също беше в онова предаване. СоЮ се грижеше за децата си... трябваше да я посети скоро. От доста отдавна не беше виждал нито нея, нито двете близначета.
Автобусът не закъсня. Нямаше нужда да се крие или да се настанява най-отзад. По-голямата част от пътниците бяха възрастни хора, а единствените тийнейджъри слязоха на спирката след тази, на която този се качи. Така че, може да се каже, че пътува сравнително спокойно. С цялата си душа се надяваше да отиде преди нея. Не обичаше да кара жените да го чакат, още по-малко пък тези, с които се е запознал само преди ден-два. Какво знаеше за нея? Само че не закусва и... май е това. Но пък му беше интересно. Нещо като сляпа среща. Доста му допадаше като замисъл.
Автобусът спря на спирката до центъра и Роки слезе. Изпука врата си и се огледа. Сега накъде беше? Реши да се довери на инстинктите си, но бързо съжали. Набута се във възможно най-претъпканото място на целия пазар, където дори няма място да дишаш. Това означаваше само едно - има разпродажба в някой от магазините и сергиите.
Реши се да попита най-накрая. Всеизвестно е, че мъжете мразят да питат за посоката, но в неговия случай беше просто наложително.
- Извинете, накъде е Bubble tea? - попита една минаваща покрай него двойка.
- От тук продължаваш нагоре до магазинът за домашни любимци, от там в дясно и си пред него - обясни момчето и продължи по пътя си с гаджето.
Мьонг Джун поклати леко с глава и тръгна натам, накъдето му бяха казали. Момчето не го беше излъгало. Наистина Бабъл тий се намираше там. Певецът се почувства като Христофор Колумб, току-що открил Америка.
Огледа се внимателно, но не видя никого. Беше подранил и умствено се поздрави за това. Застана до витрината на кафенето и зачака да чуе името си отнякъде. Извади мобилния си, за да оплътни с нещо времето, докато чакаше.
Замисли се за предстоящите шест седмици, които щеше да прекара в промоции. Тъй като беше още новак, доста щеше да се поизпоти. Пък и собствен шоукейс щеше да има, което означаваше изпълнение на абсолютно всички песни от албума му "Beat". Да, дори и дуетите щеше да изпълнява. И танцови стъпки имаше. Беше си ленив по природа и доста трудно помнеше танците, но щеше да се постарае за това. Не биваше да черни доброто име, с което се славеха StarShip Ent., още по-малко пък това на лидерката на SISTAR, която беше отдала 3, скоро щяха да станат 4, години от живота си на него. При това само, за да го научи да пее и танцува като хората. Много я уважаваше и обичаше. Беше му като майка.
-Ъмм,здравей Мьонг Джун?
Гласът го стресна. Дотолкова се беше вглъбил в телефона и мислите си, че подскочи. Можеше и през стъклото директно в кафенето да влезе. Бързо се окопити, прибра мобилния, а на лицето му изникна една голяма и идиотска усмивка.
- Здравей.. Су Джунг - гласът му леко трепереше, а името й изрече доста несигурно.
Разтърка леко очи и я погледна наново. Внимателно я огледа и... се притесни още повече. Та пред него стоеше самото макне на f(x) - Кристъл Чонг! Сестрата на Джесика от Girls' Generation. Цялото му лице почервеня и започна да пелтечи чак.
- Аз.. такова.. ъ.. ами.. - че дори и акцентът смени.
Винаги, когато се притеснеше до краен предел започваше да говори с дегунски акцент и сеулският му се изпаряваше от главата.
- Такова... Да, аз съм Мьонг Джун - поклони се и прехапа устни. - Ами.. аз.. такова... нека влезем?
Айш, Ю Мьонг Джун! Събирай си акъла!

by **Krystal~** Чет Мар 27, 2014 7:58 pm

На лицето на момчето се разтегли ,сладурска,усмивка ,която определено направи впечатление на Кристъл.Изведнъж й стана страшно неудобно и неловко това допълнително я притесни и нената усмивка започна лека по-лека да пада,но тя впрегна силите си и въпреки ,че скри зъбите си тя продължи да му се усмхва.Беше странно как така лесно се хилеше.Нали със сестра й бяха Айс Принцез и никой не беше достоен за тяхното внимание камо ли усмивка или дума.Мразеше тоз етикет ,който им бяха лепнали.
- Здравей.. Су Джунг.-колкото и да си беше представяла гласа онази вечер ,можеше спокойно да каже ,че не беше изненадана.Макар и напоен с доза срамежливост ,той си оставяше нежен и в същото време сякаш мъжествен.Като цяло беше сладък от всякъде.
- Аз.. такова.. ъ.. ами.-Кристъл повдигна леко веждата си и отново се усмихна истински.- Такова... Да, аз съм Мьонг Джун .Ами.. аз.. такова... нека влезем?
Не беше възможно момче да бъде толкова очарователен нали?В днешно време всички гледаха да се правят на големите мъжаги ,да се вревземат и да се правят на такива каквито не са.Почваха да пушат и да се фукат сякаш самочувствието им ,което беше на празна основа зависеше от факта ,колко по по най-бяха. Су Джунг не харесваше такива превземковци.Даже не можеше да ги понася.Хиляди пъти предпочиташе някой по мълчалив и сериозен.Някой ,който да прилича на нея самата.
-Хъм,добре.-отговори му кимайки все още с усмивка.Правейки крачка в страни тя му хвърли последен погледн след което се извърна за да продължи към вратата.Докато той нямаше възможност да види лицето й тя си пое въздух в опит отново да се поуспокои.Все още й беше неловко и притеснително.
Двамата лязоха в кафенето.Не беше чак толкова препълнено ,но пак си имаше клиенти.Едва преглъщайки Су Джунг погледна през рамо.Мьон Джун усети погледа й ,а когато очите им се срещнаха момичето побърза да извърна главата си надолу и започна ненужно да търси портмонето в чантата си. Те заеха място на опашката и зачакаха.Естенствено отново започна да настъпва онази неловка тишина,поради това Крис си пое въздух и погледна нагоре,да нагоре,в момента беше на рамни обувки ,а Мьон Джун беше високичък.
-Доста се притеснявах за днес,за малко да се изгубя даже.-заприказва с неуверен глас.На лицето й се изписа поредната глупашка усмивка.Не знаеше каква тема да започне.
-Случайно да знаеш ...какво да си взема?Препоръчай ми нещо.-каза на момчето сочейки с брадичка менютата с комбинации на големите светещи табли на стената зад служителките.Усмихна се леко извинително и сякаш по-скоро н себе си от колкото на него.Наистина нямаше представа какво да си вземе.Принципно с Амбър често си взимаха от Старбъкс или нищо друго.Е да вярно ,че веднъж си беше пинала от Бабъл Тий-я който пиеше Джесика и много й хреса ,но проблема пак си оставаше -не знаеше какво точно да поръча.Не искаше да забърка някакъв буламач.Уф.

by **Si Woo** Пон Мар 31, 2014 3:27 pm

Просто трябваше да се отпусне в компанията й, но... не можеше. Някакъв странен респект към крехкото момиче пред него го караше да се държи изключително странно и неестествено за него. Е, беше си притеснителен, но досега в компания на момиче винаги е бил просто себе си и се е забавлявал. Или пък не? С колко момичета беше контактувал? Само със сестра си, момичетата от SISTAR и другите трейнита от женски пол. Но те за него бяха сестри, възприемаше ги като такива и не беше толкова притеснен. Знаеше, че може да се държи като идиот пред тях и да прави каквото си иска. На практика, това беше първата му среща с момиче извън обкръжението му. Това беше наистина нещо ново за него. Как трябваше да се държи? Да се прави на голямата работа или да бъде просто себе си - срамежливото момченце, което като се притесни става най-сладкото същество на света? Всички казваха, че могат да получат диабет заради сладката му физиономийка.
-Хъм,добре. - съгласи се Су Джунг.
Боже, на живо даже беше още по-очарователна. Знаеше, че сестрите Чонг са големи красавици, но ги беше гледал досега само на екрана. А сега по-малката от двете стои пред него от плът и кръв. Вълнението, което изпитваше, не можеше да граничи с нищо изпитано досега. Дори не се беше вълнувал така, когато излезе на сцената за първи път.
Двамата влязоха в кафенето като тя водеше, а той вървеше зад нея. Успя да си поеме най-накрая необезпокоявано въздух и да укроти ритъмът на сърцето си. Защо беше това вълнение? Сега Су Джунг не беше макнето на f(x), Кристъл, сестрата на Джесика. Тя си беше просто Чонг Су Джунг - най-обикновена гражданка на Сеул. Както и той - сега не беше Роки, приятелят на Пак Сандър, беше си просто Ю Мьонг Джун, момчето дошло в Сеул от Дегу.
След като влязоха в Бабъл тий, Мьонг Джун най-накрая успя да огледа обстановката. Допадна му. Не беше нито прекалено мрачно, нито прекалено светло. И най-важното - не беше претъпкано, както очакваше. Така имаха повече възможност за разговори и опознаване, нямаше да има никой, който да им диша във врата. Изведнъж усети погледа на момичето върху себе си и я погледна учудено, обаче тя бързо наведе главата си и затърси портмонето си. Ю реши да последва примера й и извади портмонето си от задния джоб на дънките, след което застанаха на опашката и зачакаха реда си. Беше си доста изнервящо.
Роки започна да се оглежда наляво-надясно, за да набележи някое празно и усамотено местенце, но гласът на Су Джунг го отказа от това.
-Доста се притеснявах за днес,за малко да се изгубя даже. - усмивката, която се появи на лицето й, беше много сладка.
Някои индивиди биха я сметнали за идиотска, но за него беше повече от очарователно.
-Случайно да знаеш ...какво да си взема?Препоръчай ми нещо.
Е, тук вече доста го затрудни. Мьонг Джун идваше на това място за първи път и най-вероятно щеше да е за последен ако не му харесат предлаганите напитки. Погледна към таблата зад служителките, на които бяха написани всичките предлагани вкусове. Реши да експериментира.
Най-накрая дойде техния ред. Певецът се наведе до нивото на ухото й и й прошепна:
- Остави на мен. Аз черпя - след което й удари един мигач.
За последен път огледа вкусовете.
- Един с ягода и един с боровинки. Нямам претенции за бабълчетата - даде поръчката и погледна към Су Джунг, която стоеше точно до него. Ухили й се сладко.
- Ей, сега пристигат! - обяви служителката и започна да ги прави.
Две минути по-късно Мьонг Джун взе чашите и й подаде тази с боровинки.
- Ти си като боровинка. Затова и ти поръчах боровинки - обясни той и я дръпна към една от масите, която не беше нито до прозореца, нито до вратата. Беше добре разположена навътре в заведението.

by **Krystal~** Сря Апр 02, 2014 6:21 pm

Може би ягода?Или пък зелен чай?Дали пък продаваха и с портокали?Да,точно така.Такива бяха мислите на Кристъл онази секунда преди да усети близкото присъствие на Мьон Джун.Момчето се беше навело леко към нея и доктао тя се чудеше как аджеба се преглъщаше и как по-точно се дишаше,той й каза ,че щял той да черпи.Ама..Кристъл даваше единствено на Амбър и сестра й да я черят.А сега?Щеше отново да се почувства неловко защото сякаш щеше да му бъде едва ли не задълежена след това.Тоет тя му беше задължено просто...ох всичко в главата й беше пълна каша и се обръка още повече ,когато той й намигна.
Макнето някак си успя да преглътне слюнката ,която съвсем скоро щеше да я удави и премигна срещу лицето на момчето.Какво се случваше с нея?!
-Един с ягода и един с боровинки. Нямам претенции за бабълчетата.-поръча Ю след което се обърна отново към Криси ,която все още не откъсваше очи от него.Просто...не можеше.Нямаше сила.Нещо в това момче я караше да чувства странно детинско вълнение вътре в себе си.От доста отдавна не се беше чувствала така.Тоест,тя никога не се беше чувствала така.Е може би когато беше Джи Йонг,но това вече беше забравено.
- Ти си като боровинка. Затова и ти поръчах боровинки -каза Мьон Джун и й подаде една от чашите. Ръката на Су Джунг някак си успя да се подчини на мозъка й тя я пое внимателно.Кимна му възпитано с глава ,но така и не вдигна погледа си.Боровинки.Тя наистина обичаше боровинки,но той от къде..от къде знаеше?
Двамата заеха една от свободните маси и се настаниха.Беше само с два стола така ,че чантата на певицата стоеше в скута й.Все още не откъсваше очи от напитката не защото беше любопитна ,какво точно представляваше ,а защото срещнеше ли очите на момчето отново щеше да почвуства онова топличко нещо там в корема й.
Чудейки се какво да направи ,Кристъл стрелна погледа си към срещостоящия Мьон Джун,но после веднага го върна върху чашата си.Хвана сламката и я постави между устните си.Това беше особено широка сламка може би заради бабълчетата.Оказа се права.Щом смукна от сладичката млечна течност едно от бабълчетата се търкулна в устата й.Тя погледна към русокосия.Задържа очите му и после спука малкото балонче ,а от него се разля още по сладка течност.Очите й бляснаха и тя преглътна с наслада.
-О, дебак!-каза с усмивка и отново смукна през сламката а докато го правеше не забрави да покаже своя eye smile,колкото и обикновен да беше.-Ооообичам,боровинки.-се изплъзна от устата й и тя побърза да млъкне гледайки с големи очи.Да не би току що да се беше ...разлигавила?Нее,нененене.
Чонг прочисти гърло и отново наведе главата си .Разтвори чаната си и затършува вътре.Дано само не го беше забравила!
-Това е за теб.-каза и постави на масата пред него албума Tense на TVXQ .-Имаш и автограф от Юно.-допълни и побърза да прибере ръцете си за всеки случай ако Мьон Джун реши да не приеме и да тикне албума обрано в ръцете й. След секунди успя да хване отново погледа на момчето. Крис наклони леко глвата си в страни усмихвайки му се мило.

by **Si Woo** Сря Апр 02, 2014 9:51 pm

Седнаха един срещу друг на двете свободни места. Дали тази уговорена среща беше грешка или не? Единствено времето можеше да покаже какво е, но Ю силно се надяваше всичко да приключи хубаво и двамата да станат приятели. Чонг Су Джунг му изглеждаше приятно момиче, леко бледо и с уморен поглед, но със сигурност жизнерадостна и весела. Той обичаше веселите хора, дори имаше честта да бъде от тях. Не обичаше да е тъжен и да има тъжни лица около него, именно заради това правше всичко възможно да зарадва близките и приятелите си.
Започна да се оглежда наляво-надясно, правейки се на приятно разсеян. Стараеше да не поглежда към момичето пред него. Чувството, което се зараждаше навсякъде по него, го караше да се чувства нереално странно. Достатъчно странен му беше факта, че е дебютирал и има фенове, че даже и сасенги. Усети, че тя отново го поглежда, но той продължи да се прави на все така приятно разсеян. Защо толкова се притесняваше? Та тя си беше най-нормално момиче, нямаше за какво.
-О,дебак! - каза Кристъл.
Думите му го разсеяха и най-накрая стовари погледа си върху нея. Повдигна въпросително веждите си. Това, което видя срещу себе си, беше просто... абе, заби му се в сърцето, запечата се в съзнанието. С няколко думи - Мьонг Джун направо полудя за части от секундата. Eyesmile... това беше слабото му място що се отнасяше до момичетата. И каза, че обича боровинки.
О, какво съвпадение. Беше й взел боровинков бабъл тий, а тя обичаше боровинки. За капак й беше казал, че прилича на боровинка. Изведнъж в тялото му настана пълно спокойствие, което секунди по-късно беше заменено от адското желание да се зашлеви възможно най-силно. Направо му идеше да си направи примката и да се обеси. Наистина, как можеше да бъде такъв кретен на моменти? Направо не беше истина. Явно трябваше да послуша брат си, когато му каза, че не струва в отношенията с жените.
Тя забърника в чантата си, а той се зае да оглежда чашата пълна с бабъл тий. Доближи устните си до сламката и засмука от течността. Вкусът на ягодата го удари точно като кафето и сякаш живна. Не беше спал досега, но се чувстваше някак странно изморен, а сега очите му най-вероятно бяха светнали в зелено като светофари.
-Това е за теб - и след това Чонг постави на масата албума на TVXQ - Tense. Мьонг Джун зяпна. Не можеше да повярва нито на очите, нито на ушите си. -Имаш и автограф от Юно.
Устата му бавно пусна сламката и с мъка преглътна течността. Ръцете му леко се разтрепераха и взе в ръцете си албума на Боговете. Замига на парцали и внимателно го отвори. Автографът на самия Чонг Юн О стоеше там.
- Това даже не съм го и сънувал... - почти прошепна Роки и се усмихна широко, затваряйки кутията. - И аз ти нося нещо.
Момчето разкопча якето си и пребърка двата вътрешни джоба, които си бяха дълбоки. Най-накрая го хвана и извади първият си албум. Подаде й го.
- Както сама пожела - албумът ми с автограф - тъй като тя не го пое, Ю го остави пред нея до бабъл тий-то й.
Отпи нова глътка от чая си, а бабълчето се пукна в устата му, заливайки го със сладкия си сок. Преглътна с удоволствие.
- Красива си. Много по-красива, отколкото по кориците на списанията и билбордовете - усмихна се срамежливо певецът, след което се почеса там, където не го сърби. -Надявам се, че не съм те уплашил...

by **Krystal~** Чет Апр 03, 2014 12:46 pm

- Това даже не съм го и сънувал...-беше първото ,което излезе от устата на момчето.Кристъл го наблюдаваше все още леко усмихната.Обичаше да изненадва хора ,обожаваше лицата им точно в този миг.Затова и нямаше шанс да пропусне реакцията на Мьонг Джун.Беше безценно.Блесналите му невярващи очи и леко разтворението изненадани устни.И какво по-дяволите си мислише Кристъл докато го зяпаше така! Тя разтърси глава в опит да прогони натрапчивите мисли свързани с лицето на момчето пред нея.
- И аз ти нося нещо.-с тези си думи Ю можа да привлече вниманието на Чонг ,която само като ги чу вдигна погледа си .В очите й горяха едва доловими пламъчетата на любопитството и вълнението. Какво повече щеше да и даде?Вече я беше черпил така ,че на макнето й ставаше амо да чака и да предполага ,какво щеше да й даде той.
Криси проследи с поглед движенията на ръката му.Вълнението в нея все повече растеше чак нямаше търпение.
- Както сама пожела - албумът ми с автограф.-каза Мьонг Джун ,каго постави пред нея.Момичето премигна няколко пъти загледана в обложката на албума на сантиметри от нея.Ама той наистина ли помнеше? Су Джунг не знаеше колко време беше стояла оглеждаща албума пред себе си сякаш беше древен артефакт от някой мозей.Тъкмо се беше престрашила да го вземе когато :
- Красива си. Много по-красива, отколкото по кориците на списанията и билбордовете...Надявам се, че не съм те уплашил...
Чонг върна погледа си върху русокосия.Понякога мразеше да й правят комплименти защото в повечето случаи това се случваше пред камера ,което означаваше ,че беше просто по сценарий.Плюс това тя наистина се притесняваше и дори и сега усети как бузите и пръстите й се затоплиха с няколко градуса.
-О,мерси.Тоест -не,не,не.Не си ме упашил.-побърза да каже тъмнокосата и хвана албума му за да го разгледа по-отблизо.
-Задължително ще то излушам ,макар ,че Beat вече я имам на телефона си.-когато осъзна какво беше изтърсила тя стисна устни ,а разширените й очички бяха забити върху трак листа с песните на гърба на хубавия албум.
-Кхъм,благодаря ти.-говореше докато го отваряше за да види автографа.-Уау,готино.-изкоментира и го затвори прибриайки го на сигурно в чантата си.Наведе се отново и отпи от бабъл тий-я си.
-Е ,Мьонг Джун,разкажи ми нещо за себе си?-каза Кристъл като облягаше лактите си на масата ,показвайки ,че е готова да слуша.

by **Si Woo** Чет Апр 03, 2014 3:09 pm

Как така езикът му се беше развързал и в момента дрънкаше като невидял? Даже не беше мислил тези думи и мозъкът му не беше давал команди към устата, за да ги изкаже. Ох, Ю Мьонг Джун... като пиян си! Пак говориш без да мислиш и накрая ще страдаш от това. Но дамата пред него някак си му влияеше. Беше като магнитно поле и го привличаше.
Су Джунг дишаше ли в момента? Роки за момент се притесни за нея. Стоеше като статуя, забила погледа си в албума му. Сякаш... не можеше да повярва на случващото се.
-О,мерси.Тоест -не,не,не.Не си ме упашил.
Вече можеше да си отдъхне. Тя беше добре, а думите му го успокоиха относно някои въпроси, които се бяха зародили в главата му.
Кристъл го взе, за да го разгледа.
-Задължително ще то излушам ,макар ,че Beat вече я имам на телефона си.
Както беше забил главата си надолу, така я вдигна. Тя сериозно ли имаше заглавната песен на албума му в телефона си? Думите й го стоплиха вътрешно. Значи се харесваше и на големи артисти като нея. Да, определено лидерката на SISTAR си беше свършила добре работата и беше шифльовала диаманта наречен Ю Мьонг Джун, който сега се подвизава като Роки и най-добрият му приятел е разглезен богаташ, който е рапър в Woolim и е брат на Соджин от Girl's Day. Ех, живот, живот. Понякога си толкова справедлив, а понякога не.
Чонг прибра албума му в чантата си, а самият изпълнител на албума гушна "Tense" като плюшена играчка. Грешите, ако си мислите, че ще спи с него. Просто се радваше на автографа в него. Това значеше адски много за Мьонг Джун и за самочувствието му.
-Е ,Мьонг Джун,разкажи ми нещо за себе си? - Криси се облегна на лактите си, а Роки пак се притесни.
Кръвта придойде в бузите му и се изчерви наново. Усмихна се смутено и за да премахне това смущение, отпи от бабъл тий-то си. Две, три, четири глътки и двойно повече бабълчета в устата. Поне успя да се охлади малко или много.
- Както казах, родом съм от Дегу. Имам по-голям брат и по-малка сестра. Семейството ми е напълно обикновено, както всяко второ в Южна Корея. Не сме нито много бедни, нито много богати. На 24-ти години съм, а рожденият ми ден е на 10-ти февруари. Благодарение на сестричката си открих таланта си. Менторка ми беше, е и ще бъде Хьорин от SISTAR. На нея дължа адски много от успеха си. Най-добрият ми приятел е Пак Сандър, рапър... не знам дали си го чувала - Ю се усмихна смутено и отпи отново от чая си. - Ти какво ще ми разкажеш за себе си? Без онова, което се чува от медиите. Не вярвам на почти нищо, което излезе от тях.

by **Krystal~** Пет Апр 04, 2014 6:58 pm

- Както казах, родом съм от Дегу. Имам по-голям брат и по-малка сестра. Семейството ми е напълно обикновено, както всяко второ в Южна Корея. Не сме нито много бедни, нито много богати. На 24-ти години съм, а рожденият ми ден е на 10-ти февруари. Благодарение на сестричката си открих таланта си. Менторка ми беше, е и ще бъде Хьорин от SISTAR. На нея дължа адски много от успеха си. Най-добрият ми приятел е Пак Сандър, рапър... не знам дали си го чувала .-щом Мьонг Джун направи пауза ,Кристъл закима .Да,беше го чувала.Беше един от малкото нови рапъри.И да той можеше да се нарече раъпр.Със сигурност.Докато клатеше главата си положително ,тя отново отпи от чая си.Имаше навика да пие доста бързо ,но сега искаше да се наслади на напитка.
- Ти какво ще ми разкажеш за себе си? Без онова, което се чува от медиите. Не вярвам на почти нищо, което излезе от тях.-попита я момчето и тя го погледна въпросително,след секунда обаче загря.Преглътна и облиза устните си,вдигна дясната си ръка и за да си подпре брадичката.
-Амиии,първо...-обичам боровинки.-каза през усмивка .-И ягоди и лимони.Ъм,не съм ..зла или арогантна ,каквато ме изкарват.Аз...съм просто Су Джунг.Наистина се наслаждавам на работата си.Обичам да пея.Хъмм,също така правя най-обикновенни неща,които ми доставят удоволствие,като например-ходя на фитнес,до маказина,гледам аниметаи драми ,чета книги.Не кроя зли планове със сестра ми ,как да превземем SM Ent. или да си уредим шипове с когото и да е било.Иска ми се да позволя на хората да ме опознаят за да разберат ,че ..че аз не съм лош човек.Но явно не се справям особено .
Щом свърши Криси сведе поглед към сламката и се заигра с нея.Малка горчива усмивка се настани върху устните й.Наистина не беше зла,не беше нито арогантна ,подла и тем подобни.Дали пък заради това не беше приела Мьон Джун в скайп?Искаше да се докаже като човек ли?Може би ,да,но какъвто и да е бил мотивът й за да приеме поканата му да се видят ,определено не съжаляваше и нямаше и намерение да съжалява.Мьон Джун сякаш беше различен.Не беше от днешните мачовци ,които се вълнуваха единствено от тялото ,славата и колко вървежни са.Поне така усещаше Су Джунг.Не беше възможно зад такова ангелско лице да се крие кретен!Чакай малко да не би току що ....беше нарекла лицето на русокосия -ангелско?Кристъл бий си шамар за да се освестиш,моля те.
Докато отново отпиваше ,този път малко по -солидна грътка от чая си ,очите й се плъзнаха зад рамената на момчето.
-Мьон Джун.-повика го тихо след като преглътна и се наведе леко над масата за да може дискретно да му прошушне :
-Момичетата на масата зад теб, те разпознаха.От одеве те снимат в гръб.-довери му и му се усмихна след ,което се облегна назад.-На бас за една близалка ,че ако се обърнеш и им обърнеш внимание ще се ракрещят.-заговорически му се подсмихваше докато отпиваше за пореден път от напитката си.

by **Si Woo** Нед Апр 06, 2014 5:55 pm

]Кристъл се облиза, след което подпря брадичката си с ръка. А Мьонг Джун от своя страна получи сърцетуп. Сърцето му прескочи няколко удара. Имаше чувството, че всеки момент ще легне на пода и ще се загърчи като мекотело в предсмъртни болки. Каква магнетична сила имаше това момиче, че влияеше така върху Роки? С какво беше по-различна от другите дами, с които се беше сблъсквал? Докато работеше с Хьери нямаше този проблем. Нито пък с Хьорин. За Бога, живееше заедно с четири момичета, добре, де, три... и при никоя не беше изпитвал това, което сега. Бора често го бъзикаше, че може да е обърнал резбата, но Ю си знаеше, че е твърдо хетеро и харесва момичето. Просто това, че сега няма момиче до себе си не означаваше нищо. Все едно те като си нямат гаджета са лесбийки. Добре, де... Три от тях си имаха, само макнето стоеше forever alone.
-Амиии,първо...обичам боровинки.-каза през усмивка .-И ягоди и лимони.Ъм,не съм ..зла или арогантна, каквато ме изкарват.Аз...съм просто Су Джунг.Наистина се наслаждавам на работата си.Обичам да пея.Хъмм,също така правя най-обикновенни неща,които ми доставят удоволствие,като например-ходя на фитнес,до магазина,гледам анимета и драми ,чета книги.Не кроя зли планове със сестра ми как да превземем SM Ent. или да си уредим шипове, с когото и да е било.Иска ми се да позволя на хората да ме опознаят за да разберат ,че ..че аз не съм лош човек.Но явно не се справям особено.
Не можеше да повярва на ушите си. Защо всички мислеха, че сестрите Чонг са зли? По-малката от двете в момента стоеше пред него и не правеше нищо зло. Това, че сестра й е злобна и заядлива не означаваше нищо. Хьо Джунг доста ги ръсеше двете и не знаеше защо. Да, изглеждаха студено външно, но певецът беше повече от сигурен, че под обвивките им се крият най-милите и сладки момичета живели някога на тази земя.
Момчето засмука нова глътка от чая си, с което пое и още бабълчета. Определено доста му се хареса тази напитка и щеше да стане редовен посетител на Бабъл Тий. Даже обмисляше да започне сам да прави оборота на заведението... Майтап, бе! Никой не прави по-голям оборот на Бабъл тий от Сехун и Лухан. Главно от Сехун. Такава пристрастеност Ю просто не беше виждал преди.
-Мьон Джун - повика го Криси.
Момчето се озърна и стовари погледа си върху нея.
- М? - усмихна се и отново отпи от чая си.
Су Джунг се наведе леко над масата. Момчето се изчерви цялото и я погледна леко изплашено. Какво правеше в момента?
-Момичетата на масата зад теб, те разпознаха.От одеве те снимат в гръб.
Това още повече го стресна. Моля? Разпознали са го. Ама.. ама.. той мислеше, че още не го знаят. Оф, какво се правеше на тъп? Всеки един влязъл в машината за к-поп звезди става известен още в момента, в който обявят дебюта му. Или още от преди-дебюта му.
- На бас за една близалка ,че ако се обърнеш и им обърнеш внимание ще се ракрещят.
Роки си пое дълбоко дъх. Постара се да прикрие притеснението си и си лепна една глупава усмивка на лицето.
- Искаш ли да видим?
Момичето пред него кимна, а той се обърна. Една светкавица го заслепи. Двете момичета зад него се стреснаха и се направиха на света вода ненапита. Мьонг Джун им помаха.
- Здравейте, момичета - поздрави ги.
Двете едвам се сдържаха да не се разпищят. Сдържаха се, сдържаха се, докато едната не пусна децибелите и се разпищя като луда. Другата също. Роки тотално се стресира и се обърна към Чонг на бавен каданс.
- Май.. не беше много добра идея - каза тихичко той. - Но ти си спечели близалката.
Изведнъж двамата се умълчаха, но на Мьонг Джун никак не му допадаше тази тишина. Точно в момента, искаше да говори.
- Хората грешат, когато казват, че ти и Джесика-сънбе сте зли. Наистина си мила и сладка. Не заслужаваш нито един от етикетите, които хората са ти лепнали. За Шика не съм много убеден, но за теб съм повече от сигурен! Между другото, сестра ти наистина ли се среща с Хийчол от Super Junior?

by **Krystal~** Съб Апр 12, 2014 2:41 pm

- Искаш ли да видим?-отвърна й Мьон Джун .Ето това беше предизвикателство ,което Кристъл нямаше да отмине.Обичаше да се обзалага ..макар ,че в повечето случаи Амбър е печелила ,нищо не й пречеше да си пробва късмета и сега.Но пък и от една страна ,кое момиче нямаше да изкрещи като го види?В днешно време ,момичетата крещяха за всичко и за всеки.Веднъж на едни от наградите,Криси забеляза как преди изпълнението на момчета от EXO, по времене на него и след него тези фенове не спираха да крещях.Макар ,че отново идваше въпроса ,кой не би крещял?Все пак говорим за момичетата в пубертет с гръмнали хормони и за перфектни момчета.Лесно е да се направи връзката.
Eто че в крайна сметка макнето кимна и с усмивка проследи как русокосият се обръщаше.Щом беше лице в лице с фенките си те взеха ,че си грътнаха езиците и на това Кристъл се изкиска тихичко.
- Здравейте, момичета -поздрави ги Ю.
На лицето на Чонг така и не слизаше усмивката.Нямаше обяснение сякаш в момента изпитваше някакво напиращо щастие или просто се забавляваше.Все още подпряла брадичка на ръцете си и с засмяни очи тя се вгледа в мочитетата.Чакай малко....чакай малко...чака-
Ето че писъка който чакаше не разцепи въздуха.Бам,точка са не-каръкът Кристъл!
- Май.. не беше много добра идея -каза сковано Мьон Джун след като се обърщаше бавно.-Но ти си спечели близалката.-добави ,а Су Джунг просто кимна през усмивка.
- Хората грешат, когато казват, че ти и Джесика-сънбе сте зли. Наистина си мила и сладка. Не заслужаваш нито един от етикетите, които хората са ти лепнали. За Шика не съм много убеден, но за теб съм повече от сигурен! Между другото, сестра ти наистина ли се среща с Хийчол от Super Junior?-заговори той след като беше настъпила поредната тишина между двамата.Е поне не беше чак толкова неудобно.
Макнето отпи за пореден път от напитката си и отметна коса.Замисли се над казанато от певеца.
-Амм..добре,ъ мерси.-устните й се огънаха в неловка усмивка.Не знаеше какво още да каже.За пореден път той я хващаше неподготвена.Надали хората подозираха ,колко срамежлива личност беше Чонг Су Джунг и в такива омменти освен да заеква и да се подсмихва неловко нищо друго не можеше да се случи.
-Сестра ми се промени-започна отново полагайки ръце на масата.-И да промяната се дължи на Хийчол-оппа.Тя е щастлива и щом я виждам такава ..и аз съм щастлива.Тя заслужава много и се развам ,че той може да й го предостави.Честно да ти кажа нищо чудно да се оженят.-на последното тя се засмя и когато свърши просто въздъхна.
-Междо другото 24 години,въобще ,не ти личат!Заклевам се като те видях реших ,че си на не повече от 20!-смени темата набързо.

by **Si Woo** Чет Апр 17, 2014 2:43 pm

-Амм..добре,ъ мерси.
Тази усмивка, която Су Джунг изкара, накара Мьонг Джун да се изчерви... за пореден път на тази среща. Явно и двамата бяха доста срамежливи типове и не можеха току-така да се отпуснат в чужда компания. Но за да не бъдат чужди, трябваше да се опознаят. Чак тогава щяха да се отпуснат и да могат да говорят свободно надълго и нашироко, на която тема се сетите.
-Сестра ми се промени-започна отново полагайки ръце на масата.-И да промяната се дължи на Хийчол-оппа.Тя е щастлива и щом я виждам такава ..и аз съм щастлива.Тя заслужава много и се развам ,че той може да й го предостави.Честно да ти кажа нищо чудно да се оженят.
Сега беше негов ред да се усмихне по същия начин като нея по-рано. Това, което му каза, беше хубаво.... или поне Роки си мислеше така. Важното е да се обичат и да се уважават един друг. Останалото идва след това. Нямаше нищо лошо в това да минат и под венчилото. Само да не се изпокарат на втория ден и да не пуснат молба за развод по взаимно съгласие. Хийчол и Джесика със сигурност бяха много хубава двойка и се допълваха един друг заради характерите си.
Някои хора са родени един за друг и със сигурност ХийШика бяха едни от тях. Певецът искаше също да намери своята половинка, с която да се допълват взаимно. Имаше нужда от подкрепа и макар да я получаваше от семейството си и от другите от StarShip, някак си, това не му стигаше. Може да звучи лицемерно и егоистично, просто не му стигаше подкрепата, която получаваше. Нуждаеше се от човек до себе си, който да бъде до него по всяко време. Някой, който ще го обича...
Тези мисли леко го натъжиха. Отново отпи от бабъл тий-то си.
-Междо другото 24 години,въобще ,не ти личат!Заклевам се като те видях реших ,че си на не повече от 20!
Мьонг Джун я погледна изненадано. Как така годините не му личат? Даже изглеждаше по-възрастен.
- О, ами... благодаря за комплимента - смути се той. - Комплимент е, нали?
На масата до тях седна една двойка. Момчето погледна крадешком към тях. Бяха толкова щастливи, радостни и весели, че са заедно, че всичките чувства, които се преплитаха в тях още малко щяха да излетят от телата им. Не си намираха място. Говореха си, шепнеха си мили думи... Личеше им просто отвсякъде.
Нетипично за Ю Мьонг Джун, но... в гърдите му се надигна завист. И той искаше това. Искаше да бъде щастлив. Но.... нямаше как да се случи. Сега беше айдъл, а айдълите направо нямат право на живот.
Тогава се сети за близалката.
- Ти... каква близалка искаш?
"-Кретен, как можа да изтърсиш нещо такова?!?!? Пред теб стои красива жена.. добре, де, не знам дали е девствена или не, ама е от женски пол, следователно е жена... а ти я питаш каква близалка иска все едно е дете на 5 годинки, а не на 20?! Кретен! Идиот! Не заслужаваш тази среща! Сандър беше прав. Ще си умра самотен." - разкрещя се съзнанието му и умствено започна да си бие круше след круше.
Кретен.
Погледна я смутено и заби главата си надолу. Все едно подът му беше много интересен. Далеч по-интересна беше стоящата срещу него Чонг Су Джунг, но заради тази простотия, която изтърси, не можеше да я погледне от срам.

by Sponsored content