I live to let you shine
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Търся си врагове
Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun EmptyПет Май 26, 2017 4:01 pm by Ravi.

» Talk shit with the prettiest lips. Blow a kiss. Kick a hole in your speaker, and then split
Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun EmptyВто Фев 28, 2017 4:15 pm by Dony

» It's all about you
Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun EmptyСъб Фев 25, 2017 11:13 pm by CL

» @skycriessometimes
Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun EmptyСъб Фев 25, 2017 10:22 pm by Haneul

» Търся си бивши
Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun EmptyСъб Фев 25, 2017 8:37 pm by Dony

» Приятели на форума, станете приятел.
Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun EmptyПет Ное 18, 2016 7:24 pm by Takuya Terada

» Ashley's Wardrobe
Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun EmptyВто Ное 08, 2016 7:07 pm by ➳Ashley

» H&M
Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun EmptyВто Ное 08, 2016 7:01 pm by ➳Ashley

» Money+Fashion+Fame= Namekawa Rin
Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun EmptyПет Ное 04, 2016 10:43 am by |RIN|

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 110 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 110 Гости :: 1 Bot

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 143, на Нед Окт 13, 2024 7:49 pm
G Dragon
Park Luna
CL
Takuya Terada
Park Bom
Taeyang.
Kwon Yuri

Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun

2 posters

Go down

Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun Empty Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun

Писане by Taeyeon Вто Дек 31, 2013 12:47 am

Taeyeon
Taeyeon
SM Ent.
SM Ent.

БФФ : SooYoung, Hyunseung, YeSung
Половинка : -
Брой мнения : 361
Join date : 06.05.2013

Върнете се в началото Go down

Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun Empty Re: Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun

Писане by Taeyeon Пет Яну 03, 2014 1:59 am

Добре де, определено беше мил, дори да се мъчеше да изглежда супер сериозен. То май едното няма общо с другото... И аз се надявах да не ми се подуе главата, но с негова помощ май това нямаше да стане. За щастие човекът беше досетлив, не като мен. Имам чувството, че с него сме пълни противоположности. Какво си мислих, като си го харесах? Ама то не пита, така че... каквото такова.
Хьон Джунг нищо не каза след като му споделих, че по принцип не съм такава. Само ме изгледа учудено, добре де явно не го интересуваше каква съм в ежедневието си и защо ли трябва да го интересува... Ох, много съм глупава. Горкия човек, затворен тук с една луда вдетенена лидерка, май за такава ме мисли.
Той отново прояви милата си страна като се съгласи да ме изпрати. Честно казано, само очаквах да ми каже едно голямо "НЕ" като го попитах. Даже в първия момент като се изправи и тръгна просто погледнах тъжно след него, защото си помислих, че се тръгва, но той после той ме повика. Направо ми светнаха очичките като го каза. Колкото и зле да мина тази вечер поне Хьон Джунг щеше да ме изпрати до нас и това си беше нещо за мен.
Скочих веднага на крака като внимавах пак да не падна или да не съборя нещо. Бързо взех чантата си със свободната ръка и подтичах леко, за да го настигна. Излязохме от сградата на ЕсЕм и следващото нещо, което видях ме сащиса. Хьон Джунг взе да говори направо влюбено на колата си и се усмихна! ТОЙ СЕ УСМИХНА ИСКРЕНО!!! Ух, какво не бих дала и аз да можех да предизвикам такава усмивка или на мен да ми говори така... Май доста обичаше колата си. Не можеше ли и на мен да ми обърне такова внимание? Е да аз бях непохватна  и говорех глупости, явно не можеше.
Качих се внимателно в колата му както ме инструктира и направо внимавах да не пипна нещо в скъпоценната му кола. Ех и аз да бях колата му сега... Побързах да му кажа адреса, а той просто пусна радиото. Чудесно! Сега отказваше и да си говорим... Уф..
Пътувахме мълчаливо цели 25 минути. Все още исках да му кажа толкова неща и да го питам толкова неща. Естествено смелостта ми нямаше да стигне за повечето от тях, но мисълта, че повече може и да не се видим като сега ме изяждаше от вътре.
Щом спря до дома ми бях доста разочарована. Спря радиото и явно очакваше веднага да се изнеса и да го оставя на мира.
-Е... ъм ... беше ми приятно. - казах тихо като не смеех да го погледна. Беше ме срам прекалено много, но пък исках да го погледна за последно и май пак щеше да остане само любуването от разстояние.
-Благодаря ти, че ме докара беше много мило от твоя страна - казах малко по-силно като вдигнах вече поглед към него. - Ще ми направиш ли още една услуга моля те.- май леко се издразни от това, затова побързах до довърша- Само ме изчакай да си влезна у нас и тогава тръгвай. Благодаря ти и лека вечер.
Слязох от колата и само очаквах да чуя как си тръгва, но той не го направи. Усмихнах се съвсем лекичко и продължих към вратата. Изведнъж забелязах, че тя е отворена. Приближих се леко и забелязах ,че не е просто отворена, а е разбита. Как? Кога? Обърнах се към колата. Хьон Джунг май беше усетил колебанието ми и беше излязал от колата. С бързи крачки се върнах при него като гледах все още уплашено.
-Аз... такова вратата.. тя е разбита. -смутолевих набързо, докато ровех за телефона си да се обадя на полицията. Преди да може да каже каквото и да е било, аз вече говорех с тях и обещаха веднага да пратят някой.
-Толкова много съжалявам, ще изчакаш ли само докато дойдат да проверят...- горкият той нямаше какво да направи и само кимна с глава в знак на съгласия. - Заради мен сега не можеш да се прибереш...ох ,много съжалявам. - допълних объркано като гледах в земята.
Добре на кого му трябваше да прониква в дома ни, за какво им е. Двамата с Хьон Джунг бяхме потънали в мисли и дори не усетих кога се появи полицията.  Полицаите набързо претърсиха и за щастие се оказа, че нищо не липсва. Говорих с тях и подробно им разказах, как сутринта излязохме и от тогава няма никой у нас. Суйонг и Сохьон бяха останали при другите тази вечер и добре, че са направили така.  
Друг полицай дойде след малко и ми обясни, че са претърсили навсякъде и няма никой и мога да се прибера, но е по-хубаво да не оставам сега вкъщи.

-По-добре приятеля ви да остане с вас. Хубаво е да има мъж в къщата тази вечер.- каза авторитетно полицая като кимна с глава към Хьон Джунг, който стоеше на няколко крачки от нас. Май беше отегчен. Горкият човек...
-Аз...той... ми е просто приятел, не мисля да го занимавам. Ще се справя и сама не се тревожете -казах тихо и се усмихнах несигурно, за мой огромен късмет и брат ми не отговори на никое от 50 ми обаждания. Джеси също не си вдигаше телефона... Късмет просто...
Обърнах се към Хьон Джунг и го изгледах тъжно. Можех да му спестя всичко това. В следващия момент полицая го извика при нас, сега пък защо. Каза му нещо, което не испях да чуя и след това полицаите си тръгнаха.
Taeyeon
Taeyeon
SM Ent.
SM Ent.

БФФ : SooYoung, Hyunseung, YeSung
Половинка : -
Брой мнения : 361
Join date : 06.05.2013

Върнете се в началото Go down

Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun Empty Re: Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun

Писане by TaecYeon Пет Яну 03, 2014 3:14 pm

Стигнахме пред тях, имаха хубава къща. Тя ме помоли да я изчакам да си влезе и аз само кимнах. Действително щях да го направя, дори да не ме беше помолила. Явно наистина ме мислеше за по - голям гадняр, отколкото действително съм. Не ми е за пръв път.
Загледах се през стъклото след нея и след като се приближи до вратата се подготвих да минавам на скорост, но се спрях. Нещо не беше наред. Тейон изглеждаше несигурна, дори се напрегна. Какво ставаше? Завъртях ключа, за да изгася колата и излязох. Тя тъкмо се връщаше при мен и не изглеждаше особено добре.
-Аз... такова вратата.. тя е разбита. - каза, докато си ровеше в телефона. Помоли ме да остана докато дойдат и аз кимнах. Отидох набързо до вратата и погледнах ключалката. Някой се е мъчил да я отключи, но не е успял със средствата, които е имал и е решил да вандалства. Изпуфтях и се върнах при нея. Ех, тези фенове. Имаше голям шанс това да е постъпка на сасенг. Ами критикуват, когато звездите имат телохранители, но вижте какво става! Особено ако са жени и са сами. ЕсЕм трябваше да премисли мерките за сигурност на звездите си.
И двамата се бяхме замислили, когато дойдоха куките. Отегчих се до не знам каква степен и вероятно ми личеше, макар че се стараех да го прикрия, Тейон си говореше с полицаите, а аз се бях оттеглил по - настрани. По едно време единият полицай ме извика и ми заговори тихо
- Господине, съветвам ви да останете с госпожицата тази нощ. Последните две седмици върлуват луди, които не сме заловили още. Не са крадци, но са обсебени от звездите и могат да бъдат опасни...- изслушах го, докато го гледах хладно. Това, което каза ме притесни наистина. Такива хора наистина имаше, но как могат да нахлуят в къщата на любимката си. Сърдечен удар ли искат да и докарат? Замислих се само, че е било добре че тя , или момичетата с които живее не са били в къщата, когато неканения гостенин е минал.
- Добре..- казах примирено
- Моля, свършете си работата и ги задръжте. - казах му и те си тръгнаха а аз отидох то Тейон.
- Брат ти не вдига, нали? - попитах я. Познавах Ким Хийчол и чак сега загрях, че тя е сестра му. Напълно изключих. С него никога не сме били в кой знае какви отношения, затова съм забравил.
- Ще ме поканиш ли или да стоя на пост отвън - Казах и се опитвах да прозвучи шеговито, но стасна точно обратното - прозвуча заядливо. Не исках да стане така, затова се опитах да се усмихна леко. Не знам дали ми се получи. Тя кимна, заключих си колата и влязохме в къщата и. Още веднъж загледах бравата и стиснах зъби. Влязохме вътре и се огледах внимателно. Вънкашната врата дори не можехме да я затворим. Отново се обърнах към нея.
- Стана късно и всички магазини са затворили...но ако искаш утре сутрин ще идем да купим нови брава и ключалка и ще ги сменя.- нямах против да откаже. Може би бях прекалено нахален в момента, но го правех от любезност. А и ако вика някой ще и вземат пари и ще отнеме време. А аз знам как се сменят, макар и да съм известен, често се занимавам с битови проблеми. Един мъж не е никакъв мъж ако не може да поправи и най - малкото нещо. И това, че зает и известен не е оправдание.
TaecYeon
TaecYeon
JYP Ent.
JYP Ent.

БФФ : Chansung, Jackson & Ok cat
Половинка : Ok cat
Брой мнения : 173
Join date : 03.05.2013

Върнете се в началото Go down

Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun Empty Re: Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun

Писане by Taeyeon Пет Яну 03, 2014 7:08 pm

Седях отстрани и гледах уплашено докато полицая си говореше с Хьон Джунг. Ама нали му казах на този човек, че сама ще се справя, дано не го кара да остане. Да, определено щях да се радвам да пренощува у нас и да не ме оставя сама, но просто вече не ми беше удобно да го занимавам с каквото и да е. Беше направил достатъчно и само като изчака с мен.
След малко Хьон Джунг отговори нещо и се върна при мен преди полицаите да си тръгнат. Мислих да го питам какво му каза онзи, но той ме изпревари с въпрос за брат ми. О... не знаех, че Хьон Джунг знае, че Хийчол ми е брат. Незнайно защо фактът, че знае поне нещо за мен ме накара да се почувствам добре, въпреки че честно казано в момента бях доста уплашена.
-Да...не знам къде е и защо не си вдига телефона и на Джеси звънях, ама и тя не вдига, та поне, ако бяха заедно... ох- казах тъжно и прибрах телефона си.
Следващите думи на Хьон Джунг ме стъписаха от всякъде.  Вдигнах поглед към него и го изгледах изненадано. Първо, защото прозвуча все едно ми се кара и второ, което осъзнах чак след минута мисловна дейност ХЬОН ДЖУНГ ЩЕШЕ ДА ОСТАНЕ У НАС! КАК ТАКА?! И даже не ми се наложи да го моля, не че щях да го правя от срам.
-Ами заповядай...няма да те оставя навън, студено е - казах смутено и го поведох към къщата. Влязохме и чак тогава разбрах, че даже не може да се затвори вратата. Той я огледа намусено и спомена нещо да я смени. ТОЙ ДА Я СМЕНИ! ХЬОН ДЖУНГ ИСКАШЕ ДА СМЕНИ БРАВАТА И КЛЮЧАЛКАТА НА ДОМА МИ! Сънувах ли или това беше истина?! Колко мил трябва да е , за да предложи. Вече се усещах как летя в облаците.
-Ами не е необходимо да го правиш...но ако имаш желание, не бих ти отказала- казах тихо и ме беше чак срам  да го погледна.
Затворихме до колкото можахме вратата и поведох Хьон Джунг към всекидневната. Вкъщи много рядко идваше някой от мъжки пол, ако не броим брат ми, затова май малко ме хвана срам.
-Това е всекидневната, ето там е банята- посочих му едната врата. Според мен беше нужно да му кажа, кое къде е. Исках да се чувства удобно и добре у нас, което едва ли щеше да стане. Всичко у нас беше розово и лилаво, сигурно се чувства доста странно. Добре, че за сега няма да види стаята ми, че розовото и минионите може и да го уплашат, ако досега не се е отчаял от моята личност.
-Ето там е кухнята, ако си гладен може да измислим нещо за ядене. Май имаме инстантен рамен, ако не друго -засмях се нервно. - Настанявай се удобно, аз само ще отида до стаята си, да оставя тези неща и да се преоблека и идвам - казах бързо и излетях от стаята. Всъщност не държах толкова да се преоблека или да зарежа нещата си, просто ми трябваха няколко минути сама, за да се осъзная какво става.
Влязох в стаята си, оставих чантата си и просто се плюснах на леглото и гушнах плюшения си минион. Това определено беше една от най-странните вечери в живота ми. Толкова се излагах пред Хьон Джунг, а на него все му се налагаше да остане с мен по една или друга причина. Вече трябваше да се постарая поне у нас да се чувства добре. Станах бързо от леглото и отворих гардероба да си намеря по-удобни дрехи. Преоблякох се и се върнах при Хьон Джунг, ако се наложеше цяла вечер щях да будувам с него.  Той беше седнал на дивана и беше пуснал нещо по телевизията.
-Ако си уморен ще ти покажа някоя от стаите да можеш да си легнеш- казах му, като се настаних до него неуверено. Не знам и аз с кой акъл седнах точно до него. Май имаше някаква притегателна сила, която ме дърпаше към него ,колкото и да се излагам и да ме е срам. Загледах се в екрана, като даже не смеех да мръдна. Сега на топло и удобно, започна да ми се доспива. Всячески се мъчех да си държа очите отворени и да не взема да му заспа на рамото, това май щеше да е голяма излагация. Погледнах го едвам едвам и забелязах, че и той изглежда уморен, ама май нямаше да си признае.
-Знаеш ли какво? Почини си ти тук, ако искаш аз ще отида в стаята си. - казах му тихо и се изнизах натам. Исках да му дам възможност да си почине, не беше нужно да будува цяла нощ. Съмнявах се някой да се опита пак да влезе.
Излегнах се в леглото си и затворих очите си само за миг. Толкова бях уморена, май малко сън нямаше да ми дойде зле. Чух, че някой влиза в стаята и отворих очи.
-Хьон Джунг? - казах объркано и погледнах към вратата, но там не беше той, а някакъв непознат. Скочих бързо от леглото и се разпищях.
Taeyeon
Taeyeon
SM Ent.
SM Ent.

БФФ : SooYoung, Hyunseung, YeSung
Половинка : -
Брой мнения : 361
Join date : 06.05.2013

Върнете се в началото Go down

Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun Empty Re: Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun

Писане by TaecYeon Пет Яну 10, 2014 10:45 pm

На предложението ми тя отговори, че щом съм имал желание, не би ми отказала.
- Ако не го направя, докато дойдат да ти я поправят ще трябва да стоиш незащитена. - отговорих равно и се обърнах на другата страна, заглеждайки се в декора. Вече бяхме вероятно в хола, и тя започна да ми казва кое къде е. Доста мило, че го направи. Впоследствие ми предложи и да ядем рамен, на което само изкривих леко устни (усмивка) и я оставих да продължи да говори. Ако станеше време за ядене щеше да ме види в друга светлина. Трета поредна за тази вечер, защото да не забравяме близките ми отношения с колата. Съмнявам се да ги е очаквала. Настаних се на дивана, както ми предложи. Беше доста мек и удобен. И доста малък за диван. Но мен това не мен бъркаше. Предупреди ме, че отива да се преоблече, кимнах и се облегнах назад. След секунда се протегнах и си взех дистанционното. Малко нахално, че съм започнал да се чувствам малко като у дома си, но се надявам да няма нищо против. В момента изпуснах много важен мач и бях готов на всичко, за да го гледам. Цъках, цъках, цъках....как може да нямат точно спортните канали? Всякакви лиготийки за мода и глупости, всички други простотии, що дават по телевизията...но не и спорните канали. МАЧА МИ!!! Изръмжах леко и оставих някакво криминале. Тогава и тя се върна. Прикрих си вкисната физиономия. Размърморах се наум, оплаквайки мача си. Настани се до мен, заради което я погледнах за момент и се дръпнах леко. Не, не беше заради нещо...просто диванчето ми се струваше малко. Пък и заемам доста от него, може да и е неудобно. Не ми пука всъщност. Какво се лигавя и аз?? Момичето мило ми предложи да ми покаже някоя от останалите стаи, ако съм уморен.
- Не се притеснявай за това. Не съм дошъл на хотел. - Наистина нямах намерение да създавам странични грижи. Всичко което исках бе м-а-ч-ъ-т. Но него го нямаше. Както и канала ми за коли. Вероятно само момичета си живуркат тук, за какво са им на тях спортни канали? Можех да забележа това, по розовото, което се намираше навсякъде наоколо и ми вадеше очите. Даже върху телевизора имаше някакви три розови фигурки, които ми привличаха вниманието и ме разсейваха.
Стояхме си мълчаливо няколко минути и никой не казваше нищо. Бях се загледал в сериала, но в действителност размишлявах върху друго. Не мача. Не бях забелязал досега, но съм уморен. Понеже поседнахме на меко и този телевизор...как да не ти се доспи. Пък и при мен днес имаше доста тичане. Давах всичко от себе си, за да не затворя очи и някак си успявах. Явно и на Тейон и се доспа, защото реши да се оттегли в стаята си. Кимнах и с глава и измърморих нещо от сорта на "лека нощ". Веднага щом излезе се облегнах назад и заспах. Нямаше как да ми е удобно, ако се излегна на това малко диванче. Ще се чувствам като скарида. Тъкмо се бях унесъл, когато чух писък. За момент си помислих "от телевизора е". В просъница някаква друга мисъл парира тази. "Изгаси телевизора". Скочих на крака и на първата крачка се спънах в малката масичка. Тя полетя напред, добре че реагирах на време, и я подхванах с едната ръка. Върнах я в началното и положение, и каквото бе паднало си остана на пода. За щастие не вдигна много шум при падането. Писъка се повтори, плюс някакви думи, които принадлежаха на лидерката. Думите също бяха нейни. Докато притичквах дочух и мъжки глас. О не...
- Най - после те срещнах! Вече можем да бъдем заедно! - дочух превъзбудения мъжки говор. Явно наистина бе чакал подобен миг от много време. Тейон пищеше да се маха и като открих стаята и, вратата беше широко отворена. Вътре бе тъмно, но очите ми, вече привикнали с тъмнината можеха да различат достатъчно от...картинката. Това прасе се беше приближило и беше обхванало китките на Тейон, която очевидно се мяташе но нямаше достатъчно сила. Друго не можах да видя, а всичко ставаше прекалено бързо. Целия се изпълних с ярост и усетих как ми идва доста сила. Да, аз съм гадняр и със сигурност не съм милият мъж мечта...но ето такива ги мразя много. Издърпах го свирепо за раменете, впивайки пръстите си в тях. Той се изненада и се напрегна, опитвайки се да ми отреагира. Не ме виждаше много добре, но успя да ме удари по гърдите. Не усещах нищо в това си положение. Нанесох му два удара по лицето, съборих го и започнах да го налагам. Усетих нещо топло по ръката си, май му бях разбил носа. Беше изгубил съзнание, но със сигурност не го бях убил. Момичето, само на няколко крачки от нас се свлече на колене на пода. Със сигурност шокът и бе дошъл в повече. Оставих мерзавеца на земята, отидох до нея и и помогнах да стане. Тя започна да се дърпа по инстинкт, но аз я притиснах към себе си, за да спре и да се успокои.
- Спри, спри...аз съм...- опитах се да прозвуча меко. След секунди спря.
- Ела...- хванах я за ръката, а с другата грубо повлякох изпадналия в безсъзнание "гостенин". Стигнахме до всекидневната и светнах лампата. Тейон не изглеждаше на себе си. Както и аз, вероятно ако бяхме в анимация, щеше да ми излиза огън от очите. Тоя пък имаше разкървавено лице. Метнах го на едното розово кресло и застанах пред него. Извадих си телефона и веднага звъннах в полицията. Повиках ги да идват да си го прибират, докато ни е паднал. Затворих и чак сега успях да се обърна към нея.
- Добре ли си? Той направи ли ти нещо? - запитах - Ако не искаш да го гледаш, се прибери в стаята си. Аз ще бъда тук да изчакам ченгетата. Идват.
TaecYeon
TaecYeon
JYP Ent.
JYP Ent.

БФФ : Chansung, Jackson & Ok cat
Половинка : Ok cat
Брой мнения : 173
Join date : 03.05.2013

Върнете се в началото Go down

Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun Empty Re: Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun

Писане by Taeyeon Вто Яну 14, 2014 3:43 pm

Е не беше тук на хотел, ама исках да се чувства добре. Сутринта трябваше да измисля да му направя някаква закуска! Човекът остана тук заради мен… заради мен… о той наистина е тук заради мен. Колко хубаво звучи тази мисъл. Въпреки че го направи просто, защото не може да остави само момиче и би го направил за всяка друга сигурна съм, не бива да се чувствам специална от факта, че той остана да пренощува от нас, макар че много ми се искаше да е така и да го е направил заради мен.
След като осъзнах, че непознатия не е Хьон Джунг така се разпищях, че сигурно и съседите щях да събудя. В тъмното не можех да различа много човека, но той вървеше срещу мен и ми говореше странни неща. Пищейки го замервах с всичко, което видях по пътя си, но за нещастие изведнъж се оказах в ъгъла, а той продължаваше да върви срещу мен.
-Остави ме! Махай се! –пищях с цяло гърло, но човека не се отказваше и продължаваше да върви срещу мен. След секунда беше толкова близко, че вече ясно виждах очертанията на лицето му.
Хвана ме за китките и започна да ме дърпа.  Опитвах се да се измъкна, но не можех. Беше много по-силен от мен.
-Пусни ме, пусни мее… -виках отчаяно, но той не се трогваше, даже засили хвата си около китките ми. Усетих силни болки в китката, на която одеве паднах. Ако тогава не беше зле, сега определено вече щеше да има нужда от лекарска намеса.
-Боли! Пусни ме…моля те…- продължих да викам отчаяно и да се дърпам, усещах как цялото ми лице вече е подгизнало от сълзи, но той така ме гледаше, че още повече се плашех. Какво искаше този човек от мен?!  Той точно се наведе към мен, май искаше да ме целуне?! Дърпах се всячески и точно в този момент някой го издърпа от мен. В тъмнината различих Хьон Джунг.
Усетих как краката ми са като гумени и просто се свлякох на пода. Не можех да спра сълзите си и само чувах как онези се бият. Свих се леко, като прегърнах краката си и подпрях глава на колената си. Не знам колко време съм седяла така ,но когато усетих ръка на гърба си направо подскочих и се опитах да се дръпна. Тогава чух успокоителния глас на Хьон Джунг, който се опитваше да ме вдигне от земята. Оставих се да ми помогне да се изправя и буквално потънах в успокоителната му прегръдка. Това определено ме поуспокои и вече не треперех толкова много. Чувствах се сигурна сякаш никой не може да ме нарани щом съм с него.
След малко той ме пусна и ме поведе към другата стая. Със свободната си ръка повлече онзи с нас. Леко потреперих отново като го видях.
Влязохме във всекидневната и Хьон Джунг запали лампите . Той пусна онзи на едно от креслата ни, а аз се дръпнах зад Хьон Джунг, за да съм далеч от онзи човек.  Седях и го гледах без да мога да отместя очи от разкървавеното му лице… какво ли щеше да ми направи този, ако Хьон Джунг не беше тук, дори не ми се мислеше.  
В началото не осъзнах, че говори на мен и вдигнах изненадано поглед към него. Не, не исках да го гледам, но и не исках да оставам сама.
-Аз…аз…мисля, че ми няма нищо- казах съвсем тихо. Бях се обгърнала с ръце и леко сгушила. Усещах силна болка в китките, особено в едната.  Погледнах зад гърба на Хьон Джунг към онзи и после пак  върнах погледа си към него.
-Аз..ще чакам с теб… не искам да съм сама- говорех едва-едва, но просто нямах сили повече.  Усещах цялото си лице все още влажно от сълзите, но поне тях бях успяла да спра.  Видях нещо несигурно в погледа му затова тихо повторих „Нищо ми няма“ няколко пъти, но беше по скоро да убедя себе си отколкото него. Да бях добре и то благодарение на него. Бях му много задължена.
Изведнъж на врата се позвъни и така подскочих стреснато, че се блъснах леко в Хьон Джунг.  Оказа се полицаите, които дойдоха да приберат онзи. Бяха същите от одеве и онзи, който говори с Хьон Джунг го похвали сега, опитаха се да ме разпитат какво е станало точно. Измънках няколко думи как съм го видяла да влиза и това беше всичко. Просто исках да си тръгнат вече и да махнат този човек от дома ми.
-Ти добре ли си? -изведнъж от нищото се обърнах към Хьон Джунг. Чак сега осъзнах, че те се сборичкаха, но нищо не можах да видя.  
Taeyeon
Taeyeon
SM Ent.
SM Ent.

БФФ : SooYoung, Hyunseung, YeSung
Половинка : -
Брой мнения : 361
Join date : 06.05.2013

Върнете се в началото Go down

Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun Empty Re: Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun

Писане by TaecYeon Съб Мар 08, 2014 10:16 pm

Опита се да ме увери, че е добре. Присвих усъмнено очи срещу нея и тя повтори. Но по скоро изглеждаше все едно го казва на себе си, а не на мен. Психически със сигурност не беше добре, лицето и беше подгизнало за секунди, а и има ли как иначе. Вероятно шока е бил голям. Но се надявах все пак да не е успял да я удари, да и счупи нещо, или всякакви други гадости. Поне за това щях да и се доверя, щом казваше, че е добре. Между другото не беше никак слаб физически, истински късмет е, че нне я е наранил. Очевидно тренира, заби ми поне два доста добри удара. Добре че и аз съм принуден да тренирам, за да имам хубава визия. По - младите звезди дават всичко от себе си, за да имат хубави тела, затова и не мога да им се оставя.
Тя пожела да остане при мен, а и мен това ме устройваше. Искаше ми се да я виждам пред мен, за да знам психическото и и физическото и състояние. Надявам се присъствието ми да я успокоява поне малко, а не да я притеснява.
Не мина много време, преди да се позвъни на звънеца. Отворихме и бяха полицаите. Онзи не се беше свестил преди да дойдат. И по - добре, исках да спестя сбиването, за да не го вижда Тейон. Ченгетата тръгнаха да ни разпитват, онзи, с който си говорихме ме похвали дори и започна да и задава въпроси. Тя не беше много в състояние а и едва ли имаше желание да говори за това. Поне вече е хванат, така че няма голям смисъл от тези въпроси. През това време други двама полицая някак си свестиха онова животно, закопчаха го с белезници и го изведоха навън. Полицаят дойде при мен, за да ме попита по - обстойно какво е станало. Разказах му малкото, което знаех. Как чух писъци и веднага действах. Полицията си тръгна, пожелавайки ни лека нощ. Да бе, много ще е лека, момичето едва ли може да заспи.
Както си мълчахме, тя ме попита дали съм добре. Вдигнах глава сепнато и кимнах.
- Да, добре съм. - не успя да се докосне изобщо до лицето ми, защото го повалих, а успя да ме удари само по гърдите и в ребрата. Вероятно щеше да ми остане само една синина, като цяло ударите му бяха некоординирани и не успяха да ме достигнат много. Бях прекалено ядосан и излях доста сила в биенето му, така че нямаше много шанс да ми отвърне.
- Ще можеш ли да заспиш? - попитах, макар да знаех,че няма да може. От това преживяване и на мен не ми се спеше вече, а честно казано изобщо нямах желание и да я оставям сама. Просто....исках лицето и да изсъхне, и да не видя тези сълзи отново. Сега осъзнавах, че много повече ми допадаше онова момиче от днес. Непохватна усмихваща се и говореща глупости. Това тук не ми харесваше. Искам това уплашено и шокирано лице да изчезне, а ако остане сама няма да съм сигурен дали няма да е страх. Гадното е, че дори тази нощ да съм тук, след това няма да знам дали не я е страх и дали е добре. Дано приятелите и и брат и, също така колегите и компанията и се грижат добре за нея, защото сигурно има още такива фенове като този. Едва ли си има приятел в момента, иначе той щеше да е тук вместо мен.
Тя ме гледаше, затова направих опит да се усмихна по - красиво от днес, за да и дам кураж. Лицето и все още беше мокро, но поне сълзите и бяха спрели. Никога нямам чак толкова добър подход в такива ситуации...затова мълчах и не знаех какво да кажа. Поне грубостта ми беше отстъпила от мястото си, защото като истински мъж се чувствам обезоръжен пред тъжна или плачеща жена. Мъжете не сме толкова силни, колкото си мислят. Жените са по - могъщи от нас и това е факт. Просто повечето не го осъзнават.
TaecYeon
TaecYeon
JYP Ent.
JYP Ent.

БФФ : Chansung, Jackson & Ok cat
Половинка : Ok cat
Брой мнения : 173
Join date : 03.05.2013

Върнете се в началото Go down

Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun Empty Re: Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun

Писане by Taeyeon Вто Апр 01, 2014 10:51 pm

Не знам до колко Хьон Джунг ми повярва, че съм добре, но нямах сили да го убеждавам в това. Сигурно дори да се опитах нямаше да постигна нищо. Кой знае на какво приличах сега? Но на кого му пукаше?  Дали исках да го успокоя, че всичко е наред ? Да исках, имаше ли начин сега? Мисля, че нямаше в този момент. Надявам се просто да ми повярва и това, но от угрижения му поглед личеше, че не е много убеден.  
Поне полицаите дойдоха бързо и не ме разпитваха много. Осъзнаха, че няма смисъл просто да си губят времето да се опитат да ме накарат да им разкажа всичко. Просто не исках да го преживявам пак… не исках да го разказвам пак… Не и все още…
Хьон Джунг ме спаси и от това и се зае на дълго и на широко да им разказва какво се е случило от неговата гледна точка. Той заслужаваше не само похвалата на полицая… все още не знаех как да му се отблагодаря за всичко.
Просто седях на едно място обгърнала се с ръце докато полицаите все  още бяха наоколо. Мълчах няколко минути и след това преди да се усетя и да попитам Хьон Джунг как е. Искрено се надявах той да е добре и да не е пострадал заради онзи. Погледнах го притеснено и старателно огледах лицето му. Поне там не личеше нищо. Надявах се да не го ударил никъде.
-Наистина ли си добре? –попитах го отново като пак му хвърлих щателен поглед.
Хьон Джунг ме попита и дали ми се спи. Истината беше, че имах чувството, че няма да мога да заспя скоро дори да съм уморена. Не исках да оставам сама , страх ме беше дори да си го помисля.
-Аз… не мисля, че ще мога…  -казах тихо и вдигнах поглед към него. – Ти сигурно си уморен? –погледнах го притеснено.  Той се опита да ми се усмихне, но съвсем мило и … не бях виждала такъв опит от него цяла вечер.. опитах се да му отговоря, но сега не се получи особено добре.
Как беше възможно всичко това да се случи точно на мен? Точно днес при това?  Мисля, че нямаше какво по-лошо можеше да се случи, но честно казано не исках да предизвиквам съдбата.  Надявам се никое от момичетата ми никога да не преживее това нещо… Всъщност добре, че Сохьон и Суйонг ги нямаше днес. Сохьон сигурно щеше да го приеме по-зле и от мен…. Не ми се мислеше даже...
Горкият Хьон Джунг… заради мен преживя и той такива неща. Не вярвам всеки ден да му се налага да се бие с луди фенове. Ако не бях аз…  Цялото това осъзнава на ситуацията и от неговата гледна точка отново беше на път да ме разплаче.
-Ужасно много съжалявам – казах като сведох глава и избърсах сълзите. – Благодаря ти… сигурно вече съвсем мислиш, че съм ходещо бедствие – казах и преди да се усетя се засилих към него и го прегърнах отново.  Повторих още няколко пъти „ Благодаря“ , като усетих няколко сълзи отново. В момента това беше най-сигурното място, почувствах го и одеве.
След малко се отдръпнах от него като не смеех да срещна погледа му и забелязах, че малко бях намокрила блузата му.
-Сега пък ти и намокрих блузата… - казах бавно и побързах да избърша останалите сълзи от лицето си. –Аз само.. ей сега се връщам. –казах неуверено и тръгнах към банята да си измия лицето.
Стигнах до вратата и осъзнах, че ме е страх да вляза. Имах чувството, че всеки момент от някъде някой пак може да се появи. Светнах лампата, отворих вратата, но просто си седях и не смеех да вляза. Оглеждах всеки сантиметър от банята, но накрая просто загасих и се върнах с бърза крачка при Хьон Джунг, който беше на няма и 1 врата разстояние от мен.
Мисълта да остана сама дори за секунда ме плашеше страшно много.
Taeyeon
Taeyeon
SM Ent.
SM Ent.

БФФ : SooYoung, Hyunseung, YeSung
Половинка : -
Брой мнения : 361
Join date : 06.05.2013

Върнете се в началото Go down

Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun Empty Re: Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun

Писане by TaecYeon Пет Апр 18, 2014 2:40 pm

Попита ме втори път дали съм добре. Не издържах и поставих ръка на рамото и.
- Не се притеснявай за мен сега. - заявих
Почувствах се както не се бях чувствал от доста време. Не можех да се позная колко съм загрижен. От доста време не само поддържах имиджа на лошо момче, но и бях такъв. Почти не се усмихвах, не се интересувах от околните. Може би е постъпка на страхливец да хвърля вината за това на Фей. Тя ме заряза, може би наистина е имала причината за това, но какво да направя аз? Ако наистина обичаш някого няма как да не ревнуваш, нали? Дано си е щастлива с онзи, крайно време е да спра да мисля и да се сещам за нея.
Да се върнем на момента. Беше ми гадно. По - рано днес нямах никакво желание да идвам, зает да се правя на важен. Сега ми беше ужасно на душата, заради това че не съм искал да дойда. Какво можеше да се случи? Онзи беше едър почти колкото мен, а тя е два пъти по - дребна. Въздъхнах дълбоко. Аз наистина съм един боклук и за нищо не ставам вече. Само че не е момента сега да се самосъжалявам на ум. Полицаите си бяха тръгнали и ето че отново останахме сами. Да се надяваме - сами наистина. Не исках повече гости като онзи. Не заради себе си, а заради нея. Това е голям ок, колкото и да си известен и колкото да очакваш подобни прояви. А и как да го очаква? Та като изключим лъскавия и имидж на звезда, тя е просто една жена. Как може да има силата да понесе такива бурни прояви от страна на феновете? По - рано феновете не бяха чак такива. В очите на обикноените хора вероятно би изглеждало надуто ако една звезда има бодигарди, но само от една такава случка можеше да се случи нещо фатално. Ядосвах се вътрешно, не знам и аз на какво.
А иначе тя колкото и дса ме уверяваше, знаех че не е добре. Просто нямаше смисъл да спорим по въпроса, заради това и двамата не казахме нещо. Знаех си, че няма да може да заспи. Отново върна темата на мен. Ох, това момиче...когато трябва да мисли за себе си, тя мисли за другите...
- Не, изобщо не съм. - заявих убедено, макар че малко послъгах. Точно в момента не ми се спеше, защото все още бях зареден с адреналин, но по принцип бях уморен. Нямаше да оставя това да ми проличи, разбира се. А тя може и да не можеше да заспи, ако я оставя сама, но и на нея и личеше умората. Беше си уморена още днес, вероятно денят и е бил дълъг. А сега този шок допълнително я е натоварил психически, от което се изморяваш още повече.
Забелязвах притеснение и неудобство в погледа и. Може би и беше неприятно, че е трябвало да се намеся в това? Ами ако не бях какво щеше да стане? Може би е хубаво, че това нещо се случи точно днес, а не утре...когато примерно би била отново сама или с още момичета, неспособни да се защитят.
Извини се и започна да повтаря "благодаря". Започна да плаче и да казва някакви глупости. Естествено, че нямаше да си помисля така. Може би бих я подкачил затова, че падаше, събаряше нещата и всичко останало, но не е виновна тя, че откачалки се вмъкват в къщата и. Доближи се до мен и ме прегърна. В началото се стегнах, без да знам какво да направя. Изненадващо беше просто. След това се отпуснах и увих ръце около нея. Беше се вкопчила в блузата ми и плачеше там. Да, определено се чувствах не на мястото си. Истинските мъже не харесват плачещи жени, повечето от нас и не знаем какво да правим в случая. Може би правех грешка, оставяйки да бъдем толкова близки, но спрямо ситуацията нямаше как иначе.Притиснах я по силно, поставяйки ръка на главата и. Отворих уста да кажа нещо, но не знаех какво да е то. Дали не беше по - добре просто да си мълча?
- Не трябва да съжаляваш и няма за какво да ми благодариш.- казах равно. Не, защото съм недоволен, а защото просто исках да прикрия собствените си емоции.
- Не мисли сега за блузата. - казах по - меко, след като се отдръпна. Замина нанякъде, а аз просто си останах да стърча като пън. Сякаш имах страх да не и изскочи някой от някъде. Имах чувството, че всеки момент ще чуя някои от онези писъци и кръвта ми кипваше. Бяха изминали едва няколко секунди, но имах чувството, че са часове. Тъкмо тръгнах да правя крачка, когато тя се върна. Погледите ни се срещнаха, като в на всеки имаше някаква неяснота. Тя отдели своя и забелязах, че го насочи към падналите неща от масата, които бях съборил докато ставах.
- Ъм...аз ги съборих в бързината, съжалявам. - смотолевих. Не исках да си мисли, че още някой вандал е минал оттук.
Задържах погледа си върху нея. Макар да нямаше желание да спи, и тялото и очите и показваха нечовешка умора. Не знам какво е правила днес, но и след шока сигурно е станало прекалено. Да не говорим и че да се бори с онзи са заминали доста усилия.
- Уморена си! - казах тихо и направих няколко крачки към нея. Подхванах я за раменете и усетих, че се отпуска на мен. Вероятно дори не беше по нейно желание. След като се осъзна тръгна да парадира нещо, но аз шумно изшътках.
- Ще заспиш, защото аз ще бъда в стаята ти. - казах уж по - нежно. Вдигнах я на ръце, дори да имаше желание да се съпротивлява, едва ли имаше сили. Занесох я в стаята и и я оставих на леглото, завивайки я. Затворих вратата и придърпах каквото намерих за сядане по - близо до леглото. Макар да беше вече изгасено, усетих, че ме е зяпнала.
- Хайде. Няма какво да те нападне, защото ще пазя. - усмихнах се. Да, усмихнах се. Може би защото нямаше как да ме види в тъмнината, но усмивката ми беше истинска.
TaecYeon
TaecYeon
JYP Ent.
JYP Ent.

БФФ : Chansung, Jackson & Ok cat
Половинка : Ok cat
Брой мнения : 173
Join date : 03.05.2013

Върнете се в началото Go down

Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun Empty Re: Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun

Писане by Taeyeon Чет Май 08, 2014 8:55 pm

След като се върнах от неуспешния ми опит да се поизмия заварих Хьон Джунг да си стои на същото място. Малко изглеждаше притеснен. Отместих поглед от него и чак сега забелязах безпорядъка в стаята. Нямаше да казвам нищо, но тогава го чух да ми се извинява, че ги е бутнал. Ама той шегуваше ли се? Нямаше нужда да ми се извинява за подобно нещо. Все пак ако не беше той… ако не беше… усетих, че всеки момент пак може да се разплача, затова се опитах да прогоня тези мисли. Не исках да го товаря повече, колкото и да бях изплашена, трябваше да помисля и за него.
Хьон Джунг започна да ме убеждава как ми се спи и трябва да поспя.
-Ама не… не искам – започнах да упорствам , но той даже не ме чу. Приближи се до мен и ме подхвана за раменете. Даже не усетих кога съм започнала да се отпускам в ръцете му. В следващия момент той ме вдигна все едно бях перце и ме занесе до другата стая.  Чух го да казва преди това, че ще остане в стаята ми за да спя.
-Ама.. ама… - опитах се да кажа, след като той ме настани в леглото и загаси лампата и се настани на стол. Хьон Джунг наистина щеше да остане при мен и да ме пази… Това ме накара да се поусмихна, което изглеждаше странно в този момент.
Исках да се възпротивя и да му кажа да легне, не можеше да стои така цяла нощ и на него му трябваше почивка, но докато се усетя вече бях заспала…

Стоях сама в стаята си. Слънцето блестеше весело навън и бях отворила прозореца, за да влиза чист въздух. Времето беше приятно, само за разходка. Бях седнала пред огледалото и си оправях грима, готвех се да излизам.
-Здравей, красавице! – чух познат глас и се обърнах към вратата. Там стоеше Хьон Джунг широко усмихнат и с голям букет в ръце. Ах, колко беше прекрасен…
-За мен ли са? – усмихнах му се и скочих радостно от стола, за да го посрещна.  Той ми подаде букета и аз се усмихнах още по-широко. Бях толкова щастлива. Оставих букета на бюрото си и се върнах при него и буквално му се хвърлих на врата. Той се засмя весело и след това се наведе да ме целуне и аз затворих очи… в следващия момент ги отворих и всичко беше различно. Огледах се наоколо и всичко беше тъмно.
-Хьон Джунг какво става? –обърнах се към него както бях все още в прегръдките му, но там не беше той. С мазна усмихва седеше и ме гледаше онова лице… Направо ме изпиваще с поглед.
-Какво по… Пусни ме! –изписках веднага и се опитах да се освободя, но той ме придърпа още по-близо до себе си. Започнах упорито да се опитвам да се освободя, но хватката му остана все така силна и не успявах, а изглежда това го забавляваше.
-Е, сега вече си моя и няма да ми избягаш – каза той, а лицето му беше на сантиметри от моето. Хвана ме с една ръка и ме дръпна още по-близо като прокара другата си през косата ми и надолу по тялото ми
-Моя си… - прошепна ми…
Скочих на леглото си попарена. Цялата треперех, дишах учестено и отново сълзи се стичаха по страните ми и увих ръце около тялото ми. Все още усещах ръцете на онзи по мен…  Някой се приближи до мен и чак тогава си спомних, че той Хьон Джунг беше при мен в стаята. Чак сега осъзнах, че той беше светнал лампата и ме гледаше притеснено. Седеше на няколко сантиметра от мен, приседнал на леглото ми и явно се чудеше какво да направи.  
Преди да се усетя бях скочила към него и го прегънах.
-Не ме оставяй, моля те! –казах през сълзи, все още леко треперейки.  Усетих как той отново се стъписа от действията ми, но просто не можех да се контролирам сега.  Опитвах се да се осъзная, че беше само сън, но беше толкова истинско…
Taeyeon
Taeyeon
SM Ent.
SM Ent.

БФФ : SooYoung, Hyunseung, YeSung
Половинка : -
Брой мнения : 361
Join date : 06.05.2013

Върнете се в началото Go down

Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun Empty Re: Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun

Писане by TaecYeon Чет Май 08, 2014 10:43 pm

Бях като глух за всяко нейно негодувание. Трябваше ли да прави всичко по - трудно за себе си? Нямаше и грам сили, а пропиляваше останалия един процент в опити да ме разубеди. Вероятно. Така и не разбрах какво цели, защото я игнорирах и си знаех моето. След като изгасих лампата и настана тъмнина и тишина се успокоих. Заспала е явно. Понечих да се облегна назад и за малко да се изтърся назад, защото нямаше облегалка. А аз имах планове да се взирам напред в тъмнината цяла нощ, точно като по филмите. Ами няма. Добре че стола е неудобен, защото ако заспя ще се разхъркам. Ще види сън тогава през крив макарон. А и нямах желание да спя сега. Дори да се настаня на меко, пак няма да ми се доспи. Мен не ме беше страх, че ще дойде някой, просто след адреналина и след боя с онзи, ми беше дошла силата и нямаше как да се отпусна да заспя. Да не споменавам пък, че съм в стаята на само момиче, което не е нито сестра ми, нито приятелката ми.
Не съм бил толкова мил с жена от доста време. В последно време си бях студен към всякакви хора, дори понякога с близките ми. Но пък съм извадил късмет, защото те подхождаха с разбиране, макар да не съм го заслужил.
Отдавна бях започнал да чувам равномерното дишане на Тейон, което беше знак, че спи. Изправих се бавно от мястото си и отидох към прозореца. Имаше хубава гледка и явно бяха звукоизолирани, защото големия трафик навън не се чуваше много тук. Сеул явно е един от градовете, които не спят. Когато и да излезеш ще има коли. Както и отрепки като онзи, с който се бих. Дали се случваше и на други момичета от тази индустрия? Вероятно, но се надявах да не е често. Видях с очите си на какво са подложени от откачени фенове. И нашите фенки понякога не прощават, но пак е малко по - различно. Иначе ми се е случвало като ми се изтърсят на камара да се чудя къде да се скрия. Явно нощта щеше да бъде дълга за мен, освен ако не се просна да спя на пода. Нямаше да го направя. Не че не съм спал на земята, просто ще да е тъпо сутринта да се събуди и да ме намери на пода. Освен ако не я събудя мигновено с хъркането си. Върнах се на табуретката и след още половин час ми стана скучно. Мислех си, че няма да спя, но усетих как отново започна да ми се доспива. Клепачите ми започнаха да натежават и имах чувството, че съм в полубудно състояние. Дори за момент затворих очи и се унесох за няколко секунди, но се осъзнах после. Явно човек може да спи и седнал, дремейки. Следващия един час прекарах ту стоейки на табуретката, ту разхождайки се, за да не ми се доспива толкова. Правил съм това и като малък на партита. Всички се напиваха без мен, а нямаше къде да спя....затова стоях буден. Това беше до едно време. От малък просто тръгнах по партита, а после започнах и аз да се напивам с тях и да спя където намеря. По под, по легла,веднъж се събудих във вана. Нашите буйстваха, защото съм давал лош пример на сестра си. Като бях по - млад не мислех за това и само им се зъбех насреща. Сега се надявам да не съм и дал лош пример наистина. Отново си бях седнал на табуретката и размишлявах за графика си на следващия ден. За щастие не беше чак толкова натоварен, главно малкия Джи Хун и Шин имаха да записват рап частите си, а големия Джи Хун пак снимаше някаква реклама. Интересно как отново бях свикнал да мисля в екип. Имах чувството, че няма да е така повече, след краят на старата ми група, но ето че отново се случва. Може би единствената ми работа утре щеше да бъде да мина да видя дали Шин не прави проблеми. Тъкмо да разбера и дали новият ни мембър се справя с него. Все пак не всеки може да издържи на халюцинациите на Казешини и да го наглежда все едно е малко дете. А по принцип имаше нужда от това. Не го признавахме гласно в групата, но беше така.
Точно докато мислих върху всичко това лидерката започна да се върти в леглото си. В началото беше само въртене, после започна и да вика. Сънуваше кошмар. Пак скочих от табуретката и хукнах да търся откъде се светваха лампите. Как не се досетих, че ако заспи може да има кошмари? Въобще не помислих, и предполагах, че вече всичко ще мине по мед и масло. Да ама не. Препъвайки се в някакво панда килимче, което чак после осъзнах, че е такова, най - сетне светнах лампите. Приближих се до леглото и приседнах накрая му. Тя тъкмо беше станала и осъзнаваше къде се намира. С ръце около тялото си, тя все още трепереше, а от очите и се стичаха сълзи. Аз само стоях и я гледах без да знам как точно да реагирам. Ето че великият Хьон Джунг отново беше победен от плачеща жена. Преди и да успея да измисля какво да кажа, тя се доближи още повече до мен и ме прегърна. И сега, както и първия път се напрегнах, защото беше нещо нетипично за мен. Определено не раздавах ей така гушки на хората. Но сега нямаше как да я отблъсна или да и кажа да спре. Още повече, че не исках да го правя, защото по някакви стечения на обстоятелствата или съдбата ме беше грижа. Странно, но е така.
- Няма, няма...нали съм тук? -казах успокоително, или поне така исках да прозвучи. Чак сега се сетих да вдигна ръце и да я прегърна също. Имаме късмет, че поне от мен не я е страх. Чел съм, че някои момичета след такива прояви намразват мъжете като цяло. Стояхме така няколко минути, като даже бях започнал да я милвам по главата. Май помагаше, защото малко по малко спря да трепери и да хлипа. Хванах я за раменете и я отдръпнах от себе си, за да може да ме погледне.
- Искаш ли да направим нещо преди да заспиш отново? Като например да си изтеглим някой филм или направо да пуснем телевизора? - започнах да се оглеждам да видя дали има.
- А, може и да ядем нещо. Храната успокоява. - предложенията ми не бяха кой знае какво, но нямаше как да не се разсее. Даже щеше да и се доспи пак. Станах за малко и взех лаптопа и от бюрото , слагайки го пред нея.
- Оставям на теб да избереш филма, а ако искаш да поръчам нещо, кажи. Не ме интересуват диети и простотии. - можеше на някой да му се стори налудничаво да ядеш през нощта, но на мен това ми беше традиция. Аз тогава огладнявам. А относно филма, не ме бъркаше какво ще избере, дори да е лигава драматична романтика. Тогава най - много да се просна на леглото и да заспя и да не може да ме изгони. Накрая може да и се наложи да спи в едно легло с мен, но важното е да и се приспи пак.
TaecYeon
TaecYeon
JYP Ent.
JYP Ent.

БФФ : Chansung, Jackson & Ok cat
Половинка : Ok cat
Брой мнения : 173
Join date : 03.05.2013

Върнете се в началото Go down

Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun Empty Re: Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun

Писане by Taeyeon Чет Юни 12, 2014 12:41 am

След няколко секунди усетих, че той отвърна на прегръдка ми , дори започна да ме  милва по главата. Истината беше, че това беше доста успокояващо. Даже ми се искаше да не спира. Чувствах се като малко момиченце.
Малко по-малко спрях да треперя и да плача… Не знам как и защо, но той ми действаше много успокояващо , не знам дали го осъзнаваше.  В ничие друго присъствие досега не съм се чувствала толкова спокойна, но и толкова притеснена. И притеснението идваше от това да не се изложа.
След малко той ме дръпна леко от себе си и ме погледна. Предложи ми да гледаме филм или да ядем. Просто мислеше как да ме разсее. Като се замислих никак не бях гладна. Стомахът ми се беше свил от целия този стрес и имах чувството, че ако хапна нещо веднага ще го върна, затова май това не беше особено добра идея. Колкото до това да гледаме нещо това може би щеше да ми помогне да се поуспокоя.  
-Не съм особено гладна – казах едва-едва когато Хьон Джунг се върна с лаптопа на леглото ми. – Просто стомаха ми е свит… но ако ти си гладен си поръчай нещо! Или ако искаш ще идем да видим в кухнята какво има. Сигурна съм, че поне инстантен рамен , пък и у нас винаги има сладко! – опитах се да мисля и за него. Може би той беше гладен.
Сигурно на горкия никак не му беше лесно с някаква луда като мен. Оценявах всичко, което на прави за мен и не знам дали някога щях да му се отблагодаря като хората. Ето, че принцът от приказките наистина съществувал. Просто той се оказа по-добър човек, дори от най-смелите ми очаквания.  По едно време днес си мислих, че съм се заблуждавала, но май наистина всичко онова е било маска. Лошо е ,че я носи, а не показва истинското си лице.
Прегледах набързо какво имам на лаптопа. Без да исках отворих папката, я която се намираше Boys over flowers, драмата с негово участие и побързах да я затворя преди той да види. Бях фенка признавам си и не само заради него, добре де заради него главно… Просто е много добър актьор! Даже май именно заради нея си го харесах…
Отворих на посоки някаква друга папка и намерих филма с Юри. Не беше лигав и романтичен, така че можеше и на него да му допадне. Знам, че повечето мъже не обичат лигави романтични филми.
-Искаш ли да гледаме  No Breathing? –попитах го, но вече предполагах отговора. Беше толкова добър, че дори да предложех да гледаме някоя глупост щеше да се съгласи.
-Моята Юри участва и съм много горда с нея – допълних и вдигнах поглед към него, а той само ми кимна.
След малко се настанихме на възглавниците, за мое щастие той остана на леглото при мен. Сложихме лаптопа на разстояние от нас и се загледахме във филма.
Малко ми беше гузно, че заради мен той все още беше буден, защото знаех, че ако не беше всичко това сега щеше да си спи у тях на удобно в собствено си легло. Вечерта не беше лека за нито един от нас.
Преместих се леко към него така, че раменете ни се докосваха. Надявам се да не му стане неудобно от това. Истината беше, че много ме беше страх все още, а да усещам присъствието му така определено ме успокояваше. Така знаех, че нищо лошо не може да ми се случи, нали Хьон Джунг беше до мен.
Още на първите няма и 10 минути от филма усещах, че клепачите ми пак натежават, но упорито се борех с това. Не исках да спя, не исках пак да сънувам кошмари, не исках да се връщам там…


Taeyeon
Taeyeon
SM Ent.
SM Ent.

БФФ : SooYoung, Hyunseung, YeSung
Половинка : -
Брой мнения : 361
Join date : 06.05.2013

Върнете се в началото Go down

Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun Empty Re: Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun

Писане by TaecYeon Нед Юни 15, 2014 10:30 pm

Е, поне малко се успокои, когато я бях пуснал вече. Каза, че не е гладна, но ми предложи аз да си поръчам нещо, ако съм гладен. Аз често съм гладен, и при това ям доста. Затова и ми се налага да тренирам повечко, за да не взема да се отпусна. По принцип не надебелявам лесно, но все пак.
- Ами добре, един момент. - казах и и си извадих телефона. Сега вероятно щеше да се изненада от това колко е способен да я де големия, страшен Хьон Джунг. Всички по принцип се изненадваха от това колко храна ми трябва. Звъннах в пицария, защото ми се ядеше някоя калорична, нетрадиционна храна. При това поръчах две големи пици. Там ги правеха наистина огромни.
Не че имах нещо против да ям от инстантния и рамен, но не исках да и създавам грижи точно сега/ Щеше да е по - лесно просто да поръчам отнякъде.
Момичето избра филм, който честно казано никак не ми беше познат, макар да съм актьор и да се предполага да следя какво е излизало, излиза и ще излиза. От доста години корейските продукции са масови и просто няма как да се гледа или знае всичко. В крайна сметка се съгласих, защото и без това и казах тя да избере филм. Преди години, доста харесвах романтичните комедии, сега харесвах повече екшъни, но това не значи, че не гледах и първото. Просто преди години и аз самият си изглеждах като доста романтичен мъж, именно заради това и толкова ми пасна ролята на Джи Хо в "Boys Before Flowers". Ноо времената се менят и с тях и всичко останало.
Най - безсрамно се излегнах на нейното легло до нея. Очевидно не ме притесняваше мен това. От няколко години бях и доста безсрамен към някои действия. Вече не съм хлапак и не се притеснявам лесно от женския пол.
На десетината минута започна да ми се доспива, по простата причина, че се бях излегнал. Май и Тейон беше в подобно положение. Точно това беше и целта. Да я приспя, за да си почине. Филма вероятно беше интересен, но аз през повечето време не внимавах, защото се опитвах да не заспя. И тъкмо бях започнал да клюмам, когато звънеца започна да звъни и вероятно разсъни и двама ни. На пръв поглед лидерката се стресна, разбираемо, след всичко, което се беше случило тази вечер.
- Спокойно, това трябва да са пиците, които поръчах по - рано! - побързах да я успокоя, и както ми беше сънено, се разсъних. Скочих от леглото.
- Нека аз ги взема. - казах и отидох. Така щях да избегна вероятни глупости тя да плаща или нещо подобно. Доколкото я бях опознал днес, можеше да и дойде такова нещо на ума. Надявах се все пак и тя да хапне нещо, защото трябва да се храни. Много добре знаех, че не е успяла да яде в онзи ресторант, защото я викнаха в компанията и. Прекалено ясно ми е.
Срещнах я по пътя към стаята и.
- Ще ми правиш ли компания в кухнята? Няма да ми е никак приятно да ям в спалнята ти . - помолих я и за момент ми стана неприятно. Разпореждах се все едно съм у дома си, а не ми беше това целта. Бях наистина гладен, а после щяхме да си догледаме филма. А и наистина държах на това, да хапне и това беше подходящ момент. Пицата е калорична храна, но именно заради това засища дори и от малко. Тейон склони и се настанихме в кухнята. Малко след като започнах да ям, направих опит да я склоня да хапне и тя. Понякога доста ме бива в убеждаването. С добро или с лошо.(бъзикам се хД)
- Хапни малко. - казах спокойно
- Трябва да се храниш. - допълних и я погледнах сериозно в очите. Ясно е, че и беше свит стомаха, ама ей там малко трябваше да яде. Не е вечеряла, сигурен съм. Бях там, когато изчезна по работа, а дори не знам дали е обядвала. След като съм дошъл тази нощ да я защитавам от беди, трябва да я опазя от това и да не заприлича утре на мумия. Изчаках отговора и, за да видя дали ще трябва да я нараня " на сила".
TaecYeon
TaecYeon
JYP Ent.
JYP Ent.

БФФ : Chansung, Jackson & Ok cat
Половинка : Ok cat
Брой мнения : 173
Join date : 03.05.2013

Върнете се в началото Go down

Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun Empty Re: Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun

Писане by Taeyeon Вто Юни 24, 2014 2:16 pm

Чух Хьон Джунг да си поръчва 2 големи пици, май беше доста гладен щом мислеше да изяде толкова. Е голям мъж е трябва да се храни, а и сигурно не му е лесно да поддържа това тяло. Може би се учудвах, защото бях свикнала с брат ми, който не ядеше особено много.
След като беше готов с поръчката си, а аз избрах филма с Юри, той се настани до мен на леглото. Него явно не го притесняваше близостта толкова, колкото си мислих.Сигурно мен би ме притеснявало, ако не бях в това положение.
Все пак след малко усетих как се отпускам, даже главата ми беше на път да се озове на рамото му най-безсрамно. Знаех, че докато е тук няма да стане нищо и ми беше малко по-спокойно, а и бях толкова уморена…
Почти бях задрямала, когато звънене на входната врата ме накара буквално да подскоча на леглото. Огледах се леко ужасена, преди да се осъзная. Хьон Джунг веднага побърза да ме успокои, че това е просто пицата и той щял  да я вземе. Нямах време да кажа нищо, зашото той просто излезе да вземе поръчката си.  
Ох, съвсем щях да се побъркам, как можеше от най-малкото да подскачам… Хайде Тейон време е да се стегнеш, нищо няма да стане, всичко ще е наред вече!
Опитвах се безуспешно да си втълпя всякакви положителни мисли, но все още нищо не помагаше напълно. Какво ли щях да правя като той си тръгнеше, защото Хьон Джунг си имаше дом и щеше да се прибере рано или късно, тоест сутринта. Дали Хийчол щеше да стои при мен? Определено трябваше да се чуя с брат ми, защото останех ли само с момичетата не знам какво щях да правя…
Станах бавно от леглото и тръгнах да търся Хьон Джунг. Актьорът точно идваше към стаята ми, за да ме повика.Попита ме дали ще му правя компания докато яде в кухнята. Разбира се, че нямаше да го оставя сам, а и ме беше страх да стоя сама в онази стая така или иначе…
-Нямам нищо против… а и наистина не е удобно в леглото да се яде особено пица- казах и се опитах да се поусмихна. Не бях от най-добрите събеседници вече, не че по принцип около него бях, особено като говорих някакви глупости.
Тръгнах след него към кухнята и директно се настаних на единия от столовете. Чувствах се взе едно нямам ама грам сила вече и не беше само , защото не бях спала. Просто все едно някой беше изцедил цялата ми енергия.
Хьон Джунг седна срещу мен и мълчаливо започна да се храни, като ми побутна малко пица в началото, но въобще не го отразих. Просто все още стомаха ми беше свит и не мислих, че имам смисъл да се храня в такова състояние.  Лошото беше, че той не се отказваше лесно и ми каза , че е хубаво да хапна и ме погледна в очите. Ох… нямаше как да избягам от този поглед. Опитвах се да отклоня погледа си, но просто не можех. Гледаше ме едно такова сериозно и загрижено, просто не можех да го разочарован, не исках да го разочаровам… все пак той  беше Ким Хьон Джунг… толкова исках да ме забележи преди, а сега в момента исках да се скрия от него, защото се чувствах много зле… все едно това не съм аз.
-Добре, но съвсем малко- казах примирено, като усещах, че цялата се изчервявам вече.
Отчупих съвсем малко от края на пицата и отхапах малко от парчето. Не бях сигурна дори това дали ще изям, но се оказа, че стомаха не ми е толкова зле… За времето, което аз изядох това парченце, той сигурно изяде 3 парчета пица, като постоянно усещах погледа му забит в мен.
Вдигнах леко поглед и забелязах, че Хьон Джунг ме гледа с интерес, но и доза неодобрение. Май не беше особено доволен от количеството пица, което си взех. Ама той каза малко… така че ето, хапнах… малко. Малко се чувствах като под прицел като ме гледаше така.
Taeyeon
Taeyeon
SM Ent.
SM Ent.

БФФ : SooYoung, Hyunseung, YeSung
Половинка : -
Брой мнения : 361
Join date : 06.05.2013

Върнете се в началото Go down

Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun Empty Re: Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun

Писане by TaecYeon Пон Юни 30, 2014 3:59 pm

Опита се да игнорирам мен и пицата ми. Това не ми се понрави, и бях настоятелен. В крайна сметка отчупи малко парче и го ядеше бавничко, все едно е отровно. Аз вече бях преполовил половината пица, и най - нагло я наблюдавах дали ще изяде всичко. Забелязах как на няколко пъти и става неловко, но това не ме притесняваше. Да хапне, това е важното. Много пъти съм се чудел, как на някой може да не му се я де нещо? Може би защото аз в добро и лошо - ям. Дори да съм зле, храната ме успокоява. Дори да съм болен - храната ме лекува. Явно не всички са като мен, особено съществата от женски пол. Фей беше същата понякога. Сетих се за нея и това ме накара да се замисля леко. Писа ми СМС, че трябвало да ми каже нещо, звучеше сериозна, а като и звънях дори не ми вдигна. Взех едно парче от пицата и го изядох на три - четири хапки, като едновременно с това се бях замислил. Може да се каже, че в последно време се бях поуспокоил относно нея и вече не бях толкова злобен. Точно заради това се надявах да не е нещо лошо, за което трябва да се притеснявам. Все още я обвинявам за много неща, държа си на своето...но макар всичко случило се, тя ми е бивша и не може напълно да спре да ми пука. Осъзнах, че и на мен би ми било приятно да си останем в долу горе добри отношения. Това не важи за Джун обаче.
Заради Тейон се разсеях от това. Ще мисля за Фей, когато му е времето. А и тя е голямо момиче, предполагам не е нещо лошо. Тейон ме гледаше, дори леко тържествено, че е успяла да си изяде парчето и с това вероятно ми казваше да си ям своите и да я оставя на мира. Аз макар и замислен, през това време я бях зяпал и сигурно се е чувствала като мишена. Сдъвках и въздъхнах. Естествено, че бях недоволен.Това беше съвсем малко парче. Въпреки това се примирих.
- Добре.....важното е че хапна малко. - казах леко студено, очевидно не особено доволен от ситуацията. Сега трябваше да побързам, да си доизгледаме филма и да заспи. Макар да развивах уникална скорост в яденето и на мен ми се спеше в момента. И донякъде ми беше неприятно, че я карам макар и уморена, да стои и да ме чака. Преполових и втората пица, когато осъзнах, че не ми се яде повече.
- Мисля, че съм готов. - каза спокойно и си избърсах устните с една от салфетките. Метнах я в близкото кошче, без да ставам от масата и погледнах към лидерката.
- Ще си догледаме ли филма? - попитах я и тя кимна. Върнахме се в стаята и се позамислих, преди отново да легна на леглото и. Ако взема да заспя, как ще се събудим утре? Аз след като съм нахранен заспивам много лесно...
Въпреки това въздъхнах и се настаних пак. Тейон пусна филма и се загледахме отново. Колежката и се справяше добре с ролята си. Успявах да се съсредоточа във филма, макар и да ми се спеше. Но това не продължи вечно. Преди самият филм да свърши, се бях отпуснал и бях заспал. Бях се отпуснал на възглавницата, на която се бях облегнал и главата ми съвсем леко докосваше рамото на Тейон. Не съм усетил дали тя е заспала, дали е заспала след мен или дали изобщо е заспала. Но ако влезе заплаха, ще я чуя. Има само една мъъъничка подробност. Хъркам доста...
TaecYeon
TaecYeon
JYP Ent.
JYP Ent.

БФФ : Chansung, Jackson & Ok cat
Половинка : Ok cat
Брой мнения : 173
Join date : 03.05.2013

Върнете се в началото Go down

Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun Empty Re: Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun

Писане by Taeyeon Чет Сеп 25, 2014 8:05 pm

Хьон Джунг така се замисли на някъде по едно време, че все едно не беше на масата въобще. Седеше и ядеше машинално пицата си потънал в мисли.  ЗА първи път го виждах чак толкова вглъбен и ми беше интересно какво ли го накара да се замисли така? Дали не беше някоя жена?
Доста често преди ми се искаше и аз да съм му в мислите въпреки, че не го познавах, но просто той беше в моите и ми се струваше честно аз да съм в неговите. Жестоката истина обаче беше, че той сигурно до днес дори не е съзнавал съществуването ми, но поне от днес нататък поне от време на време би се сещал за мен. Предвид всичко, което се случи днес ще е така вероятно.
След малко Хьон Джунг се върна при мен на масата и каза, че приема яденето ми на пица. Не изглеждаше особено доволен, но нямаше какво да направи по въпроса. Е заколкото толкова, пак е нещо. Бях толкова уморена, че дори не успях да се усмихна победоносно. Просто кимнах леко.
Мъжът развиваше наистина невероятна скорост в яденето на пица. Не бях виждала някой досега да изяде такова количество и то толкова бързо, но пък аз рядко бях около мъже като него, че да знам как си ядат пицата те.
Знам само, че ако беше брат ми щеше да изяде 1 парче с нож и вилица и да заяви, че ще му се лепне на задника и да спре да яде. По принцип на Хийчол не му пукаше за нищо, но за външния си вид се грижеше постоянно.
Преди да се усетя певецът каза, че е готов и няма да яде повече. При нормални обстоятелства цялото му ядене на пица щеше да ми направи голямо впечатление и нямаше да се размине без някой коментар, но сега не казах абсолютно нищо. Просто станах след него и тръгнах за другата стая.
Легнах на леглото в единия край , за да има място за Хьон Джунг в другия. Той се позамисли, но след малко си легна удобно. Изчаках го да се настани и пуснах филма.
Историята ми беше доста интересна, а и нещо не ме хващаше сън, затова гледах с интерес. Към края усетих че нещо се отпуска на рамото ми. Обърнах се леко и видях ,че е възглавницата на Хьон Джунг. Той беше заспал, а дори не бях усетила.
Изглеждаше толкова спокоен и красив сега като беше заспал. Усмихнах  се леко несъзнателно и се обърнах към екрана да догледам филма.
Някъде преди финалните надписи усетих как клепачите ми натежават и заспивам лека по-лека… Отпускам се на възглавницата и затварям очи, спокойна, че той Хьон Джунг е при мен и нищо лошо няма да ми се случи, докато той е тук…
„Прегръщам нещо топличко и голямо, ох поне вече няма да ми е студено и е удобно…ммм.. сигурно е голямото ми плюшено мече… Странно кога ли съм го преместила на леглото… е няма значение нали ми е топличко“

-Моя си –отново чувам гадния му глас да ме вика.  
-Не! – изпищявам силно...
Не, Тейон, просто сън е, няма го… сънено увивам ръце по-силно около топлото нещо и отново се унасям в лек сън.
Taeyeon
Taeyeon
SM Ent.
SM Ent.

БФФ : SooYoung, Hyunseung, YeSung
Половинка : -
Брой мнения : 361
Join date : 06.05.2013

Върнете се в началото Go down

Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun Empty Re: Къщичката на Taeyeon, SooYoung и Seohyun

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите