Luna's cake a.k.a flat

by **Park Luna** Пет Апр 18, 2014 6:15 pm

Апартамент в шведски стил

Апартаментът:

by **U-Kwon~** Нед Май 04, 2014 3:49 pm

Поредният ден без работа за Ким Ю Куон. Много хора биха попитали, защо не е на промоции и участия заедно с другите от групата. Отговорът изобщо не беше далеч. След инцидента с учениците нямаше начин да продължат. Имаше толкова много семейства, които са изгубили децата си или роднините си във ферибота. На никой няма да му е приятно да знае, че детето му няма да се прибере никога повече вкъщи, а звездите първите няколко дни, които са най-тежки, да продължават да се забавляват и един вид да покажат, че изобщо не ми пука. Един от първите привърженици на идеята да отменят всичко е и самият Ким Ю Куон.
Както се излежаваше и си мислеше за депресиращи неща се сети, че негово лидерско величие го прати по работа на един адрес. Това му звучеше все едно ще му предават контрабандна стока и го пращат, за да я вземе. И идея си нямаше точно за какво Джи Хо възложи тази задача на него, но понеже нямаше друга работа той се съгласи.
Облече си едни дънки и една блуза и се отправи към посоченото място. Не беше далеч за това и не взе такси. Вървеше си бавно и спокойно и не бързаше за абсолютно никъде. Не той беше на зор за каквото и да било.
Скоро стигна в блока, качи се на посоченият етаж и започна да се оглежда като в необрано лозе. Доста време му отне да се почуди къде точно трябва да звънне или да почука. Накрая се отправи към едната врата.
- Това трябва да е - каза си тихо той.
Натисна копчето на звънеца и зачака някой да му отвори. Времето, което чака му се стори доста за това като най-големият нахалник звънна още веднъж на звънеца. В момента не му пукаше, че някоя мутра може да го цапардоса заради нахалството му. Просто искаше да си свърши работата тук, да вземе въпросното нещо и да се прибира у дома.

by **Park Luna** Нед Май 04, 2014 5:21 pm

Да стоиш и да не правиш нищо.
Това определено не беше особено нормален ден за Су Джин. Не че имаше нещо против да си седи в къщи, де. Навън беше мрачно времето, от компанията бяха наритали двете членки на D-UNIT да се прибират и да не се вясват там в бъдещата една седмица, сладкишите й бяха на привършване. Истинска депресия за един манияк на тема шоколад, ванилия, сметана и всичко сладичко.
Сладкишите са на привършване?!?
Зин подскочи от мястото си като ужилена от пчела и хукна към кухнята. Прерови половината шкафове там - нищо. Хладилникът - полу-празен, само буламачите на мениджърката й седяха там напълно непокътнати. Тази жена така и не разбра, че кръвта на Куак е захар и че не обича манджички.
Момичето, напълно съкрушено, се хвана за кухненския плот. Това не можеше да й се случва. Все някъде трябваше да има скътана някоя и друга вафличка за черни дни, а защо не и кроасан? Къде се бяха скрили меденките й? От тях имаше винаги в много и веднъж на високосна свършваха. Дори на марципан беше съгласна! Само да е сладичко!
Не изгаряше от никакво желание да излиза навън, да ходи до магазина и да пазарува. Ако излезеше, щеше да срещне хора. А тя мразеше хората. И щеше да й се наложи да общува с тях?! С напълно непознати хора?!? И щеше да прави нещо?
НЕ!
И тогава го видя.
Най-прекрасният спасителен пакет с желирани мечета се изпречи пред очите й. Седящ сам-самичък наполовина скрит от една възглавница на дивана. Устата й се напълни с лиги и хукна към него така, сякаш е на олимпиада и от това зависи дали ще спечели златния медал за бягане на 100 метра. Разкара възглавницата, а гледката я зарадва. Не беше само един пакет желирани мечета! Имаше и други желирани неща, както и няколко нещастни меденки в компанията на най-самотният шоколад с лешници. И това ако не е щастие! Значи имало смисъл в това да криеш храната от себе си.
Сграчби единия пакет с желирани червеи, отвори го и сладко си хапна първото попаднало пред очите й червейче. И тогава някой кретен реши да й развали удоволствието.
Су Джин бавно свали пакета надолу и преглътна гумената сладост. Извърна глава по посока на вратата. Щеше й се да има лазерното зрение на Супермен, за да убие натрапника. Спокойно можеше да се направи, че я няма у дома, но... ако беше хазяйката?! От самата мисъл, момичето потрепера. Не! Нямаше как да е тя. Датата за наема беше минал и беше платила. Следваше да е единствено У Рам или... онази хърба, пардон, брат й.
Запристъпва като нинджа към входната врата, след което погледна през шпионката. Някакъв побъркан стоеше пред вратата й, надигаше се на пръсти и май... също се опитваше да погледне през шпионката?!
- Защо само на психясали мъжки попадам...? Добре дошъл в Ада - въздъхна макнето и с нежелание отвори вратата.
С цялата си наглост се подпря на вратата сякаш казваше: "You have no power here, hehe". Сви устните си и загледа момчеподобното пред себе си.
- Да, моля?
Въобще не й пукаше от това, че се е изтропала пред него с къси панталонки и корсет. Още по-малко пък й пукаше, че ще й види краката и плоското й коремче. Нямаше от какво да се срамува от тялото си. То беше нейно и цял живот щеше да я съпътства.

by **U-Kwon~** Пон Май 05, 2014 6:54 pm

Никой дори не би подозирал какво прави в момента Ю Куон. Опитваше се да види нещо през шпионката. Ако някой от съседите решеше да излезе на площадката между апартаментите веднага би си помислил, че той е крадец и иска да ограби съкровището вътре. Всъщност не е лоша идея. Да ограби целият хладилник, ако е пълен разбира се. Ю Куон това има за ценност.
Видя нещо да се мърда, но докато се усети, унесен от мислите за храна, вратата се отвори и някаква женска го завари да й шпионира апартамента. Много кофти ситуация.
- Да, моля? - попита го тя.
Ю Куон въздъхна тежко, все едно е копал до сега. И той не знае защо го направи.
- У Джи Хо ме изпрати за някаква ... пратка?! Или там каквото има да взима от теб. - когато го изплющя разбра колко глупаво звучи и че не трябваше да започва така.
Ами ако не беше това момичето? Ами ако е трябвало да е мъж? Ех, Ю Куон, пак я свърши една...
Куони я огледа набързо от глава до пети и обратно. Ами не му изглеждаше като човек, който е в очакване на някой да го посети. Беше облечена доста оскъдно. А би трябвало да е предупредена за идването му. Сега стигна до извода, че най-вероятно е объркал апартамента, но както се казва на братски английски - too late.
- Ти си познатата на Джи Хо, нали? - малко след дъжд качулка, но все пак попита момичето.
Ако брат му беше тук щеше да умре да се хили и до края на живота му да го подиграва заради това. Може би и сестра му щеше да го направи. Ако както твърди Джонг Ин, двамата са едно към едно и тя би трябвало да се смее, но може би Кай малко преувеличава в описанието на малката им сестричка. Ю Куон все още чака да се запознае с нея и да я опознае. Въпреки, че доста се страхува от реакцията на родителите им, които са малко странни хора, той иска възможно по-скоро да предостави възможност на Дже Ин да влезе в тяхното семейство като част от него.

by **Park Luna** Пон Май 05, 2014 11:02 pm

Сега оставаше да се окаже, че тоя е от онези дето ходят по домовете да демонстрират разни продукти от сорта на прахосмукачки и щеше да го навре някъде, където слънцето няма да го огрее в бъдещото хилядолетие. Тези бяха супер нагли, хипер нахални и мега неразбрани. На няколко пъти й се беше случвало да изритва подобни нахалитети от дома си. Тя му казва, че не иска демонстрация, той не та не, не знаела какво изпуска и най-нагло се пъхва в дома й. Идеше й да ги изсели от планетата Земя такива индивиди.
- У Джи Хо ме изпрати за някаква ... пратка?! Или там каквото има да взима от теб - проговори момчеподобното пред нея.
Аха, ясно кой бил.
Сега Су Джин си спомни, че преди ден-два лидерът на Block B й беше дал едно кашонче с аксесоари. Така и не й стана ясно за какво ги даде на нея, ама ще не ще - трябваше да ги вземе. Беше казал, че ще прати някой от групата му да мине да ги вземе някой ден. Ами, явно този ден дойде и този някой от Block B пристигна.
Мъжкият я огледа. Момичето направи същото, само че в нейните очи се четеше досада. Ама пълна досада. Не се учудваше, че я оглежда, щеше да е притеснително ако не го направи, но толкова явно ли трябваше да бъде?
- Ти си познатата на Джи Хо, нали? - попита я.
Зин леко се размърда и пак приплъзна погледа си по него. Внимателно го изучи отгоре до долу. Беше хубав, не можеше да си изкриви душата.
- Да, аз съм - потвърди девойчето.
Сега само да му връчеше кашончето и щеше да си замине. Пак щеше да остане напълно насаме със сладкото под възглавницата на дивана. Тази мисъл толкова много й хареса, обаче.. май имаше един проблем.
Замисли се къде беше оставила боклуците на Зико и не можа да измисли мястото. Следователно... щеше да се наложи да го покани в дома си, той да си настани трибуквието на белият й диван и за капак, да го черпи! Не, не, не, не... Мисли Су Джин! Мисли!
И не можа да го измисли. Само при мисълта, че тоя ще стъпе в апартамента й, се изприщи. Но явно щеше да се наложи. Не можеше да го остави да виси на етажа, а и все пак беше възпитана добре... колкото и да искаше да излъже. Явно в този момент трябваше да благодари за доброто си възпитание на безкрайно консервативното си семейство.
- Ще отнеме малко време да открия кашончето, което ми връчи Джи Хо - каза с известно нежелание и се мръдна така, че младежът да влезе.
След като той го стори, макнето на D-UNIT внимателно огледа периметъра за съмнителни лица и хлопна вратата. Нямаше абсолютно никакво намерение да оставя натрапника в хола при сладкишите й.
- Ела с мен да потърсим - изкомандори Куак.
Мъжкоподобното се оглеждаше наляво-надясно. Зин врътна очи, хвана го за ръка и без много-много да се обяснява, го повлече към стаята си. Там някъде беше въпросният кашон. Колкото по-бързо, толкова по-добре и за двамата.

by **U-Kwon~** Вто Май 06, 2014 12:52 am

Стояха и се оглеждаха. Нормалните хора по-принцип първо се представят един на друг и след това преминават към оглеждане, а други и към много по-сериозни действия. Ю Куон за огромно щастие на дамата пред него не е такъв! Едно от малкото хубави качества, които е взел от родителите си - винаги е много сдържан.
Тя му потвърди, че човекът, който търси, седи точно срещу него. И все пак не беше объркал мястото - един повод за гордост днес. То не, че е много, но на фона на това, което направи днес си е чудо!
- Ще отнеме малко време да открия кашончето, което ми връчи Джи Хо
Тя се отдръпна от вратата. Ю Куон влезе без да се мотка много, много. Все пак нямаше да е хубаво съседите да виждат, че непознат човек от мъжки пол влиза в дома на момиче, което е облечено доста .. интересно, примерно, да кажем. Изобщо не й ходеше на ситуацията неговото присъствие в апартамента на непознатата.
Той се огледа внимателно в хола. Имаше доста лакомства. За малко лигите му да потекат по земята. Щеше му се момичето така случайно да го почерпи с нещичко от хола си. Той нямаше да е нагъл. Щеше да си вземе само 1-2 бисквитки, не повече.
- Ела с мен да потърсим - това го изкара от мислите му за ядене, храна и подобни мечти.
Той само кимна и двамата се отправиха към стаята й. Той не знаеше какво търси за това и стоеше кротичко до вратата. Но видя, че момичето се мъчи за това реши да помогне.
- А как точно изглежда това кашонче, което търсим? - попита той и направи две крачки навътре в стаята й. Джи Хо и той си нямаше друга работа, ами точно Ю Куон прати, пууу.
Тя му описа горе-долу какво да търси. Членът на Block B също се залови с търсенето. Стараеше се да не рови много там където не му е работа. Не искаше да се натрапва.

by **Park Luna** Сря Май 07, 2014 9:47 am

В бялата спалня определено имаше всичко друго, но не и кашон с неща на лидерът на Block B. Су Джин си пое въздух. Това наистина щеше да отнеме време. Защо не си направи труда да запомни къде го е оставила, или поне да го приготви? Но не очакваше човекът на Зико да се домъкне толкова скоро, за да го вземе.
Зин се намръщи. Налагаше се, а така мразеше да рови насам-натам. Най-вече, че след това ставаше кочинка и трябваше да подрежда, чисти и т.н. САМА! Чистенето определено не беше сред любимите й занимания и гледаше възможно повече, така, да си го спестява, но изглежда светът беше против нейните съображения. Наистина трябваше да го приготви кашона, а не да го зарязва в неизвестното. Е, нека тършуването като петел на бунище започне! Ще хвърчат дрехи, аксесоари и какво ли още не!
Погледът й попадна върху шкафа. Най-добре да започнеше от там. Отиде и... се започна с ровенето. Гримове, за чието съществуване даже не беше подозирала, цвички, тетрадки, диадеми, разни пръстени, дори един от корсетите си тип потник откри, а го търсеше от сума ти време. И както и очакваше, всичко друго беше там, но не и кашонът на Джи Хо. За Бога, къде го беше оставила? Беше ли го носила в дома си? Явно трябваше да започне да си купува гинко билоба на промоция...
Мъжкото стоеше като изтукано до нея и малкия си пръст не мръдваше. Беше го домъкнала със себе си, за да й помогне. Не да стои само за красота. То, поне за красота да ставаше, ами и за това не го биваше... май? Не можеше да си изкриви душата, че не е хубав.
- А как точно изглежда това кашонче, което търсим?
Разгеле! Усети се.
- Като най-обикновено кашонче. Затворено е с тиксо отвсякъде и на четирите му страни пише "У Джи Хо" - обясни Куак.
Минута по-късно отвсякъде започнаха да летят дрехите й, някоя и друга обувка, бижута, туй-онуй, а-у. Намери неща, за които даже не подозираше, че ги има. Но нямаше и следа от боклуците на лидера на Block B. Все едно кашонът се беше стопил във въздуха. У щеше да я убие... направо щеше да я заколи, когато разбереше.
- Не е тук - направи главното заключение макнето на D-UNIT и пак огледа кочината, която беше настанала в спалнята.
Започна да прехвърля на ум стаите в дома си. В стаята, която се водеше детска и беше празна, надали щеше да бъде. Там не ходеше. Банята пък още по-малко. Останаха всекидневната и кухнята, както и коридорът.
Двамата излязоха от спалнята и докато слизаха по стълбите, момичето огледа внимателно всяко възможно място, на което може да го е оставила. Но го нямаше. Идеше и да ревне вече.
- Седни, където ти е удобно. Аз ще продължа търсенето - въздъхня тя, след като стигнаха до дивана.
От добро възпитание пропусна да го заплаши, че ако й пипне сладкишите, ще му се случи нещо лошо и просто тръгна да тършува из шкафовете в кухнята.
Явно този път късметът беше на нейна страна и го откри... в близост до коша за боклук. Важното беше, че е здрав и невредим - тиксото не беше пипнато и всичко си седеше на мястото.
Су Джин се изправи от пода, размахвайки с две ръце кашонът.
- Намерих го! - обяви на висок тон, но бързо млъкна щом видя какво стои в ръцете му.
Не, не и шоколадът с лешници!

by **U-Kwon~** Сря Май 07, 2014 10:14 pm

Хвърли бегъл поглед на цялата обстановка. Момичето очевидно обичаше, не направо обожаваше бяло. Целият й апартамент беше обзаведен в неутралният цвят. От това, което успя да види през прозореца си извади извода, че има много добра гледка към улицата.
- Като най-обикновено кашонче. Затворено е с тиксо отвсякъде и на четирите му страни пише "У Джи Хо"
Изобщо не се учуди на чутото преди малко. Лидерът им пак си беше написал името на възможно най-видимото място и със сигурност с най-големите букви. И да е сигурен, че ще видят на кой е го е написал и на четирите. А за 100 процентова сигурност го е и запечатал с тиксо. Е, браво, бе!
По едно време из стаята започнаха да хвърчат дрехи. Един бял сутиен неволно се озова на главата на Ю Куон. Братът на Джонг Ин набързо го свали от там и го пусна на земята за части от секундата. Не, че нещо, ама защо точно на него все се случват такива неща? Да му се чуди човек от къде е успял да го изкопае този невероятен късмет.
- Не е тук - съобщи непознатата.
Двамата напуснаха стаята й. Вече нямаше какво да търсят там. Най-вероятно е в друго кътче на апартамента й. Ю Куон не знаеше накъде да върви и затова следваше дамата.
- Седни, където ти е удобно. Аз ще продължа търсенето.
Той седна най-покорно на дивана и зачака момичето. Тя къде се шмугна и той не разбра, но нещо друго привлече вниманието му. На масата имаше разни неща за ядене. Ама от хубави по-хубави. Подайте лигавник, моля! Лигите му са на път да потекат по него.
Не можа да устой на изкушенията пред него. Непознатата щеше да го извинява! Той протегна ръка и взе от любимият си шоколад с лешници. Обожаваше вкуса му! След като изяде едното парче посегна за второ и тогава се чу гласчето на момичето. Успяла е да намери прословутия кашон с инициалите на Джи Хо. Алелуя!
- Надявам се, че нямаш нищо против, че си взех малко шоколад.. - усмихна се смутено той и набута второто парче в устата си. Не стига, че без да пита си взе едно, ами и второ, ама шт, това е тайна!
Като видя погледа на женското същество пред него усети, че е прекалил. Не трябваше да го прави.
- Съжалявам - набързо допълни той.

by **Park Luna** Съб Май 10, 2014 9:25 am

Не да й призлее, не да й причернее, ами и тя не знае какво й стана. Все едно светът й се срина. Можете да я наречете дребнав човек или филмар, ама... за нея всяко нещо, съдържащо захар, беше повече от важно за нея. Когато беше дете, родителите й не й обръщаха абсолютно никакво внимание. Бяха прекалено заети в работата и вглъбени в собствените си проблеми, за да обърнат внимание на дъщеря си. Не им пукаше какво прави, къде е, как е, нахранила ли се е... Грижеше се сама за себе си. Баби и дядовци нямаше - бяха починали отдавна. Нямаше абсолютно никакви близки - братовчедите й бяха в Америка. Децата в училище я отбягваха, защото я смятаха за "сатанистка", а причината за този етикет, който й лепнаха, беше, че се обличаше предимно в черно. Нямаше абсолютно никакви приятели. Беше едно наистина самотно дете. А отношението на хората около нея, я промени и я накара да осъзнае, че колкото си по-добър, толкова повече ще те мачкат. От едно слънчево и добро дете, се превърна в злобна, заядлива и сърдита тийнейджърка, вече жена, може би. Единствените, които бяха до нея през целия й период на израстване, бяха захарта и шоколада, затова и бяха толкова скъпи за нея. Но единственото, от което се нуждаеше всъщност, беше малко добро държание и показател, че на човека срещу нея му пука за нейното нещастно съществуване. Да, наистина беше едно много, много, ама много самотно момиче.
- Надявам се, че нямаш нищо против, че си взех малко шоколад.. - и тоя набута парчето в устата си.
Су Джин зяпна от изненада. Как смееше този? Не го е черпила?! Поне можеше да я попита дали може да си вземе, не е глуха все пак. "Ще го убия!" - изкрещя вътрешното й Аз.
Бавно остави кашона на Джи Хо на бар-плота и погледна мъжкото на дивана с отровен поглед. Ако от това не разбереше, че е сгафил, тогава не можеше да му помогне. Най-малкото, което щеше да направи, е да го изгони от дома си и да го замери с кашона, докато бяга по стълбите. Нарочно асансьорът щеше да му спре даже! От злоба!
- Съжалявам.
И съжаляваше?!?!? Зин сигурно и кръвно вдигна. Този микроорганизъм.... айш...
- Не си ли чувал за "разрешение"?! В чужд дом си, очеизвадно не се познаваме и се държиш така все едно си си у вас?!? - макнето на D-UNIT беше повече от бясно и това си личеше по тона, по който говореше на мъжкото. - Когато си на чуждо място, се моли за разрешение! Можеше да ме попиташ дали може да си вземеш! Не съм глуха и не съм на другия край на апартамента, че да не те чуя, по дяволите! Как си позволяваш въобще?!? Стоиш във всекидневната ми и ми ядеш шоколада... - започна да говори вече без да си поема въздух.
Щеше да продължи, но се сети, че трябва да диша и спря. Започна да си набавя необходимия кислород, затова продължи да "говори" със злобни погледи. В момента си представяше как са в древния Рим и как го пуска на гладиаторските игри в Колизеума.
И тогава нещо й прещрака в ума. Лидерът на Block B я познаваше и знаеше за зависимостта й. Ще да го е подучил, за да я вбеси. По някаква неизвестна причина, обожаваше да я вбесява и дразни.
Су Джин излезе иззад бар-плота и застана пред момчето на дивана. Най-нахално седна на масата пред него. Точно един срещу друг.
- Предай на Джи Хо, че повече няма да му събирам боклуците и да не ме търси за нищо вече - сърдито каза Зин. - Името ми е Су Джин.
Зико наистина щеше да си плати за това.

by **U-Kwon~** Съб Май 10, 2014 9:45 pm

Постъпката му изобщо не беше хубава. Сам го осъзна, но прекалено късно. И на него нямаше да му е приятно да завари някакъв непознат тип или някакво си момиче да му вземе от сладките. Или дори още по-лошо - да му бърника в хладилника и да яде каквото му видят очите. Тогава щеше да се срещне с бясната страна на Ким.
- Не си ли чувал за "разрешение"?! В чужд дом си, очеизвадно не се познаваме и се държиш така все едно си си у вас?!? Когато си на чуждо място, се моли за разрешение! Можеше да ме попиташ дали може да си вземеш! Не съм глуха и не съм на другия край на апартамента, че да не те чуя, по дяволите! Как си позволяваш въобще?!? Стоиш във всекидневната ми и ми ядеш шоколада...
Непознатата беше повече от права да му се кара по този начин. Ю Куон мъжки си изтърпя конското и дори не се обади. Тя дори не успя да си поеме добре въздух, за да му ги приказва тези неща. Но през цялото време една мисъл му се въртеше в главата и това го караше да не съжалява чак толкова много - "Поне беше вкусно."
Тя малко се успокои, мина пред него и седна точно срещу него. Бяха като по филмите - за да може камерата от всички страни да ги вижда и да няма пропуски в сцената.
- Предай на Джи Хо, че повече няма да му събирам боклуците и да не ме търси за нищо вече. - каза му сърдито тя.
- Така да бъде - отговори й нормално Ким. - И аз нямам намерение да те посещавам отново.
- Името ми е Су Джин.
Това малко го изненада. Тя го гонеше, а сега му се представи. Може би това, че мъжете никога няма да разберат жените не е никакъв мит или легенда.
- Аз съм Ким Ю Куон .. приятно ми е - другото не го добави просто така, за да е казал нещо.
Той наистина обича да се запознава с нови хора. Нищо, че в този случай нещата не потръгнаха от самото начало.
- Ами аз сега .. да си тръгвам? - и той не знаеше какво да направи в тази ситуация. За пръв път му се случи да го скастрят заради две парченца шоколад, заради това само се изправи от мястото си с кашона в ръка и изчака реакцията на момичето.

by **Park Luna** Нед Май 11, 2014 1:44 pm

Ако неизвестното същество пред нея мислеше, че тя вече не е бясна, беше в жестока грешка. Просто можеше да се контролира след като избухне... до следващото избухване. В момента кипеше и вреше отвътре и най-малкото действие, намек или дума можеше да я предизвика. Доколкото беше разбрала, брат й беше същият. С единствената разлика, че тя можеше да се контролира кога да злобее, да се ядосва и да крещи, а той не можеше. Май трябваше да опознае хърбата, която й се падаше брат. Сега не й се виждаше толкова лоша идея. В следващата секунда се отказа. Бяха живели в продължение на 21 години без да знаят един за друг. В такъв случай можеха да продължат да живеят като непознати. Хич не й дремеше за него. Родителите им даже щяха да направят много добре ако бяха оставили нея и бяха задържали него. Или направо и двамата бяха да оставили в сиропиталището. На майка й и баща й до ден-днешен не им пукаше за съществуването й. Държаха се така, все едно нямат дете, че и две даже. Ами, като не са искали деца, да са ползвали предпазни средства или направо майка им да е абортирала след като е разбрала. Но пък ако не ги беше родила, светът щеше да изгуби две много големи злоби, които могат да се конкурират с Хитлер даже по изобретателност, коварство и други неща.
- Аз съм Ким Ю Куон .. приятно ми е - представи се и той.
Су Джин само кимна. Надали му беше приятно, както казваше. Обаче, името й се стори странно познато. Лампичката на главата й, дето я нямаше, изведнъж светна и се сети. Това беше онзи, чийто номер Джи Хо й беше дал!
- Ами аз сега .. да си тръгвам?
Ю Куон се изправи от дивана, взе кашона в ръце и зачака. Ама какво чакаше тоя? Да получи подканване да си ходи ли? Беше повече от очевидно, че Зин не го иска в къщата си.
"- Знаеш къде е вратата!" - изръмжа на ум.
Вдигна се от масата, отметна коса, а бретонът й падна върху лявото й око, с което започна да й пречи да вижда. Не дръпна кичурите коса.
- Нужно ли е да те изпровождам? Вратата е пред теб и чака да излезеш през нея - скръсти ръце пред гърдите си и с глава му показа накъде да тръгва.
Ким явно не можа да повярва, че е бил изгонен така от някакво си момиче, но на Куак никак не й пукашe. Намръщи се и зачака крадецът на шоколад с фъстъци да напусне веднъж завинаги апартаментът й. От удоволствие, че повече няма да се налага да му зяпа физиономията, чак започна да отброява секундите на ум, през които Ю Куон се бавеше.
Танцьорът на Block B явно най-накрая повярва, че тя го гони така и тръгна към вратата. След броени секунди, излезе и я затвори. Су Джин очакваше да я затръшне, но не го направи. Явно все пак се държеше мило с вратите на хората... за разлика от шоколадите. Куак погледна към отворената си доза с лешници, намести се на мястото, на което онзи по-рано беше стоял и започна да унищожава парчетата. Пак поне, че две беше изял, а не целият, защото тогава нямаше да му крещи, а директно щеше да му покаже входната врата.
Чу някакво шибане по прозорците и погледна натам. Беше започнало да вали. Само повдигна раменете си и продължи да си яде шоколада.

by **U-Kwon~** Съб Май 31, 2014 1:27 pm

Като пълен идиот чакаше. В момента изобщо не осъзнаваше колко много се излага. Да седи на едно място и да не мърда изглежда така все едно чака да го изпрати, а защо не и да го спре, за да остане още малко. Ю Куон вдигна гордо глава и понечи да тръгне, когато момичето проговори.
- Нужно ли е да те изпровождам? Вратата е пред теб и чака да излезеш през нея.
- Беше ми приятно, Су Джин - това пък защо го каза?! Чак сам се почуди на себе си.
Той не почака втора покана засили се към вратата с кашона в ръка. Преди това не пропусна да се огледа в едно огледало. Не, че нещо, ама сам на себе си да потвърди, че е достатъчно красив, за да се разхожда по улиците на столицата на Южна Корея.
Отвори вратата и я затвори, като внимаваше да не я тръшне. Все пак, ако му се наложи да почука на нея отново, няма да е зле тя все още да е там и Су Джин да не му е много бясна, че вече наистина може да го набие.
Влезе в асансьора и бързо се озова на партера. Щом отвори входната врата забеляза, че навън вали. Ами, що пък да не?! Извъртя очи и погледна към облаците. Нямаше намерение скоро да спре да вали. Трябваше да измисли нещо. Ако тръгне кашона в ръцете му ще се намокри и Джи Хо ще му дръпне едно голямо конско. Друго освен да се качи горе, не му хрумна за това и се върна обратно към асансьора. Отново се качи на посочения етаж и звънна на същата врата. Зачака и докато се чешеше зад врата, момичето отвори вратата видимо изненадана от това, че Ю Куон пак й виси на вратата.
- Съжалявам, че те притеснявам, но навън заваля и .. Джи Хо ще ме убие, ако намокря кашона. Може ли да остана докато отмине дъжда? - след това пусна чаровната си усмивка в действие.
Надяваше се, Су Джин да му влезе в положение и да му окаже малко съдействие, но ако го изрита щеше да я разбере.

by **Park Luna** Чет Юни 05, 2014 7:27 pm

Су Джин си седеше на супер удобния диван в хола, наслаждаваше се на тишината и на шоколада, който със задоволство си похапваше и не й дремеше за нищо и никого. По-прекрасно не можеше да е. Ю Куон си беше тръгнал възможно най-бързо, а тя пак се потопи в своя тих свят.
Тъкмо приключи с унищожаването на милката с фъстъци, когато погледът й попадна върху останалите захарни изделия на масата. Направи недоволна физиономия, изправи се и ги подбра всичките. Замина към кухнята, остави ги на плота и започна да търси място на всяко едно от тях. Мразеше да подрежда и заради това всяко нещо в дома й си седеше, където му падне. Дрехи, козметика, паста за зъби, храна - изобщо не й дремеше кое къде е. Ако подредеше, нямаше да може да го намери, но ако си седеше в неиндетифициран район - щеше да го намери супер бързо.
Всъщност, като цяло целият апартамент беше нещо като едно малко бунище с разликата, че вместо боклуци, тук вирееха лични нейни неща. Все едно атомна бомба беше паднала и беше пръснало всичко навсякъде. Единствено холът и кухнята бяха в прилично състояние. Нямаше как там да си пръсне нещата, след като това е първото място, което гостите виждат, когато влязат. Майка й ако влезеше, щеше да получи инфаркт, да се хване за сърцето и да гушне карамфила. А като заговорехме за това... май не беше чак толкова лоша идея. И без това двете не се понасяха и нямаше да е голяма загуба.
На вратата отново хората се раззвъниха. Зин замръзна на мястото си, а вълни на досада преминаха през тялото й. Стисна юмруци, набута всичката храна в един от шкафовете, тръшна го с всички сили и недоволно потегли към входната врата. Не погледна през шпионката и отвори със замах. Като видя кой седи от другата страна, направо й причерня и остана сякаш са я цапнали с мотика и лопата в дует.
- Съжалявам, че те притеснявам, но навън заваля и .. Джи Хо ще ме убие, ако намокря кашона. Може ли да остана докато отмине дъжда?
Ахааа....
Че и й се ухили насреща като първия идиот.
Куак затвори очи и бавно ги отвори. Премисли набързо ситуацията. Ако намокреше специалното кашонче на Джи Хо, лидерът на Block B щеше да го насмете. И нея щеше да насмете и доста дълго щеше да й подпарва под опашката. Е... явно щеше да го приюти за всеобщото благо и безопасността им.
- Влизай - едвам-едвам каза. Постара се толкова много неприязъм и злоба да вложи в думите, че чак се зачуди как не се е задавила със собствената си злоба.
Ю Куон влезе в апартамента й, а тя тръшна вратата, така че прозорците да се разтреперат. Изгледа го и с цялата си наглост седна на дивана, след което пусна новините. Хвана прогнозата за времето..
- Очаква се валежите в Сеул да прекъснат утре сутрин.. - и дъра-бъра.
Това като го чу, направо й идеше да се застреля.
Цяла.нощ.този.ще.седи.тук - помисли си и погледна мъжката фигура, която седеше права до нея.
- Сядай - изръмжа тя. - И не си помисляй да се самообслужваш! Също така, ще спиш на дивана. Ако ще използваш банята, действай първи, защото си източвам бойлера самичка!
Изправи се и погледна момчето, скръствайки ръце пред гърдите си.
- А ако си гладен, в хладилника има разни яденета от мениджърката ми.

by **U-Kwon~** Съб Юни 21, 2014 7:19 pm

Момичето бавно затвори очите си и след това пак ги отвори. Той също не искаше да попадне в това положение, но беше принуден, заради онзи многознайко. И като по поръчка заваля. Колкото по-мръсно му е на Ю-Куон толкова по-щастлив Джи Хо ще има. Със сигурност е танцувал по чорапи в хола някой ритуален танц на боговете за лошо време! Няма просто какво друго да е направил. Как така от нищото ще завали!?
- Влизай
Йей! Той влезе и се поклони на момичета. Тя обаче не хареса това и тръшна вратата доста силно. За малко блока да се срути над главите им. Ким разбра, че е доста ядосана, но какво можеше да направи? Не беше Господ, за да оправи времето с едно щракване на пръсти.
Тя включи телевизора и тъкмо даваха прогнозата за времето. Жената каза, че валежите в Сеул щели да продължат до сутринта. Със сигурност Зико е играл по чорапи и е пял някакви песни! Може и нещо в жертва да е поднесъл, за да е сигурен за резултата.
- Сядай! И не си помисляй да се самообслужваш! Също така, ще спиш на дивана. Ако ще използваш банята, действай първи, защото си източвам бойлера самичка!
- Няма да се самообслужвам и няма да ползвам банята. Ще остана тук - каза послушно Куони и седна на дивана. Трябваше да е благодарен, че има поне подслон.
- А ако си гладен, в хладилника има разни яденета от мениджърката ми.
Ю Куон само й кимна с глава в знак, че я разбира прекрасно и отново леко се усмихна. Този път и той не знае защо .. просто ей така му дойде отвътре.
- Отново се извинявам за причиненото неудобство - родителите му така го бяха възпитали, че за всичко се извиняваше дори вината да не беше изцяло негова както в този случай.
- Не си длъжна да седиш тук. Отивай и си върши работата без да ти пука за мен.

by Sponsored content

Luna's cake a.k.a flat

Luna's cake a.k.a flat

Re: Luna's cake a.k.a flat

Re: Luna's cake a.k.a flat

Re: Luna's cake a.k.a flat

Re: Luna's cake a.k.a flat

Re: Luna's cake a.k.a flat

Re: Luna's cake a.k.a flat

Re: Luna's cake a.k.a flat

Re: Luna's cake a.k.a flat

Re: Luna's cake a.k.a flat

Re: Luna's cake a.k.a flat

Re: Luna's cake a.k.a flat

Re: Luna's cake a.k.a flat

Re: Luna's cake a.k.a flat

Re: Luna's cake a.k.a flat