Стая 502

by **L.Joe** Нед Авг 17, 2014 11:33 pm

Последния месец беше един от най-непредвидимите досега.Никога не беше помислял, че ще му нахлупят на главата задачата да се прави на гадже на някаква си там.Ел.Джо не го интересуваха много, много връзките.Досега никоя не можеше да му влезе под кожата достатъчно, че да се задържи по-дълго от месец.Имаше една на времето, към която беше доста привързан, но тя взе, че замина за Америка и прецака всичките му планове, как да ѝ предложи.Страда дълго за нея, но след като я преживя повече никоя не го запали като хората.Та, да се върнем на темата.Трябваше да се прави на влюбената до уши половинка на соло певицата Ким На Йон от Woolim Ent.Не знаеше как ще се справи с тази задача.Опита се да противоречи и да се инати, но не му върза и нямаше избор - просто трябваше да го прави или поне докато на феновете им станеше безинтересно.Бьонг Хун си мислеше, че няма как да стане по-зле, но ето, че стана!Нашата прекрасна певица взе, че катастрофира!Загуби си част от паметта и се налагаше да ѝ обясняват отново целия план, но сега тук имаше една малка разлика.Поради болното ѝ състояние, Ел Джо като загрижено гадже трябваше да отива да я вижда всеки ден, ако преди е трябвало да се прави на 40% загрижен, то сега трябваха процентите да бъдат поне 70-80.Възможно най-кратко казано, трябваше да бъдат почти неразделни.Ел.Джо естествено веднага зададе въпроса "Защо?", защо трябваше да са неразделни, вместо да излизат от време на време и да издават анонимно информация за местоположението си и това как са излезли на среща на някой папарак, а той от своя страна веднага да налапа стръвта и да ги следи, а те да се правят, че не знаят и не са го забелязали.След това на следващата сутрин да има ексклузивна статия на първа страница за Г-н И и Г-ца Ким.Отговора беше кратък, твърд и нетърпящ повече възражения: "За по-сигурно!Не може да рискуваме!". Кратко, точно и ясно.Ел Джо не си позволи да протестира повече и ето го сега!Примирен със случващото се, той се беше запътил към болница "Sejong", а вътре бе настанена милата му половинка.
- Добър ден.Аз съм И Бьонг Хун. - на не много възрастната жена на рецепцията ѝ трябваше малко за да разпознае рапъра пред себе си. - Може ли да ми кажете къде се намира стая 502.Идвам на посещение на Ким На Йон.
- Извинете, но там е позволено само посещение от роднини. - тя се опита да запази самообладание и хладнокръвие.
- Аз съм.. приятеля ѝ. - Ел Джо се усмихна с възможно най-чаровната си усмивка, карайки лицето на жената да почервенее.- Ще направите изключение за мен, нали?Наистина съм много притеснен за скъпата ми На Йон.Искам лично да се уверя, че е добре. - дори сам не можа да си повярва, колко убедително прозвуча.
Жената на рецепцията преглътна тежко.
- На 3тия етаж по коридора, 5-тата врата в ляво!
- Благодаря ви! - намигна ѝ преди да тръгне по посока на асансьора, докато в едната си ръка държеше пакет пълен със разни храни.
След броени минути се озова пред врата на стаята.Поколеба се преди да натисне дръжката и да влезе, но само след секунди вече вратата се затвори зад гърба му.
- Здравей скъпа. - поздрави я с преправена усмивка и побърза да се огледа наоколо.Тя поне беше будна и нямаше да бъде толкова скучен двучасовия му престой там.Обиколи набързо и не забеляза нито камери, нито нещо нередно.След това седна на един стол, хвърли покупките на другия и погледна На Йон с досада.
- Е, надявам се, че този цирк ще свърши бързо! - в погледа му нямаше нищо мило, или което да я предразположи.Въпреки, че беше претърпяла катастрофа и се намираше в тази болница едва от седмица, Бьонг-хун изобщо не го вълнуваше.Изпитваше само раздразнение и нетърпимост към тази жена още в момента, в който разбра, какво се очаква от него да прави с нея.

by **Yuna** Вто Сеп 02, 2014 10:21 pm

Да си загубиш паметта е може би едно от най-лошите неща, които могат да се случат на един човек. Или поне за мен е така в момента. Чувствам се ужасно всеки път като не мога да се сетя за някого когато получа картичка или цветя… или пък дори да се учудя от себе си. Беше ми странно когато най-сетне ми разрешиха да се погледна в огледалото и като гледам за 4 години доста съм постигнала. Отслабнала съм, боядисала съм и съм си променила прическата и честно казано изглеждам доста по-добре отколкото се помня, така че това си беше малко плюс, лошото е че не се сещам как се е стигнало до тези промени.
Както и да е трябва да се справя с всичко и скоро да мога да изляза от тук. В болницата съм от седмица и половина някъде или поне в будно състояние. Честно казано тези четири стени наистина ме депресират и искам да се прибера вкъщи, макар и да нямам идея къде живея в момента… Всичко е толкова объркано и малко по-малко се опитвам да нареждам пъзела, но нищо… нищо не мога да си спомня…. Хората ми разказват някакви неща, споделят ми спомени с надежда да успея да се сетя за нещо.
Най-сериозни са разговорите с мениджъра, защото съм пред дебют и катастрофата е предизвикала доста интерес от страна на хората. Малко ми е странно това, но сега мениджъра ми се опитва да използва момента…
Днес сутринта отново цъфна в стаята ми. Малко е досаден, не знам точно той ми е мениджър честно казано, ако имах как да се отърва от него щях да го направя. Май трябва да поговоря с брат ми по това въпрос, убедена съм, че У Бин ще знае как да се справя. Ако не мога да помоля Ухьон оппа за помощ. Бих се обърнала и към друг член на невероятната му група, но ме е срам прекалено много…. Ох, как може да е толкова талантлив!!! Интересно манията си по него не съм я забравила, ни най-малко.
Та да този идиот цъфна ухилен до уши като ми заяви, че имал хубава новина. „На Йон, мила, кариерата ти ще върви само нагоре като излезеш от тук. Какви неща ти готви бъдещето… Виж вярно е, че всяко зло е за добро май“ . Седях и го гледах в недоумение няколко минути, докато господинчото се сети, че трябва да ми обясни какво има предвид.
Оказа се, че си имам гадже… гадже… еха… имам гадже, за което не помня. Не било сериозно само някакъв цирк измислен от мениджърите ни, не знам с кой акъл съм се съгласила на това нещо?! Било добре за кариерите и на двама ни. Последно си спомням връзката ми с Джениси, която не беше нищо особено. Интересното е ,че не помня да се късали и какво се е случило, но знам, че не сме вече заедно.
След половин час обяснения как да се държа и някакви такива той най-сетне реши да си ходи, но на вратата изведнъж се обърна към мен сякаш забравил нещо. „ О, На Йон, приятелят ти ще дойде до час. Приведи се малко в приличен вид и късмет!“ Точно преди да успея да реагирам идиота излезе и затвори след себе си. Да съм се преведяла в приличен вид.. .в болница съм! Претърпях катастрофа и сега главата пак ме боли… идиот!
Пресегнах се да взема телефона си и реших да се обадя на Ухьон, просто да чуя приятелски глас и да го питам дали знае нещо за това. Точно го набирах, когато чух вратата да се отваря, обърнах се разсеяно, защото мислих, че е сестрата. На вратата стоеше доспа привлекателно момче. Усетих се как ще зяпна всеки момент, но се сдържах, когато го чух да ме нарича скъпа. Явно циркът беше започнал.
-А, здраве, скъпи? –малко ми беше странно да го нарека така. Момчето влезе огледа се и остави някаква кошница на шкафа. Нещо ме дразнеше в него и не знам какво беше. Може би самият факт, че трябва да се правя на влюбена в него…
- И аз така се надявам.-отвърнах уж не заинтересовано. Всъщност имах доста въпроси към него. Изглеждаше ми някак студен и дистанциран, до някъде го разбирах.
-Кажи ми едно нещо… как се забъркахме в това? –може да му прозвучи глупаво, но не ми пука, не съм виновна че нищо не помня. Опитах се да се поизправя на леглото, за да го виждам по-добре , а и да изглеждам по-добре.
-О, мениджъра ми каза, по някое време да се отидели до прозореца и да стоим там, ако имало някой репортер долу…-казах бавно като посочих прозореца. Честно казано идеята да стоята там с него и да гледам влюбено непознат, не ми звучеше особено добре и леко сбърчих лице като си го представих.

by **L.Joe** Чет Сеп 11, 2014 3:07 pm

Огледа отново стаята.Беше приятно вътре, но не си представяше да прекара няколко седмици като затворник между тези 4тири стени.Никак не и завиждаше.
- И аз така се надявам.
Не ѝ обърна особено внимание.Само хвърли кратък поглед към нея изпълнен с досада.Дори не се и опитваше да прикрие негативните си чувства просто така от благоприличие към дамата или от съчувствие към болната.Казано накратко Ел.Джо беше чисто и просто един саможивляк.Даже понякога се делеше и от членовете на групата.Винаги е бил малко дистанциран и отдръпнат и най-вероятно щеше да продължи да бъде такъв.Майка му често пъти му е повтаряла, че ако не спре да бъде толкова отвратителен и отдръпнат с околните и най-вече с момичетата, никога няма да си намери постоянна приятелка и няма да се ожени.За какво пък му е да се жени?Нали беше звезда, те не се женят или поне повечето.Беше прекалено млад, а и му беше все тая дали ще си умре сам или с някоя мрънкаща бабичка, в менопауза до себе си.
- Кажи ми едно нещо… как се забъркахме в това? – тя се поизправи малко на леглото и чак сега рапъра задържа погледа си по-дълго върху нея, но отново извърна глава преди да заговори.Рядко гледаше някоя жена докато говори с нея.Нямаше нищо против На Йон, просто тя беше женско, а те го дразнеха.Не, че беше гей... просто не го вълнуваха момичетата за сериозни връзки.За някое кратко забиване или нощна афера да, но нищо повече от това!
- Честно казано и аз не знам.Изведнъж ми го съобщиха и не ми оставиха място за отказ въпреки опита ми.Ако имах избор никога нямаше да се съглася с това, но било добре за кариерите и на двама ни дрън дрън.Ти защо питаш мен, питай мениджъра си! - озъби ѝ се леко.
Беше ядосан.Е, не на нея, но на шефовете си нямаше каквото да им направи, затова му оставаше да си изкарва всичко на нея.Знаеше, че тя няма никаква вина и няма причина да поема цялата му ярост, но по-добре да си го изкара на някой, от колкото да трупа всичко в себе си.
- О, мениджъра ми каза, по някое време да сме отидели до прозореца и да стоим там, ако имало някой репортер долу… - той видя недоволството ѝ и се подсмихна.
- Е, скъпа - сарказма в думите му определено се усети - за напред ни очакват много лигавщини като тези, ако не и повече.Затова свиквай! - той също погледна прозореца и си представи, че трябва да я прегръща.Мисълта за това не му хареса особено.Не, че певицата беше грозна и не му допадаше, напротив, но просто това, че го караха насила да прави всички тези романтични глупости го дразнеше.А той не беше ни най-малко романтичен.И напук на всички щеше да се отдръпва възможно най-далеч от нея, колкото и да беше красива.

by **Yuna** Чет Окт 02, 2014 10:35 pm

Момчето беше от броени секунди в стаята ми, но все едно Сибир дойде с него. Толкова студено и дръпнато се държеше той с мен. Не разбирах какво би могло да го е породило, но честно казано и аз нямах особено желание да се държа мило с него.
Той дори не ме поглеждаше. Тоест хвърляше ми по някой поглед и пак обръщаше глава на другата страна, но това не ме интересуваше. Аз го бях забравила и не помнех дори дали съм го срещала на живо някога, затова най-безсрамно го огледах отвсякъде.
Беше ми интересен. Определено беше симпатичен, не точно мой тип, но изглеждаше добре. Сигурно е лице на групата си. Хмм дали е рапър или певец или от онези, които не правят нищо?
Ох, как е възможно да забравя всичко? Сигурно е от някоя известна поне малко група, а аз нищо не се сещам. Ама нищичко. Това щеше да ме побърка честно!
Осъзнах, че той говори и се опитах да се съсредоточа, но чух само края му. Той определено беше доволен от факта, че ми е „гадже“, не че аз бях…
-Все едно не се бях сетила и сама… -подметнах тихо. Какво ми се сопка толкова? Да не съм виновна аз ,че сме така? И на мен не ми допада, ама нямам какво да правя, на всичкото отгоре той поне знае как се е стигнало до тук ,а на мен и това ми убягва…
Усещах напиращи гневни сълзи, но съумях да ги задържа. Не исках да се показвам колко слаба и безпомощна се чувствам. Не, в никакъв случай нямаше да ревна пред него.
-Я! Какво е това отношение? И на мен не ми харесва, чу ли? –опитах се да не повишавам много тон, защото отвън имаше сестра, лекари и да, не исках да чуват, че се караме.
Не, че се карахме…
Не исках да се държа лошо, ама не знам какво ми ставаше. Изнервяше ме присъствието му… непознат ми беше и това беше главната причина. Нямах идея как да се държа, а той никак не улесняваше положението ми.
-Сериозно ли? –попитах малко по-спокойно вече. Не можех да си представя, че ще трябва да се лигавим…
-Наистина ли очакват да сме от онези досадни лигави двойки? –попитах и сбърчих отново лице.
Добре де, можеше да нямам вид, но бях романтичка, поне малко, но никой не знаеше този факт. Но дори и като такава не харесвах чак толкова лигавите неща.
Погледнах към прозореца, все едно там ще намеря някакво решение, но нищо не ми дойде на ум и върнах отново погледа си към него. Колкото и упорито той да не ме гледаше, толкова упорито щях да го зяпам аз, да си мисли каквото ще.
-Ей, скъпи? Ти на каква позиция си в групата си? – попитах докато го гледах оценяващо. – В група си нали? Изглеждаш ми като лице на някоя група, лицата на групите често просто са красиви и не могат да правят нищо...– допълних замислено.
Преди да каже и дума извадих тетрадката си и записах отворих на една страница, на която пишеше само Ел Джо. Така ми беше казал мениджъра, че му е сценичното име. Затворих я и я върнах на нощното шкафче.

by **L.Joe** Нед Окт 12, 2014 5:12 pm

Навярно Ел.Джо никога нямаше да се промени.Най-вероятно щеше да си остане такова гадно копеленце докато накрая не напусне този свят.Честно казано дълбоко в себе си не искаше да е сам, но вече беше свикнал да бъде така.Не намираше дори добро обяснение защо беше станал толкова отвратителен.
- Все едно не се бях сетила и сама… - измрънка на себе си певицата, но острия слух на Ел Джо веднага му свърши работа и рапъра я чу.Тъкмо се приготви за някоя нова ядна дума, която да излезе от устните му, която На Йон го прекъсна.
- Я! Какво е това отношение? И на мен не ми харесва, чу ли? – почти извика тя.
Това малко стъписа Бьонг Хун.Не го беше очаквал от нея.Мислеше, че просто ще си мълчи и ще му позволи да ѝ се качи на главата, както правеше обикновено.Много рядко някоя му се опъваше. точно за това беше свикнал да става неговото.
- Сериозно ли? – явно вече беше започнала да става по-спокойна.
- Какво ? - попита на въпроса ѝ.
- Наистина ли очакват да сме от онези досадни лигави двойки? – Ел.Джо се намръщи.Защо всичко трябваше да ѝ обяснява по-сто пъти леле..
- Според теб очакват ли го?Направо ще те улесня с отговора, която е "да"!Още от сега те предупреждавам, че никак не обичам лигавите неща, не знам при теб как стоят нещата. - постоянно обикаляше стаята с поглед, само и само за да не гледа нея.
- Ей, скъпи? Ти на каква позиция си в групата си? – въпроса ѝ малко го изненада.Въпреки, че той се държеше отвратително с нея, тя все пак продължаваше да поддържа разговора, ако можем така да го наречем.Бьонг Хун ако беше на нейното място, изобщо нямаше да се занимава да говори с някой, който се държи така с него.По-скоро би станал и би му разбил носа.
– В група си нали? Изглеждаш ми като лице на някоя група, лицата на групите често просто са красиви и не могат да правят нищо...
Пхаха.Нима малкото паленце беше започнало да се подиграва на питбула?Ел.Джо се засмя подигравателно и в смеха му можеха да се усетят хиляди нотки на злоба.
- Рапър съм, радвам се, че се интересуваш и че мислиш, че съм красив. - чак сега я изгледа за кратко, но със толкова подигравка в очите си, че най-вероятно я е накарал да настръхне.
Ел.Джо сигурно беше най-злобния човек на планетата.Накратко най-нормално можеше да го нарича човек - синчето на Дявола.
- Знаеш ли, интересно ми е как катастрофира.Разкажи ми, какво се случи точно. - усмивката, която беше на лицето му в момента изобщо не беше мила и нежна, каквато се предполагаше, че трябва да бъде, а беше напълно противоположното.

by **Yuna** Съб Дек 06, 2014 6:27 pm

Ел Джо продължи да се държи гадно. Определено нямаше търпение да се махне то тук , и въобще да избяга то тази ситуация. Всъщност нямаше да е лошо като се замисля… Не исках този непознат да се представя за може би най-близкия ми човек…
-Сериозно ли са толкова зли? – отговорих му и завъртях очи с досада. Не исках да си правя мили очички с този тук нито пред камерите, нито където и да е било.
По принцип предпочитах да крия личния си живот даже… Не бях кой знае колко известна все още, но все пак предпочитах да не се знае много много относно моите си неща. А сега не стига, че всичко щеше да е за пред света, ами щях и да съм с това парче айсберг… поне да се държеше по-нормално малко от малко.
-Не харесвам много лигавите неща… всичко си има граници – казах раздразнено като пак вдигнах поглед към красавеца. – Ако искат да ми правят забележки и да ме мъмрят не мисля да тичам след теб като кученце.
Не знам как щеше да приеме това, но не и интересуваше особено. За него нямаше да променя принципите си, нито за някой друг де…
Разбира се господинчото се наду като споменах, че е красив… какво толкова?
-Значи рапър… - казах замислено като продължих да го гледам. Да не си мисли, че погледа му е ме е уплашил. Макар да беше леко плашещ- Колкото и да не ми се иска трябва да знам поне нещо за теб и да красив си… - допълних с досада.
Без да му обръщам много внимание взех отново тетрадката си и отворих на страница, на която пишеше просто Ел Джо. Взех един химикал и записах от страни: гаджето ми, рапър, високо самочувствие… Е това със самочувствието не ми трябваше да го запомням, но просто не се сдържах да го запиша.
Канех се да го попитам за истинското му име и други факти, които щяха да ми трябват. Все пак бяхме гаджета и се предполагаше, че знам елементарни неща за него.
Изведнъж той повдигна темата за катастрофата. За малко да изпусна химикала от ръката си. Вдигнах нервно поглед, за да видя дали ме наблюдава. Една доста студена усмивка беше изписана на лицето му…
Защо? Защо ми го причиняваше?
Опитах се да се окопитя и сведох поглед към тетрадката уж изправях прегънатия край на листа, на който пишеше Ел Джо.
-Ами нали знаеш… катастрофа като катастрофа, както обикновено стават – казах тихо като упорито не вдигах поглед този път аз.
Сигурно би бил много доволен, ако знаеше, че и това не си го спомням… Просто помня ярки светлини и писък и това е всичко… Но не искам да споделям това с него. Само на лекарите казах, че успях да си спомня тези светлини, но нищо повече.
-Защо те интересува толкова? –опитах се да прозвуча уверено и побързах да затворя тетрадката и да я върна на нощното шкафче.

by **L.Joe** Съб Дек 06, 2014 7:26 pm

- Сериозно ли са толкова зли?
- Явно не си се срещала пряко със злобата в живота щом за теб тези са зли.- Ел Джо се метна на фотьойла и се разтла върху него.Това беше цял един миг на наслада.
- Не харесвам много лигавите неща… всичко си има граници.Ако искат да ми правят забележки и да ме мъмрят не мисля да тичам след теб като кученце. - ето, че и госпожица миловидни очички имаше една войнствена страна.Рапъра вече ясно беше започнал да усеща раздразнението в гласа ѝ.Харесваше му мисълта, че е успял толкова лесно да я ядоса.Това му беше в кръвта да изважда всички извън релси.
Можеше да е толкова дебилен и дразнещ, че направо толкова песъчинки нямаше на плажа.Искаше да види до къде ще издържат нервите ѝ.Не очакваше от едно такова крехко същество като нея да има железни нерви.За Ел Джо не можеше да се каже, че нервите му са непробиваеми, нито лесно избухваше нито трудно.Беше среден случай.
- Но все пак до една степен ги харесваш? - усмихна се иронично. - Обещавам всеки път като излезем да ти подарявам цвете. - размаха пръста си във въздуха и направи физиономия, целяща ясно да ѝ покаже, че ѝ се присмиваше.
- Значи рапър… Колкото и да не ми се иска трябва да знам поне нещо за теб и да красив си... - палето да не мислеше, че ще го пречупи да ѝ благодари за милите думи, хаха.
- Знам, че съм.Колкото до теб в лицето не си зле.. - след това плъзна очите си към гърдите ѝ, които едва личаха през болничната нощница.Не беше сигурен, че наистина е плоска като дъска, но с тази дреха така изглеждаше и нямаше как да устои на желанието да я подразни още. - .. като гледам обаче надолу, тцтцтц.Там нещо не ми се хваща много, много окото. - затвори очи и изцъка, поклащайки глава.
Тя започна да пише някакви неща в една тетрадка.Не беше много заинтересован от това каква е тази тетрадка, но беше любопитен, когато ставаше въпрос за него, а тук определено тя записа нещо за него.
След въпроса му тя се стъписа.Хаха, явно успя да ѝ бръкне в лоша рана.Ето още няколко мига на удоволствие, знаейки, че е причината за чуждо нещастие.Е, не буквално той беше причината, но просто бръкна там където явно не трябваше.
- Ами нали знаеш… катастрофа като катастрофа, както обикновено стават.
От далече си личеше, че много се засегна.Щом даже не успя да вдигне глава и да издържи на погледа му, който за първи път се спираше толкова упорито на някого.
- Защо те интересува толкова?
- Ами, не че толкова ме интересува просто реших да питам.Защо да не би да ми е забранено? - Ел Джо стана от стола и отиде до леглото сядайки от страни до нея. - Както каза щом ще играем роли на гаджета, трябва да знаем това онова един за друг.Разкажи ми нещо за себе си! - наклони се към нея приближавайки лицето си към нейното.Тя от своя страна се дръпна назад като опарена, което предизвика отново ироничния му смях.

by Sponsored content

Стая 502

Стая 502

Re: Стая 502

Re: Стая 502

Re: Стая 502

Re: Стая 502

Re: Стая 502

Re: Стая 502

Re: Стая 502

Re: Стая 502