Болничната стая

by **Sojung** Пет Дек 13, 2013 7:19 pm

Онези негови извинения...продължаваха да се повтарят и повтарят дори в съня и. Негово Величество, Ледения Принц се беше наместил дори в сънищата и. Той едва ли обичаше да се извинява. Но и се извини дори втори път. Може би е вярно, че мъжете стават безсилни пред плачеща жена. Или поне повечето.
Нямаше друг избор, освен да си тръгне. "Съжалявам, Сехун..страх ме е от това, че съм ядосана, но не мога да те намразя дори в такъв момент. Не искам това да продължава, защото не искам пак да съм наранената".
Да, бе успяла да стане и да се махне. И после онова тежко чувство. "Той никога няма да те харесва или обича, няма да имаш причини да го срещаш повече.."
В този момент се бе почувствала като второстепенна героиня от мелодрама, от тези, които остават сами. От доста време не и се бе случвало да плаче така, че после с трудност да си поема въздух. Сега се случи, като добавим и пороя от емоции... май и дойде в повече. Беше усетила как нещо в нея сякаш се свива, започна да и прилошава и и причерня. Беше се опитала да се задържи на крака, но чувстваше дължината на токчетата като петнадесет метра. Оттогава вече нямаше представа какво се случва в реалния свят. Набързо и се присъняха моменти от станалото и се повтаряха. Изгаряха душата и дори като е в безсъзнание.
По едно време сякаш започна да се събужда от дълъг сън. Беше съвсем бавна процедура и още не бе творила очи. Само чуваше някакви гласове около себе си.
- Госпожицата бе предупредена, да не се вълнува много. - това бе докторът, който Со Джунг не харесваше. Та как може някой да контролира емоциите си?
- Предвид състоянието и, явно е преживяла лек шок и е пропускала важни хранения. При падането си е ударила леко главата, но не е сериозно. - като споменаха това, Со Джунг усети болката в главата си . Но на кого обясняваха това? Не е възможно Сехун да е дошъл, че и да е останал да я чака да се свести. Но това значи, че е някой от родата. Рейн би бил ядосан, Хоя - притеснен, а бащата - тъжен. Не му трябваше да вижда дъщеря си отново в болница. На майка и също. Момичето се скова от страх. Не искаше да вижда никой от роднините си тук. Все щеше да и се наложи да им каже, но нямаше нужда да разбират веднага. Размърда се и усети, че и беше закачена система. Прекрасно знаеше, какво е това лекарство, защото вече е била на него. То е някакво захранващо, което използват при хората, които са на по - сериозен стадий от анорексията. На нея вече не и бе толкова нужно, вероятно го правеха за сигурност. Дочу нечии стъпки и започна да отваря очи. Видя мъжки силует, надвесен над нея. Беше премрежен и не можеше да определи кой е. Хо Уон? Джи Хун? ИЪН САМЪРХОЛДЪР????
- Съжалявам....-изрече и за малко да се стресне от гласа си. Звучеше толкова далечен. Каза това, защото си мислеше, че е някой от семейството и. Те щяха да и се карат. Поне така си мислеше. След няколко секунди осъзна, че е висок, за да бъде брат и или баща и, и не толкова мускулест, колкото чичо и. И беше русоляв...възможно ли е? Тя отвори широко очи. Да, той беше. Беше тук! И не знаеше дали дори той няма да и се скара. Само като видя лицето на Сехун, очите и започнаха да се насълзяват, защото чувствата и се бяха завърнали. За сметка на тях, устата и беше като залепена с тиксо и не можеше да продума.

by **Sehun.** Пет Дек 13, 2013 10:09 pm

Това беше невъзможно.Не се случваше.През целия ,ужасно дълъг път до болницата Сехун ,яростно свиваше и отпускаше юмруци.Внимаваше да не мърда много ,много за да не навреди някак си на Со Джунг ,която все още не се свестяваше.Едвам преглъщайки и борейки си за поне една нормалана глътка въздух.Не знаеше какво да прави.Трябваше да се обади на Анна или на Лухан или на Джун Мьон те винаги знеха какво да правят!Как винаги бяха прави.
Таксито спря рязко пред болницата Седжонг ,стоящите на входа доктори като чуха силните свириния на гумите се затичаха към тях,измъкнаха Со Джунг от ръцете на макнето и я понесоха навътре.Нашето момче тичаше след тях и разпалено обяснаваше на близката сестра.
-Има анорексия до колко знам...Тя-тя се развълнува и й стана лоши и просто падна ,аз не знам ,май си удари главата и не се е свестявала отпреди малко.-заеквайки той се опитваше да разкаже и за щастие хората го разбраха.Вкараха русокосата с една носилка в кабинета на един от докторите.Сехун им беше сянка най-нагло през цялото време.
-И Со Джунг.-каза името й ,а реакцията на мъжът накара младока да застине на мястото си.
-Веднага ще се свържа със лекуващият ,дежурен лекар!-заяви онзи и набара телефона си. Господин О се приближи до певицата й посегна към ръката й,но на половината път ръката му трепна и той я отръпна.

След няколоко минути в болничната стая.

- Госпожицата бе предупредена, да не се вълнува много. Предвид състоянието и, явно е преживяла лек шок и е пропускала важни хранения. При падането си е ударила леко главата, но не е сериозно.
Говореше делово ниският доктор докато гледаше право към все още непомръдващото тяло на госпожицата.Макнето на Ексо разтри слепоочията си и въздъхна, избягвайки острите погледи на сестрите ,които тъкмо излизаха от стаята.Бяха закъчили някакав система и беше толкова болезнено отстрани,че чак момчето се зарадва ,че Со Джунг не го е усетила.От както влязоха в тази стая певеца не беше обелил нито една дума.Просто стоеше и мълчеше защото беше главен виновник.Докато слушаше как доктора наваляше още нещо за състоянието й и за последвствията ,идола с периферното си зрение видя как Со Джунг помръдна.Зениците му се разшириха и той моментално се залепи за леглото й,надавесвайки се леко над нея.Момичето бавно отвори очите си и се опита да ги фокусира върху най-близкото ,а именно лицето на танцьора.
-Со Джунг-ах...-повика й щом събра смелост отново беше напът да я докосне ,но се отръпна...пак.-Хей,всичко вече е наред.Добре ли си?-въпреки всичко Сехун се усмихна ,а някак си очите му даже омекнаха.Искаше тя да се чувства добре,ако от една усмивка зависеше всичко...
-Извинете ме.-най-безцеремонно се намеси онзи доктор доближавайки се към тях.Той се обърна към пациентката си. Чувствайки се напълно излишно младото макне даде заден и се облегна на стената недалеч от леглото ,давайки израз на лицето си ,че не чува разговора им.Всъщност слушаше много внимателно.
-Кхъм,Со Джунг-ах ...ей сега се връщам.Ще се върна.-каза й по едно време ,дискретно измъкна телефона от якето й и излезе от болничната стая.В коридора се мяркаха разни сестри и тук-таме някой болен пациент.Сехун бавно се настани на пейката и завъртя телефона й в ръцете си.След няколко минутно колебание ,той вече смело набираше първия номер от графата „семейство” .Беше брат й сигурно.Пишеше оппа.Щом приключи разговора си с него ,денсъра опря лакти на коленет си и скри лице в шепите си.Доста време стоеше така ,когато вратата на стаята пред него се отвори и то там излезе онзи доктор.Сехун се изправи и пристъпи към него.Беше напът да го пита нещо ,когато усети как някой силно го скрабчи за яката на якето и го извърна рязко ,а това което последва беше един доста силен юмрук забиващ се в лицето му.Той излетя назад и се простна на пода притискайки ръка пред носът и устните си.

by **Hoya.** Съб Дек 14, 2013 7:16 pm

Всичко беше толкова перфектно. Идеално. Допреди няколко месеца даже не си го беше и представял, а сега... сега то бе истина. Имаше най-прекрасната и нежна приятелка, която даже не беше и бленувал и тя го радваше повече от всеки друг. Сестра му вече нямаше проблеми с храненето и се възстановяваше успешно. Вуйчо му..... си правеше каквото си прави по принцип. Като цяло, нямаше никакви проблеми. Поне докато Соджунг не му заби, че харесва макнето на EXO. Тогава все едно някой го фрасна с тиган марка "Тефал", от онези с незалепващото покритие. Имаше странното предчувствие, че малката му сестричка отново ще страда и ще лее сълзи като Ниагарски водопад заради този индивид.
О Се Хун. Типичният образец за едно макне от трето поколение айдъли - пълен непукизъм. Мислеше се за адски интересен и вълнуващ с държанието си, а всъщност беше просто един комплексар скрит под обвивката на непукист. Хо Уон не веднъж се бе сблъсквал с такива хора. Рапърът на INFINITE с цялата си душа и сърце се молеше сестра му повече да не страда за мъжки представител, защото определено не си струва да лееш сълзи за идиоти, а сега това се случваше отново! Първо онзи японец от M.I.B, сега макнето на EXO. Защо Со Джунг постоянно попадаше на такива? Пак добре, че Би Рейн не знаеше за случващото се, защото нещата драстично щяха да загрубеят страшно много.
Хоя стискаше Айфона си силно. Имаше чувството, че след малко телефонът ще се счупи, но не му пукаше. Беше бесен! А това не се случваше често. Прякорът му "Спокоствие мастър" не беше получен случайно. Да, това отговаря перфектно на характера му - спокоен, докато някой не го изкара извън нерви. А това се случваше изключително рядко. И винаги вбесяването му по някакъв начин се свързваше с малката госпожица И. Сега също не беше изключение.
- Хора, оставям ви. Со Джунг е в болница "Седжонг" и се налага да отида - извика уморено Хо Уон, докато си обличаше якето.
Разнесоха се разни звуци от хола, издавани от съмембърите му. Единственият показател за това, че в дорма има някой друг освен него. Той поклати глава, взе ключовете от автомобила си и потегли към болница "Седжонг". Главата му още малко и щеше да експлодира. До толкова беше побеснял. Каза й да внимава с него и тя му обеща, че ще внимава. Просто му беше изписано на лицето, че е по-лош и ужасен от Ясуо. Щеше да й се скара... Само веднъж да стигнеше до онази сграда в бяло.
Десет минути по-късно вече препускаше по коридорите на болницата. Най-накрая откри спешното отделение. Онзи идиот стоеше отвън, седнал на един от столовете. Някакъв доктор излезе от близката стая. Рапърът забърза крачката си, приближавайки се до господин О. Той понечи да каже нещо на доктора, но И го хвана за яката. Обърна го към себе си, посрещайки лицето му с юмрука си. Сехун залитна и падна назад по гръб. От носа му шурна кръв.
- По-късно ще се доразправям с теб! - повиши тона си големият брат на Соджунг. Приближи се до лекаря. - Аз съм брат на пациентката. Идвам, за да подпиша документите по изписването й и да я прибера.
Мъжът кимна и с жестове му каза да влезе в стаята при русокосата. Една сестра се зае със Сехун. Така че не му оставаше нищо друго освен да послуша онзи в бяло. За това се навря вътре. Малката И беше там, седнала по турски в леглото и стискаща чаршафа. Очите й бяха пълни със сълзи, които се стичаха по червеното й лице.
Хоя седна на леглото до нея и я прегърна. Притисна я до себе си, милвайки я по русата коса.
- Колко пъти да ти казвам, че няма смисъл да лееш сълзи заради мъж?! И колко пъти да ти повтарям да внимаваш...? - попита тихо Хо Уон. Изтри с палец стичащите се сълзи, поглеждайки я право в очите.

by **Sojung** Съб Дек 14, 2013 10:24 pm

Сехун проговори. Каза, че всичко е наред. Дори се усмихна. Нещо в Со Джунг трепна от тази усмивка. Да, той беше тук и не я беше изоставил. Все още му бе ядосана за постъпката, но все още и се свиваше стомаха като го види. Доктора ги прекъсна и Сехун отстъпи, преди да е успяла да отговори каквото и да е. Може би това беше добре дошло за нея, защото не знаеше как да реагира. Сълзите и отново напираха със все сила. Главата я наболяваше от удара при падането, а като заплаче я заболява още повече. Сърцето и сякаш се свиваше и болеше заради всичко случило се...как може за толкова кратко деня да стане толкова лош? Сехун я осведоми, че след малко се връща. Тя кимна едва едва, но той едва ли забеляза това. Докторът започна да и говори, като тя чуваше по - малко от половината от нещата, които казваше.
- Когато попълнят документите ви, ще ви свалим системата и ще можем да ви изпишем. Но внимавайте повече....- успя да дочуе откъслечно от всичко, което приказваше аджушито. Ама той как говори толкова много? Русата вече се беше изправила, а главата я въртеше и я болеше, но не обръщаше внимание на болката.
- Госпожице, слушате ли ме? - попита той, а Со Джунг започна да пуска сълзи. Не можеше да се сдържа повече. Не и пукаше какво ще си помисли доктора, трябваше да си изкара мъката и това щеше да стане под формата на сълзи. Човекът беше леко възмутен и не знаеше какво да прави. Повтори няколко пъти "госпожице", и после се отказа. Осъзна, че душевното и състояние не е в неговата компетентност. Излезе и я остави сама в мислите и. Очите и потекоха като реки, а тя повдигна завивката и си сви краката, за да седне по турски. Зарида горчиво, мислейки си за всичко станало и за това колко безпомощна и глупава е. Как можеше отново да хареса погрешния? Защо пак я нараниха? Чувстваше онова гадно чувство, че живота е нечестен. Някой влезе през вратата, и момичето едва успя да го погледне. Той седна до нея и я гушна. В гласа му имаше лек упрек, но въпреки това беше топъл. За пръв път от целия ден, Со Джунг се почувства на сигурно. Не искаше да плаче отново пред брат си, но сега, когато бе тук, не можеше да спре.
- Оппа! - изрева тя и уви ръцете си, около врата му без да и пука, че системата още е забита в ръката и.
- Съжалявам....това е.....защото...съм....глупава...- подсмърчаше и говореше една едва, като изхълца на няколко пъти. Хо Уон наистина я беше предупредил, но тя не вярваше, че ще я наранят пак. Бе прекалено заслепена от макнето. Но и Хоя бе влюбен. Знаеше, че не можеш да мислиш с разума си, просто той имаше повече късмет от нея, и поне това е я радваше. Порева си така няколко минути без да казва нищо. Отдръпна се лекичко, за да може да го погледне.
- Оппа....добре съм, извинявай, че ти се наложи да идваш тук. - вече не говореше чак толкова пресечено, но гласа и бе слаб. Усещаше, че е напрегнат. Но как се бе озовал тук? О, Боже....сигурно се е ядосвал...къде беше Сехун? Брат и, в ядосано състояние не бе много полезен за здравето. Но имаше и много по - лош вариант от това..
- Вуйчо...все от някъде ще разбере. Винаги разбира. Хо Уон оппа, трябва да смекчим нещата. Знаеш какво се случи с Ясуо! - каза му тя умолително. Дори да бе ядосана на Сехун, то нямаше нужда да се намесва и Рейн. Нищо не бе чак толкова сериозно...просто русокосата бързо се привързва.

by **Sehun.** Нед Дек 15, 2013 2:48 pm

Не вярваше че това действително се беше случило!Знаеше ,че напълно заслуава да го пребият и закопят някъде ,но не предполагаше ,че наистина ще изяде шамарите...в случая обаче Сехун изяде ямрука,който опредeлено си беше доста твърд.Все още във шок ,той стоеше ,легнал по гръб притискайки силно ръце пред долната част от лицето си.Усети някаква лепкава ,лошо миришеща течност ,която му пречеше да диша.Беше кръв.
- По-късно ще се доразправям с теб!- чу да казва големия брат на Со Джунг.Не му обърна внимание.Продължи да се чуди какво да прави.Да пордължи да притиска кръвта или да се задуши от нея.В крана сметка ,той отмести ръцете си и успя да си поеме въздух.До него дотичаха няколко сестри.Помогнаха му да стане и го отведоха отново да седне на пейката.Въртеше му се свят.Ударът беше доста мощен.
През това време големият брат на блондинката вече беше влязъл във стаята й.Докторът също не се виждаше наблизо.
-Облегнете се назад,моля !-каза една от медицинските сестри бутайки го по рамото.Сехун се подчини и щом успя да отпусне тялото си на облегалката ,затвори очи и издиша дълбоко.Сега когато големия брат на Со Джунг беше при нея,нямаше как да стъпе в стаята.Първо...имаше много предмети с които да го наръга,насини,пребие ,но може би нямаше да го направи.Особено пред сестра си ,нали?НАли!?
Една от жениците ,които се грижеха за раната му ,му подаде едно шише вода плюс някакво шапче.Добави и една малка насърчителна усмивка ,която така и така не успя да го трогне.Той взе хапчето от ръката й и го глътна без да пие от бутилката.Понякога беше много твърдоглав.Хапчето беше много гадно,едвам го преглъста и дори и след това вкуса му беше в устата му.Доста внимателно същата тази жена лепна лепенка в крайчицата на устните му.Болеше и макнето изсъска от болка.Носът и устините му бяха изтрънали болезнено.
След като сестрите в бяло си тръгнаха и го оставиха ,той постоя така за няколко минути.Не му се мърдаше.Сякаш не беше в собственото си тяло.Имаше чувстовто ,че ако мръдне всяко движение ще му докара болка.В крайна сметка,О се изправи и се запъти да си тръгва ,когато се сети ,че телефона на Со Джунг все още беше у него.Тежка въздишка се откъсна от устините му и той се извъртя и застана пред вратата.Постоя така ,колебайки се дали да влезе .След малко той почука внимателно на вратата.Не се чу отговор от вътре .Това естествено сконфизу момчето.Преглъщайки ,Сехун внимателно натисна дръжката и пристъпи в стаята.Погледа му ,главата му бяха забити право в пода.Моментално ,той се наведе и се поклони възпитано .След това ,русокосият успя да срещне за милимунда очите на тъмнокосото момче седнало на леглото до Со Джнуг.Веданга се извърна.
-Извинявайте...Со Джунг ,аз...нося ти това.-успя да продума Сехун показвайки телефона й.Понеже не последва никакъв отговор ,той се приближи безмълвно до леглото и постави внимателно мобилното устройство на масата до него.Момчето вдигна като за последно очите си и срещна тези на Со Джунг.
-Съжалявам.-продума й и се извърна към вратата.

by Sponsored content

Болничната стая

Болничната стая

Re: Болничната стая

Re: Болничната стая

Re: Болничната стая

Re: Болничната стая

Re: Болничната стая

Re: Болничната стая