SM Ent; 1 month ago

Звукът, който се издаваше от тропането на токчета в плочките продънваше болезнено ушите на Амбър, но и се налагаше - сега от нея се искаше "да бъде по - женствена". И какво, ако не беше? Не искаше да се превръща в поредната, спадаща към определението "кифла" - много грим, разголени дрехи, смешни физиономии пред камерите, снимки в огледалото и прочее. Ала тъпото е, че от компанията и точно на такава искаха да я направят. Искаха да се облича "като момиче", защото "се обличала прекалено мъжествено и това може да покаже, че всъщност е бисексуална и да срине имиджа на f(x)". Ала за нея нямаше такова нещо като мъжки и женски дрехи - така, както момиче може да си купи тениска от щанд, на който пише, че са за момчета, така и момче може да носи розово или лилаво, без да бъде наричан гей. Просто нямаше смисъл в целия този стереотип, а пък и да се разчуеше, че е би? Какво пък толкоз? Истинските фенове на f(x) със сигурност не биха спрели да ги подкрепят, дори и да научат за това.
Но все пак продължаваше да прави това, което от SM и наредят. Майка и беше права, подпише ли веднъж със звукозаписна компания, докато не бъде освободена, животът и принадлежи на тях. В момента се мотаеше с някаква грозна рокля с цветни щампи, черна чантичка, обувки на ток. В реалността Амбър не би облякла това посмъртно. Но ето, че заради групата и се налагаше. Момичетата не бяха заслужили изведнъж така от нищото тя да го откаже. Те също биха направили саможертва в името на отбора и и беше ясно, че никой не можеше да ги раздели, но.
И ето, че изведнъж докато вървеше по дългите и увивни коридори на компанията към залата за тренировки телефонът и извибрира:
- Ало?
- Амбър, шефът ти е, яви се в офиса ми веднага.
- Добре.
След което шефът и затвори, а Лиу се стъписа. Ами ако се беше издънила? Ако не правеше нещо така, както трябваше, както той искаше? Страхът бе сковал цялото и тяло и тя усети, че скоро може да припадне. Отново. В последно време кръвното и много си играеше с нея. А това далеч не бе добре.
Отиде до близката машина за кафе, пускайки си "3в1", колкото кръвното и налягане да си стане пак нормално и бързо остави чашата без капка вътре дори. Изхвърли пластмасовото изделие и вече бе пред вратата на офиса. Потропа културно, а от вътре се чу "Влез". Тя това и направи, още по - объркана и притеснена от одеве, а властният рече, вперил поглед в нея:
- Амбър, това е Тейонг, Тейонг, това е Амбър. От днес ще имате връзка, или поне за пред медиите.
Чак тогава тя успя да съзре момчето, стоящо до него. Очите и се разшириха. Та тя дори не го познаваше, а щеше да е обвързана с него. Сериозно ли?
- Н - не, не можете..
- Шт. Стига, Амбър, нямаш право на глас. Щом аз така казвам, значи така ще бъде. За твое добро е.
Да, за нейно. Или за негово. За шефа си тя не беше нищо повече от поредната му "касичка", която му трупаше луда печалба. Не можеше да тръгне с въпросния Тейонг просто ей така. Тя беше живо същество, трябваше да има право на избор.

Дълго време Амбър се чувстваше повече от неловко, втренчила погледа си в този на Тейонг и изведнъж и нещо сякаш и прищрака в ума кой беше - братчето на колежката и Съни от Girls' Generation. Странно би било за някои хора, че не го позна отначало, но тя си имаше по - важни задължения от това да помни хора и лица. Но пък знаеше това на сестра му, редовно се засичаха из коридорите и макар да бяха само на едно "здрасти - здравей", Сун Кю и се виждаше симпатична. Дори да разговаряше с нея рядко, изглеждаше добър човек за разговори. А тя много уважаваше това човешко качество.
- Ебават се нас. - рече момчето, отклонявайки погледа си от нея. Ох, разгеле, слава на небесата, молитвите и се сбъднаха - тъкмо беше почнало да и става неудобно и да и писва, когато той го направи. Господин И се изправи, подпирайки се на бюрото с длани, навеждайки се напред към Амбър. - Още сега ще звънна на вуйчо си. Можеш да си подготвиш оставката.
"Ами стига само да не ми натресат някое разглезено богаташко задниче като теб, с което да се оправям и да се правя за пред всички, че го обичам повече от собствения си живот, съм съгласна, само дай лист и химикалка и почвам да си я пиша! Макар и да предпочитам писалки с черно мастило, сега и на това ще съм доволна!" - мислеше си тя. Но не каза на глас потока от мисли, бушуващ в главата и. Не искаше да си има неприятности. Знаеше кога да си държи езика зад зъбите и точно сега беше един такъв момент, в който се налагаше и то доста сериозно. Рече само:
- Добре, това с какво ще ти помогне?
Умишлено не каза "ни", защото далеч нямаше "ни" тук, никога не е имало и вероятно това "ни" нямаше да просъществува в близко или далечно бъдеще. Съдейки по сегашното поведение на Тейонг, Амбър далеч не бързаше да си прави генералните изводи и да си вади впечатлението за него, макар и само първо, а не финално, но наистина по начина, по който говореше - тон, изразни средства и всичко просто си личеше от километри, че е надут като пуяк, поне в нейните очи си бе оронил престижа бързо и падаше като самолет, чието гориво бе свършило, а се рееше някъде нависоко в небесата. Един ден можеше и да му срути точно по този начин жалкото подобие на самочувствие, но нямаше да бърза да го разбива, с времето можеше да и хареса.
Можеше пък и тя да се бърка, това се случваше понякога, но изобщо нямаше да му се доверява. Все пак на богатите вяра не беше хубаво да се има, поне това беше нейната гледна точка. В смисъл, Амбър също далеч не беше бедна, но беше стойностна като човек, беше добър слушател, разбираше хората, пазеше тайни, ала повечето, които що се викаше, дори отзад бяха фрашкани с кеш и си мислеха, че могат да купят всичко и всички, далеч не бяха стока. А пък и въпросният си имаше доста сериозни връзки, все пак Су Ман му се водеше чичо, сестра му и брат му бяха в бизнеса също. За нея това обаче нямаше значение. Не знаеше дали те имат заслуги за това, че е трейни сега, но на нея и оставаше удовлетворението от факта, че тя сама се беше издигнала дотук и доказваше на всички, но най - вече на себе си, че едно просто и обикновено момиче от незаможно семейство, започнало от нулата може да се превърне в това, в което бе Лиу в момента, член на една от най - известните момичешки банди в кейпоп индустрията.
- Ще ме задържате ли още, вероятно момичетата вече се притесняват за мен. - когато разбра, че все още щеше да стои там в компанията на Тейонг, сякаш на заточение в този кабинет, в такава неловка атмосфера, попита дали може да седне и когато получи разрешение, придърпа си стол и го направи. Поне като щяха да я карат да виси там, както се казваше "колкото да свети", нека да не си мори краката и да не стои права, все пак щяха да и трябват за танците. Не искаше после Виктория да и мрънка, че не прави нещо както трябва и заради нея групата да повтаря едно движение по безброй пъти. Ако не за друг, то поне за себе си Амбър желаеше да бъде перфектна в това, което върши и нямаше да се връща назад, нито да отстъпва, предавайки постигнатия успех, благодарение на много безсънни нощи, прекарани в труд, безкрайни усилия и много саможертви от нейна страна. Ала беше благодарна на това, което се бе случило - имаше възможността да бъде звезда, както си мечтаеше от малка, ала далеч не си представяше, че хората от звукозаписната и компания ще слагат ръка над живота и изцяло - над визията и, облеклото и, че вече дори и над любовния и живот. Живот, който сякаш вече липсваше - биваше прекаран в тренировки, учене на танци, рапиране, всичко, само не и мързелуването, за което така копнееше от годии. Имаше сериозна нужда от този мързел или от сън, зависи коя възможност би и се удала, но и на двете безумно много щеше да се зарадва. Когато и дадат почивен ден, със сигурност щеше да си навакса!
Отново погледът и попадна на Тейонг, който вероятно не и обръщаше никакво внимание така, както тя на него. Може би си бяха станали антипатични един на друг още от пръв поглед, но това нямаше значение сега. Повдигна вежда по негов адрес, разполагайки се удобно на стола.

Добре, че все пак онова хлапе Тейонг я бе светнал, че не говори на Амбър, за да знаеше кога да си мълчи. Какво пък, това беше един от плюсовете в цялата тази работа - можеше само тихо да стои и да наблюдава всичко. Пък и не искаше от устата и да се изтръгне някоя небивалица, за която най - много после да съжалява. Не, че не знаеше кога какво трябва да говори, ама все пак нямаше нищо лошо в чувството и за самосъхранение. Нямаше планове да се излага пред него, защото най - много да си навлече някой конфликт или подигравките му, далеч не и беше до това точно в момента.. или когато и да е било друг път. Не, че я интересуваше какво мислеше той за нея, беше нещо, което изобщо нямаше значение за Амбър, но предпочиташе да си пасува кротко, седнала на стола удобно и просто да го слуша какви ги говори, а ако не думаше на нея - щеше да е само публика.
Момичето, което още го гледаше, изразявайки в тъмния си поглед цялото си безразличие към него видя, че той затвори очи изведнъж, поемайки си голяма глътка въздух, а след това ги отвори и отново погледна шефа и.
- Хубаво. При условие, че след като тръгнат слуховете, че ходим, аз да съм този който я е скъсал.
Условията му и дадоха силна надежда. Ох, дано да тръгнат по - бързо глупавите слухове, за да можеше да се отърве от това мъчение вече. Още не бяха започнали своята уж престорена връзка, а животът я отчайваше до крайни предели така, все едно щяха да я водят на разстрел. Е, може би все пак би предпочела разстрела пред това от SM Entertaiment да я уреждат с гадже така, все едно не можеше сама да си намери, но още не бе намерила подходящия или подходящата за нея. Но пък в името на групата щеше да се жертва, щеше да стиска зъби до последно, все щеше да оцелее, нали не я пращаха в някое предаване на "Сървайвър" едва ли би било толкова сложно, каквото си го представяше. Нямаше планове да се предава в близко бъдеще, а щеше да изпълни нареждането, колкото и да не и се искаше. Беше длъжна да се подчинява, все едно те живееха нейния живот, както и бяха рекли преди малко, просто нямаше право на глас, на мнение. Нямаше значение вече, беше свикнала. Дори с такова нещо да не се свикваше никога, в тези години уморителна и мъчителна работа с f(x) поне малко се бе научила да приема това.
Изведнъж забеляза, че Тейонг разтърси глава, сякаш за да разкара някакви мисли от нея, като се изправи, заобиколи стола си и тръгна към вратата, а след секунди се обърна към момичето, като погледът му не попадаше право върху нея:
- Идваш ли, Амбър?
Дори не се спря, за да я изчака, ако не друго, то поне от любезност, а просто излезе.
- Довиждане! - рече тя мило на човека, в чиято компания бе останала, изправи се и се поклони ниско, показвайки уважението, което при някои хора липсваше отвсякъде, колкото и срамно да си беше.
Когато излезе от кабинета забеляза, че Тейонг се бе облегнал и си човъркаше нещо в телефона, но може би звънеше на вуйчо си, както бе рекъл преди минути.
- Извинявай, нали не прекъсвам нещо?
Макар шестото чувство да и подсказваше, че точно сега не беше уместен момент да се държи като ангелче, каквато всъщност си беше, доброто възпитание си казваше думата и не приемаше отказ. Макар и вероятно сега И да и се смееше вътрешно с пълен глас, такава си беше - добричка. От време на време това и качество си правеше с Лиу много лош и гаден майтап, но знаеше ли, че трябва, защитаваше си позицията в обществото. Не, не се биеше, просто си изразяваше мнението спокойно като цивилизован гражданин - без цинизми, обиди и всичко. Все пак възпитанието в Южна Корея бе на доста високо ниво и хората, които го притежаваха биваха уважавани много, а нейното трябваше да бъде на върха. Не го правеше за никого, нито искаше да изглежда като подмазвачка в нечии очи, използвайки книжовни думи, за да изрази това, което мисли и това, което иска, а пък и желаеше когато някой чуе името Амбър Джозефин Лиу, да се сети за нещо хубаво, за нещо стойностно. Рапърката вървеше с високи очаквания за себе си и щеше да отговаря на собствените си стандарти и на собствения си идеал.

Веднага след като Тейонг бе съзрян от хората, намиращи се в помещението, сякаш Амбър бе като.. не знаеше кое колело в случая, излишна, всички му отдаваха почит и прочие. Не, че и пречеше точно пък в момента, сега определено и беше добре да е в сянка, в неговата сянка (а той определено сега хвърляше доста голяма такава връз нея и беше повече от чудесно), защото най - много в следващия миг да си примре от срам.
Момчето се обърна към нея, след което проговори на стилистите:
- Какво е това? - отново се загледа в тях. После и кимна решително, а тя ако имаше свръхспособността да се телепортира, би отишла на Северния полюс дори, стига само да не беше тук. Само ако можеше сега изведнъж земята да се отвори, а тя да пропадне там щеше да е чудесно. Умираше от срам. Права беше, щеше да стане и то по - скоро, отколкото очакваше. Мразеше, когато беше права!!! Но нямаше намерение да го ядосва, не и сега, единствените и планове бяха да разкара тези дрехи от себе си. И очевидно Тейонг и помагаше доста здраво в това и "начинание". - Това шега ли е? Ебавате ли се с нея? Как сте посмяли даже, не ви ли е срам, хъх? - и ето, че Амбър не правеше нищо, освен да се черви там, и да продължаваше да се черви, и да продължаваше да продължаваше да се черви.. още повече, след като се бе озовала на преден план, а дори не бе осъзнала кога, докато той оглеждаше изпитателно всички там, когато тъмният му поглед се бе спрял на една жена със светлокестенява коса, чието име рапърката бе забравила, не се занимаваше с нея много и нормално да не помни. Тейонг отново кимна на бъдещата си престорена приятелка. - Да не се повтаря, иначе ще се погрижа да изхвърчите от тук.
Гласът му беше нисък, тонът му груб и студен като лед, че и отвъд това и очевидно думите изкараха извън контрол и всякакво подобие на здрав разум всичко живо там, вероятно ги стресираше фактът, че той с едно щракване на пръста си можеше да ги остави безработни. Всъщност Лиу не обичаше някой да има контрол над нечий страх, защото тази емоция бе наистина лош съветник и в момента и стана донякъде жал за тези хора, които той сега можеше да върти на пръста си, но може би все пак Тейонг го правеше за нейно добро. Или поне тя така си мислеше. Надяваше се да е права. Дано нямаше скрити намерения в тази му работа. Знаеше, че когато някой правеше нещичко добро за Амбър, той или тя винаги искаше нещо в замяна. Не, че имаше против да се раздава, но никога не са го правили, защото искат да и помогнат, а за да си получат после услугата, за която я молеха.
- Извинете, той имаше в предвид, че.. - спря с речта си рязко за момент, изчерви се пак и мислено се почеса там, където не я сърби, що се викаше. - ..че ако може да се облека в нещо мое, или поне в мой стил - дънки, тениска, кецове, защото тази рокля ми е неудобна и малко тясна. - след което в ума и се появи огорчението, което вероятно биха изпитали хората, създали я. - В смисъл, страхотна е, но.. не ми отива, а и не ми е удобна, не ми е комфортно в нея.. може би е за някое друго момиче, за Вик онни например?
И ето, че добрите и маниери отново се обадиха там и очакваше да си отнесе някой злобен и ядосан поглед от страна на по - малкия, но нямаше да му се налага да я гледа така.. вероятно. Или поне тя на това се надяваше искрено.
- Д - д - да, разбира се.. - рече един мъж нерешително. Или още беше в шок заради думите на Тейонг, или просто му се свидеше Амбър да свали това нещо, подобно на дреха от себе си. Но ето, че при всички обстоятелства и даде нещо, което определено и се хареса и я накара да се ухили широко доволно. Разгеле! Най - сетне! Еврика! Кажете го както си искате, но тя се зарадва неминуемо много на това, което попадна пред очите и, а след секунди и в ръцете и.
"Благодаря ти, Тейонг!"
- Благодаря! - рече, но все още не разбираше на него ли го каза или на човека, който и подаде дрехите. Нямаше значение, все пак ги бе взела и сега отиваше, за да се преоблече. - Кецове? - след секунда вече един чифт черни кецове, ушити от плат бяха в ръцете и. - Перфектно.
Излезе от съблекалнята и въздъхна спокойна. Вече беше себе си.
Нямаше повече работа там, където се намираше сега. Сега вероятно щеше да поостане в компанията на момчето, защото след като щяха уж да "стават гаджета за пред медиите", трябваше поне да знае нещо по - различно за него от общите приказки, които можеше с всеки да си каже. Щеше и да е прекрасно, ако той благоволеше да и рече нещо по - специално за себе си..

Когато тя вече бе попаднала в полезрението на Тейонг, той и каза:
- Екстра! - след което тя можеше да се закълне в Господ, майка, баща, три котки и седем кучета, че видя усмивката му! Видя я! Не и се привиждаше и беше сигурна в това!
Нима онова начумерено, нарцистично, себично и така сурово изглеждащо, звучащо и държащо се с останалите момче, с което Амбър бе дошла дотук преди няколко минути, се усмихваше, при това на нейния вид?! Беше и не трудно, а направо невъзможно да повярва на това, но мисълта, че бе станало я накара по някакъв начин да разтегли своите устни по същия начин.
Очите му зашариха бързо по цялото и, вече облечено в хубави дрехи, а не в гнусна пародия на такива тяло, а изведнъж извъртя главата си встрани, сякаш за да прикрие това, което правеше до преди само някакви нищожни моменти. До известна степен рапърката се почувства засрамена, макар и да нямаше от какво да се срамува, или поне не сега. Или беше от това, че и оглеждаше тялото? Но нямаше какво да види, ако искаше да оглежда, можеше да иде при какичките от Girls' Generation, особено при Юна, която поне за нея си беше единица мярка за жена с красиви извивки, тяло, крака, които макар и да не бяха перфектни като тези на Тейон, също бяха хубави.
Погледът му се спря на една доста разхвърляна маса, на нея бе абсолютна бъркотия - имаше всичко, само не и ред. Разрови се там, сякаш търсеше нещо, което е изгубил, а не просто от любопитство, след което измъкна някаква шапка с логото на YMCMB, която след секунда се озова в ръцете на Амбър. Тя внимателно я погледна, след което си я сложи. Огледа се и мислено повдигна палец нагоре.
И направи знак на момичето да се смотават от там най - сетне, но тя не го отрази. Не, че имаше мерак да остава в това помещение още.
Тейонг излезе през вратата, когато през нея се помъчи да влезе някой друг. Очакваше от устата на трейнито да се изтръгне някоя тлъста и злобна псувня или поне някоя обидна дума, но той само кимна на въпросния индивид и му направи път да мине.
Амбър успя да види, че това беше Виктория. Вероятно щеше да я разпитва къде е била и защо се е забавила.
- Онни, аз.. мога да обясня къде бях.. - рече Амбър. - Може ли за секунда? - каза на стилистите, след което хората, нароили се около тях като пчели на мед отидоха в другия край на стаята.
- Какво правехте с него тук?
- Оказа се, че с Тейонг ще трябва да имаме уредена връзка. - странната гримаса на лицето на Цин вероятно и от космоса можеше да се види и да продължава да се изумява от нея човек. - Да, точно така. Правилно чу.. - гласът и потрепери.
- Е, дано всичко върви наред, пожелавам ви успех. - каза китайката и побутна рапърката по рамото, дарявайки я с една топла усмивка от тези, които само тя можеше да си раздава. Самата тя си желаеше успех..
След което и двете дами излязоха от там, като се поклониха в знак на уважение и рекоха чао на хората, намиращи се сред бъркотията там.
Завариха по - малкия от тях, очевидно чакащ за Амбър, а тя рече:
- Съжалявам, че се забавих. Имах да казвам на Вик онни нещо важно. - след което една червенина пробяга по бузките и.
"Само дано не е чул, само дано не е чул.." - ако беше разбрал, всичко щеше да отиде по дяволите и лъжата на рапърката щеше да бъде разкрта много бързо.
Когато тя се обърна, забеляза, че китайката вече я нямаше, сякаш бе потънала в дън земя.

Цирк. Само тази дума можеше да опише случващото се. Какво стана с онова независимо момиче, което правеше това, което иска и другите правеха това, което тя искаше, защото беше убедителна? Момичето, което беше себе си и изразяваше мнението си свободно, без да се интересува ще бъде ли нападната и мразена заради това? Момичето, което имаше не желязна, а направо диамантена воля, която нищо и никой не можеше да пречупи? Тази, която не се държеше като някой друг? Е, явно тази Амбър бе вече мъртва. Сега тя се оставяше да бъде марионетка в ръцете на някой друг. Беше си противно просто. Дори това беше едно твърде слабо описание. Сякаш сега съдбата си правеше един ужасен майтап с това момиче, подчинявайки я на нечия друга воля, караща я да прави това, което и се нареди, да стиска зъби, да не казва каквото и е на езика и да си ограничава речника, за да се хареса на тези, които я управляваха. Не, това не беше тази тя, която бе преди. Не можеше сама да се познае, та камо ли някой друг можеше да го направи. Мислено въздъхна отегчено, дори и да не беше отегчена, а тъжна заради това, което се случваше с нея. Но очевидно хората бяха прави - да подпише беше грешка. Сега имаха ръка над живота и и щяха да правят с нея каквото си решат, без дори да я попитат. И последните две доказателства за това бяха роклята с цветни щампи, която и стоеше меко казано кошмарно, както и "връзката" и с Тейонг. А тя не можеше дори дума да обели, беше длъжна да се подчинява. Глупачка.
- Ако искаш ела в тренировъчната зала. Там ще са всички рукита. Клюките минават много бързо през тях, така че.. - рече и той. Тя кимна в знак на съгласие. Перфектно, значи те щяха да и помогнат да се отърве от случващото се възможно най - скоро. Достатъчно беше само да се мернат там и готово - непотвърдените информации относно случващото се между тях двамата като змии щяха да плъзнат наляво и надясно. Звучеше толкова лесно.. дано само да беше така наистина, а не само в представите и.
След което тръгнаха натам. Помещението, в което се предполагаше, че бяха рукитата. И въпреки, че вървяха в пълна, дори плашеща тишина, това не им пречеше погледите на някои от служители в сградата, а тук - там и някое познато и известно лице също да се втренчи в тях. Като Ънхьок и Донгхе от Супер Джуниър например, които просто не можеха да спрат бурния си кикот, когато ги видяха заедно. Чак толкова смешна и атрактивна картинка ли бяха? Отново въздъхна в мислите си. Е, смехът им разбира се си отнесе един продължителен и очевидно доста раздразнен поглед от страна на Тейонг.
Той въздъхна. Пристъпи пред една врата и сякаш очите му я питаха дали е готова за това. Не, не беше.. не беше. Но въпреки това кимна. След което той отвори вратата и видя шайка хлапета да танцуват под звука на Try It Out на Скрилекс. Не можеше да не познае песента. Беше и сред любимите. И да, колкото и странно да звучеше, тя слушаше дъбстеп. При това редовно.
И се приближи към тях, а Амбър не помръдваше от мястото си. Единственото, което направи бе да се усмихне и да им помаха, ама все едно беше невидима, никой не я отрази. Цял ден му беше в сянката, но си имаше ползи. Нека поне засега Лиу да не се набиваше на очи. След малко щяха да я видят, а сега просто продължаваше да ги гледа как танцуват, но този път и Тейонг се бе развихрил заедно с тях. Добри бяха, нямаше две различни мнения по този въпрос. За момент си спомни, когато тя самата беше трейни, беше толкова забавно..
Когато песента, и танцът им съответно свърши, погледът на момчето, с което бе дошъл се стрелна като куршум към нея и най - сетне и останалите я забелязаха. Той и направи знак да влезе, а тя го направи, затваряйки вратата след себе си.
- Бяхте страхотни, поздравления! - след което ръкопляска. Искаше и се и на нея да потанцува, но нямаше да се натрапва. - Страхотен подбор на песен, както и движения. Браво! - нежна усмивка огря лицето и в миг. - Може ли да седна и да ви погледам още? - след което си получи отговора, на който се надяваше и седна.

Искам да ти се извиня за късния отговор :)

Видя, че на Тейонг му беше повече от неприятно да отговори на този въпрос, който им бе поставен и на който Амбър се запъна здравата, но въпреки това го направи. И двамата знаеха, че колкото по - рано започне тази помия, толкова по - рано щеше да свърши. Затова нека да започват още сега.
- Вас какво ви грее? - стрелна ги с един наистина остър поглед. Ако някой изгледаше Амбър така, най - много да и изгореше душата до основи. А тя като цяло не беше по очните контакти, побъркваха я. - Хъх? И какво, ако сме заедно, а? Не е ваша работа, арассо?! - след това се приближи малко до тях и рапърката очакваше да им скочи на бой след броени секунди, но вместо това той просто ги гледаше надменно, нищо повече.
Най - сетне приключи с тези зловещи погледи, тип "Посмей да ми проговориш пак по тази тема и аз самият ще те разфасовам". След това се наведе малко към Амбър и и помогна да стане, като хвана китката и и леко я дръпна, а преди това си бе измърморил толкова тихичко, че всички го чуха "тъпаци".
Поведе я към вратата, за да се махнат от това място най - сетне, стрелна още един поглед по адрес на руукитата и отвори вратата, като направи знак на Амбър да мине пред него.
- Довиждане! Беше ми приятно! - каза тя и се изниза. Тейонг последва примера и и също излезе, затръшвайки, сякаш беше ядосан. Когато Амбър все още беше тийнейджърка и майка и я ядосаше за нещо, тя правеше същото. Беше успокояващо, ала Тейонг далеч не и изглеждаше като човек, който се бе успокоил. И на Амбър и беше малко криво, че трейнитата директно започнаха с тези въпроси, ала целият фарс, който щеше да настане, щеше да свърши съвсем скоро. Просто трябваше да се разчуе за "тях", въпреки, че "тях" никога нямаше и да има. Щеше да има само една гнусна пародия на Амбър и някакво хлапе, с което щяха да я прекарат. Но щеше да го направи. Ако не за себе си, то поне за останалите от групата и. Защото просто трябваше.
Дори и да си бе дала обещание, че няма да бъде с някого или някоя, към която не изпитва нищо повече от приятелски чувства, щеше да го наруши. А Тейонг даже и това не и беше. Към него тя усещаше само едно изгарящо безразличие, може би примесено с нотка неприязън, ала с времето можеше и да го одобри. Пък и му беше благодарна от една страна, беше я отървал от най - противните дрехи, които е обличала някога. Така че младежът не и беше толкова противен, въпреки циничния си речник, грубото си поведение и още някои неща.
Известно време стояха на едно място, след което тя се осмели да попита:
- Накъде сме сега?
Когато изведнъж усети, че огладня, но щеше да си сдържа апетита за някой друг път. Сега имаше работа за вършене.
Или може би... ако му кажеше, че е гладна, можеше да отидат някъде да хапнат и евентуално да ги видят заедно и така още по - бързо да се разчуе за смешното им представление? Предложи му:
- Ако и ти си гладен, да отидем някъде? Може да ни е от полза? А ако не, слушам предложенията ти.
Донякъде се срамуваше от това, което можеше да стане, ама какво толкова. Риск печели - риск губи. В случая може би щеше да е второто, но щеше да и мине. Все някога това нещо щеше да си види края, а тя щеше да ликува от щастие, когато онзи момент дойде. Въпреки, че още не бяха започнали да се разиграват взаимно, тя с нетърпение очакваше всичко да приключи.