Before two month in a "Purple line"

by **Abbie** Пет Яну 16, 2015 11:53 pm

-Излизай вече! - изкрещя шефът на бара, когато влетя заедно с касата на вратата в гримьорната и изгледа злобно Аби. Естествено обаче не забрави да я огледа от глава до пети и да одобри визията ѝ. Прати ѝ една от грозните си усмивки и излезе от стаята. Ами какво имаше грозна усмивка човека, сега не всеки може да се усмихва хубаво. Бейби Дал извъртя очи и се погледна за последен път в огледалото. Оправи косата си, повдигайки я нагоре, за да ѝ придаде обем и след това стана рязко от стола си. Отвори вратата и излезе от помещението, след което шибна вратата зад себе си.
-Кретен ще ми заповядва. Още не се е родил човека, който да ме командва!-измърмори си тя докато вървеше по коридора, водещ право на нещото, наречено сцена. Обкрачи първия пилон, изпречил се на пътя ѝ и започна да се кълчоти по него в ритъма на силната музика.
Аби дори не обърна внимание на крясъците, просто защото вече им беше свикнала. В момента я интересуваше само "работата ѝ", в което я биваше. Поне в това отношение нямаше по-добра от нея. Тя усещаше хилядите мъжки погледи, забили се в нея, изучавайки всяка една от извивките на стройното ѝ тяло, буквално я изпиваха с очи. Мъже! Всички тези същества бяха толкова различни външно от млади до стари, но и толкова еднакви и не по-различни гадове от русата танцьорка. Мъже, изоставили жените и децата си с изтъркани лъжливи оправдания, че имат работа. Ако зяпането на полуголи момичета по клубове е работа -добре сме. Нормално е събота барът да е пълен, то осем дни в седмицата е препълнен и може би Аби беше основния виновник за това. Едва ли целият този народ би идвал тук, за да гледа другите кълчещи се скумрии по пилоните или пък заради алкохола, който представляваше вода със сол - никакъв вкус -за бога, не! Тя бе любимката не само на сбирщината от мъжки пияници, но и на шефовете си и затова имаше най-хубавите дрехи от всички танцьорки.
Докато тя плавно извиваше тялото си в ритъма на музиката и се усмихваше доволно, на другите пилони около нейния излязоха още няколко момичета и естествено започнаха да копират нейните движения, целейки се да бъдат като нея или просто да се излагат. Да, точно така - излагаха се. Блондинката се усмихна подигравателно и продължи да си танцува.
В края на музиката и съответно на изпълнението ѝ, мъжете отново избухнаха в крясъци и започнаха да се бутат кой по-напред да пъхне пари в колана на полата на Аби. Ето затова обичаше работата си. Не, всъщност тя обичаше парите, а това, че можеше да върти мъжете на пръстчето си - още повече. Имаше още неща, които обичаше. Неща като шефа си. О, как обичаше да го дразни. Знаеше, че този надут паун си падаше по нея и нарочно го предизвикваше похотливо, после го отблъскваше, а той наивникът ѝ угаждаше и задоволяваше всеки неин каприз. Кой би си помислил, че една кучка, една убийца, дошла от някъде си ще стане такъв център на мъжкото внимание? Аби отново се засмя подигравателно, когато събра парите от колана си и видя завистливите женски как я гледат, придобили всеки един цвят на дъгата по лицето си. Това също го обичаше, да е над всички останали. Бейби Дал се извъртя и тръгна по коридора, от който дойде, влизайки в гримьорната. Седна на стола пред тоалетката си и се облегна на облегалката му. Крак върху крак започна да брои парите, които си спечели за вечерта.
-Пак най-много спечели, нали?-попита я една червенокоса или по-скоро лилавокоса. Блондито я изгледа за част от секундата и се усмихна подло. Стана от стола си и си взе чантата от гардеробчето. Отвори я и извади портмонето си и прибра парите си, след което го затвори и прибра обратно в чантата, а нея заключи в гардероба и пусна ключа в сутиена си, поне там той щеше да е на сигурно място. Взе си цигарите и запалката от тоалетката и излезе. Отиде на бара и седна на един стол пред него, след което извади цигарата от кутията и я запали.
-Двойно!-буквално заповяда на барманът със студен тон през цигарения дим, а той веднага се зае да изпълнява поръчката ѝ. Беше я запомнил и само като я види да идва вече знаеше какво ще иска.
Близо до стола на Аби седеше някакъв младок, така като го гледаше на около нейната възраст да е или по-млад. Стана ѝ интересно и се зазяпа в тъмнокосия непознат. Беше някой нов, до сега не го беше виждала на това място.

by **Jo Sojin** Нед Яну 18, 2015 3:33 pm

Со с радост прие идеята на Кан да отидат до онова място, наречено Purple line, пълно с разни там момиченца, кълчещи се по пилоните с цел да изкарат някой уон. Но повечето от тях не си знаеха занаята и изглеждаха повече като дъждовни червеи, отколкото като танцьорки.
Истинската стриптийзьорка не беше необходимо да е възможно най - разголеното същество, трябваше просто да знае кога какво да направи - кой крак да раздвижи, да се изкачи грациозно, с коя ръка какво да прави и като цяло трябва в движенията и да има един лек преход, връзка, всичко. Но за жалост днешните момичета се орезиляваха в това така нежно и хубаво изкуство с евтини къси дрешки, прости несвързани движения и долнопробни пародии на въртене.
За тяхна сметка Соджин притежаваше всички качества на перфектната, грациозно и перфектно тяло, умения, ловкост, както и всеки един фактор, от който зависеше това съвършенство в изкуството, наречено стриптийз.
Точно така, да. Тя го приемаше като такова, но за жалост нямаше много добри в него.
Погледна през прозореца, за да види дали наближаваха до бара, след което погледът и се насочи в Кан и за момент сърцето и потръпна. Не, че имаше причина, нямаше чувства към него, вярно, да, бе се привързала към него малко или много, но нищо повече. Дори не знаеше защо беше негово гадже, ала до известна степен забравяше за мислите за Кевин, които въпреки, че не бяха такива, каквито бяха преди месеци, все още съществуваха, той винаги щеше да заема малка, но въпреки това достатъчно значима част от миналото на Соджин, че..
В главата на бъдещата муза беше се възцарил проклет хаос, който никой не можеше да овладее. Но пък ако трябваше да се връща назад във времето, и по - ужасно е било.
Ръката и леко се докосна до неговата и сякаш една малка електрична искра мина оттам, след което погледът на Чо се насочи към прозореца отново.
След около десет минути вече се намираха на паркинга, на който Кан едва си намери място, но въпреки това черният Мерцедес с няколко бързи маневри бе паркиран между две други коли. Той като джентълмен пръв слезе и после отвори вратата на дамата си, подавайки и ръка. Едно от качествата, които Соджин ценеше у него, макар и да не изпитваше нищо силно.
Влязоха в клуба, след което той моментално впери погледа си в някаква руса кокона с къса коса, която явно доста добре си знаеше работата и за разлика от останалите там танцьорки, не се гърчеше и мяташе като риба на сухо, що се викаше. Разни там побелели чичковци и пъхаха пари в колана, полата, сутиена и всичко, но въпреки това погледът и не бе прикован от тази девойка.
Обходи и останалите шест с поглед, ала не се справяха така добре колкото русата с къса коса. Личеше си, че се опитват да са като нея, но не им се получаваше. Така само и позволяваха да се открои най - много.
Когато забеляза, че някаква с неопределен цвят на косата и блондито слязоха от пилоните си и отидоха нанякъде, отиде до тоалетната, а Кан и предаде, че ще бъде при бармана.
Когато приключи, си проправи някакси път през тълпата, след което отиде до Кан и видя, че онази блондинка от преди малко гледаше втренчено в Йонг Хак, а зад нея като сянка се появи Соджин.
- Кхъм.. - прокашля се драматично тя, след което забеляза, че русата леко се отдръпна, на броени милиметри, а погледите и на двамата се спряха върху Чо. И въпреки това тая с цялата си наглост не се отдръпваше нацяло, все още беше в личното пространство на нейния. - Ако обичате, можете да се дръпнете от гаджето ми. - по възможно най - любезния начин се опита да каже, но на всички бе ясно, че иронията и грубото отношение тук здравата си казваха думата.
Усмихна се нагло, след което срещна объркания поглед на Чой и му повдигна вежда въпросително, след което отново сякаш пронизваше с поглед тази с късата коса. А тя прокара ръка по бузата му, очевидно за да дразни Со, която хвана ръката и и леко я огъна, но достатъчно, за да накара русата да изпита някаква болка.

by **Abbie** Пон Яну 19, 2015 12:37 am

"Внимавай само да не ти изтекат очите" - говореше в главата ѝ нещото, наречено вътрешен глас или по-точно казано подсъзнанието ѝ. Барманът изпълни поръчката на Аби и остави чашата на барплота пред русата. Звукът от срещата на дървения плот със стъклената чаша, накара китайката да откъсне поглед от господина и да погледне бармана с усмивка, сякаш му благодареше. Дръпна от цигарата в ръката си ѝ и изпусна пушека от устните си, а след това я остави в пепелника и взе чашата. Отпи една глътка и смръщи вежди. Човек би я питал защо продължава да си поръчва това след като не го харесва? Тя остави чашата пред себе си и пак се вторачи в онзи тип. Не че си го бе харесала, просто ѝ беше любопитно защо аджеба е дошъл тук?Може би, за да удави мъката си по изгубената си любов в алкохола?Този не беше нито първия нито пък щеше да бъде последния, който тя да утешава. Аби реши да му се натрапи и да му прави компания, за да не скучае. Никога не би оставила някой да скучае в нейната смяна. Тя плъзна пепелника с цигарата и чашата си по барплота и се премести на свободния стол до момчето. Взе си цигарата, дръпна от нея и задими пространството около нея с пушека, който изпусна.
-За първи път ли идваш тук?-попита го тя, като погледна чашата и обиколи отвора ѝ с показалеца си. С периферията си видя как момчето я погледна объркано и тъкмо реши да отвори уста и да се представи, когато от някъде долетя едно момиче и отиде до него. Аби я забеляза колко злобно я гледаше, докато тя се мъчеше да завърже разговор с него. Стана ѝ смешно, но не го показа, просто се ухили. Врътна очи към нея и я огледа. Не беше много по-различно облечена от всички пропаднали танцьорки в този стриптийз бар. Къси панталонки, къса блуза и шапка на главата, а косата ѝ приличаше на рошаво гнездо. Бейби Дал взе чашата си и отпи глътка-две.
- Ако обичате, можете да се дръпнете от гаджето ми. -като чу това, на Аби ѝ стана смешно и се задави. Тя хем започна да кашля, хем да се смее. Лицето ѝ придоби аленочервен цвят, а очите ѝ се навлажниха. Бързо остави чашата на плота и се обърна на другата страна, поставяйки ръка на устните си. Когато ѝ мина, тя изтри внимателно с палец сълзите от ъглите на очите си и пак погледна към прекрасната двойка.
-Съжалявам, но не обичам!- сопна ѝ се блондито. -Между другото, помислих те за една от компаньонките тук, много ми приличаш на такава.-засмя се и взе цигарата си. "Щом къдрокосата се раздразни толкова, че седя близо до нейния, как ли би реагирала когато се доближа още малко?"-зададе си въпроса и се усмихна коварно. Аби постави показалеца си на бузата на момчето до нея, прокара надолу до брадичката му и го накара да я погледне, след това най-подло приближи лицето си до неговото, готова да го целуне. Нямаше такова намерение, разбира се, целеше само и единствено да дразни малката фльорца до него. Мъжът обаче не се дърпаше, даже напротив, сякаш той сам щеше да я целуне, макар че гаджето му стоеше на милиметри от него. Рошлата хана ръката на китайката и я извъртя леко. На блондинката ѝ дойде неочаквано, а и тези гривни.. леко я заболя. Тя отдръпна рязко ръката си и се изправи.
-По-добре вземи любимия си и го заведи някъде другаде, защото тук определено не е за романтични срещи!-обърна се със злобен и раздразнен тон към нея. Какво очаква да стане като води гаджето си на подобно място? Работата на всички жени тук е да съблазняват мъжете и да печелят пари от тях. Трябва да си или тъп, или много тъп, че да доведеш приятеля си тук и да очакваш никоя да не му обърне внимание, още повече след като той е симпатяга, не че това интересуваше русата. Нищо не я интересуваше повече от парите.
Аби взе чашата си, но не за да пие, а за да ѝ го върне. Никой не я докосва безплатно - както се казва. Тя засили ръката си и излиска цялата останала течност от чашата в лицето на женската, а тя даде вой и крачка назад. Момченцето с нея най-накрая влезе в действие и се изправи, за да попречи на гаджето си да направи каквото и да е било срещу танцьорката. Бейби Дал остави чашата изгаси цигарата си в пепелника, въпреки че още беше цяла. Беше ѝ страшно интересно да разбере какво следва да направи госпожицата и дали няма да подвие опашка и да се изнесе от тук. Едва ли би посмяла да отвърне на русата. Все пак целият бар включително и охраната бяха на страната на Аби и само един неин жест и кукличката, заедно с безценния си любим щяха да се намерят извън бара.

by **Jo Sojin** Чет Яну 22, 2015 10:06 pm

Онази с късата руса, почти до бяло коса, с цялата си наглост каза на Соджин, че я е объркала с всичките долнопробни нейни колежки от Purple Line, и че не е много уместно от нейна страна да води възлюбения си на това място, след което хвана чашата си с уиски и я изплиска право върху Соджин. Бъдещата муза изписка яростно и отстъпи малко назад, планирайки отмъщение, след което погледът и бе прикован в цигарата, която бе почти неизпушена, ала явно онази русата кокона бе твърде умна и се сети да я изгаси, преди Со да посегне и да и я изгаси в лицето.
На нежното и лице се изписа една навъсена гримаса, а след това тя реши да си отмъсти - сложи ръката си на чашата точно до Кан и може би русата очакваше, че тя ще лисне алкохол върху или по нея, ала тя каза:
- Изненадващо колко много Ви отива цвета на косата, перфектно се връзва с акъла Ви. Поливате с алкохол напълно непозната жена.
Вярно, че тя самата бе стиснала китката и от гняв, но все пак Соджин си имаше поне елементарни добри обноски, на доста високо ниво, а и имаше една нравствена етична норма, която гласеше, че тя няма да си търси белята, освен ако не я предизвикат до краен предел, и нямаше да си позволи някаква глупава непозната кучка да я разиграва пред всички в този така препълнен бар, ала когато онази се приближи още по - опасно близко до гаджето и, а и май и се стори, че и Йонг Хак се приближаваше към нея(?), сякаш и кипна нещо вътре в главата. Колкото и да не и се искаше на госпожица Чо, чашата просто преля. Или щеше да се излее върху блондинката.
Но засега стисна зъби и само я изгледа адски злобно, сякаш я прозинваше с поглед, след което се ухили надменно и отново рече:
- Очаквах поне да имате малко повече себеуважение и да не се забивате с обвързан мъж.
После хвана ръката на Кан и го подкани да си тръгват, ала той рече:
- Нека да остана още малко, моля те..
Соджин му хвърли поглед, с който сякаш му казваше с очи "Моля? Да те оставя тук? С тази? Няма начин!", а той я погледна сладко и в погледът му се четеше ясно молба. Со обаче беше непоклатима в случая и от устните и се изтръгна едно тихо "не", след което го хвана за ръка отново и го дръпна към себе си плавно. Погледът му се насочи към русата танцьорка, за пореден път. Е, че какво толкова впечатляващо виждаше в нея? Почти никакви дрехи, не много хубав грим и къса права коса в почти бяло русо. Нищо впечатляващо.
Тъмнокосата свали шапката от главата си и присви очи яростно. В този момент се зарадва, че нито един от тях не можеше да засече злобната и гримаса, цъфнала на личицето и, след което отново и прищрака в акъла, че той гледаше втренчено онази оскъдно облечена стриптийзьорка.
Изведнъж усети нещо странно, дали беше ревност или не? Тя самата не знаеше. Но едно беше кристално ясно - нямаше да се остави на някаква непозната да я засенчи пред единствения, който виждаше положителната, истинската и мила Соджин. Истинската Соджин си беше готина, просто околните се държаха с нея задръстено, гадно, захвърляха я и я използваха, и затова тя искаше всички да я приемат като гад. Или поне почти всички..
Стисна ръката му:
- Кхъм... - прокашля се тя драматично и престорено. Той погледна в Со и въздъхна, след което направи крачка напред. Очакваше онази да възрази Кан да си ходи и очакванията и бяха изпълнени, тя точно това и направи.

by **Abbie** Нед Яну 25, 2015 2:35 pm

Шу Аби проследи онази къдрокосата гологъза почти колкото нея женска, която се пресегна и постави ръката си на чашата на момчето с нея. Русокосата видя злобното ѝ изражение,сякаш всеи момент щеше да откъсне кичур по кичур от косата ѝ и затова си помисли, че тя ще върне жеста ѝ и ще я залее. Аби бързо реагира и я спря, но след това получи доста осмиващи думички от страна на момиченцето:
- Изненадващо колко много Ви отива цвета на косата, перфектно се връзва с акъла Ви. Поливате с алкохол напълно непозната жена. - колко мило, тя ѝ говореше на "Вие". През живота ѝ никой никога не бе говорил толкова официално с Аби,а сега това я накара съвсем за малко да повдигне вежда нагоре и да я погледне. Тя се засмя подигравателно като отговор на брюнетката и пак се доближи до момчето, усмихвайки му се само и само за да дразни куклата му. Той обаче вероятно не схвана това и също ѝ се усмихна и продължи да я зяпа без да му пука от нищо.
- Очаквах поне да имате малко повече себеуважение и да не се забивате с обвързан мъж. - продължи да плямпа на главата ѝ глупачката. Боже, това момиченце лазеше доста сериозно по нервите на Бейби Дал и след малко тя щеше да извика охраната на бара и да я изгонят от него. Писнало ѝ беше жените, гаджетата, любовниците и пр. на клиентите да идват не при мъжете си, а при танцьорките, да им крещят и да им налитата на бой, сякаш те бяха виновни за безотговорността на мъжете. Сякаш те лично бяха допрели ножове до гърлата им и заставили на живот и смърт да оставят семействата си и да дойдат тук да гледат полуголите тела на момичетата и да ги опипват. Това най-много я дразнеше и не само нея. Защо поне веднъж не се намери жена, която да се заяде и да обвини само мъжа си и с ритници както се казва да го изхвърли от бара? Все трябва да крещят и да се бият с танцьорките, които чисто и просто си вършеха работата.
-Първо миличка, -обърна се към момичето най-спокойно. -Не аз съм виновна, че любимият ти ме зяпа и още малко ще ме изпие с поглед. Второ работата ми е точно това - да се забивам с мъже без да ми пука дали са обвързани или не. Ако не ти изнася, вратата е там! - посочи Аби с малкият си показалец вратата, от която продължаваха да влизат и излизат всякакви индивиди. След това се усмихна и на двамата и като първия пич си седна на въртящия стол. Постави лакътя си на барпола и допря пръстите си на челото си.
Погледът ѝ отново бе привлечен от двамата влюбени, които спореха за нещо. Очевидно каката даваше зор да си тръгнат, а лошият батко не искаше и само хвърляше бегли погледи на русата, а това дразнеше брюнетката. На Бейби Дал ѝ беше много забавно да ги гледа как спорят и чат-пат се усмихваше като ряпа. Гаджето на баткото не приличаше на такова, а по-скоро на злобна майка, която кара сина си да се махне от витрината с детски играчки, защото в къщи си има много и всички стойностни, обаче детето си знаеше своето и искаше тази играчка. В случая Аби играеше ролята на прословутите играчки от витрината, а приятелката му - стойностните. Да, вярно, че Аби не може да се мери с нея по никакви критерии. Тя за разлика от русата освен външно можеше да се похвали с доста добър рейтинг на слава, докато Аби беше една нищо и нинаква танцьорка в пропаднал бар, знаеща само как да се продава и да радва пенсионерите. Къдрокосата обаче я биеше по тъпост - довела гаджето си тук, срамота.
Една колежка - приятелка на Аби мина покрай тях и се спря на момчето, усмихна му се лукаво и перверзно и ги отмина. Блондинката проследи реакцията на момичето и се засмя.
-Хайде, вземи и извади очите на всички ни,защото гледаме гаджето ти!-иронично я заговори и стана от стола си. Отиде до мъжът, който не пропускаше всяка една нейна стъпка и без да ѝ пука от госпожицата с него, тя обхвана врата на момчето, забивайки нокти в него и дръпна главата му надолу, защото ѝ беше доста висок. Допря устните си до ухото му и прошепна достатъчно тихо, но и достатъчно силно, за да чуе любимата му:
-Защо не оставиш това момиченце и не дойдеш с мен?-засмя се. Много ясно, че отново само искаше да я дразни и очевидно доста добре се справяше. След това целуна ухото му съвсем незначително и го пусна рязко, избутвайки го от себе си. Тя се изправи и скръсти ръце пред гърдите си в очакване да види какво следва да направи сега малката.

by **Jo Sojin** Съб Яну 31, 2015 7:07 pm

- Първо, миличка.. - заговори уж спокойно онази русата, което малко изненада Соджин, очакваше да и се скочи на бой или съдържанието на още една чаша уиски да се озове върху нея. - Не аз съм виновна, че любимият ти ме зяпа и още малко ще ме изпие с поглед. - мамка му, тя беше права. Наистина Кан беше този, който я зяпаше и тя на практика не беше виновна с нищо. А пък и беше хубава, та е разбираемо, че му хващаше погледа. А и беше облечена толкова оскъдно, а той бе мъж и така нататък, и така нататък. Дори Со би казала, че е по - красива от нея. - Второ, работата ми е точно това - да се забивам с мъже, без да ми пука дали са обвързани или не. Ако не ти изнася, вратата е там! - с показалец посочи вратата, като все нови и нови мъже, а и жени, но повечето бяха мъже, влизаха и излизаха.
След поредния спор, на тема как Кан няма да остава повече на това място, някаква чернокоса с дълга къдрава коса, облечена дори по - нищожно от блондито, се усмихна многозначително на Йонг Хак, а ако Соджин беше анимационен герой, сега от ушите и щяха да излизат облаци пара. Наистина много им се дразнеше. Вярно, русокосата си беше права - точно за това им плащаха, но все пак си беше дразнещо. Чой нямаше повече да стъпи там, не и докато ходеше със Со.
- Хайде, вземи и извади очите на всички ни, защото гледаме гаджето ти! - ако трябва да бъдем честни, добри идеи даваше тази с късата коса, но в гласа и явно си личеше иронията, опитът и да се подиграе със Со, ала това щеше през носа да и излезе. Но не толкова, колкото следващото и действие - отиде до гаджето на брюнетката, а той не откъсваше поглед от дългите и крака. Ръката и се уви около врата му му, забивайки си противния маникюр в нежната му кожа и дръпна главата му надолу, а след това устните и се озоваха на ухото му. Каква противна гадост! Устните на Чо се извиха в гримаса на погнуса. Но следващото и действие бе по - грозно. - Защо не оставиш това момиченце и не дойдеш с мен? - тя говореше тихо, но въпреки това достатъчно високо, за да можеше Соджин да чува всяка една нейна дума и вътрешно да се изяжда от яд и ревност. Последва смях, а после тя целуна ухото му, пускайки го. Това за момент успокои къдравата.
После онази скръсти ръце пред гърдите си, а Соджин я изгледа с присвити очи, обърна се към Йонг Хак и му рече:
- Знаеш ли какво? Идеята никак не е лоша. Щом и се радв...
Ииии... не можа да продължи мисълта си, защото отнякъде се чу писък и един младеж на около двадесет и две, двадесет и пет максимум се втурна към нея и изкрещя:
- Чо Соджииииин! - след което той дойде при нея, а тя го огледа внимателно. Въпросният изглеждаше така, все едно ще се разтопи всеки момент, като сладолед в горещ летен ден. - Аз съм Ви огромен фен!!
Очите му блестяха, а Со изви крайчеца на устните си в полуусмивка.
- Ами.. благодаря? И между другото, нека си говорим на "ти"? - после му намигна и се усмихна, а онзи още повече започна да се радва.
- Може ли да Ви... ъъ, ти целуна ръка? - тя кимна, а мъжът пое ръката и в своята, допирайки устните си до нея. Тя го гледаше, без дори да хвърля поглед на Кан, който тя усещаше, че кара да се чувства така, както тя преди малко. Някъде под стомаха си имаше усещане, че той в момента я гледа с широко отворена уста и ококорени очи, но на нея не и влизаше в работата, нека.
- Често ли идваш тук? Да те черпя питие?
- Ами няма нужда, но благодаря. Идвам рядко, а ти? - оправи косата си и нави кичур от нея на пръста си, както принципно правеше, когато искаше да привлече вниманието на Кан, но сега го правеше за друг.
- Две обикновени с лед, моля. - чу, че непознатият казва, след което пое чашите от бармана и подаде едната на момичето. - Заповядай! Между другото, казвам се Джин Хьонг, приятно ми е.
- Соджин. - въпреки, че той вече знаеше името и, елементарна част от етиката беше, че щом той се представя, би следвало и тя да го направи. Подаде ръката си и с перифернот си зрение забеляза какви погледи хвърляше Кан на момчето, което моментално предизвика усмивка у Со.

by Sponsored content

Before two month in a "Purple line"

Before two month in a "Purple line"

Re: Before two month in a "Purple line"

Re: Before two month in a "Purple line"

Re: Before two month in a "Purple line"

Re: Before two month in a "Purple line"

Re: Before two month in a "Purple line"

Re: Before two month in a "Purple line"