-Minho's apartment. Stay away.

by **Lee Min Ho** Чет Сеп 25, 2014 4:20 pm

Spoiler:

by **Jieun** Съб Сеп 27, 2014 12:21 am

Стоях пред вратата на Мин О и просто я гледах. Какво щях да му кажа? „Здравей! Надявам се, че нямаш нищо против да ти се натреса за няколко дни!“ Не, не… трябваше да се обадя първо. Но батерията на тъпия телефон падна, а зарядното е да кажем, че наводнението в апартамента ми, не му се отрази добре.
Оппа ми каза, че мога да го търся винаги и за всичко и би ми помогнал, а сега наистина бях отчаяна и нямаше къде да отида… Брат ми се е покрил някъде в Китай, никакъв го няма. Уж сега сме в добри отношения. С близнакът му никога не съм си и говорила и да… При момичетата няма място, а при любимите ми зайчета няма как. Знам, че при тях винаги би се намерило място за мен, но не мога. Точно се чувствам по-добре и няма да е честно спрямо мен и Химчан да им се изтърся.
Как можа точно моя апартамент да се наводни и точно сега? Точно всичко си беше наред и си мислих как малко по-малко се оправят нещата. Имахме успехи с групата, а и личен план. Открих детския си приятел! Не можеше ли всичко да продължи да се развива добре?
В момента апартамента ми приличаше на басейн и почти всичките ми вещи бяха мокри…
Едвам събрах малко дрехи в един куфар и сега просто седях безпомощно пред вратата на Мин О…
Ами ако е зает? Или не ме иска? Все пак идвам без покана.. Или пък, ако е с приятелка? Ще стане много неудобно, ако се появя на вратата му с куфар.
Пък и все още не знам как бих реагирала, ако го видя с някоя. Не, че го харесвах или нещо, просто той си беше моята детска любов и досега не съм си го представяла с някоя. Може би бих била щастлива, ако той е щастлив разбира се, но не знам все още...
Но пък си е в реда на нещата да има някоя до него, той е красив и успял млад мъж , доста привлекателен даже. Е малко се държи зле, но според мен е така само в началото, прекалено е добър. Но оппа ми каза, че няма приятелка. Ох, няма нужда да мисля и за любовния му живот сега.
Седнах на пода срещу вратата му и наведох глава надолу като я държах с ръце. Защо ми се случи точно на мен?
Нямах идея какво да правя… 2 часа по-рано живота ми си беше съвсем наред дори бях леко щастлива. Новата ми песен вървеше добре, празнувахме в компанията. Дори си поговорих нормално с Химчан за общи неща като времето, но пак си нещо, нали? И двамата се стараехме много да запазим приятелството си. Вярвам, че ще се получи, дори от време на време да ми е трудно.
И какво се случи като се прибрах… всичко беше с главата нагоре, на всичкото отгоре като си тръгвах от компанията чух доста странни шушукания и всичко кова отново ми дойде в повече…
Какво да правя?
Май трябваше просто да ида на хотел като нормалните хора?
Да, това май е добра идея. Не искам да притеснявам оппа. Не мога просто така да се натрисам на хората…
Изведнъж чух отваряне на врата и името си. Ох… защо не изчака няколко секунди докато си тръгна. Сега какво щях да му обяснявам…
-Оппа… -вдигнах несигурно глава и го погледнах. – Аз… съжалявам, нямаше къде да отида… и просто… точно си тръгвах…- усещах, че съм на път да се разплача, но с всички сили удържах сълзите.
Мин О седеше и местеше поглед от мен към куфара ми. Все още седях на земята срещу вратата му и не можех да се изправя. Защо не си тръгнах навреме? Щях да му спестя неудобството и на него и на себе си.

by **Lee Min Ho** Чет Окт 02, 2014 8:45 pm

В големят апартамент имаше само тишина и досадното щъкане на нечии пръсти по клавиатурата на лаптоп. Из всяка стая можеше да се усети киселото настроение на Мин О, който от време на време вдигаше голяма чаша кафе и я насочваше към устните си.
Количеството в нея почти беше привършило, но той имаше цяла каничка, от която все още се вдигаше пара.
Беше си чиста загуба на време да търсиш всяка една причина за постоянното му лошо настроение, винаги бяха много и понякога бяха тъпи. Съвсем прясна беше и новата песен на Джиън, която беше слушал отново преди малко. Да, той казваше на всички подобни звезди, че са лигави и безинтересни, но за него представляваше интерес да я наблюдава на клипа. Дори не искаше да си помисля защо. Втълпяваше си, че просто защото му е приятелка. Не се чуваха много напоследък и понякога и това му беше причина да е кисел. В пресата и в интернет, всякакви и навсякъде я сватосваха с почти всеки един мембър на някакви си балъци от компанията и. Даже бившия и бил от тях. Мин О беше чел инфо за нея в интернет, защото не искаше да я разпитва. Макар да продължаваше да я нарича "малка принцеса", той нямаше намерение да показва немалкия си интерес. Имаше някаква глупава гордост и тъпо его, които нямаше да го позволят. Както винаги се имаше за велик. Ама онези момчетии от компанията и имаха потенциала да му станат трън в очите. Особено онзи мухльо, заради който е била тъжна. Мин О беше двеста процента сигурен, че той има пръст относно състоянието и, когато се срещнаха на детската площадка.
След няколко минути получи обаждане от горкия си мениджър, който по някакви щастливи причини все още беше на поста си до Мин О. Беше поставил рекорд. Започнаха да уточняват графиците и на мениджъра отново му се налагаше да търпи снобско отношение. През повечето време актьора говореше ниско и тихо, и се разхождаше безцелно из големия си апартамент. Преминавайки по коридора към входната врата, отегчен от пелтеченето на мениджъра, той дочу някакво движение пред входната врата. Погледна през пионката и очите му се разшириха. Нямаше как да не я познае. Остави мениджъра да продължава да пелтечи и отвори вратата.
- Джиън? - тя се обърна изненадано към него. Мин О погледна към нея и после към куфара и. Какво ставаше тук? Облегна се на касата.
-Оппа…аз… съжалявам, нямаше къде да отида… и просто… точно си тръгвах…- каза. Това не беше най - точното обяснение, но той набързо схвана картинката. Последваха няколко секунди мълчание, в което двамата се наблюдаваха. Без да и отговори, Мин О вдигна телефона, от който се чуваше досадното пелтечене на онзи.
- Г-н Со, отменете задълженията ми за днес. - каза остро и без да слуша каквото и да било - затвори. Изправи се и направи няколко крачки. Взе куфара и и се усмихна.
- Винаги си добре дошла. Обърна се и потегли навътре, хвърляйки и по някой подканващ поглед. Когато тя влезе затвори вратата след нея и се подсмихна на себе си. Хубаво е, че щеше да и направи хубаво впечатление с поддържания си апартамент. Актьорът обичаше да е подредено и чисто.
- Чувствай се като у дома си. И разгледай ако искаш. - каза и спокойно. Нямаше намерение все още да я залива с въпроси относно това какво е станало. Добре де, беше си доволен. Може би щеше да съжалява за това, но това означаваше под един покрив с Джиън. Не е някой перверзник, никак даже. Но щеше да се чувства доста добре около нея. Покани я да седне в просторния хол.
- Какво става, добре ли си ? И искаш ли нещо за ядене или пиене? - само около нея ставаше толкова мил. В друг случай би бил просто възпитан.

by **Jieun** Вто Окт 14, 2014 9:04 pm

Седях и гледах Мин О без да мога да кажа и дума повече. Той гледаше все още объркано и май премисляше думите. Но всъщност му отне само няколко секунди. Просто вдигна телефона си и отмени всичките си задължения.
Аз не знаех какво да кажа, защото някакси знаех какво ще се случи. И той направи точно това, взе куфара ми и даже се усмихна преди да влезе навътре в апартамента си.
Не можех да откъсна поглед от него, изглеждаше спокоен и ни най малко ядосан, че се изтърсих така. Дори ме гледаше подканващо…
Изправих се едвам едвам и тръгнах бавно зад него без да продумам и дума. Беше ме адски срам от случващото се. Прекрачих прага на дома му след него и той затвори вратата.
Весело ме приветства и ми каза да разгледам ако искам.
-Аз… не е необходимо, оппа – казах едвам като подръпвах нервно ръкавите на блузата си. – Не искам да се натрапвам – допълних тихо и едвам вдигнах поглед към него.
Мин О ме гледаше щастливо и спокойно и това малко от малко ме отпусна. Не си личеше да е недоволен от изтърсването ми тук.
С жест ме покани да се настаня в хола, но реших да поостана права и да поогледам. Имаше хубав дом. Чист и подреден. Дори имаше ваза с цветя, но си личеше, че живее сам мъж тук.
Някак липсваше уюта на дома, но беше нормално, все пак това е ергенско жилище.
-Хубаво жилище имаш, оппа. Не благодаря, не съм жадна и гладна… - казах тихо като отново върнах погледа си на него. Той седеше и ме наблюдаваше все още с весела усмивка.
Не смеех да пипна нищо, имах чувството, че мога да счупя нещо без да искам както се случи с онази красива статуетка когато се срещнахме на детската площадка. Бях я залепила и почти не си личеше, къде беше счупена.
Отидох бързо до куфара си и го поставих на една страна, за да мога да го отворя. Седнах на колене и се заех с търсенето. Разбира се вътре беше пълна кочина, понеже трябваше да събера най-необходимото бързо. Махнах няколко дрехи и отдолу видях кутията, която търсех. Бях я приготвила да му я нося тези дни.
-Оппа, това…това си е твое . Съжалявам, че го счупих...– казах тихо и вдигнах кутията нагоре към него. Почувствах се отново леко засрамена, като се сетих как счупих прекрасната статуетка по невнимание.
Затворих куфара бързо, за да не гледа безпорядъка вътре, станах несигурно и седнах на ръба на единия диван и май беше време да му разкажа, защо съм тук като хората.
-Май трябва да ти кажа, защо съм тук все пак.– въздъхнах тихо и сведох отново глава. Не исках да се разплача пред него, а просто спокойно да му разкажа какво се случи. Надявах се бързо да ми оправят апартамента и да мога да се примера, за да не му нахалствам, а ако се окажеше, че ще трябва повече време щях да отида на хотел.
-Аз… прибрах се и …всичко беше…е…под вода. Някаква спукана тръба и всичко е мокро и е като басейн и не знам какво ще правя… - казах всичко бързо без дори да вдигам поглед. Просто не смеех да го погледна. Дойдох в дома му като ревящо бебе, а той дори не е длъжен да ме търпи. Аз съм просто малката му приятелка от детството, едва ли знача много за него. Въпреки ,че аз определено държах все още страшно много на него.

by **Lee Min Ho** Сря Окт 29, 2014 1:05 pm

Джиън изглеждаше леко притеснена от това,че е в дома на Мин О. Честно казано можеше да си представи защо и е неудобно, но не искаше да е така. Надяваше се скоро да успее да и покаже, че могат да завържат здраво приятелство, защото вече не са малки деца. Тепърва вероятно щеше да има моменти, в които и двамата да имат нужда от подкрепа. Мин О искаше да бъде част от нейният живот. Ревностно искаше да и е по - близък отколкото сега, да е първият човек за който тя се сети, когато има проблем. Може би щеше да се постарае. Все пак съвсем наскоро се бяха срещнали след толкова много време, нормално е все още да са малко отдръпнати. Но актьорът се надяваше това да е само началото. Наистина не искаше да я губи пак.
- Благодаря. - отговори и спокойно на комплимента за жилището. Малко хора го бяха виждали, следователно сега беше един от малкото пъти, когато се почувства горд от него. А последните жени, идвали тук може би бяха племенницата му, Съни и Джесика. Домът за Мин О си беше като крепост, и той не допускаше случайни хора до нея. По някаква причина тази крепост беше с отворени врати за Джиън. Винаги. Мин О се усмихна бе да се замисли наблюдавайки я. През това време тя извади от куфара си вероятно онази въртележка, която той беше купил за подарък и която вече отдавна беше забравил.
- Но аз нали ти казах, че може да я вземеш. - намуси се леко той. В действителност не беше голям фен на тези въртележки, просто я беше взел за подарък. Въпреки това той я взе, след като Джиън му я връчи. Отвори кутията и погледна красивата фигурка вътре. Е, беше сглобена доста добре. Личеше си и че е била чупена, но нямаше как иначе. Все пак си беше залепена качествено.
- Сама ли я залепи? - не успя да се сдържи и попита, докато оглеждаше въртележката. Извади я от кутията и я остави върху бялото пияно на няколко метра от него. Тази въртележка досега нямаше стойност за него, но ако малката му принцеса бе отделила от времето си, за да я оправи...е, вече беше ценна. А и подхождаше на помещението.
- И не се притеснявай. Моята реакция беше малко бурна тогава...- актьорът се сети как и се беше нахвърлил като пес. Вероятно в момента нямаше да съжалява, ако беше някоя друга, а не Джиън. Характерът му си беше много кофти, като развалено сирене. За другите, освен за близките му вероятно щеше да си се държи като задник, освен ако не се появи някоя висша сила, която да го промени. Ако изобщо съществуваше такава и ако беше способна да го изтърпи преди това. Трудно е да се каже кое го направи такъв. Може би леко самонадеяния характер, примесен с тормоза в училище, последван от безумния му актьорски успех след това, накарал го да стъпче всички, които са тъпчели него преди това.
От там нататък трудно се доверяваше на хората, което правеше малката Джиън толкова ценна. Нямаше нужда да и се открива отново, тя вече го познаваше макар да бяха минали дълги години. И двамата със сигурност се бяха променили много. Може би тя нямаше да хареса колко надут и ужасен е станал малкият и приятел от детството.
Той седна срещу нея и я изсуша. Несъмнено това, което я беше сполетяло бе много неприятно.
- Съжалявам за това, което се е случило. Надявам се скоро да се оправят нещата, за да може да си спокойна. А до тогава...моля те, не се притеснявай да останеш тук. - той се протегна и с лека усмивка постави своята длан върху ръката и.
- Апартаментът е достатъчно голям, а аз прекарвам повече време на работа. Ще се старая да не те притеснявам много. - махна ръката си, може би му стана неудобно или му се стори неетична постъпка. Трябваше да внимава по какъв начин се сближава с нея. Колкото и да му се искаше да са близки, вече бяха големи. И нещата бяха наистина мноого различни. Не искаше тя да изтълкува всичко неправилно, да и стане неудобно и да започне да го избягва Това щеше да го нарани много.
- Ако искаш мога да помогна за апартамента ти. Несъмнено има много поражения и няма да се справиш със всичко сама. Какво ще кажеш? - той я погледна сериозно. Усещаше как е му откаже, вероятно отново от притеснение и с оправдание, че не иска да го притеснява с това, но не го интересуваше . Не искаше да я гледа така тъжна. Имаше чувството че отново щеше да се разплаче. Е, нямаше да и позволи.

by **Jieun** Нед Ное 22, 2015 8:07 pm

В крайна сметка Мин О взе статуетката и я постави на пианото близо до нас. Зарадвах се, че я прие обратно и че дори я сложи на толкова видно място в дома си. Не, че щях да имам против и да я беше приел, колкото да не нарани чувства ми и после да я скрие в някой шкаф.
След това казах накратко какво се случи с жилището ми. Все още не можех да повярва, че е възможно да имам толкова лош късмет... Слушах мълчаливо гласът на актьора. Знаех, че е исрен като говори, усещах го в гласа му. В следващият момент той постави ръката си върху моята. Честно казано, този жест ме свари неподготвена. но не дръпнах ръката си. Просто искаше да подсили думите си по този начин, нямаше какво друго да означава.
-Оппа, говориш глупости -вдигнах поглед към него, когато той махна ръката си. - АЗ ще се постарая да не те притеснявам, не е ти мен. Това е твоят дом и аз ти се изтърсих непоканена.
Толкова мило се държеше с мен, а аз с нищо не бях заслужила да е така. Дори напротив... имаше пълното право да ми е ядосан или да ми постави ултиматум от рода на до 2 дни да си намеря хотел или нещо подобно. А той не стига, че ,ме приютяваше, а ми искаше да ми помогне за апартамента. Всъщност нямаше какво да ми помага кой знае колко. Повечето мебели и неща, най вероятно нямаше да стават за нищо, или поне така ми казаха. Надявах се до утре да са отводнили мястото, за да се знае какви са пораженията. Опитвах се да съм готова за най-лошото, защото с моя късмет най-вероятно щеше да е така.
-Оппа... - казах тихо и усещах как сълзите отново се стичат по страните ми. Приближих се близо до него и го прегърнах силно, но за съвсем кратко. Просто исках да знае, че наистина оценявам всичко което прави за мен.
-Благодаря ти много, благодаря ти, че ме приюти и, че предлагаш да ми помогнеш, а аз не съм го заслужила даже. Длъжница съм ти. - говорех тихо, като не отделях поглед от очите му.
-Ще пазарувам, ще готвя и каквото трябва по жилището ще ти помагам, даже настоявам да плащам наем! - заявих му набързо. Трябваше да се отблагодаря някакси и това ми се струваше най-малкото, което можех да направя. Не бях най-добрата готвачка, даже никак не бях добра, но щях да започна да се уча поне.
Сведох поглед от него и видях, че малко намокрила блузата му като го прегърнах.
-Ох, съжалявам...- казах тихо като докоснах с ръка мокрото петно.
***
Щом отворих очи огледах непознатото помещение и в първия момент скочих в леглото като не осъзнавах къде съм. След секунда болезнените спомени от предната вечер изплуваха в съзнанието ми. Опустошения ми апартамент, как дойдох и плакох пред Мин О ...най-вероятно бях много подпухнала тази сутрин. След дългите среднощни разговори явно бях заспала и той ме беше преместил тук, защото съм сигурна, че последно бях в хола.
Огледах спалнята, беше приятна, но типично ергенска в изчистени студени цветове. Мин О не само ме беше донесъл явно тук, беше ме завил, а и багажът ми стоеше до леглото. Станах бавно и отидох до прозореца. Гледката беше невероятна. Оппа определено имаше вкус за тези неща.Чакай малко, ако аз съм спала тук... той къде ли е спал? Изхвърчах от стаята и се опитах да намеря пътя до хола. Не мислих, че Мин О има 2ра спалня, така де за какво му е 2ра спалня.
Както очаквах го намерих на дивана, сгънат на 2, за да се побера на дивана. Приближих се до него и клекнах до дивана.
-Оппа...- казах тихо и без да осъзная какво правя отместих кичур коса от лицето му. Бързо дръпнах ръката с, когато той отвори очи. - По-добре се премести в спалнята си, да се наспиш... а после ми напомни да те убия, че си ме оставил да спя там, а ти се мъчиш тук. - избълвах всичко на един дъх и го гледах виновно.

by Sponsored content

-Minho's apartment. Stay away.

-Minho's apartment. Stay away.

Re: -Minho's apartment. Stay away.

Re: -Minho's apartment. Stay away.

Re: -Minho's apartment. Stay away.

Re: -Minho's apartment. Stay away.

Re: -Minho's apartment. Stay away.

Re: -Minho's apartment. Stay away.