Sojung's little sweet apartment

by **Sojung** Нед Окт 20, 2013 1:53 pm

Spoiler:

Spoiler:

by **Jonghyun** Пон Юни 16, 2014 5:38 pm

Дните минаваха все по - бързи и любимото на повечето хора лято вече беше тук. Последните концерти на групата бяха изключително уморителни, а най - последния дори не се състоя. С момчетата от групата усещахме лятото единствено чрез нарастващите жеги. С Мир се прибрахме последни у дома, защото трябваше да останем и да се извиним за несъстоялия се концерт. И друг път сме имали проблеми с тази промоутърска фирма, но не чак с такива размери.
След всичкото тичане, реших малко да си почина и може би да се видя със семейството си. Някои от момчетата се занимаваха със странични проекти и затова не им оставаше време за почивка, но аз не бях от тези "късметлии". След като си свърших работата като лидер се прибрах и се наспах както трябва. След това посетих родителите си, с които не се бяхме виждали наистина дълго време. Те ме помолиха да занеса едни сладки на сестра си, които много обича от малка. Ха, ето ми причина да се срещна и с нея! Един от дните казах на мениджъра да не ме занимава с нищо друго, защото смятах да отида до апартамента на Джиуон. Телефона и беше изключен и последната ми надежда беше да я намеря в дома и. Не ми се искаше да си представям как я натоварват и нея в работата.
Досега не бях посещавал новото място, на което живее сестра ми, но имах записан адреса. Още един шанс да видя и дали живее на хубаво място. Макар вече да бе голяма, аз като брат исках да се уверя, че всичко е наред с нея. Пристигнах с колата пред блока и намерих апартамента. Отвън изглеждаше приятно място и квартала не изглеждаше да е опасен, като доста от останалите. Позвъних на звънеца, държейки кутията с домашните сладки. Само дано си е вкъщи, защото не знам друг ден дали няма пак да се наложи да замина на някъде. Няколко минути никой не отвори, дори си помислих, че няма никой. Но после дочух някакви звуци отвътре, определено имаше някой. Посегнах отново да позвъня на звънеца, или направо да почукам, но тогава чух завъртането на ключа в ключалката.

by **Sojung** Пон Юни 16, 2014 7:44 pm

Това е един от дните, които са не просто хубави, а много хубави. Такъв в който мързелът на Со Джунг беше в своя апогей, беше оставила останалите момичета да свършат работата, която по принцип имаха да свършат заедно и си беше останала вкъщи, насаме с Деймън Салваторе, показващ се от монитора на компютъра, дакимакурите (дългите възглавнички с аниме герои), които бяха разхвърляни из целия хол и самите въображаеми аниме герои, които трябваше да бъдат наоколо. Много и харесваше, че може да си мързелува целия ден. Тайно от всички вече втори ден се наливаше с вода, за да не огладнява, понеже не и харесваше рязкото качване на килограми напоследък. Сама си беше казала, че не смята този път да стига до крайности, просто усещаше, че има нужда от 2-3 дни на вода, защото по принцип пречиства и от токсини. И не, нямаше да каже на никого, защото веднага щяха да се панират, че я е лепнала анорексията отново. Понякога се дразнеше от всичко това, макар да знаеше, че околните го правят от загриженост.
Прехвърли набързо няколко епизода от анимето си на розова флашка и я включи в двд-то в хола. Предпочиташе да се излегне и да гледа на голям екран на не на компютъра. Така и направи, разтегна дивана, взе си цели три дакимакури и отвори прозореца, защото искаше да влиза чист въздух. Пусна 4-ти епизод на "Kami-sama Hajimemashita", излегна се на дивана, гушна се с възглавничката на Зоро от "One Piece", и се позави с един розов чаршаф. След някъде 15 минути, когато съвсем се беше съсредоточила в епизода и перфектността, която пръскаше главният герой Томое, тя чу плясъци на малки крилца. Заоглежда се и видя как огромна богомолка прелита половината стая и каца на бюрото зад нея. Со Джунг стисна силно възглавничката със Зоро и скочи като попарена. Побягна към кухнята и се скри там. Много я беше страх от такива неща, също като повечето лигави момичета и жени. Почти се разрева и не знаеше какво да прави. Беше сама, а е немислимо за нея да се пребори с това чудовище сама. Няколко минути стоя загледана в една точка, когато се позвъня на звънеца. Кой ли можеше да бъде? Момичето видя надежда в борбата си с чудовището. Опита се да излезе от кухнята, но онова нещо летеше и кацаше и после пак летеше. С огромни усилия успях да мина покрай него и да стигна до входната врата. Отворих я дори без да поглеждам кой е и след като го направих пред мен имаше мъж. Даже изглеждаше изненада.
- Ти си....-казах тихо, след което богомолката прелетя над мен и аз изпищях, стряскайки човека.
- Моля ви! Трябва да махнете това чудовище! - казах почти през рев

by **Jonghyun** Пон Юни 16, 2014 9:27 pm

Отвори ми някакво момиче, което не беше сестра ми. Изгледах я изненадано, вероятно беше или нейна съквартирантка или нейна приятелка. Тъкмо се подготвих да попитам за Джиуон, когато тя проговори, разпищя се и започнах да я гледам като гръмнат заек. Помоли ме да махна чудовището. Това ме озадачи още повече. Не знаех какво да и кажа, а в същото време изглеждаше много уплашена и всеки момент щеше да се разплаче. Оставих мисълта за сестра ми на заден план.
- Какво...имате в предвид....? - попитах неразбиращо, обмисляйки варианта дали не е някоя шизофреничка. Не приличаше на такава, дори беше доста красива на пръв поглед, но на този свят ги има всякакви.
Тя ми направи място да мина и направих няколко крачки напред. Все пак нямах намерение да оставям дама в беда. А тази тук изглеждаше като такава. Огледах се, но не виждах никакво чудовище. Може би се беше стреснала от някой филм или нещо. Спрях с предположенията след като ми посочи мястото, където беше кацнала една доста големичка, зелена богомолка. Чак се оцъклих насреща и, досега не бях срещал толкова голяма. Като цяло не съм се доближавал до богомолки много, а когато съм го правил са били от онези дребните. Нещото пак се разхвърча, а момичето се скри зад мен. Не ме е страх от насекоми изобщо, но нямам представа това как се убива. Още повече не знам дали ако го хвана ще хапе. Представете си, не съм запознат с анализите на богомолките. Взех един розов парцал, който беше наоколо и се спуснах към г-н Богомолка. Той не беше особено страхлив, дори започна да размахва предните си крайници срещу мен. Захванах го някак си с парцала и хукнах към прозореца.
Изхвърлих животинката през прозореца и за малко да замине и парцала на момичето, но не успя. Обърнах се към нея и въздъхнах.
- Хубава възглавница. - посочих към възглавницата с леко разголен аниме герой. Е, виждал съм и доста по - фрапиращи в интернет. Усетих се, че изобщо не се бях представил. Приближих се няколко крачки и се поклоних леко.
- Извинете ме, аз съм Сънг Хо. Идвах при сестра си, Джиуон. - казах, след което пуснах и чаровната си усмивка. Пак обходих стаята с поглед и видях, че съм оставил кутията с бисквитите от майка на шкафчето, от което взех парцала.

by **Sojung** Пон Юни 16, 2014 10:05 pm

Напълно разбираемо, като за начало човекът изглеждаше объркан. Може би дори я беше помислил за луда, но в момента не и пукаше кой какво мисли. Сърцето и щеше да изскочи от страх, щеше да се разреве и още куп други излагащи я неща. Но и това не я бъркаше. Важното бе някой да разкара това животно от свещения и хол и не виждаше друг някой наоколо освен този господин. Сигурна беше, че го е виждала и щеше да се сети кой е, ако не беше подложена на такива стресови фактори.
Направи му място да влезе и той го направи. Много си глупава, ма! Може да ти дойде някой крадец и да го поканиш, а той да направи по - лоши неща, от тези, които може да ти направи богомолката. Но не! Имаше чувството че от зомби няма да се уплаши толкова, колкото се плаши понякога от насекоми. Но това дори не изглеждаше като насекомо!!! Приличаше на някакво мутирало чудовище. КАКВО НАСЕКОМО, ТО ГОЛЯМО КАТО ПАПАГАЛ! Като започна да лети отново, пак се разпищя и се скри зад човека. Това нещо хора яде ли? Защото на външен вид е ужасно. Понеже Со Джунг буквално се беше хванала за главата, ревеше и пищеше от време на време, не забеляза кога мъжът взе един розов потник, който бе хвърлила безразборно на един шкаф. Хвана нещото и набързо го изхвърли през прозореца.
Момичето стоя така няколко минути, като все още осмисляше ситуацията. Той направи коментар за възглавницата и, и тя мигом осъзна, че в момента е разхвърляно, а вратата зад нея все още стои отворена. Само дано не е стреснала съседите с писъците си. Стана и неудобно, не харесваше хората да виждат когато е разхвърляно. Сведе поглед и го вдигна, чак когато човекът се представи и и каза причината, поради която е тук. Со Джунг също се поклони. Все още беше в шок, но се стараеше да не личи вече много.
- О, значи вие сте братът на Джиуон. Аз съм и съквартирантка - усмихна се и тя на свой ред. И тогава се осъзна и го изгледа с широко отворени очи.
- Знаех си, че си някой от т-тях. Ти си от протежетата на вуйчо ми! - каза набързо, вече беше сигурна, че това е лидерът на MBLAQ, а те са под опеката на Рейн.
- Ъм...приятно ми е. Аз съм Со Джунг, Рейн ми е чичо. С вас май сме се запознавали преди да дебютирате...но бях забравила...-очевидно и двамата бяха забравили.
- Сестра ви не е тук в момента, мисля че е на работа. Съжалявам за този бардак. И съжалявам за всичко, на което станахте свидетел. Просто съм наистина много страхлива...- тя се усмихна притеснено.

by **Minhyuk.** Пон Юни 16, 2014 10:50 pm

Ех какви хубави планове имах за днес! Просто щеше да ми е чуден ден! Щях да си тренирам във фитнесчето и да си зяпам Покемон. Днес щяха да дават по телевизията маратон и нямаше да го изпусна за нищо на света! Пениел беше изчезнал на някъде и ме заряза сам, но това нямаше как да прецака деня ми. Нищо не можеше да го направи.
Съблякох тениската си и я метнах на единия уред. Малко се озорих да намеря дистанционното, явно Пениел пак беше решил да се гаври с мен. Само да се прибере лошо му се пише, особено ако изпусна началото на маратона.
Пуснах доволно телевизора и какво се оказа… някой идиот… Пениел… не беше платил и сега нямахме телевизия. ОЛЕ САМО ДА МИ ПАДНЕ!!! По-добре да не се прибира… айш… да изпусна маратон на Покемон!!!!
Започнах да беснея из къщата и точно набирах Пениел, когато чух женски писък. Пуснах телефона на дивана и изтичах до кухнята. От там се оказа, че се вижда къщата на Соджунг и някакво друго момиче. Беше голяма изненада да се окаже, че тя ми е съседка, но нямах нищо против.
Видях някакъв мъж у тях, а тя никъде не се виждаше. Преди да се усетя изтичах през хола и излязох навън. Минах през алеята и по най-бързия начин бях пред тях. Горкото момиче, кой знае какъв е тоя ненормалник, а тя е красива. Сигурно е някой луд фен, който и е изкарал акъла или по-лошо крадец?! На всяка цена щях да я спася.
Без да мисля много много нахлух в дома и без да позвъня или почукам. Точно така щях да спипам негодника. Елемента на изненада е много важна тактика срещу опасни врагове. Така не е подготвен и мога да го нападна в гръб. Ще опита той от мускулите на моята сексапилна личност. Те не са само за красота!
-СТОЙ ДАЛЕЧ ОТ НЕЯ! – крещях докато прелитах през стаите и се заковах на място щом стигнах до тях.Щом видях СоДжунг застанах пред нея веднага.
-Няма да се докопаш до нея! –викнах на онзи, който ме гледаше изненадано. Видя ли мръснико, дамата си има защитник. Провалих ли ти плана бе?
-Добре ли си Соджунг? Този направи ли ти нещо? –попитах я през рамо без да се мръдна и на сантиметър. После върнах погледа си към този пред мен. Защо ми изглеждаше познат? Хм.. от къде да познавам ненормалници? Ама той изглежда даже миличък… Това сигурно му е в полза като напада невинни момичета!
-Абе виждал ли съм те някъде? –попитах онзи, но още седях наежен като таралеж. Нямаше да му се размине дори да е известен щом е изплашил невинно същество като СоДжунг.

by **Jonghyun** Пон Юни 16, 2014 11:44 pm

Макар и с усилие, момичето започна да говори, след като аз и се представих. Бях прав, че е съквартирантка на сестра ми. Ау, Джиуон имаше доста красива съквартирантка, как не бях дошъл по - рано. Разбира се запазих тези мисли за себе си, още повече, че не беше възпитано. Това, което ме изненада, беше че сме се запознавали по - рано. Чак като се представи, в главата ми изплуваха спомени. Много се беше променила оттогава и нямаше начин да я позная. Доколкото знам, племенницата на шефа беше в някаква група, но аз все забравях да ги чуя.
- О....извини ме, и аз не съм чак толкова помнещ. - усмихнах се гузно.
- А и доста сте се променила, разхубавила сте се. - казах с усмивка. Обичах да правя комплименти на жените, особено когато не се налагаше да си измислям. Само че ме притеснваше факта, че е рода на шефа. Спрях се да се правя на чаровен, за да не ме изпее нещо на Рейн, че флиртувам с нея и да свърша убит.
Со Джунг каза, че сестра ми я няма в момента. Е, явно все пак днес нямах късмет относно това. Можех да оставя бисквитките на мама при това момиче, но имах и желание да я видя. Както и да е.
- Няма нищо, в нашия дорм е много по - разхвърляно. Това не е нищо. - казах приятелски.
- А щом я няма.....нося едни сладки, които майка ни изпрати за нея. Оставям ги, разбира се ще се радвам ако ги споделиш и ти с нея. - посочих към спретната кутия със сладки. Надявах се на русокосото момиче да му харесат сладките на майка. Всъщност не познавах човек, който да не ги харесва. Тъкмо щях да си отварям устата да казвам още нещо, когато се случи случката. Както всичко си беше нормално, обстановката най - сетне се беше успокоила...отнякъде влетя някакъв тип и започна да крещи. Още повече, че беше полугол и крещеше на мен. За втори път днес гледах човек с изненадани, изцъклени очи. Вероятно човекът идваше от отвън, защото иначе щеше да изгони животинчето вместо мен преди малко. Докато господинът ръсеше ядосани приказки, аз не можех да разбера какво става.
- Обвинявате ли ме в нещо? - попитах изненадано. Защо...си мислеше, че аз заплашвам това момиче. Вероятно просто това беше приятелят и и може би ревнуваше.
- Вижте...-не успях да довърша, защото той я попита дали не съм и направил нещо и също така се обърна към мен дали не ме е виждал. АЗ? Да съм направил нещо на дама? Поведението на този ме обиждаше.
- Първо, успокой малко топката! - започнах с неговия тон
- Второ, да виждали сме на музикални събития. Аз съм лидера на Mblaq, ти си рапърът на Btob. - нямаше нужда да ми се представя, разпознах го на същата минута. Успокоих се и аз за няколко секунди. Няма нужда да викам като този, докато можем да се разберем като нормални хора.
- Очевидно е станало недоразумение. - казах по - спокойно и си поех въздух.
- Тук съм при сестра ми, а не при гаджето ви. - казах смирено. Явно вече всички хубави момичета си имаха гаджета. Всъщност и аз на негово място може би бих реагирал така. Може би вече беше крайно време да си тръгна.

by **Sojung** Вто Юни 17, 2014 12:18 am

Лидерът беше по - мил отколкото бе очаквала. Дори и направи комплимент, за който побърза да му благодари. Жалко беше, че не можа да се види със сестра си. Разбира се можеше да му предложа да я почака малко, ако иска, но едва ли искаше да чака в тази кочина, а и още повече, че може би смяташе Со Джунг за смешна или досадна.
След малко Сънгхо спомена кутията, която носеше по - рано. Беше забравила за нея, и чак сега погледна по нейна посока.
- Да, разбира се...ще и я дам като се върне. А иначе...не, няма нужда. Бих се радвала да ги опитам, но съм малко на диета в момента. Може би ще имам шанса някой друг път, след като Джиуон ги обича. - усмихна се момичето. Всъщност много и се ядеше сладко. Тя обожаваше сладко и дните без него си бяха мъчение, както и без много други храни. Но тя нямаше избор. Трябваше да спре да дебелее така.
Обмисляше диетите си, мъките си относно неприема на храна и броенето на калориите приети дните преди "гладната стачка" и тогава се появи второ нещо, което я стресна. По - скоро някой. При това някой, който изобщо не беше очаквала да види. Минхьок от BTOB влетя в хола и и се развика на Сънгхо. При това беше.....без горнище. Не стига, че беше стряскащо ами и беше гледка, която не става за слаби сърца. Макар че не мислеше много в този момент, защото не можеше да осъзнае какво става, тя се постара да не го зяпа, защото и беше неудобно. Това, което я изненада още повече, беше че той я защитаваше от Сънгхо. Дали не бе чул писъците и да си беше изградил грешна представа за събитията? И всъщност как така той беше наоколо.
Со Джунг кимна на въпроса, дали е добре, макар Минхьок да не беше съсредоточен в момента в нея. От своя страна лидерът на Блекитата също изглеждаше доста изненадан. Той заговори първи, за да изясни ситуацията. Изглеждаше може би възмутен, от нападките и се опитваше да сдържа гнева си.Момичето точно това искаше, защото щеше да е неприятно да се скарат, още повече за глупости и недоразумения.
Изгледа ги и двамата като ударена с камък, когато Сънгхо я нарече гадже на Минхьок. В момента нямаше грим и беше напълно способна да се изчерви. Лидерът отново се беше успокоил и май имаше намерение да си тръгва. На певицата и стана неудобно, защото дори не му беше благодарила както трябва. Не и хареса как си изпати той от ситуацията, но пък нямаше как да не и хареса това, че някой я защитаваше, макар истинската заплаха да беше изхвърчала през прозореца преди малко, благодарение на Сънг Хо. Явно беше време да поеме инициативата в свои ръце, макар да не знаеше точно какво да направи.
- Господа....-успя да каже тихо, но успя да привлече вниманието и на двамата
- Нека прекратим това. Ъмм...М-Минхьок....сънбе....той не се опитваше да ми направи нищо, дори ме спаси, макар и да беше абсурдна ситуация. Благодаря ти, все пак няма как да не оценя това. - момичето не можа да се сдържи да не се усмихне.
- Г-н Янг, наистина ти благодаря и на теб за това, което направи. Можех да получа удар заради онова чудовище. Искате ли...да останете и да пийнете нещо? - беше я срам, но пък и беше неудобно да ги отпрати ей така.
- Тъкмо за да не сте идвали напразно, а може да имаме късмет и сестра ти да се върне. А, и имаме сателитна телевизия, имаме компютър, както и двд-та, така че няма да ви е тъпо. Но...май нямаме мъжки тениски тук....- каза на Минхьок и се засмя.

by **Minhyuk.** Вто Юни 17, 2014 12:46 am

Седях си с разперени ръце готов да скоча, ако се наложи срещу натрапника, който ми изглеждаше много познат все още. Тоя взе, че ме пита даже дали го обвинявам в нещо? Ало… ти глух ли си бе пич или просто си тъп? Ех, аман от такива хора бе… Не знам вече в какъв свят живеем. Отчайвам се с всеки изминал ден.
Тоя смешник после почна да ми се репчи и да ми се обяснява. Бил лидера на Мблек… ааа това обяснява от къде ми е толкова познат. Щом знаеше и кой съм аз се почувствах велик! Хубаво е хората да те знаят!
Оказа се ,че пичагата идвал при сестра си. Сигурно това е момичето, с което живее СоДжунг. Е това пак не ме успокояваше много, но поне за сега се поотпуснах. Още повече, че си помисли, че съм гадже на красавицата. Нямах против и нямаше да отрека. Да си мисли така като иска. Вярно все още не искам да се обвързвам ,но СоДжунг е мила и добра и доста красива смея да кажа и определено е по вкуса ми. Всеки, който не би харесал такова момиче е просто… не знам няма вкус!
Изведнъж чух миличкото гласче на СоДжунг зад себе си и се обърнах. Оказа се, че малко съм се пообъркал и затова се почесох нервно по главата. Е… какво да се прави просто… пак се изложих пред момиче… май взе да ми става навик.
-Аз…чух писъка и да…притесних се за теб, знаеш какви идиоти обикалят улиците, а и феновете са страшни понякога - казах нервно на нея и игнорирах упорито онзи.Въпреки че като казах идиот ми идеше да врътна очи към него, но не го направих. На него нямаше да му се извинявам. Не ме интересува, че не е бил заплаха. За сега не ме кефи, така че няма да се извиня. Точка! Пък и му нямах вяра.
СоДжунг ни предложи да останем да пийнем по нещо и точно обмислях да и се извиня пак и да се прибера вкъщи когато чух какво допълни. Охооо сателитна телевизия… Покемон маратон!!!
-Е аз… нямам друга работа и с удоволствие ще остана ,СоДжунг! –казах мило и се усмихнах с най-неустоимата си усмивка, с която подкосявах краката на всяко момиче.
-А не се притеснявай, нямам нужда от тениска, така съм си добре – допълних мило. Сега какво ми споменаваше тениска, като нейните крака бяха доста на показ и мога да кажа, че ехааа… момичето имаше хубави крака. Усмихнах и се отново ,за да прикрия , че изяпах краката след това се насочих към дивана където седнах.
Онзи смешник също идваше да седне, затова бързо взех дистанционото. нямаше да се добре до него каквото и да прави! Щом СоДжунг се обърна с гръб към нас му дадох знак, че го наблюдавам и няма да го изпусна от поглед. Да не си мисли, че му се е разминало. Без да се мая повече си пуснах Покемон. Ааа най-сетне!

by **Jonghyun** Вто Юни 17, 2014 10:03 pm

Скръстих ръце и реших да не се обаждам повече. Имаше ли смисъл изобщо?
Секунди след това момичето пое инициативата, и обясни на момъка какво точно ставаше тук. Благодари ми доста мило и нямаше как да не се усмихна.
- Няма нищо, пак заповядай. - казах с едва забележима закачлива нотка в гласа, и погледнах рапърчето с периферното си зрение. Со Джунг попита дали искаме да останем. Вероятно не и се искаше да ни отпраща просто ей така. Нямах нищо против да го направи, и без това може би не и беше до гости. Момичето едва се беше изказало и хубавецът започна да наваля как нямал нищо против да остане. Присвих очи, докато не ме гледаха. Бях останал с грешна представа, сигурен съм. Като ги чух как си говорят, не ми изглеждаха особено близки. Просто Супермена вероятно беше решил да се прави на герой, като чул писъка. Ясни са ми до болка такива момченца.
Ами и аз ще остана пък, нямам му доверие, не заради друго. Никакъв шанс да оставя госпожицата насаме с някакъв полугол, който очевидно имаше и бурен характер. НЕ! Абсурд! Шефът не би ми простил, ако разбере, че съм оставил племенницата му в рискова ситуация с някакъв си. О, даже няма да пропусна да му докладвам, защото трябва да знае за склонността на този перверзник да нахлува при сами момичета. Перверзник, ами! Я го вижте как се разхожда. Безобразие!
- Благодаря за поканата. - казах с усмивка на момичето. През това време Минхьок зяпаше като някоя хиена. Като лешояд. Погледнах го с лека доза отвращение, сега вече бях сигурен, че съм направил правилния избор оставайки тук. Нямал нужда от тениска. ПФУ! Ей така без тениски са ходили Неандерталеца и Кроманьонеца, както и маймуните в джунглата. Седнах недалеч от него, трябва да ми пред очите тук. Той ми направи някакъв знак, който почти игнорирах.
- Ауу...детска радост. - започнах да коментирам с приятелски тон, но тихо, за да не чува русокоската се подкачам приятелчето и.
- И това ще ти свърши работа, докато пуснат Сънчо довечера. - усмихнах се и отново скръстих ръце. Нямах против и аз да гледам Покемон, все пак когато си с деца, трябва да им угаждаш поне малко. Именно заради това се присъединих към рапърчето в гледането. Между другото наоколо беше доста розово. Изтиках една от възглавниците с аниме герои на момичето по - настрани. Май момъкът беше седнал върху едната без да му пука.
- Седнал си и върху възглавницата. - казах спокойно. Май бее някой от героите на Уан Пийс.

by **Sojung** Вто Юни 17, 2014 10:48 pm

В един момент момичето се почувства странно. Не беше вярвала, че в близкото бъдеще ще се намери някой, който да се притесни за нея. Някой различен от най - добрите и приятелки и мъжете от семейството и. Нямаше какво да си криви душата, беше приятно усещане. На кой не би му било приятно?
Поклоних му се леко в знак на благодарност още веднъж. И двамата приеха поканата ми, което ме зарадва, защото имах шанс да ги почерпя с нещо, а не да ги отпратя.
- Настанявайте се. Малко е разхвърлян дивана, но....- млъкнах, защото май нямаше нужда да казвам повече. Дано не ме помислят за голяма мърла, просто се бях излегнала преди да дойдат.
А относно тениската, щом така му е по - удобно, само се усмихнах и кимнах. Взех кутията със сладките на Сънгхо, за да ги прибера в хладилника, че в това време нямаше да стигнат читави до Джиуон иначе. Отидох с тях в кухнята, и по пътя срещнах Барон, който се беше научил да си отваря вратата на стаята ми и тъкмо излизаше. Явно се беше събудил, след като го бях оставила да спи преди часове. Помаха ми с опашка и се затича към хола.
- Рони, не дразни батковците! - подвикнах след него. Знаех, че никак не е срамежлив дори от непознати. Прибрах сладките в хладилника и се заех да видя какво мога да им предложа. За пиене имахме само някакви нектари и минерална вода. Напълних им по една чаша и взех едното цяло шише с нектар. Занесох водата, придърпах една розова табуретка по - близо до тях вместо маса и оставих розовите чаши там. Видях как Барон усилено дърпа Минхьок за крачола.
- Рони!!! Не така, миличък! - казах обвинително и той ме послуша, но започна да закача Сънгхо. Изгледах го ядосано и отидох да донеса нектара с още 2 розови чаши.
- Искате ли пуканки и плодова салата? - едва дочаках да кимнат и се отправих пак към розовата си, сладка кухня. Не съм чак толкова добра домакиня, добре че само трябваше да сложа пуканки в микровълновата и да нарежа плодове. Дори пакетчетата пуканки бяха розови. Щях да се постарая да не ми отнеме много време.

by **Minhyuk.** Вто Юни 17, 2014 11:13 pm

Тоя лидерчето нещо много ми се правеше, за много велик ли се има като е лидер на някаква си група. Хаха… самочувствие… Докато седях на дивана го слушах как се мазни на СоДжунг и и говори някакви мило… доповръща ми се чак. Пффф… смешник пълен! Щом така почна да и се мазни, явно се беше усъмнил, че ми е приятелка. Ех, жалко, много ми харесваше да си мисли така.
Загледах се в Покемон и реших да игнорирам онзи кретеноид до мен, но естествено, че той не си спести „милите“ коментари. Айш… като някаква женичка е! Само намила! Обърнах се към него и го изгледах злобно. Станах леко измъкнах възглавницата с някакъв пич с лилава коса и я оставих настрани.
-Друг проблем имаш ли? – попитах го уж мило, а в този момент СоДжунг дойде с розови чашки който сложи на импровизирана маса. Лелее колко сладко- всичко беше розово! Досега не бях виждал чак толкова розово момиче!
След малко в стаята се появи едно малко очарователно създание и започна да ми дърпа крачола, за да си играем. Кученцата като нашия Москвич ми бяха слабост честно да си призная. Точно щях да се наведа да го взема, но СоДжунг се притесни и му каза да не прави така и той се насочи към онзи, а той побърза да си дръпне крака.
-Аууу внимавай, да не ти скъса панталончето… - казах лигаво на смешника и след това взех кученцето.
-Ей, сладур! – играех си със сладкото дребосъче и напълно игнорирах пак онзи. Такива като него не заслужаваха вниманието ми. Определено нищо не можеше да ме накара до оставя горката СоДжунг сама с този. Вижте го само… Кой го знае какви и ги мисли… нямам му ама грам доверие!
Красавицата отново се появи в стаята, за да ни попита дали искаме нещо за ядене. Аз храна не отказвах затова кимнах ентусиазирано.
-Ей, дребосъче, сега ще те оставя с този тоооолкова мил батко да му правиш компания- започнах да говоря на кученцето и преди смешника да разбере какво става оставих кученцето при него на дивана и излязох от стаята.
Реших, че трябва да съм мил и да помогна на СоДжунг и честно казано вече маратона на Покемон не ме интересуваше. Рядко се случваше да се откажа да го гледам само когато нещо е наистина важно. Щом тоя щеше да се мазни, щеше да види как Минхьок се държи с мили момичета.
-Хей, Барби! – казах като влязох в кухнята, която се оказа розова, имах чувството, че съм попаднал в къщичка на Барби наистина! Подпрях се на плота до нея и и се усмихнах чаровно. – Да ти помогна ли с нещо? – попитах любезно и се огледах за някаква дъска, за да и помогна с рязането на плодовете. - Ще стане по-бързо! А не се безпокой за онзи оставих му сладкото ти кученце за компания, между другото трябва да ги запознаем с Москвич, моето кученце! - допълних весело, за да и покажа, че нещо ни свързва.

by **Jonghyun** Съб Юни 21, 2014 11:47 pm

- Не се притеснявай, не е толкова разхвърляно. - казах с усмивка и приятелски тон. Не ми беше приятно, когато съм на гости хората да се притесняват от това, че било разхвърляно. Още повече, че аз специално нито съм предупреждавал за идването си, нито тя може да оправи за секунди, като чуе звънеца. А още повече с наличието на онази богомолка, от която толкова я беше страх. Обърнах се, за да видя дали прозореца още е оставен отворен, да не вземе пак да влезе нещо. Да, все още беше отворен, но не си бях вкъщи, та да го затворя лично. А и тоя тук явно много се е претоплил, като го гледам, нека се поразхлажда от някъде.
- Не. - отговорих му кратко и ясно, след което се облегнах назад. Момичето носеше някакви розови чаши и други неща, но всичко беше розово. Явно наистина обичаше розово. Появи се и едно малко, странно куче, което имаше грива като на кон. Сигурно беше на госпожица И. Беше много хубаво, трябваше да я питам дали го води на конкурси, защото би могло да спечели доста хубава награда. Започна да ръфа панталона на хлапето, и след като блондито му се скара, дойде при мен. По навик инстинктивно си дръпнах крака, и Минхюк не пропусна да иронизира ситуацията. Стиснах зъби и само го погледнах косо, след което за пореден път си припомних, че не трябва да отвръщаш на дразгите на хората, защото това им прави кеф.
Кимнах утвърдително на предложението и. От личен опит знаех, че е тъпо като отидеш на гости и да отказваш, домакинът не се чувства приятно. А и обичам плодови салата. Тя дали ги прави хубави, мм? Скоро ще разберем.
Отново се бях загледал някъде настрани, погълнат от разни мисли, когато чух онзи да казва на кучето, че ще го остави при мен. Докато се обърна вече беше оставил животинката на дивана и беше изчезнал в коридора. Отново присвих очи. Ама че нахалник? Накъде бе тръгнал? Що за въпрос, вече знаех отговора. Още повече, след като чух мазния му, мачовски гласец да си предлага услугите на Соджунг. Чудесно просто!!!!!!! Захапах ядно долната си устна и грабнах дистанционното. Смених грубо на програма с мач от Световното. Всъщност беше повторение от вчерашния, който аз не бях гледал заради ангажимент. Продължих да си хапя устната, чак не суети кога кученцето бавно се беше присламчило в скута ми. Изправи се и си сложи двете предни лапи на гърдите ми, гледайки ме. Най - накрая се усмихнах и го погалих по тила. Беше мекичко и явно скоро беше изкъпано, защото ми миришеше на ягоди. Бас държа, че и неговия шампоан е розов.
- Да, той отиде да тормози стопанката ти. - казах му тихо, с обичаен мек тон. Задържах ръка на главата му и отправих поглед към зейналата врата, през която беше изчезнал "Покемона". Изпитвах непреодолимо желание да отида и да му скапя момента, но не ми беше приятно да съм нахален като някой други хора. Ама след няколко часа, като се стъмни, тоя сигурно ще иска и да спи тук, с някоя измислена тъпа причина, толкова е нахален.
Опитах се да се загледам в мача и така стоях няколко минути. Минути, през които чувах доволния смях на онзи и от време на време по някоя дума, която казваше по - силно. Поех си дълбоко въздух и се опитах да отпусна захапката си. Без да се усетя отново бях стиснал зъби. Но не! Нямаше да отида. Те скоро щяха да се върнат, а аз не смятам да бъда нахален като него. Примирих се и отново сведох поглед към Рони, който ръфаше ръката ми, за да си играе. Започнах и аз да си играя с него. Държеше се доста добре към непознати, но може би трябваше някой да го научи и да пази красивата си стопанка от някои.....определени видове навлеци.

by **Sojung** Нед Юни 22, 2014 11:17 pm

Беше и неприятно, че трябва да остави гостите си сами, след като ги беше поканила, но нямаше как иначе. Не можеше да ги остави без нищо. Особено след като им сложи табуретка под носа, нямаха подходяща малка масичка в хола. Кой да предвиди такова нещо? По принцип нямаха много гости, а те се нуждаеха само от диван и телевизор. И компютър...
Извади две розови, пластмасови панички за плодовата салата, взе една розова дъска и един розов нож и отиде да вземе плодове. За щастие поне от тях имаха. Намери кивита, портокали, ягоди, малини, ябълки и банани. Бяха достатъчни за целта.
Тъкмо отиде и започна да бели кивитата, когато чу глас зад себе си да я вика.
- О,сънбе....-каза с усмивка. Всъщност не знаеше как по друг начин да го нарича. Както винаги в чата беше доста смела, но на живо...виждаха се за пръв път досега на живо и толкова отблизо. Разбира се бе го виждала в музикалните предавания включващи изпълнения на много групи, но е било съвсем различно нещо. А и не са се познавали тогава. А беше по - голям и трябваше да му показва уважение, именно затова не беше намерила друг удачен начин, по който да го нарича. Подпря се на плота и се усмихна.
- Не, няма нужда...- опита се да бъде любезна, но така и така вече беше тук, тя млъкна. По - добре да му дадеше работа, отколкото да и стои така по без блуза и да я гледа какво прави. Тя и без това не беше свикнала да готви, бели, реже, ами и да я гледат я притесняваше допълнително.
- Всъщност...ако може намери пуканките, от онзи шкаф там. - момичето посочи с тънкия си пръст, завършващ с дълъг розов нокът.
- В розови пакетчета са, на 3 минутки в микровълновата. Моля. - усмихна се тя. Имаше минимум 4-5 пакета пуканки, така че имаха запаси. Тя не ги ядеше, защото я беше хванала параноята заради тях, а Джиуон вероятно бе забравила за наличието им.
През това време Минхьок ме успокои, че е оставил Барон и Сънгхо да си правят компания и допълни, че и той имал куче.
- Москвич? Това е доста интересно име. - усмихна се тя след отговора.
- Ами аз излизам да го разхождам всеки ден, най - често някъде наоколо. По кое време, зависи от графика ми. Ако не сме в града го оставям на брат ми, вуйчо ми или някой от приятелите ми, макар да не са очаровани от това, защото са по - заети от мен. - каза, макар че човекът едва ли имаше нужда от чак толкова информация. Започна да реже по - бързо. Като цяло не и беше приятно, че Сънгхо беше оставен сам, може би му беше скучно. Наряза плодовете за едната, като отиде да изхвръли обелките в кошчето. Върна се и след като отново се зае да бели. Докато бързаше да обели ябълката, по невнимание и се изплъзна ножа и си поряза не много сериозно пръста.
- Ох....- каза, след което съжали. Надяваше се да не е било много силно, защото не искаше разпърът да я чуе и да я помисли за некадърница.

by **Minhyuk.** Вто Юни 24, 2014 10:03 am

Малко май изненадах СоДжунг с появата си. Имах чувството, че малко още се притеснява от мен. Всъщност нямаше от какво и щях да и го покажа.
Първоначално ми каза, че няма нужда и помагам, но после ме помоли да намеря пуканките, който представете си бяха в розовия шкаф и бяха с розова опаковка. Да определено беше доста интересна къща. Чудно ми от къде намира всичко розово?
Отворих шкафа и се постарах да намеря пуканките без да и разхвърлям много. Ако си бях у нас щях да извадя всичко и да го зарежа на плота. Естествено Пениел нямаше също да го прибере и няколко дни по-късно когато кухнята вече е хаос щеше да ми се наложи сам да си го подреждам…
Намерих розовите пакетчета и взех едно, бутнах го в микровълновата и се подпрях на плота, докато чаках да минат 3те минути. Заоглеждах се любопитно наоколо, не че щях да видя нещо различно от розовото, но ми беше интересно да разгледам все пак.
Тогава чух гласът на СоДжунг, която ме разпитваше за Москвич. Погледнах към нея преди да и отговоря. Изглеждаше доста съсредоточена в рязането, сякаш не го прави много често...
-Ами да… С Пениел обичаме колите, както ти розовото- засмях се весело- Та кръстихме кучето си Москвич. Не съм те засичал никога, обикновено аз съм с Москвич на вън, но ние излизаме рано сутрин и вечер зависи кога се приберем – казах замислено, като се опитвах да се сетя дали някога съм я виждал наоколо. Интересно… щях да я забележа, убеден съм!
-Може пък някой път да излезем заедно да ги разхождаме какво ще кажеш? – попитах замислено, докато отварях микровълновата да извадя розовия пакет с пуканки, оставаше и самите пуканки да се розови … нямаше да се учудя честно казано.
Оставих пакета на плота и точно мислих да я попитам от къде да взема купа и се обърнах към нея, когато тя се поряза. Знаех си, че ми изглежда прекалено съсредоточена, но пък на всеки се случва.
-Дай да видя – казах като отидох при нея и взех ръката и. Е беше съвсем лека рана, но все пак течеше доста кръв. Пуснах чешмата с една ръка и с другата сложих ръката и под струята.
-Стой така и само ми кажи къде са розовите лепенки? – тя кимна към един шкаф и веднага го отворих. Разбира се, че бях познал и лепенките бяха розови като всичко друго.
Взех една и я отворих, след това дръпнах леко ръката на СоДжунг от водата и избързах с кърпа преди да почне да тече пак кръв и бързо сложих лепенка.
-Така, готова си – казах с усмивка и вдигнах поглед от ръката и към лицето и. Добре де рядко ми се случваше да изглеждам такъв, повечето хора ме мислеха за някой мачо и честно казано ми допадаше това. Сигурно и онзи в хола ме мислеше за такъв. Интересно ми е ,ако ни беше видял сега как щеше да реагира? Имам предвид седим си в кухнята на сантиметри един от друг, а аз държа ръката на Барби… Не знам какъв му е проблема на онзи, ама не ме кефи.
-Ъм… -казах бързо и отместих поглед от очите, защото прекалено дълго време се бях отнесъл… - Ако искаш занеси пуканките на онзи, а аз ще донарежа плодовете и идвам – казах и преди да има време да протестира пуснах ръката и се заех да донарежа плодовете.
След по-малко от 5 минути бях готов, изплакнах ножа и дъската, взех чинийки и тръгнах към хола. С влизането ми забелязах, че СоДжунг и онзи си говорят нещо много увлекателно… Ех тоя смешник, за секунда ме няма и веднага напада...
Разбира се миличкият Минхьок остана в кухнята, затова след като оставих чинийте на импровизираната маса се тупнах да дивана нарочно между тях.
-Та за какво си говорим? – попитах и се взех парче банан и се настаних съвсем удобно. Хич не ме интересуваше. Смешника направо на кръв ме изгледа май, ама да си гледа работата.

by **Jonghyun** Пон Юни 30, 2014 3:02 pm

Най - сетне се загледах в мача, като само от време на време се замислях, че прекалено много се бавят. Това ме дразнеше, естествено, но се стараех да не се нервя. Кучето се излегна по някое време в скута ми, а аз си играех с дългата му козина, загледан в телевизора. Беше приятно така. Може би трябваше да поговоря с момчетата да си вземем и ние някое кученце. Рейн би мърморил, но ако аз поема отговорност, няма да е проблем. Аз съм най - подреденият от момчетата, макар и при мен да е силно казано "подреден". Просто те правят огромна кочина.
По някое време момичето дойде. Носеше пуканки и седна до мен. Усмихнах се леко . Как така се беше измъкнала от нахалния рапър? И къде беше останал той?
- Какво се е случило? -попитах, след като видях розовата лепенка лепната на пръста и. Вероятно за щастие не беше нищо сериозно, но не ми беше приятно, че се е наранила. Преди да иде в кухнята я нямаше тази лепенка. Сигурно се е порязала, докато е рязала плодове. И то защото онази досада я е разсейвал. Тцтц.
Рони чак сега се размърда от скута ми и отиде към нея. Усмихнах се по - широко, прокарвайки още веднъж ръка по козината му. Беше много хубава, сигурно госпожицата се грижеше добре за него. И аз ако бях куче щях да искам такава стопанка да се грижи за мен. Не като онзи, рапъчрето да ме тероризира само. Ако бях куче него бих го ухапал.
- Каква порода е той? - попитах, заглеждайки се в кучето. Честно казано въобще не ме биваше в различаването на породи на кучета, котки, папагали и най - различни домашни любимци.
- А водиш ли го на състезания? - попитах след като ми отговори на предния въпрос.
- Мисля, че би пожънал голям успех на някое кучешко състезание. Ако искаш мога да ви заведа на някое? Знам къде се провеждат. - казах авторитетно и отново погледнах Рони.
Тъкмо се бяхме заговорили приятно освен за кучето и състезанията, също така че съм слушал за нея от вуйчо и, когато довтаса рапърчето, с розови чинии в ръка. Както беше лъснал без тениска и с тези чинии, приличаше на някои от онези келнери в мъжки стриптийз барове. Не, сериозно! Срама няма ли? Как може да си стои така спокойно пред дама. И пред непознат, като мен? С цялото си нахалство се настани точно между нас и на мен ми се наложи да се дръпна. Прекалено....ми беше близко. А всъщност и до нея, което ме изнерви леко, но не ми пролича. Само го изгледах леко, все едно е нещо низшо. Всъщност не целях това, просто погледът ми ставаше такъв, като погледна някого накриво. Извърнах глава настрани, тя да му отговоря ако иска. В същото време му пласирах нехайно дистанционното, ако иска да си пуска анимациите. Очевидно е, че нямаше да обърна голямо внимание на мача. Вместо това си взех шепа пуканки.

by **Sojung** Пон Юни 30, 2014 10:14 pm

След като и обясни, че с приятеля му обичали колите, тя схвана защо са кръстили кучето така. Предполагаше, че точно тази марка коли вече имат по - малко фенове, защото бяха стари. Не че разбираше от коли, дори въобще не разбираше. Не смяташе да казва на глас нищо относно това, за да не вземе да се изложи. Затова просто се засмя. Минхьок през това време я покани някой път да разходят кучетата заедно. Звучеше и замислен и не бе сигурна дали наистина иска това, или я пита от любезност.
- Ще се радвам. - каза тя също замислено, защото все още си беше съсредоточена в рязането. А след самия съвсем мъничък инцидент с порязването, не остана незабелязана. Рапърът на BTOB моментално дойде и взе ръката и. Тя стисна устни и се направи, че всичко е нормално и не би се притеснила. А то и самият дискомфорт идваше от факта, че сега изглеждаше като идиотка, която не може нищо. Единствено това я притесняваше. Дори когато я попита за лепенките, тя само кимна към шкафът, в който бяха. Всъщност, когато тръгне да реже неща и друг път и се беше случвало. За щастие по - често Джиуон се заемаше с рязането на неща.
Минхьок залепи лепенка на раната и я погледна. Со Джунг също го погледна, като все още и беше тъпо, че изглежда като смотанячка Накрая той се усмихна и и предложи да занесе пуканките, а той да донареже нещата. Макар да беше готова да протестира, тя накрая се усмихна леко:
- Добре, благодаря ти. - каза звънко и отиде при пакета с пуканки. Беше успял да опука само единия, но като свърши този тя щеше да се върне да направи още. Сипа хубаво миришещите пуканки в една розова купа и се върна при Сънгхо. Седна до него, а той и се усмихна, след което попита какво е станало. Явно и той нямаше как да не забележи последицата от смотаността и.
- Съвсем мъничък инцидент, не обръщай внимание. - отвърна бързо тя, за да замаже положението и да смени темата.
- Голо китайско качулато куче му е породата. - побърза да каже, след като той я попита за породата. Последвалото бяха въпроси дали го е водила по състезания и дали иска той да я заведе на някое.
- Ами не, не съм го водила на такива. Дори не съм се замисляла. Не знам какво се прави на такива мероприятия, и не знам дали ще успея. - усмихна се засрамено.
- Наистина ли мислиш, че е подходящ? - попита изненадано. Може би би било забавно да иде на нещо такова, но не искаше и да създава допълнителни грижи на Сънгхо. Може би щеше да провери в интернет и ако и хареса, да викне Ейли.
В следващите няколко минути се заговориха и тогава дойде Минхьок, носейки розови чинии със салати. Идеално, не беше забравил и топингите и сметаната, които беше извадила на плота.
- За това, че Барон е подходящ за кучешки състезания. Не се бях замисляла за това, но Сънгхо-сънбе предложи да ми покаже къде има. - осведоми набързо новодошлия и се усмихна. Също се дръпна малко назад, за да има място за Минхьок, понеже беше седнал по средата. Видя как лидерът му набута дистанционното в ръцете и се молеше ей така несъзнателно да пусне канала с американските сериали, където вече трябваше да са започнали повторения на TVD. Мача определено беше скучен. Нямаше да каже нищо от това, разбира се. Те и бяха гости.
- Яжте, моля. - каза, за да се отпуснат. На нея не и се ядеше особено. Побърза да им налее нектар в чашите. Нямаше нищо друго за съжаление.
- Съжалявам, че няма нищо друго за пиене. Минхьок - сънбе, какво те води насам? - поинтересува се, защото още нямаше представа какво е правил той наблизо. Беше любопитна.

by **Sungjong** Съб Мар 07, 2015 5:22 pm

Хо Уон го влачеше възможно най-безпощадно към асансьора на шестнадесет-етажния блока, в който живееше Соджунг. Сонгджонг беше облечен с бял потник, кралско синьо сако, светлосини дънки, същия цвят Супра и в ръцете си държеше букет с розови рози. Според него изглеждаше нереално глупаво. Всичко в синьо и накрая един розов букет, който разваляше цялата картинка. Като един фешъниста, нямаше как да не започне да джъджва.
- Хьонг! Остави. Няма смисъл. Нека се прибираме - задърпа се макнето щом застанаха пред вратата на апартамента й.
- Ти да мълчиш! Я се виж колко си отслабнал! Дори баба ти не можа да ти помогне! Веднъж завинаги се разберете със Соджунг. Писна ми и двамата да се разхождате наоколо като призраци с изпити лица - скръцна със зъби Хо Уон, след което набра кода на вратата и го бутна вътре.
Макнето на INFINITE така и не можа да разбере какъв е смисъла и за какво е всичко това, но знаеше, че няма смисъл от протести. Беше пробвал по-рано преди да тръгнат и щом не му се получи - се отказа. Това беше първия път, в който отказва да организира масов протест срещу някого от хьонговците си. Всички членове без Хоя се бяха учудили от това. Сигурно, защото другите си нямаха и на идея какво се беше случило и как светът на макнето им се беше срутил точно за три секунди. Три секунди, в които приятелката му от детинство му каза, че трябвало да си помисли.
По-рано, докато бяха по пътя за насам, рапърът отби в един магазин за цветя. От там купи голям букет розови рози и много, много, много розова панделка. Набута букета в ръцете на Сонгджонг и продължиха. Така облеченото в синьо лемън кенди, получи розовата си добавка към костюма. Много го дразнеше това несъчетаване на цветове. Всичко трябва да е в тон! Да го беше облякъл в розово тогава!
Щом влязоха в апартамента й обаче, раздразнението му от цветовете рязко се изпари. Осъзна, че щеше да се изправи пред най-добрата си приятелка от детинство, но сега нещата стояха по-различно. Нямаше да бъде просто обикновено гости. Нямаше да застанат един срещу друг като приятели. Не. Никога повече нямаше да бъде така. От този момент щяха да бъдат като мъж и жена. От години не бяха деца.
От много време не я възприемаше като Со Джунг - приятелка от детинство, сестра му от друга майка. Възприемаше я като жена, дяволски красива жена с невероятно мил характер.
- Отиди в стаята й - каза му Хо Уон, а макнето се подчини. Настани дупето си на фотьойла до леглото й. Загледа се в мебелите. Всичко беше пропито със спомени.
Хоя се появи с розовата панделка, тиксо и ножица. Щом го видя, по-малкият се облещи и стресна.
- Какво ще правиш, бе? - викна макнето.
- Стой мирен - изръмжа му рапърът.
Погрижи се да бъде увит от всяка страна с розовата панделка и щом се увери, че е достатъчно розов - го залепи. Ръцете му бяха увити така, че да държи букета.
- Готов си. Сега, Сонгджонг, излизам. Ще чакаш тук.
- Не че имам друг избор - въздъхна дълбоко лемън кенди.
Братът на Соджунг напусна апартамента, а той остана сам. Е, не съвсем сам. Барон също беше там.
- Сигурно ти е тъжно всеки път щом Соджунг има ангажименти ти да оставаш сам - заговори го Сонги.
Барон единствено изскимтя, скочи на голямото легло и легна там.
Часът на истината беше настъпил. Сега или щеше да бъде отрязан от Барби, или щяха да заживеят заедно в голяма къща. Притесняваше се и имаше чувство, че кръвта му ври, а сърцето - да изскочи от мястото си. Беше направо нечовешки нервен. Дори на дебютния си стейдж не се беше притеснявал така.

by **Sojung** Съб Мар 07, 2015 8:21 pm

-Ще те оставям...-съобщи момичето на другото момиче. В гласа и се усети лека хладина и но и много загриженост. Вече не знаеше какво да прави. Беше пробвала всичко, но по – голямата продължаваше да не бъде на себе си.
-Ашли, моля те...хапни после. – вече се беше изправила и държеше ръката си върху рамото на лидерката. На малката холна масичка пред по – голямата имаше общо две розови кутии – една пълна с красиви и вкусни макарони, отново розови, а в другата имаше малко домашна храна, приготвена от майката на И. Ашли кимна и се усмихна, казвайки едно тихо благодаря. Това беше едно от малкото действия, които показваха, че в нея все още има някакъв разум, някаква душа.

Соджунг излезе от апартамента, надявайки се, че скоро другото момиче щеше да се съвземе. Чувстваше се гадна относно това, но не мислеше, че това е държание на лидер. Тя самата имаше нужда някой да и дава сила, и всички очакваха това от Ашли. Но като че ли в момента точно Ашли имаше нужда някой да дава сили на нея. Тя все още не можеше да пусне спомена за приятелките си. Нито една от тях не можеше всъщност.

Соджунг бе дошла да я види, а и за да се почувства на сигурно място. Вероятно вярваше, че доскорошният силен характер на Ашли щеше да и помогне, да и даде напътствия. Друг път винаги би се допитала до Сонгджонг...но сега самият Сонгджонг беше причината. Качи се в таксито и каза своят адрес. Хо Уон и беше пратил СМС, че има подарък за нея и го е оставил в апартамента и. Доста заповедно бе написано и да се прибира. Искаше още малко да остане някъде навън и за пореден ден да мисли върху въпроса с най – добрият си приятел. Какво беше станало между тях двамата? Та те винаги са били типичният пример за възможното приятелство между момиче и момче. Но може би такова приятелство наистина не съществуваше. Беше мислила много върху това и през дългия път от Ашли към вкъщи продължаваше да го прави. Само за няколко дни, го почувства по – далечен и и липсваше. Може би вече нямаше да я приеме за нищо? Може би щеше да и се сърди? Точно от това я беше страх, макар да и изглеждаше невъзможно точно той да я мрази.

След известно време беше вече вкъщи и събу високите си, розови токчета. Втече се в стаята си, още преди да съблече розовото си палто и да махне розовата маска от лицето си. В едно огледало видя, че грима по очите и беше в катастрофално състояние заради дъждаа и влагата отвън.
-Рониииии? – нахлу през розовата врата, за да търси малкото си момче, което сутринта беше забравила да нахрани. Не можеше да позволи личните и проблеми да се отразяват върху грижите за него. Той не го заслужаваше. Барон беше на леглото и когато я видя, веднага се изправи на предните си крака и изджавка. Само че тя не беше в състояние да му обърне внимание. Завързан за фотьойла и, Сонги стоеше мирно и я гледаше. Твърде добре го познаваше и можеше да забележи силното напрежение в него, скрито зад тази фасада. Очите и достигнаха огромни размери заради изненадата. И тогава...за пръв път в негово присъствие тя се засрами. Зачуди се дали не прилича на разревана или бита с този разтечен грим, също така дали прическата и е хубава. Неща, които досега не се бяха случвали пред Лемън Кенди. Неусетно тя самата го бе приела като мъж, а не като на – добрият си приятел. Това само помагаше на решението, което уж бе взела.
- Здрасти...Лемън кенди... – чу се да казва едва, едва. Как трябваше да се държи сега? Сърцето и се разтупа в гърдите и на нея и се прииска да се обърне на другата страна. И го направи. Няколко секунди след това отново го погледна и обърна внимание на розовата лента, с която бе овързано макнето.
-Брат ми е луд...- каза едва чуто изпод розовата си маска и без да се замисли отиде да го освобождава. Вероятно и сам можеше да го направи, но все пак. Дръпна розовата лента, но не можа да я отвърже и взе една розова ножица от близкото чекмедже. Оказала се прекалено близко до момчето, тя се изчерви.
- Как те е склонил да направиш това?- попита го без да го гледа в очите, сякаш премахването на лентата изискваше непосилна концентрация. Започна да подрежда мислите си в главата. Бе обмисляла какво и как да му каже като се видят, но това и дойде изневиделица. Вдигна поглед и видя на лепенките по врата му. В главата и изплува казаното от Хоя.
- Не прави повече така. Обещаваш ли? – гласа и звучеше умолително, сякаш не се бяха виждали от много време и наистина и е липсвал.Това беше вярно. След инцидента не пускаха дори него него при нея, макар да имаше нужда. Студените и пръсти се срещнаха с топлата кожа на врата му, и тя усети как и двамата се напрегнаха.

by **Sungjong** Нед Мар 08, 2015 5:42 pm

С Барон се гледаха продължително време. Познаваха се още от времето, когато кученцето беше още пале, а размерът му беше колкото шепата на бащите им. Бяха свикнали един с друг и Сонгджонг сякаш му беше... втори стопанин, така да го кажем.
- Рони, ако трябва да бъда честен, малко ме е страх - отново заговори макнето на INFINITE. - За първи път се чувствам така, добавяйки факта, че ще се изправя пред Барби. Ама какво ли разбираш и ти... Ти си просто куче. Голо куче. Нямаш такива проблеми като нас - хората. Знаеш ли какво? Завиждам ти. Напълно честно!
Наистина завиждаше на животинката. Не той щеше да се изправи за първи път пред най-добрата си приятелка, след като й е направил признание, че е влюбен в нея. Ааахх.... Защо не се беше родил в този живот под друга форма? Като катеричка например! Или лимоново дърво? И без друго обичаше лимони. Нищо нямаше да му попречи да бъде едно перфектно лимоново дръвче, което да си седи в оранжерията, да бъде поливано, обгрижвано и накрая да дава своите плодове на хората. Щеше да ги радва, ако не друго. С лимоните му щяха да си увкосяват храната, да придават аромат на чая, да ги ядат за здраве дори! Щеше да помогне на толкова много хора, ако се беше родил като лимоново дърво!
Но не. Беше наказан да бъде И Сонг Джонг - първородно дете на семейство И, макне на Infinite и карък.
Входната врата се хлопна. Това даде знак на Сонгджонг, че Соджунг се е прибрала, а часът на истината ще настъпи след броени минисекунди, секунди, минути... И той нямаше идея. Никой не можеше да определи кога щеше да настъпи точния момент. Но щеше да настъпи!
Вратата на стаята се отвори и се показа късата кафява коса на най-добрата му приятелка. Викаше домашният си любимец.
Кученцето се изправи от леглото и изждафка. Само дето очите на собственичката му бяха върху другият мъжки субект в стаята. Сонги стоеше най-кротко във фотьойла, държащ букета розови рози и увит в розова панделка. Не че имаше друг избор, освен да седи, де.
- Здравей... Барби - отвърна на поздрава й, след което от гърдите му се изтръгна въздишка.
Сърцето му тупкаше толкова бързо в гърдите му. Направо имаше чувството, че ще изкочи от мястото си. Дори адреналинът му се повиши.
Тя извади от едно чекмедже розова ( разбира се ) ножица, отряза панделката и я махна от него. Най-накрая беше свободен.
- Нямам представа, но го направи успешно - отвърна й стих глас, неестествен за него.
Изпука врата си, при което раните му се обадиха и му напомниха, че са там. Единствено прехапа устни, бързо навеждайки главата си, стараейки се да не показва болката, която изпитва. Не можеше да си го позволи, още повече пред нея.
- Не знам дали ще мога да изпълня обещанието си, ако ти обещая. Прекалено съм слаб в момента - преглътна тежко.
Стисна силно букета и се усети, че трябва да й го даде. Изправи се от фотьойла, застана пред момичето и хвана ръцете й, отваряйки шепите й. Сложи ги там.
- Всичко трябва да е розово, все пак - усмихна се тъжно момчето. - Не бива да разваляме традицията. Но в момента аз определено го правя. С моето синьо... Не ме е срам... - смъмри сам себе си, въпреки че той беше избрал дрехите, с които да бъде.
Загледа се в лицето на Соджунг. Чак сега успя да си даде сметка колко много му е липсвала всяка една черта, всяка една скула. Трапчинките й. Късата й подстрижка. Кожата й. Мириса й. Приближи се още до нея и я прегърна. Обви ръцете си около талията й и я притисна до себе си. Вдиша дълбоко, поемайки от аромата й на череши. Винаги беше миришела така.
- Не ме отблъсквай... - прошепна в ухото й Лемън кенди. - Не го прави... - гласът му звучеше така, сякаш някой го беше хванал за гушата и го душеше с всичка сила. - .... умолявам те....
Единствено при нея се беше чувствал толкова добре, толкова защитен, толкова... на мястото си.

by **Sojung** Пет Мар 13, 2015 9:45 pm

Тя притаи дъх и започна трескаво да търси подходящ отговор. Какво можеше да му отговори, без да прозвучи като празни приказки? Не би позволила за нищо на света той отново да си посегне, но в момента не можеше да го изтърси просто така. В определен момент устните и сякаш залепнаха. Каква ирония...все едно това не беше човекът, с който бе прекарала повече време, отколкото дори с родителите си. Как нещата успяха да се променят за един миг?

Той се изправи. Извиси се над нея като кула, без токчетата си съвсем не беше висока, но той беше. Преди това винаги беше усещала та тази разлика в ръста като нещо, което я защитаваше. Чувстваше се сигурна...доста приятно чувство. Сега това чувство също беше някъде там, но нея леко я беше страх. Дали и се сърдеше? Това беше главното и притеснение. Беше свела поглед и не смееше да вдига глава много-много. През това време Сонгджонг напъха красивият розов букет в ръцете и. Тя го задържа. Очите и започнаха да парят. По принцип много рядко правеха такива неща за нея. Само братята и, които не се брояха и И Минхьок, който и беше оставил красиво букетче пред вратата заради рождения и ден. Спря мисълта до тук, защото знаеше какво ще последва.

Следващите му думи и дадоха да разбере, че не е права и той не и се сърди. Всъщност отдавна трябваше да се е досетила за това,познаваше го добре. Може би по – добре от всеки друг. Както и обратното. Той се пошегува за цвета, а тя продължи да мълчи няколко секунди. От въздържанието да не заплаче, някаква буца заседна в гърлото и. Махна маската от лицето си и я захвърли на някъде.
-Аз харесвам и синьо...- каза, като чувстваше гласа си някак далечен. Всъщност не се беше замисляла дали харесва синьо, но харесваше синьото върху него. Съвсем плахо вдигна очи, оглеждайки дрехите му, но преди да стигне до лицето му , той я прегърна силно. Дори да искаше да се отскубне, нямаше да може да го направи. Макнето не изглеждаше толкова силен физически, но специално нея доста често бе изненадвал. Това не значеше, че и е неприятно – за пореден път се почувства на сигурно място. От очите и започнаха да капят сълзи, съвсем безшумно от нейна страна. Осъзна, че точно това и е било нужно през цялото време. След катастрофата почти всеки ден беше изплашена, а сега чувството на сигурност затопли цялото и тяло и сякаш се разля като топла течност посред зима в душата и. През това време думите му отекнаха в стаята. По някаква причина Барон излезе през отворената врата и отиде някъде, вероятно да спи или да яде. Никой от двамата не му обърна внимание, нито отбеляза внезапното му отсъствие.

Гласът му се забиваше право в сърцето и. Още не можеше да повярва, че някой се чувства така спрямо нея. Макар винаги да е била красива, килограмите и, мнението за самата нея винаги е било лошо. След като започна да се лекува започна малко по малко да се вижда по друг начин и сега имаше причина отново да се чувства непълноценна заради операцията...
Но точно в момента изтерзаното момче пред нея я караше да забрави тези свои недостатъци.
-Сонгджонг...- най –сетне отекна и нейният глас в стаята. Беше осъзнала, че не може да помръдне не само заради прегръдката му, но и защото притеснението от близостта бе сковало тялото и. Хватката му съвсем леко се поотпусна, и тя успя да измъкне тънките си ръце, и преди да види може би разколебаното изражение на момчето, ги уви около врата му, доколкото можа. Притисна лице към гърдите му, преди да види сълзите и и още повече разтичащия и се грим.
-Не мога да те отблъсна. – думите и звучаха приглушено, но бе сигурна, че той можеше да ги чуе. Искаше да му каже още много неща, но заради напиращите сълзи не можеше да събере сили да проговори, без да звучи като тъпачка. Затова просто стоя така няколко минути, принуждавайки Лемън Кенди да прави същото. Сетне се съвзе и вдигна поглед към него, махайки хватката около врата му.
- Ти си прекалено хубав, прекалено мил...прекалено всичко. Перфектен си и не знам с какво заслужих всичко това. Аз ще се грижа за теб, грижи се и ти за мен...- успя да изрече всичко много бавно. Сякаш и отне цяла вечност. Вдигна ръка и го погали по лицето за секунди, след което се усмихна.
- И Сонгджонг...липсваше ми повече от всеки друг...- сълзите отново потекоха. Кога последно се бе случвало да каже цялото му име повече от един път в един ден??

by **Sungjong** Чет Мар 26, 2015 8:44 pm

Беше му наистина трудно да признае сам пред себе си, че се страхува... много. Все пак не всеки ден най-добрият ти приятел ти признава, че вече не гледа на теб като на брат или сестра от друга майка, а като на мъж или жена. Самият той не можеше да определи кога точно се влюби в Со Джунг и всичко в нея. Но знаеше едно - случи се бързо, неукротимо и без да му дава никакъв шанс за съпротива.
А може би винаги я беше обичал така пламенно и го е осъзнал на късен етап от съзнателния си живот? Самият той не знаеше и не можеше да открие отговора на въпроса. Колкото и да се опитваше да разбере не можеше, затова просто остави въпроса без отговор. Не се нуждаеше от такъв. Достатъчен му беше съвършеният факт, пред който беше изправен в момент.
Обичаше я. Толкова просто беше. Толкова необяснимо. Толкова.... красиво.
Беше минало наистина много време, откакто го беше осъзнал. Трябваше му време, за да го асимилира напълно и да го приеме. Катастрофата, която се случи през Септември, беше удобен случай да си седне на дупето и да преосмисли всичко. И двамата много добре знаеха, че от онзи момент всичко ще се промени за тях и отношенията им. Никога повече нямаше да бъде същото. Те нямаше да бъдат същите.
И всичко се оказа истина. И Сонг Джонг и И Со Джунг се промениха напълно. Израснаха психически, водени от езика на болката.
Нима това беше краят за тях? За едно толкова дълго приятелство, разрушено от любовта?
Барби най-накрая проговори, а първата й дума беше името му. Макнето на INFINITE видимо се напрегна. Отвори широко ушите си, за да поглъща всичко, изречено от нея. Несъзнателно разхлаби хватката си, в която я беше приковал, а Соджунг се възползва от момента и извади ръцете си. Лемън кенди я погледна объркано. Нима сега щеше да се отдръпне от него и да си тръгне? Е, тя си беше в тях. По-скоро той щеше да си тръгне. Изгонен от нея.
Гледаше я и не можеше да повярва на чутото. Соджунг не го беше отблъснала. Дори напротив. Беше приела сърцето му.
Сонгджонг единствено прехапа устните си. Все още не можеше да повярва, че това е реалност.
- И Со Джунг... - изрече внимателно името й. - Благодаря ти, благодаря ти...
Очите му се насълзиха, след което сълзите тръгнаха по двете му страни.
- Благодаря ти за всичко. Най-вече затова, че си част от съществуването ми и затова, че ми позволи да те обичам - дори не се усети кога каза всичко това. Сърцето му блъскаше като лудо. Притисна я силно до себе си. - Обичам те толкова много, Барби...
Певицата положи главата си върху гърдите му. Сърцето му услужливо забърза ударите си. Собственикът му имаше чувството, че още малко ще пусне крака, ще отвори гърдите му и ще си тръгне. Такова беше това негово сърцебиене благодарение на госпожицата в ръцете му.
- Толкова много ми липсваше, а времето, в което не те виждах беше толкова трудно... Поне имах шанса да преосмисля всичко. Обаче сега отново имаме този шанс да прекарваме време заедно - хвана лицето й с ръце, гледайки очите й. Бяха като две звездички. Точно така грееха.
Макнето на INFINITE искаше винаги да ги вижда такива. Абсолютно никога да не губят блясъка си.

by **Sojung** Нед Мар 29, 2015 8:50 pm

Прекалено многото емоции за толкова малко време отново замотаха главата и и тя знаеше, че ако ръцете му не бяха все още около талията и, вероятно щеше да залитне. Още една причина да се замисли върху ролята му в живота си. Нещото, което беше обмисляла последните няколко дни. За пореден път той беше тук, за да и бъде опора, а не някой друг. Спомняше си всички пъти. Той я намираше припаднала, когато не се хранеше и той беше единият от първите дотичали в болницата след катастрофата, заедно с двамата и братя. Той беше до нея по времето на неуспешните и връзки и увлеченията и. С мъка осъзна как вероятно е дълбала в сърцето му, говорейки и разпитвайки непрекъснато за Донгу, негов най – добър приятел и съмембър. Беше го наранявала несъзнателно доста, но отсега нататък щеше да посвети живота си на това да изцери раните му.

-Аз също те обичам. – отговори му. Дори не и беше странно да го казва. Тя винаги го е обичала, макар до съвсем скоро да беше по – скоро сестринска обич.
-Ще прекарваме повече време заедно, вече никой няма право да не ти позволява да ме виждаш. И...съжалявам. Съжалявам за всичката болка, която съм ти причинила несъзнателно. Сигурно ти е било адски трудно да ми кажеш. Била съм много сляпа за да не забележа как се чувстваш, при положение, че те познавам по – добре от всеки друг. И за това съжалявам...- тя започна да подсмърча, и сведе глава, чувствайки се гузна. През последните години толкова усърдно бе търсила някого, който да я обича, че не бе забелязала подходящия, който винаги беше точно до нея. Беше се обграждала с розовите си вещи, подхранвайки материализма си, по простата причина, че никой не и бе подарил сърцето си, което да и е най – ценно. Но ето че най – сетне някой го беше направил. Тя можеше да го чуе как бие за нея, като се приближи до гърдите му. Това я правеше щастлива.

Тя побърза да избърше сълзите от лицето си, и отново се усмихна широко. Все трябваше да сложат край на сълзите, макар да бяха сълзи от щастие. Тя се отдръпна от него и погледа и попадна на големите розови албуми, които беше извадила през тези няколко дни, за да ги разглежда. Имаше моменти, в които си мислеше, че приятелството им е обречено и нищо повече няма да бъде същото, затова бе решила да си припомни някои стари случки, които бяха запечатани в албумите. Така и не бе успяла да ги разгледа, но ги беше оставила до леглото си.
-О! – възкликна.
-Какво ще кажеш да разгледаме старите албуми? – усмихна му се и посочи към тях.
-Преди обичахме да го правим и не сме ги разглеждали заедно сигурно откакто дебютира. – Со Джунг се усмихна. Тя беше продължила да слага нови снимки, малко хора знаеха за тази нейна мания да си запазва хубавите спомени. Но старите, подредени от родителите и си бяха класика, а вероятно самият Сонгджонг спокойно си присъстваше на всяка страница.
Хвана ръката на Лемън Кенди и го замъкна на леглото, заставяйки го да седне. Положи всякакви усилия да не и проличи замайването, защото само щеше да развали момента. Не завиждаше на Сонги, че е решил да обича толкова болнаво и кекаво момиче. Тя съблече розовото си сако, с което вече и беше горещо и го захвърли на един фотьойл.Остана по розовия си, тънък и мек пуловер, пола на кремави и розови карета и светло розов клин. Взе албумите и се настани до него. Надяваше се, че няма да е досадно за него, макар че дори да му беше, щеше да я изтърпи. Познаваше го.

Помнеше последователността на всеки албум. Най – старият не беше розов, а лилав. Кой от родители и да знае, че ще се влюби толкова в розовото. Отвори албума,като го пробута върху единия крак на Сонги и върху единия свой. Приближи се до него, успокоена и щастлива от това, че отново могат да бъдат близки. Отвори на първата страница и се загледа в първата снимка, на която бяха Хо Уон и майка им още в родилното отделение. Следващите не бяха много по – различни, все от изписването на Хоя от родилното. На снимките присъстваха почти цялата рода, като можеше да се види не много големият Чонг Джи Хун, или вече познат като Рейн. Беше облечен като нормално и дори леко повлечено хлапе, както си е била тийн модата по едно време. Соджунг не можа да се сдържи да не се засмее. Родители на Сонгджонг също бяха на тези снимки. На следващите страници започнаха да се появяват малките Со Джунг и Канг Джун и не много след тях – Сонгджонг. На първата снимка на която се появяваше, бяха само той и Со Джунг като бебета и незнайно защо бяха с леко...разменени цветове.
-Защо аз съм в синьо, а ти в розово? – погледна го с усмивка и повдигна вежди.

by **Sungjong** Вто Май 05, 2015 9:41 pm

Сонгджонг я слушаше и единственото, което направи, беше да се усмихне. Толкова я обичаше, че нито болката, нито тъгата, нито убийствената мъка, която често изпитваше вече имаха някакво значение. Всичко се намираше в миналото. Една плътно затворена страница. Беше спокоен, защото знаеше, че никога няма да се върне назад. Животът продължава напред и той трябваше да върви натам, а не да се обръща назад и да се колебае какво да прави.
Вече беше освободен от веригите, с които беше окован в адския затвор. Соджунг най-накрая го беше освободила с ключето, което държеше и му беше помогнала да излекува счупените си криле.
Отново можеше просто да живее, да се радва на живота. Отново можеше да се усмихва. И всичко това благодарение на момичето, стоящо в обятията му.
- Не съжалявай, моля те... - прошепна глухо макнето на INFINITE. Не беше сигурен дали го е чула или не.
Нямаше значение. Важно беше единствена СЕГА, защото всичко се случваше СЕГА. Всички емоции, които преминаваха през двамата И минаваха през телата им СЕГА. А това Сега за тях можеше да стане вечно. Бяха просто двама млади, които се обичаха с най-чиста и искрена любов. Винаги щяха да се чувстват точно както в първия път - с всичките пеперуди в стомаха и розови понита в главите.
Сълзите им спряха, а усмивките отново изгряха на лицата им.
Последните месеци ги беше прекарал вкопчен в нея като в спасителна сламка. А сега най-накрая се озова на сушата и никога повече нямаше да се озове във водата. Щеше да стои гордо до нея, нямаше да я пусне. Никога.
Лемън кенди погледна към леглото й. Албумите стояха на него. За пореден път усмивката изгря на лицето му.
- Разбира се, че искам - отговори й. - От наистина много отдавна не се бях сещал за тях... Даже може да се каже, че ги бях забравил.
Остави се на девойката да го поведе и седна на леглото й. Малко след това и тя се присъедини, носейки останалите албуми. Момчето се намести към нея, за да вижда по-добре. Първият албум беше лилав, а в него се мърдаха бебешките снимки на съмембъра му. Лилавото беше и любимия цвят на Хоя. Чичо му и леля му съвсем без да искат бяха улучили цвета му.
Сонгджонг вече изгаряше от нетърпение. Искаше да види всяка една снимка, да се смее до сълзи, просто да се забавлява. Вокалистката най-накрая отвори лилавия албум. Първите снимки бяха на леля му и Хо Уон в родилното отделение, а следващите от изписването им. На последната снимка с бебе Хоя се виждаха цялата рода на Соджунг, заедно с неговите собствени родители. Дори Рейн беше там, облечен в типичната за тези години тийн мода. Следващите няколко снимки бяха на порасналия Хо Уон и най-накрая започнаха да се появяват малките Со Джунг и Канг Джун, а малко след това до тях се намести и Сонгджонг. На първата снимка с него бяха само той и Барбито. Цветовете им бяха разменени.
Лемън кенди се засмя.
- За заблуда на враговете - отговори през смях. - Честно казано, наистина нямам идея.
Той отгърна на другата страница, на която бяха двегодишния Хоя, шестмесечните Соджунг, Кангджун и Сонгджонг заедно с бавачката им Чонг Джи Хун, който се опитваше да нахрани четирите деца едновременно. Хоя беше седнал на масата и държеше лъжица, докато трите бебета се бяха хванали за ръчички и чакаха да бъдат нахранени. Рейн не изглеждаше никак щастлив от начинанието си.
- Сигурно му е било доста забавно - каза Сонгджонг, слагайки пръста си върху снимката.
В следващия албум започваха годините им в детската градина. Фотографирана беше дори стената, която Лемън Кенди и Барби изрисуваха така усърдно с водни боички и пастели. На съседната снимка се виждаше как Канг Джун сваля медицинска сестра.
- Тц... Сънг Хуан от малък е плейбой и туй-то - изкоментира. Фотографирана беше дори първата целувка на Хоя - с момиче от трети клас, докато той самия е в първи.

~~п.с - миан за поста т.т нещо съм изгубила трейнинг.~~

by Sponsored content

Sojung's little sweet apartment

Sojung's little sweet apartment

Re: Sojung's little sweet apartment

Re: Sojung's little sweet apartment

Re: Sojung's little sweet apartment

Re: Sojung's little sweet apartment

Re: Sojung's little sweet apartment

Re: Sojung's little sweet apartment

Re: Sojung's little sweet apartment

Re: Sojung's little sweet apartment

Re: Sojung's little sweet apartment

Re: Sojung's little sweet apartment

Re: Sojung's little sweet apartment

Re: Sojung's little sweet apartment

Re: Sojung's little sweet apartment

Re: Sojung's little sweet apartment

Re: Sojung's little sweet apartment

Re: Sojung's little sweet apartment

Re: Sojung's little sweet apartment

Re: Sojung's little sweet apartment

Re: Sojung's little sweet apartment

Re: Sojung's little sweet apartment

Re: Sojung's little sweet apartment

Re: Sojung's little sweet apartment

Re: Sojung's little sweet apartment

Re: Sojung's little sweet apartment