Палатката

Голяма изненада, няма що. Тотално отсвирване откъдето и да погледнеш. Хьосънг изобщо не ги обвиняваше, кой щеше да общува с аджума като нея?Точно никой. Тя тръгна уж да разглежда къщата, но си нямаше и на представа накъде да ходи. Вървеше си и си мислеше за животеца й в тази къща, колко ли тежък ще бъде. Навън ставаше все по-студено, а тя милата беше само по потник и пола. С кой акъл излезе така в началото на есента?Докато вървеше и размишляваше, хоп и погледът й попадна на нещо, наподобяващо палатка. Хьо се загледа и видя някакъв силует да седи на стълбите. Реши да си пробва късмета с надеждата да не бъде отхвърлена отново.
-Здравей, защо седиш тук?Не ти ли е студено?-попита тя, като се приближи до силуета.

Силуетът скочи и чак сега лидерката забеляза Джиън. Още една изненада за нея. Но защо по дяволите TS не й бяха казали?Нищо, тя се зарадва, че освен познатото и обичано от всички зайче, щеше да е и с Сонг. Хьосънг хвърли една широка усмивка, която замръзна на лицето й. Момичетата се прегърнаха и Хьо можеше да усети как трепери воклаът на групата им. Думите й, леко стресираха червенокосата.
-КАК ЩЕ СПИШ ТУК?-почти извика тя. -Та ти цялата трепериш, хайде да влезем в къщата, че да се стоплиш. Отново я прегърна, опитвайки се да я стопли, но как като и тя трепереше.

Що за човек трябва да си, че да изкараш някого да спи навън и то в това време?Акълът на лидерската сикретка не го побираше. Тя все още не знаеше къде е нейното място, а и не гореше от желание да разбира, поне не и на този етап. Съдейки по това, което виждаше, съквартирантите ще спят на едно легло. Хьо даже не искаше да си представя с кой или с какво ще спи. 
-Поне да ти донеса одеяла, няма да настиваш тук, я!-каза тя, като леко потрепера. Сега щеше да търси и одеяла, ако изобщо имаше в тази къща. Защо няма карта или гид (утф) на това място?Оставиха съквартирантите сами да се оправят, а и нямаше никакво време. Съвсем скоро щяха да изгаснат светлините.

Джиън опитваше да успокои Хьосънг, но това не помогна особено. Дано наистина не са толкова коравосърдечни и да са вкарали нужните принадлежности, за да може да се спи тук. Хьосънг също трябваше да разбере къде са я натикали и нея ,може би щеше да се окаже по-зле от Джиън?Оставаше загадка, докато не разбере, а това нямаше да стане, докато стои и си говори с приятелката си. 
-То и аз все още не знам къде са ме сложили и мен. Още не съм разгледала къщата и като гледам.. -огледа се наоколо. - не ми остава много време. 

Кой знае в тази спалния с колко дузина човека ще я дели. Любопитството я дереше отвътре да разбере къде и с кого ще спи, но как да остави Джиън тук?Сърце не й даваше. 
-Искаш ли заедно да разгледаме къщата и после ще те изпратя до тук?Хьосънг не отговори веднага на въпроса й дали е видяла познат. Чудеше се дали да запази в тайна за Дехьон или да й съобщи, но така или иначе щеше да се засече с него чак на сутринта..Или поне така си мислеше.
-Всъщност да, само един и с него дойдох. Реши да запази в тайна коя е личността. -Все още е изненада!-усмихна се лидерката.

-Да, него - съквартиранта. -усмихна й се подло г-ца Джун. Нямаше да издава кой е той, защото по принцип не беше такъв човек. Не издаваше тайни. Хьо чу някой да приближава и реши да влиза, а и й беше станало доста студено.
-Лека нощ, Джи, утре непременно ще мина да видя как си. -прегърна я, а след това й обърна гръб и с бързи крачки се отдалечи от палатката. Мерна някаква врата и влезе.

Ел каза, че е негов ред и наистина се завих през глава, като не пропуснах да се засмея.
Щом го усетих да се тупва на леглото отвих главата си.  Момчето беше оставило разстояние между нас. Малко ми беше странно, че трябва да деля легло с него. Ние дори не сме приятели, а просто познати... Може пък ситуацията тук да ни сближи,но сега определено беше неловко и за двама ни.
-Да прав си - съгласих се с него, като се опитах да отклоня мислите си. Всъщност Ел прие доста добре нещата като се замисля,но мрънка, не се развика, просто прие всичко. Личеше си, че не му допада, но все пак това беше нормално.
-Мисля си обаче, че няма да мога да спя... студено е. На теб как ти е?- казах тихо и се сгуших още повече в одеялото си.