Хижата

by **Lil Chan** Съб Окт 11, 2014 10:52 pm

Поредната щуротия, която й се налагаше да търпи заради баща си и онази дъртата, която след време щеше да й стане мащеха или както там се води. Джи Мин още от вечерята им заедно замисляше как да саботира сватбата им. Нямаше да позволи това събитие да се случи за нищо на света. Не искаше да я нарича „мамче", "мамо", "омма“, „онни“, „лельо“, или каквото и да било друго. Дори не искаше изобщо да я познава.
Сега великите мислители на идеи в стил „хайде да издразним Джи Мин възможно най-много“ искали да ходят на ски, защото вече паднал първият сняг и сега нямало толкова много хора. Единствената причина поради, която Лил се съгласи беше, че и Сехьок ще е там. Обичаше да се драчи с този човек. А и може би имаше нещо друго, което я караше да се чувства привлечена от него, но все още не успяваше да го осъзнае.
Поршето й, серия 918, вдигаше прах след себе си по улиците на Сеул. От компанията й разрешиха няколко дни да не се появява въпреки, че съвсем наскоро дебютира. За което тя им беше много благодарна. Нямаше много време, за да стигне до дома си и затова Лил беше подкарала автомобила си с бясна скорост. Бяха се разбрали да отидат с колата на Пи-Гун. И без друго нейната е само да градско каране. В планината щеше да й се налага да я дърпа с някой джип, за да я изкара от преспите. Напълно излишни главоболия.
Паркира колата си на мястото, което си беше само за нея и набързо се озова във входа. Влезе в апартамента си и веднага се зае с куфара си. Огледа го за последно дали е взела достатъчно дебели дрехи. Не й се умираше от студ в планината.
Даде храна на кучето си и знаеше, че ако се наложи Мей Фенг щеше да дойде и да нахрани питбула й. Единствените, които дяволът не нападаше бяха те двете. Лил се замисли дали да не го вземе със себе си, но със сигурност това не беше добра идея, защото щяха да подават сигнали против него (и най-вече Сехьок би го направил), за да приспят песа. Джи Мин със сигурност не искаше това да се случи. Единственото същество от мъжки пол, което обича и винаги ще обича е питбула й.
Погледна през прозореца и видя, че колата на Сехьок е пред сградата. Нямаше време дори да се преоблече от конференцията, която проведе YG специално за нея. Еми, щеше да го направи в хижата или в колибата .. все още не знаеше на какво място ще я закарат. Само можеше да се моли да не е някоя бърлога за мишки, хлебарки и всякакви други гадини. Иначе щеше да се налага да спи в колата на господинчото.
Заедно с куфара си се озова пред блока. Извървя малката пътечка, която водеше до колата на Пи-Гун, а той само я зяпаше от автомобила си.
- Няма ли да отвориш багажника? – скръсти ръце тя. Хората обикновено биха казали „здравей“ или биха попитали "как си", но не и Йонг Джи Мин. - Или смяташ да сложа куфара си на покрива на колата..?

by **P-Goon** Нед Окт 12, 2014 3:29 pm

Ето, че най-сетне беше станало време за първата им семейна почивка, хехе.Дъртите бяха решили от рано да започнат с лигавщините.Пи Гун се съгласи единствено, защото знаеше, че Лил Чан щеше да е там.Имаше нещо в него, което го подтикваше към нея, но Пи Гун все още не знаеше какво е то.Най-вероятно си беше обикновеното сексуално привличане!Да, точно така нямаше да се укроти, докато не я тръшне гола на леглото си!И беше сигурен, че момент наближаваше.Точно на тази почивка беше неговия шанс.Се Хьок никога досега не е бил толкова сигурен, колкото в момента и направо вече вкусваше успеха си.
Старците бяха решили да се усамотяват отделно от тях двамата и бяха натоварили Пи Гун със задачата да отиде и да вземе сестра си и двамата да тръгнат.От начало идеята не му допадна много, много на Се Хьок, но след като премисли малко разбра, че това беше най-добрия вариант.Щеше да е до красивото зверче и далеч от майка си и "баща си."Не беше съгласен много на тази сватба, но сега му изглеждаше, че така е по-добре.Щеше да му е по-лесно да се добере до Джи Мин!
Се Хьок само се надяваше аджушито да не започне да му се прави на интересен и да го поучава, защото така както им беше насъбрал, нищо чудно да му избие кътниците.
След като се събуди, той се оправи на бързо, взе си душ и се облече.Реши, че няма смисъл да слага много дебели дрехи върху себе си при положение, че щеше да поддържа топличко в колата и можеше чак там да облече дебелото яке.Така и така мразеше да се навлича с излишни дрешляци.
Така дрън, дрън, дрън.Вече нашият убавенкьо се намираше пред входа на Джи Мин и кротко я чакаше.Свирна веднъж с клаксона и извади телефона си за да я набере, но точно тогава момичето излезе.Той я наблюдаваше от колата без никакво намерение да излезе, докато Лил домъкна куфара си до колата.
- Няма ли да отвориш багажника?Или смяташ да сложа куфара си на покрива на колата..?
- Офф.- изпуфтя певеца и излезе.Отвори багажника и набута куфара ѝ до своя.- Сега доволна ли си?
Момичето кимна с една лицемерна и присмиваща се усмивка, на която Пи Гун отвърна по същия начин.Жените бяха толкова досадни.Само ти мрънкаха на главата и винаги трябваше да им помагаш с всичко, с което се захванеха, за да не се наранят.Ето една от хилядите причини защо не искаше гадже!
Двамата се качиха в колата и Пи Гун я подкара.Запали с мръсна газ и пресметна на ум за колко време горе долу щяха да стигнат.Сигурно се падаше около час и половина.
- Този път няма ли да си сложиш колан? - присмя се Се Хьок. - Явно вече си преодоляла страха да не катастрофираме! - той гледаше в пътя си, но от време на време ѝ хвърляше по някой къс поглед.
- За информация казвам, че ще пътуваме около час и половина.Ако си изморена можеш да поспиш. - така щеше да се отърве от поне 20 минути, в който щяха да му мрънкат на главата.

by **Lil Chan** Нед Окт 12, 2014 4:52 pm

Изпуфтяването на Се Хьок я зарадва. Отново щеше да го дразни както само тя си може. Той щеше да й отвръща и точно по този начин щяха да попаднат в един омагьосан кръг. Точно както се получава между роднините, които се ненавиждат. При тях различното беше, че не са точно роднини и че не се караха, а по-скоро се забавляваха един с друг.
След като прибра куфари й я попита дали е доволна.
- Много повече от доволна съм! – ухили му се с лицемерната си усмивка, а той й отвърна по същия начин.
Лил влезе в автомобила и се настани на мястото до шофьора. На задните седалки беше само за кучета и деца по нейните критерии.
- Този път няма ли да си сложиш колан? Явно вече си преодоляла страха да не катастрофираме! – изсмя й се той.
- Сега не си пиян и затова не слагам колан – извъртя очи Лил и наистина съвсем сериозно не сложи предпазният колан. И да ги спрат полицаи изобщо не й дремеше. Все някак щеше да се справи с тях. Понякога лицето, което дели с Хьона й вършеше голяма работа.
- За информация казвам, че ще пътуваме около час и половина.Ако си изморена можеш да поспиш.
- Гледай си пътя и не философствай много – каза му най-спокойно Лил и извади телефона от джоба на якето си.
Започна да преглежда съобщенията в различните социални мрежи. Искаше да си пише с Мей Фенг, но тя имаше работа за разлика от новоизгрялата звезда и набързо я отсвири. Явно щеше да си скучае през този час и половина. Когато вдигна главата си от телефона тъкмо минаха покрай табелата за края на Сеул. Не мислеше, че някога ще си го помисли дори, но в този град щеше да й липсва страшно много.
Тъкмо щеше да прибере телефона си когато той звънна в ръцете й. На екрана й беше изписано, че я търси .. баща й.
- Какво искаш– сопна му се Лил. След около 2 минути мълчание тя му отвърна – Да, добре, ще предам на Се Хьок.
Не бързаше много след като затвори телефона. Прибра го обратно в джоба си и чак тогава реши да каже на милото си братче какво са казали дъртите.
- Имам една добра и една лоша новина – погледна го Джи Мин – Лошата е, че дъртите са пристигнали, а добрата е, че няма дърва и ще трябва да спреш някъде, за да събираш паднали дървета. Като се замисля .. за теб не е много добра.
Вътрешно се заливаше от смях, но по всякакви начини се стараеше да не го покаже. Всъщност баща й каза от къде да купят някакви разпалки за печката, но на Лил й се виждаше много по-забавно да гледа сеира на Пи-Гун как влиза в разни драки, за да обира падналите дърва и клонки и как ги товари в колата си. Със сигурност щеше да му направи снимки!

by **P-Goon** Нед Окт 12, 2014 5:38 pm

Сега не бил пиян и не я било страх.Е, добре бе!Добре го измисли отговора си или просто тогава тя беше прекалено пияна и я беше ловнало параноята.
- Гледай си пътя и не философствай много. – Се Хьок реши този път да не ѝ отговори.Точно в момента не му се занимаваше с рънченето им.Предстоеше му дълъг път, а на всичко от горе беше станал много рано, а снощи си беше легнал късно.От време на време клепачите му натежаваха, а топлината в колата като, че ли го успиваше още толкова.Налагаше му се на няколко път да отвори прозореца, за да може хладния въздух от навън да го поободри малко.
Пи Гун си гледаше пътя и си мислеше за свои неща, докато телефона на милата му сестричка не звънна.
След хапливия разговор, който проведе - явно с баща си, тя се обърна към певеца.
- Имам една добра и една лоша новина - Пи Гун повдигна едната си вежда. – Лошата е, че дъртите са пристигнали, а добрата е, че няма дърва и ще трябва да спреш някъде, за да събираш паднали дървета. Като се замисля .. за теб не е много добра.
Се Хьок само се подсмихна под мустак и отново нищо не отговори.С периферното си зрение обаче, забеляза неразбиращата физиономия на лицето на Джи Мин.Явно се чудеше защо днес не ѝ отговаря?И сигурно скоро щеше да обяви триумфа си, но .. не съвсем.Пи Гун отново се подсмихна и продължи да кара.
Половината и повече път го прекараха в мълчание.Най сетне лидера на Топ Дог спря колата и погледна сестра си.
- Е, сладко зверче.Хайде слизай да събираме дърва. - той погледна краката ѝ, които бяха обути във високи токчета. - Малко ще ти е трудно с тези красиви обувки, но нали съм тук.Брат ти ще ти помогне максимално и обещавам като паднеш в калта да не ти се смея много. - той я потупа по рамото и излезе от колата.Обиколи набързо и ѝ отвори вратата покланяйки се леко и правейки ѝ място да излезе.Джи Мин явно нямаше такова намерение, а джуката ѝ беше паднала до земята.
- Хайде, хайде по-бързо! - Пи Гун я хвана за китката и я издърпа извън колата. - Нямаме цял ден да се мотаем! - усмихна се подигравателно и развеселено.
Хладния полъх веднага ги разтрепери, тъй като и двамата бяха много леко облечени.Пи Гун бръкна в джоба на суичъра си и извади телефона си, пукайки камерата.
- Нека да си направим първата снимка от първата ни почивка заедно! - дори не ѝ даде време да осмисли думите му и бързо направи едно селфи на тях двамата.На снимката Се Хьок се беше нацерил до ушите, а физиономията на Джи Мин разбиваше от всякъде.По-начупена никога не я беше виждал!

by **Lil Chan** Нед Окт 12, 2014 7:12 pm

Секунда, две, три … минута, но нямаше никакъв отговор от страна на Се Хьок. Това видимо озадачи Джи Мин. Със сигурност нещо друго му се въртеше в главата. Вече не й беше нужно много време, за да разбере, че този отново ще я изиграе.
По нейна преценка вече се намираха на около половината път. Започна да й се приспива и беше тръгнала да затваря очите си, когато автомобила спря на една отбивка. Това я накара да се ококори. Дали пък сега нямаше да събира дърва за печката? Или просто щеше да препикае някое дърво. И в двата случая щеше да е интересно.
- Е, сладко зверче.Хайде слизай да събираме дърва. Малко ще ти е трудно с тези красиви обувки, но нали съм тук.Брат ти ще ти помогне максимално и обещавам като паднеш в калта да не ти се смея много.
- Разчувства ме! Пускам сълза.. – каза саркастично Лил.
Той излезе от автомобила и отиде до нейната врата. Отвори я и очевидно чакаше Джи Мин да слезе. Този за какъв се имаше? Със сигурност Лил нямаше намерение да излезе от колата преди да стигнат до хижата.
- Хайде, хайде по-бързо! - Се Хьок я хвана за китката и въпреки, че Джи Мин се опита да се съпротивлява той беше много по-силен от нея и успя да я изкара навън. - Нямаме цял ден да се мотаем!
Веднага усети студения вятър по кожата на лицето си. От всичко най-мразеше да й е студено. Можеше да понесе всякакви жеги, но не и студа.
- Нека да си направим първата снимка от първата ни почивка заедно! – докато успя да се усети онзи беше застанал до нея, с телефон в ръка и ги засне заедно. Със сигурност Джи Мин приличаше на марсианец, който не знае какво прави на тази планета.
- Стига си се снимал. Не си чак толкова хубав за колкото се мислиш – тук излъга, но важното е, че никой не можеше да разбере. Беше си дори красив, но нямаше намерение да му чеше егото до края на живота си.
- Аз няма да ходя да събирам дърва! – каза категорично Джи Мин и даде една крачка назад. – Ти си мъжът тук, ти трябва да се погрижиш за мъжките занимания.
Не обичаше да дели работата на мъжка и женска, но в този случай го направи с най-голямо удоволствие.
- Виж, ей там има един куп с клони. Мисля, че ще е добре да вземеш по-голямата част от тях – каза му Лил и посочи една купчина с разни дървении.
Се Хьок се обърна да ги погледне, а Лил само това чакаше. Все още не бяха достатъчно високо, но тук там имаше малко сняг. За нейно щастие точно до нея имаше малко, наведе се, хвана малко в една шепа и го хвърли по Пи-Гун. Уцели го право във врата. 1 на 0 за Джи Мин!
Такива детински неща не бяха присъщи за нея. Не е имала такива изблици от както е била на 9-10, че може би и по-малка. И тя не можеше да обясни защо го направи, но го стори.

by **P-Goon** Вто Окт 14, 2014 4:54 pm

Предстоеше една забавна почивка.Поне така си мислеше Се Хьок, а и да не беше - той щеше да си я направи такава!
- Стига си се снимал. Не си чак толкова хубав за колкото се мислиш.
Пи Гун повдигна леко вежда с усмивка, казваща "Да, да напълно съм сигурен в думите ти!".
- Скъпа, нека сме честни един с друг! - приближи лицето си към нея. - Харесвам ти и не си криви душицата да лъжеш относно неща, които и сляп да си пак ще ги видиш! - рязко се отдръпна и се завъртя с гръб към нея, оглеждайки наоколо.
- Аз няма да ходя да събирам дърва!Ти си мъжът тук, ти трябва да се погрижиш за мъжките занимания. - тросна се тя.
- И от кога г-ца "Аз мога всичко" дели работата на мъжка и женска? - подсмихна се леко.
- Виж, ей там има един куп с клони. Мисля, че ще е добре да вземеш по-голямата част от тях. - момичето посочи на някъде зад гърба му и Пи Гун реши да я удостои с честта да се обърне.
Погледна и видя купчината от клонки.Изведнъж рязко размисли.Щеше да е забавно да гледа как Джи Мин се измъчва, но от друга страна най-добре беше просто да мине и да купи някакви подпалки направо на готово, все пак не искаше и той да обикаля и да събира мухлясали клони.
- Знаеш ли, мисля, че ще е по-доб.. - една снежна топка се заби право във врата му. - рее.... ааауу. - направо изтръпна целия.
Толкова разгневен отдавна не се беше чувствал.Мразеше студа.Най-много мразеше студа и влагата.
- Така ли било? - клекна със скоростта на светлината, направи една топка и я разби право в рамото на сестра си.Джи Мин нямаше време да отреагира, но все пак проблема си беше на Се Хьок, че не беше точен.Това, че не уцели в лицето ѝ, го изнерви още повече.Тръгна към нея, с умисъла да я бутне на земята, а тя паникьоса ли се или просто токчетата не бяха удобни за тичане по сняг, но падна право във снега без чужда помощ.Пи Гун полетя и се изтресе върху нея.И така двамата сексабежни се търколиха на долу по някакво изнанадолно, приличащо на малко хълмче.Бяха се хванали инстинктивно един за друг и се понесоха заедно надолу.Браво, че имаше една преспа със сняг за да се забият в нея и да спрат.
Пи Гун се беше отпуснал на земята и имаше чувството, че снега му беше влязъл на места, на които слънце не го огрява.Избута момичето от себе си и едвам се надигна.Всичко му се беше натъртило.
- Охх... виж какво направи! - едвам изстена Се Хьок и се изправи със всички сили.
След това се наведе и я вдигна от земята събувайки ѝ проклетите токчета.Ако тях не ги използваше за подпалка нямаше да се казва Пак Се Хьок!Качи я на гърба си, въпреки, че тя започна да протестира от начало, а в едната си ръка взе обувките.
- Ако искаш да си ходиш боса по снега добре, нямаш грижи! - каза и видимо момичето се примири и се отпусна на гърба му. - Никакви дърва няма да ти събирам!Отивам, купувам едни разпалки от магазина и не се занимавам повече!

by **Lil Chan** Вто Окт 14, 2014 8:03 pm

- …по-доб..рее.... ааауу.
Джи Мин си помисли, че ще изпищи и не беше далеч от истината. Сехьок направо откачи, а това я накара да се зарадва много. Във въздуха се усещаше гнева му.
- Така ли било?
Всичко стана за секунди. Сехьок се наведе и я замери с една снежна топка. Уцели я по рамото, но от още по-бясната му физиономия Джи Мин заключи, че е искал да я фрасне в лицето. Това я накара отново да се зарадва, но прибърза с емоциите..
- Какво… - Сехьок тръгна към нея, а близначката на Хьона се стресна и не успя да довърши мисълта си. Със сигурност този щеше да й направи нещо! Тя също тръгна назад, но заради обувките си с ток, още на първата крачка се хлъзна падна в снега. Пи-Гун се стовари върху нея и двамата на кълбета тръгнаха надолу. Джи Мин навря лицето си във врата на Сехьок, за да се предпази. Двамата бяха увили ръцете си в другия и се спускаха надолу доста бързо според усещанията на Лил. Накрая се забиха в една пряспа. Сехьок беше под тялото на Джи Мин. Тя от своя страна се чувстваше като бита с желязна тръба и мокра като бездомник посред зима. Пи Гун я махна от себе си и сега отново беше в снега на мокро и студено.
- Охх... виж какво направи!
- Аз ли го направих? Ти си виновен! – едва успя да го каже и се хвана за рамото. Болеше я.
Брат й я вдигна от земята и събу обувките й. Набързо я метна на гърба си, като не й остави време за размисъл дори. Единственото, което Джи Мин успя да направи е да си вземе обувките в едната ръка.
- Пусни ме! – изръмжа му рапърката и започна да се бунтува. Със сигурност искаше да й направи нещо гадно .. отново.
- Ако искаш да си ходиш боса по снега добре, нямаш грижи! – каза й в отговор Пи Гун.
О, ама той искал да я носи до горе? Тя се поспря. Защо пък да си цапа краченцата щом си има личен носач, който между другото ухае на много хубав мъжки парфюм. Усети го още докато падат, но тогава изобщо не й беше до това с какво се е напръскал.
- Никакви дърва няма да ти събирам!Отивам, купувам едни разпалки от магазина и не се занимавам повече! – изобщо не му беше минал беса. Дори се засили.
- Ще ти кажа нещо много вълнуващо, но това като стигнем в бърлогата. Напомни ми, ако забравя! – подшушна му на ухо Джи Мин.
Тя не шаваше много докато Сехьок я изкара чак до колата. Не искаше да я пусне отново в снега, защото й без друго й е студено. Отвори й вратата и дори я сложи да седне на седалката. Може би щяха да останат петна заради снега, но щеше да я почисти когато се върнат в Сеул. Той също седна на мястото си. Лил повече нищо не каза, но погледна отражението си в страничното огледало и не беше много доволна от това, което вижда. Косата й не беше съвсем наред. Когато пристигнат щеше да се оправя с нея.
Отново потеглиха, а Лил се отпусна на седалката си и се сви, защото й беше студено. След около десетина минути в колата отново стана топло и това накара Джи Мин да се отпусне, а с това и клепачите й натежаха. Не след дълго рапърката заспа.

by **P-Goon** Вто Окт 14, 2014 11:23 pm

Естествено никой нямаше да иска да ходи бос по снега.На Джи Мин щяха да и измръзнат прекрасните крачета и нямаше да може да си ги мърда с дни.Момичето се примири и остави да бъде носено, а Пи Гун все още се опитваше да асимилира от къде беше това чувство на загриженост от негова страна.
- Ще ти кажа нещо много вълнуващо, но това като стигнем в бърлогата. Напомни ми, ако забравя! - подшушна му тя на уше докато се беше отпуснала на гърба му.
- Какво нещо ? - попита като се опита да си извърти главата към нея, но не му се получи номера.Тя явно се направи, че не го е чула и си замълча.
Се Хьок даже я постави да седне на седалката в колата, че и едно одеало ѝ подаде, което се намираше на задната седалка.Сигурно от мокрото щеше да остане нещо по милата му количка, но сега нямаше място за такива мисли беше му прекалено студено!
Бързо зае своето място пред волана и включи колата, за да се пусне парното.Усили до на макс и сложи ръцете си пред него за да могат да се постоплят малко, че нямаше да може да кара иначе.Бяха се вкочанили.За щастие в колата бързо се стопли, а когато погледна към Джи Мин тя вече се беше унесла и си спинкаше кротичко.
На устните му веднага плъзна една от онези негови подли усмивки и в главицата му веднага се заформи план как да я събуди.
Останалата част от пътя продължи скучно и много бавно.Поне навреме се сети да мине през магазина да купи разпалки за печката, а когато се върна сестра му дори не беше трепнала.Просто си спеше сладко сладко.Докато спи наистина изглеждаше сладка.Пи Гун се загледа в нея замислено, но бързо отмести поглед и продължи да шофира.
Най-сетне стигнаха до хижата, а отпред видя колата на дъртите.Надяваше се само сега ако влязат неочаквано вътре да не заварят някоя гнусна гледка.Потръпна при мисълта.
И сега хубавия момент.Беше време да събуди Джи Мин.Паркира плавно и внимателно за да не я събуди и тихо слезе от колата.Отвори нейната врата и взе в шепите си сняг.Тъй като предварително беше раздърпал одеалото така, че да се види деколтето ѝ, сега беше момента само да действа.Набута всичкия сняг, който беше събрал право в добре загрятото място между гърдите ѝ.
Момичето едва ли не скочи при допира на снега до топлата ѝ кожа.Писъка направо проглуши ушите му, но чувството на задоволство, което изпитваше в момента беше по-силно.
- Какво става? - родителите им веднага излязоха при писъка, а Пи Гун го заболя устата направо да се смее.

by **Lil Chan** Сря Окт 15, 2014 12:38 am

Тя просто спеше. Едни казваха, че така човек проспива младините си, а други, че действало разкрасително. На кого изобщо му пука за това какво прави? Това със сигурност е единственото време когато Джи Мин може да мълчи, да не вика и да не вдига кръвното на някой. Пресконференцията я изцеди доста, а и пътят не беше кой знае колко лек. Както всеки планински път си имаше завои. Някой по-остри, други не чак толкова.
Както си спеше най-спокойно нещо студено прониза гърдите й. Джи Мин на секундата отвори очи и се разпищя от стреса, който изживява. Не обичаше студа. Мразеше го! Ненавиждаше го! Изрита два пъти, защото все още не осъзнаваше къде и какво й се случва. Щом се погледна видя, че в деколтето си има .. сняг? Който се топеше доста бързо. Огледа се около себе си и осъзна, че е в колата на Сехьок, а той самият се превиваше от смях. Родителите им също бяха накацали отвън.
- МАЙНАТА ТИ, СЕХЬОК – изобщо не й дремеше, че майка му е навън и я слуша. А за баща й още по-малко я грееше.
Чудесно събуждане. Няма що! Джи Мин без да се замисли и без да има каквито и да е задръжки, хвана краищата на блузата си и просто я свали от тялото си. Изтръска я едно хубаво отвън, след това си почисти и сутиена от снега, а Пи Гун сякаш спря да се смее, но може и на нея така да й се е сторило.
Облече коженото си яке на голо, защото й беше студено и го закопча почти до горе. Потърси си обувките с поглед, но не успя да ги фокусира. Махна одеялото от себе си и ги видя. Обу ги, но не излезе веднага от колата.
- Ще ти го върна тъпкано. Може да си сигурен в това! – изръмжа му, едва ли не, Джи Мин и излезе от колата.
Стъпваше бавно и внимателно в снега, за да не влезе в обувките й. Беше намръзнала достатъчно, за да си прави експерименти. Като нищо можеше да настине. Тъкмо нямаше да излиза навън с дъртите и да умира от студ.. отново.
Стъпи на дървения под на верандата и без дори да поглежда Пи Гун го изкомандва.
- Донеси ми куфара вътре и ако обичаш гледай да не ми го докараш със сняг - след като го каза подмина дъртите като пътни знаци и влезе в къщата. Огледа я набързо. Не беше като петзвездните хотели със СПА - както й очакваше. Но и представите й за дупка се оправдаха. Първото нещо, което й се наби на очи беше голямата камина в хола, която вече беше запалена. Лил притича и се настани пред нея. Час по-скоро искаше да се стопли. Усети миризма на някакво ядене. Дъртата явно готвеше, а докато е навън кой варди яденето не е много ясно.
В същото време мислеше какво да направи на Сехьок. Нямаше да остави нещата просто ей така. Щеше да му докаже, че се е забъркал с много опасен противник в тази игра на нерви.

by **P-Goon** Чет Окт 16, 2014 9:23 pm

Ооо, толкова му беше кеф!Не можа даже да сдържи истеричния си смях.Забавляваше се, от тъгата на другите и от лошите неща, които им се случваха.Особено, когато той ги беше причинил на някой определен като Джи Мин.
Горката, беше побесняла.След истеричните и крясъци и хуежа, който отпрати към него му беше даже още по-смешно.
Изведнъж момичето направо му секна смеха от всякъде.Сестра му взе, си съблече блузата и започна да рови в сутиена си за да извади снега.След това облече коженото яке направо на голо.Прелестите ѝ лъснаха пред очите на Се Хьок, които след малко щяха да изскочат.Не, че никога досега не беше виждал женски гърди и едва ли не се възбуди от гледката, просто момичето си беше хубаво.Нямаше как да не оцени формите на тялото ѝ.Едва ли не лиги му потекоха, това беше нещото, което му трябваше за да се засили желанието му още повече.Сега вече определено, на всяка цена без изключение щеше да я има!Охохоо Джи Мин, не знаеш в каква беля се вкара с тази си постъпка!
- Ще ти го върна тъпкано. Може да си сигурен в това! - изсъска като същинска змия каквато си беше и излезе от колата.
- Ще чакам с нетърпение момента! - подсмихна се и ѝ намигна. - Внимавай с тези токчета да не вземеш да паднеш пак! - изсмя се повторно, но този път доста по-сдържано.
- Донеси ми куфара вътре и ако обичаш гледай да не ми го докараш със сняг. - нареди веднага след като краката ѝ се спряха на верандата, като типична жена.
- Не съм длъжен да ти нося нищо скъпа сестричке. - изръмжа, а тя дори не го погледна, което го раздразни.
- О не, напротив! - веднага се обади майка му. - Не може да я оставиш да ги влачи сама по снега!
Я таа!За каква се имаше та да му нарежда?Леле, неблагодарната усойница колко го изнервяше, дори само да си отвори устата за да вдиша въздух.
Пи Гун тъкмо тръгна да се заяде, когато бащата на Джи Мин го прекъсна.Мразеше да бъде прекъсван!
- Хайде, моля те Се Хьок!Ще съм ти благодарен ако ги пренесеш вместо мен. - дъртия му се усмихна.Как му идваше сега да хване и да му избие зъбките, та да не може да си ги показва повече.
- Не ти искам благодарността.Ще ги кача заради Джи Мин, не защото вие сме ми казали.И гледайте следващия път да си вършите работата сами и не ме занимавайте.Няма да ви помогна ако имате нужда от нещо, затова не се хабете да ме молите! - озъби се и повече не ги удостои с поглед.Просто взе куфарите ѝ от багажника и ги вкара вътре.След това донесе и своите и си избра стая за него.Радваше се, че стаята на Джи Мин е точно срещу неговата.Дали да не я посети тази нощ?

by **Lil Chan** Чет Окт 16, 2014 10:50 pm

Душицата й се сгря пред печката. Дори и стана горещо, но не си свали якето. Нямаше да удостои Сехьок или който и да било друг втори път с гледката на полуголото си тяло. Отдалечи се с една крачка и се огледа. Баща й и онази дъртата се бяха върнали в къщата и за капак се прегръщаха. Лил моментално обърна главата си на другата страна. Догади й се само при мисълта как можеше да ги завари през тази почивка. Със сигурност нямаше да влиза в стаята им по какъвто и да е повод без да почука или без да се увери предварително, че и двамата са някъде навън.
- Джи Мин, помогни ми с вечерята, ако обичаш – тази какво каза току-що?! Луда ли беше, или да? Нямаше нищо да пипне с малкото си пръстче.
- Не мога – Лил веднага я отряза и се усмихна съвсем лекичко. – Имам работа.
Рапърката се отправи към вторият етаж на къщата. Нагоре беше малко по-студено, но се надяваше до вечерта поне малко да се стопли. В коридора имаше няколко стаи. И сега коя беше нейната? Видя, че едната стая е отворена. Надникна вътре и забеляза, че вътре е куфара й. Значи все пак Сехьок го качи. Усмихна се съвсем леко. Влезе и затръшна вратата след себе си. Извади от куфара си дебела блуза и едни кецове. Свали якето си и високите токчета. Краката й бяха посинели от студ. Обу си едни много дебели чорапи и след това черните кецовете. Свали коженото яке и си сложи светло сивата блуза с черни надписи. Върза косата си на опашка и се тръшна на леглото.
Дори не беше осъзнала, че отново мисли за брат си. Беше й станало навик той да й е в съзнанието и вече не й правеше чак такова впечатление както първите няколко пъти.
Размениха си няколко съобщения с Мей, но батерията й започна да пада, затова остави мобилното устройство да се зарежда и стана от леглото. Изпука ръцете си и се насочи към вратата. Отвори я и видя, че срещу нейната стая също е отворено. Доколкото успя да види Сехьок е вътре. Ха! Просто перфектно. Затвори вратата на стаята си внимателно се доближи до неговата. Сега щеше да се прави на добрата сестричка. Отвори вратата на стаята му и се облегна на касата на вратата. Прокашля се, защото този се беше заблял нещо.
- Благодаря, че ми донесе куфара – това по-принцип не би го казала. – Надявам се не те е хванала дископатията. Днес се пренатовари.
- Деца, слизайте на вечеря – чу се викът на майката на Сехьок. Още колко щеше да ги нарича деца?
- Хайде идвай– подкани го Джи Мин, врътна се и тръгна надолу по стълбите към първия етаж.
Долу завари родителите им седнали на масата един до друг. Срещу тях имаше още две места. Лил седна на едно от тях, а празното място до нея беше за Сехьок.
- Как пътувахте? - попита баща й. - И взехте ли разпалки?
- Добре - отговори му просто на първия въпрос и огледа масата. - Питай брат ми. Аз заспах и не знам какво е направил.

by **P-Goon** Вто Окт 21, 2014 5:46 pm

Съжали, че беше дошъл.От къде на къде тези двамата си позволяваха толкова своеволия.Няма как да направи каквото и да го помолят.Е, освен ако не беше свързано с Джи Мин.Това момиче беше му влязло доста под кожата.Мислеше си за нея доста често, та да не кажем през повечето време.НО!Тук идва едно но.Все пак това беше Пак Се Хьок!Той няма да стои и току така да си признае каквото и да било.Който и да кажеше нещо хубаво за сестра му или как той е късметлия, че тя му е доведена роднина получаваше само един гърлен ироничен смях и започваше да я оплюва.
Пи Гун погледна куфарите си и въздъхна.Толкова много го мързеше да си оправя багажа, но не можеше.Нямаше как да издържи без да се преоблече и да остане с мокрите дрехи.Просна се шумно на леглото и придърпа куфара си.След това го разтвори и започна да рови вътре.Не му трябваше много за да прецени какво да облече и да го извади от навалицата от дрехи.
Намъкна бързо един сив анцуг, една бяла тениска с някакви шарки и един дебел, тъмно син суичър.Обу си топли чорапи и се излегна на леглото.Погледна през прозореца и видя натрупалия се сняг върху дървото.Изведнъж се сепна като осъзна, че пак мисли за нея.
- Гадното, досадно зверче.. - измрънка под носа си и обърна погледа си към тавана.
Корема му изкъркори и го сви в една гадна болка.Цял ден не беше слагал нито залък в устата си.Беше забравил, че е гладен направо.Зачуди се кога за Бога ще стане тъпата вечеря и защо още се бавят.Яяя!Не беше толкова трудно да хвърлиш по няколко яйца в тигана и да ги изпържиш.
След броени секунди чу някакво прокашляне на врата.Знаеше, че това не е нито майка му нито така наречения му "баща".
- Благодаря, че ми донесе куфара.Надявам се не те е хванала дископатията. Днес се пренатовари.
Пи Гун и хвърли един поглед от горе до долу, след това я погледна в очите.Тъкмо тръгна да си отвори голямата уста, когато гласа на майка му озвучи стълбището.Било време за вечеря.
- Хайде идвай– подкани го Джи Мин, врътна се и тръгна надолу по стълбите към първия етаж.
- Най-сетне. - проплака тихо на себе си и стана от леглото.
Се Хьок слеза почти веднага след нея и чу въпроса на баща ѝ.
- Да взех, оставих ги до врата. - намести се до сестра си и огледа храните на масата.Имаше едно огромно изобилие.Е добре, този път призна майка си, а и готварските ѝ умения.Готвеше прекрасно, колкото и да я мразеше не можеше да си криви душицата.Имаше картофи, сварени и печени.Два вида салати.Печено месо и задушени зеленчуци и естествено ориз.Някои от рецептите не бяха азиатски, затова явно е опитала да му направи изненада на г-н Йонг.Най-беше живял в Америка или там къде беще.
На масата настана едно мълчание, почти равняващо се с неловко.На него не му беше неловко, той просто си ядеше и му дремеше на оная работа.На няколко пъти забеляза как Джи Мин му хвърля супер кратки погледи между всяка една хапка.Подсмихна се и му хрумна как да пречупи тишината.
- Може ли тази вечер да спя до Джи Мин? - продължи да яде и дори не си надигна погледа.А всичко около него замря.Майка му даже си изпусна клечките на масата, а баща ѝ едва ли не, не се задави.

by **Lil Chan** Съб Окт 25, 2014 5:14 pm

- Да взех, оставих ги до врата.
Се Хьок не се забави много след Джи Мин. Със сигурност и той беше гладен. Лил огледа масата набързо. Не знаеше дали всичко е направено от майката на Пи-Гун, но я признаваше. Дори и да са купени част от нещата, поне изглеждаха вкусно. Погледът й се спря върху тавата, в която имаше лазаня. Нещо нетипично за тукашните хора. Учуди се доста, но със сигурност го е направила заради бащата на Джи Мин, а може би и заради нея самата. Все пак двамата не малко време са живели в Ню Йорк. Лил беше убедена, че баща й е разказвал за годините си в Америка и й е обещал да я заведе там някой ден. Преди време имаше една американска приятелка, на която обеща, че ще я доведе в Сеул. Затова беше толкова сигурна, че и на госпожа Пак е обещала, че ще я заведе н Ню Йорк.
Тя погледна на няколко пъти Сехьок, който си ядеше каквото му попадне в ръцете. Значи все пак беше успяла да го накара да се измори. В чинията си сложи .. нещо. И тя не знаеше как точно се нарича, но й изглеждаше вкусно. За всеки случай взе по-малко количество. Дори не беше осъзнала, че отново гледа Се Хьок, който се хранеше. По-скоро следеше как хапката влиза в устата му и после как когато преглъща адамовата му ябълка се размърдва леко. Коремът чак я сви от тази гледка. И идея си нямаше защо се почувства по този странен начин. Набързо си погледна обратно в чинията и се залови да се храни. За момент си остави вилицата (все още не беше свикнала да яде с клечки или по-скоро не искаше) и посегна към чашата си с вода.
- Може ли тази вечер да спя до Джи Мин? - попита най-спокойно Пи-Гун. Все едно им задава един най-нормален въпрос.
МОЛЯ?! Лил отдръпна ръката си от чашата си с вода и хвърли един убийствен поглед на брат си. Този наред ли беше? Или наистина нямаше връзка с главния си мозък.
Баща й се задави, а майка му си изпусна клечките. Едната на масата, а другата се търкулна и се чу как тупва на земята. На Джи Мин й стана забавно от тази гледка на шашнатите им лица, но и тя самата изглеждаше така. Макар и в по-малка степен. Този нещо се будалкаше с тях.
- Ами стаите ви са една до друга .. мисля, че толкова ви стига – каза баща й с половин уста. И той не знаеше как да разбере думите на Пи-Гун.
- Твоята стая не ти ли е достатъчна? – попита го Лил и го погледна в очите. – Все пак, ако искаш, намира ми се едно свободно място на земята. Мисля, че ще ти приляга.
Баща й я срита под масата, което я издразни адски много. Много обичаше да се прави на "добър" баща в такива моменти.
Се Хьок беше луд, ако си мислеше, че Лил Чан ще му позволи да спи в едно легло с нея. Колкото й отвътре да я блазнеше да разбере как изглежда брат й докато спи, нямаше да го направи. Или пък щеше..? Джи Мин за момент се поколеба дали да не го викне през нощта по някаква идиотска причина. Какво толкова можеше да стане..?

by **P-Goon** Нед Окт 26, 2014 5:17 pm

- Ами стаите ви са една до друга .. мисля, че толкова ви стига – бащата на Джи Мин изглеждаше видимо притеснен.Може би от кръвосмешения? Хаха, нямаше проблем относно това, все пак не бяха кръвни роднини!Това беше доста успокоителен факт за Пи Гун и мръсните му желания, относно сестра си.
- Твоята стая не ти ли е достатъчна?Все пак, ако искаш, намира ми се едно свободно място на земята. Мисля, че ще ти приляга. - красавицата до него го погледна с един такъв.. мм, доста специфичен поглед, че чак леки тръпки пропълзяха по ръцете на певеца.Желанието в него се засилваше все повече и повече.Колко ли време щеше да издържи да е около нея без да не ѝ се нахвърли?Със сигурност нямаше да е много.Се Хьок не беше от желязо за тези неща.
- И на това съм съгласен, спокойно! - намигна ѝ.
- Е семейство, аз приключих с вечерята!Ще се качвам на горе. - Пи Гун стана от масата, приклекна към врата на сестра си и прошепна възможно най-тихо за да не го чуят родителите им и достатъчно силно, за да може Джи Мин да го чуе. - И се надявам и довечера отново да ме погледнеш с този твой поглед! - изправи се и разроши косата на сестра си.От цялата ѝ опашка започнаха да стърчат разрошени кичури.Се Хьок се засмя леко и тръгна към стаята си.
Кой знае сега дъртите как щяха да разберат това прошепване от негова страна.Сигурно щяха да я разпитват какво ѝ беше казал?Тази мисъл, че ги е оставил с пръст в уста предизвика поредната усмивка на задоволство в него.
Тръшна се на леглото и естествено попадна в мисли за сестра си.Напоследък доста от мислите му отиваха към нея, колкото и той да не искаше.Извади телефона си и си пусна музика.Както се беше заблеял, така и не усети, кога минаха няколко часа.Вече беше станало 00:10.Онези двамата сигурно вече спяха или си правеха някои извращения в стаята си, но въпроса беше дали Джи Мин спи?Е, Се Хьок реши да провери това.Стана и тръгна към врата, но остана попарен.Беше заключено.Нима дъртите бяха предприели предпазни мерки срещу него?!Това го раздразни.Опита се да дърпа силно вратата, но тя отново не се отвори.
- Хохо, не сте познали глупаци такива! - Се Хьок тръгна към прозореца и го разтвори широко.Премери височината, взе си ключовете и телефона и скочи.Да просто си скочи човека.Падна на крака уж, ама не го издържаха и се претърколи един път два пъти.Това беше достатъчно за да измръзне.Изтича бързо до входната врата, отключи я и пропълзя бързо и тихо по стълбите.Адреналина предизвикваше у него едно неописуемо удоволствие.
Най-сетне достигна стаята на сестра си и натисна дръшката по възможно най-тихия начин.Промъкна се вътре и видя сестра си да спинка сладко сладко на леглото.Поне в тъмното реши, че спи.Може и будна да беше?Доближи се до леглото и се промъкна леко тактично под завивките.Леле, колко топличко беше от долу!
Сложи ръката си върху кръста ѝ и леко я придърпа към себе си.Тя беше с гръб към него, а ръката му се плъзна по корема ѝ.Самата представа за това, какво можеше да се случи сега както лежаха на едно легло замъгли съзнанието му.

by **Lil Chan** Чет Окт 30, 2014 11:39 pm

Сехьок се съгласи на това да спи на земята. Щом иска нямаше пък да го спира. Щеше да й е забавно да го гледа от високо как се мъчи да се намести на неудобния под.
- Е семейство, аз приключих с вечерята!Ще се качвам на горе.
Брат й стана от масата и се запъти към стълбището. Естествено не подмина Джи Мин без да я закачи. Думите, които влязоха през ухото й се забиха в съзнанието й. Този съвсем сериозно искаше да я навести вечерта. Щеше да измисли нещо, за да провали плана му. Ако ще и цяла нощ да стои на пост до вратата си и да не спи.
Издразни се на това, че той разроши косата й. На езика й беше да викне подире му, но този път сама успя да овладее нервите си. Пусна косата си и отново я върза. Продължи с вечерята си и изобщо не слушаше за какво си говорят възрастните на масата.
- Джи Мин съгласна ли си? – попита баща й, а тя го погледна объркано.
- Според мен това е наистина най-доброто. Не искам да го правим, но синът ми прекали – въздъхна майката на Се Хьок.
- С кое да съм съгласна? – попита Лил след като преглътна хапката си.
- Да заключим Се Хьок в стаята му тази нощ.
Джи Мин се изсмя. Не вярваше, че дъртите могат да измислят толкова гениален план. Призна ги, но само този път.
- Съгласна съм разбира се – усмихна се ехидно на двамата, а те я гледаха объркано.
След вечерята баща й отиде да вземе ключовете за стаите. Джи Мин се подпря на касата на вратата си и изчака да види как ключа се завърта. Онзи не се развилня отвътре, значи изобщо не беше разбрал какво се е случило. Лил се подсмихна и също влезе в стаята си. Затвори вратата и се залови да се преоблича… отново. Понеже не обичаше да спи много навлечена пижамата й се състоеше от клин и потник. Шмугна се набързо под дебелите завивки и скоро след това заспа.
В просъница усети нещо студено, но и в същото време топло. Не знаеше как точно да го обясни. Даваше й някакво странно чувство за сигурност, което до сега не беше изпитвала. Не си направи труда да отвори очите си и да види какво става. Беше прекалено приятно, за да излезе от сънищата си и отново заспа дълбоко.
На сутринта се събуди, прозя се тихо и нещо я накара да отвори очи широко. Около нея миришеше на Се Хьок или да кажем направо на секс. До такава степен се беше обсебила от него, че дори можеше да различи аромата му. Беше лице в лице с лидера на TOPP DOGG, който си спеше най-спокойно. Огледа се и видя, че той я е прегърнал през кръста, а нейните ръце са на гърдите му. Бързо ги махна от там и се вгледа в лицето му. Не мислеше, че ще го каже, но беше наистина красив. Джи Мин внимателно седна в леглото. Внимаваше да не го събуди. Взе възглавницата си и с нея цапардоса Се Хьок по главата.
- Веднага изчезни от стаята ми! – повиши тон Лил. Този или се правеше или наистина не се събуди. – Ей, ставай!
Отново го цапна с възглавницата си, но този път доста по-силно.

by **P-Goon** Съб Ное 01, 2014 2:55 pm

Тъй като момичето не се размърда и не даде видими признаци, че се е разбудила от присъствието му, Пи Гун бързо забрави за желанията си и скоро тежестта от изминалия ден падна върху клепачите му.Топлината на леглото го унесе още повече и заспа като наяло се прасе.
През цялата нощ спа като къпан, а аромата на Джи Мин сякаш го преследваше дори в съня му.Събуди се в толкова добро настроение, че нищо не можеше да му го развали, поне така си мислеше певеца.По принцип ако получеше такова събуждане, каквото сестра му му дари би побеснял, но както вече казах беше прекалено добронамерен тази сутрин.А и нещо в него не му позволяваше да сипе агресия срещу нея.Започваше да става мекушав пред това изчадие и този факт му лазеше по нервичките.
– Ей, ставай! - дори крясъка ѝ и удара с възглавницата не накараха усмивката му да слезе от лицето му.
Протегна се и една дълга прозявка излезе от устата му.След това погледна дяволито Джи Мин, която гледаше недоволно и замисли плана си.
- Спах идеално до теб, зверче!Може и довечера да си направя честта с компанията си.
Както бяха и двамата под завивката, той леко я надигна и без да се обяснява дръпна момичето под себе си и се хвърли отгоре ѝ като прегладнял вълк.Вече беше набрал скорост и последствията спряха да го интересуват.
Лицето му беше надвесено над нейното и стопи разстоянието помежду им до минимум за секунди.Загледа се за кратко в очите ѝ, които го гледаха с недоумение.Подсмихна се, а устата му първоначално тръгна към нейната, но изведнъж някаква несигурност се надигна в него и бързо промени посоката към врата ѝ.Устните му се впиха в кожата ѝ и Се Хьок усети как момичето замръзна под него.Тя потръпна няколко пъти, а той тъкмо тръгна да слезе надолу към деколтето ѝ, когато един писък огласи стаята и това не беше Джи Мин.
- ПАК СЕ ХЬОК!!!! - майка му беше побесняла.
Се Хьок не я беше виждал толкова откачила, че чак да се нахвърли срещу него.Буквално го извлече от леглото и от стаята на сестра му.Затръшна вратата на неговата стая и продължи с крясъците.
- Как не те е срам бе момче?!Ти нормален ли си?Как може такова нещо, как може?! - след този крясък жената намали малко тембъра на гласа си. - Искаш да провалиш сватбата ми ли?Надявай се само Пак Су да не разбере, че иначе тежко ти!Как не те е срам!?Толкова ли ме мраз.. - още преди да довърши думата си Се Хьок я прекъсна.
- Да и не искам да ми се бъркаш в работите с Джи Мин.Ще правя каквото, когато и както пожелая с нея и ти ще си последния човек, който ще ми каже какво да правя! - думите излязоха с толкова злоба, че жената пред него замлъкна.
Пи Гун се обу набързо, взе си якето и шапката и тръгна да излиза.На вратата чу думите на майка си.
- Не.. ти не си нормален.Един нормален човек няма да се държи по-този начин и да говори така пред майка си.
- Отдавна си спряла да бъдеш моя майка.. - прошепна достатъчно силно за да го чуе и излезе навън.Имаше нужда от свежия сутрешен въздух в планината, защото иначе главата му щеше да избухне.

by **Lil Chan** Съб Ное 01, 2014 8:41 pm

- Най-сетне .. – измрънка Джи Мин. Сехьок се прозя доста мощно и дори й се усмихна с дяволската си усмивка.
- Спах идеално до теб, зверче!Може и довечера да си направя честта с компанията си.
Лил врътна очи и тежка въздишка се отдели от гърдите й. Докато се успее да се осъзнае, Пи Гун беше над нея, затиснал тялото й с неговото. Джи Мин се скова на място и погледна Сехьок право в очите, които хвърляха искрици. Засили се към устните й, но се запря, а всичко в Лил крещеше „целуни ме“. Нямаше абсолютно никаква идея защо, но го искаше повече от всичко в този момент. Пи Гун залепи устните си за врата й. Джи Мин не смееше да помръдне. Единственото, което правеше е да диша от време на време. На няколко пъти потрепери. Искаше този миг да не свършва, но уви съдбата беше решила друго..
- ПАК СЕ ХЬОК!!!! – развика се майка му, която без никакво позволение нахълта в стаята на Джи Мин. После и за това щеше да се разправя!
Жената набързо хвана сина си и го изведе от стаята на рапърката, която си стоеше в леглото най-спокойно и мигаше объркано. Трябваше й време да осъзнае къде се намира и какво става. Денят й определено не започна по най-интересния начин. Чуваше ги как се разправят отвън, но не ги слушаше. Опитваше се да успокои сърцето си, което бясно препускаше в гърдите й и едва не изскачаше навън.
Джи Мин стана от леглото си и отиде до прозореца. Загледа се навън и прехапа устната си. Това не можеше да й се случва. Никога до сега мъж не я е карал да се чувства толкова слаба. Не можеше да се познае когато е около Се Хьок. И като заговорихме за него .. той се показа и по всичко си личеше, че е бесен. Започна да обикаля, а Лил без да се замисли се преоблече с по-дебели дрехи, обу си обувките грабна якето си и излезе от стаята си.
- Къде отиваш? – попита я баща й, който май току-що се беше излюпил.
- Излизам да се поразходя на чист въздух – тя без дори да му дава обяснение слезе по стълбите по най-бързия начин и изхвърча навън. Дори не видя майката на Сехьок къде е. Силно се навяваше да не е навън в момента.
Направи две крачки и се огледа. Забеляза, че Пи-Гун устремено крачи нанякъде в снега. Лил тръгна подире му, но той беше по-бърз и нямаше да успее да го настигне скоро.
- Сехьок .. – каза името му, но той очевидно изобщо не я чу. – ЕЙ, ИДИОТ ТАКЪВ! – е това вече го чу и се обърна към нея. – Идвам с теб – дори не го попита дали иска тя да е с него. Натресе му се по възможно най-нахалния начин.
След няколко крачки успя да се добере до него. Леко задъхана, но все пак достигна крайната си цел. Двамата тръгнаха нанякъде, просто ей така и никой не обели и думичка. Единственото, което се чуваше е крачките им в снега. Накрая Лил се реши да го попита нещо и да наруши дълбоката тишина, която беше настанала между тях от няколко минути.
- Защо толкова мразиш майка си?

by **P-Goon** Съб Ное 01, 2014 10:33 pm

Толкова беше бесен.Мислеше си, че Джи Мин е жената, която най-много го изкарва извън нерви, но явно беше грешал.Нужно беше само майка му да си отвори устата, без дори дума да каже, но все пак щеше да успее да го накара да откачи.
Тръшна вратата след себе си и тръгна на пред.Не искаше да сети повече във тази хижа, съжаляваше, че беше дошъл.Как въобще смееше тази жена?С какво право чак сега се сещаше за жалкото му съществуване.Не, то не беше жалко, тя го накара да мисли, че е жалко.Хаха, ненормален бил?Тази проклета кучка го направи такъв!
– ЕЙ, ИДИОТ ТАКЪВ! – гласа на сестра му го извади от мислите му. – Идвам с теб.
Той се обърна погледна я, но след това продължи напред само, че по-бавно.Тя успя да го настигне и завървя до него.Изобщо не му беше до нея сега.Само щеше да си изкара всичко на нея, а не искаше това да става.Може би ако беше някой друг щеше да си го изкара на него без да му мигне окото, но това беше Джи Мин.Не беше коя да е.
"Защо подяволите?Защо трябваше да тръгнеш след мен .. и да ме приклещиш още повече в гадната си клопка.." Що за жена беше това?!Не беше по-специална от останалите!Даже напротив, беше дразнеща, заядлива, груба и всички тези лоши качества, които можеше да притежава една жена!За връх на всичко беше и пияница.Но беше факт, че тя беше единствената, която се въртеше в съзнанието му.
В този момент Се Хьок се чувстваше толкова смазан от вътре, че не му се искаше да живее чак.Разбира се, отвън никога не би го показал.. че е тъжен и слаб.За нищо на света!
И двамата мълчаха.Това мълчание беше толкова дълго и монотонно, че Се Хьок почти забрави за сестра си, която вървеше до него.
- Защо толкова мразиш майка си?
- Виж Джи Мин, ако мислиш да ми говориш или да ме разпитваш за тази, честно ти казвам - изобщо не трябваше да тръгваш! - отяде ѝ се малко, но се усети и бързо млъкна и забърза крачката си.
Тя явно не се отказа и продължи да ходи по него.Това от една страна го радваше, а от друга го объркваше.
Мълчанието продължи още дълго.Се Хьок не знаеше на къде върви, нито как ще се върне.Просто искаше да се отдалечи възможно най-бързо от онова място.
Изведнъж нещо отново го присети за вървящото момиче до него.Щеше да отговори на въпроса ѝ, но не сега.Не искаше да говори точно в момента за така наречената си майка.Тя не заслужаваше дори да разкаже мръсната ѝ история.
- Защо тръгна с мен? - погледна надолу и се усмихна толкова незабележимо, че Джи Мин дори не беше забелязала сигурно.
- Явно в теб все пак има нещо човечно, колкото и да не ми се вярваше досега!Да си призная, не очаквах да тръгнеш след мен. - тук леко подслъга, но няма значение.
Нещо в него го караше да се надява, че сестра му ще тръгне след него и нещо наистина надълбоко от вътре му подсказваше, че ще го направи!

by **Lil Chan** Съб Ное 01, 2014 11:53 pm

- Виж Джи Мин, ако мислиш да ми говориш или да ме разпитваш за тази, честно ти казвам - изобщо не трябваше да тръгваш! – беше ядосан и това си личеше от километри. Мъжкият индивид забърза крачката си, но и Лил Чан не се отказа и също ускори темпото. Нещо я теглеше към него и това не беше някакво чувство за състрадание. Беше нещо много по-силно и дори тя самата не можеше да го обясни.
Стана й гадно, че го е попитала и затова просто замълча. Да, на Йонг Джи Мин й стана гадно за пръв път от много време заради зададен въпрос. Много добре знаеше какво му е и как се чувства в моменти като този. Не се беше замисляла над това, че съдбите и на двамата страшно много си приличат. Не знаеше от каква възраст Се Хьок е без баща, но беше факт, че и двамата са отрасли само с един родител и когато тя е имала нужда от майка, а той от баща тях ги е нямало.
- Защо тръгна с мен? – попита Пи Гун, очевидно малко по-спокоен.
Дори не знаеше как да отговори на въпроса му. Дори тя самата не знаеше отговора. Просто се облече и хвръкна след него навън. Сама се учудваше на себе си и на постъпките си. Сега дори не знаеше какво да му обясни.
- Явно в теб все пак има нещо човечно, колкото и да не ми се вярваше досега!Да си призная, не очаквах да тръгнеш след мен.
- Истината е, че и аз не знам защо тръгнах след теб – въздъхна Джи Мин след като си призна, гледайки къде стъпва, за да не падне някъде. - И колкото и да не ти се вярва и аз съм човек, и аз имам чувства.
Вървяха нанякъде и никой от двамата не се обърна назад, за да погледне къде е къщата и дали изобщо се вижда от дърветата. Но и на никой не му пукаше. Най-вече защото родителите им бяха там, а нито Джи Мин, нито Се Хьок в момента искаха да са при тях.
- А ти накъде си тръгнал така..? – тя го хвана за ръката и го накара да я погледне право в очите - Колкото и да се опитваш да избягаш от майка си няма да успееш. Правила съм го и не помага, повярвай ми. Човек не може да избира роднините си, а още по-малко родителите си .. за огромно съжаление – тежка въздишка се отдели от гърдите й и пусна ръката му, за да не го напряга допълнително. – Но, ако държиш да продължиш към нищото няма да те спирам. Само ще те последвам. - вече и без друго бяха достатъчно далеч, за да тръгне сама. Пък и не искаше Се Хьок да направи някоя глупост докато е сам в гората. И идея си нямаше какво му се върти в главата.
Колкото и да се е опитвала да се отърве от баща си или по някакъв начин той да я остави на мира, никога не се получаваше. Затова и Джи Мин просто спря да прави опити и го остави в живота си, отделен в списъка с досадни роднини, който нямаше край. Сега му беше малко или много благодарна, защото ако не беше баща й никога нямаше да се срещне със Се Хьок и да водят този драматичен разговор в момента.

by **P-Goon** Нед Ное 02, 2014 12:45 am

- Истината е, че и аз не знам защо тръгнах след теб.И колкото и да не ти се вярва и аз съм човек, и аз имам чувства.
Това прозвуча толкова не в стил Йон Джи Мин, певеца направо повдигна вежди.Знаеше, че сега ще види някоя друга нейна страна, различна от онази, която вече добре познава.На грубата и отмъстителна Джи Мин, която гледа само да ти избоде очите.
Те двамата толкова си приличаха.Живота им, родители им, и самите те като характери.И двамата показваха само една емоция, а вътре в тях бушуваха поне още 20.Беше типично за тях да отблъскват останалите и явно просто са се нуждаели от една така гад, като себе си за да се сближат повече с някой.Добре беше, че се намериха двамата и колкото и да не си признаваха, компанията на другия им беше приятна.Иначе нямаше да са двамата сами в заснеженото нищо, вървящи и потънали в мълчание, което можеше да е всякакво, но не ѝ неловко.
- А ти накъде си тръгнал така..? – тя го хвана за ръката, а момчето се стъписа.
Като, че ли от хиляди години никой не го беше държал за ръка или го беше дарявал с любов.Може би и затова, след като Джи Мин пусна ръката му, Пи Гун отново се появи срещу гадната реалност.
- Колкото и да се опитваш да избягаш от майка си няма да успееш. Правила съм го и не помага, повярвай ми. Човек не може да избира роднините си, а още по-малко родителите си .. за огромно съжаление.
Tака беше по-добре.Такъв беше по-добър.Е, може би не по-добър за останалите, но по-добър за себе си.Всички знаем поговорката.Любимата на Пи Гун - по-добре гаден, от колкото гладен.Да, чувството му за самосъхранение беше толкова голямо, че беше способен да предаде почти всички за собственото си благо.
– Но, ако държиш да продължиш към нищото няма да те спирам. Само ще те последвам. - тези думи отново разчовъркваха леда в замръзналото му сърце.
Защо по дяволите ги казва?Се Хьок не вярваше на никого, а последния човек на когото щеше да се довери беше жена!Но все пак, нещо в него го накара да повярва.Някаква малка надежда.
- Добре, ще ти повярвам.Но, не забравяй какво ми каза.Аз няма да забравя! - той спря и я погледна за кратко в очите.След това отново тръгна на пред.
- Колкото до майка ми.Повярвай ми.Тя не заслужава нищо! - направи кратка пауза и продължи. - Баща ми толкова я обичаше, даваше всичко за нея, а гадната курва му изневери с най-добрия му приятел.А пък той какъв най-добър приятел си имаше само.И така майка ми спечели делото и ме взе насила при нея.Дори не знам защо го направи при положение, че не се интересуваше за грижите на 12 годишното си дете.Тази жена забравяше да храни детето си с дни и да му остави пари за училище.Толкова пъти съм ходил да ям при съседната бабичка, че чак не мога да ги преброя!После се ожени пак и знаеше ли какво правеше докато си водеше любовниците вкъщи? - погледна я толкова сериозно, че сигурно Джи Мин беше успяла и да различи болката в очите му.
Тя поклати глава в отрицание.
- Завързваше ми ръцете за парапета на терасата и ме заключваше отвън, с оправданието, че пак правя пакости.Собствената ми майка!И любимото ѝ изречение към мен беше "Ей нещастник, същия боклук си като баща си, затова утрепката умря така!И ти сигурно ще го последваш скоро." ... това ми го говореше след смъртта на баща ми, но аз съм прекалено гадно копеле за да се дам толкова лесно на живота. - разказа ѝ достатъчно, разбира се не с подробности, но те не бяха нужни.- Не ме питай повече, защо я мразя!И колкото да ми казва, че се е променила, никога няма да ѝ повярвам!

by **Lil Chan** Нед Ное 02, 2014 12:29 pm

- Добре, ще ти повярвам.Но, не забравяй какво ми каза.Аз няма да забравя!
Тя също нямаше да го забрави. Се Хьок можеше да е сигурен в това.
- Колкото до майка ми.Повярвай ми.Тя не заслужава нищо! – Джи Мин наостри уши, за да чуе какво ще й каже Се Хьок.
Историята му беше различна от нейната, но това не я правеше по-миловидна. Неговата майка е прилагала много от методите на баща й с разликата, че той е останал при нея при развод, а Джи Мин изобщо не знаеше как се е озовала при баща си при положение, че с майка й дори не са били женени.
- Тази жена забравяше да храни детето си с дни и да му остави пари за училище.Толкова пъти съм ходил да ям при съседната бабичка, че чак не мога да ги преброя!После се ожени пак и знаеше ли какво правеше докато си водеше любовниците вкъщи?
Се Хьок я погледна в очите. Лил можеше да види, че го боли и то много. Тази болка на нея й беше повече от позната. С времето си бяха станали първи дружки и затова момичето вече не й обръщаше такова внимание. Джи Мин му поклати глава в знак на отрицание. Не искаше да говори, а само да го изслуша.
- Завързваше ми ръцете за парапета на терасата и ме заключваше отвън, с оправданието, че пак правя пакости.Собствената ми майка!И любимото ѝ изречение към мен беше "Ей нещастник, същия боклук си като баща си, затова утрепката умря така!И ти сигурно ще го последваш скоро." ... това ми го говореше след смъртта на баща ми, но аз съм прекалено гадно копеле за да се дам толкова лесно на живота.
Джи Мин отклони погледа си от него. Не можеше да повярва, че той е имал чак толкова тежка съдба. Историите им не бяха еднакви, но водиха до един и същ финал – превръщането им в безчувствени същества, които се чудят къде да си изкарат яда. И за всичко това бяха виновни само и единствено родителите им. Момичето точно заради тях беше обещало на себе си, че един ден, ако има дете няма да повтори грешките на родителите си и няма да позволи то да живее по такъв начин и да бъде нещастно.
- Не ме питай повече, защо я мразя!И колкото да ми казва, че се е променила, никога няма да ѝ повярвам! – тя отново не му каза нищо, а просто му кимна, за да му стане ясно, че го разбира много добре.
И в този момент както в най-хубавите детски приказки тихичко и спокойно започна да вали ситен снежец. Снегът можеше да се оприличи на живота. Красив и добър отвън, но студен и коварен в своята същност. Тази красота на снега можеше да изглежда и много зловеща при най-малкият порив на вятъра. Тя за миг погледна нагоре към небето все едно очакваше да види нещо различно там. Няколко снежинки паднаха върху лицето й и след това отново върна погледа си напред към дърветата и натрупалия по земята сняг.
- Животът и двамата ни е мачкал много – единственото, което успя да каже след всичко, което избълва Се Хьок. – Няма да те упреквам за това, че я мразиш, но … внимавай да не се превърнеш в нея. Точно с това се боря аз. Всеки път когато ми кажеха, че приличам на баща си правих по някое бунтарско изпълнение, за да не ми се налага да го чувам това изречение отново и отново.. – Джи Мин му сподели най-голямото си притеснение свързано с баща си и го погледна. По всякакви начини се стараеше да не се превърне в женското копие на господин Йонг.

by **P-Goon** Нед Ное 09, 2014 12:29 pm

И заваля сняг...
Пи Гун се почувства сякаш е в някаква любовна драма, в която двамата главни героя, които видимо се мразят, а вътрешно изгарят един за друг (естествено не искат да си го признаят)остават насаме един с друг и това е момента, в започват да споделят тъжното си минало и след като вече най-тъжната история е разказана, започва тихо да си вали дъжд/сняг.Беше доста иронично.Въпреки, че Пи Гун се нуждаеше от малко сняг в момента.Да натрупа по главицата му и да охлади мозъчните му клетки.В момента имаше чувството, че мозъка му се пържи направо.
Да, кой ли би си помислил, че един идол може да има едно такова черно минало, което да пази само за себе си.Живота беше прекалено гаден, прекалено гаден за да издържат всички на натиска му.Точно и заради живота си, Се Хьок се превърна в Пи Гун.Да, беше трудно, да, в началото изглеждаше непостижимо, но колкото повече растеше момчето, с него растяха и амбициите му.Беше прекалено гадно копеленце за да се поддаде на всичките гадости, които живота му поднесе и определено нямаше да се задоволи само с едно оцеляване.Искаше повече, много повече от това просто тихо да съществува и щеше да постигне всичко, което решеше.Точно както щеше да спечели и Джи Мин.Всичко просто е въпрос на време.
Тя мълчаливо вървеше до него.Сигурно се опитваше да осмисли думите му.И наистина!Не всеки ден някой може да ти разкаже такава история за себе си.Някои се правеха на такива само от факта, че родителите им били разделени.Всички те са просто едни разглезени лекета, които искат хорското съчувствие.Пи Гун предпочиташе само той да си знае болката и сам да се изправи срещу нея.А в очите на хората определено не искаше да вижда съчувствие, а страхопочитание, уважение и респект.
- Животът и двамата ни е мачкал много.Няма да те упреквам за това, че я мразиш, но … внимавай да не се превърнеш в нея. Точно с това се боря аз. Всеки път когато ми кажеха, че приличам на баща си правих по някое бунтарско изпълнение, за да не ми се налага да го чувам това изречение отново и отново..
Той просто вървеше безцелно напред.Не знаеше, къде ще отведе нито нея, нито себе си.Само едно разбра, че тя не е просто поредната наперена и костелива женска, тя беше по-различна.И не беше различна с нещо по-особено от останалите, а с това, че беше единствената жена, която дори с един пръст, но все пак се беше вкопчила в сърцето му.
- В началото съм се чудил, какво толкова е станало между теб и баща ти, че винаги се държиш така с него.И ми беше интересно каква беше реакцията на сестра ти, като разбра за теб.Не реакцията, която вестниците и телевизионните предавания видяха, а в действителност, когато останахте само двете? - все още не се обръщаше към нея, за да я погледне в лицето.
Сякаш вървяха от няколко часа.Пи Гун беше изгубил всякаква представа за времето, но най-вероятно вече беше след обяд.При положение, че те се бяха събудили малко преди обяд, нищо чудно сега задълбочени в тежки размисли, да не бяха усетили, от колко време вървят.Певеца дори не усещаше умора в краката си или пък глад.Нищо.
- Колко ли е часа? - бръкна в единия си джоб, но не намери нищо.Бръкна в другия пак нищо.
Момчето започна да опипва навсякъде по тялото си, където може да се сложи телефон, но го нямаше.Как можеше да го забрави.

by **Lil Chan** Нед Ное 09, 2014 9:45 pm

Не знаеше защо се чувстваше по този начин след като чу историята на Сехьок. Изведнъж го усети като по-близък отколкото някога е предполагала, че ще стане. Може би щяха да си станат много близки приятели в бъдещето.
- В началото съм се чудил, какво толкова е станало между теб и баща ти, че винаги се държиш така с него.И ми беше интересно каква беше реакцията на сестра ти, като разбра за теб.Не реакцията, която вестниците и телевизионните предавания видяха, а в действителност, когато останахте само двете?
Сега беше негов ред да почовърка из раните на Джи Мин. Тя отдавна се беше научила да преодолява болката от миналото, но може би в момента беше по-слаба отколкото предполагаше.
- Аз никога не съм се виждала на живо със сестра ми – не й беше нужно да го поглежда, за да разбере, че Сехьок е изненадан от това което чува.
– А още по-интересно е, че 18 години не подозирах за това, че имам близначка. Историята ми е като на някой латиноамерикански сериал. Съвсем случайно група момичета в Ню Йорк дойде при мен и ме помоли за автограф. Аз естествено бях изумена от това и им казах, че ме бъркат с някого. Вечерта от чисто любопитство потърсих името на момичето, за което ме взеха и останах изумена. Всичко съвпадаше от датата ни на раждане до чертите на лицето. Тогава попитах баща ми, а отговора беше, че с майка ми се разделили и едва ли не са теглили чоп коя при кой да остане – от този факт винаги най-много я е боляло. За баща си тя просто е нещо, за което трябва да се грижи по задължение, а не по желание. - Сменили са фамилията на Хьона и готово, а аз на 6 месечна възраст съм се озовала в Америка. През тези години там той хиляди пъти ми натякваше, че съм нищожество, че от мен нищо няма да излезе. Винаги ме е сравнявал с най-добрата ми приятелка и многократно ми повтаряше, че иска нея за своя дъщеря и с удоволствие би ме сменил за нея. Веднъж дори ми каза, че е имал избор на времето, но е избрал грешното същество .. или беше нещо такова. Тогава не го разбирах, но сега ми е повече от ясно, че е ставало въпрос за сестра ми. Аз се ядосах когато разбрах цялата тази драма и заявих на баща ми, че се връщам в Сеул. Така се явих на кастинга на YG. Около година след това и баща ми се появи, но аз не го допуснах близо до мен, за да не ми натяква, че от мен нищо няма да излезе. И след дебюта се изсипаха каква ли не простотии по мой адрес. Дори бях чела, че 5 години по ред съм била подлагана на операции, за да заприличам на Хьона. Понякога си мисля, че направих голяма грешка като напуснах Ню Йорк.
Джи Мин тогава си въобразяваше, че когато дойде тук ще получи всичко – майка, сестра и може би лошият й баща да се промени, но вместо това получи истинската действителност, която я направи много по-силна и борбена. Беше дошла с нагласата да потърси майка си след като стане достойна да й се представи, но с течението на времето реши, че е по-добре да остане сама и да не зависи от никого.
- Колко ли е часа? – попита Се Хьок докато се опипва тук и там.
- Не знам. Не си взех телефона в бързината – отговори му Джи Мин и го погледна. Трябваше ли да се притеснява, че никой не си е взел мобилното устройство? – Е, ще се връщаме ли при „любимите ни“ родители?
Не умираше от голямо желание да ги види, но започна да й става студено пък и не беше много умна идея да се мотат сами из гората. Кой знае какви животни се разхождаха наблизо.

by **P-Goon** Пон Ное 10, 2014 11:56 am

Не знаеше дали тя щеше да отговори на въпроса му, но след като вече бяха започнали да си споделят мъките, защо пък не.Така или иначе всичко си оставаше между тях.Пи Гун не беше казвал това на никого и не разбираше защо го сподели на нея.Може би просто го беше хванала в една напрегната ситуация, която го беше разчувствала и затова го пречупи да си каже всичко.Е, не беше сигурен защо, но знаеше със сигурност друго.След този случай взаимоотношенията им щяха много да се променят.
Джи Мин се замисли за един кратък период от време, явно за да сформира изречението в главата си.Каква ли беше нейната история.. със сигурност не като неговата, но това не значи, че тя не я е приела болезнено.Всеки приема болката по-различен начин, но това не значи, че при някои боли по-малко, само защото не изглежда толкова болезнено.За това какви са децата, родителите имат вина!
- Аз никога не съм се виждала на живо със сестра ми – това малко го изненада.Не беше очаквал да чуе точно това изречение.По-скоро нещо от сорта, че сестра ѝ не може да я понася, но мислеше, че е изявила желание да се срещне с Джи Мин поне за единствен първи път.Е, явно се е бъркал.
След като Джи Мин си разказа историята, на Се Хьок не му беше нужно да я погледне за да разбере, че докато изричаше всички тези думи сърцето ѝ се свиваше.Ето още едно нещо, по което си приличаха.Защо?Защо подяволите трябваше да са толкова еднакви и все пак различни?
Се Хьок не знаеше какво да каже.Никога не му се е налагало да казва нещо успокоително, с което да покаже загрижеността си и сега не знаеше как да постъпи. Единствено и само му хрумна да я прегърне.Преметна ръка през раменете ѝ и я притегли към себе си.Досега не беше гушкал някой по този начин.Сякаш сърцето му се сгря по необикновен начин от близостта и аромата ѝ.Певеца зарови лице между рамото и врата ѝ и вдиша силно аромата на косата ѝ.Двамата останаха така мълчаливи и прегърнати, докато Пи Гун не наруши тишината.Не знаеше дали е добре да го казва това, но нещо вътре в него го караше да го направи.
- Може Хьона да е орегинала в очите на всички, но аз повече харесвам така нареченото копие и се радвам, че срещнах теб, а не нея! - толкова тихо го прошепна, че сестра му надали го беше чула.
И така, след всички тези прочувствени мигове дойде ред на реалността.И в тази реалност и двамата бяха без телефони, насред гората и надали някой от двамата знаеше, на къде е обратния път.
Кхм. - прокашля се силно и се огледа.- Мисля, че от там дойдохме. - толкова се беше замислил за всички онези неща, че не му беше направило впечатление от къде е минал. - Просто ме следвай!
Тръгна на някъде, като силно се надяваше това да е правилната посока.Леле поне телефони да имаха.
Обикаляха безцелно сигурно 20 минути.Пи Гун накрая ядосан и отчаян седна на някакъв дънер и въздъхна силно.
- Защо за Бога не си си взела телефона?Как може да си толкова глупава!Айш! - изрита някаква клонка до крака му и вдиша силно въздух, уж да пречисти съзнанието си.

by Sponsored content

Хижата

Хижата

Re: Хижата

Re: Хижата

Re: Хижата

Re: Хижата

Re: Хижата

Re: Хижата

Re: Хижата

Re: Хижата

Re: Хижата

Re: Хижата

Re: Хижата

Re: Хижата

Re: Хижата

Re: Хижата

Re: Хижата

Re: Хижата

Re: Хижата

Re: Хижата

Re: Хижата

Re: Хижата

Re: Хижата

Re: Хижата

Re: Хижата

Re: Хижата

Re: Хижата