Re: Хижата

by **Lil Chan** Сря Ное 12, 2014 12:07 am

След драматичната реч се почувства много странно. Все едно се освободи от най-тежкия товар, който се беше проснал на плещите й. Сехьок преметна ръката си през рамото й и приближи рапърката по-близо до себе си. Това действие силно изненада Джи Мин. Не беше свикнала хората около нея да показват такава загриженост към нея. Тя реши да не се прави на интересна и сложи ръката си на кръста му. Топлият дъх на певеца се забиваше в шията й, карайки цялото й тяло да потрепери. Чувството, което изпита не можеше да го обясни. Единствено знаеше, че й харесва и би дала Двамата останаха прегърнати, а тишината беше нарушена от Пи Гун.
- Може Хьона да е орегинала в очите на всички, но аз повече харесвам така нареченото копие и се радвам, че срещнах теб, а не нея!
Той толкова тихо го каза, че Джи Мин не беше много сигурна дали е чула всяка една дума, но това, което достигна до ухото я накара съвсем лекичко да се усмихне. Една от малкото истински усмивки в живота й.
- Мисля, че от там дойдохме. – обади се Пи Гун и посочи в едната посока. Джи Мин нямаше голям избор освен да му се довери. - Просто ме следвай!
Джи Мин тръгна подире му и тайничко се надяваше този наистина да знае къде отива и да може да се ориентира в гората. Стъпките им в снега бяха заличени от новите паднали снежинки. След около 20-30 минути на велико лутане между дърветата Се Хьок се просна на един дънер. Нима се беше изморил? А, не! Джи Мин нямаше да остане в този кучешки студ. Той трябваше да ги върне обратно в хижата без значение по какъв начин!
- Защо за Бога не си си взела телефона?Как може да си толкова глупава!Айш!
- Аз ли съм глупава?! – повиши тон Джи Мин докато го гледаше от високо. – Ами ти господин Просто-ме-следвай виж докъде ни докара! После аз съм ти била виновна. Пха, как ли пък не.. идиот! – тя извъртя очи и скръсти ръце пред гърдите си.
Продължи да го гледа от горе и дори започна нервно да тропа с крак. Нямаше да остави нещата така. Ако знаеше, че така ще се подредят щеше да си вземе поне още едно яке, термос с чай или кафе, нещо за ядене и най-важното – телефон! Сега дори нямаше как да ги открият, ако не успеят да се приберат до вечерта. Щяха да станат за вечеря на вълците и чакалите. От тези мисли Джи Мин цялата изтръпна. Със сигурност не си представяше точно такъв финал на живота си. Затова и нямаше да допусне да се случи.
- Хайде ставай! Трябва да се приберем преди да е станало тъмно и да станем вечеря за някое диво животно – дори не изчака да види дали Се Хьок ще се изправи сам. С едната ръка го хвана за якето и го задърпа нагоре. Разбира се не успя да го вдигне, но това действие се опитва да го подкани сам да го направи. На нея не й пречеше да го остави сам и да продължи, но после със сигурност щеше да го мисли. Дали е добре, дали не му е студено, дали още си клати краката на пънчето и какво ли още не.

by **P-Goon** Нед Ное 16, 2014 2:12 pm

Какво щяха да правят сега.Нито той, нито Джи Мин си имаха представа къде се намираха.Това естествено не беше достатъчно за да сломи Пи-Гун, но просто имаше нужда да седне и да си поеме малко въздух.
Сред толкова много еднакви дървета певеца не можеше да се ориентира на къде точно трябваше да тръгне.Не можеше да тръгнат да вървят на посоки.. Това, че не можеше да намери решение на проблема го разгневи много.Оставаше само да си го изкара на някой и в момента този някой беше Джи Мин.Нищи лично.
- Аз ли съм глупава?! Ами ти господин Просто-ме-следвай виж докъде ни докара! После аз съм ти била виновна. Пха, как ли пък не.. идиот!
За капак и тя започна да се вайка и ядосва, което му влияеше на неговото настроение.Едвам се сдържаше да не ѝ се разкрещи в момента за едното нищо - първото, което му хрумне в главата да се заяде.В момента беше забравил напълно за разговора, който проведоха преди около половин/един час.
- Хайде ставай! Трябва да се приберем преди да е станало тъмно и да станем вечеря за някое диво животно – сестра му го подкани.
Пи Гун само извъртя глава на горе огледа я подигравателно и изпуфтя.След това отново се обърна надолу и започна да си човърка една клечка в снега.Джи Мин явно не беше съгласна с него и само след секунди Се Хьок усети ръцете ѝ, който се вкопчиха в якето му и се опитаха да го издърпат на горе.Естествено, опита ѝ беше неуспешен, но въпреки това Пи Гун стана и тръгна по нея.
- Хаха, нима си мислиш, че ТИ ще успееш да намериш пътя? - присмя ѝ се зад гърба, докато я наблюдаваше как бърза напред и се оглежда навсякъде.Тя не му обърна много внимание, което го раздразни.Мразеше да се правят, че не го чуват.
- Явно си поживях достатъчно вече, що тя тръгна да води представям си до къде ще стигнем. - завъртя очи отново и наблегна максимално на иронията, но момичето отново не му обърна внимание.
"Айш, това момиче за каква се мисли!?" помисли си разгневено и тръгна към нея.
- Яяя, Джи Мин!Не ме игнорирай като ти говоря! - хвана я за ръката и я дръпна за да се завърти.Но малко не си прецени силата и сестра му полетя към него.
Двамата се строполиха на снега и отново сестра му го беше налегнала.
- Зверче, предполагам обичаш да поемаш контрола и да си отгоре! - беше сигурен, че сестра му разбра какво имаше предвид.Всеки би, когато види мръсната ми усмивчица.
- Но аз обичам повече! - усмивката му стана още по-голяма и преобърна Джи Мин под него.Тя нещо пак се разбунтува под него, но беше безсмислено.Нямаше как да го помести от себе си.На няколко пъти обаче Се Хьок трябваше да си предпази мъжкото достойнство, че щеше да замине.
Странното беше, че в момента не усещаше студ.Беше забравил напълно за снега.Дори снега, който беше полепнал по врата му не го притесняваше!

by **Lil Chan** Пон Ное 17, 2014 12:05 am

Не беше най-добрата идея да го накара да се изправи и да тръгнат. Може би трябваше да изчакат някой да ги намери. Едва ли родителите им нямаше да забележат липсата им до края на ваканцията. Всъщност, можеха и да не се усетят или да се направят, че не са. Та кой би искал тези досадни деца, които имат да продължават да им се репчат насреща. Дори може и да отпразнуват изчезването на Джи Мин и Се Хьок. Лил нямаше да се учуди, ако го направят.
- Хаха, нима си мислиш, че ТИ ще успееш да намериш пътя? – чу зад гърба си Пи Гун, който й се присмиваше. Ха, не беше познал!
Този път Джи Мин се направи, че изобщо не го чу и продължи да се оглежда. И тя самата не беше сигурна, че ще успее да ги върне, но се надяваше да му натрие носа поне този път.
- Явно си поживях достатъчно вече, що тя тръгна да води представям си до къде ще стигнем.
Тази реплика на Се Хьок силно издразни момичето. Джи Мин успя да се овладее на време и отново се направи на глуха. Целеше да го раздразни още повече, за да види докъде може да стигне бъдещото й братче.
- Яяя, Джи Мин!Не ме игнорирай като ти говоря! – Ето това беше! Успя да го изкара извън релси доста бързо.
Нещото, което Лил Чан не очакваше, беше, че Се Хьок ще я хване за ръката и ще я издърпа силно. Тя се завъртя към него и двамата полетяха към снега. Джи Мин се беше настанила върху Пи-Гун и го гледаше с изгарящ поглед.
- Зверче, предполагам обичаш да поемаш контрола и да си отгоре!
- О, и идея си нямаш колко много, скъпото ми братче! - с намесването на бъдещата им роднинска връзка се опита да го издразни още повече. Всъщност не гореше от желание да му става сестра. По-скоро искаше нещо друго, но на този етап не искаше да го признае дори пред себе си.
- Но аз обичам повече!
Дори не успя да се усети кога и как се озова под тялото на Се Хьок. Това изобщо не се хареса на Джи Мин и тя започна да се бунтува под него. С ръце, с крака и с всичко, което имаше налично се опитваше да го разкара, но не й се получи.
- Махни се от мен! – опита се да му заповяда какво да направи, но той изобщо нямаше намерение да изпълнява.
Отново се опита да го махне от себе си, но единственото, което успя да направи е да удари носа си в неговия, а устните им бяха на милиметри разстояние едни от други. Това я накара да върне главата си обратно в студения сняг и да погледне Пи-Гун право в очите. Не можеше да разбере, защо точно тези две очи й влияеха по такъв начин. Единственото, което ги различаваше от останалите тъмнокафяви очи беше онзи дяволит пламък, който излизаше от тях. Точно това беше нещото, което винаги я е привличало. Усети как ток минава по цялото й тяло. Беше странно чувство, но и в същото време приятно.
- Няма ли да станеш от мен? – попита го Джи Мин с много по-смекчен тон от преди няколко секунди. Той продължаваше да я гледа в очите и да не казва нищо. Явно сега щеше да играе нейната игра на мълчанка.
- Се Хьок, дразниш ме! - реши да му съобщи Лил. - Ако ще правиш нещо - прави го, ако ще казваш нещо - казвай го и се махай от мен!

by **P-Goon** Пон Ное 17, 2014 11:56 am

- Махни се от мен!
Джи Мин продължаваше да се бонтува и да се извива под тялото му.Нямаше никакъв смисъл.Нямаше да успее да го помръдне дори.
Момичето без да иска удари носа си в неговия.Това подкани Пи Гун да приближи лицето си към нейното и да скъси разтоянието до минимум.
Подяволите защо трябваше да е толкова красива!?Не можеше да откъсне очи от нея, а желанието му го изгаряше от вътре.Жалко, че имаше сняг на всякъде и беше студено иначе досега щеше да и се е нахвърлил.
Сестра му вдигна ръце срещу него, но Се Хьок беше по-бърз и ги улови.След това ги притисна към снега и ги задържа там.Постепенно мозъка му започваше да изклюва, мислеше само за това, което искаше да получи.
През всичките крясъци и закани на Джи Мин, Пи Гун не обелваше и дума.Накрая може би и тя се предаде и се отпусна назад.
- Няма ли да станеш от мен? - вече звучеше малко по-спокойна и примирена или може би отчаяна?Толкова ли много искаше да се оттърве от близоста му?
Не!Със сигурност не беше това.Се Хьок знаеше, че желанията му са взаимни!Нямаше друг вариянт, просто го чувстваше някак си от вътре, че и тя изпитва същото.Въпреки, че и двамата не биха си признали.Даже при положение, че Джи Мин тръгна след него и вървя мълчалива с него, изслуша го и го разбра!Не, определено нямаше начин да не чувства нищо към така наречения си брат.Все пак е факт, че Пак Се Хьок получава всичко, което поиска!Знаеше как да го направи така - как да си поиска нещо.
- Се Хьок, дразниш ме!Ако ще правиш нещо - прави го, ако ще казваш нещо - казвай го и се махай от мен!
Толкова чакаше да чуе това изречение”Ако ще правиш нещо - прави го!” Джи Мин сама се издаде и му показа своето желание.Това малко изречение направо му махна запушалката на сдържаността и желанията и му даде надежда за напред.Сега беше сигурен, че ще може да се хване за нещо, а не само за своите предположения относно чувствата ѝ.
Без да мисли много по въпроса Се Хьок притисна устните си към нейните с такава сила, че едва не ги смаза.Толкова бяха меки и плътни, че нямаше да може да им се наслади лесно.
Пусна ръцете ѝ и хвана лицето ѝ повдигайки го на горе към неговото.Устните ѝ се разтвориха и това беше момента, който чакаше.Се Хьок вкара езика си в устата ѝ, а тя му отвърна със своя.Сестра му обви ръцете си около врата му и не изоставаше на темпото, с което той я целуваше.Всичко в него се разтърси и накара тялото му да изтръпне.Дали беше от случващото се или просто от студа.. Е, Се Хьок в момента нямаше никакво намерение да мисли за това!

by **Lil Chan** Съб Ное 22, 2014 1:05 am

„Ако ще правиш нещо – прави го“ в главата й все още кънтяха думите, който излязоха от устата й преди броени секунди.
Силно се надяваше Се Хьок да не се усети какво точно имаше предвид Джи Мин. Рапърката не можеше да контролира нито тялото си, нито езика си когато той е наблизо. Още от първата им среща на онази прословута вечеря на ужасите. Ставаше й все по-трудно и по-трудно да гледа на него просто като на брат или като на човек, който трябва да ненавижда, както се стараеше да бъде до сега. С всички сили се бореше с това гадно чувство, но то беше много по-силно от нея и с всяка изминала секунда я пречупваше.
Отговорът на Пи-Гун не закъсня.
Не точно това очакваше да получи в отговор, а именно целувка. Устните им станаха едно цяло. Точно както в онази нощ. Джи Мин се почувства по абсолютно същия главозамайващ начин както и тогава. Той хвана лицето й и я повдигна малко по-нагоре. Хареса й.. нямаше идея защо, но устните му й харесаха! Дори повече от първия път, в който се целунаха. Затова и му отвърна. Езиците им се преплетоха страстно. Джи Мин усети още по-голям прилив на екстаз в кръвта си. Уви ръцете си около врата му, усещайки студения сняг, който се беше набил там. Целувката беше наистина бурна - като излязла от развръзката на някой сериал. Точно в стила на Джи Мин.
В един момент трезвият разум в нея се обади. Все едно я цапна с нещо по главата. Какво изобщо правеше? Та тя би трябвало да го мрази, а не да си раздава целувки с него. По-скоро трябваше да си разменят обидни реплики и дори някой друг шамар за цвят. В този момент въздуха им свърши и двамата се отделиха един от друг.
Джи Мин отпусна главата си отново в снега. Студа, идващ от там, й дойде ободряващо и в този момент охлаждаше кръвта й, която беше нагорещена до опасно високи стойности. Впери кафявите си очи в неговите. Двамата просто мълчаха и се гледаха. Премести погледа си върху устните му и несъзнателно прехапа долната си устна.
Не знаеше какво да му каже. Все едно езика й беше завързан на моряшки възел, а мозъка й престана да работи. Отново я обзе желанието да го целуне. Премести едната си ръка от врата в косата му. Натисна главата му надолу и за нейно щастие той не се задърпа и отново онова изпепеляващо чувство обзе тялото й. Не беше сигурна дали и с него се случва същото, но поне си мислеше, че е така. Все пак той започна всичко това. А ако всичко е просто една игра от него страна със сигурност после щеше да съжалява жестоко. Йонг Джи Мин щеше да го накара да съжалява, че някога се е родил и е решил да я ползва за играчка, която да задоволява нуждите му.
- Аз .. - понечи да каже нещо след края на целувката им, но и тя самата не знаеше какво. Затова просто замълча и остана неподвижна под тялото на Се Хьок.
Не знаеше какво да направи. За пръв път в живота си попадаше в такава ситуация, която я прави напълно безсилна и обезоръжена. Не знаеше нито какво да очаква, нито какво да направи, за да излезе от ситуацията като победител, а не като победен.

by **P-Goon** Вто Ное 25, 2014 1:17 pm

Тази целувка му се стори толкова сладка и опияняваща, че Се Хьок имаше чувството, че би дал всичко за да не свършва.Кръвта закипя във вените му, а ръцете му изтръпнаха.Каква ли черна магия му направи тази проклета вещица?!За момент се почувства, като малко животинче хванато в желязна клетка и надали щеше да се измъкне.Въпреки това не се опита да спре целувката по никакъв начин.Още от самото начало искаше да го направи и знаеше, че ще успее.
Джи Мин уви ръцете си около врата му.Нов прилив на страст лумна в него.
Скоро им свърши въздуха и се отделиха един от друг.Тази целувка нямаше нищо общо с първата.Момичето отново отпусна главата си назад, но Пи Гун продължи да усеща топлината от ръцете ѝ на врата си.
Той се загледа в очите ѝ, както и тя в неговите.На няколко пъти Джи Мин отвори уста да каже нещо, но опитите ѝ винаги бяха неуспешни.Накрая тя натисна главата му надолу към нейната и изгарящото чувство отново се появи.Пи Гун изобщо не се опита да се възпротиви.Точно това действие искаше.
Скоро отново се разделиха.Се Хьок дишаше учестено, а пред погледа му все още беше малко замъглено.Та те нали се водеха брат и сестра?Това беше против правилата, но не съвсем.Нямаше да има кръвосмешения и тем подобни, защото не бяха кръвни роднини.Това, че просто на някаква си хартийка скоро щеше да го пише не беше от никакво значение.
- Аз .. - започна сестра му и привлече вниманието му отново върху себе си.
- Ти какво .. - едвам излезе от устните му.
Се Хьок отново се огледа наоколо.Дори не беше забелязал кога е спряло да вали.Дори вятър нямаше.Всичко беше потънало в една напрегната тишина и сякаш те бяха центъра на всичко.Небето отдавна се беше потопило в оранжеви и червени нюанси и скоро слънцето щеше да залезе, а те все още си нямаха никаква представа как да се върнат, пък камо ли ако се стъмнеше.
Отново погледна надолу към Джи Мин.
- Ти .. - направи кратка пауза за да върне тембъра на гласа си. - .. си луда по мен! - усмихна ѝ се нагло и не откъсваше очи от нейните. - Помниш ли какво ти казах?Че винаги получавам това, което искам.Е, не ми беше трудно да те пречупя. - въпреки, че в момента се шегуваше и я дразнеше, Се Хьок от вътре изгаряше.Имаше нужда да се отдалечи възможно най-бързо от нея в момента защото иначе нямаше да може да си контролира действията повече.И ако трябва да сме честни, точно в момента това щеше да е лошо и за двамата.
- Хайде, много скоро ще се стъмни! - Пи Гун вече се беше изправил и подаде ръка и на нея за да стане.
Нямаше търпение да се прибере.Първо защото отново започна да усеща вледеняващия студ, второ, че беше гладен и трето имаше един малък замисъл за вечерта.Самата мисъл да знае, че и тя го иска почти толкова, колкото и той нея го подлудяваше.Сега, като че ли сестра му започна да му се навърта много повече в главата и да присъства в мислите му.

by **Lil Chan** Съб Дек 06, 2014 1:17 am

- Ти ... си луда по мен! – ехидна усмихва беше изгряла на лицето му, а тя ако имаше възможност щеше да го цапардоса. - Помниш ли какво ти казах?Че винаги получавам това, което искам.Е, не ми беше трудно да те пречупя.
- Аз виждам един луд и това си ти!- беше единственото, което успя да каже в своя защита.
Никой до сега не я беше подлагал на такава атака. Неволно потръпна от думите и погледа му. Все едно ток мина през гръбначния й стълб. И все още не разбираше защо. Може би беше прекалено красив? Или пък бяха обноските му? А може би всичко това на куп? Не знаеше с какво да обясни нерационалното си поведение около Се Хьок.
Какво по дяволите беше всичко това? За секунда си въобрази, че може би Пи Гун има някакви по-специални чувства към нея. Мозъкът й завря при мисълта, че може би има някаква съвсем мъничка, направо мижава вероятност той да я харесва. Реалността бързо я подсети, че по неписаните й закони, тя не трябва да позволява нещо такова да се случи.
- Хайде, много скоро ще се стъмни!
Се Хьок се изправи и протегна ръката си към Джи Мин. Тя я хвана и също се изправи на двата си крака, които в момента бяха като кашкавалени. Момичето не знаеше на кой свят се намира и на кой Бог да се моли.
Разтърси леко главата си и изтупа снега, който беше полепнал по дрехите й. Така направи опит да се успокои и да събере всичките си мисли на едно място. Разтърси глава, а сърцето й, което до преди броени секунди щеше да изскочи от гърдите й се нормализира ударите си. Бавно започнаха да вървят на някъде, а Джи Мин се беше съсредоточила върху това да не се преплете в краката си, който чувстваше като добре сварени макарони. Хвърли му един бърз поглед и веднага съжали. Отново онова ужасно чувство се навдигна в нея. И идея си нямаше какво й се случваше, но започваше да се страхува. Непознатото я караше да се плаши, но и в същото време беше любопитна да разбере какво още може да случи с нея.
Прочисти гърлото си, което все едно имаше една огромна буца заседнала някъде там. Не искаше да звучи като подплашена сърничка.
- Така да знаеш, ако нещо стане с моя милост в тази гора няма да пропусна възможността да те натопя – опита се да звучи максимално безгрижно и да не повдига темата за случилото се преди малко между тях.
Вече почти се стъмни, а те все още обикаляха из студената гора. Лил искаше само да се добере до топло местенце и да размрази всичките си части на тялото. Нещо й присветна от едната страна и се спря за малко. Погледна и наистина там имаше нещо или някой. Според нея си беше фенер, но можеше и да греши. Обърна се към Пи-Гун, който смело си пердашеше напред и дори не беше забелязал, че Джи Мин се е спряла.
- Се Хьок – повика го тя. – Я виж какво има там – щом той се обърна тя му посочи с ръка по посока на светлината. – Може би все още има шанс да не умрем.
Повдигна рамене и за момент си представи как се тъпче с някоя традиционна за този край на Южна Корея супичка или някое незнайно за ястие и как се топли под някое одеяло.

by **P-Goon** Чет Дек 11, 2014 11:01 am

- Аз виждам един луд и това си ти! - той само се подсмихна на хапливото ѝ изказване.Знаеше, че тя си е такава.За това кратко време беше успял да я опознае до една степен и изразите с цел заяждане, които използваше срещу него само успяваха да го развеселят.Не обичаше роматичните и лигави неща, а с нея му беше винаги забавно.Беше красива и сексапилна.. как човек да не си падне по момиче като нея.
Доста време вървяха.И двамата мълчаха, замислени за свои си неща.Се Хьок в момента се беше съсредоточил над това да намери път към хижата.Не му се умираше още беше прекалено млад, а и скоро щеше да се стъмни.Щеше да стане още по-студено.Хвърли кратък поглед към Джи мин, който тя не забеляза.Личеше си, че ѝ беше много студено.Въпреки, че не си признаваше нямаше да си прости да ѝ се случи нещо.Трябваше да намери пътя за връщане възможно най-скоро, а точно в момента си нямаше си на представа къде се намираха.
- Така да знаеш, ако нещо стане с моя милост в тази гора няма да пропусна възможността да те натопя. – Джи Мин го извади от мислите му.
Пи Гун се извърна назад и ѝ хвърли една подигравателна усмивка.
- Никога не бих си простил да ти се случи нещо! - наблегна възмножно най-много на иронията така, че ясно да я усети.Не, че това, което каза не беше вярно, просто искаше да я подразни.Отново беше доволен от себе си, че успя.
Двамата продължиха напред,а времето бързо отлетя.Съвзсем скоро щеше да е тъмно като в пещера.Без телефон, без нищо с което да си осветят пътя, загубването им беше в кърпа вързано.Малко притвеснение се надигна в него, но се опита да запази самообладание заради нея.Толкова устремено започна да върви напред, че замалко да не усети как тя го извика.
– Може би все още има шанс да не умрем. - той се обърна към нея и видя как му сочи някъде на страни.Загледа се и видя лека светлина да проблясва.Доа си беше чиста светлина на надежда.Загледа се още по-добре и му се стори, че светлината се отдалечава.
- Виж, като че ли се отдалечава.. - прошепна едва ли не на себе си.Хвана я за ръката и тръгна напред. - Хайде, бързо!
Пи Гун направо акзано си влачеше сестра му по него.Тя не можеше да смогне на темпото, а опцията да я пусне и да продължи напред изобщо не му се хареса.
- Хееей! - извика и размаха ръка. - Чувате ли ни! - гърлото го болеше, но това не му попречи да вика с пълна сила.
- Се Хьок? - чу името си.Това бяха родителите им.Направо камък му падна от сърцето.
Най-сетне приближиха и това наистина се оказаха родителите им.
Бавно и славно всички се върнаха в хижата.Топлината, която го лъхна никога не му се бе струвала по-приятна.Изяде почти всичко от това, което майка му беше сготвила, като не забрави да остави и на Джи Мин.Не му мина през главата дали родителите им също не бяха яли, а ги бяха търсили.Но все пак беше благодарен, въпреки, че не каза дори едно благодаря.

by **Lil Chan** Пет Дек 19, 2014 11:12 pm

- Виж, като че ли се отдалечава..
- Ако не беше блял в нищото щеше да го видиш по-рано .. – тя си говореше, но той все едно изобщо не я чуваше.
- Хайде, бързо! – подкани я той.
Се Хьок я хвана със студената си ръка и я задърпа напред. Джи Мин се опитваше колкото е възможно по-бързо да върви или направо да тича след него. Не й се получаваше много, защото краката й бяха замръзнали, но въпреки всичко Се Хьок не я остави. Това беше един от онези малки жестове, които тя оценяваше макар и само пред себе си. Не обичаше да говори за чувствата си и го показваше повече от ясно.
Пи Гун си викаше, а тя вместо да му помогне само гледаше по посоката не светлините. В момента неговият глас беше достатъчен.
- Се Хьок? – стори ли й се или чу гласовете на родителите им? Това си беше чист късмет. Да попаднат точно на който трябва.
Четиримата се върнаха в хижата, която изобщо не беше далеч. Джи Мин и Се Хьок в никакъв случай нямаше да успеят да я намерят сами, защото бяха потеглили в съвсем друга посока и щяха да се отдалечат страшно много.
Още щом влязоха Йонг Джи Мин се настани на диванчето срещу горящата камина. Усещаше как всичко в нея започна да се размразява и как кръвта й отново започва да тече във вените й. Тъкмо си мислеше, че всичко е повече от перфектно, когато баща й седна до нея. Него някой да го беше канил? Определено не беше Лил Чан.
- Добре ли си наистина? Много ни изплашихте. Защо тръгнахте без телефоните си? Не трябваше да правите така. Пък и сте леко облечени … - Лил за момент изключи баща си. Беше й писнало от неговите проповеди за това какво трябва да прави и какво не трябва да прави. Върна се няколко часа назад. Изобщо не й беше зле с него. Само, ако беше малко по-топло и можеше да остане и 2 седмици без телефон и връзка с целия свят. – Чу ли ме? – баща й я върна в реалността.
- Да, чух те – отговорът й беше кратък и ясен. Дъртият само й кимна и се махна от дивана.
Коремът й изкъркори. От всичко това беше забравила, че не беше яла абсолютно нищо цял ден. Изправи се и отиде в кухнята. Набързо си направи един сандвич, взе си един шоколад, възможно най-големия и най-хубавя, от хладилника и пак се върна в пред камината.
Оставаха й още една хапка от домашно приготвения й сандвич, когато с периферията си забеляза как Се Хьок я гледа. Джи Ми преглътна това, което беше в устата й и също го погледна така, че очите им да се срещнат.
- Какво си ме зяпнал? – посегна да отхапе още веднъж, но реши преди това да му каже нещо. – Ако си мислиш, че ще ти дам от яденето си, не си познал!
След, което изяде и последното парче се облегна назад.
- Прекрасно е да се наядеш! – отбеляза Джи Мин и посегна да вземе сладкото изкушение от масичката пред нея.

by **P-Goon** Вто Яну 06, 2015 6:36 pm

С прибирането си майка му не му обели ѝ дума.Само гледаше гузно, хаха, сега ли се беше сетила да се чувства виновна, че му се е разкрещяла.Се Хьок побърза да приключи с храненето си и стана от масата.Не се постара да си почисти след себе си, а направо излезе от стаята подминавайки демонстративно майка си.
"Къде ли се беше дянало онова зверче?" помисли си, точно когато я видя да си похапва сладко сандвич.Момчето се подпря на касата на вратата, скръсти ръце пред гърдите си и се загледа в чертите ѝ.Красотата ѝ не му омръзваше.Можеше да седи и да я гледа цял живот.Въпреки възхищението си, външно чертите на лицето му изобщо не се промениха и той отново беше с леко подсмихваща се физиономия.Единственото странно беше, че въпреки близначки Джи Мин му се струваше много по-красива от Хьона.Може би защото прекарваше доста време със доведената си сестра и беше свикнал с нея.Даже понякога забравяше, че момичето има сестра близначка.
Не мина много време и Джи Мин усети присъствието му.Обърна се към него и отново хапливото ѝ гласче огласи стаята.
- Какво си ме зяпнал? – Се Хьок повдигна небрежно рамене и тъкмо си отвори устата да каже нещо, когато тя отново го прекъсна.– Ако си мислиш, че ще ти дам от яденето си, не си познал!
- Не ми е нужно разрешението ти, мога да си го взема веднага щом реша!
След, което изяде и последното парче се облегна назад.
- Прекрасно е да се наядеш!
Се Хьок видя на къде са се насочили движенията ѝ и побърза да скъси разстоянието от него до масичката с шоколада.Изпревари я и едва ли не и го грабна от ръцете гледайки я нагло.
- Това ще бъде конфискувано за твое добро! - разопакова шоколада и изяде няколко блокчета наведнъж. - Нали все пак не искаме да си развалиш очарователната фигура с тези калории! - думите едвам излязоха от устата му докато дъвчеше сладко шоколада в устата си.
Пи Гун се просна на дивана до нея и демонстративно продължи да яде от шоколада.Вече беше останал наполовина.Джи Мин естествено се разгневи, но опитите ѝ да се добере до него бяха безуспешни.
- Добре, понеже съм една много всеотдайна и мила личност ще ти дам малко.Но трябва да си го вземеш с уста! - той отчупи едно блокче и го захапа наполовина.
Приближи лицето си към нейното и зачака.Докато държеше шоколадовото блокче със зъби, не беше забравил да се усмихне злорадо и победоносно.
Джи Мин все пак не се противи много и приближи лицето си към неговото, но точно тогава той се дръпна назад и го изяде.
- Хаха, ама ти да не би наистина да се хвана, че ще ти дам? - малко пресилено се засмя, но все пак нали успя да я подразни.Това беше важното!
Опита още веднъж същия номер и когато тя отново се върза, Пи Гун се дръпна назад и пак си го изяде сам.Започваше да му става доста весело, за разлика от на Джи Мин.Явно наистина мразеше да ѝ пипат сладкото.
- Добре, този път наистина ще ти дам. - каза през смях лидера и отново постави шоколадово блокче в устата си.Сега наистина щеше да ѝ го даде, но явно на сестра му не ѝ се рискуваше отново.

by **Lil Chan** Съб Яну 10, 2015 9:58 pm

Не очакваше Се Хьок да грабне лакомството от ръцете й. Горната граница на кръвното й сигурно се вдигна до 200, а може и нагоре. Не беше от онези хора, които полудяват, когато около тях има шоколад, но след като цял ден не беше яла нищо имаше нужда от него повече от колкото телефона си. Как смееше да й взима сладкото изкушение..? Още не можеше да го проумее.
- Добре, понеже съм една много всеотдайна и мила личност ще ти дам малко.Но трябва да си го вземеш с уста!
- Моля? – почти извика Джи Мин. Първо .. той наистина ли се мислеше за мила личност? В миналия си живот може и да е бил, но не и сега! И второ .. какво каза току-що?!
Се Хьок наистина беше решил да си играе с нея както му падне. И най-странното беше, че начина, по който го правеше й харесваше. Въпреки, че се опитваше да го прикрие, игричките му й бяха доста интересни.
Той се приближи към нея, а парченцето шоколад си стоеше предизвикателно между зъбите му. Джи Мин си заби погледа право в него. Искаше го, а още повече искаше да го вземе от устата на Пи-Гун. Тя се засили да го взима, но Се Хьок дръпна главата си назад и с цялото си кучешко нахалство изяде парчето.
- Хаха, ама ти да не би наистина да се хвана, че ще ти дам? – и за капак й се хилеше насреща. Джи Мин стисна зъби и се опита да не избухва, защото в противен случай щеше да го хвърли в горящата камина.
Още по-унизителното беше, че се върза на този номер втори път. И защо вместо да отиде да си вземе друг шоколад, играе по свирката на Се Хьок. И тя самата не знаеше защо, но със сигурност щеше да се пребори за точно това лакомство! Мразеше някой да пипа нещата, които й принадлежат, а това със сигурност беше нейна собственост!
- Добре, този път наистина ще ти дам. – каза през смях Се Хьок, докато слагаше поредното парченце в устата си.
- Да, бе, все едно ще и повярвам - Джи Мин не искаше трети път да се излага както преди малко.
Обърна му гръб дори, но след точно две секунди рязко се обърна към него и го нападна. По реакцията на Се Хьок си пролича, че не беше очаквал нещо такова, защото залитна назад и се озова под крехкото тяло на Джи Мин, чиято крайна цел беше парченцето шоколад, което си стоеше все така предизвикателно в устата му.
Без да се бави грабна парченцето със зъбите си от неговата уста. Най-сетне успя да постигне целта си! Най-нагло си дъвчеше парчето докато си стоеше върху него без дори да помръдва. Нямаше само той да я дразни, разбира се!
- Този път не ти се получи – намигна му и се ухили до уши. Радваше се като малко дете на победата си.
Преди обаче да се изправи посегна към ръката му, за да си вземе шоколада. И за нейна огромна изненада успя! Или този замисляше нещо друго, или се беше предал, което изобщо не й се вярваше. След това се изправи победоносно и си седна на трибуквието, за да довърши шоколада си.

by Sponsored content