Плажът

by **Dongjun** Съб Яну 03, 2015 10:08 pm

- Аппа! Много си бавен! По-бързо! Хайде! - викаше четиригодишната ми дъщеря. Малкото момиченце тичаше покрай брега по хладкия пясък, а голямата й усмивка не слизаше от малкото й личице. Не спираше да се смее и да вика на баща си, който се бавеше някъде зад нея.
Всъщност не се бавеше. Ако тръгнеше да тича щеше да е много преди нея. Младият баща искаше невръстната му дъщеричка да усети вкуса на победата.
- Хайде, де, аппаааа! Ще те бияяяя - отново подвикна Ън Джун и продължи да тича с малките си краченца.
Ким Донг Джун постепенно спря и се загледа в гърба на малкото си момиченце. Беше толкова доволна и щастлива. И кога порасна? Времето буквално летеше. Все едно беше вчера, когато намери кошчето с бебето от женски пол пред вратата на дорма на ZE:A. А от тогава бяха изминали почти пет години. Пет години, през които се случиха прекалено много неща. Новороденото бебе момиченце беше отдавна пораснало и беше станало красива малка мадамка, която сега тичешката се връщаше към него.
Честно казано, животът му доста се промени, откакто Ън Джун се появи. Стана някак си по-кротък и улегнал. Вече не се срещаше с чак толкова момичета, както преди и не беше толкова young&wild. Поне другите кретени от групата му помагаха с отглеждането на четиригодишното момиченце. Сам просто нямаше да се справи, а и тя си имаше цели деветима татковци! Въпреки че нямаше мама, която й беше най-нужна... Важното е, че се справяха заедно.
А и вече ходеше на градина. Още си спомняше първия път, когато госпожиците бяха накарали децата от групата да нарисуват семействата си. Всички останали бяха нарисували мама, татко, братче или сестриче, ако имаха, баба и дядо, а Ън Джун беше нарисувала всичките си татковци! Беше едновременно сладко и засрамващо, но какво можеше да се направи? Това беше нейното семейство. Нямаше си други.
- Я, аппа! Защо не тичаше? - попита го малката му дъщеричка щом стигна до него.
- Защото твоят аппа е вече твърде стар и го болят краката. Не е така жизнен като теб! - засмя се Донгджун и вдигна детето на ръце.
А всъщност какво правеше в Сидни, Австралия? Родителите на Джи Йоп бяха така добри да поканят цялата група в дома си за през коледните и новогодишни празници! И без това и деветимата имаха нужда от почивка, а това направо им беше добре дошло. Хьонгшик помъкна дори и годеницата си, въпреки че никак не я искаше. Никой не го питаше за съжаление.
- Защо аппа Куангхи е червен като рак? - попита Ън Джун щом стигнаха до мястото, на което се бяха разположили той, Мину, Техон и Куангхи.
Мину и Техон никакви не се виждаха, така че предположи, че са във водата или са някъде наоколо, за да задяват мацките. Куангхи обаче беше заспал на слънце и не се беше сетил да се намаже със слънце защитен крем. Довечера щеше да спи на закачалка..
Макнето на ZE:A леко го подритна, но Хуанг изобщо не отрази. Явно трябваше да стигне до по-брутални мерки.
- Хуанг Куанг Хи! - викна Ким и го удари по зачервените гърди.
Хьонгът му веднага подскочи, пищейки и хукна като първобиден човек към водата. Топна се в нея и остана там.
Ън Джун единствено се смееше весело, докато младият-стар татко ровеше из ръчната чанта, за да извади слънце-защитното масло, с което да я намаже. Изведнъж смехът спря, но не обърна внимание. Реши, че се е успокоила... До момента, в който не се обърна и видя, че детето го няма. Сърцето му падна в гащите и моментално скочи.
- ЪН ДЖУН?!?! - изкрещя с пълно гърло.

by **Dahye** Нед Яну 04, 2015 12:49 am

В Корея се чувстваше прекалено самотна в Корея. Единственото, което я караше да разнообразява беше най-добрата й приятелка Анна, но сега тя беше прекалено заета. През лятото й се родиха две прекрасни дъщери и трябваше да се грижи за тях. Вече не можеха да излизат както преди и да осъмват някъде по улиците умиращи от смях. Липсваше и този период, но той вече нямаше да се върне.
Съвсем мъничко завиждаше на приятелката си. Тя успя да си устрои живота, да си намери стабилна работа, да си намери подходящ мъж, да създаде семейство и всичко изглеждаше повече от перфектно, а Кристен дори не знаеше какво да прави с живота си, ако един ден EvoL се разпадне и остане без работа. Най-вероятно щеше да се върне при родителите, както направи сега и баща й щеше да я уреди при някой познат. Но сега дойде само да прекара семейният празник Коледа и да посрещне новата година с тях.
И понеже тук беше лято тя реши да се възползва и да отиде на плажа. Нищо, че щеше да е сама. Със сигурност щеше да си прекара доста добре. Къщата на родителите й не беше далеч от плажната ивица. Можеше да се прибере при майка си по всяко време.
- Сигурна ли си, че не искаш да дойда с теб? – попита майка й докато Хаяна си сплиташе косата на плитка.
- Да, мамо. Ще постоя няколко часа и се връщам – момичето й се усмихна и постави плитката от лявата страна на главата си, за да се вижда.
Кристен излезе от тях само по белия си бански, а върху него една прозираща рокля, която е точно за плажа. Обожаваше да се разхожда така по улиците с хавлия в ръка. На никой не му правеше впечатление, защото плажа беше близо пък и не беше единствена. Понякога я гледат странно заради азиатските й черти, но на нея в интерес на истината не й пукаше. Знаеше, че я зяпат, защото е различна, а не защото й има нещо по облеклото.
Разстели хавлията на плажа, свали си роклята и легна по корем върху нея. Беше й повече от приятно просто да си лежи на нагорещеният пясък и да се радва на слънчевите лъчи. По-късно щеше да влезе и във водата, за да се разхлади. Обожаваше лятото, плажа, океана и всичко друго свързано с този сезон!
Позволи си за огледа момчетата, които минават покрай нея. Кристен си спря погледа на едно или две, но не бяха прекалено хубави, за да ги заговори. Пък и не беше кой знае каква флиртаджийка, затова и си остана на мястото.
По едно време чу детски плач. Погледна по посока на него. Някакво дете, което беше с гръб към нея плачеше с цялото си гърло. Може би родителите му не са му дали нещо? Все тая. Всякакви разглезени деца има на тази земя. Тогава обаче долови нещо, което каза жената, която стои точно до въпросното дете:
- Някой да разбира китайски или японски? Детето очевидно не говори английски – Хаяна се изправи и седна на хавлията, за да разбере какво точно се случва.
- Искам при татко! – изплака малкото дете на познат за Хаяна език, а именно корейски.
Кристен без да се замисли си облече роклята, заряза хавлията и чехлите си. Отправи се към тълпата с хора, които се бяха наредили около малкото дете малкото дете. Трябваше да му помогне да намери баща си и майка си.
- Аз ще се оправя – усмихна се мило на останалите и клекна пред плачещото дете. Горкото, беше почервеняло от плач. Хаяна започна да му говори на езика, който ги свързва. – Хей, защо плачеш?
Детето я погледна и за момент сякаш се опита да прецени ситуацията. Хаяна стоеше неподвижно пред нея и изчакваше малкото поне да й се довери.
- Изгубих се и не мога да намеря татко – то изхлипа.
- Искаш ли да ти помогна да го намериш? - Кристен хвана внимателно ръката на момиченцето, но не я дръпна. Изчака тя да й кимне. Тогава я дръпна леко към себе си, взе я в обятията си и я вдигна във въздуха. – Как се казваш?
- Ън Джун – отвърна й кротичко детето докато се оглеждаше за баща си от по-високо.
- Приятно ми е, Ън Джун. Аз съм Кристен.
Двете обикаляха в продължение на половин час, че може и малко повече. Хаяна не знаеше кой да търси, а малкото дете така и не даде признак да е видяло баща си, който толкова много хвалеше през цялото време. Хаяна от личен опит знаеше, че момиченцата обожават бащите си и за тях по-добри от собствените им татковци няма на тази Земя!
- Това е Куангхи-аппа! И до него е моят татко! - каза радостно детето. Кристен за момент се учуди. Как така казва на един татко, а пък в същото време друг й е баща? Странна работа.. - АППА! - извика колкото й глас държи.
Хаяна пусна детето на пясъка и то се затича. Кристен бавно тръгна след нея. Искаше да е сигурна, че детето не се е припознало, а още повече искаше да види бащата, който не успя да опази дъщеря си и я изгуби.

by **Dongjun** Пон Яну 05, 2015 4:45 pm

Буквално щеше да полудее. Никога досега не беше губил дъщеря си, а сега изведнъж.... Просто се обърна за две секунди, за да вземе слънце-защитния крем, а когато се обърна просто... просто я нямаше! Да не би някой да я беше отвлякъл? Но тогава определено щеше да чуе как някой приближава. Следователно Ън Джун беше тръгнала сама. Преди не беше правила такова нещо. Защо точно сега? При това на такъв огромен плаж! А и океанът... О, не, не, не. Дано само не беше влязла във водата! Не можеше да плува, а поясчето й беше върху хавлията на Мин У. А като казахме Мин У...
Донгджун тичешката стигна до ивицата. Техон и Мину все още си плацикаха дупетата вътре и зяпаха тази и онази.
- Хьонг! - викна Донгджун.
Двамата се стреснаха и в опитите си да се окопитят колкото се може по-бързо, си цапардосаха главите.
- Какво? - реагира първи Техон, търкайки удареното си място.
- Да сте виждали Ън Джун? - прехапа притеснено устни.
- Не. Не е ли при теб? - премигна объркано Мин У.
В отговор макнето единствено поклати отрицателно глава.
- Бърниках из чантата, за да взема слънце-защитния крем и щом се обърнах - нея я нямаше.
- Къде е Куангхи? Може да я е виждал - предположи най-възрастният.
- Изгоря на слънцето, събудих го и той скочи във водата. И на него му изгубих следите. Айш.... - почеса се там, където не го сърби, Ким и въздъхна. - Ще пукна от притеснение, дявол да го вземе!
Обърна гръб на съмембърите си и се върна до чадърите и хавлиите. Загледа се в хавлията на дъщеричката си - розова с разни феички по нея. Сърцето му щеше да се пръсне от притеснение, а акълът му беше някъде другаде. Не можеше да мисли трезво и какви ли не мисли му минаваха през главата, коя от коя по-ужасна и отвратителна.
- Донгджуууун - завика Куангхи, тичащ с пълна пара към него. На главата си носеше шапка с голяма козирка и беше облечен. - Къде е Ън Джун?!
- И аз това искам да знам! - направо беше готов да ревне всеки момент.
- Как така искаш да знаеш?! - зяпна изумено Хуанг.
- Да отиваме да я търсим! - викнаха двамата в един глас и таман да тръгнат, когато усетиха Мину и Техон да ги хващат.
- И ние идваме с вас - по израженията на лицата им си личеше, че и те бяха супер притеснени.
Тръгнаха четиримата в неизвестното по плажа. Оглеждаха се наляво-надясно с надеждата някъде да видят малкото момиченце, но без успех. А времето течеше...
- АППА! - изведнъж Донгджун чу познат глас и заедно с другите трима се обърна по посока на гласа. Малкото му детенце тичаше с всичка сила към него.
Макнето на ZE:A се наведе, а Ън Джун се хвърли буквално в него. Той я вдигна и я целуна по челото.
- Къде беше? Знаеш ли колко се притесних за теб? - подсмръкна Донгджун. Очите му се напълниха със сълзи от умиление.
- Я, малката. Накара татковците ти да полудеят за не по-малко от половин час - намръщи й се Мину, след което я щипна по бузката.
- Видях едни хора с хвърчило и тръгнах да ходя при тях... но те си тръгнаха. А аз забравих пътя - наведе виновно глава дъщеря му и също се разплака- Съжалявам, аппа, Куангхи аппа, Мину аппа, Техон аппа! Повече никога няма да правя така!
- Обещаваш ли? - подаде кутрето си Техон, а Ън Джун го хвана с нейното.
- Да - кимна тя през сълзи.
- Наистина много ни притесни - пое си въздух Ким и изтри сълзите й с ръка.
Чак тогава забеляза момичето, което стоеше на около метър от тях. Наблюдаваше ги мълчаливо и в същото време преглъщаше тежко. Какво й ставаше...?
- Аппа, между другото, това е Кристен. Тя ми помогна! - обяви развеселено малката и се засмя.
- Техон, подръж я - Донгджун подаде детето на хьонга си и се приближи до въпросната Кристен. Подаде й ръка. - Аз съм Ким Донг Джун. Благодаря, че си помогнала на Ън Джун да се върне. Никога досега не съм я губел и нямам си и на идея как се случи...
Обаче тя май нещо нито приемаше, нито предаваше. Беше се втренчила нанякъде и хапеше устни нервно.

by **Dahye** Нед Яну 18, 2015 12:08 am

Видя един мъж на средна възраст, със слънчеви очила, който погледна към детето и предположи, че това е баща й. Но изненадата бързо я връхлетя. Ън Джун се хвърли в ръцете на съвсем друг мъж .. и то само какъв. Силно се надяваше очите й да лъжат. Може би трябваше вече да се прибира, защото слънцето не й влияеше много добре. Започна да си фантазира какви ли не неща и да й се привиждат разни сексапилни бащи. Или пък не съвсем..?
Стоеше като някой дебил и не знаеше какво да направи. Гледаше единствено как той се радва на това, че дъщеря му е отново при него. Целуна я по челото и си размениха няколко реплики. Още трима застанаха до тях и също изглеждаха облекчени от факта, че малкото момиченце е около тях. Може бяха нейни чичовци? Някакви други роднини? Братовчеди или братя на баща й, а може би просто семейни приятели.
Това обаче в момента не беше важното. Кристен не успя да свали погледа си от бащата на Ън Джун. Как е възможно да има толкова сексапилни бащи?
Родителят на малкото момиченце я връчи на един от заобикалящите го мъже. Погледна Кристен и се отправи към нея. Ами сега? Определено Хаяна не трябваше да се паникьосва, а просто да проведе един нормален разговор с един непознат красавец. Това със сигурност не беше включено в днешните й планове за развлечение.
- Аз съм Ким Донг Джун. Благодаря, че си помогнала на Ън Джун да се върне. Никога досега … - говори си младежо, но кой ли те слуша?! Определено не й Кристен. Тя само се чудеше как да не го огледа, за да не я вземе за някоя извратенячка, която иска да го вкара в леглото си. Вместо обратното – той да го иска. Дори не беше осъзнала кога беше започнала да хапе устните си, но със сигурност неговите устни щяха да са много по-вкусни от това. Хаяна имаше спешна нужда някой да я изкара от собствените й мисли в момента.
- Аз съм Кристен Юн – едва успя да каже името си. Цяло чудо беше, че го произнесе правилно. Пое голямата му ръка, за да не изглежда като кретен, какъвто го играеше в момента, но не по нейно желание и тогава пак го огледа.
Можеше ли да му вземе номера? А някой, ако може да й каже къде живее. И среща нямаше да откаже! Жена му със сигурност е голяма късметлийка! И тогава реалността я цапардоса с пълна сила. Щом има дете е логично да има и жена, която да го е родила и да живеят щастливо женени заедно. Та коя идиотка би пуснала мъж като този да си отиде от нея? Определено нямаше такава будала.
- Всеки на мое място би го направил. Няма защо да ми благодариш – тя му се усмихна и пусна ръката му.
Погледна зад него, за да огледа набързо терена отново. Ами жена не виждаше. Може би беше решила да отиде да пазарува някъде, докато те се забавляват на плажа? Или да се поглези в някой салон, или каквото и да е друго женско занимание. Кристен също понякога повече би се радвала на такива глезотийки, а не на просто да се опъне под жаркото слънце и да събира тен на пясъка.В момента беше така сгорещена, че просто искаше да се потопи в океана и да не излезе от там с часове. И дори можеше да се удави с лигите си, а не с водата, докато зяпа Донг Джун от там. Поне щеше да изглежда като нещастен случай.
Върна обратно погледа си върху бащата на Ън Джун.
- Аз ще ви оставям. Радвам се, че успях да бъда полезна с нещо - тя се поклони леко на мъжа пред нея. Погледна към Ън Джун, която също я гледаше. Кристен се усмихна й и помаха за довиждане. - Беше ми приятно!
Отново им се усмихна и се обърна. Бавно започна да върви по пътя към авлията си. След като се отдалечи достатъчно прехапа устната си отново.
- Кристен, голяма си идиотка .. - измрънка го под носа си. Сега трябваше да отиде и да се оплаче на Анна.

by **Dongjun** Вто Яну 27, 2015 5:03 pm

- Аз съм Кристен Юн - представи се спасителката на 4-годишната му дъщеря. Донгджун се ухили още по-широко. Имаше хубаво име, подхождаше й.
Здрависа се с нея. Ръчичката й направо се губеше в неговата огромна лапа, ама него кой го е карал да яде зеленчуци и да тренира като луд? Приличаше направо на трикрилен гардероб.. скоро можеше и в четирикрилен да еволюира дори. Не че се хвалеше, де, но тялото му наистина си беше поддържано - плочки, бицепси, трицепси, крака, туй-онуй. Тренираше наистина много, а когато с другите от ZE:A отиваха в чужбина за концерт, първата му работа след настаняването беше да открие фитнеса и да потренира. Не изгаряше от желание да се излага като баничар с развалени банички. Кевин понякога му правеше компания, но само понякога! Другите бяха прекалено мързеливи за такива дейности и предпочитаха да се излежават по леглата, диваните и подовете. Не че и макнето не обичаше да го прави, но хьонговците му направо избиваха рибата що се отнася до мързела. Посещаваха фитнеса едва, когато надвиснеше опасността от биреното коремче.
Като един съвсем нормален и необвързан мъж ( макар и баща ), пусна един поглед по момичето пред себе си. Беше слаба и стройна. Тялото й беше красиво като самата нея. Бедрата, дупето и гърдите й бяха оформени. Ама тя си беше напълно готова за Мис Корея! Защо още не се е явила? Я-я-я-я!
- Всеки на мое място би го направил. Няма защо да ми благодариш.
Донгджун единствено кимна и забеляза, че тя зяпа някъде зад него. Ама разбира се... Беше харесала един от тримата глупаци зад него. Как въобще му мина през ума, че някоя ще хареса НЕГО - Ким Донг Джун? Беше обречен да бъде самотен баща и туй-то. Другите малко по малко започнаха да се задомяват, а той.... Добре, де. Слъгахме малко. Единствено Хьонгшик имаше жена до себе си... ЗАСЕГА! Със сигурност Кевин криеше някоя. Този винаги имаше скрит коз в левия или десния си ръкав. Колкото и да се правеше на три и половина на макнето на ZE:A му беше повече от ясно, че има някоя. Може пак да се е събрал с Кьонгри от Nine Muses.... примерно. Но определено имаше нещо и то намирисваше. И не, не смърдеше на мръсните чорапи на деветимата члена на Children of Empire.
- Аз ще ви оставям. Радвам се, че успях да бъда полезна с нещо - думите й изкараха господин Трикрилен гардероб от размислите му. - Беше ми приятно!
И тя си тръгна. Просто си врътна дупето и си тръгна.
Донгджун беше в готовност да седне на горещия пясък и да се затръшка, крещейки "НЕ СИ ТРЪГВААААЙ! МОЛЯ ТЕ! КРИСТЕН ЮН, ОСТАНИ!" Обаче не го направи. Беше далеч под достойнството му.
Донгджун се обърна към съмембърите си, които отново говореха на Ън Джун. Приближи се до тях и им отне източника за клюки.
- Аппа - проговори детето.
- Да?
- Съжалявам, че се изгубих. Обещавам, че повече няма да правя така! - гласът й беше тъжен.
- Ън Джун, уплаших се, защото не знаех къде си. Следващият път искам да кажеш на мен или на някого от другите, когато отиваш някъде. Искам да знам къде си, за да мога после да те намеря - постави я на хавлийката й и я прегърна.
- Обещавам, че следващия път ще кажа - засмя се тя.
- Това е моето момиче! След малко идвам - целуна Ън Джун по косата и отиде при Мину, Техон и Куангхи.
- Ега ти яката пичка - изтърва се Мину. - Имах чувството, че ще ми изтекат лигите.
- Ти пък... - изсумтя Техон. - Толкова си неучтив. Тя приличаше на орхидея!
- Просто имаше яки крака и цици - бутна ги леко Куангхи.
- Изчезвайте и тримата. Тя е моя! - отвърна войнствено Ким.
- И какво ще направиш? Сега ще идеш да я поканиш ли? - изсумтяха тримата в хор.
- Стойте и гледайте! - и тръгна в посоката, в която Кристен беше поела. - И наглеждайте Ън Джун! Иначе ви е спукана работата и на тримата! И не ме интересува, че сте по-големи от мен!
Какво по-точно правеше...? Търсеше жена, която видя за първи път в живота си. Нямаше си ни най-малка представа дали е все още на плажа дори! И щеше да я кани да пият по нещо.
О, глупако.
Започна да обикаля като муха без глава из плажа с надеждата да я види да се припича някъде. И късметът взе, че му се усмихна. Видя я и я позна. При това от далеч!
Затича се към нея, взе, че се спъна в някого, олюля се и взема, че... се приземи отгоре й. С лице в гърдите й.
Е, сега стана страшно.

by **Dahye** Съб Яну 31, 2015 4:28 pm

Вървеше си бавно и се чудеше защо никога не й върви в любовта. Имаше чувството, че някой я е проклел в деня, когато се е родила. Като лошите феи орисници в анимационните филмчета. До сега не беше успяла да намери някой, който наистина да завладее сърцето й. Донгджун най-нахално стоеше в съзнанието й с неговата сладка усмивка и невероятно тяло. Със сигурност следващите няколко месеца щеше да опява на най-близките си за това, което изпусна. То не, че имаше някакъв шанс да бъдат заедно, защото Хаяна в никакъв случай не искаше да разваля семейството му, което със сигурност е перфектно, но цял живот щеше да съжалява, че не го е видяла някъде по-рано и че не тя е майка на малкото момиченце.
Вървеше по плажа като кон с железни капаци на очите. Не поглеждаше напред, за да види изобщо къде отива, а само гледаше краката си, които стъпваха в нажежения пясък. Все едно беше изключила целият свят около нея и си беше само тя със спомените за красавеца в главата си. Когато най-сетне вдигна погледа си осъзна, че беше подминала мястото, където беше хавлията й. Макар и да вървеше доста бавно е успяла доста да се отдалечи. Идеше й да се зарови в пясъка и никога повече да не излезе от там!
Обърна се и тръгна в противоположната посока. Добре, че хората тук не бяха като тези в Южна Корея и изобщо не отразиха хаотичните движения на певицата. Едно от нещата, които харесваше тук беше разкрепостеността на хората и това как не им пука какво правят останалите. Разбира се и тук имаше от онези хора наречени „клюкари“, но те някак си си държаха нещата за себе си и не правеха очевидно всички да разберат, че те знаят нещо. А в Корея дори можеш да чуеш как те одумват зад гърба ти.Направо да се страхуваш да вървиш някъде.
Отново си мислеше за нещата в живота и блееше в нищото. От толкова много мислене щеше да я заболи главата и най-доброто болкоуспокояващо нямаше да може да й помогне. Сега обаче това й се виждаше като най-малкия проблем.
Беше толкова отнесена, че дори не видя индивида, който бясно й налетя. Опита се да остане на краката си, но въпросният беше толкова тежък, че Хаяна падна по гръб върху нагорещения пясък. Усети как частиците му се забиват в гърба й, а косата й се напълни с него. За момент стисна очите си от страх да не ги нарани, а едната й ръка се озова върху нечии врат .. и то какъв врат. Когато отвори очи остана шокирана. Някой си беше забил главата в гърдите й. Единственото, което виждаше беше една черна коса, която изглеждаше доста мекичка. Какъв ли шампоан използваше?
Набързо махна ръката си от врата му и беше готова да тръгва да се разправя, когато въпросният си вдигна главата и я погледна. За малко щеше да получи инфаркт и инсулт едновременно! Лицето й беше до болка познато. Това беше бащата на малкото момиченце, на което помогна по-рано през деня. Или казано по друг начин - това беше Ким Донг Джун.
Изведнъж цялото й желание да вдига скандал на човека и да го обявява за перверзник се изпари напълно от нея. Въпросът беше защо…
- Съжалявам... – Кристен изобщо за какво тръгна да се извинява? Тя не беше направила абсолютно нищо грешно в тази ситуация! На това момиче със сигурност му ставаше нещо, но какво ли..?
- Добре ли си? - попита го и погледна настрани. В този момент осъзна колко глупаво изглежда. Лека руменина изби върху лицето й.

by **Dongjun** Нед Фев 01, 2015 1:36 pm

Беше толкова мекичко, приятно и топличко. Чак не искаше да става. Просто искаше да си лежи така, а главата му да бъде навряна в една от най-приятните женски форми. О, какъв рай само! Всеки от мъжки пол би му завидял. Сега само оставаше гаджето й да се появи отнякъде и да му тегли един здрав бой. Ако имаше гадже, разбира се... и ако то беше по-нацепено от Донгджун. Той може да беше трикрилен гардероб, но ги има някои индивиди, които са четирикрилни, та чак и петкрилни! Страшна работа са тези химии, ей. За отрицателно време ставаш нацепена бургаска батка без да си от Бургас - мечтата на всяко 12-годишно лапе, което още не знае как да си издуха носа. Макнето на ZE:A не че се хвалеше, но си беше постигнал абсолютно всичко по естествен път с години тренировки. Завиждайте!
Певецът осъзна, че става вече нахален и нагъл, като не се изнася от Кристен. Тежеше сигурно три пъти колкото нея. Затова си вдигна главата и повдигна туловището си. Погледна я в очичките. Тя изглеждаше така, все едно ще му вдигне скандал. Ама и с право щеше да го направи... въпреки че се изръси отгоре й без да иска и му помогнаха за това. Както и да е. Престоят на главата му в гърдите й беше доста приятен, ако трябва да бъдем честни до болка. Само че не й казвайте, за да не го изкара перверзник... какъвто всъщност е. Хе-хе... хехеххе....
- Съжалявам... - извини се Кристен.
Тя пък за какво се извиняваше? Не тя налетя отгоре му, а той на нея. Ейш... тези жени.
- Добре ли си? - попита го, след което погледна на другата страна.
Донгджун най-добре щеше да направи, ако се махне от нея. Това и направи - изправи се от нея и й помогна да стане.
- Не, аз съжалявам. Аз съм виновен - започна да говори Ким. - Спънах се в един и... така. Без да искам.
Той си пое въздух и я огледа... отново. Тази със сигурност щеше да го свърши преди той нея!
- Аз... такова... Дойдох, за да те питам нещо... - започна да се почесва там, където не го сърби. - Дали би..
Не успя да продължи, защото една топка го цапна по главата, а малко след това отново го блъснаха. Отново върху Юн! И отново се озоваха на горещия пясък. А тиквата му пак беше на мекичко. Добре, Господ явно беше решил да бъде добър към Донгджун и му даде още 2 минути радост и щастие... и цици. Този път обаче реши да се разбърза със ставането и докато ставаше я опипа... случайно-нарочно. О, да. Лютеница със сирене!
- А-а-а... Съжалявам! Не исках! Наистина! - побърза и се изправи, помагайки й за втори път. Тъп ли си, бе, Донгджун?
Сега със сигурност нямаше да приеме поканата му да пийнат по нещо и да се опознаят. Госпожицата определено привлече интереса му. Нямаше да откаже да прекара още малко време с нея.
- Та... така, де... Исках да те питам дали би искала да те почерпя нещо? Все пак върна дъщеря ми, а аз... само ти благодарих. Обаче сега се съмнявам да приемеш... Затова направо ще си тръгвам - всичките му надежди се изпариха точно за 5 секунди. Дори се обърна с гръб, за да си ходи!

by **Dahye** Пон Фев 02, 2015 9:03 pm

Не можеше да откъсне очи от сладурсака му физиономия. Приличаше на бебе и мъж едновременно. Кучешките му очички биха разтопили всеки един човек (може дори и баща й). На всяка една жена биха й се подкосили краката при среща лице в лице с него и Хаяна определено не беше изключение. Тя беше една от многото, които за нейно огромно съжаление, просто минават и отминават от живота му. Всъщност той защо беше тук? Да не би да беше тръгнал подире й? Не! Невъзможно! При наличието на толкова много момичета на цялата плажна ивица точно подир самата Кристен Юн ли ще тръгне? Абсурд!
Донгджун й помогна да се изправи от пясъка. Хаяна стъпи здраво на двата си крака, но имаше чувството, че всичко й боцка.
- Не, аз съжалявам. Аз съм виновен. Спънах се в един и... така. Без да искам – оправда се той.
Тя само му кимна и тръгна да се изтупва от пясъка. Беше й адски неудобно, а не искаше да си представя на какво прилича в главата. Чудеше се как така още Донгджун не е хукнал да бяга със 100 километра в час от вида й.
- Аз... такова... Дойдох, за да те питам нещо... – за малко не падна назад отново. Той беше тръгнал след нея? Наистина ли? Сега й стана адски любопитно какво иска да я пита. Сигурно колко иска, за дето спаси дъщеря му или какво иска в замяна. Ъх..
- Дали би.. - беше се настроила да слуша, но една топка го изпращя в главата. Дори Хаяна подскочи и даде една крачка назад.
Голяма грешка!
Едно дете на около 10-11 години притича зад него и без да иска го бутна. Донгджун не беше очаквал нещо такова и отново полетя към Кристен. И отново главата му беше върху гърдите й. В по-ненормална ситуация никога през живота си не беше попадала. Как можеше за един ден два пъти да падне върху пясъка. И двата пъти да й изкарат въздуха, и двата пъти главата му да попадне на гърдите й. Вече имаше чувството, че има пясък на места, на които не е подозирала дори, че съществуват.
Докато ставаше усети как ръцете му се допират на няколко места по тялото й. Сигурно не е било нарочно, нали..? Той не би го направил умишлено. Не й изглеждаше на такъв човек, а може би беше прекалено наивна да вярва на един красив мъж, който е срещнала преди не повече от 10 минути. Да, по-скоро тя беше наивна.
- А-а-а... Съжалявам! Не исках! Наистина! – той отново се извини. Този път видя, че наистина не искаше да го направи. Все пак това дете го бутна.
- Та... така, де... Исках да те питам дали би искала да те почерпя нещо? Все пак върна дъщеря ми, а аз... само ти благодарих. Обаче сега се съмнявам да приемеш... Затова направо ще си тръгвам – А, моля?! Чакай малко!
На Хаяна й трябваха няколко секунди за да зацепи какво се случва в момента. Несъзнателно сложи едната си ръка на рамото на Донгджун, но бързо я мана от там. Стана й неудобно от това. Никога не беше пипала мъж без тениска още в първите минути от запознанството им. Също така навреме се усети да изръси отчаяно „Моля те, чакай! Аз искам да пием по нещо.“ като някоя отчаяна тинейджърка, която търси голямата любов и би направила всичко, за да я откри в лицето на един напълно непознат.
- Аз съм съгласна да пием по нещо – той светкавично се обърна към нея, а тя се усмихна смутено. Не приличаше на момиче да прави такива неща, но какво пък лошо беше казала? – Дори знам един бар на плажа. Правят много хубави коктейли – с показалеца на ръката си посочи по посока на въпросния бар. – Ако предложението важи все още, разбира се.

by **Dongjun** Съб Фев 07, 2015 2:28 pm

Нямаше да приеме! Беше повече от убеден! Два пъти се изръси отгоре й, като при втория път дори имаше наглостта да я опипа. Абсолютно никога, за всичките години съзнателен и сексуален живот, не беше опипвал някоя от женски пол още в първите минути на запознанството им! Обаче и това се случи. Не можеше да го повярва направо.
Усети ръката на Кристен върху рамото си. Сигурно го правеше, за да му привлече вниманието и когато се обърне - да го зашлеви едно силно, така че да помни шамара цял живот. Никога не е бил смотан с жените, беше си доста вървежен, но понякога се случва някоя да не попадне в капана му и да не му върже. Макар че досега само една го беше правила.
Момичето махна ръката си от рамото му. Доста странно. Нямаше ли намерение да го удря?
- Аз съм съгласна да пием по нещо - чувайки тези думи, Донгджун моменталически се обърна към нея.
Тя наистина ли се нави? Въпреки това, което той направи? Макар и да беше неволно... Сега, нека бъдем честни. Никоя жена не обича да я опипва някакъв напълно непознат.
– Дори знам един бар на плажа. Правят много хубави коктейли - с показалец показа въпросното място. – Ако предложението важи все още, разбира се.
Донгджун закима като луд.
- Разбира се, че важи! Удоволствието е изцяло мое - дори пусна една от онези свои неустоими усмивки.
Подаде ръка на момичето, а тя от своя страна я хвана. И така двамата се затътриха по пясъка към въпросния бар на плажа.
Някои хора биха го сметнали за свръх безотговорен родител, но беше доста далеч от това. Даже беше изключително отговорен! Разбира се, без помощта на съмембърите си не би успял да отгледа и възпита една чудесна млада госпожица в каквато се беше превърнала Ким Ън Джун. Не беше разглезена и знаеше, че ако й се каже "не", то значи "не". Никога не се беше тръшкала за нещо щом й се откажеше. Но все пак... тя се нуждаеше от майка. Затова и макнето на ZE:A така отчаяно я търсеше. Родната й майка я беше зарязала пред дорма, а от такава безотговорна жена няма никакъв смисъл. Затова и не търсеше въпросната, с която беше преспал. Но освен майка за Ън Джун, търсеше и жена за себе си. Искаше да даде любовта си.
Стигнаха до бара и заеха две от местата. Барманът тъкмо обслужи други клиенти и застана пред тях.
- What would you like? - попита той.
От скромните си познания по английски език, придобити от Кевин, Донгджун успя да разбере какво му се казва! Почувства се такъв мастър, че няма накъде повече.
Макнето погледна Кристен.
- Какво ще пиеш? Аз смятам да си взема бира - изчака тя да си каже поръчката, след което дойде и неговия ред. - One beer for me.
Отново се обърна към Кристен, а погледът му отново се плъзна по тялото й. Извинете го, ама е човещинка. Още повече, че той е мъж, а тя жена. При това привлекателна жена!
- На почивка ли си тук?

by **Dahye** Нед Фев 08, 2015 10:19 pm

- Разбира се, че важи! Удоволствието е изцяло мое – идеше й да извика от радост, но се сдържа. Хвана Донгджун под ръка и двамата закрачиха по нагорещения пясък към целта си.
По пътя Хаяна забеляза как разни момичета и момчета ги заглеждат от главата до петите. Естествено, че ще ги гледат. Хаяна обаче беше повече от сигурна, че погледите не са за нея, а за човека, който върви до нея. Та, Донгджун беше толкова красив, а тя направо бледнееше до него. Със сигурност всички се чудиха как такъв чаровник се тътри с такова момиче като вокалистката на EvoL.
Кристен обаче напълно изключи за всички около тях и уж гледаше в краката си, но се опитваше да прецени индивида до себе си. Чак сега осъзна, че ако се качи на токчета и щеше да стане по-висока от него, но това сега не беше най-важното. Хаяна винаги си е вървяла една идея по-висока от обикновените корейки, но поне не беше прекалено висока.
Щом пристигнаха двамата седнаха на два стола на бара. Хаяна не посмя да го погледне. В този момент бармана, който беше горе-долу на тяхната възраст застана точно срещу двамата азиатци.
- What would you like? – попита ги.
- Какво ще пиеш? Аз смятам да си взема бира.
Засрами се, че няма да може да му прави компания също с бира. Тя изобщо не обичаше да пие алкохол. Единствено вино през зимата и някакви коктейли, които съдържаха минимално количество алкохол. Мина с поглед набързо през менюто, което беше до нея.
- За мен .. oh, sorry! – за пръв път правеше такава глупава грешка. Вместо на английски да говори на корейски или обратното. – For me Pina colada, please.
- One beer for me – имаше адски сладкия акцент. Просто си личеше, че не е от тук, но за нея това не беше никакъв проблем!
Тогава забеляза погледа на Донгджун как шари по нея. Стана й адски неудобно. Не беше свикнала мъжете (особено толкова красиви мъже като този срещу нея) да я оглеждат по този начин. Лека руменина изби на бузите й.
- На почивка ли си тук? – попита Ким.
- Нещо такова – отговори му Хаяна с усмивка. – Дойдох да видя семейството си и между другото си почивам. Ами ти?
Наблюдаваше бармана как приготвя нещата им. Всъщност го гледаше, за да не гледа Донгджун. Имаше чувството, че после нямаше да може да го пусне да си тръгне, но за съжаление щеше да й се наложи.
- С какво се занимаваш? - най-сетне се обърна към него и го погледна. Подсети се колко перфектен мъж стоеше до нея

by **Dongjun** Нед Фев 15, 2015 7:19 pm

Никога досега не беше виждал такава жена. Беше напълно запленен от красотата, която струеше от нея. При това не само външната. Личеше си, че е има красива душа - такава, каквато много малко жени в днешно време имаха. Точно такава жена търсеше Донгджун. О, да. Определено сега щеше да даде всичко от себе си, за да я свали! Нямаше как да я изпусне. Още повече, че си я беше харесал още от момента, в който я видя за първи път.
Кристен му се усмихна. Такава хубава усмивка имаше! Вече можеше да се види как я събужда с целувка и тя му се усмихва по абсолютно същия начин! От блаженство, чак сълзички му избиха от двете страни. Наистина искаше това един ден да се случи. Тя да бъде жената, с която ще остарее и тя да бъде тази, която ще му роди още деца. Жената, която ще приеме Ън Джун като родна дъщеря и ще живеят дълго, щастливо и доволно. Донгджун може да не беше кой знае колко богат, но яко Кристен пожелаеше, дори звезда щеше да й свали от небето! Нищо нямаше да му попречи. Единственото, което желаеше, беше да вижда тази усмивка постоянно. Никога да не се маха от лицето й.
- Нещо такова. Дойдох да видя семейството си и между другото си почивам. Ами ти? - върна му въпроса госпожицата.
О, значи тя е родом от тук. Това доста му се понрави.
- Аз съм на почивка тук. Един мой приятел също е от тук и родителите му поканиха както мен, така и другите седем идиоти. Част от тях видя с мен на плажа - заобяснява се. - Аз взех и дъщеря си, а един от другите жена си.
Сега можеше да тръгне да обяснява за жената на Хьонгшик и че идиотът не ги е поканил на сватбата. Предпочете да си замълчи, защото веднъж подхванеше ли темата, нямаше да млъкне скоро. За никого в Star Empire не беше тайна, че ZE:A са супер обидени на Хьонгшик. И как няма.... Приятели са му все пак, пък на сватбата си не ги покани. Но иначе братовчед му Чаньол от ЕXO присъства!
- С какво се занимаваш? - зададе му въпрос.
Донгджун отново впери очичките си в нея, а на лицето му изгря възможно най-кретенската му усмивка. Обичаше да говори за работата си.
- Работя като главен вокал и макне на южнокорейската група ZE:A. Но това че съм макне не означава, че позволявам да ме тормозят. По-скоро аз ги тероризирам. Не оставям хьонговците си намира!
Барманът постави бирата на Донгджун и Пина коладата на Кристен пред двамата, след което се зае да обслужи и останалите хора на бара. Определено беше доста зает през сезона, личеше си. Тъмните кръгове под очите му го издаваха. Сигурно водеше живот, подобен на този на айдълите - 1-2 часа сън най-много, търчане от единия край до другия и така нататък.
- Ами ти? Гледайки те, имам усещането, че седя до един от най-красивите модели на Victoria's Secret - отново се ухили до уши и чукна леко чашата си в нейната. - Наздраве.
Отпи голяма глътка от бирата. Определено успя да го разхлади.

by **Dahye** Нед Фев 22, 2015 12:15 am

Замисли се над думите му. Бил тук със седем идиоти, както ги нарече той и с жената на единия, а той взел дъщеря си. Ами неговата съпруга? Хаяна веднага успя да намери решение на проблема – жена му сигурно беше бременна и си стоеше в Корея, за да не се случи нещо със следващото им дете. Ами, да, нормално! Или пък имаше вече родено бебе, което не може да си позволят да мъкнат по самолетите.
- Работя като главен вокал и макне на южнокорейската група ZE:A. Но това че съм макне не означава, че позволявам да ме тормозят. По-скоро аз ги тероризирам. Не оставям хьонговците си намира! - гласеше отговора му.
Хаяна за момент се зачуди как така до сега не беше чувала за него или не го беше виждала. Името на групата го знаеше, но очевидно това не й беше достатъчно, за да знае всички членове в нея. Единствено имаше спомен от един Мину. Барманът донесе напитките им и изкара Кристен от обърканите й мисли.
- Ами ти? Гледайки те, имам усещането, че седя до един от най-красивите модели на Victoria's Secret – сигурно в този момент стана по червена и от флага при бурно море. Той наистина ли го мислеше, или просто така го каза..? От неудобството, което изпита дори не успя да му отговори. – Наздраве – той леко чукна неговата чаша в нейната и се зае да пие.
Кристен също бутна сламката в устата си и отпи от напитката. Хареса й. Със сигурност от това питие нямаше да се напие и да стане за срам пред всички и най-вече пред Донгджун.
- Не съм никакъв модел на Victoria's Secret. Дори не съм модел – усмихна се засрамено и отново лека руменина изби върху бузите й. – Аз също съм главен вокал в южнокорейската група EvoL.
И двамата бяха в бизнеса на звездите. И дори позициите им бяха еднакви. Като се изключи частта, че той е макне, а тя беше четвърта по рождение в петчленната женска група. Нещо й подсказваше обаче, че е по-малка от Донгджун. Все пак името на ZE:A не се върти от днес или от вчера в медиите.
- Дъщеря ти е много сладка между другото. Прилича ужасно много на теб – Хаяна сподели мнението си с него. Наистина откриваше прилика между него и момиченцето. Беше убедена, че не е и единствената. – Със сигурност съпругата ти е голяма късметлийка, че има теб и Ън Джун до себе си.
Каза го, за да може Донгджун да не приеме някое нейно изказване като флирт и после да се окаже в дъното на някой семеен скандал. Тя беше последният човек, който би развалил нечие семейство. Това, че той се залови да флиртува с нея, поне на Хаяна така й се стори, не означава, че тя ще му отвърне по този начин. Колкото и привлекателен да беше мъжът срещу нея никога не би паднала на толкова ниско ниво и да развали нечие щастие. Родителите й (и по-скоро баща й, майка й в повечето случаи беше изключително "заета") винаги са я учили на това – да бъде честна и никога да не се меси в неща, които изобщо не я засягат.

by **Dongjun** Пет Фев 27, 2015 9:47 pm

Докато отпиваше от бирата си, се заслужа в музиката от бара. Гласът на вокалистката определено галеше ухото на всеки разбиращ и неразбиращ от музика. Не е нужно да си кой знае какъв професионалист, за да оцениш нечии талант и да решиш дали е добър или не. Но има всякакви хора. Добре, че беше така, за да ги има и тези, които не харесват творчеството на даден артист. Донгджун не можеше да каже, че харесва особено много хейтърите, но можеше да се поучи от коментарите - да поправи грешките си, да подобри нещо в себе си. Но това непрестанно обиждане... Никак не му харесваше. Мразеше такива хора. Защо трябва да обиждаш нечие творчество? Човекът, който го е създал, е вложил много в него - цялата си любов и време, за да го създаде. А те го оплюват, само защото не им допада. Трябва да се уважава труда на другите, а не да се оплюва сякаш е най-големият боклук на света. Може и да е най-лошото произведение, но авторът му си го харесва, а хейтърите със злобните си коментари нараняват чувствата му. Карат го да се чувства като нищожество. Като нищо.
Самото макне на ZE:A беше преминал през такъв период по време на дебюта си. Беше изпаднал в депресия заради няколко такива индивида, които не мислят за чувствата на другите. За щастие, съмембърите му му помогнаха доста, за да си стъпи здраво на краката и да затвърди позицията си на един от силните гласове на Република Корея.
- Не съм никакъв модел на Victoria's Secret. Дори не съм модел - отговори му Кристен.
Донгджун я погледна изненадано. Не можеше да повярва! Как така не е модел? Та тялото й е изваяно като от ръцете на най-умелия скулптор. Не, дори най-добрият майстор не би могъл да извае такова страхотно тяло!
– Аз също съм главен вокал в южнокорейската група EvoL.
О, значи и тя беше в бранша... Беше чувал за EvoL и беше слушал някои техни песни. Допаднаха му, а и мацките бяха готини, обаче не си беше направил труда да запомни членките. Ето сега една причина да го направи и тя стоеше пред него с целия си блясък и великолепие.
Може да не беше физиономист, но пък помнеше числа. И много добре помнеше, че въпросната членка пред него е родена през 1993-та година на 11-ти Октомври.
- Разбирам - поклати глава макнето замислено.
- Дъщеря ти е много сладка между другото. Прилича ужасно много на теб. Със сигурност съпругата ти е голяма късметлийка, че има теб и Ън Джун до себе си.
Чувайки това, той се ухили без да асимилира последното, което беше казала тя.
- Хаха, благодаря ти! Много хора ми го казват, а и наистина си е така - Ън Джун прилича на мен - както си беше ухилен, усмивката му рязко замръзна на мястото си.
"Със сигурност съпругата ти е голяма късметлийка, че има теб и Ън Джун до себе си."
Каква съпруга? Какви два лева? Дори не знаеше коя от всичките е майката на малката му сладка дъщеричка. Просто една сутрин пред вратата на дорма намериха кошче с бебе и бележка и така се развиха нещата. А в бележката не се уточняваше името на жената, родила сладурката.
Умълча се и известно време гледаше Кристен в очите, мигайки объркано на парцали. Преглътна тежко.
- Ама аз нямам съпруга - най-накрая излезе от устата му. - Самотен баща съм, а майката на Ън Джун е... неизвестна, така да го кажа. Нямам идея коя е. Една сутрин я намерихме в кошче пред дорма и първоначално решихме, че е на Хийчол, но в бележка, която беше сложена в кошчето, разбрахме, че детето е мое - обясни набързо семейната си драма. - А пък аз нямам никаква представа коя може да е. Но според мен е доста безотговорна майка. За какво й е да изоставя собственото си дете... Но за сметка на това не мога да си представя живота си без дъщеря ми.
Макнето на ZE:A въздъхна тежко и отпи още една глътка от бирата си. НАистина. Какво щеше да прави сега, ако Ън Джун я нямаше? Сигурно щеше да е в някой долнопробен австралийски бар, бутащ пачки в прашките на някоя пропаднала стриптийзьорка. Или пък щеше да се натиска с някоя, която му е вързала. Или пък да сваля камериерките в хотела.

by **Dahye** Вто Мар 24, 2015 9:42 pm

- Хаха, благодаря ти! Много хора ми го казват, а и наистина си е така - Ън Джун прилича на мен.
Разбира се тя не беше единствената, която забелязваше приликата между двамата. Надяваше се и тя един ден, ако има дете то поне малко да прилича на нея. Щеше да е интересно да наблюдава млада версия на себе си. Със сигурност и на Донгджун не му беше никак скучно около грижите за Ън Джун и работата му.
Изведнъж така невероятната му усмивка се скри някъде. Двамата се гледаха в очите, а Кристен започна да си мисли какво грешно е казала или попитала, за да предизвика такава трагична реакция в макнето на ZE:A.
- Ама аз нямам съпруга – първата мисъл на Хаяна беше, че тя е починала и че на него не му се говори за нея. Идеше й да потъне в земята от срам.
- Самотен баща съм, а майката на Ън Джун е... неизвестна, така да го кажа. Нямам идея коя е. Една сутрин я намерихме в кошче пред дорма и първоначално решихме, че е на Хийчол, но в бележка, която беше сложена в кошчето, разбрахме, че детето е мое.
Със сигурност й трябваше доста време, за да осмисли това, което чу. Как така някоя би изоставила собственото си дете? Дори да не го искаш, дори нещо да не му е наред то си е твое дете и би следвало да го отгледаш и да го дариш с цялата обич на която си способен, а не да го стовариш пред вратата на някой с една бележка и да се отречеш от собствената си плът и кръв. Хаяна поне нямаше намерение да постъпи по толкова грозен начин или да допусне нещо подобно да се случи около нея. Тази жена нямаше ли си разумни роднини или приятели? Явно не.
- А пък аз нямам никаква представа коя може да е. Но според мен е доста безотговорна майка. За какво й е да изоставя собственото си дете... Но за сметка на това не мога да си представя живота си без дъщеря ми.
Кристен се усмихна на думите му. Поне той не се е отнесъл с мъничето, което няма никаква вина, като с един ненужен боклук. Би се радвала, ако можеха и след това да поддържат някаква връзка. Щеше да й е интересно да разбере още за него и за премеждията му като самотен баща.
- Възхищавам ти се – лека руменина изби на лицето й. – Не всеки би направил такова нещо. Други биха го зарязали детето в дом и биха си живели живота като звезди. Ти си пример за много хора!
Каза му това, което мисли в действителност. Отпи от питието си и го върна на бара. Погледна Донгджун и лека усмивка изгря на лицето й. Този човек предизвикваше страшно много подобни реакции в нея, а просто си стоеше кротко. Нещо не беше наред..
- Харесва ли ти в Сидни? – попита го най-изненадващо. Това беше втория й роден град и всяко мнение за него беше важно за Кристен.

by Sponsored content

Плажът

Плажът

Re: Плажът

Re: Плажът

Re: Плажът

Re: Плажът

Re: Плажът

Re: Плажът

Re: Плажът

Re: Плажът

Re: Плажът

Re: Плажът

Re: Плажът

Re: Плажът

Re: Плажът

Re: Плажът

Re: Плажът