Плажът

by **Hyuk.** Съб Май 18, 2013 7:41 pm

ДаСом слезе от служебната кола.Намираше се на оказаното място което мениджърът й беше препоръчал да се появи.Тя понеже беше момиче без работа реши и тя да се мерне малко по весниците и сайтовете.На това място със сигурност щеше да има репортери и папараци които един бог знае какви глупости ще родя като видят някой да кимва с глава на някое момиче.Сигурно щяха да изкара поне 3 нови измислини двойки.Дасом от доста време не се беше мяркала в клюкарските списания така че какво толкова ако си покаже задника на едно парти?!
Плажът беше наистина хубав.Дано да се съберат доста хора че верно да стане парти.
Преди да стигне до златния пясък момичето събу токчетата и тръгна боса по него.Беше с едни от дрехите си от Love U ,а отдолу на-обикновенн бански.Обаче нямаше никакво намерение да плува поради простата причина ,че не искаше и не обичаше хората да я гледат още по-малко когато беше пулугола.
На хоризонта нямаше никой познат затова макнето слезе долу на плажа и започна да се разхожда докато вълните заливаха краката й.

by Гост Съб Май 18, 2013 7:53 pm

Ох .. Днешният ден много гаден о уморителен , а на всичкото отгоре и беше много топло. След като си прибрах в къщи и си включих телефона видях че имам съобщение от най-добрият си приятел отворих го и вътре пишеше следното:
'' Днес на плажа ще имам уникален купон ела ще бъде жестоко ^^ "
защо пък не ще отида да се позабавлявам малко. И так влязох изкъпах се , облякох си банските и се запътих към определеното място.. След около 30-сет минути пристигнах погледах на около и си помислих , че съм само аз но тогава видях някакво момиче да се разхожда близо до вълните е поне не съм първи.. След няколко минути отидох до бара седнах и ми поръчах едно мохито и се заслушах в вълните и зачаках някой познат да дойде ...

by **Bang Minah** Съб Май 18, 2013 7:57 pm

Защо беше дошла на партито? И тя не можеше да си отговори. Да се разсее? Да забрави? Да си припомни, че на Земята живеят и други хора, освен нея и тези в компанията?
Ън Джи не знаеше точната причина - може би всички заедно бяха образували вълната на ентусиазъм, която я тласна към изхода на къщата в посока плажа.
И ето, момичето крачеше плашливо натам, стискайки плата на бялата си къса рокля в юмруци сякаш всеки момент някой щеше да я дръпне.
Беше притеснена - тревогата изпиваше лицето й, всмуквайки се в кожата й, карайки я да трепери въпреки топлата майска вечер. Дали щеше да има много хора? Щяха ли да забележат, че някой толкова незначителен като нея, присъства?
Може би бе най-добре да си тръгне - да обърне гръб и да избяга надалеч. Това би било най-лесното и удобно решение, нали?
Но Ън Джи знаеше, че за да преодолее страховете си, трябваше да се изправи срещу тях и да ги победи! Именно тази мисъл не допускаше тялото на момичето да поеме в друга посока освен плажа.
Вече усещаше лекият морски бриз, играещ си с косата й сякаш за да я успокои. Може би това бяха майка й и сестра й, които нежно я галеха.
Ън Джи поклати глава. Сега не беше времето спомените да се завръщат, не беше! Побърза да се отърве от тях, фокусирайки се върху златистия пясък, обгръщащ краката й, както и гледката от нежното разбиване на вълните в брега и превръщането им в пяна. Дали скоро това щеше да се случи и на нея? Да се разбие в брега на провала и да стане просто пяна, която ще се измие от новите вълни?
Неусетно се озова пред някакво крайбрежно заведение, което трябваше да признае, беше доста хубаво. Явно там щеше да се проведе партито.
С колебливи стъпки Ън Джи се приближи към една от масите, на която седеше сам човек. Може би щеше да е добре да се присъедини към него, защото в момента самотата бе най-малкото, от което се нуждаеше.
Поддаде глава иззад рамото на непознатия, за да погледне лицето му и замръзна на място. Самият И Хонг Ки!
- Здравейте! - поклони се вежливо Ън Джи, забивайки поглед в земята. - Свободно ли е мястото?

by Гост Съб Май 18, 2013 8:08 pm

Да разбира се .. о боже тя е толкова сладка май започнах са се изчервявам...
И Хонг Ки приятно ми е ..
Тя седна до мен и се заговорихме след известно време и предложих да се поразходи докато дойдат другите .. Докато вървяхме близо да вълните телефона ми звънна беше бфф-то ми ..
-Извини ме за момент ..
- Ей идиот защо още те няма няма ли да идваш вече..
- Май ще закъснея.. каза той и ми затвори , а аз се върнах при нея и продължих ме с разходката ...

by **Taeyong** Съб Май 18, 2013 8:22 pm

Мощния рап кънтеше от колоните на колата на Джунхюнг .Оставаше още път до плажното парти.По закътано място да бяха измислили?Да им бяха каза ли че партито ще е на плажа на река Амазонка примерно!То не беше път то не беше по -голяма тъпна.Дори не знаеше защо въобще щеше да идва?Кой ажеба щеше да види там?Някои "готини "звездички да ми пия коктейл и да си лафят!Хехе гуеми са!
Джунхюнг спря колата си на паркинга.Нямаше нито едно дърво за да може да я паркира на сянка.Супер!Той слезе от обичаната си кола и се огледа.Нямаше много хора.Още по-хубаво всъщност!Нямаше да му се налага да се превзема.Добре че не му отиваше и не го правеше често.Рапърът се отправи към бара.Там съзря Ън Джи ново трейни в компанията му той й кимна
-Здравей Ън Джи.-каза й и бързо я подмина.До нея беше онзи Хонг Ки.Колко го мразеше пък тоя не е истина!Не го понасяше направо.Тоз сигурно беше жена или по скоро беше гей.Абе квото и да беше не можеше да го погледне.
След като си поръча Мохито се настани на една маса под хубава сянка и бавно отпиваше от напитката си.В същото време идваха много хора.

by Гост Съб Май 18, 2013 9:01 pm

Тъкмо излизах и от банята и Say ми звънна да я взема и да тръгваме за партито от седмици ми мрънка за него ...
- Добре де идвам след 30-сет минути съм при теб ама като дойда да си готова ...
затворих и започнах да се обличам , облякох една тениска и едни къси панталони сложих си любимата шапка взех ключовете от спортната ми кола и тръгнах към дома на моята дама. По пътя слушах музика и се чудех дали ще бъде забавно или ще е пълно с пияни глупаци ...
След 10-сет минути бях пред домът й звъннах на звънеца , а тя отвори вратата мамка му беше толкова красива аз и подадох рака , а лед секунда отворих вратата на колата а тя влезе вътре , както и аз и потеглих ме ...
След около още 10-сет минути стигнахме до плажа аз слязох отворих и вратата и се запътихме към бара където бяха и другите ...

by Гост Съб Май 18, 2013 9:22 pm

Седмици преди деня на партито, мениджъра на EvoL `и беше препоръчал да отиде като лидер на групата, за да може да се запознае и опознае другите известни певци и певици. По този начин тя създаваше контакти и хората все повече започваха да ги разпознават и да стават известни. Е, не че това бе нещото, което най-много искаше да стане. За нея беше важно тя да се наслаждава на музиката и да радва феновете, които слушаха и разбираха музиката им.. Затова тя много искаше да отиде на това парти и поради тази причина беше започнала да говори на Фийлдог още от тогава. Беше сигурна, че му е дотегнало от това парти, но тя го повтаряше, за да не го забрави той.
Момичето му звънна, за да му каже да дойде да я вземе от тях, защото мениджъра `и беше зает с другите момичета.
- Добре де, идвам, след 30-сет минути съм при теб, ама като дойда да си готова..- каза `и той по телефона и `и затвори.
Знаеше, че момчетата мразят да чакат, особено той. Затова се оправи бързо. Сложи си банските и отгоре облече дънковия си гащеризон, който много обичаше и я правеше да изглежда привлекателна и спортна едновременно...
На звънеца се позвъня и тя отиде да отвори. Той беше дошъл на време, тя също беше готова, както беше обещала.Той ` и подаде ръка и тя излезе от апартамента като заключи вратата. Слязоха пред блока. Той `и отвори вратата на колата. Двамата влязоха вътре и потеглиха...
След няколко минути стигнаха. Момчето излезе от колата и `и отвори вратата. Това бе едното от нещата, които харесваше в него. Беше голям джентълмен.. Отидоха на бара, където се бяха събрали някои от другите хора. Седнаха и при тях дойде един сервитьор.
- За мен едно мохито, моля. - каза тя. - Оппа, ти какво ще пиеш?

by **Bang Minah** Съб Май 18, 2013 9:25 pm

Lee Hong Ki написа:Да разбира се .. о боже тя е толкова сладка май започнах са се изчервявам...
И Хонг Ки приятно ми е ..
Тя седна до мен и се заговорихме след известно време и предложих да се поразходи докато дойдат другите .. Докато вървяхме близо да вълните телефона ми звънна беше бфф-то ми ..
-Извини ме за момент ..
- Ей идиот защо още те няма няма ли да идваш вече..
- Май ще закъснея.. каза той и ми затвори , а аз се върнах при нея и продължих ме с разходката ...

Ън Джи не можеше да повярва! Не очакваше първия човек, на когото се натъкне на партито, да е точно Хонг Ки. Това късмет ли беше, или проклятие?
Разбира се, че момичето се радваше - бе убедена, че не е само сянка. Някой я бе забелязал и поискал компанията й.
От друга страна, какво би могла да му предложи тя? Какво друго, освен сълзи, болка и страх? Каква тема можеше да повдигне без да го накара да се чувства неловко?
Ън Джи задъвка долната си устна в страх да не каже нещо, което не бива.
Предполагаше се, че пясъкът под краката й ще да я успокои. Да ама не! Нищо не можеше да спре руменината по бузите й, както и треперенето на пръстите.
- Красиво е. - измърмори под носа си Ън Джи, забивайки поглед в морето, чийто блясък нощта изпиваше.
След секунди неловко мълчание и желание на момичето да се удави във водата, двамата решиха да се върнат на мястото, където се бяха срещнали - крайбрежното заведение.
Тишината раздираше въздуха, прокарвайки остриетата си по тялото на Ън Джи. Какво трябваше да направи, за да се държи нормално?
Опитвайки се да се успокои и да вдишва дълбоко, момичето се тътреше няколко крачки назад от Хонг Ки, уверявайки се, че поддържа дистанция.
Щом стигнаха до заведението, Ън Джи се огледа и забеляза познато лице да се приближава - Джунхьонг, който след няколко секунди вече бе пред нея и я поздравяваше.
- Здравей. - поклони се момичето с уважение. Като трейни трябваше да показва респект, нали?
Забеляза обаче как Хонг Ки беше обект на неособено добри чувства от страна на Джунхьонг. Не разбираше защо.
- Е, ами... - Ън Джи започна с треперлив глас, рисувайки въображаеми фигури върху плота на бара. - Как реши да дойдеш на партито?
Можеше ли да каже това? Брюнетката не бе сигурна какво можеше да излезе от устата й. Защо беше такава?

by Гост Съб Май 18, 2013 9:37 pm

Say написа:Седмици преди деня на партито, мениджъра на EvoL `и беше препоръчал да отиде като лидер на групата, за да може да се запознае и опознае другите известни певци и певици. По този начин тя създаваше контакти и хората все повече започваха да ги разпознават и да стават известни. Е, не че това бе нещото, което най-много искаше да стане. За нея беше важно тя да се наслаждава на музиката и да радва феновете, които слушаха и разбираха музиката им.. Затова тя много искаше да отиде на това парти и поради тази причина беше започнала да говори на Фийлдог още от тогава. Беше сигурна, че му е дотегнало от това парти, но тя го повтаряше, за да не го забрави той.
Момичето му звънна, за да му каже да дойде да я вземе от тях, защото мениджъра `и беше зает с другите момичета.
- Добре де, идвам, след 30-сет минути съм при теб, ама като дойда да си готова..- каза `и той по телефона и `и затвори.
Знаеше, че момчетата мразят да чакат, особено той. Затова се оправи бързо. Сложи си банските и отгоре облече дънковия си гащеризон, който много обичаше и я правеше да изглежда привлекателна и спортна едновременно...
На звънеца се позвъня и тя отиде да отвори. Той беше дошъл на време, тя също беше готова, както беше обещала.Той ` и подаде ръка и тя излезе от апартамента като заключи вратата. Слязоха пред блока. Той `и отвори вратата на колата. Двамата влязоха вътре и потеглиха...
След няколко минути стигнаха. Момчето излезе от колата и `и отвори вратата. Това бе едното от нещата, които харесваше в него. Беше голям джентълмен.. Отидоха на бара, където се бяха събрали някои от другите хора. Седнаха и при тях дойде един сервитьор.
- За мен едно мохито, моля. - каза тя. - Оппа, ти какво ще пиеш?

Дръпна й стола за да седна след това седна до нея сервитьора дойде и тя си поръча мохито и ме попита какво аз искам ..
- Нека бъде Блъди Мери.. и се усмихнах сладко ..
- Сега доволна ли си ,но да знаеш следващият път аз избирам къде ще ходим става ли ? погледнах я с кучешки очички знаех , че погледна ли я така се разтапя. Мама му на вън вече се беше свечерила а беше така топло ужас постояхме още малко на бара и решиха да се поразходят , а на вън вече ставаше все по приятно те решиха да влязат във водата все пак беше плажно парти нали

by Гост Съб Май 18, 2013 9:52 pm

Чонг Ън Джи написа:
Lee Hong Ki написа:Да разбира се .. о боже тя е толкова сладка май започнах са се изчервявам...
И Хонг Ки приятно ми е ..
Тя седна до мен и се заговорихме след известно време и предложих да се поразходи докато дойдат другите .. Докато вървяхме близо да вълните телефона ми звънна беше бфф-то ми ..
-Извини ме за момент ..
- Ей идиот защо още те няма няма ли да идваш вече..
- Май ще закъснея.. каза той и ми затвори , а аз се върнах при нея и продължих ме с разходката ...

Ън Джи не можеше да повярва! Не очакваше първия човек, на когото се натъкне на партито, да е точно Хонг Ки. Това късмет ли беше, или проклятие?
Разбира се, че момичето се радваше - бе убедена, че не е само сянка. Някой я бе забелязал и поискал компанията й.
От друга страна, какво би могла да му предложи тя? Какво друго, освен сълзи, болка и страх? Каква тема можеше да повдигне без да го накара да се чувства неловко?
Ън Джи задъвка долната си устна в страх да не каже нещо, което не бива.
Предполагаше се, че пясъкът под краката й ще да я успокои. Да ама не! Нищо не можеше да спре руменината по бузите й, както и треперенето на пръстите.
- Красиво е. - измърмори под носа си Ън Джи, забивайки поглед в морето, чийто блясък нощта изпиваше.
След секунди неловко мълчание и желание на момичето да се удави във водата, двамата решиха да се върнат на мястото, където се бяха срещнали - крайбрежното заведение.
Тишината раздираше въздуха, прокарвайки остриетата си по тялото на Ън Джи. Какво трябваше да направи, за да се държи нормално?
Опитвайки се да се успокои и да вдишва дълбоко, момичето се тътреше няколко крачки назад от Хонг Ки, уверявайки се, че поддържа дистанция.
Щом стигнаха до заведението, Ън Джи се огледа и забеляза познато лице да се приближава - Джунхьонг, който след няколко секунди вече бе пред нея и я поздравяваше.
- Здравей. - поклони се момичето с уважение. Като трейни трябваше да показва респект, нали?
Забеляза обаче как Хонг Ки беше обект на неособено добри чувства от страна на Джунхьонг. Не разбираше защо.
- Е, ами... - Ън Джи започна с треперлив глас, рисувайки въображаеми фигури върху плота на бара. - Как реши да дойдеш на партито?
Можеше ли да каже това? Брюнетката не бе сигурна какво можеше да излезе от устата й. Защо беше такава?

Тя изглеждаше някак си притеснена да не би да е заради мен ? Аз ли направих нещо ?
Докато стояхме и гледахме морските вълни тя прошепна тихо '' Колко е красиво "
Исках да кажа нещо ,но незнайно защо не казах нищичко абсолютно нищо що за глупак съм ... Спояхме си просто така и , след известно време се върнахме на бара докато вървяхме на там онова копеле което ме мрази без причина я поздрави , а тя му отвърна..
Седнахме на бара ,а тя започна да рисува по него с пръсти и ме попита "Как реши да дойдеш на партито?'' и в същото време изглеждаше доста притеснена ..
- Ми да се поразведря малко беше ми скучно и бях доста уморен , но те срещнах и сега се чувствам по-добре благодаря ти за което.. Може ли да те попитам нещо защо треперих както лист да не би да те обидих с нещо или ?

by **Bang Minah** Съб Май 18, 2013 11:38 pm

Как се предполагаше да отговори на този въпрос? Твърде пряк, твърде остро забит в гърлото на Ън Джи, каращ я да се задушава.
Какво да му каже? Че страхът разтърсваше цялото й тяло, че обземаше съзнанието й и паниката се завръщаше? Че краката й бяха в готовност да побягнат към дома всеки момент?
Не, би било прекалено странно и Хонг Ки най-вероятно щеше да избяга с писъци.
- Просто е малко хладно, това е. Всичко е наред. - изломоти Ън Джи, опитвайки се да не си прехапе езика или да не се задави с някоя дума.
Лъжата бе правдоподобна, защото все пак бяха край морето, а бризът галеше голите й рамене.
Очите й плъзнаха по питието, което стоеше спокойно на бара до Хонг Ки - изглеждаше интересно.
Истината бе, че Ън Джи никога не се бе напивала, макар да имаше достатъчно причини да го направи. Животът й бе далеч от приказка, но алкохолът не беше средството да се справя с проблемите, които се вмъкваха в живота й като змии и го тровиха.
Е, поне досега. Един ден можеше да направи изключение, нали?
Побърза да се обърне към човека зад бара, поръчвайки голямо уиски без лед. След като щеше да пие, поне да беше нещо твърдо.
И ето, стъклената чаша с алкохолната течност вече беше в ръцете й, приканваща момичето да действа.
- Наздраве! - Ън Джи вдигна чашата и побърза да погълне уискито наведнъж.
То се разля в гърлото й, запалвайки огън там, където се разпространяваше. Беше ужасно! Как хората го пиеха въобще?!
Единственото, на което се надяваше, бе Хонг Ки да не е наблизо, ако алкохолът й повлияе доста и стане неконтролируема.

by Гост Нед Май 19, 2013 12:19 am

Хонг Ки свали горнището си и го постави на голите и рамене докато тя отпиваше от питието си ..
- Така по добре ли е ? усмихна и се сладко ..
- Не мисля че трябва да пиеш това защо не изберем нещо по леко .. Дръпна уискито от ръката й и й поръча едно мартини..
- Не ми изглеждаш като човек който е свикнал да пие така че по-добре е да започнеш с нещо по леко нали ?
Да ти кажа честно съм малко депресиран и завиждам на хората който се смеят така безгрижно.. Погледни ги само мислят , че света е розов ама не е не всичко е розово трябва да сваля тези розови очила и да го видят такъв какъвто е...
Хей Ън Джи нали нямаш нищо против да ти казвам така ?..
Искаш ли да танцуваме , а нека и ние веднъж да се смеем безгрижно искаш ли..
Всъщност усещах че ме лъже и аз преди бях като нея но се запознах с хора който ми помогнаха доста ...

by **Bang Minah** Нед Май 19, 2013 6:28 pm

Ън Джи не можеше да скрие учудването си при думите на Хонг Ки. Трудно бе да повярва, че някой толкова усмихнат и на пръв поглед безгрижен като него, би изпитвал същото като нея. Явно хората умееха да прикриват емоциите си добре, слагайки маската на привидното щастие. Може би и момичето трябваше да използва този метод - очевидно действаше.
Реши да започне още от този момент - с поканата на Хонгки за танц.
Ън Джи прогони тъгата, която бе сигурна, че спокойно плаваше в очите й, напрегна мускули и широка усмивка се образува на лицето й.
- Да танцуваме! - престорено възторжено възкликна момичето, почти задавайки се от фалша.
Двамата се изправиха от местата си - нещо, което се оказа трудно и главозамайващо за Ън Джи, имайки предвид алкохола в кръвта й.
С фалшива усмивка и настроение дърпаше Хонг Ки към дансинга, минавайки през тълпата от хора безцеремонно. Беше време да захвърли едва крепящото се и тъжно малко момиченце.
Тялото й се подчиняваше на музиката, вливаща се във вените й. Ръцете й търсеха пряк контакт с Хонг Ки, местейки се нагоре-надолу по тялото му. Сега бе подвластна на ритъма, а не на разбитото си съзнание.

by **Chen.** Нед Май 19, 2013 7:03 pm

В ръцете на Дерйонг се разхождаше една покана за плажно парти, което би трябвало да се състои тази вечер. Доста време се чудеше дали да не я изхвърли, но след дълги размисли реши да отиде. Какво щеше да му стане?
- Хьонг, искаш ли да дойдеш с мен на плажното парти? – попита той близнака си.
- Не ми е добре. Май ще се разболявам и за това няма да дойда с теб, но ти отиди и се забавлявай и за двама ни.
- Като няма да идваш ми дай пари, че съм я закъсал малко, пък и без друго имаш да ми връщаш едни 500 уона. – усмихна се подло Дерйонг.
- Ей, не забрави! – възмути се Сорйонг и извади парите от джоба си и му ги хвърли. – Взимай и изчезвай!
- Тъй вярно! – изкозирува му по-малкият и излезе от стаята.

~~~~~~

Имаше доста хора на партито, но това не върна Дерйонг, а напротив. Той седна на бара и огледа какво се предлага. Обстановката беше повече от хубава. Май планът му да остане половин час отпадаше.
- Едно малко уиски, ако обичате. – Дерйонг започна бавно, защото знаеше какво има в джоба си.
С напитката в ръце той се отправи към плажа и започна да ходи близо до водата, но внимаваше да не би водата да му залее краката.

by Гост Нед Май 19, 2013 7:34 pm

Докато танцувахме изведнъж музиката спря всичко се обърнахме и в този момента DJ-ят пусна Bon Jovi It's My Life всички на плажа полудяха беше просто уникално и тогава за пръв път видях Ън Джи да се отпуска тази песен действа по уникален начин на всички.. Аз лично много я обичам мога да я слушам по цял ден без да ми омръзне.
Ън Джи , в този момент беше толкова отпусната и се движеше в ритъма на песента, а аз реших да я последва след секунда вече подскачахме и пеехме тя се усмихваше толкова сладко, а пък аз се изчервих какво ли ми ставаше? Прииска ми се да я опозная повече след , като свърши песента , а ние от толкова подкачане о викане бяхме уморени и прегракнали предложих и да седнем и да пием по нещо тя се съгласи седнахме и аз започнах разговор.
- Ъмм. ами имам ако нямаш нищо против ще ми разкажеш ли за себе си ? погледнах я сладко и се надявах да се съгласи ...

by **Fei** Нед Май 19, 2013 9:52 pm

Разбрах за плажното парти от новият ни съквартирант. Откакто разбра за него не спря да ме преследва и да ми казва "Нунааа, трябва да отидеш,ще е забавно" или "Хайде, нуна , време е да се позабавляваш". Общо взето ми наду главата с това парти и в крайна сметка стигнах до извода, че трябва поне да отида да видя какво ще е, иначе щеше да ми натяква цяла година какво съм пропуснала. А може пък и да беше забавно. Той самият щеше да ходи, но не бях сигурна с кого, затова предпочетох да отида сама, тъй като и Джия беше заета и нямаше как да дойде с мен. Приготвих се съвсем набързо и се отправих към плажа.
По времето, в което стигнах вече имаше доста хора. Огледах се наоколо, но не видях никой познат. Даже Ким Бом все още не се виждаше никъде. Реших да се поразходя и да мина през бара да си взема нещо за пиене и да седна някъде. Взех си някакъв лек коктейл, даже не му запомних името и седнах на една от свободните маси.

by **ShiN** Нед Май 19, 2013 10:13 pm

- Мммномномном..ном...дай пъстърмата, чуук такъв..- промърморих насън докато се давех в лиги върху възглавницата си. Изведнъж някой отново влезе със все врата и почти ме събуди. Кой може да е? Естествено, че мениджъра. Само той влиза със вратата.
- Събуди се мързеливо копеле такова! - кресна той и се разтропа по разнебитените дъски на пода. Не стига че не бяха здрави, ами той съвсем ще ги почупи. Скоро трябва да сменя жилището.
- Оставии ме...- пропях и се обърнах на другата страна
- Нямам време да се разправям само с теб! Отиди в компанията и най - сетне се хвани на работа. Само една песен си записал, а дуетния ти партньор те чака за още една....бля бля бля бля бля бля - последното не го слушах много.
След около десет минути конско той отново си тръгна. Изправих се в седнало положение и взех възглавничаката със снимка на Юри в ръце, след което е гушнах.
Ооо днес е денят на онова парти! Почти забравих. Реших да отида, може пък да мерна Юри-чан там и поне малко да се разведря. И най - хубавото - алкохол на аванта. Как да го пропусне човек? Освежих се, облякох се и тръгнах към плажа. Разбира се под дрехите имах бански за всеки случай. Пристигнах на мястото и там вече имаше доста хора. Разпознах повечето от тях, защото са известни. Започнах да вървя наперено като важна личност. Отидох до бара, за да видя какъв алкохол имат. Очите ми светнаха! Нещо, което търся отдавна - българска сливова ракия! Лигите ми потекоха. Изстрелях се и почти се качих на бара, като стреснах единия барман.
- Дай онова шише, амиго! - посочих ентусиазирано. Той се обърна, взе шишето и тръгна да ми налива в чашка.
- Нема нужда от формалности..! - казах и отскубнах шишето от ръката му.
- Споко, знам ,че не вземаш пари! - ухилих му се и се поклоних, след което сее заътих да си намеря празен стол. Имаше няколко свободни до една добре изглеждаща женска. Троснах шишето шумно и се настаних до нея.
- Бонжур, моншери изглеждате прекрасно! Може ли да седна до вас? - честно казано вече се бях настанил до нея. Вдигнах бутилката и започнах да се лоча шумно от нея. След като приключих издадох доволен звук и усетих паренето по хранопровода си. Обърнах се отново към мацката.
- Кхъм...доста...скромно го раздавате. Този коктейл няма да ви вдигне много градуса. - усмихнах и се

by **Fei** Нед Май 19, 2013 10:33 pm

Тъкмо си мислих, че нищо интересно няма да се случи скоро и забелязах някакъв мъж, който вървеше доста наперено. Явно беше доста известен, но от мястото си не можах да го разпозная . Проследих го с поглед до бара, за да се опитам да го разпозная, но след изпълнението му там бързо се врътнах и отново се загледах към водата. Както се бях забляла, направо подскочих на мястото си когато някой трясна на масата някаква бутилка.
-Какво...? -обърнах се към непознатия и тогава разпознах мъжа с наперената походка. Какво правеше той тук, сигурно нямаше други свободни места.
-Ъмм благодаря... -отговорих на комплимента му, а преди да му доотговоря той се беше настанил на единия празен стол. Вдигна бутилката и започна да пие директно от нея. Седях и го гледах зяпнала. Май беше странен индивид. След като остави бутилката ми каза, че доста скромно го раздавам. Първата реакция ми беше да му се озъбя, че не всички са дошли да се напият като него, но реших да се опитам да се държа мило.
-Просто исках нещо по-леко.- отговорих му спокойно. -Не ми трябва много алкохол, за да ми вдигне градуса.
Е поне за сега се очертаваше, че няма да ми е скучно на това парти, поне докато дойде някой познат.
-Като гледам май беше доста... жаден- казах му и го погледнах. Чак сега забелязах тениската му. Беше с онази прословута фраза от Цар Лъв "Hakuna Matata". Аз лично обичах много да гледам анимации, а тази беше сред любимите ми.
-Да не си фен на детското? - кимнах към тениската му.

by **ShiN** Нед Май 19, 2013 10:51 pm

Току що установихме, че мадмоазел е и приветлива личност. Още по - добре. Макар че аз мога да се разбирам със всякакви.
- Разбирам. - погледнах отново към постното и коктейлче. Може би по - късно щях да и предложа от сливовата ракия. Сигурно не е опитвала, защото малко хора по нашите земи познават екзотични вкус на балканския алкохол.
- Като за загрявка и това става! - изписуках и повдигнах вежди.
По едно време тя се беше загледала в тениската ми, след което попита дали не съм фен на детското.
- Разбира се! Никога не сме твърде големи за анимации. Гледал съм ги всичките - похвалих се. Дори доста честичко си тананиках песента. Класика!
- Знаеш ли, че дори познавам заека Роджър! Този от филмчето, сеш' се. - хилнах се
- Но той е гоолямо пиянде! Пие и спи, пие и спи. Ще ме разпори като разбере, че съм се наливал със сливова ракия без него.
След надъханото разказване устата ми беше пресъхнала, затова си пийнах още. Беше отбелязала, че съм бил жаден.
- Не чак толкова. Просто от доста време търся българска сливова ракия и не мога да намеря! - отговорих и.
Загледах се в красивите и черти. И тя е от съзвездието на Корея. Сигурен съм. Накрая щракнах със пръти и я посочих демонстративно.
- О, как може да съм така глупав? Фей-чан, аз съм фен на групата ви! - казах като почти скочих от стола си. Хванах и ръката и я разклатих.
- Аз съм Казешини, Шинигамито на S.M ent! Честта е изцяло моя. Можеш да ме наричаш Шин! - пуснах я и си седнах доволно на задника.

by **Fei** Пон Май 20, 2013 12:02 am

Е в крайна сметка май прие моя избор да пия коктейл. Според него ставаше за загрявка, но май щях да си остана на коктейли за сега, не мислих да минавам на нещо по-силно. А и истината беше, че не държах много на алкохол и пиех повече само като съм с някой по-близък.
-Точно така!- съгласих се с него като каза, че за анимациите няма възраст. - И аз обичам да гледам като имам време, но определено не съм гледала всички.
После той отново започна да се държи странно и да обяснява, че познавал някакъв заек.
-Аха... интересно. Как можа да пием без твоя приятел заека? - подкачих го леко. Странен си беше, нямаше да го отрека, но ми беше забавно.
-Никога не съм пила сливова ракия - признах си. Това не означаваше, че сега ще опитам. Нямах такова намерение.
След малко той се загледа в мен и даже ми стана малко неудобно. Щракна с пръсти и ме посочи , при което се дръпнах леко назад на стола си. Оказа се, че ни бил фен и разтърси силно ръката ми ,след което се представи.
-О благодаря- усмихнах се неуверено. - Приятно ми е Шин - не бях много сигурна дали съм чувала негови песни , но знаех ,че това ще е първото нещо, което ще направя като се прибера. Определено ми беше интересно.
След като ме пусна отново се настаних нормално на стола си.
-Е, Шин, как ти се струва партито?

by **Hyuk.** Пон Май 20, 2013 3:05 pm

Докато Дасом спокойно се разхождаше се беше хипнотизирала от водата.Цялата тази прекрасна обстановка беше наистина много приятна и спокойна.Едниственото което чуваше беше шумът от вълните които заливаха краката й.Момичето обожаваше водата и ако зависеше от нея щеше всекидневно да плува,но уви тя дори нямаше време да се наспи както трябва камоли да да ходи на море или басейн.
Макнето дори не се вълнуваше кой ще идва на това парти ,важното за нея сега беше че в момента беше щастлива.По едно време тя се спря и погледна към хоризонта на морето.
-Красота!-измъмри си и на лицето й изгря усмивка.
Докато си вървеше по мокрия пясък видя някакъв мъж насреща си.Не й беше познат затова тя отново заби поглед в краката си. Тъмнокосата вдигна крак и ритна вода.Доста на далече стигнаха пръските.Тъмнокосата се усмихна лекичко и отново ритна водата.
-Ей!-нечий глас я изкара от транса й.Тя вдигна изненадано глава.Пред нея стоеше високо момче.”Е браво ДаСом пред пичове се излагаш!”-помисли си тя.
-Сори!-каза-Това е само вода да му се не види!-измърка си и бавно извърна поглед от този на момчето.

by Гост Пон Май 20, 2013 4:07 pm

Feeldog написа:
Say написа:Седмици преди деня на партито, мениджъра на EvoL `и беше препоръчал да отиде като лидер на групата, за да може да се запознае и опознае другите известни певци и певици. По този начин тя създаваше контакти и хората все повече започваха да ги разпознават и да стават известни. Е, не че това бе нещото, което най-много искаше да стане. За нея беше важно тя да се наслаждава на музиката и да радва феновете, които слушаха и разбираха музиката им.. Затова тя много искаше да отиде на това парти и поради тази причина беше започнала да говори на Фийлдог още от тогава. Беше сигурна, че му е дотегнало от това парти, но тя го повтаряше, за да не го забрави той.
Момичето му звънна, за да му каже да дойде да я вземе от тях, защото мениджъра `и беше зает с другите момичета.
- Добре де, идвам, след 30-сет минути съм при теб, ама като дойда да си готова..- каза `и той по телефона и `и затвори.
Знаеше, че момчетата мразят да чакат, особено той. Затова се оправи бързо. Сложи си банските и отгоре облече дънковия си гащеризон, който много обичаше и я правеше да изглежда привлекателна и спортна едновременно...
На звънеца се позвъня и тя отиде да отвори. Той беше дошъл на време, тя също беше готова, както беше обещала.Той ` и подаде ръка и тя излезе от апартамента като заключи вратата. Слязоха пред блока. Той `и отвори вратата на колата. Двамата влязоха вътре и потеглиха...
След няколко минути стигнаха. Момчето излезе от колата и `и отвори вратата. Това бе едното от нещата, които харесваше в него. Беше голям джентълмен.. Отидоха на бара, където се бяха събрали някои от другите хора. Седнаха и при тях дойде един сервитьор.
- За мен едно мохито, моля. - каза тя. - Оппа, ти какво ще пиеш?

Дръпна й стола за да седна след това седна до нея сервитьора дойде и тя си поръча мохито и ме попита какво аз искам ..
- Нека бъде Блъди Мери.. и се усмихнах сладко ..
- Сега доволна ли си ,но да знаеш следващият път аз избирам къде ще ходим става ли ? погледнах я с кучешки очички знаех , че погледна ли я така се разтапя. Мама му на вън вече се беше свечерила а беше така топло ужас постояхме още малко на бара и решиха да се поразходят , а на вън вече ставаше все по приятно те решиха да влязат във водата все пак беше плажно парти нали

Той я попита дали е доволна, от това че са дошли на партито и че следващия път той щял да избира къде да ходят. Сей се усмихна, когато той направи кучешките очички. Нямаше как да му откаже. Тези очички винаги я караха да се разтапя.
- Да, доволна съм. - отговори тя. - Следващия път ти ще избереш къде да ходим, обещавам.
Отпи от мохитото си, което сервитьора беше донесъл преди секунди заедно с питието на приятеля `и.
... Постояха още малко на бара, докато си изпият питиетата и решиха да се разходят. Беше се свечерило и всичко беше станало по-красиво от преди. Небето беше прекрасно, можеше да стои и да го гледа с часове. Морето те привличаше и придаваше чувство за лекота.
Докато се разхождаха, разговаряха и си прекарваха страхотно.. На вън започваше да става по-приятно и решиха да влязат в морето. Спряха се до едни чадъри. Момичето съблече гащеризона си и обувките, и остана по бански. Тръгна към морето.
- Оппа, идваш ли? - подвикна тя.

by Гост Пон Май 20, 2013 7:07 pm

Докато си говорихме изведнъж тя се затича към някакъв чедър свали гащеризона и обувките си и остана само по бански майко мила тя беше толкова секси изведнъж тя се провикна и каза..
- Оппа, идваш ли?
- Идвам изчакай ме.. започнах да се събличам и останах само по банският си..
Докато тя тичаше напред косата и се вееше от лекият бриз и от време на време се обръщаше към мен това я правеше даже още по секси.
Настигнах я , но вече бяхме във водата дръпнах я рязко за ръката , а след това я хванах нежно ,но в същото време страстно през кръста , а след секунда вече бях слял устните ни в страстна целувка.. Това момиче ме подлудяваше адски много , но може би затова я обичах. Понякога можехме да се караме с часова и то за глупости или да си говорим ,като най-добри приятели , но имаше и моменти в които изпадахме в момент на страст...

by **ShiN** Вто Май 21, 2013 8:18 pm

Fei написа:...

ФейФей-чан явно също беше фенка на анимациите.
- Човек с вкус...-вметнах
- Лично аз предпочитам да гледам по - старите анимации. Те са истинска класика. Тези простотии направени на компютър в последните години въобще не ми допадат. Е, като изключим "Мадагаскар", "Ледена епоха" и "Шрек". Те са доста добри.
За секунди спрях, опулих се нанякъде, след което запях високо:
- I like to move it,move it.She likes to move it,move it.He likes to move it,move it.You like to "move it". - разперих ръце и се ухилих широко. След това върнах погледа си на Фей-чан.
- Много съм задобрял в тази песен. Знам я цялата - похвалих се. Явно не можех да изкарам дори пет минути без да привлека общественото внимание.
Момичето каза, че не е пила сливова ракия.
- Малко е силен за нежните женски гърла. Особено ако си азиатка. А очевидно ти си. Ние се напиваме по - лесно, освен ако не сте тренирали като мен! - за пореден път се заговорих разпалено.
- Пил съм какво ли не...защото съм пътувал. Добре де, не съм пътувал много. Но съм чел много. За държавите, за традициите им, за езика им, за храната и за пиенето. Руснаците хич не си поплюват и т'ва не е просто мит. - бърборех си и размахвах вече преполовената бутилка с ракия. След казаното отпих пак.
- Но...- смигнах и се наведох към нея.
- Ако ти се допие и на теб, веднага ще ти намеря същата!
Колкото и да беше странно не ми изглеждаше да иска. И по - добре да си остане трезва, за да има с кой да си говоря. Макар че по принцип точно аз проповядвам алкохолното слово, което гласи "Колкото повече и по - силно, толкова по - добре". Забавата зависи от пиячката. Ако не си яло преди пиенето....ами да си ял.
Тя отвори тема за Роджър.
- Името му е Роджър. - вирнах прът.
- Не си ли гледала анимацията? За Заека Роджър, Джесика и другите им приятели? Всъщност тези по - старите анимации ги бъркам. По Дисни в момента дават Зак и Коди... Как може да сменят анимациите с игрални сериалчета с руси хора? Ооо в началото като бяха по - малки бяха адски сладки хлапета. Даже ми се искаше да си имам и аз едно такова дете, но е биологично невъзможно. Нийчан, дали да не си осиновя? - поставих пръст на брадичката си и се замислих.
- Но мениджъра ми казва, че и за себе си не мога да се грижа. Което не е вярно разбира се. Знам много неща и мога много неща . - тука не лъжа. Аз сън машина.
- АЗ СЪМ МАШИНА! - скокнах и казах високо.
Обърнах се с възможно най - секси изражението си към Фей и казах:
- Аз съм Шиноминатора....робот изпратен от бъдещето, за да направи една дама щастлива!!! - Повдигнах два пъти едната си вежда нагоре и се усмихнах. Мда, гледах "Американски пай" за десети път. Плеснах с ръце и си седнах на мястото.
- Току що открих нова тактика за ухажването на Юри-чан. Ще имитирам този от "Американски пай"! В крайна сметка му вързаха и на него. - хилнах се глупаво.
Фей ми благодари. За звезда беше доста добричка. Това е хубаво. попита ме как ми есе струва партито.
- Хмм..ами алкохол, плаж, хора...нещо ми липсва. - огледах се с присвити очи
- Липсва Юри-чан. Любовта на живота ми. Познаваш ли Юри? - попитах с интерес
- ЛИПСВА И ХРАНА. Я дайте една мръвка, то не става само с пиене! - креснах и за пореден път привлякох внимание.
След малко върнах вниманието си върху ракията и върху прекрасната дама.
- Нийчан...чух, че живееш с Гук Су! - приведох се към нея с кучешки очички. И да, все още виках на Ким Бом - Гук Су. Прекалено бях свикнал с ролята му в "Padam Padam.."
- Нийчан...запознай ме с него! Моля те.

by Sponsored content

Плажът

Плажът

Re: Плажът

Re: Плажът

Re: Плажът

Re: Плажът

Re: Плажът

Re: Плажът

Re: Плажът

Re: Плажът

Re: Плажът

Re: Плажът

Re: Плажът

Re: Плажът

Re: Плажът

Re: Плажът

Re: Плажът

Re: Плажът

Re: Плажът

Re: Плажът

Re: Плажът

Re: Плажът

Re: Плажът

Re: Плажът

Re: Плажът

Re: Плажът

Re: Плажът