Спешното отделение

by CL Нед Май 20, 2012 6:48 pm

Купона приключи бързо.Щом ХьоРин предложи да я закараме в болница всички се съгласихме.Взехме си две таксита.В едното бяха Кий, Луна и ЙеСънг в другото- аз, ХьоРин, Мин О,ДжонгХюн и ЕунХюк.Умишлено накарах ХьоРин да седне отпред понеже онези двамата щяха да се избият в кой да седне момичето.Стана така, че ДжонгХюн беше седнал в ЕунХюк, аз бях по средата, а от другата ми страна беше МинХо.
-Офф изправи се малко бе...ах този твой изръбен задник...-Оплака се ЕунХюк.
-Яя ми твоя кокалест крак направо ми се забива в гъза!-Върна си го ДжонгХюн.
-Моя ли бе?!?Офф спрете таксито.Пращам те на предната седалка!ХьоРин идва при мен.-Заяви ЕунХюк.
-Ако таксито спре, то ще е да ви сритам задниците и да вървите пеша до болницата.Ясно ли е?-Развиках се аз.Първо ми беше много лошо за да се разправям с тези и второ много исках да ги наритам.
Най-сетне стигнахме до болницата.Кий постави Луна на една от количките и докторите ни казаха да изчакаме.
На мен отново ми причерня, но се държах.Не исках да преча на притеснените хора сред който бях и аз.По-добре да си стоя седнала и нищо няма да стане...да се надявам...

by **YeSung** Нед Май 20, 2012 7:09 pm

Взеха две таксита и отпрашиха към болницата. В първото бяха трите SM-чета - Кий, Луна и той, а във второто другите три SM-чета барабар с YG-чка и StarShip-ка.
Настаних се отпред до шофьора. КиБум си прибра момичето отзад при себе си.
- Накъде? - попита шофьора.
- Към болница Sejong! - отговорих на шофьора и той мълчаливо потегли. Другото такси се виждаше зад нас. За капак заваля и дъжд.
От време на време се чуваше от устата на Луна "Болиии" или някой и друг хлип от болка. Какво й беше станало един бог знаеше..
- Какво й има? - прошепна ми тихо таксиджията.
- Не знаем.. За това я откарваме към болницата. - казах аз и погледнах назад. Кий беше гушнал Луна, колко сладко..
- Може да е бременна. когато жена ми най-сетне зачена беше така. - кимна ми възрастният мъж.
- Невъзможно.. Та тя е само на 18.. - изгледах го невярващо.
- Ти ли си гаджето й или този отзад?
- Този отзад е гаджето, аз съм брат й и ако е бременна ще удуша с голи ръце гаджето й.
Кий ме изгледа сякаш съм паднал от марс. Какво? Сън Йонг за мен беше моята по-малка сестричка и нямаше да позволя да й се случи нищо!
Най-сетне таксито паркира пред болницата. Платих на шофьора, а КиБум изкара момичето на ръце. Бягайки влязохме в сградата. Една медицинска сестра донесе от онези легла за спешни случей. В този момент влязоха и другите. Еунхюк и Джонгхюн все още се караха. Когато излезем от болницата ще трябва да ги наритам та чак и майките им да не ги познаят. Не знаят ли как трябва да се държаш на обществено място?
Двама лекари, три медецински сестри и един санитар одведоха Сън Йонг на някъде, а ние се настанихме на столовете в чакалнята. Бяхме доста притеснени, все пак не всеки ден се случваше такова нещо..
КиБум не го свърташе на едно място.. Ставаше и се разхожсаше напред-назад, пак сядаше и така докато не излязоха лекарите.
- Как е Сън Йонг? - попита той.
- Спокойно, всичко е наред с нея. Дадохме й успокойтелни и сега спи.
- Какво й имаше? - попита МинО приближавайки се до другарчето си.
- Просто е бременна. - усмихна се лекарят. - Кой е щастливият татко?
- Ей, този тук! - ДжонгХюн потупа по раменете гаджето на Луна, а на самия Кий това му дойде като гръм от ясно небе...

by **Park Luna** Нед Май 20, 2012 7:33 pm

След като главата ми падна в скута на ХьоРин не помня какво се беше случило..
Събудих се в стая цялата в бяло.. Надигнах се леко и жена също в бяло ми каза да лежа.
Огледах помещението.. ОМГГГГ.. Какво по морковите правех в болницата?!?
- Пациентката събуди ли се? - попита мъжки глас.
- Да, будна е. - отговори му медицинската сестра.
- Как се казваш, пиленце? - попита лекарят и седна на ръба на леглото.
- Парк Сън Йонг, докторе.. - преглътнах сухо, а по лицето. - Защо съм тук?
- Две момчета те доведоха. Казаха, че си имала силни болки в корема. Спокойно, дадохме ти болкоуспокояващи и докато спеше те прегледахме.
- Какво ми имаше? - сега се сетих за злополуката в клуба.. Фък!
- Нищо друго освен едно малко човече в корема ти! - лекарят се усмихна. Имаше чаровна усмивка.
- М..оля.. Искате да кажете, че съм.. че съм.. че съм.. БРЕМЕННА?!?!?
- Да. На колко си години?
- Осемнайсет.. - гласеше краткият отговор.
- Още си много малка. - изуми се мъжът.
- Знам..
Той стана от леглото и излезе от стаята. Боже, бях бременна.. Какво щях да правя ако S.M разберяха? Щяха да ме изхвърлят с парцалите и щяха да ми намерят заместничка, някоя неопитно трейни, което сополите си не може да избърше. И все пак със сигурност нямаше да ме изхвърлят, защото никой друг не можеше да запише такива вокали като мен!
Усетих как се задушавам.. Сложих ръка на корема си.. Нима КиБум-младши стоеше там?
Сълзите отново започнаха да мокрят лицето ми.. Бях още малка, за да съм майка за бога! Сгуших се в леглото и заплаках. Намокрих възглавницата, но не ми пукаше.. И уморена от плач неусетно заспах..
В просъница чух скърцането на вратата на болничната стая..

by ???? Нед Май 20, 2012 8:32 pm

Бързо излязохме от клуба и Йе Сънг повика такси. В едното се качихме аз, ЧеРин, ДжонгХюн, ЕунХюк и МинО, а в другото Луна, Кий и Йе Сънг.
ЧеРин онни ме накара да седна отпред, а Джонгхюн седна в ЕунХюк.
- Ох.. какво ли ще се случи с Луна? - бях страшно притеснена. - Ама.. как... ако наистина е бременна? Какво ще прави? Тя е толкова млада? - неспирах да говоря, защото не знаех дори как да реагирам, ако тя наистина беше бременна.
- Офф изправи се малко бе...ах този твой изръбен задник...- Оплака се ЕунХюк.
- Яя ми твоя кокалест крак направо ми се забива в гъза!-Върна си го ДжонгХюн.
- Моя ли бе?!?Офф спрете таксито.Пращам те на предната седалка!ХьоРин идва при мен.- Заяви ЕунХюк
- Ако таксито спре, то ще е да ви сритам задниците и да вървите пеша до болницата.Ясно ли е? - ядоса се ЧеРин.
- Онни.. остави ги! И вие спрете.. сега става нещо наистина важно... ох.. - и пак започнах да се притеснявам.
- Няма шанс да е бременна - заяви ДжонгХюн, докато посритваше ЕунХюк и се наместваше в него.
- Ох.. дано... - измрънках си аз.
Виждах, че и ЧеРин не се чувства добре, но тя явно не искаше да ни занимава с проблемите си.
Щом стигнахме в болницата, Йе Сънг и Кий вече бяха закарали Луна в стая. Ние чакахме докторът да каже, че може да я навестим.
- Вие - показа се някой - можете да видите приятелката си.
- О, супер!
Петимата се запътихме към стаята. Щом влязох, видях сълзите по лицето на Луна. какво можеше да означава това?
- Луна.. как си?

by CL Пон Май 21, 2012 8:36 am

Стояхме и чакахме.Какво друго можехме да направим?КиБум обикаляше нервно насам-натам, а другите бяха насядали по столовете с хванати глави.Всеки имаше някакво болежка...или аз така си мислех понеже имах болки в главата.Не трябваше да пия толкова...НЕ ТРЯБВАШЕ!
- Вие - показа се някой облечен с бяло.Явно беше санитар или нещо от сорта. - Можете да видите приятелката си.
Кий само това чакаше влезе в стаята преди всички.След него бяха другите от SM и ХьоРин.Аз се влачех най-отзад не исках да видят, че нещо с мен не е наред, понеже не ми се лежеше в болница.Щом нещо ме боли задължително ме тътреха в някоя болница и от там ми даваха сто вида лекарства и понякога ме викаха за инжекции.Мразех да се случва така и за това се научих да си мълча.Щом нещо ме боли болкоуспокояващите са във втория шкаф.Бъркам взимам едно после с чаша вода и готово.Болката изчезва.
Влязох в стаята последна и видях Луна, която беше обляна в сълзи.Заровила главата си във възглавницата.
- Луна.. как си?
Попита я ХьоРин.Как може да е?Очевидно много зле, но и аз бих я попитала първо това.Луна надигна главата си от бялата възглавница и ни погледна.Сълзите и се стичаха, като водопад.КиБум не издържа.Отиде, прегърна я и той заплака с нея.

by **YeSung** Пон Май 21, 2012 11:45 am

Сън Йонг лежеше в леглото и плачеше.. Еми, да.. Първо да бяха помислили с Кибум за някакви предпазни средства преди да правят такива неща!
Кий седна до нея, прегърна я и той заплака.
- Луна.. как си? - попита я ХьоРин.
- Както виждаш е в отлично здраве и нищо й няма! - отвърнах хапливо аз.
Че Рин ме изгледа строго. Направих виновен фейд.
- Извнявай ХьоРин.
- Честитооо КиБум! Ще ставаш татко! - викна весело ЕунХюк.
- ЕунХюк.. спри се! - хванах го за рамото и го бутнах между ЧеРин и ХьоРин.
Луна и Кий седяха прегърнати. КиБум се беше успокойл, но тя не..
- Ами, Сън Йонг преди да правите нещо такова да бяхте помислили за последствията! - казах й аз.
Тя ме изгледа и започна да плаче още повече. Лекарят дойде.
- Моля, оставете пациентката. Има нужда от почивката. Таткото и двете момичета могат да останат.
- Добре, докторе. Че Рин, ние с ДжонгХюн и ЕунХюк ще си тръгваме. - целунах СиЕл по челото, намигнах на ХьоРин, Кий и Луна и заедно с ДжонгХюн и ЕутХюк, които изритах с шутове си тръгнахме.

by **Park Luna** Пон Май 21, 2012 11:59 am

- Луна.. как си? - попита ме ХьоРин. Не можех да отговоря. Прекалено бях заета да се давя в хлиповете си.
- Както виждаш е в отлично здраве и нищо й няма! - каза рязко Джонг Уон.
КиБум седна до мен, прегърна ме и.. заплака с мен. Омооо..
- Сън Йонг.. Съжалявам.. - прошушна ми в ухото той.
Не знаех какво да му отговоря за това само се притиснах повече в него и продължих да плача.
ЧеРин, ХьоРин, ЕунХюк, ДжонгХюн и ЙеСънг стояха отстрани мълчаливо.
- Моля, оставете пациентката. Има нужда от почивката. Таткото и двете момичета могат да останат. - изгони ги докторът.
ДжонгУон каза, че с ДжонгХюн и ЕунХюк ще тръгват и ги изрита напред.
КиБум спря да плаче и ме помилва по лицето. На устата му заигра закачлива усмивка, която ме накара да се засмея.
- От доста отдавна си мечтаех за едно малко сладичко детенце. - каза той.
- Но КиБум, аз съм на 18.. Още съм малка, за да бъда майка.
- Знам.. - той сведе глава.
"-Какво да правя?" - беше въпросът, който се въртеше в главата ми. Ако сега абортирах после можеше да няма да мога да имам деца, а ако го родя кой ще го гледа? И двамата бяхме доста заети, а майка ми и баща ми ако разберат жива ще ме обесят..

by ???? Нед Юни 10, 2012 9:10 pm

- Както виждаш е в отлично здраве и нищо й няма!
- Защо си го изкарваш на мен? - попитах, тъй като не очаквах подобен отговор от ЙеСънг.
- Извнявай ХьоРин.
- Ох.. няма нищо и аз съжалявам.
Чувствах се много зле, защото не знаех какво точно ще се случи? Ами.. как ще задържи това дете? Та тя е на 18! Ами как ще направи аборт.. така може после изобщо да няма деца... наистина се притеснявах за Луна.
Моля, оставете пациентката. Има нужда от почивката. Таткото и двете момичета могат да останат.
Това ме успокои. Не исках да излизам... исках да знам какво ще се случи...
- От доста отдавна си мечтаех за едно малко сладичко детенце. - каза той.
Не очаквах така да реагира Кий.. все пак нещата бяха сериозни... Луна беше права, че е млада...
Погледнах към ЧеРин сякаш се надявах тя да помогне с нещо... Помислих какво бих направила аз в подобна ситуация... все пак това вътре... беше нейното дете. За момен поисках да върнем времето и това да не се беше случвало...
- Луна.. съжаляваш ли за случилото се? - попитах изневиделица.

by CL Пон Юни 11, 2012 8:25 pm

- Луна.. съжаляваш ли за случилото се?
Ами ти как мислиш? Офф не им беше лесно. ХьоРин си зададе въпроса, който първо и дойде на устата, но Че Рин не успя да дочака отговора й. Чувстваше как всеки момент земята ще пропадне под краката й. Света й се завъртя на триста и шестдесет градуса. Имаше нужда от чист въздух иначе щеше да ритна камбаната в тази стая пълна с апарати и разни други депресиращи неща.
Излезе от стаята на Луна за секунди, а отвън завари ДжонгХюн, който повръщаше на земята прегърнал едно от онези пластмасови кошчета за боклук. ЕунХюк се спукваше от смях в другия ъгъл на коридора, а ЙеСънг се беше подпрял на стената и само ги зяпаше. И тримата се изненадаха от излизането не лидерката, но тя се затича по коридора на болницата. Искаше възможно най-бързо да изчезне от него, но уви не стигна далеч спря и не успя да стигне дори до ъгъла на коридора, когато всичко пред очите й стана черно и падна на земята.
След незнайно колко време тя се намери в някаква кушетка, заобиколена от знайни и незнайни лица със невероятно главоболие. Някой май и говореше, но тя дори не успя да го чуе. Просто се обърна по корем и заби главата си във възглавницата, но докато се обръщаше видя, че е в една стая с Луна, но това не й попречи да се завърти.

by **YeSung** Пон Юни 11, 2012 9:54 pm

Тримата стояха отвън и чакаха другите да излязат. По едно време нещо му стана на ДжонгХюн и се зае да повръща над един от кошовете с боклук..
ЪнХюк едвам дишаше от смях, докато Джонг Уон се опитваше да стой възможно най-далеч от двамата. Беше му лошо, главата го цепеше и имаше нужда от сън..
Лидерката на 2NE1 излезе от болничната стая и се отправи към изхода, но припадна по средата на пътя.
ЙеСънг изтича до нея.
- Че Рин, Че Рин, добре ли си? - започна да я раздрусва мъжът, но се разбра, че нищо няма да стане.
Певецът вдигна момичето на ръце и я заведе в болничната стая, където Сън Йонг и Ки Бум си говореха. Остави внимателно русокосата лидерка на едното легло и лекарите и други лица я наобиколиха.
Не след дълго Че Рин отвори очи. Обърна се по корем и заби глава във възглавницата.
- Нуждае се от почивка! - каза лекарят. - Само близките да останат, другите да излязат!
Хората излязоха последвани от лекарят. Хьо Рин седна до Че Рин. Луна също се надигна леко от леглото.
Джонг Уон и Ки Бум стояха отстрани и разговаряха за белята, която стана с F(x)-ката. По-малкия беше наистина много притеснен..

by **Park Luna** Чет Юни 14, 2012 3:31 pm

- Луна.. съжаляваш ли за случилото се? - изведнъж попита Хьо Рин.
- Честно казано не знам.. Радвам се, че ще ставам майка, но.. ми е доста рано. Има толкова неща, за които да мисля, като кариерата ми, концертите, купоните, момчетата. - при последната дума погледна Ки Бум и му намигна. - Как да превърна животът на Виктория в Ад, също, но за това се грижат братовчедките ми.
Че Рин излезе от стаята и не след дълго я донесоха на носилка на съседното легло.
Абсолютно цялата болница я наобиколи. Оказа се, че кръвното й било до небесата.
След около 10-15 минути СиЕл отвори очи и се обърна по корем. Лекарят изгони всички без тези, които бяха с нея.
Хьо Рин седна до Че Рин и я прегърна. Луна също стана от своето легло и седна до нея.
- Как си онни? - попита я Сън Йонг. Че Рин само поклати глава, че е добре.
Луна се върна на мястото си гузно.. Чувстваше се виновна за това, че лидерката на 2NE1 не се чувства добре. Че как?! Именно тя даде идеята да се наливат цяла вечер и да вършат глупости.. Пф..
Парк Сън Йонг, как може да си такава идиотка и скапана приятелка?!?!?

by **Lay** Сря Сеп 04, 2013 2:57 pm

Тъмнина...Тъмнина...Нямаше звук нито движение.И Шинг усещаше някои части от тялото си което означаваше ,че е не е умрял.За да се увери ,че това не е просто илюзия на Смърта момчето започна да се мъчи да си спомни как се мърдаше ръка.Беше..Беше забравил или просто беше толкова трудно и невъзможно сякаш по цялото му тяло беше изсипано бетон който се беше втвърдил и болезнено впил в кожата му.Слад борба със съзнанието си и физическата си възможност май успя да мръдне ръката си.Усети го,но помръдне беше твърде силна дума,по скоро тя трепна и застина отново.Лей се беше превърнал във жива статуя.Колкото повече се осъзнаваше толкова повече усещаше факторите около него.Като леко щипещите болки по тялото си ,далечното писукане на нещо,и ужасната болка вкаменила рамото му.Следващото нещо което усети беше ,че отново се върна във дълбоките лишени от чувства и светлина черни води.Може би беше спал само миг защото секунди щом потъна във водите отново започна да усеща.Чувстовото беше все едно беше във черна притискаща кутя пълна със шипове по стените които при всеки опит се впиваха във тялото му.И Шинг се съсредоточи и концентрира съзнанието си не върху болката ,а върху очите си.Бяха толкова тежки.Явно и върху лицето му имаше бетон защото колкото и да се мъчеше не можеше дори да помръдне и устини те си камо ли да отвори очите си.Беше болезнено.Имаше чувстовото че е отворил очите си ,но виждаше само тъмнина.Усещаше тялото си като чуждо.Дане би все пак да беше умрял?В ковчег ли се намираше?Рая нали бил най-перфектното уютно и светло място?...Може би беше в ада..?Но защо в ада?Къде беше Тао?Подсъзнателно китаеца го потърси със очи ,но виждаше единствено тъмнина.Спомените му бяха рядки .Бяха във колата ,напът към болницата за прегледа на макнето...Тао го попита нещо и в същия момент нишката се губеше.Но Лей виждаше тялото на приятеля си
„Тао!”
Той не помръдна .Някаква бегла и размазана светлина се разля пред очите на танцьора.Огън!Беше огън.Задушаваше се,а сърцето му странно се беше разбързало,от адреналина явно ,но главно заради страхът.Точно тогава всичко беше свършило.Последната нишка която го държеше връзка със реалността бавно се изниза и ето как Лей беше затворен във тая черна кутия със шипове. Трябваше да се бори !Нямаше...не искаше да остане там.Толкова тихо и ...студено.
„Мамо..”
Проплака мислено.Не искаше да остава и минута повече трябваше да се събуди.Искаше всичко да приключи обаче имаше два изхода .Посока едно „Ад” посока две „Живот”.И двата щяха да са безболезнени нали?Или може би..Не!Не,не,не,не!Нямаше да се предаде искаше си живота,искаше си приятелите,семейството и точно тогав Джианг И Шинг усети как гърдите му се надигнаха леко ,а от устинете му излезе една тиха въздишка.В делечината барабар със ехото долетяха забавени гласове.Нищо не разбра но вече все повече се осъзнаваше.Чувставаше се жив отново.Чувстваше живота.Тялото си .Ако беше малко по-силен сигурно щеше и да успее да си отвори очите или по-малко да се опита да разбере какво говореха хората .За съжаление Еднорога усети как тялото въздъхна и се отпусна.Пак влезе във черната кутия.След миг който сигурно във реалноста се считаше за поне 2 часа ,той отново се „събуди”Болките бяха замръзнали защото повече от тях не ги усещаше.Ужасните спомени за тялото на Тао нахлуха във измореното му съзнание.И в следващия момент тялото му се разтресе силно дочу собствения си глас викащ „ТАО” и тогава отвори очите си.Нищо не виждаше...имаше само вода.Сълзи!
„Извадете ,Тао!До мен е !Там е!...ТАО!”-започна да вика на китайски.Тялото му неконтрилюемо се тресеше въпреки ,че И Шиннг се опита да го успокои.Затвори очите си и отново влезе във кутията.
„Крис къде е ,Крис...Тао ..Тао е във колата..Той...Колата гори .Спасете ме!” продължи неусетно да шепне докато заспиваше.

by **Tao.** Сря Сеп 04, 2013 4:00 pm

Хуанг Джи Тао не знаеше на кой свят се намира. Не чувстваше нито една част от тялото си, а пред очите му беше само едно - как колата се преобръща. Чуваше сестрите, усещаше ги когато му мерят кръвното, но не можеше да каже нищо. Не можеше да попита как е И Шинг, или как е шофьора. Ако заради това, че е сакат в краката и падна на шампионата, доведе до смъртта на Лей, Тао никога нямаше да може да си го прости. Ще попитате какво е общото, нали? Ами ако Хуанг не беше паднал, нямаше да им се налага да пътуват и никога нямаше да катастрофират.
Тао направи опит да помръдне я крак, я ръка, но не успя. Беше прекалено слаб. На някой места от тялото му болката беше неописуема, но благодарение на нещата, който му слагаха докторите сега бяха доста силни.
- Тао .. - той чу адски писък. Не му трябваше да бъде ясновидец, за да разбере, че това е гласа на И Шинг.
- Извадете ,Тао!До мен е !Там е!...ТАО! - продължи с виковете си на китайски той.
Хуанг се успокой. Той беше жив и беше добре, но очевидно не беше видял, че макнето на EXO-M е близо до него. Тао не можеше да си отвори очите, но миризмата му подсказваше, че са близо до моргата, иъл! Да не би да умираха скоро?
- Успокоително и то веднага! - викаше един доктор, след него се чуха няколко сестри да тичат из стаята.
Изведнъж виковете на И Шинг затихнаха. Чу, че шепне нещо, но беше прекалено далеч, че да го чуе. Отново стана тихо. Само апаратите, които отчитаха пулсовете им се чуваха с досадното си "Пип, пип, пип .."
Макнето на EXO-M се сети, че последно беше с телефона си в ръка и целия изтръпна. Ами ако айфона му беше повреден? Ами, ако е изгорял, ааа не не! Това не можеше да се случва.
- Госпожице, този още не се е събудил. Може ли да ни кажете как се казва? - говореше някаква женска.
- Този е Хуанг Джи Тао.. - той веднага различи гласа на едната от сестрите Ким. Тя пък какви ги диреше тук? Пълна мистерия и неразгадаема загадка!
Джи Тао чуваше всичко макар и на моменти да му се губеше, но ясно разбра, че са извадили късмет, защото колата после се е запалила и след като линейките са потеглили е гръмнала. И това, ако не е късмет!

by **The Black Queen** Сря Сеп 04, 2013 4:52 pm

Блек щеше да се побърка. Минаха два часа, дори и повече, а никой нищо не й казваше за Лей и Тао. Всеки път когато вратата се отвори, Чан Ми вдигаше глава в очакване някой да й каже, че двамата са добре, че им няма нищо, че ще се оправят, но вместо това я подминаваха като пътен знак.
Тогава се сети нещо. Трябваше да звънне на Джун Мьон. Набра брат си, но той си беше изключил телефона. Винаги когато му трябваше го нямаше, ама абсолютно винаги. Набра и Чо А, но тя не му вдигна. Тогава се сети за нещо. Телефонът на Тао беше в нея, а той си имаше приятели със сигурност. Отключи го и влезе в последно набирани. Последно е звънял на Джун Хи. Чан Ми нямаше голям избор за това натисна зелената слушалка. Джуниел я попита коя е тя. Блек се представи, дори роднинските си връзки изкара. Момичето усети, че на Чан Ми й има нещо и я попита дали не е станало нещо.
- Да стана нещо ужасно .. - заплака Блек. - Тао и Лей са в болница, защото .. защото ги блъсна тир докато пътуваха с вана. От два часа вися пред отделението, но никой нищо не ми казва за тях.
Джун Хи й обеща, че ще дойде. Добре, че беше тя, защото Чан Ми не знаеше какво да прави. Тя беше едва 18 годишна и не можеше да взима правилните решения.
- Вие ли сте близката на двамата пострадали от катастрофата с тира? - попита един доктор. Чан Ми стана и му кимна в знак на съгласие. - Стабилизирахме ги. Вече няма опасност за живота им.
Това бяха думите, който Блек искаше да чуе. Те вече бяха по-добре и нямаше да умрат. Отървали са се с разни натъртвания и изкълчвания.
- Може ли да ги видя? Поне за малко, моля ви.
- Да може, но наистина за много малко. - отвърна доктора.
Блек притича напред, облече едно от онези зелени неща и следваше сестрата. Тя я закара до една стая. На леглото беше Тао, който лежеше безжизнено.
- Госпожице, този още не се е събудил. Може ли да ни кажете как се казва? - говореше някаква женска.
- Този е Хуанг Джи Тао.. - отговори й просто Блек.
Жената написа нещо на един лист, а Чан Ми загледа Тао. Имаше доста синини по ръцете, а устната му беше пукната. Навсякъде имаше доста надрани места от стъклата, който са се счупили при сблъсъка.
- Къде е другия пациент? - попита плахо Чан Ми и се опитваше да сдържи сълзите си от гледката.
До леглото на Тао имаше завеса. Медицинската сестра й направи знак да отиде там. Блек без страх отиде и дръпна завесата. Лей лежеше там също така безжизнен. Имаше бинт около едното рамо, няколко лепенки по лицето и също като Тао беше целият в синини и драскотини от стъклата. Имаше и кислородна маска на лицето си.
Чан Ми се приближи плахо до леглото му, а от очите й се стичаха сълзи. Всичко друго би понесла, но не й тази гледка. Тя хвана плахо ръчичката му и не посмя да я стисне, за да не го заболи.
- Той няма да се събуди скоро. - каза й една сестра. - Преди малко му сложиха успокоително, защото изпадна в шок.

by **Cheng Xiao** Сря Сеп 04, 2013 5:03 pm

А всичко беше перфектно...
Досега...
Докато Ким Чан Ми не й натресе невероятната новина, че Джи Тао и И Шинг са катастрофирали.
Невероятно, просто. Нямаше колко по-яко от това да стане. Нали?
Тъкмо се беше прибрала от FNC и се канеше да звънне на Темин, за да му похвали тайните възможности. Цялото семейство й бяха устроили купон по случай 19-тия рожден ден, а след това здравата поработиха. А макнето на SHINee й беше направил торта, която се оказа наистина вкусна. И всичко беше идеално и щеше да звъни на Темин, когато сестрата на Сухо й звънна, за да й натресе новината.
Тао, Тао, Тао - крещеше съзнанието й докато тичаше към болницата. Нямаше лукса наречен "време" в момента, за да звъни на такси. Трябваше възможно най-бързо да стигне до тях. Как успяха момчетата да се насадят така? Защо онзи горе заедно с Шисъс правеха така, че този, който най-малко заслужава най-лошото, точно то му се изсипва възможно най-брутално на главата?
Сълзите се стичаха като два водопада от очите на Джуниел. Хората я гледаха с изненада. А тези, в които се блъскаше докато тича мърмореха за това колко е неучтива. Но тя не можеше да спре и да започне да се извинява на този и онзи. Приятелят й беше по-важен от някакви си тънко обидчиви хорица.
След дълго препускане по сеулските улици, най-накрая се добра до болница "Седжонг". Спря пред входа й, пое си дълбоко въздух в опит да стабилизира дишането си. Но не успя. За това, дишайки тежко, Чой влезе в болницата. Изстреля се на информацията.
- Катастрофа.. Джи Тао и И Шинг.. - едва каза Джуниел.
- Потърсете ги в спешното - отвърна възрастната жена и изпрати отдалечаващото се момиче с поглед.
Стигна до спешното. Но беше празно. Джун Хи изпадна в шок. Ами сега? От една от вратите излезе лекар. Погледна я все едно вижда баба си.
- Близка на пострадалите в катастрофата ли сте? - попита той.
Джуни закима енергично.
- Може ли да ги видя...? - преглътна тежко тя, триейки с ръка сълзите си.
- Но само за малко! Последвайте ме.
Лекарят и певицата се скриха зад вратата. Момичето облече от онези зелени костюми и я вкараха в една стая. Видя Чан Ми. И двамата члена на EXO. Долната й устна затрепера бясно. Все едно целият й живот се преобърна с главата надолу.
- Джи Тао... - прошепна тихо кафявокосата и заплака на нова сметка.
Приближи се до леглото на макнето на EXO-M. Седна на въртящото се зелено столче, хващайки ръката му. Замилва я нежно, а с другата си ръка изтри сълзите. Трябваше да бъде силна, а не слаба. Заради него!
Пандата беше цялата в лепенки. Виждаха се от тук от там драскотини. Но Лей като, че ли беше в по-тежко състояние. Джун Хи погледна към Чан Ми и въздъхна. Очите й на двете момичета бяха червени от плач.

by **Lay** Сря Сеп 04, 2013 6:17 pm

Пак във кутията със шиповете...Само че този път всичко беше съвсем замръзнало.Нито стон,нито движение камо ли светлина.Може би всичко беше като на по филмите ,но истината беше още по жестока.Това беше реалноста.Та те току що не умряха!След като все пак се увери ,че е не в Ада И Шинг можеше така да се каже да се успокои малко и просто да чака тялото му да възтанови достатъчно ,че да може поне да мига.Чакаше,чакаше,чакаше.Вече даже свикна със тъмнитата и затъпените болки,но защо сега времето не минаваше като един миг?Принципно не трябваше ли да е така?Всъщност той беше ли буден?Спеше ли?Може би беше нещо средно.Ето ,че скоро започна да усеща някаква промяна.Беше съвсем осезаема.Скаш душата му беше дърпана от дълбоките души.Усещаше спасението ,виждаше го и ХОП И Шинг отвори очи.Пое си първата глътка въздух.Обаче имаше нещо в устата което беше адски неудобно .Лей премигна срещу ярката светлина ,направи усилие да задържи очаците си отворени ,но от толкова време беше във черната кутия ,че дори тази обикновенна дневна светлинка дразнеше чувствителните му ириси.В страни от себе си разпозна системите които се вливаха през трабички във организма му,а до тях някакви модерни машини.Едната както на по филмите отмерваше пулса му.Докато гледаше със тъп поглед видя как изведнъж писукането започна да се усилва все повече и повече сякаш тичаше досега.От някъде изникна някаква сестра която заби игла във трабичката забита във ръката му.Говореше му нещо ,но китаеца чуваше някакви киберг звуци хем далечни и с ехо, хем сякаш онази викаше във ухото му.Очите на И Шинг бяха като на наркоман.Той ги извърна от сестрата и уморено ги затвори и тръгна да маха маската от устата си.Някой спря ръката му.Танцьора се отпусна уморено на възглавниците и отново отвори очите си.Въртеше му се свят ,а той заедно със въртящите си стени въртеше наляво –надясно главата си.Пое си храпливо въздух и простена.
„Тао?”
Лейката скляпаше уморено със глепачите си и многократно опитваше да фокусира погледа си.Но уви не различваше хората.До ушите му достигаха разни откъслячни думи като „Болка,вчера,катастрофа,болница”
Гърдите на танцьора се подвигаха малко по-бързо докато дишаше през устата.Чак запоти маската пред устните си.Опитваше се да изрече една единствена дума ,но просто не можеше.
„Не виждате ли че иска да каже нещо?!”-каза някоя.Лей потърси притежателя на гласът.Не го разпозна,макар че гледаше във особата пред леглото.Той буквално гледаше през тялото на съществото.Не можеше да се концентрира.Щом затвори очи ,усети причината поради която не можеше да фокусира хората.Очите му бяха пълни със сълзи които вече се стичаха по бузите му,оставяйки гореща следа.Някой хвана ръката му насърчително,а китайчето усети нечие близко присъствие.Някой се беше навел по-близо да чуе какво ще каже.И Шинг отново опита да размърда краката си,това предизвика болка и той стисна очите си.Маската пред устата му се отмести малко ,и момчето усети хладния въздух по запотените си горещи устни.
„Къде ...е Тао?” –проломи отново на китайски със всичките си усилия ,но не му останаха сили да отвори очите си затова той се напрегна поне да чуе отговора .След секунда мълчание ,се чуха доста гласове ,които объркаха денс машината.Лей облиза устите си и повтори въпроса си само че малко по-тихо.
Беше умрял.За това не му казваха!Това беше.Край.
Вдръвеното тяло на И Шинг се разтресе силно ,а очите му се извиха в орбитете си.Държеше нечия ръка и нямаше намерение да я пуска,макар че силата му в момента беше като на новородено пулозаспало дете.

by **The Black Queen** Сря Сеп 04, 2013 9:30 pm

В стаята влезе и Джун Хи. Момичето беше доста бързо. Чан Ми се обърна към нея, за да види дали не е довела някой друг оя от EXO, я някой общ приятел но беше сама. Блек й помаха леко със свободната си ръка, а с другата все така нежно си държеше Еднорогът. Момичето също както Ким се разплака. Двете дами рониха сълзи, а сестрите седяха около тях и вардеха случайно да не откраднат момчетата или по-скоро да не им навредят. Ами ако щяха да ги убиват едва ли щяха да плачат над главите им като за световно.
Джун Хи също седна, но до Тао и тя като Чан Ми хвана ръката на пандата. Сега и двамата си имаха компания.
- Здравей .. - поздрави я тихо Блек. - Казаха, че Тао до сега не се е събуждал, а И Шинг е бил в шок от случилото се и отново са го приспали. Не ми се мисли какво са преживяли и двамата, а още по-малко ми се мисли как ще преживят случилото се. - допълни тихо Блек.
От устата на И Шинг излезе някакъв звук. Чан Ми моментално го погледна, но той си седеше все така неподвижен. Може пък и да й се е причуло. Все пак въобще не беше на себе си и всякакви халюцинации не бяха изключени. Пък и тя като Кьонг Су може да получи някой сигнал от EXO planet, нищо не се знае. Но той отново го повтори, макар и по-тихо. Чан Ми обаче нищо не му разбра, защото говореше на китайски. Погледна го супер объркано, приведе се по-близо до главата му и тихо го попита:
- Да ти приличам на гугъл транслейт?
След това се върна в първоначалната си позиция и го загледа. Абе кой му е позволил да е толкова хубав? Питаме кой? Защо когато го виждаше винаги й идваше да се хвърли през терасата от перфекшъна му. Всеки път когато беше близо до нея ударите на сърцето й се ускоряваха. Може би другите щяха да кажат, че Крис, Кай или Лухан са много по-хубави от него, но за Чан Ми той беше единствения. Както тя то нарича в главата си "Еднорог-оппа". Със свободната си ръка отмести леко косата от челото му. Изведнъж нещо му стана. Тялото му се разтресе и започна да бели очи. Апарата щеше да се побърка. Да отчита покачване на ударите на сърцето. Ама какво ставаше?
Чан Ми беше грубо изблъскана от сестрите и се наложи да пусне ръката на Лей, а въобще не й се искаше. Те му сложиха някакви инжекции в системите и той пак затихна. Тези да не би да смятаха да го държат на успокоителни цял живот? Чан Ми отново се доближи до него и пак го хвана за ръката, но този път по-силно. Искаше той да я усети и да знае, че някой го чака.

by **Tao.** Сря Сеп 04, 2013 9:55 pm

Чан Ми попита за другия пациент. Чу се нещо като дърпане на завеса като онези в банята. Явно Някакво перде делеше двамата китайци.
Тао все така усърдно се опитваше да помръдне някоя част от тялото си, но всичките му опити бяха неуспешни. Къде беше попаднал?
Тао долови познат аромат във въздуха. Джун Хи...? Нима тя беше дошла тук? При него? Той долови, че каза нещо, но не успя да разбере какво. Главата му не успя да го асимилира.
Картина от миналото му замени черното пространство пред очите му. Беше в Китай и беше на 10. Учителят по кунг-фу го хвалеше пред всички ученици, че той се развива най-бързо и най-добре отговаря на въпросите, който са задавани. Малкото момче леко се усмихна, защото знаеше какво следва, а именно повишение. Пращаше го в горният курс. Там щеше да има по-добри от него, но определено Тао беше готов и тях да надмине и да излезе като един от най-добрите ученици. Родителите му много биха се гордели с него.
Едно докосване го накара да заличи тази картина от съзнанието си. Една нежна ръка обви неговата с топлотата си. Това беше Джуниел. Тао вече беше сигурен, че тя е до него. Опита се да помръдне поне ръката си, но без успех.
Тогава попадна в следващия филм от живота си. Беше преди седмица. Крис му беше дал картата си, за да си напазари в Гучи.
- Благодаря, благодаря, благодаря на Господ, че е създал този магазин! - викаше той по улиците.
- Ако един ден умреш ще ти взема цялата колекция на Гучи и капаците ти за Айфона. - закани му се Крис.
Чакай малко .. КАКВО? Ами ако сега умреше У Фан щеше да му вземе съкровището. Щеше да вземе неща, които дори не заслужава, защото не му ходят така както на Тао. Макнето потрепери от тази мисъл. И сега се сети, че последно беше с Айфона си в ръка. Преди тира да ги връхлети мобилното устройство беше в ръката му.
Хуанг както спеше спокоен изведнъж скочи с адски я писък и вече беше в седнало положение на леглото. Едната сестра си изтърва желязното легенче с инструментите. Леко, ма, ще счупиш плочките и те пари искат, за да се заменят с нови.
- Колекцията ми от капаци и тази от Гучи. - започна той задъхано. После продължи с викове. - КЪДЕ Е АЙФОНА МИ? КАЖЕТЕ МИ, ЧЕ Е ЖИВ, МОЛЯ ВИ!
Ето, че Тао дори и на ръба на смъртта не спираше да мисли за своите колекции и най-вече за телефона си, който беше по-скъп от живота му.

by **Cheng Xiao** Сря Сеп 04, 2013 10:53 pm

Очите й натежаваха. Боляха я. Но не трябваше да издава тази болка. Трябваше да се държи заради всички в тази стая... с изключение на медицинските сестри, които кръжаха около тях като харпии, за да не би случайно да отвлекат или направят нещо на пациентите. Но ако целите им бяха такива нямаше да стоят надвесени над тях, да им държат ръцете и да плачат като водопади.
- Здравей .. Казаха, че Тао до сега не се е събуждал, а И Шинг е бил в шок от случилото се и отново са го приспали. Не ми се мисли какво са преживяли и двамата, а още по-малко ми се мисли как ще преживят случилото се.
Джун Хи изслуша внимателно сестричката на Джун Мьон. Певицата кимна. Значи Тао все още не се е събуждал. Това беше притеснително, но Джуниел вярваше в него. Но това за Лей не беше никак хубаво.. Изпаднал в шок, горкичкия.
- Ясно.. Благодаря, че ме информира - стисна леко устните си кафявокосата.
Момичето затегна хватката си около ръката на пандата. Съвсем лека усмивка се изви на лицето й. Извади със свободната си ръка една кърпичка от чантичката си и изтри разтеклият се грим от очите й. Не беше сложила много, така че нямаше опасност да е станала клоун на цирк "Балкански", както казваше брат й. Повечето корейки слагаха тонове грим, за да прикрият много неща. А нашата Чой Джун Хи се харесваше естествена. Разбира се, тя също беше от женски пол и също беше суетна. За това слагаше съвсем малко. Леля й например се беше нагримирала толкова много за рождения ден на баща й, че като се разплака боите се смесиха и стана... По-добре да не продължаваме, защото и вие ще сънувате кошмари с гледката поне един месец за напред като момичето.
Изведнъж се случи нещо на съседното легло, на което беше настанен Лей. Всичко се разтресе. Харпиите хукнаха и избутаха Блек от пациента. Джуни й отправи разтревожен поглед.
Една от сестрите минаваше покрай тях с едно от онези легенчета, в които държат инструментите за операциите. И стана чудото.
Тао подскочи като опарен от мястото си с адски писък. Беше в седнало положение, а физиономията му - безценна.
- Колекцията ми от капаци и тази от Гучи - започна задъхано макнето на EXO-M. Следващите думи бяха с повишени дицибели. И питаше за айфона си. Айш, тази панда..
Джун Хи го гледаше объркано, а русокосата се доближи до нея. Пъхна нещо в свободната й ръка, след което се отдалечи. Чой погледна към ръката си и видя мобилния на Джи Тао.
- Доколкото виждам, е добре... - започна неуверено певицата и му подаде протежето на Apple. - Как се чувстваш, Джи Тао?

by **The Black Queen** Чет Сеп 12, 2013 2:22 pm

Докато гледаше Лей хвърли и един поглед на Тао. Кой знае какво са преживяли. Чан Ми беше прекарала пет години от живота си в Африка при лъвовете, слоновете, тигрите, леопардите, хиените, жирафите и другите животни, които живяха там. Двете със сестра си преди да попаднат в тази държава може да се каже, че бяха послушни и нормални деца, но след като започнаха да говорят с лъвовете нещата загрубяха и станаха каквито са сега. Да се върнем на темата...
Чан Ми знаеше много добре какво е това борба за живот. Антилопите най-редовно бяха под прицел на прайда, с който Чо А и Чан Ми бяха първи дружки. Сега И Шинг беше в подобно положение. Свети Петър го гонеше с всички сили, а той бягаше от него.
- Колекцията ми от капаци и тази от Гучи. КЪДЕ Е АЙФОНА МИ? КАЖЕТЕ МИ, ЧЕ Е ЖИВ, МОЛЯ ВИ! - разкряка се Хуанг и дори успя да накара едната медицинска сестра да бутне едно легенче с инструменти. Ама, че сакати хора работят тук, пуу.
Чан Ми се сети, че скъпоценният телефон на Тао е в чантата й. Извади го и го бутна в ръцете на Джуниел. Даде няколко крачки назад и зачака реакцията на Хуанг.
Той така го разцелува и разпрегръща, че на Чан Ми като не й беше до смях така едва се сдържа да не се изхили. Едната сестра я изгледа на кръв. Блек й върна същия поглед, че и по-страшен.
- Напуснете. - каза с цялата си наглост онази.
- Няма! - изрепчи се моментално Блек.
- Напуснете веднага. - изсъска през зъби сестрата.
- Казах, че НЯМА ДА ИЗЛЯЗА! - повиши тон Чан Ми и тропна с крак.
- Госпожице, не създавайте проблеми и просто напуснете.
- Ако искате да останете на работа по-добре не се закачайте с мен или с някой от тази стая. - Блек още малко щеше да я зашлеви. Беше се застанала лице в лице с жената й я гледаше със страшният си поглед. - Ще остана тук колкото си искам, дори това да означава да не изляза Н-И-К-О-Г-А и ти няма да ме спреш дори с полиция!
Сестрата на Джун Мьон беше готова да спретне и по-качествен скандал, но сега не й беше до разправии. Пък и не трябваше да вика, за да не събуди Лей и да не надува, без друго надутата глава на Тао.

by **Lay** Съб Сеп 21, 2013 6:17 pm

Значи...от една страна не искаше да се събужда ,но от друга искаше.Причина едно защо не искаше да се събужда беше следната : Беше толкова уморен в последно време този „сън” може би щеше да му се отрази добре.Е да ако не броим раните му които всъщност не бяха толкова сериозни.Така че престоя му щеше да бъде нещо като почивка .Да се надяваме...Но всъщност това беше единствената причина поради която искаше да продължи да си спинка.Само, че И Шинг предпочиташе хиляди пъти да е със приятелите си или да танцува,но умората беше по силна и ето ,че той вече окончателно беше заспал дълбоко и непробудно.Нито мисъл,нито сън не навести главицата му.

~След 5 часа~

Китаецът бавно отвори очите си и премигна няколко пъти от щипещата светлина.Ирисите му бяха станали твърде чувствителни от цели този сън ,който един Бог знае колко часа е продължил.В началото виждаше малко черни петна ,но после всичко му се изясни.За главата му беше наклонена на ляво и за сега виждаше само някаква завеса зад която се чуваше тих разговор между хора.Тао...ТАО!Това беше гласът на пандата!Танцьора се сепна и стегна тялото си.Ух ,малко го болеше.Добре значи какво беше станало и какво трябваше да направят.Мениджър-хьонг трябваше незабавно да дойде!И Крис също!Уредът засичащ сърдечният му ритъм запипка малко по-бързо,а момчето даже го пулсът си в слепоочията си.
-Джи Тао.-повика го ,а силите които си възвръщаше му позволиха да го изрече колкото може по-високо.Принципно той не говореше високо нито викаше беше си тихо дете ,но както и да е във крайни случеи повишаваше тон.Както сега.
Диалогът затихна моментално и в следващия момент се някой започна да ходи.Лей въздъхна ,а очите му от самосебеси се притвориха.Беше още сънен ,а и светлината ...Той размърда главата си я отпусна на дясно.Устата му и гърлото му бяха пресъхнали .По едно време до ушите му достигна женски глас.Беше някаква сестра която с една папка записваше някакви резултати от всичките системи и свързани с тялото му.Лей я погледна със влажни очи.
-Какво става?
Проговори пак на китайски.Незнайно защо в момента цялата корейска граматика се беше изтрила от главата му.Стига ,сериозно да не би да беше със комоцио или някаква амнезия?Докато гледаше към жената изведнъж някой го повика.Еднорога малко бавно погледна към очите на съществото.
Чан Ми?Сестрата на Джун Мьон.Защо тя беше тука?
Той я гледаше с лек покер фейс когато.
-Чан Ми !-възкликна уморено и понечи да се изправи-Тао добре ли е??
-Добре съм ,жив съм ...-долетя от някъде гласът на макнето.
Щом чу това Джианг се отпусна обратно в леглото и се успокои видимо.Леле какви последствия щеше да има след това е е истина.

by **Tao.** Вто Окт 01, 2013 10:35 pm

Тао изпадна в депресия. Тези пет секунди без да знае къде е айфончето му бяха тежки за пандата на EXO. Сестрата на Джун Мьон даде нещо на Джун Хи и след това Хуанг откри, че може да умира спокоен. Мобилното устройство беше меко казано добре. Нямаше никаква драскотина по себе си. Тежка въздишка излезе от гърдите на китайското чаве.
Изведнъж усети, че не може да легне. Беше се сковал като дъска. Гърбът го мъчеше от много време и най-вероятно имаше някоя дискова херния, но нямаше време да ходи на доктор за преглед. Или се явява на работа, или си събира багажа и запява все обичаната песничка "Дим да ме няма", която беше научил от Катрин. И други песни знаеше, но не им разбираше нищо.
- Как се чувстваш, Джи Тао? - попита го Джуниел.
- Изключително зле съм! - веднага изстреля Хуанг. - Не мога да легна. Всичко ме боли.
Той все още си стоеше като статуя седнал в леглото. Имаше чувството, че ако падне назад ще се разглоби като детски конструктор. Какво беше станало с него? Уж не беше чак толкова зле.
За негово щастие Джун Хи се опита да му помогне, но работата не стана толкова бързо колкото му се искаше. Тя беше доста слаба или по-скоро Тао беше доста силен, за да може тя да се справи с него. Ама криво ляво го оправи и най-сетне легна.
- Какво стана някой да ми обясни, ако обичате. И къде е И Шинг-хьонг? Добре е нали? - той най-сетне се сети да пита за него.
Джуниел му потвърди, че е добре. Тао си отдъхна и хвана ръката на Джун Хи, но така и не му стана ясно Чан Ми или Чо А какви точно ги дири тук... Доста му беше трудно да ги различава, но понякога на посоки ги познаваше.
Тао разпалено започна да обяснява как е станал, как е питал кой ще го придружи и им обясни всичко до момента на сблъсъка и по-точно до този в който вече не помнеше нищо. Обаче беше прекъснат. Сестрата на Сухо каза нещо на носа си и отиде близо до Лей. Какво и стана на тая? Когато завъртя главата си видя, че И Шинг се събужда и голяма усмивка се разтегли на лицето му.
- Тао добре ли е?? - дочу едва Хуанг след известно време.
- Добре съм, жив съм ... - отвърна му пандата. - Ти мисли за себе си!

by **The Black Queen** Сря Окт 02, 2013 12:08 am

В стаята настана мир, любов и още нещо...
Тао като се събуди не успяха да му затворят устата. Очевидно имаше проблеми с лягането, но с помощта на Джун Хи всичко си дойде на мястото или поне при Хуанг. Чан Ми хвърли едно око на Лей, но той така и не помръдваше. Тя въздъхна тежко и отново погледа й се отправи към Тао, който обясняваше от къде е започнало всичко. И Шинг е искал да придружи Пандата до болницата, но не под тази форма, а просто на преглед заради това, че пострада в онова глупаво предаване, в което Чан Ми не участва заради задръстения лидер на групата на която е член, но това е друга тема.
Той си обясняваше, Джуниел го слушаше много внимателно, а Блек Куин все едно не беше в стаята. В момента не беше на себе си и дори сестра й да я извика, за да направят поредната си дивотия заедно няма да може да отиде. Нищо не можеше да я накара да остави И Шинг. Пък и беше й обещал урок по танци преди много време. Още двете с Чо А бяха трейнита в S.M, а EXO не бяха сформирани като хората. Тя тогава нямаше абсолютно никакви чувства към него, но напоследък започна да прекарва много време около брат си и това обърна нещата.
- Събужда се. - каза тихо Блек и притича до леглото на Лей, чиито очи се отваряха внимателно.
Той попита нещо сестрата, но отново беше на китайски. Единственото обяснение е, че от шока е забравил, че е в Южна Корея. Лей я забеляза, но я гледаше някак си безразлично и уморено.
-Чан Ми! - само това й стигаше, за да настръхне. Той беше един от малкото членове на групата, които различаваше сестрите без проблем.
-Тао добре ли е?? - беше следващия му въпрос. Макнето на EXO-M бързо му отвърна на въпроса.
Чан Ми се намуси моментално. Сега щеше да му се накара едно хубаво, но реално погледнато нямаше защо. Трябваше да изкара яда си на някого и Лей се оказа просто жертва на изблиците й на лудост.
- ТИ ЛУД ЛИ СИ? - започна Чан Ми. - Искаш ли сега аз да те набия едно качествено? - тя леко приведе главата си към неговата. - А случайно да знаеш къде е смотания ми брат? - прехвърляме се от тема в тема. - Не си вдига телефона и не мога да се свържа с него. За какво го има тоя самсунг галакси, така и не ми стана ясно. - въздъхна тежко Ким.

by **Cheng Xiao** Съб Окт 05, 2013 6:20 pm

- Изключително зле съм! - веднага изстреля Хуанг. - Не мога да легна. Всичко ме боли.
Добре, де. Можеше и малко по-мило. Джун Хи не му беше направила нищо, че така остро да й отговаря. Само го беше попитала как е..
Тао стоеше като Статуята на Свободата и очеизвадно не можеше да се помръдне накъдето и да било. Че беше и седнал. Трябваше да му помогне да легне. Но как? Тя беше прекалено слаба за това. Като клечка за зъби, както се шегуваше често малкият й брат. И все пак се нагърби със задачата да му помогне да легне.
Криво-ляво, след няколко минутна борба с мускултурата му, най-накрая успя да го положи в легнало положение. Усилията й бяха увековечени с невероятен успех!
- Какво стана някой да ми обясни, ако обичате. И къде е И Шинг-хьонг? Добре е нали?
- Да той е добре - потвърди соло певицата.
Или поне така мисля - допълни на ум. Не можеше да му го каже. Плюс това, тя не се бе интересувала от танцьора на EXO-M. Само състоянието на Тао й беше в главата още от момента, в който Чан Ми се обади.
Макнето хвана ръката й. Тя се усмихна и леко затегна хватката си около неговата. Последваха дълги обяснения за това как са стигнали до тук. Помолил Лей да го придружи до болницата за преглед на крака му. Нали се беше контузил по време на онова предаване, в което по принцип звездите на FNC рядко участваха. Нямали са никакви планове да стигат екстремно до тук. Но благодарение на онова нещо, което ги връхлетяло, пристигнали високоскоростно. Е, в крайна сметка бяха добре... Или поне единия от тях.
Съзнанието й отново потъна нанякъде. Имаше навика да потъва в пълен покой, когато става най-интересно и това беше много гадно на моменти. Като този например. Успя да включи чак, когато сестрата на негово лидерско величие Сухо започна да крещи.
За какво го има тоя самсунг галакси, така и не ми стана ясно.
Успя да хване само това, но и това й стигна. Само се размърда леко и се огледа наоколо. Едната сестра продължаваше да гледа двете момичета така все едно всеки момент ще им скочи и ще им издере очите, за да не погледнат И Шинг и Джи Тао никога повече. Ха-ха-ха..
Наведе се внимателно и прошепна в ухото на приятеля си:
- Тази сестра ме плаши.
Вдигна главата си и заби поглед в отвратително белия под. И щеше да продължи да го гледа ако някой грубо не я беше разтърсил.
- Госпожице, времето ви за посещения свърши! - гласът беше отвратително груб.
Джун Хи внимателно огледа двете ръце застанали на раменете й. Бяха груби и напукани, окичени с големи пръстени.
- Няма да мръдна от тук! - отвърна рязко Чой.
- Поредната обсебена и луда! - кресна сестрата, дръпна я рязко.
При това движение, Джуниел без да иска одраска Тао с дългите си нокти. След това сто века щеше да му се извинява. Да не говорим, че стола, на който беше седнала, също падна и предизвика голям шум.
- Пуснете ме! Боли! - завика момичето, опитвайки се да се изскубне от "нежната" хватка на жената.

by Sponsored content

Спешното отделение

Спешното отделение

Re: Спешното отделение

Re: Спешното отделение

Re: Спешното отделение

Re: Спешното отделение

Re: Спешното отделение

Re: Спешното отделение

Re: Спешното отделение

Re: Спешното отделение

Re: Спешното отделение

Re: Спешното отделение

Re: Спешното отделение

Re: Спешното отделение

Re: Спешното отделение

Re: Спешното отделение

Re: Спешното отделение

Re: Спешното отделение

Re: Спешното отделение

Re: Спешното отделение

Re: Спешното отделение

Re: Спешното отделение

Re: Спешното отделение

Re: Спешното отделение

Re: Спешното отделение

Re: Спешното отделение

Re: Спешното отделение