Родилното отделение

by **Nana~** Пон Ное 11, 2013 2:22 pm

Джин Ах вървеше по пътя към дома на приятелките си и си мислеше как се беше озовала в това положение. Коремът й вървеше доста пред нея. Детето в нея щеше да излезе след две седмици или може би и по-рано. Вече беше в деветия месец и събитието можеше да настъпи всеки един момент, но според докторите имаше още време.
Когато пристигна завари доста усмихната физиономии. Тя им отвърна със същото. Момичетата се отправиха към хола и започнаха да водят женските си разговори. От обувки, през чанти, та накрая стигнаха и до снощните награди. Нана изказа своето недоволство. Изобщо не беше честно онлайн гласуването. Как е възможно до последно да водят и изведнъж онези лекета да ги изпреварят. Със сигурност имаше нещо нагласено в цялата работа. Ядосаната Нана стисна ръката си в юмрук и после я пусна. Ако тя беше там щяха да видят какво е то да ядосаш бременна жена. Всички щяха да хвръкнат във въздуха!
- Жадна съм! – каза Нана и се изправи от дивана.
Тогава адска болка я сряза. Изписка и се хвана за корема. Усети нещо мокро по краката си и щом погледна надолу разбра, че водите й са изтекли. Джин Ах изпадна в ужас. Толкова неочаквано ли трябваше да стане?! Не трябваше ли първо да я боли известно време..?
Лизи й помогна като я подпря. Макнето се обади на бърза помощ и извика линейка. Ако Крис беше тук щеше той да й помогне. „Мамка му, У Фан, къде си? Не се ли върна от смотания Амстердам?“ – мислеше си Нана, а в очите й се навлажниха.
- Обади се на У Фан… - каза Нана през зъби.
Лизи й кимна и взе телефона й. От тук нататък какво е направила русата фурия, Джин Ах не успя да разбере, защото с лидерката и макнето се отправиха към изхода на сградата. Едва се движеше от болка и страх да не направи нещо на детето си. Това беше първото й раждане и не знаеше как трябва да постъпи. Първото и най-вероятно последното.
Не се мина много време, когато и линейката дойде, за да я вземе и откара в болницата. Беше още рано за раждането. Имаше две седмици до термина, но явно бебето беше на друго мнение. И то като майка си и баща си искаше да се изяви като уникат.
След като пристигнаха в болницата и след контракциите, които започна да получава все по-често, няколко лекаря я прегледаха и установиха, че няма достатъчно разкритие и ще се наложи да почака известно време.

by **Kris.** Пон Ное 11, 2013 8:40 pm

Не можеше да повярва, че някаква китайска певица им отмъкна наградата под носа!? Та тя дори не беше включена в buzz-а? У Фан може и да не го беше показал толкова ясно, но беше повече от бесен. Джун Мьон не разбра много, много какво става, но Крис... Той беше повече от бесен. Беше разочарован, бесен на 20-та степен по десетобалната система и даже му причерня! И това само от бесотлък. Определено преди това трябваше да вземе сериозна доза хапчета за нерви, но като беше толкова уверен, че ще спечелят, за какво са му? Сухо добре му беше казал да не се надява много, но лидерът на EXO-M си е Крис и това е. Никой не може да му промени мнението за нещо. Само съдбата имаше това право.
Миналата вечер беше разговарял с Джин Ах. В стомаха му витаеше някакво странно чувство, че синът му ще избърза с раждането си. Самият той не знаеше защо, но имаше това усещане. Само се надяваше това да не стане факт, защото иначе нямаше да свари за раждането му. Искаше в този момент да бъде до Нана, да я държи за ръка и той да е един от първите, които ще поздравят Кристиян по случай идването му на бял свят.
С лидерът на EXO Planet стояха на пластмасовите столове на някакво монгоско летище и чакаха да им обявят полета. Толкова беше отегчително. За какво им беше полет с прекачвания?!
У Фан мислеше, че нищо интересно няма да стане, когато телефонът му даде пожар.
Извади го от джоба на дънките си и видя, че е Джин Ах. Явно пак го проверяваше дали е облечен.
- Да, Джин Ах? - вдигна той.
- Не е Джин Ах! - започна едно много познато гласче. Успя да установи, че принадлежи на Лизи. - Су Йонг е. Джин Ах тръгна да ражда! Линейката я взе! Къде сте?!
- Ъъъъ... Ражда ли вече!? - кресна Крис и чак подскочи от мястото си. Предчувствието му значи се оказа правилно. - Все още сме на летището и.. чакаме да ни обявят полета.
- Мамка му! - изруга от другата страна Пак.
- Ще видя какво мога да направя, за да забързам нещата. Но дори и да успея да излетя сега, ще сме в Сеул чак довечера... Кажи на Кристиян да изчака баща си!
У Фан тресна телефона, погледна съмембъра си и хукна към информация.
- Искам възможно най-бързия полет до Сеул! Спешно е! Жена ми ражда!!! - изплющя на един дъх на английски. Не знаеше дали жената го е разбрала. Стана му ясно, когато й видя обърканата физиономия.
- Господине, успокойте се. След малко е полета за Инчон - отвърна спокойно тя.
- След колко малко?!
- Пет минути? - повдигна рамене, а Крис още повече побесня.
- Просто искам да се прибера при жена си и да присъствам на раждането на детето си! - вече беше тъжно-разочарован.
Е, с Нана все още не бяха женени, де. Дори не й беше предложил като хората. Но това скоро щеше да стане. Просто, искаше да мине малко време..
В този момент се чу гласът на онази за повикване на пътниците за Сеул, Южна Корея. У Фан си отдъхна. Сега беше сутрин. Тоест, ако малкият изтраеше до вечерта, можеше и да присъства на раждането. Надяваше се да присъства на това чудо! Защото това щеше да бъде първото и последното му дете!
Завлачи Джун Мьон по най-бързия начин към терминала и започна да дава зор на самолета. Не искаше да се бави и минута повече!!!

***

Най-накрая самолетът се приземи на инчонското летище. По най-бързия начин минаха през проверката. Беше обяснил набързо ситуацията на Сухо докато летяха така, че и другият лидер беше в час с нещата. Кола на S.M ги чакаше и час и половина по-късно бяха в Сеул. Остави ги до болницата, а багажерите ги закара до дормът.
У Фан влетя умопомрачително в сградата и хукна към родилното, зарязвайки Ким. Тъкмо водеха Нана към родилната зала.
- ТУК СЪМ! - мощният му глас помете всичко от-до.

by **Nana~** Вто Ное 12, 2013 8:10 pm

Това чакане я убиваше. Притесняваше се за У Фан. Да не вземе от бързане да му се случи нещо. Нана много добре знаеше, че той искаше да присъства на раждането на детето им.
Стоеше си легнала в стаята на шибаното болнично легло и чакаше някой да дойде и да й даде някаква информация за бебето. Кога щеше да го роди? Контракциите все още не бяха на често, но като не ги разбира тези неща не можеше да заключи и да каже категорично кога точно малкото ще се появи на бял свят. По едно време Лизи влезе в стаята. Поне едно време сестрата влезе, за да й провери показателите.
- Една руса госпожица, която седи отвън каза да ви предам, че Крис заръчал на Кристиян да го чака да се върне. Вече би трябвало да са излетели от Амстердам .. или нещо такова. - повдигна рамене объркано сестрата и се зае да пише в листа си нещо като от време на време хвърляше едно очо на апаратите.
- Да го чака?! Той да не си мисли, че тези неща стават така? ИДИОТ! ГЛУПАК! - развилня се Нана. - Само да дойде, ще види той от къде изгрява слънцето.
Измина доста време, но нямаше следа нито от доктор, нито от сестра, нито от момичетата от After School. Защо не ги пускаха при нея? От време на време получаваше по някоя слаба контракция.
- Ъх, сине, не ни е лесно на нас. - положи ръка на корема си тя и въздъхна тежко. - Видяло се е, че ще чакаш баща си.
Вече слънцето залязваше, а нямаше следа от жива душа. Джин Ах от скука си засичаше контракциите и установи, че започват да зачестяват прекалено бързо. Това означаваше само едно - моментът наближава.
След още един час вече не издържаше. Всичко я болеше и едва издържаше. Вече не й пукаше къде е Крис. Искаше час по-скоро да роди и да се спре с тези мъчения. Най-сетне няколко доктора дойдоха и установиха, че може да роди. АЛЕЛУЯ!
Тъкмо излязоха от стаята когато нова контракция я накара да извика. Докторите я понесоха с леглото към родилната зала когато коридора беше огласен от мощен вик. Нямаше как да го сбърка. Това беше У Фан. Значи все пак беше успял да дойде навреме. Щом го видя, че приближава му се развика.
- ИДИОТ! КЪДЕ БЕШЕ!? Когато ми трябваш най-много все те няма! Заради шибани награди замина за Амстердам. - от болка каза неща, за които после щеше да съжалява и то много.
- Господине вие ще влезете ли или .. - доктора не успя да довърши въпроса, който беше отправен към Крис.
- ВЛИЗА! - след това Нана получи поредната си контракция и огласи коридора.
Нея я поведоха към залата и я преместиха на другата кушетка, а У Фан го дръпнаха в някаква друга посока. След малко се появи на вратата облечен в една от онези зелени манти и маска.

by **Kris.** Сря Ное 13, 2013 10:23 am

И все пак, успя да дойде навреме. Или пък синът му беше решил да го изчака, за да го види пръв. Може и двете. Но във всеки случай, У Фан бе изключително щастлив в този момент, защото свари за раждането на първото и последното си дете. Повече никога нямаше да повтори грешката да забременява Нана. Прекалено много нерви му костваше това удоволствие. През последните месеци Джин Ах не спря да му опява, че била страшно напълняла. А той си я харесваше всякак и въобще не му пукаше как изглежда тя. Дори и да изглеждаше като циркаджийски слон щеше да я харесва. Плюс това, той беше дебелял заедно с нея. Карай, че никак не му личеше заради уникалната височина от 187 сантиметра.
- ИДИОТ! КЪДЕ БЕШЕ!? Когато ми трябваш най-много все те няма! Заради шибани награди замина за Амстердам.
Крис извъртя очи и въздъхна тежко. Знаеше, че никак няма да е лесно това, но се налагаше да изтърпи сега.
- Господине, вие ще влезете ли или... - докторът не успя да си довърши заради кресването на рапърката на After School. Точно така. Влизаше.
Нея я поведоха към родилното, а него към някаква стая, за да облече зелена манта и да си сложи маска. Най-накрая се яви на вратата облечен така. На 100% приличаше на извънземно, а като застана до лекарите и медицинските сестри, които бяха доста нисички, стана много смешно. И за да не ги комплексира от към височина, мина до лявата страна на Им. Хвана я за ръка.
- Позволявам ти да ме ругаеш, да ме дереш и каквото искаш. Но само този път! - каза й той.
След малко мъчителната операция по раждането на Кристиян започна. То не бяха писъци, викове, крясъци, ругатни и какво ли още не. Не можеше ли просто да кихне и да изкара бебето навън? Е, явно не можеше. Тцц.. Лидерът на EXO-M остана доста разочарован от развитието, но донякъде беше интересно. Поне на него, де. На Нана никак не й беше интересно и най-вероятно в този момент предпочиташе да се гътне.
Вече броеше отминаващите минути, когато силният плач на първородния му син огласи мястото. Нещо от ляво в гърдите му трепна. Да, синът му, У Кристиян се беше появил на бял свят.

by **Nana~** Пет Ное 15, 2013 4:04 pm

У Фан отиде от едната страна на рапърката и я хвана за ръка.
- Позволявам ти да ме ругаеш, да ме дереш и каквото искаш. Но само този път! - каза й Крис.
Поне това й дължеше след това, което й докара до главата. До сега не беше мислила за това каква майка ще е, но в последните дни само това й се въртеше в главата. Може би щеше да е най-добре да направи аборт, но само мисълта, че ще убие живо същество я караше да се откаже от тази идея. Нямаше да го остави, защото въпреки всичко то си беше нейна плът и кръв. Девет месеца с малкия се разбираха идеално, а сега се надяваше да е също толкова кротко същество. Да не плаче по цели нощи, а само от време на време.
Каквото й кажеха докторите това правеше. Щом чуеше "напъвай!" изпълняваше, а заедно с това от устата й излизаха крясъци, последвани от думи, които не бяха подходящи за малки деца. Да се надяваме, че Кристиян няма да ги чуе. Повечето ругатни бяха по адрес на Крис. Мда, той беше виновен за това, че в момента тя ражда неговото дете. Остана още малко, но вече се чувстваше на предела на силите си. Цял ден имаше контракции, които малко или много я бяха изтощили. Дойде ред на последния напън. Нана даде всичко от себе си и след броени секунди се чу плачат на малкия.
Вече спокойна, тя отпусна главата си назад и пусна ръката на Крис, която със сигурност е станала синя или поне червена от цялото това стискане.
След малко една сестра дойде с Кристиян, който беше повит. Нана го взе внимателно от ръцете на жената. Когато го погледна все едно цялата й умора се изпари някъде. Беше толкова мъничко, сладичко, че имаше чувството, че ако го натисне ще го счупи. Кристиян от своя страна се поуспокои и вече не плачеше толкова активно.
- Не е ли прекрасен? - попита тя У Фан, а в очите й вече имаше сълзи на щастие.
В момента единственото й желание беше малкото ангелче по нищо да не прилича на нея. Да не е толкова инато и злобно на моменти, за да може да успее в живота. Не, че Нана не успяваше - напротив, но ако беше по-добра щеше да успява много повече.

by Sponsored content

Родилното отделение

Родилното отделение

Re: Родилното отделение

Re: Родилното отделение

Re: Родилното отделение

Re: Родилното отделение

Re: Родилното отделение

Re: Родилното отделение