Re: Ресторант "The golden garden"

by **Fei** Сря Сеп 11, 2013 12:58 pm

Бях обвила ръце около него и очаквах реакцията му. Той не се забави и секунда и също ме прегърна.Усмихнах се неволно и затворих очи за секунда, исках просто се насладя на момента. Забравих за всичко и всички, бяхме само аз и то, тук на тази пейка до ресторанта. Останалият свят беше някъде далеч в момента. Вече не чувах гласовете на хората в ресторанта или разхождащи се по улицата. Как наистина по-рано не бях усетила…Толкова време сме прекарвали заедно, кога ли се бяха появили тези чувства. Но това сега ми изглеждаше толкова правилно, сякаш винаги е трябвало да бъде така. Отворих бавно очи и в този момент МинДжун се извика. Дръпнах се леко стреснато, но той се изправи и ме вдигна във въздуха. Завъртя ме и започнах да се смея. От него винаги може да се очаква всичко и тази вечер за поред път се убедих в това особено след номера му със сатъра.Не знам от къде го измисли… След кратка прегръдка той отново ме върна на земята. Не можех да сдържа усмивката си отново.
В следващия момент той просто заяви, че ме обича, тоест направо се извика. Сигурно, ако имаше хора наоколо в момента ни гледаха странно, но на кого му пукаше за хората в такъв момент. Личеше си, че не използва думите съвсем лекомислено, както много хора правеха. Беше толкова щастлив сега, скоро не го бях виждала такъв… Аз ли го направих? Аз ли успях да го зарадвам толкова? Той беше толкова добър човек и толкова мил и прекрасен, заслужаваше да е много щастлив и аз щях да се постарая максимално, за да направя това. Надявах се да не го разочаровам.
-Ами… -казах бавно като ме попита дали ще бъда негова любима. Не го изпусках от поглед и реших и аз да му спретна малък номер. Дано не се ядоса само, но той си беше виновен, колко пъти ме изненада днес.
- Сега като се замисля…май не съм много сигурна. Дали да не си помисля малко? – отговорих му и сведох поглед, за да не види, че едвам сдържам смеха си. Той изведнъж си махна ръцете от раменете ми и вдигнах леко поглед, само да видя намусената му физиономия. Вдигнах бързо глава и се ухилих на среща му и побързах да хвана ръката му.
- Разбира се, че искам, глупчо…Няма нужда да ме питаш. – засмях се леко. Всичко беше толкова хубаво тази вечер, че още не вярвах какво се случва. Почти бях сигурна, че ще запомня всеки един детайл от тази вечер от начина, по който ме гледаше той сега, до красивата луна. Единственото, което не ми харесваше особено беше вятъра. Така започна да духа, че цялата ми коса се озова пред лицето ми. Прибрах няколко непокорни кичура зад ушите си и пак погледнах към МинДжун.
-Познавам достатъчно твои положителни страни и те са ми достатъчни, за да знам че си страхотен човек и искам да съм с теб. Аз, тук и сега, обещавам да дам всичко от себе си, за да те направя щастлив…-казах тихо и отново прибрах един непокорен кичур коса. Ама този вятър… Сигурно вече приличах на кошница в главата. На всичкото отгоре беше леко студен и от него потръпнах едва забележимо. Май нямаше да е зле да си бях взела връхна дреха. Толкова си непредвидлива на моменти Фей, но пък бързах, така че това ми оправданието. Ако бях бързала толкова щях да се сетя. Все пак според Мин и Джия със Сузи сме доста по-бавни като става дума за приготвяне, а аз не исках да карам Мин Джун да ме чака. И все пак Сузи беше по-бавна от мен, каквото и да казваше тя.
-Искаш ли да отидем някъде сега? Или ще останем тук? –попитах го, не защото ми беше толкова студено. Просто ми се разхождаше или пък да отидем някъде, но и дори да останем на тази пейка пак щеше да е добре.Нямаше чак такова значение къде ще сме. Все още държах едната му ръка за китката и просто преплетох пръстите си с неговите. Нещо толкова простичко, а същевременно означаваше много, поне за мен. Тази вечер щеше да промени всичко.

by **Jun.K** Пет Окт 04, 2013 10:31 pm

Бях изключително щастлив, и поради тази причина не можех да сваля широката усмивка от лицето си.
Още едно доказателство, че мечтите се сбъдват. Просто трябва малко търпение, трябва и увереност. Също така да действаш. Не може да очакваш да получиш нещо, без да се опиташ да си го спечелиш. Обектът на желанието ти не чете мисли. Може и да не разбира от намеци. Затова ако харесвате някой, просто действайте. Ако ви отхвърлят, поне ще знаете, че сте отхвърлени, а няма да си биете главата какво би станало ако действате. И аз имах този страх от отхвърляне, но живота в неизвестност беше нещо много по - лошо.
Все още стоях с усмивка насреща и. Идеше ми да крещя още, от радост, но този път поне се сдържах. А и все още не ми беше отговорила. След като започна обаче да говори, усмивката ми изчезна. Махнах си ръцете от нея и тъкмо се подготвях да протестирам, и тя каза, че ме иска. Усмихнах се пак, вече наистина ме беше страх, че всичко е прекалено хубаво, за да бъде истина.
Фей каза много хубави думи за мен, дори ми обеща да даде всичко от себе си, за да бъда щастлив.
- Ти вече ме направи щастлив, скъпа! - да, този навик вече съвсем няма да ми изчезне. Само че вече като използвах това обръщение към нея, не беше с онази нотка на шеговитост. Нямаше грам шеговитост.
Нямаше нужда и аз да и казвам същото. Нямаше нужда да и се кълна във вечна вярност, защото думите са като нещо, хвърлено на вятъра. Дела трябват. А аз нямаше да казвам колко подвига ще извърша и какво ще направя. Щях да и покажа с времето. Междувременно тя ме попита дали искам да идем някъде и преплете пръсти в моите. Вдигнах си ръката е целунах нейната малко над кокалчетата. Има много хубави и нежни ръце. Може би е от чувствата ми, но понякога ме е страх да не се счупи, все едно е някаква чуплива порцеланова кукла. Не е като да играя с Джия футбол и да се блъскаме като рогат добитък. Или да не се оставям на Мин да ме пребори, както и да разнасям подхвърляйки Сузи из компанията. Моята Фей е специална. Специална за мен.
- Някъде на топло, може би? - вдигнах другата си ръка, и разкарах нежно косата от лицето и.
- Искаш ли да идем да пренощуваме в онази странна, голяма къща, за която си разказвахме страшни истории, докато бяхме трейнита? - ухилих и се заплашително и
- Или може би в изоставената психиатрична клиника на онзи хълм? Спокойно няма да ти направя нищо със сатъра, той е изкуствен! - изсмях се и тя пак ме погледна доста изненадано. Просто не можех да спра да пускам такива шеги, харесваше ми. Не само при нея го правех, а по принцип.
- Знаеш ли какво ми разказа Текьон онзи ден? Преди половин година, около онази психиатрична клиника намерили труп на....- както се бях разпалил да обяснявам, тя ме спря. Дали я беше страх от историите ми?

by **Lee Taemin~** Вто Окт 08, 2013 10:29 pm

Опитвам се да не гледам нуната си с поглед "ама ти сериозно ли?"
- Наистина прекалено много обмисляш нещата. И на мен ми се случва да падам, да изглеждам като идиот и така нататък. Просто това е един от тези случаи и двамата си правихме компания. - изкисках се накрая. Като го погледнеш под правилния ъгъл дори е забавно. Като си ни представя как сме се изльоскали и двамата на пода, онази бабичка, която се вайкаше. Така и не разбрах дали за нас, или за чантата си...с нуна бяхме бързи заради притеснението.
Тейон заяви, че ще ме послуша и ще спре да мисли. Лепнах си доволната усмивка. Когато я попитах за Хьон Джунг, тя се притесни. Не ми беше достатъчно да казва много, защото си личеше. Определено вече не съм бебе, дори участвах в "WGM". Призна си, че и допада и ме помоли да не казвам на никого. Кимнах. Наистина нямах намерение да клюкарствам пред никой за това. Вярно, че с лидерката на СНСД не бяхме чак неразделни приятел, но имахме достатъчно уважение един към друг, за да си говорим за някои неща. Е...не сме си говорили точно на тази тема, но никога не е късно. Просто всички още ме мислят за дете. Пораснах, дори в огледалото се вижда промяната. Но те нали са свикнали...дори момчетата от групата са същите. Темин, та Темин. Темин не може да излиза по тъмно Темин не може да пие алкохол. Още малко на Темин приказка трябва да му се прочете за лека нощ или да му се наеме бавачка, когато няма никой...
Това разбира се е преувеличение. Понякога ми харесва тази роля. Че все още ме мислят за дете...знам, че никога няма да се върна в детството си и държанието на всички около мен ми помага да си запазя част от него. Но пък има и моменти, в които е адски досадно. Както и да е, аз не съм толкова претенциозен, мога да търпя различни отношения.
- Мда, заради имиджа е - повдигнах леко вежда. Хубаво е, че нуна си е харесала някой. Наистина ми се искаше да има шанс с него, току виж всичко прерасне в нещо. Като се замисля, биха били хубава двойка.
- Знаеш ли, нуна...вие бихте били готина двойка. - споделих и. Мисля, че ме познаваше достатъчно, за да разбере, че говоря това, което мисля. Аз по - често това правя. Не обичам да крия мислите си, като гледам поне да се изказвам деликатно, когато е необходимо. Мда. На моменти все още пазим сладкия макне имидж.
- Доколкото знам освен трудния период, сега и характера му малко се е изменил. Не е така сладникаво мил както преди. Но не знам, ние дори не се познаваме като хората. - нямах намерение да му говоря много зад гърба. Знам само, че сега работи усилено. Е, поне е необвързан и Тейон нуна има свободно поле за изява.
- Вероятно съм ти го казвал и преди, но Джун не беше подходящ за теб. Прекалено голям....женкар е..- казах тихо. Не обичах да одумвам много хората, но напоследък на Джун му личи. Какви ли неща не се пишат за него, макар той да се опитва да докарва и сладкия имидж на моменти.
Реших да оставя всички тези теми. Може би не и беше приятно. Може пък да ми няма достатъчно доверие. А и е по - лесно да си говориш с хора от твоя пол.
Тейон се съгласи на рамьона и когато сервитьора дойде поръчах и за двама ни. Радвам се, че излязох с нея. Доста голямо разтоварване е да си поговориш с някой, за нещо..
Изглеждаше доволна от това, че имаше шанс да разпита и мен. Усмихнах се леко притеснено, много добре знаех за какво ще ме попита, още преди да ме попита. Не смятах да овъртам, да отричам или да лъжа. А и не искам да изглежда все едно и аз съм се заблеял в Хьон Джунг...щеше да е странно.
- Да си призная...да - говорех тихо, защото все пак Съли беше с гръб към мен, при това недалеч.
- И аз не знам. Допада ми - мила е и красива. Но доста често си падам така по момичетата. Не съм женкар, просто ей така ми харесват и след време осъзнавам, че не е нищо. А не ми се иска да направя глупост и да си разваля хубавото приятелство с нея. Още повече, че нито аз съм и давал някакви знаци, нито тя на мен. Почти сме си като брат и сестра...- реших да спра да си изливам душата и подпрях челото си на едната си длан. И аз имах нужда да споделя с някой, може би от женски пол. Понякога те те разбират повече, защото приятелите ти мъже започват да се шегуват. Може би ако трябва да си говоря за това някой от Шайни, ще е с Оню или Мино. Зависи.
Съвзех се за секунди и погледнах към нуна. Досетих се, че преди малко си оглеждаше ръката и ми беше минало през ума дали не я боли.
- Нуна, дай да ти видя ръката! - заповядах, и тя неохотно се пресегна. Беше леко подуто. Не разбирах особено от това, но дори от малкото ме притесняваше.
- Мисля, че някой трябва да я погледне - казах сериозно.
- Погрижи се, защото с изпълненията на живо може да ти направи проблем.
След известно време се появиха и с поръчката ни. Рамьонът ухаеше страшно добре, а и ние бяхме гладни.

by **Taeyeon** Чет Окт 10, 2013 11:48 pm

След като си излях душата пред Темин ,той заяви, че сме щели да бъдем готина двойка. Ококорих се насреща му ,ама какви ги говореше. Това не бе възможно според мен.
-Доонгсенг, няма да стане …- казах тихо, но той като, че не ме чу даже и продължи да говори.Бях чула , че е характера му се бе изменил и знаех, че и Джуни имаше вина за това. Не го обвинявах много за това той си беше такъв, но когато беше с някоя наистина даваше всичко от себе си.
Все едно прочел мислите ми Темин каза, че Джун не бил подходящ за мен.
-Не говори така за него… Джуни е добър човек и … ами той наистина може да обича. С него просто не бяхме един за друг наистина. –казах замислено. Хубавото беше, че с него си останахме приятели и се разбирахме.
Темин бързо събра смелост и на свой ред изля душата е. Е колко добре ни се получи днес, излязохме просто на вечеря ,а в крайна сметка си споделихме даже тайни. Честно казано се чувствах малко по-добре сега като му казах, не знам дали и с него беше така. Докато той говореше през цялото време го наблюдавах с усмивка. Наистина щеше да е много хубаво , ако чувствата им са взаимни. Много бих се радвала за тях и мисля, че определено бяха си подхождали.
-Ами надявам се искрено и тя да изпитва същото към теб. Но какво не би ти харесала на теб, виж се какъв си сладур! –казах въодушевено. – А и си толкова мил всяко момиче би било щастливка да има някой като теб. –допълних.
Не знам дали той ме слушаше, защото беше леко разсеян. В следващия момент сякаш сетил се нещо ме погледна и направо ми заповяда да му дам ръката си. Погледнах го странно и леко подадох ръката си. Чак тогава осъзнах за какво става дума и я дръпнах.
-О това ли? Нищо не е , до утре ще е минало – казах уж весело. Не ме болеше много , но все пак. Темин нямаше много време да говори, защото ни донесоха поръчката. Толкова бях гладна, че веднага се заех с моята порция. Още не бяхме и преполовили порциите си когато чух телефона ми да звъни.
-О… мениджърът е… ще почака да се наям! – заявих и му затворих и продължих да се храня. Няма и минута по-късно той пак ми звънна. Ядосано му затворих отново. Ама тези хора не ме оставях да се наям . Защо ми звънеше така на пожар? На третия път реших все пак да му вдигна.
-Извинявай, но май трябва да му вдигна…-казах извинително на Темин и написнах копчето за приемане на разговора. – Дааа ,какво толкова има…? –казах раздразнено ,но в следващия момент той се разкрещя и се наложи да дръпна телефона от ухото си. Все пак разбрах основните неща.
-Тя какво? Как? –попитах веднага ,но нищо повече не разбрах ,защото той ми затвори. –Чудесно просто…- мърморех си под носа докато прибирах телефона в чантата си. Вдигнах поглед към Темин, а той ме гледаше разтревожено. Ох, как щях да го зарежа сега, нали аз го домъкнах тук , за да не вечерям сама…
-Донгсенг… имаме някакъв проблем със Сохьон… трябва бързо да отида до компанията да видя какво става. Много съжалявам, че трябва да те оставя- говорех бързо докато ставах и взимах нещата си. Погледнах на съседната маса като се изправях и едва не паднах отново.
-Обещавам да ти се реванширам, наистина съжалявам. – казах отново – Ще се видим. - допълних и излетях с възможно най-бързата крачка от ресторанта като си гледах в краката. Спрях се на тротоара и успях бързо да си хвана такси.
-До сградата на СМ и моля ви по-бързо – казах на шофьора. За щастие нямаше много трафик и бързо стигнахме , платих и излязох от колата. Бях леко притеснена, не знам какво точно се е случило, но се притеснявах ,че едно от момичетата ми се е забъркало в неприятности, дано не е чак толкова сериозно.
Влязох в конферентната зала и се оказа, че съм първа нямаше все още никой. Седнах на един от столовете и започнах да премислям всичко, което ми беше казал мениджъра. Сохьон била с някой , или прикрила някой . Тя беше толкова добричка, кой знае какво е станало. Непременно щях да говоря и с нея да разбера цялата история.
Чух, че вратата се отваря и вече имах подготвена реч, затова директно започнах.
-Моята Сохьон е добро момиче и никога не се забърква в неприятности, станала е някаква грешка! - заявих сърдито докато се изправях. Скръстих сърдито ръцете си и се обърнах към вратата. Там обаче не стоеше мениджъра или кой да е, а Хьон Джунг! Изгледах го изненадано и усетих как леко се изчервявам.
-Ти..ти какво правиш тук?- попитах го веднага, докато все още го зяпах. -Ъм така де не съм очаквала да те видя тук...-казах смутено като сведох поглед.

by **TaecYeon** Пет Окт 11, 2013 7:28 pm

Момичето ме увери, че ще говори с тях. Честно казано не ми пукаше чак толкова, просто не се чувствам на място, когато съм нежелан.
- Ще си говорим пак, когато му дойде времето. - казах и се усмихнах леко.
Тя ми благодари, след което попита за Санг Бом, както и за проекта ни.
- Той е добре. Последната му драма вече почти приключиха да я излъчват и доскоро беше пак по актьорските си задължения. А колкото до проекта ни....вече може да видиш и чуеш резултатите от него - подсмихнах се. Гордеех се от това, което бяхме постигнали. Бяхме се постарали доста и резултата си го биваше. Надявах се и феновете на всеки от нас да са доволни.
Не споменах повече пред Съли, исках да е нещо като изненада. Явно малката случка, която и разказах и се стори забавна. Тя се опита да прикрие кискането си, но аз нямах нищо против. С интерес изслушах и нейната история. Май е било неприятно.
- Като се добера до компютър задължително ще потърся това предаване - усмихнах се зловещо. Щеше да ми е забавно да и видя реакцията. Прекрасно знам, че и тя може да потърси моите фейлове, но нямам нищо против. След като ометох първата порция, вече не ядях толкова бързо.
След последния ми въпрос, хлапето се задави. Беше ми забавно, макар да бе опасно за нея. За щастие не бе сериозно. Самата реакция ми беше забавна, затова си стоях спокоен. През това време лидерката на СНСД прехвърча отново покрай нас, за щастие не падна. Явно си тръгваше.
- Хмм, май скъпия ти приятел остана без компания - отбелязах.
Момичето ме увери, че са приятели от трейнита и не се били виждали и затова я е погледнал. Изцъках тихо с език, докато я зяпах внимателно.
- Когато станеш на моите години ще започнеш да разбираш някой неща, хлапе...- подсмихнах се и телефона ми взе, че иззвъня. Махнах калъфа и видях, че звъни мениджърът на F4. Явно има нещо.
- Да? - отговорих с досада. Мениджърът звучеше леко притеснен. Извини ми се, че прекъсва яденето ми и ме помоли да бързам към SM, защото имало някакви проблеми със макнето ни. Рейн както винаги бил зает, и съм оставал само аз. Мда, и аз не бих пратил Санг Бом да се оправя с нещо такова. Добре че имам доста опит като лидер. Тцтц, едва ли му е лесно на Шин както е в две компании. Какво ли пак е направил? Съобщи също, че колата вече ме чака пред ресторанта. Ето точно затова е досадно, когато мениджърите ти знаят всяка крачка.
- Не затваряй, че ми обясняваш по пътя. Почакай малко - казах му и погледнах с извинителен поглед към Съли.
- Съжалявам, че провалям всичко...трябва да отида до вашата компания. - не можех да и кажа още много, защото вероятно не знаеше още за новата ми група. Не исках да и казвам нещо такова за толкова бързо.
- Вашият соло певец Шин също е в проекта ни и пак е загазил нещо. Ще ти се обадя по - късно тази вечер. - смигнах и и изчезнах. Колата наистина ме чакаше навън. Качих се и продължих разговора с мениджъра. Той знаеше, че няма как мина без повече подробности. Мразех да съм неинформиран. Като цяло разбрах, че скъпото ми макне са го хванали с алкохол, SM били доста стриктни относно това, а AVEX не иска последствия спрямо Шин и кого пращат? Някой от големите. Рейн е зает, оставам аз. Сега ако някой посмее да ми се заяде , че ние го учим на лоши навици ще си поговоря надълго и нашироко с него. Пристигнах пред компанията и влязох вътре със замах. Наложи ми се да спра напористата си крачка, защото не знаех как да стигна конферентната им зала. Направих няколко крачки и видях някаква жена, която почистваше. Приближих се и я попитах дали може да ми каже как да стигна до конферентната зала. Следващите няколко минути разбрах, че ми е фенка и ми се наложи да и давам автографи. Благодарение на това тя ме упъти.
Влязох и очаквайки да видя поне няколко типа, с които трябва да споря бях надянал доста сериозна физиономия. Още повече, че ме викаха в тази компания, и леко се чувствах на вражеска територия. Преди не беше така..
Та там беше онова момиче - Ким Тейон. Тя се обърна сърдито, докато ми казваше колко била добричка нейната Сохьон. Макар да се изненадах леко, все пак си останах с неутралната физиономия. След като ме видя, тя се изненада и ме попита какво правя тук.
- Ще знам. - заявих, след като ми беше изнесла онази реч. Стана ми любопитно защо и тя е тук. Намеси и своето макне...да не би и двамата с Шин да са го загазили. Седнах на един стол отсрещен на нейния и я погледнах. Реших да и отговоря все пак на въпроса.
- Тук съм, защото лидерът ми не може да дойде. - все още ми беше странно някой друг да е лидер, но доста често аз се оправям с такива проблеми. Лидерът все е по някакви задължения.
- Шин нещо го е загазил...- допълних, стиснах устни и зъби и хвърлих свиреп поглед на празното пространство отстрани.
- Ти какво правиш тук? - вярно, че беше от тази компания, но не знаех какво общо има с проблема.

by **Lee Taemin~** Нед Дек 15, 2013 2:34 pm

- Каквото и да казваш, нуна...хора като Джун са тези, които най - малко харесвам. - отговорих замислено. Дали можел да обича не знам, но никога не ми е вдъхвал доверие. Не го познавам много добре, но навсякъде се носят слухове за него и не се съмнявам, че са истина. Той не беше подходящ за Тейон. Тя е прекалено сладка и невинна. Надявах се наистина да си намери подходящия, и ако това е Хьон Джунг, нека бъде той. Като стана въпрос за него, той на няколко пъти ме забеляза, докато хвърлях по някой и друг поглед на Джин Ри.
Тейон ми каза, че не било сериозно и именно това очаквах да каже. Ама не ми изглеждаше особено добре. Аз съм минавал през доста травми със всички тези танци и много добре знам, че трябва да се обръща внимание на всичко.Ние сме ценни за работата си и компаниите си. Телефона и звънна и мениджъра и не я остави дори да се наяде. Тя ми съобщи, че ще тръгва и че имало някакъв проблем с макнето им. За мен не беше проблем.
- Няма нищо ,нуна. Надявам се всичко да бъде наред. Обади ми се по - късно тази вечер , да ми кажеш как е минало...- казах и се усмихнах. Почувствах се малко странно, защото и се държах като първи приятел, а не бяхме чак толкова близки. Но си бяхме приятели, винаги сме имали хубави моменти и няма лошо в това да се поинтересувам, нали?
Тя тръгна и аз останах сам със себе си. Чувствах се малко некомфортно сам, след като зад мен бяха Съли и Хьон Джунг. Игнорирах тези мисли и продължих да се храня. По едно време дочух шушукания. Обърнах се и видях Хьон Джунг да излиза през вратата също. Какво ли ставаше? Май си тръгваше. Обърнах се, и видях, че приятелката ми стои сама. Май тя нямаше намерение да се връща скоро. Обърнах се към масата си и се зачудих какво да правя. Дали да седна при нея? Вярно, че сме най - добри приятели и не бива да се притеснявам от най - малкото, но аз я харесвам по дяволите....
Стиснах зъби. Ами ще го направя, пък да става каквото ще! Взех си чинията, напитката и приборите и седнах срещу нея. Усмихнах се широко:
- Здравей, Джин ри. Надявам се нямаш нищо против, че аз....ами изглежда и двамата ни оставиха, така че реших....защо да си стои сами? - омг, звучах като пълен дебил. Вероятно щеше да я изненада това. По принцип сме свикнали с приятелските си отношения без да се притесняваме един от друг.
- Как си? Приятелят ти защо си тръгна? - попитах, за да съм сигурен, че няма и да се върне.

by **Sulli** Вто Дек 24, 2013 10:39 pm

Hyun Joong предложи да говорим за това друг път, когато му дойде времето и ми се усмихна. Аз отвърнах с една от моите усмивки и кимнах в знак на съгласие.
Очевидно Бом е бил много зает напоследък не само с общия му проект с оппа, но и със собствените му задължения на актьор. Той ми беше направил много добро впечатление още преди да се запозная официално с него. Той е отговорен, когато трябва, но и винаги е позитивен и усмихнат. Когато Hyun Joong каза, че вече мога да видя резултата от проекта им. Много се зарадвах от тази новина. Зная способностите на оппа, а и съм чувала Бом, така че ми беше много интересно какво са сътворили.
- Нямам търпение да го чуя! Очаквай да дойда на раздаването на автографи веднага щом излезе.
След това той се усмихна и продължихме разговора си. Разбира се Hyun Joong нямаше как да не ме подразни. Но честно казано толкова бях свикнала с това, че ако оппа пропуснеше да се заяде за нещо с мен щях да се чувствам някак не на място. Само се подсмихнах и отвърнах:
- Знаеш, че ще направя същото, нали Hyun Joong оппа?
Но това не беше толкова въпрос и не изискваше отговора му. Изядох една хапка от Кимпап-а си и след това отпих от водата, която си бях поръчала. Последва и случката със задавянето и разговора за Темин. След което лидерката на SNSD мина покрай нас и излезе от ресторанта. Оппа отбеляза, че Темин е останал сам и аз надигнах поглед към Hyun Joong. Щеше да е изключително невъзпитано да се обръщам, за да търся приятеля си с поглед.
- Вероятно. – отвърнах зачудена.
Какво ли беше станало, че унни да излезе бързайки. Дано не е нещо лошо. Тогава чух и реакцията му на казаното по-рано от мен за това, че с мембъра на SHINee сме само приятели. Последва и коментар, който ме накара за миг да си припомня, че оппа имаше много повече опит в живота от мен. Прехапах устни и добре, че телефона му иззвъня, за да погледна настрани под претекст, че не искам да го притеснявам докато говори, което беше така.
Използвах времето докато той разговаря да размисля над думите му. С Темин действително си бяхме приятели от много време. И не просто приятели, а най-добри приятели. Оппа си въобразяваше, нали? Поклатих глава бързо, за да спра тези размисли и отправих поглед към Hyun Joong. Той ми се извини, че ще трябва да си тръгне по средата на срещата ни, но има спешна работа в моята компания. Какво ли ставаше? Спомена нещо за Шин и че той също участва в проекта им. С проекта ли имаше проблем? Надявам се нещата да не са много сериозни.
Усмихнах му се. Той обеща по-късно да ми се обади. Тъкмо щях да видя дали всичко е наред.
- Разбирам, оппа. По-късно ще се чуем. Успех! – казах в малкия период, когато можех да му отговоря.
Той ми смигна и излезе с бърза крачка. И така останах сама. Отпих от водата и тя свърши. Бутнах чашата настрани. Сложих ръка на врата си и се подпрях замислено. Точно в този момент Темин седна срещу мен, носейки всичките неща от неговата маса. Надигнах изненадан поглед към него. След това му се усмихнах весело. Сякаш знаеше, че не ми се иска да довърша вечерята си сама и идва, за да ме спаси от мислите, които бяха на път да завладеят ума ми.
- Здравей, Темин! Разбира се, че няма проблем. Дори се радвам, че дойде. Отдавна не сме се виждали. – усмихнах се отново и след това го огледах притеснено – Ти..добре ли си? Нарани ли се при падането?
Но в същия момент, когато аз го питах за това, той ме пита как съм и защо Hyun Joong си е тръгнал. Гледахме се в мълчание няколко секунди и аз избухнах в смях. Да..типично за нас да направим това. Той посочи към мен и аз с усмивка започнах:
- Добре съм, благодаря ти. Малко ми е натоварено покрай къмбек-а , но се справям, нали знаеш. – след това се засмях и продължих. - Hyun Joong оппа имаше спешна работа и трябваше да замине. А Тейон, защо си тръгна? Всичко наред ли е?
Осъзнах, че съм задала твърде много въпроси, затова млъкнах. Не съм сигурна, че Темин е запомнил всички и дори да пропусне някой отговор нямаше да го съдя за това.

by **Lee Taemin~** Пет Мар 28, 2014 10:27 pm

Както и предполага, тя ме прие на масата си. Всъщност не очаквах и друго от нея. Никога нямаше да изгони никого, беше прекалено мила, за да го направи. Може би точно тази доброта харесвах у нея. Още веднъж се замислих дали ако разбере за всичко това, ще се отдалечи от мен. Има много момичета, които ме харесват, но тя не е от тях най - вероятно. А и сме най - добри приятели. Между другото сега се убеждавам, че е по - трудно, когато ти е бфф....
Някой ми беше казал, че не е лесно да напреднеш, когато си in friendzone. Въздъхнах. Ами няма значение, едва ли ще разбере скоро. Тя ми зададе няколко последователни въпроса, както обичаше да прави по принцип. Усмихвах се, но по едно време ми напомни за падането и усмивката ми искаше да изчезне. Ех, това падане! Сега не знам колко време щеше да ме е срам пред нея заради него. А момичето просто пита, защото е загрижено.
Най - сетне започнах да отговарям на въпросите и.
- Няма ми нищо....- казах, изчервявайки се. Ужас! Ако се бях изтърсил и върху Тейон-нуна, щеше да е върха просто.
- Жилав съм, нали знаеш! Само че нуна май си нарани ръката леко...- не скрих поне това. Дано тя съумееше да се погрижи за тази ръка, колкото и задължения да има. Та...и тя имаше спешна работа - хилнах се.
- Мисля, че се върна в компанията за нещо. - довърших
След като за момент настана мълчание, ме глождеше любопитство. Вече знаех, че нуна си пада по Хьон Джунг хьонг. Дали нямаше да мога да измъкна нещо полезно от Съли като информация. Изглеждаха ми близки и сигурно знаеше нещо.
- Хьон Джунг хьонг харесва ли някоя? Знаеш ли? - понеже осъзнах, че въпроса ми е странен и не на място, побързах да замаскирам.
- Четох някакви тъпи слухове, затова питам. Фен съм му! - хилнах се. всъщност не съм му от най - запалените фенове, но ми трябваше причина.

by **Sulli** Съб Юли 05, 2014 11:06 pm

Малко след като отговорих на въпросите, зададени ми от Темин, аз го загледах любопитно в очакване да отговори на моите. Той изглеждаше замислен и дори леко разсеян. Не зная защо, но тази вечер ми се струваше необичайно притеснен и завеян из облаците. Какво ли му става? Неусетно в ума ми изплуваха думите на Хьон Джунг оппа: Когато станеш на моите години ще започнеш да разбираш някой неща, хлапе.... Дали Темин наистина не.... Не! Глупости. Спрях се преди да довърша изречението на ум. Как можеше? С Денс машината си бяхме бфф-та, а и той не е показвал някакви такива чувства. На всичкото отгоре какво би станало с приятелството ни ако, наистина имаше чувства към мен? Сега се чувствах объркана от цялата тази история. Дори започна да ми става леко неудобно пред момчето. Както се зная каква съм ще има да го мисля цяла вечер това...
Усмивката на макнето изчезна след споменаването на падането. Вероятно му беше неприятно за случилото се, но трябваше да разбера дали е добре. Той отвърна, че няма някакви наранявания, но Тейон онни е навехнала китката си. Това ме притесни, и аз определено щях да и звънна утре, за да проверя как е. Все пак беше късно, и нямах идея дали няма да си легне по-рано и да я събудя с обаждането си.
- Дано не я задържат много, за да може да се прибере и да сложи един студен компрес на китката си. Все пак компанията трябва да се грижи за здравето на звездите. - разсъждавах на глас, което провокира нов въпрос към момчето от моя страна. - Вие как сте? Не съм се чувала с никой от Шайни тези дни...
Честно казано въпросът на Темин ме изненада и аз го погледнах въпросително. Той усети, че е формулирал въпроса си по странен начин и побърза да се оправдае. Засмях се на тази негова невинност. Не бих помислила нещо странно за него, понеже го познавам смея да кажа - добре. Но все пак беше забавно да го дразня и вероятно щях да го подкача за изреченото.
- Темин... да те снабдявам с информация ли искаш? Внимавай да не те помисля за някой сасенг фен на Хьон Джунг оппа! - засмях се, но въпреки това отговорих на въпроса му кратко.
Исках да изчистя името на Хьон Джунг оппа от това, което приятелят ми е чел в интернет, но и не исках да издавам твърде много за личния му живот.
- До колкото съм наясно - не. Защо? Какви слухове се носят за него?
И тази тема като цяло ме направи любопитна отново за това, което оппа намекна по-рано докато вечеряхме. Искаше ми се да попитам Темин дали не си е харесал и той някоя, но ме беше страх от отговора. Не ставай смешна Съли! - казах си наум. Защо да се измъчвам с това, когато зная, че шанса да е истина е 0,0001%
- Ами Темин оппа? Излизаш ли на срещи? Как е съпругата ти - Naeun? - подсмихнах се.

by Sponsored content