Сцената

Не, нищо лошо нямаше да се случи. Всичко щеше да е перфектно. Икки от 10 минути си го повтаряше това. След като 2NE1 изпълниха I am the best перфектно, превъзходно, без грешка, Mysterie трябваше да се присъединят към тях. Щяха заедно да изпълняват Fire. Ик знаеше, че неговата част не е трудна. Минджи го беше научила на цялата песен преди време. Но после сами щяха да изпълнят дебюта. И той не беше труден, но с 2NE1 Ик се чувстваше по-сигурен.
- А сега, нека да ръкопляскаме силно за M – Y – S – T – E – R – I – E! - викаше СиЕл, което му даде повече кураж. Те излязоха на сцената и се почна.
Макар и да беше стара песен, те бяха променили малко текста специално заради новата група. На Ик много му хареса това. До този момент всичко вървеше по мед и масло. Почти дойде края. Ик тъкмо пееше „keukae so ri ri ri ri ri ri ri ri richigu shippeo sori jilleo“, когато му причерня. Не виждаше нищо. Не знаеше къде стъпва. Залитна и започна да пада. Сякаш всичко беше в ретардация. Забавен кадър. Чу как падна микрофон. Не, не можеше това да стане, нямаше да го позволи.
Не трябваше да се излага така. Не трябваше да излага Mysterie, 2NE1 или YG. Но усети, че не пада на твърдо. Отвори очи. Видя, че публиката го беше хванала. Поне не се беше убил.
Гробна тишина. Той застана пак на крака. След момент избнухнаха аплодисменти от страна на публиката. Знаеше, че е свършено с него. Беше 90% сигурен, че YG щяха да го изгонят. Това беше краят.

WTF?!
WTF, човек?!
Искаше му се да го изкрещи толкова силно, че да пробие ушите на всички в залата, а след това да забие микрофона в земята и най-безцеремонно да ступа тъпият охранител, който го гледаше дебилно като някакво тревопасно същество. Можеше да види сценичния грим, можеше да види дрехите, микрофона и да разбере, че пред него стои един от изпълнителите, но НЕ, глупавото говедо просто продължаваше да мърмори, че не можел да го пусне.
- Съжалявам господине, концертът започна преди малко. Трябваше да дойдете по-рано.
Мудното произнасяне на думите, монотонната незаинтересованост и откровената глупост докараха Сторм до точката на кипене и той стисна устни. Първо, заключваха го в гардеробната, след което го оставяха без ключ. Имаше минути до започването на тяхната първа песен с 2ne1, а него го нямаше. Другите трима сигурно вече го бяха проклели десетократно и мислеха, че е избягал като поредния страхливец. Да ама не! За да се качи на тази сцена, жив или мъртъв, както се казваше, Те Хюн бе опитал всичко. Накрая му се наложи да разбие вратата с крак и да изтича към сцената, където му беше отказано да се появи, защото неговите хора вече били тръгнали да излизат и щяло да изглежда грозно и тъпо да се пръкне след тях.
Оу.Ем.Джи.
Логиката беше брилянтна. И за да е идилията пълна, останалите по-опитни певци го гледаха някак съжалително и насмешливо. Сигурно и те си мислеха, че го е дострашало или пък, че е някое заблеяно момченце, което не знае кога какво да прави. Това, естествено, не му попречи ни най-малко да се престори, че не ги е забелязал, да грабне един от свободните микрофони и да изхвърчи към един от изходите за публиката, който се намираше най-близо до сцената. Имаше намерението да влезе от там и някак да се вмъкне сред останалите, но този глупак не му беше позволил.
- Вижте какво, - започна Сторм, хващайки човека от охраната за яката и притискайки го към вратата, - Аз трябва да изляза на тази сцена и ако не се махнеш от пътя ми, ще направя живота ти истински ад.
Беше казано напълно равно и спокойно, но с толкова леден тон, че самият Северен полюс би завидял на студенината и заплахата, които се криеха насред думите на тъмнокосия. За щастие и късмет на младежа, това беше подействало значително повече от горещите молби от преди малко и охранителят бе остъпил назад, побутвайки вратата, за да може Те Хюн да влезе.
Останалото беше въпрос на секунди.
Изфуча към сцената, тъкмо когато зазвучаваха началните акорди на песент и двете групи се застанаха една до друга. Някой от осветителите го видя и лидерът реши да се възползва от ситуацията приближавайки се към средата на сцената, където се качи с един скок-приплъзване, заставайки подпрян с едно коляно на сцената, докато другите около него сформираха първата фигура за общия танц. Разбира се, за да е драмата пълна, господин осветителят беше насочил един от прожекторите към него, заради което нещата се получиха достатъчно добре, че да изглеждат нарочно измислени.
По дяволите, последно време всичко в живота му беше свързано с драма!
Лидерът продължи по план, изпълнявайки както трябва всеки един ред от песента, който му беше даден. Яростта от преди малко беше изчистила всяка сценична треска, която младежът бе изпитвал преди да излезе и сега той се чувстваше напълно спокойно под светлината на прожекторите. Движенията му не бяха перфектни, но поне не бяха изпълнени с напрежение и тромавост, каквито обикновено се забелязваха при всеки негов танц на тренировките.
Последният ред, който трябваше да изпълни се получи страхотно и Сторм се зае да застава във финална позиция, за да сложат заключението на танца си, когато се случи нещо, което разбиването на врати и заплахите никога нямаше да могат да поправят.
Икки падна.
Не.
Не беше само това. За да може картинката да добие още по-приятен рисунък и наситеност на нюансите, Суки добави собствения си почерк, изпускайки микрофона. И двамата се смутиха значително, но продължиха по предначертания план, опитвайки се някак да се престорят, че им се случило нещо нормално. Ако на Сторм преди малко не му се беше наложило да преживее ужасът от евентуалния провал заради собственото си закъснение, след песента щеше да им се развика. Но вместо това нямаше. Довърши своите си стъпки, без да дава вид, че нещо от случилото се му пречи. Завършиха песента благополучно и след кратките поклони се насочиха към бекстейджа. През цялото време Те Хюн мълчеше, опитвайки се да сформира някакво изречение в главата си, което да накара колегите му да не се притесняват от грешките, но не спираше да мисли за собствения си гаф. Затова, когато останаха насаме за няколко секунди, той кимна и единственото, което каза беше:
- Няма лоша реклама. Случва се и на най-добрите. Нека изпълним следващата песен перфектно. Файтинг.
Вярваше го, затова и гласът му прозвуча уверено, макар че на последната дума прозвуча повече от смешно, тъй като въобще не му отиваше да имитира лигавите подвиквания на фенките. Както и да е. Той им даде знак с ръка, че ще трябва да излязат отново и се насочи обратно към сцената. Не му се искаше другите от групата да го разпитват защо се е появил от друго място, а не с тях, но знаеше, че един път свърши ли концертът, няма да му се размине. Поне на този етап бяха проявили благоразумие да не задават излишни въпроси и бяха започнали да се подготвят за следващата песен.
Този път излязоха на сцената без присъствието на окуражителните викове на СиЕл и вече малко разколебаната самоувереност на Те Хюн. Въпреки това, той си застана на мястото за танца и затвори очи за секунда.
Щяха да се справят.
Този път щяха.
Прожекторите осветиха четиримата новобранци. Някъде в далечината зазвучаха и първите ноти от песента, а секунди по-късно гласът му се вля в общия поток на гласовете на Суки, Себастиян и Икки, за да може сцената да се взриви от кратката фраза:
Никак не беше късно. Сторм отвори очи и се усмихна. Започваше да му харесва тук.

Страхът.. Страхът от провала изпълни цялото му тяло - от горе до долу. Беше го страх да не си забрави думите или нещо друго.. Усети как изящно изправените му коси леко се надигнаха надолу. Приглади с ръка косата си и косъмчетата се върнаха по местата си.
Заедно със Суки и Икки гледаха изпълнението на 2NE1 - I'm the best. Бяха повече от върховни!
Изведнъж смут се изписа по лицето на Че Рин. Че Мин спусна поглед по тялото и.. Познаваше прекалено добре жените и се досещаше какво е станало - сутиенът на момичето се бе разкопчал.
- Хм.. - каза тихо Себи и продължи да гледа. В некст тайм обувката на Минджи се изхлузи от крака й, но тя си събу и другата все едно е било част от шоуто.
Дойде някакъв едър мъж и хвана Ик и Себас за яките на дрехите им и ги забута към долната част на сцената. По план двете момчета и лидерът трябваше да излязат отдолу, но Те Хюн го нямаше. Къде ли беше?
- А сега, нека да ръкопляскаме силно за M – Y – S – T – E – R – I – E! - викна лидерката на момичешката банда.
Започна мелодията на "Fire" и платформите изкачиха нагоре двете момчета. Господин И имаше честа да бъде до СиЕл, а Ик зад Минджи.
Започнаха да пеят, когато се появи и Сторм. Появата му беше изумителна!
Общата песен с момичетата свърши и Себи не се провали! Отдъхна си, значи можело.
По едно време забеляза как Суки се спъна и от уплаха изтърва микрофона си. Пронизителният шум от удара на микрофона със земята прониза ушите на всички, но всички запазиха самообладание и продължиха нататък. Тогава пък на Ик нещо му стана, олюля се и бам - падна в ръцете на публиката. Хората започнаха да крещят и вият и замяткаха момчето насам-натам.
Накрая го оставиха близо до сцената и вокалът се изкачи.
Гласовете на четеримата се преплетоха в едно цяло. Хората от публиката закрещяха.
Това беше неговият първи парт.. Някакво странно чувство мина през него.. Вълна на удоволствие..
Следващите три-четири минути минаха в пеене, танцуване и одобрителните викове на публиката. Бяха ги впечатлили! Бяха успели! Щяха да достигнат до върха, там където се целяха от 3 години!

Това бе. Нещото за което се бяха трудили толкова време. Но в момента й се струваше, че бяха прекарали твърде малко часове в репетиции. Искаше да има " Времеврът " като Хърмаяни от " Хари Потър " и да се върне поне седмица назад. Не бе готова. Не бе.
Светлините след Misteryie изгаснаха, а сцената драматично потъна в мрак. Тях нямаше, кой да ги представи. Щяха да са съвсем сами на сцената без Джи-Йонг, Йонг-Бае или по-малкият Сюнгхюн. Трябваше да се научат без подкрепа и това бе ужасяващо.
Докато писъците на публиката заглъхваха петте момичета се се наредиха в тъмнината. Минт не бе гледала представянето на Misteryie, но и не съжаляваше. Бе странно чувство... да се притесняваш за някой който дори и не познаваше. Не искаше да предава ужасният си късмет на Сторм.
Не виждаше нищо в мракът. Което бе до някъде добре. През секунда зърваше някоя светкавица от фотоапарат, но само това. Сърцето й заблъска още по лудо. Погледът на Минт се плъзна към вратата от която бяха излязи, но бяха твърде напред, за да види някой през нея. " Не си забравяй текста, не си забравяй хореографията... Това е... " Въздъхна тежко за последно, забравяйки, че изрично й казаха да не го прави. Всички присъстващи чуха колко й е тежко. " На къде да гледам? "- попита веднъж Джи-Йонг. Той й бе отговорил, че просто погледът й ще се изгуби, но ако случайно не се случи това- " Търси Сюнгхюн ". Добре... трябва да намери Таби. Някъде във вип ложата.
Музиката прозвуча и силни светлини изскочиха и от двете им страни. В средата на редицата бе Шуджи, естествено, заела бойна позиция с ръце на кръста. От нейно ляво бе Бека, а до нея Клара. От другата страна бяха Кара и треперещата Минт. Наистина, тълпата се превърна просто в петно. Джи-Ди бе прав. Но все пак се зае упорито да търси Сюнгхюн. Не й трябваше, но не можеше да се спре. Погледът й панически се плъзгаше нагоре-надолу по вип ложата. Точно на време за думите на Шуджи фокусира синята му главичка. Тогава дойде й неен ред. Тукощо осъзна, че има твърде много думи. Год дейм ит.
" Moduda Take control "
Не разбираше от тоналности и такива неща, но не прозвуча хич добре. Сърцето й продължаваше да тупти, а странното бе че тълпата дивееше. Знаеше имената им, знаеше и песента. До някъде се отпусна, но нямаше значение. Продължи с танца все още стресната. Не знаеше какво правят другите. Бе твърде фокусирана в синята глава на Таби. Реши да го изпусне от поглед за поредната стъпка.
" Naega Issue Issue Issue naega boneun keotdeulkkaji
Naega Issue Issue Issue naega deudneun keotdeulkkaji "
Бе напълно доволна, че частта й приключи и можеше отново да се върне в редичката, този път до Бека. Този път не прозвуча толкова зле. Даваше вид, че знае какво прави.
Танца се състоеше от много " фъчкане " - както биха се изразили родителите й но пък изглеждаше добре. Бе малко трудно на жълтите токчета, но се справяше добре.
" Meori buteo palkkeutkkaji Hot Issue Ho!
naemodeungeot hanahana Hot Issue "
Думите на Шуджи, които си рецитираше на ум и точно тогава...точно тогава. ПЛЯС!! На микрофона се чу лек писък. Другите момичетата се смутиха за секунда, но не спряха танца си за разлика от Минт. Щеше да умре но нямаше значение. В краката й имаше мъртва риба. Кой психопат носеше риба на концерт !? И цялата бе в гнусна течност. Направи ужасна гримаса и започна изтерически да търка кожата си правейки по някоя стъпка наляво- надясно. Каква беше тая гнусотияяя!! И тая тъпа риба просто стоеше там- на сцената, а Минт я заобикаляше. Потръпна за последно, и отново продължи с танца. ГНУС!!! Бе плясната с риба по лицето си. Което я водише до мисълта, че някоя друга риба я чакаше.... Шуджи.
Още няколко секунди и по хореографията Минт и Шуджи трябваше да са в центъра на сцената. Тоест не само лидерката да е в средата на V образната формация, а и maknae-то.
"Проклети да сте Джи-Йонг... "- помисли си. Под " сте " се разбира и Сънгри...
"nugaboda deo peost ready
nana nana hangsang hot issue"
Думите след които трябваше да се извърне към Шуджи и да долепи устни до нейните. Ужааас!! Бе само за миг, но тълпата избухна. Защоо се радваха ? Щяха да се открекът от нея, а тея се кефят... мръсници. Приличаха на Тату. " НАААС НЕЕДАААГОНЯЯТ ННАААА --НАААС НЕ ДАААГОНЯЯТ ДУФ ДУФ ДУФ " Продължаваше с танца, но в главата й все още бе " MO-THER looking at me, TELL-ME what DO YOU SEE. HAVE I LOST MY MINDEEEE??? DA-DY looking at me, TEEELLL-MEEEE what DO YOU SEE. YES I`VE CROSSED THE LINEEEEEEEEEEEEEEEEEEEE"
Най-накрая песента свърши. Побърза да отмести поглед от публиката към жълтите си обувки.
На микрофона се чу тежкото дишане на Шуджи " And now...give it up for B to the I to the G to the BANG!... " и писъците станаха даже по-силни.
Минт не искаше да я помнят като момичето с рибата и само това я интересуваше в момента.

В никакъв случай нямаше да си призная,че цял ден коремът мибе на топка,която се свиваше все повече и все повече. Бях прекалено изнервена за да говоря с Минт или Кара. Постоянно им затварях телефона,карайки ги да си мислят,че в последният момент малкото уплашено момиче от онази незнайна страна се е уплашила и е репила да не се появи,но не. Вече не бях Михаела от онази малка страна,а Ребека,а домът ми бе тук. В бекстейджа се размотавах с онази сладка откачалак Джи Ди. С него можех да се лигавя постоянно,спомянм си как един път в репетиция бяхме пуснали топчета на дансинга и момичетата моментално бяха започнали да падат. бяха ме по намразили за това,но бързо забравиха. Бях облечена прекалено цветно за моя вкус,но жертвата си бе всичко. Още зад сцената търсех синекоско,някак се се успокоявах щом видях надутата му особа . Бях останала с впечатлението,че обожава да ме изнервя както никой друг и все пак доста го харесвах. Усетих как Минт ме фрасна по рамото. "Хей!" извиках и разтърках ръката си. Тя се засмя. направи ми знак да не мечтая много,а да се приготвям за изпълнението.
- Bitch.. i was born ready. - засмях се и й смигнах. Точно преди да изляза на сцената цялото ми притеснения изчезна. Като че ли на сцената си бях у дома.. Застанах от лявата страна на Шуджи ,а кара бе от другата ми страна. Престраших се и погледнах публиката. Бяха толкова много. Нямаше как да се издъним. Погледнах отново двете си страни.
- Хей,по-весело момичета,не сте на погребение.. не се издънвайте,защото лично ще ви прегазя със.. личния си краден автобус. - прошепнах,опитвайки се да ги развеселя. След това музиката започна,светлините попаднаха върху нас. Без да мислим повече с момичетата започнахме да танцуваме. Всички се справяха доста добре. Погледът ми попадна върху Таби,които гледаше право в мен,така в сякаш щеше да ме изяде с поглед.
- Naega Issue Issue Issue naega boneun keotdeulkkaji
Naega Issue Issue Issue naega deudneun keotdeulkkaji - изпях доста убедително,докато гледах право в него,така в сякаш му доказвах,че бях достатъчно добра и далеч не бях поредната блудкава изпълнителка,която не знаеше какво прави тук. Направих чупка в кръста и се усмихнах към Шуджи. Наистина се забавлявах много на сцената. По едно врем чух писъка на Минт,но погледа ми по-скоро бе привлечен от рибата,приземила се в краката й. Идеше ми да се разсмя честно казано.. колко психопати имаше на този свят.. така съсипваха хубавата рибка. Продължих с танца си,така в сякаш не бе станало нищо особено. Припявах когато трябваше. Когато дойде краят Шу представи Биг Бенг,а истерясалите малки тинейджърки започнаха да изпадат в луди екстази. Смигнах на Джи Ди и мелодията на Lolipop. Гледах внимателно всички,за да няма никакви издънки. След това се съсредоточих в песента и щом дойде моят ред ;
- Sweet Lollipop
Oh Lollipop Oh Lollipop Oh
You're my Lollipop
Oh Lollipop Oh Lollipop Oh - придружено с малко танц и доста вярна тоналност. Другите нямаха да доказват кой знае какво,но аз.. да.

Щом момчетата от Биг Бенг стъпиха на сцената всички в публиката полудяха.Зазвуча общата им песен.Този път първа бе Шуджи.Кара бе доста по-назад и имаше само една малка част от песента..

Bappi geonil ddae jjajeungnal ddae pigonhal ddae
Danggume ppajil ddae geuryeojineun dan han saram
Neo Wo Wo

Щом приключи с частта си Кара погледна към ТОП.Тогава забеляза една малка главица до него.Това беше нейната сестричка.Малката Лайм.Детето стоеше там и се усмихваше.На лицето на Катрин също се появи усмивка.В този момент Джи Йонг мина покрай нея и притисна пръста си към бузата й за да се усмихне по-широко.Следващата му спирка беше при феновете.Наведе се над тях и подаде ръката си.Всичко вървеше страхотно докато една луда фенка не го дръпна силно и той се сгромоляса върху тълпата.Само краката му бяха на сцената.
- СЪЪЪНГРИИИИ!! ОМО ОМО ОМООО !! ТЕЕЯЯЯНГ!! ОМОО!! ПОМОГНЕТЕ МИ БЕЕЕЕ!! ОМОООО!! ОМООО!! БЕКА МА, БИЧФЕЙС!! ПОМОГНЕТЕЕ!
Катрин беше най-близо до него и се засили да му помогне, но уви настъпи рибата с която по-рано замериха макнаето им.Хлъзна се и падна на двете си ръце и двата си крака на сцената.Реши да го направи част от шоуто и както беше в тази поза завъртя косата си и се изправи, все едно всичко е било нагласено.Краката много я заболяха, но не погледна краката си дали са добре, а продължи да се усмихва на публиката, която отвличаше Джи Йонг.

Всичко вървеше по дъги и леприкони докато не чух как Джи Ди се дереше за помощ,докато някакви малки лигли го отвличаха. Видях как и Кара се спъва. Значи не можеше да стане по-зле? Грабнах рибата и тръгнах напред с бойна стъпка.Нахвърлих се върху фенките цапардосвайки ги по тиквите и ръцете със слузестата риба.
- Пусни! Пусни ! Лошо момиче! Лошо,много лошо! - виках на една полудяла фенка,която се опитваше да махне дънките на Джи Ди. В друга ситуация бих й помогнала но сега просто започнах да я бия по-силно,докато накрая не пусна и не избяга на някъде. Боже намирах се в публиката с толкова много откачени момичета. - Сънгри! Докарай си задника тук и се оправи с тея загорели момиченца! - извиках,когато едно от момичетата отново започна да се бори с мен,за да достигне до дънките на Ди. - Като че ли знаеш какво да направиш като ги свалиш ,за бога! - извиках,а след това я нокаутирах. Естествено,това заболя. Много. Заболя. - Мамка му! ако не те познавах щях да те оставя така! - казах на Ди,докато разтривах ръката си.