Басейнът

- Ще кажа на Сън Хи да ви набие и двамата!
След казаното от детето мъжът пребледня. Сякаш някой му бе казал най-гадната новина в целия му живот. Че Рин така и не разбра защо реагира така, но реши да не повдига темата отново.
Лидерката не знаеше кое е това момиче. Детето разясни, че това е трейни на СМ и ще бъде нещо като младия вариант на БоА.
- Еми, хубаво, няма лошо.
Докато се усети мъжът вече беше в басейна. При това с дрехите. Сон Йо и Че Рин се спукваха от смях и не можеха да си поемат въздух. ЙеСънг излезе от басейна и започна да си тръска косата и да изстисква дрехите си. С косата си опръска момичетата и им се ухили дяволито. Щеше да си го върне! Връчи на лидерката Сон Йо и започна лека полека да я бута към басейна. Тя държеше детето защото ако го пусне може да се удари ето, че стъпи на ръба и пусна момиченцето така че хем да не се удари, хем да се хване на ръба. Понеже не знаеше дали тя може да плува.
Щом стъпи на дъното и се изправи откри, че си е доста дълбоко за дете. Излезе, а ЙеСънг се смееше като откачен. Двете момичета - също.
Лидерката реши да си го върне и щом Джонг Уон се обърна, тя скочи на гърба му. Той не го очакваше и двамата залитнаха в басейна. Детето стоеше на един шезлонг и си умираше от смях.
- Ела тук! - Каза му Че Рин и двамата започнаха да се гонят из басейна.Горките си умираха от смях. Русото момиче започна да го пръска с вода, понеже видя, че няма да може да го хване. Най-накрая ЙеСънг тръгна след нея. Отново започнаха да се гонят този път обаче размениха ролите си.

- Еми, хубаво, няма лошо.
Щом го изрече се озова в басейна. Всички започнаха да се смеят. Най-накрая той излезе. Изтръска косата си върху момичетата и изстиска дрехите си. Усмихна им се дяволито и връчи детето на Че Рин, която от своя страна го държеше здраво. Започна да я бута и накрая се озоваха в басейна. За щастие малката не успя да влезе нацяло и се хвана за ръба на съоръжението.
Като се видя докъде е водата на Си Ел разбра, че там не е място за нея. Седна на един шезлонг и очакваше да се случи нещо интересно...например целувка. Искаше да ги види от както разбра, че излизат това е нейната мечта и започна да си мисли как да се случи това. Дали да ги изнуди или да ги помоли?!? Изнудването беше нейна специалност за това първият вариант, ако да края на деня желанието й не се сбъдне.
Че Рин излезе от басейна, ЙеСънг се обърна на другата страна. В този момент Си Ел скочи на гърба му, обви ръцете си около врата, но той загуби контрол и двамата се озоваха в басейна.
Блек си умираше от смях. Те започнаха да се гонят. Изведнъж Че Рин започна да го плиска с вода и нещата се промениха. Джонг Уон започна да гони Си Ел из басейна. Тримата си умираха от смях.
Ето, че той я хвана. Детето просто не се сдържа и започна да вика.
- Гор...-Усети се че не трябва да казва "Горчиво" и реши да го замени - Ъъъ такова...горещо ми е, а на вас?? - Двамата само я погледнаха учудено, а ЙеСънг повлече Че Рин към изкуствения водопад на съоръжението.

- Гор...Ъъъ такова...горещо ми е, а на вас??
Тъкмо мъжът искаше да я целуне, но детето прекъсна момента. Двамата я погледнаха, като ударени от гръм. Джонг Уон я пусна и излязоха от басейна.
Започнаха да си тръскат косите и да изстискват дрехите си. Ето че от тъмните облаци заваля ситен дъжд. Не стига, че бяха мокри, ами сега и студен дъжд ще завали.
- Ще настините.. Особено ти, Сон Йо! Изчакайте ме на входа на басейна, ще дойда до 5 минути!
Двете се скриха под едно дърво на входа на паркинга, а детето трепереше от студ. Че Рин я видя и я прегърна.Почакаха около 5 минутки и ЙеСънг се появи с автомобила си. Сон Йо набързо се качи отзад, а лидерката седна до шофьорското място.
- С вас е таксиджия Ким Джонг Уон. Накъде да карам дами?
- Заведи ме вкъщи да си взема дрехи.
Детето трепереше от студ. Че Рин включи парното на колата и погледна на към багажника. Видя, че там има яке, изправи се промуши се между двете седалки и го взе. Зави детето, а то се сгуши на кълбо там. Върна се на мястото си, а навън все така си валеше.
- Мисля че е по-добре да останеш във вас. - Че Рин погледна Джонг Уон и той се съгласи с нея.

Щом заваля ЙеСЪнг се изстреля нанякъде и им каза да го чакат на входа на басейна. До пет минути щял да се върне. Двете момичета отидоха под едно дърво и зачакаха.На малката й беше доста студено и потреперваше. Лидерката я видя и я прегърна.
Минаха се пет минути и автомобила на Джонг Уон се видя да приближава. Детето моментално се настани на задната седалка. Русото момиче седна отпред.
- С вас е таксиджия Ким Джонг Уон. Накъде да карам дами?
- Заведи ме вкъщи да си взема дрехи. - И отново зъбките и затракаха. Беше й студено. Че Рин се обърна. Промуши се между двете седалки и издърпа едно черно яке, което беше на кората на багажника и зави Блек Куин с него. Бавно се върна на мястото си, като внимаваше да не удари Джонг Уон и за да не катастрофират.
- Мисля че е по-добре да останеш във вас.
Не искаше да остава в къщата. Искаше да е с тях. Обичаше да се меси в работите на момчетата и не пропускаше възможност, а това тук беше направо златната мина за нея. После щеше да клюкарства със сестра си за този случка и щяха да го заплашват.
- Добре, но при едно условие... - Че Рин я погледна и й даде знак да каже какво иска от тях. Детето изчака да спрат на светофар, понеже все още й се живееше и започна с предупреждение. - Подгответе се добре да не изпуснете волана Джонг Уон...искам да се целунете. - Очите на Лидерката се разшириха. Очевидно не е очаквала такова условие от една седем годишна госпожица.

Днес беше доста топло, а хич не ми се стоеше вкъщи. Нямах и работа денят ми беше свободен и мислих, че ще полудея, ако цял ден стоя на едно място. Толкова ми беше скучно, а и предпочитах да съм сред хора,а не сама.  Взех телефона си и се обадих на една приятелка да видя дали няма някакви идеи за деня.Дано имаше, ако ли не продължавах надолу по списъка, докато намеря някой желаещ за излизане. Тя ми предложи да отидем на басейн и с радост приех предложението и.
Час по-късно тя дойде да ме вземе.Вече си бях приготвила всичко необходимо и я чаках с нетърпение, да ме избави от мъките. Взехме такси понеже басейна беше доста далеч. След съвсем малко пристигнахме, платихме на шофьора и излязохме от колата.  
На басейна днес нямаше чак толкова много хора, което си беше доста добре. Харесахме си едни шезлонги и отидохме да си оставим нещата там. Тя реши директно да се излегне и да се пече. Всъщност не обичах да стоя така под слънцето, а и не можех много много да плувам. Да странно защо ли ходех на басейн въобще? Можех просто щях да седна някъде на ръба и да си потопя краката.
-Аз ще се поразходя малко, след малко се връщам – казах и и се изправих. Тръгнах бавно покрай басейна и наблюдавах как хората наоколо се веселят, други се пекат като приятелката ми. Явно всички си прекарваха добре. Огледах басейна имаше по-плитки части може би щях да пробвам да „поплувам’’ там. Продължих разходката си около басейна и стигнах до една доста дълбока част, определено тук нямаше да вляза освен ако не искам да се удавя.  Бях съвсем на ръба на басейна и гледах водата, когато усетих как някой силно се блъсна в мен. Не можах да се задържа на краката си и полетях към басейна. Изпищях се и в следващият момент всичко около мен беше вода. Успях за секунда отново да изляза на повърхността, но после отново потънах надолу.

Беше толкова дълбоко и не можех да изплувам. Не исках да умирам в този басейн, щеше да е доста ъм... странно. Точно тогава усетих как някой ме издърпва. След секунда вече бях на повърхността. Закашлях се и едвам си поемах въздух. Все още ми беше размазано пред  очите заради водата и даже не можех да видя добре лицето на спасителя ми. Който и да беше му бях страшно благодарна.
-Благодаря ти –казах едвам едвам докато се опитвах да се съвзема. Все още бяхме в дълбоката част на басейна, затова нямах намерение да го пусна. Държах се за него и почти не помръдвах. Даже не разбрах кой ме бутна и дали беше нарочно или случайно.
-Моля те, не ме пускай… – казах умолително.  Малко ме беше срам в момента, че не можех да плувам и ми беше неудобно, че го моля за помощ.  Бях му толкова благодарна в момента, не знам какво щеше да стане, ако не беше се появил той и чак сега забелязах, че ми изглежда познат. Вече ми беше почти ясно пред очите и можех да му видя лицето. Той беше от EXO бях абсолютно сигурна. Сега оставаше само  да се сетя как му беше точно името.
-Ти си Лухан нали? –попитах го несигурно. Надявах се да е той и да не се представя като някоя глупачка като му объркам името.
Въобще да не се усещах, колко силно съм го прегърнала. Отпуснах се леко, защото ми стана леко неудобно, че така съм се вкопчила в него, но ме беше страх.
-Ще ми помогнеш да изляза, нали? –помолих го съвсем тихо.

Той изпълни молбата ми и не ме пусна, а напротив продължи да ме държи. Естествено и да се беше опитал най-вероятно щях да се вкопча в него от страх…
- Да, аз съм.  –отговори ми той и се усмихна. Опитах се да му отвърна на усмивката, но моята беше доста несигурна. Останах доволна, че не съм му объркала името и той наистина беше Лухан. Щеше да се получи доста неловко, ако го бях объркала.  Просто не бях особено добра в запомнянето на имена.
Всъщност се чувствах  доста сигурно в момента докато той ме държеше.Лухан  отговори на молбата ми само с леко кимане. Усмихнах му се отново съвсем леко и погледнах в очите му за секунда и усетих как започвам да се изчервявам затова побързах да сведа   глава, за да не забележи.
Лухан ме премести на гърба си и аз пак се вкопчих в него, докато той заплува към стълбите. Май беше крайно време да се науча да плувам, не исках отново да изпадам в подобна ситуация.  Не винаги се намираха мили хора като него, който да ти помогнат, а и симпатични. Тази мисъл ме накара отново да се усмихна несъзнателно.
Стигнахме до стълбите и чак тогава го пуснах, докато той ми помогна да се хвана за тях.  Изкачих се бързо по тях и се спрях да го изчакам и той да излезе. Краката ми все още леко трепереха, но можех да стоя сигурно на тях и гледах да не ми личи много.
След като и той излезе, го погледнах притеснено, просто не знаех как да му благодаря.
-Аз… благодаря ти отново, това беше много мило от твоя страна – казах му притеснено и сведох поглед. – Май е време да се науча да плувам, как мислиш? – опитах се да го обърна на шега, но май не ми се получи особено.
-Ами…- казах несигурно и вдигнах пак поглед към него. Тогава просто не се сдържах и го прегърнах отново.  Май не го очакваше и се изненада, но трябваше да го направя.
-Благодаря- казах отново и се дръпнах от него. Май доста често го прегръщах през последните 5 минути.

Лухан се засмя леко на шегата ми с плуването. Е май все пак м исе беше получила до някъде. Трябваше да намеря някой доброволец или пък да си платя на учител.  Определено щеше да е добре да измисля нещо по въпроса.
Прегръдката ми все пак не го изненада чак толкова и той ми отвърна. Дано не го стресирам с това мое поведение.  Просто това беше още един начин да му покажа, че съм му благодарна.
След като се отдръпнахме един от друг, Лухан хвана ръцете ми и ми предложи той да ме научи.
-Наистина ли? –погледнах го с надежда. – Много ще се радвам и ,ако не ти е проблем. Не искам да те занимавам. – казах и се усмихнах леко.  
Всъщност веднага бих се съгласила, просто ми беше леко неудобно да го моля за това. Естествено щях да се притеснявам,ако той ме учеше, но пък щеше да е приятно.  Пък и така можех да имам възможност да го опозная.
Момчето направи крачка назад и след това на лицето му се изписа болка. Май стъпи на криво или нещо такова.
-Какво ти е? –побързах да попитам притеснено, но той каза, че просто го заболял крака и предложи да седнем.  Погледнах към приятелката ми, но  изглежда тя не беше забелязала нищо. Просто си лежеше на шезлонга и се печеше. Е тя беше дошла за това.
Тръгнах след Лухан, а той куцукаше леко. Май кракът му не беше много добре.  Като стигнахме до шезлонгите той седна на единия.
- Ела да седнеш.. ако искаш де. – каза Лухан и ми се усмихна толкова чаровно, че нямаше как да откажа. Усмихнах се леко в отговор и се настаних до него. Винаги се притеснявах около хора, които не познавам добре, въпрос на време беше да се отпусна. Чудех се какво да кажа, но се сетих веднага за куцукането му и реших да повдигна темата. Трябваше да разбера как е.
-Кракът ти? –погледнах го притеснено. – Сигурен ли си, че е добре? Ако искаш ще отида да взема лед или аптечка…- попитах го и вдигнах поглед към него.
Надявах се да е добре и да не се е контузил нещо. Нямаше да е никак добре, ако беше така. Искаше ми се наистина да каже, ако го боли, а не да прикрива.  
-Не ме карай да се притеснявам и ми кажи истината...- казах му след малко. - А и това е най-малкото, което бих могла да направя за теб сега.- усмихнах му се отново съвсем леко и го погледнах невинно.

Тя прие предложението ми и аз и направих малко място да седне до мен.Все пак бях кавалер, не можех да я оставя да седи права, нали!?
Ейли седна до мен и погледна крака ми.
-Кракът ти? - каза.
Направи разтревожена физиономия.Не можех да сум сигурен дали наистина се интересуваше или го правеше просто да има за какво да си говорим.Или ме питаше просто така.Лелее, толкова много въпроси се вуртяха в главата ми."Не ми изглежда такъв човек!" помислих си, но тя в действителност не изглеждаше такава, която да пита само защото нямаше както друго да си кажем явно.Хах, но все пак никога не мога да бъда сигурен, нали?!
– Сигурен ли си, че е добре? Ако искаш ще отида да взема лед или аптечка…- попита и след това отмести поглед от крака ми към лицето ми.
Силно се надявах наистина да се притеснява!Щеше да е яко... аз бих се притеснил ако на нея и станеше нещо!
Кимнах в знак на отчицание и се усмихнах.
-Не ме карай да се притеснявам и ми кажи истината...- каза ми след кратко мълчание. - А и това е най-малкото, което бих могла да направя за теб сега.- усмихна ми се отново леко и толкова сладичко, а след това ме погледна с един невинен поглед.Ahh~ направо щях да се разтопя като я гледах така пред мен.
- Наистина ли искаш честно? - погледнах със сериозен поглед.
Тя също смени изражението си на по-сериозно и кимна в знак на "Да".
- Ами истината е .. - направих пауза мълчание и се хванах за болното място, стискайки очи. - .. че ще ми мине точно след 5 минути.
Изражението ми напълно се промени и се засмях.Дали я бях заблудил поне за малко?
- Вече измислих план!Искаш ли да го чуеш? - усмихнах се с голяма умивка и след като ми каза да продължих. - Значи, ако искаш може сега да отидем да хапнем малко, защото честно да си призная умирам от глад.След това може да се разходим малко, докато ни мине яденето и пеминаваме към уроците по плуване. - засмях се.
Докато така си говорехме двамата напълно забравих за онези други двама индивиди до нас, които само седяха и се подхилваха като слушаха за какво си говорим.А, ние дори не сме си говорили за нещо по... как да го кажа.. за нещо по-...зарибяващо?

P.S. - Наистина мноооого, мноооого съжалявам, че закъснах толковаа Х_Х *моли за прошка*

Лухан само ми кимна в знак на отрицание и ми се усмихваше. Склонна бях да му вярвам, все пак не го познавах чак толкова, за да усетя дали ме лъже. След като ме попита наистина ли искам да знам просто кимнах . Разбира се , че исках!
Беше толкова сериозен за секунда и се хвана за крака и веднага се притесних и в следващия момент ми се смееше насреща като каза преди това, че щяло да му мине. Тц тц, как можа … наистина се разтревожих.
-Ах, ти…- ударих го леко по рамото- Знаеш ли, как се притесних.- погледнах го уж ядосано и скръстих ръце с нацупена физиономия. По принцип рядко се държах така с почти непознат, затова учудих дори себе си с това, но какво пък толкова.
-Ако си ме излъгал,че си добре, не знаеш какво ти се пише…-предупредих го накрая и се засмях и аз. Така де нищо нямаше да му се случи, просто се надявах да не се опитал да ме изиграе.
Преди да мога да кажа каквото и да е било той заяви, че има план.  Толкова сладко се усмихна, че не се сдържах и аз му се усмихнах и поисках да узная плана му. Всъщност добре беше обмислил всичко и изглежда щях да прекарам още доста време с него, което изненадващо ми допадаше много.
-Хубав план, много ми харесва. Наистина ли няма да е проблем да ме учиш да плувам? Ако все пак имаш други планове…? –казах и се усмихнах несигурно. Бях забелязала, че е тук с други момчета от групата и все пак можеше да иска да е с тях, а не да се занимава с мен.
Доста се надявах да е свободен , но все пак гледах да не го показвам много явно.
Добре де, всъщност и да имаше планове нямаше да предложи това… Така, че значи е свободен и няма за какво да се притеснявам. Аз лично нямах никакви и щях просто да обикалям някъде тук ,а  Лухан  имаше доста хубаво предложение. Погледнах го отново и се усмихнах. Да, определено щях да си прекарам добре с него, сигурна бях.
-Хайде да ходим да си вземем нещо за ядене. Аз черпя, това е най-малкото, което мога да направя след като ме спаси , а и ще ме научиш да плувам. – изправих се и му подадох ръка да става.
Тази разходка беше и начин да проверя дали ме беше излъгал за крака. Добре, де май малко повече се притеснявах от необходимото, но пък той не само пееше страхотно, а и танцуваше така и както бях чувала сега им е доста натоварено.
-От къде ще си вземем храна? – попитах го след като се изправи и се огледах наоколо.