Супермаркетът

Кевин реши, че обърна достатъчно внимание на идолките и се обърна с гръб към тях. Хвана количката си и с триста зора я помъкна към касата. Щеше да се обади на майка си и най-малкото да я накара да отиде до маркета и да му помогне с покупките. Иначе друг вариант просто не виждаше, нямаше как да замъкне всичко това сам. "Да бях мислил за това по-рано". Сега поне нямаше да пазаруват дълго време, защото тук имаше храна за поне седмица, имайки се в предвид, че момчето рядко се застояваше с дни в дома си. Все пак майка му не беше бизон и нямаше да омете всичко. Или поне така си мислеше. Вървеше с бързи крачки, защото нямаше търпение да излезе от тук и повече кракът му да не стъпи в супермаркета. Преди да стигне до касата усети нежна ръка на рамото си. Сънг Хьон се обърна и погледът му съзря Дасом. Доста се учуди като я видя пред себе си. Дано само да не му мрънка и да му чете конско как трябва да внимава и той. На практика си беше права. В погледът й отново се четеше вина, макар че не беше виновна.
-Спокойно, аз съм си виновен!-отвърна й той. След това се обърна и стигна до касата, като застана най-отзад. Добре, че нямаше много хора иначе щеше да откачи тотално. Чакането го изнервяше. Думите на Ким го накараха отново да я погледне. С какво да се реваншира?Той си беше виновен и тя не му беше длъжна с абсолютно нищо. Една от работещите в магазина донесе в ръка няколко табели с цени и ги постави пред касиерката, когато дойде редът на Кевин. Да, това беше стойността на изпочупените неща. Въздъхна и започна да изкарва продуктите от количката, като видя и Дасом да му помага.
-Ако от това ще се почувстваш по-добре, нямам нищо против да ми помогнеш!-каза й без да се обръща към нея. Остави я да му помогне.
-Торби ще искате ли?-попита го касиерката. Кевин й хвърли странен поглед. Тази от къде падаше?Не вижда ли колко стока има пред нея и още толкова вътре в количката? "Не бе, ще си ритам покупките до нас". Беше му на върха на езика, но реши да си замълчи. Какви торби, ако има чувал и то няколко щеше да е най-добре. Просто кимна, надявайки се да го разбере и да не го пита отново. Кевин се обърна към Дасом с отегчен поглед, молейки я да отиде от другата страна на касата и да слага покупките в торбите. Момичето му се усмихна и започна да му помага. След около 10 минути касиерката успешно маркира всичко, а Дасом и Сънг Хьон прибраха стоката в торбите. Събраха се точно шест тежки торби. У извади кредитната си карта и я подаде на касиерката, като тя хвана и стойността на счупените предмети. Когато извърши плащането му върна картата и му се усмихна. Изчака касовият апарат да изкара бележката. Момчето само я погледна, с нея сигурно щеше да успее да се маскира като мумия. Е поне нямаше да се притеснява за хелоуинският си костюм. Толкова дълга беше тя. Доживя и края й. Касиерката я откъсна и я нави на руло, пъхайки я в една от торбите. Кевин постави шестте торби една по една в количката и я подкара извън маркета. Изкара телефона си и набра майка си. Изчака я да се дотътри до телефона си и да благоволи да му вдигне, но това не се случи. Той затвори телефона и го прибра в джоба на дънките си, като изруга наум. Обърна се и видя Дасом, която все още беше до него.
-Благодаря за помощта!-направи опит да се усмихне, но беше несполучлив. В момента му беше до всичко друго, но не и до усмивки. Погледна отново количката с шестте пълни торби. Издиша тежко и взе в едната си ръка три торби, а в другата останалите три. Беше му адски тежко и неудобно. Започна да се клати като пингвин, като заряза количката без да я прибере. Нямаше нито желание, нито намерение.

Започваше да захладнява и свечерява, което допълнително затрудняваше момчето. "Ах майко, за какво не си вдигаш телефона?" Кевин започна да хлеби майка си наум, когато до него дотърча макнето на Sistar и взе чантите от дясната му ръка. На силна ли се правеше или какво? Първоначално се движеше редом с него, а после изприпка напред.
-Яяяяяяяяя - кресна след нея, а тя пет пари не даваше. -Спри се!-момичето тотално го игнорира. А нямаше да стане така, нямаше да й позволи да носи неговите покупки, още по-малко че беше същество от женски пол и тези торби изобщо не са за нейните нежни ръце. Да вземе да се нарани и да го кълне и тя, и групата й докато е жив?Няма да стане. Моментално се забърза, като я видя как залита и скоро най-вероятно щеше да се пребие. Трябваше да купи само най-необходимото и после да се върне до маркета ако трябва петдесет пъти, отколкото да мъчи и себе си, и певицата. Направи опит да вземе торбите, но тя ги държеше здраво и той не успя. Рискуваше накрая да се скъсат и всичко да изпадне. Вярно, трябваше му помощ, но за бога не от нея. Нямаше да се откаже, поне не и толкова лесно. Вторият му опит обаче беше успешен и изтръгна две торби от ръцете й. Нито му беше длъжна да ги носи, нито пък Сънг би го позволил. Стисна ги здраво, като игнорира тежестта им. "Можеш да се справиш, можеш да се справиш" повтаряше и се успокояваше. Макнето му се представи, сякаш имаше нужда. Много добре знаеше как се казва и коя е.Щом иска да помага, да помага.
-Аз съм..-телефонът му иззвъня и го прекъсна. Точно сега ли някой трябваше да се сети за него?Вървяха поне петнадесет минути. Толкова ли далеч живееше?Когато вървеше към маркета, разстоянието му се видя кратко.
-Очевидно вървим към дома ми.-най сетне направи пълно изречение. Вече се виждаше къщата му. Засили крачката си както и Дасом и скоро се намираха към дома му. Кевин ритна външната врата с крак, а тя силно изскърца след тях. Подкани Дасом да влезе с него, нямаше да я остави тук най-малкото, защото тя беше единствената, която му помогна. Влязоха в дома му и Хьон все останалата торба от ръцете на момичето. Влетя в кухнята и ги остави на масата, изгледа злобно майка си. После щеше да си поговори с нея.Излезе от кухнята и отиде до момичето, което го чакаше в големият коридор.
-Благодарско за помощта!-успя да благодари най-накрая, като добави и една глупава усмивка, която бързо се стопи. Излязоха от къщата му и застанаха пред нея.
-Сега май аз трябва да те изпратя.-недоволно изсумтя момчето и превъртя очи. -Няма да те пусна сама!

Дасом и Кевин напуснаха отдавна супермаркет-а. Дасом помогна на Кевин с многото покупки, въпреки че Кевин не беше особено развълнуван от помощта й. Останах още дълго време в магазина, като се чудех каква козметика да купя за мен и приятелките ми. Дасом не беше претенциозна, а Джуйон имаше големи претенции към козметиката, която използва, така че предпочитах да не й взимам нищо, защото не знам дали ще й хареса.
-Ще постъпя егоистично. Ще взема само за себе си.
Сложих в кошницата два шампоана и един хидратиращ крем за ръце. Ръката ми омаля, тъй като багажа тежеше. Побързах да стигна до касите и да се наредя по-напред. Не чаках дълго, многото хора бяха зад мен. След като платих и излязох от магазина, двете чанти препълнени в двете ми ръце, започнаха да премаляват.
-Ех, Дасом. Да беше останала да помогнеш и на мен. Айш.
Едвам издържах да не падна. Клатушках се наляво-надясно, като поех към вкъщи.