Музикален магазин "Life"

Днес се чувствах изключително щастлив. Дали заради хубавото време или защото имах малко свободно време... Нямах идея, но не ми и трябваше. Днес ще си почивам от ежедневната изморителна работа.
Не помня кога за последно спах, храних се... Нищо не беше нормално. Живота ми не бе нормален.
Откакто дебютирах в Топп Догг като главен вокал нямах ден спокойствие. Постоянно записи, фотосесии, концерти, фенмийтинги... Тежка е задачата на идолите.
Обичах да свиря на китара. Това ми хоби ме разтоварваше, но като гледам днес нямаше да мога да посвиря. Китарата ми се нуждаеше от нови струни, а за целта трябваше да осетя някой музикален магазин, от който да си купя.
Изнизах се тихичко, за да не ме надушат другите, все пак сме кучета и е нормално, и все пак...
Магазин "Life"бе най-близкия музикален магазин, за който се сещах. А колкото по-бързо купя струните, толкова по-бързо ще се прибера, ще настроя китарата и ще релаксирам под нежните и звуци.
Малкото звънче над вратата издрънча и оповести пристигането ми. Вътре бе пълно с момичета и сега бе момента да започна да се моля на Господ за пощада.
Тихичко се промъкнах зад "стадо" момичета залепени за някакъв плакат на Дже Джунг от JYJ и отидох в ъгъла където можеше да намеря търсеното от мен. рафта бе отрупан с всякакви струни различни по дължина, дебелина, цена, марка...
Определено ме чакаше труден избор.

Днес беше един от малкото почивни дни на After School. Някои от момичетата се бяха прибрали в родния си град да видят родителите си, други се разхождаха, а аз седях на леглото в празната си стая и слушах музика. Радвах се на един спокоен ден, осветен от слънчевата светлина, влизаща през прозореца ми. Следващата песен в плейлиста ми беше I Swear на Sistar. Как обичах тази песен!  Наскоро смених телефона си и забелязах, че старите слушалки не ми вършеха работа вече, а и звукът често се прецакваше, затова ми прищракна, че се нуждаех от нови. Изнизах се от стаята и обух белите си кецове, запътвайки се към близкия музикален магазин "Life".
Отворих вратата и видях колко оживен беше магазинът всъщност. Минах през насъбралата се тълпа, насочвайки се към препълнените рафтове и започнах да разглеждам видовете слушалки. Грабнах тези, които първи ми привлякоха вниманието - Beats by Dre в черно и червено и тръгнах към касата. Погледът ми се засече с този на Gohn, главният вокалист на Topp Dogg и го поздравих плахо в далечината.

Оглеждах, оглеждах, но нищо не ми ловеше окото. Май имах особено големи претенции щом се отнася за китарата ми. Най-накрая си избрах идеалните. Надявам се да се окажат по сполучливи от предишните. Онези издържаха само два месеца. Да им имам и китайските боклуци, които пребутват по магазините обвити в красиви опаковки да ловят окото. Не, че имам нещо против, напротив. Харесвах страната и хората, но щом се отнася за производство на битова и не толкова битова техника... Ами няма какво да си кривя душата, но издържат най-много година-две и се захабяват до неизползваемост.
Обърнах се в посока към касата и тогава съзрях някакво момиче в далечината да ми маха леко с ръка. Коя ли е? Най-вероятно някоя фенка, която ме е разпознала. Дано не раздрънка на всеослушание за мен. Моля те, боже, пощади мен и изтерзаната ми душица.
Тръгнах към нея Щях да я помоля да си мълчи докато изляза от магазина. Ако трябва в замяна ще изляза на среща с нея, ще й купя ако иска и кола или голям апартамент в центъра на Кангнам...
Ама какви ги дрънкам? Тя не ми е гадже, а просто фенка.
Приближих се до нея и я поздравих
- Здравей! Видях, че ми помаха и... Нали няма да се разкрещиш като повечето фенки? Не искам да бия на очи. Днес ми е почивен ден.
Лепнах си една усмивка на лицето.
Рядко се усмихвах, така че смятайте колко отчаян бях в момента. Дано с тази усмивчица я умилостивя.

- Здравей! - възкликнах и после се засмях. Ама той нали не се шегуваше с мен?
- Не искам да звучи сякаш не съм ти фенка, харесвам групата Ви, но всъщност не съм от лудите ти фенки. Поздравът ми беше чисто приятелски. - усмихнах се неловко и отметнах косата си. - В случай, че не ме разпозна, името ми е Джуйон, би трябвало да си чувал за After School.
Погледнах към опашката на касата и видях, че наближава мой ред. Направих крачка напред и му обърнах гръб. Колко неловко.

Разчовърках чарковете в главата си, но нищо. Може би Хансол, Би Джу или Джеро знаеха коя е, те познаваха всичко женско в музикалния бизнес, но аз... Аз бях книжен плъх. Предпочитах да си стоя в къщи с книга в ръка и да слушам музика на телефона си или да композирам някоя песен на китарата. След успеха на Cigarette бях надъхан да напиша още една завладяваща песен. Сега имах възможност, но вдъхновението все ми бягаше.
- Извини невежеството ми, но наистина не знам коя си. А групата... Може и да съм чувал за вас.
Измъкнах се от опашката и затършувах из рафтовете с албумите. Накрая намерих, това което търсех, последния албум на After School. Взех го и се наредих отново на опашката. добре, че след мен не бе дошъл никой и пак си застанах на мястото.
- Като се прибера ще имам за задача да ви разуча. За извинение ще излезеш ли с мен на кафе?

Обърнах се и му се усмихнах чаровно.
- Няма проблем. Разбира се, с удоволствие ще дойда. - Засмях се и платих за покупката си, след което отново го погледнах и му направих знак, че ще го изчакам отвън пред магазина. С бързи крачки минах през купчината хора, излизайки от мястото.
Седнах на дървената пейка, която беше точно до вратата и зачаках търпеливо. Направи ми впечатление, че по това време нямаше много минувачи, което беше мой плюс, че няма да бъда разпозната. Улицата беше тиха и спокойна.
Разопаковах слушалките си и ги огледах, а после ги прибрах в чантата си. Чудех се дали момичетата са се прибрали, затова реших да звънна на И Янг, но тя не ми вдигна. Точно когато прибирах телефона си обратно в чантата, вратата на магазина се отвори и обърнах глава рефлективно.

Момичето плати и излезе и дойде моя ред на касата. Тъкмо подавах покупката си на продавача и се познатото до болка шушукане зад мен. Няколко чифта очи се забиха във врата ми и потреперих. Бяха ме разпознали.
Платих си набързо и се изнизах. Джу Йон, както ми се представи момичето ме чакаше на отсрещната пейка. Погледнах зад мен през рамо и видях как няколко момичета се бяха скупчили на прозореца и следяха всеки мой жест.
Минах покрай нея и й дадох знак да ме последва незабелязано. Дано ме бе разбрала, защото едва ли ще ние и приятно и на двамата да тръгнат слухове, че се срещаме. Та аз си бях соло от... От основното училище май? Имах талант и красота, но го пропилявах зад маската си на затворен и стеснителен особняк.Не обичах да съм център на вниманието.

От вратата излезе Gohn, който ме погледна нервно и ми направи някакъв знак, очевидно който аз не разбрах. Изправих се, чудейки се какво става, и го настигнах, притичвайки.
- От кого бягаме? - попитах тихо, опитвайки се да засека погледа му. Не получих отговор на въпроса си, но погледнах назад през рамото си, забелязвайки група момичета, които правеха снимки с телефоните си. Какво по дяволите!? Единственото, което ми липсваше сега бяха неверни слухове. Усетих, че единствения изход от тази ситуация, бе да бягаме. Хванах китката на момчето и го дръпнах напред. Пробягахме едва няколко метра, а вече бях запъхтяна, но пък мисля, че бяха достатъчни, за да се отървем от неговите фенки.

- Извинявай.
Едва смотолеви докато притискаше хълбоците си и се подпираше на стената.
- Успяха ли да заснемат нещо? Ако утре излязат слухове... Ах. Само това ми липсва на главата. Не, че имам нещо против теб, ти си красиво момиче, но... Ами очевидно не си ми гадже, за каквото ще те помислят. Ако имаш приятел по-добре му се обади да е подготвен.
Изрецитирах всичко набързо като стихотворение и се поизправих. Така изплавен до нея личеше колко съм висок. Дори на токчета Джу Йон бе по-ниска от мен. Аз и моите 183 см. трудно щяхме да намерим момиче, което да не изпитва комплекси от този факт. Макар, че някои точно такива момчета харесват.
Отнесох се.
- Аз... Искаш ли да отидем в кафенето на Стардом? Там е по-спокойно.

- Всичко е наред. Добре, нека отидем там.
Засмях се от думите му, казани като изпята песничка. Всъщност дали наистина тези фенки биха ни изкарали двойка? Едва днес се запознахме, а вече ще има слухове за нас.
- Колкото до това с приятеля, с него не се издържаме, така че няма да му направи проблем, ако има слухове за мен. Не че му пука..
Плъзнах гърба си по стената и седнах, поемайки си глътка въздух. Сега осъзнавам колко бързо се уморявам. Наистина не съм спортна личност. Помълчахме известно време, след което аз се изправих и се насочихме към въпросното кафене на Стардом.

За радост на дробовете ми компанията не бе далеч от магазина и съвсем скоро бяхме там. Настанихме се на една от свободните маси. В кафенето имаше само още няколко мембъра на Block B и момичетата от EvoL.
Поръчах си студена вода и изчаках Джу Йон да поръча и да платя.
Достъпа тук е ограничен и няма опастност някоя откачена фенка да нахлуе. Кафенето е само за служебни лица.
Май прекалено много говорех, защото момичето почти не обели дума.
- Разкажи ми малко за себе си и групата ви. Очевидно ти знаеш кои сме, но аз си нямам никаква представа за вас.

Поръчах си студен чай и слушах какво ми говори Gohn. Кафенето бе спокойно и приятно, което ми хареса, защото повечето публични места не са безопасни за нас идолите. Попита ме за мен и групата ми, което ме затрудни за отговор, защото не знаех какво точно да разкажа. Не бяхме от онези интересни и ужасно известни банди, бяхме просто пеещи и танцуващи момичета.
- Групата ни не е нищо особено. Ако слушаш няколко парчета и гледаш клиповете ще видиш, че може би единственото, което ни отличава от другите, са хореографиите ни. Дебютирахме през 2009-та и бяха тежки години на адаптация към музикалния бизнес. В момента сме осемчленна група. - Изпях набързо и млъкнах. За себе си, ъх, какво можех да кажа за себе си?!
- Какво по-конкретно искаш да знаеш за мен? - Засмях се и отпих от чая си.