Музикален магазин "Life"

Слушах с интерес разказа й и попивах цялата информация. Щом стигна до частта със себе си спря. По принцип знаех, че момичетата обичаха много да говорят, но тя не бе като повечето. Реших, че ще е най-добре да й помогна в затруднението.
- Години, позиция в групата... Такива неща, най-общи.
Сложих ръце на масата и подпрях брадичката си. Наострих уши да слушам и да попивам всичко. Беше ми интересна. Защо, и аз не знам.
Подканих я да говори и не обелих и дума, за да не я прекъсвам.

- Навърших 27 тази година. Остарявам. - Прекъснах се и се засмях, след което продължих. - Вокалист съм в групата. Също така съм член на sub unit-а After School Blue. Понякога съчинявам текстове за песните на групата. Не винаги избират моите предложения, но това е наред. - Отново се засмях. - Всички казват, че аз най-трудно уча стъпките на танците ни.
Този път последва по-шумен смях, който прикрих с ръка на устата си. Очите ми се свиха в eye smile.
- Наистина не знам нищо друго интересно около мен. Явно съм скучен човек.
Отново настана тишина, но не от онази неловката като преди малко. И двамата нямахме какво да си кажем, но ми харесваше компанията му, нищо, че едва се познавахме.
- Разкажи и ти нещо за себе си. Твой ред е. - Усмихнах се.

- Ти си ми нуна. Аз съм на 23, направих ги в началото на този месец. Главен вокал съм на Топп Догг и също композирам музика и пиша текстове. Може да чуеш Cigarette, тя е така да се каже мое дете. Обичам да чета и да слушам музика. Никога не заспивам без музика. В танците и аз не съм специалист, но за това си имаме Хансол, Би Джу, джеро и Хо Джун. Те са нашите денс машини. А, да. Знам добре английски. И май много започнах да говоря за себе си, и да се хваля.
Прехапах нервно устни и се отпуснах назад на стола. Аз ако не се похвалех... Трудно ще ме накарат да говоря, но започна ли не спирам. Повечето момичета най-вероятно до сега да са си тръгнали, но заради моята харизматичност или просто й бях интересен Джу Йон слушаше с интерес.

Усмихнах се и кимнах след речта му. Наистина ми беше интересно да ми разказва, и без това аз нямаше какво да кажа. Облегнах се назад на стола и въздъхнах, след което отворих уста да кажа нещо.
- Cigarette наистина е много хубава песен. - Отново се усмихнах. Разговорът ни беше приятен, но пак млъкнахме. - А как се издържате 13 човека? - Засмях се. - Ние сме само 8 и се караме от най-малкото.

- Трудничко ни е. По ступваме се от време на време, но в повечето време или сме уморени до смърт или не сме в дорма, та и затова не ни остава време. Днес ни дадоха малко свободно време, заради новата ни песен, в която участват само рапърите ни и останалите разбира се си изпросихме ден почивка. Мислех да посвиря на китарата си, но се оказа, че няма струни. Отидох да си купя нови, но срещнах теб. Радвам с от това. Разнообразяваш скучното ми сиво ежедневие. Джу Йон искаш ли да сме приятели?

- Разбира се, ще се радвам. С удоволствие бих те опознала лично, а не просто като идол от Topp Dogg. - Усмихнах се. - Надявам се, че медиите няма да превърнат приятелството ни в техните измислици и слухове. - Извъртях очи и въздъхнах. - Много е хубаво тук. А къде са другите? Имам предвид, другите членове на групата ви. - Засмях се и подпрях лакътя си на масата, облягайки се на ръката си.

- Предполагам че са по момичета, по леглата или просто се шляят някъде. Хансол най-вероятно е в залата по танци. Той ако не се мъкне по някоя нуна танцува. Той е уникален. Никога не се уморява и пращи от енергия. Това хлапе ме радва. Характера му се сменя толкова бързо, че докато свикнеш с едното той вече е превключил на друго. А пък майка му готви уникално. Ако беше по-млада щях да си я взема за жена. Макар, че за възрастта си е доста запазена. То и на него не му давам 21.
Засмя се изведнъж.
- И изведнъж разговора ни се насочи към Хансол и хубавата му майка. Извинявай.

Усмихвах се и продължавах да слушам с интерес. Явно Гон обичаше да говори и то много. Но не ми пречеше, и без това нямаше какво да кажа аз, а и обикновено съм слушателя в разговорите.
- Интересни момчета сте вие. - Засмях се и изпих останалото съдържание от чая ми, който вече не бе така студен и се облегнах назад, мълчейки. Телефонът ми започна да вибрира в чантата и го извадих, впервайки поглед в него. Първо забелязах, че батерията ми е едва на 10%, а после, че имам съобщение.
- Аз май ще трябва да тръгвам.
Устата ми образува права линия, а после оформи усмивка отново.
- Беше ми много приятно.
Извадих личното ми тефтерче от чантата и записах номера си, оставяйки го на стъклената масичка.
- Може да се видим друг път пак така. - Усмихнах се и се изправих, грабвайки чантата си в ръка и напъхвайки тефтерчето и телефона си обратно вътре. - Успех с групата! - Казах последно и помахах.

offtopic: Извинявай, че отговарям чак сега т.т