Пазарът

by Гост Съб Юни 08, 2013 7:45 pm

То, бива, бива да си фен, ама това на Inspirit-s май им беше в повече. Пуснаха се разни слухове, че INFINITE ще се завръщат през Август месец и отново се почна същата история с преследванията. Щом чак У Хьон почна да се оплаква, смятайте какво е положението.
Сънг Джонг натъпка ориза в устата си и огледа внимателно хьонг-овците си. Всички до един имаха уморени изражения на лицата. Изобщо не им беше лесно.
- Това вече не се търпи! - най-накрая изтърси Сънг Йол.
- Така е... - потвърди Донг У.
- Ами, мисля че е време вече да отиваме да свършваме със задълженията си - удари леко с ръка по масата лидера.
Шест чифта очи се втренчиха в него и поклатиха глави. Минута по-късно нямаше никой на масата. Всеки си се оправяше. Мьонг Су щеше по-късно да се появи, защото имаше среща с онази от Secret. Не, че нещо. Беше симпатична, ама заради нея вижуъла им беше като пиянде. Буквално. Прибираше се по никое време. Почти не можеха да му видят гордата осанка. Но днешният ден беше изключение. Като по чудо успяха да закусят с него.
Най-накрая и седемте парчета на INFINITE бяха готови и можеха да се изритват. Денят определено беше ден за чудеса. Долу нямаше никого. Ама напълно никого. Мравка да се вясне, ще се види.
Вече бяха на паркинга, готови да се качат във вана, когато някаква Inspirit дръпна леко макнето за ръкава. Май не беше напълно празно. Пак, че беше само тя.
- Оппа.. - поде смутено тя.
- Да? - обърна се към нея. Трябваше да поддържа имиджа на невинно и сладко хлапе. Което всяка вечер бие плюшеното си мече.
- Може ли автограф?
Момичето му подаде едно листче и маркер. Той въздъхна, взе маркера, написа някакви пожелания и си удари подписа. Върна й го.
- Оппа, ти си най-добрият! - писна девойчето.
- Знам, знам.
Сънг заклати глава и пак тръгна да влиза. Ама не му се отвори парашута. Писъци, крясъци на имената на членовете на групата. Е, не. Този фендъм определено го биваше да бъде Бонд, Джеймс Бонд. Моля, аплодисменти.
Най-младият от членовете беше буквално завлечен в центъра на групичката Inspirit-s. Хоя и У Хьон се опитаха да го спасят, но не се получи. На И буквално му се дорева. Дори не можа да си сложи слушалките, да си пусне плеъра и да си слуша балканските изпълнители. Напоследък слушаше български субекти от Балканския полуостров. Ама как така ли? Докато се ровичкаше веднъж в youtube попадна на Цветелина Янева - Зиг Зиг Дадумле и взе, че му се хареса. Заинтересува се и така прослуша тази музика. В коментарите на някои изпълнители разбра, че този стил музика се нарича "чалга". Не, че разбираше български, ама доколкото разбра...
- Инспирити, нека поиграем на една игра. Искате ли? - викна макнето.
- ДА!!! - гласеше дружният отговор.
- Аз ще бягам, а вие ще ме гоните. Но ще ми дадете предимство от 5 минути. Ясно?! Започваме след точно 1 минута!
- ДОБРЕ!!!
За тази една минута И Сънг Джонг успя да си пусне музиката и хукна да бяга накъдето му видят очите. Знаеше, че Сунг Гю ще му звънне да го пита къде е, така че нямаше никакви проблеми.
Дали бяха минали 5-те минути или не бяха, не знаеше. Но знаеше, че чува писъците на фенките. Наближаваха. Хайде, Сънг Джонг, мисли бързо и завивай натам!
Изведнъж пред погледа му изскочи сергия с плодове, но вече беше набрал и не можа да се спре навреме. Сега аджумата или аджушито щеше да му вика, че е съборил скъпоценните плодове.

by **-Lullaby-** Нед Юни 09, 2013 3:19 pm

В полу събудено състояние осъзнах, че лигавя възглавницата. Ъгх..рядко ми се случва, но когато се случи е неприятно. Сигурно съм сънувала макнето на MBLAQ, за да постигна такъв ефект. Не помня дори какво съм сънувала и дали изобщо съм сънувала нещо. Мда, вероятно съм сънувала него. Едва се повдигнах от леглото. Сутрин имах адски негативно мнение за света. Доста често ми се случва да си мисля, че няма смисъл от живота ми и то само заради ранно ставане. Грр...как мразя сутрини.
В апартамента на Neon M беше тихо и спокойно. За пръв път от много време бях станала първа. Дори имаше вероятност някой от момичетата да не са си вкъщи. Разрових се в хладилника, за да нападна някоя закуска, само че нямаше нищо за нападане. Мързеше ме да правя каквото и да било и точно в този момент дойде прекрасната лидерка. Стана ми още по - прекрасна като видях, че носи някакви банички, очевидно по европейска рецепта. Омахах една солидна част след като се докопах до тях, след което започнах да се притеснявам за килограми. Това натрапчивите мисли са много досадно нещо. Все още приличах на зомби, но по - добре така, отколкото да пия кафе и да превъртя.
След един два часа губене на време в подреждане на стаята ми, реших да изляза. Отидох на пазара със ясната мисъл, че ще си купя плодове и зеленчуци, за да сваля поне 2-3 килограма. Не съм чак толкова суетна, но преди години бях леко пълно дете и килограмите са ми болно място. Не искам да ставам каквато бях преди. Спрях се на едната сергия, където обикновено ходех. Познавах продавачката, а и стоката и беше много по - свежа от другите наоколо. Тъкмо се радвах на красивия външен вид на щайгите с череши, когато чух заплашителния звук. Наоколо има идол с лош късмет. Щом чух освен писъци...и тропот...значи идола беше с много лош късмет. Заоглеждах се и отнякъде изскочи мъж и се срещна отблизо със сергията на жената. Сложих притеснено ръка на устата си. Събори някой плодове. Приближих се.
- Добре ли сте? - мега тъп въпрос
Шокираната продавачка, която беше вече на преклонна възраст още малко щеше да подпали. В същото време феновете наближаваха, чувах ги. О, пресвети Шисъс, какво да правя? Сърце не ми дава да оставя момчето да се оправя само в тази ситуация.
- Аджума...не се ядосвай. Ще дойда пак...и ще измислим как да оправим щетите! Моля те, сега по - добре да бяга..
Едва ли би могла да разбере някои от минусите на това да си звезда. Може би доста невъзпитано от моя страна, но хванах момчето за ръката и побягнах нанякъде. Надявах се да не ми се разсърди, за негово добро е. След около минута стигнахме при една сграда, която беше точно да някои от сергиите. От задната страна имаше едни стълби, които водят на покрива. Там можеш да наблюдаваш голяма част от пазара без да те забележат. Спряхме чак като стигнахме до тях. Най - сетне се обърнах към него.
- Извинявай...тук поне няма да те намерят. - казах с усилие, след което се хванах за корема. Бяхме развили голяма скорост. Погледнах го и разпознах в него макнето на Infinite

by Гост Нед Юни 09, 2013 3:45 pm

Може да се каже, че нектарините бяха вкусни. Особено щом си се срещнал с тях отблизо, директно от сергията. Мистър И се беше озовал с една злополучна гола праскова в устата, а вместо обици имаше череши. Никога не се беше сещал да използва тези плодове като аксесоари, но пък беше много свежарско и оригинално.
От слушалките му се чуваше Криско ft. Бобо & Лора Караджова - Министърът на Веселието. Не, че разбираше какво се пее, ама битът беше убийствен. Евалата на балканските субекти.
Сънг Джонг свали слушалките от ушите си, заедно с черешите.
- Добре ли сте? - чу един прекрасен и мелодичен глас.
Обърна се към притежателката. Не беше много висока, но имаше ясно изразени европейдни черти. Косата й беше руса, а усмивката... Ах, усмивката.
Той просто стоеше на едно място и я гледаше все едно виждаше майка си и баща си за първи път. Буквално беше пленен от русокосото девойче. А то от своя страна се примоли на аджумата да не му се кара.
- Моля те, сега по - добре да бяга..
Евала ти правя, прекрасна самодиво - помисли си макнето на Infinite.
Усети как непознатата го хваща за ръката. Момчето благоволи да си вдигне задника от земята и тръгна подир нея. Днес определено беше ден за екшън. Да не говорим, че трябваше да си оправя багажа. Същата вечер щеше да се нанася в дорма на Miss A. Групата и компанията имаха проблеми с компанията за недвижими имоти, която им даде апартамента. Сега всеки щеше да ходи при родителите си, или ако не, някъде другаде. Кой както намери за добре. Сънг Джонг помоли макнето на Miss A да го приютят докато от Woolim намерят нов дорм за Infinite. Тя говори с Фей и нещата се уредиха. А сега да се върнем на бягането.
Стигнаха до някаква сграда насред пазара. От задната страна имаше стълби и спряха чак, когато стигнаха до тях. Най-младият член на групата беше задъхан, но не го боляха краката или корема, за разлика от нея. Тя се хвана за коремчето. Явно не беше тренирана. Е, определено ежедневните тренировки от рано сутрин до късно вечер имаше плюсове.
- Няма за какво да се извиняваш. Спаси ми кожата от група полудели Inspirits. От както разбраха, че през Август може да очакват comeback съвсем полудяха. Иначе са си много кротък фендъм.
Момчето седна на стълбите и пак се зазяпа в самодивата си. Усещаше как краката му стават меки като пудинг. В стомахът му сякаш се бяха настанили безброй пеперудки. Е, няма нищо лошо в това човек да е влюбен.
- Аз съм И Сънг Джонг, макнето на Infinite. Приятно ми е да се запознаем - подаде ръка на непознатата красавица.
Идеше му да стане и да й запее "Man in love", но щеше да се въздържа. За сега. Щеше да я стресне и отиде цялата работа.
- Къде си се крила досега? - попита я.
Всъщност, въпросът имаше две страни. Едната беше със смисъл къде се е крила от него. Другата беше къде се е крила такава бърза, че всеки път да го измъква щом го нападнат.

by **-Lullaby-** Нед Юни 09, 2013 4:44 pm

Въобще не е хубаво да си поддържате теглото само с диети и без упражнение. Ето вижте мен - задъхала съм се като пушач. Бързо си починах и си поизправих стойката.
За щастие човекът не бе негативно настроен. Може би е миличък, какъвто и изглежда. Сънг Джонг седна на стълбите и се представи. Приближих се, за да се здрависаме.
- Всъщност знам кой си. - усмихнах се. Доста често ми се налагаше да го казвам. Когато контактувам с някоя звезда не ми е приятно да се правя на ударена.
- И на мен ми е приятно, казвам се Емили, но съм по известна като lullaby...от Neon.M - казах мило и му стиснах ръката. От известно време се научих да не споменавам истинското си име, което не се различава много от Емили.
Като го гледах се сещах за песните на групата му и за онази сладка котка в клипа на "Man in love", по която буквално ми потекоха лигичките.
Въпроса му ме изненада. Усмихнах му се неразбиращо.
- Моля? - надявах се да не изглеждам тъпа, след като не схванах. Хората, които измислят вицовете за блондинки, не знаят колко боли от тях.
Все още замислена над въпроса му, не казах нищо, за да не се изложа. Ако има в предвид това, че съм добра в измъкването от фенове, би било добре да знае, че се оправям и в тълпи. В България като видят някой известен и се нахвърлят като гладни пантери на мръвка. Веднъж бях в синини на концерт на млада рок група. Но това го обяснявам с нещо, наречено пого. Не присъствайте на такова никога!
- Какво слушаш? - попитах с интерес, като видях слушалките.
- Надявам се нямаш нищо против да ти говоря на ти?

by Гост Нед Юни 09, 2013 5:19 pm

Не се учуди, че знае кой е той. Все пак, трябваше да спази етикета и да се представи. Така беше учтиво, така беше възпитан, така трябваше. А името й беше сладко като нея. Емили. Ах. Щеше да се запечата много добре в съзнанието му.
Neon.M ли? Онези, новите версии на BIGBANG? Беше слушал няколко техни песни и им бяха харесали. Продаваха се доста добре, ако трябва да бъдем честни. Но щеше да е по-добре ако в групата имаше и азиатка. Всъщност, точно това се харесваше на феновете. Че са група без азиатци. Южнокорейската сцена определено се нуждаеше и от изпълнители с европейски черти и корени. Интересно.
- Не разбрах как се произнася стейдж името ти - каза засрамено Сънг Джонг. Не знаеше много добре английския. Все още го учеше.
Отново въпроса му за това къде се е крила, от устните й излезе едно сдъвкано "моля?". Не го беше разбрала, но както и да е. По-добре, че не беше разбрала въпроса му. Може би щеше да се засегне.
- Какво слушаш?
При този въпрос макнето се почеса зад врата. От "Министърът на Веселието" беше минал на Ъпсурт - Звездата.
- Надявам се нямаш нищо против да ти говоря на ти?
- Не, нямам против. По принцип не обичам да ми говорят на "вие". А относно музиката, слушам Ъсурт - Зездата - не беше много сигурен за произношението на песента. За това потупа мястото до себе си и й подаде едната слушалка.
Тя седна до него и сложи слушалката в ухото си. Видимо се оживи, когато чу ритмите на парчето. Да, беше много готина песента и рапът къртеше. Първоначално искаше да бъде рапър в групата, но не му се получи. Просто не можеше да рапира и туй-то. Повече му се получаваше като вокал, така че стана вокалист. Не се оплакваше от позицията си.
- Ти каква си по народност? Ясно си личи, че не си от Източна Азия. Русия, може би. Или арабските страни? Не си и от Испания, там имат зелени очички. Франция? Англия? Не, прекалено си красива, за да си от там. Там са много грозни. Не си и от Америка. Там са много дебели, а слабите са много грозни в лице. Та, така де. От коя страна си?

by **-Lullaby-** Пон Юни 10, 2013 7:25 pm

Момчето се позамисли, вероятно се опитваше да се сети за групата ни. Определено където и да идехме се различавахме от останалите кей поп звезди. Само нашата група е съставена само от европеидна раса. Понякога се чувствам доста добре от този факт, а понякога се чувствам отдалечена. Но моите емоции се сменят доста често, така че нямам проблеми.
Сънг Джонг каза, че не е разбрал точното произношение на стейдж името и май малко се засрами.
- Лълабай. - повторих малко по - бавно
- Означава "приспивна песен" - допълних, защото може би не знаеше добре английски.
- Много обичам приспивни песни, и съм много добра в изпълнението им. Хората винаги заспиват сладко, ако им изпея приспивна песен! - тук звуча като някоя бяла вещица от някое филмче. Даже прозвуча тъпо, затова смених темата.
- Ако ще ти е по - лесно може да използваш второто, което е по - малко известно, но доста по - лесно за казване - Лала - усмихнах се. Някои от приятелите, които имах тук мразят дългия ми стейдж нейм, затова ако не ми казват Емили, ми казват Лала.
След въпросите ми, той отговори, че мрази да му говорят на вие. И на мене ми е по - лесно така. Понякога ти писва от излишните формалности. Погледнах го леко изненадано, след като ми каза името на песента. Същевременно с това, се изкисках, защото каза доста забавно "звездата". Не че беше грешно, но нали не е свикнал и го каза доста забавно. Седнах до него и взех слушалката. Трябваше да разбера дали става въпрос за същата песен. Точно тя! Зарадвах се, че млад човек от Южна Корея, при това идол с много фенки е стигнал до нещо....made in Bulgaria. То и аз съм такова всъщност. От доста време не бях слушала точно тази песен, а имах интересни спомени с нея.
Последва въпрос, а аз изслушах с интерес анализа му спрямо жените в различните страни. Доста интелигентно момче. Присвих устни за няколко секунди, след което отговорих.
- От България съм. - може би знаеше за страната, след като слушаше наша толкова известна песен.
- Колкото до това...имаш ли представа за какво се пее в тази песен? - попитах с усмивка. Имаше доста цинизми, иначе че е хубава - хубава е.
О не...дано сега не ме накара да му кажа за какво се пее, защото няма да ми е никак лесно да кажа някой от думичките в текста.

by Гост Вто Юни 11, 2013 2:21 pm

Емили му произнесе стейдж нейма си по-бавно. Лъ-ла-бай. Хей, не беше чак толкова трудно. Също така, означавало "приспивна песен" .Айгу~ so sweet! Истинското й име, стейдж нейма и значението на стейдж нейма й бяха също толкова очарователни и сладки, колкото нея самата.
Тя каза, че е от България. Сънг Джонг я погледна изцъклено. Не, че не беше чувал за страната. Даже напротив. А и имаше и съученици, които бяха отишли да следват там. Доста често получаваше по пощата снимки от различните градове в тази балканска държавица.
- Колкото до това...имаш ли представа за какво се пее в тази песен?
Дали знаеше? Самият той не можеше да отговори на този въпрос. Приятелите му, които учеха в родината й му я бяха превели, но кой да ти помни преводи на песни? Беше достатъчно зает с песните на Infinite, че да помни и чужди песни.
- Ами... Трудно е за обяснение. Мои приятели, които учат в България, ми я преведоха, но не запомних нищо. Мога да похваля българските певици, певци и рапъри. Страшни парчета правите! Но едно ме изненада.
Макнето на Infinite сложи ръка на брадичката си и подпря ръката на коляното си. Загледа се напред.
- Забелязах, че имате повече соло изпълнители, отколкото групи. И не изпълняват песните си по предавания, както правим ние. Също така, не ходят по концерти. Слабо ли ги промотират?
Наистина беше заинтригуван от българското. Може да се каже, че вече беше фен, защото от месеци не слушаше нищо друго освен БГ рапъри.
Премести погледа си върху Лала. Усмихна й се и се загледа в русите й коси. Изглеждаха толкова меки, а как лъщяха на светлината... За момент И се замечта как глади косите й. Ама толкова хубаво му се видя, че да не говорим.
От транса го изкара звънящия му телефон. Махна слушалките и погледна екрана. Беше Сунг Гю. Лидерът се беше сетил за макнето си.
- Къде си, Сънг Джонг?
- На пазара.
- Какво правиш там?
- Какво се прави на пазара, хьонг?
- Ами... пазари се?
- Точно това правя! Купувам зеленчуци и плодове. След това ще ви отровя с тях!
In your face, Kim sung Gyu!
Мисълта да отрови хьонг-овците си изведнъж го зарадва. Вървеше им подир задниците, а вечерта пребиваше плюшената си мечка, представяйки си, че това е някой от тях. Ама не беше същото!
- Добре. Сега идвай в Woolim ако си избягал от онези фенки. Имаме доста работа.
- Ще минете и без моето височайше присъствие! Тук е много по-интересно от там.
Най-нагло му затвори по средата на разговора и пак сложи слушалките. Настрои мобилния на вибрация и го прибра в джоба си. Отново погледна Лълабай.
- Имаш ли любими групи, златокоске?
Така щеше да я нарича! Златокоска! Заради прекрасните й руси коси, които го омагьосаха на място. Дълго щяха да бъдат запечатани в съзнанието му.

by **-Lullaby-** Пет Юни 14, 2013 11:57 pm

Съмнявах се да знае дори малко от превода, от български на корейски едва ли някой се е хванал да превежда текстовете. Но пък нищо не се знае и изненади се крият "зад всеки ъгъл" в този живот. Очаквай неочакваното. Не ми се наложи да почакам много, за да разбера истината. Той каза, че негови приятели, които учат в България, са му я превели, но не помни . Нормално е. Знам какво е да учиш и песни и танци. Понякога нашите са ни трудни за запомняне, та да не говорим за останалите. Друг е въпроса, когато дадена песен ти хареса, не можеш да спреш да я слушаш и без да искаш научаваш текста. Оставих мислите си настрана, защото ми привлече вниманието това, което казваше. Той похвали българските изпълнители, и на лицето ми изгря широка усмивка. Докато си бях в България, точно българските песни рядко слушах, но да чуя похвали от чужденци пак си е страхотно.
- Благодаря! Българските изпълнители биха били поласкани от това , което казваш!
Позамислих се малко над продължението.
- Там всичко е съвсем различно - музикалните среди, кино средите, културата и така нататък. Изпълнителите ни рядко танцуват, и са повече соло, прав си. И на мен ми харесва повече тукашната тактика. Всъщност не бих искала да съм соло, нищо че е по...престижно може би. Друго си е да си имаш хора, с които се разбираш добре и да споделяте всичко като група. Харесвам си положението, в което съм. - осъзнах, че започнах да говоря много, и вероятно го отегчавам. Какво го интересуват мислите на някой като мен?
- Извода от всичко това е, че там няма групи, защото са свикнали да работят по съвсем различен начин. - завърших триумфално и с усмивка. Сънг Джонг продължаваше да ми изглежда доста мил. По едно време ме гледаше, а аз се позачудих дали не ми има нещо на лицето или на косата...или просто му се струвам смешна? Нищо! А аз обичам да забавлявам хората, било и то с външни си вид! А пък и усмивката му беше прекалено сладка и мила, за да крие тъпи послания като моите предположения. По едно време телефона му звънна. Загледах се някъде напред, за да не подслушвам какво си говорят. Уважавам личното пространство на хората, особено на звездите, които са почти лишени от него. Обърнах се към него със усмивка, чак когато с периферното си зрение забелязах, че затвори. Попита ме дали имам любими групи, а обръщението му определено ми хареса. Никой не ме е наричал така, а звучи..поетично. Несъзнателно прокарах ръка през косата си.
- Ако трябва да си избера една...-проточих тихо, но изобщо не ми трябваше да се замислям, за да открия отговора.
- MBLAQ...- казах леко развълнувано, както по принцип правя, когато говоря за тях. Имах гадния навик да се вълнувам и да первам хора и предмети от вълнение, но това е когато говоря за прекрасния си ултимейт биас. Но сега не е момента да си мисля за макнето на споменатите преди малко, а пък и за който и да било от тях.
- Но пък аз рядко се ограничавам с едно. Харесвам кей попа като цяло, така че има още много други групи, които ми харесват. - казах в заключение
Групата на събеседника ми също ми допадаше много. Имаха си определен тип на звучене, а това е много хубаво. Чух ги за пръв път от денс версията на "Before the dawn", и дълго след това не можех да спра да слушам песента.
- Ами ти имаш ли? - попитах с любопитство. Можех да му задам още много въпроси. По принцип така правя като се запозная с някой и вероятно ставам досадна.
- Драми обичаш ли да гледаш? Ами холивудски филми? - зададох му още два въпроса, след което се възпрях, преди да стана досадна наистина.

by Гост Вто Юни 18, 2013 2:20 pm

Събеседничката му каза MBLAQ. Защо ли не се учуди? На мода си бяха петте протежета на батко Рейн. Особено след ерата на Mona Lisa станаха една от най-обичаните южнокорейски групи. Не беше тайна за никого. От песните на тази група, най-много харесваше "It's War!" Може би, защото донякъде описваше и неговия живот. Хм? Както и да е. Важното е, че песента му харесваше.
Логиката й относно групите му се хареса. Не харесваше хора, които се ограничаваха само до дадена група или даден изпълнител. И точно заради това не харесваше доста голяма част от фендъм-а на INFINITE. Всичките се бяха ограничили до там да слушат само тяхната музика. Не, че нещо де, ама имаше и много други групи, които заслужаваха вниманието им. Както Neon.M например!
- Да, имам любими групи. DBSK са ми любимата група - отговори той. - А женска... 2NE1! - отвърна с видно задоволство. - Любимата ми членка е Пак Бом-нуна. Тя е невероятна. И има толкова кьотаво лице. Иначе съм близък приятел с Нана от After School, Хьосънг от Secret и със Сузи от Miss A.
След като се замислеше сериозно, беше най-близък със Су Джи. С Джин А не се бяха виждали от панти века, а за Хьосънг да не говорим. С нея се виждаше най-рядко и тя винаги го щипеше за бузите. Типична съдистична нуна. По стейдж-овете гледаше да не й се набива много-много на очи. Другите две бяха по-нормални и проявяваха разбиране към бузите и сладостта му. Да, наистина беше много сладък. Може би, най-сладкия член на INFINITE. След него беше Ел-хьонг!
- Нямам никакво време да гледам драми. Но иначе, когато ми се отвори шанс, гледам. Харесвам холивудските продукции, но напоследък пускат изключително слаби филми. Предпочитам старите филми. Ами ти?
Сънгджонг се зае да изучава лицето й. Имаше много приятни черти на лицето. Ръцете й също бяха нежни, а краката хубави. Напомняше му на Кендис Акола, тази която играеше Керълайн Форбс в "The Vampire Diaries". Можеше да й го каже, но знаеше, че ще му се разсърди. Жените не обичаха да бъдат сравнявани с други.
До носът на макнето долетя мириса на нектарини. Онези праскови, които са без мъж. Бяха много вкусни. Подаде глава от скривалището и се заогледа. Не след дълго откри щанда, от който идваше вълшебния вкус на любимия му плод. Отново погледна Емили.
- Лала, искаш ли да си купим нектарини? - загледа я с очакване. Сега оставаше и коремът му да се изкаже чрез изкуркване и щеше да потъне в земята.

by **-Lullaby-** Съб Юни 29, 2013 1:05 am

Усмивката дълго време се задържа на лицето ми след споменаването на сладките открития на Рейн. Бог да го благослови, толкова го обичам! Благодарение на него сега са група и мога да им се радвам. Опитвам се да не се издавам, че съм фенгърл на такова ниво. Все пак сега съм...от другата страна.
Като се замисля, това да слушаш само една група или изпълнител е ненужно ограничени, но да си отдаден на тази група или изпълнител си е достойно за уважение. Нали точно затова сме станали идоли. За да радваме хората и да получаваме любовта им. Това е и мечтата ми от съвсем малка.
Посрещнах с широка усмивка любимите му групи, както и приятелите, които спомена. Аз харесвам DBSK, но повече като стария, пълен състав. Несъмнено са една от най - готините групи. Понякога ми е много гадно като знам, че са разделени сега. А за 2ne1 няма какво да коментирам. Харесвам стила им, музиката им.
- Колко красиви приятелки имаш..- ахнах
От години смятам хората с дръпнати очи за много красиви. Неизвестен факт е, но веднъж си дръпнах очите и ги залепих с тиксо, за да видя дали ще ми отива. Както сами виждате, по - добре е това да остане тайна. Достатъчно луда съм да правя подобни неща, но не е нужно хората да разбират за тях.
- Аз...не мога да се похваля, че имам много приятели сред идолите. - казах леко натъжено.
- Но пък Йонг Бе оппа е мил с мен, смятам го за приятел. В доста добри отношение съм и с лидерката на SNSD Тейон. Чудесна е като характер. А освен това си имам момичетата от групата, които си обичам. Само те ми стигат - казах доволно.
Изслушах отговора му, след което зададе въпроса и на мен.
- Много обичам да гледам. Започнах още докато бях в България. И аз напоследък нямам време. Филми не гледам чак толкова, предпочитам аниметата и четенето на манга онлайн. - отскоро бях започнала да се чувствам като ветеран в гледането на анимета, макар да съм направила само 7 години от гледането им. Като започнах дори не знаех, че се наричат така и че произлизат от Япония.
Макнето ме попита дали искам да си вземем нектарини. Кимнах ентусиазирано. Като се замисля, бях започнала да огладнявам, а не ми се ядеше нещо тежко. Плодовете са добър избор. Освен това ми харесваше как казва "Лала". Много сладко звучи от неговата уста. Много бих се радвала да го имам за приятелче, вероятно много ти приповдига настроението, когато си тъжен. Напомня ми за Джеръми от "You're beautiful" и Енрике от "Flower boy next door". Тръснах глава след тези размишления. Не бива да го сравнявам с никой, защото всеки човек си е индивидуален и уникален.
- Хайде за нектарини! - казах ентусиазирано и скочих на крака, изчаквайки и него.
-По - добре ти води, защото аз каквато съм заблеяна няма да ги намеря! - усмихнах се виновно.

by Гост Нед Юни 30, 2013 11:36 am

Значи тя обича да гледа анимета и да чете манга. Той също обичаше да го прави. Любимото му аниме беше "Yamato Nadeshiko Shichi Henge" или известно още като "Мисия перфектна лейди". Драма версията също беше доста добра. С участието на Каменаши Казуя, Тегоши Юя, Оомаса Ая, Мияо Шунтаро, Учи Хироки и Като Сейширо. Но определено повече предпочиташе анимето. Главно заради чиби версията на Сунако. Колко сладко~
Любимата му манга беше "Kuoshitsuji" a.k.a "Моят иконом". Просто невероятна манга! Анимето също не отстъпва, но Алойс Транси от втория сезон просто му беше трън в очите. Не го понасяше и той то!
- Хайде! - той се усмихна и вдигна задника си от стълбите. Хвана ръката й и я поведе към пазара.
Щандовете с плодовете, които той искаше бяха на другия край, така че имаха време да си приказват надълго и на широко.
- Значи, казваш, че гледаш анимета само от 7 години? Аз ги гледам от много малък. Сигурно ще съм бил на 3 или 4, не съм много сигурен. А ходиш ли по анимефестове? Коплейваш ли?
Най-накрая реши да пусне ръката й. Беше доста неучтиво от негова страна. Хехехе... Сънг Джонг, поддържай си имиджа на кьотаво-лошо макне! Не позволявай да се разнежваш от компанията на една млада и чаровна българка. Известна при това. Бий си шамари ако трябва!
- Ъм.. наистина ли в родината ти най-известния танц се нарича.. Ъх.. Как беше? - той се опита да си спомни. Започваше с "к", но нататък му се губеше.
Започна да се оглежда наляво и надясно, за да види нещо, което да му помогне да си спомни. Накрая видя един магазин за ориенталски неща от другата страна на улицата, срещу пазара. И си спомни!
- Кючек! Да. Казваше се кючек! Щракало се с пръсти и се въртял задника. Някой път може ли да ми покажеш как точно се танцува? Също така, приятелите ми, които учат в България ми изпратиха една поличка, която се връзва. Има разни монети по нея и супер много дрънчи. Използвали се при кючеците.
101% я беше просто застрелял с познанията си по балкански ритми. Трябваше да се образова. Все пак, той беше айдъл. Налагаше му се да разширява познанията си за музиката из цял свят. Само Европа му беше тъмна Индия, но съвсем скоро това щеше да се промени. Той щеше да го промени.
Не след дълго стигнаха до крайната дестинация. Имаше поне 15-20 щанда само и единствено с така прекрасните нектарини.
- Избери ти от къде да вземем.

by **-Lullaby-** Нед Юни 30, 2013 1:32 pm

Момчето се вдигна от стъпалото, на което беше седнал, хвана ме за ръката и потеглихме нанякъде. Аз за всеки случай оглеждах щандовете, за да не пропуснем някой със хубава стока. През това време той заговори и ми привлече вниманието.
- Да, само седем години. Завиждам ти... В моята страна е трудно да достигнеш до аниметата, за повечето хора са просто анимация. Дори да ти харесат, е невъзможно да е преди да си се сдобил с компютър. По телевизията има малко...-надявах се да не го отегчавам, като се отпусна да говоря по много.
Тъкмо си мислех за това, че вероятно не му се слуша толкова за навиците в България, когато той заговори за....за кючек. Досетих се, че говори за него още като го обясняваше. Дори спомена, че му изпратили поличка с монети. Честно казано след като влязох в пубертета спрях да слушам чалга. Признавам си - като малка слушах. Както и всички около мен и на моята възраст. А кючек...или по - скоро подобие на кючек не съм играла от доста време. Зачервих се като домат веднага като спомена да му покажа някой път. Не,наистина....аз ще умра от срам дори ако съм сама и се гледам в огледалото. Иначе доколкото помня като бях малка доста ме биваше да го танцувам...
- Ъмм...може да се каже. Поличката я наричат пендари, заради монетките. И аз имам такава.
Не знам дали да се чувствам поласкана, че знае толкова неща за България, или да да ме е страх, че знае и за някой от нещата, които не се гордея толкова. Като чалгата и кючеците например. Хубаво е, че служат за забавление на хората. Нямам нищо против тях, научих се да не обиждам чуждите интереси. Щом чалгата се харесва на хората, хубаво. Когато бях заклета металистка бълвах змии и гущери по неин адрес, но после пораснах и се научих да бъда толерантна. Сега едва ли някой би предположил каква бях тогава. Доста често си слушам твърда музика, но не ми личи. А и кей попа ми влезе под кожата бързо. Та със всичко това исках да кажа, че има много по - хубави неща, с които да се причуе България, освен с кючека. Все пак беше крайно време да му отговоря.
- Ами...не знам дали ще успея. Трябва да съм на поне пет шота, за да танцувам нещо такова, без да ме е срам. А и не знам дали ще успея..- започнах да се оправдавам.
Ахнах, като видях колко сергии с нектарини има. Сънг Джонг остави избора на мен, който нямаше да бъде никак лесен. Огледах се обстойно. Тръгнах бавно измежду щандовете. Честно казано навсякъде изглеждаха еднакво хубави и цените им не се различаваха много. На повечето сергии се спираха хора, но имаше една с младо момиче, която подминаваха.Тя изглеждаше тъжна. Не знам защо го правеха, може би и нямаха доверие, защото изглежда прекалено млада.
- Там! - казах ентусиазирано и посочих. Тръгнах, след което се спрях да го изчакам и като стигнахме, момичето привидно се оживи. Изправи се и ни попита какво ще искаме. Обърнах се към Сънг Джонг
- Колко смяташ ще ни стигнат? Имай в предвид, че аз обичам да ям.- усмихнах се
Диетите, на които бях подложена ми разваляха това, но сега можех да си позволя, защото това са плодове и не са калорични.

by Гост Пон Юли 01, 2013 3:23 pm

Педари се наричали поличките. Това обяснява много. Неговите пендари бяха в яркочервено и супер много дрънчаха. Сънг Йол буквално се побъркваше, когато Сънг Джонг ги извадеше и започнеше да дрънчи наляво-надясно с тях. Е, нищо. Такъв му бил късмета. Да е жив и здрав човека.
- Е, щом трябва да си пияна, за да танцуваш, няма да те карам. Ще намеря tutorial-и в youtube и сам ще се науча. Някой път като се срещнем ще ти покажа какво съм научил! - макнето на INFINITE изпъчи гърди напред. Беше се надул като пришка, която е на път да се спука.
It's breaking new! И Сънг Джонг ще се спука от надуване. Той обичаше да се надува и хвали. Учеше се бързо за разлика от по-големите от него в групата. За съжаление не можа да се превърне в dance machine като Хоя и ДонгУ. Много го беше яд, но не му оставаше нищо друго освен да продължава да се труди, за да постигне това, към което се стреми.
Емили тръгна да оглежда щандовете. Да, изборът щеше да бъде доста труден. Все пак, не бяха един или два, а цели двадесет щанда само с нектарини. Paradise!!!
Лигите на певецът образуваха в устата му водопад. След малко щеше да започне да пада на гъсто, на гъсто. Преглътна с мъка лигите и Лала обяви мястото, от което щяха да купят плодовете.
Отидоха на един щанд, на който имаше младо момиче. Беше хубаво, чисто и спретнато. Обикновено, но семпло. На DragonTwins определено щеше да им хареса девойчето.
- Какво ще искате? - попита то и се усмихна.
- Едно кило нектарини искаме - отвърна макнето и извади портфейла си. Погледна цената и й връчи сумата.
Девойчето им напълни торбичката с един килограм нектарини и даде торбата на Сънг Джонг. Той я взе.
- Някой друг път пак може да минем и да си вземем от теб - каза й И и с Лала потеглиха. - Сега да намерим къде да измием нектарините и да почваме да плюскаме под звучните слова на бате Азис. Между другото, онзи ден ми изпратиха автограф от Милко Калайджиев. Един с много хубав мустак.

by **-Lullaby-** Вто Юли 02, 2013 4:14 pm

Разсмях се звънливо, след като каза, че ще си намери клипчета в интернет. Не беше за да му се присмея или нещо такова, просто беше забавна картинка катоси го представих. Виждала съм много мъже да се кълчат под ритмите на кючека и някой се справяха доста добре честно казано. Но никога не съм гледала такъв от азиатски произход, което щеше наистина да е интересно. Не е тайна, че азиатците са известни като добри танцьори, и тези, които слушам и гледам всеки ден го доказват.
- Нямам търпение в такъв случай! - казах с усмивка.
- Не забравяй да си сложиш и пендарите, те мотивират допълнително.
Моите бяха лилави на цвят. Ама циганско наситено лилаво, защото самите монетки за ярко жълти и...гледам да не ги вадя много. Купих си ги, когато бях в Турция на турне с училищния хор. От там се запасих и с тениски на Спондж Боб. Луда работа, знам.
След като бяхме пред щанда, Сънг Джонг поиска на момичето един килограм. Плати ги всичките, което ме накара да се почувствам малко неудобно, защото съм свикнала винаги да деля, защото като някой си купи храна обикновено се нахвърлям и изяждам повечето. Но пък последния път ми се бяха обидили, затова реших да не се обаждам сега. Хареса ни факта, че момичето умишлено ни избираше най - хубавите нектарини. Със сигурност не бях сбъркала със избора. Макнето и каза, че може да минем и друг път да си купим от нея. Аз само се усмихнах и кимнах. По принцип и доста често идвах да се разхождам сама на пазара, защото се сприятелих с някой от бабичките, а и за да не си нарушавам диетите идвах да се тъпча с плодове и зеленчуци. Предпочитам ги от тук, отколкото от супермаркетите.
- Знам чешма наблизо! - заявих горда от себе си, докато още се оправях от шока след споменаването на Азис и Милко Калайджиев. Поведох го, а след няколко секунди попитах:
- Наистина ли ти харесва Азис? - попитах с любопитство.
- А момчетата от групата ти знаят ли, че ти харесват балкански песни? -попитах също. Беше ми доста любопитно дали знаят и как го приемат.
За мое щастие не се обърках с местоположението на чешмата, макар че бях идвала само веднъж. Не беше кой знае какво, просто леко порутена чешма с мивка, вероятно сложена за такива като нас. Но вандали, също и хода на времето са си показали въздействието върху нея.
- Моля, дай на мен! - казах с усмивка и взех чантата. Поне това можех да направя, все пак той ги плати.
Изплакнах си ръцете,сложих чантата в мивката, завъртях кранчето и налях нужното количество вода вътре. С голяма купа е много по - лесно отколкото с найлонова торбичка, но сега нямам такива екстри. Започнах да старателно да мия нектарините, излях мръсната вода и повторих процедурата още два пъти. След като бях готова, взех торбата.
- Готови сме. - обявих победоносно, разтворих чантата чантата пред него и казах:
- Нападай!

by Гост Вто Юли 02, 2013 4:44 pm

Лълабай заяви, че знаела наблизо една чешма. Честно казано, той нямаше много време да се шляе наляво-надясно. А пък на пазара идваше веднъж на високосна година и то, за да пазарува. Най-често пазаруваше лидера. На макнето беше възложено чистенето. Е, не се оплакваше, но предпочиташе да излиза, отколкото да кашля като магаре заради прахоляка.
- Честно казано, не ми е сред любимците. Старите песни са му много по-хубави от тези, които пуска от 2009 до сега. А клиповете му са просто... no comment.
На ума му дойде един въпрос относно костинбродския славей, но щеше да попита по-късно.
Последва споменаване на хьонг-овците му. Не обичаше да говори много-много за тях, но явно си беше неизбежно. Където и да отидеше и с когото и да говореше, винаги по някое време замесваха и тях. И при това най-често в устата им беше Мьонг Су-хьонг. Сънг ДЖжонг толкова грозен ли беше, че винаги питаха за мистър Ким? Горкото макне...
- Да, знаят, но не ми обръщат особено голямо внимание. Даже някои песни им харесват, най-вече рапа и попа. Най-вече им харесват песни на 100... нещо си там.
Стигнаха до чешмата. Не беше нищо особено. Просто леко порутена мивка с чучур и регулиране на топла и студена вода. Но нямаше как да има топла, защото нямаше бойлер, така че, което и да се пуснеше щеше да има студена вода.
- Ето - певецът й подаде торбата с нектарините и я остави да ги измие. Седна на пейката до чешмичката и най-покорно я изчака.
Докато чакаше Златокоска да свърши с мръсната работа, той започна да си мисли за тази спефицична музика наречена тъй любовно "чалга". Най-вероятно самите изпълнители са нарекли този тип звучене така.
В родния му град, Гуангджу, къщата му се намираше в близост до една кръчма. Казваше се "Куцака", наречена така любовно от местните пияндета. Официалното име беше "Куцият пес". Основателят й се казваше Сън У Голямото Соджу, а сегашният й съдържател, синът му, Сън У Малкото Соджу. Та, в тази долнопробна кръчма най-редовно пускаха сръбско. От там още беше започнало всичко, но тоталното му прослушване на балканска музика започна, когато дебютира като част от INFINITE.
Момичето оповести, че е готово и разтвори торбата пред него. Сънг Джонг взе една от нектарините и отхапа. Сладкият сок на плода се разля в устата му и той изцвили от удоволствие. Бяха нереално вкусни. Сочни, вкусни, пълни със сокче - точно така ги обичаше. Определено щеше да си купи пак от онова момиче.
- Айгу, много са вкусни. Може после да се върнем за още една торба! Какво ще кажеш, Златокоске?
Момчето бръкна в джоба на дънките си и извади от него пакет кърпички. Остави ги близо до торбата за свободна употреба и продължи да плюска.
- Днес се местя. Хазяинът ни изгони от дорма ни. Сега от Woolim ще ни търсят друг, а до тогава всеки ще живее, където намери. Су Джи-а говори с Фей-нуна и тя се съгласи да живея при тях. Така де, от днес ще живея в дорма на Miss A за неопределен период от време. Искаш ли да дойдеш с мен за преместването? Спокойно, няма да те карам да ми носиш багажа - той се изхили на физиономията, която тя беше направила и си взе хищно четвъртата по ред нектарина.

by **-Lullaby-** Сря Юли 03, 2013 3:06 am

Слушах краткия анализ за творчеството на Азис с наострени уши. Аз самата не бях никак добре запозната с него и не бях сигурна какво е било то преди 2009 година. Но пък си имах бегла представа за клиповете му. Те наистина не са за коментиране.
Последва и отговор на въпросите ми за мембърите на Infinite. Стори ми се, че не му се говори много за тях. Съжалих, че съм отворила темата. Явно не му обръщат голямо внимание, но е хубаво, че не го критикуват за нещо. В главата ми изплува образ как всичките от групата се кълчат на песен на Тони Стораро и щракат с пръсти. Благодарение на тази моя развинтена фантазия понякога вървя по улицата и си се смея сама, но сега успях да се сдържа и да изглеждам нормално.
След като приключих с миенето и му разтворих торбата, го изчаках да опита, за да каже дали са хубави. Мнението беше положително, и аз се настаних на пейката и взех и аз една нектарина. Отхапах нетърпеливо. Наистина бяха превъзходни.
- Разбира се, щом ти харесват. - кимнах.
Както бях гладна, тези плодчета ми дойдоха като свежа глътка вода в безводна пустиня. Сънг Джонг напредваше, но и аз не се оставях. Макар че се стараех да ям като възпитано момиче, бързото ядене ми изигра лоша шега и чак по брадичката имах сокче от нектарините.
- Може ли една кърпичка? - попитах за всеки случай, след което измъкнах една и я използвах по предназначение. Сгънах я, защото със сигурност ще ми потрябва пак. Докато се вживявах в яденето на поредната, момчето ми разказа за това, че ще се мести. Гадно е, че са ги изгонили така, но е хубаво, че си е намерил при кого да живее. А в дорма на Miss A едва ли е лошо. Чела съм, че Фей е много мила. Макнето ме попита дали искам да отида с него при преместването. По принцип ми беше трудно да отказвам, нищо че преди малко се запознахме и вероятно дори щях да му помогна с багажа, ако нямах интервю днес. А тази странната физиономия я направих, защото се изненадах че ме покани, а и защото ще ме е срам да се цъфна в дорма на Miss A.
- С радост, но днес имам интервю, за което между другото напълно бях изключила. Иначе не ме плаши багажа ти. - изкисках се
Между другото не съм свикнала да ми обръщат голямо внимание напоследък, и вероятно дори трябва да съм му благодарна, че все още стои при мен. Повечето хора ме смятат за странна или откачена.
Неприятно ми бе, че му отказвам, но и да отидех, само щях да им преча. Ще трябва да се настанява и да привиква към новата обстановка, и аз само ще съм товар. А моето интервю също ме плаши, защото достоверен източник ми каза, че този репортер е гадина. Кой знае какви въпроси ще ми задава...
- Напълно възможно е да ти хареса там и после да не искаш да си тръгваш! - казах с усмивка.
- А пък на момичетата също може да има хареса да си имат пети член. - хилнах се глупаво, за да си личи, че се шегувам.

by Гост Чет Юли 04, 2013 10:53 pm

Лала го отряза. Имала интервю и за това нямало да може. Ех, И Сънг Джонг и неговият "невероятен" късмет. Просто няма друг човек с такъв късмет. То, не всеки го може де. Или се раждаш с него, или не.
Заради хьонг-овците му доста хора отказваха да стоят заедно с него. Търсеха или Хо Уон, или Мьонг Су. Сънг Йол, Сунг Гю, У Хьон, Донг У и макнето бяха, така да се каже, в изолация. Не бяха чак толкова известни, но всички работеха по този въпрос. Скоро и тяхната компания щяха да търсят!
- Да, може и да ми хареса там. Все пак ще бъда в компанията на четири прекрасни дами - при мисълта леко се подсмихна, след което прихна да се смее. - По-точно ще бъда шестият член на Miss A. При тях живее и Ким Бом, актьорът. Няма да съм единственият мъжага.
Това донякъде го успокояваше. Нямаше само него да викат, за да им сваля чаши от високите шкафове или да сменя крушките. А и нямаше да се застоява много-много в дома им. Все пак беше част от Infinite, една от най-известните поп групи в момента. Бумът дойде след излизането на песента им “Before The Dawn” или накратко BTD. Най-мощното им завръщане! Сега предстоеше още едно, за което работиха здравата! И наистина се беше получило мега готиното. След сладникавото “Man in love” дойде ред на един comeback в типично техен стил.
- И спокойно, няма проблем относно идването. Щом си заета.. Разбирам те. Моят график е също доста натоварен, но днес ни дадоха време, за да се преместим. Е, аз моето малко го удължих, защото избягах. Добре, че бяха фенките, за да стане това.
Той едновременно говореше и ядеше. Знаеше, че не е прилично, но в нейната компания можеше най-спокойно да се отпусне и да бъде себе си – идиотчето на Инпиниту. Кекекеке~
Малко по малко прасковите в торбата драстично намаляха. Скоро останаха две и всеки си взе по една. Костилките бяха останали в найлоновата торбичка. Там хвърлиха и последните две, след което станаха от пейката и тръгнаха да се връщат.
Тъкмо изхвърли торбата с костилките и макнето на Miss A му звънна. Чудила се къде се бил бавел. Ами, на пазара, бе! Разбраха се и той й затвори.
- Лала, ще ми дадеш ли номера си?
След като й го взе даде и своя. Записа си телефонния й номер, а на името добави и едно сърчице. За да му напомня за златните й коси и романтичното й лице. Нях~ да не се влюбваш, бе, Сънг Джонг?
- Е, за съжаление ще трябва да се разделим. Някой път ще ти звънна да се разберем да се видим на по кафе… или на по нектарини?
По живо по здраво се разделиха и господин И тръгна към вече бившия дорм на групата му. За да си вземе багажерите, не за друго.
След като свърши тази важна задача хвана такси и тръгна към дорма на четиричленната женска група. Плати на шофьора още преди да е спрял автомобила. Къщата беше… внушителна. Това беше точното определение. Явно добре си живееха. Мда, мда.

by **-Lullaby-** Пет Юли 05, 2013 12:59 am

Сънг Джонг се подсмихна след като спомена, че ще е в компанията на четири красиви дами. Аз също се подсмихнах като го каза. Току виж след ден два сладкото макне на Infinite си паднало по някоя от тях. Няма да е грешка и четирите са красиви. След това каза, че ще е шестия член, защото Ким Бом също живее там. Ууу...повдигнах вежди.
- Тогава няма да ти откажа, ако ме поканиш на гости...-казах съвсем тихо, дори не съм сигурна дали ме е чул.
Усмихнах се с благодарност, след като каза, че ме разбира. Наистина да си известен не е шега работа. Той е и по - известен от мен, вероятно е и по - зает.
Продължавах с нагъването на плодове докато го слушах. Поне нямаше да има нужда да се тъпча с друго преди да отида. Това щеше да ме засити до довечера.
По едно време телефона му звънна, вероятно трябваше да си върви. Все пак имаше да се мести. На мен щеше да ми се наложи да се прибера до у нас и да се приведа малко във вид. Последния път като бях на интервю ме изненадаха като поискаха да се снимам, а аз мязах на маймуна в прическата. Сега няма да го позволя. Приключихме с яденето и станахме. Помоли ме за номера ми. Продиктувах го, а той си го записа. След това повторихме процедурата, но аз си записах неговия.
- Добре. Беше ми приятно! Довиждане. - отговорих със усмивка и тръгнах. Той тръгна в обратната посока. Запътих се към дорма ни, наложи ми се да хвана такси, защото ми беше станало тежко и не ми се вървеше толкова път пеша. Иначе времето си е идеално за разходка. Прибрах се и влязох под душа. Нямах много добро предчувствие за това интервю, но ще видим.

by **Haena** Чет Апр 10, 2014 10:35 pm

Пътуването в градския транспорт винаги ми е докарвало онава спокойствие от нормалното ежедневие.Можех най-спокойно да ангажирам някоя от колите на баща ми или да се метна с личния му хеликопер.Всичко това ,всички тези етикети ,които лепваха на "богатите" много ме дразнеха.Аз никога дори и не съм си помисляла да използвам парите си ей ,така.Нарочно ходих с най-простите дрехи и само такива си купувах.Това което търсех не беше одобрение в обещстволо или популярност исках приятели.В крайна сметка явно методите ми не бяха правилни защото всичките ми опити бяха неуспешни.Понякога се чувствах наистина много самотна и изолирана.
Въздишка се откъсна от устните ми и аз преместих слеващата песен.От слушалките се разля нежната музика на EXO .Харесвах тези момчета.Особено главните вокали-Бекхьон и Ди Оу.Те ме караха от време на време да влизам в ролята на фенка.Обожавах ги.Честно казано би трябвало да харресвам рапърите като цяло ,но понеже на мен не ми се получаваше много добре нежните тонове ,можех само да мечтая да имам такъв глас или в моя случай просто да се радвам на останалите късметлии.Затова в момента ме тренират за рапър.Опазил Господ ,се справям засега чудесно.Всъщност измежду трейнитата започна отново да се говори за предстоящ дебют.Казаха ,че започват да правят инспекции и един от нас ще го огрее ..може би.На мен ми беше все тая.Все още не бях достатъчно уверена за сцената.
Връщах се точно от доктора си или по-скоро да кажа екипа от доктори ..всъщност направо цялата болница ,която баща ми беше организирал за да ме наблюдават.Това беше просто банално.Биабета не беше нищо собено.Този месец даже резултатите ми бяха направо отлични.Болеста ми се беше укротила,което ме радваше.Позволиха ми вече нов списък с храни ,които бях напълно забравила точно и за това се бях запътила към пазара.Да ,точно.Към обществения пазар.
Слязох от зеления автобус и се огледах.Май бях объркала спирката така ,че ми се наложи да повървя малко нагоре по булеварда.Гласовете на B.A.P вече ехтяха в ушите ми.Привидно вървях напълно спокойно ,но вътрешно едвам притисках импулсите от музиката и едвам се сдържах да не се разтанцувам посред улицата.В последно време наистина се чувствах ,доста по- нормална.Не знам на какво се дължеше това ,но знаех ,че Сонгми ,една от колежките ми с която бях много близка ,всъщност тя ми е истиска братовчедка,имаше пръст в това.Когато разбрах този факт наистина бях изненадано -зарадвана.Беше ми останала само тя и мама.Двете бяхме прекарали доста малко време ,но вече чувствах ,че я обичам.
Ето ,че вече излязох на Пазара.Имаше толкова много хора и с поредната въздишка на уста се шмугнах в тълпата в търсене на продуктите ,които ми бяха предписани.Не се бях чувствала толкова гладна колкото се чувствах днес.Беше странно.Принципно едвам-едвам се хранех ,но този месец определено нещо се беше случило с мен.
Докато вървях през тесните улички и се разминавах с хората ,не можех да изпусна поглед от всичката тази храна затрупана около мен.Несъзнателно облизах устни ,но осъзнавайки се бързо преглътнах лигите си.Вече бях свикнала със строгата диета така че се справях лесно с такива подлъгващи ситуации.
Минах покрай готвената храна и скоро се оказах лице в лице с плодовете и зеленчуците.Бях си взела кимчи защото го обичах и нямах търпение отново да го опитам.Всеки месец нова диета ,какво да направя.
Редичките от сергийки бяха сякаш безкрайни.Подминавах ги една по една в търсене на продуктите от списъка.Ето ,че вече вървях половин кило портокали в ръка и отделно ягоди ,киви.Понеже усещах че няма да се справя успях да набутам тарелката със червените ягодки в чанатата си заедно с кивитата.Докато си закопчавах раницата видях последното от списъка.Банани.
Закопчах по най-бързия начин ципа и тръгнах към сергията.Вече бях приготвила банкнотата в ръцете си ,когато пред мен изневиделица се пръкна някаква момчешка глава ,предлеждайки ме.Вгледах се в тила му.Ама какво...?
-Ъм,извинете ме.-казах тихо и се промуших пред него.Той ме предреди ,какво друго да направя.
-Аджумааа,я дайте тези банани .-казах на лелката ,която вече държеше жълтите плодове.Жената ме изгледа въпросително ,което ме изненада,затова извадих нова банкнота и щом сумата в ръцете ми беше удвоена я размахах пред лицето на продавачката.
-Благодаря,лек ден.-казах й когато взех торбата със бананите.Приготвих се да се обръщам ,забила поглед в белия лист.Гледах да ли не съм пропуснала нещо...а да мандарини!Тогава усетих как се сблъсках с нечии доста твърди гърди.Вдигнах очи нагоре,отстъпих малко назад за да видя кой за малко да прегазя и
-Сори.-казах и повдигнах леко вежда.

by **Jungkook** Пет Апр 11, 2014 9:45 pm

Движих се с умерена крачка към пазара . Цял ден не бях ял нищо . Събудихме се рано с момчетата от групата . Имахме важна репетиция . Репетирихаме доста пъти хореографията , а и самата песен “Just one day” за участието ни днес .Не спирахме да повтаряме всичко отново и отново , докато не изчистихме и най-мъничката грешка. Да да си известен е толкова яко , но хората нямат напредстава колко много всъщност ние се трудим , за да постигнем това , което виждат те .
Ходейки си танинаках песента , дори и да не исках ,тя вече се беше забила в главата ми . Не знам защо след такъв вълчи глад отидох на пазара . Наистина ми се приядоха много банани – свежи и жълти . Бях с качулка , така че да не ме виждат феновете , но все пак отвреме на време усещах някои странни погледи , затова забързвах крачката си и когато се отдалечавах пак забавях темпото . Пътят беше дълъг от компанията до пазара , а аз продължавах да си тананикам песента . Накрая извадих слушалките си и си пуснах музика , за да се разсеям . Имах малко време до участието , така че трябваше да побързам.
Като стигнах до пазара видях много хора . Всички обикаляха и търсиха желаните от тях плодове или зеленчуци .Бях малко неориентиран , понеже много рядко ми се е случвало да идвам тук. Минавах през всяка сергия , докато намеря тази за бананите . А на тези сергии , на които имаше големи опашки , въпреки големия си ръст , проточвах врат , за да мога да видя какво продават . Най – сетне стигнах до бананите . Доста хора се лутаха там и аз забелязах , че имаше само една връзка банани . Промуших се през всички , стараейки се качулката да не ми падне . Грабнах бананите рязко и умело и бързо ги занесох на продавачката . Извадих банкнота и тръгнах да я подавам на жената , но в този момент чух някакъв момичешки глас зад мен . Тя говореше , че искаше бананите . Но аз вече бях приготвил парите . За каква се мислеше тя ?! Тя държеше банкнота пред жената , но тя не и отвърна . След това момичето извади още една банкнота и продавачката взе парите и и даде моите банани . МОЛЯ?! Това момиче и даде двойно за бананите и тя веднага и ги даде ,без дори да реагира , че аз бях първия с бананите . ТОВА БЯХА МОИТЕ БАНАНИ . Момичето тръгна да си тръгва . Аз се обърнах към нея и тя се удари в гърдите ми .
- Извиняваш ми се ? – попитах аз раздразнено . Не се ядосвах лесно , но когато бях прав , държах на това . Леко бутнах момичето с пръсти в рамената , не като удар , а повече като закачка , за да издразня .

by **Haena** Съб Апр 12, 2014 1:35 pm

Гледах момчето с леко разширени очи.Пред мен стоеше сами Джунгкук от BTS.Усетих как сърцето ми се свива.Още не бях свикнала да реагирам нормално на идолите и известните.Беше ми още странно макар ,че от Pledis Еnt. вече ги познавах лично всички звезди и някак си вече им бях свикнала,но сега.Плюс това от личен опит знаех колко надути и злобни бяха повечето популярни личности.Самочувствето им беше над небесата чак.Наистина мразех такива хора ,но в днешно време нямаше оттърване от таки като тях.Даже всъщност беше воделно да си копеле и кучка .Да,много яко,нма що.Може би затова и нямах приятели.Моята гледна точка за живота..ами малко странна е,а и си имах идеал за човек.Ще кажеше това е странно но при мен беше така.Харесвах ,възхищавах се и всъщност търсех хора с блага душа.Дори и да мълчанието ни щеше да ми е достатъчно важното щеше ,че е до мен.Такиво хора търсих. Като се замисля обаче може би точно тези си мои теории ме караха да се изолирам и тка да нямам прители.Бавно започнах да осъзанвам ,че грешката всъщност беше в мен.Може би щеше да е добра идея да се променя или..
Самото макне на BTS стоеше пред мен и на всичкото отгоре взе че ми отвърна хапливо,което ме изненада.Не очаквах ,че момченце като него ще има смелоста да говори така.Останах с пръст в уста.Ето че за пореден път теорията ми за надути идолчета се потвърди.
-Извиняваш ми се ? -беше казал той и на всичкото отгоре ме побутна с ръка по рамото.Залитнах леко назад ,но намерих равновесие.Какво си позволяваше това момче!?Само защото беше известен си мисли ,че всичко му е позоволено.
-Яя,какъв ти е проблема??-отвърах със същия тон какъвто той използва.Каквото повикало такова се обадило,пък!Извъртях раздразнено очи и осъзнах ,че доста хора се бяха обърнали и ни гледаха.Трепнах с рамена и отонво извърнах погледа си към този на певеца.Присвих очи и изцътках.Не ми се разправяше.Дори и не знаех какво бях направила.Тоя просто ми цъфна и ми се озъби ,а на виското отгоре и ме блъсна!Хах.Що за възпитание.В главата ми за толкова кратко време започнаха да се въртят въпроси как може нещо напръв поглед толкова сладичко като него да е такова леке?Да ,признавах си бях му фенка ,но какво си позволяваше ?!Все още не разбирах на какво отгоре го правеха всички звезди.Моя колежка от уневерситета ,ми беше разказвала как засякла Джунхьонг от B2ST и се била блъснала в него ,той успял да си разлее водата и решил да й покаже от къде изгрява слънцето.Хах и тогава и сега бях възмутена.Само защото не съм с един тон грим и не съм под прожекторите на сцената не означава че не съм човек.Исках човешко отношение,но явно в случая сега исках да просто това момче да прови възпитание,ако имаше такова.

by **Jungkook** Пон Апр 14, 2014 8:07 pm

Момичето седеше и просто ме гледаше . Явно осъзна кой съм . Всъщност нямах голямо самочувствие наистина , напротив в повечето случаи съм доста мил , но бананите ме изкараха извън равновесие . Имах чувството , че беше минал един час , откакто тя ме гледаше . Исках да оправя положението и да и се извиня за първоначалния изблик , но не знаех как . Затова просто седях и я гледах . Отвреме на време погледът ми се местеше и към ръката и , в която държеше торбичката с банани . Вече започваха да течат слюнки от устата ми , усещах лекият дъх на банани . Бях толкова гладен , но уважението ми към жените и възпитанието ме възспираха . Не знаех какво да правя .
Очаквано кафявокосото момиче се заяде също . Не беше виновна , аз я предизвиках . Без да се усетя започнах да я оглеждам . Чак сега забелязах дългата и тъмна коса и красивите очи .Беше наистина красива . След бързия оглед , отместих погледа си , за да не изглежда странно . Видях също така , че малката ни кавга е създала публика . Хората са бяха втренчили в нас , така сякаш едва ли не всеки момент щяхме да се сбием . Бях известен , така че не исках да трупам негативите на хората и реших , че ще е по –добре да се разберем на саме .
- Никакъв – казах бързо аз и се усмихнах леко – Нека да се разберем насеме – продължих тихо като извърнах очи към хората , надявайки се те да не ме чуят . Мислейки , че ме е разбрала , очаквах някакъв отговор от нея , знак или дори някакво кимане . Но тя просто седеше и ме гледаше . Започна да ми става неловко . Притеснявах се какво ще стане . Аз бях просто едно макне , не се очакваше да се забърквам в неприятности . Вече не ме свърташе на едно място . Започнах бавно да се движа , като си марикарах фигурка във формата на звезда . Когато го повторих няколко пъти ,реших , че хората ще ме помислят за луд и спрях . Застанах отново срещу нея и за кратко просто я гледах в очите . После се приближ замалко и се усмихнах мило .
-Не съм сигурен дали знаеш кой съм , но наистина искам да ти се извиня за грубото държание – започнах да шептя аз – Моля те , нека се разберем някъде насаме , защото хората ни гледах – завърших аз , отдръпнах се малко и погледнах към нея, очаквайки отговора и .

by **Haena** Пон Апр 14, 2014 10:02 pm

Може би беше добра идея да намаля децибелите защото дори с тази си малка изцепка ,бях успяла да привлека вниманието на хората около нас.Не ,че ми пукаше ,просто не ми се искаше да ми се случи нещо.Все пак Джунгкук беше известен.Леко започнах да съжалявам защото не исках да му правя проблеми.Не че някога съм била на ясно какво преживяваха звездите.Както и да е ,каквато и да е била вина в мен взе да се топи бавно защото все още бях леко обидена.Не можеше да си позволява такива нещо ,още по-малко към нуна като мен.При тази мисъл ,малко се намусих ,защото не можех да приема факта ,че съм стара.
- Никакъв.-отвърна бързо той докато мазно ми се подсмихваше.Нека да се разберем насеме.-допълни този път тихо и заговорнически
Съвсем усезаемо усетих погледа му върху мен.Чудесно ,сега какво ...Заклевам се ,че ако изтропа ,колко съм грозна щях да го ударя!Изчаках го с присвити очи да спре да ме съзерцава и когато това стана скръстосах ръце пред гърдите си и го последвах.Дори не знаех защо.Следвах го послушно,но го гледах през цялото време през сбърчени вежди.Тъкмо си мислех ,че няма смисъл да му ходя по гъза , тъкмо щях да се извъртя и да му обърна гръб и да го оставя да си се шляе безцелно из тълпата,когато младото момче най-сетне се обърна към мен и спря.Алелуя!
-Не съм сигурен дали знаеш кой съм , но наистина искам да ти се извиня за грубото държание-заговори той и усетих как се приведе леко към мен шепнейки ми тези думи.Погледнах го неудомяващо.Той...беше ли наред?
-Моля те , нека се разберем някъде насаме , защото хората ни гледат.-довърши той и се отдръпна давайки ми дистанция.
Прочистих гърло ,възвръщайки си предишната увереност.Сега, когато не беше така близо ми беше по-лесно.
-Първо ,не те знам кой си и това не ме засяга.-предпиех изнедаваща тактика.-Извинението ти обаче все пак се приема!Но не мисля ,че имам нещо да ти казвам,не те познавам и нямам огромно желание така чеее,адиос,хъх!-размахах ръка пред лицето му и хвърляйки му последен смръщен поглед.
Тези звездички си мислеха ,че всичко им е позволено ,но това беше реалноста и тук всички сме хора.Всички сме еднакви !

by **Jungkook** Пон Апр 21, 2014 11:38 am

Непознатата реши да ме последва . След като походихме 2-3 минути , реших , че е време да спра . Нямаше нужда все пак да отиваме на другия край на града . Спрях и се обърнах към нея . Тъмнокоската ми каза , че не знае кой съм . Чудесно , така беше по - добре .Иначе можеше да се оплаче в компанията или кой знае какво друго можеше да направи . Успокоих се малко , като издишвах и вдишвах дълбоко .
-Чакай , чакай - опитах се да я спра аз , след като ми размаха пръст пред лицето . Опитах се да не обръщам внимание на това и не го приех на сериозно - Въпреки , че не ме познаваш и не искаш да ме познаваш .. мисля , че трябва да се запознаем . Все пак се бихме за банани - засмях се аз сам , а тя просто седеше и ме гледаше така сериозно . Окей , явно не бях особено забавен за нея . Красивото момиче не реагираше по никакъв начин . Най-вероятно просто искаше да се махне от мен и да си изяде бананите насаме . Трябваше да предприема друго . Най-разумно беше просто да и благодаря , че приема извинението ми и да се разделим по пътищата си , но не .. Аз исках банан и щях да си взема . Но този път реших , че е по-добре да си взема по по - мил начин . Не можех да и кажа просто ''Дай ми банан'' . Нямах толкова много време на разположение , а бях зверски гладен .Очакваше се тя да отвърне нещо на предложението ми . Все пак водихме някакъв диалог , нали ?! Беше нейн ред да каже нещо , а тя просто мълчеше и ме гледаше с недоумение .Но ако искаше да си тръгне , можеше да го направи . Никой не я спираше . Честно не разбирах какъв и е проблема . Бас давам , че ми е нуна , макар че външно не приличаше на такава . Даже изглеждаше много млада . Само те са толкова сериозни и груби , когато стане някакво недоразумение . Ако беше някоя по - малка , първо щеше да знае кой съм , второ всичко щеше да се развие по - коренно различен начин . Като например накрая щяхме да свършим със снимка или автограф , за да получа бананите . Не че бях използвач , но гладът пълнеше мозъка ми с други мисли .
-Джунгкук - представих се аз , след като тя явно не възнамеряваше да каже нещо - Приятно ми е ! - усмихнах се чаровно . После се усетих , че макар и тя да не ме позна , можеше да се сети нещо по името ми . Но вече се бях запознал , беше твърде късно . Просто се надявах тя да не слушаше такава музика или не знам - да не беше обръщала внимание на групата ни ..

by Sponsored content

Пазарът

Пазарът

Re: Пазарът

Re: Пазарът

Re: Пазарът

Re: Пазарът

Re: Пазарът

Re: Пазарът

Re: Пазарът

Re: Пазарът

Re: Пазарът

Re: Пазарът

Re: Пазарът

Re: Пазарът

Re: Пазарът

Re: Пазарът

Re: Пазарът

Re: Пазарът

Re: Пазарът

Re: Пазарът

Re: Пазарът

Re: Пазарът

Re: Пазарът

Re: Пазарът

Re: Пазарът

Re: Пазарът

Re: Пазарът