Re: Пазарът

by **Haena** Сря Апр 23, 2014 5:55 pm

-Чакай , чакай.-опита да ме успокои Джункук.Сбърчените ми вежди леко трепнаха и да ,наистина се изненадах.Трейнита които познавам винаги са твърдяли ,че всички звездички ,които са срещали са гледа колкото се може по-бързо да се оттърват от нахалните фенове.А този пред мен ме спираше??На къде вървеше света не разбирах.Дори не знаех какъв му е проблема!Сигурно се е припознал..не веднъж са ме бъркали за някоя личност.Последния път решиха ,че съм някакма актриса и ми отне половин час да си свалям шапката,очилата,лещите и шала и да и обснявам ,че не съм никоя си актриса.Ейш,мразех бърборковци и тогава едвам се оттървах от тези.
- Въпреки , че не ме познаваш и не искаш да ме познаваш .. мисля , че трябва да се запознаем . Все пак се бихме за банани
"Я чакай малко!"-буквално беше въпроса който се четеше върху лицето ми.Били сме се за банани ли?Та аз си ги купих !С никой не съм се била! Може би беше добра идея да се махна от него.Да не се окаже някое копие на Шин ,онзи смахнат японец ,който в последно време е нашумял.Не съм се и замисляла ,че известна личност би могла да има такива умствени проблеми.Точно за това вече обмислях план за бягство от този малоумник.
-Джунгкук .-погледнах го с вирната вежда.О,не.Нененене.Само не и запознаство!Приятно ми е ! .Ъхх,тихо въздъхнах .Чудесно сега трябваше и аз да си кажа името.Загледана подозрително в усмивката му така и не успях да отпусна напрегнатите си рамена.Имаше нещо гнило в цялата тази ситуация.
-Хена?-отвърнах но отговара ми беше по-скоро въпрос.Не уцелих интонацията затова бързо прочистих гърло ,отново заемайки отбранителна позиция.-Това ..това скрита камера ли е?-попитах го тихо и докато го изричах се привеждах леко към него оглеждайки се наоколо.Хъм,онази бабичка със сламената шапка ми изглеждаше подозрителна.Нищо чудно под шапката да има камера.
Вниманието ми отново беше насочено към момчето .Чаках отговора му и точно преди да го изрече го изпреварих.
-ОМО ,Я виж там!!!-казах въодушевено и посочих някъде зад рамената му.Щом успях да го разсея ,без да губя време ,гушнала всичките си дисаги се обърнах и се запромушвах измежду хората.
Скрита камера ,а?!

by **Jungkook** Чет Май 08, 2014 8:10 pm

Когато и казах това , как сме се били за бананите ме изгледа доста въпросително . Тя въобще не разбра какво имах впредвид . Разбира се , че не беше буквално , но аз бях този който тръгна да плаща на жената , а тя богаташката даде двойно . Много мразя такива женички , които имат късмет и са с много пари . И какво и аз съм известен , но не се правя на някоя важна личност и не се правя на по-специален като давам повече пари . Аз съм нормален човек .
-Приятно ми е , Хена - усмихнах и се аз , въпреки че нейният поглед беше все един и същ - безразличен . Хена започна да се оглежда наоколо . Мислеше си , че има скрита камера . Тя шегуваше ли се с мен ? Кой ще и заложи скрита камера на нея ? Не исках да прозвуча нагло , но все пак аз съм този в к-поп група , не тя . Не ми се вярва да залагат скрити камери на случайни хора .
- Ъм... - успях да издам само този звук , когато чернокосото момиче ми каза да погледна назад . Умникът аз се обърнах и не видях нищо . Веднага се обърнах и видях как Хена се шмугва между хората . Е това вече беше грубо . Загубих повече от час в разправии , само заради един банан . В какво се бях превърнал ? Не знаех , че съм толкова кръвожаден . Но , това нямаше да свърши така . Едно от неща , който най-мразя е да губя . Нямаше да оставя някаква непозната да спечели . Това бяха моите банани и ще направя всичко за тях .
- ЧАКАЙ , ХЕНА ! - извиках аз и в този миг се сетих , че не беше добра идея да викам . Все пак днес имахме участие . Преглътнах внимателно , надявайки се да ми няма нищо на гърлото . Все още я виждах , така че имах шанс да я настигна . Засилих се като котка , само че в изправено положение и тръгнах . Минавах между хората , опитвайки се да не ги блъскам.
-Извинете - извиних се на една жена , която без да исках настъпах . Продължих да тичам , приближавах се до нея . Бях по петите и.
-Хена ! Спри ! - казах аз възможно най-спокойно и я хванах за рамото . Първо нямаше смисъл да викам , така очевидно нищо нямаше да се получи . Второ не трябваше да забравям , че имам участие по-късно . Гласът ми е важен .

by **Haena** Вто Май 13, 2014 3:35 pm

- ЧАКАЙ , ХЕНА !
Нямаше как да не чуя името си при това извикано.Усетих как едвам си поех въздух ,развълнувано и едва не настръхнах от рязкия адреналин нахлул в кръвта ми.Не трябваше така рязко да се насилвам и стряскам тялото си.Сега благодарение на този хормон не можех да си поема въздух.Но все пак нямаше да се откажа !Вече наистина бх уплашена.Какви бяха тези звезди в днешно време.Мислех ,че беше редно аз като по нисша от тях аз да съм тази ,която да крещя по тях и да ги преследвам...чакай малко дали тоя ме преследваше.
Погледнах през рамо и какво да видя!Малчото се шмукваше през тълпата по петите ми и най-лошото..настигаше ме!!!
-Помощ!Изнасилвач!-казах едва -едва през стегнато гърло и за щастие няколко души ми отстъпиха да мина .Тъпото беше ,че всички в момента гледаха без дори да си мръднат пръста да ми помогнат.Много се дразня понякога на обещството.
-Хена ! Спри !-гласът му ме стресна и аз инстинктивно прегърнах по силно раницата си към себе си сякаш вътре държах някакво съкровище.Само ако тичах бързо щеше да е просто идеално,но аз глупавата не съм спортен тип и точно сега бях с дебели платформи ,на които едва ходех ,камо ли да препускам.
Това което ме накара да се закова на място не беше факта ,че това момче все пак ме настигна или че ми говореше толкова нежничко и спокойно ,а това ,че ме хвана за рамото!!!!Как мразех близоста на хората,ужас направо.Винаги съм била отдръпчива ,но в този момент усещайки все пак мъжката му ръка на рамото си не можах да направя нищо друго освен да ококоря очите си.Край това беше блузата която делеше неговата кожа от моята щеше окончателно да свърши в кофата за боклук или в легена напоена с белина и Вениш!
Извърнах се към Джункук и го погледнах в очите.Все още стисках раницата с покупките си вътре.Какво се случваше!?Нима току що една популярна за тези дни звезда ме гонеше викайки името ми ,докосна ме и...
-Това ...това някаква шега ли е?-попитах все още плахо ,но гледайки го в очите набрах повече смелост.Леко невинната физиономия ,която бях придобила се стопи и отново го гледах начумерено.
-Яяяях!-казах по-високо отстъпвайки крачка назад.-Защо ме преследваш!?Луд ли си ,какъв си?Ще те съдя заклевам се!-продължавах в същия дух ,неосъзнавайки ,че с високите си децибели отново привлякох внимание.

by Sponsored content