Изкуственият водопад Geongyechun

by **RAIN.** Вто Авг 27, 2013 1:55 pm

Колко е хубаво да си си у дома...
Бързо привикнах към факта, че съм отново на свобода. Чаках този момент през всичките тези 21 месеца военна служба. То не бяха скандали, наказания, досадни елементи в казармата и така нататък.
Rain is back. Май прекалено дълго стояхте на суша.
След като излязох имах разни участия, концерти и работа по новия договор с Cube. Също така прегледах всичко около работата на моите момчета. Горд съм. Предстоящите месеци ще поработят още повече, гарантирам. Имам още едно предстоящо пътуване към САЩ. Но се очертава поне след месец. Засега имам ангажименти, но не е толкова натоварено. Може би още няколко пътувания из различни места на Азиа за концерти, и срещи с медиите. Няма да е зле и да се направи някоя среща с феновете. Лиспваха ми.
След още едно посещение в J.Tune, реших, че няма да е лошо да се прибера и да се чуя с някой приятели. Преди това минах през центъра и реших да се спра някъде да погледам народа. Исках нещо подобно, докато се чувствах затворен като животно. Макар шапката и очилата, феновете все пак ме разпознаваха, и раздадох доста автографи. След известно време се спрях при изкуствения водопад и реших да си поседна на някоя пейка. Имаше няколко свободни, но вниманието ми беше привлечено от седящите на една от тях. Три млади момчета тероризираха някакво момиче. Бяха се скупчили като гладни хрътки, все едно ги е страх да не избяга. Явно момичето е някоя звезда, а тия са от опасните фенове преследвачи. Отидох при тях и казах
- Я направете малко място..- те се опитаха да ме игнорират, но след малко се направих на ядосан и те изглежда се уплашиха. Изпратих ги с поглед и с тиха ругатня на уста.

by **Seohyun.** Вто Авг 27, 2013 2:44 pm

Напоследък беше доста натоварено - репетиции, фотосесии, раздаване на автографи, срещи с фенове, подготовки за концерти... Освен това снимахме реклами, помагах в писането на песни и някои соло проекти. Нямах почти никакво време за почивка. Ежедневно се срещах с много хора и когато се прибера просто лягах, за да поспя няколко часа преди поредния натоварен ден.
Усещах умората да ме тегли надолу, имах кръгове под очите, които вече и грима трудно криеше и настроението ми често се сменяше. Определено имах нужда от поне малко почивка. Мениджърът също виждаше това и даде на всички от групата ни два дни почивка. Първият, разбира се, се наспах хубаво. Кръговете вече бяха по-малки и незабележими. От това имах нужда и бях изключително доволна. Онни-тата от групата също се наслаждаваха на кратката почивка, колкото могат - повече.
Вторият ден станах рано и направих няколко упражнения. След това се събрахме с момичетата от групата да си поговорим и споделим плановете си за деня. Всички имаха различни идеи. Като цяло се смяхме и забавлявахме. Казвахме си шеги една за друга и се наслаждавахме на свободата. След което аз отидох на компютъра и отговорих на няколко фен-писма, ъпдейтнах статусите си в социалните мрежи и се информирах за ставащото по света.
Все още беше светло, макар и да беше следобед. Слънцето не пареше толкова силно, затова реших да изляза и да се поразходя. Облякох се и си сложих "дегизировката". Разхождах се приблизително час, когато намерих един изкуствен водопад с пейки покрай него. Тук щях да си почина и да се разхладя, защото все пак беше топло. Но уви, нямах късмет. Веднага щом седнах и свалих очилата, ме разпознаха няколко минувачи. Раздадох им автографи, направихме си снимки и те си тръгнаха.
Но имаше няколко, които въпреки това останаха. Аз седнах отново на пейката, а те ме наобиколиха и започнаха да ме разпитват какви ли не въпроси - от това какво закусвах до с кого излизам... Аз мълчах и им се усмихвах като отговарях с едносрични думи и нечленоразделни звучи. Огледах се за изход, но такъв нямаше - бях напълно в капан. Тогава се появи един мъж, когото не видях добре, защото слънцето ми печеше в очите. Той ги помоли да се отдръпнат, за да седне и когато те отказаха, мъжът им се намръщи. Те явно разбраха намека и се оттеглиха без много шум и мъжът се настани до мен.
- Благодаря Ви. - казах като се поклоних към него.
След това се загледах в лицето му. Боже...та това беше Рейн! Не можех да повярвам. Нямах представа, че ще го срещна именно тук. И на всичкото отгоре той ми беше помогнал. Усмихнах се и още веднъж се поклоних, този път в знак на поздрав и уважение. Не беше добра идея да стоя толкова открита и затова побързах отново да си сложа очилата. Зная, че не беше възпитано, но беше наложително. Или поне засега.

by **RAIN.** Вто Авг 27, 2013 5:13 pm

Загледах малките копелета за още няколко секунди. Само да се подсигуря, че няма да се върнат. И да се върнат, ще им се зарадвам. Много....
Младата госпожица ми благодари, след което се поклони. Мислеше бързо, затова се усети да си сложи "маскировката". Всъщност не е никаква маскировка и ние го знаем най - добре, но пак е нещо.
- Някой фенове са доста плашещи. Дори опасни. - седнах си най - безцеремонно на мястото на онези момченца. Не я питах дали е свободно или дали ме иска. Доста невъзпитано от моя страна.
Няма да ми се отрази зле да седна при компания, а да не си стоя сам. Облегнах се и се обърнах към нея.
- Иначе добре ли си? Нали не са ти направили нищо? - не можех да не попитам. Предпочитах да съм сигурен.

by **Seohyun.** Вто Авг 27, 2013 6:03 pm

Той сподели, че някой фенове са плашещи и опасни и беше прав. Но по-плашещи бяха хейтърите. Въпреки всичко, ние трябваше да сме силни и да издържаме на всичко, защото това беше жертвата, която правехме всеки ден, за да бъдем ентъртейнъри. Даваме им личния си живот и всякакво усамотение и го заменяме с камери, статии и прочее. Феновете искат да знаят повече за нас и започват да разнищват всеки аспект от живота ни. Но това е поносимо,защото знаем, че поне може да изживеем мечтите си и да пеем, танцуваме, играем и радваме хората. Аз кимнах три пъти на Рейн след краткия ми размисъл. Нямаше смисъл да го записвам в дневника си, вече бях писала по тази тема.
След това мъжът се настани на пейката до мен. Честно казано доста се притесних, когато той седна. Не защото ми беше неприятен или исках да бъда сама, а защото просто бях твърде срамежлива. Дори не можех да го погледна, а гледах настрани, където бяха тръгнали момчетата, които ме притесняваха преди малко. Не мисля, че искаха да ми навредят. Все пак бяха фенове. Но искаха да им правя моето aegyo, което при всеки опит беше известен фейл. Феновете знаеха това, но не се отказваха лесно.
От разсейването ме отвлече Рейн, който се облегна и ме попита дали съм добре. Беше изключително мило от негова страна да се интересува за здравето ми. Бях поласкана. Премигнах на парцали няколко пъти и се усмихнах съвсем лекичко, като отговорих.
- Да, добре съм, благодаря. Не са ми навредили, просто искаха да видят aegyo-то ми. - изчервих се малко, но прочистих гърлото си и продължих да говоря с тихия си глас. - Благодаря, че ми помогнахте.
Все още се притеснявах, но не мисля, че ще е особено учтиво да стоя до него след като ми оказа помощ и да мълча.
- Името ми е Seohyun. Моля, грижете се за мен. - отново се наведох почтително, докато изговарях тези думи.
Разбира се, аз вече знаех кой е той. Малко бяха хората, които не биха го разпознали, та той е легенда за нашето поколение. Бях дочула, че ще излиза от казармата, но нямах идея кога. Трябваше да му се отблагодаря някак за стореното. Може би да го почерпя с чай..или да го заведа в някой ресторант... До сега момичетата са ми помагали в такива ситуации, и не толкова момчетата. Не знаех как да реагирам и какво да направя. Притеснявах се толкова много дори, когато с Йонгхуа бяхме в WGM.

by **RAIN.** Вто Авг 27, 2013 9:21 pm

От известно време си мислех, че може би скоро ще дойде времето да си имам деца. Възможно е да ги обрека на нещо подобно заради известността си. Но това има и положителни страни, разбира се. Ще се разбере, да не съм само аз известен?
Момичето ми изглеждаше леко стеснително. Може би така ми изглежда. Странно е за звезда. Това ме накара да се усмихна.
Тя каза, че е добре, и че просто са искали да видят нейното aegyo. Кимнах и направих опит за усмивка. Говореше тихо и ми благодари поне два пъти.
- Ясна е работата. Ами съжалявам, ако съм се намесил не на място. Но ти беше сама, а те няколко. Не можех да знам намеренията им...- оправдах се и отново се усмихнах, защото тя се изчерви. Може би я притеснявах. Тъкмо щях да я попитам дали не я притеснявам с присъствието си, и тя ми се представи.
- Разбира се. Аз съм Джи Хун, но съм по известен като Би Рейн. Приятно ми е да се запознаем. - казах приятелски. Интересно ми е какво прави макнето на СНСД само тук. Дали имаше и други от групата и наоколо? Загледах се някъде напред. Момичето се замисляше доста и очевидно се притесняваше от мен. Може би ако говоря повече или ще ме помисли за досадник или за приятелски настроен тип. Всъщност не ми пукаше чак толкова, просто ми беше приятно да си говоря с някой.
- От няколко минути се каня да те питам нещо. Притеснявам ли те с присъствието си? Ако е така не се притеснявай да ми кажеш. - усмихнах се пак.
- Мисля, че съм те гледал в WGM. Също и съм слушал ваши изпълнения. - не знам защо казвах това, може би се опитвах да завържа нормален разговор. Групата им беше известна не само в Азия, в Америка ги харесваха също. Там познаваха Биг Бенг и тях. И други разбира се, но главно тях. Това си беше добро завоевание.
- А на мен би ли ми показала твоето aegyo?

by **Seohyun.** Вто Авг 27, 2013 10:18 pm

Рейн се усмихна няколко пъти без причина. Не знаех защо, може би имах нещо в косата си..или се държах смешно..нямах идея. Но беше хубаво да видя друг да се усмихва. А и изглеждаше така естествено и ненасилено. В нашия живот 70% от усмивките са пресилени или принудени, заради камерите. Дори, когато не си в настроение, трябва да се усмихнеш, защото знаеш, че хората ще се притеснят, ако те видях намусен или разтревожен. И все пак истинските усмивки са нещо прекрасно и невинно и една от целите ми беше да ги предизвиквам по-често не само за себе си, но и за околните. Особено за онни-тата от групата.
Мъжът се извини, че се е намесил може би не на място, но ситуацията го е предизвикала. Аз поклатих глава в знак на отрицание и споделих:
- Дойдохте тъкмо на време. Още веднъж искам да Ви благодаря. - изчервих се съвсем леко отново.
Не искам да му създавам тревоги и притеснения. Зная, че принципно това е работата на макнетата, но аз не съм такава. Видях още една усмивка на лицето му и се поуспокоих. За жалост все още не бях измислила как да му се отблагодаря.
След думите ми, той също се представи. Каза, че му е приятно да се запознаем и аз се усмихнах.
- И на мен ми е приятно да се запознаем.
Отново потънах в размисли над случилото се. В една от книгите, които съм чела - No One Will Live Your Life For You, имаше доста интересни неща, които бяха актуални за този момент. Рейн също мълчеше и се разтревожих, че съм много скучна за него в момента. Просто ми е трудно пред непознати...
Тъкмо се чудех какво да кажа, когато той ме попита дали го притеснявам. Аз побързах да надигна ръце и размахвайки ги, отвърнах:
- Не, не ме притеснявате. Съжалявам, че съм мълчалива..просто съм срамежлива, колкото и странно да е това за една звезда... - смъкнах ръцете си и наведох глава.
Мъжът може би не знаеше какво да каже, затова сподели, че ме е гледал в WGM. Също така е слушал изпълнения на групата ми. В началото щях да се изчервя, защото не бях имала приятел преди WGM и се притеснявах, че участието ми в шоуто не е било особено сполучливо. Особено с всички въпроси, които задавах на Yong-hwa. Но се оказа забавно и в крайна сметка научих много неща. Много съм доволна, че "съпругът ми" ме научи да свиря на китара. Не знаех, кои представления е гледал, но давах всичко от себе си за всяко едно.
- Благодаря за подкрепата. - отговорих учтиво. - Аз също съм слушала и гледала Ваши изпълнения, както и на MBLAQ. Изключително добро представяне. - отвърнах.
Както всеки друг изпълнител, те даваха 100% във всяко нещо, което правеха. Прогреса им беше виден, и въпреки, че не сме от една копания, се наслаждавам на изпълненията и представянията им. Освен това имат фенове навсякъде по света.
Не мина и минута преди да отговоря и Рейн ме попита дали бих му показала своето aegyo. Надигнах изплашен поглед към него. Не исках да се проваля, но все пак ме беше помолил учтиво, а и ми бе помогнал по-рано. Освен това се надявам, че няма да се смее като се проваля..или поне не много. Кимнах му веднъж и се замислих какво да направя. Когато бях готова, се обърнах към мъжа.
Надигнах ръце над главата си и разперих пръсти. След това ги раздвижих бързо и се усмихнах. но Рейн май не разбра, че имитирам слънце, затова се изчервих и опитах да прикрия провала си, като намигна. но затворих двете си очи едновременно и с това също се провалих. Прикрих лице с ръцете си, засрамена от провала.

by **RAIN.** Сря Авг 28, 2013 11:43 am

Всяка професия си има рискове. Нима полицаите, пожарникарите, или военните не са подложени на риск? Дори някой обикновен служител в обикновена фирма работи при рискове. Ако е с някаква тежка производствена машина, това може да му струва някой крайник. И при нас ги има рисковете. Някои фенове са наистина дръзки, и не могат да разберат, че техните любимци също са живи същества със свой собствен живот. Има и преследвачи, които са направо обсебени. Но това са фенове и ние ги обичаме. Те имат отрицателни качества както и ние самите. Seohyun(малко помощ с произношението?) ми благодари още веднъж, а аз кимнах в знак на благодарност. Значи все пак мога да остана да си поговорим. Ако си мислите, че разликата във възрастта ми пречи да се разбирам с по - младите, грешите. Аз съм неостаряващ по душа, освен това имам трейнинг с моите момчета. И също така ежедневно се срещам със по - млади звезди като нея, както и фенове. Дерзайте.
Тя ми се извини, че е мълчалива и спомена, че просто е срамежлива..
- Мхм. И сам забелязах това.
След казаното от мен, тя също отвърна, че е слушала мои песни, както и на протежетата ми. Те вече не са мои просто мои протежета, достатъчно израснаха и се развиха, затова дойде времето да спрат да им приказват такива етикети. Усмихнах се доволно. Бях свикнал вече да хвалят мен и работата ми, но когато похвалят тях се чувствам наистина добре. Не го прикрих.
- Благодаря ти много. Обожавам, когато хвалят тези момчета пред мен. Заслужават го.
След като я помолих да ми покаже, просто за да поразтопя ледовете, тя ме погледна стреснато. Може би не трябваше да го правя, но ако посвикне с мен вероятно няма да е толкова срамежлива. Не че ме бърка, просто така като я е срам, на нея и е неудобно.
След малко очевидино се реши, обърна се към мен и направи изпълнението си. След това взе, че се засрсами още повече и скри лице в дланите си. Обърнах се на другата страна и се усмихнах, но не защото миеше смешна, а заради реакцията и.
- Това ти е чара, Seohyun! - казах, и я потупах по рамото, за да не се крие повече. Облегнах лакти на коленете си и се приведох напред.Загледах се на друга страна, но едновременно с това заговорих на момичето
- Позволи ми, да споделя нещо с теб...- казах и помислих за няколко секунди
- Имах един приятел от детинство...С него имахме мечта. Да станем известни. Само затова си мислехме, дори когато тръгнахме на училище. Пари, слава, момичета...не само това, искахме просто да изразяваме себе си и всички да ни гледат. Злобните хора да ни завиждат, другите да си ни обичат. Ето ме сега мен...а той живее в крайните квартали, има си жена и дете...надявам се все пак да е щастлив. Ще мина да го видя скоро. - въздъхнах
- Знаеш ли защо той не успя? От страх. Беше прекалено срамежлив. Мразеше да ходи до магазина, да излиза сам, да чака на опашки. Той твърдеше, че нямам как да си звезда, и едновременно с това да си срамежлив. Било невъзможно, защото все пак се срещаш ежедневно с толкова много хора. Бях сигурен, че греши, но той направи своя избор. Както и аз своя - усмихнах се носталгично накрая.
- Ако някой се опитва да промени тази част от теб, не му позволявай. - посъветвах я
- В момента звезди като теб са стимул за много млади момичета и момчета. Също срамежливи като теб и страхуващи се...- усмихнах и се още по - широко, след това върнах погледа си напред. Надявах се да не съм я отегчил с историите си.

by **Seohyun.** Сря Авг 28, 2013 2:56 pm

Рейн очевидно бе забелязал, че съм срамежлива. Не е и трудно да се пропусне този факт. Всички от групата ми се притесняваха, че това ще попречи на развитието ни, но не винаги бяха прави. За щастие успях да ги опровергая в HMF, когато успях да изненадам дори самата себе си. Благодарение на предаването, успях и да се науча да показвам повече емоциите си и да се развия в актьорско майсторство. А съм сигурна, че това ще е голям плюс и за ученето ми в университета.
След признанието ми, че съм следяла изпълненията не само на Рейн, но и на протежетата му, той остана видимо доволен. Разбира се, че ще е хубаво да хвалят момчетата ти пред теб. Вероятно в момента мъжът се чувстваше горд от факта, че MBLAQ се развиват все така добре. Все пак той е предал опита и знанията си на тях, научил ги е на важни уроци и е прекарал много време с тях. Всички знаеха, колко близки са всъщност - особено с Джун. И това беше прекрасно. Усмихнах се в отговор на думите му.
Веднага след провала ми, аз скрих лице с дланите си. Последва мълчание за няколко секунди и тогава усетих ръката на Рейн да ме потупва по рамото, а думите му ме накараха да покажа очите си, за да го погледна. Усмивката му ми даде малко увереност и въпреки, че ме беше срам, аз махнах ръцете от лицето си. Косата падаше пред лицето ми и леко го прикриваше, но това беше и нещо добро. След като феновете бяха разпознали мен, какво оставаше за него. Той е дори по-известен и след скорошното му завръщане от казармата феновете щяха да са дори по-упорити. И въпреки това мъжът не бе притеснен ни най малко. Той сложи лакти на коленете си, наведе се напред и започна да ми разказва история от детството му. Аз се вслушах внимателно в думите му. Историята беше трогателна и наистина много поучителна. В заключение мъжът ме посъветва да не се променям, защото звезди като мен, изправящи се пред трудностите без значение, че са срамежливи, дават надежда и на други притеснителни момчета и момичета с големи мечти. Докато слушах това бях като във транс. Всяка дума придобиваше образ и се запечатваше в съзнанието ми. А когато той приключи с изказването си аз само го погледнах и се усмихнах топло. Разбирах защо MBLAQ толкова го обичат и го ценят. Рейн беше невероятен човек, който знае очно какво да ти каже, за да ти даде стимул, за да ти повдигне самочувствието, за да те развесели или научи на важен урок за живота. В момента много се радвам, че имам възможността да поговоря именно с него.
- Благодаря Ви. Мисля, че разбирам чувствата на MBLAQ малко по-добре.- казах с блеснали очи.
Имаше толкова много неща, които все още не знаех за живота и всеки един опит, всяка една история, всяка нова информация и урок бяха като съкровища, които пазя в себе си и които използвам за в бъдеще. И като казах съкровище..трябва да проверя дали момичетата ще се приберат отново късно и ще им се наложи да влагат в касичката на групата ни отново пари за наказание. Дано отново не е Джесика онни. Горката винаги плаща най-много...
След тези думи, които ми помогнаха, погледнах към Рейн. Надявах се да не се чувства неприятно, защото само той говори и то поучителни неща. Аз обожавах да ги слушам, но не винаги се отнасяше същото и за човека от другата страна. Помня как Йонгхуа винаги се чудеше как да отговаря на безбройните ми въпроси.
- Надявам се приятелят Ви да живее щастлив живот. - казах накрая, мислейки за мъжът, който е останал с несбъдната мечта. Въпреки това се надявах да е намерил нова и да я е осъществил.
След това се досетих, че Рейн скоро е излязъл от казармата. Понеже тук е задължително за мъжете да влизат, ми беше интересно какво беше. Очевидно е трудно, за това няма спор, но е и нещо хубаво, нали. А и излизат по-здрави.
- Какво мислите за казармата, след като сте преминали през нея? - попитах любопитно.

by **Hyosung** Съб Дек 28, 2013 4:18 pm

Ето, че дойде времето. Макар, че беше събрал достатъчно смелост, сега Кьонгсу се страхуваше. Притесняваше се, и имаше защо. Беше 95 процента сигурен, че обекта на желанията му ще го отреже, но другите пет процента бяха надежда, а тя умира последна.
Господи...колко много я беше наранил....защо не помисли, че това е грешния начин? Мислеше си, че е велик, че е някой много важен, че е способен на всичко и че после никой няма да страда никой от глупостта му. Мислеше си, че го прави за нейно добро и че ще се забравят. Наистина целеше доброто и. А това правеше сегашната му постъпка дори още по - лоша от предишната. Искаше да си я върне. Мислеше егоистично, след всичко, което направи просто си я искаше обратно. Не вярваше, че така ще боли и тези мисли няма да изчезнат. Всъщност нито той, нито колегите и приятелите му биха си представили, че се чувства така. Просто отстрани. Беше си просто странната птица Ди Оу, която може да сготви на цял изгладнял футболен отбор само за час, да опява на някого само за един хвърлен на пода чорап, да подплаши дори най - смелите хора с крийпи усмивките си...
Определено не подхожда на такъв човек да се чувства като герой от мелодрама. И той никога не го е очаквал от себе си. Всъщност дори не бе очаквал, че ще се влюби така. Но ето го сега, цъфнал и завързал. Трябваше да се срещне с момичето, в което е влюбен, което беше наранявал дълго време нарочно, с което се бяха отбягвали една година и което не бе могъл да забрави. Разбира се през тази година почти не бе показал силните си емоции на приятелите си от групата. Просто правеше каквото по принцип си прави. И как да не очаква половината да се забавляват на негов гръб? Всъщност това не го притесняваше или нараняваше. Те си бяха такива и това им беше забавното.
От притеснение, Ди Оу пристига на мястото по - рано. Бяха се разбрали да се чакат на изкуствения водопад. Младежът седна на една от пейките, без да му пука, че навън си беше доста хладно. Скованото изражение не слизаше от лицето му. Под сковано нямам предвид супер сърдито или някакво, просто обичайното. Пък и ако се усмихне сега ще подплаши някой. Доста често му се случваше. Зазяпа се надолу, в краката си и изпадна в дълбоки размишления. Не беше единствения от групата си, който имаше проблеми с момичета в момента, беше подочул, че и с Шиумин става нещо, както и с други. Но той се чувстваше наистина като глупак. И се беше държал като такъв. Задника на задниците. Космат при това. Ето като такъв се чувстваше. Дори не смееше да си вдигне главата, за да види дали идва. Дали нямаше да е по - добре ако му върже тенекия? Но тя нямаше да го направи...беше сигурен в това. Ако го направеше, със сигурност щеше да спаси и двамата от допълнителна мъка, която отново той щеше да причини. Определено знаеше, че ще го направи. Това, че го бил направил за нея не беше извинение. Можеше просто да и каже, или като истински мъж да се опита да я защити. Един истински мъж би защитил връзката. Очевидно Кьонгсу не беше такъв, а един мизерен страхливец. Душата му се сковаваше със всяка изминала минута. Как се бе стигнало до тук?
Вятърът беше хладен и духаше право в него, но той все още бе свел поглед, вглъбен в мислите си.. и нямаше смелост да вдигне глава и да погледне дали тя идва.

by **Suzy.** Съб Дек 28, 2013 5:42 pm

Коледа вече няма същото значение. Тя е по-различа тази година. И вече искам да е минала отдавна. Защото сега, тя ми носи онези болезнени спомени, които искам да забравя, и в същото време не бива да забравям. Спомените с него и края ни.
Днес беше денят. Щях да се среща с него след една година прекарана в тиха болка само при чуването на името му. Още след като прочетох СМС-а от Кьонгсу с дата и часа на срещата знаех, че ме очакват безсънни нощи. Снощи беше поредната такава вечер. Не само, че не успях да заспя и за миг, а и не можех да стоя на една място. В главата ми имаше ураган от мисли, в сърцето - цунами от чувства. И сега трябваше да залича тъмните кръгове под очите си. Направих го с трепереща ръка, приготвих се и излязох.
Поемах всяка крачка бавно. Опитвах да не забравям да дишам. Ако ми беше причинил това само с няколко думи, какво ли щеше да стане, ако се видим? Не ако, а когато! Защото той щеше да е там, и щеше да ме чака дори и да закъснея с един час или два. Той беше такъв. Но от друга страна защо да го прави? Той не се интересува от мен..вече не. А дали някога изобщо се беше интересувал? Дали всичко не беше просто игра за него, а чувствата и миговете изкусна актьорска игра? Всички тези въпроси и много други ме държаха будна в продължение на няколко нощи и заемаха повечето от мислите ми през деня. Но най-натрапчивия въпрос беше "Защо?". Защо иска да се видим? Защо сега? Защо след всичко, което ми беше причинил? Или просто аз бях глупачка, която не искаше да приеме очевидното?! Имаше сигнали много преди ОНОВА да се случи. Ако просто ги бях последвала, нямаше да ми се наложи да видя това, което преобърна всичко наопаки. "Наистина си голяма глупачка Сузи!" казах си докато вървях бавно по улицата. Вече бях съвсем близо до мястото на срещата. Спрях се и поех дълбоко въздух, после издишах шумно. Време е!
Прекрачих и след десетина крачки го видях седнал на една пейка, загледан в земята, неподвижен. Беше като мираж, като поредната шега, която съдбата прави с мен. Спрях се. Не! Замръзнах. Не можех да се помръдна, дъхът ми секна. Това не ми се беше случвало отдавна. Откакто го видях в един магазин. За щастие тогава той не ме видя.
От миналата Коледа насам ми се случваше да се справям с подобни ситуации. Колкото и да го отбягвах, той беше навсякъде. Сякаш съдбата искаше да ме накаже за нещо, което бях сторила. Колкото и да се опитвах да го отбягвам всичко ми напомняше за него. В началото не исках да правя нищо, дори да се храня. Не, не исках да виждам храна, не исках нищо освен да съм сама със себе си и мислите си. В началото беше най-трудно и болезнено, с времето всичко се притъпи и започнах отново да се държа нормално, макар и да имах огромен белег от незарасналата рана в сърцето ми. Разбира се, опитвах се да се държа нормално пред всички, пред феновете си най-вече, защото те разчитаха на мен, както и аз на тях. Малко хора знаеха за случилото се и предпочитах нещата да останат така. Не исках да срещам погледи пълни със съжаление и неискрени думи от всеки, с когото се видя. Тъкмо бях възвърнала старото си състояние до колкото можех и не ме болеше толкова много, когато го видех на екрана или го чуех по радиото. Знаех, че всичко е свършило и аз трябва да продължа колкото и трудно да е. Но дойде края на годината. А с нея наближи и Коледа. Тази, която като ураган възвърна всички минали емоции и отвори почти заздравялата рана. А неговото обаждане...то я засипа със сол и тя започна да кърви безспирно.
Той не помръдваше. Все още не ме беше забелязал. Не беше късно да се обърна, да си тръгна и да опитам да го забравя. Не беше късно да предотвратя бъдещата болка, която щеше да ме засипе като лавина. Но не го направих. Не бях такава. Продължих напред. И стигнах до него, а той все още гледаше земята.
-Кьонгсу. - казах само.
Гласът ми беше равен, но не можех да залича напълно емоциите си и те се прокрадваха в гласа ми издайнически. Едната ми ръка беше в джоба на палтото, а другата беше на дръжката на чантата, която бях преметнала през торса си. Стиснах силно каишката, за да скрия треперенето на ръцете ми. Но те не трепереха от студ, а от притеснение.
Нещо наближаваше. Нещо, което отново щеше да преобърне всичко в мен. Усещах го!

by **Hyosung** Съб Дек 28, 2013 6:33 pm

Минутите се движеха бавно като часове, но това не беше защото бе подранил или нещо...дори да си беше стоял вкъщи, пак щяха да вървят бавно. Сега напрежението само терзаеше душата му допълнително. За пръв път от много време му се прииска да си излее душата на някой от другарите си без да му пука за нищо. Може би на Чен, или на Шиумин, на Кай, Лей или дори Крис. Дори да отнесеше някой и друг бъзик, всеки един от групата му би го изслушал. Но сега те не бяха тук. Беше сам и сам трябваше да си носи последствията, от стореното миналата година. Направи така, че да вгорчи коледните празници и на двамата и то за години напред. Много си умен, Кьонгсу. Бива си те, мизерник такъв. Да, определено се мразеше. Псуваше се и се обиждаше на ум, но това нямаше как да му помогне. Винаги е бил здравомислещ човек, независимо на колко години е. От 12-годишен беше започнал да мисли като възрастен, че и по - малък да е бил. Тогава каква беше тази детинска постъпка? Някакъв реванш за всички изминали години ли бе? Как можа...сега как щеше да я погледне в очите? Беше му лесно просто да си мисли, че ще успее да направи всичко, но сега, когато беше на крачка да го направи, всичко бе съвсем различно. Та той не би трябвало да има смелостта да иска да я види, пък какво остава за това да и признае, че я иска обратно. И на всичкото отгоре трябваше да намеси и Хьери. Нарани не само себе си, нарани Сузи и намеси най - добрата си приятелка в тази драма. Как можа да мисли толкова повърхностно? Заради него сега двете не бяха приятелки, каквито са били преди това. Голяма глупост бе извършил. Изобщо не заслужаваше нито Сузи нито Хйери да го погледнат повече. Но въпреки всичко, някой горе беше благосклонен към него и едната остана до него и продължи да бъде негова най - добра приятелка, независимо че я намеси в такова нещо....а другата....колкото и да и причини тя не го беше намразила. Явно наистина боговете бяха на страната на певеца, макар той очевидно да не го заслужаваше.
Стоеше си така незнайно колко време и почти не мърдаше. Дори можеше да мине за статуя. Беше привикнал с падащата вода, която се чуваше от водопада.
Докато тихичкия глас на Сузи не го измъкна от унеса. В началото дори се зачуди дали не му се причува и това не е отново водата от водопада. Вдигна очи и я видя. Не, не беше водата. Сърцето му в момента хем се стопли, хем все едно избухна в пламъци. Изгаряше и болеше. Наистина бе дошъл момента, а той нямаше никаква представа какво да прави. Изправи се бавно от пейката, като погледна лицето и. Да, определено нямаше право да я погледне дори, но беше още по - красива от преди. Някоя, която искаш да прегърнеш, а не можеш. А допреди година и половина можеше. С какъв акъл бе пратил всичко това на кино? С какъв? Изобщо имаше ли мозък в главата си тогава? Поне една минута стояха и се гледаха, като в очите и на двамата се четеше болка. Не, не трябваше да я кани да се видят. Сега му се искаше да потъне в земята. Та очите и дори не го обвиняваха...а трябваше. Това беше още по - болезнено. Не го обвиняваше и не го мразеше. Той бе направил на глупачка възможно най - чистото и нежното момиче на планетата. Така не се различаваше от всички подобни задници, които по принцип плюеше и казваше, че не стават.
- Здравей. - каза той най - сетне и понечи да се усмихне, но се спря на време. Сега определено щеше да излезе някоя крийпи усмивка и щеше да я стресне. Върха на всичко щеше да бъде да я стресне с усмивките и погледите си, още преди да и е казал каквото и да било...
Това му напомни за онзи ден, когато разрева едно детенце, на което искаше да изглежда като сладък батко, но то бе решило, че Ди Оу му изглежда като злодей.
- Не ти ли е студено така? - попита, след като не знаеше какво да каже и как да започне. Фактически бе забравил за малко за притеснението, след като видя голите и крака. Сети се само за това, колко се изнерваше, когато тя се появяваше така на срещите им, и че не се грижи за себе си. Притесненото му изражение бързо беше изместено от сключени вежди. Нарочно ли го бе направила? Помнеше ли колко се ядосваше той, когато излизаше тънко облечена? Освен, че няма да е хубаво да се разболее, тя е и певица, изпълнител...трябва да пази гласа си, както и силите си, защото със сигурност ще погнат и тяхната група като нашата след празниците. Доста често ние и сега работим по празниците, защото феновете се радват на коледните ни представления. "Miracles in December" жъне успехи.
- Първо, благодаря ти, че прие да дойдеш. Костваше ми доста усилия да ти се обадя...- призна си той и сведе за малко поглед.

by **Suzy.** Съб Дек 28, 2013 7:58 pm

Кьонгсу най-накрая надигна поглед. След това се изправи бавно и очите ни се засякоха. Взирахме се един в друг в продължение на секунди, които ми се сториха като цяла вечност. През ума ми преминаха толкова много спомени, че се зачудих как е възможно човек да помни толкова много неща с такива подробности. Бях напълно неподвижна, безизразна и това щеше да е перфектна маска за хладнокръвие. Но той погледна в очите ми, единственото място, от което не можех да прогоня следите от болката, издайника на чувствата ми. Беше уцелил точно в целта, защото ме познаваше добре.
Очите му издаваха болка, също като моите, но защо? Нима бяха отражение на собствените ми очи? Или неговите спомени също го връхлетяха така внезапно? Най-накрая той пророни едно тихо "Здравей" и аз отместих поглед. Беше твърде болезнено за мен да го гледам в очите, защото вече не знаех дали това, което показват е истинско. Последният път, когато се взирах в тях той ме предаде, разби сърцето ми и след това ме захвърли ме като счупена играчка, от която вече нямаше полза. И аз действително бях повредена, разбита на малки парчета. Отне ми почти цяла година да събера парчетата и да ги залепя обратно на мястото им, но все още имаше липсващи частици. А поправената играчка никога нямаше да бъде толкова красива както преди, и нямаше да работи толкова добре, както можеше. Аз бях счупена! И не мога да бъда поправена никога повече.
И все пак трябваше да избягвам подобни прояви на слабост от моя страна. Не биваше да му позволявам да вижда колко ме е наранил. Трябва да съм силна. Така щеше да е по-добре. Ако си сложа маската на безразличието, щях да съм в безопасност и нямаше да ме боли толкова много. Така щеше да е по-лесно! Отново го погледнах малко по-уверено. Трябва да опровергая това, което очите ми казват. Но колко още щях да издържа? Това мъчително мълчание беше по-ужасно и от болката да го видя отново.
И той проговори. Но не очаквах това да са първите му думи след всичко, което се беше случило. Какво? Дали ми е студено? Защо се подразни толкова? Аа, сега си спомням... той се дразнеше на навика ми да излизам тънко облечена в студеното. Незнайно защо в сърцето ми се прокрадна раздразнение. Какво право имаше да ме гледа с този покорителен, обвинителен поглед, който толкова често показваше пред мен. Какво право има да се чувства загрижен или дори да ме пита от любопитство подобни въпроси, след като той ми беше причинил толкова по-болезнени неща от малко ветрец по голите ми крака? Или това беше неговият начин да наруши тишината? Опитах да се успокоя и премигнах няколко пъти бавно, концентрирайки се върху дишането си.
- Не, не ми е студено. - отговорих просто с равен тон.
Разбира се, че ми беше студено, но го бях направила нарочно. Трябваше да се концентрирам върху нещо, върху него, върху студа. Не бива да се отдам на другите си емоции, не бива да си припомням хубавите ни моменти, защото отново ще потъна в онази тъмна студена бездна, от която една излязох миналия път. И се страхувам, че този път няма да успея да се измъкна от нея. Знаех, че щом го видя ще изпитам всички емоции, на които е способно човешкото сърце, дори то да е счупено като моето, и ще е много по-лесно за мен да се концентрирам върху факта, че ми е студено или върху каквато и да е друга болка. Но не и тази, която той ми причини.
Но той за щастие не забеляза моментното ми раздразнение, може би заслепен от своето собствено. Или поне не реагира на студения ми отговор. Той продължи нататък и призна, че му е било трудно да ми се обади, след което сведе поглед. Погледнах го изненадано и за щастие той не видя това, защото докато ме погледна отново, аз вече бях премахнала всяка следа от изненада, която показваше изненада. Бях се специализирала в покер фейсовете. А ролята ми в Dream high ми помогна много за това. И все пак имаше въпроси, които не можех да си отговоря и никога нямаше да мога. Защо тогава ми се обади? Защо човърка в старите рани?
- Защо? ... - прошепнах тихо.
Не бях сигурна дали изобщо ме е чул. Не бях сигурна дали изобщо искам да знам отговорите на всички въпроси. Не, всъщност ги исках, но се страхувах от тях. Каква е причината за всичко, което направи? Няколко седмици преди раздялата изгубих способността си да разгадавам причините за действията му. Той просто действаше по инстинкт, действаше необмислено, за разлика от преди. Кьонгсу обичаше да премисля нещата, да преценява и тогава да действа. Но преди да се разделим той сякаш напълно се беше променил. Но не само той се беше променил. Аз също се промених, след раздялата, след предателството. Той беше причината за това. Вече не давам сърцето си така лесно, не се доверявам толкова лесно. Вече съм предпазлива и вече се страхувам да поемам рискове с чувствата си, защото не искам отново да ме захвърлят.
Имаше толкова много неща, които исках да го питам, толкова неща, които са се събирали през изминалата година. Но не биваше да ги изричам. Защото тогава сама щях да разтворя раните си, сама щях да си причиня болка. Времето за въпроси и обяснения отдавна свърши. Той се увери, че това ще стане. Вече беше прекалено късно за всичко. А може би не беше! "Никога не е късно" каза ми едно гласче вътре в мен. С това си дадох малко кураж, кураж да разбера какво се случи тогава...и какво се случва в този момент. Беше време за отговори! Но първо щях да го оставя той да говори. Бях готова сама да навлезна в бездната, но този път със запалена факла. Щях да видя какво страшно има в нея и колко е дълбока, щях да разкрия всичко! И може би, имаше малка възможност да излекувам раните този път завинаги.

by **Hyosung** Пет Яну 03, 2014 10:09 pm

Тя му отговори със хладен тон, но той не обърна внимание на това. Честно казано не очакваше някой сладък отговор, приветствия и целувки. Знаеше си какво е направил и знаеше какво е причинил. Тя нямаше как да действа по друг начин Дори е много това, че дори беше дошла. Можеше да му го върне по всякакъв начин , като първоначално го остави да стои и да чака цял ден. Той обезателно щеше да го направи, Кьонгсу си беше такъв. Особено щом ставаше въпрос за нея.
О, той знаеше, че тя го лъже. Студено и беше, и то много, но го правеше нарочно. Хвана го яд, но се успокои набързо. Знаеше, че дори няма право да се ядосва за това. Доста по - големи гадости и беше причинил от това да постои на студа. Но еточе сега стоеше на студа именно заради него. Това допълнително му скапа всичко.
След като и каза, че му е коствало доста да и се обади, тя съвсем тихо попита защо.
- Ами защото не бях сигурен в себе си. И сега не съм. Не знам как да формулирам всичко, което искам да кажа и не знам дали изобщо трябва да го казвам. - наговори бързо Кьонгсу и я погледна. Явно беше доста голям смелчага, или голям лицемер за да я гледа така в очите. Беше го срам от всички постъпки, но не я беше виждал от толкова време. Харесваше всичко в нея и дори срама и вината не успяваха да го накарат да отмести погледа си.
Отново му се въртяха много неща на ум. Имаше да каже наистина много, но не се осмеляваше. Как да успее да докаже, че я обичаше, когато вършеше онези глупости. Дори оправданието му не бе оправдание. Не бе причина, беше една глупост. Наистина трябваше или да я защитава или да и каже истинската причина.
Остана прав.
- Мисля, че трябва да седнеш. - каза той спокойно .
Кьонгсу, ти си глупак. Поне да не я беше търсил пак. Ти си най - големия глупак. Всякакви гласчета в главата му му напомняха колко голям глупак е.
- Има доста, което не знаеш...за всичко...- започна неуверено. Беше обещал и на Хье Ри, че ще предаде съобщението и на Сузи. Освен това сам си беше казал, че ще изясни всичко. Най - добрата му приятелка нямаше вина. Не заслужаваха да си развалят приятелството заради един глупак.
- Като за начало....това с Хье ри...ами беше постановка. Тя не е виновна за нищо. Аз я накарах да ми помогне, защото ти не искаше да ме намразиш...- погледа му допреди малко беше забит в земята, но отново го вдигна, за да види реакцията и.
- Сузи, аз съм виновен и то доста, но Хье Ри беше принудена да го стори. От мен, заради приятелския ни дълг. Аз исках...ти да ме намразиш...- отново махна погледа си от нея и се загледа някъде напред. Чувстваше се виновен и пред бфф-то си, защото тя загуби важна приятелка заради него. Затова побърза да спомене нея преди себе си.

by **Suzy.** Нед Яну 05, 2014 6:41 am

Отговорът на Кьонгсу не изясни ситуацията. Напротив, дори ме обърка още повече. Той не беше от лесно колебливите хора, дори беше доста решителен и твърдоглав. А може и да греша! Може би не го познавам толкова добре, колкото всъщност си мисля. Все пак онова, което направи напълно преобърна всичката ми самоувереност, че някога съм го познавала. И не само това… от тогава ме влудяваше въпроса, дали всъщност нещо, каквото и да било между нас някога, е било истинско, или съм се заблуждавала и за това. Защото ако той наистина е имал чувства към мен едва ли щеше да ми го причини. Но може и да не е искал да ме опознае достатъчно, за да разбере, че тази болка ще остане с мен завинаги и ще ме промени, както вече е започнала да го прави.
Погледът му ме смути. Явно не съжаляваше за постъпката си и то ни най-малко. Ако се чувстваше гузен дали щеше да ме гледа право в очите, както го правеше сега!? Не мисля така. И тогава всъщност осъзнах за пръв път откакто бях дошла… Той не съжаляваше… не съжаляваше за това, че ме предаде, не съжаляваше за това, че ме счупи и не съжаляваше за начина, по който го е направил. Прехапах устни, защото тази мисъл ме нараняваше изключително много. Той преобърна живота ми, а аз дори не съм докоснала неговия. Това ли излизаше от цялата работа? Той..и неговите погледи..винаги са ме обърквали. Опитах се да открия истина в очите му, но намерих само още болка, която причини буца в гърлото ми.
Тогава той ми предложи да седна. И може би наистина имах нужда от това. Щом ми причиняваше такива чувства само с поглед, не ми се искаше да стоя права при думите му. Беше ме страх, че ще рухна, както бях направила и при последната ни среща. Затова просто седнах мълчаливо и загледах земята. Бях се свила, опитвайки се да се скрия, да се предпазя от наближаващата болка. Но си бях обещала да не показвам слабост пред него, затова трябваше да се вразумя и да изтърпя това с цел да науча истината. Надигнах брадичка, изправих стойката си и го погледнах с малко смелост право в очите. Нека да приключваме с това.
Кьонгсу започна, като сподели, че има много неща, които не зная. Не се и съмнявах да е така. Наистина не знаех много неща не само за нас, но и за него…и за нея също. Кога…кога бяха започнали да ме лъжат в очите, да се преструват, че нищо не се случва и в същото време…преглътнах трудно при мисълта за това. И какво бях направила аз? Къде бях сбъркала? Аз ли бях причината, че нещата между нас не потръгнаха? Какво ми имаше и дали нещо с мен не беше наред?
- Така е… - казах тихо след известно време и го оставих да продължи нататък.
Намирах трудност в това да говоря. Не зная кога се беше случило това, но денят нямаше да е лесен. И така зачаках сърцето ми да бъде прободено от ножове отново. Истината беше това, което исках! Знаех, че ще е болезнено…просто трябва да издържа.
И той започна…с нея. Започна от края, а не от началото както бях очаквала. Какво искаше да каже с това? Постановка!? Той шегуваше ли се? Не разбирах думите му..сякаш липсваха важни парчета, които да подредят всичко в една смислена единица в главата ми. На глупачка ли ме правеше или аз наистина бях такава? За какво ми е да го мразя? Аз го обичах! Обичах го толкова силно! Когато го виждах всяка молекула от тялото ми се усмихваше и трепереше от радост. Той беше първия, на когото исках да споделя радостта си, първия, който търсех за утеха. Но при него нещата не са били такива. Защото очевидно нещо ставаше през последните месеци и ми отне много време, за да разбера какво – той просто беше спрял да ме обича и си беше намерил друга. И каква е цялата тази история с Хиери? Какво? Той защитаваше ли я? Да, това трябва да е! Сигурно я защитаваше, въпреки постъпките им. Все пак тя беше и негова приятелка… всъщност нещо повече предполагам. Това беше една обичайна постъпка за човек, който се опитва да защити човек, когото цени и обича. Но тя беше най-добрата ми приятелка…и накрая направи това, от което ме заболя сякаш собствената ми сестра ме е захвърлила. Хората, които обичах толкова много ми забиха нож в гърба. Извърнах поглед настрани, защото усетих парене в очите. Бяха се навлажнили, надявам се само да не се появят и предателски сълзи, които да покажат болката от думите му…или по-скоро от мислите ми, които ги съпътстват.
Трябваше ми цяла минута, за да овладея емоциите си преди да му отговоря. И когато моментът настъпи, се почувствах връхлетяна от всички усещания през изминалата година. Всичко, което се беше таило в мен сега заплашваше да излезе навън.
- За какво, за Бога говориш, Кьонгсу? Защо си искал да те мразя? – изведнъж не се стърпях, а думите започнаха да се ронят от мен като вихрушка, която ми беше трудно да овладея. - Толкова досадна ли ти бях? Или съм ти пречела твърде много? Ако си я искал, защо изобщо тръгна с мен?
Изправих се и застанах лице в лице с него. Някак бях намерила сили, може би в болката, може би в яростта. Не можех…да си обясня как можа да ми го причини?
- Ти… ти наистина трябва да си ме мразил..за да ми го причиниш…. – казах тихо накрая.
Така, както ме беше връхлетяла сила и смелост да говоря, така и ме напуснаха. Усетих прилив на отчаяние – болката беше надделяла. Една сълза се стече по бузата ми и аз побързах да се обърна, за да не ме види Кьонгсу. Изтрих я с опакото на ръката си и си поех дълбоко въздух.

by **Hyosung** Чет Май 01, 2014 9:12 pm

Беше много по - болезнено, отколкото очакваше да бъде. А той очакваше нещо наистина ужасно! Всичко, което излезе от леко пребледнелите от студа устни на момичето просто се стоварваше върху гърба му като ронещи се скали върху асфалт.
Той не беше от хората, които се влюбват лесно. Именно поради тази причина, ако това станеше, нямаше да приключи лесно. Бе загърбил всичката си гордост - типичната, досадна и много често глупава мъжка гордост. Преди момичето да отвори красивите си устни за всичките тези думи, той се държеше...но сега му костваше много, за да не се разреве като малка ревла. Сега сякаш не беше себе си. Всъщност цялата последна година не беше на себе си. За пред феновете всичко беше наред, стараеше се и пред момчетата да е така. Бяха го забелязали, но накрая свикнаха.
Последните и думи буквално го белязаха.
"наистина трябва да си ме мразил...."
"Мразил...." "....мразил..." "....мразил...."
Повториха се като ехо няколко пъти в ума му. За секунди на пръв поглед спокойното му изражение се смени с напълно отчаяна. Това беше повратният момент, в който всичките чувства на До Кьонгсу от последната година се показаха в пълния си блясък. Чувствата на човек, който не е живял пълноценно и който е съжалявал и страдал, и се е обвинявал. За кратко време личността, която най - мразеше беше той самият. Точно защото не се влюбваше лесно, когато го бе направил беше прекалено сериозно. Кога преди това е очаквал нещо подобно? Любовта, интригите, тази изгаряща любовна мъка....мислеше си, че тези неща се случват на околните, не на него. Явно това е урок, който е трябвало да научи, затова всичко му се случваше сега. О, да не забравяме, че и сам си беше направил всичко. Нарани и цели две момичета заедно със себе си. С какво го бяха заслужили? Едната - че му беше добра приятелка, прекрасен човек в неговите очи и някой, на който можеше да разчита, както и тя на него.. А другата....как можеше да я опише? Красиво същество, обвито в светлина, което вероятно много други даваха мило и драго само, за да им се усмихне. Същество, което беше мило, чисто и невинно, та чак да се зачудиш дали наистина идва от този свят, защото тук рядко има такива хора. Да...тази, която със сигурност обичаше, дори да не умееше да и го показва. Още една причина, че тя заслужаваше някой много по - добър от него. ДиОу не се беше научил да и показва любовта си, както заслужава. Той си беше сдържан относно всичко, но сега му се искаше да върне времето назад.
И кое беше също лошото в ситуацията? Двете момичета бяха приятелки. Той развали това с гръм и трясък. Честно казано очакваше от Хьери да го намрази. Тя имаше и пълното право да го направи, но си остана до него. Беше и се извинил поне нняколко пъти, но това въобще не беше достатъчно. Просто не знаеше дали ще може да и се реваншира в този живот.
А на Сузи? Още поне два живота нямаше да му стигнат, за да изкупи греха си. Едва ли имаше човек с по - ужасна постъпка от него в EXO или в SM като цяло. Ако се замислиш по - дълбоко за всичко това, наистина е така.
Няколко минути Ди Оу мълча и сдържаше всички чувства със сетни усилия.
- Обичах те! - не извика, но го каза по - силно. Вече не бе способен да остане спокоен.
- По дяволите....обичах те...- каза по - тихо и зарови лице в ръцете си. О да, това беше вокалът на Ексо, колкото и неразпознаваем да изглеждаше в момента. Вдигна глава, не бе успял да се разреве, но очите му се бяха насълзили и малко зачервили. Преглъщаше сълзите си. Може би тя си мислеше, че не се чувства гадно, заради сериозността си, която лесно можеше да поддържа, но тя сега беше изчезнала.
- И...все още те обичам. - каза и, гледайки я в очите, докато една малка сълза се откъсна от ъгълчето на окото му и направи мокра линия чак до челюстта му. Това беше само началото, защото последваха и други. Ето, все пак накрая се оказа разреван като малка ревла. Някъде вътре в него се надигаше срам, защото тя за първи път щеше да го види такъв и толкова слаб. И щеше да разбере колко слаб е бил през цялото време, за да свършат нещата между тях така. Извади една копринена кърпичка от джоба си и избърса очите си.
- Истината? Добре, време е да кажа всичко. Време е да разбереш, с какъв страхливец си била обвързана. - строгата решителност се бореше с отчаянието в него и гримасите по лицето му се сменяха.
- Никога не съм спирал да те обичам, не си ми била досадна. Причините, да се виждаме често, да не ти звъня редовно и да не си чувам телефона често бяха, защото бяхме най - натоварените изпълнители в компанията. Стремяхме се да вземем награди и всеки от нас не беше на себе си. Появиха се и много опасни фенове. Не само за нас, но и за хората, най - вече момичетата, които харесваме или обичаме. - въздъхна. Беше му нужна още една дълбока глътка въздух, за да изкаже падението си. Когато го извърши не изглеждаше чак толкова ужасно, но сега се чувстваше като личинка....като мижитурка...
- Изплаших се. Много. В същото време се бях взел прекалено насериозно...славата, цялото внимание главно върху нас...чувствах се важен и си мислех, че всичко ми е позволено. Но ме беше страх...беше ме страх за теб...за мен...от феновете и от това как ще реагира компанията. Да, аз съм страхливец. Прищрака ми, че ще е по - добре да не сме заедно, но тогава не осъзнавах чак толкова колко значиш за мен. След като получих вниманието ти, бях доволен, после свикнах с него и накрая го приех като даденост. Бях се променил малко заради славата, заради многото работа и заради обичта на толкова много фенове спрямо нас. Не можех да осъзная както трябва. И най - добре от всичко знаех...че ако ти кажа всичко открито, няма да си съгласна. Познавам те, щеше да кажеш, че заедно ще намерим решение, щеше за пореден път да ме плениш с усмивката, с гласа си и с думите, които винаги са правилни и аз щях да се съглася. Затова не ти казах, в изкривените ми представи това беше правилното. Затова ми трябваше начин, за да ме намразиш. Мислех си, че по този начин по - лесно ще ме забравиш, намразвайки ме. Мислех си, че и аз ще успея да живея с омразата ти върху себе си. - някъде по време на разказа, сълзите му отново бяха тръгнали. Опитваше се да побере всичко, което искаше да каже в един смислен разказ, без да си позволява хлипания. И хлипания нямаше, но сълзите му продължаваха да се ронят.
- Избрах ужасен начин, никога няма да си простя това. Да, обичам Хьери, но като най - добрата ми приятелка. Важна е за мен, при това много, но никога не сме имали романтични отношения. Което ме прави още по - ужасен, защото имам грях и към двете ви. Истината, без увъртане е, че обичах единствено теб и все още е така. Тази цялата година мина като душевна болест за мен. Изобщо не успях да преживея стореното и за момент не успях да те забравя. - накрая ДиОу вече беше започнал да подсмърча. Лицето му пареше вече, а очите му бяха червени. Не можеше да мисли трезво, затова вече беше клекнал пред краката и и беше взел ръката и в своята.
- Точно защото обичах само теб....-продължи да си подсмърча и да рони горчивите си сълзи
-...точно защото си първата, която обичам така...затова допуснах такава грешка. Нямах никакъв опит в любовта, не бях правил други грешки, не си бях взимал поука....затова извърших такива деяния. Но...но...но..още те обичам, мамка му още те обичам. Обичам те повече от преди, защото загубата ти ме научи на много. Обичам те....мамка му....- продължи да повтаря "обичам те" и "мамка му", полагайки глава на коленете и, и очаквайки всеки момент да го изрита в разреваната и зачервена муцуна.

by **Suzy.** Пон Юни 30, 2014 9:00 pm

Не можех да повярвам какво се случва в този момент. Емоциите ми се смесваха във вихрушка и не можех да ги контролирам. Бях безсилна срещу напиращите чувства в сърцето ми, които се сменяха твърде бързо. Дори не усетих как от болка те преминаха в ярост, само за да се възвърнат отново към първоначалната болка. Докато говорех не можех да контролирам думите, които изричах. Това ги правеше както напълно искрени, така и необмислени, резки и дори груби. А най-лошото от всичко това беше, че не знаех как да се спра. Не знаех как да се взема в ръце. Може би това беше реалната причина да дойда тук днес. Беше ми писнало от всичко това, не исках повече да съм счупена, не исках болки от стари рани, не исках подлудяващи мисли. Исках да съм себе си и да съм щастлива, но не знаех как да го направя. Мразех човека, в който бях започнала да се превръщам и осъзнах, че е време да поема контрол. И докато осъзнавах всичко това през последните месеци, така и разбрах, че единствения начин, за да дам спокойствие на ума и сърцето си, е като свържа парчетата в едно цяло, като разбера истината и намеря своя път, за да продължа напред. Да, това, което Ди Оу ми беше причинил беше..ужасно, но се е случвало на много други жени в този свят. Не зная защо реагирах така през цялото това време. Да, болеше ме и бях объркана, имаше много неща, които не разбирах, но някъде вътре в себе си усещах, че мога да преодолея това. Може би това е причината да се събера с Джаксън. Може и да е било просто опит да си върна контрол над живота, но не беше тогава времето. И точно това е причината да се разделя и с него. Някои хора биха казали, че не съм достойна за любов, защото не мога да се справям с нея. Но човек се учи от грешките си. Време е и аз да се поуча от моите собствени. Като за начало ще започна с това, което ми даде щастливи мигове, любов, опит, но и болки, мъки и страдание – Ди Оу.
След като изтрих сълзата, стекла се по студените ми бузи, аз се обърнах отново с лице към мъжа. Той не изглеждаше добре, беше пребледнял изведнъж и гримасата му показваше отчаяние. Дали това не е в следствие от думите ми? И все пак, те бяха истина, нали? Защото аз не можех да намеря друго обяснение за действията му. Толкова много пъти бях превъртала последните месеци в ума си и не знаех какво се случва. Той бе спрял да говори с мен, да ми доверява какво го впечатлява и тревожи… Бях напълно изоставена в тъмна неинформираност относно Ди Оу. Тогава започнах да се съмнявам в нас и всичко, което представлявахме, но не исках да губя надежда, че това е просто някаква фаза, която ще преодолеем. Това така и не се случи. Нещата се влошаваха всеки ден, докато накрая не се случи онова с Хьиери и чашата преля за мен. Бях наранена до такава крайна степен, че отказвах да говоря с който и да е от двамата. Нямаше как да зная какво се е случило и какво го е причинило. Единственото логично за мен обяснение беше, че те за започнали тайна афера.
- Обичах те! …. По дяволите....обичах те... – тези думи се изтръгнаха от устните на Кьонгсу точно преди той да зарови лице в шепите си за няколко секунди.
Когато мъжът надигна глава очите му бяха зачервени и насълзени. Накрая обяви, че все още ме обича и няколко сълзи се търкулнаха една по една от ъгълчетата на очите му. Това ме обърка дори повече от думите му. За пръв път го виждах такъв. Не бих повярвала, че ме е обичал и ме обича все още, ако тези очи не крещяха, че в момента той е искрен. Поклатих глава, за да се осъзная, но това не помагаше. Той извади една кърпичка и започна да попива сълзите от лицето си, а аз го гледах вътрешно смаяна, но с ледено на външен вид лице. Накрая просто казах:
- Кьонгсу… объркваш ме. Защо просто не ми кажеш истината? Това е всичко, което съм искала от теб след онази нощ…просто.. истината! – към края на изречението гласът ми се увеличи и натъртих на думата „истина”.
Тези думи сякаш го жилнаха и той най-накрая започна да говори за това, което исках да разбера преди толкова много време. В началото бях уверена, бях дори малко щастлива, защото най-накрая щях да разбера какво се случи онази вечер. Но с всяка следваща негова дума, с всяка гримаса и паднала сълза осъзнавах, че съм грешала много с всички мои теории. Трябваше да се сетя, че нещо не е наред. Усещах лека промяна, но мислех, че тя е нормална и дори ще бъде положителна. За феновете бях чувала само слухове, но той така и не ми сподели за тях. Нямах представа, че всички тези неща са фактор за промяната на отношението му към мен и към света. А трябваше да зная… Но той ме е познавал достатъчно добре, за да знае точно какво ще му отвърна… и беше прав. Точно тези думи бих използвала, за да отвърна на неговия разказ. И това малко ме ядоса. Но не казах нищо, не исках да го прекъсвам. Исках да сподели всичко, преди да отвърна какви са чувствата ми за всичко това. И той продължаваше да говори със сълзи на очите. Мисля, че това е най-откровеният разговор, който с Кьонгсу сме провеждали откакто се познаваме. И това ме нараняваше.
Усетих как нещо ме гъделичка по бузите и аз побързах да пипна, за да видя какво е. Ръката ми се оказа мокра…без да се осъзная бях започнала да плача и усещах как краката не ме държат. Отстъпих няколко крачки назад и седнах на мястото, където Ди Оу стоеше, когато го намерих. Просто се свлякох безжизнено и с леко разтреперани ръце. С премрежен поглед гледах някъде в далечината и опитвах да поема думите му, да ги разбера, да ги приема. Докато слушах разказа на мъжа, който вече хлипаше се опитвах да разгадая чувствата си. Кьонгсу спря и помислих, че е приключил, но грешах. Той клекна, за да сме отново на сравнително едно и също ниво, като с това действие отново призова погледа ми към влажните му искрени очи. Мъжа хвана ръката ми и я стисна, отказвайки да я пусне, а аз не я отскубнах от хватката му. Последните му думи ми причиняваха болка, защото ме водеха към мисли за това, как бихме били щастливи сега, ако той имаше смелостта да ми каже всичко това вместо да се опитва да му отблъсне. Накрая Ди Оу положи главата си на коленете ми. Влажното му лице накара кожата ми да настръхне и тръпки от студ да преминат по тялото ми.
След няколко минути, в които стоях напълно неподвижна и се опитвах да събера мислите си, най-накрая осъзнах какви са чувствата ми. Затова изтрих сълзите си с ръка, поех главата на мъжа в шепите си и насочих погледа му към очите ми. След това започнах да говоря:
- Прав си, щях да кажа всички онези неща. …Всичките.. – млъкнах докато формулирам това, което искам да кажа в разбираем вид. - Но, това което наистина ме наранява е, че въпреки знанието за моите думи, ти си ги пренебрегнал. А това, което ме съкрушава е, че ти не сподели с мен. Не ми се довери, Кьонгсу. Не се довери на НАС! – нова сълза се търкулна по бузата ми, но аз я пренебрегнах. – Сега вече зная какво се е случило и ти прощавам за това с Хиери. Прощавам ти и за всички глупости, които направи преди това, за да ме отблъснеш. – наложи ми се да си поема въздух, защото усещах някакво задушаване. – Но… но не мога да ти простя, че нямаше доверие в нас. Че ти се отказа от нас преди да си ни дал шанс да опитаме да се справим с проблемите заедно. Ти се отказа от нас и това беше нашият край. – пуснах лицето на Кьонгсу и положих длани пред своето лице. Заплаках.

by **Daehyun.** Пет Мар 06, 2015 10:03 pm

Студените ръце на Дехьон намиращи се в дълбоките джобове на якето му ,бяха свити в здрави юмруци ,които той не отпускаше от поне вече половин час. Студът , който сковаваше целия Сеул си казваше дума и в последните десет минути той усещаше как кожата на лицето му вече щипеше от ледения вятър. Всъщност той не усещаше почти нищо в буквалния смисъл. Устните му ,носът му ,бузите му -всичко беше изтръпнало. Въпреки всичко ,Дехьон като че ли не усещаше почти нищо. Продължаваше да върви и вече освен юмруци стискаше и зъби и разбира се не студа беше виновника за това. В последно време никой не му беше виновен. Отвратителния му непукизъм ,който едвам се насилваше да излъчва ,го изтощаваше. Нямаше сили да се ядоса дори и на себе си. Всички знаеха какво му беше положението в момента. Истината е ,че той едвам се сдържаше. Макар и известен със спокойствие дарено от майка му ,то вече избледняваше и на негово място беше се бе впило хладнокръвие. Тази маска му тежеше толкова много ,че имаше чувството че главата му ще падне. Единственото което му оставаше бе да стиска зъби ,да трае и просто да държи фронта. Йонггук от доста отдавана го беше предупредил да внимава и не само него. Йонгдже също беше предупреден. Лидера си знаеше. Истината е че B.A.P бяха все още живи. Всички до един се държаха .Всичко беше благодарение на лидера им. Щяха да се борят заедно. Дехьон щеше да даде всичко от себе си за да задържи своите братя заедно. Това обаче ,което го беше накарало да се срине през последния месец беше срещата с феновете и факта ,че се качи на сцената отново. Бе успял да усети топлината от любовта на феновете и прожекторите. Това го съсипа психически,но когато усети как се отпускаше това го отврати. Не можеше точно сега да се предаде. Не можеше! Чувствата ,които усети горе на сцената,неговата песен -всичко това върна красиви спомени в съзнанието му. Това беше неговия живот и никой нямаше да му отнеме. Това го мотивира първата седмица ,но онзи ден ,онази проклета нощ нещо се промени . Срещата в съда наближаваше и той го осъзна напълно. Всичко щеше да приключи или напротив ,нещата щяха да затънат още повече. Дехьон се страхуваше от умората ,страхуваше се ,че в един момент може би ще се умори и ще се откаже. Тежки мисли го тормозеха ден и нощ и това наистина го изтощаваше. Разбира се ,че усещаше че ще стане много жалък ,разбираше го напълно .Не искаше това. Феновете,неговото семейство ,момчета не биваше да ги разочарова.

Въздишка изсвистя от безчувствените му устни и се изпари в пара във студения въздух. Не беше много късно ,може би минаваше едва 19:30 часа вечерта. Сеул все още беше буден макар и студа ,който го беше сковал. Покрай Де минаваха много хора бързащи да се приберат в топлите си домове ,да посрещнат семейството си ,децата си ,да си легнат спокойни за да се събудят бодри и доволни от живота си. Как им завиждаше само .Всички тези обикновени хора ,това на пръв поглед спокойно общество го караше да се чувства още по- уморен. Дехьон се отърси от тези мисли и отново въздъхна. Седеше на циментовия бордюр ,който го делеше от кипящата зад него вода. За момент той се загледа във водата и може би постоя така още час или дори десет часа.

Накрая той просто облегна лактите си на колената и пое лицето си във шепи. Идеше му да ревне и да засенчи този фонтан . Толкова му се беше насъбрало ,че имаше чувство ,че гърлото му ще експлодира. За малко да се задуши заради буцата ,която сякаш беше заседнала там. Накрая той просто се предаде ,разтвори устни за да даде воля на викът ,който се откъсна от цялото му същество.Въобще не му пукаше ,че се намира на обществено място имаше нужда просто да извика!

by **Hani** Пет Мар 06, 2015 11:23 pm

За пореден път звънна на съмембърките си и им съобщи, че ще закъснее. Беше свикнала да прави това през последните две-три седмици. Поне в дните, в които имаха по – малко ангажименти. Харесваше и да остава сама.
Навън беше доста хладно и зъбите и траколяха, но нуждата от уединение си казваше думата и се съюзяваше с ината и, тласкайки я да се разхожда. Хората наоколо не и пречеха, стига да не разпознаваха лицето и, което беше увито в шал. Точно в момента като че ли всеки бързаше да свърши своите задължения и не и обръщаше внимание. Не, тя не беше в депресия. На външен вид си изглеждаше по обичайния начин – ухилена и държаща се леко тъпо, или пък предизвикателна, когато се налага. Имиджът и, благодарение на който доби слава го изискваше, а и тя знаеше,че я бива в това.
Въпреки нормалното си държание, една част от нея винаги се предаваше пред нещата, които се случваха. С тази част от себе си оставаше насаме в моменти като този и просто размишляваше. Искаше слава – беше я получила. Не кой знае каква, но поне повече от преди. Но с тази слава дойдоха куп неща, които да и се стоварят на главата. Леко чалнати мъжки фенове преследвачи, повече папараци подир задника и и много отвратителни слухове, които можеха да прецакат имиджа на нея и цялата и група. Често тези неща я нараняваха, но си казваше, че не е само тя и продължаваше напред. По – добре в устата на хората, отколкото в краката им. Нали все пак говореха за нея.

И някъде там, се появяваше тази „мистериозна“ мъжка фигура, която не искаше да я приеме обратно. Някак си успяваше да забрави за слуховете, които постоянно пускаха по неин адрес, но често си мислеше за Чеджин. Той така и не я прие обратно, така и не забрави какво му бе причинила тя. Вероятно си мислеше, че е просто поредният в лъскавият и списък. Приятелите му я мразеха, той се държеше хладно...вероятно лидерът им и ограничителна заповед щеше да и издаде, ако се появеше още веднъж в дорма им. Вероятно в крайна сметка просто щеше да го остави на мира...все някога. Сама си е виновна за състоянието си.
Вървейки по пътя към изкуствения водопад, много от хората бързаха просто да се приберат на топло. Не бяха много, но все пак Сеул рядко оставаше с празни улици, дори в най – студените дни. Забави темпото, заглеждайки се в падащата надолу вода, когато някакъв мъж, застанал там се развика. Хани не се стресна, но забави още повече крачка, заглеждайки го изненадано. Няколкото човека наоколо побързаха да си заминат по – късно, твърде улисани в своите радости или проблеми, за да се занимават с чуждите.

Хий Йон направи няколко бързи крачки към него.
-Не скачайте! Каквото и да ви се е случило, не си заслужава! – каза вживяно, мислейки си, че човекът наистина ще скочи. Тя беше от типа момичета, които правеха от мухата слон. Винаги бяха прекалено драматични, със силно изразени чувства и за тях светът се въртеше около емоциите. Често животът около нея бе като сапунен сериал с ранга на „Дързост и красота“. Без да се усети, беше сложила ръце от двете страни на мъжа, малко по – надолу от раменете му. Той я удостои с изненадан поглед, вероятно значейки „нямам намерение да скачам, откачалко“. Или поне така изглеждаше. Тя веднага си свали ръцете и се отдръпна назад, надигайки още повече шала към носа си.
-Съжалявам...просто се питах дали всичко е наред.- опита се да се оправдае. Не, викът му ясно казваше, че нищо не е наред, а тя продължаваше да прави тъпи неща. Дори долу не е достатъчно дълбоко за самоубиец, само водата е студена. Изпод шала бузите и пареха от срам. Направо защо не хвърли нея долу?
-Дехьон-ши...? – каза тихо, осъзнавайки кой стои пред нея. Вокала на B.A.P, един от ангелските гласове на съвременните айдъли. Не се познаваха лично, но много пъти го бе виждала по музикални формати, „Айдъл Олимпикс“ и т.н. Нямаше как да сбъркаш лицето му, беше доста характерно. Продължи да крие лицето си с шала, допълнително засрамена, поне като я изгони, да не я вижда много много.

by **Daehyun.** Съб Мар 07, 2015 6:06 pm

Дехьон си поемаше накъсани глътки въздух ,които сякаш изгаряха раздразненото му гърло.Гъдрите му се повдигаха след което спадаха дълбоко докато сърцето му хлопаше вътре в него.За момент му се зави свят от рязкия вик ,изтръгнал се от така разко от него. Треперещите му ръце започнаха да разтриват здраво стиснатите му очи,които щипеха от напиращи солени сълзи.След всичко ,след всичко което преживя ,през всичко което мина и сам и със своите приятели ,семейството му ,феновете ..ето че най-накрая Чонг Дехьон започна да се пропуква. маската ,която беше надянал започва бавно да се топи . Беше му толкова тежко и изпитваше огромна нужда да си излее всичко. Не искаше толкова много неща да таи в себе си защото рано или късно те почваха да го разяждат отвътре. На моменти го болеше много. В последно време болката отвътре ,тежеста се беше увеличила или може би той така си мислише. Така се беше вгледал в своята слабост ,че беше успял да се концентрира само върху нея. Това го накара да се изсмее наглас.

"Ще полудея." Посмисли си и стинсна зъби за да възпре новия напиращ вик ,който бълбукаше някъде навътре в гърлото му.

-Не скачайте! Каквото и да ви се е случило ,не си заслужава!-женския глас привлече внамнието до такава степен ,че той откъсна лицето си от своите шепи и погледна нагоре.Заради светлината зад гърба на момичето ,той не успя да я разпознае .Силуетът й не му беше никак познат.Мигове по късно непозната се наведе към него ,подхващайки го отдвете страни. Дехьон беше объркан затова й реакцията му се забави. Но как да реагира въобще? Да скача? Във изкуствения водопад прилиращ повече на някакъв фонтан? Момичето пред него свали ръцете си и смотеливи набързо нещо ,което той се опита да възприеме ,но все още беше стреснат от внезапното появане на това момиче и най-вече от думите й.Толкова отчаян и жалък ли изглеждаше отстрани? Разбира се когато чу името си откликна сдържано.Сведе глава и за момент се загледа във земята.

-Не го познавам.-каза тихо след миг изсумтя нещо подобно на тих кикот, който бързо заглъхна. Чувстваше се като шизофреник.

-Дехьон не би стоял тук по това време,нямаше да вика напред-назад..Нямаше да изглежда толкова жалък ,че непознати хора да се притичват на помощ от страх ,че ще се хвърли някъде.- заговори с равен глас ,лишен от каквато и да било мижава емоция. Ъглите на устните му се извиха нагоре. Може би наистина полудяваше.

-Освен това Дехьон нямаше да се хвърли в някакъв фонтан .-сдържа смеха ,който го беше напушил.Мислено довърши изречението си. Не искаше да плаши това момиче допълнително. Макар и да му се сруваше че вече беше късно.Той отново се замисли .Не никога не би способен да захвърли така живота си.Въпреки всичко не искаше ,но и знаеше ,че и да иска нямаше как да го направи.По природа си беше неуверен ,тъй че едва ли някога би бил решен до предел за нещо подобно. Нямаше да го направи при никакво положение.

Той въздъхна тежко през нос и сви устни,като затвори отново очи си. Наистина имаше чувството ,че ще полудее. Главата го болеше и.... Да,ето че отново почваше да се концентрира върху болките си.Колко жалко само.

by **Hani** Съб Мар 07, 2015 9:43 pm

Мъжкият индивид отрече да познава Дехьон, но след това каза как той не би направил нещата, които той правеше в момента. Доказателството, че наистина е той. А и да не беше казвал нищо, Хий Йон нямаше как да обърка нечий фейс. Тя бе добра в разпознаването и запомнянето на лица. Още повече на тези на хубавите айдъли.
Той изглеждаше измъчен и не особено на себе си. Плюс това говореше на непознато момиче, която можеше да бъде откачена фенка или някоя садистка. Явно наистина му беше тежко. Сети се за новините около групата му . Малко след това най – нагло се настани до него и се загледа на някъде. Може би му беше до споделяне? Хий Йон обичаше да слуша, беше перфектен слушател. Още повече, когато това и помагаше да забрави собствените проблеми, които като цяло се въртяха около макнето на Май Нейм и не бяха точно проблеми.

-Това да викаш звучи като добра идея. – каза тя, сякаш повече на себе си, отколкото на него. Макар че тя самата едва ли би го направила, или поне не точно на такова оживено място. Предпочиташе да поговори с някого, било то дори някой от домашните любимци на момичетата от групата. Или дневник.
-Искаш ли да пробваш да споделиш? Не съм клюкарка, нито съм от пресата. – искаше и се да допълни, че не е полудяла фенка, но не искаше да издъни нещо, което ще прозвучи грубо. Не беше светица, но като че ли не и се искаше вокалът да крещи по центъра на Сеул и би се радвала ако можеше да помогне. Било то и само с изслушване. Не че можеше да и вярва, все пак още седеше с шала, метнат на лицето си и скриващ личността и. Просто все още се чувстваше идиотски заради начина, по който го беше заговорила.

Хий Йон извади от чантата си две миниатюрни шишенца с Алое Кинг. Беше си взела запаси от сладката течност с вкус на грозде за вечерта, когато си пусне новата драма, но сега имаше желание да пробута едното на Дехьон. Алоето за пиене винаги помагаше, или при нея беше така.
-Моля, вземи го. – Хани протегна ръка с едната бутилка в нея. Добре, сега щеше да е сконфузено ако и откаже, затова се молеше просто да го вземе. Това все пак беше “Aloe King”. Бяха се затоплили в чантата и и вероятно бяха станали приятни за пиене. Самата тя нямаше търпение да отвори своето, а и човекът да продума нещо. Вероятно щеше да и досажда, докато не си каже поне малко от болката. Дори да не искаше сега, това със сигурност щеше да му помогне. Той и приятелите му вероятно имаха доста неща на главите си в момента.

by **Daehyun.** Сря Мар 11, 2015 8:57 pm

Когато непознатото момиче се настани до него ,Дехьон бавно обърна главата си и я погледна.Остана загледан в нея в продължение на няколко секунди ,след което отново зае своята поза и заби очи в земята. Една единствена въздишка напусна устните му пред той да ги заключи в строга линия.За момент настана тишина ,която сякаш поглъщаше всеки един звук от обществото около тях двамата. Наистина Чонг бе успял да се абстрахира от ходещите хора не далеч от него ,от колите ,от клаксоните им.Само ако можеше така лесно да се откъсне и от тялото си .Все пак той успя да осъзнае думите ,които тихо продуми момичето до него.Да ,викането при него помагаше поне малко. Мигновенно ъглите на плътните му усти се извиха нагоре в нещо подобно на уморена усмивка или просто някаква неестествена гримаса.Дори да един такъв небрежен жест ,като усмивката някак му тежеше на лицето,беше му некомфортно ,неприятно почти .Затова й тази малка едва забележима физиномия се стопи по бързо от късче лед под ярко слънце, от лицето му.

-Искаш ли да пробваш да споделиш?Не съм клюкарка ,нито съм от пресата.-предложи му изведнъж момичето.Колкото и приятен и някак си нежен да беше гласът й ,думите й успяха да го разколебаят.В съзнанието на момчето се прокрадна една доза неудобство ,която бързо се изпари или по-скоро попи някъде. Да споделя? О ,това никога не било сред качествата на Чонг Дехьон. Що се отнасяше до храна ,беше абсурдно ,да не говорим за проблеми.Той просто не можеше да седне и да се разпее ,като птичка.Да говориш за проблемите си означава ,че ги осъзнаваш ,че ги разбираш ,че може би те някак си предизвикват някаква реакция в теб. Да,той ги осъзнаваше ,но не ги разбираше седователно за какво да се хаби. Затова и просто я погледа за миг след което отби очи ,докато клатеше леко глава.Наистина не можеше.Стиснал зъби и не осъзнавайки ,как ситуцията имаше потенциална да стане още по-неловка ,Чонг се вторачи напрред във въздуха. Не можеше да повярва на случката.Непозната да тича да го спира от самоубийство. Явно все пак си личеше колко е тежко полежинието. Колкото да се правеше ,колкото и да стискаше зъби, запред фенките ,някои от които го изживяваха също като него ,той просто не можеше да се прави че нищо не се случва.Отвътре го изяждаше ,направо разяждаше, а не можеше да направи нищо по въпроса освен да издържи стоически и да крещи посред площадите.

-Моля,вземи го.-мекия глас на момичето отново погали ушите му.Дехьон се обърна към нея за да види как тя му подаваше някакво шише със сок може би.Въпреки възпитанието ,което самия той притежаваше дори в повече ,отлично знаеше ,че не бива да се приемат неща от непознати.В случая гледайки топлите те й ,някак си ....притеснени ,може би очи ,преди да се усети вече помаше шишето от нейната ръка.Кимна й в знак на благодарност след което погледна към ръцете си.Беше мило от нейна страна.

-Не исках да ви стряскам.-промълви и той без да знае защо.-Нямах намерение да правя каквото и да било ,но все пак оценявам ..факта, че дойдохте уж да ме спрете.- произнесе последните няколко думи през лека ,уморена усмивка ,която разбира се бързо попи и изчезна.Останал загледан надолу ,той след секунда се усети и повдигна шишето ,показвайки й го.Благодари й тихо и искрено.Ако всички хора бяха като нея ,Сеул щеше да е пълен с добряци ,яздещи еднорози по дъги.Дехьон върна погледа си върху нея отново. Усмихна й се с очи. В нейния поглед успя да разпознае едно топло съчувствие ,което дори и да очакваше го хвана непоготвен. Някак си ,гледайки я ,изведнъж се сети за всички онези фенове с които се е видял през извиналите месеци.Същия поглед.Същото съчувствие. Преди да се усети горчива влага ,която защипа очите му.Бързо отби поглед

-Прощавай те.-проломи със глас ,едвам увладян от емоция.Той се наведе отново напред,облегнал лакти на колената си и скри лицето си с ръка.Стискаше здраво зъби и очи.

by **Hani** Съб Мар 14, 2015 12:28 am

Той се позачуди преди да вземе бутилката и. В крайна сметка го взе, вероятно за да не я обиди. Тя се досети, че въобще не е добра идея да се вземат такива неща от непознати, и се почувства леко глупаво. Той беше доста популярен, имаше си фенове, но имаше и сасенги, които даваха отровни неща на известните. По едно време дори май беше чела подобно нещо за човек от неговата група преди някакъв лайв. Някой от хьонговете му, може би.

Е, поне нямаше да се засегне ако не му се пие. А и то си е бутилирано и неразпечатвано, така че няма как да сипе отрова вътре. Може би щеше да му се допие по – късно. Той и каза няколко думи, със завидно спокойствие в гласа. Хий Йон му се усмихна, макар да не си личеше заради шала. Поне очите и го казваха. По принцип очите на всички хора ги издаваха, но тя беше твърде добра в това да говори на хората чрез тях, дори когато и слагаха контактни лещи преди някоя изява или фотосесия.
-Не сте ме стреснал. – започна да му говори и тя официално.
-Извинете ме, че и аз реагирах толкова прибързано, и още повече...че се намесих в проблемите ви. – въпреки, че се чувстваше нахална, тя остана там. И щеше да продължи да стои, дори когато осъзна, че самообладанието му започна да се пропуква.

Той и се извини и скри лицето си. Хани се загледа в него, беше доста некомфортно, но не можеше да го остави просто така. Още повече, че вероятно знаеше, защо е такъв, макар да не и личеше. Доколкото познаваше мъжете, те не обичаха да ги виждат слаби, нито да ги съжаляват. Вероятно той я искаше далеч сега, за да може да остане насаме със себе си. Зависи все пак и от това какъв човек е, но тя все още не можеше да си тръгне. Остави го да се успокои, и погледна на другата страна, за да не го притеснява. За съжаление не бяха приятели, тя не знаеше как да го успокои, не знаеше какво му помагаше да го направи. Не знаеше дори дали има право да се опитва.Така или иначе щеше да го направи. Като оставим имиджа и на кучка, тя беше приятелски настроена към останалите.

-Доста често проблемите са падения, след които се изкачваме нагоре после...- започна да му говори, преди да се е разколебала да го направи. Не беше нужно да и отговаря, достатъчно беше да я изслуша. Вероятно щеше да разбере, че тя е поредната, осъзнала проблемите му, но той беше известен, както и групата му. Всички знаеха.
-Единственото, което е нужно в подобен момент е да останем силни заради самите нас и другите около нас. Но това не значи, че човек трябва да е безчувствен. Няма лошо в това да си тъжен или наранен, както и да чувстваш безнадеждност. Не сме от камък все пак...- Хий Йон отвори бутилката си, свали шала и отпи от любимата си напитка. Беше се стоплила в чантата и и беше приятна за пиене. Макар всички да я виждаха като хубавото момиче с дълги крака от прочутата фен камера, тя също бе преминала през нещо подобно в един определен период от време, и можеше да разбере как се чувства той. Беше я страх какво ще стане с нея и момичетата и, когато се разделиха с три от съмембърките си и не знаеха дали те самите ще имат бъдеще и какво точно ще стане. Никога не са били чак толкова популярни, така че не им трябваше много, за да се съсипе групата.

Доколкото знаеше, поне Дехьон и момчетата от групата му са си останали заедно, остава само да се преборят с настоящата ситуация. Отново сложи капачката на шишето и го остави до себе си.
-Дехьо-ши...- позволи си да сложи ръка на рамото му, но бързо я махна от там. Въпреки това продължи да говори.
- Всичко ще е наред, стига да останете заедно и да се борите. Невъзможно е няколко здрави, прави, талантливи и хубави момчета да останат без посока, в която да вървят. – Хий Йон се усмихна, макар да не я виждаше в момента. Макар да звучеше като обикновена нахалница, говореща високопарни слова, не и пукаше. Сама си знаеше, че това, което казва е истина.

by **Daehyun.** Сря Мар 25, 2015 7:47 pm

Накъсани свисетия от въздишки напускаха устните на Дехьон ,която все още стоеше свил се в старата си поза.Идеше му да се скрие някъде да се сгуши в някой ъгъл и просто да се нареве едно хубаво защото наистина много му беше насъбрало. Не се беше виждал с лидера и това го измъчваше защото много добре познаваше приятеля си.Никой не биваше да остава сам в този период.Затова и той самия постоянно се мъкнеше при Йонгдже или Джонг Ъп, Гук пък се занимаваше със Джело ,който понасяше ситуацията със завидно хладнокръвие.Макнето винаги е било обект на любопитство от страна на съмембърите му. Дехьон при всеки угоден случай го сбарваше да анализира дори най-малката дума ,действие или дори най-безубидния поглед. Джун Хонг винаги е бил странна птица.Дори по странен от него самия.Гук и той също. Йонгдже..него го познаваше прекалено добре и никога не можеше да се изненада с него.Химчан си беше Химчан. Достоен роднина на Джедужнг просто.Може би точно той и Джонг Ъп бяха най-издръжливи. Толкова много си обичаше приятелите и в такава гадна ситуация когато едва ли не нещата бяха на кантар ,Дехьон се чувстваше просто ужасно. Беше по-уморен от всякога ,но не можеше да спи повече от 4 часа , принципно не изневеряваше на храната ,но ето че прекарваше повече време в една зала за да тренира вместо да върти сметка в любимия си ресторант.Всичко се беше обърнало с краката нагоре и всички го знаеха.Абсолютно всички.Всички знаеха в какво положение се намираха B.A.P и всички ги съжаляваха. Но не .Не имаха нужда от здраво рамо,от подкрепа , а какво получи Дехьон? Хейт за това ,че е отишъл да види баба си във Пусан.Неговата любима болна баба ,която играеше роля на негова родна майка през целия му живот!Не искаше да загуби нито нея нито феновете си ,но те изкарваха постъпката му едва ли не като избор ,която той е направил.Това не е така и той сино се надяваше ,че хората са го проумели .Особено след онзи showcase на който Чонг Дехьон се появи за да пее.Онази вечер когато се разрева пред цялата публика ,онази вечер когато изпя една прекрасна песен.

-Мамка му .-прошепта толкова тихо той ,че едва се чу.Гореща сълза се спусна надолу по бузата му оставяйки попиваща следа след себе си. Наложи му се да се поеме едан храплива глътка въздух за да се успокои ,защото беше на броени секунди от разпадане.Усещаше ,че чак лактите му трепераха от емоция, а думите на непознатото момиче въобще не му помагаха.Колко права беше само.

Дехьон притисна дланите си по-здраво към лицето си сякаш се надяваше те да попият горчивите му сълзи.Подсмъркна тихо след което си пое въздух и стисна устни отново.

-Права сте...-каза с приклушен и треперещ глас.-Права се ...за което ви-ви благодаря.Наистина...Аз просто.Много ми се насъбра.Не знаете какво какво преживах в последно време.. -започна отново Дехьон ,като този път разкри лицето си за да може да избърше мокрите си бузи с ръкава на якето си.Опита се да прочисти дискретно гърло за да може да продължи да говори с малко по-номрален глас.

-Срам ме е че се наложи да ме видите в тази светлина.-горчив смях допълни думите му.Погледна към момичето до себе си .Не можеше да повярва ,че някоя напълно непозната ще остане до него в такъв тежък момент.Къде бяха приятелите му ?Само ако можеха всички хора и фенкни да бяха такива като тази пред него.Той се опита я огледа за да я запомни някак си ,но единственото ,което виждаше от лицето й бяха красивите й , изразителни очи.За Дехьон това обаче беше достатъчно защото не даваше пет уона за това колко е красива формата на лицето на някое момиче ,устните или носът и така нататък.Стигаше му само да погледне в очите й.В тези очи пред него не виждаше нищо по-различно от една чиста доброта и нежност.Истината винаги се криеше в очите на хората.

by **Hani** Нед Мар 29, 2015 8:47 pm

Вятърът отново задуха безпощадно и Хани побърза да се прикрие отново зад шалчето си. Често връщаше погледа си върху момчето до нея. Или по – точно мъжът. Колкото и да беше странно мисленето и, за нея истинският мъж трябваше да умее да плаче, когато всичко му дойде в повече, а не да си го изкарва с груба сила или с караници и лошо отношение. Плачът не е слабост, още повече в шоу средите.

Тя все още се притесняваше относно това какво да говори и как точно. Чудеше се дали той не я иска далеч от себе си, но и същевременно щеше да е грубо да го изостави. Не искаше. А и без това чувствата на един айдъл можеше да разбере само друг айдъл.
-Наистина не знам. Но както казах, може да ми споделиш всичко, което те измъчва. Тоест...да ми споделите. Съжалявам...- усети се, че упорито и невъзпитано продължаваше да му говори на „ти“, докато той и говореше уважително. Много си умна, Хий Йон. Макар че и за двамата едва ли имаше значение това сега.
-Може пък...да разбирам нещата по - добре от повечето хора наоколо...-допълни съвсем тихичко и се загледа някъде в краката си. Феновете и медиите можеха да бъдат доста свирепи. Няма по – добра упора от тях, но няма и по – голям съдник. Но често те виждаха нещата прекалено повърхностно и се оставяха на емоциите да ги водят. А самите им идоли не са безчувствени кукли, които могат да се посвещават напълно на кариерата си. И Дехьон и Хани бяха съвсем нормални хора като всички преминаващи наоколо. Но и двамата бяха виждани като един определен тип предмети. Роботи, които нямат право на грешки и трябва да внимават как се държат.

- Няма нужда да съжалявате, аз бях тази, която се натрапи. – усети как червенина избива по лицето и изпод шала, сещайки се за глупавата причина, поради която го заговори. Хани беше много умно момиче, но понякога си беше смотана и много от феновете на групата и го знаеха. В нея се криеха поне три различни страни, една от които я беше направила известна. И точно тази нейна страна познаваха всички и си правеха грешни изводи. Хани на сцената и Хий Йон извън нея бяха две различни момичета, но известността е важната. Хани беше известната, а тя имаше имидж, заради който и лепяха етикетче „уличница“. Беше тъжно. Още по – тъжното беше, че тя продължаваше да си поддържа този имидж, защото не бе уверена в другите си таланти. Нямаше таланта и гласа на Солджи, нито уменията и рапирането на ЕлИ...не можеше да танцува като макнето и не беше сладка като Хьерин. Какво друго и оставаше да прави, за да не се чувства излишна? И все пак понякога я беше срам.

Точно заради това, когато Дехьон погледна към нея, тя инстинктивно подръпна шала още малко нагоре, макар да му се усмихваше с очи. Ако той изобщо я разпознаеше, дали щеше да иска да споделя проблемите си точно с нея? Може би щеше да поиска да се махне по – надалеч, ако разбере коя е.
-Е? Разкажете ми как се чувствате. Не съм психолог, но съм добра в това. Ще ви олекне, а аз наистина няма да разказвам на никого. – говореше меко, като в последния момент се усети да му говори в уважителна форма. Вече беше спряло да и пука дали е нахална, виждаше, че просто трябва да го накара да поговори с някого, за да се почувства малко по - добре. Макар че тя самата едва ли би говорила за личните си проблеми пред някого, когото не вижда. Задържа показалеца си върху горния край на шала, чудейки се дали да не го свали. Вече дори не обръщаше толкова внимание на вятъра.

by Sponsored content

Изкуственият водопад Geongyechun

Изкуственият водопад Geongyechun

Re: Изкуственият водопад Geongyechun

Re: Изкуственият водопад Geongyechun

Re: Изкуственият водопад Geongyechun

Re: Изкуственият водопад Geongyechun

Re: Изкуственият водопад Geongyechun

Re: Изкуственият водопад Geongyechun

Re: Изкуственият водопад Geongyechun

Re: Изкуственият водопад Geongyechun

Re: Изкуственият водопад Geongyechun

Re: Изкуственият водопад Geongyechun

Re: Изкуственият водопад Geongyechun

Re: Изкуственият водопад Geongyechun

Re: Изкуственият водопад Geongyechun

Re: Изкуственият водопад Geongyechun

Re: Изкуственият водопад Geongyechun

Re: Изкуственият водопад Geongyechun

Re: Изкуственият водопад Geongyechun

Re: Изкуственият водопад Geongyechun

Re: Изкуственият водопад Geongyechun

Re: Изкуственият водопад Geongyechun

Re: Изкуственият водопад Geongyechun

Re: Изкуственият водопад Geongyechun

Re: Изкуственият водопад Geongyechun

Re: Изкуственият водопад Geongyechun

Re: Изкуственият водопад Geongyechun