Re: Изкуственият водопад Geongyechun

by **Daehyun.** Пон Апр 27, 2015 6:50 pm

Дехьон опитваше да удостои момичето със вниманието ,което тодвана си беше заслужила ,но при мисълта ,че току що й беше наговорил такива неща и дори беше показал сълзите си ,той сме смути твърде много . Сълзите ,които преди секунди се спускаха от тъжните му очи вече попиваха във горещата кожа на пухкавите му бузи. Дори не беше усетил ,че се е изчервил. Затова й колкото и да му се искаше да задържи очите си върху момичето се наложи да се обърне във профил така че тя да не види реакцията му. Честно казано ,той се чувстваше повече от уморен от емоциите си. Идваха му в повече защото принципно той никога не е ил сред хората ,които са като отворена книга. Даже напротив ,колкото и да беше странно той имаше бая твърди корици с които се пазеше. В редки моменти като тези ,хората можеха да надникнат из страниците на неговия живот. В последно време ,той допускаше много повече хора до себе си .Приятели ,близки и дори фенове. Беше странно с каква лекота го правеше. И в интерес на истината ,не беше чак толкова страшно да се разкриеш пред хората. Защото както и във този случай ,никой не го съдеше. Даже напротив . Непознатото момиче го чакаше съвсем спокойно и думите й успяха да го успокоят до някъде и най-странното е ,че за момент той усети ,че може да й се довери, а дори не я познаваше! Може би все пак тя наистина беше част от онези редки случай на истински хора останали на Земята. Тази неволна мисъл накара Дехьон да се подсмихне едва ,но все пак успя. Обърна се отново към нея и я погледна. Думите и нежният й тон отдавна бяха спечелили Чонг. Дали наистина можеше да й се довери така лесно? Момчето се колебаеше ,но не позволи да й го покаже защото малко или много щеше да е много невъзпитано от негова страна. Не ,че се чувстваше задължен да й казва ,просто нещо в едно напираше да си излее душата на тази току що срещната дама. Мигове по късно обаче ,борбата вътре в момчето приключи и той беше готов да рискува.

- Всички ме обвиняват.- каза най-накрая той и несъзнателно главата му клюмна надолу. - След всичко което се случи със B.A.P ...след всичото това време което посветих на мечтата си и на хиляди още други мечти ..хората продължават да ме съдят .Усещам еда ,задушаваща вина защото ме накараха да чувствам ,че съм загубил доверието им. Никой не ми поврява ,че наистина съм останал до моите съмембъри в тежките ни моменти само защото ...- Дехьон замлъкна и се засмя горчиво.- Само защото отидох да видя баба си във Пусан.

Чонг си пое една накъсана глътка въздух. Очите чу отново се насълзиха ,не защото най-накрая си беше казал всичко което му ена сърце , а защото се сети за баба му ,която вдействителност от месеци насам беше болна и беше възрастна. Тя ,беше жената ,която зедно със баща му го отгледа . Жената ,която идеално пасваше в неговия идеал за майка. Тя беше негова майка през целият му живот. Обичаше я страшно много и всеки път щом получаваше новините ,че е болна или ,че дори е настинала той целият настръхваше заради страхът ,който го сковаваше. Не искаше да я изгуби...

-Не искам да губя нито нея ,нито B.A.P, нито феновете ни .-продължи с дрезгав глас и отново вдигна поглед за да погледне тъмнокосото момиче.- Всички смятат ,че в момента в момента се колебая в избора си и ...и едва ли не вече съм го направил. - устните му се извиха в една горчива и насилена усмивка . Наистина се чувстваше по-жалък от всякога.

by **Hani** Чет Юни 18, 2015 8:29 pm

Отново се загледа някъде напред. Той също се беше извърнал настрани, и тя не искаше да го притеснява с погледа си. Още повече, че често имаше навика да гледа втренчено, та като и сложеха цветни лещи, ставаше просто брутална.
Изслуша го без да го прекъсва. За пореден път обмисляше колко тежък е в действителност живота на айдъла. Едно е да си просто певец, творец, известна личност... и съвсем друго да си айдъл. Прекалено много неща тежаха на техните плещи. Прекалено много хора ги виждаха като своя мечта, мислеха ги за бездушници и таяха надежди, които пък на позволяваха на дадените айдъли дори най – малките грешки. Тя също беше до болка запозната с това. Искаше и се някак феновете да могат да разберат това. Но нямаше как да стане. Трудно е да разбереш дадено нещо, ако не си го преживявал. Но колкото и жестоки фенове да имаше, айдълите се нуждаеха от тях. Хани не мразеше анти-феновете си, нито тези, които по някакъв начин са спрели да харесват EXID. В началото много се ядосваше...когато останалите три напуснаха групата и доста фенове спряха да харесват нея, ЕлИ и Джунгхуа, защото безценната им Юджи си беше заминала. Не че им се сърдеше де, до определена степен те нямаха голям избор.

Само за момент погледна отново към вокалът на B.A.P и успя да забележи, че очите му са се насълзили. Отново побърза да се извърне напред.
-Звучи тъжно, но истината е, че славата е до време. – заговори някак спокойно тя.
-Предполагам всички ни е страх да я загубим, страхуваме се от този миг. Но той така или иначе ще настъпи заради годините или по други причини. Мисля че семейството е най – важно, Дехьон- ши. Именно затова никой няма право да те обвинява. Знам, че е много трудно да не приемаш нещата лично, когато работиш в тези среди. Но се опитай да не се влияеш чак толкова много, защото хората винаги ще ти намират проблем. Отсега нататък единствения начин да смесиш мечтата си с останалия си живот е да се опиташ да не обръщаш внимание на всяко нещо. – тя заигра с нокът по парапета. Съветваше го това, но знаеше, че е невъзможно. Всички сме хора и няма как да стоим здрави прави, когато някой хвърля камъни по нас. Но човек може поне малко да притръпне от омразата и обвиненията. Тогава живота става малко по – лек. При Дехьон просто се бяха събрали много неща наведнъж. Феновете, които толкова обичаше сякаш го бяха предали, без да осъзнаят сериозността на причината, заради която е направил това, което е направил.
-Винаги има начин. Според мен трябва да се грижиш за нея винаги, когато можеш. Но запомни, че ако те вижда с увесен нос ще се притеснява. Възползвай се от компанията и, така настроението ти ще се повдига поне малко. Съмембърите ти...те са ти приятели. Ти не си ги изоставил досега, както и те. Щом всичките все още сте B.A.P, значи никой няма намерение да изоставя никого. Много други групи губят членове, а вие още сте си заедно. А колкото до феновете...феновете са променлива величина. Можеш да загубиш такива и за по – малко нещо. Но това са хора и те са различни...със сигурност много от тях те подкрепят. Просто хейтърите са по ... да го кажем „гласни“. Те обръщат много повече внимание на това да те обвиняват, докато другите просто не го правят и си мълчат в сянка. Талантлив млад мъж като теб няма да остане без фенове, Дехьон-ши. Така че не мисля, че ще загубиш каквото и да било от тези трите. Просто не се изморявай от битката...- май устата и пресъхна от цялото това говорене.

Отпи една бърза глътка от Алоето, след което побърза отново да се сгуши в шалчето си, за да не я духа вятърът. Надяваше се да не е прекалено нахална, изприказвайки му всичко това, сякаш е пръв разбирач за живота му и за заобикалящата го среда. Не беше такава, просто имаше мнение. Неутрално мнение, което може би щеше да му дойде добре на фона на всичките тези хейтъри, които се опитваха да го пречупят.
-Всичко, което трябва да направиш сега, е да намериш това, което ще те прави щастлив, да прекарваш време с баба си, без да се интересуваш толкова от хорското мнение...и разбира се да се виждаш и с момчетата ти. Мисля че точно в момента никой не те разбира по – добре от тях и заедно по – лесно ще намерите решение на проблема, отколкото по отделно. – Хани се прокашля накрая, усещайки, че е крайно време вече да млъкне и да го остави да си размисли.