След седем месеца - 21 януари, къде ли не

Не.
Нямаше как просто да не извикат него.
За тях Те Хюн беше нещо като "момче на повикване" макар и с чисто професионални цели. Ок, това също прозвуча странно, но така или иначе заниманията на младежът включваха единствено и само някакво разглеждане на договори за клипове, участия и разни подобни, които YG не че му даваха избор да подбере, а просто го викаха, за да го запознаят с графика за следващите седмици. Другите от групата винаги мрънкаха, че нямало смисъл да идват, и без това само щели да стоят, и разбира се лидерът се заемаше с великото ходене по мъките. Вече за трети път го викаха в този ужасен сняг, за да обсъждат някакви глупости и Сторм, меко казано, беше искрено недоволен. Можеше да се басира, че докато той се опитва някак да оцелее в гадния столичен трафик, Икки си е направил цял чайник с димящ течен шоколад, най-вероятно от онази префърцунена марка "Нутела", а Суки се излежаваше с топлите си пухени чехли и се опитваше тайно да сплете косата на спящия Себи.
Пълна идилия.
И той липсваше, за да може някак да им я развали, мрънкайки за нещо. Те Хюн изпуфтя, слизайки от колата, при което от устните му се отдели малко облаче пара. Ама че беше студено тези дни ... Наистина, трябваше да спре да идва тук. Заключи и разтърси ръце няколко пъти, за да се поразгрее, след което тръгна към входа на компанията, когато от вътре се зададе лидерката на 2ne1. Беше някак очарователна и сияеща от щастие, заради това, че е бременна, което пък дори ѝ отиваше. Приготви се да се поклони, както се полагаше на ранга и възрастта му, след което понечи да продължи напред, но се случи нещо.
НЕЩОТО по-скоро.
Не го биваше в разните му бебешки работи, но това определено разбра какво е.
Изтекоха ѝ водите.
ОМОНА!
За секунда мислените му процеси спряха в гладна стачка и той се зачуди какво да прави, но бързо се окопити и започна да бърбори толкова много глупости в секунда, че дори не беше сигурен какво казва. Осъзна, че е казал нещо за помощ и че подпирайки внимателно СиЕл вече я води към колата си.
О.М.О.
Какво всъщност правеше? Отне му около минута да нацели ключалката, след което ѝ помогна да се настани на задната седалка. И сега какво? А, да, да запали двигателя. Ъгх, наистина беше глупав. Отне му секунда и вече бяха тръгнали към най-близката болница.
- Боли ли те, нуна? - заби поглед в огледалото за обратно виждане, - Тоест, аз ... ох, никак не ги разбирам тези работи. Но много ли боли? Да включа климатика? О, да, колко топло искаш? Или ти е горещо? О, айго, да се обадя ли на ЙеСънг? Да ти купя сладолед? Яде ли ти се нещо? Но аз му нямам номера ... Имам бонбони някъде там.
Изведнъж неразговорливият Сторм беше започнал да избълва сто думи в минута, като повечето не бяха много свързани. Беше се паникьосал тотално и едновременно се опитваше да кара прилично и да обръща внимание на лидерката. По едно време колата поднесе леко, което накара и двамата да изпищят уплашено, но тъмнокосият бързо успя да я върне в нормално положение, без повече да поднася по заледената улица.

Уооу!
Йесънг не можа ли поне да си вдигне телефона, така лекичко? В смисъл, не че Те Хюн много настояваше да провежда разговори точно в този момент, но щеше да е много по-добре за Че Рин - сигурно щеше да се почувства по-спокойна, когато бащата на бебето се появи в болницата за морална подкрепа.
- Хайде, хайде ...
Набра за повторен път, докато светофарите продължаваха упорито да си пръскат червена светлина, явно правейки жалки опити да минат за надути коледни лампички, които не искат да си сменят цвета. Тъмнокосият поклати глава и затвори за пореден път, оставяйки телефона на седалката до себе си. Що за късмет?! Първо гадното полицайче, сега телефонният секретар и чакането. Погледът му се стрелна към огледалото за обратно виждане и той измъкна пакетче кърпички от жабката на колата. Обърна се към лидерката, гледайки я сякаш е някаква твърде крехка вещ от стъкло, която всеки момент може да се счупи и ѝ подаде малкото пакетче, кимвайки леко:
- За нищо. - отговори и се върна напред, за да натисне клаксуна.
Пронизителният звук предизвика поредица от подобни такива, но не и помръдването на колите. Сторм започваше да се изнервя. Ако въобще беше възможно повече от това. Завъртя поглед насам-натам и изпуфтя, при което русокоската получи поредната контракция. Не можеше да чака повече. Впери поглед в огледалото и каза сериозно:
- Нуна. Дръж се.
Разтърси глава, разкърши рамене, за да изглежда по-драматично, и поемайки си въздух натисна клаксуна за пореден път, след което сви в отсрещното движение и започна да маневрира, опитвайки се да избегне нежелано съприкосновение с друга кола. В началото като че ли се справяше, но тъкмо, когато беше преминал отсечката с гадните светофари, срещу Те Хюн се зададе тир, който блокираше пътя му. Двамата с Че Рин се опулиха и отново започнаха да викат, този път с истинска причина. Върху гадният лед колата започна отново да поднася, при това доста сериозно, и момчето започна да се чуди дали това няма да му е последното шофиране за този живот. Големият тир се приближаваше безпощадно, също опитвайки да спре, но безуспешно. Бричката, която блокираше платното до него пък зави в последния момент, което даде на Сторм твърде малко възможност да завие.
В последния момент.
Светлините на тира се насочиха срещу тях секунди преди той да завърти рязко волана, колата да се завърти три пъти върху леда и двамата да се озоват някъде на тротоара, въпреки това като че ли без някакви поражения.
Освен една съборена спирка.
Добре, че беше студено и нямаше хора, иначе кой знае какво щеше да стане. Те Хюн свали колана си и се обърна към Че Рин:
- Добре ли си ...?
Бяха избегнали светофарите, но едва не се блъснаха в един тир, Йесънг не вдигаше, а момчето се съмняваше, че са спукали гума. Голям късмет, няма що!