След два месеца, промотират новия албум

by **Soyou~** Пон Юли 09, 2012 6:11 pm

Едва от един месец бе на пазара и след две седмици свърши! Свърши бе! Що за албум бяха направили? Наложи се да правят извънредни издания. По света го търсят под дърво и камък, а в Корея го имат за топъл хляб.
СоЮ силно се съмняваше, че ще стане нещо от това, но ето че дори Trouble Maker изгубиха известността си. Как по зайците успяха да я навият да прави дует с това същество? Мразеше го от дъното та душата си или само се правеше!?! Истината беше, че когато е покрай него сърцето й винаги се разхлопваше. Хем не може да го понася да е близо до нея, хем дори и за ден не може без да го види. Какво й се случваше? Дам, тя беше хлътнала по него до уши, но нямаше смелостта да си го признае, дори пред себе си.
Днес щяха да пеят ... за пореден път. И както винаги бяха в различни гримьорни, защото последния път в който бяха в една малко остана да се сбият за някакъв лак за коса. Просто се случи в един момент да го хванат и двамата започнаха да дърпат, да крещят, а СоЮ хвана една четка и тъкмо да го цапне, когато мениджърите се появиха и ги разтърваха. Хората ги шипваха, доста при това, но те двамата не се понасяха и феновете не знаеха за това.
Приготвиха се за изпълнение на две от песните в албума - Taking back my love и E.T. Облякоха я в черно и по-точно в нещо което прилича на найлон отстрани, но както винаги на нея страшно й отиваше.
Докато се оглеждаше, ЙоСоб влезе заедно с мениджъра си. Еми, нормално да е с него след като последния път за малко не хапна една четка. Двамата си размениха погледи казващи "Мъртъв си!" и "Спокойно и ти!"
Възрастния мъж без да им обърне внимание им съобщи новината. След това отиваха на фото сесия. Той не съобщи мястото от съображения за сигурност понеже последния път в който го направи и двамата избягаха и фото сесията покрай басейна се провали понеже и двамата избягаха, без дори да са се наговорили.
По време на изпълнението на Taking back my love:
Добре, всичко мина, добре! Без да се погледнали, дори. Това беше доста странно понеже винаги се гледаха на кръв. Отстрани изглеждаха някак си сексави погледи, но и двамата си знаеха, че това са си погледи от омраза.
Дойде времето за разговорите между двете песни. Дрън-дрън-дрън. Пълни глупости до тук! Изведнъж ЙоСоб без да иска заля черната и блузка с вода. СоЮ откачи!
- Мастия! - Развика му се тя.

by **Sana.** Пон Юли 09, 2012 6:40 pm

"Hipnotics".. Като се замислеше не звучеше чак толкова зле! Мда, не беше идеално лошо. Можеше и да е по-зле!
Trouble Maker съвсем загубиха известността си, от както Hipnotics се появиха на хоризонта! Двамат, със СоЮ бяха тотален хит! Хората в цял свят, включително и в Южна Корея, се избиваха за албума им! Защо, по ангелите, се нави да прави дует с тая?! Мразеше я, ненавиждаше я.. ААА!!! ТОВА МОМИЧЕ ГО МРАЗЕШЕ И В ЧЕРВАТА!!! Идеше му някоя вечер да влезе в стаята й, да я изкорми и да я удуши с червата й. МУА-ХА-ХА-ХА!!!!
Днес отново щяха да имат концерт, двамата откакто дебютираха като дует нямаха почивка. Бяха в различни гримьорни, защото последния път, когато бяха в една, Йо Соб едвам не изяде четката й за коса, със сигурност щеше да се зарази с някоя болест, като тения например. Отново беше белосан, СоЮ 100% беше в черната гама. Хвана мениджъра си и го замъкна към гримьорната на момичето. Мда, мерки за сигурност заради четката от миналия път.
Двете същества от мъжки пол влязоха в гримьорната. Hipnotics си размениха погледи, с които ако можеха да убиват щяха вече да са мъртви. Погледът на женката казваше "Мъртъв си!!", докато неговия "Спокойно, и ти!".
- След концерта и двамата отивате на фото-сесия. - съобщиха мениджърите им. И таз добра! Не им каза къде щеше да се състои, понеже на последната фотосесия и двамата избягаха.
Сега щяха да изпълняват E.T и Taking back my love. Определено, бебето на Зверовете обичаше до болка първата песен, просто му беше влязла под кожата.
Джи Хюн и Йо Соб излязоха на сцената. Първата песен, която щяха да изпълняват беше Taking back my love. Всичко мина перфектно, даже повече от перфектно. Нито веднъж не се погледнаха, разминаваха се по сцената, даже кученцето покани една от фенките им на сцената. Фенката едвам не получи удар от радост. Даде й да пее заедно със СоЮ, след което тя се върна в публиката мега щастлива.
Дойде краят на песента и трябваше да говорят. Дрън-дрън-ярина-ала-бала-портокала.. Изведнъж кученцето без да иска заля черния тоалет на женската с вода.
- Мастия!- развика му се тя. Тая сериозно ли?! АЙШ!!!
- Примат!!! - не й остана длъжен Йо Соб и се нацупи. И последва следният диалог:
- ТЪПАК!!!
- Скункс!!! - изведнъж започна да му става смешно и започна да се подхилква, което още повече вбеси жената.
- КУЧЕ!!!
-ЛЕМУР!!!
-ТИ ЛЕМУР ЛИ МЕ НАРЕЧЕ, МАСТИЙО?!?- тя започна да се приближава заплашително към Зверчето. И тогава на него му писна.
Направи още няколко крачки към нея, колкото лицата им да са на милиметри едно от друго. Джи Хюн отвори уста и започна да говори, но Йо Соб не я слушаше. В умът му се заформи нещо.. И я целуна! Целуна я, за да може Лемурът да млъкне! Не заради друго, а за да млъкне. Кученцето усети нещо странно, усети привличане... и това как езиците им се въртят в страстна целувка. Публиката пищеше. СоЮ го избута от себе си и му завъртя ебаси плесницата. На бузата му се оформи червената форма на ръката й. И зазвуча мелодията на E.T. Трябваше да продължат все едно нищо не е станало.

by **Soyou~** Пон Юли 09, 2012 8:35 pm

- Примат!!!
Тя дори не успя да се усети какво й бе казал той, но веднага го центрира! - ТЪПАК!!!
- Скункс!
- КУЧЕ!!! - Кресна му тя, не стига че концерта отиваше към провал, ами и той се хилеше!
- ЛЕМУР!!!
- ТИ ЛЕМУР ЛИ МЕ НАРЕЧЕ, МАСТИЙО?!? - Животното което мразеше до мозъка на костите си! Тя се приближи набързо към него и започна да размахва пръста си пред лицето му. Лицата им бяха на милиметри и СоЮ тъкмо да му каже "МАНГАЛ" и онзи я целуна. Публиката кресна, все едно Майкъл Джексън се появи на сцената! Джи Хюн се ококори, а ЙоСоб дори й пусна език. Целуваха се няколко секунди, докато СоЮ дойде на себе си и го блъсна, погледна го със злоба и му заби един невероятно силен шамар. Бузата на кученцето стана червена като керемида. Хареса й! Определено целувката й хареса.
Публиката изведнъж млъкна! Няколко секунди тишина. Мелодията на E.T. наруши тишината на сцената. ЙоСоб беше първи. Изпя си частта идеално, а Джи Хюн се съмняваше, че ще успее. Тази целува буквално и размъти мозъка. Започна и естествено песимизма й не спечели. Справи се доста добре!
Довиждане, пращане на целувки и в прочие. Излязоха и се запътиха към паркинга където щяха да ги чакат за фото сесията. СоЮ вървеше пред него, защото ако трябваше да върви отзад щеше да му забие някой нож или сабя, ако не успее да открие ще го фрасне с всичко налично! По едно време се чу странен звук зад нея. Кучето нещо се кефеше май, но Джи Хюн се направи, че не го е чула и продължи да си ходи напред. Най-сетне стигнаха до паркинга. Там двамата мениджъри ги чакаха и явно не бяха гледали изпълнението им ... щом попитаха как е минало!
- Супер! - Отговориха двамата и за миг се спогледаха, но бързо извърнаха поглед.
- Сега ще ви помоля да не се избивате понеже ще пътуваме в една кола. Двамата сте отзад, ние сме отпред. - Каза мениджъра на ЙоСоб
- Добре! - Каза СоЮ. - Мастийте в багажника! - Каза важно Джи Хюн и отвори задната врата, за да се качи. Мъжете я гледаха доста странно, но не й казаха нищо.

by **Sana.** Пон Юли 09, 2012 9:50 pm

След шамара всичко мина като повода и стана време да тръгват към паркинга. Женката вървеше пред него и говореше по телефона. И изведнъж ЙоСоби се спъна. Такъв вой на хилене нададе, та чак се стресна от себе си.
Момчето се изправи и продължи да върви след дует партньорката си.
След 3 века моткане, при което 1534648346376494456465 пъти се изгубиха из грамаданската сграда ОТКРИХА паркинга. ЕВРИКА!!!
Там мениджърите им ги чакаха и попитаха как е минал концерта. Явно не го бяха гледали.
- Супер! - казаха двамата едновременно, спогледаха се и извърнаха погледите си.
- Сега ще ви помоля да не се избивате понеже ще пътуваме в една кола. Двамата сте отзад, ние сме отпред. - каза мениджърът му.
- Добре! Мастийте в багажника!- направи се на важна СоЮ.
- А лемурите в джунглата! - усмихна й се миличко ЙоСоб и се настаниха отзаде гледайки се на революция.
През целият път не спряха да се убиждат, а малко преди да слязат за малко не се сбиха за някакъв умрял телефон.
Колата спря и двамата слязоха. Щяха да снимат на покрива на сградата на някакъв ресторант, най-високата сграда, която успяха да намерят. Уааау, господин Йанг беше направо очарован от гледката.
Стилистките и гримьорките ги наконтиха, дрън-дрън и айде горе на покрива. Сигурно имаше поне 800 метра.. Не, това е прекалено малко, поне 1200 метра.
Фотографът изискваше имитации на целувки, прегръдки и т.н. Двамата се гледаха злобно докато правеха позите, които Господин Фотографът искаше.
След като свършиха умрялата фотосесия Джи Хюн отиде да говори при този, който ги снима. И тогава Йо Соб видя нещо и действията след това нещо му струваха кариерата в B2ST.
Фотографът започна да ОБАРВА дуетната му партньорка. Кученцето зяпна, приближи се и такъв юмрук удари на обарващия СоЮ, та цял живот щеше да го помни. Счупи му носа и му изкара зъб! Ако Хюн Сънг беше тук, със сигурност щеше да носи бебето на ръце!
- Още един път посмей да пипнеш там, където слънцето не огравя Джи Хюн и ще те убия! - изкрещя в лицето му Йо Соб, хвана женката за ръка и я задърпа към входа на ресторанта.
- Джи Хюн, не се заблуждавай! Не го правя, защото те харесвам, а просто, защото не понасям някой да обарва колежките ми!
"- А щом не я харесваш, защо го направи, пабо?!?" - попита се сам на ум Зверчето и се настаниха на бара часта в ресторанта. Поръчаха си алкохол и почнаха да се хилят.. И нататък не помним к`во стана.
Сутринта вокалът на B2ST се събуди в нечие легло. Лявата му ръка беше изтръпнала и нечие тяло лежеше върху нея. Йо Соб погледна по посока на ръката си.. ШОК!!!! Джи Хюн лежеше там! Тялото й беше завито само от един тъничък чаршафец, а тя самата беше гола.
Кученцето повдигна чаршафа, за да види себе си.
- Ясно.. - каза той вдървено и внимателно си измъкна ръката. И в този момент тя се събуди.
- КАКВО ПРАВИШ В ЛЕГЛОТО МИ, МАСТИЙО?!- извряска лемурът.
- И аз не знам какво правя тук.. - отговори бавно вокалът. - Помня само, че снощи фраснаф фотографа за дето те обарваше и те замъкнах към бара. Нататък ми е като в мъгла.

by **Soyou~** Пон Юли 09, 2012 11:13 pm

- А лемурите в джунглата!
По пътя не спряха да се сипят с обиди. Дори мениджърите усилиха музиката, за да не ги чуват. Накрая започнаха да се дърлят за някакъв си телефон, но вече пристигнаха и не успяха да се сбият.
Отново в отделни гримьорни. Прически, дрехи и други глупости. Не след дълго беше готова и момичетата й помогнаха да се добере до мястото на снимките. Обиколи два дълги коридора, после с някакъв асансьор, после стълби и накрая се добра до покрива. ЙоСоб вече беше там и бърбореше с фотографа.
Снимките започнаха!
Господина ги изкомандва да се прегръщат, да се усмихват един на друг и накрая като изръси едно "Целунете се!" двамата се спогледаха и отказаха. Последваха пет минути в молби и обещания. Двамата се навиха. Погледнаха се и се целунаха. Това пак й пусна език, а фотографа направи над 30 снимки. Най-накрая се отделиха и СоЮ се избърса.
- Трябва ми дезинфектант! - Каза тя с половин уста и отиде в другата част на покрива. По едно време се появи и фотографа, който я гледаше с перверзния си поглед. Още от както започнаха снимките той я гледаше някак странно, дори по едно време й смигна. Като го видя, че идва направо полудя.
- Ей, секси как си? - Попита я той. Момичето мълчеше, а той започна да я обарва. СоЮ изпита ужас. Дърт педофил! Защо точно нея, защо? Там беше пълно с други идиотки, който щяха да му се вържат, но не лепна се за нея. И докато се чудеше какво да вземе и да го удари се появи ЙоСоб. Момчето буквално му разби мутрата. Зъба му падна, а носа му се оказа счупен.
- Още един път посмей да пипнеш там, където слънцето не огравя Джи Хюн и ще те убия!
Момичето стоеше, гледаше и не мярваше на очите си! Нима току-що кучето я защити?!? Предупреди я, че не го прави защото я харесва докато я тътреше към бара.
- Всъщност ти благодаря! И не ми пука дали ме харесваш. Ти му мисли, ако е така защото никога няма да ме имаш.
На бара пиха, пиха, та си напиха! Помнят само началото но ето това им се случи:
Някак си се добраха до стаята на СоЮ, а в асансьора падна страшно натискане и целувки. Отключиха и дори не си включиха лампата. На сляпо се добраха до леглото и започнаха да се събличат. ЙоСоб не веднъж й каза, че я обича, а СоЮ му отвръщаше със същите думи. Целуваха се поне половин час, но през това време сваляха дрехите си. Бавно, една по една. Вече всичко беше на пода! Момчето проникна в нея, а СоЮ изгуби детството си. Не трябваше да става така, но уви стана! Нито тя, нито той не спряха да се целуват. Очевадно не можеха да отрекат, че имат химия помежду си.
Момичето се пробуди от нечий присъствие и страшно главоболие. Обърна се и видя ЙоСоб, който я зяпаше все едно я вижда за пръв път.
- КАКВО ПРАВИШ В ЛЕГЛОТО МИ, МАСТИЙО?! - Момичето кресна в лицето му. Като видя какво е положението разбра, че може би вече не е същата.
- И аз не знам какво правя тук. Помня само, че снощи фраснах фотографа за дето те обарваше и те замъкнах към бара. Нататък ми е като в мъгла.
Е, не само това й липсваше. Едвам не се разрева. Взе единия чаршаф, уви се в него и отиде в банята. Удари ключа и седна във ваната увита в чаршафа и започна да плаче. По едно време се захлопа на вратата.
- Изчезвай! Махай се! Кой по дяволите позволи да влезеш в живота ми? Кой? - Развика се Джи Хюн през сълзи.

by **Sana.** Вто Юли 10, 2012 9:30 am

Момичето стана и уви един чаршаф около себе си. Тръгна към банятъ, където дрянна една ключалка и се заключи.
Йо Соб се притесни и отви чаршафа от себе си. Целият долен чаршаф беше в кръв.. Кученцето зяпна, нима й беше отнел девствеността, най-скъпото за едно момиче?! Всъщност, и на него му беше за първи път.
Момчето стана от леглото, обу си парцалките на задника и отиде до вратата на банята. Почука.
- Изчезвай! Махай се! Кой по дяволите позволи да влезеш в живота ми? Кой?- разкрещя се Джи Хюн.
- Джи Хюн.. - промълви тихо той. - Аз.. съжалявам.. Били сме пияни и не сме мислели какво правим. - започна внимателно момчето. Момичето се разкрещя. Щеше да е по-добро решение ако си тръгне.
Зверчето си облече тениската и обу кецовете, след което си отключи и излезе от апартамента. Днес щяха да продължат фотосесията.
Йо Соб се прибра в общия апартамент, момчетата още спяха, за това бебето си взе един душ, облече други дрехи и се изстреля към снимачната площадка.
Там го чакаше мениджърът му. Попита го къде е СоЮ.
- Не знам.. - отговори тихо Йо Соб и се скри в гримьорната, за да го оправят. Днес щяха да снимат в някакъв гараж.
Не след дълго и женската се появи. Очите й бяха зачервени от плач. Мастията не можеше да я погледне, беше го срам от това, което направи с нея. Беше го срам от това, че я опетни.
От кога не беше имал приятелка? От както завърши гимназията преди четири години. И при това приятелката му го заряза, защото обръщаше повече внимание на момчетата от B2ST, от колкото на нея. Та тая го ревнуваше от всичко и всички. Дори и от сестра му! Коя нормална би ревнувала гаджето си от собствената му СЕСТРА?!?
Джи Хюн беше готова и двамата се качиха в джипа, сложен в гаража. Няколко снимки вътре в гаража, няколко снимки на покрива. И тогава фотографът каза нещо, което после струваше животът на Йо Соб.
- Целунете се!!! - нареди господин Фотограф. Йо Соб погледна смутено момичето пред себе си и се приближи. СоЮ продума, че не й е добре и понече да слезе, но Йо Соб я хвана за ръката и тъкмо си отвори устата да каже нещо..
- СНОЩИ НЕ ТИ ЛИ СТИГНА?!?- изкрещя Джи Хюн и го бутна от покрива на гаража
На земята имаше стъкла от бутилки и едно голямо стъкло от прозорец. Момчето падна върху тях. Цялото му тяло, от вратът до петите стана на нищо, защото стъклата се набучиха по кожата му. СоЮ гледаше от покрива на гаража съвсем същисана.
Йо Соб бавно отвори очи и леко се надигна, но не успя и стисна устни, за да не викне от болка. За бога, стъкло му се беше забило във ВРАТА!!! Това можеше да го убие.
- Благодаря, Джи Хюн.. - продума едвам той. - Но не мисля, че заслужавам такава благородна смърт като набучени стъкла в тялото ми, за това, което направих.
Двамата мениджъри изпаднаха в паника и мениджърът на Зверчето повика бърза помощ, които дойдоха доста бързо. Качиха го на носилка и го вкараха в колата, след което потеглиха към болницата.

by **Soyou~** Вто Юли 10, 2012 12:10 pm

- Джи Хюн, аз.. съжалявам.. Били сме пияни и не сме мислели какво правим.
- Ти си виновен! Ти ме накара да отида на този бар. Ти ме напи! - Отново се развика тя, а сълзите се стичаха по нежното й лице. След известно време чу как вратата се отключва и след това как се затръшва. Беше си тръгнал, просто така. СоЮ се опита да влезе в пътя, но не успя. Взе си душ, ако въобще това можеше да се нарече душ и излезе с един халат. Отиде до гардероба, но преди това мина покрай леглото и след като видя чаршафите откачи! Хвана ги и ги разкъса! Късаше, плачеше и викаше. Тя наистина го харесваше, но не трябваше да става така. Той нямаше никакви чувства към нея и това беше сигурно за разлика от преди, когато имаше надежда, макар и малка. Мениджърът се разхлопа на вратата и я изкомандва до пет минути да е долу. Тя облече едни къси панталонки, потник и някакви обувки, върза косата си и заключи стаята, оставайки я в пълен безпорядък.
Отидоха на новата снимачна площадка, но всички я гледаха с изключение на мастията. Очите й бяха червени. За жалост тя си беше забравила очилата, за да се опита да прикрие това.
Сега някакъв джип и гараж. Половин час снимки в джипа. Ала-бала прегръдки, изкуствени усмивки и нито веднъж не се погледнаха, НИТО ВЕДНЪЖ! Накараха ги със стълба да се качат на покрива на гаража. Пак някакви изкуствени работи. Накрая фотографа кресна:
- Целунете се!!!
- Не ми е добре, съжалявам! - Каза с тъжен тон СоЮ и тръгна към мястото със стълбата. ЙоСоб се доближи към нея и я хвана за ръката. Тъкмо искаше да й каже нещо, но тя нямаше намерения да го слуша!
- СНОЩИ НЕ ТИ ЛИ СТИГНА?!? - Кресна тя и го бутна от себе си. Момчето не успя да се задържи на краката си и падна долу върху цял арсенал от стъкла. Джи Хюн се стресна и изгуби ума и дума, а мозъка и спря да мисли.
- Благодаря, Джи Хюн. Но не мисля, че заслужавам такава благородна смърт като набучени стъкла в тялото ми, за това, което направих.
СоЮ не успя да асимилира това което й каза ЙоСоб. Просто не можеше да мисли. Всичко сега пред очите й беше черно. Докато успее да асимилира какво й каза мастията, линейката вече беше тук и го качваха на носилка. Нейния мениджър се качи при нея разтърси я и се опита да я върне в реалността. Помогна й да слезе й я натика в колата си. Тръгнаха към болницата, а по пътя СоЮ стоеше и гледаше в една точка. По едно време запита мъжа.
- Оппа, защо всичко лошо на мен се случва? От както сме дует не помня нещо хубаво да ми се е случило. - Каза тихо тя, а мениджърът я погледна на огледалото и не й каза нищо.
Влязоха вътре и свариха побеснелия мениджър на ЙоСоб. Женската не му обърна внимание, а той й викаше. Изведнъж всичко пред очите й причерня и тя се оказа паднала на земята.
След известно време вече беше будна, а една сестра беше в стаята й. Джи Хюн трябваше да отиде да го види! Стана въпреки заповедта на жената и излезе. Там стояха двамата мениджъри, които си бърбореха нещо. СоЮ веднага изтича при тях.
- Как е той? - През това време се появи доктора и започна да им обяснява какво е станало днес.
- Днес е ден на лудите женски! Едната бутнала мъжа си от гараж, другата от прозореца на третия етаж, третата пък ражда и псува мъжа си, а оная в триста и петнадесета стая бие мъжа си.
- ТОЙ НЕ МИ Е МЪЖ!!! - Кресна СоЮ насреща му.
- Добре, съжалявам. Та, този от гаража се нарежда втори по най-добро състояние. Белезите ще изчезнат до месец, а това във врата му не е нанесло сериозни поражения.
- Може ли да го видя?
- Нали не си му жена?! Значи НЕ!! - Каза й той и изчезна по-дългия коридор оставящ Джи Хюн с отворена уста и сълзи, напиращи в очите й.

by **Sana.** Вто Юли 10, 2012 1:19 pm

Мениджърът буквално беше побеснял. Оплюваше яката Джи Хюн.
- Хьонг, Джи Хюн не е виновна! Аз съм виновен за това, което се случи снощи
- Че какво е станало снощи? - попита учудено мениджъра.
- Напихме се и след това не помня, но това по чаршафът на Джи Хюн ясно показва, че съм й отнел девствеността.
Мениджърът беше като ударен с капак. Явно не го беше очаквал, но все пак и двамата бяха пияни снощи, така че..
Линейката спря и санитарите го откараха към една от операционните. Лекарят хукна след тях, беше облечен като за операция. Но да, ваденето на стъкла понякога се оказваше операция, защото можеше да е влязло някое стъкло и на вътре.
Вкараха го в операционната, обърнаха го по корем, сложиха му пълна упойка и той заспа.
Събуди се след незнайно колко време прекарано в сън. Навън небето беше като мастило, а луната се подаваше закачливо от няколко облака. Беше вечер и Йо Соб лежеше в болнично легло облечен в нощница. УЖАС!!! Имаше няколко тръбички свързани с вените му. Мениджърът на зверчето беше заспал на стола близо до леглото му.
Защо за бога СоЮ го бутна от покрива?! Той просто искаше да й се извини, но такива си бяха жените, непредсказуеми.
Цялото тяло го болеше. При най-малкото движение трябваше да стиска устни, за да не викне. В просъница беше чул как лекарят, който го оперира каза, че стъклото във врата му не е фатално. Това успокой мастията и телефонът му зазвъня. Беше ДуДжун. Момчето вдигна.
- Йо Соб, как си? Разбрахме от мениджъра ти, че си паднал върху някакви стъкла. Всички сме много притеснени! - започна лидера.
- КАК СИ ЙО СОБ?! - викнаха петимата заедно в слушалката.
- Може и да не викате. - засмя се момчето. - Добре съм, няма защо да се безпокойте за мен.
- Разбрахме, че тая СоЮ те е бутнала. Защо? - това беше гласът на макнето.
- Защото снощи направих нещо, за което никога няма да си простя. - промълви господин Йанг.
- Какво си направил? - попита Ги Куанг.
- Отнел съм девствеността й. - момчетата ахнаха. - Напихме се и след това не помня, но чаршафите ясно показват деянието ми.
- Леле, не съм го очаквал от Йанг Йо Соб! - кресна Хюн Сънг и се разхили. Другите също след него, след което затвориха.
Кученцето остави телефона на нощното шкафче и неволно се усмихна. Айш, тези момчета.. И в този момент се чу открехване на врата. Мениджърът веднага подскочи. Оказа се, че е влязла Джи Хюн.
- Хьонг, остави ни за малко насаме. - намигна му Йо Соб и той излезе. Джи Хюн се настани на стола. - Виж, Джи Хюн, наистина съжалявам за това, което направих. Честно казано, до тогава и аз бях девствен.. - при тези думи двете му страни се покриха с лека червенина.
Двамата помълчаха известно време. В момента се измъчваше като идиот, той ИМАШЕ чувства към това момиче!!! Но просто нямаха шанс да бъдат двамата. Тя го мразеше..
- Ако искаш, когато ме изпишат ще говоря с шефа на CUBE да развали дуетът ни.. И без това няма голям смисъл. Двамата се мразим, постоянно се караме, бием се и не знам какво още.

by **Soyou~** Вто Юли 10, 2012 2:05 pm

Хиляди мисли минаха през главата й. Милиони пъти обиколи коридора. И милиарди сълзи изтекоха от очите на младото момиче ... вече жена!
Бавно, тежко и мъчително мина деня. Ето, че голямата Луна застана на небосвода и мениджърите не веднъж се опитаха да я отпратят в тях, но тя беше ината и не позволи. Излезе навън, за да се полюбува на гледката. Тогава телефона й звънна. Беше Бора, но сигурно и другите бяха с нея.
- Ало!? - Плахо вдигна тя.
- Къде изчезна? Да не се ожени за тоя? - Закачи я Бора, но тя не знаеше какво е преживяла СоЮ и че хич не й и до закачки.
- Бора ... може ли после да говорим.
- Познавам този глас! Не си добре! Веднага ми кажи какво е станало!
- Не е за по телефона, но на кратко Йо Соб е в болница по моя вина! - Джи Хюн пророни поредните сълзи.
- Добре, оставям те, но да знаеш, ако има нещо звънни ни да дойдем. Когато й да е!
- Добре ... - промълви СоЮ и затвори телефона. Поплака си малко. По едно време мениджъра се появи с някаква невероятна усмивка.
- Жив е! - Викна той. Ама кой е умрял, че сега да е жив? - Ох, съвсем се обърках! Искам да кажа, че се събуди.
СоЮ не почака втора покана. Влезе в болницата тичайки. Коридорите й се сториха по-дълги от преди половин час. Добра се до стаята. През малкото прозорче видя как той се усмихва. Студеното й сърце се стопли и не почука дори, а направо си влезе вътре. Заспалия мениджър, само дето не ритна камбаната от стреса. Мастията го помоли да излезе и той излезе отвън. Момичето седна плахо на стола до него и не знаеше от къде да започне.
- Виж, Джи Хюн, наистина съжалявам за това, което направих. Честно казано, до тогава и аз бях девствен..
Двамата мълчаха! Без да обелят и думичка. СоЮ не можеше да каже нищо. Не можеше да му прости! Той я беше обезчестил!
- Ако искаш, когато ме изпишат ще говоря с шефа на CUBE да развали дуетът ни.. И без това няма голям смисъл. Двамата се мразим, постоянно се караме, бием се и не знам какво още.
Джи Хюн изтръпна като го чу. Не можеше да позволи това да се случи! Нямаше начин.
- Не искам да разваляме дуета ... - започна Джи Хюн. Мастията я погледна и явно искаше причина. - ... защото ... защото ... защото си мой! - Заяви тя на висок глас. Момчето я погледна супер объркано и я попита:
- Намеци ли правиш?
- Не, говоря на този който ми открадна сърцето! - Той я погледна още по объркано. - Говоря си със стената виж я каква е сексава! - Каза тя иронично.
Тя да се реши да разкрие чувствата си, а той малоумния да не схване! Момичето се изправи и понечи да си тръгне, когато нечия топла и нежна ръка я хвана здраво, за да не избяга. Тя се обърна.
- Щом искаш развали дуета! - Понечи отново да си тръгне, но уви той не й пусна ръката. - Какво? - Обърна се отново СоЮ към леглото и го погледна, а той все така усърдно и стискаше ръката.

by **Sana.** Вто Юли 10, 2012 2:40 pm

- Не искам да разваляме дуета ... ... защото ... защото ... защото си мой!- заяви тя на висок глас. А? Моля? Какво става тук?
Йо Соб я погледна хипермегагегаобъркано.
- Намеци ли правиш? - попита я по възможно най-тъпия начин мастията.
- Не, говоря на този който ми открадна сърцето! - при тези думи момчето, вече мъж я погледна още по-объркано.- Говоря си със стената виж я каква е сексава!
Зверчето подложи на анализ казаното от нея до сега. И все още не схващаше, явно момчетата бяха наистина тъпи същества. Омооо.. И му дойде просветлението! Тя му правеше намек, че има чувства към него!!! Право Йанг Йо Соб, откри Америка!!!
СоЮ се изправи и тръгна да си ходи, но Йо Соб хвана ръката й. Ръката й беше толкова малка, нежна и мекичка, ауууу!!
- Щом искаш развали дуета!- и понече да си тръгне, но Йо Соб не я пусна! Как щеше да я пусне, след като осъзнаваше, че ако направи това действие ще я загуби ЗАВИНАГИ?! - Какво?
Момчето продължи да държи ръката й. Тежко преглътна и напълни дробовете си с въздух.
- Джи Хюн, остани с мен, моля те. Но, всъщност, дори и да не искаш да останеш, аз НЯМА да те пусна! Никога! И просто предложих, защото, нали по принцип ме.. мразиш..
В момента осъзнаваше толкова много неща. Осъзнаваше, че не може да диша без нея! Не можеше да мине и ден без да види усмивката й! Искаше това момиче да бъде винаги щастливо, а не да плаче заради тъпаци като него. Но явно в момента щеше да е по-добър избор ако я пуснеше. Той бавно пусна ръката на СоЮ. Сърцето го заболя.
- ...Или май е по-добър вариант ще е да те пусна.. - промълви тихо той. - Не искам да се измъчваш с момчета порода "Тъпак" като мен.
"- Заслужаваш нещо много повече и по-добро от мен, Джи Хюн.." - довърши на ум той и направи тъжна физиономия. Нямаше да се получи между тях. И защо за бога стъклото във вратът му не се беше забило по-дълбоко, та сега да си почиваше в моргата?!? Щеше да се отърве бързо и лесно от единствения извършен грях през живота му - да отнеме най-скъпото на момичето пред него.
Тя стоеше все още там, в тъмното. Чуваше се как сълзите й капят по пода на болничната стая.
- А.. съжалявам, съжалявам за всичко! - най-накрая Йо Соб реши да наруши мълчанието настъпило между двамата.

by **Soyou~** Вто Юли 10, 2012 3:23 pm

- Джи Хюн, остани с мен, моля те. Но, всъщност, дори и да не искаш да останеш, аз НЯМА да те пусна! Никога! И просто предложих, защото, нали по принцип ме.. мразиш.
Цялото и същество настръхна. Нима току-що той й бе казал, че не иска да я остави?! От няколко месеца се дърлеха като два лъва за парче месо или по-точно като Мастия и Лемур! И изведнъж такива нежни думи да се сипят по адрес на другия. Картите вече бяха разкрити! Нямаше тайни. Явно и двамата бяха хлътнали по другия.
И както си вървеше добре той пусна ръката й. Пусна я бе! До преди секунди каза, че няма да я пусне, а сега направи точно обратното. СоЮ усети болка в гърдите. Не искаше той да я пусне, но ето, че желанието й не се сбъдна.
- ...Или май е по-добър вариант ще е да те пусна.. Не искам да се измъчваш с момчета порода "Тъпак" като мен.
Мамка му! Искаше го и хич не я интересуваше какво порода е! Беше готова да забрави дори й предната нощ. Отново сълзите й се стекоха. Баше толкова тихо, че дори можеше да ги чуе как падат. Явно се е залъгвала. Щом я остави така. Сега повече от всичко тя искаше да е в това проклето легло и да се мъчи. Или направо тя да ходи да скача от някой мост и да се свършва с живота й ... с проклетия и живот.
Момичето излезе от стаята без да продума нищо, след като Йо Соб й се извини за стотен път. Мина покрай мъжете който стояха в коридора без да обели и думичка и изчезна.
Отиде до любимото си място. Как се добра до него и тя не разбра. Моста над река Хан. Обичаше да ходи там и да стой с часове подпряна на някой парапет. Огледа наоколо и установи, че е сама. Остави сълзите й да се стичат и дори заплака с глас.
- ОБИЧАМ ТЕ!!! - Изведнъж кресна тя. Добре, че наистина нямаше никой. Каза това което й тежеше.
Загледа се в отражението на Луната. Нямаше грам ветрец и водата стоеше не като вода, а като стъкло...каквото е и самата СоЮ. Тя е най-лесно ранимата от групата. За разлика от ХьоРин която плачеше един или два пъти годишно, СоЮ обичаше да плаче за щяло и за нещяло. Днес деня и предостави уникалната възможност да си плаче колкото ще!

by **Chen.** Вто Юли 10, 2012 4:06 pm

След разговора със СоЮ, Бора разбра, че нещо не е наред и че мястото й сега е в болницата. Облече се набързо и заяви на момичетата, че излиза. Те си играха на Монополи и дори не я попитаха къде отива. Още по-добре! Половин час трябваше да им дава отчети.
Тя слезе пред блока и тъкмо да отвори вратата на черния си Хюндай, когато реши да се обади на мениджъра им.
- Какво се се случило между тея двамата? И ако другия мениджър е до теб веднага пусни високоговорителя!
- Тук е! - Мъжът го пусна, а Бора зачака отговора им. - Ами снощи са правили ... ами сещаш се!
- Не не се!!! Може да са се стреляли или да са се хвърляли от някоя тераса!
- Снощи Йо Соб я защити от един фотограф-педофил и двамата са отишли на бара на хотела и са се напили. От там в стаята на Джи Хюн и на сутринта червени чаршафи ... сега разбра ли?
- Аха, а тоя защо е в болница? - Нещо не й се връзваше, уж им е било хубаво пък сега се карат или може да не им е било.
- Ами СоЮ не е могла да му прости това, че я е напил и го бутна от един гараж, върху доста стъкла и едно за малко да му пререже голямата вена по врата.
- Ясно... и СоЮ плака много, нали? - Чу се едно"Мхм"- До пет минути съм при вас!
- Чакай апартамента е на 15 минути с кола, нали?
- Като ти казвам пет минути, значи пет! - Тя му тръшна телефона и запали двигателя на колата. Радиото се включи и беше на песента на BIGBANG - Fantastic Baby. Тази песен я зареди и превключи на трета скорост. Тръгна и за секунди навъртя 60 км/ч. И докато се усети станаха 80. Добре, че нямаше никой по пътя!
След седем минути тя беше в болницата.
- Съжалявам за закъснението! Къде е Джи Хюн?
- Изчезна някъде.
- Сетих се къде е!
Без да иска покана директно нахълта в стаята на Йо Соб. Той я изгледа доста учудено.
- Човек виж, идвам да ти кажа какво да направиш! - Сладура я изгледа още по неразбираемо. - Знам, че харесваш СоЮ и да искаш да го скриеш, няма да стане! Щом сте правили разни работи миналата нощ, значи и двамата се искате! Сега единствения начин да я получиш е да я предизвикваш! Да я караш да страда! Ти си започнал една част от плана, като я целуна на онова изпълнение и като си я изчукал, но трябва да направиш още! Тръгни с някоя! Първата която ти падне! Само няма да съм аз защото на мен ще ми се сърди цял живот! Та, да продължа с плана. Всяка вечер тя тихичко ще си плаче и ще страда. Някой ден на нея ще й дотегне! Ще се опита да ти го върне тъпкано, но няма да може. Прекалено е чувствителна, за да направи това нещо. Просто ще дойде при теб и ще ти каже това което чувства. Че те обича и дрън-дрън. А, и не се тревожи сега за нея. Знай, че когато е изчезнала някъде е на моста на река Хан. Обича да стой там с часове.

by **Sana.** Вто Юли 10, 2012 4:56 pm

Тя си тръгна.. Да, тръгна си. Той все още чуваше как сълзите й падаха по пода. Сърцето го присви. Дееба, обичаше я! И в този момент някой нахълта в стаята му. Помисли си, че СоЮ се е върнала, но се оказа, че греши. Беше Бора, рапърката на SISTAR.
- Човек виж, идвам да ти кажа какво да направиш! Знам, че харесваш СоЮ и да искаш да го скриеш, няма да стане! Щом сте правили разни работи миналата нощ, значи и двамата се искате! Сега единствения начин да я получиш е да я предизвикваш! Да я караш да страда! Ти си започнал една част от плана, като я целуна на онова изпълнение и като си я изчукал, но трябва да направиш още! Тръгни с някоя! Първата която ти падне! Само няма да съм аз защото на мен ще ми се сърди цял живот! Та, да продължа с плана. Всяка вечер тя тихичко ще си плаче и ще страда. Някой ден на нея ще й дотегне! Ще се опита да ти го върне тъпкано, но няма да може. Прекалено е чувствителна, за да направи това нещо. Просто ще дойде при теб и ще ти каже това което чувства. Че те обича и дрън-дрън. А, и не се тревожи сега за нея. Знай, че когато е изчезнала някъде е на моста на река Хан. Обича да стой там с часове.
Сигурно през цялото време, през което Бора говореше той изглеждаше като попиваща гъба за миене на съдове. А това последното защо му го каза?
- Значи.. Да хвана първата, която ми падне и да се правим, че излизаме? Уааау.. - поклати глава Йо Соб. - Ами, добре, ще го направя. Благодарско за съвета, Бора.
Момичето само му удари един мигач. Ако можеше, сега щеше да стане и да отиде при Джи Хюн на моста над река Хан, но не можеше. Първо, че беше вързан за някакви машини и второ, целият беше в белези от стъклата, трето, още го болеше.
Момчето взе телефона си и набра Хьо Мин от T-Ara, но се включи гласовата поща.
- Хьо Мин, когато си включиш телефона и чуеш това, моля обади ми се. - остави гласово съобщение мастията и остави телефона на чекмеджето. Бора се усмихна тайнствено и излезе.
Какво ли правеше в момента неговата принцеса? Сигурно стоеше на моста и го проклинаше или пък се е хвърлила от там?! Тази мисъл изплаши яката кученцето и се изправи, но бързо се върна в легнало положение.
През деня, някъде следобед Хьо Мин му се обади и се разбраха. Щяха да се правят, че са двойка. За тази цел червенокосата трябваше да идва всеки ден в случей, че СоЮ се появеше. А когато принцесата му се появеше щяха да се целунат.
Всъщност, Хьо Мин беше приятно момиче. Когато тя идваше двамата си говореха за много неща. Йо Соб и даваше съвети как да свали момчето, в което беше влюбена. Хьо Мин, пък от своя страна му даваше съвети как да свали Джи Хюн.. но това щеше да бъде трудна мисия!

ДВЕ СЕДМИЦИ ПО-КЪСНО
Хьо Мин довтаса рано сутринта. СоЮ пък не се беше вясвала от деня, в който го докараха тук. Ебахти.. И в този момент Джи Хюн се видя в другия край на коридора.
- Хьо Мин, надвеси се над мен и ме целуни. - прошепна той на момичето, а тя кимна и се надвеси над него. Сляха устните си в целувка.

by **Soyou~** Вто Юли 10, 2012 6:02 pm

Най-сетне се реши да отиде и да го види. Минаха се две седмици, а тя все още не е ходила при него. Взе му нещо зя хапване, защото знаеше тази долнопробна болнична храна. Безвкусна, безсолна и една така без вид. Един час се блъскаше над тенджерите и тиганите за да му направи вкусни неща. Най-сетне всичко беше готово. Бора се нави да я закара и двете се качиха в колата й и опрашиха. Както винаги г-ца скорост качи километража на 60 и си караше все едно кара с 20 километра в час. Страшна фога беше тая!
Момичето я устави пред болницата и отиде на работа. След това СоЮ трябваше да се прибере или кой знае да остане там и през нощта. Вси още имаше някакви надежди ... макар и доста малки. Все си мислеше, че може би той някъде вътре в себе си поне малко я обича.
Запъти се по дългия коридор. Погледна неговата стая която се виждаше от края му. Той не беше сам! Имаше едно червенокосо момиче. Сигурно да му прави компания, понеже и мениджъра му никъде не се виждаше и тогава ШОК!!!
Червенокосата целуна нейната мастия и не по бузата, а страстно, както се целуват гаджетата. Краката на СоЮ разтрепериха и не само те! Изтърва нещата които му беше донесла и очите и се превърнаха във Ниагарските водопади. СоЮ излезе отвън за секунди. Без да й пукне за храната която остави на пода и думите който искаше да му каже останаха някъде в миналото..

СЛЕД ЕДИН МЕСЕЦ

Мина цял месец. Не се бяха виждали от месец, а СоЮ вече не приличаше на човек. Беше свали близо пет килограма. Хранеше се от дъжд, та на вятър. Днес я викаха в CUBE защото щяха да й дават нещо свързано с албума. Момичето отиде там в уречения час. Облечена с някакви къси панталонки и потниче. Не беше чувала нищо за ЙоСоб, дали е жив, дали е изписан и най-важното, дали още излиза с онази.
Влезе поздрави се с всички. Казаха й да влезе да изчака в някаква зала за тренировки очевадно. Постоя няколко минути и отвън се чуха гласове. Изведнъж Йо Соб се оказа в залата при нея. Стояха и се гледаха може би няколко минути докато СоЮ се осети и се запъти към вратата.
- Вече не се поздравяваме ли?
На Джи Хюн и писна и се обърна към него.
- Виждаш ли на какво приличам? Това е само заради теб! - Сълзите веднага се стекоха по нежното й лице. - Ти, ти, ти и само ти си виновен! Аз дойдох да ти простя в онази болница и да се опитам да компенсирам някак си за това, че те бутнах от онзи проклет гараж, но не! - Тя се приближи до него и на всяка своя казана дума леко го удряше с юмрук по гърдите му. - Ти беше прекалено зает да се целуваш с онова момиче. А аз да стоя и да те гледам! - Тя го погледна право в очите с навлажнените си очи. - ПО ДЯВОЛИТЕ ОБИЧАМ ТЕ!!! - Кресна тя в лицето му.

by **Sana.** Вто Юли 10, 2012 6:53 pm

Поцелуваха се.. Йо Соб гледаше зад Хьо Мин и видя как Джи Хюн изтърва това, което носеше и хукна към изхода. Кученцето леко се отдели от Хьо Мин.
- Тръгна си. - прошепна й той в ухото и червенокосата му кимна. Излезе в коридора и взе нещата, които СоЮ му беше донесла.
- Момичето доста храна ти е приготвило. - Хьо Мин ги остави на масичката до леглото и си взе довиждане, а кученцето от своя страна започна да яде необезпокоявано.
Все още не можеше да стане, макар че раните му вече бяха що-годе заздравели. Утре за първи път щеше да се опита да върви и се надяваше да се справи.
След като изяде абсолютно всичко реши да поспи. В просъница чу как телефонът му прегрява от СМС-и. Дееба..
На другият ден го изкараха с количка на двора. Фенките започнаха да пищят сякаш някой ги коли.
Йанг Йо Соб се изправи и първите няколко крачки бяха несигурни, но успешни. Да, той беше успял и отново можеше да ходи! А след като раната на врата му зарастнеше щеше най-сетне да се прибере при момчетата! Йеееей!
Минаха се още две седмици и най-сетне го изписаха! Ги Куанг, ДуДжун, ХюнСънг, ДонгУон и ДжунХюнг дойдоха да го вземат от болницата. За това не си беше и мечтал, личеше си, че много им беше липсвал.
Щом се доближи към тях ХюнСънг го прегърна и му разроши косата.
- Нашето бебе го изписаха от болницата! Чувствам се като горда майка! - започна да се филмирай Джей Ес.
- Бащата също е горд! - продължи филмите ДуДжун.
- Братята също са много горди с братчето си! - казаха Ги Куанг, ДонгУон и ДжунХюнг и шестимата започнаха да се смеят.
Качиха се в колата и отпрашиха към общия апартамент, къдего ги чакаха момичетата от 4Minute, A Pink и т.н. Такова празненство беше по случей завръщането му. А момичетата не спряха да оплюват СоЮ.
- Стига де. Не тя е виновна. Аз бях виновен, защото я предизвиках да го направи. - казваше им той, но те не го слушаха.
Свечери се и хората полека лека започнаха да си тръгват. След като изпратиха и последния шестимата започнаха да крещят и тръгнаха по стаите си.
Мина се месец. B2ST се готвеха за нов албум, а шефът съвсем беше забравил за Hypnotics, докато Йо Соб не.. Всеки ден се чудеше какво прави принцесата му, как е, дали се храни, грижи ли се за себе си.
И сега мастията си мислеше за нея, докато мениджърът му не дойде и не му каза, че шефа го вика за нещо свързано с някой от албумите.
Стигна до предверието на кабинета на боса и секретарката му каза да чака в една от тренировъчните зали. Йо Соб въздъхна и тръгна натам. Влезе вътре и що да види - СоЮ стой пред него. Но сякаш това не беше СоЮ, която помнеше. Беше отслабнала още..
Така стояха и се гледаха пет века докато и двамата не се осъзнаха. Джи Хюн тръгна да излиза.
- Вече не се поздравяваме ли? - попита я с цялата си наглост кучето.
- Виждаш ли на какво приличам? Това е само заради теб! Ти, ти, ти и само ти си виновен! Аз дойдох да ти простя в онази болница и да се опитам да компенсирам някак си за това, че те бутнах от онзи проклет гараж, но не! - тя се приближаваше към него и с всяко изречение го удряше в гърдите. - Ти беше прекалено зает да се целуваш с онова момиче. А аз да стоя и да те гледам!
Опаааааа, ето че дойде и дългоочакваният миг! Йо Соб я гледаше сякаш е прозрачна, сякаш гледаше извън нея, но всъщност гледаше НЕЯ и само НЕЯ. Оглеждаше я.. Беше заприличала на нищо през този един месец и две седмици. Мастията съжали за дето я пусна..
- ПО ДЯВОЛИТЕ ОБИЧАМ ТЕ!!! - Кресна тя в лицето му. Думите, които беше очаквал с толкова болка най-сетне достигнаха до съзнанието му.
- И аз те обичам, по ангелите, Канг Джи Хюн! - каза на висок глас Йо Соб. - Няма да ти казвам кой ме накара да се преструвам, че излизам с Хьо Мин, защото доста ще й се обидиш. Така де, това с Хьо Мин беше само театър, не излизам наистина с нея. Имам очи само и единствено за теб Джи Хюн! За бога, АЗ СЪМ ВЛЮБЕН ДО ПОЛУДА В ТЕБ!!! - изкрещя той, но не трябваше да го прави, защото си предизвика болки във врата. Мда, още го болеше, но само, когато викаше ставаше така, за това се принуди да се хване за врата и да седне на пода.

by **Soyou~** Вто Юли 10, 2012 8:10 pm

- И аз те обичам, по ангелите, Канг Джи Хюн! Няма да ти казвам кой ме накара да се преструвам, че излизам с Хьо Мин, защото доста ще й се обидиш. Така де, това с Хьо Мин беше само театър, не излизам наистина с нея. Имам очи само и единствено за теб Джи Хюн! За бога, АЗ СЪМ ВЛЮБЕН ДО ПОЛУДА В ТЕБ!!
От кога чакаше да чуе точно тези думи. Точно това й трябваше сега. Не храна, не фенове, не сцена, не пари, а любов, която можеше само нейната мастия да и я даде. Не искаше много от проклетия си живот. Само тези две думи и накрая ги получи. Сълзите продължаваха да се стичат по лицето и, а Йо Соб се свлече на земята, докато се държеше за врата. И тогава целия отбор B2ST, нахълтаха вътре. Всички се сащисаха като ги видяха двамата. Единия на пода, пък другия плаче като за световно. Няколко секунди никой не успя да кихне дори. Всички мълчаха, а момчетата се споглеждаха тогава ДуДжун реши да наруши тишината, като се развика на СоЮ.
- Какво търсиш тук? Не ти ли стига, че блъсна нашия Йо Соб от онзи гараж, ами и сега си тук. За да си убедена, че е хлътнал по-теб, нали, че да може да се възползваш от това. Да получиш още известност. Тази не ти ли стигна, че и още търсиш?!?
СоЮ го погледна, но знаеше, че каквото й да каже ще е напразно. Те са си помислили, че тя нарочно го е бутнала от гаража и от там яки филми са се зародили в главата им, но все пак тя опита.
- Ти да не мислиш, че нарочно съм го бутнала? Бях му бясна и не внимавах в постъпките си. И ти, ако беше на мое място щеше да направиш същото. Нямаше да си на себе си! Пък за известността ти ... ДРЪЖ СИ Я!!! Не ми е притрябвала! Аз искам само едно! - Тя снижи тона и каза: - Моята мастийка!
Започна да плаче още по-силно, а господата я гледаха като идиоти не виждали момиче, което плаче. Тя отиде в ъгъла на залата и застана с лице към него. Не искаше повече да я гледат как страда и как се дави в любовни мъки. Не стига, че вече не приличаше на човек, ами и сега се налагаше да се защитава ... все едно е извършила нещо което не трябва. Вярно е, че не беше правилно да блъска хора от гаража, но и не беше правилно да я винят. Зъб за зъб, око за око. Всичко си го върнаха както си му е реда в техните отношения.
Момчетата взеха да си говорят нещо, но тя не ги слушаше. В съзнанието й беше набит само един момент! Момента в който той й каза, че е влюбен в нея. От както бяха дует искаше да чуе тези думи. И докато в съзнанието й този момент се връщаше пак, пак и пак тишина обзе залата. Нито крясък, нито глас, нито стъпки. Изведнъж нещо я притисна силно. Беше нейното кученце. Нямаше как да обърка, кожата му, мириса му и тази негова силна хватка. Той я хвана с едната си ръка през врата й, а другата не знаеше къде се е изгубила до момента в който той не я хвана с нея през кръста и не я допря още по-силно до себе си. Гърба й беше долепен до идеалните плочки на Йо Соб. Тя се отпусна в ръцете му като есенен лист, падащ от дърво.
- Съжалявам за всяка една рана, която съм ти образувала и всяка една дума която съм ти казала! - Сълзите не спираха да се стичат по лицето й, а от там по ръката на мастията.

by **Sana.** Вто Юли 10, 2012 10:32 pm

И в този момент останалият състав на Зверовете се появи. И на петимата устите им се разтеглиха до земята. Настъпи мълчание, което лидерът реши да наруши.
- Какво търсиш тук? Не ти ли стига, че блъсна нашия Йо Соб от онзи гараж, ами и сега си тук. За да си убедена, че е хлътнал по-теб, нали, че да може да се възползваш от това. Да получиш още известност. Тази не ти ли стигна, че и още търсиш?!?
Моля?!? Какво каза току-що лидерът? Йо Соб за първи път го виждаше толкова бесен. Друг път беше самата майка Спокойствие.
- Ти да не мислиш, че нарочно съм го бутнала? Бях му бясна и не внимавах в постъпките си. И ти, ако беше на мое място щеше да направиш същото. Нямаше да си на себе си! Пък за известността ти ... ДРЪЖ СИ Я!!! Не ми е притрябвала! Аз искам само едно! -тя снижи гласа си, така че само кученцето да може да я чуе - Моята мастийка!
- Моят лемур! - усмихна се мастията, а ДжунХюнг го изгледа тъпо. - Каквоо?
Очите на принцесата му станаха на Ниагарски водопади. Тя се сви в един от ъглите на тренировъчната зала и шестимата Зверове се събраха да поговорят.
- Още един път да видя сълзи в очите на Джи Хюн причинени от вас и ще ви убия! Ясен ли съм?! - каза бебето и се нацупи.
- Хьонг, съвсем си си загубил ума по това момиче! - рече невъзмутимо ДонгУон.
- Съгласен съм с ДонгУон-донгсенг! - измърмори ГиКуанг.
- Проблемът е, че никой не ви пита! Аз я обичам! Сърцето ми е в нейните ръце и каквото направи с него, това ще е, дори и да го стъпче и захвърли! И повече не искам да я карате да плаче, така не наранявате само нея, наранявате и мен!
Йо Соб се отдели от тях и тръгна към ъгъла, където беше СоЮ. Приклекна до нея и я хвана с една ръка през врата. С другата си пробиваше път, така че да я прегърне през кръста и накрая успя. Притисна момичето плътно до себе си. Джи Хюн се отпусна в него като есенен лист.
- Съжалявам за всяка една рана, която съм ти образувала и всяка една дума която съм ти казала!- по лицето на мастийката се спусна лека усмивка.
Сълзите й се стичаха по лицето й, а от там по ръката му. Бебето изтри сипещите се сълзи с ръка.
- Спокойно, отдавна съм ти простил всичко. - момчето я целуна по бузката. - А, сега *хлъц*, моля те *хлъц*, спри да плачеш *хлъц*, защото и аз ще се *хлъц* разплача. - беше почнал да хълца! Нима това беше среща?!? Омооо..
Момичето го погледна объркано.
- Ъъ.. винаги хълцам при първа романтична среща с момиче. - по бузките му мина лека червенина и още повече притисна СоЮ в себе си. Повече никога нямаше да я пусне да си тръгне! - Повече никога няма да те пусна, чу ли?
Джи Хюн кимна и се сгуши в него.
- I love you! - каза й Йо Соб с леко развалено произношение, английският никак не му беше добър. - My english произношение is so bad..
Всъщност, не беше болка за умиране. Знаеш ли японски, всичко е екстра! Това изискваха шефовете - да знаеш китайски или японски, английският не беше задължителен.
След като принцесата му се успокой двамата станаха и отидоха при другите пет парчета.
- Така, представям ви Канг Джи Хюн, или накратко СоЮ или лемур, която от днес ми е гадже! - заяви гордо, гордо мастията. - И ако чуя още нещо против нея повече няма да ви проговоря!
- Добре.. - отговориха заедно петимата и им направиха път, за да излязат.
Двамата Hypnotics спряха в коридора и господин Йанг повдигна брадичката на госпожица Канг, след което я целуна без страх, че после ще бъде превърнат в стелирен за части от секундата.

by **Soyou~** Сря Юли 11, 2012 12:08 am

Той изтри сълзите й и се опита да й каже нещо, но се разхълца. СоЮ разбра за какво се опита да й каже въпреки, че хълцаше като за световно. Момичето го погледна въпросително, той и обясни, че хълца на романтична среща с момиче.
ОМО!!!
Той го прие за първа среща.
- Повече никога няма да те пусна, чу ли?
Тя се сгуши в него и усети ударите на сърцето му. То биеше лудо!
- I love you! My english произношение is so bad..
- Не е лош! Той е перфектен! - Толкова сладко звучеше излязло от кучешката му уста. Леле умираше си за тази уста. Искаше да я преоткрие с палавия си език, но трябваше да си трае. Все пак беше дамата и трябваше да се въздържа.
Той и помогна да стане и и да се съвземе. Хвана си я под ръка и я помъкна към другите членове на групата.
- Така, представям ви Канг Джи Хюн, или накратко СоЮ или лемур, която от днес ми е гадже! И ако чуя още нещо против нея повече няма да ви проговоря!
Мастията се възгордя с новата си приятелка, а тя от своя страна се беше изчервила и гледаше към пода все едно всеки момент ще й даде милиони долари.
Тръгнаха по коридора и по едно време кученцето, повдигна брадичката й и я целуна. Ток мина по цялото й тяло. Боже този човек щеше да й докара удар. Изведнъж момента беше нарушен от шефа.
- ЪХЪМ ... довечера ще пеете Chica Bomb и 1,000,000. Време е вече да се върнете на сцената! Хайде сега можете да продължите. - Момичето стана по-червено и от домат. Точно той ли намери да ги хване. Най-много да ги натири някъде до вечерта. Такам размина се без поражения. Той отново повдигна главата й и я накара да го погледне в очите. Момчето се засмя леко от това, че СоЮ беше станала червена, като доматче.
- Мастиийо да зна... - не успя да довърши изречението си понеже хищната му уста се залепи за нейната. Отново се вплетоха в страстна целувка. Тя обви ръцете си през врата му, а той около талията й. И така докато не останаха без дъх!
Цял ден се тътреха из компанията. Йо Соб не веднъж я караше да яде. Буквално я тъпчеше.
- Моля те, спри се!!! - Джи Хюн вече усещаше как ще върне всичко по същия път по който е влязло и така докато се тъпчеха и целуваха дойде нощта. За порен път ги разделиха, но този път вместо да се дърлят те не искаха да се разделят с триста зора ги отделиха и всеки в неговата си.
По време на изпълнението на 1,000,000 паднаха такива свалки и намигвания, че просто не е истина. Между двете изпълнения щяха да разкрият връзката си. Ех, как ли щяха да го приемат феновете? Е, със сигурност повечето щяха да се радват, но другите щяха да тъжат, понеже Йо Соб си е намерил приятелка и те нямат шанс да са с него дори вече и в мечтите им.

by **Sana.** Сря Юли 11, 2012 12:53 pm

- ЪХЪМ ... довечера ще пеете Chica Bomb и 1,000,000. Време е вече да се върнете на сцената! Хайде сега можете да продължите. - прекъсна ги шефът и отмина. Омооо!!!
Сега оставаше и да ги направи на решето. СоЮ цялата се изчерви, а кученцето пак повдигна брадичката й и започна да се смее.
- Мастиийо да зна...- започна тя, но беше прекъсната от хищните му устни. Момчето си умираше за тях!
След като се отделиха прекараха денят в моткане из компанията. Йо Соб не спря да я тъпче с храна! Искаше да й върне нормалното телосложение!
- Моля те, спри се!!!- изглеждаше така всякаш всеки момент ще върне всичко, което беше изяла.
- Добре спирам. - каза мастията.
Вечерта настъпи и едвам ги отлепиха един от друг. Йанг се беше залепил за Джи Хюн като бисквита и не я пускаше. Обви ръце около нея и просто отказваше да се отдели от нея. Наложи се да викат щангист, че да го отлепят от нея, след което с триста мъки го вкараха в гримьорната.
Между двете изпълнения щяха да обявят официално връзката си. Фенките му 100% щяха да умрат, защото дори и в мечтите им нямаше да е техен. Ха-ха-ха..
Излязоха на сцената от противоположни посоки. Първо щяха да пеят "1,000,000". По време на изпълнението не спряха да си намигват и т.н. И дойде паузата между изпълненията.
- Здравейте фенове и фенки. Аз съм Йанг Йо Соб, на дали ме познавате. - цялата зала започна да се смее. - Аз и СоЮ искаме да ви кажем нещо..
И сега Джи Хюн трябваше да го обяви, но сякаш езикът й беше завързан, за това се наложи Зверчето да го каже.
- Отт... - той погледна часовника си. - Оооот 10 часа и 30 минути ние излизаме!
Момичетата започнаха да пищят, каквато и реакция се очакваше от тях. И за капак Йо Соб реши, че трябва да вдигне приятелката си на ръце и да я целуне.
Вдигна я и тръгна по дългата черна пътека. Стигна до средата и такава целувка й поднесе, че чак звезди видяха и двамата. Удариха си челата.
Момчето я пусна и падна на земята хилещ се като олигофрен. Около десетина минути по-късно мастията най-сетне се успокой и започнаха Чика Бомб.
За тази цел бяха преоблекли Джи Хюн с.. О, боже! Кръв затече от носа му само при вида й. Беше толкова секси..
Йо Соб държейки ръката си пред носа припяваше "Чика Бомб" и умираше само при вида й. Това момиче щеше да му докара инфаркт! И в този момент усети как нещо между краката ми лееееко се повдига. Супер!!!
Сложи лявата си ръка надолу така, че да пресича издигащия се самолет, а с другата държеше микрофона. И в тълпата някой изпищя "На Йо Соб му се вдигна!!!". Това беше капака!
Джи Хюн се приближи до него, а деколтето й беше толкова дълбоко, че от носа му пак закапа кръв. Даде финалното "Чика бомб" и припадна.
Събуди се на дивана в едното от звукозаписните студия. Над него се беше надвесила лемура. Кучето си вдигна ръцете, които минаха на косъм от гърдите й и хвана лицето й.
- Усещам как ще ме убиеш, Джи Хюн! Щом чак го вдигнах.. - момчето се изчерви. Сигурно сега феновете им обсъждаха вдигналия се дзвер в гащите на Йанг Йо Соб.
Зверчето се надигна от дивана и двамата потеглиха на някъде. Да, на някъде. Блокът, в който беше самостоятелният му апартамент се намираше доста преди блокът, в който живееше тя, реши да я изпрати, но точно пред блокът му двамата се награбиха.
В асансьора не спряха да се натискат, момчето едвам нацели ключалката и влизайки започнаха да махат дрехите си.

by **Soyou~** Сря Юли 11, 2012 3:57 pm

- Оооот 10 часа и 30 минути ние излизаме!
Публиката откачи! От всяка страна се чуваха писъци на откачени фенки. Е, радваха се за тях. И докато си викаха, господин Йанг, вдигна госпожица Канг на ръце и започна да я носи по черната пътека на сцената. Стигна до средата и такава целувка й изпращя, че челата им станаха червени. Доста силно се удариха.
Мастията започна да се смее като пълен откачалник. При вида му, СоЮ започна да се хили заедно с него. Смяха се и с тях публиката, та след десет минути се сетиха да спрат и да ходят да пеят другата песен. Джи Хюн отиде да я преоблекат, защото за тази песен трябваха по-специални дрешки. Една по свободна блузка ... добре де доста свободна блузка и едни къси панталонки, които бяха покрити от блузата й. Естествено беше със сутиен защото на другия ден щеше да има такива заглавия и снимки, че щеше да е по-добре да ходи да се самоубива!
Когато излезе на сцената за малко не се разсмя от физиономията на Йо Соб. И както и се смееше изведнъж и се пререва. Текна му кръв от носа. ОМО!!! И тя нищо не можеше да направи. Нищичко, съвсем нищо. Трябваше да бъде като професионалист и да продължи изпълнението. И докато си денсеше се от публиката се чу "На Йо Соб му се вдигна!!!"
Сега беше частта в която Джи Хюн трябваше да отиде до него. Бяха почти към края и тогава на Йо Соб пак му потече кръв от носа. Ех, бе младежо кво ти става??? Каза последно "Чика бомб" и припадна. СоЮ цялата изтръпна. Светлините угаснаха, а няколко човека от екипа дойдоха и ги прибраха зад кулисите. Вкараха го в една от стаите и го сложиха на дивана. Джи Хюн се надвеси над него и зачака да се събуди. Щом момчето се събуди тя го засипа с въпроси.
- Добре ли си? Как се чувстваш? Боли ли те нещо? - Но вместо отговор на въпроси те си тя чу нещо друго.
- Усещам как ще ме убиеш, Джи Хюн! Щом чак го вдигнах..
Момичето се засрами и не обели и думичка. Той предложи да я изпрати до апартамента й, но те и така не стигнаха до него. Пред блока на Йо Соб двамата се награбиха. Директно отидоха до асансьора, а в него се натискаха и натискаха. Малко остана да извършат деянието там. Доста трудно Йо Соб отключи вратата понеже беше зает с едната ръка да я обарва, с устата да я целува, а другата ръка да отключва смотаната врата. Най-накрая успя и двамата влязоха, като Джи Хюн тръшна вратата след себе си. Още в коридора започнаха да свалят това-онова. Йо Соб хвана краката й и ги качи на кръста си. Понесе я на някъде, но към края на коридора отново я натисна към стената, а тя едвам дишаше. Този човек я побъркваше. След това пак я помъкна на някъде, но този път се озова на леглото под него. Краката и все още стояха на кръста му. През повечето време тя усещаше твърдата като камък //малиии Мишел се развихри хДД// плът на мъжа. Двамата бяха останали само по бельо. Мастията някак си си проби път до закопчалката на сутиена й. Но му отне доста време да я откопчае. През това време я обсипваше с целувки, а тя му направи една смучка на врата. Малко на гадно и видимо място, но нищо до седмица щеше да изчезне. Всичко вече беше долу. Бяха готови за нещо по-горещо от тези целувки.

by **Sana.** Сря Юли 11, 2012 9:00 pm

Пупи уви краката й около себе си и я понесе през дългия коридор. Опря я на едната стена и я разцелува. Целуваше я, където му паднеше, след което я пренеся в спалнята.
Положи я на леглото и започна да си поправя път към сутиена. Накрая го стигна и се зае с трудната задача да го разкопчее, дееба, кви бяха тея сутиена, уа?! След известна борба го разкопча и го метна на земята. Същата участ последва и бикините й. Накрая и той останал по гол задник.
Докато я събличаше тя му правеше смучки, но единствената сполучлива стана на доста гадно и видимо място. Абе на кого му пука? Човекът щеше да си я разнася гордо-гордо.
Полигавиха се известно време в леглото.
- Ъм.. Джи Хюн, готова ли си? Все пак, не искам на сутринта пак да се заключваш в банята и да ме докарваш до пълно побъркване. - момичето под него кимна и мастията най-смело го вкара.
СоЮ присви леко очи, Йо Соб знаеше, че сега я е заболяло. Неговата нуна му беше казала, че винаги при полов акт, когато мъжът си вкарва члена жената я боли, но болката поотшумявала. Ако темпото било по-фаст още повече боляло, но това зависело от размера на мъжкия. Следователно, нея щеше да я боли ако забързаше темпото, защото му беше доста големичък.
Мистър Йанг позабърза малко темпото. Лемура заби ноктите си в гърба му, добре че вече не го болеше. Йо Соб нежно засмука зърната й продължавайки да се движи в нея.
На сутринта го събуди мирисът на орииииззз от горния етаж! Нима тея ставаха в 7:30 , за да готвят? Толкова рано? При това в почивния му ден? От както го бяха изписали постоянно се тъпчеше и не качваше килограми, което си беше странно.
Йо Соб слепешката се надигна от леглото в седнало положение и си разтърка очите. Прозя се и тръгна да си вземе един душ. Влетя в банята и пусна душа. Водата се започна да тече по тялото му.
След около десетина минути излезе от банята увит с хавлийка и влезе в спалнята. СоЮ беше легнала по дължина на леглото и го гледаше палаво.
- Ъъъъ...? Лемур, защо ме гледаш така? - облещи се мастията и тя стана от леглото. Приближи се до него и го бутна, както си беше мокър. Легна отгоре му препречвайки му пътя за бягство. - Е, добре, вече не мога да избягам. Ваш роб съм принцесо Джи Хюн.
Но тя не беше познала. Зверчето я бутна от себе си, така че тя да легне до нея и се премести върху нея.
- Е, сега си разменихме ролите. - покри кожата й с целувки и телефонът на момичето звънна. Йо Соб стана от нея и започна да се облича докато тя разговаряше.
СоЮ затвори телефона и се обърна към него с молбата да я закара до блокът, в който живееха SISTAR. Звярът взе ключовете за автомобила си и я зачака да се облече. Двамата излязоха от блокът и влязоха в джипа му. Запали и излезе от паркинга отправяйки се към улицата, в която се намираше блокът.
През целия път разговаряха за текстовете, които им бяха дали преди да се изнесат от компанията снощи. Това бяха текстовете на песните за втория им албум. Имаше две-три адски сексапилни песни, на които сигурно по време на снимките за клиповете щеше да е постоянно с кръв на носа и вдигнал се самолет. Но за самолета не той беше виновен, не го контролираше.
Преди приятелката му да слезе двамата се мляснаха и си казаха чао. Следваща дестинация - апартаментът на B2ST, който се намираше на майната си от тук.
Подкара си нашия джипа и докато пътуваше, на един кръстопът пред него изникнаха четири коли. Нима шофьорите на другите автомобили не бяха видели знакът "СТОП", който щеше да избоде очите на всеки?!
Стана страшна катастрофа. Йо Соб беше забил глава във воланът и усети как някой го изкарва навън. Наритаха го едно хубаво, сложиха някъв труп под гумите на джипа му и си тръгнаха. Омооо!
Със сетни сили набра ГиКуанг и му каза какво се е случило. Помоли го да звънне на Джи Хюн и да дойдат по възможно най-бързият начин тук заедно с адвокатът му, след което изпадна в несвяст.

by **Soyou~** Чет Юли 12, 2012 5:26 am

- Ъм.. Джи Хюн, готова ли си? Все пак, не искам на сутринта пак да се заключваш в банята и да ме докарваш до пълно побъркване.
Тя му кимна. Този път щеше да е различно! Щеше да помни всичко и нямаше да се налага да се крие и да плаче. Искаше го в себе си. Обичаше го до полуда и вече не можеше да си представи да му вика за каквото и да било.
Момчето вкара члена си, който беше с доста големи размери, а СоЮ усети болка и очите й се присвиха. Нямаше никакъв опит в тези работи, но беше чувала, че болката трябва да отшуми. Той забърза темпото и наистина всичко взе да се пооправя. Тя заби ноктите си в гърба му, а той засмука зърната й. Продължаваха с игричките си до късната част на нощта.
На сутринта тя се събуди от затварянето на вратата на банята, която беше в съседство на неговата. Миризмата на ориз се носеше из целия апартамент. Кой по ориза готвеше в седем и половина сутринта? СоЮ се разсъни и почака мастията да излезе. Не се мина много време и той беше в стаята само по една хавлия, а капчици вода падаха от косата му по тялото му. Джи Хюн го погледна предизвикателно.
- Ъъъъ...? Лемур, защо ме гледаш така?
Без да му дава отчети, тя се изправи и отиде до него. Бутна го на леглото, като тя беше отгоре му и се опита да му попречи да мръдне.
- Е, добре, вече не мога да избягам. Ваш роб съм принцесо Джи Хюн.
Момичето се усмихна, но той набързо я махна от себе си и легна върху нея.
- Е, сега си разменихме ролите.
Йо Соб започна да я обсипва с целувки, карайки я да настръхва до мозъка на костите си. Тая негова палава уста можеше да й докара инфаркт или някой инсулт. И тогава някой реши да развали момента.
Телефона на Джи Хюн звънна и мастията стана от нея. Тя се добра до телефона си. Беше ХьоРин. Оказа се, че оная лудата не се е прибирала предната нощ и не си вдига телефона. Ех, Бора пак си намислила нещо!
- Мастийке може ли да ме закараш до апартамента ни? - Тя отиде до него и го целуна по бузата. Той се съгласи и я изчака да се облече.
По пътя двамата си приказваха за песните, който им връчиха. Щеше да има нов албум. Пък две - три песнички си бяха с доста сексав текст. Джи Хюн само си представяше физиономията на Йо Соб по време на снимките. Какво кръв щеше да пада, кви самолети щяха да излитат. Явно тоя път щяха да се забавят доста със снимките на клипа.
Той я остави пред блока, но преди това не забравиха да си разменят по една целувчица и Джи Хюн слезе от колата, а мастията отпраши с мръсна газ нанякъде.
Не се минаха и 30 минути когато непознат номер се обади на момичето. Всички се надяваха, че това е Бора, но не! Още една лоша новина. В момента в който чу "Йо Соб катастрофира" сълзите на СоЮ се стекоха. Дееба, защо не може да е щастлива поне един ден. Тя разбра в коя болница ще го закарат и тръгна да излиза. Нямаше нерви да чака асансьора и тръгна по стълбите. Ето там беше грешката й! Тя се спъна и падна по стълбите. Слезе на кълбета и остана там изгубила съзнание.

by **Chen.** Чет Юли 12, 2012 5:16 pm

Писна й от всичко и всички. Просто си взе няколко тениски и изчезна. И тя не знаеше за колко време и къде ще ходи, но изчезна. По пътя към нищото тя се сети са, че ще е добре да остане при родителите си за няколко дена. Просто изключи телефона си без да й пука за другите и с мръсна газ се отправи към тях. Вечерта си говориха, вечеряха и гледаха телевизия както едно време. Бора влезе в старата си стая и хиляди спомени изплуваха в главата й. Момичето легна в старото си легло и се потопи в страната на сънищата.
Сутринта добрата стара аларма звънна в седем и седемнадесет. Още от както се помни тя огласяше къщата на родителите й. Точно в този час и тези минути. Не след дълго мирисът на закуската достигна до носа й. Това я накара да стане и за секунди да се изстреля в кухнята. Помогна на майка си и след това си направиха една семейна закуска. И тъй като Бора не можеше да стой на едно място реши да се разходи. Запали двигателя на черния си Хюндай и отиде до любимото си кафене. Беше на доста закътано място и хората там вече я знаеха и бяха взели автографи доста отдавна. Тук-там се срещаше някой заблуден, който да не е от този квартал. И докато за пореден път си пиеше любимото кафе с мляко, реши да ви включи телефона. МАЛИИИ!!! 139 пропуснати от ХьоРин, 44 от Дасом, 12 от СоЮ и 77 от шефа. Бахти търсения човек се оказа. И докато си джиткаше на телефона ебахти катастрофата стана на кръстопътя. Момичето веднага реши да го заснеме. И направо беше като цапната с парцал. Не стига, че това беше колата на Йо Соб, ами и някакви ръгнаха труп под гумите на колата. Изкараха момчето и го наритаха едно хубаво. Бора направо онемя. Щом тръгнаха тя запамети видеото и разбра, че ще му е повече от нужно. И докато си стоеше една от колите спря пред кафенето и един от тях влезе вътре. Е, сега беше време Бора да превключи на следващата скорост и да го натика в някой кенеф! Отиде до него смигне му това онова и ония като пръв идиот тръгна след нея. Дееба простака бива, бива да си тъп ама то това си е направо за някоя клиника. Тя го побара тук-там и тръгна да му сваля колана. Оня щеше да литне с ракетата всеки момент. И докато се усети се оказа вързан за вратата с колана. Момичето набързо изхвърча отвън и ето, че една чичка полицай се мярна в барчето да пита за свидетели. Бора без да му дава обяснения го задърпа към тоалетните където беше онзи откачалник.
- Чичка този беше един от онези, които бутнаха трупа под колата на мастията, както го нарича СоЮ и да имам доказателство и сега му е времето да ме замъкнете в участъка за разпити на дълго и широко!
Телефона и звънна и беше ХьоРин. Бора се оттегли и й вдигна. Оная беше изпаднала в паника. СоЮ паднала по стълбите, та не си отваряла очите. И тая ли? Хьо проясни, че разбрала са Йо Соб и като хукнала, че се претрепала по стълбите. Оказа се, че ще са в една болница. Ми супер! Уредиха си среща там, а Бора каза на ченгето да прати екип в болницата, защото спешно трябва да се яви там и без да му дава обяснения ... газ към болницата!
Щом влезе отиде при СоЮ. Горката направо мязаше на премазана от кола. Синя, че и бяха увили бинт около главата. ХьоРин й разказа всичко с подробности и Бора отиде в другото отделение където беше и набора й. Видя адвокати, полицай и една камара други мангали гррхх. Момичето помоли да влезе и тея и дадоха. Йо Соб едвам гледаше, но тя влезе за пет минутки.
- Наборе, знам че ме чуваш и не се тревожи ще излезеш от тук, даже и затвора няма ад посетиш благодарение на мен! - Възгордя се тя. - За СоЮ също не се тревожи тя си е в отлично здраве. Пък като оздравееш ще ме черпиш! - Тя му спести това, че Джи Хюн е паднала по стълбите и не се е събудила, за да не го увреди допълнително.
Момичето излезе и даде всичко на полицаите. Телефона, показания и какви ли не там простотии. Деня се очертаваше да е мнооооооого дълъг!!!

by **Sana.** Чет Юли 12, 2012 8:39 pm

Събуди се в болницата заобиколен от полицаи, детективи, свидетели и дрън-дрън. Човекът две не виждаше, а тея го подлагаха на разпит.
- Ъх.. - бавно се надигна от леглото. Изобщо не му вървеше.. За този сезон влизаше за втори път в болницата!
- Господин Йанг, как трупът попадна под гумите ви?
- Господин полицай.. - подхавана Йо Соб, но беше прекъснат от влизането на Бора.
- Наборе, знам че ме чуваш и не се тревожи ще излезеш от тук, даже и затвора няма да посетиш благодарение на мен! За СоЮ също не се тревожи тя си е в отлично здраве. Пък като оздравееш ще ме черпиш!- след, което излезе. Моля? Какво се беше случило на Джи Хюн?
Момчето се огледа. Добре го бяха подредили онези мутри, не можеше да се оплаче от липсата на синки.
Докато оглеждаше пораженията момчетата влязоха в стаята. Отдъхнаха си щом го видяха буден.
- Какво е станало с Джи Хюн?! - попита Йо Соб вместо да каже "Мараба".
- Ами.. ами.. Мамо на Йо Соб, ти му кажи. - поклати глава ДуДжун.
- Когато ГиКуанг й се обади да й каже за катастрофата тя хукнала по стълбите и се утрепала. С мозъчно сътресение е в момента. - рече спокойно ХюнСънг.
- МОЛЯ?!? - кресна катастрофиралият. Ето, това беше капакът. Малко му беше нужно, за да изпадне в шок. - Тя добре ли е?
- Да, добре е. Извън опастност е. - успокой го ДонгУон. Йанг си напълни дробовете с въздух. Заради него, нежната му принцеса беше с мозъчно сътресение! Това никога нямаше да си го прости!
Опита се да стане, но беше възпрепятстван от момчетата. За бога, тея не разбираха ли, че ТЯ беше ПО-ВАЖНА от ТЯХ?!?
- Вие май не разбрахте, че я обичам повече от всичко! - озъби им се насреща мастията..
Дните минаваха еднообразно. Йо Соб гледаше само в едно място - вратата на стаята му. Искаше да отиде при принцесата си, да я целуне, да й прошепне, че я обича. Сърцето го присвиваше при всяко отваряне и затваряне на вратата, че и на всичкото отгоре и го заключваха, за да не вземе да иде при нея. Пххх..
Дойде и денят на изписването. Беше първият ден на декември.. От момчетата беше разбрал, че СоЮ беше отдавна изписана..
Щом излезе от болницата от небето започна да пада сняг. Малките бели снежинки бавно се топяха по топлата му кожа. Очите му се напълниха със сълзи, а репортерите се струпаха покрай него. ГиКуанг, ДжунХюнг, ХюнСънг, ДуДжун и ДонгУон му помогнаха да стигне до черният микробус на B2ST, върху който със сребристи букви беше написано името на групата.
Спряха пред блокът, в който живееха и се качиха в апартамента. Макнето тъкмо заключи и Йо Соб тръшна вратата на стаята си. Заключи и се метна на леглото. И понеже нямаше друга работа намокри възглавницата, включително и чаршафите. Накрая заспа уморен от плач.
Някъде към 2-3 часа кученцето се събуди и реши да й звънне. Липсваше му гласът й.. Набра я и не след дълго му вдигнаха.
- Джи Хюн, здравей. - каза той радостен.
- Извинете, но познаваме ли се?- Зверчето бавно махна телефона от ухото си и затвори.. Тя го питаше дали се познават! Тук имаше нещо гнило.
На другият ден отиде в компанията, или по-точно в звукозаписното студио, където двамата записаха първата си песен. Там беше тя..
- Хей! - поздрави я той, а тя го погледна сякаш никога преди не го беше ивждала. - Не ме ли позна?
- Кой си ти и какво търсиш тук?!- кучето се облещи.
- Не ме ли помниш? Аз съм Йанг Йо Соб, бяхме гаджета преди да катастрофирам и ти да се претрепеш по стълбите. - СоЮ поклати глава. Момчето седна на диванчето и й даде знак да седне до него. Започна да й раказва всичко от самото начало - от запознанството до катастрофата.

by **Soyou~** Чет Юли 12, 2012 10:47 pm

Главата я болеше страшно много. Тялото й беше пълно със синини. Да не би камион да е минал през нея? Тогава бавно започна да си спомня как падна по стълбите, но не успя да си спомни причината. Какво по зайците е търсела тя на стълбището при условие, че има толкова невероятен асансьор? Води те до всякъде и без никакви претенции те вози нагоре-надолу из блока. Бора нахълта в стаята й както обичаше да си прави обикновено. Почна да бръщолеви за някакви кучета, Йо Соб, катастрофи, трупове и общо взето неща излезли от някоя екшън сапунка.
- Чакай! Кой е Йо Соб? Какви трупове, какви мафиоти? - Бора я погледна така сякаш я вижда за пръв и последен път. Влезе доктора, ала Бора го изкара на бързи обороти навън. Сега пък какво се случи? Така й не разбра. Мина една седмица и няколко дена и те я пуснаха да си ходи. Момичето нямаше търпение да се изтегне на легълцето си и да заспи. Тези легла в болницата и направхи гърба на нищо!
В една вечер в която сън не я хвана телефона й звънна. Тя го вдигна, а отсреща се чу мега развълнуван глас, който я нарече по име. Момичето не знаеше кой и звъни освен това което пишеше на екрана й "мастията" ... кой ли беше това? Тя го попита дали се познават, а той просто си затвори телефона. Тя не успя да мигне цяла нощ. Чудеше се дали да му се обади или да остави нещата така. Еми, достраша я и не се обади.
Мина се доста време и я извикаха в CUBE. Бора я успокой и й каза, че е по работа, но какво работа имаше Канг Джи Хюн в компанията от която я изритаха? Нищо не й се връзваше, ама НИЩИЧКО!!! Натикаха я в едно от студията. Не след дълго вътре се озова едно много сладникаво същество. Ма едно такова да му ощипеш бузките. СоЮ усети нещо доста странно, но и тя самата не знаеше на коя планета се намира. След падането по стълбите тя беше друг човек! Не беше онова момиче от преди - усмихната, весела и от време на време плачеща. Нещо й липсваше и не изпитваше каквито и да е чувства. Нито тъга, нито омраза, нито щастие.
- Хей! Не ме ли позна?
- Кой си ти и какво търсиш тук?! - Човека остана като фраснат с лопата след въпроса й.
- Не ме ли помниш? Аз съм Йанг Йо Соб, бяхме гаджета преди да катастрофирам и ти да се претрепеш по стълбите.
Тя поклати глава отрицателно. Нищо не й говореше този човек пък за връзка и такива работи дума да не става.
Той седна на дивана и я подкани да седне до него. Приказваше, та не спря. Фотографи, стъкла, мастии, лемури, гаражи, болници, гаджета ... дееба кво се е случило с нея, че не го помни? Мисли, мисли, мисли, та накрая го измисли! Има амнезия, може би частична или тоя се възползва от състоянието си. Тя се опита да си спомни нещо, но не успя. Накрая тя просто му каза.
- Виж ... не се мъчи! Нищо не мога да си спомня от това което ми говориш. Може би и да ме мяташ, но не мога да го докажа понеже онази нощ ти ми се обади, нали? - Той само кимна. - Съжалявам, но наистина си нямам и представа за какво ми говориш. - Тя стана и се запъти към изхода на стаята и отвори вратата, за да излезе.

by Sponsored content

След два месеца, промотират новия албум

След два месеца, промотират новия албум

Re: След два месеца, промотират новия албум

Re: След два месеца, промотират новия албум

Re: След два месеца, промотират новия албум

Re: След два месеца, промотират новия албум

Re: След два месеца, промотират новия албум

Re: След два месеца, промотират новия албум

Re: След два месеца, промотират новия албум

Re: След два месеца, промотират новия албум

Re: След два месеца, промотират новия албум

Re: След два месеца, промотират новия албум

Re: След два месеца, промотират новия албум

Re: След два месеца, промотират новия албум

Re: След два месеца, промотират новия албум

Re: След два месеца, промотират новия албум

Re: След два месеца, промотират новия албум

Re: След два месеца, промотират новия албум

Re: След два месеца, промотират новия албум

Re: След два месеца, промотират новия албум

Re: След два месеца, промотират новия албум

Re: След два месеца, промотират новия албум

Re: След два месеца, промотират новия албум

Re: След два месеца, промотират новия албум

Re: След два месеца, промотират новия албум

Re: След два месеца, промотират новия албум

Re: След два месеца, промотират новия албум