Фонтанът

by **Hyejeong** Сря Май 08, 2013 4:06 pm

Отново на работа. Този път фотосесия. Щеше да се снима близо до фонтана, а партньорката им за снимките щеше да бъде самата Га Ин от Brown Eyed Girls. Неговата любима нуна, Сон Га Ин, която го тренираше до 2011. Вокали, танци... На всичко тя го научи! Но и ако не я беше слушал нямаше да научи нищичко. Ама нищо! Тя наистина много му липсваше и най-сетне имаха възможността да се видят пак. Надяваше се и той на нея да липсва...
От всичките шест парчета на Boyfriend, Джонгмин най-много беше развълнуван за новата фотосесия. И с право. Другите доста често виждаха своите ментори, докато той не я беше виждал от цели две години. Две години, през които постигна наистина много. Е, заедно с другите момчета де.
- Джонгмин-хьонг, човек ще каже, че ще ходиш в работилницата на Дядо Коледа - подкачи го Мин У.
- Просто най-сетне ще видя нуна - усмихна се вокала и тупна макнето по гърба.
- Ей, я по-полека! Боли! - намуси се Но и се изхили.
- Хайде, хайде, не се прави - погледна го леко накриво и също започна да се хилтуни.
В хола на дорма на Boyfriend влезе Донг Хьон. Започна да ги подбира към вратата да се обуват. Било станало време да тръгват.
- Мениджър-хьонг ни чака долу в микробуса. По-добре да не го караме да чака. Знаете го какъв е, когато закъснеем.
- Да, да... - намусиха се JoTwins и всички се заеха с това да се връзват.
След като свършиха тази важна задача поеха към микробуса. Слязоха по стълбите, защото асансьорът беше развален. Отвън ги чакаше мениджъра.
- Този път не закъсняхте! Не мога да го повярвам! - посрещна ги той.
- Не се съмнявай в нашата точност - наду се Хьон Сонг и се качиха в микробуса.
Мениджърът започна да им дърдори за това как трябва да се държат, че да не се изложат. Най-вече чете дълго конско на Джонг Мин, Куанг Мин, Йонг Мин и Мин У. Те си бяха беладжии от класа, така че какво друго да очакваш от тях освен поредната уникалнолистична и умна простотия?
- Тъй вярно, капитане! - отвърнаха му в един глас.
Най-накрая стигнаха до уреченото място. Слязоха един по един и що да видят - самата Га Ин в целия си блясък и великолепие облечена за фотосесията.
- Га Ин-нуна! - изписка като малко дете И и хукна да я прегръща.

п.с. - извинявай за краткия и скучен пост >//<

by Гост Сря Май 08, 2013 6:44 pm

- Пристигнахме ли? - Га Ин вдигна поглед от екрана на телефона си щом усети микробусът да намаля скоростта.
- О, чудесно! - възкликна Гонг Джи, една от близките стилистки на певицата, която седеше точно до нея и, ако не бяха прекъснали разговора си, тя може би все още щеше да разказва за онези ревюта, на които непременно трябвало да отидат. - Наистина е почти пусто, ще мога да се ширя...
Сон Га Ин рядко идваше в парка и досега не бе осъзнала колко й липсват неща като спокойни разходки и природа. Въпреки, че графикът й беше натоварен, предпочиташе да прекара ако трябва и целия ден на открито, стига да не бъде затворена в една стая и единствените по-интересни миризми да идват от новите гримове или освежителите за въздух.
- Гонг Джи, знаеш, че няма да си единствената, нали? - подсмихна се Га Ин - Ще трябва да се разберете със стилистките на групата.
Момичето до нея се намуси, но бързо й мина. Просто повдигна рамене и щастливо, но забързано започна да подготвя целия багаж, който мъкнеше, за да й бъде по-лесно да го пренесе.
Останалите момичета от Brown Eyed Girls липсваха, но Га Ин се бе зарадвала когато чу с кого ще си партнира. Макар да изглеждаше доста студена в повечето случаи, тя често се радваше, когато искаха помощта й в работа с по-"новички" групи. А този случай я бе изненадал доста приятно. Не беше виждала Джонгмин от... година, две? Беше забавно, но и малко тъжно, че само работата бе в състояние да ги срещне. Га Ин се надяваше, че той не бе променил отношението си към нея. Все пак, за толкова време много неща могат да се случат, а на нея й се искаше да срещне онова усмихнато и шумно ентусиастче, каквото беше Джонгмин.
Когато пристигна, тя й екипът й бяха първи на мястото за фотосесията, така че имаха повече време да се настанят. Както винаги, всички успяха да сложат нещата в ред за отрицателно време и много скоро певицата се зае с външния си вид. След поредното познато гримиране и пооправяне на прическата, дойде ред и на пробите. Слава богу, стилистките й бяха достатъчно добри, че да не се наложат двучасови преобличания, и цялата подготовка приключи с нормално темпо. На излизане от пробната, Га Ин се спря за да се загледа в задаващия се микробус, подобен на този, с който бе дошла и тя. Още с паркирането си, от вратите му изскочиха Boyfriend, наред с целия им екип и мениджъра, който очевидно опитваше да оправи някаква бъркотия в колата и изглеждаше напълно зает. Групата момчета наобиколиха снимачната площадка, кои от тях смеейки се, кои прозявайки се, а трети зяпаха с интерес ту мястото, ту нея самата. И той. Макар че Джонгмин излизаше последен, той едва не спъна всичко живо по пътя си, за да стигне до нея, лепнал една адски широка усмивка на лицето си. Щом чу познатия начин, по който преди време я наричаше, Га Ин несъзнателно се усмихна на свой ред. Наистина беше забравила това.
- Яаа - изненада се тя и за малко не залитна доста сериозно в момента, в който получи огромна прегръдка от момчето. - Джонгмин-а! Какво е това - стига...
Той се отдръпна, за да й даде въздух, след като гласът й стана прекалено объркан. Не очакваше подобна реакция. Всъщност, може би трябваше да очаква, просто от много време насам не я бе получавала и беше отвикнала. Тя побърза да кимне с глава на всички около тях, тъй като беше прекалено невъзпитано от нейна страна да не отрази пристигането им.
- Доста време мина - усмихна се тя отново когато успя да прочисти гърло и да обърне внимание на момчето както трябва. - Променил си се.
Джонгмин имаше все същото доволно изражение на лицето си и притежаваше същия блясък в очите, който го караше да прилича на малко дете, посещаващо Дисниленд. Но външно имаше доста... новости. Тя не помнеше дали и преди не беше така, но той се извисяваше с поне глава и половина над нея и оставяше външното впечатление, че няма как да бъде по-малък от нея. Макар че тя отлично знаеше разликата помежду им. Освен това... като цяло й се струваше много... ами, по-различен. Не беше сигурна кое точно го караше да изглежда така... голям, нека кажем голям. Дори гласът му не звучеше толкова "детски", както го помнеше. Вероятно просто бе минало повече време, отколкото си мислеше тя.
- Радвам се, че си тук - каза искрено тя, тъй като точно това си мислеше в момента. - Вероятно ще прекараме поне половин ден заедно.
- Джонгмин! - гласът на мениджърът им се чу чак от пробната, където явно бяха останалите от групата му. Нито един от двамата не бе усетил колко време се бяха поздравявали един-друг, докато другите вършеха някаква работа. - Фотосесията ще започне скоро, всички се преобличат.
Момчето се ухили един последен път насреща й, преди да изтича при останалите. Наистина се беше променил... Сон Га Ин не усещаше, че се усмихва през цялото време, преди да види искрено изненаданите лица на Донг Джи и останалите, когато се наместиха около нея на снимачното място.
- Какво? - тя се учуди. Не се усмихваше толкова рядко, нали? Нищо странно нямаше в това.
Не след дълго снимките започнаха, а те се оказа доста по-забавни, отколкото тя очакваше.

by Гост Чет Авг 08, 2013 9:19 pm

Тежък безработен ден. Цял ден обикаляне нагоре надолу по магазини и разни други места за новият член от семейството.
Лулу и Хюнсунг се разхождаха покрай фонтана на централният парк и малкото сладурче събираше погледите на минаващите покрай тях.
Животинчето наистина беше сладко. Пък и козината му беше в тон с косата на Хюн.
- Завиждам ти дребно. Аз толкова фенки нямам колкото ти.
Мъничето само го погледна.
Хюн беше сигурен, че ако кучето можеше да говори щеше да му се изсмее и да го удари в земята със самочуствие. Кучешко самочувствие.
Животинчето сякаш прочело мислите му започна да си врътка опашката и да върви напред.
Ха, надувалка.
Докато Хюнсунг блееше из облаците не забеляза кога Лулу (Съкратено от Лухан.) беше отишъл при някакво момиче и й се умилкваше.
- Долен подмазвач и сваляч.
Момчето отиде при момичето и я поздрави.
- Здравей. Това е Лулу и си пада малко подмазвач.

by Jackson Чет Авг 08, 2013 10:02 pm

Боже колко уморителен ден.Вечно тичане напред назад от стидиото и залата за тренировки.Джийонг едвам скляпаше със очи и накуцваше бавно .Имаше чувството че ще аспи във право състояние.Момичето си взе довиждане и напусна компанията .По пътя за апартамента им мина през магазина и си взе сок от портокал и пакет солети .
Парка през който мина все още имаше ходещи хора.Госпожицата накуцвайки мина по алеята и скоро стигна до фонтана и се настани задника си за да си почине.Затвори очите си и закри лице с ръце.В такива моменти имаше чувството че ще се срине.
Тъкмо си мислеше,че ще стане необезпокоявана когато мъжки индивид се приближи до нея.Гледаше като извънземно .Но ...това беше Лухан .Омг.
Джийон отвори уста да каже нещо ,но друг ги прекъсна.
Хьонсънг от Бийст ?Сириъз !?На времето много го харесваше и след инциента със водата в онова предавате от срам спря да го харесва.
-Ъъ ,момчета...това е ..изненада.-успя да каже тя.
Лухан изведнъж обяви ,че си тръгва вън ръката си държеше телефон явно беше спешно.Хьонсънг и Джийон останаха мълчаливо и гледаха отдалечаващия се Лухан.
Някакво куче успя да привлече вниманието на момичето.Започна да й ръмжи и даже лае.Тя настъхна и отстъпи назад.Леле защо всички животни я мразеха.

by Гост Чет Авг 08, 2013 10:10 pm

Малък звяр. Започна да лае по момичето.
Ясно си личеше, че на момичето точно сега не й е до кучешки истории.
Взех малкото зверче в ръце и се извиних.
- Ъ, още не е свикнал с външният свят. Едва от два дена е пред мен. До сега е гледал само през прозорците и решетките на клетката в магазина от който го взех.
Огледах леко момичето.
Беше ми позната от някъде, но не се сещам от къде.
Сигурно сме се срещали по времето на някой проект или нещо.
Да. Това ще да е.
Ама я по-добре да си я питам.
- Среща ли ли сме се преди?

П.П.:Лулу

by L. Пон Юни 09, 2014 7:37 pm

Ел беше в лошо настроение.Още със ставането си се събуди с гъза на горе.След това се оказа, че топлата вода беше свършила и трябваше да се изкъпе със студена.Следващата изненада беше, че няма нищо за ядене в хладилника.. на кратко да, цялата сутрин беше провал.Следващото нещо в списъка, което трябваше да направи е дългоочакваната среща с братовчед му.Не се бяха виждали от толкова време, а макнето вече нямаше търпение.
Оправи се на бързо и излезе, тръгвайки в посока право към парка.Тям беше уредена срещата им.Реши да повърви тъй като му оставаше доста време за да стигне до там, но Ел просто нямаше търпение.Въпреки, че по принцип се развяваше насам натам в дебилното си настроение, този път нещо вътре в него го човъркаше.
Още със стигането в парка той набра номера на братовчед си, изобщо не подозирайки за получения СМС.Мьонг Су изобщо не беше обърнал внимание заради вълнението си.След като приключи разговора въздъхна шумно.
- Мамка му .. - процеди през зъби и седна на първата пейка, която очите му мернаха.Току що беше получил обичайното порязване от страна на роднините си.
Облегна се назад на облегалката и се загледа в дървото над главата му.Лекия вятър полюшваше клоните му, а листата издаваха едно шумолене, което галеше ушите на момчето и се опитваше да го приспи.Времето не беше лошо - беше топло, но имаше облаци и ако продължаваше на там, на където е тръгнало можеше скоро да завали дъжд.Ел се надяваше да размине.
Отново въздъхна.Наведе се напред и извади телефона от джоба си.Ето че денят му беше провален и трябваше бързо да измисли какво да прави.Заразглежда абонатите от телефонния си указател и изведнъж очите му светнаха.Крайчетата на устните му едва се завъртяха в една подла усмивчица и макнето отново сложи телефона до ухото си.
След кратко чакане най-сетне получи отговор и се чу женски глас.
- Ало, Сонгми.. имам едно предложение за теб и още от сега ти казвам, че не приемам не за отговор! - той отново се усмихна сякаш беше замислил нещо и зачака да долови до колко се простираше интереса ѝ спрямо това, което имаше да и каже.

by **Songmi.** Сря Юни 11, 2014 11:24 pm

Най-сетне почивка… Последните няколко дни ми бяха доста натоварени и плановете за днешния бяха да стоя в леглото и да не мръдна от там. Не исках и да виждам никого, просто да се наслаждавам на самотата. Да, аз обичах да съм сама и често имах нужда да съм сама. Всъщност в последно време чувствах доста често самота и нямах идея на какво се дължи.
Все още не бях говорила с никой от познатите си относно това, че съм осиновена, а имах нужда. Дори брат ми не знаеше… казах на нашите да не му казват все още. Само Хена знаеше всичко, просто защото се оказа, че ми е истинска братовчедка. Имах толкова неща на главата, но днес не исках да мисля за нищо…
Покрих се през глава с мисълта да се опитам да заспя пак. Почивка това ми трябваше, не че щеше да репи някой от проблемите ми, но все пак.
Лежах си завита през глава без да мисля за нищо, когато телефона ми иззвъня.
-Пффф… -промърморих, но нямах никакво намерение да вдигам. Само дръпнах телефона от нощното шкафче. Когато видях името изписано на дисплея, направо скочих в леглото. За какво му беше на Мьонгсу да ми звъни?
Седях и гледах като хипнотизирана няколко секунди преди да се осъзная и да се реша да вдигна. Не знам и аз защо се чувствах така, все още бях леко резервирана към него, но просто трудно допускам някой до себе си.
-Ъъъ.. Да? – казах несигурно. Всъщност все още бях много благодарна на лицето на Инфинит, беше ми помогнал в труден момент, без да задава излишно въпроси или да каже на някого. Оценявах го! Малко бяха хората като него.
- Ало, Сонгми.. имам едно предложение за теб и още от сега ти казвам, че не приемам не за отговор! –чух го да казва и честно казано хвана интереса ми. Какво ли предложение имаше? Пък и му бях длъжница, но и нямах против да се видим или нещо такова, така де не знам какво искаше…
-Ами… какво предложение? –опитах се да си върна обичайно студения тон. Просто не бях сигурна дали все още мога да го допусна до себе си.
-И защо не приемаш „не“ за отговор? – допълних , но реших, че звуча малко по-грубо отколкото трябва, затова побързах да кажа: - Благодаря ти, че не каза на никого за онзи ден в болницата. Наистина го оценявам…

by L. Пет Юни 13, 2014 10:57 am

Слава Богу, че му беше вдигнала телефона.Ел мразеше да му затварят почти толкова, колкото мразеше да бъде игнориран.Това направо толкова го вбесяваше, че направо полудяваше от нерви от бяс.
-Ами… какво предложение? – чу се сладкото ѝ гласче.Да, когато му говореше така със студения си тон, звучеше някак си ... секси!Мьонг Су се подсмихна, явно я беше заинтригувал!Но по-важното беше дали сега щеше да се съгласи на предложението му и щеше да дойде до парка.Тя беше едва ли не последната му надежда да запълни убийствено скучното си време с нещо и реши да не изпуска шанса си!Той все пак се надяваше, че тя няма друга работа и да може да отдаде времето си на него.
-И защо не приемаш „не“ за отговор? - направи кратка пауза. - Благодаря ти, че не каза на никого за онзи ден в болницата. Наистина го оценявам…
- Добре, добре, добре.Както и да е!Нека сега да сега да се върнем на въпроса ми! - честно казано лицето на Инфинит почти не се интересуваше от това как ѝ беше помогнал.Изобщо не се беше сещал за това, камоли да мисли за тази случка.Просто ѝ беше помогнал.Това така или иначе с нищо не го беше затруднило, даже му хареса.Беше нещо като .. ъм как да се изразя.. Беше нещо различно в еднообразния му живот, а й как нямаше да помогне на такава красавица?Да, Сонгми беше по вкуса на Ким Мьонг Су, но той така или иначе не се занимаваше с момичета.Не го интересуваха такива неща.Момичетата само ти хабят нервите и са излишен разход.На всичко от горе постоянно ти дърдорят на главата и винаги се опитват да си налагат волята!
- Предложението ми е да дойдеш в парка!Седнал съм на една от пейките в началото и няма как да не ме видиш.Та да, ще дойдеш ли или да? - развитието на деня зависеше от нея, разбира се, той нямаше да се размотава цял ден с нея поради две причини.Щеше да му стане твърде скучно и да си тръгне.Много бързо му омръзваше всичко, а втората причина беше, че все пак може да си имаше работа тя или да беше заета с нещо по-късно, не искаше да я занимава със своите простотии и това, че не може да си намери компания... или може би, той несъзнателно нарочно беше решил да се види точно с нея?

by **Songmi.** Пон Юни 16, 2014 1:21 pm

Явно благодарностите ми не му бяха нужни. Е добре, не мислих да му благодаря повече, даже май му бях казала достатъчно пъти. Даже май усетих досада в гласа му… е както и да е. Повече няма да чуе „благодаря” от мен. Реших да не мисля повече за това и да чуя какво иска да ми предложи Мьонг Су. Почти бях сигурна, че каквото и да каже ще се съглася. Знам, че исках да прекарам деня сама в удобното си легло, далеч от всички, но просто знаех, че на него сега нямам как да му кажа” не”
Не, не ги падах по него определено, вярно беше един такъв студен и онзи студен поглед, който всъщност ми харесваше, но беше от този тип момчета, по които всяка втора си пада, просто защото е красив и това беше дразнещо честно казано. Бях излизала с такъв преди и не беше от най-приятните ситуации.
Мислите ми бяха прекъснати от гласа на лицето на Инфинит. Той ме викна в парка при него. Знаех си, че няма да му кажа не, а и не исках. Въпросът беше да не му покажа, колко лесно съм се съгласила.
-Честно казано предпочитах да прекарам деня в леглото, но една разходка няма да ми дойде зле –чух се да казвам с обичайно студения си тон. – Чакай ме, след 20 минути съм при теб и може да ми вземеш едно кафе, Американо или Лате – допълних бързо и преди да има време да каже нещо му затворих. Малко заповеднически се държах, но не бях пила кафе днес и щях да съм още по-кисела иначе. А и да има какво да прави докато ме чака.
Всъщност малко се вълнувах да го видя. Не се бяхме срещали от нощта в болницата, което ми се струваше преди векове направо. Малко мързеливо се надигнах от леглото и се отправих към банята, за да се приготвя. Разбира се нямах намерение да се контя защото а/ не бях от този тип момичета и б/просто нямах и време дори да исках, а аз не исках. Сигурно ме беше викнал, просто защото нямаше с кой друг да се види и не искаше да е сам.
Набързо се преоблякох, оставих бележка на Хена за всеки случай, защото не знаех кога ще си дойде и излязох.
Пътят до парка не беше много дълъг и знаех, че щях да стигна на време, много мразех да закъснявам. Според мен хората, който закъсняват са несериозни.
Точно както бях казала 20 минути след разговора ни бях на алеята на парка и се оглеждах за Мьонгсу. Видях го да седи сам на една от пейките с видимо замислено изражение. Този човек дори замислен беше красив?! Как е възможно такова нещо?
Отърсих се от тази мисъл и се приближих към него.
-Взе ли ми кафе? –беше първото , което му казах щом седнах до него.

by L. Чет Юни 19, 2014 12:46 pm

Нямаше как да каже "не".Никой не казваше не на Ким Мьонг Су!Както и момчето предполагаше така ѝ стана.Тя се съгласи, хайде да не кажем веднага, но почти веднага!Мьонг Су се подсмихна доволно.
Сонгми му поръча да ѝ вземе кафе, но още преди да си отвори устата ѝ да издаде някакъв звук, тя вече му беше затворила.Явно си мислеше, че той ще запротестира? Или пък може би иска да се наконти, а 20 минути няма да ѝ стигнат и затова бързаше да затвори?Не, Ел беше останал с впечатлението, че тя не е такава."Е, все пак не мога да съм сигурен докато не дойде." помисли си той и повдигна рамене.
Така и така нямаше какво да прави през тези 20 минути докато чака, а и се сети, че самия той не беше пил сутрешното си кафе.От толкова бързане и вълнение явно беше забравил, така, че беше въпрос на време отново да попадне в хапливото си настроение и да гледа всички с леден поглед, който му се отдаваше прекалено добре!69% от това настроение се получаваше, когато не приема дневната си доза кафе.
Мьонг Су се изправи лениво от пейката и се огледа.
- Сигурен съм, че на близо имаше кафене.. - измрънка си тихо под носа и тръгна по посока на паметта си, която се надяваше да не му изневери и да го отведе до кафенето.Отдавна не беше кръстосвал из Olympic Park.
Най-сетне очите му мернаха кафенето.Ъгълчетата на устата му образуваха лека усмивка, която показваше, че е доволен от себе си.Влезе и поръча едно Лате за нея, след което се загледа и реши да опита нещо ново този път.Обикновено пиеше Американо, но искаше малко разнообразие.
- Направо още едно Лате. - поръча и за себе си същото.След като поръчките бяха готови лицето на Инфинит ги взе и излезе.Зад гърба си остави, няколко момичета, които си шушукаха и го сочеха с грейнали усмивки.Точно, когато излезе те го настигнаха и поискаха автографи.Ел обичаше феновете си, но понякога беше непоносимо чувството навсякъде където отидеш да те сочат с пръст и да се трупат безкрайни навалици около теб, искащи автографи или снимка или каквото и да било.
За съжаление този път се отърва само с три девойки.Подписа се на снимките им и преди да им обърне гръб им намигна.Момичетата за малко не припаднаха, въздействието на Ел върху женските същества беше невероятно.
Отново се върна на пейката, на която беше седял до преди малко и погледна часа.Оставаха около 5 минути някъде до срещата им.
- Взе ли ми кафе? - той дори не я беше забелязал унесен от мислите си.
- Не. - каза кротко и отпи от своето.Женската го погледна малко странно и той се усмихна, като ѝ подаде нейното, което беше скрил до себе си.
- Е, какво ти се прави сега.Къде искаш да отидем? - попита, все пак тя беше момичето и трябваше да види нейните предпочитания първо.Изглежда тя се замисли и Ел допълни набързо. - Ако искаш може да се поразходим малко или нещо друго, което да правим на открито, докато все още не е заваляло. - той посочи облаците над главите им, които се сгъстяваха бавно, но сигурно. - Като гледам този път няма да размине.

by **Songmi.** Нед Юни 22, 2014 10:27 pm

Надявах се да не ми се размрънка, че е чакал или нещо подобно, не беше. 20 минути не бяха много време, пък и е в парка, времето е горе-долу добре, така че няма за какво да се сърди и нали дойдох. Аз Сонгми станах и се довлякох до парка заради него. Реално погледнато бих направила това за малко хора, трябва да е благодарен. Всъщност защо въобще се притеснявах какво си е помислил и дали се дразни… Я… какви са тези глупости.
Опитах се да се отърся от това и насочих ледения си поглед към него след като ми каза, че няма кафе за мен, а сладко си пиеше от неговото.
-Я…Мьогсу… -точно бях готова да се размрънкам когато той ми се усмихна и ми подаде моето. Ох, имаше хубава усмивка трябва да му го призная. Една такава … не знам как да я опиша… просто е хубава по странен начин?! Ако в това въобще има смисъл…
Тръснах леко глава, за да изляза от транса и взех чашата, която ми подаде и се обърнах на другата страна, за да не забележи смущението ми.
Отпих глътка от кафето си и се отпуснах на пейката доволно. Латето ми беше чудесно и за щастие беше все още топличко и можех да си го изпия с удоволствие.
- Е, какво ти се прави сега.Къде искаш да отидем? – чух Мьонгсу да казва и се обърнах към него. Наистина нямах идея, до преди половин час все пак мислих да прекарам деня в леглото. Хвърлих му още един едва забележим поглед и се замислих „ Къде бих могла да прекарам времето си с него?“ Тогава той ми предложи да се разходим. Честно казано нямах по-добри идеи, въпреки че като знаех фенките му навсякъде някоя щеше да точи лиги по него… някой не ги разбирах даже така безсрамно го зяпаха или преследваха. Не знам той какво мислеше за това. Сигурно му беше приятно?
-Наистина ли мислиш, че ще завали? –огледах намръщено небето, като реших да отклоня за малко темата. Все още обмислях дали е добра идея просто да се разхождаме из парка.
Изглежда лицето на Инфинит бе убеден в това или поне така ми изглеждаше като погледнах към него.
-Хич не обичам да вали когато съм навън, освен ако нямам работа и мога ей така да се разходя в дъжда и да не ми пука за нищо – казах замислено отново изучавайки небето. Той определено беше прав и щеше да завали, така че май нямаше да е зле да се поразходим навън, докато можем.
-Хайде, ставай, красавецо! – станах и му подадох ръка. – Да се поразходим докато можем – казах и се усмихнах леко. Това рядко явление не го виждаше всеки. Просто наистина рядко се усмихвах и често ми правеха забележка за това… досадни хора…
Когато бях с Ел, което се случваше рядко, от както се познавахме, може би това беше първото ни излизане ей така просто. Та когато бях с него ми беше някак странно, не знам и аз как да го опиша. С него ми беше по-лесно да контактувам някак си, нямаше забележки относно поведението ми , нямаше излишни въпроси, просто ей така… Дори не знаех какъв ми е познат, приятел… но и не си задавах често въпроси за това, нямаше и смисъл дори сега да го мисля.
-Та из парка ли ще се разхождаме или имаш други идеи? Моля те само да не ходим на пренаселени места! –смъщих се недоволно като си представих да се разхождаме из някакви тълпи.

by L. Пет Юни 27, 2014 12:33 am

Добре беше, че Сонгми се съгласи да дойде.Така Ел щеше да прекара деня с някой почти приятен човек.Toй не беше от най-общителните и рядко завързваше дълбоки приятелства, но се радваше, че се запозна с някой като Сонгми.По някакъв странен начин тя не беше като останалите момичета.Не, че не беше момиче, но .. абе различна си беше!Това много се хареса на лицето на Инфинит.Имаше някои момичета, които едва ли не изцъкляха очи като го видеха и започваха да заекват от притеснение и дума да не можеш да си кажеш с тях или пък целите се изчервяваха.Ужас.Ел го намираше за страшно дразнещо и досадно.Ето затова все още си нямаше приятелка и през главата дори не му минаваха такива мисли все още.Сонгми обаче никога не се беше държала така в неговата компания.Вярно е, че бяха излизали само два пъти и първото дори не можеше да се нарече излизане, но все пак се бяха засичали и на други места като концерти и прочие.Имаше малка представа за нея и не мислеше, че е като останалите.Двамата си приличаха.
- Наистина ли мислиш, че ще завали?Хич не обичам да вали когато съм навън, освен ако нямам работа и мога ей така да се разходя в дъжда и да не ми пука за нищо.
Мьонгсу нямаше проблеми с дъжда.Честно казано беше му напълно безразлично дали ще завали или не.Така или иначе нямаше дълга коса с прическа, която да се развали.Абе на кратко нямаше проблеми с явно предстоящите валежи.
- Затова ти предлагам докато е все още сухо да се поразходим малко, след това няма да можем щом не обичаш дъжда. - каза и се загледа с незабележим поглед към профила ѝ, докато тя гледаше към струпващите се над тях облаци.
Беше доста красива, не можеше да ѝ се отрече.Това момиче все повече и повече му харесваше.Ел си беше доста повърхностен и взискателен, няма какво да си кривим душицата.Ако някой не му харесаше на външен вид, не правеше никакви усилия за да го опознае от вътре.Ако пък му харесаше, но характера не му допадне отново отписваше дадения човек.Да, странен си беше певеца.
- Хайде, ставай, красавецо!Да се поразходим докато можем. - тя го извади от мислите му с усмивка.
Сонгми му подаде ръка, но Ел само се подсмихна и не я пое.Изправи се сам и бръкна с едната ръка в джоба на дънките си, а с другата държеше Латето си.Тръгна много бавно на пред като я изчака да го последва.Честно казано не знаеше на къде отива или на къде да отиде, а и не го интересуваше много, нали все пак вървеше?
- Та из парка ли ще се разхождаме или имаш други идеи? Моля те само да не ходим на пренаселени места! – той се обърна към нея и погледна на долу, тъй като беше по-ниска.
- Аз също не обичам пренаселените места така, че спокойно.Нямам никакво намерение да се бутам сред хората. - на устните му се показа крива усмивка.
Двамата тръгнаха на някъде на където УЖ Ел я водеше, но друг е въпроса, че и той не знаеше на къде е тръгнал.Настъпи малко странно мълчание.Почти неловко.На Мьонгсу не му беше неловко, никак даже.Просто изчака малко да види дали тя ще започне първа тема за разговор, но не стана затова той реши да поеме първата крачка.
- Защо беше решила днес да прекараш деня в леглото? Доста си мързелива явно. - опита се да я подразни.Нещото, което харесваше в момичетата беше да ги дразни.

by **Songmi.** Чет Сеп 25, 2014 6:45 pm

Не, че не обичах дъжда, напротив даже, но нямаше да е подходящо да се намокрим предвид професията ни. Не споделих това с него, но мисля, че сигурно и той го осъзнаваше. Не, че следвах всички правила стриктно, но последното, което исках беше да се тръшна болна. Защото каквато съм нямаше да си остана вкъщи в леглото, а щях да работа и накрая щеше да стане по-зле. Винаги ставаше така. Просто се познавах прекалено добре. А когато съм болна не е добре за никого. Питайте Рен, ако искате. Горкото същество най-много си е патило от мен, когато съм била болна… Сонгджонг също се е опитвал да ме вкара в правия път като съм болна, но с него сме еднакво „гадни“ характери почти и е лошо за останалите, защото летят предмети наоколо докато си крещим. Та да боледуването при мен не е хубаво нещо, затова по-добре да пропуснем дъжда.
Естествено лицето на Инфинит не обърна внимание, че му подадох ръка и си стана сам. Е това го очаквах, така че не ми направи особено впечатление. Изгледах го как вкара ръка в джоба на дънките си и тръгна в неопределена посока. Сега така определено ми приличаше на някой модел. Все едно в на фотосесия. Дали постоянно се държеше така? Не , нямаше лошо в това. Подхождаше му някак… Беше красив и всичко. Така погледнат беше като мечтата на всяко момиче. За момент се сетих случката в болницата и как сестрата замря направо като го видя. Така влияеха този тип звезди на жените и знам, че го осъзнаваха много добре.
За мое огромно щастие, красавецът каза, че не обича пренаселени места, така че щяхме да се придържаме към по-закътаните алеи на парка. Настигнах го и тръгнах редом с него.
-Значи съм спокойна, че не си търсиш излишно внимание – казах леко като се опитах да го подкача. Идеята ми беше просто, че не е от този тип звезди, което беше добре.
Вървяхме известно време без дори да си кажем дума и по принцип това не ми пречеше. Не съм от разговорливите, но пък сега исках да говоря…
Изведнъж той наруши мълчанието, явно и на него не му харесваше да мълчим.
-Ами… просто исках да се скрия от света. Исках почивка от всички простотии, от всички лицемери и лъжци – казах кратко. Можех да си измисля някаква лъжа или да кажа нещо лигаво, но реших ,че просто ще му кажа истината. Не бях от тоя тип хора, които си мълчат.
-И не съм мързелива- погледнах го уж ядосано. Знаех ,че го каза нарочно, затова не се засегнах.
-Ами как красавец като теб реши да ми се обади на мен точно? – попитах го на свой ред. Радвах се всъщност, че излязох с него и нямах нищо против, че се сети точно за мен, точно днес. Другата алтернатива можеше и тогава да изглежда добра, но сега не беше така.
-Сигурно има тонове момичета, които биха излезли с теб – опитах се на всой ред да го подразня – Всички тичат след теб като кученца – засмях се чак леко като казах това. Почти убедена съм, че досега не ме беше чувал да се смея.

by L. Пон Сеп 29, 2014 8:38 pm

В началото когато я повика не знаеше защо избра точно нея.Имаше много други момичета, но някак си се сети за Сонгми.Е, реши да не се задълбава много, много в мисли и остави този въпрос на страна.Другия беше за какво за Бога щяха да си говорят?Яяя, не може да беше толкова зле.Така или иначе не е толкова трудно да говориш по някаква тема.Все щеше да измисли нещо, все пак той я извика, не тя него.
- Ами… просто исках да се скрия от света. Исках почивка от всички простотии, от всички лицемери и лъжци. – честно казано очакваше всякакъв тип отговор освен този.Нима и тя мислеше като него?Е, явно нямаше да е толкова трудно да намери за какво да говорят.Имаха общи неща, което беше добре!
- И не съм мързелива.Ами как красавец като теб реши да ми се обади на мен точно?Сигурно има тонове момичета, които биха излезли с теб.
- А защо не? - погледна я с крайчето на окото си и леко изви устните си в усмивка. - Какво искаш да кажеш, неприятен ли съм ти? - знаеше, че няма това в предвид, но все пак не се сдържа да изопачи отговора ѝ.Искаше да види как ще му отговори.Изведнъж желанието му да научи повече неща за нея се засили.
Настроението му започваше да се оправя, което беше добре.Поне се надяваше Сонгми да схване шегите му.Не всички можеха по простата причина, че бяха прекалено тъпи, но в ушите на Мьонгсу звучаха напълно оригинални и добре измислени!
- Всички тичат след теб като кученца.
- Може да не ти изглеждам такъв отстрани и от всичко, което си виждала по телевизията, но много го мразя това. - въздъхна леко и се присети за някои от маниашките случаи, в които феновете едва ли не са го преследвали. - Толкова е дразнещо, когато само припадат около теб и въздъхват.Нахвърлят ти се и те преследват.Предпочитам по-спокойни места. - намръщи леко вежди.Радваше се, че Сонгми не реагира така около него.Може би това беше причината да звънне точно на нея!
Честно казано, много малко хора му харесваха по характер.Точно затова не се занимаваше и с момичетата.Не само заради преди малко изброените причини, а и защото всички бяха едни лигли.Тъпи и само говореха за пари, гримове, дрехи и така на татък.Толкова го изнервяха този тип момичета, че направо не издържаше да е в една стая с някоя такава за повече от 5 минути.
- Та какво казваше, как така съм се сетил за теб, а? - реши, че няма смисъл да показва мрачната си страна на това момиче.Все пак нямаше причина, а напротив, Сонгми изобщо не го дразнеше беше му приятно в нейната компания даже и се чувстваше предразположен. - Не може ли човек да звънне на една красавица да излязат? - завъртя престорено очи с досада и се обърна напред.

by **Songmi.** Нед Окт 05, 2014 2:06 pm

Мьонгсу реагира добре на отговора ми, но го очаквах, точно и затова му казах истинската причина да искам да си стоя вкъщи. Е разбира се беше част от истината, не знаеше какво беше породило толкова силна апатия към всички.
Разбира се имаше готов отговор на въпроса ми, защо извика точно мен. Обърнах поглед към него без дори да се смутя. Погледнах го в очите замислено и леко се усмихнах , след това отклоних поглед.
-Ако ми беше неприятен щеше да го знаеш и нямаше да съм тук – казах спокойно и отпих от кафето. Вече беше почти студено и това леко ме изненада в първия момент и направих физиономия.
Това, че го дразни факта, че женските тичат след него като кученца, ме изненада честно казано. Ким Мьонгсу ти си бил пълен с изненади! А това е доста интересен факт.
Средностатистическите мъжки индивиди от бой банди се кефеха страшно много на голямо внимание на женския пол.
-Честно изненадваш ме , казвам го в хубавия смисъл– казах на глас съвсем спокойно. Въпреки че вътрешно все още бях възхитена от този му отговор. Дори в групата ми бяха такива, особено онзи Йонхи, добре че се махна!
-Не харесвам мъжки, които се възползват от това си положение, че имат много фенки- казах простичко и сбърчих леко лице, като се сетих как бившия ни лидер постоянно се мъкнеше пиян с някоя фенка.
Интересно беше, че с Мьонгсу споделях всяка мисъл, която ми минаваше. Но май това е нормално, не съм тръгнала да го впечатлявам или нещо, че да се опитвам да се държа като някое лигаво момиченце повтарящо „оппа това, оппа онова“. Дори не съм си и помисляла да нарека Мьонгсу оппа, ще е ...странно?
Думите на красавеца ме върнаха на земята и го изгледах подозрително като спомена това с „красавицата“ Вдигнах въпросително вежди, но той се направи, че не е видял.
-Хмм Ким Мьонгсу, да не ми се подмазваш нещо? – попитах уж безразлично.
Това, че ме нарече красавица хем ми хареса, хем не исках да му обръщам внимание. Каза го просто така.
Хвърлих чашката от кафето, защото беше станало доста гадно, и реших да не се задълбочавам в мисли, все пак това беше просто разходка между познати, нямаше какво толкова да му мисля.
-Знаеш ли какво? Подобрил си пеенето си – казах ей така от нищото. – А и в танците вече си по-добре – допълних. Просто се чудех как да сменя темата. Забелязах, че той ме погледна учудено.
-Какво? –попитах с досада, не исках да го засегна, просто отбелязвах. Пък и това е моя начин да направя комплимент. –Гледах ваш лайф преди няколко дни.
Беше истина, просто гледах изпълнението им и отново се удивих от танцовите им възможности, така и не разбрах как успяват да са толкова добри, само можех да си мечтая да съм в подобна група.

by L. Съб Окт 11, 2014 11:27 am

- Ако ми беше неприятен щеше да го знаеш и нямаше да съм тук. - доста добре му го каза.Радваше се, че това момиче не беше като откачените му фенки и някой от идолите, които също му се нахвърляха от време на време.Даже се очуди от себе си от шегата, която се опита да направи.Много рядко досега беше показал тази си страна на някой, с който за първи път излиза насаме.Но чувстваше, че с нея бяха еднакви и все пак различни.дажесам не можа да си обясно.Просто знаеше, че дори да я хареса по характер нямаше да има никакви различни от приятелските намерения към нея.Та това беше Ким Мьонгсу!При него не стават току така нещата.Разбира се можеше да се похвали с една две връзки, а и не претендираше особено много за повече.
- Честно изненадваш ме , казвам го в хубавия смисъл.
Мьонгсу погледна към нея и повдигна една вежда."Какво искаше да каже?" Нима нямаше да му тресне в лицето, че думите му, относно тичащите подирему момичета, звучат надуто и надменно.Е, да ама по-добре гаден, от колкото гладен!
- Не харесвам мъжки, които се възползват от това си положение, че имат много фенки. - сега вече той бе изненадания от нея.Но не съвсем, при положение, че бе очаквал подобен отговор.От това, което разбра за нея досега извода му беше, че не е някоя лигла.Това щеше доста да и помогне в изкачването и по графата му с близки приятели.Още от сега усещаше, че щяха да се сдружат.
-Хмм Ким Мьонгсу, да не ми се подмазваш нещо? - лек смях излезе от гърлото му.
- Не, аз никога!
- Знаеш ли какво? Подобрил си пеенето си.А и в танците вече си по-добре.
Мьонгсу я погшедна леко очудено, заради начина, по който го изтропа, ей така от нищото.Явно на нея силната страна не и беше правенето на комплименти, точно както стояха нещата с него и калпавите му шегички.
Ел я погледна доста странно, а тя като, че ли се стъписа от този поглед.
- Какво?Гледах ваш шайф преди няколко дни.
- И хареса ли ти? Кой ти е любимеца от групата?- Ел се подсмихна на въпроса си.
Двамата продължиха да си се разхождат.Времето ставаше все по-лошо и по-лошо.Явно астеономическите му предсказания за дъжда щяха да се сбъднат.И точно както лицето на Infinite си го помисли, едри капки започнаха дда се сипят пт небето.Точно за една минута беше усилило толкова много, че ако бяха останали на открито щяха да се превърнат в изхвърлени от дома си мокри животинки.
- Бързо да се скрием някъде. - извика на Сонгми и тръгна напред.След малко се обърна, защото певицата изоставаше.Хвана я за ръката и тръгна напред.

by **Songmi.** Нед Фев 22, 2015 4:20 pm

Ел се засмя, като го попитах дали се подмазва и ми отговори, че никога не би. Да бе, да не мисли, че му повярвах. Сто на сто се подмазва като му трябва нещо и това е по-лесния начин да го получи. Всеки го прави, дори и на мен ми се е налагало. Малко хора са виждали тази ми страна… Но щом красавецът твърди, че сега не е така, ще се направя, че му вярвам и ще приема комплимента, колкото и да ми е странно…
Определено го шашнах с изказването си за подобрението му. Дори малко ме изненада погледа, който ми хвърли… Леле този човек и неговите погледи, понякога можеше наистина да те стресне… Не, че аз се плаша лесно де!
Побързах да замажа положението като му обясних защо мисля така. Ама и аз какво се оправдавах. Това си беше комплимент един вид да го приеме и това е. Но не господинчото реши да се задълбочава и ме попита кой ми е любимец… Това сега подвеждащ въпрос ли трябва да е? Ако кажех, че е той, можеше да го приеме грешно, ако пък не го кажех, можеше да се засегне. Ох, какво го мисля толкова…
-Ами да хареса ми. Беше доста добре вокално и както споменах танците ви са страхотни. – започнах да говоря уверено все едно обсъждахме времето, което доста бързо се влошаваше всъщност. – Колкото до любимец…хмм като се замисля харесвам много гласът на лидера ви, макнето ви е такъв сладур, че няма как някой да не го хареса. Хоя доста се е развил напоследък, Донгу също ми се струва, Ухьон също е страхотен певец, о и е много красив!… хмм на онзи не му помня името…и той ми допада честно казано. Но кой ми е любимец…- разсъждавах на глас като се опитвах не много явно да го подразня. Опитвах се да видя изражението му след всеки един споменат.
-Ако трябва да избера любимец то той е…- не успях да довърша, защото изведнъж започна да вали толкова силно, че съвсем скоро щяхме да сме изцяло мокри. Мьонгсу реагира преди мен и се затича на някъде като ми викна да го последвам. Естествено спорта не ми е силна страна и едвам подтичвах след него. Ама този човек много бързо бягал… Все едно прочел мислите ми той се обърна и като видя колко изоставам ме хвана за ръка и буквално ме дърпаше след себе си.
След малко видяхме едно дърво, под което можехме да се скрием. Мьонгсу ме дръпна по-силно, и се оказах залепена за него под дървото.
-Това беше… забавно… -казах задъхано като вдигнах поглед към него. Тогава осъзнах, че ръцете ми са на раменете му и съм прекалено близко до него. Свалих ги бързо и се дръпнах крачка назад и сведох глава, защото усетих, че се изчервявам. Защо се изчервявах?
Усетих, че дъждът ми мокри гърба, затова се наложи да се приближа отново до него, но все пак се постарах да остане разстояние.

by Sponsored content

Фонтанът

Фонтанът

Re: Фонтанът

Re: Фонтанът

Re: Фонтанът

Re: Фонтанът

Re: Фонтанът

Re: Фонтанът

Re: Фонтанът

Re: Фонтанът

Re: Фонтанът

Re: Фонтанът

Re: Фонтанът

Re: Фонтанът

Re: Фонтанът

Re: Фонтанът

Re: Фонтанът

Re: Фонтанът

Re: Фонтанът

Re: Фонтанът